Относно bgfermer
Съжаляваме, не са намерени обяви.
Земеделци: Докато търсим пари за ракети, останахме без реколта!
Поройните дъждове и градушките от последното денонощие в много части на страната продължават да нанасят поражения на земеделските култури. Увеличават се пропадналите площи, влошава се качеството на зърното, посочват земеделските производители. Броени дни след официалния старт на жътвена кампания 2014, влизането на земеделска техника в полето е невъзможно.
„Докато търсим пари за ракети, останахме без реколта!“, коментират земеделски производители.
Министър Димитър Греков поиска спешно 2 млн. лв. за противоградови ракети
Проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за 2014 година е беше публикуван на сайта на аграрното министерство вчера. Припомняме, че министър Димитър Греков обяви вчера, че противоградовите ракети отново са свършили, което поставя под въпрос опазването на земеделската продукция.
„През настоящата година активният сезон беше открит в края на месец април, но поради изключително интензивната и непостоянна климатична обстановка, въпреки добрата зареденост с противоградови ракети, само през месец май бяха изразходвани около 200% повече противоградови ракети в сравнение със статистиката от предходни години“, аргументира искането на допълнителни средства министър Греков.
Той припомня, че в началото на месец юни са доставени нови количества за попълване на минимален резерв, но продължаващата активна градоопасна обстановка и интензивни активни въздействия доведе до изчерпването и на тези количества. „Като се има предвид, че сезонът за борба с градушките е в самото си начало, същото предполага необходимост от дозареждане на противоградови ракети.
Само за последните дни, силно интензивните градови облаци, преминали над 14 600 000 декара в защитаваната територия, доведе до изразходването на голямо количество от наличните противоградови ракети. Липсата на финансови средства за закупуване на противоградови ракети, недостигащи за нормалното завършване на активен сезон 2014 г., ще доведе до огромни загуби за милиони лева земеделска продукция“, категоричен е земеделският министър.
За спасяване на сезон 2014 и недопускане градушките да ликвидират селскостопанска продукция от близо 17 млн. декара защитавана територия, на стойност милиони лева, министър Димитър Греков и то на земеделието и храните в размер на 2 млн. лева за закупуване на противоградови ракети.
Нов режим категорично забранява въздушно пръскане на земеделските култури
Извършването на специализирани растителнозащитни дейности е разписано подробно в новия Закон за растенията. Най-много спорове предизвика въвеждането на рестриктивен режим за въздушно пръскане на културите.
От Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ още по време на обсъждането на проектозакона излязоха с официално становище, в което се казва, че по отношение прилагането на въздушно пръскане е заложен изключително рестриктивен разрешителен режим и се създава неравнопоставеност на пазара на специализирани селскостопански услуги.
В становището се настояваше за намиране на компромис по спорните текстове и бяха отправени препоръки да бъдат отчетени структурата на обработваемите площи и спецификата в използването на българската селскостопанска авиация.
Въпреки това в чл. 192 на Закона за растенията е записано, че се забранява употребата на препарати за растителна защита чрез въздушно пръскане. „В извънредни случаи, когато липсват други възможности за опазване на растенията и растителните продукти от вредители или са налице очевидни предимства относно намаляване на въздействието върху здравето на хората и околната среда в сравнение с наземното прилагане на прерарати за растителна защита (ПРЗ), въздушно пръскане може да се извърши само с писмено разрешение, издадено от съответната ОДБХ“, е записано в закона.
БАБХ е компетентният орган за определяне на конкретните условия и специалните изисквания, при които може да се разреши извършването на въздушно пръскане. Въздушно пръскане на земеделски култури може да се разреши само в определени случаи. За получаване на разрешение за въздушно пръскане лицата подават в ОДБХ, на чиято територия се намира площта за третиране, заявление по образец най-малко 10 дни преди датата на третирането.
Разрешение за въздушно пръскане на една култура на посочена конкретна площ издава за период, не по-дълъг от 5 последователни дни. В Закона за растенията изрично е записано, че при въздушното пръскане се спазват разпоредбите на Закона за пчеларството.
Семинар за директните продажби от фермата се провежда в столицата
Семинар на тема „Местните храни – стимул за развитието на местния бизнес“ се провежда днес в София. Форумът започва в 9 часа в „Арена ди Сердика“ в София. Участниците ще дискутират добри практики в областта на директните продажби на аграрна продукция.
Семинарът се провежда в рамките на международен проект, в който участват 13 партньора от 9 европейски държави – Норвегия, Швеция, Великобритания, Швейцария, Италия, Испания, Гърция и България.
Сред темите, предвидени в предварителния дневен ред на предстоящия форум, са „Къси вериги на доставки на храни в България“ и „Преработка на мляко и месо във фермата и директни продажби – предизвикателство и възможност за българските фермери“, по които активно ще се включат представители на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) и фондация „Биоселена“.
Ще бъдат представени примери от практиката за маркетинг на местни продукти и форми за подкрепа. Участниците в срещата от страните-партньори ще споделят с българските фермери добри практики в областта на директните продажби в техните държави.
Представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще разяснят пред аудиторията предвидената в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. подкрепа за микро и малките земеделски производители.
Ще бъдат представени параметрите на мярка 16 от ПРСР 2014-2020 – „Сътрудничество“, както и Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства.
Овощари: Купувачите на череши са с 30% по-малко от миналата година
Добивите от череши са с 50% по-ниски в сравнение с миналогодишната реколта заради лошото време и развитието на заболяванията по овощните насаждания, заявиха овощари от региона на Пазарджик.
През този сезон цените на черешите в Пазарджишко се формират на база търсене от страна на потребителите, заяви Иван Кабуров, агроном и земеделски производител от региона, цитиран от радио Фокус. По думите му, купувачите са с 30% по-малко в сравнение с миналата година.
Цената на масовото производство е от 0.60 лв до 0.90 лв за килограм в зависимост от качеството. Качеството на голяма част от продукцията е влошено, заради кафяво гниене заради обилните валежи през последните месеци.
Изкупните цени не носят печалба на производителя, защото един работник, който бере около 50 кг череши на ден получава около 20 лв. на ден за работата си и по около 5 лв. осигуровка, която се плаща от земеделския производител. Около 0.45 лв./кг е себестойността на брането на череши, което означава на практика, че печалбата е под 0.40 лв./кг., уточни Кабуров.
Министър Греков се среща с директора на Организацията по прехрана и земделие
Mинистърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков ще бъде на еднодневно работно посещение в Рим, Италия.
Днес, 19 юни той ще се срещне с Генералния директор на Световната организация на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) д-р Жозе Грациано да Силва, съобщавата от Министерството на земеделието и храните.
Зърнопроизводители от Ловешко очакват по-слаба реколта от ечемик и пшеница
Зърнопроизводителите в Ловешка област очакват с 20% по-слаба реколта от пшеницата и с 10% от ечемика в сравнение с миналата година. Жътвата на ечемика в региона вече започна, като засетите площи са в добро състояние въпреки дъждовете през последните месец и половина.
360 кг от декар са очакваните добиви от пшеница тази година в Ловешко при 453 кг през миналата година. Засетите площи са над 220 хиляди декара. При ечемика, жътвата на който започна в районите на Летница и Угърчин, очакваният среден добив е 340 кг при почти 400 кг през миналата година, съобщи директорът на областната служба „Земеделие“ в Ловеч Тони Паричев, цитиран от БНР.
По думите на Паричев няма полегнали и засегнати от дъждовете площи. „Засега добивите са добри. Няма пострадали. Не са набити в земята, защото е имало и такива случаи, вследствие на порои, на градушка класовете направо биват едва ли не зарити в земята и колкото и да правим настройки на комбайните, нямат възможност да ги извадят и да се ожънат, и бракуваме цялата нива“.
Според Паричев при първите ожънати общо 1300 декара в областта, в Летница средният добив от ечемик е 500 кг на декар, а в Угърчин е 400 кг. В тези райони се очаква и най-добра реколта.
Земеделци с национални доплащания за 2013 г., ще ползват преходна помощ до 2020 г.
Сектори, на които през 2013 г. са давани национални доплащания, ще могат да се възползват от преходна национална помощ за периода 2015-2020. Това се посочва в схемата Преходна национална помощ, публикувана на интернет страницата на земеделското министерство.
Параметрите на преходната национална помощ са идентични на схемите за национални доплащания за: хектар земя; тютюн; крави с бозаещи телета; говеда и биволи; овце и кози, приложени в България през 2013 г.
Помощта ще се осъществява от националния бюджет и е в пряка връзка с възможностите му всяка година. Бюджетът по схемите е с постоянно намаляващ размер до 2020 г. При увеличение на заявителите и допустимите количества и животни, съответно ще бъде намалявана ставката.
Изискванията към земеделските стопани по преходната национална помощ следва да са идентични на изискванията по схемите за национални доплащания, прилагани през 2013 г., посочват от МЗХ.
По преходната национална помощ не могат да се актуализират референтните периоди при необвързаните схеми, което в бъдеще ще доведе до много съществено отдалечаване от референтния период.
За постигането на по-голяма яснота и прозрачност, ставките по отделните схеми от преходната национална помощ могат бъдат ежегодно определяни със заповед на Министъра на земеделието и храните.
Потенциални бенефициенти по схемите за преходна национална помощ са заявителите, които отговарят на условията за допустимост по схемите за национални доплащания от 2013 г. (предоставени от ДФ „Земеделие”-РА):
Схема за национални доплащания на площ – 69 522 земеделски стопани;
Схема за национални доплащания за тютюн – 41 706 земеделски стопани.
Схема за национални доплащания за крави с бозаещи телета – 4 110 земеделски стопани;
Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи – 7 885 земеделски стопани;
Схема за национални доплащания за овце-майки и кози-майки – 6 671 земеделски стопани.
АЗПБ излезе с официално становище за националното съфинансиране по ПРСР 2014-2020
Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.
Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).
В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.
Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.
В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.
От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.
АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.
Земеделските култури в Южна България са сериозно увредени от градушки
Проливните дъждове и падналите градушки през последните два дни доведоха до сериозни поражения върху тютюневите насаждения в Южна България. В различна степен са пострадали или унищожени всички земеделски култури в региона, съобщават кметове на населени места в Смолянско и в Благоевградско.
По предварителни разчети в някои райони около 30% от селскостопанската продукция и тютюна са увредени или унищожени след падналите през последните дни градушки. По-голямата част от земеделските производители в малките населени места нямат застраховки за земеделските площи, които стопанисват.
Според тютюнопроизводители късно разсадените тютюни имат възможност да се възстановят, ако не са наранени сериозно от градушките, но разсадените в агротехническите срокове насаждения не могат да се възстановят. В Смолянско на много места реколтата е напълно унищожена.
За поражения по селскостопанските култури алармират и земеделски производители от Ямболско. Зеленчуковите насаждения в региона са сериозно пострадали от градушка, на места градините са буквално отнесени от проливните дъждове. Пострадали са и масивите със зърнени култури.
Тепърва предстои обследване на площите от комисии от местните земеделски служби, които трябва да констатират степента на пропадане на площите. Синоптиците прогнозират нови проливни дъждове и градушки в следващите три дни.
МЗХ връща водата в пилешкото под натиск на ЕК
Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
В мотивите за нормативната промяна е записано: „Причина за приемането на нормативния акт е постигане пълно съответствие с правото на ЕС при окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. Необходимостта от актуализирането на Наредбата е в резултат и на проведени срещи в МЗХ по инициатива на Асоциация на месопреработвателите в България, с цел прецизиране на разпоредби, касаещи предлагането на пазара на заготовки и готови продукти от птиче месо“.
Припомняме, че от миналата година ЕК има забележки към последната редакция на Наредба 32 от 20 ноември 2012 г., с която се въведе ограничение на водното съдържание в пилешкото месо. „Целите, които се поставят с предложените промени в Наредбата, са отпадане на разпоредбите, касаещи ограниченията за употребата на хранителни добавки (овлажнители и хидроколоиди), общо съдържание на вода, използването на агенти за задържане на вода и производството на изделия или продукти от птиче месо, чрез инжектиране и центрофугиране на месото“, пише в проектодоклада на зам.-министър Явор Гечев.
Според МЗХ промените в Наредба 32 ще създадат по-добра среда за търговията с птиче месо. В доклада се посочва още, че с проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици се цели цялостно синхронизиране с правото на ЕС.
Явор Гечев: ПРСР 2014-2020 ще финансира преработката на оборска тор
Могат да бъдат намерени допълнителни възможности за стимулиране на торенето с оборска тор, заяви по време на публичното обсъждане на ПРСР 2014-2020 г. зам.-министър Явор Гечев, в отговор на питане от страна на Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите.
Зоров подкрепи намеренията на МЗХ за селско стопанство, което да носи добавена стойност като подчерта, че в мярка 10 „Агроекология и климат“ в ПРСР 2014-2020 г. трябва да бъде включена дейност „Подобряване на структурата на почвата“, която да финансира именно наторяването с оборска животинска тор.
„Когато говорим за агроекология и климат, едва ли би имало по-ползотворня мярка за цялостното подобряване на структурата на почвата от естественото торене“, аргументира е Зоров. По думите му, тази дейност ще реши сериозният проблем, който стои пред животновъдите, да изпълнят изискванията на Нитратната директива в частта за оползотворяване на животинската отпадна тор, тъй като животновъдите ще имат задължение да плащат за отделените от животновъдните обекти парникови емисии.
По думите на Явор Гечев, торенето с оборска тор е десетократно по-добър вариант, отколкото балансирано торене с други торове. „Нитратната директива е изключително важна. Тя и симбиоза от мерки, които трябва да спомогнат за проблемите, свързани с директивата. Затова при планирането на отварянето на ПРСР възнамеряваме да бъде отворен още от есента прием по две дейности, свързани с животновъдни обекти“, обяви зам.-министър Гечев.
Той информира, че в ПРСР 2014-2020 г. от подпомагане са изключени фотоволтаиците и всички други енергийни проекти с изключение на проекти, свързани именно с преработката на оборска тор. „Обмисляхме различни варианти, но смятаме, че най-добре е да има технология, която да има краен добър ефект върху сектора. Това означава проекти по отношение на преработката на оборска тор в биогаз, биомаса, електричество“, допълни Гечев.
Той уточни, че таваните на физическите активи за бенефициентите по такива проекти са вдигнати до 3 млн. евро, което позволява да бъдат изградени средно големи инсталации за преработка на оборска тор.
„Тази промяна е в унисон с категоричното изискване на европейските институции всяко едно евро по новата ПРСР да се изразходва така, че да има реален и директен принос за развитие на земеделието и селските райони“, категоричен е Явор Гечев.
ЕК: Договорите между фермери и изкупвачи на мляко ще подобряват сектора
На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което се провежда днес и утре, ще бъде обсъден и доклад на ЕК относно бъдещето на млечния сектор. Регламент 1308/2013 предвижда до 30 юни ЕК да представи пред ЕП и окончателен доклад относно развитието на пазарната ситуация в сектор Мляко и млечни продукти.
Акцент в проектодоклада на ЕК са последиците за млекопроизводителите и за производството на мляко в необлагодетелстваните райони, както и потенциалните стимули за насърчаване на земеделските стопани да сключват споразумения за съвместно производство.
На конференция „Секторът на млякото и млечните продукти в ЕС след 2015 г.“, проведена през есента на 2013 г., бяха разгледани новите предизвикателства пред сектор Мляко и беше обсъдена необходимостта от нови инструменти след премахването на квотната система през 2015 г.
Дебатът продължава, изтъкват от ЕК. „Млечният пакет“ ще се прилага до 30 юни 2020 г. В него е разписано, че задълженията на операторите във веригата на доставки на мляко и млечни продукти се регламентират чрез сключване на договори. В доклада на ЕК се посочва, че за производителите и преработвателите договорите ще са полезен инструмент за планиране на обемите на производство след отмяната на квотната система.
Съгласно чл. 148 държавите-членки могат да въведат изискване за задължителни писмени договори между фермери и преработватели, както и да задължат изкупвачите на мляко да предлагат на земеделските производители минимален срок на договорите. Договорите се сключват преди доставката и визират цена, количества, срок и цена на млякото. До момента 12 държави са въвели задължителни договори още преди влизането в сила на Млечния пакет.
Сред тях е и България. С промени в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, за първи път у нас бяха въведени задължителни писмени договори между производители и изкупвачи за доставка на суровото мляко. В България (както и в Италия, Унгария, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния) е въведен шестмесечен минимален срок да договорите.
В Испания договорите са със срок 1 г., а във Франция – 5 г. Във Великобритания между производителите и преработвателите е договорен доброволен кодекс на практиките, който предвижда сключване на договори с условия, сходни с тези на Млечния пакет. Те обхващат над 85% от производството на сурово мляко.
В Белгия има кодекс на добрите практики, който е подписан от 98% от преработвателите и от трите най-важни организации на земеделски производители. В Германия пък за доставки, договорени чрез организации на производители, ползват типови договори, в които са конкретизирани качеството, цената и сроковете, в бъдеще – и количествата на произведеното мляко.
Мароканските скакалци унищожиха хиляди декари посеви в Южна България
Приключи акцията срещу мароканските скакалци, в която близо 50 000 декара посеви и трайни насаждения в Южна България бяха третирани чрез авиационно пръскане с препарати Димилин 48 СК и Акарзин. Това отчетоха от областната администрация в Кърджали.
По данни на дирекция „Растителна защита“ към Областната дирекция по безопасност на храните мароканските скакалци са нанесли необратими поражения върху хиляди декари посеви. Областният управител Бисер Николов обяви, че най-засегнатата община от вредителите е Черноочене, където са унищожени около 15 000 декара. Николов обясни, че са третирани огнищата на скакалците и е предотвратено събирането им в общ фронт.
Разходите за акцията от въздуха срещу вредителя ще са в размер на около 250 000 лева. Средствата ще бъдат осигурени от Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане към Министерски съвет. Инж. Соня Новодрянова от отдел „Растителна защита” на Областната дирекция по безопасност на храните обясни, че борбата с вредителя е била предизвикателство, тъй като за първи път е имало едновременно три възрасти в развитието на мароканския скакалец.
Причина за това са топлата зима и ранното излюпване на скакалците. Благодарение на специалистите от „Растителна защита” успяхме да организираме борбата срещу мароканските скакалци, каза директорът на Областната дирекция по безопасност на храните д-р Георги Грозев. Според него проблемът със мароканските скакалци ще продължи да съществува, а това се дължи на географското положение на областта и на каменистите почви, които не се обработват.
„Това дава възможност популацията на мароканските скакалци да се развива изключително бързо. В рамките на 4 години ще има някакво привидно спокойствие. А ние ще продължим да алармираме кметовете да предвиждат пари в бюджетите си за борба срещу мароканските скакалци и да извършват третирания с локални средства, за да се подтиска каламитета, който през 2014 година беше с изключително висока интензивност”, коментира д-р Грозев.
Мароканският скакалец е типичен многояден неприятел, който поврежда почти всички културни растения. Икономическата опасност, която вредната дейност на неприятеля носи, го нарежда в списъка на икономически важните вредители по земеделските култури в България.
Търговията на зелено с пшеница е вяла, според зърнопроизводители
Пред старта на жътвената кампания няма усилена търговия за покупки на зелено на пшеница, заяви Мариела Йорданова, председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието. Тя посочи, че преди около месец е имало сделки на зелено при цени от около 290-300 лв/тон.
„Към този момент дали има сделки и какви не мога да каже, мисля че няма усилена търговия за покупки на зелено”, каза Мариела Йорданова. В района се очаква до десетина дни да стартира жътвата на хлебното зърно, като в отделни райони прибирането на реколтата от ечемик ще започне и по-рано.
Преди около месец от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обявиха, че се сключват първите сделки на зелено за пшеница реколта 2014 при цени 300-310 лв на тон. Според НАЗ през 2014 трендовете в цената на зърното ще се определят от няколко фактора: климатичната обстановка, включително лошото време в САЩ, ситуацията в Украйна, много от европейските страни също имат затруднения заради наводненията, а други – със сушата.