Новини от земеделието и селското стопанство в България

За първи път държавата планира да подпомогне инвестициите на малкия и средния бизнес в индустриалните зони, съобщи премиерът Румен Радев пред студенти от Университета за национално и световно стопанство по време на представянето на проектобюджета за 2027 г. Въпреки свръхдефицита, който кабинетът обещава да овладее до 2029 г. чрез свиване на националните разходи, в проектобюджета за следващата година са планирани 51 милиона евро държавна помощ за инвестиции в индустриалните зони, като 10 милиона евро от тях са насочени специално към изграждането на прилежащата инфраструктура за новите компании на малкия и средния бизнес.

Инициатива на български компании

Премиерът обясни, че идеята за подпомагането идва от български компании, които настояват досегашната помощ, отпускана основно за привличане на чуждестранни инвеститори, да насърчава и инвестициите на малки и средни български дружества. Радев посочи конкретен пример с Тракия икономическа зона, където вече има четири фирми, кандидатстващи за държавно подпомагане.

Връзка със селското стопанство

Сред кандидатите в Тракия икономическа зона Радев посочи и предприемачи, които биха инвестирали в преработка на селскостопанска продукция от региона на Тракийската низина. По думите на премиера основната цел на кабинета е да даде стимули за развитие на икономиката, за да се преустанови негативната тенденция на непрекъснат спад в промишленото производство на страната.

Проектобюджет 2027 г.

Представянето на мерките стана по време на обсъждането на проектобюджета за 2027 г. пред студенти от УНСС. Радев отбеляза, че планираните средства за индустриалните зони се предвиждат въпреки усилията на кабинета да ограничи националните разходи заради натрупания свръхдефицит в държавата.

България се нарежда на второ място в Европа по видово разнообразие на птици, като на нейна територия се срещат над 400 вида пернати. Част от тях преминават през страната сезонно по пътя на мигриращите птици, познат като „Виа Понтика“, други обитават предимно водни територии, а само 10-20 вида се срещат навсякъде и зимуват тук. Зимата е сред най-тежките периоди за птиците, затова осигуряването на храна, вода и укритие в градината помага не само на тях, но и на самите стопани.

Защо птиците са съюзници в градината

Птиците са едни от най-ефективните естествени борци срещу неприятелите по растенията. Те се хранят с въшки, гъсеници, молци, бръмбари, червеи и охлюви. Твърди се, че само една двойка синигери заедно с малките си могат да изядат хиляди гъсеници, а кълвачите се определят като „докторите на гората“. Колкото повече птици бъдат привлечени в градината, толкова по-големи са ползите – тя става по-жизнена и красива, популациите на насекомите остават под контрол, а нуждата от третиране с препарати намалява. Сред най-полезните видове са големият синигер, орехчето, врабчетата, лястовичките, кълвачите, скорците, както и совите и други хищни птици.

Как да ги привлечем

За да поканим птиците в градината, на първо място трябва да им осигурим вода и храна. Може да се монтират и къщички по дърветата и храстите. Хранилките могат да бъдат заредени с готова храна за птици от зоомагазин или с домашно приготвена смес. Подходящи храни са суровите слънчогледови семки, просото, конопеното семе, орехите, лешниците, ябълките и други плодове, както и неосолена животинска мас.

В българската народна традиция птиците заемат специално място – смятани са за вестители, а милосърдието към тях е свързвано с плодородие и благоденствие. Затова традиционно на нивите се е оставял последният сноп зърно, а по дърветата – плодове за птиците. Освен традиционните плодове, е добре в градините да се оставят слънчогледови пити, както и семена на цветя и билки.

Растения, които хранят и подслоняват птиците

• Глог – червените плодчета остават по клонките до късна зима и са предпочитани от птиците. Растението цъфти красиво, има голяма декоративна стойност, отглежда се лесно и се приспособява към почти всякакви условия.
• Шипка – плодчетата са любима храна за много диви птици и са заредени с много витамини. Шипката практически се отглежда сама, понася добре резитби, цъфти богато, а плодовете стават за чай или мармалад.
• Пиринска хвойна – освен полезни плодчета, осигурява практически непревземаемо укритие за гнездящи птици. Красива е, непретенциозна и лесно се оформя, но не бива да се реже много и често, за да дава повече плодчета.
• Пираканта – въпреки репутацията си на растение, което боде, цапа и трудно се поддържа, бодлите ѝ защитават птиците от хищници, а плодчетата ги хранят. Резитбата или поддръжката се извършват само 1-2 пъти годишно. Подобна е ситуацията и с котонеастрите.
• Бъз – в някои райони на страната различните видове бъз се възприемат като плевели или нежелани растения, но за птиците плодчетата са безценни и се задържат сравнително дълго. Бъзът цъфти и краси дълго, а съществуват и чисто декоративни форми с листна маса в бордо или вариегатни разцветки.

Организации от аграрния бранш се противопоставят на предложения състав на работната група, която ще подготвя Плана за национално и регионално партньорство на България за периода 2028 – 2034 г. Общественото обсъждане на проекта на постановление на правителството за организацията и координацията на подготовката на плана приключи вчера, а земеделските сдружения настояват да получат място в структурите, където се определят приоритетните области за финансиране.

За какви средства става дума

След 2027 г. земеделските производители в Европейския съюз ще разчитат за директни плащания и пазарни мерки на общ бюджет от 293,7 млрд. евро, като за България от тях са предвидени 6,2 млрд. евро за седемгодишния период. Средствата, които до 2028 г. са включени във Втория стълб на Общата селскостопанска политика – инвестиции в земеделски стопанства, преработка на аграрни суровини, напояване, подобряване на общинската инфраструктура, както и програми като ЛИДЕР и опазване на културното наследство, ще преминат към бъдещия План за национално и регионално партньорство. По този план България ще получи общо 19,5 милиарда евро за политиката на сближаване и за земеделието.

Кой е изключен от работната група

Именно заради обема на тези средства браншовите организации настояват да участват в подготовката на плана. Според проекта на постановление обаче те остават извън „кръглата маса“, на която ще се обсъждат приоритетните области за финансиране въз основа на „идентифицираните специфични нужди, предизвикателства и цели, както и предложения за мерки, обхващащи реформи, инвестиции или интервенции“, които да бъдат включени в документа.

Работната група ще се председателства от заместник министър-председател, а в състава ѝ влизат заместник-министри от всички министерства и представител на политическия кабинет на заместник министър-председателя. Участие вземат още изпълнителният директор на агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“, директори от администрацията на Министерския съвет и от Министерството на финансите, председателите на регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2, представител на Националното сдружение на общините в Република България, по един представител на представителните на национално равнище работодателски и синдикални организации, както и по един представител на Българската академия на науките, на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България и на Селскостопанската академия.

Предвидено е създаването на тематични подгрупи, в които браншовите организации в земеделието могат да участват като юридически лица с нестопанска цел или кооперативни съюзи, работещи в сферата на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, горите или развитието на селските райони – но само по главата, включваща мерки в областта на Общата селскостопанска политика.

Реакции от бранша

Пред Агро ТВ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов заяви, че земеделски организации трябва да бъдат включени не само в подгрупите, но и в основната тематична работна група, наред с други неправителствени организации. Националната асоциация на зърнопроизводителите е изпратила становище с подобно искане.

Живка Гроздева от асоциацията на овощарите е изпратила становище директно до Портала за обществени консултации, в което организацията заявява, че възразява не срещу отделни текстове на проекта, а срещу цялостната философия, заложена в него. „Залегналите в проекта на постановлението структури на работната и подработни групи отнемат възможността на десетките хиляди български земеделски стопани активно да участват в определянето на стратегията за развитие на земеделските сектори“, се казва в становището.

Есента е подходящото време за варосване на крушовите дървета, а не пролетта, както погрешно смятат много начинаещи градинари. Варосването на стъблата предпазва кората от зимни и ранни пролетни изгаряния, а слоят вар допълнително унищожава неприятели, скрити в пукнатините на кората, които не са унищожени при третиране с инсектициди.

Кога и как се извършва варосването

Срокът за варосване на крушите зависи от времето в конкретния район. Процедурата трябва да започне, след като листата са опадали, но преди да настъпят сланите. Важно условие е липсата на дъжд, тъй като водата отмива прясно нанесения разтвор от ствола.

Варосването се прави, след като дървото вече е третирано срещу вредители и е почистено от стара кора, мъх и лишеи. За целта вар или тебешир се разтварят във вода, като към сместа се добавя лепило, за да се осигури по-добро сцепление със ствола. Може да се използва готов разтвор, предлаган в специализираните магазини, или да се приготви у дома по една от следните рецепти:

• 2,5 кг гасена вар и 0,2 кг лепило за тапети, разтворени в 10 литра вода. Може да се добави и 1 супена лъжица карболова киселина, за да се отблъскват гризачите.
• 1 кг гасена вар, 0,2 кг меден сулфат (ако меден сулфат не е бил нанесен през есента) и 1 кг угнил оборски тор, добавени към 10 литра гореща вода. Разбърква се и се оставя да престои 2 часа.
• 2,5 кг натрошен тебешир, разтворен в 10 литра вода, към който се добавя чаша готово лепило за тапети.

Санитарна резитба преди студовете

Основната, формираща резитба на крушовите дървета се прави в края на зимата, но санитарната резитба може да се извърши по-рано – обикновено през есента, след прибирането на реколтата. При избор на момент за резитба трябва да минат поне 2-3 седмици преди настъпването на слани, за да има дървото време да се възстанови от евентуални щети.

Препоръчителната последователност при есенната резитба включва:

• Отстраняване на всички коренови издънки – те не носят хранителна стойност, но изтеглят хранителни вещества от плодоносните клони.
• Премахване на мъртвите и болните клони, тъй като през зимата те могат да се счупят под тежестта на снега и да повредят здравите клони под тях.
• Отстраняване на угояващите вертикални издънки, които никога не дават плод.
• Прореждане на короната – премахват се издънките, растящи към ствола, пресичащите се клони и тези, разклоняващи се под ъгъл от 90°. При няколко конкуриращи се издънки, растящи близо една до друга в сходна посока и под еднакъв ъгъл, се оставя само най-силната.
• Скъсяване на едногодишния прираст с около една четвърт от дължината му.

След резитбата отрязаните места се запечатват с овощарска замазка, за да се предпазят от инфекция. При по-старите дървета раните се запечатват веднага след резитбата, докато при по-младите се оставят да изсъхнат леко, преди да бъдат покрити със защитен слой.

Есенно третиране срещу вредители и болести

През есента неприятелите търсят подслон в гънките на кората, падналите листа или горния почвен слой, подготвяйки се за зимата. Ако не бъдат унищожени навреме, през пролетта, с настъпването на по-топло време, преживелите зимата насекоми се спускат върху овощните дървета в търсене на храна и причиняват значителни щети на градината.

Освен неприятели, крушите са засегнати и от болести, повечето от които гъбни. Предпочитано средство за есенно третиране е медният сулфат, който действа комплексно срещу струпясване, различни петносвания, видове гниене и други заболявания.

Третирането се извършва след опадане на листата с 3% разтвор на меден сулфат. За приготвянето му 300 грама прах се изсипват в 1 литър гореща вода (45-50°C) при непрекъснато бъркане, докато веществото се разтвори напълно. След това количеството вода се увеличава до 10 литра, а след охлаждане разтворът се филтрира и се пръска по дърветата.

По думи на производители, третирането с меден сулфат унищожава до 60-70% от гъбните спори и патогени, а продуктът допълнително насища растителната тъкан с мед. По време на есенната обработка се дезинфекцира не само дървото, но и почвата под него – разтворът се разпределя равномерно с пръскачка по повърхността на ствола, след което почвата се разрохква.

Тази обработка трябва да се извършва не повече от веднъж на всеки 3-5 години. След нея е нужно да се добави органична материя като хумус или компост към почвата. Ако дървото вече е било третирано срещу лишеи с железен сулфат, допълнително третиране с меден сулфат не е необходимо. Ако лишеи няма и железен сулфат не е прилаган, тогава крушата се третира с меден сулфат.

За борба с листогризещи и смучещи насекоми – листни въшки, листозавивачки, хоботници, цикадки, калифорнийска щитоносна въшка и други – дърветата се третират с подходящи инсектициди.

В Министерството на земеделието и храните се проведе първото заседание на Националното координационно звено за изготвяне на механизми за наблюдение и контрол на веригата на доставки на хранителни стоки на българския пазар. Звеното беше създадено със заповед на министър-председателя Румен Радев.

Задачи на звеното

Основната задача на новосъздадената структура е да установява нелоялни търговски практики, които биха могли да предизвикат необосновано повишаване на цените на хранителните стоки от първа необходимост. Звеното ще предлага и мерки за ценообразуването по веригата на доставки при спазване на принципите на прозрачна и лоялна конкуренция. То ще анализира постигнатото от компетентните контролни институции и ще работи за по-ефективно наблюдение на пазара и защита на интересите на потребителите.

Състав на координационното звено

Председател на звеното е министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, а заместник-председател е министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. В първото заседание участваха още заместник-министърът на земеделието и храните Крум Неделков, заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Борис Михайлов, заместник-изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните Георги Чавдаров, председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова, Розалия Димитрова от Агенция „Митници“ и Елена Болтаджиева – член на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Акценти от първото заседание

По време на срещата министър Абровски подчерта необходимостта от продължаване на съвместните проверки и координираните действия на компетентните институции за засилване на контрола върху веригата на доставки на хранителни стоки.

„Темата за цените е приоритет за премиера и за цялото правителство. Важно е да запазим добрата координация между институциите, да продължим активния обмен на информация и да използваме ефективно правомощията си, за да гарантираме прозрачност при формирането на цените и защита на интересите на потребителите“, заяви земеделският министър, съобщиха от МЗХ.

Реколтата от ябълки в Полша през 2026 г. се очаква да бъде между 18% и 30% по-малка в сравнение с миналата година, като общото производство се оценява на 2,6 до 3 милиона тона. Въпреки спада страната остава най-големият производител на ябълки в Европа. Данните идват от Мохамед Мараван, собственик на полския износител на ябълки SaraFruit, който определя досегашния сезон за компанията си като много положителен, но призовава за повече стабилност на пазара в защита на производителите, търговците и техните клиентски отношения.

Високи транспортни разходи и ограничен капацитет

Логистиката е сред най-големите предизвикателства пред износителите на ябълки. Според Мараван транспортните разходи са много високи, а секторът се сблъсква и с недостиг на камиони и контейнери, докато цените на горивото се повишават. „Не успяхме да намерим алтернативни решения на тези проблеми“, казва той. По думите му в момента предлагането на ябълки е изобилно и на пазара има по-големи налични количества за продажба.

Защо падат цените на ябълките за преработка

Попитан дали ограниченията върху вноса от Украйна са допринесли за ниските цени на ябълките за преработка, Мараван отхвърля тази версия. Според него основната причина за спада на цените е, че производителите са съхранили повече ябълки от предишния сезон в хладилни камери с надеждата за по-добри цени. Тъй като тези ябълки са били складирани прекалено дълго, те са останали непродадени и в крайна сметка са насочени за промишлена преработка, което значително е увеличило предлагането за индустриални нужди.

Мараван сочи и допълнителен фактор – обема на реколтите в други страни производителки. „Друга причина е, че реколтите от ябълки в световен мащаб са били много големи в страни като Италия, Гърция, Турция и Ливан. И това допринася за ниските цени“, казва той.

Призив за стабилност на пазара

За предстоящия период Мараван призовава за по-голяма стабилност на пазара на ябълки. Той предупреждава, че продължаващият натиск върху цените и несигурността могат да имат последствия за цялата верига – от производителите и организациите на производители до търговците и техните клиенти. „Надявам се пазарът да се стабилизира и да не възникнат по-нататъшни сътресения. В противен случай производителите, организациите на производители и търговците могат да пострадат, а това може да навреди и на нашите отношения с клиентите“, заключава той.

Служители на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Плевен, заедно с екипи на Областната дирекция на МВР – Плевен и на Националната агенция за приходите, извършиха проверка в частен имот в града след сигнал за нерегламентирана търговия с храни от животински произход. При проверката е установена незаконна кланица, а за обекта е наложена възбрана.

Контролна покупка разкри нарушенията

По време на проверката служител на НАП е извършил контролна покупка на охладен бут от дребно преживно животно, който е бил предложен за продажба в полиетиленов чувал. Оказало се е, че лицето, извършило продажбата, няма регистрация по Закона за храните, а дейността му не фигурира в публичния национален регистър на бизнес операторите.

В близост до имота инспекторите са открили импровизиран кланичен пункт, оборудван с шатра, телфер и куки за окачване на животински трупове. В и около него са намерени остатъци от кожи и кости от заклани животни.

Тринайсет животни без документи и маркировка

В съседно ограждение са установени 13 живи едри и дребни преживни животни. Сред тях са крава с лазерно надписани ушни марки, но без документи за произход и доказан здравен статус, и теле на видима възраст около 5–6 месеца без никаква маркировка.

Открити са и 11 дребни преживни животни – девет овце и две кози, всички без официална идентификация. Овцете и козите са имали отвори на ушите, но без поставени ушни марки, а при козите е установено, че марките предварително са били отстранени. За придвижването на животните до мястото не са представени ветеринарномедицински свидетелства.

Установено е също, че самият животновъден обект не е регистриран по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Животните са отглеждани при неподходящи условия – на открито, в кално ограждение, без необходимата регистрация и документация.

Съставени актове и възбрана на обекта

За констатираните нарушения са съставени актове за установяване на административно нарушение. Инспекторите по здравеопазване на животните са издали разпореждане за възбрана на обекта. От наличните животни ще бъдат взети проби за лабораторно изследване на здравния им статус.

До 25 ноември 2026 г. земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по втория есенен прием по схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период и контрол на черна златка (Capnodis tenebrionis)“. Заявленията се подават в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Кой може да кандидатства и какви документи се изискват

Стопаните трябва да отчетат направените разходи и да представят документи за закупените и приложени продукти за растителна защита. Това може да стане при подаване на заявлението или не по-късно от 25 ноември 2026 г. Помощта обхваща земеделски стопани, отглеждащи следните култури:

• семкови овощни видове (ябълки и круши);
• костилкови овощни видове (праскови, кайсии, череши, вишни и сливи);
• ягодоплодни видове (ягоди и малини);
• маслодайна роза.

Държавната помощ има за цел да ограничи максимално загубите на земеделските стопани от разпространението на вредители по трайните насаждения.

Бюджет и предходен пролетен етап

Помощта се предоставя на два етапа – пролетен и есенен. Одобреният от Управителния съвет на ДФЗ бюджет за 2026 г. е в размер на 7 800 000 евро. За пролетния етап през месец юни бяха изплатени над 3 млн. евро. Средствата по втория, есенен етап, покриват част от разходите на овощарите за растителнозащитни продукти, използвани през есента, както и за контрол и предотвратяване на разпространението на черна златка (Capnodis tenebrionis).

Размер на помощта при есенния етап

При есенния етап стопаните получават:

• до 72 евро/хектар (с ДДС) за продукти за растителна защита, използвани за контрол и предотвратяване на разпространението на вредители при трайни насаждения през зимния сезон, прилагани през есента в периода на масов листопад (II етап), при условие че са допустими/разрешени в Програмата;
• до 138,40 евро/хектар (с ДДС) за продукти за растителна защита и биологични агенти, използвани за контрол и предотвратяване на разпространението на черна златка (Capnodis tenebrionis), при условие че са допустими/разрешени за употреба за съответната култура съобразно Програмата.

До 18 декември 2026 г. Държавен фонд „Земеделие“ ще изплати финансовата помощ по схемата.

Къде се намират допустимите продукти и указанията

Допустимите продукти за растителна защита и биологичните агенти, които се използват за контрол и предотвратяване на разпространението на вредители при трайни насаждения, са описани в Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период и контрол на черна златка (Capnodis tenebrionis), публикувана на интернет сайта на БАБХ. Указанията за прилагане на държавната помощ са публикувани на сайта на ДФЗ в секция „Схеми и мерки за подпомагане“, раздел „Държавни помощи“ – „Краткосрочни схеми за подпомагане“.

Правителството одобри участието на България в две международни изложения – „Зелена седмица 2027“ в Берлин и панаира за вина и спиртни напитки „Провайн“ в Дюселдорф. Страната ни ще разполага с национален щанд и на двете събития, съобщиха от Министерски съвет.

„Зелена седмица 2027“ в Берлин

Международното изложение за хранително-вкусова промишленост, земеделие и градинарство „Зелена седмица 2027“ ще се проведе от 15 до 24 януари 2027 г. в германската столица. Участието на български фирми е възможност за представяне и популяризиране на широк спектър от земеделски продукти, храни и напитки пред посетители от над 50 държави.

Изложението е най-голямото в света в областта на хранително-вкусовата промишленост. През 2026 г. то привлече 1600 изложители от над 50 страни и бе посетено от около 350 000 души, а събитието е било отразявано ежедневно от 2000 представители на медиите.

„Провайн 2027“ в Дюселдорф

България ще участва с национален щанд и в международното изложение за вино „Провайн 2027“, което ще се проведе от 7 до 9 март 2027 г. в Дюселдорф. Изложението е водещо в представянето на вина и спиртни напитки и е изцяло бизнес ориентирано.

През 2026 г. около 3400 участници от 63 държави са били изложители на форума, като продукцията си са представили производители от едни от най-големите винарски региони в света – Италия, Франция, Германия, Испания, Австрия и Португалия, както и редица отвъдморски страни. Изложение от подобен мащаб дава възможност на българските винопроизводители да поддържат и създават нови бизнес контакти.

Участието на България в „Провайн“ е продължение на националните представяния от 2024 г., 2025 г. и 2026 г., когато българските производители на вина промотираха успешно своята продукция.

Финансиране на участието

Разходите по подготовката и участието на Република България в двете изложения са за сметка на бюджета на Министерството на земеделието и храните, с изключение на тези, които ще бъдат обезпечени от държавна помощ „Помощ за участие в изложения“.

От 5 ноември до 20 ноември 2026 г. земеделските стопани могат да подават заявления по извънредната държавна помощ „Подкрепа на земеделските стопани, ангажирани в сектора на първичното селскостопанско производство, във връзка с кризата в Близкия изток“. Срокът за кандидатстване е определен със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Помощта, позната като „иранската помощ“, е насочена към намаляване на финансовата тежест върху производителите, породена от рязкото поскъпване на горивата и азотните торове.

Как се кандидатства

Средствата се предоставят под формата на преки безвъзмездни плащания на земеделски стопани, осъществяващи дейност в първичното селскостопанско производство. Заявленията се подават лично или чрез упълномощено лице в общинските служби по земеделие (ОСЗ) към областните дирекции „Земеделие“ на Министерството на земеделието и храните по постоянен адрес на физическото лице или по седалището на юридическото лице, съответно едноличния търговец. Системата ИСАК генерира автоматично заявлението за подпомагане, което се разпечатва в два екземпляра и се подписва от кандидата или от упълномощеното лице.

Допустими за подпомагане са земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г., както и тютюнопроизводители, регистрирани по Наредба № 22 от 21 декември 2016 г. Одобреният от Управителния съвет на ДФЗ бюджет по схемата е в размер на общо до 170 000 000 евро.

Две направления на подпомагане

Подпомагането е разпределено в две направления, като средствата по тях ще се изчисляват и изплащат последователно.

• Подпомагане за газьол – на подпомагане подлежат земеделски стопани с валидно подадени заявления за Кампания 2025 г. по схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“. Индивидуалната помощ се изчислява при фиксирана ставка от 0,44 евро на литър на база на отчетеното гориво в първичното производство за календарната 2024 г.
• Подпомагане за торове – средствата се разпределят от остатъка на общия бюджет след определяне на средствата за гориво и след решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“. Индивидуалният размер се калкулира въз основа на установените площи по ОПДУ за Кампания 2025 г., средните разходни норми и пазарен ценови показател за азотните торове.

Направление „Торове“ обхваща широк кръг култури – зърнено-житни (пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, царевица, маслодайна рапица, слънчоглед и други), зърнено-бобови (фасул, нахут, грах, леща, бакла, фъстъци и други), фуражни култури, маслодайни и технически култури (тютюн, памук, хмел, соя, лен, коноп и други), трайни насаждения – овощни, ядкови и ягодоплодни видове, лозя, маслодайна роза, лавандула и шипка, зеленчуци на открито, както и оранжерийни култури като ягоди, малини, домати, пипер и краставици.

Таван на помощта и срокове

Максималният размер на помощта за едно предприятие в първичното производство е до 50 000 евро общо за двете направления. Ако бенефициерът е получил 50 000 евро помощ за газьол, отпада възможността да получи и помощ за торове. При недостигнат таван по Временната рамка подпомагането за торове се изплаща до достигане на индивидуално изчисления максимум, но не повече от 50 000 евро общо за двете линии на подпомагане на бенефициер.

При констатиране на непълноти или несъответствия в документите при проверките фермерите ще разполагат с до 5 работни дни след крайния срок на приема, за да ги отстранят. Срокът за изплащане на помощта ще бъде обявен със заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Схемата ще се прилага до 31 декември 2026 г.

Указанията за прилагане на помощта са публикувани на сайта на ДФ „Земеделие“ в раздел „Схеми и мерки за подпомагане“, подраздел „Извънредни схеми за подпомагане“, секция „2026″.

Животновъди и земеделци от цялата страна се готвят за национален протест пред Народното събрание, който ще започне в 11 часа на 11 ноември, сряда. Тези, които нямат възможност да пристигнат в София, ще затворят шосета в областите, където се намират стопанствата им. Поводът е кризисната помощ заради сушата през 2025 година, от която голяма част от животновъдите остават изключени, както и натрупаната административна тежест в сектора.

Кризисната помощ разделя животновъдите

От 10 ноември стартира подаването на заявления за участие на земеделските стопани в кризисната помощ, но според организаторите на протеста немалка част от животновъдите нямат право да кандидатстват. Георги Якимов, животновъд от област Ловеч, който потърси Синор.БГ от името на фермерите, заявили готовност за протеста, обясни позицията им категорично: „Дори и Министерството на земеделието да реши да включи всички области в страната и подсектори в животновъдството за кризисна помощ заради сушата през 2025 г., ние пак ще протестираме.“

Якимов посочи, че протестиращите ще настояват както за кризисната помощ, така и срещу административната тежест, която според него от години превръща земеделските стопани в чиновници. Според него е несправедливо само някои области и само определени „въдства“ да получат подпомагане по кризисната помощ, тъй като сушата в страната не е пощадила нито една област.

Административната тежест е по-големият проблем

За Якимов по-сериозният проблем в сектора е административната тежест, която се е разгърнала във всички посоки. Като пример той посочи колега животновъд, който е пропуснал да направи отметка на първа страница на заявлението си за директни плащания и заради това остава без субсидии за две години напред.

Якимов обясни и друг абсурд, пред който са изправени фермерите: ако някой поиска да закупи теле, животновъдът е в нарушение, ако му го продаде. Затова немалко фермери отглеждат животните си без ушни марки, без да кандидатстват и получават субсидии, за да могат свободно да продават добитъка си, без да се притесняват, че проверка на БАБХ ще установи несъответствие в броя на животните или ушните марки и ще потърси повод за санкция. „В очите на чиновниците това е престъпление, но за сектора е начин на оцеляване“, посочи той. По думите му все повече животновъди напускат регистрите на БАБХ, за да станат независими от прекомерните изисквания на държавата. Якимов даде пример и с Румъния, където от всяка месодайна ферма може да се закупи преработено месо, докато у нас получаването на разрешение за преработка е доста по-сложно.

Протестът е мирен и без политически искания

Якимов подчерта изрично, че протестът ще бъде мирен и няма политически характер. Той уточни, че акцията не е насочена и срещу настоящия министър на земеделието, тъй като според него много министри преди него не са провели политики, които да опазят българското селско стопанство. „За последните 30 години животновъдният сектор в цялост се е стопил с 80%. Причината е в неправилните политики през целия период“, заяви Якимов.

Той посочи, че браншовите организации отказват да се включат в протеста, но това не спира нито техните членове, нито независими земеделски производители, които желаят да участват. По думите му и земеделските производители, не само животновъдите, са недоволни от прекомерната бюрокрация и част от тях също ще се включат.

Какво предстои

• Протестът започва в 11:00 часа на 11 ноември (сряда) пред Народното събрание.
• Фермери, които не могат да пристигнат в София, ще затворят пътища в собствените си области.
• Организаторите ще внесат искане към Столична община за провеждане на протеста.
• Ще бъде изпратено писмо до народните представители, в което се обосновава недоволството на протестиращите.

Съществуват зеленчуци и подправки, чиято цена достига стотици, а понякога и над хиляда евро за килограм. Сред най-скъпите зеленчуци в света са дивият хмел, истинското уасаби, френските картофи Льо Бонот, испанският грах „Сълзите на брега“, италианската розова салата и японският спанак Ямашита. Цената им се определя от рядкост, трудоемко ръчно отглеждане, ограничено производство и в немалка степен – от умел маркетинг.

Хмел – над 1000 евро за килограм

Хмелът е лесно за отглеждане растение с разклонени, енергични корени, което обаче може да се разпространи агресивно и да задуши съседните растения, а дори да повреди огради и основи. Освен за бира, младите му филизи се използват в салати, супи и гарнитури. В Северна Америка ръчно браният див хмел – специален сорт с много малки шишарки – се продава на луксозни ресторанти и пивоварни за над 1000 евро за килограм. Според медийни съобщения цената на този деликатес започва от 900 евро за килограм, а причината е трудоемкото „обработване“ на множество храсти при събирането.

Уасаби – коренище за стотици евро

Това, което в повечето магазини и ресторанти по света се продава като уасаби паста, обикновено е смес от горчица, хрян и зелен хранителен оцветител. Истинската подправка се получава от коренищата на многогодишни тревисти растения от рода Eutrema, семейство Кръстоцветни, и само коренището струва няколкостотин евро за килограм. Макар еутремата да е далечен роднина на хряна, тя е значително по-трудна за отглеждане – в природата расте покрай планински речни корита и изисква постоянна студена течаща вода, хладен въздух, полусенчести или потопени места и прецизен баланс от хранителни вещества, което прави отглеждането ѝ в обикновена градина практически невъзможно. В Япония уасабито, отглеждано в градини, се смята за „второкласно“ с по-лошо качество и вкус в сравнение с планинското. Опити за култивиране се правят и в Тайван, Китай, Корея, Нова Зеландия и САЩ.

Картофи Льо Бонот – до 300-400 евро за килограм

Картофите Le Bonnotte, вписани в Книгата на рекордите на Гинес, се продават за 100, а според някои източници – за 300-400 евро за килограм. Сортът е разработен през 1930 г. във Франция и се отглежда на островната ферма Ноармутие край западното крайбрежие на страната. Клубените имат кратък вегетационен период, годишното производство е само няколко десетки тона, а реколтата е предварително планирана за продажба. Събират се изключително ръчно, защото не са подходящи за механизирано прибиране, което в един момент практически е спряло производството им. Отличават се с тънка, гладка жълта кора, мека бяло-жълта плът, гладки, средно големи и почти кръгли грудки, необичаен аромат с леки лимонови нотки и отчетливо сладък вкус с ядков послевкус. Твърди се, че особеностите се дължат на уникалния климат, използването на водорасли като основен тор и близостта на морето. Le Bonnotte е търговска марка със строга териториална връзка, подобно на шампанско или коняк – истинският картоф от този сорт може да се отглежда само на френския остров Ноармутие.

Испански грах „Сълзите на брега“ – 200-500 евро за килограм

В провинция Гипускоа на север Испания, в едно-единствено имение, се отглежда грах с дребни зърна, наричан местно „зелен хайвер“. Сортът носи името „Сълзите на брега“. Малките шушулки се берат и почистват ръчно през целия период на плододаване, обикновено от февруари до юни, и според фермерите това може да се прави само рано сутрин. Не всички шушулки отговарят на високите гастрономически стандарти – част от тях се смятат за „обикновен“ грах, а останалите миниатюрни зърна се продават за 200-500 евро за килограм. Зърната с форма на сълза са крехки и сочни, консумират се сурови или за кратко на пара, като трябва да се готвят скоро след прибирането. Вкусът им се описва като сладък и солен с тревисти нотки заради крайбрежния климат и специалните почви на региона. Всяка година в средата на май град Астигарага е домакин на гастрономически фестивал, посветен на този регионален специалитет.

Розова маруля La Rosa del Veneto – 30-50 евро за килограм

Марулята е едногодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни с две основни форми – главеста и листна, като сортовете се различават по цвят, размер и форма на листата. Сочните листа са богати на витамини C, B, PP, калий, желязо, фосфор, бета-каротин, захари, лимонена киселина и фолат, а единственият им недостатък е краткият срок на годност. Отглеждането на обикновена салата е лесно и реколтата узрява само за 3-4 седмици след сеитба в края на април.

Определен сорт розова салата обаче – La Rosa del Veneto – се продава за около 30-50 евро за килограм. Тя всъщност е разновидност на радикио (известно и като ескарол или италианска червена цикория), многогодишно растение от рода Цикория, несвързано с истинската маруля. Радикиото има леко горчиво-пикантен вкус, който омеква след готвене, а листата му обикновено са червени с бели жилки. Обикновеният радикио е лесен за отглеждане, изисква често, но умерено поливане, а реколтата узрява за около три месеца. При меки зими главата може да се отреже внимателно над нивото на земята през есента и растението дава нова реколта следващия сезон. Твърди се, че процесът на „избелване“ на листата до деликатен розов цвят, както и самото отглеждане, изискват сложен ръчен труд, което обяснява високата цена, въпреки че вкусът е почти идентичен с обикновения сорт. Според мнозина цената на тази салата се определя най-вече от традиционното ѝ представяне във формата на гигантска роза. Друг сходен по цвят и форма сорт радикио, високо ценен в елитни ресторанти, е Роза ди Гориция, който се продава малко по-евтино.

Спанак Ямашита – над 25 евро за килограм

Спанакът не е труден за отглеждане – толерантен е към ниски температури и къси дневни часове, може да расте в оранжерия от ранна пролет и в градината до септември, а дори се развива добре на перваза на прозорец без специални грижи. Въпреки това спанакът Ямашита, кръстен на своя създател и единствен производител, се продава за над 25 евро за килограм. Японецът Асафуми Ямашита живее във Франция, където отглежда тази култура заедно с други биозеленчуци, доставяни ексклузивно на ресторанти, отличени със звезди Мишлен. Твърди се, че причината за цената е необичайният, „таен“ и много внимателен подход към отглеждането, макар „звездният“ спанак малко вероятно да се различава съществено на вкус или текстура от обикновения.

Други скъпи плодове и зеленчуци

Списъкът с изключително скъпи плодове и зеленчуци не се изчерпва с изброените. Сред тях са гъбите и трюфелите мацутаке, пъпешите Юбари Кинг, гроздето Руби Рим, мангото Тайо но Тамаго, ягодите Ньохо Сембикия Куин, хибридните цитрусови плодове Сумо Цитрус и ябълките Секай Ичи, които се продават десетки пъти по-скъпо от обикновените. При тези екзотични зеленчуци и уникални сортове цената се определя от разстоянието на транспортиране от мястото на произход, сложните техники на отглеждане и тяхната рядкост и ограничено производство. Често обаче ценообразуването зависи не само от уникалността на продукта, но и от умението на PR и рекламните специалисти да го представят като изключително рядка и престижна куриоза, за която си струва да се похарчи цяло състояние.

Животновъди от област Габрово се обявиха срещу решението областта да бъде включена в кризисната помощ за сектора само по направленията за кози и биволи, докато стопанствата с млечни крави и овце майки остават извън обхвата на подпомагането. Позицията беше изпратена в писмо до земеделския министър и до директора на Държавен фонд „Земеделие“ от Петър Петров, председател на Консултативния съвет по животновъдство за област Габрово.

Какво настояват животновъдите

В официалното възражение, изпратено от Петър Петров, се изразява категорично несъгласие с начина, по който е определен териториалният обхват на кризисната помощ за животновъдния сектор в областта. „На какво основание животновъдите от една и съща област се разделят на допустими и недопустими, при положение че всички са изправени пред последиците от климатичните условия, нарастващите производствени разходи и тежката икономическа ситуация в сектора?“, пита Петров в писмото.

В текста се посочва, че фермите в областта плащат едни и същи цени за електроенергия, фуражи, горива, ветеринарномедицински услуги и труд, а животните са изложени на еднакви климатични рискове, независимо от вида им. Авторите на възражението настояват, че административните граници не трябва да бъдат основание за изключване на цели категории животновъди, без да се отчита реалното състояние на отделните стопанства.

Конкретни искания

Животновъдите от област Габрово поставят пет конкретни искания пред институциите:

• незабавно включване във всички направления на кризисната помощ – млечни крави, биволици, овце майки и кози майки;
• премахване на необоснованите териториални ограничения, които изключват цели категории животновъди от подпомагането;
• преразглеждане на критериите за допустимост, така че да се отчитат реалните загуби и икономическото състояние на отделните стопанства, а не само обобщени областни показатели;
• публично представяне на методиката, по която са определени допустимите области, праговете на загубите и максималните ставки за подпомагане, както и обяснение защо няма горен праг на подпомагането по мярката;
• провеждане на спешна среща с представители на животновъдите от област Габрово и ръководството на Министерството на земеделието и храните.

Заплаха от протестни действия

В писмото се заявява, че търпението на животновъдите „се изчерпва“ и те не са съгласни да бъдат успокоявани с общи обещания, административни обяснения и формални отговори. „Ако област Габрово не бъде включена във всички направления на кризисната помощ и не бъде осигурено равнопоставено третиране на животновъдите, ще пристъпим към организиране на протестни действия“, се посочва в текста. Сред предвижданите форми на протест се изброяват организиране на мащабен протест, блокиране и затваряне на пътни участъци в областта, както и „други законни форми на протест“. В писмото се уточнява, че подобни действия ще бъдат съобразени със законовите изисквания и ще бъдат предприети след съответната организация и уведомяване на компетентните органи.

„Нека бъде ясно: няма да приемем мълчаливо решения, които поставят в неравностойно положение животновъдите от нашата област. Не искаме привилегии. Искаме справедливост, равнопоставеност и еднакви правила за всички български животновъди!“, се казва още във възражението.

Животновъдите от област Габрово очакват писмен отговор и конкретни действия от страна на институциите в срок до 5 работни дни от получаването на възражението.

Приемът на заявления по интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. ще започне на 10 ноември. Средствата по кризисната мярка ще бъдат изплатени до края на 2026 година. Това съобщиха заместник-министрите на земеделието и храните Янислав Янчев и проф. д-р Крум Неделков на среща с животновъди от област Благоевград.

Как се определя допустимостта по мярката

По време на дискусията бе разгледан териториалният обхват на прилагане на кризисната мярка. Заместник-министър Янчев поясни, че съгласно европейските регламенти допустимостта се определя въз основа на официални данни за производството през 2025 г., съпоставени с данните за предходните пет години. Той подчерта, че подкрепата компенсира доказана загуба на продукция, а не общи производствени разходи. Включването на допълнителни области след общественото обсъждане е довело до корекция в прогнозните индивидуални ставки. Данните, на които се основава определянето на допустимостта, идват от актуалната информация, предоставена от земеделските стопани в рамките на проучванията на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието и храните.

Варианти за стопани извън обхвата на мярката

Заместник-министрите Янчев и проф. Неделков коментираха и възможностите за допълнително подпомагане на животновъдите, които не са допустими по кризисната мярка. Сред обсъжданите варианти е прехвърляне на остатъчни средства от млечното към месодайното направление по обвързаната подкрепа, предвид различията в развитието на двата сектора и наличието на потенциален остатъчен ресурс. Проф. Неделков съобщи, че се разглеждат и възможности за използване на остатъчни средства по помощта de minimis. По предварителни разчети обсъжданият свободен ресурс може да бъде насочен към месодайното и млечното говедовъдство, както и към овцевъдството в областите, които не попадат в обхвата на кризисната мярка.

Иранската помощ и други теми от срещата

Проф. Неделков информира, че приемът по така наречената иранска помощ ще започне на 5 ноември, пет дни преди старта на кризисната мярка. Кандидатстването ще бъде облекчено и ще се извършва само с едно заявление, без необходимост от допълнителни придружаващи документи.

По време на срещата бе обсъдена и възможността за компенсиране на животновъдите за щети от вълци и чакали. Заместник-министрите обясниха, че чрез Стратегическия план ще се приложи механизъм за подпомагане, който се очаква да заработи от следващата година. Предвижда се и участие на компетентни институции при установяването на щетите, за да се улесни процедурата за стопаните.

Във връзка с финансовата подкрепа за сектора проф. Неделков и Янислав Янчев увериха представителите на бранша, че плащанията по индикативния график на Държавен фонд „Земеделие“ се предвижда да бъдат извършени до 20 декември.

Диалог със сектора

Представителите на ръководния екип на Министерството на земеделието и храните подчертаха, че ще продължат диалога с животновъдния сектор и ще търсят възможности за подкрепа в рамките на европейските и националните правила. Те отбелязаха и ролята на създадените областни консултативни съвети, чиято цел е да осигурят пряк контакт с фермерите и възможност за обсъждане на развитието на сектора.

В срещата участие взеха близо 20 представители на сектор „Животновъдство“ от различни общини в област Благоевград.

Годишната инфлация през октомври 2026 г. се очаква да достигне 6,1%, а месечната – 1,3%, според експресната предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, през септември годишната инфлация е била 5,7%.

Кои стоки и услуги поскъпват най-много

Спрямо предходния месец НСИ очаква най-голямо увеличение на цените в групата „Облекло и обувки“ – с 7,4%, следвана от „Развлечения, спорт и култура“ – с 7,0%, и „Образователни услуги“ – с 2,5%.

Индекс на цените на малката кошница

Според предварителната оценка на НСИ през октомври 2026 г. месечното изменение на индекса на цените на малката кошница (ИЦМК) се очаква да бъде 0,7%, а годишното – 2,4%. Малката кошница включва стоките и услугите, потребявани от най-нискодоходните 20% от домакинствата в страната.

При тези домакинства спрямо предходния месец се очаква поскъпване на нехранителните стоки с 1,4%, на хранителните продукти – с 0,6%, и на услугите – с 0,1%.

Източници

• НСИ – Национален статистически институт