Новини от земеделието и селското стопанство в България

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е домакин на деветото издание на „Празник на пестила“. Събитието обединява демонстрации на традиционното приготвяне на пестил – известен и като „габровски шоколад“, – занаятчийски изложби, захарно изкуство и фолклорна сцена. Музеят спечели наградата „Духът на България“ на Министерство на туризма именно с това събитие – през 2018 г.

Автентичен процес и вкусове от сливи

Централно място в програмата заема демонстрацията на целия автентичен процес по приготвяне на сливовия деликатес. Посетителите ще могат да го проследят на живо, като се запознаят и с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството на пестил през вековете.

На 5 и 6 септември в музея се провеждат „Алея на вкусовете“ и „Захарна приказка в Етър“ – изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Успоредно с тях се провежда и третото издание на Фестивала на захарните изкуства с авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Изложби, игри и специални гости от Румъния

На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“. За най-младите посетители е подготвена образователна игра с награди – „Сливи с късмет“.

Специални гости на празника са сънародници от село Извоареле в Румъния – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, традиционни носии и сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Над 500 изпълнители на откритата сцена

В трите дни на откритата сцена в музея ще се изявят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ от Павел баня и „Чудесия“ от Пазарджик, ансамбъл „Настроение“ от Стара Загора, Духов оркестър-Ловеч, както и фолклорният дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Говедата, обучавани предварително във фермата на произход, показват значително по-ниски нива на кортизол непосредствено преди клане в сравнение с необучените животни. Това установява проучване на Изследователския институт по биологично земеделие (FiBL), което изследва дали подготовка на говедата за клане в обора може да намали стреса им в кланицата.

Защо стресът при добитъка е проблем

Нивото на стрес при говедата зависи от редица фактори – конкретната ситуация, генетиката, уменията на персонала и предишния опит на животните. Телетата обичайно растат в стада и рядко влизат в близък контакт с хора. При подготовката за клане възрастните животни са изправени пред серия от непознати за тях манипулации: откъсване от познатото стадо, качване на камион, транспортиране и пристигане в непозната среда, изпълнена с нови шумове, миризми и непознати хора.

Пътеката за обработка в кланицата се счита за особено чувствителна точка от гледна точка на хуманното отношение. Според изследователите от FiBL „говедата често се движат колебливо напред или назад, което може да насърчи използването на електрически щипки. Това не допринася за хуманното отношение към животните и допълнително натоварва работата на персонала.“

Как е проведено изследването

За нуждите на проекта 38 млади говеда от пет ферми за млекодайни породи са обучавани поне три пъти преди транспортирането им до кланица. Тренировките са се провеждали на място във фермата: животните са прекарвани през тесен панелен коридор с дължина най-малко 6 м и ширина около 1 м, след което са задържани върху кантар или в бокс за обработка. Вратата е отваряна само след като животното е стояло спокойно – принцип, използван като форма на „награда“ при дресурата.

Контролната група е включвала 37 говеда от 19 други ферми без сравним предишен опит, транспортирани при идентични условия. Умъртвяването е извършено в голяма швейцарска кланица в периода от октомври 2023 г. до декември 2024 г. След изчакване в загражденията между 30 и 60 минути, в коридора за отглеждане са записвани звуци, наблюдавани движения назад и употреба на електрически лост. Поведението е документирано и в бокса за зашеметяване, а физиологичните показатели са измерени чрез кръвни проби. Нивото на лактат е установено на място с бърз тест, а кортизолът – в лабораторни условия от кръвен серум.

Резултати: по-нисък кортизол, по-лесна работа

Анти-стрес тренировките не оказват значително въздействие върху поведението на животните в кланицата, но водят до съществен спад на концентрацията на кортизол в кръвта. Обученото стадо показва по-ниски нива на хормона на стреса непосредствено преди клане в сравнение с контролната група.

Участващите фермери оценяват положително работата с животните и оборудването, използвано за тренировките. Един от стопаните – Дамян Лаубе, споделя: „Първият път, когато подкарах добитъка, не мина особено добре, затова бях скептичен. Но втория път бях изненадан: разликата беше огромна.“ Той посочва, че преди тренировките преместването на животните на ново пасище е отнемало два до три часа и е изисквало четирима помагачи, като накрая всички са завършвали стресирани. След прилагане на метода двама души успяват да поставят панелно заграждение, да пасат животните и да ги натоварят само за 25 минути.

Поради наблюдаваната ефективност изследователите посочват, че съоръженията и методът могат да се прилагат с успех и при други задачи – претегляне и лечение на животновъдството като цяло.

Практически изводи за фермерите

• Редовното обучение на говедата чрез тесен панелен коридор и кратко задържане намалява нивата на кортизол преди клане.
• Методът изисква поне три тренировки преди транспортиране до кланицата.
• Вратата на коридора се отваря само когато животното е спокойно – принципът на „наградата“ е ключов за успеха.
• Същото оборудване може да се използва и при претегляне и ветеринарно лечение на животните.
• Намаленият стрес улеснява работата на персонала и намалява нуждата от електрически щипки в кланицата.

Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка лоза, Димят, Червен мискет и Рубин са не просто генетичен ресурс – те са част от историята и идентичността на традиционните винени сортове в България. Въпросът дали ще можем да ги отглеждаме при климатичните условия на страната след 20 години вече не изглежда толкова далечен, колкото преди.

Климатът се промени, лозарят усеща последиците

Лозата е растение, което сравнително добре понася топлина и засушаване, но не е неуязвимо. Проблемът не се свежда единствено до покачване на средната температура. Все по-определящи стават продължителните горещи периоди, високите нощни температури, засушаването, екстремните валежи и резките климатични колебания.

Европейската агенция по околна среда посочва, че Европа се затопля по-бързо от всеки друг континент, а сушите, горещите вълни и другите екстремни явления се засилват. Централна и Източна Европа са сред районите, в които се очаква комбинация от засушаване, топлинен стрес и по-голяма климатична нестабилност. За България това е от особено значение: изследванията върху източноевропейското лозарство показват, че сушата се е превърнала във важен ограничаващ фактор за производството на грозде през последните 15–20 години. Наблюдава се тенденция към увеличаване на честотата и продължителността на засушаванията, включително в Тракийската низина и Североизточна България.

По-ранно узряване и промяна в качеството на гроздето

Една от първите промени, наблюдавани в различни лозарски райони по света, е ускоряването на фенологичното развитие. По-високите температури водят до по-ранно разпукване на пъпките, по-ранен цъфтеж и по-ранно узряване. На пръв поглед това може да изглежда като предимство, но крие сериозен проблем: гроздето може да достигне необходимата захарност, преди да е постигнало оптимален баланс на киселините, ароматите и фенолната зрялост.

При по-високи температури натрупването на захари може да се ускори, докато органичните киселини се разграждат по-интензивно. В резултат лозарят може да получи грозде с висока захарност, но с по-ниска киселинност – от него се произвежда вино с по-висок алкохолен градус, по-мека свежест и различен ароматен профил. Това вече се наблюдава в редица европейски лозарски райони. Научните обзори сочат, че в много традиционни лозарски региони беритбите са се изместили с около две до три седмици по-рано в сравнение с предходните десетилетия.

При белите сортове проблемът може да бъде още по-осезаем, защото ароматът и свежестта на белите вина са силно свързани с киселинността и момента на беритба. При червените сортове пък високите температури могат да ускорят натрупването на захари, без фенолната зрялост на семките и кожицата да следва същото темпо – което затруднява определянето на оптималния момент за гроздобер.

Маврудът – пример за предизвикателство и потенциал

Маврудът е особено интересен пример. Като къснозреещ сорт той може едновременно да спечели и да изгуби от промените в климата. По-топлите условия могат да подпомогнат по-пълното му узряване в райони, където в миналото не всяка година е достигал оптимална технологична и фенолна зрялост. Но ако затоплянето стане прекомерно, узряването може да се измести в най-горещата част на лятото и началото на есента.

Затова в бъдеще за Мавруда ще бъде от решаващо значение не само местоположението, но и микроклиматът на конкретното лозе – надморска височина, изложение, наклон, почва, воден режим и начин на отглеждане. Същият въпрос стои и пред останалите традиционни български сортове.

След 20 години е по-вероятно да говорим не за изчезване на тези сортове, а за промяна на местата, където те дават най-добри резултати. Една от най-големите грешки би била да се приеме, че ако даден сорт е отглеждан успешно в определен район през XX век, той автоматично ще се чувства добре там и през 2045 г.

Водата – ключовият ресурс за следващите десетилетия

Ако има ресурс, който може да определи съдбата на лозарството през следващите 20 години, това е водата. Лозата може да понася определена степен на воден дефицит, но продължителното засушаване може да доведе до ограничаване на растежа, намаляване на добива, по-малки гроздове и зърна, нарушаване на фотосинтезата и сериозен топлинен стрес.

При бъдещите условия напояването вероятно ще стане все по-важен инструмент, но не непременно в традиционния смисъл на обилно поливане. По-голямо значение ще имат капковото напояване, прецизното управление на водата и регулираният воден дефицит. Съвременните изследвания посочват именно модерното напояване, събирането и съхранението на вода, регулирания дефицит и използването на устойчив на суша растителен материал сред важните стратегии за адаптация на лозарството в Източна Европа.

Там, където водният ресурс е недостатъчен, лозарят ще трябва да разчита преди всичко на правилния избор на място, почва, подложка, сорт и агротехника.

Промени в агротехниката и управлението на листната маса

Климатичните промени ще наложат преосмисляне и на някои традиционни агротехнически практики. Ще става все по-важно гроздето да бъде защитено от директното следобедно слънце, особено при екстремни температури. Прекомерното обезлистване около гроздовете, което в определени условия се прилага за проветряване и ограничаване на болестите, може да се окаже рисково при силни горещини – в такива случаи листата около гроздовете могат да изпълняват ролята на естествена защита от слънчев пригор.

Ще се търсят и системи на формировка и резитба, позволяващи по-добър контрол върху микроклимата и темпа на узряване. Въпросът за бъдещето на традиционните винени сортове в България следователно е преди всичко въпрос за способността на лозарството да се адаптира – чрез избор на правилното място, управление на водата и промяна на агротехническите практики.

Министерството на земеделието и храните обяви, че 500 хил. евро от бюджета на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще бъдат отпуснати за изграждане на специализирана лаборатория за контрол на автентичността на розовото масло. Браншът обаче не приема инициативата с одобрение — напротив, представителите на сектора я определят като ненужна и финансово необоснована стъпка, несъгласувана с тях.

Какво предвижда МЗХ

Решението е мотивирано със защитата на българското розово масло като продукт с висока добавена стойност и утвърдена международна репутация. Министър Пламен Абровски заяви, че до момента държавата не е разполагала с необходимия капацитет, за да разграничава естественото от изкуственото розово масло, което според него създава условия за представяне на изкуствени продукти като български.

Според министерството новата лаборатория ще осигури собствен национален капацитет за контрол, гарантиращ качеството, автентичността и произхода на продукта, като по този начин ще защити доверието към него на международните пазари. Предвижда се и изменение в Закона за маслодайната роза, чрез което ще се гарантира идентификацията, качеството и произходът на произвежданото в страната розово масло. МЗХ е категорично, че предприетите мерки нямат за цел създаване на допълнителна административна тежест за производителите и преработвателите, а целят защита на целия бранш.

Бизнесът: лабораторията е излишна и скъпа

Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“, е категорична, че инициативата не е съгласувана с браншовите организации и я определя като напълно ненужна. Аргументът е прост: към настоящия момент всяка износна партида розово масло се придружава от анализен сертификат за качество и съдържание, издаден от акредитирани независими лаборатории, чийто списък е достъпен в Агенция „Митници“. Тоест без такъв документ износът е невъзможен за продукта, защитен с географско указание.

В тези лаборатории се извършват газхроматографски и органолептични анализи. Освен това международните клиенти — престижни парфюмерийни компании — самостоятелно правят допълнителни анализи на мостри от заявената партида. Системата на контрол, преценява бизнесът, вече функционира ефективно.

Сериозен въпрос поставя и финансовата страна на проекта. Според Гергана Андреева гласуваните 500 хил. евро не са достатъчни, за да се оборудва лаборатория с апаратурата, необходима за хирален или изотопен анализ на розовото масло. Освен това подобни лаборатории изискват високоспециализирани кадри, с каквито БАБХ не разполага.

Най-трудният тест — само в две европейски лаборатории

Едно от заявените цели на лабораторията е установяването на синтетични примеси в розовото масло. Оказва се обаче, че подобно доказване е изключително трудно. Според Гергана Андреева изотопният анализ за доказване на произхода на розовото масло се извършва само в две лаборатории в Европа — едната във Франция, другата в Обединеното кралство. Именно чрез него може да се установи дали в дадена партида, изнасяна като българска, е вложено масло с произход Азербайджан, Турция или Китай.

Истинският проблем е вносът, твърди бизнесът

Представителите на сектора изместват фокуса: реалният проблем не е в контрола на износа, а в нерегламентирания внос на розово масло от трети страни. Браншът посочва, че от години се регистрират данни за такъв внос — например внос на 150 кг от Иран преди четири години и на 30 кг от Азербайджан миналата година, като постоянно се отчитат и малки количества от Турция и Китай.

Въпросът, който бизнесът задава, е защо държавата не се намесва при вноса, при положение че официална информация за него съществува в Министерството, получена от Агенция „Митници“. Не е ясно за какво е предназначено вносното масло и какво се случва с него, особено като се има предвид, че България не е страна, в която розовото масло се потребява вътрешно в значителни количества.

Бизнесът също така посочва, че новата лаборатория няма да насърчи, а ще затрудни износа, тъй като износителите вече преминават през многобройни административни стъпки за изнасяне на продукт на стойност между 13 000 и 16 000 евро за единица.

Алтернативни предложения от сектора

Вместо лаборатория, браншът предлага средствата да бъдат насочени към по-целесъобразни мерки:

• субсидирана заетост на сезонни работници в сектора;
• подпомагане на земеделски производители, доказващи реална продукция — за торове, препарати и горива;
• регистриране на продукти за растителна защита от страна на БАБХ, тъй като към момента такива липсват за сектора;
• инвестиции в реклама на България на международни изложения, свързани с производството на розово масло.

Общото искане на бизнеса е държавата да обсъжда инициативите предварително със заетите в сектора, преди да ги предприема, а не да налага решения без браншово съгласуване.

През периода 4–10 септември 2026 г. агрометеорологичната обстановка в страната ще се определя от температури над климатичните норми, които ще ускорят протичането на последните фази от развитието на късните сортове и хибриди земеделски култури. Това се посочва в прогнозата на агрометеоролога от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Дукена Жолева.

Зреене на царевица и грозде

При среднокъсните хибриди царевица се очаква пълна зрелост в рамките на първата 10-дневка на септември, докато при част от късните хибриди ще се наблюдава восъчна зрелост. Вследствие на наднормените летни температури белите винени сортове грозде ще достигат технологична зрялост по-рано от обичайните срокове.

Беритбена зрялост при ранните есенни сортове ябълки се очаква за сортовете Златна пармена, Джонатан, Червена превъзходна, Златна превъзходна, Канадска ренета и други овошки.

Валежи без стопанско значение

В полските райони не се прогнозират валежи със стопанско значение. Падналите валежи в началото на септември са локални – с малки изключения на места в Югозападна България те са под 6–7 литра на квадратен метър. На фона на задълбочилото се засушаване тези валежи не са довели до съществена промяна в състоянието на горните почвени слоеве.

Затруднена есенна сеитба и жътва на слънчоглед

Сухата почва ще продължи да възпрепятства провеждането на дълбока оран и предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с есенници. Голяма е вероятността за закъснения при сеитбата на есенна рапица, чийто агротехнически срок изтича до края на втората 10-дневка на септември.

В полските райони условията ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от по-късните окопни култури, за прибиране на гроздовата реколта и за провеждане на жътвата на слънчогледа. Получените добиви от слънчоглед в Източна България са в широки граници: на места в Североизточния район, в агростанция Силистра, добивите надхвърлят 370 кг/дка, докато в част от Югоизточния район, агростанция Карнобат, те са под 220 кг/дка.

Месеците август и септември представляват технологичен връх в качеството на суровото мляко, добито от пасищно отглеждани преживни животни. Тогава концентрацията на съставките в единица обем достига максималните си годишни стойности – условие, което прави бития кашкавал и лятното фермерско масло едни от най-ценните занаятчийски млечни продукти в Bulgaria. Комбинираната преработка на лятното мляко дава три самостоятелни продукта: деликатесно масло, зрял бит кашкавал и суроватъчна извара.

Биохимичен състав на лятното мляко

Периодът съвпада с напредналата лактация при овцете и козите и с консумацията на зряла, богата на сухо вещество пасищна растителност. При естественото намаляване на дневния млеконадой съставките в единица обем мляко се концентрират до годишните си максимуми.

• Масленост (сурови мазнини): При овчето мляко маслеността достига между 7,5% и 9%, а при кравето пасищно мляко – от 4,2% до 4,8%. Мастните кълбовидни образувания са с по-голям диаметър, което улеснява механо-физичното им агрегиране.
• Сух безмаслен остатък (СБО): Достига нива от 11,5% до 13% при овчето мляко. СБО е основният показател за рандемана при сиренарството и кашкаваропроизводството.
• Казеинов комплекс: Съотношението между алфа-, бета- и капа-казеина е оптимизирано за образуване на плътен, еластичен и трудно разпадащ се коагулум.
• Мастнокиселинен профил: Пасищната трева обогатява млечната мазнина с ненаситени мастни киселини – конюгирана линолова киселина (CLA), омега-3 мастни киселини и бета-каротин. Именно те придават на лятното масло специфичния наситено жълт цвят, пластичност при стайна температура и характерно сладникаво-тревисто ароматно профилиране.

Технология на лятното фермерско масло

Занаятчийското лятно масло се произвежда чрез два основни метода: от ферментирала (заквасена) сметана или от традиционно заквасено кисело мляко с висока масленост. Вторият метод е класически за българските планински и подпланински райони.

Подготовка на суровината и заквасване. Суровото мляко се филтрира и сепарира при 38–42°C за получаване на сметана с масленост 35–40%. Сметаната подлежи на щадяща пастьоризация при 85–90°C за 15–20 секунди, с цел унищожаване на вегетативната микрофлора и инактивиране на ензима липаза, причиняващ гранясване. След охлаждане до 20–22°C сметаната се инокулира с мезофилни млечнокисели култури (Lactococcus lactis subsp. lactis, Lactococcus lactis subsp. cremoris, Leuconostoc mesenteroides subsp. cremoris). Тези щамове синтезират диацетил и ацетоин – летливи съединения, отговорни за класическия орехов и маслен аромат.

Биологично и физическо зреене. Сметаната престоява при 18–20°C до достигане на киселинност pH 4,8–5,2 (около 12–16 часа), след което се охлажда до 8–10°C за минимум 4–6 часа. Физическото зреене е критично за кристализацията на млечната мазнина вътре в мастните глобули, тъй като осигурява максимален добив на масло при последващото биене.

Процес на избиване. Използват се традиционни дървени бучки или занаятчийски иноксови бучки с ротационно или вертикално-бутално действие. Параметрите са строго определени:

• Температура на избиване: 10–12°C (по-ниската температура предотвратява образуването на меко, мазно масло без структура).
• Степен на запълване на съда: 40–50% от полезния обем, за да се осигури достатъчно въздушно пространство.
• Продължителност: 30–45 минути, докато се появят фини маслени зърна с размер на просено или лещено зърно.

При достигане на отчетливи маслени зърна водната фаза – мътеницата – се източва през фино цедило. Мътеницата е диетична напитка, богата на лецитин и млечнокисели бактерии.

Промиване, измесване и оформяне. В съда се налива ледена вода с температура 4–6°C в обем, равен на изтеглената мътеница, и процесът на промиване се повтаря 2–3 пъти, докато водата остане бистра. Следва механично измесване (пластификация) за отстраняване на излишната влага и хомогенизиране на масата. При осоленото масло се добавя 1–1,5% фина морска сол по време на измесването. Готовото масло се оформя в калъпи, опакова се и незабавно се охлажда до 2–4°C за краткотрайно съхранение или се замразява при –18°C.

Технология на „бития“ (избивания) кашкавал

„Битият“ кашкавал е уникален традиционен занаятчийски продукт от българските земи, заемащ междинно място между класическия кашкавал и обезмаслените твърди сирена. Наименованието му произлиза от специфичния процес на предварително избиване на млякото, при което се отделя част от млечната мазнина под формата на масло, а от останалата белтъчна маса се попарва и чедъризира кашкавалена маса.

В миналото преработвателите в планинските мандри са имали затруднения с поддържането на ниска температура за зреещия пълномаслен кашкавал: при горещини той „изпуска мазнина“, гранясва на повърхността и образува дълбоки пукнатини. Избиването на част от мазнината решава двояко тази задача – дава висококачествено лятно масло за незабавна реализация и осигурява твърд кашкавал с висока трайност, който не се деформира при летни температури.

Добиване на полуобезмаслената суровина. Практикуват се два варианта:

• Вариант А: Суровото овче или смесено мляко отлежава 4–6 часа при 15–18°C, след което се избива частично в бучка, за да се отдели около 20–30% от наличната мазнина.
• Вариант Б: Смесват се пълномаслено и обезмаслено мляко в съотношение, осигуряващо масленост на сухото вещество в готовия кашкавал около 25–35% (при стандартния кашкавал тя е над 45–50%).

Подсирване и обработка на сиренината. Млякото се подгрява до 32–34°C. Добавят се калциев хлорид (10–15 г на 100 л мляко) и естествена сирищна мая. За 30–40 минути се получава плътен, порцеланоподобен съсирек, който се нарязва на кубчета 1×1 см с помощта на лира. След кратко утаяване масата се разбърква и раздробява до размер на царевично зърно, след което се подгрява постепенно до 38–40°C при непрекъснато бъркане за 20–30 минути, за да се дехидратира и подготви за чедъризация.

Чедъризация. Блокът сиренина се пресова и зрее при 28–32°C за 2–4 часа. Краят на чедъризацията се установява чрез pH-метрия (целево pH 5,2–5,4) или чрез традиционната „проба за разтегливост“: малко парче сиренина се потапя в гореща вода (75–80°C) за 1 минута и ако се разтегля на тънки, здрави конци без да се къса, процесът е приключил.

Попарване, измесване и формоване. Чедъризиралата сиренина се нарязва на филийки с дебелина 0,5 см и се потапя в горещ солеви разтвор (8–10%) при 72–75°C за 60–90 секунди. Омекналата маса се измесва енергично на ръка. Поради по-ниското съдържание на мазнини масата на бития кашкавал изисква по-голямо физическо усилие при измесването в сравнение с пълномасления. Оформя се в перфорирани метални или пластмасови форми (пити), в които кашкавалът „пари“ 2–4 часа.

Солене и зреене. Може да се извърши сухо солене за 10–15 дни или потапяне в саламура (20–22%) при 12–14°C за 24–48 часа. Зреенето протича върху дървени стелажи при 12–14°C и относителна влажност 80–85% за минимум 60 до 90 дни. През това време питите се обръщат ежедневно и се почистват от повърхностни плесени.

Занаятчийска лятна извара от суроватката

Суроватката, получена при производството на бития кашкавал и маслото, съдържа над 50% от сухото вещество на изходното мляко – суроватъчни протеини (албумин и глобулин), лактоза, минерални соли и остатъчна мазнина. Пълното ѝ оползотворяване е от ключово значение за икономическата ефективност и екологичната устойчивост на фермата.

За разлика от казеина, суроватъчните протеини не се съсирват ензимно, но коагулират под съвместното действие на висока температура (над 80°C) и киселинност. Ето основните етапи при производство на занаятчийска извара (урда):

• Събиране и филтрация: Суроватката се прецежда незабавно след отделянето си, за да се отстранят остатъчни частици казеиново зърно.
• Регулиране на киселинността: При 60–65°C, ако суроватката е с ниска киселинност, се добавят 2–5% кисела суроватка от предишна партида или млечна киселина, за да се измести pH до 4,5–4,8. За по-нежна структура може да се добавят 5–10% обезмаслено или пълномаслено мляко.
• Термокоагулация: Температурата се повишава до 88–92°C, при което суроватъчните протеини изплуват на повърхността като снежнобяла, пухкава пяна. Нагряването спира и съдът се оставя в покой 15–20 минути.
• Отделяне и отцеждане: Белтъчният съсирек се загребва с решетъчна лъжица и се прехвърля в текстилни цедила или перфорирани форми за самоотцеждане 3–6 часа при 10–12°C.
• Охлаждане: След отцеждане продуктът незабавно се охлажда под 4°C.

Готовата лятна извара има мека, хомогенна, леко зърниста консистенция и кремаво-бял до светложълт цвят (поради каротиноидите в лятната суроватка). Вкусът е мек, сладникаво-млечен с едва доловима киселинност и характерен пасищен оттенък. Суроватъчните протеини съдържат богат набор от незаменими аминокиселини (левцин, изолевцин, валин, лизин) с почти 100% усвояемост от човешкия организъм.

Предимства на комбинираната технология

Едновременното производство на масло, бит кашкавал и извара от лятното мляко предоставя три конкретни предимства:

• Оптимизация на технологичния риск: Отстраняването на излишната мазнина намалява риска от дефекти при дългото зреене на кашкавала в горещите летни и ранноесенни месеци.
• Диверсификация на продуктовото портфолио: Фермата получава три премиум занаятчийски продукта с висока добавена стойност вместо един.
• Безотпадна технология: Депротеинизираната суроватка след производството на изварата се пренасочва за водопой на животни, с което екологичният цикъл на фермата се затваря напълно.

Спазването на строга хигиена при добива на млякото, бързото охлаждане след издояване и прецизният контрол на температурата при избиването и пастьоризацията на сметаната са условие за безопасността и трайното качество на тези традиционни български млечни деликатеси.

Група депутати от „Демократична България“ внесе предложения за промени в Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Предложенията засягат няколко ключови теми: финансирането на членски внос в Copa-Cogeca, управлението на Взаимоспомагателния фонд, обвързаното подпомагане при форсмажорни обстоятелства и процедурата по прехвърляне на средства от наеми за „бели петна“.

Не чрез закон към Copa-Cogeca

Централното предложение на парламентарната група е бюджетни средства да не се предоставят на частноправни организации за плащане на членски внос в Copa-Cogeca чрез законова разпоредба. Според депутатите, ако държавата прецени за необходимо да подпомага международното представителство на българските земеделски производители, това следва да се случва чрез общ, прозрачен и равнопоставен механизъм — а не чрез законово обвързване на публично финансиране с членство в конкретно назована организация.

Прозрачност при Взаимоспомагателния фонд

Депутатите предлагат нова алинея 3 в чл. 14а, която въвежда изисквания за публичност при управлението на Взаимоспомагателния фонд, предстоящ да заработи. Текстът гласи, че средствата на фонда се управляват и разходват при спазване на принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност. Държавен фонд „Земеделие“ ще е задължен да публикува ежегодно на интернет страницата си информация за:

• размера и източниците на постъпилите средства;
• размера на предоставеното подпомагане;
• броя на подпомогнатите земеделски стопани;
• видовете неблагоприятни събития, за които е предоставено подпомагането.

Обвързана подкрепа и при 100% щети

Важна промяна се предлага и в чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от закона. Според предложените изменения Разплащателната агенция не може да откаже или намали подпомагане, когато непреодолима сила или извънредни обстоятелства са поставили земеделските стопани в невъзможност да изпълнят условията за допустимост.

За илюстрация парламентарната група посочва производителите на плодове, претърпели пълна загуба на реколтата заради априлски мразове през предходната година. Въпреки че браншови организации и производители са сезирали министъра на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ за обективната невъзможност да произведат и реализират продукция, на засегнатите е отказано обвързано подпомагане.

В подкрепа на предложението депутатите цитират официален отговор на Европейската комисия по парламентарен въпрос, в който е записано, че при подобни непреодолими обстоятелства „бенефициерът следва да запази правото да получава подкрепа по линия на ОСП, като не следва да бъдат налагани административни санкции“.

Защита на собственици при „бели петна“

Депутатите предлагат изменение и в разпоредбата, която предвижда натрупани средства от наеми за „бели петна“ — непотърсени от собствениците на земя в продължение на 10 години — да се прехвърлят към Взаимоспомагателния фонд. Предложението въвежда задължителни предварителни стъпки, преди това прехвърляне да се случи:

• не по-късно от три месеца преди изтичането на 10-годишния период общината уведомява правоимащото лице за наличието и размера на неполучените суми;
• шест месеца преди изтичането на срока общината публикува на страницата си информация за неполучените суми при спазване на изискванията за защита на личните данни.

Едва след изпълнението на тези условия и при условие, че средствата останат непотърсени, те могат да бъдат прехвърлени към фонда.

Комитетът по наблюдение одобри актуализирания Индикативен годишен график за планираните приеми по интервенциите за развитие на селските райони от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. за 2026 г. В графика е включена интервенция II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ с бюджет от 115,77 млн. евро. Приемът на заявления е планиран за септември–октомври 2026 г.

Условия за кандидатстване

Подкрепата е насочена към млади земеделски стопани на възраст от 18 до 40 години, които създават или развиват свои стопанства. Допустими кандидати са тези, чиито стопанства имат икономически размер над 8 000 до 20 000 евро стандартен производствен обем (СПО). Дейностите по проектите трябва да са свързани с производството на селскостопански продукти.

Финансовата помощ покрива 100% от допустимите разходи. Максималният размер на подпомагането за един кандидат е 60 000 евро, като сумата се изплаща на две равни вноски от по 30 000 евро.

Консултантски услуги и нови интервенции

Успоредно с приема за млади стопани, през септември–октомври 2026 г. ще бъде открит и прием по интервенция II.И.1 „Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет“ с бюджет от 7 млн. евро. Средствата са предназначени за осигуряване на индивидуални консултантски услуги и експертна подкрепа за управлението и развитието на стопанствата.

По време на заседанието Комитетът взе решение в индикативния график да се включат нова кризисна интервенция, както и интервенция, свързана с Натура 2000 в горите. „Очаква се приемите по тях да бъдат през октомври и ноември, а амбицията ни е да ги разплатим до края на годината“, заяви зам.-министър Чакъров. Към интервенцията „Подпомагане по Натура 2000 за гори“ ще бъдат прехвърлени допълнителни средства, като общият ѝ бюджет ще достигне близо 36 млн. евро.

Промени за новите земеделски стопани

Последният планиран за тази година прием е по интервенцията „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“. По нея не се предвижда допълнително финансиране, тъй като наличният ресурс е определен като достатъчен. За насърчаване на интереса се предлагат промени в условията, като основната сред тях е увеличаване на стартовата помощ от 40 000 на 60 000 евро, съобразено с актуалната икономическа обстановка и промените в ценовите равнища.

Ландшафтният дизайн се е превърнал в самостоятелна дисциплина, която съчетава естетика, екология и архитектура. Съвременната градина вече не се свежда до цветни лехи и ограда – тя е обмислено, атмосферно и комфортно пространство, съобразено изцяло с нуждите на своя собственик. Модерният ландшафтен дизайн залага на дългосрочно удоволствие, естественост и смисленост, а не на моментния „уау ефект“.

Микрозони и семантични острови – градината като дом на открито

Едно от най-значимите развития в съвременния ландшафтен дизайн е концепцията за микрозониране. Парцелът се проектира не като единно пространство, а като поредица от „стаи под открито небе“, всяка с различна функция и атмосфера. Дизайнерите мислят за градината като за къща без стени – с ясно обособени зони за различни житейски сценарии.

Сред най-популярните зони в момента са:

• Чаени павилиони – сенчести кътчета с балдахин и столове;
• Открити огнища с камини и чакълести повърхности;
• Детски пространства с безопасен терен, хълмове и естествени материали;
• Работни тераси с Wi-Fi и електрически контакт.

Мебелите от ратан или дърво, поставени на подиуми или в ниши, допълват усещането за уют. Подовите настилки се комбинират – дърво, декинг, трошен камък или бетон. Вечерната атмосфера играе особена роля: меко, разсеяно осветление, вградени фенери, гирлянди и светлини под стъпала и по пътеките придават магически вид на пейзажа дори след залез.

Водата – емоционален център на градината

Водните елементи са сред най-трайните и поразителни тенденции в съвременния ландшафтен дизайн. Простото „езерце с патенца“ отдавна е отстъпило място на сложни композиции, които ангажират сетивата чрез тактилност, звук и отражение. Актуалните решения включват:

• Архитектурни отразяващи езера, вградени в тераса или покритие;
• Потоци и каскади от камъни, работещи в затворен цикъл;
• Хидромасажни вани и мини-басейни, нерядко с баня или сауна за двама-трима души;
• Тревни площи, оформени като крайбрежна зона с влаголюбиви растения.

Дори на малко място може да се вгради впечатляващ воден елемент, който да се превърне в емоционалния център на целия обект.

Материалите – тактилност и автентичност

Съвременният пейзажен дизайн залага на тактилността и автентичността на материалите. Пластмасата, неоновите цветове и лъскавите повърхности отстъпват пред напуканото дърво, камъка с жилки и патинирания метал. Сред най-популярните материали са:

• Дървесина: термично модифицирана, тик, лиственица, матирана дъска;
• Метал: поцинкована стомана, черен кортен, месинг;
• Каменни и минерални материали: трошен камък, чакъл, натрошена тухла, бетон с каменни стърготини.

Съветът от дизайнерите е да не се прекалява с тенденциите. Комбинацията от един топъл материал (дърво или тухла) и един хладен (метал или бетон), допълнена със зеленина, добавя дълбочина и баланс на композицията.

Вертикално градинарство – зелени стени и живи плетове

Когато хоризонталното пространство е ограничено, вертикалното идва на помощ. Модерно е да се работи с обем – повдигане на растения нагоре, оформяне на зелени фасади, арки, перголи и паравани от лози. За тези цели се използват:

• Моминско грозде, актинидия, клематис и лимонена трева;
• Трънливи рози и диви рози за живи плетове;
• Хмел и бръшлян като вечно жива основа.

Вертикалното градинарство служи едновременно за зониране на пространството, защита от слънцето и осигуряване на уединение от съседите. Конструкцията трябва да е стабилна, а изборът на растения – съобразен с климата.

Технологии в ландшафтния дизайн на бъдещето

Управлението и поддръжката на ландшафта се очаква да претърпят значителна промяна чрез въвеждането на иновативни технологии. Посочват се пет основни направления:

• IoT технологии: мрежови сензори и устройства събират данни за почвените условия, влагата и осветлението, като системите автоматично анализират информацията и предлагат оптимални решения за грижа за растенията в реално време.
• Дронове: оборудвани със специализирани камери и сензори, те ще следят състоянието на растителността, ще откриват болести и вредители и ще прилагат прецизно торове или продукти за растителна защита върху големи площи.
• Изкуствен интелект и машинно обучение: тези технологии ще анализират големи обеми данни и ще предлагат оптимални стратегии за поливане, торене и друга грижа въз основа на исторически данни и метеорологични прогнози.
• Автоматизирани роботи: ще поемат задачи като косене на тревни площи, подрязване на храсти и събиране на отпадъци, работейки автономно по предварително зададени маршрути.
• Вертикални градини и хидропоника: ще се интегрират в ландшафтния дизайн за създаване на многоетажни зелени пространства с автоматичен контрол на нивата на водата и хранителните вещества.

Селскостопанското производство на Турция е достигнало исторически рекорд през 2025 г., като стойността му е нараснала до 83,2 млрд. долара (71,86 млрд. евро). Това заяви министърът на земеделието и горите Ибрахим Юмаклъ по време на откриването на Международния панаир на храните и напитките Foodist Istanbul. Според данни на ФАО, цитирани от министъра, Турция вече заема 7-о място в света по селскостопанско производство — позиция, която е значително по-добра в сравнение с 12-ото място, което страната е заемала през 2002 г.

Износ за 185 държави и храна за над 60 млн. туристи

Юмаклъ посочи, че страната осигурява храна не само за своите 86 млн. жители, но и за над 60 млн. туристи годишно. Едновременно с това Турция изнася хиляди видове селскостопански и хранителни продукти за 185 държави. Стойността на аграрния и хранителния износ достига 32,6 млрд. долара.

Сред продуктите с нови или разширяващи се възможности за износ са морски дарове, бадеми, птиче месо, череши, смокини, грозде, нарове и ябълки. Правителството работи за разширяване на достъпа до пазарите на Китай, Русия, ЕС и страните от Персийския залив.

Нов транспортен коридор и логистично предимство

Юмаклъ обърна специално внимание на новия сухопътен транспортен коридор през Сирия и Йордания към Саудитска Арабия, който е започнал да функционира през април 2026 г. Според него той може да осигури важно логистично предимство на турските производители, особено при износа на пресни плодове, зеленчуци и други продукти с кратък срок на годност.

Технологии, дигитализация и договорно производство

Министърът подчерта, че селското стопанство все повече се превръща от чисто икономически сектор във въпрос на национална сигурност. На фона на нарастващото население, урбанизацията и ограничените природни ресурси, бъдещето на производството ще зависи от по-висока ефективност, технологии, планиране и устойчиво използване на земята и водата.

Турция въвежда все повече дигитални инструменти в хранително-вкусовата верига, включително системи с QR кодове за проверка на историята на хранителните обекти и сертификати, насочени към по-голяма прозрачност в търговията. Правителството продължава да инвестира и в интеграцията между земеделието и хранително-вкусовата промишленост — чрез организирани земеделски и индустриални зони, инвестиции в селските райони и подкрепа за преработката и опаковането.

Особен акцент Юмаклъ постави върху договорното производство. Според него този модел трябва да се разшири, за да намали рисковете както за фермерите, така и за преработвателната индустрия. „Виждам договорното производство като сигурно убежище както за нашите производители, така и за индустриалците“, заяви турският министър.

С настъпването на есенните месеци рискът от разпространение на термоустойчиви бактерии в млякото нараства — особено във ферми, в които условията не са достатъчно благоприятни за поддържане на добра хигиена. Когато кравите навлизат в замърсени пасища, нивото на тези бактерии може значително да се повиши.

Чистота на средата — основното правило

Основното правило за контрол на термоустойчивите бактерии е поддържането на чиста среда за кравите, като особено внимание трябва да се обръща на дворовете и пътищата. Фермерите следва редовно да сменят маркучите за доене и гумените инструменти в доилното помещение — преди хигиенното им състояние да се е влошило.

Стъпки за контрол на нивата на термоустойчиви бактерии

Животновъдите могат да предприемат редица конкретни мерки за ограничаване на разпространението на тези бактерии в стопанството:

• Отстранявайте котления камък от доилната машина поне веднъж седмично.
• Проверявайте редовно чистотата на доилната машина и резервоара за мляко, като се уверявате, че няма видими замърсявания.
• При последното изплакване дезинфекцирайте доилната машина с парацетна киселина.
• Използвайте чист филтър при измиване.
• Уверете се, че температурата на топлата вода при измиване е достатъчно висока — между 75 и 80°C.

Честа причина: недостатъчно количество препарат

Много от проблемите с висок общ брой термоустойчиви бактерии са причинени от недостатъчни нива на препарата, използван при измиването. Това може да се случи, когато автоматичните системи за измиване не са проверявани известно време — пропускът води до отклонения в дозирането на препарата и нарушена ефективност на процедурата.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е одобрил доставчиците по двете училищни схеми за предстоящата учебна година. По схема „Училищен плод“ са одобрени 91 заявители, а по схема „Училищно мляко“ – 89 заявители, които ще осъществяват доставките през учебната 2026–2027 г. В обхвата на двете схеми са включени 3 828 учебни заведения с 464 259 деца от целевата група.

Къде може да се намери списъкът с одобрените доставчици

Списъкът на одобрените компании по двете схеми е публикуван на официалния сайт на ДФЗ – в раздел „Схеми и мерки за подпомагане“, секция „Училищни схеми“. Доставките на хранителните продукти се извършват в периода от 15 септември до 31 юли.

Кои деца са в целевата група

Продуктите по схемите се предоставят на деца и ученици, посещаващи редовно учебни заведения, а именно:

• деца от I до подготвителна група включително в детските градини;
• деца от подготвителна група и ученици от I до IV клас включително в училищата;
• деца от подготвителна група и ученици от I до IV клас включително в центровете за специална образователна подкрепа.

Какво включват двете схеми

По схема „Училищен плод“ се предоставят единствено пресни плодове и зеленчуци – конвенционално или биологично произведени – включени в списъка по приложение № 1а от Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите. Изискването е всеки месец да се предлагат най-малко 4 различни вида плодове и/или зеленчуци.

По схема „Училищно мляко“ се разпределят мляко и млечни продукти, включени в списъка по приложение № 3 от същата наредба. По тази схема минималният брой различни видове продукти месечно е 3.

Броят на регистрираните тютюнопроизводители в България нараства с 237 души спрямо предходната година, но количеството на добитата продукция бележи спад при всички основни сортови групи. Това стана ясно на заседанието на Консултативния съвет по тютюна, проведено миналата седмица в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) под председателството на заместник-министъра Янислав Янчев.

Повече производители, по-малко реколта

По данни на МЗХ през 2025 г. в страната са регистрирани 8 331 тютюнопроизводители, обработващи общо 41 100 дка, а договореното количество тютюн е 6 448 756 кг. През 2026 г. броят на производителите достига 8 568, площта нараства до 45 295 дка, а договорените количества се увеличават до 7 278 940 кг. Тютюн се отглежда в 18 области на страната.

Въпреки нарастването на регистрираните производители и договорените количества, оперативните данни за реколта 2026 г. отчитат спад в добитата продукция при всички основни сортови групи. Очакваното производство е 2 890 тона при среден добив от 128 кг/дка.

Спадът при едролистните е най-чувствителен

Най-значително намаление се наблюдава при едролистните сортове. При Виржиния спадът достига 25%, а при Бърлей – 10,5%. Оперативният анализ на МЗХ посочва понижена продуктивност от декар при тези групи. Най-скромно е свиването при ориенталските тютюни – 3,3% под миналогодишните количества, като по-високият среден добив частично компенсира намалението на реколтираните площи.

По отношение на засетите площи най-голям дял заемат ориенталските тютюни с 1 690 ха, следвани от Виржиния – 432 ха, и Бърлей – 355 ха.

Дискусии за бъдещата ОСП и преходната национална помощ

На заседанието бяха обсъдени актуалното състояние на сектора, развитието на производството през 2026 г. и предизвикателствата, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г.

Зам.-министър Янчев заяви, че увеличаването на броя на производителите е положителен знак и показва, че тютюнопроизводството продължава да има значение за редица региони в страната. Той подчерта, че министерството ще продължи да отстоява запазването на преходната национална помощ за сектора в рамките на бъдещата ОСП, като България вече е предложила конкретни промени, целящи да дадат възможност на държавите членки, прилагали този инструмент, да го ползват и занапред.

„За нас е важно да извоюваме правото си на този инструмент, защото той дава базово ниво на подкрепа на производителите и е особено важен за сектори като тютюнопроизводството“, заяви Янчев.

Очаква се по-интензивните обсъждания по бъдещата ОСП да започнат през есента, като периодът от октомври 2026 г. до февруари 2027 г. се очертава като ключов за дискусиите по конкретните предложения.

От своя страна председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 Цветан Филев определи данните като знак за стабилна тенденция в сектора и подчерта значението на съвместната работа между държавата и браншовите организации.

Получаването на качествени кореноплоди от късното салатно цвекло изисква правилно напояване, навременно подхранване и ефективна защита от болести и неприятели. Ето кои са грижите, на които трябва да обърнат внимание стопаните в края на вегетационния период.

Напояване

Почвата в лехата с цвекло трябва да се поддържа умерено влажна по всяко време. Средната норма на поливане е между 7 и 15 литра на квадратен метър, като при сухо време количеството може да се увеличи до 20 литра на квадратен метър. Поливането се извършва между редовете, след като почвата изсъхне, и се преустановява напълно 10 до 15 дни преди прибиране на реколтата.

Водата не трябва да се застоява около корените, тъй като това е опасно за растенията. Редуването на сухи периоди с прекомерно поливане увеличава риска от напукване на кореноплодите. Разрохкването на почвата помага за разрушаване на кората, образуваща се при изсъхване, и предотвратява образуването на капиляри, които отвеждат влагата към повърхността. Рохкавата почва позволява на водата и въздуха лесно да достигат до корените.

Подхранване

За добра реколта се препоръчва торене няколко пъти в сезона – това е особено важно при средноранните и късните сортове цвекло. Схемата за ориентировъчно подхранване включва три етапа:

• След появата на 3–4 същински листа – внася се разтвор на урея в съотношение 1 супена лъжица на 10 литра вода. Алтернатива е разтвор от птичи тор в съотношение 1:2. Прекомерната употреба на азот трябва да се избягва, тъй като стимулира нарастването на зелена маса за сметка на кореноплода.
• Две седмици след първото подхранване, когато кореноплодите достигнат 5 см – внасят се 1 супена лъжица калиево-магнезиев сулфат, 1 супена лъжица суперфосфат, 1 чаена лъжичка урея, ½ чаена лъжичка борна киселина и 1 г калиев перманганат на 10 литра вода. Може да се използва и готова смес от микроелементи.
• От средата до края на август, т.е. 1–1,5 месеца преди прибиране на реколтата – внасят се 1 супена лъжица калиев сулфат и 3 супени лъжици суперфосфат на 10 литра вода.

Цвеклото има повишена нужда от натрий. За попълване на съдържанието на елемента в почвата растенията се поливат два пъти в сезона с разтвор на готварска сол – 1 до 2 супени лъжици на 10 литра вода. Това увеличава съдържанието на захар, а кореноплодът придобива по-тъмен цвят.

Болести

През вегетационния период цвеклото може да бъде засегнато от брашнеста мана, сухо гниене, сива плесен, церкоспороза, мана и алтернария. Признаците на заболяване включват петна с различни размери, цветове и форми по листата, израстъци, уплътнения и язви по корените, влажни или сухи петна с плесен, забавен растеж и потиснат общ вид на растенията.

Гъбните болести могат да бъдат предотвратени чрез:

• правилно редуване на културите в лехата;
• обработка на семената преди сеитба;
• дезинфекция на почвата преди засяване;
• своевременно прореждане на младите растения;
• редовно плевене;
• почистване на лехите от растителни остатъци.

При поява на признаци на инфекция се препоръчва незабавна употреба на подходящи фунгициди – бордолезов разтвор, меден сулфат и други одобрени продукти.

Неприятели

Потенциални неприятели на салатното цвекло са охлюви, листни въшки, коренови нематоди, къртици, цвеклови хоботници, мухи и други вредители. Традиционните методи за борба и превенция включват:

• прашене на растенията със суха пепел или тютюнев прах;
• пръскане с разтвор от дървесна пепел (200 г, разредена в 5 литра вода, запарена за 12 часа), от тютюн (1 чаша тютюн, разредена в 5 литра вряща вода, запарена за 24 часа) или от сапун (150–300 г препарат на кофа гореща вода) – лехите се третират ежеседмично, а при дъждовно време и по-често;
• пролетно поливане на почвата с гореща вода (50–55°C) на дълбочина поне 15–20 см, след което се покрива с пластмасово фолио за бавно охлаждане;
• капани, съдържащи бира, квас или ферментирал компот, за събиране и унищожаване на охлюви и къртици.