Инспектори на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) установиха сериозни несъответствия между регистрираните и реално отглежданите животни при проверки в осем животновъдни обекта в община Харманли. Общо 132 животни, вписани в информационната система ВетИС, не са открити при извършените проверки на място, а допълнително са констатирани 20 невписани животни. Предстоят последващи проверки, включително на данните, използвани за получаване на субсидии.

„Виртуални“ животни в млечна ферма и три ферми за месодайни говеда

Случаите, при които животни са регистрирани в системата, но не са открити при проверка на място, са известни в практиката като т.нар. „виртуални“ животни. Една от най-сериозните констатации е в млечна ферма, в която съгласно данните във ВетИС трябва да се отглеждат 100 говеда, а инспекторите са установили едва 34 животни, съответстващи на регистрираната информация.

Значителни разминавания са открити и в три ферми за месодайни говеда. В информационната система са вписани общо 189 животни, а при проверките са намерени само 123. Освен това всички налични животни са били събрани в един от трите обекта, а голяма част от тях са с нарушена идентификация — само с една ушна марка или изцяло без ушни марки.

Според БАБХ липсата на 66 животни, заедно с факта, че животните от три отделни регистрирани ферми се отглеждат на едно и също място, пораждат основателни съмнения дали тези животновъдни обекти функционират по предназначение. Агенцията е обявила, че ще извърши допълнителни проверки, включително на декларираните данни, свързани със схемите за подпомагане.

Двадесет овце без ушни марки и без регистрация

При отделна проверка инспекторите са установили обратното несъответствие. В животновъден обект са преброени 100 овце, докато във ВетИС са регистрирани само 80. Останалите 20 животни са били без ушни марки и не са въведени в информационната система, въпреки че вече са подлежали на задължителна идентификация.

Нарушения в условията на отглеждане и предстоящи административни мерки

Наред с нарушенията, свързани с регистрацията, инспекторите са констатирали и проблеми с условията на отглеждане в проверените обекти. Сред тях са повредени поилки и компрометирани ограждения, които не отговарят на изискванията за хуманно отношение към животните и за биосигурност.

• На собствениците на проверените обекти предстои да бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения.
• Животните без идентификация трябва да бъдат маркирани и вписани във ВетИС.
• Установените несъответствия в системата ще бъдат отстранени съгласно действащите процедури.

От Българската агенция по безопасност на храните съобщават, че проверките в региона продължават.

Средата на лактацията е подходящият момент за идентифициране и отделяне на проблемните крави в млечното стадо. Повечето ферми се стремят към годишен процент на заместващи животни от 18–20%, като тази цифра зависи от успеха на размножителния сезон. До 10% от заместващите юници обикновено са крави, останали небременни в края на размножителния сезон, докато останалите са проблемни животни, бракувани доброволно.

Как да открием проблемните крави

Първата стъпка за всеки фермер е преглед на данните от записите на млякото и здравните карти на животните. По този начин могат да бъдат установени кравите, при които броят на соматичните клетки трайно надвишава 200 000 клетки/мл — именно те се считат за проблемни животни.

Средният брой на соматичните клетки в млечните ферми е висок през втората половина на юни, което означава, че много стопанства очевидно се сблъскват с подобни проблеми. Ако не бъдат предприети мерки, финансовото въздействие може да бъде значително — особено в година с ниски цени на млякото, тъй като маститът може да струва на фермера над 60 евро на крава годишно.

Поради своя генетичен произход някои крави са по-предразположени към висок брой соматични клетки, мастит, куцота и други заболявания. Тези животни не само натоварват бюджета на фермата, но и крият риск от разпространение на инфекции в стадото. Дори при намерение за запазване на животното, отстраняването на предразположените към мастит крави е за предпочитане, тъй като присъствието им застрашава кравите с по-висока продуктивност.

Ако фермата среща затруднения при постигане на среден брой соматични клетки в рамките на 100 000 клетки/мл, препоръчително е да бъдат обсъдени варианти с ветеринарен лекар или консултант.

По това време на годината е необходимо и да се извърши оценка на движението на животните, за да се определи нивото на мобилност на стадото. При прегледа трябва да се обърне специално внимание на кравите, проявявали куцота в миналото — те може да имат хронични проблеми и да се нуждаят от включване в програма за бракуване. Задържането на такива животни увеличава разходите и риска от разпространение на инфекции, без да добавя стойност към фермата.

Защо доилната машина се нуждае от обслужване това лято

Успоредно с прегледа на стадото, фермерите трябва да проверят и дали доилната машина се нуждае от обслужване. Редица ферми имат навика да обслужват оборудването единствено през зимата или при вече възникнал проблем — като висок брой соматични клетки или мастит. Добрата управленска практика обаче изисква доилната зала да се поддържа редовно, преди да е настъпило влошаване на здравето и производителността на кравите.

Доилната машина трябва да се обслужва два пъти годишно от регистриран техник, което се равнява приблизително на всеки 550 часа работа. Ако машината не е преминавала обслужване от известно време, насрочването на преглед трябва да се превърне в приоритет — без да се чака появата на проблеми като нарастване на броя на соматичните клетки или мастит.

Правила за смяна на маркучите

Редовният преглед на маркучите е също от съществено значение. Вътрешността им трябва да е мека и гладка — без пукнатини или грапавини. Маркучите са единствената част от доилната машина в пряк контакт с кравата и пряко влияят върху здравето на вимето и ефективността на доенето. Износените маркучи намаляват доилната производителност, увреждат вимето и създават риск от мастит и кръстосано замърсяване.

С течение на времето налягането в маркучите намалява, те абсорбират мазнини, задържат бактерии и се влошават под въздействието на почистващите препарати, преминаващи през тях два пъти дневно. Препоръчителният срок за смяна е на всеки 2000 пъти издояване или на всеки шест месеца.

За стада, разширили капацитета си в последните години, но все още използващи същата зала, честотата на смяна трябва да се увеличи. Като ориентир може да послужи следното правило:

• При 8 реда крави — смяна на маркучите на всеки четири месеца;
• При 12 реда крави — смяна на маркучите на всеки три месеца.

В конкретен пример: при доене на 140 крави в зала с 16 доилни клетки два пъти дневно маркучите трябва да се сменят на всеки 115 дни. При пролетно отелване с двумесечен сухостой това означава поне две смени годишно.

Накрая, необходимо е да се провери и дали пръскачките за дезинфекция на биберонките функционират правилно — всички запушени или дефектни дюзи трябва да бъдат сменени своевременно.

Грубите фуражи съставляват основата на ефективното и икономически изгодно хранене на преживните животни — говеда, овце, кози и коне. Те осигуряват необходимата целулоза, която поддържа оптималната функция на търбуха и храносмилателния тракт, стимулира преживянето и гарантира здравето на животните. Правилното управление на грубите фуражи — от косенето до съхранението — пряко влияе върху продуктивността на фермата: млеконадой, прираст и репродуктивни способности.

Видове груби фуражи и тяхното значение

Сено. Получава се чрез естествено или изкуствено изсушаване на зелена тревна маса до съдържание на влага под 14–15%. При правилно изсушаване е богат източник на фибри и на витамин D, благодарение на слънчевата радиация.

Сенаж. Заема междинно място между сеното и силажа. Зелената маса се провява до влажност 45–55%, след което се консервира в строго анаеробна среда. Консервирането се дължи главно на физиологична сухота и частично на млечнокисела ферментация.

Силаж. Сочен фураж с високо съдържание на влага (60–70%), консервиран чрез ферментация в анаеробна среда. Основната силажна култура у нас е царевицата — с висока енергийна стойност. Консервирането се постига чрез натрупване на млечна киселина, която понижава pH на средата.

Слама и плява. Странични продукти от производството на зърнено-житни и бобови култури с ниска хранителна стойност и изключително високо съдържание на сурови влакнини. Използват се основно за балансиране на дажбите при сухостойни животни или за структура на дажбата.

Оптимална фаза на прибиране и технологични операции

Хранителната стойност на растенията се променя динамично по време на растежа. В ранните фази са богати на протеини, захари и витамини, а целулозата е лесно смилаема. С напредване на вегетацията лигнинът се увеличава, което прави фуража твърд и трудносмилаем.

• Бобови култури (люцерна, детелина): Оптималният момент е фаза бутонизация, преди цъфтеж. При изчакване на пълния цъфтеж съдържанието на протеин рязко спада, а стъблата грубеят.
• Житни треви (ливадна тимотейка, ежова главица, райграс): Косят се във фаза изкласяване, преди цъфтеж.
• Царевица за силаж: Прибира се във фаза восъчна до восъчно-пълна зрялост на зърното, когато съдържанието на нишесте е максимално, а стъблото и листата са все още зелени и сочни.

Косенето се препоръчва в сутрешните часове след вдигане на росата. Височината на косене е критична — за люцерната: 5–7 см от земята (за да се предпази кореновата шийка), за естествени ливади: 4–5 см. Замърсяването на зелената маса с почва въвежда вредни бактерии от рода Clostridium, които могат да предизвикат болести у животните — листериоза и ботулизъм.

След косене масата се разпръсква равномерно и се обръща периодично (1–2 пъти на ден), за да изсъхне бързо и да се спрат процесите на клетъчно дишане, изразходващи ценни захари. Сгребването на откоси за сено се извършва при влажност около 30–35%, а за сенаж — при 50–55%, непосредствено преди прибирането. Балирането на сено изисква влажност под 15%. Влажното балиране води до самозагряване, мухлясване, а в крайни случаи — до самозапалване.

Технология на силажиране и сенажиране

Консервирането чрез ферментация изисква прецизен контрол върху три фактора: влага, захари и анаеробиоза. При силажиране на царевица дължината на нарязване трябва да бъде между 8 и 15 мм. Задължително се използва устройство за напукване на зърното, за да може нишестето да се усвои от животното. Масата се разтоварва в силажни ями, траншеи или на купове, като уплътняването с тежки трактори протича непрекъснато на тънки слоеве от 15–20 см.

Прибавянето на биологични консерванти — млечнокисели бактерии — ускорява спадането на pH под 4,2 и предотвратява развитието на гнилостни процеси. Запечатването се извършва веднага след приключване на утъпкването, като се използва специално силозно фолио, затиснато с гуми или пясъчни торби.

При сенажиране в рулонни бали херметизацията на всяка индивидуална единица — с 6 слоя разтегливо фолио — гарантира минимални загуби, тъй като масата е по-суха и се утъпква по-трудно от силажа.

Правилно съхранение

Загубите при неправилно съхранение могат да достигнат 30–40% от хранителната стойност. Сеното се съхранява оптимално в проветриви сеновали със здрав покрив — добрата вентилация предотвратява конденза и натрупването на влага. При съхранение на открито балите се подреждат върху подложка от палети или слама и се покриват с дишащо, водонепропускливо фолио. Необходим е и контрол на гризачите, чиито изпражнения замърсяват фуража.

Силажът трябва да ферментира поне 4–6 седмици преди отваряне. При изхранване лицето на силажната яма се отрязва гладко. Минималното дневно отнемане е 15–20 см от дълбочината през зимата и 30 см през лятото, за да се предотврати „вторична ферментация“ — проникване на кислород, развитие на дрожди и затопляне на силажа.

Примерни дажби за различни категории животни

Храненето рядко се основава само на един вид груб фураж. По-долу са представени примерни дневни дажби за различни категории животни.

Високопродуктивни млечни крави (30+ литра мляко на ден):

• Царевичен силаж (32% сухо вещество): 22–25 кг
• Сенаж от люцерна или тревни смески: 6–8 кг
• Сено от люцерна (първо качество): 2,5–3 кг
• Пшенична слама (нарязана на 3–4 см): 0,5–1 кг
• Концентриран фураж (царевица, ечемик, шротове, премикс): 10–12 кг

Месодайни крави (период на бременност/сухостой):

• Ливадно сено (средно качество): 6–8 кг
• Пшенична или ечемична слама: 4–5 кг
• Царевичен силаж: 8–10 кг
• Концентриран фураж: 1–1,5 кг

Млечни овце и кози (период на лактация):

• Сено от люцерна или детелина: 1,2–1,5 кг
• Ливадно сено (меко): 0,8–1 кг
• Царевичен силаж или сенаж (без мухъл): 1,5–2 кг
• Концентриран фураж: 0,8–1,2 кг

Подрастващи телета (6–12 месеца):

• Сенаж от детелина/райграс: 5–6 кг
• Ливадно сено: 2–3 кг
• Царевичен силаж: 4–5 кг
• Концентрат (стартер за телета): 2,5–3 кг

Контрол на качеството

Преди изхранване на приготвените фуражи е необходима органолептична оценка, а при възможност — и лабораторен анализ. При органолептичната оценка се вземат предвид цвят, мирис и структура. Доброто сено е зелено до светлозелено — жълтият или кафяв цвят показва прегаряне или намокряне. Добрият царевичен силаж е маслиненозелен до жълто-зелен, а тъмнокафявият или черен цвят е признак за гниене. Силажът и сенажът трябва да имат чист, приятно кисел мирис. Мирис на оцет, маслена киселина или амоняк сигнализира за лоша ферментация.

Сред ключовите лабораторни показатели са: съдържание на сухо вещество, суров протеин (при люцерново сено — над 18–20%), NDF и ADF влакнини (по-ниският ADF означава по-смилаем фураж), и pH — за силаж 3,8–4,2, за сенаж 4,5–5,0.

Докато говедата са на паша и темпото в животновъдните ферми се забавя, фермерите разполагат с подходящ прозорец за дезинфекция на говедовъден обор — задача, която е трудоемка в натоварените месеци, но решаваща за здравето на стадото след прибирането му.

Защо именно сега?

Оставянето на сламената постелка в обора без почистване за продължителен период увеличава бактериалното натоварване в помещенията. Това може да доведе до инфекции като диария или куцота в началото на следващата година. Обратно, летните UV лъчи действат като естествен дезинфектант — допълнително предимство, от което фермерите могат да се възползват, ако оставят обора празен след почистването. Именно затова специалистите препоръчват да се започне с дезинфекцията на боксовете, докато кравите са още на паша.

Стъпки за ефективно почистване

• Отстранете цялата постелка — това е първата стъпка, преди всяка друга намеса.
• Изчистете всички замърсявания — изсъхнали фекалии и мръсотия по стените, подовете, пукнатините и парапетите трябва да бъдат премахнати, тъй като всяко натрупване намалява ефективността на дезинфектантите.
• Изберете метода за почистване — повечето ферми използват водоструйка, но почистването с пара е също толкова ефективно, ако не и по-добро за унищожаване на бактерии.
• Приложете подходящ дезинфектант — ако през изминалата година в стопанството е имало случаи на диария или друго заболяване, е важно да се установи кой конкретен причинител е бил налице. Тази информация определя избора на най-подходящия препарат. Всички повърхности трябва да бъдат добре покрити, а препоръчителното контактно време, посочено на продукта, трябва стриктно да се спазва.
• Изплакнете с вода — след дезинфекцията помещенията се изплакват, след което оборът се оставя празен за три до четири месеца, за да се прекъснат всички болестни цикли.

Ремонти и подготовка за зимата

Периодът, в който животните са на паша, е подходящ и за извършване на ремонтни дейности. Почти винаги има неотложни поправки — на порти, водопроводи, боксове или покривни материали. Тяхното навременно отстраняване е особено важно при есенните телета, тъй като по този начин те не изпитват допълнителен стрес при връщането си в стопанството.

Мандра „Клементина“ в село Бяло поле, община Опан, Старозагорско, преработва млякото на около 1200 овце от породите Лакон, Асаф и Аваси, както и на над 250 черно-шарени говеда. Стопанството е основано преди повече от 20 години, а днес то е пример за животновъдство, съчетано с модерна мандра и зърнопроизводство на 17 000 декара. Именно поглед към чужди практики дава на младото поколение в семейството ключа към оцеляването на сектора с овцете.

От стотина декара до 17 000 — историята на стопанството

Основател на фермата е бащата на Виктория Тодорова, която днес управлява стопанството заедно с брат си. Началото е скромно — около сто декара собствена земя, без налична техника. В следващите години земята под наем от роднини постепенно нараства, докато достига 5000 декара, а впоследствие — до сегашните 17 000 декара, обработвани с пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица за силаж.

„За съжаление, не можем да произвеждаме царевица за зърно, защото сушата оказва своето влияние в нашия район. Царевицата е обвързана с напояване, а ние нямаме необходимите условия, затова си купуваме царевица за зърно от Северна България“, разказва Виктория Тодорова пред в. „Български фермер“.

Готовата млечна продукция се предлага в избрани малки магазини в София, Бургас, Дупница, Радомир и Плевен. Млечната суровина се произвежда целогодишно — условие, постигнато след съществена реорганизация на фермата.

Пътуването в чужбина, което промени всичко

Отглеждането на говеда в стопанството вървяло успешно, но при овцете нещата „не излизали на плюс“. Братята Тодорови осъзнали, че нещо в технологията или в подхода им куца, и взели решение да видят как работят подобни стопанства в Европа.

„Казахме си: Ако наистина видим, че правим нещата еднакво, но нямаме приходи, тогава по-добре да затворим сектора и да отглеждаме само кравите. Там видяхме, че сме на грешен път“, споделя Виктория Тодорова.

Връщането у дома носи нов проблем — бащата трудно приема необходимостта от промяна. Виктория описва ситуацията като „сблъсък на поколенията“. Решението е практично: докато бащата пътува в чужбина, младото поколение действа и обновява обора.

Механизация, изкуствено осеменяване и биосигурност

Ключовата цел след завръщането е 100% механизация на дейностите, за да се намали зависимостта от работна ръка — фактор, определян като „несигурен“ в животновъдния сектор. Наред с това е въведено изкуствено осеменяване при овцете и кравите, което позволява да се регулира периодът на агнене и да се осигури целогодишно производство на мляко.

• Стадата са разделени на групи майки с регулиран репродуктивен цикъл.
• Биосигурността във фермата е повишена.
• В момента при овцете работят двама постоянни работници, при кравите — трима; по време на кампанията с агненето се наемат сезонни работници.

Мандрата е удостоена с отличие за козе кисело мляко на последния Национален събор на овцевъдите в България. Суровината за него се набавя от местни ферми в община Опан.

„Този поминък загива“ — трудностите, с които се борят фермерите

Въпреки постиженията, Виктория Тодорова рисува мрачна картина за бъдещето на сектора. „Пазарът е само капка в морето на фона на големите инвестиции и кредитите, които сме налели в стопанството“, казва тя.

Сред основните проблеми тя посочва:

• Несигурна пазарна реализация — липсва гаранция за продажбата на продукцията.
• Прекомерен внос — по думите й, държавата трябва да ограничи масовия внос на зърно, мляко, плодове и зеленчуци и да защити българския производител.
• Административна тежест — Тодорова споделя, че има по две проверки седмично от различни институции, а наредбите са „явно преведени от други езици и са страшно неясни“.
• Липса на приемственост — трудно е да се убедят млади хора да работят в животновъдството.

Стопанството е кандидатствало по интервенция от Стратегическия план за обновяване на машинно-тракторния парк и очаква финансиране по проекта. „Искрено се надявам, проектът ни да получи финансиране, защото изплащаме кредити към банки“, казва Тодорова.

На прага на жътвата фермата очаква старта на активния сезон в мандрата. „Надявам се, че ни очаква една оптимистична кампания“, споделя животновъдът, но добавя: „Трябва нещо да се случи, за да бъде съхранен този поминък.“

Земеделският министър Пламен Абровски обяви, че държавата ще предприеме мерки в подкрепа на животновъдите, изпаднали в затруднено положение заради ниските изкупни цени и трудностите при реализацията на млякото. Изявлението бе направено на 1 юни 2026 г. по повод 18-ото издание на изложението за земеделска техника БАТА АГРО край Стара Загора.

Какво е положението в сектора

Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов описа ситуацията в животновъдството като „много трудна“. Според него цените на консумативите, на енергоносителите и на всичко свързано с производствения процес нарастват, докато цените на произведените стоки стоят на едно и също място или падат.

„Фермерите, които отглеждат млечни крави, не търсят цена за млякото, а търсят кой изобщо да им го вземе. Безпрепятствено влиза мляко от чужбина, големите предприятия работят с вносно мляко и нашите фермери нямат къде да реализират продукцията си. А цените са чиста подигравка — 30 евроцента на литър мляко“ — каза Върбанов.

Той предупреди, че без помощта на държавата този бизнес ще изчезне, но посочи, че засега асоциацията е дала кредит на доверие и не упражнява натиск. По отношение на растениевъдството Върбанов посочи, че се очертава добра реколта от есенниците, слънчоглед и царевица, макар положението с пазарите да е сложно.

Какво предвижда министърът

В отговор на тези думи министър Абровски заяви пред журналисти: „Ще помогнем на животновъдите. Дал съм разпореждане в две посоки: търсим финансиране — макар че финансовото състояние на държавата е трудно — и едновременно с това търсим всякакъв вид пазарни, но нефинансови мерки.“

Конкретната мярка, която министърът посочи, е промяна в Наредбата за млечните продукти. Целта е в нея да бъде регламентиран задължителен процент българско мляко, вложено в произведените храни. По думите му това би повишило търсенето на местна суровина от страна на мандрите и би насочило потребителите към млечни продукти от българско мляко.

Министърът добави, че според информацията, с която разполага, на европейско ниво цената на млякото е започнала да се покачва, което оценява като положителна тенденция за българските животновъди.

Маслодайната роза — по модела на памука

Абровски коментира и положението с маслодайната роза, чиято беритба е в разгара си. Той изрази идея в следващия програмен период розата да получи същия европейски статут, какъвто има памукът — с отделен бюджет и защитени хектари, записани в европейските регламенти.

„От целия Европейски съюз розата се отглежда само в България. Можем да направим паралел — както памукът има отделен бюджет и защитени хектари, така може да се направи и за маслодайната роза. Ще направим всичко възможно, макар и три програмни периода по-късно“ — заяви министърът.

Регулаторната рамка: договорни отношения в сектора на млякото

Паралелно с политическите дискусии действа и съществуваща регулаторна схема. Държавен фонд „Земеделие“ администрира схема „Договорни отношения в сектора на млякото“, която цели да осигури предвидимост на пазара на сурово мляко чрез законова регулация на взаимоотношенията между производители и изкупвачи. Схемата е активна за периода от 1 януари до 31 декември 2026 г.

Право да подават заявления за регистриране на договори имат изкупвачите, регистрирани като първи изкупвачи на сурово краве, овче, козе и биволско мляко съгласно Закона за Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Договорите трябва да съдържат задължителни елементи, определени в Наредба № 1/2015 г., включително:

• цена на доставеното мляко или методика за нейното изчисляване;
• максимален или точно определен обем сурово мляко и график на доставките;
• срок на договора — не по-кратък от 6 месеца, освен при изрично писмено съгласие на производителя;
• начин и срок на плащане;
• начин на събиране или доставяне на суровото мляко;
• клаузи за непреодолима сила и прекратяване на договора.

Първите изкупвачи са задължени да регистрират сключените договори в ДФЗ в срок от 30 дни от тяхното подписване. Фондът поддържа регистър на договорите в Интегрираната система за администриране и контрол и извършва проверки при изкупвачите и в стопанствата на производителите на всеки 12 месеца. При установени нарушения се налагат административни наказания по реда на действащото законодателство. Производителите на сурово мляко могат да проверят дали техните договори са надлежно регистрирани, като подадат съответно заявление в областната дирекция на ДФЗ.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 13 904 769 евро по екосхемата за екстензивна паша в рамките на Кампания 2025. Средствата са постъпили по сметките на 3 287 животновъди, а ставката е определена на 80,00 евро на хектар със заповед на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски.

Кой има право на подпомагане

Финансова подкрепа по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП) могат да получат стопани, които прилагат екстензивна паша при гъстота от 0,3 до 1 животинска единица на хектар. Условие е пашуването на заявените площи да е продължило най-малко 60 дни в рамките на съответната стопанска година.

За удостоверяване на изпълнението фермерите представят пред ДФЗ план за паша чрез индивидуалния си профил в Системата за електронни услуги (СЕУ). В плана се описва за всяко землище периодът на пашуване и броят на животните (животинските единици). Документът се изготвя от ветеринарен лекар, зооинженер или агроном по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

Обработваеми земи с фуражни и протеинови култури

През Кампания 2025 кандидатите са имали възможност да включат към заявените пасищни площи и обработваеми земи, заети с фуражни и/или протеинови култури, съгласно Приложение 11а от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Тези площи служат за осигуряване на собствена храна на животните и намаляват пасищния натиск.

Подпомагане на обработваеми земи с фуражни или протеинови култури е допустимо само когато стопанинът е заявил и постоянно затревени площи, допустими за подпомагане, и прилага практиката за екстензивна паша. Необходимо е да е спазено съотношението от 0,3 до 1 животинска единица на хектар спрямо всички установени по схемата площи.

Изключения и удръжки

• Постоянно затревени площи, разорани през съответната календарна година, не подлежат на подпомагане по интервенцията.
• От изплатените суми са удържани средства в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане — принос на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд, в изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство.

Животновъдството в района на Девин е в дълбока криза — стада се ликвидират, печеливши мандри затварят врати, а потомствени фермери напускат сектора. Положението в животновъдството в Девин илюстрира 33-годишният зооинженер Андрей Кехайов, чието семейство отглежда животни от няколко поколения.

От 400 животни до 100 крави

Андрей Кехайов стопанисва 100 месодайни крави от породата Българско кафяво на 7 км от Девин. Фермата функционира единствено от продажба на животни. Преди семейството му е имало 400 овце, кози и крави, но постепенно се е стигнало до намаляване само до говедата. Причината е практическа — кравите се отглеждат по-лесно, тъй като пасат навън целогодишно, докато овцете са изисквали постоянни грижи в обора.

Районът предлага оптимални природни условия: надморска височина от 1125 м, планински и високопланински пасища, меки зими и умерено горещи лета. Независимо от това, семейната мандра е затворена — не защото не е носила приходи, а защото не е имало работници. „Идват пияни, дрогирани…“ — описва кадровия проблем Кехайов. Според него в района през последните години са разпродадени 4–5 стада, а още три са на път да бъдат ликвидирани.

Административна тежест и проблеми с контрола

Освен липсата на работна ръка, животновъдите в района са изправени пред тежка административна натовареност. За всяко животно се водят множество документи, което фермерите определят като ненужно. Кехайов посочва, че за кандидатстване по интервенциите от Стратегическия план се изисква дългосрочен ангажимент, от който той се е отказал поради липсата на сигурност в сектора.

Критики има и към начина на провеждане на проверките на животновъди — уведомяване в 20 часа за проверка на следващия ден в 9:30 часа, при положение че животните са разпределени в три различни ферми. Кехайов описва и случай на колега, представен в медиите като стопанин с „виртуални животни“, въпреки че животните реално съществуват.

Щети от мечки и разходи за гориво

Допълнителен проблем за стопанството са нападенията от мечки. През текущата година 7 крави и един кон са убити от мечка. Компенсацията от 800 евро за крава е недостатъчна, тъй като с тази сума вече не може да се закупи ново животно. Кехайов посочва и нарастващите разходи за гориво — зарежда по 150 евро дневно в продължение на около 20 дни.

Въпреки всичко фермерът заявява, че продължава да отглежда животни единствено от мерак и с надежда за промени от страна на новото правителство — в административното облекчаване и в цените на горивата.

В Одеска област, Украйна, под процесуалното ръководство на прокуратурата е разкрита схема за присвояване на субсидии за виртуални овце и кози — измислени стада, вписани в държавния регистър на животните с цел незаконно получаване на бюджетни средства, докато реално работещи ферми са оставяни без подкрепа, съобщи Службата на главния прокурор на Украйна.

Как е действала схемата

Заподозряна в организирането на измамата е ръководителка на районна държавна ветеринарна болница. Според следствието тя е вписвала неверни данни в украинския Общ държавен регистър на животните. Съвместно с местен предприемач и съмишленици тя е приписвала на подставени лица несъществуващи стада от дребен рогат добитък. По този начин участниците в схемата са изписвали субсидии в размер на 2000 хривни на глава добитък.

Размер на щетите

Само в рамките на няколко месеца през 2025 г. незаконно са присвоени близо 1,5 млн. хривни (около 30 хил. евро) от държавния бюджет. Прокуратурата твърди обаче, че общите щети може да достигат десетки милиони хривни.

Истинските фермери — без подкрепа

„В програмата са включвали предимно несъществуващи стопанства, докато истинските фермери в Одеска област са оставяни без държавна подкрепа“ — се посочва в съобщението на прокуратурата. Случаят илюстрира рисковете от злоупотреба с регистрационни данни в системите за субсидиране на животновъдството.

От 27 април до 15 май 2026 г. Държавен фонд „Земеделие“ приема заявления по схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците„. Изплащането на одобрените средства стартира от 26 май 2026 г.

Бюджет и ставки по видове птици

Управителният съвет на ДФЗ е одобрил 21 474 000 евро по схемата за хуманно отношение към птиците за 2026 г. Бюджетът е определен на миналогодишна база и съгласно действащия удължителен бюджет на България за 2026 г. Помощта не трябва да надвишава 100% от допустимите разходи. Ставките по видове са следните:

• Кокошки – носачки (от 18 до 90 навършени седмици) — 102,72 евро на животинска единица
• Родители (от 18 до 60 навършени седмици) — 211,84 евро на животинска единица
• Бройлери — 20,28 евро на животинска единица
• Пуйки — 34,61 евро на животинска единица
• Гъски — 34,61 евро на животинска единица
• Патици (мюлари и/или пекински до 84 дни) — 31,02 евро на животинска единица

Обхват на помощта

Схемата е регистрирана под номер SA.109688 в Регистъра на държавните помощи на Европейската комисия със срок на прилагане до 31.12.2029 г. Помощта покрива допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. В обхвата са включени четири мерки:

• Мярка А: Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг.
• Мярка Б: Осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10% над задължителния стандарт.
• Мярка В: Подобряване на условията за хуманно отношение по време на транспорт (само за доставки до кланицата).
• Мярка Г: Намаляване на емисиите на амоняк с 30% — гарантиране на концентрация на NH₃ до 14 ppm чрез добавяне в постелята на силикатни минерали (перлит, алуминосиликати — каолин, бентонит, зеолит/клиноптилолит и др.).

Къде се подават документите

Заявленията се подават в областните дирекции на ДФЗ, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ — по постоянен адрес на физическото лице или едноличния търговец, съответно по седалище на юридическото лице. Указанията за прилагане на схемата са публикувани на сайта на Държавен фонд „Земеделие“.

Източници

• ДФЗ: От 27 април започва приемът на заявления за хуманно отношение към птици (24.04.2026)
• ДФЗ: Указания за прилагане на схемата за хуманно отношение към птиците — 2026 г.
• ДФЗ: Одобрени са близо 43 млн. евро за хуманно отношение към свине и птици (20.04.2026)