Мандра „Клементина“ в село Бяло поле, община Опан, Старозагорско, преработва млякото на около 1200 овце от породите Лакон, Асаф и Аваси, както и на над 250 черно-шарени говеда. Стопанството е основано преди повече от 20 години, а днес то е пример за животновъдство, съчетано с модерна мандра и зърнопроизводство на 17 000 декара. Именно поглед към чужди практики дава на младото поколение в семейството ключа към оцеляването на сектора с овцете.

От стотина декара до 17 000 — историята на стопанството

Основател на фермата е бащата на Виктория Тодорова, която днес управлява стопанството заедно с брат си. Началото е скромно — около сто декара собствена земя, без налична техника. В следващите години земята под наем от роднини постепенно нараства, докато достига 5000 декара, а впоследствие — до сегашните 17 000 декара, обработвани с пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица за силаж.

„За съжаление, не можем да произвеждаме царевица за зърно, защото сушата оказва своето влияние в нашия район. Царевицата е обвързана с напояване, а ние нямаме необходимите условия, затова си купуваме царевица за зърно от Северна България“, разказва Виктория Тодорова пред в. „Български фермер“.

Готовата млечна продукция се предлага в избрани малки магазини в София, Бургас, Дупница, Радомир и Плевен. Млечната суровина се произвежда целогодишно — условие, постигнато след съществена реорганизация на фермата.

Пътуването в чужбина, което промени всичко

Отглеждането на говеда в стопанството вървяло успешно, но при овцете нещата „не излизали на плюс“. Братята Тодорови осъзнали, че нещо в технологията или в подхода им куца, и взели решение да видят как работят подобни стопанства в Европа.

„Казахме си: Ако наистина видим, че правим нещата еднакво, но нямаме приходи, тогава по-добре да затворим сектора и да отглеждаме само кравите. Там видяхме, че сме на грешен път“, споделя Виктория Тодорова.

Връщането у дома носи нов проблем — бащата трудно приема необходимостта от промяна. Виктория описва ситуацията като „сблъсък на поколенията“. Решението е практично: докато бащата пътува в чужбина, младото поколение действа и обновява обора.

Механизация, изкуствено осеменяване и биосигурност

Ключовата цел след завръщането е 100% механизация на дейностите, за да се намали зависимостта от работна ръка — фактор, определян като „несигурен“ в животновъдния сектор. Наред с това е въведено изкуствено осеменяване при овцете и кравите, което позволява да се регулира периодът на агнене и да се осигури целогодишно производство на мляко.

• Стадата са разделени на групи майки с регулиран репродуктивен цикъл.
• Биосигурността във фермата е повишена.
• В момента при овцете работят двама постоянни работници, при кравите — трима; по време на кампанията с агненето се наемат сезонни работници.

Мандрата е удостоена с отличие за козе кисело мляко на последния Национален събор на овцевъдите в България. Суровината за него се набавя от местни ферми в община Опан.

„Този поминък загива“ — трудностите, с които се борят фермерите

Въпреки постиженията, Виктория Тодорова рисува мрачна картина за бъдещето на сектора. „Пазарът е само капка в морето на фона на големите инвестиции и кредитите, които сме налели в стопанството“, казва тя.

Сред основните проблеми тя посочва:

• Несигурна пазарна реализация — липсва гаранция за продажбата на продукцията.
• Прекомерен внос — по думите й, държавата трябва да ограничи масовия внос на зърно, мляко, плодове и зеленчуци и да защити българския производител.
• Административна тежест — Тодорова споделя, че има по две проверки седмично от различни институции, а наредбите са „явно преведени от други езици и са страшно неясни“.
• Липса на приемственост — трудно е да се убедят млади хора да работят в животновъдството.

Стопанството е кандидатствало по интервенция от Стратегическия план за обновяване на машинно-тракторния парк и очаква финансиране по проекта. „Искрено се надявам, проектът ни да получи финансиране, защото изплащаме кредити към банки“, казва Тодорова.

На прага на жътвата фермата очаква старта на активния сезон в мандрата. „Надявам се, че ни очаква една оптимистична кампания“, споделя животновъдът, но добавя: „Трябва нещо да се случи, за да бъде съхранен този поминък.“

Земеделският министър Пламен Абровски обяви, че държавата ще предприеме мерки в подкрепа на животновъдите, изпаднали в затруднено положение заради ниските изкупни цени и трудностите при реализацията на млякото. Изявлението бе направено на 1 юни 2026 г. по повод 18-ото издание на изложението за земеделска техника БАТА АГРО край Стара Загора.

Какво е положението в сектора

Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов описа ситуацията в животновъдството като „много трудна“. Според него цените на консумативите, на енергоносителите и на всичко свързано с производствения процес нарастват, докато цените на произведените стоки стоят на едно и също място или падат.

„Фермерите, които отглеждат млечни крави, не търсят цена за млякото, а търсят кой изобщо да им го вземе. Безпрепятствено влиза мляко от чужбина, големите предприятия работят с вносно мляко и нашите фермери нямат къде да реализират продукцията си. А цените са чиста подигравка — 30 евроцента на литър мляко“ — каза Върбанов.

Той предупреди, че без помощта на държавата този бизнес ще изчезне, но посочи, че засега асоциацията е дала кредит на доверие и не упражнява натиск. По отношение на растениевъдството Върбанов посочи, че се очертава добра реколта от есенниците, слънчоглед и царевица, макар положението с пазарите да е сложно.

Какво предвижда министърът

В отговор на тези думи министър Абровски заяви пред журналисти: „Ще помогнем на животновъдите. Дал съм разпореждане в две посоки: търсим финансиране — макар че финансовото състояние на държавата е трудно — и едновременно с това търсим всякакъв вид пазарни, но нефинансови мерки.“

Конкретната мярка, която министърът посочи, е промяна в Наредбата за млечните продукти. Целта е в нея да бъде регламентиран задължителен процент българско мляко, вложено в произведените храни. По думите му това би повишило търсенето на местна суровина от страна на мандрите и би насочило потребителите към млечни продукти от българско мляко.

Министърът добави, че според информацията, с която разполага, на европейско ниво цената на млякото е започнала да се покачва, което оценява като положителна тенденция за българските животновъди.

Маслодайната роза — по модела на памука

Абровски коментира и положението с маслодайната роза, чиято беритба е в разгара си. Той изрази идея в следващия програмен период розата да получи същия европейски статут, какъвто има памукът — с отделен бюджет и защитени хектари, записани в европейските регламенти.

„От целия Европейски съюз розата се отглежда само в България. Можем да направим паралел — както памукът има отделен бюджет и защитени хектари, така може да се направи и за маслодайната роза. Ще направим всичко възможно, макар и три програмни периода по-късно“ — заяви министърът.

Регулаторната рамка: договорни отношения в сектора на млякото

Паралелно с политическите дискусии действа и съществуваща регулаторна схема. Държавен фонд „Земеделие“ администрира схема „Договорни отношения в сектора на млякото“, която цели да осигури предвидимост на пазара на сурово мляко чрез законова регулация на взаимоотношенията между производители и изкупвачи. Схемата е активна за периода от 1 януари до 31 декември 2026 г.

Право да подават заявления за регистриране на договори имат изкупвачите, регистрирани като първи изкупвачи на сурово краве, овче, козе и биволско мляко съгласно Закона за Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Договорите трябва да съдържат задължителни елементи, определени в Наредба № 1/2015 г., включително:

• цена на доставеното мляко или методика за нейното изчисляване;
• максимален или точно определен обем сурово мляко и график на доставките;
• срок на договора — не по-кратък от 6 месеца, освен при изрично писмено съгласие на производителя;
• начин и срок на плащане;
• начин на събиране или доставяне на суровото мляко;
• клаузи за непреодолима сила и прекратяване на договора.

Първите изкупвачи са задължени да регистрират сключените договори в ДФЗ в срок от 30 дни от тяхното подписване. Фондът поддържа регистър на договорите в Интегрираната система за администриране и контрол и извършва проверки при изкупвачите и в стопанствата на производителите на всеки 12 месеца. При установени нарушения се налагат административни наказания по реда на действащото законодателство. Производителите на сурово мляко могат да проверят дали техните договори са надлежно регистрирани, като подадат съответно заявление в областната дирекция на ДФЗ.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 13 904 769 евро по екосхемата за екстензивна паша в рамките на Кампания 2025. Средствата са постъпили по сметките на 3 287 животновъди, а ставката е определена на 80,00 евро на хектар със заповед на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски.

Кой има право на подпомагане

Финансова подкрепа по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП) могат да получат стопани, които прилагат екстензивна паша при гъстота от 0,3 до 1 животинска единица на хектар. Условие е пашуването на заявените площи да е продължило най-малко 60 дни в рамките на съответната стопанска година.

За удостоверяване на изпълнението фермерите представят пред ДФЗ план за паша чрез индивидуалния си профил в Системата за електронни услуги (СЕУ). В плана се описва за всяко землище периодът на пашуване и броят на животните (животинските единици). Документът се изготвя от ветеринарен лекар, зооинженер или агроном по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

Обработваеми земи с фуражни и протеинови култури

През Кампания 2025 кандидатите са имали възможност да включат към заявените пасищни площи и обработваеми земи, заети с фуражни и/или протеинови култури, съгласно Приложение 11а от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Тези площи служат за осигуряване на собствена храна на животните и намаляват пасищния натиск.

Подпомагане на обработваеми земи с фуражни или протеинови култури е допустимо само когато стопанинът е заявил и постоянно затревени площи, допустими за подпомагане, и прилага практиката за екстензивна паша. Необходимо е да е спазено съотношението от 0,3 до 1 животинска единица на хектар спрямо всички установени по схемата площи.

Изключения и удръжки

• Постоянно затревени площи, разорани през съответната календарна година, не подлежат на подпомагане по интервенцията.
• От изплатените суми са удържани средства в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане — принос на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд, в изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство.

Животновъдството в района на Девин е в дълбока криза — стада се ликвидират, печеливши мандри затварят врати, а потомствени фермери напускат сектора. Положението в животновъдството в Девин илюстрира 33-годишният зооинженер Андрей Кехайов, чието семейство отглежда животни от няколко поколения.

От 400 животни до 100 крави

Андрей Кехайов стопанисва 100 месодайни крави от породата Българско кафяво на 7 км от Девин. Фермата функционира единствено от продажба на животни. Преди семейството му е имало 400 овце, кози и крави, но постепенно се е стигнало до намаляване само до говедата. Причината е практическа — кравите се отглеждат по-лесно, тъй като пасат навън целогодишно, докато овцете са изисквали постоянни грижи в обора.

Районът предлага оптимални природни условия: надморска височина от 1125 м, планински и високопланински пасища, меки зими и умерено горещи лета. Независимо от това, семейната мандра е затворена — не защото не е носила приходи, а защото не е имало работници. „Идват пияни, дрогирани…“ — описва кадровия проблем Кехайов. Според него в района през последните години са разпродадени 4–5 стада, а още три са на път да бъдат ликвидирани.

Административна тежест и проблеми с контрола

Освен липсата на работна ръка, животновъдите в района са изправени пред тежка административна натовареност. За всяко животно се водят множество документи, което фермерите определят като ненужно. Кехайов посочва, че за кандидатстване по интервенциите от Стратегическия план се изисква дългосрочен ангажимент, от който той се е отказал поради липсата на сигурност в сектора.

Критики има и към начина на провеждане на проверките на животновъди — уведомяване в 20 часа за проверка на следващия ден в 9:30 часа, при положение че животните са разпределени в три различни ферми. Кехайов описва и случай на колега, представен в медиите като стопанин с „виртуални животни“, въпреки че животните реално съществуват.

Щети от мечки и разходи за гориво

Допълнителен проблем за стопанството са нападенията от мечки. През текущата година 7 крави и един кон са убити от мечка. Компенсацията от 800 евро за крава е недостатъчна, тъй като с тази сума вече не може да се закупи ново животно. Кехайов посочва и нарастващите разходи за гориво — зарежда по 150 евро дневно в продължение на около 20 дни.

Въпреки всичко фермерът заявява, че продължава да отглежда животни единствено от мерак и с надежда за промени от страна на новото правителство — в административното облекчаване и в цените на горивата.

В Одеска област, Украйна, под процесуалното ръководство на прокуратурата е разкрита схема за присвояване на субсидии за виртуални овце и кози — измислени стада, вписани в държавния регистър на животните с цел незаконно получаване на бюджетни средства, докато реално работещи ферми са оставяни без подкрепа, съобщи Службата на главния прокурор на Украйна.

Как е действала схемата

Заподозряна в организирането на измамата е ръководителка на районна държавна ветеринарна болница. Според следствието тя е вписвала неверни данни в украинския Общ държавен регистър на животните. Съвместно с местен предприемач и съмишленици тя е приписвала на подставени лица несъществуващи стада от дребен рогат добитък. По този начин участниците в схемата са изписвали субсидии в размер на 2000 хривни на глава добитък.

Размер на щетите

Само в рамките на няколко месеца през 2025 г. незаконно са присвоени близо 1,5 млн. хривни (около 30 хил. евро) от държавния бюджет. Прокуратурата твърди обаче, че общите щети може да достигат десетки милиони хривни.

Истинските фермери — без подкрепа

„В програмата са включвали предимно несъществуващи стопанства, докато истинските фермери в Одеска област са оставяни без държавна подкрепа“ — се посочва в съобщението на прокуратурата. Случаят илюстрира рисковете от злоупотреба с регистрационни данни в системите за субсидиране на животновъдството.

От 27 април до 15 май 2026 г. Държавен фонд „Земеделие“ приема заявления по схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците„. Изплащането на одобрените средства стартира от 26 май 2026 г.

Бюджет и ставки по видове птици

Управителният съвет на ДФЗ е одобрил 21 474 000 евро по схемата за хуманно отношение към птиците за 2026 г. Бюджетът е определен на миналогодишна база и съгласно действащия удължителен бюджет на България за 2026 г. Помощта не трябва да надвишава 100% от допустимите разходи. Ставките по видове са следните:

• Кокошки – носачки (от 18 до 90 навършени седмици) — 102,72 евро на животинска единица
• Родители (от 18 до 60 навършени седмици) — 211,84 евро на животинска единица
• Бройлери — 20,28 евро на животинска единица
• Пуйки — 34,61 евро на животинска единица
• Гъски — 34,61 евро на животинска единица
• Патици (мюлари и/или пекински до 84 дни) — 31,02 евро на животинска единица

Обхват на помощта

Схемата е регистрирана под номер SA.109688 в Регистъра на държавните помощи на Европейската комисия със срок на прилагане до 31.12.2029 г. Помощта покрива допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. В обхвата са включени четири мерки:

• Мярка А: Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг.
• Мярка Б: Осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10% над задължителния стандарт.
• Мярка В: Подобряване на условията за хуманно отношение по време на транспорт (само за доставки до кланицата).
• Мярка Г: Намаляване на емисиите на амоняк с 30% — гарантиране на концентрация на NH₃ до 14 ppm чрез добавяне в постелята на силикатни минерали (перлит, алуминосиликати — каолин, бентонит, зеолит/клиноптилолит и др.).

Къде се подават документите

Заявленията се подават в областните дирекции на ДФЗ, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ — по постоянен адрес на физическото лице или едноличния търговец, съответно по седалище на юридическото лице. Указанията за прилагане на схемата са публикувани на сайта на Държавен фонд „Земеделие“.

Източници

• ДФЗ: От 27 април започва приемът на заявления за хуманно отношение към птици (24.04.2026)
• ДФЗ: Указания за прилагане на схемата за хуманно отношение към птиците — 2026 г.
• ДФЗ: Одобрени са близо 43 млн. евро за хуманно отношение към свине и птици (20.04.2026)