Съветът по животновъдство към Земеделското министерство вече ще работи по правилник, който ще регулира дейността му. Такъв до момента не е имало.

Първият правилник за дейността на Съвета по животновъдство е приет през 2011 г., когато той е създаден като консултативен орган към министъра на земеделието. През 2012 г. е създадена работна група, която да направи актуализиран правилник, който тогава не е влязъл в сила.

След приемането на правилника и обнародването му в Държавен вестник, документът, който регламентира дейността на консултативния орган, вече е факт. В новия правилник е записано, че Съветът по животновъдство се създава като постоянен консултативен орган към министъра на земеделието и храните, за подпомагане на дейността му при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството.

Съставът на Съвета се определя със заповед на министъра на земеделието и храните, който е и негов председател. Зам.-председатели са зам.-министрите на земеделието, а членове – представители на национално представени браншови организации в областта на производството и преработката на животински продукти, представители на развъдни организации, представители на професионални организации, служители на Министерството на земеделието и храните и поделенията към министерството и служители на ДФ „Земеделие”.

Промени в състава на Съвета се правят със заповед на министъра на земеделието и храните, въз основа на писмени мотивирани предложения. Съветът се свиква по инициатива на председателя или по писмено искане на най-малко 1/3 от членовете. В правилника е записано още, че дейността на Съвета не подлежи на финансиране.

Министерски съвет спешно трябва да приеме за 2014 г. Тарифата от 2013 г. за изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма, както и да се гарантира финансовото ѝ обезпечение в размер на 15 млн. лв. За това настояват от Българския ветеринарен съюз (БВС) в писмо до президента, министър-председателя, председателя на НС и земеделския министър.

Ветеринарните лекари алармират, че опасността от тежки икономически загуби за страната заради провалената Държавна профилактична програма е реална. Постоянно се установяват огнища на Туберкулоза в страната, а в следствие на природните бедствия има реална опасност от възникване на Антракс в стационарните огнища. Тази ситуация може да доведе до тежки и непредвидими икономически последици за българското животновъдство – финансови загуби, ограничителни мерки от ЕК, посочват от БВС.

Според браншовата организация предложеният от БАБХ проект на тарифа за определяне на цените за изпълнението на мерките по ДПП и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните за 2014 г., е абсолютно неприемлив.

Ветеринарният съюз обяви и дата за национален протест на 9 юли пред Министерски съвет „в последен опит да бъде обърнато внимание на сериозните проблеми“, се посочва в писмото.


Писмо на БВС до институциите за тежката епизоотична обстановка и ДПП 2014

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) изготви проект на постановление, с което се иска одобряване от Министерски съвет (МС) на допълнителни разходи по бюджета на МЗХ за 2014 г.

 В проектодоклад на министъра на земеделието и храните Димитър Греков се мотивира искането на 1.4 млн. лв. за ремонт на сградата на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

 Според доклада разчетите са направени от трима независими експерти, а ремонтът ще позволи служителите на БАБХ да работят само в една сграда, с което, според министър Греков, ще се повиши качеството на дейноста на екипа на агенцията като цяло.

 Предложеният проект на постановление предвижда да бъдат отпуснати и 300 000 лв. на Селскостопанска академия (ССА), които са предвидени по централния бюджет за 2014 г. “Силно ограниченият бюджет на МЗХ и съответно на ССА, доведе до изключителни затруднения в дейностите по научно-приложни разработки в областта на планинското и полупланинското животновъдство.

 Предвидените средства ще спомогнат за възстановяване на научноизследователската и консултантско-внедрителската дейност по това направление”, се посочва в доклада.

 Проектът на Постановление и докладът от министъра на земеделието и храните са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

Въвеждането на забрана за разораване на съществуващите постоянно затревени площи на територията на цялата страна, които са включени в слой „Постоянно затревени площи”, е крачка напред по отношение на решенията за бъдещото прилагане на зелените изисквания, се посочва в анализ на МЗХ относно прилагането на зелените директни плащания. Промените в Закона за подпомагане на земеделските производители бяха обнародвани в Държавен вестник, бр. 40 от 13 май 2014  г..

Зелено директно плащане 2015-2020 – АНАЛИЗ НА МЗХ

 Съгласно въведените изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители, Министерството на земеделието и храните ще създаде слой „Постоянно затревени площи” с цел запазване на постоянно затревените площи, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните. Включените в този слой площи могат да се декларират за подпомагане с директни плащания само като постоянно затревени площи.

Слоят „Постоянно затревени площи” ще бъде част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и ще включва площи с минимален размер 0,1 хектара, които:
1. са с начин на трайно ползване по цифровата ортофотокарта – пасища, мери или ливади;
2. попадат във физически блокове, включващи постоянни пасища и са заявявани в тях за подпомагане като постоянни пасища поне през една от последните 5 години.

Специализираният слой „Постоянно затревени площи” включва постоянно затревените площи, които са екологично чувствителни, в зоните, обхванати от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна или Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици.

По този начин се цели изпълнението на изискванията на регламента за недопускане намалението на дела и размера на постоянно затревените площи в страната като особено важни ландшафти от екологична гледна точка. Забраната за разораване на постоянно затревените площи представлява и нефинансова мярка за подпомагане и стимулиране развитието на отрасъл “Животновъдство”, който е признат за приоритетен за политиката на страната сектор. Чрез забраната за разораване ще бъдат запазени постоянните пасища и по този начин ще се осигури необходимата база за развитие на пасищното животновъдство. С въведената забрана за преобразуване на постоянно затревените площи ще се гарантира опазването на тези екологично важни ландшафти и ще се осигурят допълнителни предпоставки за развитие на животновъдството.

При намаление на съотношението с повече от 5% държавата членка въвежда задължение за преобразуване на земята, която е била ПЗП и въвежда правила за предотвратяване на ново преобразуване на ПЗП.
 

 Зелено директно плащане 2015-2020 – АНАЛИЗ НА МЗХ