Инспектори на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) установиха сериозни несъответствия между регистрираните и реално отглежданите животни при проверки в осем животновъдни обекта в община Харманли. Общо 132 животни, вписани в информационната система ВетИС, не са открити при извършените проверки на място, а допълнително са констатирани 20 невписани животни. Предстоят последващи проверки, включително на данните, използвани за получаване на субсидии.

„Виртуални“ животни в млечна ферма и три ферми за месодайни говеда

Случаите, при които животни са регистрирани в системата, но не са открити при проверка на място, са известни в практиката като т.нар. „виртуални“ животни. Една от най-сериозните констатации е в млечна ферма, в която съгласно данните във ВетИС трябва да се отглеждат 100 говеда, а инспекторите са установили едва 34 животни, съответстващи на регистрираната информация.

Значителни разминавания са открити и в три ферми за месодайни говеда. В информационната система са вписани общо 189 животни, а при проверките са намерени само 123. Освен това всички налични животни са били събрани в един от трите обекта, а голяма част от тях са с нарушена идентификация — само с една ушна марка или изцяло без ушни марки.

Според БАБХ липсата на 66 животни, заедно с факта, че животните от три отделни регистрирани ферми се отглеждат на едно и също място, пораждат основателни съмнения дали тези животновъдни обекти функционират по предназначение. Агенцията е обявила, че ще извърши допълнителни проверки, включително на декларираните данни, свързани със схемите за подпомагане.

Двадесет овце без ушни марки и без регистрация

При отделна проверка инспекторите са установили обратното несъответствие. В животновъден обект са преброени 100 овце, докато във ВетИС са регистрирани само 80. Останалите 20 животни са били без ушни марки и не са въведени в информационната система, въпреки че вече са подлежали на задължителна идентификация.

Нарушения в условията на отглеждане и предстоящи административни мерки

Наред с нарушенията, свързани с регистрацията, инспекторите са констатирали и проблеми с условията на отглеждане в проверените обекти. Сред тях са повредени поилки и компрометирани ограждения, които не отговарят на изискванията за хуманно отношение към животните и за биосигурност.

• На собствениците на проверените обекти предстои да бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения.
• Животните без идентификация трябва да бъдат маркирани и вписани във ВетИС.
• Установените несъответствия в системата ще бъдат отстранени съгласно действащите процедури.

От Българската агенция по безопасност на храните съобщават, че проверките в региона продължават.

През юни 2026 г. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не допусна вноса на 56 пратки с над 230 тона хранителни стоки от трети държави в резултат на граничен ветеринарен и фитосанитарен контрол. Проверките са проведени на одобрените контролни пунктове при засилен контрол и прилагане на спешни мерки за пратки с храни и фуражи от неживотински произход, предназначени за внос в ЕС.

Какви продукти са задържани

Сред несъответстващите пратки с продукти от неживотински произход са установени следните нарушения:

• Пипер и домати — наднормено съдържание на остатъчни количества пестициди;
• Чай матча на прах — наднормено съдържание на остатъчни количества пестициди;
• Сушени смокини — замърсяване с охратоксин А или афлатоксини;
• Шамфъстък — наличие на микотоксини;
• Кимион — високо съдържание на пиролизидинови алкалоиди.

При фитосанитарния контрол са задържани пратки с плодове и зеленчуци поради несъответствия в сертификатите им.

Продукти от животински произход

В категорията на продуктите от животински произход са спрени пратки с телешко месо поради незадоволителна идентификационна проверка, както и пратки с трайни съставни продукти.

Уведомления в системата RASFF

Във връзка с установените несъответствия БАБХ е създала общо 47 уведомления в Системата за бързо оповестяване за храни и фуражи (RASFF) на Европейската комисия. От агенцията съобщиха, че контролът е постоянен и има за цел да не допуска несъответстващи и потенциално опасни храни и фуражи на територията на ЕС, като по този начин гарантира безопасността на хранителната верига и защитата на потребителите.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обяви назначаването на трима нови заместник-директори — д-р Иван Шиков, д-р Georги Чавдаров и Невена Петрова. Тримата идват от областни дирекции на агенцията и от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Д-р Иван Шиков — от Пловдив обратно в централата

Иван Шиков ръководи областната дирекция на БАБХ в Пловдив, а през 2022 г. е назначен за директор на агенцията при правителството на Гълъб Донев. След това е върнат в Пловдив като началник на отдел „Здравеопазване на животните“. Миналата година, в разгара на епизоотията от шарка по овцете, е освободен от тази длъжност. По-късно съдът го възстановява на предишния му пост, а сега е назначен за заместник-директор на централно ниво.

В новата си роля д-р Шиков ще отговаря за ресорите, свързани със здравеопазването на животните, контрола на фуражите и страничните животински продукти, контрола на ветеринарномедицинските продукти и граничния контрол. Към неговите отговорности се включва и дейността на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт „Проф. д-р Георги Павлов“ в областта на диагностиката на болестите по животните.

Д-р Георги Чавдаров поема контрола върху храните и лабораториите

Д-р Георги Чавдаров заема новия пост, след като е бил директор на областната дирекция на БАБХ в Пазарджик. Той ще ръководи дирекция „Контрол на храните“ и дирекция „Лабораторен контрол“, надзора над Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в частта, касаеща храните, както и Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол и Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология.

Невена Петрова отговаря за растителната защита

Третият нов заместник-директор е Невена Петрова, чието име към момента на назначението все още фигурира на сайта на Центъра за оценка на риска по хранителната верига като заместник-директор. Тя заема мястото на Оля Караджова и ще отговаря за дирекциите „Растителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци“ и „Продукти за растителна защита, торове и контрол“, както и за Централната лаборатория по карантина на растенията.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) постави под карантина 20,66 ха в лозов масив на територията на област Велико Търново заради потвърден случай на фитоплазма (Grapevine flavescence dorée) — причинител на златисто пожълтяване по лозата. Около засегнатата площ е определена буферна зона от около 140 ха за срок от една година.

Как е потвърдена болестта

Наличието на патогена е установено чрез молекулярни изследвания в Централната лаборатория по карантина на растенията към БАБХ. Сигналът е подаден от научноизследователски институт и от собственика на засегнатите насаждения. Доц. Николай Генов, ръководител на отдел „Технологии и растителна защита“ в Института по лозарство и винарство — Плевен, потвърди, че именно институтът е сигнализирал агенцията: „Ние установихме случай на фитоплазма и сигнализирахме БАБХ. Те също потвърдиха резултата в Централната лаборатория по карантина на растенията.“

Болестта се разпространява по два начина — чрез заразен посадъчен материал и чрез американската лозова цикада (Scaphoideus titanus), която се храни със сок от лозата и пренася патогена от болни към здрави растения. Доц. Генов уточни, че цикадата е установена в България още преди 10–15 години и третирането срещу нея е включено в програмата за подпомагане на лозарите.

Какви мерки са предприети

Веднага след потвърждаването на заболяването е наложена карантина и е организирано ликвидиране на огнището. Една от първите мерки е унищожаването на болните растения. Освен засегнатото насаждение се следят и съседните площи. Според доц. Генов реакцията трябва да е незабавна: „Когато се вземат мерки навреме, не би следвало болестта да се разпространи.“

През следващата година в района ще се извършват пълни обследвания на лозовите насаждения, ще се вземат проби, ще се провеждат лабораторни анализи и ще се следи за присъствие на преносителя на болестта. Целта е своевременно ограничаване на заразата и защита на лозарския сектор в страната.

Защо болестта е толкова опасна

Фитоплазмата се смята за една от най-тежките болести по лозата в Европа. Тя може да доведе до намаляване на добивите с до 50 процента и до постепенно изсъхване на растенията. Поради високия риск от зараза патогенът е определен като карантинен вредител в Европейския съюз и подлежи на строг фитосанитарен контрол.

Доц. Генов предупреди, че болестта трудно се разпознава само по външни симптоми: „По външни симптоми не може да бъде разпознато коя фитоплазма е заразила лозата. Това се доказва само с молекулярни анализи чрез PCR.“ Специалистът подчерта, че наблюдението е особено важно при ценни сортове и посадъчен материал, тъй като загубените уникални форми не могат да бъдат възстановени.

Призив за постоянен мониторинг

Доц. Генов призова лозарите да осъществяват редовен мониторинг на насажденията си и да реагират още при първи съмнения за проблем. „Най-важното е да се осъществява редовен мониторинг, защото при установяване на заболяването мерките трябва да се вземат навреме“, каза той. Специалистът напомни, че освен самото насаждение трябва да се следят и прилежащите площи, а при карантинна болест мерките трябва да се предприемат незабавно, за да не се допусне разпространение на заразата.