Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание разглежда проектобюджета за 2026 година, в който разходите на Министерството на земеделието са увеличени с близо 11,5 милиона евро спрямо предходната година — ръст от 6%, до 200 331 600 евро. В същия документ са заложени по-високи средства и за Държавен фонд „Земеделие“, и за Селскостопанска академия, а капиталът на „Напоителни системи“ ЕАД се предвижда да бъде увеличен с 20 млн. евро.

Разходи за МЗХ, Академията и ДФ „Земеделие“

Определените средства за политики в областта на земеделието и селските райони са с близо 12% по-висок бюджет спрямо 2025 г. Разходите за персонал на министерството нарастват с близо 6 милиона евро — до 136 225 300 евро.

Издръжката на Селскостопанска академия се увеличава от 39 567 958 евро през 2025 г. на 43 231 600 евро за 2026 г.

При Държавен фонд „Земеделие“ общите разходи нарастват от 277 346 241,7 евро миналата година на 300 917 500 евро, а разходите за персонал — от 34 млн. евро на 35,2 млн. евро.

Ограничения за бюджетните организации

Проектобюджетът съдържа и редица забрани за бюджетните организации. Те не могат да използват служебни средства за отбелязване на Коледа и Нова година, нито за други развлекателни и спортни прояви. Забранява им се и придобиването или сключването на лизингови договори за леки автомобили.

„Напоителни системи“ и помощта за газьол

Средствата, редовно превеждани на „Напоителни системи“ ЕАД за защита от вредното влияние на водите, се запазват на миналогодишното ниво от 14 980 900 евро. В проектобюджета обаче липсва ред за услугата за доставка на вода за напояване от държавното дружество — услуга, която бе приета с поправка в Закона за водите и бе използвана за намаляване на цената на поливната вода, плащана от земеделците.

Проектобюджетът допуска увеличение на капитала на „Напоителни системи“ ЕАД с 20 млн. евро. Посочената цел е възстановяване и модернизация на обекти от съществуващия държавен хидромелиоративен фонд с оглед ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси.

Помощта за газьол остава без промяна — 51 129 188 евро, но на практика е увеличена с 21 461 400 евро, които вече са били преведени като помощ заради войната в Иран и последвалото поскъпване на горивата.

Планирани средства от ЕС за 2026–2028 г.

Очакваните приходи по програмите, финансирани от ЕС, за периода 2026–2028 г. са, както следва:

• 2026 г. — до 1 357,09 млн. евро
• 2027 г. — 1 204,73 млн. евро
• 2028 г. — 1 257,19 млн. евро

Очакваните разходи и плащания за същия период са:

• 2026 г. — до 1 681,38 млн. евро
• 2027 г. — до 1 719,37 млн. евро
• 2028 г. — 1 730,7 млн. евро

Планираното подпомагане на земеделците по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания за сметка на ЕС е:

• 2026 г. — 841,53 млн. евро
• 2027 г. — 850,49 млн. евро
• 2028 г. — 860,38 млн. евро

За пазарни мерки са предвидени 87,13 млн. евро за 2026 г., 102,62 млн. евро за 2027 г. и 102,56 млн. евро за 2028 г. За развитие на селските райони — включително директни плащания от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — са планирани 837,6 млн. евро за 2026 г., 846,5 млн. евро за 2027 г. и 856,4 млн. евро за 2028 г.

В средносрочен план общите средства, предвидени за усвояване по програмите на ЕС и за изплащане по селскостопанската политика, са 1 604,2 млн. евро за 2026 г., 1 647,5 млн. евро за 2027 г. и 1 660,3 млн. евро за 2028 г.

Европейският парламент прие на 7 юли 2026 г. пакет от мерки за смекчаване на въздействието на нарастващите цени на торовете върху земеделските стопани в ЕС. Предложените от Европейската комисия правила получиха подкрепата на 576 депутати, докато 62 гласуваха „против“ и 15 се въздържаха.

Авансови плащания по-рано и в по-висок размер

Сред ключовите промени е възможността държавите членки да увеличат авансовите директни плащания от 70% на 75% и да ги изплащат на засегнатите земеделски стопани непосредствено след подаване на заявление. Досега действащите правила позволяваха тези суми да бъдат изплащани едва след 16 октомври. По този начин депутатите се стремят да гарантират, че земеделците ще разполагат с необходимите средства навреме — за закупуване на торове за предстоящия сезон.

Подкрепа за ликвидност при по-скъпи торове

Земеделските стопани ще могат да получават подкрепа за ликвидност в размер до 80% от увеличените разходи за торове. Мярката е насочена към предотвратяване на спад в производството или качеството на храните, както и на нарастване на цените за потребителите. Освен това държавите от ЕС ще разполагат с по-голяма гъвкавост при коригиране на бюджетите си за директни плащания за следващата година.

Защо торовете са толкова важни за фермерите

Торовете представляват до 16% от разходите за суровини за земеделските стопани в ЕС. Съюзът разчита на внос за 30% от азотните торове и за цели 70% от фосфатните торове, използвани в селскостопанското производство. Производството на торове в ЕС от своя страна е силно зависимо от природен газ. Цените на торовете и на енергията се повишават под влиянието на геополитически фактори — агресивната война на Русия срещу Украйна, както и затварянето на Ормузкия проток.

Следващи стъпки

След гласуването в Европейския парламент се очаква Съветът на ЕС окончателно да приеме текста. Регламентът ще влезе в сила на деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Министърът на земеделието и храните е определил със заповед размера на плащането по интервенцията за допълнително подпомагане на доходите на млади земеделски стопани за кампания 2025 г. Ставката възлиза на 104,32 евро за допустим хектар.

Условия за получаване на помощта

Помощта се предоставя за цялата допустима площ на земеделското стопанство по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за период до 5 години, считано от първата година на подаване на искането за плащане, при спазване на всички условия по интервенцията.

На допълнително подпомагане подлежат лица, които отговарят едновременно на следните изисквания:

• стартирали са земеделска дейност през последните 5 години;
• към момента на подаване на заявлението са на възраст не повече от 40 навършени години;
• притежават професионални умения в областта на селското стопанство и/или ветеринарната медицина, и/или икономическо образование със земеделска насоченост.

Нормативна база

Пълният текст на заповедта е публикуван на страницата на Министерството на земеделието и храните в раздел „Директни плащания — национално законодателство за прилагане на схемите за директни плащания“.

Месец юни поставя край на директните плащания за Кампания 2025 — както на самото изплащане по схемите и мерките, така и на подаването и редактирането на заявления по интервенциите за новата кампания. Навременното приключване на кандидатстването е важно, за да не се забавят последващите проверки на заявленията. По-долу са събрани ключовите срокове, плащания и приеми, които земеделските стопани трябва да следят през юни.

Екосхеми и подпомагане на млади стопани

През юни продължава изплащането по няколко екосхеми за Кампания 2025. Според индикативния график от 10 до 30 юни следва да бъде преведена Екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ). До 20 юни пък трябва да бъдат изплатени Екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения (Еко-ТН) и Екосхемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ГТ).

Също до 20 юни се очаква превод на Допълнителното подпомагане на доходите за млади земеделски стопани (МЗС). За сравнение, преди година Фондът изплати 20,5 млн. лв. на 1 680 стопани при ставка от 219,51 лв./ха.

От 10 до 30 юни е предвидено и плащането по направление „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ (ХЖ-АМР). Година по-рано за Кампания 2024 Фондът е изплатил 27,5 млн. лв. на 1 063 животновъди.

Зимни пръскания и борба с вредители

До 19 юни земеделските стопани, кандидатствали за подпомагане по първия етап на схемата за зимни пръскания и контрол на Черна златка (Capnodis tenebrionis), ще получат средствата си. Одобреният от ДФЗ бюджет за 2026 г. е 7,8 млн. евро, като се предоставят до 194 евро/ха с ДДС за продукти за растителна защита. Първият етап обхваща периода от преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки.

Производителите на картофи имаха срок до 10 юни да подадат заявления по схемата за компенсиране на разходите, свързани с контрол на почвени неприятели (телени червеи, сем. Elateridae). До 12 юни трябва да представят и отчетни документи, а изплащането е предвидено до 30 юни. Максималният бюджет на помощта за 2026 г. е 1 023 000 евро.

До 16 октомври се приемат заявления по схемата срещу Доматен миниращ молец. Стопаните се подпомагат с до 100% от разходите за продукти и средства за растителна защита, но не повече от 1 790 евро/ха с ДДС. Бюджетът за 2026 г. е 256 000 евро. Отчетните документи се представят до 30 октомври, а изплащането е до 16 декември.

Застраховане, управление на риска и ползване на земи

Тече прием по интервенцията „Инструменти за управление на риска — финансов принос за премиите по застрахователните схеми“ с бюджет от 11 766 109 евро. Заявления се подават до крайния срок за кандидатстване по Кампания 2026.

До 15 юни лозаро-винарите приемат документи по интервенция „Застраховане на реколтата“. Допустимият максимален размер на застрахователното обезщетение е 2 108,33 евро/ха, а бюджетът за финансовата 2026 г. е над 153 000 евро.

До 30 юни ползвателите на земеделски земи трябва да регистрират в общинските служби по земеделие договорите за ползване, с които ще участват в процедурата за уедрено ползване чрез създаване на масиви по споразумение за стопанската 2025–2026 година.

Утвърдени бюджети за държавни помощи и данъчни задължения

Все още не са открити приемите, но са утвърдени бюджетите за няколко държавни помощи:

• Сертифициране на стопанства в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBAL G.A.P. — 50 000 евро;
• Компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери вследствие на природни бедствия през 2025 г. — 34 000 евро;
• Контрол на вредители по лозата — 2 556 000 евро;
• De minimis за пчелари, произвеждащи „Странджански манов мед“ — 9 000 евро.

До 30 юни земеделските стопани, регистрирани като фирми или еднолични търговци, подават данъчните си декларации по електронен път, по пощата или в офисите на НАП. Това е и крайният срок за деклариране на корпоративен данък съгласно чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, както и данък върху дейността от опериране на кораби.

До 19 юни бе удължен срокът за подаване и редактиране на заявления за подпомагане за Кампания 2026. С промените отпадат въведените по-рано изисквания за реализация на количества мляко и брой животни на стопанство, заедно със свързаните с тях дефиниции и документи за доказване.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 13 904 769 евро по екосхемата за екстензивна паша в рамките на Кампания 2025. Средствата са постъпили по сметките на 3 287 животновъди, а ставката е определена на 80,00 евро на хектар със заповед на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски.

Кой има право на подпомагане

Финансова подкрепа по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП) могат да получат стопани, които прилагат екстензивна паша при гъстота от 0,3 до 1 животинска единица на хектар. Условие е пашуването на заявените площи да е продължило най-малко 60 дни в рамките на съответната стопанска година.

За удостоверяване на изпълнението фермерите представят пред ДФЗ план за паша чрез индивидуалния си профил в Системата за електронни услуги (СЕУ). В плана се описва за всяко землище периодът на пашуване и броят на животните (животинските единици). Документът се изготвя от ветеринарен лекар, зооинженер или агроном по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

Обработваеми земи с фуражни и протеинови култури

През Кампания 2025 кандидатите са имали възможност да включат към заявените пасищни площи и обработваеми земи, заети с фуражни и/или протеинови култури, съгласно Приложение 11а от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Тези площи служат за осигуряване на собствена храна на животните и намаляват пасищния натиск.

Подпомагане на обработваеми земи с фуражни или протеинови култури е допустимо само когато стопанинът е заявил и постоянно затревени площи, допустими за подпомагане, и прилага практиката за екстензивна паша. Необходимо е да е спазено съотношението от 0,3 до 1 животинска единица на хектар спрямо всички установени по схемата площи.

Изключения и удръжки

• Постоянно затревени площи, разорани през съответната календарна година, не подлежат на подпомагане по интервенцията.
• От изплатените суми са удържани средства в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане — принос на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд, в изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 7 634 308 евро на 529 животновъди по Екосхемата за биологично земеделие (селскостопански животни) — Еко-БЖ — за Кампания 2025. Ставката, по която са изчислени субсидиите, е 119,54 евро на хектар и е определена със заповед на министъра на земеделието и храните, публикувана на сайта на ДФЗ.

Последна кампания за тази екосхема

Интервенцията е част от пакета екосхеми, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Тя се прилага за последно през Кампания 2025, като заявените площи са нараснали с над 73 на сто спрямо предходната година. От Кампания 2026 екосхемата се заменя от интервенция „Биологично животновъдство“ към Втори стълб, с отделен бюджет, съгласно промени в националното законодателство.

Кой има право на подпомагане

По Еко-БЖ се финансират екологични практики, регламентирани в Регламент (ЕС) 2018/848. Помощта се изчислява на хектар постоянно затревена площ и/или площи с фуражни култури, при спазено съотношение от 0,15 до 1 ЖЕ/ха. Минималното изискване е 0,5 ха пасищни площи или фуражни култури. Право на подпомагане имат фермери, които отглеждат по правилата за биологично производство собствени говеда, биволи, овце и/или кози, свине за пасищно отглеждане от породата Източнобалканска свиня, съгласно Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

Животните и площите трябва да са сертифицирани като биологични или да са в период на преход. Животните следва да са идентифицирани по реда на чл. 51 от ЗВД и вписани в регистъра на животновъдния обект съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД. Животновъдните обекти на кандидатите също трябва да са регистрирани по реда на ЗВД.

Удръжка към Взаимоспомагателния фонд

От изплатените суми са удържани средства в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане — това е приносът на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд, в изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство.

Заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев е участвал в заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, на което е поставил искания за спешна подкрепа на земеделските производители, стабилизиране на пазара на торове и по-голяма гъвкавост в инструментите на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Торове и селскостопански резерв

В хода на дискусията за наличността и финансовата достъпност на торовете в ЕС Янчев е заявил, че Планът за действие за торовете представлява добра основа за общ европейски отговор на пазарната криза. България подкрепя укрепването на европейската торова индустрия, диверсификацията на доставките, както и развитието на нисковъглеродни, органични, биобазирани и кръгови торове.

Заместник-министърът е изразил и притеснения от въздействието на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) върху цените на торовете и производствените разходи. Според него временна дерогация за торовете до 2027 г. би ограничила ценовия натиск върху земеделските стопани. Янчев е оценил положително намерението на Европейската комисия за активиране на селскостопанския резерв, като е подчертал, че подобни мерки трябва да бъдат придружени от допълнителен финансов ресурс, без намаляване на средствата за директните плащания.

Искане за дерогация по правилото N+2

Янчев е поставил на заседанието и въпроса за извънредна гъвкавост по отношение на правилото N+2 по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Като аргумент са посочени геополитическата нестабилност, нарастващите производствени разходи и пазарните сътресения. Предложението на България е за цялостна дерогация по правилото N+2 за календарната 2026 г. за всички държави членки, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост за бенефициентите в селските райони.

Млечен сектор, климат и търговски стандарти

България е изразила подкрепа за исканията на Словакия, свързани с тежката ситуация от екстремната суша тази пролет, и е обърнала внимание, че земеделските производители все по-често понасят последиците от климатичните промени. По отношение на млечния сектор страната е настояла за спешни мерки предвид продължаващия спад на изкупните цени и нарастващите производствени разходи, включително за използване на средства от селскостопанския резерв и механизми за бърза пазарна намеса.

По търговските въпроси заместник-министърът е подчертал, че стриктното прилагане на огледалните клаузи трябва да бъде водещ принцип — вносните продукти следва да отговарят на същите изисквания за качество, безопасност, околна среда и хуманно отношение към животните, каквито важат за европейските производители. България е настояла и за законодателни промени, гарантиращи по-добра хармонизация на правилата за етикетиране на храните в ЕС.

С решение от 27 февруари 2026 г. Европейската комисия одобри четвъртото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и държавния бюджет. Решението следва одобрението на промените от Комитета по наблюдение по време на седмото му заседание, проведено на 4 септември 2025 г.

Какво се променя

Измененията обхващат интервенциите под формата на директни плащания, секторните интервенции в областта на пчеларството, както и интервенциите в областта на развитието на селските райони. Сред конкретните промени е предвиждането на допълнителни 40,8 млн. евро за ключови интервенции от плана, насочени към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), Изпълнителната агенция за борба с градушките, „Напоителни системи“ ЕАД и признати групи и организации на производители.

В рамките на директните плащания бюджетът по интервенцията за производство на семена от картофи е увеличен за сметка на средствата по интервенцията за картофи за нишесте, която няма да се прилага до края на периода поради липса на интерес. За кампания 2026 подпомагането за оранжерийно производство ще продължи без разделение между отопляеми и неотопляеми оранжерии, тъй като системата за цифрови географски данни все още е в процес на изграждане.

Нова интервенция „Биологично животновъдство“

С одобреното изменение се въвежда нова интервенция „Биологично животновъдство“, насочена към земеделски стопани, кандидатствали досега по екосхемата за биологично земеделие (селскостопански животни), както и към нови такива. Интервенцията се премества от Първи към Втори стълб на ОСП, като според документа това не променя нито целите на досегашната екосхема, нито вида на подпомаганите животни. Кандидатите ще могат да поемат тригодишни ангажименти и да получават плащания на хектар при спазване на съотношение от 0,3 до 1 ЖЕ/ха.

От 2026 г. е предвидено отпадане на екосхемата за биологично земеделие при животните, като средствата ще бъдат пренасочени към интервенции за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи и към екосхемата за трайни насаждения. По предложение на четири браншови организации от сектор „Животновъдство“ отпада и модулната ставка по интервенцията за обвързано подпомагане на млечни крави, включени в развъдни програми.

Пчеларство и управление на риска

В интервенциите в сектора на пчеларството се включват възможности за авансово плащане на финансовата помощ и удължаване на срока за изпълнение на изследователски проекти. По интервенцията за управление на риска рисковете се прецизират в съответствие с одобрената концепция за създаване на Взаимоспомагателен фонд. Предвижда се и включване на активи с цел предотвратяване на щети, причинени от неблагоприятни климатични явления.

Решението на Европейската комисия не оказва влияние върху държавния бюджет и остава в рамките на одобрените параметри на Стратегическия план. За кампания 2024 извършените директни плащания са в размер на близо 2 млрд. лева.

Източници

• МЗХ: Одобрено е четвъртото изменение на Стратегическия план (4 март 2026)
• МЗХ: Комитетът по наблюдение одобри четвърто изменение (4 септември 2025)