България получи разписка с окончателния идентификационен номер на помощта от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията.

 Това вече позволява да се ползва преотстъпване на данък от земеделски стопани за 2014 г. Става въпрос за данъчните облекчения по чл.189б от Закона за корпоративното подоходно (преотстъпване на до 60 на сто от корпоративния данък) и по чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (преотстъпване на до 60 на сто от данъка върху годишната данъчна основа).

 Земеделските стопани, които вече са подали декларации, но искат да се възползват от облекченията, могат да подадат нова, коригираща декларация до изтичане на срока за подаване на годишните декларации за 2014 г.: 31 март – за юридическите лица; 30 април – за едноличните търговци.

 Тези, които не успеят да направят това в указания срок, могат да предявят искане за корекция във вече подадени данни в офиса на НАП по регистрация. Повече информация за деклариране и плащане на данъци и осигурителни вноски от земеделските стопани може да се получи на телефона за информация 0700 18 700 на цената на един разговор.

Драстичен спад в количеството на гроздето за преработка очаква лозаро-винарския бранш. По данни на ИАЛВ през миналата година лозаро-винарските предприятия са прибрали за преработка 250 000 т грозде.

 „Не съм оптимист за тази година, защото ситуацията продължава да се влошава. За тази година и най-смелите прогнози показват, че количеството прибрано грозде няма да е над 170-180 хиляди тона. Това е драстичен спад“, заяви Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).

 От миналата година, когато реколтата от грозде беше много добра, има останали количества вино. Причината е основно в трудностите при реализацията на виното на руските и украинските пазари. 50% от българското вино традиционно се изнася в Русия и Украйна.

 „През миналата година количеството и качеството на реколтата от грозде бяха отлични, което беше добра предпоставка за производството на висококачествени вина. За съжаление, голяма част от това вино наистина не можа да се реализира, заради кризата в Русия и Украйна.

 Така че вината от миналата година донякъде ще компенсират липсата на грозде през тази година, но отлежаването също е свързано с разходи за винопроизводителите“, коментира Красимир Коев. По думите му сериозна инвазия на световните пазари на вино има от страна на Испания.

 Прогнозите за тази година са за много добри добиви от грозде в страните от Южна Европа, което ще създаде отново проблем на българските винопроизводители по отношение на пазарите.

 Очакванията са за ръст в реализацията на българско вино на азиатските пазари и по-конкретно в Китай. За 2013 г. сме реализирали близо 1.5 млн. л вино на китайския пазар, а само за първите шест месеца на 2014 г. имахме вече приблизително 2 млн. л, реализирани на този пазар.

 Надяваме се, че до края на годината ще стигнем до износ на 4 млн. л вино за Китай“, заяви Коев. Той допълни, че увеличеният износ на вино към азиатските пазари, обаче, не може да компенсира износа за Русия, който е бил осъществяван в предходни години.

На 14 юли в Брюксел ще се проведе заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство. Това е първото заседание на Съвета по земеделите от началото на италианското председателство на Съвета на ЕС. Затова на днешното заседание се очаква да бъде представена Работната програма на италианското председателство на Съвета на ЕС.

 Преди дни Съветът по европейските въпроси (СЕВ) одобри позицията на България за днешното заседание. Сред очертаните приоритети са биологичното земеделие, предложенията на Комисията за преразглеждане на схемите за помощ за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в училищата, предложенията относно зоотехническото законодателство, пакета относно здравето на животните и на растенията.

 Предвижда се Съветът да проведе политически дебат по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, направено във връзка с динамичното развитие на пазара на биологични продукти, обусловено от силното нарастване на търсенето.

 Предложението ограничава съществуващата понастоящем възможност, държавите членки да приемат изключения от правилата, което води до нелоялна конкуренция сред операторите, опасност от загуба на доверието на потребителите, усложняване на законодателството.

 Увеличена е възможността за осъществяване на контрол в резултат на разясняване, опростяване и хармонизиране на правилата за производство. България подкрепя усилията на Комисията за отстраняване на пречките за развитието на биологичното производство, както и за опростяване на законодателството.

В публикувания днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) се посочва, че нуждата от специфична инвестиционна мярка за лозаро-винарския сектор не е доказана, защото вече съществува такава мярка за подпомагане в рамките на политиката на ЕС за развитие на селските райони.

 В доклада се поставя също така въпросът за ролята на безвъзмездната финансова помощ от ЕС за популяризиране на вината, тъй като често субсидиите са използвани по-скоро за затвърждаване на позицията на съществуващи пазари, отколкото за спечелване на нови или за възвръщане на стари пазари.

 „Едновременното съществуване на сходни инвестиционни мерки по две различни схеми е източник на усложнения, които в някои държави членки са довели до забавяния в изпълнението или до прекомерно стеснен обхват на допустимите инвестиции“ заяви Ян Киншт, член на ЕСП, отговарящ за изготвянето на доклада.

 „Освен това, ако наличието на финансово участие от ЕС насърчава някои предприятия да намалят пропорционално собствените си средства за мерки за популяризиране, помощта се превръща на практика в частично субсидиране на оперативните разходи на тези предприятия. Това не е ефикасно използване на обществени средства“.

 Одиторите на ЕС установиха липсата достатъчна и актуална информация, която да покаже преките резултати от прилагането на мерките. При инвестиционната мярка въздействието не може лесно да бъде отделено от това на инвестициите за развитие на селските райони.

 В случая на дейностите за популяризиране, въпреки че в абсолютна стойност износът на вино към трети страни се е увеличил значително, по време на одита беше установено, че вината от ЕС-27 са загубили част от пазарния си дял в основни трети страни, към които са били насочени дейности за популяризиране, както и че се е увеличил износът на вина от ЕС, които не са допустими за подпомагане.

 Държавите членки са изразходвали 522 млн. евро от фондове на ЕС за мярката за популяризиране в периода 2009— 2013 г. По отношение на периода 2014—2018 г. се наблюдава съществено увеличение на средствата, разпределени на държавите членки за тази мярка (1,16 млрд. евро за ЕС-27).

 Като се имат предвид трудностите, пред които са изправени държавите членки при усвояване на бюджета за периода 2009—2013 г., първоначално е заделен за дейности за популяризиране, съществува риск бюджетът за периода 2014—2018 г. да е прекалено завишен и така да изложи на риск прилагането на принципите на добро финансово управление, категорични са от ЕСП.

Извършването на специализирани растителнозащитни дейности е разписано подробно в новия Закон за растенията. Най-много спорове предизвика въвеждането на рестриктивен режим за въздушно пръскане на културите.

 От Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ още по време на обсъждането на проектозакона излязоха с официално становище, в което се казва, че по отношение прилагането на въздушно пръскане е заложен изключително рестриктивен разрешителен режим и се създава неравнопоставеност на пазара на специализирани селскостопански услуги.

 В становището се настояваше за намиране на компромис по спорните текстове и бяха отправени препоръки да бъдат отчетени структурата на обработваемите площи и спецификата в използването на българската селскостопанска авиация.

 Въпреки това в чл. 192 на Закона за растенията е записано, че се забранява употребата на препарати за растителна защита чрез въздушно пръскане. „В извънредни случаи, когато липсват други възможности за опазване на растенията и растителните продукти от вредители или са налице очевидни предимства относно намаляване на въздействието върху здравето на хората и околната среда в сравнение с наземното прилагане на прерарати за растителна защита (ПРЗ), въздушно пръскане може да се извърши само с писмено разрешение, издадено от съответната ОДБХ“, е записано в закона.

 БАБХ е компетентният орган за определяне на конкретните условия и специалните изисквания, при които може да се разреши извършването на въздушно пръскане. Въздушно пръскане на земеделски култури може да се разреши само в определени случаи. За получаване на разрешение за въздушно пръскане лицата подават в ОДБХ, на чиято територия се намира площта за третиране, заявление по образец най-малко 10 дни преди датата на третирането.

 Разрешение за въздушно пръскане на една култура на посочена конкретна площ издава за период, не по-дълъг от 5 последователни дни. В Закона за растенията изрично е записано, че при въздушното пръскане се спазват разпоредбите на Закона за пчеларството.

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 В мотивите за нормативната промяна е записано: „Причина за приемането на нормативния акт е постигане пълно съответствие с правото на ЕС при окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. Необходимостта от актуализирането на Наредбата е в резултат и на проведени срещи в МЗХ по инициатива на Асоциация на месопреработвателите в България, с цел прецизиране на разпоредби, касаещи предлагането на пазара на заготовки и готови продукти от птиче месо“.

 Припомняме, че от миналата година ЕК има забележки към последната редакция на Наредба 32 от 20 ноември 2012 г., с която се въведе ограничение на водното съдържание в пилешкото месо. „Целите, които се поставят с предложените промени в Наредбата, са отпадане на разпоредбите, касаещи ограниченията за употребата на хранителни добавки (овлажнители и хидроколоиди), общо съдържание на вода, използването на агенти за задържане на вода и производството на изделия или продукти от птиче месо, чрез инжектиране и центрофугиране на месото“, пише в проектодоклада на зам.-министър Явор Гечев.

 Според МЗХ промените в Наредба 32 ще създадат по-добра среда за търговията с птиче месо. В доклада се посочва още, че с проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици се цели цялостно синхронизиране с правото на ЕС.

Министерският съвет одобри позицията и състава на българската делегация за участие в петата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество между правителствата на България и Индонезия. Форумът ще се проведе на 23 и 24 юни в Джакарта под съпредседателството на заместник-министъра на земеделието и храните Бюрхан Абазов и генералния директор за Европа и Америка в МВнР на Индонезия Диан Трианша Джани.

 По време на сесията ще бъдат обсъдени възможностите за развитие на двустранното сътрудничество в областта на търговията и инвестициите, енергетиката, туризма, селското стопанство, информационните технологии и съобщенията, транспорта и др. Ще бъде проведен и българо-индонезийски бизнес форум.

 Индонезия е важен партньор за България, особено по отношение на перспективния пазар на АСЕАН. Общият стокообмен за 2013 г. е на стойност близо 72,3 млн. щ. д., като бележи ръст от 27 на сто. Интензифицирането на двустранните отношения през последните две години създава предпоставки за активно търсене на начини за усвояване на потенциала за сътрудничество с индонезийската страна.

Производители очакват труден пазар на плодовете, заради влошено качество след дъждовете и градушките. До 70% е пострадалата реколта от череши в различните населени места в Сливенско.

 Това заяви Коста Петров, производител и председател на сдружение „Българска праскова”, цитиран от радио Фокус. Според Петров цената на пострадалите плодове се очаква да падне до 50 стотинки за килограм. Петров заяви, че през тази година добивите ще са по-ниски. Дъждът причинява напукване на плода, обясни производителят.

 Той допълни, че очаква проблеми заради градушките не само при черешата, но и при прасковите и сливите, тъй като една част от плодовете ще бъдат наранени и с влошено качество, което ще доведе до проблеми с реализацията на продукцията на пазара.