Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е излязло със становище, в което не подкрепя внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Макар ведомството принципно да подкрепя инициативите за усъвършенстване на закона, то счита, че предложените изменения не отразяват в достатъчна степен актуалното развитие на политиката за подпомагане на земеделието, управлението на риска и промените в европейската нормативна рамка.

Законопроект на депутати от „Прогресивна България“

Законопроектът е внесен от група народни представители от „Прогресивна България“. Становището на МЗХ е входирано от депутата от ГЕРБ и бивш министър на земеделието Десислава Танева и носи дата 16 юни. Към 17 юли на страницата на Комисията по земеделието, храните и горите все още не са публикувани становища по законопроектите за ЗПЗП и за Закона за собствеността и ползването на земеделската земя.

Според МЗХ част от предложенията вече не са актуални, а други не съответстват на новите възможности, които европейското законодателство предоставя за подпомагане на земеделските стопани при извънредни пазарни и природни събития. Затова ведомството счита, че е необходим по-цялостен подход към законодателните промени.

Стратегическият план и натрупаният опит

Министерството посочва, че законопроектът не отчита в достатъчна степен промените, настъпили при изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., включително последните му изменения и практическите потребности, установени при прилагането на интервенциите. Натрупаният опит показва необходимост от цялостен преглед на ЗПЗП, докато внесеният законопроект предлага само частични изменения, които не решават в пълнота идентифицираните проблеми.

МЗХ изтъква също, че проектът не е съобразен с влошената пазарна среда през първото полугодие на настоящата година — характеризираща се с висока нестабилност на пазарите на земеделски суровини и производствени ресурси. Освен това не са отчетени предприетите от Европейската комисия мерки за разширяване на инструментите за подпомагане на земеделските стопани при неблагоприятни пазарни и природни събития. Според ведомството това налага своевременно адаптиране на националното законодателство, за да могат новите възможности да бъдат ефективно приложени.

Взаимоспомагателен фонд и цифров регистър

МЗХ оценява положително предложението за създаване на правно основание за издаване на наредба относно прилагането на Взаимоспомагателния фонд, но счита, че тази промяна сама по себе си не е достатъчна, за да осигури своевременното му въвеждане и ефективно функциониране. Законопроектът не отчита развитието на националния модел за управление на фонда, нито необходимостта националната нормативна уредба да бъде съобразена с новите възможности от европейското законодателство. Липсата на цялостна регламентация, предупреждава министерството, създава риск от забавяне при въвеждането на фонда и от непълно използване на механизмите за подпомагане.

В същото време ведомството принципно подкрепя предложението по § 5 за създаване и поддържане на географски цифрови данни за площите с оранжерии и трайни насаждения. Подобен регистър би подобрил проследимостта на предоставяната финансова подкрепа, както и планирането и разпределението на средствата по схемите и интервенциите.

Конкретни бележки по текста

По § 7 МЗХ счита, че включването на Взаимоспомагателния фонд в т. 4 и т. 5 на ал. 2 на чл. 70 е неправилно. Плащанията от фонда имат компенсаторен характер и са предназначени за обезщетяване на щети от природни бедствия и неблагоприятни събития — обикновено определяни на база площ или брой животни. Поради това те не следва да бъдат обвързвани с административните проверки по интервенции за развитие на селските райони, несвързани с площи или животни. Министерството допълва, че при компенсиране на щети не е целесъобразно да се прилага мониторингов срок, тъй като изискването за дълготрайност е относимо единствено към инвестиционните интервенции.

По § 8 МЗХ предлага техническа редакция — числото „46″ да бъде заменено с „45″.

Позиция: необходим е цялостен законодателен пакет

В заключителната си оценка министерството подчертава, че внесеният законопроект не предлага достатъчно систематичен и последователен подход към необходимите промени. Това създава риск от приемане на частични решения, които няма да отговорят трайно на потребностите на сектора и могат да затруднят както административното прилагане на закона, така и неговата практическа ефективност. МЗХ счита, че следва да бъде изготвен цялостен пакет от изменения и допълнения в ЗПЗП — такъв, който да отчете резултатите от изпълнението на Стратегическия план, променените икономически и обществени условия, а също и развитието на европейската нормативна рамка.

Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание разглежда проектобюджета за 2026 година, в който разходите на Министерството на земеделието са увеличени с близо 11,5 милиона евро спрямо предходната година — ръст от 6%, до 200 331 600 евро. В същия документ са заложени по-високи средства и за Държавен фонд „Земеделие“, и за Селскостопанска академия, а капиталът на „Напоителни системи“ ЕАД се предвижда да бъде увеличен с 20 млн. евро.

Разходи за МЗХ, Академията и ДФ „Земеделие“

Определените средства за политики в областта на земеделието и селските райони са с близо 12% по-висок бюджет спрямо 2025 г. Разходите за персонал на министерството нарастват с близо 6 милиона евро — до 136 225 300 евро.

Издръжката на Селскостопанска академия се увеличава от 39 567 958 евро през 2025 г. на 43 231 600 евро за 2026 г.

При Държавен фонд „Земеделие“ общите разходи нарастват от 277 346 241,7 евро миналата година на 300 917 500 евро, а разходите за персонал — от 34 млн. евро на 35,2 млн. евро.

Ограничения за бюджетните организации

Проектобюджетът съдържа и редица забрани за бюджетните организации. Те не могат да използват служебни средства за отбелязване на Коледа и Нова година, нито за други развлекателни и спортни прояви. Забранява им се и придобиването или сключването на лизингови договори за леки автомобили.

„Напоителни системи“ и помощта за газьол

Средствата, редовно превеждани на „Напоителни системи“ ЕАД за защита от вредното влияние на водите, се запазват на миналогодишното ниво от 14 980 900 евро. В проектобюджета обаче липсва ред за услугата за доставка на вода за напояване от държавното дружество — услуга, която бе приета с поправка в Закона за водите и бе използвана за намаляване на цената на поливната вода, плащана от земеделците.

Проектобюджетът допуска увеличение на капитала на „Напоителни системи“ ЕАД с 20 млн. евро. Посочената цел е възстановяване и модернизация на обекти от съществуващия държавен хидромелиоративен фонд с оглед ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси.

Помощта за газьол остава без промяна — 51 129 188 евро, но на практика е увеличена с 21 461 400 евро, които вече са били преведени като помощ заради войната в Иран и последвалото поскъпване на горивата.

Планирани средства от ЕС за 2026–2028 г.

Очакваните приходи по програмите, финансирани от ЕС, за периода 2026–2028 г. са, както следва:

• 2026 г. — до 1 357,09 млн. евро
• 2027 г. — 1 204,73 млн. евро
• 2028 г. — 1 257,19 млн. евро

Очакваните разходи и плащания за същия период са:

• 2026 г. — до 1 681,38 млн. евро
• 2027 г. — до 1 719,37 млн. евро
• 2028 г. — 1 730,7 млн. евро

Планираното подпомагане на земеделците по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания за сметка на ЕС е:

• 2026 г. — 841,53 млн. евро
• 2027 г. — 850,49 млн. евро
• 2028 г. — 860,38 млн. евро

За пазарни мерки са предвидени 87,13 млн. евро за 2026 г., 102,62 млн. евро за 2027 г. и 102,56 млн. евро за 2028 г. За развитие на селските райони — включително директни плащания от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — са планирани 837,6 млн. евро за 2026 г., 846,5 млн. евро за 2027 г. и 856,4 млн. евро за 2028 г.

В средносрочен план общите средства, предвидени за усвояване по програмите на ЕС и за изплащане по селскостопанската политика, са 1 604,2 млн. евро за 2026 г., 1 647,5 млн. евро за 2027 г. и 1 660,3 млн. евро за 2028 г.

Служебният кабинет е прехвърлил отговорността за ремонта на язовир „Огоста“ — най-големия водоем за напояване в страната — от „Държавна консолидационна компания“ към Министерството на земеделието и храните, без да осигури финансиране за целта. Земеделският министър Пламен Абровски определи това прехвърляне като „съзнателно създадено условие и политически капан“, отговаряйки на въпрос на депутат в рамките на парламентарен контрол.

Състояние на язовира

Язовир „Огоста“ е най-големият водоем, предназначен за напояване, с общ обем от 506 милиона кубични метра. Въпреки това той не се използва — поради необходимост от ремонт и поради трайно замърсяване на водосбора на река Огоста с отпадъци от стария минен добив в района на Чипровци, включително арсен и тежки метали. Мащабни програми за пречистване на водите не са провеждани с десетилетия.

Съгласно констатациите от последните извършени проверки язовирът е в неизправно, частично работоспособно състояние. Може да се експлоатира единствено при спазване на максимална кота на завиряване — оперативното водно ниво трябва да не надвишава 193 метра, което съответства на обем от 400 милиона кубични метра при общ капацитет от 506 милиона кубични метра.

Тъй като тежките метали са натрупани в дънните седименти, се предполага, че водното ниво не бива да пада под установения оперативен праг, за да не се допуска замърсяване на земеделската продукция при напояване.

Рискове и местоположение

Язовирът се намира на около половин километър от град Монтана. Министър Абровски посочи, че ремонтът е задължителен, за да се предотврати нежелано преливане на водите — събитие с потенциал за сериозни последици за прилежащата територия. Обектът е определен като стратегически значим за националната сигурност и е включен в критичната инфраструктура на страната.

Предприети действия и следващи стъпки

Абровски заяви, че привеждането на язовир „Огоста“ в изправно състояние е абсолютен приоритет на министерството. Към момента са предприети действия за изготвяне на техническо задание за провеждане на обществена поръчка с цел изработване на работен проект за основен ремонт на язовира.

Депутатът Петър Петров от парламентарната група „Възраждане“ — автор на въпроса — обясни, че предходна обществена поръчка от началото на годината за изготвяне на технически проект е останала без оферти поради липса на достатъчен капацитет в България за ремонт на хидравличния изпускател на язовира. Петров призова МЗХ да потърси чуждестранни фирми за изпълнение на дейността, както и да бъде потърсена отговорност за дългогодишното лошо стопанисване на обекта.

Министерството на земеделието и горите е разпоредило намаляване на възнагражденията на членовете на управителните органи на седем държавни дружества от своята система. Допълнителните споразумения са подписани от ръководствата на шест от тях, докато Съветът на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД все още не е сложил подпис, въпреки две изпратени покани от ведомството.

Действията са предприети още от май

Според информация, предоставена от пресцентъра на Министерството на земеделието и горите в отговор на журналистическо запитване, мерките за редуциране на заплатите в търговските дружества от системата на ведомството и в Държавното предприятие „Кабиюк“ са стартирали още през май. Поводът е промяна в нормативната уредба, след която е определен нов максимален размер на тези възнаграждения.

Новите тавани на възнагражденията

С промяната в нормативната уредба максималният размер на заплатите е намален от 9–10 хил. евро на близо 4 хил. евро. По-конкретно:

• Възнагражденията на изпълнителните директори и управителите падат от между 16 и 18 минимални месечни работни заплати на 6 минимални работни заплати, или около 3 960 евро.
• Възнагражденията на членовете на съветите на директорите и управителните органи са редуцирани от 6 на 4 минимални работни заплати, или 2 480 евро.

Кои дружества са се съобразили

Намалението на възнагражденията засяга ръководителите на следните дружества и предприятия:

• „Агролеспроект“ ЕООД
• „Врана“ ЕАД
• „Магазин за хората“ ЕАД
• „Напоителни системи“ ЕАД
• „Рибни ресурси“ ЕООД
• „Система за агропазарна информация“ ЕООД
• ДП „Кабиюк“

Допълнителните споразумения са подписани от всички членове на органите за управление на изброените дружества, с изключение на „Напоителни системи“ ЕАД. От МЗХ са изпратили две покани до членовете на Съвета на директорите на дружеството, но договорите остават неподписани и намалението на възнагражденията не е влязло в сила.

Напоителни системи остават извън новите правила

Забавянето при „Напоителни системи“ ЕАД поставя дружеството в особено положение — единствено то продължава да прилага старите нива на заплащане за членовете на своя Съвет на директорите, въпреки нормативната промяна и настояванията на Министерството на земеделието и горите. От ведомството не са коментирали какви следващи стъпки биха предприели, ако споразуменията останат неподписани.

Министърът на земеделието и храните е определил със заповед размера на плащането по интервенцията за допълнително подпомагане на доходите на млади земеделски стопани за кампания 2025 г. Ставката възлиза на 104,32 евро за допустим хектар.

Условия за получаване на помощта

Помощта се предоставя за цялата допустима площ на земеделското стопанство по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за период до 5 години, считано от първата година на подаване на искането за плащане, при спазване на всички условия по интервенцията.

На допълнително подпомагане подлежат лица, които отговарят едновременно на следните изисквания:

• стартирали са земеделска дейност през последните 5 години;
• към момента на подаване на заявлението са на възраст не повече от 40 навършени години;
• притежават професионални умения в областта на селското стопанство и/или ветеринарната медицина, и/или икономическо образование със земеделска насоченост.

Нормативна база

Пълният текст на заповедта е публикуван на страницата на Министерството на земеделието и храните в раздел „Директни плащания — национално законодателство за прилагане на схемите за директни плащания“.

Министерството на земеделието и храните преразпределя средствата по интервенциите в сектор „Пчеларство“ от Стратегическия план за финансовата 2026 г. Общият годишен бюджет остава непроменен — 5 155 942,62 евро, но средствата се пренасочват между отделните дейности в зависимост от реалния интерес на кандидатите.

Защо се налага преразпределението

Преразпределянето на бюджета е ежегодна практика. За трета поредна година по три от интервенциите не се отчита интерес от страна на кандидатите и предвидените средства по тях остават неусвоени. Едновременно с това по интервенции, свързани с придобиване на материални активи, пчели майки и подновяване на пчелни кошери, заявеното финансиране надхвърля наличния бюджет. Преразпределянето се извършва след приключване на кандидатстването, когато е установено кои интервенции изпитват недостиг на средства.

Кои интервенции получават повече средства

• Запазване или увеличаване на броя пчелни кошери, включително развъждане на пчели — бюджетът нараства от 795 212,26 евро на 1 208 226,57 евро.
• Подновяване на пчелните кошери, включително развъждане на пчели — от 1 427 915,51 евро на 1 563 188,31 евро.
• Рационализиране на подвижното пчеларство — от 103 280,96 евро на 112 043,76 евро, като вътре в мярката средствата за придвижване на пчелните семейства се увеличават за сметка на тези за закупуване на нов инвентар.
• Повече средства са предвидени и за лабораторни анализи на пчелни продукти.

Кои интервенции губят финансиране

• Инвестиции в материални и нематериални активи за техническо оборудване, машини и съоръжения за добив и първична обработка на пчелни продукти — бюджетът намалява от 1 673 299,83 евро на 1 383 137,72 евро.
• Борба срещу агресорите и болестите в кошера, включително вароатозата — от 1 020 211,15 евро на 824 575,47 евро.
• Популяризиране, комуникация и маркетинг — от 39 366,41 евро на 14 796,86 евро.
• Две интервенции — за консултантски услуги и обучение, и за сътрудничество с изследователски програми в областта на пчеларството — остават без бюджет след преразпределението.

В заповедта е посочено, че бюджетът за финансовата 2026 г. е намален с размера на изплатените след 15 октомври 2025 г. финансови средства по заявления, подадени през 2025 г.

Действащата схема за държавно подпомагане на фермерите за цената на водата, предоставяна от „Напоителни системи“ ЕАД, не включва в разчетите си таксите, които дружеството дължи към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за иззетите водни маси. Това стана ясно след запитване до Министерството на земеделието и храните относно начина на изчисляване на помощта и срока на нейното действие.

Нова правна рамка за периода 2025–2029 г.

От МЗХ обясниха, че предишната държавна помощ, покриваща част от разходите за напояване, е действала до края на 2024 г. и е нотифицирана от Европейската комисия по Временната рамка във връзка с кризата в Украйна. След изтичането ѝ държавата е намерила нова правна основа, като за следващите пет години — от 2025 г. до 2029 г. — помощта се прилага като „услуга от общ икономически интерес“, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД. Промяната е обнародвана в брой 54 на „Държавен вестник“ за 2025 г. чрез изменение на Закона за водите.

Как е структурирана цената за услугата

За 2025 г. е въведена еднокомпонентна цена, определена за доставен обем вода. Тя се разграничава единствено по начина на доставяне — гравитачно или помпено, без оглед на отглежданите култури или на височината на помпеното повдигане. Размерът на т.нар. несправедлива финансова тежест се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет с ПМС № 270 от 28 ноември 2025 г.

Какво остава извън обхвата на помощта

При изчисляването на разходите на „Напоителни системи“ се калкулират единствено разходите, отнесени към размера на напояваните площи, до които се доставя вода. Разходите на дружеството за иззетите водни маси — включително таксите към МОСВ — не се включват в тази сметка.

• Предишната помощ е действала до края на 2024 г. по Временната рамка на ЕК за кризата в Украйна.
• Новата схема покрива периода 2025–2029 г. като услуга от общ икономически интерес.
• Таксите към МОСВ за иззети водни маси остават извън методиката за изчисление.
• Към края на април 2026 г. ДФЗ все още не е публикувал указания за помощта за цената на водата за настоящата година.

До края на 2025 г. земеделските стопани не са получили подпомагането за цената на водата за миналата година. Указанията на ДФЗ за другите видове държавно подпомагане за 2026 г. са публикувани, но тези за водата липсват към момента на изготвяне на материала.

Министърът на земеделието и храните е издал заповед, с която срокът за вписване на тютюнопроизводителите в регистъра се удължава с един месец — до 30 април 2026 г. включително. Решението е обявено на 31 март 2026 г.

Причина за удължаването

Мярката цели да предостави допълнително време на земеделските стопани да приведат дейността си в съответствие с нормативната уредба в сектор „Тютюн“. Конкретно става въпрос за набавяне на необходимите документи — договори, правни основания и приемно-предавателни протоколи.

Нормативен контекст

Съгласно Закона за тютюна регистрацията се извършва ежегодно до 31 март. С настоящата заповед на министъра този краен срок е изместен с един месец за текущата 2026 г.

Какво трябва да направят стопаните

• Да се запознаят с пълния текст на министерската заповед, публикувана на сайта на МЗХ.
• Да набавят изискуемите документи: договори, правни основания и приемно-предавателни протоколи.
• Да подадат заявление за вписване в регистъра не по-късно от 30 април 2026 г.

Източници

• МЗХ — До 30 април 2026 г. се удължава срокът за вписване на тютюнопроизводителите в регистъра (31.03.2026)

Обилните дъждове от края на май 2026 г. удариха твърдо земеделието в три централнобългарски области — Велико Търново, Ловеч и Габрово. Потопените ниви и наводнените стопански сгради поставят стотици производители пред спешен въпрос: как да защитят правата си и да получат обезщетение навреме?

Където е най-тежко

Най-сериозните поражения са регистрирани в област Велико Търново, където водата е залял значителни площи с отглеждани култури, а животновъдни обекти също са пострадали. Екипите на Областна дирекция „Земеделие“ — Велико Търново са в готовност, но физическият оглед е временно блокиран заради все още високите нива на водата. Проверките ще започнат веднага след оттичането.

В област Ловеч речните нива се покачиха рязко. Бедствено положение е обявено в община Априлци, а критична обстановка е налице и в района на Троян, както и в селата Черни Осъм, Орешак и Шипково. Към момента на публикуване на съобщението от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) не са официално регистрирани засегнати земеделски земи в Ловешко, но ситуацията се наблюдава денонощно съвместно с местните власти и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

В област Габрово ОДЗ работи в постоянна координация с общинските структури, за да бъдат идентифицирани навреме евентуални щети върху земеделски площи.

Дружеството Напоителни системи ЕАД е в оперативна готовност и съобщава, че към момента няма повреди по собствените му съоръжения — добра новина за стопаните, ползващи напоителна инфраструктура в засегнатите райони.

Десет работни дни — срокът, който не бива да се пропуска

МЗХ напомня изрично: крайният срок за подаване на заявление за държавна помощ е 10 работни дни от настъпването на събитието. Пропускането на този срок означава автоматично лишаване от компенсация, независимо от размера на реалните загуби.

Процедурата е следната:

• Засегнатият стопанин подава заявление за сформиране на комисия за оглед в Общинската служба по земеделие (ОСЗ) по местонахождение на имота или стопанския обект.
• Експертна комисия извършва проверка на място и установява размера на щетите.
• Издава се констативен протокол за 100% пропаднали площи — ключовият документ, въз основа на който се отпуска държавната помощ.

Важно е фермерите да действат преди да са премахнали или преместили пострадалите посеви и животновъдни съоръжения — комисията трябва да огледа реалното щетно събитие.

Правната рамка на компенсацията

Държавната помощ за компенсиране на щети от природни бедствия в земеделието се предоставя съгласно действащата национална нормативна уредба и се администрира от МЗХ чрез областните и общинските служби по земеделие. Схемата е нотифицирана пред Европейската комисия и трябва да отговаря на изискванията за de minimis или освободена помощ по секторните регламенти на ЕС. Конкретният размер на обезщетението зависи от документираните загуби, установени от комисията.

Практически съвети за засегнатите стопани

• Снимайте и документирайте щетите веднага — снимки с дата и геолокация са ценно допълнение към официалния оглед.
• Не чакайте водата да отиде напълно — заявлението може да се подаде и докато огледът все още е невъзможен физически.
• Свържете се с ОСЗ по телефон, за да уточните точния ден на подаване и необходимите документи — практиките могат леко да се различават между общините.
• Ако имотите са в различни общини, заявление се подава поотделно за всеки имот по местонахождение.
• Животновъдите с пострадали обекти също имат право на компенсация — уточнете с местната ОСЗ документите, касаещи животни и сгради.

Контакти

Засегнатите производители могат да се обърнат директно към съответната Областна дирекция „Земеделие“ или към Общинската служба по земеделие по местонахождение на имота. Актуална информация се публикува и на официалния сайт на МЗХ.

Източници

• МЗХ: „МЗХ оказва пълно съдействие на пострадалите стопани от наводненията в районите на Велико Търново, Ловеч и Габрово“ — 23 май 2026 г.