Автор: Фермер.БГ

До Великден МЗХ се очаква да пусне преразпределителните плащания към фермерите. Информацията все още не е потвърдена официално, но според наши източници в МЗХ и Разплащателна агенция, плащанията ще са налице до Великден.

Право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП. Преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 хектара, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП.

Кандидатите за подпомагане по схемата за преразпределително плащане подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в което заявяват участие в нея. Кандидатите за подпомагане, за които се установи, че са разделили стопанството си с цел да се облагодетелстват от преразпределителното плащане, по смисъла на чл.125а, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009, не получават преразпределително плащане.

Редки породи дългокосмести кози и пръчове, расови коне и ловни породи кучета, участват в на изложение на поляните край симитлийското село Крупник. Дефилето на породистите животни се организира се за трети път през последните година и половина от Асоциацията за опазване и развъждане на местна дългокосместа коза. В полите на Малешевска планина, стопани от Крупник, Полена, Сушица и други планински села с голям мерак и много грижа отглеждат расовите животни.

Те са ценни екземпляри предимно заради кожата им. От козите и пръчовете, израснали в Малешевска планина, стават най-хубавите кукерски одежди, казват разбирачите. Всички се отглеждат по автентичен начин, който се предава от поколение на поколение.

Асоциацията на животновъдите от Крупник има и лиценз извършване на развъдна дейност с породата местна дългокосместа коза, под тип Калоферски и Малашаевски. Лицензът бе издаден неодтавна от Министерството на земеделието и храните.

Освен с показен характер, своеобразното „ревю” на редките породи чифтокопитни има традиционно и конкурсен характер. Екземплярите мерят грация и красота в различни категории.

С уникалното дефиле на расови чифтокопитни организаторите искат да покажат красотата и изключителните качества на традиционните български породи, формирали се под влиянието на специфичните климатични и релефни особености на територията на България.

Съветът по животновъдство към Земеделското министерство вече ще работи по правилник, който ще регулира дейността му. Такъв до момента не е имало.

Първият правилник за дейността на Съвета по животновъдство е приет през 2011 г., когато той е създаден като консултативен орган към министъра на земеделието. През 2012 г. е създадена работна група, която да направи актуализиран правилник, който тогава не е влязъл в сила.

След приемането на правилника и обнародването му в Държавен вестник, документът, който регламентира дейността на консултативния орган, вече е факт. В новия правилник е записано, че Съветът по животновъдство се създава като постоянен консултативен орган към министъра на земеделието и храните, за подпомагане на дейността му при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството.

Съставът на Съвета се определя със заповед на министъра на земеделието и храните, който е и негов председател. Зам.-председатели са зам.-министрите на земеделието, а членове – представители на национално представени браншови организации в областта на производството и преработката на животински продукти, представители на развъдни организации, представители на професионални организации, служители на Министерството на земеделието и храните и поделенията към министерството и служители на ДФ „Земеделие”.

Промени в състава на Съвета се правят със заповед на министъра на земеделието и храните, въз основа на писмени мотивирани предложения. Съветът се свиква по инициатива на председателя или по писмено искане на най-малко 1/3 от членовете. В правилника е записано още, че дейността на Съвета не подлежи на финансиране.

Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ) изпрати официални писмо по президента Росен Плевнелиев, с което биопризводителите настоява за незабавна намеса в конфликта между МЗХ и ДФЗ. Според БАБ случващото се между двете институции трябва да влезе за разглежзане в Съвета за национална сигурност и да бъдат взети спешни решения.

 „Обръщаме се към Вас с голямо притеснение от случващото се в Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и срамните спектакли, които се разиграват между двете институции – Министерство на земеделието и храните и ДФ Земеделие. За съжаление към този момент България не може да си позволи загубата на време в подобни конфликти, тъй като сме пред прага на загуба на огромни средства от европейските фондове и в ситуация на сериозно забавяне на сроковете за одобрение и подписване на договори за стотици проекти.

 Последните събития доведоха ДФЗ до състояние, в което да няма легитимно ръководство и до невъзможност за взимането на каквито и да е решения. В момента тече процес на подписване на договори по много мерки, крайният срок

за които беше 30 юни 2014 г. Ръководството твърди, че тези договори са подготвени и подписани от изпълнителния директор с дата 30 юни, но ако това не е така, при евентуална смяна на ръководството, никой друг не би могъл да подпише тези договори със стара дата.

 Това ще доведе до практически фалит десетки земеделски производители и предприемачи, които вече са получили писмо за одобрение на проектите и ги изпълняват”, пишат в писмото си Плевнелиев биопроизводителите. Те заявяват категорично, че проблемът засяга десетки хиляди земеделски производители, общини и малки предприятия в селските райони, които очакват от фонда решения по наболели въпроси и работа по техни проекти.

 “Той е не по-малко застрашаващ сигурността на страната от банковата криза, тъй като ДФЗ оперира с огромен финансов ресурс, а от стабилността в развитието на сектора зависи продоволствената сигурност на страната и социалният мир в малките населени

места, където земеделието е основният поминък на хората.

 Призоваваме Ви да търсите спешно решение по въпроса, ако е необходимо чрез поставянето му и на вниманието на Съвета за национална сигурност и вземането на политическо решение за необходимите персонални промени, така че максимално бързо фондът и министерството да заработят в екип и да се вземат важните и нетърпящи отлагане решения”, заявяват от БАБ.

 ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА РОСЕН ПЛЕВНЕЛЕВ ОТ БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ „БИОПРОДУКТИ“

Днес, 11 юли, ще се проведе Първи фестивал на малината. Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Българската асоциация на малинопроизводителите (БАМ) и Община Лозница са организаторите на този първи форум, който ще събере производители на малини от цялата страна.

 Началото е от 15 часа в Лозница. Състезание за бързо бране на малини, както и дегустация на ягоди и малини са предвидени в програмата на Фестивала. Гостите на празника ще имат възможността да посетят хладилна база за преработка на ягоди и малини в Лозница. Организаторите са предвидили и богата музикално-артистична програма със забавни игри и много награди.

 През 2013 г. общата площ на малиновите насаждения в България е 13 500 дка. Прогнозите на стопанската 2014 г. са добивите от малини да са по-ниски, заради неблагоприятните климатични условия.

 ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛ НА МАЛИНАТА

Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е отнела достъпа на Изпълнителния директор на ДФЗ – Мирослав Николов и неговата заместничка – Виолета Александрова до класифицираните данни на бенефициентите и фермерите след разразилите се скандали между ДФЗ и МЗХ.

 Земеделски и бизнес организации вече предупредиха, че заради войната между земеделския министър Димитър Греков и шефа на фонда Мирослав Николов, България рискува загуба между 500млн. и 2 млрд. лв. В Европейската комисия също гледат с недоверие към страната заради случващото се в ДФЗ.

 На вчерашното заседание на УС на ДФЗ, първи оставка е хвърлил зам.министър Бюрхан Абазов, след което и останалите членове на фонда. Вместо придържане към предварително одобрения дневен ред, който е бил от 13 точки,  министър Димитър Греков поиска още в самото начало оставката на изпълнителния директор на фонда Мирослав Николов. Той отказал и тогава всички присъстващите членове на управителния съвет подали оставка като знак, че не желаят да работят с него, информираха и от Министерството на земеделието. Управителният съвет на фонда се състои от 11 членове. По право в него са земеделският министър и изпълнителният директор на фонда. Още четирима представители се назначават от земеделският министър, а останалите пет са зам.-министри на финансите, на икономиката, на околната среда, на труда и социалната политика и на регионалното министерство.

 Представители на Националната асоциация на животновъдите бяха пред сградата на МЗХ два часа преди началото на заседанието на УС на ДФЗ и искаха да участват в заседанието. След заседанието Бойко Синапов, председател на асоциацията, заяви, че „случващото се е цирк!“. Те очакваха, че на днешното заседание ще бъдат одобрени пари за имунопрофилактика на животните. След като това не се случи и заседанието приключи за минути, Синапов заяви , че животновъдите „се прибират по родните си места и започват подготовка за национален протест”.

Народното събрание ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство.

 В документа има и част за изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Международната банка за възстановяване и развитие.

 Споразумението цели получаването на подкрепа за разработването на работещ и жизнеспособен хидромелиоративен сектор (напояване, отводняване и защита на земеделските земи от вредното въздействие на водите) в България.

Само в рамките на два месеца (ноември и декември 2013 г.) действащото ръководство на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) успя да изплати 380 мил. евро към българските общини и земеделци по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се казва в доклада на Разплащателната агенция (РА) до членовете на УС на ДФЗ. За сравнение, до встъпването в длъжност на сегашното ръководство са били разплатени едва 90 млн. евро.

 След създадения извънреден „План за действие“, съгласуван със службите на ЕК, ДФЗ успя да изплатени всичките 470 млн.евро, които България е трябвало да преведе на земеделците и общините по ПРСР, съгласно предварително заложения бюджет от ЕК. Действията на ръководството на ДФЗ доведоха до това, 2013 г. да е първата финансова година от Програмата, в която няма генерирани никакви финансови загуби за страната и българското земеделие.

 Избегнати са загуби, характерни за минали периоди като пример за негативни резултати са загубата на средства от ЕЗФРСР по правилото n+2 в размер на 38 889 475,72 евро през 2011 г. и 51 099 532,78 евро отново по правилото n+2 през 2012 г. В резултат на усилията на администрацията и изградената добра комуникация с бенефициентите при спазване на европейските правила и регламенти, всички разплатени средства за 2013 г. в размер на 992 100 000 лв. са вече възстановени от ЕК.

 До 30 юни 2014 г. са подписани 1312 договора с местни инициативни групи /МИГ/ като са отказани, заради констатирани пропуски едва 191 договора, се казва още в доклада. Общият бюджет на ПРСР 2007 – 2013 г. възлиза на 3 млрд. 242 млн. евро, от които 2 млрд. 609 млн. евро от ЕС и 632 млн. евро от държавния бюджет, разпределени в 4-и приоритетни оси. Общо за целия период по програмата са осигурени 3 241 938 392 евро, от които 80,48% или 2 609 098 596 са средства от ЕЗФРСР. Без да се увеличава административната тежест върху земеделските производители е повишено нивото на мониторинг и отчетност. Подобрена е комуникацията с кандидатите за подпомагане, като се даде възможност за отстраняване на технически грешки, преди да се пристъпи към санкциониране на нередовните заявители.

 Мярка 112 придобила известност като „Млад фермер” е една от атрактивните мерки в ПРСР. От началото на програмата до началото на м. април са подадени 6 912 заявления за подпомагане по мярката, като са сключени 5 375 договора. Само за периода 1 април 2014 г.- 1 май 2014 г. са приети и обработени 2 678 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е за 130 940 810 лева. Поради липсата на бюджет са сключени 409 договора, като стойността на договорената субсидия е за 10 000 000 евро.

 По мярка 121 са приети и обработени 937 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е на стойност 247 487 284 лева. Сключени са 85 договора, като стойността на поетия договорен ангажимент е 88 402 160 лева (45 200 000 евро). За останалата сума ДФЗ очаква от началото на годината МЗХ да разпореди прехвърляне на средства от Гаранционния фонд (ГФ), което ще предотврати и автоматична загуба на средства поради неусвояване на средствата от ГФ.

 До края на м. юни 2014 г. по мярка 311 от ПРСР са приети и обработени 724 заявления, като заявената субсидия е на стойност 237 300 000 лева. Към момента се сключват 281 договора с бенефициенти, като поетия договорен ангажимент е за 89 966 800 лева (46 000 000 евро). По мярка 312 до края на предходния месец са приети и обработени 493 заявления, като стойността на заявената субсидия е в размер на 125 000 000 лева заявена субсидия. Одобрени са 193 проектни предложения, като в момента се сключват договори на стойност 49 872 900 лева (25 500 000 евро). По мярка 321 са подадени 290 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е на стойност 847 000 000 лева. Договорени са 130 проекта, като стойността на договорената субсидия е 368 500 000 лева.

 До края на месец юни 2014 година по мярка 322 са приети 485 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е 429 000 000 лева. Сключени са договори за 67 проектни предложения, като договорената субсидия е в размер на 55 700 000 лева. Отворен е прием на проекти по мерки 223 и 226 свързани със залесяване и опазване на горския ресурс на страната ни. Приемът на проектни предложения ще приключи на 1 август 2014 г. Мерките са отворени със следния бюджет съответно за мярка 223 – 5 000 000 евро, а за мярка 226 – 15 000 000 евро. В заключение, в периода 07.07.2013г. – 30.06.2014 г. са обработени 6792 постъпвали през годините проектни предложения за инвестиционни проекти.

Третото заседание на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., е насрочено за 7 юли от 15 ч. в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 Предвид кратките срокове, в които трябва да бъдат обсъдени отделните теми по ОСП 2015-2020 г. и тяхното приложение в България в новия програмен период, беше взето решение заседания на Работната група да се провеждат всяка седмица.

 Три са темите, по които според предварително обявения дневен ред ще дискутират участниците в работната група: определяне на периода на изчисляване на дяловете на отделните култури във връзка със задължението за диверсификация; определяне на минималните прагове за плащанията; определяне на понятието „активен фермер”.

 Междувременно, в края на миналата седмица браншови организации заявиха в официални позиции до медиите, че „все още няма яснота и взети национални решения по прилагането на схемите от директните плащания и „зелените изисквания“ за новия период 2015-2020, което поставя под въпрос ПРСР“. Крайният срок за вземане на национални решения относно ПРСР 2014-2020 г. е 31 юли.