Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви пред медии във Варна, след проверка във варненския залив, че целта на властите е туристите на Черноморието да консумират черна мида, добита от вътрешността на морето, а не от забранени зони с компрометирана вода.

Бракониери с над половин тон мида заловени рано сутринта

При инспекцията, проведена в ранните часове, екипи на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) са заловили бракониери, плаващи с две лодки. Те са извадили над половин тон черна мида от района на двата канала край Варна — територия, в която уловът е абсолютно забранен заради хигиенни изисквания и компрометирано качество на водата.

„Качествената и безопасна българска черна мида трябва да достига до търговската мрежа само и единствено от вътрешността на морето, където водата е кристално чиста“, заяви министър Абровски.

Открити съоръжения за дънно тралиране

По думите на министъра при проверката са намерени и съоръжения от вида „дънно тралиращо средство“. Той подчерта, че уловът с подобни средства е забранен, тъй като освен че унищожава популацията на бяла мида, разрушава изцяло и морския хабитат.

Правителството иска по-високи санкции

Абровски съобщи, че амбицията на правителството е санкциите за риболов с „дънно тралиращо средство“ да бъдат завишени до максимален размер. „В момента глобите са до 2000 евро и са прекалено малки“, обясни той.

Министърът допълни, че на територията на Варна функционира само едно предприятие, което може да почиства черна мида и съответно да я предлага за консумация. Целта на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), съвместно с ИАРА и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), е Черноморието да бъде зонирано така, че аквакултурите да не се добиват от забранените зони.

От един пакет готово бутер тесто и разнообразни плънки могат да се приготвят сочни и ефирни пайове само за около половин час. Рецептите са многобройни и всички се отличават с простота на изпълнение.

Солени пайове

С месо: За плънката са необходими 0,5 кг бутер тесто, 0,6 кг кайма, 2 глави лук, 1 връзка зелени подправки, по 1 чаена лъжичка червен пипер и куркума. Две трети от тестото се разточват на блат с дебелина около 1 см и се прехвърлят във форма с повдигнати бордове. Плънката от кайма, нарязан лук, подправки и сол се изсипва върху него. Останалото тесто покрива плънката, краищата се прищипват, отгоре се намазва с мляко и пайът се пече във фурната.

Със сирене и спанак: Необходими са 500 г бутер тесто, 0,4 кг спанак, по 100 г твърдо сирене и бяло саламурено, 1 яйце, 2 супени лъжици сусам. Тестото се нарязва на 4–5 ленти с еднаква ширина, върху всяка се нарежда плънка от спанак, настъргано сирене, яйце и подправки. Краищата се прищипват, за да се получат дълги рулца с пълнеж, които се поставят в тава, усукани на спирала с шева надолу. Намазват се с мляко или разбит жълтък и се пекат на 180 градуса.

Със сирене и лук: Необходими са 0,5 кг бутер тесто, 3 топени сирена, 4 яйца, 4 глави лук, 3 супени лъжици зехтин. Лукът, нарязан на полумесеци, се запържва в олио до златистокафяво и се разпределя върху блат от бутер тесто в тавата. Поръсва се с настъргано сирене, залива се с разбити яйца и се покрива с втора половина тесто. Краищата се прищипват, намазват се с яйце и се поръсват със сусам. Пайът се пече 35 минути.

С пилешко филе: Необходими са 250 г бутер тесто, 150 г варени пилешки гърди, 80 г твърдо сирене, 1 глава лук. Тестото се разточва на правоъгълник, в центъра се нарежда пържен лук, нарязано месо и настъргано сирене. Краищата на тестото се нарязват под ъгъл на ленти и се фиксират като плитка върху плънката. Намазват се с мляко и пайът се пече до готовност. Подходящ е за закуска или за пикник.

Със зеле: Необходими са 1 кг бутер тесто, 1 кг бяло зеле, 4 глави лук, 5 сварени яйца, 1 суров жълтък, 1 супена лъжица прясно мляко. Нарязаното зеле и лукът се запържват до омекване, подправят се и след като изстинат се смесват с ситно нарязаните варени яйца. По-голямата част от тестото се разточва и прехвърля във форма, разпределя се плънката, покрива се с втори блат и се намазва с жълтък, разбит с мляко. Пече се до златисто. Зелето се предлага целогодишно, така че пайът може да се приготвя по всяко време на годината.

Пица „Маргарита“: Необходими са 1 пакет бутер тесто, 300 г моцарела, 3 домата, сушен босилек, подправки. Размразеното тесто се разточва леко и се прехвърля във форма за печене. Покрива се с тънки филийки сирене и домати, посолява се с морска сол и се поръсва с босилек. Пече се 20 минути. Тези минизакуски наподобяват вкуса на известната пица с домати и моцарела.

С риба: Необходими са 300 г бутер тесто, 300 г варени рибни филета, 1 глава лук, 3 супени лъжици растително масло, 0,3 връзка пресни зелени подправки. Рибното филе без кожа и кости се нарязва на кубчета и се смесва с лука, запържен в масло, нарязаните билки и подправки. Размразеното тесто се разточва, отделя се малка част, а останалият блат се прехвърля в тавата. Плънката се разпределя, а от запазените ленти тесто се прави решетка върху нея. Намазва се с яйце или мляко и се пече до златистокафяво.

С гъби: Необходими са 1 пакет бутер тесто, 250 г гъби, 2 глави лук, 100 г твърдо сирене, 4 супени лъжици растително масло. Ситно нарязаният лук и гъбите се запържват в олио и се разпределят върху тестото, поръсват се с подправки и настъргано сирене. Покриват се с втория лист тесто и се запичат до готовност.

Сладки пайове и десерти

С ябълки и сирене: Необходими са 1 кг бутер тесто, 4 ябълки, 300 г твърдо сирене, 1 чаена лъжичка кимион. Формата се покрива с половината тесто, набожда се с вилица и се поръсва с половината настъргано сирене. Разпределят се тънко нарязаните ябълки, поръсват се с кимион и останалото сирене. Горната част на пая се украсява с мрежа от тестени ленти и се пече 20 минути. Резултатът е оригинален пай с приятен сладко-кисел вкус.

Черешов пай: Необходими са 400 г бутер тесто, 300 г череши без костилки, 5–6 супени лъжици захар, 4 супени лъжици нишесте, 1 яйце, 1 пакетче ванилия. Може да се използват пресни или замразени череши. Размразеното тесто се разточва и поставя във форма, намазва се с разбито яйце, разпределят се черешите, смесени със захар, ванилия и нишесте. Останалото тесто се нарязва на ивици, с които се покрива плънката. Намазва се с яйце и се пече до златистокафяво.

С шоколад: Необходими са 400 г бутер тесто, 2 шоколада, 100 г ядки, 1 яйце. За плънката се препоръчва млечен шоколад и лешници. Разточеното тесто се нарязва, в центъра се поставят цели шоколадови блокчета, поръсват се с нарязаните ядки и се покриват с кръстосани ленти тесто, изплетени на „плетка“. Намазва се с разбито яйце и се пече на 200 градуса.

Щрудел: Необходими са 1 лист бутер тесто, 2 големи ябълки, 4–5 супени лъжици захар, 0,5 чаена лъжичка смляна канела, 1 яйце, 0,5 чаши натрошени бисквити, 2 супени лъжици нишесте, 2 супени лъжици пудра захар. Ситно нарязаните ябълки се смесват със захарта, канелата, нишестето и натрошените бисквити. Тестото се разточва, нарязва на две части, върху всяка се поставя плънка, навива се на руло, намазва се с яйце и се пече. Готовите щрудели се поръсват с пудра захар.

С малинов конфитюр: Необходими са 0,5 кг бутер тесто, 4 супени лъжици малиново сладко, 1 супена лъжица сусам, 1 супена лъжица захар, 2 супени лъжици прясно мляко. Вместо малинов конфитюр може да се използва всяко друго сладко. От разточеното тесто се изрязват кръгчета с еднакъв диаметър. Един кръг се поставя в тавата, намазва се със сладко, поръсва се с нишесте и се покрива с втори кръг. С помощта на обърната чаша в центъра тестото извън нея се нарязва на ленти, които се усукват на спирала. Намазва се с прясно мляко, поръсва се със захар и сусам и се пече.

„Слънчоглед“: Необходими са 500 г бутер тесто без мая, 2 жълтъка, 250 г халва, 100 г орехи, 120 г сушени кайсии, черен шоколад, 2 супени лъжици масло. Мекото масло се смесва с нарязаните ядки и халвата и се оформя на топка. От разточеното тесто се изрязват два кръгли блата. Единият се поставя в тавата, плънката се разпределя в центъра и се покрива с втория блат. От остатъците от тесто се изрязват „венчелистчета“, с които сладкишът се украсява по периметъра. Намазва се с жълтък и се изпича. Готовият пай се украсява с нарязани сушени кайсии и капки шоколад — резултатът е ефектен десерт, наподобяващ ярък слънчоглед.

Лятото е сезонът на леките хапки и свежите вкусове. Когато искате да поднесете нещо вкусно и красиво за гости или семеен повод, без да прекарвате часове на готварска печка, студените предястия са идеалният избор. Ето осемнадесет рецепти за студени предястия, подходящи за всяка маса.

Рецепти с пресни зеленчуци

Кошнички от краставица — Нарежете две краставици на пънчета и издълбайте средата, оставяйки тънко дъно. Напълнете с пълнеж от бяло сирене, червена и жълта чушка, маслини, зелен лук, чери домати и мента. Свеж пролетно-летен вариант за всяка трапеза.

Рулца от краставици с гъби — Нарежете краставиците и твърдото сирене на много тънки филийки с еднаква ширина. Поставете сиренето върху краставицата, разпределете предварително сварените гъби отгоре, навийте на рула и закрепете с клечки за зъби. Поръсете с билки и сусам.

Авокадо със скариди — Разрежете авокадото наполовина, отстранете костилката и внимателно издълбайте пулпата с лъжица, без да повредите кожата. Намачкайте пулпата с вилица, поръсете с лимон и смесете с нарязани домати, босилек, люта чушка и варени скариди. Разпределете пълнежа обратно в половинките.

Мус от авокадо с червена риба — Смачкайте авокадо с чесън, чили и билки в блендер. Добавете зехтин, подправки и лимонов сок. Поставете малки парченца червена риба върху муса. Подходящо и за намазване на брускети, и за пълнеж на тарталети.

Рецепти с хляб и тарталети

Брускети с домати и босилек — Запържете резени чабата на сух тиган до хрупкавост и златистокафяво. Нарежете чери домати, босилек и чесън, поръсете със зехтин, разбъркайте и поставете върху брускетите. Задължително условие — доматите трябва да са пресни и вкусни.

Брускети с репички — Запържете филийките до златисто и поръсете със зехтин. Намажете обилно с рикота, а отгоре разстелете листа рукола и тънки кръгчета репички.

Тарталети с пиле и ананас — Изпечете или сварете пилешкото до омекване, нарежете на кубчета заедно с домати и консервирани ананаси. Подправете с майонеза или кисело мляко и напълнете тарталетките. За по-бърз вариант може да се използва пушено пиле.

Тарталети с черен дроб от треска — Смачкайте черния дроб от треска с вилица, добавете сварено яйце и краставица, нарязани на кубчета, подправете и напълнете тарталетите. За по-диетичен вариант може да се замени с консервирана риба тон.

Рецепти с месо и риба

Рулца от шунка — Поставете лъжица меко сирене в единия край на всяка филийка шунка и поръсете с подправки. Прибавете рукола и нарязани корнишони, оформете рулцата и закрепете с клечка за зъби. Просто и вкусно.

Рула от лаваш със сьомга — Намажете лаваша с крема сирене и поръсете със зелен лук. Покрийте с листа маруля, филийки сьомга и резенчета домат. Навийте стегнати рула, завийте в стреч фолио и оставете в хладилника за един час. Нарежете преди сервиране.

Руло лаваш с корейски моркови — Намажете питата с крема сирене, поръсете с нарязани билки и разпределете корейски моркови. Наредете отгоре ивици краставица и пушено пиле, навийте и приберете в хладилника за няколко часа.

Предястие от скариди и манго — Наредете на слоеве в малки чаши ситно нарязани манго, краставица и чери домати. Смесете соев сос, мед, горчица, лимонов сок и сусамово масло и полейте зеленчуците. Поръсете с мента и каперси и украсете с варени скариди.

Мезе с шунка в чаша — Сварете морковите и яйцата и ги нарежете на ивици, шунката и краставиците — по същия начин. Наредете на слоеве в чаши, полейте с малко майонеза и поръсете с настъргано сирене, подправки и билки.

Рецепти с яйца, сирена и плодове

Паста от извара с червен хайвер — Смилете изварата през сито и я смесете с заквасена сметана, течна сметана, ситно нарязан шалот, лимонов сок и билки. Накрая внимателно добавете червения хайвер. Сервирайте в красива купа с крутони или солени бисквити.

Топчета със сирене и сурими — Сварете яйцата и настържете всички продукти. Отделете половината сурими за оваляне. Останалото смесете и подправете с заквасена сметана и горчица. Оформете топчета и ги овалайте в нарязаните рачешки пръчици.

Кашкавалени топчета с ядки и сушени плодове — Накиснете сушени боровинки в коняк за десет минути. Смесете крема сирене с настъргано твърдо сирене и подправки, оформете малки топки и ги овалайте в накълцани орехи, билки и горски плодове. Приберете в хладилника за четири часа.

Пълнени портокали — Разрежете портокалите наполовина и внимателно отстранете пулпата, за да оформите купички от кората. Сварете пилето и го нарежете на кубчета с краставици и резенчета портокал. Добавете царевица, подправете с кисело мляко и разпределете в портокаловите половинки.

Пълнени сини сливи — Залейте сливите с вряла вода за пет минути, разрежете ги по дължина до средата и отстранете костилките. Напълнете с пълнеж от намачкани яйчни жълтъци, нарязани ядки, билки, чесън и майонеза. Никой няма да познае какво има вътре!

Пълнени маслини — Смелете в блендер авокадо, риба тон от консерва, майонеза, сос Табаско и босилек до гладкост. Внимателно отрежете дъното на по-едри маслини и ги напълнете с пълнежа чрез сладкарски шприц.

През периода 24–30 юли 2026 г. земеделците ще се изправят пред нова вълна от неустойчиво време с прогнозирани градушки в средата на седмицата, преди времето да се стабилизира в края на периода. Това сочи последната агрометеорологична прогноза на агрометеоролога от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Дукена Жолева.

Щети от изминалата 10-дневка

Бурите и градушките от края на втората и началото на третата 10-дневка на юли са причинили сериозни, а на места в южните и източните райони — и непоправими щети на земеделските култури. Значителните валежи от изтеклия 7-дневен период са надвишили месечните норми в редица точки: Тутракан е регистрирал 66 л/кв.м, Нови Пазар — 74 л/кв.м, Добрич — 67 л/кв.м, а Варна — 57 л/кв.м.

Какво предстои от 24 до 30 юли

Първата половина от 7-дневния период ще се характеризира с неустойчива агрометеорологична обстановка. В средата на периода отново се прогнозират градушки — поредно изпитание за посевите. Стабилизиране на времето и подобрение на условията за сезонни агротехнически мероприятия, включително приключването на жътвата на пшеницата, се очаква едва през втората половина на периода.

Развитието на земеделските култури ще протича при температури около и над климатичните норми. В част от източните райони почвата разполага с добри запаси от влага вследствие на падналите значителни валежи.

Фази при основните полски култури

При царевицата развитието ще варира според ранозрелостта на хибридите:

• Ранни хибриди — млечна зрелост;
• Средноранни хибриди — формиране и наливане на зърното;
• Късни хибриди — цъфтеж на метлицата и изсвиляване.

При слънчогледа ще се осъществява наливане на семената. В края на месеца на отделни места в крайните южни райони при посевите, засети в агротехнически срок, се очаква начало на фаза узряване.

Препоръки за растителна защита

По-подходящи условия за провеждане на растителнозащитни пръскания ще се създават едва през втората половина на периода. Зеленчуковите култури, овощните дървета и лозята, засегнати от градушки, е препоръчително при първа възможност да се третират с медсъдържащи фунгициди с цел намаляване на риска от вторични зарази с патогени.

При овощните култури в края на юли не трябва да се подценява борбата срещу второто поколение плодови червеи. Всички растителнозащитни пръскания следва да се провеждат в хладните часове на деня, с препарати с подходящ карантинен срок, съобразен с периода на зреене на съответната култура.

Консервационното земеделие набира популярност като алтернатива на интензивните технологии, тъй като намалява механичното въздействие върху почвата и ограничава водната и ветрова ерозия. Въпреки значителния потенциал на тази система, тя все още не намира широко приложение в европейските стопанства, а в България присъства по-скоро като изключение.

Какво е консервационното земеделие

Консервационното земеделие се определя като концепция на ресурсно-пестящо производство, чиито цели са запазване на почвите и околната среда, постигане на високи и устойчиви нива на добиви и приемлива печалба. Според Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) системата се основава на три основни принципа.

• Минимално механично нарушаване на почвата — свежда деградационните процеси до минимум и предпазва почвата от ерозия. Най-популярният подход е системата на нулева обработка (No Till или Zero Till), известна още като директна сеитба.
• Постоянна органична покривка — поддържането на мулч от растителни остатъци върху почвената повърхност я предпазва от разрушителното действие на водната и ветрова ерозия, подобрява водния режим и минералното хранене на растенията, а също така стимулира синтеза на нови хумусни вещества.
• Задължително редуване на повече от два вида култури — сеитбообращението действа като „натурален“ фунгицид, хербицид и инсектицид, ограничава размножаването на специфични болести, неприятели и плевели, а различните коренови зони на редуваните видове позволяват по-добра инфилтрация и запазване на почвената влага.

Към трите основни принципа се препоръчва включването и на допълнителни агропрактики: отглеждане на покривни култури, зелено торене, запазване на растителни остатъци, прилагане на интегрирана растителна защита и ограничен механичен трафик върху земеделските земи.

Ползи за производството и за околната среда

Консервационното земеделие носи ползи едновременно за растениевъдното производство и за околната среда.

• Добивите са съпоставими с тези при интензивните и редуцирани системи на обработка, а в някои стопанства се отчитат дори по-добри резултати.
• Оптимизира се режимът на почвена влага чрез подобрена инфилтрация и задържане на водата — особено важно за райони със засушлив климат и в години с продължителна суша.
• Повишава се съдържанието на органична материя в повърхностния почвен слой.
• Намалява се разходът на гориво, спестява се работно време и се ограничава употребата на машини, съответно нуждата от резервни части.
• Намалява се почвената ерозия в сравнение с интензивната технология.
• Комбинирането на консервационната система с оптимизирано торене и интегрирана растителна защита може да намали замърсяването на подпочвените и повърхностни води.
• Консервативните обработки подобряват условията за живот на дивеча — осигуряват обитания, храна и заслони.

Предизвикателства и ограничения

Въпреки ползите, преходът към консервационното земеделие е свързан с редица трудности. Стопанствата се нуждаят от ново специализирано оборудване за третиране на растителни остатъци, обработка на почвата и сеитба. Признава се, че в началото на прехода е възможно да има финансови загуби, тъй като са необходими години, докато добивите се стабилизират на по-високо ниво.

Системата изисква диференцирани решения, съобразени с почвената, климатичната и социално-икономическата специфика на отделните райони — унифицирани приложения, каквито са характерни за традиционното земеделие с дълбока оран, тук не са възможни. От технологична гледна точка ключово значение имат третирането на растителните остатъци, сеитбата при условия на растителен мулч и съчетаването на качествена повърхностна с вертикална обработка в по-дълбоките уплътнени почвени слоеве.

С инициативата за зелените политики в Европейския съюз се предполагаше, че консервационното земеделие ще заеме по-голямо място в стопанствата от Общността, но подкрепата към него все още остава ограничена. Като основна причина за слабия интерес от страна на земеделците се посочват ограничените почвени ресурси на повечето европейски страни, налагащи прилагането на по-интензивно земеделие. В България системата се среща предимно при биологичното производство.

През летните месеци заедно с цветята се развиват и техните врагове — вредителите и патогените, които застрашават мушкатата и сакъзите. Гъсениците, охлювите, трипсите и белокрилката са сред най-честите заплахи, а болести като ръждата и сивото гниене се появяват при влажно и хладно време. Ето какво трябва да знаят градинарите, за да опазят цветята си.

Гъсеници и охлюви — нощните нашественици

Мушкатата и сакъзите по принцип не се нападат от голям брой вредители, но гъсениците са изключение, което не бива да се подценява. Те похапват млади листа, превръщайки ги в продупчени дантели, а когато се хранят с пъпките и цветовете, щетите са особено разочароващи.

Гъсениците са активни в късните вечерни и ранните сутрешни часове — точно тогава е най-удачният момент за ръчното им събиране и унищожаване. Употребата на фенерче значително увеличава шансовете за успех при обхождането на цветята.

В същите нощни часове може да се появят и голи охлюви. Те избягват мъхести или силно ароматни листа, но при липса на друга храна не пренебрегват мушкатата. Дори само преминаването им по листата оставя видими и неприятни следи.

При избор на подход градинарите разполагат с два варианта: химично третиране или по-внимателен подход — опознаване на конкретния вредител и реагиране според ситуацията. Второто се препоръчва като по-щадящо и безопасно.

Листни въшки и трипси — по-редки, но коварни

Нападението на листни въшки при пеларгониевите видове е рядкост, но не е невъзможно. Насекомите предпочитат младите тъкани — те са най-крехки и добре оводнени. При установяване на проблема се препоръчва обилно измиване с хладка вода за механично отстраняване на неприятелите. Ако се прецени, че е необходимо пръскане, обикновена сапунена вода е достатъчна.

Трипсите също са рядък, но труден за борба вредител при мушкатата и сакъзите. Те се хранят с растителния сок на цветовете и причиняват безформени обезцветявания. Насекомите са изключително дребни — с размер по-малък от върха на топлийка. Поради устойчивостта им употребата на препарати при трипсите е почти неизбежна.

Белокрилката — най-упоритият гост на балкона

Белокрилката е определяна като най-нежелания гост на балкона и в градината. Тя е устойчива на повечето химични препарати и се размножава много бързо. Напада предимно английските мушкати и техните дребноцветни производни, докато сакъзчето и мушкатото са много редки нейни жертви.

Масовото намножаване или подценяването на проблема може да доведе до тотални щети и заразяване на съседни видове. Препоръчва се редовно проследяване на популацията чрез броя на яйцата по долните повърхности на листата.

Според учените белокрилката се размножава по-слабо в райони с преобладаващи ветрове и висока влажност на въздуха. Затова решението включва едновременно създаване на неподходяща среда за насекомото и провеждане на адекватна растителна защита.

Болести и физиологични проблеми при пеларгониевите

Сред опасните патогени за пеларгониеви и гераниуми се открояват ръждата, сивото и другите видове гниене. Всички те се проявяват в хладно и влажно време или когато листата биват системно мокрени при поливане. Препоръчва се поливане сутрин, така че надземните части да изсъхнат в хода на деня. При първи симптоми на заболяване е важно да се потърси консултация със специалист.

В хладни и влажни условия при сакъзите може да се появи и физиологичен проблем, известен като едема. Тя се причинява от прекомерно оводняване на тъканите и разпукване на клетъчните стени. Растението реагира, като затваря раните — тъканите загрубяват, вкорковяват се и остават с нелечими сиво-кафяви образувания. За да се избегне едемата, не трябва да се прелива, а при дъжд е препоръчително листата и цветовете да бъдат предпазвани.

Индришето е класическа добавка при приготвянето на домашни компоти, сокове и сиропи. Цитрусовият му аромат се дължи на етеричните масла в листата, които придават свеж, леко лимонов привкус и подсилват вкуса на плодовете. Наред с това етеричните масла имат тонизиращо, освежаващо и бактерицидно действие.

Колко индрише се слага и с какво може да се комбинира

Препоръката на опитните домакини е да не се прекалява с количеството — на един голям буркан се слага само едно листо. Индришето не е единствената подправка, подходяща за плодови консерви. Ето още няколко варианта:

• Канела — подходяща за ябълки, круши и праскови; придава сладък и топъл аромат.
• Карамфил — с по-силен и остър аромат, добавя се в малки количества.
• Ванилия — ароматизира леко и е подходяща за праскови и кайсии.
• Мента или маточина — листенце-две при ягоди или череши прави напитката освежаваща.
• Босилек — необичайна, но интересна комбинация с ягоди или праскови.

Как да изберете и засадите индрише

Индришето вече се предлага в повечето градински центрове и магазини за цветя — в различни размери, а дори и в сортове с аромат на шоколад или с интересни цветове на листата. При покупка на растение в саксия е препоръчително да се избере добре разклонен и облистен екземпляр, който може веднага да се използва в кулинарни цели. Трябва да се внимава основата на стъблото да няма покафенели или черни участъци, тъй като това е сигнал за гниене.

При набавяне на резници е достатъчно да се поставят във вода, докато развият коренчета — процес, който обикновено отнема седмица-две. След това се засаждат в нов субстрат и се оставят на слънчево място.

Отглеждане и поливане

Индришето, подобно на мушкатото и сакъзчето, предпочита слънчево изложение, но понася добре и леко засенчване. Доказано е, че колкото повече слънчева светлина получават растенията, толкова по-наситени са ароматните и етерични масла в тях. Въпреки репутацията си на сухоустойчиво растение, индришето в саксия се нуждае от редовно поливане — колкото по-голяма е листната маса и колкото по-малка е саксията, толкова по-чести трябва да бъдат поливките. Подхранването веднъж месечно е достатъчно и не бива да се прекалява с него.

Момчил Йорданов от София е изпратил писмо до Народното събрание, в което разказва за реституция на земеделски земи, продължаваща вече 19 години без окончателно разрешаване. Случаят е цитиран в контекста на внесения на 15 юли законопроект за изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Съдебно решение от 2007 г., останало без изпълнение

Одисеята на семейството в съдебната си част започва през 2007 г., когато районният съд постановява решение, с което признава правото му на обезщетение с плодородни земи — от първа и втора категория — в района на Панчарево. Съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ Общинската земеделска служба е имала задължение да изпълни решението, но това не се случва.

Службата посочва като мотив, че София все още няма утвърден план за обезщетения и че общинският земеделски фонд не разполага с достатъчен ресурс, за да задоволи претенциите на всички реститути. Вместо решението да бъде изпратено към Столичния общински съвет за гласуване, то остава без движение.

Жалби, прехвърляния и пропуснати срокове

Йорданов внася жалба в Административен съд София-град, която е прехвърлена към АС София-област. Към съда той представя доказателства, че общината разполага с земеделски фонд и е извършвала обезщетения към други реститути. Прилага и писмо от 2016 г. от началника на Общинска служба по земеделие „Източна“, в което служителят писмено заявява, че службата не разполага със земи и не се разпорежда с тях.

Разглеждайки именно това писмо, АС София-област преценява, че Йорданов е пропуснал срока за обжалване на твърдението на началника, и спира производството. „Тъй като ние сме нормално мизерно семейство и не разполагаме с пари за адвокати, не можахме да обжалваме пред ВАС“, пише Йорданов в писмото до депутатите.

Правото на семейството е потвърждавано многократно

Според изпратеното писмо правото на семейството да получи наследствените земи е потвърждавано на различни нива: от тогавашния земеделски министър Румен Порожанов през 2017 г., от практиката на ВАС, както и от решения на Столичния общински съвет по аналогични случаи на наследници в района на Панчарево.

Какво предвижда законопроектът от 15 юли

Писмото е изпратено до Народното събрание именно във връзка с внесения законопроект за изменения и допълнения на ЗСПЗЗ. В текстовете му е предвидена възможност собственици или наследници на невъзстановени до момента земи да заявят желанието си за възстановяване на правото си, като то може да се трансформира в право на обезщетение.

• Общинските съвети ще бъдат задължени да предоставят общински имоти със заявените площи.
• При липса на решение в двумесечен срок задачата се прехвърля на съответния областен управител.
• При липса на земеделски земи от общинския поземлен фонд собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове.

Йорданов изразява благодарност към депутатите, подготвили законопроекта, с надежда, че приемането му ще сложи край на подобни многогодишни блокирани реституционни случаи.

Липсата на плодове по малините или рязко намалялата реколта е проблем, с който се сблъскват немалко стопани. Причините за това явление са няколко — от неблагоприятни климатични условия до грешки в отглеждането, и всяка от тях изисква различен подход за отстраняване.

Суша и недостиг на влага

Малините са влаголюбиви растения и се нуждаят от достатъчно вода особено по време на цъфтежа и завръзването на плодовете. При сухо и горещо време в този период резултатът може да бъде пълна липса на плодове или образуване само на единични такива.

При засушаване малиновите храсти трябва да се поливат обилно поне веднъж седмично. Важно е почвата да се навлажнява на дълбочина до 30 см, тъй като именно там се намират повечето корени. Поливането трябва да продължи през целия период на цъфтеж и образуване на плодове.

За задържане на влагата се препоръчва мулчиране с хумус, окосена трева, слама или подобни материали. Мулчиращият слой изпълнява едновременно няколко функции: задържа влагата, предпазва кореновата система от прегряване, ограничава растежа на плевелите и предотвратява уплътняването на почвата.

Възраст на храста

Твърде младите малинови храсти не плододават — и това е напълно нормално. Повечето сортове малини дават плодове върху издънките от предходната година, затова първите плодове се появяват едва година след засаждането, а пълна реколта може да се очаква след още една-две години.

На другия край на скалата са твърде старите храсти — те също могат да дадат малко или никакви плодове, а ако все пак плододават, плодовете са дребни и малко на брой. Малиновите насаждения се нуждаят от периодично подмладяване: ежегодно трябва да се отстраняват старите издънки, както и нежеланите млади. Приблизително 10–12 години след засаждането растенията се нуждаят от цялостно презасаждане. За целта всички храсти се срязват напролет, като се оставят само малки издънки с височина около 10 см, от които през лятото израстват нови.

Гъсто насаждение и неправилна резитба

Прекалено гъстото засаждане е друга честа причина за слаба реколта. При такива условия растенията нямат достатъчно светлина, въздух и хранителни вещества. Редовната резитба, която разрежда насаждението, може да отстрани проблема.

Резитбата на малините обикновено се извършва напролет, съобразно метеорологичните условия. Отстраняват се всички отслабени, измръзнали, повредени и слаби издънки, а останалите клони се скъсяват до първата здрава пъпка. Не трябва да се оставят повече от 15–20 издънки на линеен метър — излишните се отрязват в основата, дори и да изглеждат здрави, за да се избегне сгъстяване.

Хранителни дефицити и торене

Недостигът на хранителни вещества също може да доведе до липса на плодове. Причината е, че многобройните коренови издънки отнемат значителна част от хранителните вещества от плодните клони.

За торене могат да се използват органични торове:

• Оборски тор и компост — внасят се веднъж на всеки 3–4 месеца.
• Дървесна пепел — внася се ежегодно през есента, след прибиране на реколтата; освен калий, помага и за намаляване на киселинността на почвата.
• Хумус или торф</strong) — използват се като мулч; за зимата се внасят около храстите на слой от 10–15 см.