Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обяви назначаването на трима нови заместник-директори — д-р Иван Шиков, д-р Georги Чавдаров и Невена Петрова. Тримата идват от областни дирекции на агенцията и от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Д-р Иван Шиков — от Пловдив обратно в централата

Иван Шиков ръководи областната дирекция на БАБХ в Пловдив, а през 2022 г. е назначен за директор на агенцията при правителството на Гълъб Донев. След това е върнат в Пловдив като началник на отдел „Здравеопазване на животните“. Миналата година, в разгара на епизоотията от шарка по овцете, е освободен от тази длъжност. По-късно съдът го възстановява на предишния му пост, а сега е назначен за заместник-директор на централно ниво.

В новата си роля д-р Шиков ще отговаря за ресорите, свързани със здравеопазването на животните, контрола на фуражите и страничните животински продукти, контрола на ветеринарномедицинските продукти и граничния контрол. Към неговите отговорности се включва и дейността на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт „Проф. д-р Георги Павлов“ в областта на диагностиката на болестите по животните.

Д-р Георги Чавдаров поема контрола върху храните и лабораториите

Д-р Георги Чавдаров заема новия пост, след като е бил директор на областната дирекция на БАБХ в Пазарджик. Той ще ръководи дирекция „Контрол на храните“ и дирекция „Лабораторен контрол“, надзора над Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в частта, касаеща храните, както и Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол и Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология.

Невена Петрова отговаря за растителната защита

Третият нов заместник-директор е Невена Петрова, чието име към момента на назначението все още фигурира на сайта на Центъра за оценка на риска по хранителната верига като заместник-директор. Тя заема мястото на Оля Караджова и ще отговаря за дирекциите „Растителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци“ и „Продукти за растителна защита, торове и контрол“, както и за Централната лаборатория по карантина на растенията.

Мандра „Клементина“ в село Бяло поле, община Опан, Старозагорско, преработва млякото на около 1200 овце от породите Лакон, Асаф и Аваси, както и на над 250 черно-шарени говеда. Стопанството е основано преди повече от 20 години, а днес то е пример за животновъдство, съчетано с модерна мандра и зърнопроизводство на 17 000 декара. Именно поглед към чужди практики дава на младото поколение в семейството ключа към оцеляването на сектора с овцете.

От стотина декара до 17 000 — историята на стопанството

Основател на фермата е бащата на Виктория Тодорова, която днес управлява стопанството заедно с брат си. Началото е скромно — около сто декара собствена земя, без налична техника. В следващите години земята под наем от роднини постепенно нараства, докато достига 5000 декара, а впоследствие — до сегашните 17 000 декара, обработвани с пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица за силаж.

„За съжаление, не можем да произвеждаме царевица за зърно, защото сушата оказва своето влияние в нашия район. Царевицата е обвързана с напояване, а ние нямаме необходимите условия, затова си купуваме царевица за зърно от Северна България“, разказва Виктория Тодорова пред в. „Български фермер“.

Готовата млечна продукция се предлага в избрани малки магазини в София, Бургас, Дупница, Радомир и Плевен. Млечната суровина се произвежда целогодишно — условие, постигнато след съществена реорганизация на фермата.

Пътуването в чужбина, което промени всичко

Отглеждането на говеда в стопанството вървяло успешно, но при овцете нещата „не излизали на плюс“. Братята Тодорови осъзнали, че нещо в технологията или в подхода им куца, и взели решение да видят как работят подобни стопанства в Европа.

„Казахме си: Ако наистина видим, че правим нещата еднакво, но нямаме приходи, тогава по-добре да затворим сектора и да отглеждаме само кравите. Там видяхме, че сме на грешен път“, споделя Виктория Тодорова.

Връщането у дома носи нов проблем — бащата трудно приема необходимостта от промяна. Виктория описва ситуацията като „сблъсък на поколенията“. Решението е практично: докато бащата пътува в чужбина, младото поколение действа и обновява обора.

Механизация, изкуствено осеменяване и биосигурност

Ключовата цел след завръщането е 100% механизация на дейностите, за да се намали зависимостта от работна ръка — фактор, определян като „несигурен“ в животновъдния сектор. Наред с това е въведено изкуствено осеменяване при овцете и кравите, което позволява да се регулира периодът на агнене и да се осигури целогодишно производство на мляко.

• Стадата са разделени на групи майки с регулиран репродуктивен цикъл.
• Биосигурността във фермата е повишена.
• В момента при овцете работят двама постоянни работници, при кравите — трима; по време на кампанията с агненето се наемат сезонни работници.

Мандрата е удостоена с отличие за козе кисело мляко на последния Национален събор на овцевъдите в България. Суровината за него се набавя от местни ферми в община Опан.

„Този поминък загива“ — трудностите, с които се борят фермерите

Въпреки постиженията, Виктория Тодорова рисува мрачна картина за бъдещето на сектора. „Пазарът е само капка в морето на фона на големите инвестиции и кредитите, които сме налели в стопанството“, казва тя.

Сред основните проблеми тя посочва:

• Несигурна пазарна реализация — липсва гаранция за продажбата на продукцията.
• Прекомерен внос — по думите й, държавата трябва да ограничи масовия внос на зърно, мляко, плодове и зеленчуци и да защити българския производител.
• Административна тежест — Тодорова споделя, че има по две проверки седмично от различни институции, а наредбите са „явно преведени от други езици и са страшно неясни“.
• Липса на приемственост — трудно е да се убедят млади хора да работят в животновъдството.

Стопанството е кандидатствало по интервенция от Стратегическия план за обновяване на машинно-тракторния парк и очаква финансиране по проекта. „Искрено се надявам, проектът ни да получи финансиране, защото изплащаме кредити към банки“, казва Тодорова.

На прага на жътвата фермата очаква старта на активния сезон в мандрата. „Надявам се, че ни очаква една оптимистична кампания“, споделя животновъдът, но добавя: „Трябва нещо да се случи, за да бъде съхранен този поминък.“

Сезонът на оранжерийните дини в Гърция приключи в края на миналата седмица. Производители от региона Илиа отчитат добър сезон с повишено търсене — както на вътрешния пазар, така и в чужбина — и преминават към отглеждане на открито.

Добър оранжерийски сезон с нетипично разпределение на реколтата

Василис Пасас, съсобственик на „Passas Group“, описва изминалия оранжерийски сезон, стартирал на 15 април, като успешен. Той уточнява, че заради особеностите на времето реколтата не се е концентрирала в обичайния период, а е разпределена по-широко и продължително. Компанията отглежда 18 хектара оранжерийни дини в Илиа.

Цените на оранжерийната продукция са се движили в широк диапазон: първите партиди са достигали 1,05 евро/кг, докато последните са се продавали за 0,60–0,62 евро/кг. Средната цена на преките продажби за целия оранжерийски сезон е 0,80 евро/кг.

Пасас посочва и засилен интерес от страна на търговци на дребно в Полша. Отличителна черта на сезона е, че значителна част от продукцията е изнесена в опаковани партиди от 20 кг на палетни кутии — нетипично за сектора, в който преобладава насипният транспорт.

Очаквания за сезона на открито

„Passas Group“ вече е стартирала с дини на открито на площ от 75 хектара. Пасас отбелязва леко увеличение на площите за отглеждане в Илиа като цяло, но очаква в началото добивите да бъдат по-ниски — около 60–70 тона на хектар.

• Първите партиди ще бъдат от сортовете „Бостана“ и „Селин“.
• Сортовете „Флорида“ и „Варела“ ще последват от 5 юни.
• Пиковите добиви се очакват в периода 10–20 юни.

Качеството на плодовете се описва като добро, а размерите — като нормални. Пасас изразява очаквания за запазване на високо търсене с настъпването на по-топло време, като уточнява, че от юли динамиката на износа ще започне да се ограничава поради навлизането на повече площи за отглеждане на пазара.

Специализирани сортове за Северна Европа

От пет години компанията отглежда и мини, жълтомесести и безсеменни дини, които съставляват около 5% от общата й площ. Те са насочени изцяло към пазарите в Северна Европа и се реализират на цени, с 15% по-високи спрямо стандартните сортове. Пасас заявява намерение да увеличи производството им.

Окапването на завръзите при ябълковите дървета е сред най-честите притеснения на овощарите, тъй като води до преки загуби от реколтата. Причините за това явление са разнообразни — от естествени физиологични процеси до лоши грижи, неблагоприятно време, вредители или болести.

Естествено окапване и недостиг на влага

Дори добре плодоносещо дърво не е в състояние да „изхрани“ всички образували се завръзи и само се освобождава от излишното натоварване. Това е нормален физиологичен процес, независим от грижите на овощаря.

Влажността на почвата е друг ключов фактор. Както прекомерното, така и недостатъчното количество влага по време на периода на образуване на плодовете вреди на дървото. При валежи се препоръчва по-честа обработка на почвата около стволовете за подобряване на аерацията, редовно премахване на плевелите и внимателна резитба — прекалено гъстите корони в съчетание с излишна влага благоприятстват развитието на гъбични и бактериални инфекции.

При сухо време дървото се нуждае от допълнително поливане. За да се установи дали почвата е достатъчно влажна, се препоръчва поставяне на колче на 30–50 см от ствола — ако почвата е суха на около половин метър дълбочина, напояването е необходимо. Приблизителните нужди са:

• дърво на възраст 3–5 години — 50–80 литра;
• дърво на възраст 6–9 години и повече — 100–120 литра.

При сухо време са необходими поне 4–5 поливания през сезона, като след всяко от тях почвата трябва да се навлажни на дълбочина 50–60 см. За задържане на влагата се препоръчва мулчиране на зоната около ствола с около 10 см мулч — той предпазва почвата от изсъхване, потиска растежа на плевели и я поддържа рохкава.

Хранене и метеорологични условия

По време на периода на образуване на плодовете дърветата се нуждаят от макро- и микроелементи. Пропуснатото есенно и пролетно подхранване може да доведе до окапване на завръзите. В началото на сезона ябълките се нуждаят от азот, който стимулира растежа на зелената маса, а от май и юни към торенето се добавят калий и фосфор — отговорни за завръзването на плодовете.

Неблагоприятните метеорологични условия — силни ветрове и обилни дъждове — също могат да причинят загуба на пъпки и млади завръзи, особено при сортове със слабо сцепление между стъблото и клоните. Резките температурни колебания — около 25–30°C през деня и само 5–10°C през нощта — предизвикват силен стрес у дърветата и могат да провокират окапване.

Болести и неприятели

Редица вредители и болести са в състояние да причинят загуба на развиващи се плодове. За защита от болести се използват широкоспектърни биофунгициди или продукти, насочени към конкретния причинител. Превантивните мерки срещу насекоми вредители включват:

• поставяне на ловни пояси;
• редовно отстраняване на паднали плодове;
• разрохкване на почвата около дърветата;
• премахване на растителни остатъци.

Комбинацията от правилно торене, балансирано напояване, навременна резитба и редовни превантивни мерки срещу болести и неприятели намалява значително риска от загуба на завръзи при овощарството.

Месец юни поставя край на директните плащания за Кампания 2025 — както на самото изплащане по схемите и мерките, така и на подаването и редактирането на заявления по интервенциите за новата кампания. Навременното приключване на кандидатстването е важно, за да не се забавят последващите проверки на заявленията. По-долу са събрани ключовите срокове, плащания и приеми, които земеделските стопани трябва да следят през юни.

Екосхеми и подпомагане на млади стопани

През юни продължава изплащането по няколко екосхеми за Кампания 2025. Според индикативния график от 10 до 30 юни следва да бъде преведена Екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ). До 20 юни пък трябва да бъдат изплатени Екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения (Еко-ТН) и Екосхемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ГТ).

Също до 20 юни се очаква превод на Допълнителното подпомагане на доходите за млади земеделски стопани (МЗС). За сравнение, преди година Фондът изплати 20,5 млн. лв. на 1 680 стопани при ставка от 219,51 лв./ха.

От 10 до 30 юни е предвидено и плащането по направление „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ (ХЖ-АМР). Година по-рано за Кампания 2024 Фондът е изплатил 27,5 млн. лв. на 1 063 животновъди.

Зимни пръскания и борба с вредители

До 19 юни земеделските стопани, кандидатствали за подпомагане по първия етап на схемата за зимни пръскания и контрол на Черна златка (Capnodis tenebrionis), ще получат средствата си. Одобреният от ДФЗ бюджет за 2026 г. е 7,8 млн. евро, като се предоставят до 194 евро/ха с ДДС за продукти за растителна защита. Първият етап обхваща периода от преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки.

Производителите на картофи имаха срок до 10 юни да подадат заявления по схемата за компенсиране на разходите, свързани с контрол на почвени неприятели (телени червеи, сем. Elateridae). До 12 юни трябва да представят и отчетни документи, а изплащането е предвидено до 30 юни. Максималният бюджет на помощта за 2026 г. е 1 023 000 евро.

До 16 октомври се приемат заявления по схемата срещу Доматен миниращ молец. Стопаните се подпомагат с до 100% от разходите за продукти и средства за растителна защита, но не повече от 1 790 евро/ха с ДДС. Бюджетът за 2026 г. е 256 000 евро. Отчетните документи се представят до 30 октомври, а изплащането е до 16 декември.

Застраховане, управление на риска и ползване на земи

Тече прием по интервенцията „Инструменти за управление на риска — финансов принос за премиите по застрахователните схеми“ с бюджет от 11 766 109 евро. Заявления се подават до крайния срок за кандидатстване по Кампания 2026.

До 15 юни лозаро-винарите приемат документи по интервенция „Застраховане на реколтата“. Допустимият максимален размер на застрахователното обезщетение е 2 108,33 евро/ха, а бюджетът за финансовата 2026 г. е над 153 000 евро.

До 30 юни ползвателите на земеделски земи трябва да регистрират в общинските служби по земеделие договорите за ползване, с които ще участват в процедурата за уедрено ползване чрез създаване на масиви по споразумение за стопанската 2025–2026 година.

Утвърдени бюджети за държавни помощи и данъчни задължения

Все още не са открити приемите, но са утвърдени бюджетите за няколко държавни помощи:

• Сертифициране на стопанства в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBAL G.A.P. — 50 000 евро;
• Компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери вследствие на природни бедствия през 2025 г. — 34 000 евро;
• Контрол на вредители по лозата — 2 556 000 евро;
• De minimis за пчелари, произвеждащи „Странджански манов мед“ — 9 000 евро.

До 30 юни земеделските стопани, регистрирани като фирми или еднолични търговци, подават данъчните си декларации по електронен път, по пощата или в офисите на НАП. Това е и крайният срок за деклариране на корпоративен данък съгласно чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, както и данък върху дейността от опериране на кораби.

До 19 юни бе удължен срокът за подаване и редактиране на заявления за подпомагане за Кампания 2026. С промените отпадат въведените по-рано изисквания за реализация на количества мляко и брой животни на стопанство, заедно със свързаните с тях дефиниции и документи за доказване.

Земеделският министър Пламен Абровски обяви, че държавата ще предприеме мерки в подкрепа на животновъдите, изпаднали в затруднено положение заради ниските изкупни цени и трудностите при реализацията на млякото. Изявлението бе направено на 1 юни 2026 г. по повод 18-ото издание на изложението за земеделска техника БАТА АГРО край Стара Загора.

Какво е положението в сектора

Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов описа ситуацията в животновъдството като „много трудна“. Според него цените на консумативите, на енергоносителите и на всичко свързано с производствения процес нарастват, докато цените на произведените стоки стоят на едно и също място или падат.

„Фермерите, които отглеждат млечни крави, не търсят цена за млякото, а търсят кой изобщо да им го вземе. Безпрепятствено влиза мляко от чужбина, големите предприятия работят с вносно мляко и нашите фермери нямат къде да реализират продукцията си. А цените са чиста подигравка — 30 евроцента на литър мляко“ — каза Върбанов.

Той предупреди, че без помощта на държавата този бизнес ще изчезне, но посочи, че засега асоциацията е дала кредит на доверие и не упражнява натиск. По отношение на растениевъдството Върбанов посочи, че се очертава добра реколта от есенниците, слънчоглед и царевица, макар положението с пазарите да е сложно.

Какво предвижда министърът

В отговор на тези думи министър Абровски заяви пред журналисти: „Ще помогнем на животновъдите. Дал съм разпореждане в две посоки: търсим финансиране — макар че финансовото състояние на държавата е трудно — и едновременно с това търсим всякакъв вид пазарни, но нефинансови мерки.“

Конкретната мярка, която министърът посочи, е промяна в Наредбата за млечните продукти. Целта е в нея да бъде регламентиран задължителен процент българско мляко, вложено в произведените храни. По думите му това би повишило търсенето на местна суровина от страна на мандрите и би насочило потребителите към млечни продукти от българско мляко.

Министърът добави, че според информацията, с която разполага, на европейско ниво цената на млякото е започнала да се покачва, което оценява като положителна тенденция за българските животновъди.

Маслодайната роза — по модела на памука

Абровски коментира и положението с маслодайната роза, чиято беритба е в разгара си. Той изрази идея в следващия програмен период розата да получи същия европейски статут, какъвто има памукът — с отделен бюджет и защитени хектари, записани в европейските регламенти.

„От целия Европейски съюз розата се отглежда само в България. Можем да направим паралел — както памукът има отделен бюджет и защитени хектари, така може да се направи и за маслодайната роза. Ще направим всичко възможно, макар и три програмни периода по-късно“ — заяви министърът.

Регулаторната рамка: договорни отношения в сектора на млякото

Паралелно с политическите дискусии действа и съществуваща регулаторна схема. Държавен фонд „Земеделие“ администрира схема „Договорни отношения в сектора на млякото“, която цели да осигури предвидимост на пазара на сурово мляко чрез законова регулация на взаимоотношенията между производители и изкупвачи. Схемата е активна за периода от 1 януари до 31 декември 2026 г.

Право да подават заявления за регистриране на договори имат изкупвачите, регистрирани като първи изкупвачи на сурово краве, овче, козе и биволско мляко съгласно Закона за Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Договорите трябва да съдържат задължителни елементи, определени в Наредба № 1/2015 г., включително:

• цена на доставеното мляко или методика за нейното изчисляване;
• максимален или точно определен обем сурово мляко и график на доставките;
• срок на договора — не по-кратък от 6 месеца, освен при изрично писмено съгласие на производителя;
• начин и срок на плащане;
• начин на събиране или доставяне на суровото мляко;
• клаузи за непреодолима сила и прекратяване на договора.

Първите изкупвачи са задължени да регистрират сключените договори в ДФЗ в срок от 30 дни от тяхното подписване. Фондът поддържа регистър на договорите в Интегрираната система за администриране и контрол и извършва проверки при изкупвачите и в стопанствата на производителите на всеки 12 месеца. При установени нарушения се налагат административни наказания по реда на действащото законодателство. Производителите на сурово мляко могат да проверят дали техните договори са надлежно регистрирани, като подадат съответно заявление в областната дирекция на ДФЗ.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 13 904 769 евро по екосхемата за екстензивна паша в рамките на Кампания 2025. Средствата са постъпили по сметките на 3 287 животновъди, а ставката е определена на 80,00 евро на хектар със заповед на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски.

Кой има право на подпомагане

Финансова подкрепа по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП) могат да получат стопани, които прилагат екстензивна паша при гъстота от 0,3 до 1 животинска единица на хектар. Условие е пашуването на заявените площи да е продължило най-малко 60 дни в рамките на съответната стопанска година.

За удостоверяване на изпълнението фермерите представят пред ДФЗ план за паша чрез индивидуалния си профил в Системата за електронни услуги (СЕУ). В плана се описва за всяко землище периодът на пашуване и броят на животните (животинските единици). Документът се изготвя от ветеринарен лекар, зооинженер или агроном по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

Обработваеми земи с фуражни и протеинови култури

През Кампания 2025 кандидатите са имали възможност да включат към заявените пасищни площи и обработваеми земи, заети с фуражни и/или протеинови култури, съгласно Приложение 11а от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Тези площи служат за осигуряване на собствена храна на животните и намаляват пасищния натиск.

Подпомагане на обработваеми земи с фуражни или протеинови култури е допустимо само когато стопанинът е заявил и постоянно затревени площи, допустими за подпомагане, и прилага практиката за екстензивна паша. Необходимо е да е спазено съотношението от 0,3 до 1 животинска единица на хектар спрямо всички установени по схемата площи.

Изключения и удръжки

• Постоянно затревени площи, разорани през съответната календарна година, не подлежат на подпомагане по интервенцията.
• От изплатените суми са удържани средства в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане — принос на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд, в изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство.

С покачването на температурите рискът от ухапване от кърлежи при домашните любимци нараства значително. Организацията за защита на животните „Четири лапи“ алармира, че броят на инфекциите с лаймска болест, кърлежов енцефалит и бабезиоза след ухапване от кърлеж се увеличава в световен мащаб. Според експерти всеки четвърти кърлеж е носител на патогени, причиняващи заразявания на кръвта.

Болести, пренасяни от кърлежи

Бабезиозата, позната още като кучешка бабезиоза, се предава от т. нар. „блатен кърлеж“. Първите признаци включват изтощение и липса на апетит. При липса на лечение заболяването може да доведе до анемия, придружена от треска и летаргия. Специалистите препоръчват при поява на подобни симптоми незабавно да се потърси ветеринарен лекар.

Енцефалитът, пренасян от кърлежи (TBE), се проявява първоначално със слабост и сънливост, а след това — с висока температура и гърчове. Болестта се диагностицира най-често при животни с компрометирана имунна система. В ранен стадий може да се лекува с антибиотици, но без своевременна намеса може да прогресира до парализа.

Методи за профилактика и защита

Ваксинацията е препоръчителна, но не осигурява 100% защита. Един от най-ефективните начини за предпазване е прилагането на специални противопаразитни препарати. На пазара се предлагат:

• капки за накапване (спот-он пипети)
• противопаразитни каишки
• спрейове
• таблетки

Изборът на подходящ продукт зависи от вида животно, възрастта му, начина му на живот и препоръките на ветеринарния лекар. Някои препарати осигуряват защита за няколко седмици, а други — за няколко месеца.

Стопаните трябва да внимават с инсектицида перметрин — кучетата понасят добре това вещество, но то е токсично за котките. За котки се препоръчват спот-он пипети, дъвчащи таблетки за външни паразити или пудра. Нашийниците против бълхи и кърлежи при котки не се препоръчват, тъй като могат да се закачат, когато животното се катери. Препоръчително е листовките на продуктите да се четат внимателно и да не се използват еднакви препарати за кучета, котки и зайци.

Редовен преглед след разходка

„Четири лапи“ подсещат собствениците на домашни любимци да преглеждат обстойно тялото на животното след всяка разходка или престой на открито. Прегледът се извършва чрез леко погалване по цялото тяло с цел откриване на малки издутини. Кърлежите най-често се прикрепят около ушите, врата, подмишниците, корема и между пръстите на лапите. При дългокосмести породи проверката трябва да е особено внимателна.

Колкото по-рано бъде открит кърлежът, толкова по-малък е рискът от предаване на инфекции. При намиране на кърлеж той трябва да се отстрани внимателно с пинсета или специален инструмент — без стискане и въртене. След отстраняването мястото се дезинфекцира, а животното се наблюдава за симптоми като отпадналост, липса на апетит, температура или промяна в поведението.

Кога и къде са активни кърлежите

Според експертите първите кърлежи за сезона стават активни с покачването на температурите — обикновено още от март, когато градусите надхвърлят 8°C. Затоплянето и влагата стимулират развитието на тези паразити. Те се срещат най-често в широколистни и смесени гори, треви и папрати на височина до 1,5 метра.

Стопаните се съветват да избягват высоки треви, храсти и необработени терени, особено в топло и влажно време. Градските паркове също не са напълно безопасни, затова профилактиката не бива да се пренебрегва дори при животни, които не напускат града. Поддържането на добра хигиена у дома и редовното изпиране на одеяла, постелки и играчки на любимеца намаляват риска от паразити, тъй като кърлежи могат да бъдат внесени вкъщи чрез козината.

Засаждането на разсад от краставици на постоянно място е ключов момент в отглеждането на тази топлолюбива култура. Сроковете, подготовката на почвата и техниката на засаждане пряко влияят върху последващия растеж и добива — особено при производство на открито и в полиетиленови оранжерии.

Кога е подходящият момент за засаждане

Краставиците предпочитат топъл въздух и сравнително топла почва. Засаждане в студена почва забавя растежа и отслабва растенията, затова не трябва да се бърза с излизането на открито. Препоръчително е разсадът да се засажда в открита леха едва когато дневните температури се повишат до 18–20°C, нощните не падат под 15°C, а почвата се е затоплила до 13–16°C.

Ориентировъчните срокове за България са следните:

• В оранжерии — около 15–20 април;
• На открито под покритие — 10–15 май;
• На открито без покритие — 2–10 юни, когато опасността от късни слани е отминала.

При ранното производство в полиетиленови оранжерии семената се засяват около 30 дни преди планираното засаждане на разсада. В най-топлите райони на страната това означава сеитба в началото на март, за да е готов разсадът към началото на април.

Какъв трябва да е разсадът преди засаждане

От поникването до пренасянето на постоянно място изминават обикновено 20–35 дни (минимум 15 дни). Готовият за засаждане разсад трябва да притежава силно стъбло с височина 10–20 см и къси междувъзлия, добре развита коренова система и 3–4 тъмнозелени истински листа. При отглеждане в оранжерии се използва 30–35-дневен разсад, засаждан когато почвената температура на дълбочина 15 см надвишава 13°C.

Седмица преди засаждането на открито разсадът трябва да се закали — контейнерите с младите растения се изнасят навън, на защитено от вятър и пряка слънчева светлина място. Първоначално закаляването трае само няколко часа дневно, след което времето постепенно се увеличава.

Подготовка на почвата

Краставиците предпочитат плодородна, рохкава почва, богата на органична материя. При открито производство лехата се подготвя предварително: през есента се внасят суперфосфат, калиев сулфат и органичен тор (угнил оборски тор или компост) преди прекопаването. През пролетта, 10–14 дни преди засаждане, лехата се почиства от плевели и се добавя азотен тор.

При полиетиленовите оранжерии почвата се изорава на дълбочина 30–35 см, предшествана от торене с органични и минерални торове. Внасянето на полуразложен оборски тор на декар е предпоставка за правилното оползотворяване на минералните торове — предимно суперфосфат и калиев сулфат. Няколко дни преди засаждането конструкциите се покриват с фолио, за да се затопли и просуши почвата.

Техника на засаждане и последващи грижи

При засаждане на открито се изкопават ямки с ширина 2–3 см повече от диаметъра на чашката и с 3–4 см по-дълбоки от нейната височина. Разстоянието между растенията е 30–40 см, а при двуредово отглеждане — 50–70 см между редовете с шахматно разпределение. Всяка ямка се полива обилно преди засаждането, разсадът се поставя така, че ръбът на кореновата „топка“ да е на нивото на почвата или малко над нея, след което почвата се уплътнява леко с пръсти.

При оранжерийно производство краставиците се засаждат плитко на разстояния 90 × 40 см при браздова повърхност, или по два реда на висока леха — на 50 см между редовете и на 40 см в реда. Веднага след засаждането растенията се поливат със слабо затоплена вода.

В оранжерията топлинният режим е от първостепенно значение. През първите дни след засаждането дневната температура се поддържа около 25°C, а нощната — 15–18°C. По-късно дневните температури варират между 22–28°C в слънчево и 20–25°C в облачно време. Стъблата се прикрепват към телена конструкция с височина около 2 м при 4–5-ия лист.

През вегетацията краставиците се подхранват предимно с азотни торове на малки дози и на кратки интервали от 10–15 дни. Извършва се и подхранване с оборски тор, размит в поливната вода, като първото подхранване с оборски тор се прави в началото на плододаването. При правилно спазена технология добивът в полиетиленови оранжерии е 8–10 т от декар.

Очакваната средна продължителност на живота в България за периода 2023–2025 г. достига 75,9 години, сочат публикуваните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с 0,3 години повече в сравнение с предходния тригодишен период. Въпреки регистрираното подобрение страната остава на последно място сред държавите членки на Европейския съюз по този показател.

Различия между половете и спрямо 2015 г.

Данните на НСИ показват съществена разлика между мъжете и жените. При мъжете очакваната средна продължителност на живота е 72,2 години, докато при жените тя достига 79,6 години — разлика от 7,4 години. В сравнение с 2015 г. показателят се е увеличил с 1,1 години при мъжете и с 1,6 години при жените.

Лицата, навършили 65 години, могат да очакват средно още 17 години живот. При мъжете над 65-годишна възраст този период е 14,7 години, а при жените — 18,8 години. И в двата случая е отчетено подобрение от 0,3 години спрямо предходната година.

Разлики между градовете и селата

НСИ отчита и значима разлика между градското и селското население. Жителите на градовете живеят средно 76,7 години, докато при жителите на селата показателят е 73,8 години — разлика от 2,9 години. И при двете групи е регистрирано увеличение от 0,3 години спрямо предходната година.

Регионални различия в страната

Най-висока продължителност на живота в страната е регистрирана в София-град — 78,2 години. На другия полюс се нарежда област Видин с 72,7 години. Най-голямата разлика между продължителността на живота при мъжете и при жените е отчетена също в област Видин — 8,9 години, а най-малката — в Кърджали, където тя е 5,9 години.

България на последно място в ЕС

Средната продължителност на живота в Европейския съюз е 81,5 години — с близо шест години повече от българския показател. Най-висока продължителност на живота в ЕС е регистрирана в Италия и Швеция — по 84,1 години, следвани от Испания с 84,0 години. Средно в ЕС жените живеят 84,1 години, а мъжете — 78,9 години.

За сравнение: за периода 2020–2022 г. НСИ бе изчислил очакваната средна продължителност на предстоящия живот на 71,9 години общо за страната — 68,3 години при мъжете и 75,8 години при жените.

Източници

• НСИ — Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението, 2020–2022 г.
• НСИ — Средна продължителност на предстоящия живот на населението по области и пол

Африканската чума по свинете (АЧС) продължава да се разпространява активно в Европа и през 2026 г. Според данни на Института „Фридрих Льофлер“ (FLI), цитирани от Агенцията за информация за селскостопанските пазари (AMI), от началото на годината до 12 май на континента са регистрирани общо 4698 огнища на заболяването.

Разпределение по страни

Разпространението на АЧС остава неравномерно, като основният натиск е съсредоточен в Източна Европа и балтийските държави. Полша отчита най-много случаи — около една четвърт от всички регистрирани огнища в Европа. В редица други държави се съобщава само за единични находки, но вирусът продължава да циркулира и изисква постоянен контрол.

Огнищата при домашни свине остават ограничени. Румъния регистрира най-много такива случаи, докато в останалите засегнати страни заболяването е концентрирано главно при дивата свиня — основен резервоар на вируса.

Испания и Германия

Испания, най-големият производител на свинско месо в Европа, засега отчита сравнително малко случаи. Въпреки това властите разшириха ограничителна зона, след като АЧС беше установена в район, който до момента не е бил засегнат. В Германия заболяването е установено в три региона — Северен Рейн-Вестфалия, Саксония и Хесен. Саксония временно беше разглеждана като свободна от АЧС, но след нови случаи при диви свине отново бяха въведени контролни мерки.

Ситуацията в България

Според последния наличен текущ годишен отчет на ADIS за 2026 г., за периода от 1 януари до 27 май България е докладвала 277 огнища на АЧС при диви свине. При домашни свине не са посочени огнища за същия период. Заболяването у нас остава съсредоточено в дивата популация, което налага активен надзор, стриктни мерки за биосигурност и бързо докладване при съмнение за зараза.

Мерките за ограничаване на разпространението в засегнатите райони из Европа се адаптират непрекъснато, като акцентът е поставен върху биосигурността, контрола на движението и наблюдението на дивата популация.