Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви, че българските храни и вина притежават потенциал за международно признание и са част от националното богатство на страната. Изявлението беше направено по време на заключителната конференция „Българските храни и вино – ключов фактор за развитието на туризма и конкурентоспособността на дестинацията“, която се проведе в Университета по хранителни технологии в Пловдив.

България като тероар с уникални продукти

По думите на Абровски България като тероар притежава характеристики на държава, която може да произвежда уникални продукти. Затова, посочи министърът, ролята и целта на Министерството на земеделието и храните е да създава условия за производство не само на безопасна, но и на изключително качествена храна, която да бъде рекламирана и да привлича туристи в страната.

Министърът добави, че е необходимо тези продукти да станат по-разпознаваеми на пазара. Акцент беше поставен върху значението на традиционни продукти като българското кисело мляко и родните вина.

Европейски схеми за качество и защитени означения

Абровски посочи, че е необходимо да се използват възможностите, които предоставят европейските схеми за качество, както и регистрацията на продукти със защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер. „Те допринасят за опазването на българските традиции, разпознаваемостта на родните продукти и тяхното успешно представяне на международните пазари“, каза министърът. Според него тези инструменти са ключов фактор за утвърждаването на България като атрактивна туристическа дестинация.

Участници в събитието

В рамките на конференцията ректорът на Университета по хранителни технологии в Пловдив проф. Галин Иванов връчи почетни плакети на министрите на земеделието и храните и на туризма. В дискусията взеха участие министърът на туризма Илин Димитров, заместник-министърът на туризма Мариела Модева, областният управител на Пловдив Георги Янев, председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова, както и представители на бизнеса и академичната общност.

Форумът е организиран от Националния борд по туризъм с подкрепата на Министерството на туризма и е част от инициативата по повод 20-ата годишнина на организацията.

Ароматите във виното – череша, касис, ванилия, мед, кожа, подправки, кафе или дори мокър камък – често звучат пресилено на хора, които не се занимават професионално с дегустация. Зад тези описания обаче стои обяснима комбинация между химичния състав на виното и начина, по който работят човешките сетива. Усещането за ягода, шоколад или ванилия не означава, че тези продукти са добавени към виното – ароматите произлизат от стотици летливи вещества, които се образуват естествено както по време на ферментацията, така и при отлежаването.

Защо дегустацията е субективна

Човешкият мозък обработва ароматните молекули, като ги сравнява със запаметени аромати от ежедневието. Именно затова един човек може да усети череша, друг – слива, а трети – сушени плодове, и всички тези възприятия могат да бъдат правилни, защото ароматният профил често не е еднозначен.

Човешкият език различава ограничен брой основни вкусови усещания – сладко, кисело, солено, горчиво и умами. Чрез тях може да се прецени дали едно вино е по-сладко или по-свежо, дали има повече киселинност или лека горчивина, но тези усещания сами по себе си не обясняват сложността на едно качествено вино. Истинската многопластовост идва от обонянието.

Човешкият нос разполага с милиони обонятелни рецептори, които разпознават летливите ароматни съединения и ги превръщат в усещания, интерпретирани от мозъка като конкретни аромати. По време на дегустация ароматните вещества достигат до обонятелната система по два механизма. Първият е директното възприемане през носа преди отпиване, наречено ортоназално възприятие – тогава най-лесно се разпознават първичните аромати на сорта и част от ароматите, формирани по време на винификацията. Вторият механизъм е ретроназалното възприятие, при което след отпиване ароматните молекули преминават от устната кухина към носната кухина по време на дишане и преглъщане. Именно то създава усещането, че вкусът се разгръща, и позволява да се открият нови нюанси.

При настинка, алергия или запушен нос способността за възприемане на ароматите намалява значително и остават основно сладостта, киселинността и горчивината, докато сложният ароматен профил почти изчезва. Опитните дегустатори развиват умението съзнателно да разделят вкусовите усещания от ароматните, като анализират как ароматите се променят във времето – от първото помирисване, през отпиването, до дължината и характера на послевкуса.

Откъде идват различните аромати във виното

Ароматният профил на виното се формира постепенно още в лозето и продължава да се развива по време на ферментацията, отлежаването и съхранението. Обикновено ароматите се разделят на три основни групи – първични, вторични и третични.

Първичните аромати произлизат директно от самото грозде и са най-силно свързани със сорта, степента на зрялост и условията на отглеждане. Сред най-характерните са цитрусови нюанси, зелена ябълка, праскова и кайсия, касис и горски плодове, цветисти тонове, билкови и тревисти нотки, тропически плодове. Най-голямо значение за формирането им има климатът – в по-хладните лозарски райони се запазват повече свежест, киселинност и зелени растителни нюанси, докато в по-топлите райони се натрупват предимно захари и се развиват нотки на по-зрели плодове. Значение имат още изложението на лозите, водният режим, натоварването с грозде, листната маса и моментът на гроздобера, затова едно и също сортово вино може да покаже различен ароматен профил в зависимост от условията на годината.

Вторичните аромати се появяват по време на ферментацията, когато дрождите превръщат захарите в алкохол и въглероден диоксид, но едновременно с това синтезират ароматни вещества. Сред тях са банан, масло, кисело мляко, сметана, хлебни и тестени нотки, мая и печени нюанси, млечни и кремообразни усещания. Те зависят в голяма степен от технологията на винопроизводство – вида на използваните дрожди, температурата на ферментация, продължителността на контакта с утайките и провеждането на ябълчено-млечна ферментация. По-ниските температури често съхраняват повече свежи плодови аромати, докато по-високите стимулират развитието на по-богати нюанси, а ябълчено-млечната ферментация често е свързана с появата на маслени и млечни аромати.

Третичните аромати се развиват след приключване на ферментацията – по време на отлежаването в съдове и последващото стареене на виното в бутилка. Те се формират чрез бавни химични промени и взаимодействие между кислород, фенолни съединения и остатъчни ароматни молекули. Типични третични аромати са ванилия, препечен хляб, кафе, шоколад, карамел, ядки, мед, сушени плодове, кожа и тютюневи нюанси. Отлежаването в дъбови бъчви може да добави допълнителни аромати в зависимост от вида на дървесината, степента на изпичане и времето на контакт, а при продължително стареене част от първичните плодови аромати отслабват и отстъпват място на по-дълбоки нюанси.

Взаимодействието между първичните, вторичните и третичните аромати превръща всяко вино в уникално сетивно преживяване – колкото по-добре са балансирани трите групи, толкова по-богато и запомнящо се изглежда виното при дегустация.

Защо някои хора усещат повече аромати от други

Често се смята, че добрите дегустатори притежават вроден „специален нос“. В действителност голяма част от това умение е резултат от натрупан опит, внимание и целенасочено трениране на сетивата, подобно на музикант, който с времето започва да различава повече нюанси в звука.

Възприемането на ароматите зависи от няколко фактора:

• Натрупаният опит – мозъкът разпознава ароматите чрез сравнение с вече познати миризми, съхранени в паметта; ако човек никога не е обръщал внимание на аромата на касис, акация, дюля или прясно окосена трева, вероятността да ги идентифицира във виното е по-малка.
• Честотата на дегустации – редовният контакт с различни стилове вина постепенно разширява „ароматния речник“ и способността не само да усещаме, но и да назоваваме ароматите.
• Концентрацията – при бързо отпиване мозъкът улавя основните впечатления, докато при целенасочена дегустация могат да се разкрият значително повече детайли.
• Разликите в обонятелната чувствителност между хората – някои хора естествено са по-чувствителни към определени ароматни молекули, докато други почти не ги възприемат, което не означава непременно по-добър или по-лош дегустатор, а просто различен начин на сетивно възприятие.
• Условията на самата дегустация – температурата на виното влияе върху освобождаването на ароматните вещества, тъй като прекалено студеното вино прикрива част от ароматите, а прекалено топлото може да засили алкохолните усещания; формата на чашата също насочва ароматите по различен начин към носа, а значение има и моментното състояние на организма.

Собственици и наследници на земеделска земя в област София не са получили рентни плащания на обща стойност над 3 млн. лв. за период от две години. Това установи Сметната палата след одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейностите на Областна дирекция „Земеделие“ – София област за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2024 г. Докладът е публикуван на интернет страницата на институцията.

Събрани и изплатени суми за две години

Според одита за 2023 г. от ползвателите на земи са постъпили 2,26 млн. лв., а на собствениците са изплатени едва около 515 хил. лв. За 2024 г. постъпленията от ползватели са 2,42 млн. лв., докато изплатените суми са 1,07 млн. лв. Одитният екип е проверил подробно 25 конкретни преписки за изплащане на суми и при всички тях е установил закъснение спрямо законовия 30-дневен срок – вариращо от над 2 месеца до над 2 години.

Защо собствениците не получават парите си

Сметната палата посочва няколко причини за неизплатените или забавени суми. Една от най-сериозните е, че собствениците не познават правата си. При така наречените имоти „бели петна“ – земи без подадени декларации от собствениците – голяма част от правоимащите лица или техните наследници въобще не знаят, че имотите им са включени в масиви за ползване, че за тях е преведена рента и че имат право да я получат. Областните дирекции по земеделие нямат служебно задължение да превеждат парите автоматично, а ги изплащат единствено въз основа на подадено заявление – административна услуга с код 3416, подадено от самия собственик или наследник. Законът предвижда събраните суми да се пазят по специална сметка за чужди средства на областните дирекции в продължение на 10 години.

Одитът сочи и други причини: системни закъснения на законовите срокове за обработка на документи, пропуски при оформянето на преписките, липса на последващ контрол за спазване на сроковете, организационни и кадрови ограничения, както и недостатъчна автоматизация на процесите. За да се извърши плащане, общинските служби по земеделие трябва служебно да изпратят до областната дирекция преписката заедно с така нареченото „Извлечение от заповед“. В 14 от 25 проверени случая общинските служби не са изпратили тези извлечения, което е забавило превеждането на сумите по банков път. Немалка част от имотите освен това са на починали лица с десетки наследници, което затруднява събирането на нужните документи – удостоверение за наследници или нотариално пълномощно за един от тях.

Как се управляват „белите петна“

Собствениците подават декларация за начина на стопанисване и ползване на имотите си, а ползвателите – заявление за участие в споразумение за създаване на масиви за ползване. Областната служба по земеделие изготвя предварителен регистър на имотите с технически данни – площ, категория, ползвател и правно основание. Ако собствениците не подадат декларация и за имотите им няма регистрирани договори за наем или аренда, земите се определят като „бели петна“.

Между ползвателите се сключва споразумение с цел уедряване на обработваемите блокове за съответната стопанска година. То е валидно, когато е подписано от не по-малко от две трети от участващите ползватели и обхваща не по-малко от две трети от площта в съответното землище. Когато не се постигне доброволно споразумение, се съставя проект за служебно разпределение на земите. Ползватели с непогасени задължения за предходна година нямат право да участват. Чрез споразумението служебно се разпределят и недекларираните имоти без договори. Стопаните, на които са разпределени такива имоти, са длъжни в 3-месечен срок след одобрението на споразумението от директора на областната земеделска служба да преведат сума, равна на средното годишно рентно плащане за землището. Ако не го направят в срок, директорът е длъжен да издаде заповед за трикратен размер на рентното плащане.

Установени нарушения при управлението на „бели петна“

• Изплащането на средствата на правоимащите собственици или наследници е извършвано със закъснение във всички проверени случаи – от над 2 месеца до над 2 години.
• В половината проверени случаи са приемани заявления по остарели образци, а в два случая са изплатени суми без задължителното нотариално заверено пълномощно.
• Няма издадени заповеди от директора на дирекцията за 32-ма ползватели, които не са заплатили дължимите суми за „бели петна“ в законния срок, за да внесат трикратен размер на рентното плащане – общата неиздадена сума е над 122 хил. лв.
• Не са предприети действия за внасяне на незаплатена сума от ползвател, а на физическо лице с непогасено задължение за предходна година е допуснато да участва в ново споразумение.
• При изплащането на сумите не е упражняван предварителен контрол за законосъобразност.
• Липсва информация за датите на служебно изпращане на заявленията от общинските служби, което възпрепятства контрола върху сроковете за обработка, както и информация за датите на изготвяне на регистрите и обработка на договорите.
• Заповедите на директора за одобряване на споразуменията или служебните разпределения са издавани със закъснение до над 6 месеца.
• Констатирана е практика за запазване на входящи номера в деловодната система без реално издадени документи, както и извеждане на заповеди с дата преди реалното им подписване с електронен подпис.
• Вътрешните правила за процедурата и събирането или изплащането на сумите не са актуализирани спрямо действащото законодателство – позовават се на отменени указания, не отразяват изискванията за праговете от две трети ползватели и площи и не предвиждат механизми за санкциониране при неплатени ренти.
• Констатирано е разминаване между сроковете за сключване на споразумение и за изготвяне на проекта на карта и регистър, което налага формално изготвяне на картите и регистрите преди реалното подписване на споразуменията.
• Установена е и програмна грешка в софтуера „Ferma WIN“ – за стопанската 2023–2024 г. в регистъра на „белите петна“ имотите са отразени с нулеви площи, а стойността им е изчислена грешно въз основа на декарите с правно основание вместо спрямо реалните бели петна.
• Посочени са и рискове за сигурността на данните поради еднакви нива на достъп на всички служители.

Държавен поземлен фонд, промяна на предназначение на земи и други нарушения

От наем на земя от Държавния поземлен фонд в дирекцията са отчетени 118 хил. лв. за 2023 г. и 130 хил. лв. за 2024 г. Одитният екип е проверил проведените 6 тръжни процедури и сключените 16 договора за отдаване под наем и аренда, както и спазването на наемните цени. Установени са закъснения при прехвърлянето на внесените депозити от набирателната към бюджетната сметка, а предварителен контрол за законосъобразност не е упражняван нито при сключването на договорите, нито при последващото събиране и отчитане на вноските.

Услугата по промяна на предназначението на земеделска земя формира основен дял от приходите от такси на дирекцията – 991 хил. лв. за 2023 г., или 85,4% от приходите от услуги, и 1,28 млн. лв. за 2024 г., или 90,1% от приходите. За 2023 г. са подадени 247 заявления, а в сила са влезли 203 решения. За 2024 г. отново са подадени 247 заявления, но в сила са влезли 179 решения. В дирекцията няма вътрешни правила, уреждащи процедурите и контрола по промяна на предназначението на земеделските земи, нито се поддържа регистър на имотите с променено предназначение.

При всички проверени преписки Комисията по Закона за опазване на земеделските земи не е извършвала проверка относно собствеността на имотите и правното основание на заявителите – проверявани са единствено представените от самите заявители документи. Не е събирана служебно изискуемата информация от публичните регистри или от общинските администрации, например извадки от устройствени планове, зони и справки. Не са изпращани преписи от решенията до съответната общинска администрация и до Службата по геодезия, картография и кадастър. Не са спазвани установените срокове за произнасяне и съобщаване на административните актове, а доказателства за уведомяване липсват. Сметната палата посочва, че всичко това може да доведе до постановяване на решения по заявления от лица без правно основание, до оспорване и отмяна на решенията от съда, до невъзможност заявителите да упражнят своевременно правата си, както и до риск от административни грешки.

Одитът е установил и неоснователно платени разходи за имоти и сгради на обща стойност 193 хил. лв. с ДДС – за имоти, свързани с консумативи и ремонти, по които дирекцията не е страна по договорите, и за помещения, ползвани от дирекцията без действащи договори. Установени са и пропуски при актуването и застраховането на имуществото: недвижим имот в София е без акт за държавна собственост, а застроените имоти – публична държавна и общинска собственост, предоставени за управление и ползване – не са застраховани.

В резултат на одита са дадени 11 препоръки на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – София област, и две препоръки на министъра на земеделието и храните, които трябва да бъдат изпълнени в 8-месечен срок.

Три браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ изпратиха отворено писмо до премиера Румен Радев, министрите на земеделието и на икономиката Пламен Абровски и Александър Пулев, както и до председателя на Комисията по земеделие, храни и гори в Народното събрание. В него настояват държавните институции да упражняват последователен контрол, прозрачност при ценообразуването и справедливи условия за българските производители по цялата агрохранителна верига.

Писмото е изготвено от Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ), подкрепена от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) и Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България (НАППЧП). Повод за позицията е наскоро изразеното становище на Сдружението за модерна търговия, което настоява секторът да бъде разглеждан като критична инфраструктура и отправя критики към работата на Комисията за защита на потребителите.

Хранителен суверенитет и роля на търговските вериги

Според БКПЗ хранителният суверенитет се изгражда чрез устойчиво българско производство, жизнеспособни стопанства и държавна политика, която създава условия за тяхното развитие. Той изисква напояване, достъп до работна ръка, инвестиции, коопериране и възможност земеделските производители да реализират продукцията си при справедливи условия.

В писмото се посочва, че търговските вериги имат важна роля в снабдяването и достигането на храните до потребителя, но представляват завършващото звено на процес, който започва в стопанството. Логистичният капацитет и пълните рафтове сами по себе си не гарантират хранителен суверенитет, ако страната губи способността да произвежда собствена храна.

Надценки и искане за прозрачност в ценообразуването

Браншовите организации посочват, че обявените от Комисията за защита на потребителите данни за надценки над 100% при отделни основни хранителни продукти изискват задълбочен анализ на ценообразуването. Потребителите и производителите имат право да знаят как се формира цената по пътя от стопанството до магазина, какви разходи се начисляват и как се разпределя добавената стойност.

„БКПЗ очаква КЗП и КЗК да продължат работата си за изясняване на тези процеси и за установяване на евентуални нелоялни практики. Проверките, основани на проверими данни и еднакви правила за всички, са необходима гаранция за доверието в пазара“, се казва в писмото. Организациите заявяват, че подкрепят работата на КЗП и КЗК в посока на осветляване на процесите и идентифициране на изкривяванията по агрохранителната верига.

Пазарна концентрация и европейско законодателство

В писмото се поставя и въпросът за условията, при които българските стопани получават достъп до потребителите, предвид значителната пазарна тежест на големите търговски субекти. Браншовиците настояват да се направи оценка дали концентрацията на покупателна сила създава предпоставки за едностранно налагане на условия, прехвърляне на разходи и ограничаване на възможностите за реализация.

Авторите на писмото цитират становище на Европейската комисия, според което „веригата за доставки на храни е уязвима по отношение на нелоялните търговски практики поради значителните дисбаланси между малките и големите оператори“. Заради по-слабата преговорна позиция на земеделските производители европейското законодателство въвежда задължителна защита срещу определени нелоялни практики, включително едностранни промени в договорите, забавени плащания и прехвърляне на търговски риск върху доставчиците.

За защита на по-слабата страна и за осигуряване на справедливи доходи за фермерите Европейският съюз прие Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики. Тя забранява най-вредните бизнес поведения и задължава държавите членки, включително България чрез промени в Закона за защита на конкуренцията, да определят органи, които да налагат сериозни глоби при нарушения.

Браншовиците припомнят, че в публикуваната на 1 декември 2025 г. оценка Европейската комисия отчита, че страхът от ответни търговски действия продължава да възпира производители и доставчици да подават сигнали, а разследванията по инициатива на националните органи остават недостатъчно използвани.

Искане за запазване на контрола и ускорено законодателство

Във връзка с искането модерната търговия да бъде разглеждана като критична инфраструктура, БКПЗ настоява то да бъде обсъждано при ясни гаранции за запазване на независимия и ефективен контрол. Стратегическото значение на сектора не трябва да служи като основание за привилегировано третиране или за ограничаване на проверките на КЗП, КЗК и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Камарата настоява да бъдат изяснени причините, поради които български производители срещат препятствия пред достъпа до търговските вериги, докато аналогична продукция се доставя от внос. БКПЗ настоява БАБХ да извършва системни проверки и лабораторни изследвания за остатъчни количества пестициди, както и замърсители като микотоксини, включително афлатоксини, над допустимите норми, с публичност на резултатите и своевременни действия при установени несъответствия.

Организациите настояват и за ускоряване на работата по законодателството за веригата на доставки на земеделски продукти и храни и по Закона за кооперирането, с цел прозрачна търговия, по-силни позиции на производителите, развитие на късите вериги на доставки и ефективно пресичане на нелоялните практики.

Писмото е подписано от Цветан Цеков, председател на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“, Марин Генуров от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция и Илиас Сарнук, председател на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България.

Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за условията и реда за прилагане на интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Заедно с проекта на наредба е публикуван и проект на доклад. Заинтересованите страни могат да представят становища до 28 октомври 2026 г. включително.

Какво урежда наредбата

Документът определя условията за допустимост на кандидатите, реда за установяване на признатите събития и засегнатите площи, животни и пчелни семейства, както и подаването и разглеждането на заявленията, извършването на проверки и изплащането на финансовата подкрепа. Подпомагането е насочено към активни земеделски стопани в секторите „Растениевъдство„, „Животновъдство“ и „Пчеларство„, претърпели загуби вследствие на признати природни бедствия, неблагоприятни климатични явления, катастрофични събития, болести по растенията и вредители или мерки за контрол и ликвидиране на болести по животните.

Условие за подкрепа е намалението на средногодишната продукция да е най-малко 30%. Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители кандидатите следва да подпишат заявлението си с квалифициран електронен подпис.

Кои събития попадат в обхвата

През първата година на прилагане интервенцията обхваща събития, настъпили през 2025 и 2026 г. и признати от компетентен орган не по-късно от 1 септември 2026 г. В обхвата на признатите събития са сушата и нейното отражение върху земеделските площи и отглежданите животни, както и заразни заболявания по животните и пчелите – шарка по овцете и козите, високопатогенна инфлуенца по птиците, бруцелоза при говедата, салмонела при птиците, син език при овцете, африканска чума по свинете и американски гнилец при пчелите.

Включват се и неблагоприятни климатични събития през 2026 г., като измръзване или слана, градушка, буря или проливен дъжд, наводнение или продължително преовлажняване на почвата, както и суша. В обхвата попадат и катастрофични събития, свързани с щети, нанесени от вредителя черна златка (Capnodis tenebrionis) по трайните насаждения, както и фитоплазмата Grapevine flavescence dorée по лозята.

Как ще се установяват щетите

За установяване на засегнатите площи, животни и пчелни семейства Държавен фонд „Земеделие“ ще използва информация от областните дирекции „Земеделие“ и от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Областните дирекции ще предоставят протоколи от обследванията за съответните природни и климатични събития, а БАБХ – данни за заразните заболявания при животните и за катастрофичните събития.

При определяне на допустимите площи и животни, засегнати от събития през 2025 г., ще се използват наличните административни данни за Кампания 2025. За допустими ще се считат площите, установени като такива за подпомагане по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“, както и животните, отговарящи на условията по приложимите интервенции за директни плащания и отглеждани в животновъдни обекти в определения териториален обхват.

Предвиденият подход цели да ограничи административната тежест за земеделските стопани и да осигури ефективно използване на наличната информация от компетентните органи при предоставянето на подкрепата.

Промени в данъка върху добавената стойност при храните в настоящия момент са неприемливи. Това заяви икономистът доц. Огнян Боюклиев от Института по икономически изследвания при Българската академия на науките в интервю за БНР, коментирайки политиките на правителството, насочени към овладяване на инфлацията.

Критика към проекта на Министерството на икономиката

Доц. Боюклиев посочи, че вече месец се обсъжда проект на Министерството на икономиката, който според него съдържа повече елементи на „политикономия на социализма“, отколкото на пазарна и съвременна икономика. Той заяви, че правителството, вместо да води войни с търговските вериги и да налага икономически необосновани „справедливи цени“, би следвало да провежда социална политика в защита на хората с ниски доходи, които заради инфлацията трудно се справят с поскъпването на храните.

Икономистът определи като недопустимо нормативното налагане на термина „справедлива цена“, тъй като според него единствено пазарната цена може да бъде справедлива. Той обясни, че тя се формира от съотношението между търсене и предлагане и че никой търговски обект не би трябвало да води счетоводство по отделни продукти – колко количество е влязло и на каква цена се продава, както е записано в проекта на икономическото министерство.

Позиция по ДДС и Закона за кооперативите

Доц. Боюклиев разкритикува и опитите за налагане на диференцирана ставка на данъка върху добавената стойност за храните. По думите му при сегашните свръхдефицити в държавния бюджет ДДС по никакъв начин не би трябвало да се променя.

Икономистът коментира и подготовката на Закона за кооперативите, като заяви, че администрацията трябва да подходи по друг начин. Според него принципът на кооперирането е един и същ в целия свят и България не би трябвало да е първата държава, която насърчава кооперативи с участие само на физически лица. Той добави, че в цяла Европа търговията и изкупуването на храни се извършват основно от кооперативи и че тази практика е важно да се приложи и у нас.

Източници

След гроздобера много лозари смятат, че грижите за лозето за годината са приключили, но есента е важен момент за храненето на лозата. След изнасянето на гроздето от насаждението значителна част от натрупаните през сезона хранителни вещества вече напускат лозето заедно с реколтата. Правилното есенно торене на лозята може да подпомогне възстановяването на хранителния баланс, натрупването на резерви и по-добрия старт на растенията през следващата година.

Калият – елементът, който заслужава особено внимание

Есенното торене не означава произволно разхвърляне на NPK тор около лозите. Видът и количеството на тора трябва да бъдат съобразени със състоянието на лозите, почвата, добива и направените почвени или листни анализи. Калият участва в редица процеси, свързани с водния режим, транспорта на асимилати и устойчивостта на растенията към стрес, а освен това има важна роля за качеството и узряването на гроздето.

Това не означава, че всяко лозе автоматично трябва да получава голяма доза калиев тор – в някои почви запасите вече са напълно достатъчни или дори прекомерни. Затова почвеният анализ е много по-надежден ориентир от принципа „колкото повече, толкова по-добре“. За есенно основно торене могат да се използват калиев сулфат или комбинирани NPK торове с по-високо съдържание на калий.

Фосфор, азот, органика и микроелементи

Фосфорът също може да бъде подходящ за есенно внасяне, защото за разлика от азота е сравнително слабо подвижен в почвата. Есенното му внасяне има смисъл, когато анализът показва недостатъчни запаси – фосфорът е свързан с енергийния обмен в растението и с развитието на кореновата система, а при недостиг лозата може да покаже по-слаб растеж и нарушено развитие. Важно е фосфорен тор да не се внася профилактично всяка година, ако почвата вече разполага с достатъчно количество.

Азотът не е типичният елемент за внасяне през късната есен. Когато листата започват да стареят и лозата преминава в покой, способността ѝ да усвоява азот намалява. Късното азотно торене може да стимулира нежелан вегетативен растеж, а неизползваният азот може да се загуби чрез измиване в по-дълбоките почвени слоеве. Съществува обаче важна особеност – веднага след гроздобера, докато лозата все още има здрава и функционираща листна маса, тя продължава да фотосинтезира и да натрупва резерви, и при определени условия може да усвои азот именно в този следберитбен период. Затова не бива да се твърди категорично „никога азот през есента“, а по-скоро да се избягва късното азотно торене, като то се прилага само при доказана необходимост и докато лозата активно усвоява хранителни вещества.

Есента е подходящ момент и за използване на добре разложен оборски тор, компост или други органични материали, особено при почви с ниско съдържание на органично вещество. Органичните торове подобряват структурата на почвата, водозадържащата способност и условията за почвената микрофлора, но при употребата им трябва да се отчита и количеството азот, което те съдържат – органично не означава автоматично безопасно в неограничени количества.

Магнезият има важно значение за нормалното функциониране на хлорофила и фотосинтезата. При доказан недостиг могат да се използват магнезиеви торове, но не е разумно да се внасят ежегодно без установена необходимост. Същото важи и за бор, цинк, желязо и други микроелементи – те са нужни в много малки количества, но границата между недостатъчно и прекомерно количество при тях може да бъде сравнително малка.

Кога точно да торим и как да внесем тора

Ако целта е лозата да усвои хранителни вещества след беритбата, не е нужно да се чака до пълното опадване на листата – при здрава листна маса и активни корени лозата продължава да усвоява хранителни вещества, а част от тях се преразпределят от листата към корените и многогодишната дървесина. За фосфор и калий есенното внасяне в периода на покой също може да бъде ефективна практика, тъй като тези елементи са значително по-слабо подвижни в почвата от азота.

Честа грешка е торът да се изсипва непосредствено до стъблото на лозата. Кореновата система заема значителна площ около растението, затова при гранулирани торове е по-добре той да бъде разпределен по зоната на лозовия ред, а не концентриран в малко петно около стъблото. При подходящи условия внасянето може да бъде последвано от плитко заораване или да се разчита на влагата от валежите за разтварянето му.

Примерна схема за торене

Трудно е да се посочи една универсална норма, валидна за всички насаждения, тъй като количеството тор зависи от почвения тип, запасеността с хранителни елементи, възрастта на лозите, очаквания и получен добив, както и от конкретния вид тор. Посочените стойности са ориентировъчни, а най-точната норма се определя след почвен анализ:

• Добре угнил оборски тор – около 2-4 т/дка, особено подходящ при почви с ниско съдържание на органично вещество; не се препоръчва използването на пресен оборски тор непосредствено около лозите.
• Калиев сулфат при доказана необходимост от калий – около 10-20 кг/дка (при тор с 50% калиев сулфат 15 кг/дка осигуряват около 7,5 кг калиев сулфат на декар); предпочитан вариант, когато се цели избягване на допълнително внасяне на хлориди.
• Троен суперфосфат при ниска запасеност с фосфор – около 10-20 кг/дка (при продукт с 46% съдържание 15 кг/дка осигуряват приблизително 6,9 кг троен суперфосфат на декар); при обикновен суперфосфат с около 20% съдържание – приблизително 20-40 кг/дка.
• Комбиниран NPK тор, например NPK 5-10-20, при нужда от едновременно внасяне на фосфор и калий – ориентировъчно 20-40 кг/дка, което внася около 1-2 кг азот, 2-4 кг фосфор и 4-8 кг калий на декар.
• NPK формулации с по-високо съдържание на калий, например NPK 8-15-30 – около 20-35 кг/дка; при норма от 30 кг/дка такъв тор внася приблизително 2,4 кг азот, 4,5 кг фосфор и 9 кг калий.
• Калиев магнезиев тор при установен недостиг на магнезий – около 15-30 кг/дка.
• При малки семейни лозя често се прилага практиката за внасяне на приблизително 20-30 кг/дка комбиниран тор.

Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова подписа договор с община Велики Преслав за проект за превенция от наводнения по река Златарска в село Златар. Финансирането е по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., Приоритет 4 „Риск и изменение на климата“, съобщиха от екоминистерството.

Защо е нужен проектът

Река Златарска попада в район със значителен потенциален риск от наводнения. Исторически данни сочат мащабни наводнения през 1936 г. и 2005 г. Предвидените дейности целят да подобрят проводимостта на речното корито, да ограничат ерозионните процеси и да намалят риска от заливане при високи води в урбанизираната територия на селото.

Дейности и финансиране

Общата стойност на безвъзмездната финансова помощ по проекта е 270 301 евро, от които 229 756 евро европейско финансиране и 40 545 евро национално финансиране. Срокът за изпълнение е 22 месеца.

• Мерки в участък от 1 680 метра от речното корито
• Почистване на пет мостови съоръжения
• Затревяване на откосите чрез хидропосев върху площ от 5326 кв. м

Комбинацията от технически дейности и природосъобразни решения е насочена към повишаване на устойчивостта на речните брегове и подобряване на условията за безопасно преминаване на водните количества през населеното място. Очакваният резултат е по-добра защита на хората, местната инфраструктура и околната среда, както и принос към изпълнението на мерките за управление на риска от наводнения и адаптация към изменението на климата.

Проектът „Превенция и управление на риска от наводнения по поречието на река Камчия в урбанизирани територии на община Велики Преслав“ се изпълнява по процедура BG16FFPR002-4.006 „Природосъобразни мерки за превенция и управление на риска от наводнения“. Проектното предложение е подадено в рамките на втория краен срок за кандидатстване – до 2 юни 2026 г. Община Велики Преслав е конкретен бенефициент по процедурата.

Бюджет по приоритет 4 и подписани договори

Предвиденият бюджет по Приоритет 4 „Риск и изменение на климата“ е 225 639 930 евро. Средствата, които могат да бъдат предоставени по процедурата за целите на прилагане на интегрирания териториален подход, са до 38 078 759,40 евро. Финансирането за региона в преход (Югозападен регион за планиране) е до 6 362 385,28 евро, а за по-слабо развитите региони – до 31 716 374,12 евро.

До момента са подписани 11 договора – с общините Свиленград, Мадан, Рудозем, Враца, Мизия, Борован, Бяла Слатина, Габрово, Петрич и Девин, на обща стойност 16 436 649,66 евро. Към тях се добавя и последният подписан договор с община Велики Преслав на стойност 270 301 евро.

Чрез Приоритет 4 „Риск и изменение на климата“ се подкрепят защитни и предпазни мерки, които съчетават управлението на риска от бедствия с опазването на природата. Особено значение имат природосъобразните решения, които позволяват по-добро управление на водите, ограничаване на ерозията и възстановяване на естествените функции на речните корита и прилежащите територии.

Сеитбата на есенниците у нас протича вяло заради продължително засушаване, което засяга цялата страна от началото на август насам. Докато кампанията по засяване на пшеницата и ечемика се разтяга във времето, при маслодайната рапица сроковете са по-кратки, а липсата на влага затруднява поникването на вече засятите площи. В Северна България полетата чернеят, а на места в Южна България вече се наблюдават съхнещи посеви.

Промяна в сроковете за сеитба

Практиката от последните няколко години показва, че периодът между 25 август и 15 септември е най-подходящ за сеитба на рапица у нас. Част от фермерите в Южна България обаче предпочитат да започват сеитбата на есенниците по-късно, не по-рано от 1 октомври. Всяко стопанство преценява според конкретните условия и наблюденията си от последните години.

Зимната маслодайна рапица остава във фокуса на земеделските производители, тъй като през изминаващата стопанска година културата се оказа една от най-доходоносните.

Защо рапицата е предпочитана култура

Рапицата е богата на белтъчини и масла, а рапичното масло се използва в хранително-вкусовата промишленост, като добавка за биодизел, суровина за лекарства, бои и лакове. Мощната коренова система на растението спомага за продълбочаване на почвения профил и подобряване на почвената структура. Културата притежава изключителни компенсаторни способности за образуване на повече разклонения и шушулки, особено при по-малка гъстота на растенията на квадратен метър.

Рапицата действа и като естествен подобрител на почвата – при разграждането на растителните ѝ остатъци почвата се обогатява с хранителни елементи, а растението изпълнява ролята на „чистач“ на тежки метали като кадмий, олово и цинк. Освен това е подходяща за отглеждане на нископлодородни и слаби почви и привлича пчелите, което благоприятства развитието на агробиоценозата в местата, където се отглежда.

Културата е и първата, която се прибира през стопанската година, а оттам носи „свежи“ приходи за стопанствата. През предходните два сезона резултатите са били изключително добри – в много стопанства средните добиви са надхвърляли 400 кг/дка, а рентабилността от декар площ е била добра. През сезон 2025-2026 площите с рапица у нас са се увеличили с около 60%, достигайки до 1,6 млн. дка, а изкупната цена средно се е движила около 500-520 евро на тон продукция.

Засушаването разколебава фермерите

Добрите резултати от предходните сезони са били отлична предпоставка земеделските производители да заложат на маслодайната култура и през новия сезон 2026-2027. Засушаването обаче, което започва от началото на август и продължава към момента в цялата страна, разколебава част от тях. Сушата през есента традиционно е лимитиращият фактор, създаващ проблеми при засяването на културата в годините, и определя интереса на земеделците към нея.

Пламен Пенчев, земеделски производител от Бяла Слатина, разказва, че е засял рапицата още на 20 септември, но към момента няма нищо поникнало. По думите му от Плевен до Видин не е валял дъжд повече от 100 дни, а сушата е повсеместна – трудно се прави подготовка на полетата и трудно се сее. Той посочва, че сега започва сеитбата и на зърнено-житните култури, но са нужни валежи, защото продължаването на засушаването би довело до сериозни проблеми за посевите.

Стопанство „Виялишки – 90″ е едно от малкото в Северозападна България, което от години последователно засява маслодайната култура. За този сезон за рапицата са отделени 4 хиляди декара, площите са подготвени веднага след освобождаването на предходната култура, а сеитбата е извършена в оптималните срокове. Въпреки това в района все още няма поникнали растения заради липсата на влага.

Сходно е положението и в района на Търговище. Петко Петков, управител на земеделска кооперация Черноломие в Горско Абланово, разказва, че в момента се сее пшеница, а рапицата е засята преди около 20 дни. За тази култура кооперацията е отделила 2 хиляди декара, като площите са увеличени с 500 декара спрямо миналия сезон. Към момента обаче все още няма поникнали посеви.

Петков коментира, че рапицата се определя от повечето колеги като капризна и трудна за отглеждане култура, и допълва, че за добри производствени резултати е необходимо да се спазват добрите практики, независимо каква култура се отглежда. Според него през последните години практически всички култури могат да са проблемни, което е показател, че рисковете трябва да се разпределят – чрез отглеждане на повече култури и избор на сортове и хибриди с различни срокове на зреене.

По думите на управителя рапицата е била най-рентабилната култура през изминаващия сезон в неговата кооперация – при среден добив малко над 400 кг/дка и реализация около 500 евро на тон, равносметката е добра, а продукцията е продадена веднага след прибирането ѝ. Петков добавя, че с добра реализация тази година е и слънчогледът, докато при всички останали култури има сериозни проблеми, а силозите в страната масово са пълни със зърно. Пламен Пенчев допълва, че няма добри цени и няма пазар, а увеличението на разходите е значително.

Поникнали посеви почти няма

Поникнали растения на рапица има на много малко места в страната. В района на Ихтиман например има поле с „видима“ рапица, но растенията все още са дребни, а посевът е неизравнен – вероятно заради локални валежи, провокирали покълването. Има и други полета, където културата е във фаза поници или в съвсем начално развитие. Фермери от Южна България споделят, че на места се наблюдават изсъхнали посеви, които вероятно ще се наложи да бъдат развалени сега или напролет.

Ангел Вукодинов, земеделски производител от района на Съединение, разказва, че е засял рапицата през септември и тя е поникнала, но липсата на влага вече оказва негативно влияние на посевите, които започват да съхнат. По думите му, ако в близките дни не паднат валежи със стопанско значение, ще се наложи да се мисли за презасяване.

Критични фази и грижи за културата

Специалистите посочват, че за да развият потенциала си, хибридите се нуждаят от около 3 месеца есенна вегетация. Оптималната фаза за зимуване на растенията е добре развита коренова система и листна розетка с около 8 листа. При рапицата има няколко критични фази – през есента това е моментът на поникване, а през зимата – опасността от измръзване.

Загуба на растения е възможна, ако зимата е безснежна и има т. нар. сух студ, при който посевите не са покрити със сняг или дебелината на снежната покривка е недостатъчна да ги предпази. При силно слънчево греене през зимата рапицата фотосинтезира и усвоява, и отделя влага, но при по-ниски почвени температури растенията не могат да усвояват вода от почвата, вследствие на което загиват заради физиологична суша. Друга опасност за слабите посеви е честото замръзване и размръзване на почвата поради температурни колебания, което може да доведе до загиване на корените заради изтеглянето на растенията.

За намаляване на тези рискове е необходимо използването на растежни регулатори. Фунгицидното третиране на рапицата във фаза 4-6-и лист например има положителен ефект, тъй като помага на растенията да развият по-добре кореновата си система, задържа растежа им и повишава студоустойчивостта им.

Азотното торене през есента подпомага минерализацията на растителните остатъци от предшественика и осигурява оптимално развитие на културата преди зимуване. За да формира 100 кг семена и съответната надземна биомаса, растението извлича от почвата от 4,5 до 6,5 кг азот, от 2,3 до 2,8 кг фосфор и от 4 до 6 кг калий, посочва науката. Внасянето на азот трябва да е балансирано, тъй като прекомерни количества увеличават вероятността от прорастване на посева, а оттам и риска от частично или цялостно измръзване на растенията.

Внасянето на микроелемента бор също има положителна роля, тъй като повишава зимоустойчивостта, предотвратява изтеглянето на растенията и спомага за формирането на генеративните органи, напомнят агроспециалистите. При недостиг на бор младите листа се деформират, стъблата закъняват, а в по-късните фази на развитие намалява броят на шушулките и се стига до недобро озърняване. При първото пролетно подхранване, което се прави в края на февруари – началото на март, освен азот се внася и сяра, а второто подхранване се извършва в средата на април отново с азот.

Борбата с вредителите също е от решаващо значение за опазването на реколтата – мерките срещу болестите и неприятелите започват още от есента и продължават с възобновяването на вегетацията през пролетта. Третиранията трябва да са обосновани, с подходящи продукти за растителна защита, използвани в точно определения момент, а особено внимание се изисква при пръскане срещу неприятели по време на цъфтежа на рапицата.

Отглеждането на новородено теле без неговата майка е сериозно предизвикателство за малкото стопанство – независимо дали причината е липса на мляко у кравата, заболяване или продажба на майката. Изкуственото хранене изисква стриктна дисциплина, внимание към детайла и търпение, тъй като стомахът на новороденото теле все още е в процес на изграждане.

В първите дни теленцето функционира практически като едностомашно животно – млякото отива директно в сирищника (същинския стомах) благодарение на специален мускулен жлеб, наречен хранопроводен улей. Търбухът, най-голямото предстомашие, което по-късно смила тревата и сеното, в началото е стерилен и недоразвит. Всяка стъпка при храненето трябва да стимулира правилното развитие на търбуха и да предотврати стомашно-чревните разстройства, които са най-честата причина за загуба на малки телета.

Първите часове: ролята на коластрата

Първият ден определя по-нататъшния живот на животното. Телетата се раждат без собствен имунитет – всички защитни антитела идват единствено от майчината коластра. Тя трябва да се даде възможно най-рано, идеално между втория и шестия час след раждането. След дванадесетия час червата на телето бързо губят способността си да усвояват едрите протеинови молекули на имуноглобулините, а след двадесет и четвъртия час този прозорец се затваря окончателно.

При първото хранене телето трябва да изпие около 2 литра коластра, или количество, равняващо се на близо 10% от телесното му тегло. Най-добре е да се използва чиста бутилка с биберон, тъй като сукателният рефлекс стимулира затварянето на хранопроводния улей и млякото отива точно където трябва. Ако телето е твърде слабо и няма рефлекс, се прилага специална сонда, но внимателно, за да не се залее белият дроб.

Стартерна смеска и сено за бърз растеж

За да се превърне бозайникът в преживно животно, отрано трябва да се предложи твърда храна. Сухият фураж и бактериалната ферментация в търбуха произвеждат мастни киселини, предимно маслена и пропионова, които карат стените на търбуха да образуват папили – микроскопични власинки, усвояващи хранителните вещества.

Домашен стартер може да се приготви по следната рецепта:

• Счукана или едросмляна царевица – 35% (осигурява леснодостъпна енергия);
• Плющен или млян ечемик – 20% (стимулира храносмилането);
• Овесени ядки или цял овес – 15% (подходящ за младите стомаси);
• Високопротеинов соев шрот – 25% (основен източник на градивен протеин);
• Витаминно-минерален премикс за телета – 3% (за здрави кости и имунитет);
• Креда или дикалциев фосфат – 2% (балансира калция и фосфора).

Стартерът се предлага още на петия ден в съвсем малки количества – по една шепа. Целта е до пълното отбиване телето да изяжда по 1,5 до 2 кг от смеската на ден.

Сеното е от решаващо значение за оформянето на мускулатурата и тонуса на търбуха, но съдържа по-малко концентрирана енергия от стартера. Предлагането му започва след втората седмица, като се дава само най-качественото, фино, добре изсушено и без прах или мухъл люцерново или ливадно сено, поставяно на малки количества в яслите, за да остава ароматно и свежо.

График за хранене от раждането до отбиването

Графикът е оптимизиран за отглеждане с качествен млекозаместител и стартерна смеска. Спазването на часовете създава условен рефлекс у телето и намалява стреса.

• Ден 1: коластра – 3 до 4 пъти дневно, общо около 4-5 литра за деня;
• Ден 2 до 7: млекозаместител – 2 пъти дневно по 2 литра; съдовете се мият до блясък; от третия ден се осигурява съд с прясна вода, а от петия – съвсем малко стартер;
• Седмица 2 до 4: млекозаместител – 2 пъти дневно по 2,5 литра; добавя се шепа фино сено, а количеството стартер постепенно се увеличава;
• Седмица 5 до 6: преминаване към еднократно хранене с мляко – 2,5-3 литра сутрин; лекият глад през втората половина на деня кара телето да консумира повече сух фураж и вода;
• Седмица 7 до 8 (отбиване): постепенно намаляване на млекозаместителя наполовина за няколко дни, а след това пълно спиране.

Телето е готово за окончателно отбиване от млякото само ако изяжда поне 1,5–1,8 кг стартерна смеска на ден в продължение на поне 3 последователни дни. Млекозаместителят трябва да се дава строго при температура 38–39°C. За всеки изяден килограм сух фураж телето изпива около 4 литра вода – без достатъчно вода ферментацията в търбуха спира, а с нея спира и апетитът.

Най-честите грешки при отглеждане на теле на ръка

При отглеждането на телета без майка пропуските бързо водят до заболявания. Сред най-разпространените грешки са:

• Неправилна температура на млекозаместителя – студено мляко под 35°C не задейства правилно хранопроводния улей и предизвиква диария, а горещо мляко над 45°C причинява изгаряния и разрушава витамините. Препоръчва се използването на кухненски термометър;
• Повърхностно миене на съдовете – изплакване само със студена вода оставя мазен филм, в който бактерии като E. coli и Salmonella се размножават за часове; кофите трябва да се мият с гореща вода и препарат и да се подсушават след всяко хранене;
• Липса на чиста вода – схващането, че телето не се нуждае от вода, защото пие мляко, е погрешно, тъй като млякото отива в сирищника, а водата е необходима за търбуха; поилна вода трябва да се осигурява от третия ден;
• Хранене „на око“ – разбъркването на млекозаместителя без везна прави разтвора прекалено гъст, което води до запек и дехидратация, или прекалено разреден, което води до гладуване; стандартната пропорция е 125 г прах, допълнени с топла вода до 1 литър готов разтвор;
• Резки промени в храната – смяната на марката млекозаместител или състава на фуража от днес за утре предизвиква ентерити; всяка промяна трябва да става плавно, в продължение на 3–5 дни чрез смесване;
• Късно предлагане на концентрат – чакането телето да навърши един месец, преди да му се даде стартер, забавя развитието на търбуха; началото трябва да е с малки количества още през първата седмица;
• Лошо разбиване на праха – добавянето на млекозаместителя в твърде студена вода образува бучки, които дразнят стомаха; прахът трябва първо да се разтвори в малко вода с температура около 45-50°C, да се разбие добре и след това да се разреди с хладка вода до 38°C.

Първа помощ при диария

Диарията е най-честият проблем при телетата. В повечето случаи животното не загива от самата инфекция, а от дехидратация и загуба на ценни соли, затова бързото възстановяване на течностите е от решаващо значение.

Домашен електролитен разтвор от 2 литра може да се приготви от следните продукти:

• Топла преварена вода – 2 литра, охладена до около 38°C;
• Глюкоза или чиста захар – 2 супени лъжици, осигурява незабавна енергия;
• Готварска сол – 1 чаена лъжичка, възстановява изгубения натрий;
• Сода бикарбонат – 1 чаена лъжичка, неутрализира киселинността в организма;
• Калиев хлорид (диетична сол) – 1/2 чаена лъжичка, по избор, ако има наличност.

Съвременната ветеринарна медицина препоръчва млякото да не се спира напълно, защото телето се нуждае от енергия, за да се бори с болестта – порцията мляко се намалява наполовина, но се продължава с даването му. Електролитът се дава между храненията, като се изчакват поне 2 часа след млякото: сутрин – мляко, след 2-3 часа – електролит, следобед – електролит, вечер – мляко. Телето трябва да изпие между 2 и 4 литра от домашния електролитен разтвор на ден, разпределен на няколко приема.

Ветеринарна помощ трябва да се потърси без бавене, ако се установят следните симптоми: хлътнали очи – ясен знак за критично ниво на дехидратация; студени уши и студена устна кухина – показва, че телето губи способност да регулира телесната си температура; загуба на сукателен рефлекс – телето отказва да пие и от биберона; пълна летаргия – животното лежи настрани, не може да изправи главата си и не реагира на дразнители. При тежки състояния тъканите на телето не могат да абсорбират течности през стомаха и ветеринарният лекар поставя венозна система с физиологични разтвори, което често е единственият шанс за спасяване на животното.

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) отговори на поредица от въпроси на кандидати по интервенция II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на селските райони 2023-2027 г. Приемът на инвестиционни проекти от млади фермери продължава до 2 ноември, а част от получените отговори са полезни и за други кандидати за подпомагане.

Намерение за засаждане на малини в оранжерии

Земеделец, който планира да отглежда малини в неотопляеми оранжерии/тунели по технология с контейнери от 7 литра, пълни с кокосов субстрат, попита дали 1,2 декара бъдеща оранжерийна площ могат да бъдат включени в началния стандартен производствен обем (СПО) като намерение за засаждане. Тунелите, общо три на брой с размери 8 на 50 метра, все още няма да са изградени към датата на подаване на заявлението, а изграждането им се предвижда да започне след януари 2027 г.

От МЗХ поясняват, че когато икономическият размер на стопанството се доказва с намерение за засаждане или засяване на култури през текущата спрямо кандидатстването стопанска година, в заявлението задължително трябва да бъде посочен период не по-дълъг от 30 дни, в който ще се извърши засаждането. Според същата разпоредба обаче съществуват изрични изключения, които не могат да бъдат включвани при определяне на началния икономически размер чрез намерение: животни с намерение за придобиване, трайни насаждения с намерение за засаждане с вкоренен по картонажен метод материал, както и ягоди с намерение за засаждане. Затова, посочват от министерството, не може да бъде включено намерение за засаждане на 1,2 декара малини, отглеждани в саксии или контейнери с кокосов субстрат, при формирането на началния икономически размер на стопанството.

Кандидатът зададе и допълнителни въпроси – дали оранжерийните конструкции трябва да са вече изградени към датата на подаване на заявлението, или е допустимо да бъдат изградени след подаването му, но преди посочения период за засаждане, в какъв срок след подаването следва да бъдат изградени тунелите и засадени растенията, как се доказва изпълнението на намерението, както и дали има ограничение за включване в началния СПО на малини, засадени с предварително вкоренен или контейнерен посадъчен материал без директен контакт на кореновата система с почвата.

В отговор от МЗХ посочват, че въпросът е свързан с точка 4 от раздел 7, отнасяща се до допустимите кандидати бенефициенти. Едно от ключовите условия за допустимост е те да са регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. При регистрацията земеделските стопани подават в областните дирекции „Земеделие“ анкетна карта, в която изрично посочват използваната земеделска земя, включително начина ѝ на трайно ползване – полски култури, зеленчукови градини, оранжерии, парници, трайни насаждения, естествени ливади, мери и пасища или други (угар). Кандидатите предоставят и документи, доказващи правно основание за ползване на земята, като за да бъде призната оранжерията от Областната дирекция „Земеделие“, съоръжението трябва да съответства на имота, а в скицата от кадастъра начинът на трайно ползване трябва да е вписан като „Оранжерия“.

В обобщение от МЗХ заявяват, че хипотезата 1,2 декара бъдещи малини в оранжерии, отглеждани в саксии или контейнери с кокосов субстрат, да бъдат включени в началния СПО на кандидата като намерение за засаждане и изчислени по съответния код за оранжерийно производство на малини, при положение че ще бъдат засадени в тунели, чието изграждане ще започне след януари 2027 г., не представлява допустима инвестиция.

Допустимост на техника и оборудване

Друг кандидат попита дали мобилният модул за пожарогасене Shumcar Farmer, предназначен за превенция и гасене на пожари в земеделски площи и описан в точка 6 от условията за кандидатстване за „Автоматизация в растениевъдството и защита на културите“ от Приложение 7, се приема за допустима инвестиция. Съоръжението е оборудвано с резервоар за вода с вместимост 1000 литра, помпа с дебит 120 литра в минута и система за подаване на вода, предназначена за защита на земеделски площи и продукция при полски пожари. Отговорът на министерството е утвърдителен – инвестицията е допустима.

На въпросите дали модулът може да се оборудва със саморазтоварващо земеделско ремарке, с мулчер или с автоматична ножица за резитба, от МЗХ отговарят, че „Саморазтоварващо земеделско ремарке“, „Самоходна дистанционно управляема косачка или мулчер“, както и „Акумулаторни ножици за резитба“ не попадат в обхвата на Приложение 7 от условията за кандидатстване.

Фермер, който се интересува от закупуване на активи – машини и оборудване за земеделското стопанство втора употреба, получи отговор, че в насоките за кандидатстване няма ограничение за закупуване на такива активи втора употреба.

Регистрация на животновъдни обекти и стопански постройки

Животновъд, чийто животновъден обект е регистриран с удостоверение от 8 юни 2021 г. по чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, попита дали отговаря на условията за допустимост. Отговорът от МЗХ е отрицателен, тъй като в този прием могат да участват само кандидати, чиято фирма е регистрирана не по-късно от 24 месеца, или две години, преди кандидатстването.

Същият кандидат попита и при кои форми на отглеждане на животни е задължително наличието на стопански постройки в животновъдния обект и при кои не. От министерството обясняват, че изискванията към животновъдните обекти, включително към сградите и помещенията за отглеждане на животните, зависят от вида на животните и са посочени в Наредба № 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

Първо плащане при намерения за засаждане

В процеса на обществено обсъждане е даден и отговор, свързан с точка 2.2, според която когато началният икономически размер на стопанството се доказва с намерения за засаждане или засяване през текущата стопанска година, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция извършва първото плащане и проверката на място за установяване спазването на засаждането по реда на чл. 40, ал. 3 от Наредба № 4 от 2024 г. Наредбата е в процес на изменение и е публикувана за обществено обсъждане до 12 октомври 2026 г. След публикуването на проекта е постъпило предложение за промяна в текста на чл. 40, ал. 3, което предвижда възможност за извършване на първо плащане преди проверка от ДФЗ в случаите на заявени намерения за засаждане или засяване. Управляващият орган на Стратегическия план за развитие на селските райони 2023-2027 г. е приел това предложение предвид периода на кандидатстване, който попада в началото на стопанската година, тъй като предложението е в полза на кандидатите.

Във връзка с това кандидат попита дали означава, че може да кандидатства с изисквания минимален обем на стопанството от 8000 евро изцяло с намерения за засаждане на трайни насаждения през текущата стопанска година, до 31 септември 2027 г., с изключение на картонажния метод, и съответно да получи първо плащане, преди да е извършил засаждането, като периодът за засаждане е в диапазона март-април 2027 г.

От МЗХ отговарят, че когато икономическият размер на стопанството по точка 2.3 се доказва с намерения за засаждане или засяване на земеделски култури през текущата спрямо кандидатстването стопанска година, в заявлението за подпомагане задължително се посочва период не по-дълъг от 30 дни, в който ще се извърши засаждането или засяването. При изчисляване на икономическия размер на стопанството към датата на кандидатстване не се допуска включване на животни с намерение за придобиване, включване на трайни насаждения с намерение за засаждане с вкоренен по картонажен метод материал, както и включване на ягоди с намерение за засаждане. В точка 2.2 от раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от условията за изпълнение подробно е описано при какви условия и как ще се извърши първото плащане.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) започва тематични проверки в предприятията за производство на слънчогледово олио и други растителни масла за хранителни цели в цялата страна. Контролните действия ще се извършват от 12 до 22 октомври включително.

Какво ще проверяват инспекторите

Проверките ще обхванат производствения капацитет на предприятията, складовите наличности, както и проследимостта на суровините и готовата продукция. Инспекторите от Областните дирекции по безопасност на храните ще установяват дали производствените дейности отговарят на изискванията на действащото законодателство.

Контролът ще включва установяване на обема на производство в предприятията съгласно технологичните им проекти и сравняване с реалната продукция към момента на проверката. Инспекция ще бъде извършена и на произведените количества растителни масла, изразени в литри за ден.

Документи за произход и движение на суровините

Освен производствените обеми, БАБХ ще проверява и документите, удостоверяващи произхода и движението на суровините и готовите храни. При установяване на несъответствия ще бъдат предприемани мерки съгласно приложимото законодателство в областта на храните.