На 2 и 3 октомври 2026 г. Изложбеният център на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) край село Мечкарево, до Сливен, ще бъде домакин на „Ден на Българския производител – Сливен 2026“. Събитието се организира от ИАСРЖ със съдействието на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ и ще събере животновъди, селекционери, производители, преработватели, представители на аграрния бизнес и посетители от цялата страна.

Програма на изложението

На 2 октомври е предвидено настаняването на животните и на изложителите, а основната програма за посетители ще се проведе на 3 октомври. Изложението на елитни животни ще представи постиженията на българската селекция и развъдната дейност. През целия ден ще работи и фермерски и занаятчийски пазар с български производители, местни продукти и традиционни занаяти. Посетителите ще могат да разгледат и изнесена експозиция на музея на Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България.

Коневъдството в центъра на вниманието

Специално място в тазгодишното издание ще заеме коневъдството. Посетителите ще имат възможност не само да видят различни породи отблизо, но и да се запознаят с многообразието на конния спорт. На терена ще бъдат представени две хиподрумни спортни дисциплини, три класически и две любителски. Публиката ще види демонстрации по прескачане на препятствия и обездка, както и представяне на дисциплината издръжливост. Програмата ще продължи със запрежчик и двуколка с рисист кон, обиколки и представяне на надбягване с чистокръвни коне. На терена ще стъпят още коне за туризъм, а сред най-впечатляващите участници ще бъдат представителите на тежковозните породи.

Богатото разнообразие в коневъдната част ще бъде представено от източнобългарски, плевенски и дунавски кон, рисиста порода, фламандски тежковоз, чистокръвна английска и чистокръвна арабска порода, арабска шагия и пони. Особено място заемат българските породи дунавски, източнобългарски и плевенски кон – част от традициите и историята на организираното коневъдство у нас. Представянето им пред широката публика насочва вниманието и към усилията на селекционери и развъдчици за тяхното развъждане, селекция и съхраняване.

Какво друго предстои на 3 октомври

Програмата на 3 октомври ще започне с фолклорни изпълнения от 10:30 часа, а официалното откриване е в 11:00 часа. Предвидени са още специализирана клубна изложба на българско овчарско куче и аукцион за мъжки телета от породата българско кафяво говедо. От 15:00 часа вниманието ще привлече „Парадът на малките любимци“ – шоу демонстрация на декоративни породи животни от ферма „Парадайз“. Миниатюрни кончета и магаренца ще бъдат сред атракциите за децата и семействата. Входът за посетителите е свободен.

Есенно отелване наближава за много говедовъдни стада, а с него идва и необходимостта от навременна подготовка за осигуряване на добро здраве на телетата. Доенето през зимата може да бъде скъпо начинание дори в най-благоприятните години заради ограничените запаси от фураж и незадоволителните изкупни цени на млякото, което поставя допълнителен натиск върху маржовете на печалба на фермите.

Защо подготовката на помещенията е решаваща

Добрата подготовка е от съществено значение за успешния сезон на отглеждане на телета. Тя включва щателно почистване и дезинфекция на помещенията, преградите, боксовете и цялото оборудване за хранене, за да се сведе до минимум рискът от пренос на бактерии.

При стадата с есенно отелване сезонът може да бъде особено продължителен, тъй като обикновено преминава директно в сезона на пролетното отелване без голяма пауза. Това означава, че времето за подготовка, почистване и дезинфекция преди телетата да заемат помещенията за следващите няколко месеца е силно ограничено.

Фермерите трябва да осигурят достъп до чиста и прясна вода в предната част на боксовете, близо до местата за хранене и пиене, тъй като водата стимулира приема на концентриран фураж и развитието на търбуха. Постоянството е от решаващо значение за здравето на телетата, затова е необходимо въвеждането на стандартни работни процедури, особено когато в сезона на отелване участват повече хора.

Условия на отглеждане и рискове от заболявания

Оптимизирането на здравето на телетата от раждането до отбиването е първата стъпка към постигане на целевата възраст от 24 месеца за първо отелване при юниците за ремонт на стадото. Проучвания показват, че всяко забавяне или проблем в развитието на телето преди отбиването може значително да повлияе на способността на животното да достигне тази цел.

Вентилацията и гъстотата на настаняване оказват влияние върху здравето и продуктивността на телетата. Неправилното оттичане на течности, влажният въздух и навлизането на отпадни води в боксовете повишават податливостта на животните към заболявания като пневмония или диария. Чистата и суха постелка е от съществено значение, а редовното отстраняване на замърсените материали е необходимо през целия сезон на отелване, за да се ограничи рискът от разпространение на болести. Приготвянето на храната и почистването на оборудването трябва да стават на известно разстояние от телетата, като кофите и хранилките се почистват и дезинфекцират редовно.

Лечението на болните телета значително увеличава ежедневната натовареност в и без това интензивния сезон на отелване. Допълнителният разход на време, наред със скъпото лечение и последиците за растежа и продуктивността през целия живот на животното, води до загуба на ценни ресурси. Пневмонията е най-честата причина за смъртност и влошени показатели при младите говеда в периода от отбиването до 10-месечна възраст и може да намали средния дневен прираст на живо тегло с до 200 грама. Тези животни може никога да не се възстановят напълно, което увеличава разходите за отглеждането им през целия живот и намалява ефективността на превръщане на фуража в прираст или продукция.

Коластрата – основа на имунитета на телето

Приемът на коластра е от решаващо значение за здравето и растежа на телетата, тъй като свежда до минимум риска от заболявания, често срещани в помещенията за отглеждане. Качеството на коластрата се определя от концентрацията на имуноглобулини (IgG) и може да се измери във фермата с колострометър, при който стойността трябва да бъде над 50 г/л IgG, или с рефрактометър по скалата на Брикс, при който стойността трябва да бъде над 22%.

Качеството на коластрата намалява след шестия час, затова тя трябва да се издои и да се даде на телето възможно най-скоро. Ако не се използва цялото количество при първото хранене, остатъкът трябва да се съхранява в хладилник или да се замрази. Правилото за количеството е 10% от телесното тегло на телето – например теле с тегло 40 кг трябва да получи 4 литра коластра.

В идеалния случай телетата трябва да се хранят с бутилка с биберон, тъй като това стимулира преминаването на коластрата към стомаха. Когато обаче телетата се раждат едно след друго в бърза последователност, времето често не достига и популярен метод за гарантиране на приема е стомашната сонда, която осигурява постъпването на цялото количество коластра директно в стомаха на телето.

Заместителите на мляко за телета имат собствени указания за хранене и посочено съдържание. Съставът на продукта трябва да се обсъди с ветеринарен лекар или специалист по хранене, за да се гарантира, че покрива нуждите на подрастващите телета. Препоръчва се инвестиция във везна за измерване на всяка порция заместител, а мерителните съдове да се калибрират редовно, за да се осигури правилното съотношение при смесване. За постигане на минимален прираст от 0,6-0,8 кг на ден в периода преди отбиването телетата трябва да получават между 750 и 900 г млекозаместител дневно.

Планът за здравето на цялото стадо трябва редовно да се обсъжда с ветеринарния лекар. Той следва да включва схема за лечение и ваксинация на телетата, както и анализ на натиска от заболявания през изминалата година и възможностите за подобрение преди предстоящия сезон.

Как се използва колострометър

Правилната употреба на колострометър изисква няколко стъпки. Пробата от коластра се поставя в чист цилиндър и се оставя да се охлади до стайна температура (20-22°C) за по-голяма точност – ако е твърде топла, уредът може да отчете по-ниско качество на антителата. Образуването на пяна трябва да се ограничи, тъй като пречи на отчитането на скалата.

След това колострометърът се поставя да плува в коластрата:

• Ако плува в зелената зона, качеството е добро – коластрата трябва да се даде на новороденото теле възможно най-скоро, в идеалния случай до 2 часа, или да се съхрани.
• Ако плува в оранжевата зона, качеството е средно – такава коластра не трябва да се дава на телето през първите 24 часа от раждането му, но е подходяща за телета на 2-3-дневна възраст, консумирали вече коластра с добро качество.
• Ако плува в червената зона, качеството е лошо – коластрата трябва да се изхвърли или да се даде на по-големи животни.

Коластра с добро качество може да се съхранява в хладилник до 7 дни, а във фризер – до 1 година, като трябва да се охлади или замрази в рамките на 1-2 часа след издояването. При престой на стайна температура броят на бактериите в нея се удвоява на всеки 20-30 минути.

Есенното засаждане на ягоди е подходяща алтернатива на пролетното, тъй като културата се вкоренява бързо, е студоустойчива и зимува добре в умерен климат. При засаждане през есента растенията дават реколта още следващото лято, докато при пролетно засаждане първият сезон обикновено се пропуска.

Кога е подходящото време

Както пролетта, така и ранната есен са подходящи периоди за засаждане на ягоди, но всеки от вариантите има своите предимства и недостатъци. Ягодите, засадени през пролетта, не дават реколта в сезона на засаждането, но имат време да се вкоренят добре и да се развият оптимално през летните месеци, което им помага да преживеят по-успешно първата зима. Есенното засаждане носи по-голям риск поради непредвидимото време, но дава възможност за реколта още през следващия сезон.

Ключът към успешното начинание е разсадът да се засади в точното време и по правилния начин. Подходящият момент е около месец преди първите слани. В северните райони е препоръчително засаждането да се планира за края на лятото или началото на есента, а в южните може да се изчака до октомври.

Подготовка на почвата и торене

Лехите трябва да се оформят предварително, за да се слегне почвата и торовете да се разтворят частично, превръщайки се в лесноусвоима форма за растенията. Ягодите реагират еднакво зле както на излишък, така и на липса на влага, затова изборът на вид леха е важен. В райони с лека почва, склонна към изсъхване, ягодите се засаждат на нейно ниво, за да се предпазят корените от прегряване и изсъхване. В ниско разположени места, застрашени от наводнения през пролетта или есента, е добре да се изградят повдигнати лехи.

Почвата под ягодите се изчерпва бързо от хранителни вещества, особено по време на цъфтеж и плододаване, затова трябва да се обогати предварително. Препоръчва се внасяне на компост или хумус в количество 8-10 кг на квадратен метър, заедно с минерални торове – 40-50 г суперфосфат, 20 г калиев сулфат и 25 г урея на квадратен метър. Като алтернатива може да се смеси една кофа компост и хумус с дървесна пепел в количество 2 чаши на квадратен метър.

Алгоритъм за засаждане и мулчиране

Ямките за засаждане на ягоди трябва да са разположени на разстояние 30-40 см една от друга и достатъчно дълбоки, за да поберат удобно кореновата система на разсада. Преди засаждане в ямката се добавят малко вода и шепа пепел, за да се предотвратят болести и да се подхранят младите корени. След поставянето на растението корените се разпределят внимателно във всички посоки, покриват се с почва, която след това се уплътнява. Точката на растеж трябва да остане на нивото на земята – при по-дълбоко засаждане разсадът изсъхва, а при твърде плитко засаждане корените се оголват и рискуват да измръзнат или изсъхнат.

Веднага след засаждането се препоръчва мулчиране на почвата със слама, суха окосена трева или борови иглички. Мулчът, положен през есента, задържа влагата, предотвратява растежа на плевели и предпазва корените от зимните студове. За максимален ефект мулчирането трябва да обхваща площта под и около растенията.

Като алтернатива на органичния мулч много градинари използват черен агротекстил, който се полага върху лехата преди засаждането, след което на местата за разсада се правят кръстосани разрези. Съществуват и варианти с фабрично перфорирани отвори. Този метод ограничава плевелите, намалява изпарението на влага, предотвратява замръзване на почвата, пази плодовете от контакт с нея и намалява риска от гъбични инфекции и от появата на определени неприятели. При този начин на засаждане е необходимо и по-малко тор, защото се внася прецизно при всяко растение.

Място, предшественици и избор на сорт

Ягодите се развиват най-добре след пъпеши, тикви, бобови култури като грах и боб, зелени видове – маруля, магданоз, копър, а също и след моркови, цвекло, лук, чесън, патладжан, пипер, картофи и кръстоцветни култури като зеле и рукола. Не е препоръчително ягодите да се засаждат на място, където преди това са отглеждани малини или къпини, тъй като тези култури имат общи неприятели. Не се препоръчва отглеждането на ягоди на едно и също място повече от 3-4 години, тъй като това влияе негативно на добива.

При избора на място трябва да се търси добра осветеност и защита от студени ветрове. Подпочвените води не бива да са твърде близо до повърхността – ако това е така, се налага изграждане на повдигната леха. Що се отнася до почвата, най-подходящи за културата са песъчливо-глинестите или глинестите почви с неутрално pH между 5,5 и 6,5.

Изборът на сорт зависи от вкусовите предпочитания и от предназначението на плодовете. За съхранение и транспортиране са подходящи сортове с твърдо и еластично месо. Много сладките плодове са подходящи за приготвяне на сладко, защото изискват по-малко захар при обработка. За консумация в свежо състояние се препоръчват сортове с най-големи и красиви плодове, а за няколкократна реколта през сезона – сортове, които плододават многократно.

Подготовка за зимата и отглеждане в контейнери

Листата на новозасадените растения не трябва да се подрязват – заедно с мулча те предпазват кореновата система от зимните студове. През есента, при сухо време без слани, ягодите се поливат приблизително веднъж седмично, което подпомага растежа на корените и укрепва растенията преди зимата. Преди настъпването на студеното време трябва да се отстранят всички сухи или повредени листа. С първите слани лехите могат да се покрият със светъл покривен материал върху арки или със смърчови клони, царевични или слънчогледови стъбла.

Ягодите могат да се отглеждат и в саксия, по-голям контейнер или висяща кошница на терасата, макар при този начин на отглеждане плодовете обикновено да не са толкова големи, колкото при засаждане на открита леха. При това решение е добре да се потърси съвет от консултанти в разсадника, от който се избира посадъчният материал.

Агрометеорологична прогноза за периода 25 септември – 2 октомври 2026 година, изготвена от Любомир Маринов от секция „Агрометеорология“ в Националния институт за метеорология и хидрология, предвижда валежи, които ще затруднят прибирането на окопните култури и сеитбата на есенниците. През следващия 8-дневен период агрометеорологичната обстановка ще се определя от средноденонощни температури под климатичните норми.

Валежи в началото на периода

В началото на периода се очакват валежи в западната част на страната, а по-късно – и в полските райони на южна и североизточна България. След отчетените слани на места в югозападна България в края на предходния период, през следващия условия за образуване на слани не се прогнозират.

Очакваните валежи ще увеличат запасите от влага в почвата, но ще затруднят освобождаването на площите от късните окопни култури, както и подготовката им за сеитба на есенници.

Подобряване на условията във втората половина на периода

През втората половина от периода агрометеорологичната обстановка ще позволи прибирането на реколтата от лозовите и овощните насаждения, както и от площите, заети с късни окопни култури и зеленчуци. Времето ще е подходящо за подготовка на полетата, предвидени за сеитба с есенници, а също и за внасяне на минерални и органични торове.

Оптимални срокове за сеитба на есенниците

Препоръчително е да бъдат спазени оптималните срокове за сеитба на есенните житни култури. Те са различни за отделните региони на страната:

• за високите полета и предпланинските райони – между 20 септември и 10 октомври;
• за Дунавската равнина и Добруджа – между 25 септември и 10 октомври;
• за южна България – от 1 до 20 октомври.

Промените в глобалните хранителни вериги, нарастващото внимание на потребителите към произхода на храната и стремежът към здравословен начин на живот превърнаха малките и фермерските пазари в критично важен сегмент на аграрната икономика. За малката и семейна ферма те са не просто алтернативен канал за дистрибуция, а фактор за оцеляване, автономност и икономическа устойчивост.

Защо късата верига на доставки е изгодна за фермера

Традиционният модел на преработка и прекупуване поставя малкия производител в зависима позиция. Заради ниските изкупни цени и високите маржове на прекупвачите и търговските вериги, значителна част от добавената стойност се губи по пътя от нивата до потребителя. Малките пазари разчупват тази зависимост, като създават скъсена верига на доставки – директен контакт между производителя и крайния купувач.

Късата верига на доставки обхваща продажби, при които броят на посредниците между производителя и потребителя е сведен до нула или най-много един. Малките пазари – общински, квартални, седмични фермерски или мобилни – са класически пример за този модел. Основните икономически предимства за домашната ферма включват:

• Задържане на пълния търговски марж – отпадането на прекупвачи, логистични компании и търговци на едро позволява цената да отразява реалната стойност на труда на фермера;
• Бърза ликвидност и редовен паричен поток – за разлика от търговските вериги, където плащанията се отсрочват с месеци, продажбата на пазар носи незабавни парични средства;
• Гъвкавост в асортимента и ценообразуването – фермерът може да предлага сезонни и бутикови продукти в малки серии, за които няма място в индустриалната търговия.

Директната продажба изгражда доверие, тъй като личното познаване на производителя действа като своеобразен сертификат за качество. Освен това се намалява въглеродният отпечатък, защото транспортирането на храната на къси разстояния изисква по-малко разходи за гориво, опаковки и консервация.

Нормативна база за търговия на пазар в България

Участието на малкия производител на пазарите изисква стриктно спазване на законодателството за безопасност на храните, ветеринарния и фитосанитарния контрол. Основната правна конструкция у нас се състои от няколко ключови нормативни акта.

За да продава законно продукция на пазар, фермерът трябва да има статут на регистриран земеделски стопанин съгласно Наредба № 3 от 1999 г. за водене на регистър на земеделските стопани. Тази регистрация дава право на легитимна търговска дейност със собствена непреработена земеделска продукция, като за целта се декларират използваните земи – собствени или наети – и отглежданите животни.

Законът за храните регламентира общите изисквания към бизнеса с храни, регистрацията на обекти за производство и преработка, мобилните обекти и регистрацията на пазари за фермерски и занаятчийски храни. За продажба на преработена продукция – сладка, лютеници, сушени плодове, сирена, колбаси – мястото на преработка или самият мобилен, съответно временен обект, трябва да бъде регистриран в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Специални текстове в закона уреждат организацията на фермерските пазари, задълженията на организаторите им и изискванията към хигиената и съхранението на продуктите.

Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. е най-важният документ за домашните животновъдни ферми. Тя транспонира европейските облекчения по Регламенти (ЕО) 852/2004 и 853/2004 за така наречените „локални, ограничени дейности“. Обхватът на продуктите включва сурово мляко – краве, овче, козе, биволско, млечни продукти, произведени във фермата, пчелен мед и пчелни продукти, яйца от кокошки и пъдпъдъци, прясно месо от птици и зайци, отстрелян дивеч, както и прясна и охладена риба.

Наредбата определя количествени прагове за директна продажба:

• Пчелен мед – до 40% от годишния добив на пчелина, но не повече от 2000 кг годишно;
• Яйца – до 40% от дневното производство, но не повече от 500 броя седмично;
• Сурово мляко и млечни продукти – определени проценти и годишни прагове, например до 73 000 кг годишно сурово краве мляко за преработка или директна продажба;
• Птици и зайци – ограничен брой бройки за клане на седмица или на година в регистриран обект в самата ферма.

Директните доставки могат да се извършват на територията на административната област по местонахождение на стопанството, както и в една съседна административна област. Фермата трябва да е регистриран животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност, а обектът за обработка или продажба да бъде вписан в БАБХ. Задължителни са лабораторните изследвания, например за салмонела при яйцата или за соматични клетки и общ брой микроорганизми при млякото.

Данъчни и осигурителни задължения

Земеделските стопани подлежат на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица или по Закона за корпоративното данъчно облагане, ако са регистрирани като търговци. За физическите лица – земеделски производители, законът признава нормативно признати разходи – 60% за непреработени продукти и 40% за преработени, като данък се дължи върху разликата. Задължително е самоосигуряването като земеделски стопанин върху съответните минимални осигурителни прагове. При търговия на пазари следва да се съобразят изискванията за издаване на документи за продажба съгласно Наредба Н-18 на Министерството на финансите.

Как малката ферма да успее на пазара

Успехът на малкия производител на локалните пазари зависи от правилната стратегическа организация на производството, маркетинга и логистиката. Непреработената суровина има кратък срок на годност и ниска цена, докато превръщането ѝ в сирене, кашкавал или катък увеличава маржа неколкократно и удължава времето за реализация. Ориентирането към редки и традиционни породи – занаятчийски млечни продукти от местни автохтонни породи – осигурява уникално конкурентно предимство.

Компромис с хигиената е недопустим, тъй като всяко нарушение на санитарните изисквания може да доведе до санкции от БАБХ и трайно загубване на доверието на купувачите. Воденето на дневници за използваните препарати за растителна защита при растенията или за карентните срокове на лекарствата при животните гарантира безопасността на крайния продукт.

Потребителят на малкия пазар купува и историята зад продукта, затова фермерът трябва да показва труда си, историята на семейството си и района, в който се намира стопанството. Дори при облекчени условия етикетът трябва да съдържа наименование на продукта, производител, номер на регистрация в БАБХ или ЗПЗП, дата на производство, срок на годност, условия на съхранение и състав. Преминаването към опаковки от хартия, стъкло или биоразградими материали съответства на профила на купувачите на фермерски пазари.

Щандът е лицето на фермата – той трябва да бъде чист, подреден, с ясна и видима сигнализация за цените. Възможността потребителят да опита от сиренето, ябълката или сладкото на място увеличава продажбите. Събирането на контакти на редовните купувачи – телефон, Facebook страница, Viber група – позволява приемане на предварителни поръчки и гарантирана реализация още преди пристигането на пазара. Съвременната успешна домашна ферма съчетава физическото присъствие на пазара с онлайн поръчки, кошници с продукти по абонаментен модел, съдържание в социалните мрежи и организиране на дни на отворените врати в самото стопанство.

Къде да купите директно от малки производители

В София фермерският пазар „Римската стена“ работи всяка събота от 9:00 до 14:00 часа и предлага богат избор на селектирани млечни продукти – сирене, кашкавал, извара – и занаятчийски меса от малки ферми. Пазарът на площад „Иван Вазов“ работи всяка сряда от 9:00 до 14:00 часа на паркинга на пазара. Районните неделни пазари, организирани от „Хранкооп“, се провеждат по ротация през уикенда в квартали като Павлово, Княжево, Драгалевци и Владая.

В Пловдив фермерският пазар в парк „Рибница“ работи всяка събота от 10:00 до 14:00 часа, като там обикновено присъстват производители на месни деликатеси и биволски и овчи млечни изделия от региона на Родопите и Тракия. Във Варна фермерски пазар се провежда всяка събота от 10:00 до 14:00 часа при Двореца на културата и спорта. В Добрич, Балчик и Добруджанския регион редовно се провеждат седмични фермерски пазари, на които се предлагат млечни и месни продукти от местни семейни ферми.

Кооперативът „Хранкооп“ организира засилен контрол на място във фермите и допуска само български микропроизводители на своите щандове. Онлайн платформи като BGhrana.com и eBag, в секция „От фермата“, както и независими семейни ферми предлагат директна доставка на занаятчийски сирена, кайма, сушени меса и яйца от фермата до дома.

Малките пазари връщат икономическия суверенитет на малкия производител, съхраняват традиционните български вкусове и поддържат жизнени селските региони. Успешната реализация на продукцията от домашната ферма изисква баланс между стриктно познаване и спазване на нормативната уредба – ЗПЗП, Закона за храните, Наредба № 26 и свързаните подзаконови актове – и прилагането на съвременни търговски и маркетингови подходи.

Българското дружество „Био България“, познато с търговската марка „Хармоника“, спечели европейската награда за „Най-доброто малко и средно предприятие за преработка на биологични храни“. Наградата бе връчена на 23 септември 2026 г. – Деня на биологичното производство в ЕС, който се отбелязва за пета поредна година на тази дата.

Кой стои зад наградената компания

„Био България“ е дружество със съдружници Магдалена Малеева и Любомир Ноков. Според оценката на журито компанията е основана през 2016 г., наброява 47 служители и предлага над 30 продукта, произведени съвместно с партньори. Журито посочва, че фирмата подкрепя местните производители на биологични храни чрез стабилни пазари и къси вериги за доставки, насърчава справедливата търговия и достъпните храни, популяризира биологичното производство чрез училища и медии, и подкрепя принципите на кръговата икономика.

Конкуренцията и форматът на наградите

За тазгодишното издание на наградите са постъпили над 120 заявления от целия Европейски съюз. До финала са допуснати 21 кандидати от 12 държави членки. Наградите обхващат шест категории:

• Най-добър биологичен фермер (жена)
• Най-добър биологичен фермер (мъж)
• Най-добър биологичен регион
• Най-добър град за биопроизводство
• Най-доброто МСП за преработка на биологични храни
• Най-добър търговец на биологични храни
• Най-добър ресторант/заведение за биопродукти

Организатори на инициативата

Наградите се организират съвместно от Европейската комисия, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите и COPA-COGECA.

Нови научни открития сочат, че здравето на почвата, на растенията и на чревната микробиома са тясно взаимосвързани. Това съобщава водещото френско научно списание Futura въз основа на преглед на скорошни проучвания за връзката между селското стопанство, храненето и човешкото здраве. Публикацията прокарва тезата, че здравето на човека, на животните и на екосистемите трябва да се разглежда като едно цяло – подход, известен като „One Health“.

Хранителната система под двоен натиск

В световен мащаб над 2 милиарда души страдат от хронични заболявания, свързани с храненето – диабет, сърдечно-съдови заболявания, рак и невродегенеративни разстройства. Засегнати са не само възрастните, но и хора на възраст под 45 години. Успоредно с това хранителната система упражнява значителен натиск върху планетата: тя е отговорна за около 22% от емисиите на парникови газове, за голяма част от емисиите на реактивен азот (нитрати и амоняк) и е основна причина за загубата на биоразнообразие на сушата.

Земеделските почви в същото време все по-осезаемо губят органична материя и биологичен живот. Изследователите отбелязват, че 70% от европейските почви – от нивите до горите – са замърсени с пестициди, което може да има тежки последствия за цялата хранителна верига.

Почвеният и чревният микробиом – два свързани свята

В един грам почва могат да обитават до 10 милиарда микроорганизми. Това невидимо биологично разнообразие прави почвите плодородни, подхранва растенията и ги предпазва от болести. Растенията постоянно взаимодействат с микроорганизмите около корените си, което определя не само хранителната им стойност, но и микробиологичното богатство на произведената храна. Продуктите, отглеждани в системи, насърчаващи биоразнообразието, имат по-голямо бактериално разнообразие и по-висока хранителна стойност.

Чревният микробиом е от своя страна незаменим за храносмилането, производството на хранителни вещества, регулирането на имунната система и контролирането на възпаленията. Когато това равновесие бъде нарушено – явление, познато като „дисбиоза“ – рискът от заболяване нараства. Множество проучвания установяват връзка между нарушения чревен микробиом и хронични заболявания като затлъстяване, диабет, възпалителни и неврологични разстройства.

От втората половина на XX век насам обаче състоянието на почвата се влошава: по-малко органична материя се връща в земята, дълбоката оран се е наложила като норма, а броят на отглежданите култури и сортове е намалял значително. В резултат употребата на изкуствени торове и пестициди се е увеличила, докато естествената биологична регулация, която е държала болестите и вредителите под контрол, е изчезнала.

Ултрапреработената храна и недостигът на фибри

В другия край на хранителната верига делът на калориите от ултрапреработена храна бързо нараства в Западна Европа: около 35% от общия калориен прием при възрастните, а при младежите – дори повече. Този тип храна съдържа малко фибри, много захар, мазнини и добавки, и почти никакви микроелементи.

Фибрите са от ключово значение за подхранването на чревния микробиом. Средният дневен прием на фибри във Франция е около 20 грама, докато препоръчителният е 30 грама. Освен това близо 90% от населението има недостиг на омега-3 мастни киселини, незаменими за потискането на възпаленията.

Пестицидите, постъпващи в организма предимно чрез храната, също нарушават чревната флора. Добавките – особено емулгаторите и някои изкуствени подсладители – могат да намалят разнообразието на чревните бактерии, да отслабят чревната стена и да предизвикат хронични възпаления. В Европейския съюз са анализирани близо 10 000 проби от храни за остатъци от пестициди: повечето са в рамките на допустимите норми, но в над половината все пак са открити измерими следи. Публикацията поставя въпроса за натрупването на тези следи в дългосрочен план – т.нар. „коктейлен ефект“.

Прекомерната консумация на месо от интензивното животновъдство задълбочава проблема: такива продукти съдържат повече омега-6 (провъзпалителни) и по-малко омега-3 (противовъзпалителни) мастни киселини.

Какво препоръчва науката: от фермата до трапезата

За по-здравословна чревна флора изследването препоръчва:

• Повече растителна храна – зеленчуци, плодове, бобови култури;
• По-висок прием на фибри;
• Ограничаване на ултрапреработените продукти;
• Избиране на животински продукти с по-високо качество.

На ниво земеделско производство важни стратегии са разнообразните сеитбообороти, намаленото използване на химически препарати, възстановяването на органична материя в почвата и внимателното боравене с обработката на почвата. За животновъдството е съществено да се свържат животните с пасищата: системите за паша, според публикацията, гарантират устойчиво използване на пасищата, съхранение на въглерод и по-високо съдържание на омега-3 в месото. При свинете и домашните птици местни фуражни суровини – като лененото семе – могат да подобрят едновременно екологичното въздействие и хранителната стойност на продукцията.

Публикацията на Futura подчертава, че въпросът за месото не е само количествен – препоръката е около 400 грама седмично, в сравнение с близо 900 грама средно за Франция – а преди всичко: „Какъв вид месо и от какъв производствен модел?“ Подходът „One Health“ разглежда здравето като характеристика на глобална мрежа от хора, животни и екосистеми – и именно оттам, твърдят изследователите, трябва да тръгне промяната.

Рустик градина, пресъздаваща усещането за селски пейзаж, привлича с уют, природни материали и богатство от цвят. Ландшафтният дизайн в кънтри стил има няколко самостоятелни направления, всяко от които предлага различна естетика, но всички споделят общи концептуални характеристики.

Основни принципи на селския стил

Независимо от избраното направление, рустик градината следва строги принципи, които я отличават от другите стилове в ландшафтния дизайн:

• Естествени материали и текстури. Пластмасата и полираният камък нямат място в тази концепция. Всички елементи трябва да изглеждат естествено, уютно и хармонично – леко небрежни и „разрошени“.
• Романтична атмосфера. Тя се постига чрез множество живи цветя, наредени в многобройни лехи, включително многоетажни.
• Плододаващи храсти. Освен естетическата си привлекателност, те имат и практическа стойност.
• Рустикални аксесоари. Дървени каруци и колела, кладенци, импровизирани купи сено, бъчви и менци допринасят за цялостния облик на пространството.

Американски кънтри стил

Думата „кънтри“ неизменно асоциира с образа на Дивия запад, което прави американското направление относително лесно за пресъздаване. Стилът обикновено започва от прага на верандата и се разпростира в задния двор. Верандата се обзавежда с дървени или сламени мебели, като люлеещ се стол и хамак заемат централно място. Ярки цветя във висящи саксии и подови кашпи допълват картината.

Дворът включва зеленчукови лехи с тиквички, чушки и сладки картофи, а билките са добре дошло допълнение. Характерен акцент е езерцето, направено от стара чугунена вана. Цялото пространство се огражда с ниска, светла ограда.

Английска провинциална градина

Уютните английски градини са известни по целия свят. Те включват тревни площи, подходящи за активна игра, розови градини и цветни тераси. Цветните лехи се подбират внимателно по височина – засаждат се от ниско към високо, като се запазва плавен цветови преход. Деликатният аромат на подправки допълва атмосферата, правейки английската градина едновременно сърдечна и практична.

Стил Прованс

Провансалският стил произлиза от Южна Франция и се характеризира с хаотично засаждане на пастелно оцветени цветя, зеленчуци и дървета с изразени аромати. Зоната за отдих се урежда с леки ратанови мебели или дървени пейки и маси, които изглеждат особено добре в близост до малко езерце.

За постигане на автентичен провансалски вид се препоръчват лупини, тютюн, глициния, рози, грах и делфиниуми, наред с много други растения. Именно смесеното засаждане и пастелната палитра са отличителният белег на това направление.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) влиза за първо четене в пленарната зала на 24 септември. Документът е внесен в Народното събрание през юли тази година от осем народни представители от „Прогресивна България“ и вече е одобрен на първо четене в парламентарната земеделска комисия.

Обезщетение вместо възстановяване на земи

Една от основните промени в законопроекта засяга собствениците и наследниците на земи, чието право на собственост все още не е възстановено. Те ще могат да заявят желание правото на възстановяване да бъде трансформирано в право на обезщетение.

Предвижда се общинските съвети да предоставят общински имоти за целите на обезщетяването. При бездействие в двумесечен срок процедурата преминава към областния управител. Ако в общинския поземлен фонд няма подходящи земи, обезщетението ще се извършва с поименни компенсационни бонове.

Разпореждане с бивши ТКЗС земи и вещни права

Проектът въвежда и изрична разпоредба относно земите от бившите ТКЗС, които са частна държавна собственост – с тях се разпорежда министърът на земеделието. Освен това се предлага цената за учредяване на ограничени вещни права и сервитути върху държавни земи да се определя на пазарен принцип от независим оценител.

Промени при държавния поземлен фонд

Законопроектът предлага изграждането на хидромелиоративна инфраструктура върху държавни земи да може да се осъществява без търг или конкурс, но по пазарна цена. При земи с вече изградена инфраструктура наемът или арендата ще се определят въз основа на пазарна оценка.

Съществена промяна се предвижда и при правилата за отдаване на земи от държавния поземлен фонд. Вместо действащото ограничение до два търга се предлага възможност за провеждане на повече процедури, като в тях да участват и лица с правни основания в съответната или в съседна община. Според вносителите сегашното ограничение е причина всяка година да остават ненаети около 100 хил. декара.

Нови критерии за търгове и промени в рентите

Предлагат се нови критерии за участие в търговете при отглеждане на зеленчуци, трайни насаждения и фуражни култури. За фуражните култури договорите ще се сключват при норма до 8 декара за една животинска единица.

Сред останалите предложения са:

• задължително вписване на измененията и прекратяването на определени договори за наем и аренда;
• промяна на периода за отдаване на пасища и мери от стопанска на календарна година;
• правила за допълнителни споразумения към вече сключени договори.

Променя се и механизмът за определяне на рентите за пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд. Предлага се да се взема по-високата стойност между най-високата постигната тръжна цена за съответното землище и други показатели, определени по закон. За общинските пасища, мери и ливади наемната цена ще се определя по пазарен механизъм.

Мексико се превърна в най-големия експортен пазар за картофи от САЩ – четири години след като през май 2022 г. влезе в сила пълният пазарен достъп за пресни картофи от американски произход. От тогава насам износът на пресни картофи от САЩ за Мексико е нараснал със 123% по обем и с 84% по стойност: от 123 000 тона на стойност 68,2 млн. долара през пазарната 2021/22 г. до 274 000 тона на стойност 125,3 млн. долара през 2025/26 г.

Над 20 години преговори отвориха цял Мексико

Преди май 2022 г. американски пресни картофи можеха да се доставят единствено в 26-километрова гранична зона, тъй като Мексико прилагаше фитосанитарни ограничения. Нов работен план, постигнат след повече от 20 години двустранни правителствени преговори и с подкрепата на Програмата за техническа помощ за специални култури на Министерството на земеделието на САЩ, отвори достъп до цялата мексиканска територия.

Промоции и обучение на купувачи

С финансиране от Програмата за достъп до пазара на Министерството на земеделието на САЩ организацията Potatoes USA проведе дейности за стимулиране на търсенето в цяло Мексико. Сред тях са промоции в търговията на дребно, работа със сектора на общественото хранене, обучение на купувачи и сътрудничество с производители на чипс. Тези усилия разшириха присъствието на американските картофи в множество пазарни канали в цялата страна, далеч извън граничния регион, в който търговията дотогава беше ограничена.

Мексико на първо място сред всички дестинации

Обемът и стойността на износа продължили да нарастват и през 2025/26 г. В резултат Мексико заема първото място сред всички дестинации за износ на картофи от САЩ – позиция, постигната само четири години след премахването на ограниченията за пазарен достъп.

Растението годжи бери (Lycium Barbarum), известно още като Лициум, Императорски плод или Мерджан, произхожда от Северен Китай. Азиатските народи са познавали лечебните му свойства от дълбока древност – преди повече от 4000–5000 години. Според агрометеоролог при НИМХ Дукена Жолева, климатичните условия в България позволяват успешното отглеждане на годжи бери.

Ботанически характеристики и хранителна стойност

Лициумът е многогодишно растение, което достига височина от 2 до 3 метра. С подходящи резитби може да се оформи като храст или като дърво. Листата му са сивозелени, тесни, с елипсовидна форма, а цветовете – бледолилави. Плодовете са червено-оранжеви, малки и елипсовидни, с дължина между 1 и 3 сантиметра.

Плодовете на годжи бери са богати на антиоксиданти и се отличават с високо съдържание на витамини C, A, B и P, на микро- и макроелементи като калий, калций, желязо, цинк, йод и кобалт, както и на аминокиселини и захариди. Съдържанието на витамин C в тях надвишава това в цитрусовите плодове. Консумацията на годжи бери се препоръчва за общо укрепване на организма, регулиране на метаболизма и понижаване на кръвната захар. Плодовете действат като мощен имуностимулатор, а чаят от листата и кората на растението притежава доказано антибактериално и антимикотично действие.

Климатични и почвени изисквания

В България дивите форми на лициума се срещат на много места в полупланинските и планинските райони. За разлика от около 40-те култивирани вида, дивите форми имат по-дребни плодчета. Растението е студоустойчиво и издържа без повреди отрицателни температури до минус 20–25°C. Светлолюбиво е и се развива най-добре на слънчеви места.

Годжи бери вирее на различни типове почва, но предпочита леките и тези с неутрална и алкална реакция. Не понася тежки, засолени и преовлажнени почви. Растението цъфти през юли и август, а плододава от втората половина на септември до началото на първите есенни слани.

Засаждане и агротехника

Годжи бери се размножава със семена и вегетативно – чрез коренови издънки и резници. Агротехниката при създаване на насаждения не се различава съществено от тази при останалите храстовидни и дървесни видове. Площите, предвидени за засаждане, се обработват през есента на дълбочина 30–40 сантиметра и се наторяват.

Торовите норми се определят след почвен анализ. При липса на такъв препоръчителните норми са:

• 30–40 кг/дка суперфосфат
• 15–20 кг/дка калиев тор
• може да се използва комбиниран тор (NPK)
• при наличие – оборски тор в количество 1–2 т/дка

Ако наторяването не е извършено при основната обработка, минералните торове се внасят при засаждането в изкопани ямки с размери 40×40×40 сантиметра. Растението се засажда през есента или пролетта при междуредово разстояние 2,5 метра и разстояние в реда 1,5 метра. Непосредствено преди засаждането корените трябва да се опреснят, а след него фиданките да се полеят.

За разлика от много други култури, годжи бери започва да плододава рано – на втората година. В периода на вегетация грижите включват почвообработки, торене, поливане, резитби и растителна защита. Растенията се нуждаят от повишени поливни норми по време на цъфтеж и формиране на плодовете.

Употреба и декоративна стойност

Плодовете на годжи бери се консумират пресни и сушени (след накисване), като се използват за приготвяне на сокове, компоти и сладкарски изделия. Препоръчителната дневна доза е 20–30 грама. Освен стопанско, растението има и декоративно приложение – бледолилавите му цветове и оранжево-червените плодчета го правят подходящо за паркове и градини.

Климатизацията във фермите през есенно-зимния сезон е сред най-сложните инженерно-зоотехнически задачи в съвременното животновъдство. Преходът от топло към студено време налага съществена промяна в режима на вентилация и отопление, като основното предизвикателство не е единствено поддържането на топлина, а постигането на баланс между температура, относителна влажност и качество на въздуха.

Вентилацията – минимално ниво, но без прекъсване

Животните непрекъснато отделят влага, топлина, въглероден диоксид, амоняк и други вредни газове. Когато фермерите се опитат да спестят от отопление чрез пълно затваряне на сградите, те неизбежно създават вреден микроклимат, водещ до масови заболявания и икономически загуби. Вентилацията през есента и зимата не може да бъде спряна – тя трябва да бъде прецизно регулирана на така нареченото минимално ниво, което гарантира достатъчен приток на чист кислород и извеждане на влага и токсични газове, без да предизвиква течение или рязко охлаждане.

Влагата е може би най-сериозният противник на микроклимата през студените месеци. Високата относителна влажност в съчетание с ниска температура увеличава топлинните загуби на организма, тъй като мокрият въздух провежда топлина значително по-бързо от сухия. Вследствие на това животните изразходват голяма част от метаболитната си енергия за поддържане на телесната температура, вместо за растеж, млеконадой или яйценосене. От друга страна, прекомерната вентилация изсушава въздуха и позволява на прахови частици и патогени да остават суспендирани по-дълго, дразнейки дихателните пътища и отваряйки врата за вторични бактериални инфекции.

Спецификата на есенния период се крие в големите денонощни температурни амплитуди – умерено денем, близо до нулата или под нея нощем. Автоматизираните системи за управление трябва да реагират бързо на тези промени, за да предотвратят термичен шок. През зимата некачествената изолация на сградата води до конденз по таваните и стените, а капките студен конденз, падащи върху животните или постелката, създават локални огнища на влага – идеална среда за плесени и бактерии. Постелката се влошава бързо, причинявайки наранявания на крайниците, мастити при млечните крави и пододерматити при птиците.

Контрол на вредните газове и организация на въздушния поток

Амонякът, отделян при разграждането на уреята в тора, уврежда трепчатия епител на дихателната система дори в ниски концентрации, лишавайки я от естествената защита срещу вируси и бактерии. Въглеродният диоксид при високи нива действа задушаващо, а в среди с дълбока торова маса се отделя и силно токсичен сероводород. Единственият начин за разреждане на тези газове е правилният обмен на въздушни маси.

Тук обаче е налице технически проблем: влизащият отвън студен въздух е по-тежък от топлия въздух вътре и при неправилно насочване пада директно върху животните, създавайки студени течения. За да се предотврати това, се използват специални входящи клапани с регулируеми клапи, които насочват студения въздух под тавана. Там той се смесва с издигащия се топъл въздух от животните, затопля се, намалява относителната си влажност и едва тогава плавно слиза надолу, без да причинява стрес.

Проектирането на климатичната система трябва да отчита и микрозоните в сградата. Нерядко в единия край на фермата въздухът е застоял и влажен, а в другия има силно течение – следствие от неправилно разпределение на входящите и изходящите отвори. Допълнителни рециркулационни вентилатори помагат за хомогенизирането на въздушната маса и изравняването на температурата и влажността в цялото помещение.

Отопление и модерни технологични решения

Отоплението през зимата е свързано с високи енергийни разходи, което кара много фермери да правят компромиси. Използването на директни газови калорифери без димоотвод допълнително влошава ситуацията: при изгарянето на пропан или метан като страничен продукт се отделят големи количества водна пара и въглероден диоксид. По този начин уредът, предназначен да затопли сградата, всъщност повишава влажността и влошава качеството на въздуха.

По-съвременните решения включват рекуператори – топлинни топлообменници, които отнемат топлината от изходящия замърсен въздух и я предават на влизащия чист въздух, без да ги смесват. Според описаното в материала това намалява разходите за отопление с десетки проценти и позволява поддържане на оптимална вентилация дори в най-студените дни.

Поддръжката на климатичната и вентилационната техника е друг съществен проблем. Влажният и агресивен въздух, пълен с прах и амоняк, корозира металните части, поврежда датчиците и задръства вентилационните решетки. Некалибрираните сензори могат да подадат грешна информация към контролера, което води до прегряване, преохлаждане или пълно спиране на въздухообмена. Автоматизацията е задължителна, но изисква редовна профилактика и проверки от квалифициран персонал.

Специфики по видове животни и хранене през студените месеци

Изискванията към микроклимата се различават според вида на отглежданите животни:

• Птицевъдство: При високата гъстота на отглеждане микроклиматът е от решаващо значение. Малките пилета нямат развита терморегулация в първите дни от живота си и се нуждаят от висока температура, съчетана с постоянна минимална вентилация за отстраняване на влагата.
• Свиневъдство: Родилните сектори и отбитите прасета имат критични изисквания за топлина, докато угоителните прасета понасят по-ниски температури, но са особено чувствителни към амоняк и течение.
• Говедовъдство: Възрастните животни понасят добре студа при сухи и заветни условия, но при телетата преовлажняването и течението водят до масови бронхопневмонии.

В пряка връзка с микроклимата са и специфичните изисквания към храненето. Терморегулацията изисква допълнителен енергиен разход, поради което дажбите трябва да бъдат адаптирани:

• Говеда: През есенно-зимния период се преминава от свежа паша към оборно хранене със силаж, сенаж и сухо сено. Дажбата трябва да поддържа високо ниво на сухи влакнини за нормално преживяване и микробиална ферментация в търбуха, която генерира вътрешна телесна топлина. Необходими са достатъчно обменна енергия, протеин и балансиран минерално-витаминен комплекс с акцент върху витамини А, D3 и Е поради липсата на слънчева светлина и зелена трева. Критично важен е свободният достъп до незамръзнала вода, тъй като намаленият приём пряко снижава сухото вещество в дажбата и млеконадоя.
• Овце: Есенно-зимният период съвпада с бременността и последващата лактация. Храненето през есента започва с подготвително подхранване (флашинг) за подобряване на заплождаемостта. През зимата дажбите трябва да са богати на качествено грубо сено, сенаж и концентриран фураж (царевица, ечемик, овес) за покриване на нарастващите нужди на плодовете в последните два месеца от бременността. Недостигът на енергия води до бременна токсемия (кетоза) при майките и раждане на слаби агнета. Изхранването със замръзнали, мухлясали или развалени фуражи трябва категорично да се избягва, тъй като предизвиква аборти.
• Птици: При падане на температурите под термонеутралната зона птиците увеличават приема на храна, за да поддържат телесната си температура. Зимните дажби се коригират чрез леко повишаване на енергийната плътност чрез добавки на мазнини и въглехидрати, като същевременно се балансира аминокиселинният състав. При носачките е критично съотношението на калций, фосфор и витамин D3 за здравина на черупката, а при бройлерите – осигуряването на сух фураж без влага, предотвратяващ микотоксикози.

Управлението на микроклимата и адаптираното хранене за говеда, овце и птици са взаимосвързани условия за запазване на здравето на животните, намаляване на разходите за ветеринарни интервенции и поддържане на висока стопанска ефективност на фермата.

Предвидената от държавата подкрепа от 170 милиона евро за земеделските производители, заради поскъпването на горивата и торовете, е недостатъчна, но фермерите оценяват всяка финансова помощ. Това заяви Людмил Работов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и представител на Пловдив в организацията, пред Радио „Пловдив“.

Компенсацията покрива едва 10% от ръста в себестойността

Над 100 милиона евро от пакета са предназначени за компенсация на по-високите разходи за газьол, като предвидената ставка е 44 евроцента за литър. Работов е категоричен, че това е „крайно недостатъчна компенсация“. По негови изчисления тази сума, преизчислена на декар, е около 3,30 евро и покрива едва около 10% от реалното увеличение на себестойността на земеделската продукция.

Разходите за горива, торове, препарати за растителна защита и останалите консумативи са нараснали с между 30 и 50%, а себестойността на продукцията като цяло се е увеличила с близо 50%. По-конкретно горивата са поскъпнали с около 50% спрямо предходната година, а торовете – с 30 до 40%. Предвидената от държавата подкрепа не може да компенсира това реално увеличение на разходите през 2025 и 2026 година, посочи зърнопроизводителят.

Въпреки критиките, Работов подчерта, че земеделците приемат положително самото подпомагане: „Трябва да сме доволни. Всяко едно евро е ценно и нужно.“

Срокове и механизъм на разпределение

За зърнопроизводителите от ключово значение е средствата да бъдат изплатени навреме, особено предвид старта на кампанията за сеитба на есенниците. Работов призова администрацията да организира максимално бързо проверките и разпределението на помощта, за да може тя да бъде вложена директно в производството.

За останалите около 70 милиона евро от пакета все още няма яснота относно механизма на разпределение. Предвиден е таван от 50 хиляди евро на стопанство.

Рискове за добивите и очаквания за допълнителна подкрепа

Заради високите производствени разходи част от фермерите вече променят технологиите си и намаляват количествата на използваните торове и препарати за растителна защита. Работов предупреди, че това може да се отрази негативно върху добивите.

По негови изчисления изкупните цени на земеделската продукция не са нараснали в съответствие с ръста на производствените разходи. Наблюдаваният ценови ръст при храните в търговската мрежа той свързва основно с по-високите разходи за електроенергия, труд и транспорт.

Работов очаква допълнителни механизми за подкрепа да бъдат търсени при евентуално продължаващо напрежение около Ормузкия проток, което би могло да доведе до ново поскъпване на горивата. Горивата и торовете упражняват почти еднакъв натиск върху себестойността на продукцията, подчерта той.

Есенната сеитба в Пловдивско

В Пловдивско есенната кампания стартира постепенно. На места, където са паднали локални валежи, земеделците вече подготвят площите, а на отделни места е започнала и сеитбата на рапица. Производителите се надяват на достатъчно валежи през есента, за да се осигурят добри почвено-климатични условия за новата кампания.

Ферментацията е един от най-древните методи за консервиране и преработка на месо. При нея контролиран биохимичен процес, осъществяван предимно от млечнокисели бактерии и специфични микрококи, разгражда въглехидратите в месото, произвежда млечна киселина, понижава pH стойностите и формира характерен профил на безопасност, вкус, цвят и текстура. Днес нарастващите потребителски опасения относно канцерогенните нитрозамини, образувани при топлинна обработка или в стомашно-чревния тракт, подтикват науката и индустрията да търсят алтернативи на естествена ферментация на месни колбаси без пряко инжектиране на синтетични нитрити.

Защо индустрията търси алтернативи на нитритите

В съвременната хранителна промишленост трайните сурово-сушени и ферментирали колбаси масово се произвеждат с добавка на натриев или калиев нитрит (E250/E249) и нитрат (E251/E252). Тези съединения се използват заради антимикробното си действие срещу Clostridium botulinum, заради стабилизирането на розовия цвят и заради предотвратяването на гранясването. Именно образуването на нитрозамини обаче кара производители и изследователи да разработват технологии, при които нитритите не се добавят директно в месната маса.

Основни биохимични механизми

Технологията на естествената ферментация без химично инжектирани нитрити разчита на прецизно управление на физикохимичните параметри, микробиологичния баланс, естествените нитратни източници от растителен произход и стартерните култури.

Ключовият механизъм е бързото и контролирано понижаване на pH. Когато млечнокисели бактерии – като Lactobacillus sakei, Lactobacillus curvatus и Pediococcus pentosaceus – метаболизират наличните захари, те произвеждат L- и D-млечна киселина. Спадането на pH под изоелектричната точка на месните протеини (около 5,3–5,1) предизвиква тяхната денатурация и коагулация, ускорява сушенето и определя структурната твърдост на колбаса. Същевременно киселинната среда потиска развитието на патогени като Salmonella spp., Listeria monocytogenes, Staphylococcus aureus и Escherichia coli, осигурявайки микробиологична стабилност без изкуствени консерванти.

Ролята на стартерните култури и биозащитните бактерии

В традиционното занаятчийско производство се разчита на т. нар. „дива“ или спонтанна ферментация – микрофлората произлиза от самата суровина и производствената среда. При съвременни условия обаче спонтанната ферментация крие висок риск от технологични дефекти и микробиологично замърсяване. Затова при производство без синтетични нитрити се използват селектирани стартерни култури, съдържащи комбинация от млечнокисели бактерии и щамове Staphylococcus xylosus и Staphylococcus carnosus.

Млечнокиселите бактерии доминират средата чрез бързо киселинообразуване и синтез на бактериоцини – антимикробни пептиди като низин, сакацин и педиоцин, които директно разрушават клетъчните мембрани на Listeria monocytogenes и други патогени. Staphylococcus видовете притежават нитратредуктазна активност, критична при използването на естествени заместители на нитритите.

Растителни нитратни източници и билкови антиоксиданти

Една от най-успешните технологии е влагането на концентрирани екстракти или пудри от зеленчуци с високо естествено съдържание на нитрати – целина, спанак, цвекло, маруля и ряпа. Концентратът от целина, добавен към месната маса заедно с щамове с изразена нитратредуктазна активност, задейства ензимно редуциране на естествения нитрат до нитрит директно по време на зреенето. Образуваният нитрит реагира с миоглобина, формирайки нитрозомиоглобин, който при сушенето се превръща в стабилния розов пигмент нитрозохемохром. По този начин се постигат визуалните, вкусовите и защитните ефекти на нитритите, като всички те произлизат от 100% растителен и изцяло биохимичен процес.

Освен зеленчуковите екстракти, растителните съставки играят важна роля в антиоксидантната и антимикробната защита. Екстракти от розмарин, риган, мащерка, зелен чай, гроздови семки и чесън са богати на полифеноли, флавоноиди и етерични масла. Тези съединения действат като прехващачи на свободните радикали, прекъсват верижните реакции на липидното окисление и съхраняват мастния профил и сензорните качества на колбасите. Много от тях съдържат и фенолни съединения с пряк антибактериален ефект, действащи синергично с произведената по ферментационен път млечна киселина.

Изисквания към суровината, солта и захарите

Производството без добавени нитрити изисква значително по-високи стандарти при подбора на месната суровина в сравнение с конвенционалното производство:

• Месото трябва да произхожда от здрави животни, добито при стриктна хигиена и с ниско първоначално бактериално обременяване.
• Температурата при транширане, смилане и месене трябва да се поддържа близо до 0°C, а при нужда – между -2 и -4°C (леко замразено месо), за да се предотврати размазването на мазнината и прегряването на масата.
• Мазнината трябва да бъде твърда гръбна сланина с високо съдържание на наситени мастни киселини, по-устойчива на окисление.
• Месото с високо pH трябва да се избягва: DFD месото (тъмно, твърдо, сухо) с pH над 6,2 и висока водна задържаща способност препятства бързата ферментация и създава благоприятна среда за развалящи бактерии.

Солта (натриев хлорид) остава фундаментален елемент в технологията. При липса на инжектиран нитрит концентрацията на сол в месната маса обикновено се поддържа между 2,5% и 3,0%. Тя изпълнява три основни функции: извлича разтворимите протеини (миозин) за образуване на леплива матрица; понижава водната активност; и оказва селективен натиск върху микрофлората, подпомагайки халотолерантните млечнокисели бактерии и стафилококи, докато инхибира патогените.

Захарите – декстроза, сахароза, малтодекстрин – се добавят в прецизно изчислени количества, обикновено между 0,3% и 0,7%, за да осигурят готов субстрат за млечнокиселата ферментация. Прекалено голямото им количество може да доведе до прекомерно вкиселяване и влошаване на крайния продукт.

Инспектори от дирекция „Граничен контрол“ към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) задържаха над два тона кисело мляко с произход Северна Македония при официален контрол на ГКПП „Гюешево“. Причината за задържането е несъответствие в маркировката на продукта — конкретен проблем, при който данните в сертификата не съвпадат с информацията върху опаковките.

Какво е установено при проверката

При проверка на товарен автомобил инспекторите са открили 576 картона, всеки съдържащ по 20 опаковки кисело мляко. Общото количество на задържаната стока надхвърля два тона. Констатираното нарушение се изразява в разлика между данните, вписани в придружаващия сертификат, и маркировката, поставена върху самата опаковка на продукта.

Мярката: връщане към страната изпращач

Задържаното кисело мляко е върнато на страната изпращач — Северна Македония — още в деня на проверката. Контролът е извършен като част от официалния граничен контрол, осъществяван от БАБХ.