Брашнестата мана е гъбично заболяване, което напада касиса и може да причини сериозни загуби при производителите на ягодоплодни култури. Болестта засяга листата, стъблата, пъпките, завръзите и плодовете, като при силно нападение добивът намалява с 20-50%, а растежът на летораслите спада 1,2-1,5 пъти. Ако не се вземат мерки, храстът може да загине напълно в рамките на 2-3 години от развитието ѝ.

Какво представлява заболяването

Брашнестата мана е гъбична инфекция, която засяга множество култури – от цветя и зеленчуци до овощни дървета и лози, като всеки вид се напада от различни гъби. По касиса и цариградското грозде причинителите са от род Sphaerotheca. Болестта поразява всички надземни растителни органи, а външните ѝ симптоми включват бяло, брашнесто или подобно на мрежа покритие по листата, стъблата, пъпките, завръзите и плодовете. Това покритие лесно се изтрива с пръсти. След като спорите узреят, върху зрънцето се образуват капчици течност, подобна на роса – оттам идва и名ето на болестта. Засегнатите части впоследствие умират, изсъхват и падат.

Заболяването е широко разпространено в районите, където се отглеждат ягодоплодни култури, и причинява значителни икономически щети. Касисът е много по-податлив на болестта в сравнение с червеното и бялото френско грозде.

Симптоми и развитие

Заразата обикновено се проявява в началото на пролетта. Гъбичната инфекция засяга предимно младите листа и леторасли, като симптомите се появяват първо в долните етажи на растението и постепенно се разпространяват към средните и горните части. В засегнатите участъци се образува бяло, подобно на мрежа покритие, сякаш върховете на летораслите и листата са били обилно поръсени с брашно – това е появата на повърхностен мицел със спори.

С напредването на болестта, поради образуването на плодни тела, покритието става кафяво и с черни точки. Младите леторасли се усукват и спират да растат. Ако не се предприемат своевременни действия, до есента те почерняват, както и краищата на листата.

Условия за развитие на гъбата

Гъбата зимува като мицел и незрели спори върху засегнатите леторасли и листа. През пролетта, когато листата се развиват и пъпките се отварят, тези спори узряват и се освобождават, заразявайки околната растителна тъкан. Спорите се разпространяват лесно по въздух, пренасят се от дъждовна вода, а също и чрез ръкавици или инструменти. Първоначалната инфекция продължава 1-1,5 месеца при достатъчна влажност и температура от минимум 15-17°C. През топлия период се образуват новите спори.

Оптимални условия за заразяване на растенията, както и за растежа и развитието на мицела, са температури от 17 до 28°C и влажност на въздуха от 90 до 100%. В сухо и горещо лято болестта почти никога не се проявява.

Развитието ѝ се улеснява от гъстото засаждане, което е критичен фактор, от несъбраните и неизхвърлени заразени растителни остатъци, от липсата на фосфорно-калиеви торове и излишъка на азот в почвата. Важно е да се има предвид, че причинителят на брашнестата мана може да се разпространи от цариградско грозде към касис и обратно.

Мерки за контрол

Производителите могат да ограничат развитието на болестта чрез следните практики:

• Спазване на сеитбообращение
• Използване само на здрав посадъчен материал от доверен доставчик или производител
• Отглеждане на относително устойчиви сортове и хибриди
• Своевременно подрязване и прореждане на храстите, като санитарната резитба е особено важна през пролетта и есента
• Разрохкване и прекопаване на почвата под храстите
• Регулиране на азотното торене и прилагане на фосфорно-калиеви торове
• Редовно поливане през сухи периоди и намалено поливане по време на дъждовно време
• Борба с плевелите
• Почистване и унищожаване на отпадъците и растителните остатъци в насаждението
• Изкореняване на силно нападнатите храсти
• Третиране на растенията с подходящи фунгициди

Всяко пръскане на растенията трябва да се извършва стриктно съгласно инструкциите, като се спазва дозировката и необходимите предпазни мерки.

Балчик беше домакин на 12-ата годишна министерска конференция „Мир и земеделие“, проведена в Каменната зала на Държавния културен институт към „Двореца“ в града. Форумът е част от европейската инициатива „Хляб на мира“, а младите фермери бяха сред основните теми на дискусиите между представителите на участващите държави.

Какво обсъдиха участниците

Инициативата „Хляб на мира“ насърчава сътрудничеството между държавите, развитието на селските райони и диалога между поколенията. На тазгодишната конференция в Балчик централните теми бяха земеделието в условията на войни, климатични промени и икономическа несигурност, зависимостта от вносни суровини, както и бъдещето на младите фермери.

Домакини на събитието са Министерството на земеделието и храните на Република България и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Сред участниците бяха заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, председателят на НАЗ Илия Проданов и Антон Бльот, председател на германската асоциация „Хляб на мира“.

Янчев посочи, че България е домакин на конференцията за втори път, в партньорство с Националната асоциация на зърнопроизводителите, и благодари на Унгария, домакин на предходното издание, както и на Литва, която ще приеме следващата среща.

Предизвикателствата пред европейските фермери

Илия Проданов обърна внимание на предизвикателствата пред всички европейски фермери – екстремни климатични явления, суши, наводнения, нарастващи производствени разходи, нестабилни пазари, нарушения във веригите за доставки и геополитическа несигурност. Според него символиката на хляба придобива по-дълбоко значение в период, когато войната отново е реалност на европейския континент. Хлябът започва от почвата, семето и труда на земеделеца, но същевременно свързва хората, общностите и мира, посочи председателят на НАЗ.

Антон Бльот припомни, че международната инициатива се завръща в България след 2017 година, този път в Балчик, в непосредствена близост до Добруджа, определяна като житницата на страната. По думите му мрежата включва днес 14 държави гости и партньори, които чрез символа на хляба насърчават мира, сътрудничеството и устойчивото развитие на селските райони.

„Не може да има мир без земеделие. Но и земеделието се нуждае от мир. Нито мирът, нито земеделието са гарантирани завинаги и не бива да ги приемаме за даденост“, подчерта германският представител.

Младежкият формат Sourdough Camp

Едно от основните събития в конференцията беше участието на младите фермери, които получиха възможност да представят своите позиции непосредствено пред представителите на националните делегации.

Д-р Андреас Куиринг, представител на германската асоциация „Хляб на мира“ и управляващ директор на академията „Андреас Хермес“, разказа за второто издание на младежкия формат Sourdough Camp, в който се включиха 15 млади фермери и представители на селските райони от различни европейски държави. В инициативата участваха представители на България, Германия, Литва, Естония, Финландия, Словакия и Украйна.

Осигуряването на фуражни запаси за есенно-зимния период определя до голяма степен рентабилността на животновъдните стопанства, независимо от техния мащаб. Процесът изисква прецизно планиране, навременни агротехнически действия и стриктен икономически анализ, тъй като разходите за фураж формират между 60 и 70% от себестойността на животинската продукция.

Кога се изграждат фуражните запаси

Подготовката на запасите обхваща цялата календарна година, но решаващата ѝ фаза е в края на лятото и началото на есента – септември и октомври. Обемистите фуражи (сено, сенаж, силаж) се приготвят през активния вегетационен период – май, юни и юли, като основното количество за зимата идва от първия и втория откос на тревните площи. Закъсняването с коситбата води до влошаване на хранителната стойност, повишаване на суровите влакнини и спад в усвояемостта от животните.

Зърнените фуражи – ечемик, царевица и пшеница – се прибират през лятото, като жътвената кампания продължава до септември. Това е моментът, в който пазарните цени на суровините обикновено са най-изгодни, защото предлагането е пренаситено от новата реколта, а навременното изкупуване или прибиране от собствени площи гарантира ниска себестойност.

Критичен праг от 70-80% до 1 октомври

В стопанското планиране е възприето правило за изграждане на стратегически резерв: до 1 октомври стопанството трябва да разполага с поне 70-80% от общия необходим зимен фуражен запас. Този буфер предпазва от няколко вида риск.

• Избягване на есенно поскъпване – с напредването на есента цените на фуражните суровини на свободния пазар традиционно нарастват заради изчерпване на малките складове и логистичен натиск.
• Логистична сигурност – ранното прибиране намалява риска от блокиране на транспорта при влошени метеорологични условия – обилни дъждове, ранни снеговалежи, кални пътища.
• Финансова стабилност – стопаните, осигурили фуражите си навреме, могат да планират спокойно продуктивния период без притеснение от внезапни скокове в разходите за хранене.

Готови фуражни смески – предимства и условия

Приготвянето и използването на готови фуражни смески (комбинирани фуражи) е една от ефективните практики в съвременното хранене на селскостопанските животни. Правилно съставената смеска осигурява баланс между енергия, суров протеин, аминокиселини (лизин, метионин) и макро- и микроелементи, съобразени с физиологичния статус на животните. Механизираното приготвяне на по-големи партиди спестява време за ежедневно дозиране и разбъркване на компоненти, а финосмляният и хомогенизиран фураж предотвратява селективното хранене, при което животните отсяват само предпочитаните частици.

За качествен комбиниран фураж е необходима перфектна хомогенност при разбъркването – дори скъп премикс е безполезен, ако не е равномерно разпределен в цялата маса. Затова се изисква използване на вертикални или хоризонтални смесители с висока точност. Освен това рецептата трябва да отговаря точно на конкретната категория животни, тъй като фураж за бройлери в начален стадий е напълно неподходящ за носачки или за преживни животни заради различното съотношение на калций, фосфор и енергия.

При зареждане на смесителите се спазва определена последователност: първо се добавят обемистите зърнени съставки (царевица, ечемик, пшеница), след това протеиновите компоненти (соев и слънчогледов шрот) и накрая микрокомпонентите, премиксите и минералните добавки. Този ред гарантира хомогенност и предотвратява локалното натрупване на концентрирани минерални вещества, които могат да бъдат нежелани за определени категории животни.

Срокове на съхранение на готовите смески

След приготвянето си фуражната смеска започва да се променя под влияние на влажност, температура, достъп на кислород и наличие на микроорганизми. Пълноценните смески с премикси, витамини и минерали е препоръчително да се оползотворят в рамките на 2 до 4 седмици, особено през лятото и топлите есенни дни, тъй като витамини А, D, E и от група В бързо губят активност при контакт с минерали и влага, а мазнините в смлените фуражи започват да се окисляват.

Сухите зърнени смеси, без добавени течни компоненти или мазни премикси, могат да издържат до 1-2 месеца при добре изсушено зърно с влажност под 14% и съхранение в хладно, сухо и проветриво помещение. При повишаване на влажността обаче рискът от развитие на плесени и натрупване на микотоксини нараства значително.

Правила за съхранение на фуражите

• Складовете трябва да бъдат сухи и проветриви, защитени от течове, подземна влага и конденз.
• За краткотрайно съхранение се използват чували от дишащ материал – хартиени или тъкан полипропилен, а за по-малки количества – метални или пластмасови бидони с херметично затваряне.
• Помещенията трябва да бъдат дератизирани, тъй като гризачите и птиците не само унищожават фуража, но го замърсяват с патогени и урина.
• Високите температури ускоряват разграждането на хранителните вещества и стимулират развитието на насекоми и плесени.

Рецептури за птици, свине и преживни животни

При храненето на носачки във фаза интензивно носене е критично важно птиците да получават достатъчно калций за здрава черупка на яйцата, както и висококачествен протеин за поддържане на яйчната продуктивност. Сместа се предлага под формата на брашно или трохи, а водата трябва да е на разположение 24 часа в денонощието, тъй като недостигът ѝ спира носливостта за часове.

Във финалната фаза на угояване на свине над 60 кг целта е постигане на оптимален прираст на мускулна маса и качествено месо при контролиран разход на фураж. Животните в тази фаза консумират между 2,8 и 3,5 кг фураж дневно, а сместа може да се навлажнява непосредствено преди хранене или да се подава суха при наличие на автоматични сухи и мокри хранилки.

При млечните крави концентрираният фураж действа като коректор към обемистите фуражи – сено и силаж, за да покрие високите енергийни и протеинови изисквания по време на лактация. Концентратът не трябва да се дава самостоятелно в големи количества наведнъж, за да се избегне ацидоза на търбуха, а се разпределя на поне 2-3 приема дневно, съобразени с млечния надой – например 300-400 грама концентрат за всеки литър мляко над базата, осигурена от обемистите фуражи.

Микотоксини и биологична сигурност в складовете

Микотоксините са вторични метаболити на плесенни гъби като Aspergillus, Penicillium и Fusarium, които се развиват по фуражните култури както по време на вегетацията на полето, така и при неправилно съхранение. Дори при ниски концентрации те могат да доведат до хронични отравяния, потискане на имунната система, влошаване на репродуктивните показатели и спад в продуктивността при птици, свине и преживни животни.

За превенция се изисква контрол на влажността при прибиране и съхранение, като зърнените култури не бива да се складират при влажност над 14%. Препоръчва се и използване на абсорбенти на микотоксини в комбинираните фуражи при периоди с висока влажност и топлина, редовно почистване и дезинфекция на складовите помещения, бункерите и смесителните инсталации преди зареждане с нова реколта, както и постоянен мониторинг с лабораторни тестове за ранно откриване на огнища на плесени.

Съхранение на обемисти фуражи – сено, сенаж, силаж

Обемистите фуражи са в основата на зимното хранене на преживните животни и тяхното качество определя както здравето, така и продуктивността на стадото. За разлика от зърнените култури, които се съхраняват относително лесно при ниска влажност, обемистите фуражи изискват прецизна технология още по време на жътвата и прибирането – всяко закъснение води до загуби на хранителни вещества, витамини и смилаемост.

При производството на сено критичен фактор е влажността при прибиране, която трябва да бъде под 15-17%, а съхранението се извършва в сухи, добре вентилирани навеси, предпазени от атмосферни влияния. При сенажа и силажа ключов момент е постигането на бърза анаеробна среда чрез прецизно нарязване на фуражната маса, добро трамбоване в силозни траншеи или балиране с качествено фолио при рулонните сенажи. Млечната киселина, образувана по време на естествената ферментация, действа като консервант и задържа хранителните качества за дълъг период.

Финансово планиране на фуражния баланс

Финансовото планиране изисква детайлна калкулация на годишните нужди на цялото поголовие в стопанството, включително резерв за непредвидени ситуации или разширяване на стадото. Препоръчително е стопаните да изготвят годишен фуражен бюджет още преди началото на жътвената кампания, който включва планирани количества суровини за собствено производство, обеми за закупуване от външни пазари, разходи за транспорт и съхранение, амортизация на техниката за фуражопроизводство и разходи за премикси и добавки. Чрез навременно договаряне и изграждане на стратегическия резерв до 1 октомври стопанството се застрахова срещу пазарни спекулации и ценови шокове.

Автоматизация във фуражните кухни

Автоматизираните фуражни кухни и мобилните фуражосмесителни вагони позволяват прецизно дозиране на компонентите, спестяване на време и човешки ресурс, както и елиминиране на субективните грешки при приготвянето на дажбите. Интегрирането на електронни везни с памет и предварително заложени рецептури дава възможност на фермерите да проследяват точното количество изразходвана суровина за всеки производствен период, което улеснява одита на стопанството и позволява бърза корекция при отклонения в консумацията на фураж – индикатор за здравословното състояние на животните.

Министерският съвет прие решение, с което одобрява участието на България с национален щанд в Международното изложение за биохрани „БИОФАХ 2027“. Изложението ще се проведе от 16 до 19 февруари 2027 г. в град Нюрнберг, Федерална република Германия.

Какво представлява БИОФАХ

Международното изложение за биохрани „БИОФАХ“ е едно от най-авторитетните в света изложения в областта на биохраните. Участието в събитие от подобен мащаб дава възможност на представителите на българското биологично селско стопанство и на хранително-вкусовата промишленост да утвърдят позициите си сред световния бизнес в сферата на биологичното производство. Освен това то предоставя шанс за разширяване на съществуващите контакти и за намиране на нови пазари.

Кой поема разходите

Разходите по подготовката и участието на Република България в изложението са за сметка на бюджета на Министерството на земеделието и храните. Изключение правят разходите, които ще бъдат обезпечени от Държавна помощ „Помощ за участие в изложения“.

Анализът на качеството на силажа е ключов елемент при съставянето на балансирана и богата на енергия дажба за производство на мляко, а тази година значението му е особено голямо заради ограничените запаси от фураж и свитите маржове на печалба. Разполагайки с данни от анализа, фермерите могат при нужда да добавят фуражни смески или други източници на хранителни вещества, за да компенсират евентуален недостиг на енергия в дажбата на кравите.

Когато през зимния период на доене се налага добавяне на повече фуражни смески към дажбата, това обикновено се прави, за да се компенсира ниското качество на силажа. Познаването на качеството му позволява на стопаните да изготвят план за зимно хранене и да вземат икономически обосновани решения за допълнително даване на концентриран фураж, така че кравите да задоволяват енергийните си нужди и да реализират пълния си млечен потенциал.

Колко допълнителен фураж е нужен при по-ниско качество

Съществуват насоки за хранене с концентриран фураж, съобразени с качеството на силажа, които показват каква допълнителна фуражна смес е необходима за компенсиране на по-ниско качество. При силаж със смилаемост на сухото вещество от 75% са нужни допълнително 4 килограма фураж на крава дневно, за да се поддържа същото ниво на млеконадой, в сравнение със силаж със смилаемост 79%.

По отношение на смилаемостта, за лактиращи крави и подрастващи юници тя трябва да бъде най-малко 72% и 75% съответно за крави, отелили се непосредствено преди зимния период на доене. За сухостойните крави, при които се цели умерено повишаване на телесната кондиция, е подходящ силаж със смилаемост между 68% и 70%.

Енергийна стойност, протеин и метаболизируема енергия

Енергийната стойност за лактиращи крави и подрастващи животни трябва да бъде между 0,83 и 0,88 единици, а съдържанието на суров протеин – над 14%. По-ниската смилаемост и/или по-ниското торене с азот намаляват съдържанието на протеин. Показателят за осигуряване на метаболизируема енергия в идеалния случай трябва да бъде 80 грама на килограм. Стойността на приема, която показва потенциала за консумация на силажа, трябва да надвишава 105 грама на килограм за крави, доени през зимата.

Ако анализът покаже ниско качество на силажа, фермерите могат да коригират дажбата и да осигурят допълнително количество фураж, за да не възпрепятстват продуктивността на кравите, като се стремят към съдържание на суров протеин от 15,5-17% в общата дажба.

Риск от родилна треска и показатели за добро консервиране

Важно е да се следи съдържанието на калий, тъй като храненето със силаж с високо съдържание на минерала две седмици преди отелването повишава риска от родилна треска. Затова нивата трябва да са под 2,2% както преди отелването, така и по време на лактацията – стойности над 2,4% не представляват риск.

Стойността на силажа трябва да се изчислява на база сухо вещество. При правилно консервиран силаж, окосен при добри условия, съдържанието на сухо вещество следва да бъде в границите на 24-28%. Твърде високото pH е признак за лошо консервиране, докато твърде ниското може да повлияе негативно върху приема на фураж от кравите – в идеалния случай pH трябва да бъде между 4,0 и 4,2.

Същото важи и за нивата на амоняк в силажа: високите стойности показват лошо консервиране и се отразяват неблагоприятно върху консумацията. Съдържанието на амоняк трябва да бъде под 8%, а това на млечната киселина – между 8 и 10% от сухото вещество, като по-високите нива са показател за стабилен, добре консервиран и вкусен за животните силаж. Съдържанието на пепел трябва да бъде под 8% от сухото вещество, като по-високите стойности сигнализират за замърсяване с пръст по време на прибирането на фуража.

Фермерите трябва да се стремят да максимизират количеството мляко, произведено от груби фуражи, което ще намали нуждата от закупуване на допълнителни фуражни добавки.

Проект на нов устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) въвежда ред, по който граждани, земеделски производители, браншови организации и омбудсманът могат да подават сигнали до министъра на земеделието. Предложенията, сигналите и запитванията, свързани с дейността и организацията на министерството, ще могат да се приемат на гише, чрез пощенски служби или по електронна поща.

Как се регистрират и разглеждат сигналите

Подадените предложения и сигнали се регистрират в административната информационна система (АИС) за управление на документооборота по ред, определен с акт на министъра. Не се образува производство по анонимни предложения и сигнали, нито по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. За анонимни се считат тези предложения и сигнали, които не съдържат достатъчно данни за обратна връзка с подателя.

Предложения за усъвършенстване на организацията и дейността на административните структури към министъра могат да се правят и до ръководителите на дирекции и отдели, като преписи от тях могат да се изпращат и до министъра. Сроковете за отговор на постъпилите предложения, сигнали и запитвания са определени в Административнопроцесуалния кодекс.

До кого се подават сигнали за корупция и злоупотреби

Сигнали за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, с които се засягат държавни или обществени интереси или права на други лица, могат да се подават до:

• министъра, когато сигналът се отнася до служители на министерството;
• министъра, когато сигналът се отнася до ръководители на административни структури към министъра;
• съответните ръководители на административни структури към министъра, когато сигналът се отнася до служители на тези структури или до министъра;
• Министерския съвет, когато сигналът се отнася до министъра като административен орган, като по преценка на подателя сигналът може да се подаде и чрез министъра.

В изпълнение на функциите и поставените конкретни задачи служителите от административните звена в министерството изготвят доклади, докладни записки, служебни бележки, писма, становища, справки, отчети, анализи, прогнози, планове, програми, позиции, информации, проекти на актове и други документи.

Работно време на администрацията в МЗХ и ДФЗ

Работното време на администрацията в МЗХ е 8 часа дневно с променливи граници от 8 до 18,30 ч., с почивка от 30 минути, която може да се ползва между 12,00 и 13,00 ч. Периодът на задължително присъствие на всеки служител е от 10 до 16,00 ч., при спазване на правилата на чл. 10 от Наредбата за административното обслужване.

Във фонд „Земеделие“ работното време е различно – отново 8-часово, но с променливи граници от 7,30 до 19,00 ч., с почивка от 30 минути и период на задължително присъствие от 10 до 16,00 ч., при спазване на приложимите нормативни актове. Конкретната организация се урежда с акт на изпълнителния директор. За определени административни звена или длъжности министърът може да определи различно работно време.

Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице може да възлага на служителите извършването на работа от разстояние за не повече от два дни от работната седмица съгласно Кодекса на труда. Такава работа от разстояние се възлага само със съгласието на служителя.

Птичи грип беше установен в животновъден обект в село Трилистник, община Раковски, област Пловдив. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) констатира огнище на инфлуенца А в стопанство, в което се отглеждат около 32 920 кокошки носачки.

Определени защитна и надзорна зона

Около засегнатия обект е определена 3-километрова защитна зона, в която попадат селата Трилистник и Рогош, община Марица, област Пловдив. Установена е и 10-километрова надзорна зона, обхващаща селата Войводино, Динк, Крислово, Калековец, Желязно, Ясно поле, Манолско Конаре, Маноле и Скутаре от община Марица, град Пловдив от община Пловдив, град Раковски и селата Стряма и Шишманци от община Раковски, както и град Садово от община Садово.

Какви мерки са предприети

Съгласно разпоредбите на европейското и националното законодателство са предприети мерки за контрол и ликвидиране на заболяването. Предвидени са почистване и дезинфекция на засегнатия обект, оборудването и транспортните средства. Забранява се организирането на панаири, пазари и изложби за птици на територията на цялата страна. В определените зони не се допуска разселване на птици за подновяване на дивечовия запас, а птиците следва да се отглеждат в затворени помещения.

Извършват се преброяване и клинични прегледи на птиците, както и засилен контрол на птицевъдните обекти и проверки за спазване на мерките за биосигурност. При съмнение за заболяването се вземат проби за лабораторно изследване.

Ограничения в търговията и проследяване

Търговията и придвижването на птици, яйца, птиче месо и продукти от птици се извършват при спазване на въведените ограничителни мерки. Провежда се епизоотично проучване и проследяване на движенията на домашни и други птици, продукти и странични животински продукти, добити от тях, фураж за птици, както и на транспортните средства, свързани с технологичния процес в определените зони.

Есента е подходящият момент градинарите да се погрижат за хостите си – разделяне, подмладяване и засаждане могат да се извършат сега, през септември, октомври и дори ноември на някои места, а резултатът е по-богат цъфтеж и по-здрави растения през следващата година.

Защо старите хости се нуждаят от намеса

Хостите са сред най-необгрижващите се цветя в градината. Засадени веднъж, те се развиват сами, цъфтят и се разрастват богато, украсявайки сенчестите кътчета в двора. С времето обаче, особено при по-старите сортове с голяма листна маса, растенията заемат твърде много пространство и оредяват в основата си, изглеждайки добре само по периферията. Това поведение е сигнал, че хостата се опитва да завладее нови, по-плодородни места.

Друг ясен знак, че е време за промяна, е липсата на цъфтеж. Макар цъфтежът на хостите да не се оценява от всички градинари, които предпочитат най-вече листната маса, отсъствието на цветове показва нужда от подхранване, преместване или подмладяване. Изборът между трите зависи от градинаря, но във всички случаи е добре да се предприемат мерки. Повечето многогодишни цветя влошават цъфтежа си, когато се пренаселят, и хостите не правят изключение – затова следните съвети важат за голяма част от цветята в двора.

Кога и как да разделим и подмладим растенията

Разделянето и подмладяването на хостите се понасят по-лесно през есента по няколко причини, свързани с условията на средата. Почвата все още е топла и позволява растеж на корените, а умерената температура на въздуха не предизвиква прекомерна загуба на вода от листната маса при изпарение. Есенните процедури допринасят за по-лесно прихващане и осигуряват отличен старт напролет без компромиси в растежа, развитието и цъфтежа.

Процесът следва прости правила:

• Растенията се подкопават отдалеч и от всички страни с права лопата, като се копае възможно най-дълбоко, за да се запазят максимално много корени.
• Хостите се разделят лесно, ако почвата не е прекалено сбита. Добре е разделянето да стане на поне две и не повече от четири-пет части в зависимост от броя на розетките.
• Всяка част се оглежда, почиства се, а раните се оставят да завехнат и калусират.
• Засаждането се извършва в предварително подготвена ямка с подходящи размери, в която могат да се добавят торове с органичен или минерален произход, но без високо съдържание на азот.
• Растенията се засаждат на същата дълбочина, на която са били преди.

Излишните части от хостите могат да бъдат подарени на съседи или приятели, разменени или продадени.

Време за прихващане и грижи след засаждането

Условие за успешно прихващане на хостите е да не се отлага прекалено дълго разделянето. Важен индикатор е листната им маса да е започнала да пожълтява, но да не е пожълтяла изцяло. Нужното време за прихващане е около и над две седмици при подходящи условия – положителни температури и незамръзнала почва.

Пожълтелите листа както на старите, така и на новозасадените хости се почистват едва след сериозно осланяване или измръзване, като се следва естественият жизнен цикъл на растенията. Листата не бива да остават на място, защото под тях могат да се заселят вредители като охлювите. При опасения от измръзване, което у нас е малко вероятно, мястото може да се мулчира със слама или друг подобен материал, но градинарят трябва да остане наблюдателен за охлюви. Те са враг номер едно на хостите, затова е добре да се редуцират местата за тяхното криене.

С тези навременни и несложни усилия през есента градинарите могат да разчитат на по-големи, обилно цъфтящи и здрави хости през следващата година.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) наложи общо 95 000 евро санкции на три големи търговски вериги заради установени нелоялни търговски практики в техни обекти, съобщи Българската телеграфна агенция. Нарушенията засягат промоции на масло и захар, както и невярно деклариран произход на зеленчуци.

Промоция без наличност на маслото

При една от проверените вериги инспекторите установили, че по време на обявена промоция чистото масло не е било налично за потребителите. За същата практика търговецът вече е имал издадена заповед от КЗП през 2015 година, а неспазването на тази заповед е основание за налагане на най-високия размер на санкцията.

Аналогичен случай със захарта

При друга търговска верига е констатирана сходна практика, но при промоция на захар – продуктът отново не бил наличен през промоционалния период. За това нарушение веригата е имала заповед от КЗП още от 2016 година, а неспазването ѝ също е довело до най-високия предвиден размер на глобата.

Невярно обявен произход на зеленчуци

В третата проверена търговска верига инспекторите установили, че различни видове зеленчуци са били обявени с държава на произход, която не отговаря на реалната. Според КЗП това заблуждава потребителите и е основание за санкция. На тази верига е наложена максималната глоба, предвидена по закон.

Проверките продължават

Проверките на КЗП в търговските вериги в София и в страната продължават. БТА съобщава, че на 2 октомври КЗП е започнала проверки в търговските вериги, при които инспекторите установяват действително прилаганите продажни цени и търговски практики.

Източници

• Българска телеграфна агенция (БТА)

Съвременните сортове пшеница водят началото си от древни видове, като лимец, спелта и камут, които през последните години придобиват популярност покрай промяната в хранителните навици на част от потребителите. Освен като източник на нетрадиционни храни, тези видове се разглеждат като подходяща ниша за биологично производство и като ценен изходен материал за селекцията на нови сортове пшеница.

Защо древните сортове пшеница са ценни

Пшеницата е основната земеделска култура, която осигурява най-много енергия и протеини за прехраната на човечеството. Тя е преминала през хилядолетно развитие – от древния вид лимец до съвременните пшенични сортове. Имената на видове като еднозърнест лимец (айнкорн), двузърнест лимец (еммер), спелта и камут доскоро са били познати предимно на археолози, учени, агрономи и фермери.

Според специалисти ранното прекъсване на изкуствената селекция при тези видове ги е запазило с по-добра толерантност към икономически важните болести и неприятели по житните култури. Затова те се приемат за добра алтернатива за получаване на екологично чиста храна в сравнение със съвременните сортове пшеница. Въпреки това древните видове не са подходящи за масово производство в съвременното земеделие, тъй като са нискодобивни, имат плътни плеви на зърното и не са пригодни за механизирано прибиране.

Основни древни видове

Старите сортове пшеница, известни в чуждата литература като лендрейс (Landrace), съществуват от древността по всички краища на света. Те са високостъблени, сравнително нискодобивни, но устойчиви за отглеждане и по-добре балансирани, като предимство е по-високото съдържание на пълноценни хранителни елементи. С най-голяма популярност се ползват еднозърнестият лимец (Triticum monococcum L.), двузърнестият лимец (Triticum dicoccum Schrank), спелтата (Triticum spelta L.) и коросан или камут (Triticum turanicum L.).

Еднозърнестият лимец, двузърнестият лимец и спелтата са три вида покрити пшеници, които след вършитбата остават с плеви върху зърното, подобно на ориз, ечемик, овес и просо. Еднозърнестият лимец е диплоидна пшеница с 2 комплекта по 7 хромозоми, докато двузърнестият лимец (еммер) е тетраплоиден – с 4 комплекта хромозоми. Към тази група спадат и твърдата пшеница дурум, както и видът камут или коросан. Обикновената хлебна пшеница и спелтата са хексаплоидни видове, с 6 комплекта по 7 хромозоми.

Еднозърнест лимец се счита за прародител на всички видове пшеница и е първото житно тревисто растение, чието зърно е използвано от човека за храна. Това е най-старата форма диплоидна пшеница, която някои определят като „хляб на Христос и фараоните“. Простото му генетично устройство обуславя голяма устойчивост към човешко въздействие – лимецът се е самопроизвеждал в продължение на векове, без да бъде засегнат от климатичните промени, болестите и неприятелите по съвременните сортове пшеница. Сега се култивира в много места по света в неголеми мащаби като алтернативна култура за биологично земеделие. Успява на бедни почви и се бори успешно с плевелите, но растенията са високостъблени и полягат дори при ниски норми на азотно торене. Лимецът е открит в тракийски могили и в други археологически находки по света, което води до заключението, че е бил основна храна на човешката раса от древни времена. Съдържанието на глутен в зърното му е по-ниско и във форма, която го прави подходящ за безглутенова диета при хора с глутенова непоносимост, но хлебопекарните му качества са незадоволителни, поради което се използва предимно като добавка.

Двузърнестият лимец няма българско название и е известен с английското си наименование еммер. Представлява житно растение с дълги осили и голям здрав светложълтеникав клас. Зрънцето му е подобно на лимеца, но е твърдо и малко по-голямо. На някои места в Родопите и до момента се засява по малко от тази пшеница. Както и при лимеца, обичайните пречки за разпространението му са ниските добиви и трудностите при отделяне на плътните плеви преди меленето. Според някои учени еммерът се счита за родител на вида спелта чрез кръстосване с хлебната пшеница. Среща се предимно като пролетни форми и по-рядко като зимни, а растенията достигат височина 120–140 см и са слабо устойчиви на полягане. Класовете са дълги, сбити и сплеснати, различно оцветени – бели, черни или червени, със или без осили.

Спелтата е прието да е произлязла като спонтанен хибрид между двузърнестия лимец и диви житни треви, а появата ѝ предхожда съвременната хлебна пшеница. Това е хексаплоиден вид с по-малко плътни плеви на зърното, което е по-едро, но добивите остават ниски. В миналото спелтата е била основна храна в част от Близкия изток и Европа, а в Западна Европа е използвана и за производство на бира. У нас е позната и под името динкел. В последно време популярността ѝ се възражда заради здравата структура на растението и добрите хранителни качества – по-високото съдържание на протеини, влакнини, минерали и витамини спрямо съвременната пшеница, докато съдържанието на глутен е минимално. Брашното от спелта е фино, а приготвените с него хляб, бисквити и макаронени изделия имат приятен вкус.

Камут или коросан е древноегипетска пшеница, открита в пирамидите. Зърната ѝ наподобяват тези на обикновената пшеница, но са по-едри и с по-високо съдържание на протеини, аминокиселини, липиди и фибри. От камута се приготвя пълнозърнесто брашно, подходящо за хляб, паста, бисквити и други изделия. Съдържанието на глутен в него е сравнително по-малко от хлебната пшеница, което го прави подходящ за консумация от хора с глутенова непоносимост. Камутът подобрява дейността на храносмилателната система, подходящ е за хора, които искат да намалят и контролират теглото си, и стимулира обмяната на веществата.

Предимства и недостатъци

Древните видове пшеница носят по-добри хранителни качества от съвременните сортове и имат толерантност към болести и неприятели, което прави възможно отглеждането им без химически продукти. Те са приспособими към бедни почви, устойчиви са на неблагоприятни условия на средата и на промяна на климата, подходящи са за биологично производство, използват се при глутенова нетолерантност и могат да бъдат ценен материал в селекционната работа.

Същевременно древните видове са нискодобивни и не могат да се конкурират със съвременните сортове. Те са високостъблени и полягат лесно, дори при минимално азотно торене в органична форма. Плътните плеви около зърното изискват специализирана техника за отстраняването им. Ниското съдържание на глутен и специфичното му качество не позволяват производството на хляб с голям обем и фина структура, характерен за съвременните висококачествени сортове хлебна пшеница. В райони с неблагоприятни условия по-конкурентни могат да бъдат други зърнени житни култури – ръж, тритикале, царевица, или някои нежитни култури.

Старите древни видове пшеница не могат да бъдат алтернатива на съвременните високодобивни и качествени сортове, създадени със способите на модерната селекция. Те остават нискодобивни, неподходящи за интензивни технологии и пълна механизация. Ниското глутеново съдържание или по-меката му форма е предимство само за ограничена категория хора с глутенова нетолерантност, но като цяло е причина за по-ниско качество на произведения хляб.

Митническите проверки срещу укрит внос на цигари и други акцизни стоки се затягат с последните изменения в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), които влязоха в сила от 1 октомври тази година. Промените въвеждат нови мерки за по-ефективен митнически контрол и за ограничаване на нелегалните канали за превоз на акцизни стоки, като целта е да се повиши събираемостта на акциза при вноса и транспортирането на подобни товари.

Нов механизъм за обмен на информация

Със специално създадения нов член 99б от ЗАДС се урежда взаимодействие между митническите органи и лицата, които транспортират стоките, така че да се попречи на укриването на акцизни стоки. Чрез обмен на информация между изпращачите и получателите на товари в транспортните документи ще бъдат описвани точните маршрути и други обстоятелства, които имат значение при митническия контрол.

Кого засяга новата правна норма

Правната норма ще засегне юридическите лица и едноличните търговци, които осъществяват транспортни или логистични дейности. Тя ще се прилага в случаите на съмнение или на установено изпращане, превозване или доставка на акцизни стоки и отпадъци от тютюн, а в определени случаи и на суровини, материали и оборудване за тяхното производство.

Мярката ще обхваща и оборудване за производство на акцизни стоки, когато има информация, че то е предназначено за дейности в нарушение на акцизното законодателство.

Похапването между основните хранения не се свежда само до чипс, бисквити и шоколад – милениалите често хапват питателни храни като плодове, хляб и кисело мляко извън обяда и вечерята. Това е едно от заключенията от докторската дисертация на Мариел де Ваал от Университета във Вагенинген, Нидерландия.

Как е проведено проучването

Де Ваал е проследила хранителните навици на 264 нидерландски представители на поколението на милениалите в продължение на една година с помощта на мобилно приложение. Участниците са записвали приема си на храна и напитки и са обозначавали всеки случай на консумация – например като „закуска“, „обяд“, „между храненията“ или „заместител на хранене“.

Проучването е установило, че средно участниците похапват между храненията четири до пет пъти на ден. От тях 64 процента от продуктите попадат в рамките на холандските хранителни препоръки „Колелото на петте“, които включват плодове, краставици, хляб, кисело мляко и черно кафе. Според Де Ваал това показва, че подобни закуски могат да допринесат за здравословно хранене.

Една и съща храна, различни значения

Проучването и задълбочените интервюта с участниците показват, че една и съща храна може да има различно значение в зависимост от ситуацията. Например, участниците описват краставицата, изядена сутрин на работа, за да удържи глада до обяда, като „нещо между“. Същата краставица те определят като „закуска“ по време на вечерно събиране с приятели. Кафето също придобива различно значение според контекста – на работа чаша черно кафе може да служи като функционална закуска, а на тераса с приятели същото кафе се възприема по-скоро като удоволствие.

Според Де Ваал това показва, че леките закуски са нещо повече от самата храна. Хората ядат или пият извън основните си хранения не само защото са гладни или жадни, но и от навик, за удобство, за енергия, за релаксация, за здраве или за социално общуване. Тези съображения не са фиксирани, а проучването показва, че и обстановката играе роля – поведението при леките закуски може да се различава например в офиса и у дома на дивана.

„Един и същи човек може да хапне нещо сутрин, за да си набави енергия, и да избере нещо подобно вечерта, защото е социално или защото му се хапва нещо вкусно“, казва Де Ваал.

Това прозрение поставя под въпрос традиционното разграничение между хранения и леки закуски. „Наблюдаваме глобална тенденция, известна като „снакификация“, обяснява Де Ваал. „Границите между закуските и основните хранения се размиват: закуските могат да заменят основните хранения, докато храни, които традиционно считаме за част от основното хранене – като сандвич – понякога служат като закуска.“

Хората могат да заменят едно основно хранене с няколко по-малки хранения, разпределяйки приема на храна и напитки през целия ден. Затова Де Ваал разглежда закуските като непрекъснат процес, в който храната, контекстът, мотивите за консумация и личното значение постоянно взаимодействат. „Храненето с леки закуски е нещо много повече от просто ядене и пиене“, казва тя. То може да бъде и ритуал, момент на отмора или начин за общуване с другите.

Последствия за съветите за диетично хранене

Според Де Ваал тези констатации налагат различен подход към съветите за спазване на определена диета. Вместо просто да се разубеждават хората да похапват между основните хранения, насоките за хранене биха могли да отчитат в по-голяма степен ситуацията, в която хората ядат и пият. Например, човек, който иска да консумира по-малко захар, може да има по-голяма полза от алтернатива на конкретна следобедна сладка закуска, отколкото от спазването на общи съвети да избягва похапването между основните хранения.

За потребителите основното послание на Де Ваал е ясно: обръщайте внимание не само на това, което ядете и пиете, но и на причината за това. Тази осъзнатост може да помогне на хората да размишляват върху собствените си навици и да приспособят поведението си при леките закуски към личните си нужди.

„Леките закуски не са непременно нездравословни и е време да спрем да им придаваме толкова лоша репутация“, казва Де Ваал.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) извърши окончателното одобрение по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП) за Кампания 2025 г. Към сметките на 3290 кандидати бяха преведени нови 7 624 869 евро, с което общият размер на подпомагането по екосхемата за екстензивна паша достигна 123,86 евро на хектар.

Как се формира окончателната ставка

Ставката от 123,86 евро/ха е определена със заповед на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, публикувана на сайта на ДФЗ. Първият транш по Еко-ПЗП за Кампания 2025 г. беше изплатен на фермерите на 29 май тази година по ставка от 80,00 евро на хектар. Разликата от 43,86 евро/ха, която стопаните получиха с настоящата оторизация, представлява доплащане по интервенцията, което според фонда е съществено.

Общ размер на одобрените средства

С финалното разплащане одобрените от държавата средства по Еко-ПЗП за Кампания 2025 г. възлизат общо на 21 560 295 евро.

Кой има право на подпомагане

Право на финансова подкрепа по Еко-ПЗП имат стопани, които извършват екстензивна паша, при спазване на гъстота от 0,3 до 1 животинска единица на хектар. На заявените за подпомагане пасищни площи следва да се извърши пашуване за период от най-малко 60 дни през съответната година.

Цените на картофите у нас и в Европа бележат рязък ръст заради суша, екстремни горещини и свити засети площи през тази година. Само за седмица цената на картофите на едро в България се е увеличила с 7,96% и достига 0,61 евро за килограм, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Според Тодор Джиков, доскорошен председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, а сега депутат от „Прогресивна България“, поскъпването спрямо 2025 г. ще бъде близо 100%.

Защо картофите ще поскъпнат двойно

През 2025 г. цените у нас са се движили около 0,20 евро за килограм. По думите на Джиков се очаква в търговските вериги картофите да влизат на цена около 0,50 евро с ДДС. „С напредването на зимата и застудяването разходите за съхранение ще растат, което ще доведе до пик на цените през януари и февруари догодина. Високите нива ще се задържат до идването на пресния египетски картоф, който се продава около цените на стария“, обяснява той.

При зеленчуците картофите отбелязват втория най-голям ръст на цената след краставиците, които са поскъпнали с 23,59% до 1,48 евро за килограм.

Свиване на производството в Европа

След рекордната реколта през 2025 г., когато свръхпредлагането свали цените и накара производителите да намалят засетите площи, сушата и екстремните горещини през лятото на 2026 г. удариха новата реколта. В четирите основни производителки на картофи – Франция, Германия, Нидерландия и Белгия, производството през 2026 г. се очаква да бъде около 20,8 млн. тона, което е с близо една четвърт по-малко спрямо миналия сезон, според оценките на DCA Market Intelligence. В Нидерландия засетите площи намаляват с около 15%.

Организацията на европейските производители NEPG очаква Германия, Франция, Белгия и Нидерландия да произведат общо 20,7 млн. тона картофи – с 25,4% по-малко спрямо 2025 г. и с 13,7% под средното производство за последните пет години. Засетите площи са намалели с 13,7%, а средният добив е с 9,4% под петгодишната норма. Оценката все още е предварителна, тъй като прибирането на реколтата продължава.

Според данните на Съвместния изследователски център на Европейската комисия средният добив на картофи в ЕС се очаква да бъде 34,6 тона от хектар – с 6% под средното за последните пет години. Особено тежка е ситуацията във Франция, където производството се очаква да намалее с около 23%, или приблизително 2 млн. тона. Очакваният добив е вторият най-слаб за последните 30 години.

През миналата година в европейските държави са произведени над 1 млн. тона повече картофи, отколкото се консумират, което е довело до рязък спад на цените, стигащ на места до едва 3 евроцента за килограм. Във Франция и Белгия част от посевите дори са останали в земята, тъй като прибирането им би донесло допълнителни разходи за производителите.

Освен свитите площи сушата е довела и до допълнителен проблем с качеството на продукцията. Картофите са по-дребни, а при част от насажденията се наблюдава вторичен растеж след последвалите валежи, което е особено важно за преработвателната индустрия, която има конкретни изисквания към размера, формата и качеството.

България не може да разчита на по-евтин внос

Картофопроизводството у нас се е свило драстично през последните две десетилетия. През 2006 г. площите са били около 260 хил. декара, през 2022 г. – около 100 хил., а през тази година са едва 50 хил. декара. „При сегашните площи България произвежда приблизително 110-115 хил. тона картофи годишно, докато общото потребление заедно с нуждите на преработвателната промишленост е около 220 хил. тона. Така приблизително половината от необходимите количества трябва да бъдат внесени“, казва Джиков.

Основните количества внос идват от Полша, Германия, Франция и Белгия – именно държавите, които сега са сред най-силно засегнатите от сушата и високите температури, поради което България не може лесно да компенсира слабата си реколта с по-евтин внос.

Българските производители освен европейската конюнктура са изправени и пред по-висока себестойност на продукцията и недостиг на вода за напояване. Горивата са поскъпнали тази година с над 45%, торовете и препаратите за растителна защита – с над 35%, а разходите за работна ръка – с над 20%. Липсата на достатъчно вода сваля добивите и влошава качеството, като картофите остават по-дребни и с неправилна форма, което ги прави по-трудни за реализация. Българското производство би стигнало за около шест месеца от годишното потребление.

Производителите посочват и липсата на достатъчно обединение в сектора, което ограничава възможностите им да договарят по-добри условия с търговците.

Проблемът с подмяната на произхода

Според Джиков особено сериозен е проблемът с подмяната на произхода на картофите. „Поради специфичните ни условия и денонощните температурни амплитуди българският картоф е значително по-вкусен от вносния и ако на щанда има български за 1 евро за килограм и немски за 0,80 евро, повечето хора биха предпочели родното производство. Проблемът е, че след декември над 70-80% от картофите по щандовете с надпис „български“ няма да бъдат такива“, разказва той.

Българските производители се надяват пазарът да се нормализира с приетите наскоро промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията, които засилват контрола, както и с изграждането на дигитална система за следене на целия път от фермата до трапезата.