Гръцката полиция задържа 20 души при мащабна операция срещу организирана престъпна група на остров Крит, извличала незаконни земеделски субсидии. Акцията е проведена тази сутрин от отдела за борба с организираната престъпност в областите Ретимно, Ираклион и Ласити, съобщава БТА, като се позовава на електронното издание на гръцкия вестник „Катимерини“.

Как е действала нелегалната мрежа

Сред задържаните са двама счетоводители и трима служители на центрове за подаване на заявления за субсидии — петимата са посочени за организатори на схемата. В центъра на разследването се намира счетоводна къща в Ретимно. Според разследващите служители от центровете за подаване на заявления са предоставяли данни за недекларирани земеделски парцели, след което счетоводители са съставяли фиктивни договори за наем. Тези документи са подавани с цел получаване на средства от гръцката агенция за земеделски плащания ОПЕКЕПЕ.

Мащаб и период на дейността

Разследващите оценяват финансовата облага за групата на 3 милиона евро, натрупани за по-малко от пет години. Предполага се, че дейността е започнала през 2019 г. Броят на замесените лица се оценява на около 90 души.

Връзка с по-широко европейско разследване

Днешните арести са поредни в рамките на по-обхватно разследване, водено от Европейската прокуратура, отбелязва Ройтерс. През предходната година европейски прокурори повдигнаха обвинения срещу десетки гръцки животновъди за фалшифициране на собственост върху пасища с цел получаване на милиони евро европейски субсидии — с предполагаемото съучастие на държавни служители. В тези случаи се появиха и имена на политици от управляващата партия „Нова демокрация“, а скандалът доведе до министерски оставки и искания на опозицията за предсрочни парламентарни избори. По искане на Европейската прокуратура гръцкият парламент свали имунитета на 13 депутати от управляващата партия, като по този начин те станаха подлежащи на разследване.

Глориозата (Gloriosa superba) е катерлива лиана с произход от тропическа Африка, части от Азия и Австралия. Известна е още като „огнена лилия“, а името ѝ в буквален превод означава „слава“. Екзотичният вид на цветовете привлича все повече градинари и флористи, които я включват в букети, аранжировки и цветни инсталации.

Кога и как се засажда

Размножаването на глориозата се осъществява чрез грудка — подземен орган, в който са складирани хранителни вещества. Точно сега, в края на пролетта, е подходящият момент за засаждане. Грудката се поставя хоризонтално в по-плитка саксия с дренаж на дъното и субстрат за екзотични растения, като се покрива с около 2–3 см почва. Препоръчително е да се внимава с растежната пъпка, намираща се на заобления край — наранена пъпка означава, че растението няма да поникне.

След засаждане се полива обилно. До поникването — което настъпва след около месец — са необходими само влага и топлина при около 18–20°C. Ако температурите в района все още са по-ниски, засаждането трябва да се отложи или да се направи в саксия на закрито.

Отглеждане и грижи

За оптимален растеж глориозата се нуждае от температури между 20 и 28–30°C и ярка, дифузна светлина. Следобедното пряко слънце може да увреди листата. Тъй като растението е катерливо, се нуждае от опора — стъблата са крехки и лесно се чупят.

• Поливките трябва да са обилни, но не чести — за предпочитане еднократни седмични поливки.
• Всяка седмица към поливната вода се добавя тор за цъфтящи растения, като препоръчителната доза е малко по-ниска от посочената на опаковката.
• Подхранването продължава до края на цъфтежа, след което поливките се намаляват постепенно.
• След отмирането на листата и стъблото грудката се вади и се съхранява в сух торф или остава в саксията. Пролетта задължително се пресажда в нова почва.

Сортове и възможни проблеми

Сред най-разпространените сортове са Gloriosa superba ‘Rothschildiana’ — с червено-жълти, пламтящи цветове; ‘Greenii’ — с нежни жълти цветове и обилен летен цъфтеж; Gloriosa carsonii — предимно червен с жълтеникави нюанси в основата; и Gloriosa plantii — в розова гама, с преливащи нюанси от бяло към розово.

Сред възможните вредители са акари, щитоносни и памукови въшки. Засъхването на върховете на листата е физиологичен проблем, свързан най-често със сух въздух и недостатъчна почвена влажност — коригира се чрез оросяване на листата, като цветовете се пазят от намокряне.

Три отделни тенденции очертават картината на европейското земеделие в началото на 2026 г.: Франция разширява подкрепата за фермерите, засегнати от скъпите горива; производството на зеленчуци в България отчита най-слаба реколта от седем години; а рекордната пшенична жътва от 2025 г. не успя да донесе по-висока рентабилност.

Франция увеличава компенсациите за горива

Французките власти разширяват мярката за подкрепа на земеделски производители, животновъди и рибари — тя ще важи за закупуване на гориво за период от 15 месеца, считано от влизането й в сила. Облекчението се предоставя по линия на националната горивна регулация (GNR) на нула евро. Общият ресурс на схемата достига 53 милиона евро.

Мярката е насочена към компенсиране на допълнителни производствени разходи в сектора. В рамките на пакета е предвиден и гратисен период за погасяване на задълженията, а предприятията, засегнати от кризата, ще могат да се възползват от отсрочване на социалноосигурителните вноски. Предвидена е и отделна кредитна линия от 20 милиона евро. Допълнително земеделски стопани с гарантирани заеми ще могат да кандидатстват за нов заем, покриващ задължения до 14 милиона евро. Заемът е гарантиран от BPI France, действаща като „банка за развитие“.

Пакетът включва и отписване на задължения по разсрочените погасявания от структурния план за земеделието при условие, че те надвишават 15 милиона евро. В рамките на тазгодишния бюджет е планирано намаление на данъка върху доходите в размер на 1,3 милиарда евро. Общата стойност на подкрепата за земеделието, обявена в рамките на правителствения пакет, надхвърля 90 милиона евро. „Фермерите трябва да работят, подкрепени от сигурни условия на доходи. Тези мерки трябва да осигурят стабилен отговор на техните нужди. Целта ни е да укрепим жизнеспособността на стопанствата“, заяви земеделският министър.

В допълнение е предвидено намаляване на административната тежест за малките земеделски предприятия и по-добра координация между институциите и земеделския сектор.

Зеленчукопроизводството в България: най-слаба реколта от 2019 г.

Производството на зеленчуци в България под „застъпващо“ покритие отчита спад за периода 2019–2025 г., като последната година от него се оказва с най-ниски стойности в рамките на сравнявания период. През 2025 г. засятата площ достига 34,9 хил. ха при среден добив от 1 143 кг на декар. Реколтата е по-ниска и в сравнение с предходната 2024 г. — с около 4 млн. кг по-малко — а произведените количества са 574 хил. тона.

За сравнение, при най-добрата година в разглеждания период — 2019 г. — площта надхвърля 40 хил. ха, а производството достига 752 хил. тона. Средната добивност е спаднала с около 25% спрямо 2025 г. Реализационната цена за 2025 г. е около 93 лв./100 кг — с около 8% по-ниска спрямо предходната година, а цената е с около 30% по-ниска от тази в момента на производство, след включване на транспорт и търговски надценки.

За периода 2020–2024 г. прогнозните количества зеленчуци годишно са между 620 хил. и 690 хил. тона. През 2025 г. обаче отчетеното количество е с около 100 хил. тона под долната граница на тази вилица. Сред причините за свиването се посочват стареене на производствените съоръжения, по-ограничено ползване на напояване и намален брой на по-специализираните производители.

Подкрепата по de minimis е приложена непрекъснато от 2022 г. до 2025 г. Данните за 2023 г. отразяват пика на производство за разглеждания период. Посочва се, че незадоволителните условия за отглеждане, включително слаб достъп до пазар и ниски изкупни цени, продължават да оказват натиск върху производителите.

Пшеницата: рекорд в реколтата, но свити маржове

През 2025 г. България произвежда рекордна реколта пшеница — 7,3 млн. тона, което е с 82,8% повече спрямо предходната година. Въпреки това по-ниските цени на световния пазар и свитите маржове не позволяват на производителите да извлекат пълна полза от количественото превъзходство.

Средните производствени добиви достигат около 35% над многогодишния норматив. Засетите площи с пшеница са около 1,5 млн. хектара — с 3,6% повече спрямо предходния сезон. Площите, засети „за нищо“, са нараснали с около 20–26% и тяхното производство натоварва допълнително пазара.

Към края на 2025 г. са изнесени около 2,664 млн. тона пшеница — с около 20% повече в сравнение с предходния сезон. Основните дестинации са Гърция, Турция, Египет, Мароко, Алжир и Италия. Износът към отделни пазари от 2024 г. бележи спад: към Алжир (-54,3%), Испания (-35,6%) и Турция (-2,1%). Ръст е отчетен към ОАЕ (+45,7%) и Израел (+17%).

За първите 6 месеца на търговския сезон 2025/2026 г. пшеницата е изнесена в размер на 70,5% от очакваното годишно количество от 105 хил. тона. Нивата на задържани запаси при основни вносители — Китай, Индия, ЕС и Русия — са намалели с 14,5%, което поддържа интереса към внос. Прогнозите сочат, че световният износ ще нарасне с около 30%. Към март 2026 г. цените в Русия, Франция и Аржентина са в диапазон от около 10–13% под средното ниво, а маржовете на производителите остават ограничени.

Четиринадесетото издание на Националния събор на овцевъдите в България се проведе от 22 до 24 май край Петропавловския манастир до Лясковец. Въпреки проливните дъждове, паднали на 22 май в региона, и обявеното бедствено положение за Велико Търново и общината, организаторите съобщиха пред БТА, че ситуацията на площадката е добра и няма щети, а вторият ден се очакваше да премине по програма.

Открит с 101 каба гайди, посетен от президента

Съборът беше открит с изпълнение на 101 каба гайди. При церемонията по откриването присъства президентът Илияна Йотова, която приветства присъстващите и посочи, че това е празник на българския дух. Изказвания направиха министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, председателят на Надзорния съвет на Българската банка за развитие Деляна Иванова, кметът на Лясковец Васил Христов и организаторът на събора и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Симеон Караколев.

За поредна година събитието премина под мотото „Български храни от български суровини“. Тазгодишната програма предвиждаше над 40 часа жива музика, животновъдство, фермерска храна и атракции. Участваха над 70 занаятчии, повече от 60 фермери и производители на фермерска храна и напитки, над 30 изложители от Българската аграрна камара и над 20 производители и доставчици на селскостопанска техника, оборудване, фуражи, био и природни продукти.

За първи път — овце и кози от Северна България и конна полиция

Тази година бяха отчетени два дебюта. С решение на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съобразено с епизоотичната ситуация в региона, за първи път от няколко години в изложението бяха представени овце и кози от стопанствата в Северна България. Очакваха се животни от поне десет характерни породи, уточниха организаторите.

Вторият дебют беше участието на конната полиция към СДВР на МВР. За първи път посетителите можаха да видят на живо елементи от подготовката на конните полицаи, включително строеви ред с коне и умения, използвани при опазването на обществения ред. Очакваше се на събора да присъства и министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев.

За 14-и път се проведе фолклорният конкурс „Заблеяло ми агънце“. Заявки за участие бяха подали 1700 изпълнители от цялата страна — най-малкият на 4 години, а най-възрастният на 81.

Международна кръгла маса: болести, намаляващо поголовие и азиатски опит

Паралелно с фолклорната програма, на 22 май в Арбанаси се проведе международна кръгла маса на тема „Новата среда на болести при дребните преживни животни“, организирана по покана на НОКА. В нея участваха представители на браншови организации от 15 държави от Европа и Азия, като всеки имаше възможност да представи ситуацията в своята страна.

Съпредседателят на НОКА Симеон Караколев изтъкна, че епизоотичната обстановка не само в Европа, но и в целия свят е все по-сложна и динамична. Заместник-министърът на земеделието и храните Крум Неделков потвърди тази оценка, като отбеляза, че регионът е бил поразен от различни болести през последните години. Според Неделков подходът трябва да бъде преразгледан, тъй като вирусите показват изменение, а са необходими по-задълбочени изследвания и анализи за по-гъвкав отговор при затварянето на огнища.

Таня Минкова представи ситуацията в България пред международната аудитория. Тя посочи, че географското положение на страната създава сериозен риск за навлизане на трансгранични заболявания — в последните години е наблюдавана повишена опасност от син език, шарка по овцете и козите и чума по дребните преживни животни. Климатичните промени също оказват влияние върху епизоотичната обстановка, като по-продължителните топли периоди създават благоприятни условия за разпространение на редица вирусни заболявания, което налага прилагането на по-строги мерки за биосигурност.

По данни, представени от Минкова, поголовието при овцете е намаляло с около 15 процента, а при козите — с около 16 процента. Синият език е заболяването, засегнало страната в най-голяма степен — от 2014 г. насам то е причина за унищожаването на около 30 000 овце. В страната преобладават фамилните и малки ферми, при които липсата на инвестиции в модернизация и недостигът на ветеринарни специалисти в някои райони затрудняват навременната профилактика и контрол на заразните заболявания.

В края на форума Симеон Караколев отбеляза, че докато поголовието на овце в Европа намалява, в Азия — най-вече в Узбекистан — то расте с добри темпове за последните пет години. Той посочи като причина наличието в азиатските държави на политика за развитие на сектора и подходящи инструменти за справяне със заболяванията, включително ваксинации.

Източници

• БТА: Националният събор на овцевъдите се очаква да продължи по програма въпреки вчерашните проливни дъждове в региона
• БТА: Международна кръгла маса с участници от 15 държави на тема „Новата среда на болести при дребните преживни животни“ се състоя в Арбанаси
• БТА: За първи път от няколко години на Националния събор на овцевъдите ще бъдат представени овце и кози от стопанствата в Северна България

Четиринадесетото издание на Националния събор на овцевъдите в България се проведе от 22 до 24 май 2026 г. край Петропавловския манастир, община Лясковец, под надслов „Българските храни от български суровини“. Въпреки проливните дъждове на 22 май, които наложиха обявяване на бедствено положение за Велико Търново, организаторите съобщиха, че ситуацията на местото е добра и няма щети, а вторият ден се очаква да се проведе по програма.

Фермерски пазар с над 30 изложители

В специално обособена пазарна зона участваха над 30 изложители от Българската аграрна камара (БАК). Представени бяха производители от секторите животновъдство, овощарство, пчеларство, лозарство, малинопроизводство, птицевъдство и млечно производство. Сред организациите с присъствие на събора са Добруджански овощарски съюз, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, Асоциация за професионално пчеларство, Национална асоциация на тютюнопроизводителите – 2010, Асоциация на промишленото птицевъдство и други.

Посетителите намериха широк асортимент от млечни продукти от овче, козе и краве мляко, мед и пчелни продукти, плодове, сладка и мармалади, лютеници и разядки, яйца, продукти от птицевъдството, както и различни сортове вино от български изби.

Програма и официални гости

Събитието беше открито с кукери джумали, сеферджии и каба гайди. На церемонията по откриването присъстваха президентът Илияна Йотова, която определи събора като „празник на българския дух“, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, председателят на Надзорния съвет на Българската банка за развитие Деляна Иванова, кметът на Лясковец Васил Христов и организаторът на събора Симеон Караколев. В Арбанаси се проведе и международна кръгла маса на тема „Новата среда на болести при дребните преживни животни“.

За втория ден бяха планирани демонстрации на конната полиция към СДВР на МВР — за първи път на живо, включително строеви ред с коне. В програмата фигурираха също състезание с тежковозни коне, изложба на Българско овчарско куче, ръчна стрижба на овце и демонстрации на стари рецепти за млечни продукти. Вечерта завърши с концерт на Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл, нестинари и огнено шоу.

Мащаб на събитието

• Над 70 занаятчии
• Повече от 60 фермери и производители на фермерска храна и напитки
• Над 30 изложители от Българската аграрна камара
• Над 20 производители и доставчици на селскостопанска техника, оборудване, фуражи и био продукти

Съборът се организира с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и съдействието на общините Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица. Входът е свободен.

Източници

• БТА: От фермата до трапезата — Националният събор на овцевъдите среща българските производители с потребителите
• БТА: Националният събор на овцевъдите се очаква да продължи по програма въпреки вчерашните проливни дъждове в региона
• БТА: Заместник-министър Стефан Бурджев откри специализирана изложба на овчарски кучета

Деветата седмица на 2026 г. приключи с умерена коригираща динамика в сектор „Зеленчуци и плодове“ и запазена стабилност при месото, млечните продукти и хляба. Данните от седмичния оперативен анализ на Системата за агропазарна информация (САПИ) към 25 февруари 2026 г., предоставени на БТА, потвърждават тенденция към пазарно балансиране след сезонното поскъпване от началото на месеца.

Най-значими ценови движения

Отчетният период регистрира промени при едва 40 продукта — значително по-слаба ценова динамика в сравнение с предходните седмици. Най-съществените движения са концентрирани при сезонните зеленчуци и пресните плодове.

• Глава целина (400–500 г) поскъпва с 21% до средна национална цена от 1,29 евро/бр. — продиктувано от ограничено предлагане и сезонно търсене, посочват от САПИ.
• Връзка листа целина нараства с 15% до 0,62 евро/бр.
• Връзка праз (5 бр.) поскъпва с 17% до 2,36 евро/бр. — поскъпването е обусловено от транспортни разходи и засилено потребление в периода преди пролетния сезон.
• Морски кефал нараства с 10% до 6,78 евро/кг, отразявайки сезонни фактори при търсенето на местна черноморска риба.
• Ягоди поевтиняват с 5% до 8,56 евро/кг поради навлизане на по-големи вносни количества от южни региони.
• Карфиол спада с 3% до 2,70 евро/кг; патладжани и тиквички — с по 2%, съответно до 4,04 и 3,97 евро/кг.

Секторен преглед: стабилност при месото, млякото и хляба

При месото и птичите продукти САПИ отчита пълна стабилност. Свинският бут с кост се търгува по 5,63 евро/кг, свинският врат без кост — по 7,89 евро/кг. Пилешкото месо (замразено и охладено) остава около 4,26 евро/кг, а охладеното пилешко филе — 8,19 евро/кг. Агнешкото месо се задържа на 14,33 евро/кг. Яйцата стандарт М са 0,28 евро/бр., а размер Л — 0,30 евро/бр., без седмично изменение.

При млечните продукти прясното краве мляко в бутилка поскъпва символично с 1% до 1,81 евро/л. Тетрапак мляко варира от 1,61 до 1,99 евро/л. Кашкавалът от краве мляко е в диапазона 12,26–16,59 евро/кг, кравето сирене (кофа 15 кг) — 8,63 евро/кг, а вакуумираното овче сирене — 15,18 евро/кг.

При хляба и базовите хранителни стоки се отчитат само символични корекции. Брашното тип 500 поевтинява с 1% до 0,99 евро/кг, захарта спада с 1% до 1,25 евро/кг. Всички видове хляб запазват стабилността си между 1,52 и 1,80 евро/кг, а олиото остава непроменено на 2 евро/л.

Очаквания и рискови фактори

С приближаването на март САПИ очаква постепенен преход към по-високо предлагане на сезонни зеленчуци, което би могло да оказва понижаващ натиск върху цените в категориите оранжерийна продукция. Единственият потенциален рисков фактор, посочен в отчета, остават агнешкото месо и яйцата в периода около Великден.

Източници

• БТА: Пазарен баланс след сезонното поскъпване — САПИ, седмица 9/2026 (01.03.2026)
• БТА: Търговията с хранителни стоки на едро следва сезонни колебания — Владимир Иванов (27.01.2026)
• БТА: Стабилност при основните храни и сезонен ръст при оранжерийните зеленчуци — САПИ, седмица 4/2026 (25.01.2026)

С решение от 27 февруари 2026 г. Европейската комисия одобри четвъртото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и държавния бюджет. Решението следва одобрението на промените от Комитета по наблюдение по време на седмото му заседание, проведено на 4 септември 2025 г.

Какво се променя

Измененията обхващат интервенциите под формата на директни плащания, секторните интервенции в областта на пчеларството, както и интервенциите в областта на развитието на селските райони. Сред конкретните промени е предвиждането на допълнителни 40,8 млн. евро за ключови интервенции от плана, насочени към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), Изпълнителната агенция за борба с градушките, „Напоителни системи“ ЕАД и признати групи и организации на производители.

В рамките на директните плащания бюджетът по интервенцията за производство на семена от картофи е увеличен за сметка на средствата по интервенцията за картофи за нишесте, която няма да се прилага до края на периода поради липса на интерес. За кампания 2026 подпомагането за оранжерийно производство ще продължи без разделение между отопляеми и неотопляеми оранжерии, тъй като системата за цифрови географски данни все още е в процес на изграждане.

Нова интервенция „Биологично животновъдство“

С одобреното изменение се въвежда нова интервенция „Биологично животновъдство“, насочена към земеделски стопани, кандидатствали досега по екосхемата за биологично земеделие (селскостопански животни), както и към нови такива. Интервенцията се премества от Първи към Втори стълб на ОСП, като според документа това не променя нито целите на досегашната екосхема, нито вида на подпомаганите животни. Кандидатите ще могат да поемат тригодишни ангажименти и да получават плащания на хектар при спазване на съотношение от 0,3 до 1 ЖЕ/ха.

От 2026 г. е предвидено отпадане на екосхемата за биологично земеделие при животните, като средствата ще бъдат пренасочени към интервенции за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи и към екосхемата за трайни насаждения. По предложение на четири браншови организации от сектор „Животновъдство“ отпада и модулната ставка по интервенцията за обвързано подпомагане на млечни крави, включени в развъдни програми.

Пчеларство и управление на риска

В интервенциите в сектора на пчеларството се включват възможности за авансово плащане на финансовата помощ и удължаване на срока за изпълнение на изследователски проекти. По интервенцията за управление на риска рисковете се прецизират в съответствие с одобрената концепция за създаване на Взаимоспомагателен фонд. Предвижда се и включване на активи с цел предотвратяване на щети, причинени от неблагоприятни климатични явления.

Решението на Европейската комисия не оказва влияние върху държавния бюджет и остава в рамките на одобрените параметри на Стратегическия план. За кампания 2024 извършените директни плащания са в размер на близо 2 млрд. лева.

Източници

• МЗХ: Одобрено е четвъртото изменение на Стратегическия план (4 март 2026)
• МЗХ: Комитетът по наблюдение одобри четвърто изменение (4 септември 2025)

От 27 април до 15 май 2026 г. Държавен фонд „Земеделие“ приема заявления по схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците„. Изплащането на одобрените средства стартира от 26 май 2026 г.

Бюджет и ставки по видове птици

Управителният съвет на ДФЗ е одобрил 21 474 000 евро по схемата за хуманно отношение към птиците за 2026 г. Бюджетът е определен на миналогодишна база и съгласно действащия удължителен бюджет на България за 2026 г. Помощта не трябва да надвишава 100% от допустимите разходи. Ставките по видове са следните:

• Кокошки – носачки (от 18 до 90 навършени седмици) — 102,72 евро на животинска единица
• Родители (от 18 до 60 навършени седмици) — 211,84 евро на животинска единица
• Бройлери — 20,28 евро на животинска единица
• Пуйки — 34,61 евро на животинска единица
• Гъски — 34,61 евро на животинска единица
• Патици (мюлари и/или пекински до 84 дни) — 31,02 евро на животинска единица

Обхват на помощта

Схемата е регистрирана под номер SA.109688 в Регистъра на държавните помощи на Европейската комисия със срок на прилагане до 31.12.2029 г. Помощта покрива допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. В обхвата са включени четири мерки:

• Мярка А: Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг.
• Мярка Б: Осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10% над задължителния стандарт.
• Мярка В: Подобряване на условията за хуманно отношение по време на транспорт (само за доставки до кланицата).
• Мярка Г: Намаляване на емисиите на амоняк с 30% — гарантиране на концентрация на NH₃ до 14 ppm чрез добавяне в постелята на силикатни минерали (перлит, алуминосиликати — каолин, бентонит, зеолит/клиноптилолит и др.).

Къде се подават документите

Заявленията се подават в областните дирекции на ДФЗ, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ — по постоянен адрес на физическото лице или едноличния търговец, съответно по седалище на юридическото лице. Указанията за прилагане на схемата са публикувани на сайта на Държавен фонд „Земеделие“.

Източници

• ДФЗ: От 27 април започва приемът на заявления за хуманно отношение към птици (24.04.2026)
• ДФЗ: Указания за прилагане на схемата за хуманно отношение към птиците — 2026 г.
• ДФЗ: Одобрени са близо 43 млн. евро за хуманно отношение към свине и птици (20.04.2026)

Министърът на земеделието и храните е издал заповед, с която срокът за вписване на тютюнопроизводителите в регистъра се удължава с един месец — до 30 април 2026 г. включително. Решението е обявено на 31 март 2026 г.

Причина за удължаването

Мярката цели да предостави допълнително време на земеделските стопани да приведат дейността си в съответствие с нормативната уредба в сектор „Тютюн“. Конкретно става въпрос за набавяне на необходимите документи — договори, правни основания и приемно-предавателни протоколи.

Нормативен контекст

Съгласно Закона за тютюна регистрацията се извършва ежегодно до 31 март. С настоящата заповед на министъра този краен срок е изместен с един месец за текущата 2026 г.

Какво трябва да направят стопаните

• Да се запознаят с пълния текст на министерската заповед, публикувана на сайта на МЗХ.
• Да набавят изискуемите документи: договори, правни основания и приемно-предавателни протоколи.
• Да подадат заявление за вписване в регистъра не по-късно от 30 април 2026 г.

Източници

• МЗХ — До 30 април 2026 г. се удължава срокът за вписване на тютюнопроизводителите в регистъра (31.03.2026)

Обилните дъждове от края на май 2026 г. удариха твърдо земеделието в три централнобългарски области — Велико Търново, Ловеч и Габрово. Потопените ниви и наводнените стопански сгради поставят стотици производители пред спешен въпрос: как да защитят правата си и да получат обезщетение навреме?

Където е най-тежко

Най-сериозните поражения са регистрирани в област Велико Търново, където водата е залял значителни площи с отглеждани култури, а животновъдни обекти също са пострадали. Екипите на Областна дирекция „Земеделие“ — Велико Търново са в готовност, но физическият оглед е временно блокиран заради все още високите нива на водата. Проверките ще започнат веднага след оттичането.

В област Ловеч речните нива се покачиха рязко. Бедствено положение е обявено в община Априлци, а критична обстановка е налице и в района на Троян, както и в селата Черни Осъм, Орешак и Шипково. Към момента на публикуване на съобщението от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) не са официално регистрирани засегнати земеделски земи в Ловешко, но ситуацията се наблюдава денонощно съвместно с местните власти и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

В област Габрово ОДЗ работи в постоянна координация с общинските структури, за да бъдат идентифицирани навреме евентуални щети върху земеделски площи.

Дружеството Напоителни системи ЕАД е в оперативна готовност и съобщава, че към момента няма повреди по собствените му съоръжения — добра новина за стопаните, ползващи напоителна инфраструктура в засегнатите райони.

Десет работни дни — срокът, който не бива да се пропуска

МЗХ напомня изрично: крайният срок за подаване на заявление за държавна помощ е 10 работни дни от настъпването на събитието. Пропускането на този срок означава автоматично лишаване от компенсация, независимо от размера на реалните загуби.

Процедурата е следната:

• Засегнатият стопанин подава заявление за сформиране на комисия за оглед в Общинската служба по земеделие (ОСЗ) по местонахождение на имота или стопанския обект.
• Експертна комисия извършва проверка на място и установява размера на щетите.
• Издава се констативен протокол за 100% пропаднали площи — ключовият документ, въз основа на който се отпуска държавната помощ.

Важно е фермерите да действат преди да са премахнали или преместили пострадалите посеви и животновъдни съоръжения — комисията трябва да огледа реалното щетно събитие.

Правната рамка на компенсацията

Държавната помощ за компенсиране на щети от природни бедствия в земеделието се предоставя съгласно действащата национална нормативна уредба и се администрира от МЗХ чрез областните и общинските служби по земеделие. Схемата е нотифицирана пред Европейската комисия и трябва да отговаря на изискванията за de minimis или освободена помощ по секторните регламенти на ЕС. Конкретният размер на обезщетението зависи от документираните загуби, установени от комисията.

Практически съвети за засегнатите стопани

• Снимайте и документирайте щетите веднага — снимки с дата и геолокация са ценно допълнение към официалния оглед.
• Не чакайте водата да отиде напълно — заявлението може да се подаде и докато огледът все още е невъзможен физически.
• Свържете се с ОСЗ по телефон, за да уточните точния ден на подаване и необходимите документи — практиките могат леко да се различават между общините.
• Ако имотите са в различни общини, заявление се подава поотделно за всеки имот по местонахождение.
• Животновъдите с пострадали обекти също имат право на компенсация — уточнете с местната ОСЗ документите, касаещи животни и сгради.

Контакти

Засегнатите производители могат да се обърнат директно към съответната Областна дирекция „Земеделие“ или към Общинската служба по земеделие по местонахождение на имота. Актуална информация се публикува и на официалния сайт на МЗХ.

Източници

• МЗХ: „МЗХ оказва пълно съдействие на пострадалите стопани от наводненията в районите на Велико Търново, Ловеч и Габрово“ — 23 май 2026 г.