Петната по краставиците могат да бъдат симптом на редица опасни болести – гъбични, бактериални и вирусни. След вече разгледаните аскохитоза, антракноза и бактериална петнистост, тук представяме още пет причини за обезпокоителни промени по плодовете и растенията.

Ризоктония

Болестта се причинява от почвената гъба Rhizoctonia solani. Първите признаци по плодовете се появяват около 24 часа след заразяването, като всички части на растението се покриват с кафяви петна. При благоприятни условия за развитие на гъбата краставиците напълно изгниват в рамките на няколко дни.

За ограничаване на болестта се препоръчва третиране с подходящи продукти за растителна защита. Стъблата трябва да се завържат, за да не докосват почвата, а лехите да се мулчират със сено или окосена трева. При оранжерийно отглеждане понижаването на температурата може да забави разпространението на патогена. Тъй като гъбата зимува в растителните остатъци, те трябва да се почистят добре от лехите в края на сезона.

Кладоспориоза

Гъбичното заболяване се проявява по плодовете като коркови язви. Краставиците, допрени до почвата, спират да растат, деформират се и напукват. Листата се покриват с малки, тъмнокафяви петна с маслинов оттенък, а стъблата развиват сив налеп. Без навременни мерки растенията бързо изсъхват и плодовете падат. При влажно време гъбичките активно заразяват всички растения в градината.

Ефективни при кладоспориозата са продуктите на базата на Trichoderma.

Мана

При манáта листата на краставиците се покриват с кафяви петна отгоре и белезникав налеп отдолу, бързо се извиват и изсъхват. Стъблата почерняват, а плодовете се покриват с тъмни, гниещи петна. Болестта се причинява от почвена гъба, която се размножава бързо в топло и влажно време с чести температурни колебания.

В особен риск са оранжерийните краставици, при които липсва достатъчно проветряване, засажданията са гъсти, растенията се преполиват или растителни части докосват почвата. При поява на болестта силно повредените части на растението се отстраняват и лехата се третира с подходящи фунгициди.

Краставична мозайка

Краставичната мозайка е вирусно заболяване, което се предава от листни въшки. Характерно за него е, че нерядко не показва симптоми, докато растенията не бъдат стресирани от резки температурни промени. Признаците включват:

• произволно разпръснати петна по листата;
• напукване на стъблата;
• окапване на цветовете и завръзите;
• плътно и жилаво месо на зрелите плодове, което ги прави негодни за консумация.

Срещу вируси не съществува лечение. Заразените растения заедно с плодовете трябва да се изкоренят и изгорят.

Сухи пукнатини по кората

Понякога краставиците развиват сухи петна и ивици, наподобяващи пукнатини. Възможните причини са три:

• Неправилно поливане – когато сухи периоди се редуват с внезапно, обилно поливане;
• Прекомерно високи температури в оранжерията, които пречат на нормалното развитие на плодовете;
• Нападение от паяжинообразуващи акари, чиято вредна дейност предизвиква подобни деформации.

При установяване на проблема растенията се оглеждат за вредители и при нужда се третират с подходящи продукти за растителна защита. Поливането се регулира, а температурата в оранжерията се намалява. Ако повредите са незначителни, краставиците могат да бъдат обелени и консумирани.

Растителните адаптации могат да послужат като вдъхновяващ урок за деца в началото на учебната година – как кактусът задържа вода, мимозата се затваря при допир, а литопсът се маскира като камък, за да оцелее. Всяко растение е намерило свой начин да се справи с условията на средата, в която живее, и точно това може да се превърне в ценен урок по природа, проследим у дома или в класната стая.

Защо растителният свят е добър учител

В природата няма растение, което да оцелява без адаптации. Тези механизми на приспособяване са изградени в продължение на хиляди години и представляват отговор на средата – климат, хищници, достъп до вода и светлина. За деца, които тъкмо навлизат в учебния ритъм, паралелът е нагледен: новата среда на училището е различна, по-голяма и по-структурирана, правилата са нови, хората са нови, очакванията са нови. Точно като растение, пренесено в нова екосистема, детето започва да развива свои механизми за справяне.

Адаптацията не е еднократен момент, а процес на растеж. При децата първо идва любопитството, после тревогата, после опитването, после свикването, после увереността.

Пет растения с впечатляващи адаптации

Срамежливата мимоза (Mimosa pudica) е едно от растенията, които превръщат ботаниката в нагледно преживяване. При най-лек допир листата се свиват и се прибират към стъблото. Това не е каприз – това е защитен механизъм срещу животни, вятър и опасност. Мимозата показва, че реакцията не е слабост, а стратегия за оцеляване. Отглежда се в саксия при умерено поливане и достатъчно светлина.

Непентесът е доказателство, че растенията могат да бъдат изобретателни дори при неблагоприятни условия. Тъй като почвата, в която расте, е бедна на хранителни вещества, листата му са се превърнали в дълбоки „бурканчета“, пълни с ароматна течност, която привлича и улавя насекоми. Непентесът не напада и не преследва – той чака търпеливо. Расте добре при температури между 20 и 28°C, влажност на въздуха над 60% и почва, която е леко влажна, но не подгизнала. Обича разсеяна светлина.

Литопсите, известни като „живи камъчета“, са развили стратегията на мимикрията в пустините на Южна Африка – изглеждат като камъни, за да не бъдат изядени от животни, търсещи сочна зеленина. Листата им са дебели и сочни, а цветовете се появяват между двете им половини. У дома се отглеждат лесно: обичат много светлина, бедна и песъчлива, добре дренирана почва, и се поливат минимално.

Тиландсията е въздушно растение, което не се нуждае от почва. Корените ѝ служат единствено за закрепване върху различни повърхности, а всичко необходимо за живота поема през листата. Отглеждането ѝ у дома е просто: обича ярка, разсеяна светлина и свеж въздух, а се полива чрез леко оросяване или кратко накисване веднъж седмично.

Каладиумът е развил една от най-красивите адаптации в растителния свят. В тропическите гори на Амазония, където светлината се филтрира трудно, шарките по листата му не са просто украса – те помагат за регулиране на температурата, намаляват изпарението и привличат опрашители. За разлика от литопса, който се маскира, каладиумът се откроява. Обича ярка, но разсеяна светлина, топлина и висока въздушна влажност, а почвата трябва да е лека, богата и да се полива равномерно. През есента изпада в покой, а през пролетта се събужда отново.

Още растения, подходящи за домашен урок

Освен изброените пет, има и редица други стайни растения, които онагледяват различни адаптационни механизми:

• Дрозера и росянка – развили са лепкави листа или лепкави капчици, с които улавят насекоми. Могат да се отглеждат у дома, но изискват малко повече внимание.
• Сарацения – листата са видоизменени в тръбовидни капани, подобно на непентесите. Типичен пример за пасивно хищничество.
• Сансевиера – поема CO₂ нощем, което я прави подходяща за спални помещения. Съхранява вода в листата и може да се полива веднъж месечно.
• Каланхое – показва адаптация към суша.
• Роза на Йерихон – развила е екстремна адаптация към суша и, според описанието, може да „възкръсне“, щом има достъп до вода.
• Циклама – има ясно изразен сезонен цикъл на растеж и покой.
• Хлорофитум – образува малки розетки, чрез които показва нагледно един от начините за вегетативно размножаване.

Апел към учители и родители

Наблюдението на растенията и техните механизми за приспособяване може да развие у децата любопитство, отговорност и умение да се грижат за живо същество. Урокът може да се проследи през цялата учебна година – в класната стая или у дома. Всяко растение крие своя стратегия за оцеляване, а разпознаването и разбирането на тези стратегии е ценен опит, приложим далеч отвъд ботаниката.

Кандидатите по биологичните интервенции разполагат с краен срок до 30 септември, в който трябва да подадат изискуемите документи в Системата за електронни услуги (СЕУ) съгласно Наредба № 9 от 2023 г.

Какво се изисква по операцията за биологично растениевъдство

При операция „Плащания за поддържане на биологично растениевъдство“ от интервенция „Биологично растениевъдство“ кандидатите трябва да отбележат парцелите, намиращи се в младенчески период. За всеки такъв парцел се прилагат два документа: документ, издаден от агроном, удостоверяващ младенческия период, и копие от дипломата на съответния агроном.

Въвеждането на данни и прикачването на доказателствени документи е задължително единствено за бенефициерите, заявили подпомагане именно по тази операция. Останалите участници по биологичните интервенции не са обхванати от това задължение.

Указания и краен статус на заявлението

За улеснение на стопаните ДФЗ е публикувал Указания по биологичните интервенции на официалния си сайт. В тях са дадени насоки за коректно попълване на данните в СЕУ и за предоставяне на необходимите документи по съответната операция.

За успешно подадени се считат единствено заявленията, достигнали краен статус „Подадено заявление“. След изтичане на нормативно регламентираните срокове стопаните няма да могат да въвеждат данни или да прикачват документи в системата.

С наближаването на гроздобера киселинността на гроздето е един от двата ключови показателя за технологична зрялост, наред със захарността. Докато рефрактометърът позволява бързо да се установи съдържанието на разтворими вещества, той не дава пълна картина. Правилното съотношение между захари и киселини определя вкусовия баланс на бъдещото вино, неговата стабилност и протичането на технологичните процеси – поради което дори при домашно производство си струва да се правят сравнително лесни измервания още в лозето.

Защо киселинността е толкова важна?

Киселините са естествена и съществена съставка на гроздето и виното. Основните органични киселини са винената и ябълчната, като присъстват и по-малки количества от други. Те влияят върху редица качествени параметри:

• вкусовия баланс и усещането за свежест;
• цвета и стабилността на червените вина;
• развитието на микроорганизмите;
• действието на серния диоксид;
• протичането на някои технологични процеси;
• потенциала за съхранение и отлежаване.

При недостатъчна киселинност виното може да изглежда плоско и лишено от свежест. При прекомерна – вкусът стига до остра кисела нота. Целта не е просто повече или по-малко киселини, а подходящ баланс за конкретния сорт и вида вино.

Най-практичният метод за домашния лозар

За домашни условия един от най-удобните подходи е използването на готов комплект за определяне на титруема киселинност. Тези комплекти обикновено съдържат необходимия титрант, индикатор и мерителни принадлежности. Методът се основава на постепенно неутрализиране на киселините в пробата с алкален разтвор.

Международната организация по лозата и виното (OIV) описва титруването като метод за определяне на титруемата киселинност на гроздов сок. OIV посочва потенциометричното титруване като предпочитан подход, но допуска и индикаторен метод, при който крайната точка се определя чрез промяна на цвета на индикатора. Готовият комплект е значително по-удобен за домашна употреба, тъй като не е необходимо самостоятелно да се приготвят химичните разтвори.

За едно просто домашно измерване са необходими:

• комплект за определяне на титруема киселинност;
• чист съд;
• мерителна пипета или спринцовка;
• гроздов сок или вино;
• дестилирана вода, ако е предвидена в методиката;
• чиста работна повърхност.

Как се взема правилна проба от гроздето?

Качеството на измерването зависи пряко от качеството на пробата. Не трябва да се взема сок само от едно грозде или от няколко добре узрели зърна. При измерване в лозето е необходимо да се вземат зърна от различни лози и от различни гроздове, така че пробата да отразява реалното състояние на насаждението.

При по-голямо лозе е препоръчително да се разграничат различните участъци, ако между тях съществуват съществени различия по отношение на почвата, изложението, надморската височина, натоварването на лозите, напояването, здравословното им състояние или сорта и клона. Зърната след това се смачкват и от тях се получава смесена проба сок.

При измерване на вино трябва да се има предвид наличието на въглероден диоксид. При младо вино, което все още съдържа значително количество CO₂, пробата трябва да бъде дегазирана преди титруването, тъй като газът може да повлияе на определянето на крайната точка.

Измерване стъпка по стъпка

Точната процедура се съобразява с конкретния комплект, тъй като различните продукти могат да използват различни концентрации на титранта и различен начин за отчитане. Общият принцип е следният:

• Отмерване на пробата – с помощта на пипета или мерителна спринцовка се отмерва определено количество сок или вино. При някои стандартни методики се използват около 5–10 мл проба.
• Поставяне в чист съд – най-подходящ е малък стъклен съд или лабораторна чашка.
• Добавяне на индикатора – добавят се няколко капки от индикатора, ако комплектът работи с индикаторен метод.
• Титруване – титрантът се добавя постепенно, без да се излива голямо количество наведнъж; след всяко добавяне разтворът се разбърква.
• Наблюдаване на промяната – с приближаването към крайната точка промяната на цвета става по-ясна. Трябва да се следват указанията на конкретния комплект, а не произволна промяна на цвета.
• Отчитане на изразходвания титрант – записва се количеството милилитри разтвор, необходими за достигане на крайната точка. Това число се използва за изчисляване на титруемата киселинност.

Пример за изчисление

При някои практически методики с натриева основа с концентрация 0,1N и определен обем на пробата може да се прилага коефициент за директно превръщане на изразходваните милилитри основа в г/л винена киселина. Например при методика с 5 мл проба и 0,1N натриева основа формулата може да изглежда така:

Съдържание на киселини = ml NaOH × N × 15

Ако са използвани 4,5 мл натриева основа при концентрация 0,1N, резултатът е: 4,5 × 0,1 × 15 = 6,75 г/л титруема киселинност, изразена като винена киселина. Важно е обаче да се прилага формулата, съответстваща на конкретната методика и обема на пробата – един и същ коефициент не може автоматично да се използва за всички комплекти.

Как да тълкуваме получената стойност?

Получената стойност трябва да се разглежда в контекста на сорта, годината, климатичните условия и предназначението на гроздето. Не съществува универсална стойност, означаваща „идеална киселинност“ за всички сортове и всички вина. Публикувани ориентировъчни диапазони показват, че подходящите стойности на pH и титруема киселинност варират според типа грозде и стила на виното.

Вкусовото усещане е важно, но само по себе си не е достатъчно за количествено определяне. Високото съдържание на захари може да прикрие усещането за киселинност: грозде с относително висока киселинност може да изглежда приятно и балансирано, ако захарите са достатъчни. Обратно, грозде с по-ниска киселинност може да изглежда прекалено сладко и меко. Затова дегустацията и лабораторните показатели трябва да се използват заедно, а не да се изключват взаимно.

Винарна AYA Estate от санданското селце Зорница стана първата изба в България, която вписа масиви от автохтонния сорт Широка мелнишка лоза в Световния регистър на старите лозя. Четирите регистрирани парцела отглеждат лози на над 50-годишна възраст, намиращи се на едно и също място. Новината беше съобщена по време на семинар за журналисти, организиран по случай гроздобера тази година.

Какво представлява Световният регистър на старите лозя

Регистърът е създаден през 2010 г. по идея на винения критик Jancis Robinson. Целта му е старите лозя да бъдат разглеждани като живо културно, природно и научно наследство. За „стар“ се определя само масив, в който над 85% от лозите са на повече от 35 години. Чрез вписването експертите отчитат не само възрастта на насажденията, но и генетичното им разнообразие, както и дългогодишното им приспособяване към климата и почвите на съответния район.

Какво се отглежда в регистрираните парцели

Върху четирите вписани парцела, освен Широка мелнишка лоза, дава плод и Каберне фран – сорт, типичен за Мелнишкия регион, съобщи Ива Трифонова, изпълнителен директор на избата. Като цяло винарната стопанисва 450 декара лозя на хълмист терен с надморска височина между 250 и 300 метра. Отглеждат се още Сензо, Сира, Мерло, Санджовезе, Ранна мелнишка лоза, Гренаж, Сандански мискет, Керацуда, Марсан и Русан.

Философия и развитие на AYA Estate

Избата е създадена преди година и половина. Според Ива Трифонова философията на технолозите е да създават „честно вино“, при което природата е оставена да свърши работата сама, а производителите се отнасят с любов и уважение към целия процес – от лозето до крайния продукт.

Грижата за околната среда е сред приоритетите на компанията – миналата година тя пусна на пазара първото си сертифицирано биологично вино. Мениджърите работят за затваряне на производствения цикъл, като обединяват винарството с малка животновъдна ферма и стопанство за собствени плодове и зеленчуци.

До избата функционира модерен ресторант, вкопан в земята. Винарната приютява художествени изложби и музикални концерти. На българска грънчарска компания е възложено производството на едрогабаритни делви за съхранение на специални вина. Комплексът включва и AYA Hotel с самостоятелни вили, който тази година получи приза MICHELIN Key, а AYA Estate се превърна в единствен български член на международната асоциация Relais & Chateaux.

Независимо от размера и стила на имота, зелените вертикали в градината намират място навсякъде. Катерливите лози заемат малко пространство, но създават впечатляващ декоративен ефект – от зелени килими по фасади и дантелени филизи върху метални конструкции до каскадни цветове по перголи и причудливи плодове в декора на детски кътове.

1. Зелена фасада на къщата

Стените на жилищните сгради се покриват най-успешно с Vitis vinifera, амурска лоза (V. amurensis) и Parthenocissus quinquefolia. Тези многогодишни, бързорастящи лози се катерят чрез пипала до 20 метра или повече и са способни да обхванат значителни повърхности. Декоративният им ефект достига своя връх през есента, когато листата пламват в ярки есенни цветове.

По южните фасади на сградите вирее и катерещата актинидия (Actinidia arguta), коломикта (A. kolomikta) и китайската магнолия (Schisandra chinensis). Когато присъстват мъжки и женски растения едновременно, те дават плодоносен вертикален растеж, а издънките им здраво обгръщат тел или канап. Входът на дома може да бъде допълнен с катерящи рози и клематис, наредени в ефектни дуети.

Важно за монтажа: За силно растящи лози като грозде и катерливи рози по стените се монтират перголи или се опъва дебела тел, закрепена към здрави куки. Първата кука се забива на 50 см от земята, като главата остава на 5–10 см от стената. Следващата се поставя на 2,5 м по-нагоре, а останалите – на подобни интервали. Телта трябва да е добре опъната, за да не се огъва под тежестта на растенията; препоръчва се тел от неръждаема стомана. За крехки клематиси е подходяща по-тънка тел, а куките могат да бъдат заменени с обикновени пирони.

Само коренови лози могат да се задържат по стена без допълнителна опора. Хортензията petiolaris е такъв пример, но изисква търпение – до първия цъфтеж е необходимо изчакване от 5–6 години. В южните части на страната обикновеният бръшлян (Hedera helix) и неговите декоративни форми украсяват стени и каменни огради целогодишно.

Съвет при засаждане: Избягвайте да поставяте лозата директно под покривния ръб, откъдето се оттича дъждовна вода. Оптималното разстояние от проекцията на ръба до земята е 30–50 см. Първото насочване и връзване към опора се прави, когато растението достигне 60–70 см.

2. Декор за ограда

Катерливите лози са особено подходящи за висока тухлена или периметърна стена от пеноблокове. Различни видове перголи и решетки – дървени, метални и пластмасови – допълват зеленото покритие с допълнителен декоративен акцент. Плетещите рози създават елегантна вертикална цветна аранжировка върху такива конструкции.

Практически съвет: Всички опори трябва да бъдат проектирани с оглед на зимния вид – когато листата опадат, конструкцията се оголва и небрежен монтаж ще създаде неприятно впечатление.

Върху ниска дървена ограда от колове клематисът създава царствена вертикална аранжировка, превръщайки я в цъфтящ жив плет. Чрез разтягане на издънките му по хоризонтално опъната тел каскадата от цветове се увеличава допълнително.

Едногодишни лози с по-малка вегетативна маса – крилата тунбергия (Thunbergia alata), различни квамоклити (Quamoclit), катерливи сортове латинка (Tropaeolum majus), чуждоземна латинка (T. peregrinum) и различни ипомеи (Ipomoea) – също могат да създадат ефектни вертикални цветни лехи върху телена ограда. За разлика от многогодишните видове, те изискват ежегодно засаждане, но покриват големи повърхности много бързо.

3. Украса на изсъхнало дърво

Умиращо ябълково или крушово дърво може да получи нов живот, ако бъде украсено с клематис, хмел или огненочервен боб. Тънките и крехки клони се подрязват, оставяйки здрава рамка с интересен силует. По ствола се прокарва тел или канап, закрепен с метални скоби близо до земята и завързан за горните клони. С минимални усилия дървото отново цъфти през цялото лято, а засадени около него декоративни тикви го обогатяват с екзотични плодове през есента.

Важна забележка: Едри лози като грозде, ориенталски горчив сладък, холандска лула и балжуанска елда не трябва да се допускат върху живи дървета – те ги натоварват прекомерно и могат да ги доведат до изсъхване.

4. Романтична беседка

Беседката е класическото място за зелени вертикали. Още от 19. век дървените беседки в романтични градини са украсявани с орлови нокти (Lonicera caprifolium), а също и с орлови нокти на Телман (L. tellmanniana) и на Браун (L. x brownii). Ароматна комбинация от пастелно оцветени катерливи рози и лилаво цъфтящ клематис е традиционно решение за такива конструкции.

Беседка в по-естествен стил може да бъде скрита от погледа с вирджинска пълзяща билка, амурско грозде и горчивка. В селска градина различни тиквени лози и хмел могат да превърнат беседката в уникална вертикална зеленчукова градина.

Съвет при метална беседка: Металът е силно топлопроводим, поради което издънките на растенията, оставени върху решетката, рискуват да измръзнат през зимата. Препоръчва се петлистното моминско грозде, което се възстановява след силни студове. При другите видове лозата трябва да се премахва от опората за зимата и да се покрива със смърчови клони.

С настъпването на новата учебна година родителите отново се изправят пред познатия въпрос: какво да поднесат на учителя на първия учебен ден? Като алтернатива на традиционния букет от откъснати цветя, запалени градинари предлагат цветя в саксия за учителя – избор, който не само ще направи класната стая по-зелено и приветливо място, но и ще научи децата на грижа и отговорност.

Защо саксия, а не букет?

Отношението на родителите към училището и учителите се копира от децата – каквото покажат възрастните, такова отношение ще се зароди и у малчуганите. Цветето в саксия носи допълнителна стойност: то остава в класната стая, расте заедно с учениците и дава поводи за наблюдение, разговор и практически урок по природознание. Решението, разбира се, е изцяло на родителите, но изборът на живо растение в саксия предлага много повече от еднодневния живот на откъснатия стрък.

Растения с алтернативен начин на оцеляване

За по-любопитните и мотивирани учители и класове подходящи са така наречените епифитни растения – орхидеи фаленопсис, тиландзии и бромелии. Епифитите използват другите растения единствено като опора, а вода и хранителни вещества набавят от въздуха и влажността в него. Важно е да се знае, че те се различават принципно от паразитите, тъй като не се изхранват за сметка на гостоприемника си.

При фаленопсисите децата могат да научат да разчитат сигналите на самото растение: когато корените посивяват или побеляват, а в по-напреднал стадий на засушаване дори се набръчкват, е знак, че е необходима поливка. Обратно, свежите зелено оцветени корени показват, че водата в тъканите е достатъчна. Когато коренова система липсва, листната маса поема функцията по набавяне на вода и хранителни вещества.

Още едно изключително интересно растение е хищната мухоловка, към която могат да се добавят росянки, непентеси и редица други хищни видове. За разлика от повечето растения, мухоловката набавя хранителните елементи, като улавя насекоми, а не от почвените нутриенти. Капанчетата ѝ съдържат четири чувствителни власинки – при едновременно докосване от жертвата „челюстите“ се затварят. Интересен детайл е, че цветовете на мухоловката са поставени далеч над капаните, за да не пострадат насекомите опрашители.

По-лесни растения за начинаещи

Ако учителят не е запознат с особеностите на орхидеите и хищните растения, по-добро начало предлагат видове, които прощават на малките градинари почти всяка грешка:

• Хлорофитум (царска трева) – идеален за неопитни ученици. Розетка, поставена във вода, образува коренови власинки само след два до три дни, а растежът може да се наблюдава с просто око. Подобни резултати дават и епипремнуми, сциндапсуси, сингониуми и филодендрони.
• Роза на Йерихон – изсъхва напълно без вода и „възкръсва“, щом получи влага отново. Изключително странно и същевременно завладяващо растение, което нагледно демонстрира приспособяването на живите организми към крайни условия.

Откъде да се вземе саксията?

Препоръката е цветето в саксия да се набави предварително – от магазин с отговорни флористи и доказан стил, а не от импровизираните сергии по ъглите, разпродаващи стоката си около първия учебен ден. Навременната подготовка гарантира по-добър избор и по-здраво растение.

От 18 до 22 септември Троян и село Орешак ще бъдат домакини на 33-ото издание на Българския фестивал на сливата. Петдневното събитие включва музикални прояви, кулинарни демонстрации, конкурси, състезания и представяне на традиционни занаяти, съобщи заместник-кметът на Троян Вероника Тодорова на пресконференция, цитирана от Българската телеграфна агенция.

Начало в Орешак, продължение в Троян

Фестивалът ще открие врати на 18 септември в Орешак с официална церемония, запалване на казана по орешашки и конкурс за най-добра орешашка сливова ракия. Програмата на деня включва кулинарни демонстрации и състезания с участието на шеф-готвачи, представяне на местни рецепти и концерт на група ETNOTIX.

На 19 септември събитията се преместват в Троян с празнично шествие. Предвидено е официално запалване на традиционния казан за изваряване на ракия, както и обявяване на тазгодишния носител на отличието „Троянски майстор“. В програмата фигурират концерти на фолклорния ансамбъл „Траяна“ и на представителния общински младежки духов оркестър с мажоретки, кулинарно шоу и вечерен спектакъл със Светла Дукатева и фолклорния ансамбъл „Балкански огън“.

Конкурси, традиционни храни и занаяти

На 20 септември ще се проведе конкурс за най-добра домашна сливова ракия. Предвидени са дефиле на традиционни керамични съдове за ракия от музея на занаятите в Троян, изпълнения на самодейни състави, DJ парти и концерт на Папи Ханс.

На 21 септември посетителите ще могат да опитат традиционни храни от троянските села. Програмата включва майсторски клас по приготвяне на коктейли с Илиян Петракиев, ревю-спектакълът „Пулсът на шевицата“ и вечерен концерт на дует „Ритон“ и бенд.

През всички празнични дни в централната градска част на Троян ще функционира „Улицата на занаятите“, в която ще участват майстори от различни части на страната.

Кулминация на 22 септември

Финалният ден на фестивала съвпада с Деня на независимостта на България. След традиционното поднасяне на венци пред мемориалния комплекс „Вила Ванна“ слово ще произнесе социологът и обществен анализатор Първан Симеонов. Програмата продължава с теглене на томбола за голямата награда и спектакъл на ученици от националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – Котел.

Две специални състезания

Фестивалът предлага два оригинални конкурса за посетители:

• „33 грама ракия – малко количество, голямо предизвикателство“ – участниците трябва да налеят точно 33 грама сливова ракия.
• „Троянски триатлон“ – двойки се състезават в три дисциплини: изяждане на филия с мармалад от сливи със завързани очи, скачане с чували и „Троянски финал“. Победител е двойката с най-добро общо време.

Съпътстваща програма

Наред с основните събития са предвидени изложбите „Амбалаж и алкохол“ и изложба с карикатури на Александър Божинов, работилници за деца в природонаучния музей в Черни Осъм, а също и традиционните дни на отворените бутилки във „Винпром“ Троян.

Утилизацията на умрели животни и странични животински продукти (СЖП) е критичен процес в съвременното животновъдство, който обхваща ветеринарномедицинската безопасност, опазването на околната среда, спазването на нормативната уредба и икономическата устойчивост на фермата. Правилното управление на биологичния отпадък предотвратява разпространението на опасни инфекциозни заболявания – африканска чума по прасетата, грип по птиците, антракс, бруцелоза и трансмисивни спонгиформни енцефалопатии. Всеки пропуск в системата за събиране, съхранение, транспортиране и обезвреждане на умрели животни създава риск от епизоотичен взрив, замърсяване на подпочвените води, разпространение на патогени чрез диви животни и гризачи, а също и налагане на тежки санкции от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Три категории СЖП според риска

Правната рамка в Европейския съюз определя категоризацията на биологичните отпадъци съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека. СЖП се разделят на три основни категории според степента на риск:

• Категория 1 – материали с най-висок риск: умрели животни, съдържащи рискови материали по отношение на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, животни, третирани със забранени вещества, диви животни със съмнение за заразни болести и отпадъчни води от екарисажи. Тези материали подлежат единствено на пълно унищожаване чрез изгаряне или преработка в сертифицирани екарисажни предприятия с последващо доизгаряне.
• Категория 2 – умрели животни, непопадащи в Категория 1 (например умрели животни във фермата без признаци на трансмисивни болести), оборски тор, съдържание на храносмилателния тракт и продукти с остатъци от ветеринарни лекарства. Могат да се обезвреждат чрез изгаряне, преработка в биогаз инсталации след стерилизация под налягане или производство на органични торове.
• Категория 3 – материали с най-нисък риск от здрави животни, заклани в кланици, но непредназначени за консумация поради търговски или технологични причини. Могат да се използват за производство на храна за домашни любимци или технически мазнини.

Протокол за реакция при смъртност

Основен стълб в биосигурността на всяко животновъдно стопанство е спазването на стандартни оперативни процедури при смъртност на животни. При установяване на умряло животно процесът започва с незабавното му изолиране от здравите животни и уведомяване на обслужващия ветеринарен лекар. Операторите трябва да използват лични предпазни средства – водонепропускливи гащеризони, гумени ботуши, дебели ръкавици, респиратори тип FFP3 и предпазни очила, за да се предотврати заразяване със зоонози.

Транспортирането на трупове от производствените сгради до точката за временно съхранение се извършва с херметични колички, контейнери или специални ремаркета, предназначени единствено за тази цел, като оборудването задължително се измива и дезинфекцира след всяка употреба. Маршрутът за транспортиране на труповете трябва да бъде строго планиран като „мръсен път“, който никога не се пресича с „чистите пътища“ за доставка на фураж, движение на здрави животни или транспорт на готова продукция. Разделението на тези потоци е фундаментален принцип на вътрешната биосигурност.

За временно съхранение всяко стопанство трябва да разполага с ограден, покрит, бетониран обект, недостъпен за диви животни и гризачи. Площадката се оборудва с хладилна камера за съхранение при температура от 0°C до 4°C или с устройство за замразяване под -18°C. Охлаждането забавя гнилостните процеси, предотвратява отделянето на вредни газове като сероводород и амоняк и намалява привличането на насекоми-вектори.

Методи за утилизация

Технологиите за обезвреждане варират според размера на фермата, вида на животните, географското положение и местното законодателство. Основните методи са следните:

Екарисаж

Извозването и преработката в екарисажно предприятие е най-разпространеният организиран метод за утилизация на СЖП от Категория 1 и Категория 2. Труповете се събират с херметични камиони с кранови устройства, снабдени със системи за дезинфекция. В предприятието материалът се накълцва механично и след това се подлага на топлинна обработка под налягане при 133°C и 3 бара за най-малко 20 минути, което унищожава всички патогенни микроорганизми. В резултат се получават месокостно брашно и техническа мазнина. Месокостното брашно от Категория 1 подлежи на пълно изгаряне в циментови заводи или електроцентрали, докато продукти от Категория 3 могат да се влагат в торове или храни за животни, различни от преживни.

Инсинерация на място

Изгарянето на място придобива популярност особено в птицевъдството и свиневъдството, тъй като елиминира необходимостта от влизане на външни транспортни средства на фермата. Модерните инсинератори разполагат с две горивни камери: първична камера, работеща при 800–900°C, където настъпва пиролиза и изгаряне на биологичния отпадък, и вторична камера над 1100°C с минимално 2 секунди престой на газовете, гарантираща пълното изгаряне на диоксини, фурани и остатъчни органични съединения. Остатъчната пепел е стерилна и минерализирана, без патогени.

Компостиране

Компостирането е аеробен биологичен процес, представляващ икономична и екологична алтернатива, особено в свиневъдни и птицевъдни стопанства. Процесът се извършва в покрити площадки с водонепропусклив под при оптимално съотношение въглерод:азот от 25:1 до 30:1, влажност 50–60% и достатъчен кислород. Умрелите животни се поставят върху въглеродно богат материал (дървени стърготини, слама, царевични качаци) и се покриват с най-малко 60 см от същия материал. Термофилните микроорганизми генерират топлина, при която температурата достига 55–65°C за няколко седмици – достатъчна за унищожаване на Salmonella, E. coli и вируса на африканската чума по прасетата. След първичния и вторичния цикъл (3 до 6 месеца) материалът се превръща в хумусоподобно вещество без мирис, пригодно за наторяване на земеделски земи, с изключение на пасища и площи за зеленчуци за прясна консумация.

Биогаз инсталации

Анаеробното разграждане в биогаз инсталации е съвременен метод за оползотворяване на СЖП от Категория 2 и Категория 3, съчетаващ обезвреждането с производство на възобновяема енергия. Материалът преминава през раздробяване и хигиенизация при 70°C за 1 час с размер на частиците под 12 мм, след което постъпва в анаеробни реактори. Там се произвежда биогаз (главно метан и въглероден диоксид), използван в когенерационни модули. Остатъчният продукт – дигестатът – е богат на азот, фосфор и калий и служи като органичен тор.

Загробване – само при изключителни обстоятелства

Загробването на умрели животни на територията на стопанството е строго ограничено и принципно забранено в ЕС за ежедневна практика, поради риск от замърсяване на подпочвените води. Изключения се допускат единствено в отдалечени райони без пътна инфраструктура или при извънредни епизоотични ситуации, когато капацитетът на екарисажите е надвишен. Загробването изисква специално разрешение от БАБХ и Министерството на околната среда и водите. Мястото трябва да е одобрено от хидрогеолози, на разстояние най-малко 500 м от населени места и водни източници, а труповете се обработват с негасена вар и се покриват с пласт пръст с дебелина минимум 1,5 м.

Управление на оборския тор и медицинските отпадъци

По отношение на оборския тор и отпадъчните води от ежедневното отглеждане, стопанствата трябва да прилагат системи, съобразени с Нитратната директива на ЕС (Directive 91/676/EEC). Те трябва да разполагат с водонепропускливи торохранилища с капацитет за съхранение на тора за най-малко 6 месеца (за есенно-зимния период, когато внасянето му е забранено). Течният тор преминава сепарация, като твърдата фаза се компостира, а течната се използва за контролирано торене чрез инжектори, намаляващи емисиите на амоняк.

Медицинският биологичен отпадък – игли, скалпели, флакони от ветеринарни лекарства и превързочни материали – изисква отделен режим на събиране. Острите предмети се събират в жълти, устойчиви на пробиване контейнери с маркировка за биологичен риск, а неострите медицински отпадъци – в жълти чували. Тези отпадъци се предават на лицензирани фирми за управление на опасни отпадъци за обработка в автоклав или медицинска инсинерация.

Документиране, контрол на вектори и обучение на персонала

Всяко стопанство е длъжно да води „Дневник за смъртност и утилизация на СЖП“, в който се вписват датата на смъртта, идентификационният номер на животното, очакваната причина за смъртта, теглото, категорията СЖП и начинът на утилизация. Данните се въвеждат и в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВЕТИС. Проследяемостта гарантира, че нито едно умряло животно няма да напусне стопанството по нелегален начин и ще попадне в хранителната верига.

Площадките за умрели животни и торохранилищата привличат мухи, плъхове и птици, действащи като преносители на патогени. Стопанствата трябва да изпълняват постоянни програми за Дезинфекция, Дезинсекция и Дератизация (ДДД), включително използване на инсектицидни уловки, родентициди в затворени станции и редовна обработка с дезинфектанти на основата на глутаралдехид, пероксиоцетна киселина, четвъртични амониеви съединения или калциев хипохлорит.

Обучението на персонала е критичен фактор за успеха на биосигурността. Работниците трябва да познават рисковете от зоонозни инфекции, правилата за лична хигиена и протоколите при разливане на биологични течности. Спазването на правилата за утилизация не е формално административно изискване, а гаранция за здравето на цялото стадо и финансовата стабилност на стопанството.

Реколтата от сини сливи тази година е добра, а разнообразието от десерти, които могат да се приготвят от тях, е огромно. Пайовете са сред най-популярните варианти – за тях се препоръчва да се използват узрели, но твърди плодове, а количеството захар може да се нагласи на вкус според сладостта и сочността на плодовете. За допълнителен аромат може да се добави смляна канела.

С маслено тесто и трохи

Пай от сочни сливи и хрупкави трохи, подходящ за сервиране с кафе или чай.

• Продукти: 700–800 г сливи; за тестото: 125 г брашно, 125 г захар, 115 г масло, 2 яйца, 1 ч.л. бакпулвер, 1 ч.л. ванилия, 0,5 ч.л. лимонова кора; за трохите: 125 г брашно, 100 г захар, 115 г масло, 0,5 ч.л. смляна канела.
• Приготвяне: Сливите се нарязват на четвъртинки, без костилките. За основата се смесват брашното и бакпулверът, след което се добавят захарта, ванилията, лимоновата кора, маслото и яйцата и се разбиват с миксер. Сместа се разпределя в намазнена тава. Сливите се наредват отгоре и се притискат леко. За трохите брашното, захарта и канелата се смесват, добавя се маслото и се разтриват с ръце. Трохите се разпределят равномерно върху сливите. Пече се на 180°C за 40–50 минути, до златистокафяв цвят.

Лесен и бърз десерт с извара

Подходящ дори за начинаещи, с пухкав пълнеж от извара и мед.

• Продукти: за тестото: 250 г брашно, 130 г масло, 75 г орехи, 70 г пудра захар, 1 жълтък, 1 ч.л. бакпулвер, 1 щипка сол, 4 с.л. студена вода; за плънката: 350 г извара, 2 с.л. сметана, 3 яйца, 3 с.л. мед, 1 с.л. ванилова захар, 1 с.л. брашно, 5–10 сливи.
• Приготвяне: Пресятото брашно се смесва със счуканите орехи, добавя се маслото и сместа се разтрива с ръце. Добавят се жълтъкът и водата, омесва се тесто. Разпределя се в намазнена тава и се пече на 180°C за 30 минути. За плънката изварата, заквасената сметана, 2 жълтъка, медът, захарта и брашното се смесват с миксер. Разбитите на сняг 3 белтъка се добавят внимателно към сместа с шпатула. Плънката се разпределя върху изпечения блат, отгоре се наредват разполовените сливи и сладкишът се пече отново на 180°C за 30 минути.

С кисело мляко или кефир

Резултатът е ефирен и нежен пай с приятна кисела нотка от сливите.

• Продукти: 5–8 сливи, 1 чаша кисело мляко или кефир, 100 г масло, 3 яйца, 1 с.л. захар, 1 ч.л. сода бикарбонат, 1 пакетче ванилия, 250 г брашно, 1 щипка сол.
• Приготвяне: Яйцата се разбиват заедно със захарта, солта и ванилията. Добавят се киселото мляко, маслото, брашното и содата и се разбиват до гладкост. Тестото се сипва в намазнена тава, отгоре се слагат нарязани сливи и се пече на 180°C за 40 минути. По желание готовият пай се поръсва с пудра захар.

В мултикукър

При тази рецепта уредът свършва почти цялата работа – достатъчно е да се смесят съставките и да се стартира програмата за печене.

• Продукти: 0,5 кг сливи, 1 чаша брашно, 1 чаша захар, 4 яйца, 1 ч.л. бакпулвер, 1 щипка сол, 1 пакетче ванилия, 20 г масло.
• Приготвяне: Яйцата се разбиват с миксер до пяна. Постепенно се добавят захарта, пресятото брашно, бакпулверът, солта и ванилията. Разполовените сливи без костилки се слагат в тестото и се разбъркват. Купата на мултикукъра се намазва с масло, добавят се тестото и сливите, покрива се и уредът се включва да пече 1 час.

Немски сладкиш с мая

Класически немски десерт – пай с маено тесто и обилен пълнеж от сини сливи с канела.

• Продукти: 4 чаши брашно, 28 г суха мая, 4 с.л. захар, 1 чаша прясно мляко, 80 г масло, 1 яйце, 1 щипка сол; за плънката: 1,5 кг сливи, 4 с.л. захар, 1 ч.л. смляна канела.
• Приготвяне: Маята се смесва с 1 с.л. захар, млякото и малко брашно и се оставя на топло за 20 минути. Добавят се останалите съставки и се омесва гладко тесто, което почива покрито с кърпа 30 минути. Сливите се нарязват на половинки или четвъртинки. Тестото се разточва и поставя в намазнена тава с оформени ръбове. Сливите се наредват плътно отгоре, притискат се леко и се оставят за 15 минути. Пече се в предварително загрята на 220°C фурна за 20–25 минути. Докато е топъл, пайът се поръсва с канелена захар.

„Пластов пай“ с бутер тесто и крема сирене

Бутер тесто с пълнеж от крема сирене и сини сливи – бърз и ефектен десерт.

• Продукти: 1 лист бутер тесто, 220 г крема сирене, 50 г захар, 1 пакетче ванилия, 5–10 сливи.
• Приготвяне: Тестото се разточва и се прави разрез по периметъра на около 1 см от ръба. Средната част се надупчва с вилица. Крема сиренето се разбива със захарта и ванилията и се разпределя равномерно върху тестото. Сливите се нарязват на половинки и четвъртинки и се наредват върху крема. Пече се на 220°C за 20–25 минути, след което се поръсва с пудра захар.

Със сметана и ядки

Тайната на отличния вкус на този пай е в кремообразния пълнеж от течна сметана и ядки.

• Продукти: 220 г брашно, 100 г масло, 3 с.л. заквасена сметана, 1 ч.л. бакпулвер, 1 щипка сол, 2 с.л. пудра захар; за плънката: 250 мл течна сметана, 100 г ядки, 4 яйца, 4 с.л. захар, 1 с.л. брашно, 5–8 сливи.
• Приготвяне: Пресятото брашно с бакпулвера и солта се смесват с маслото и заквасената сметана, омесва се тесто. Разпределя се в тавата с оформен ръб. Нарязаните сливи се поставят отгоре. За плънката се смесват сметаната, 1 яйце, 3 жълтъка, захарта, брашното и нарязаните ядки. Сместа се разпределя върху сливите. Пече се на 180°C за 50 минути.

Обърнат сладкиш

Готовият пай се обръща внимателно върху чиния, така че сочният пълнеж се оказва отгоре.

• Продукти: 3 с.л. масло, 4 с.л. кайсиево или друго сладко, 120 г захар, 6–8 сливи; за тестото: 200 г брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 1 щипка сол, 1 пакетче ванилия, 200 мл прясно мляко, 120 г масло, 120 г захар, 2 яйца.
• Приготвяне: Маслото (3 с.л.) се разтопява в тенджера, добавят се 120 г захар и сладкото и се готвят 3 минути при непрекъснато бъркане. Сместа се изсипва в намазнена тава с хартия за печене, а отгоре се наредват разполовени сливи. За тестото маслото и захарта се разбиват, добавят се яйцата и ванилията, след което постепенно се редуват брашното и млякото. Тестото се изсипва върху сливите и се пече на 180°C за 35–40 минути.

Отворен пай по френски

Отворените пайове с маслено тесто и плодов пълнеж са класика на френската домашна кулинария.

• Продукти: 160 г брашно, 1 ч.л. захар, 0,5 ч.л. сол, 150 г масло, 3,5 с.л. заквасена сметана, 1 яйце и захар за поръсване; за плънката: 6–8 сливи, 70 г захар, 0,5 ч.л. смляна канела, 1 ч.л. лимонов сок, 1 ч.л. лимонова кора, 1 ч.л. нишесте.
• Приготвяне: Брашното, захарта и солта се смесват, добавя се нарязаното на кубчета масло и сместа се разтрива на трохи. Прибавя се заквасената сметана и се омесва тесто, което се увива във фолио и се охлажда 1 час. Сливите се нарязват на клинове и се смесват със захарта, канелата, лимоновия сок, кората и нишестето. Тестото се разточва в тава, пълнежът се поставя в центъра, а ръбовете се сгъват навътре, оставяйки центъра отворен. Краищата се намазват с разбито яйце, поръсват се със захар и пайът се пече на 190°C за 40–50 минути.

С ябълки – като шарлота

Комбинацията от сини сливи и ябълки дава ефирен пай с нежен, сочен пълнеж, наподобяващ шарлота.

• Продукти: 0,5 кг сливи, 2 ябълки, 10 г масло, 220 г захар, 4 яйца, 180 г брашно, 3,5 с.л. заквасена сметана.
• Приготвяне: Тавата се намазва с масло и се поръсва със захар. Яйцата се разбиват със захарта до побеляване, добавят се пресятото брашно и заквасената сметана. Обелените ябълки и почистените сливи се нарязват и се добавят към тестото. Разбърква се добре и се изсипва в тавата. Пече се 40 минути на 180°C.

Специално издание на традиционното фермерско-занаятчийско изложение в Ямбол се провежда тази събота и неделя – на 12 и 13 септември. Организатори са местната община съвместно с фондация „Ямбол – вкус и традиции“ и Ямболската търговско-промишлена палата. Шатрите на производители и занаятчии ще бъдат отворени от 9 до 20 часа край арката в Градския парк, в близост до моста над река Тунджа.

Какво ще намерят посетителите

Жителите и гостите на Ямбол ще се срещнат с вече познати, а и с нови производители и занаятчии от региона. На щандовете ще бъдат предложени:

• пчелен мед и пчелни продукти, билки, шафран и изделия с шафран
• натурална козметика и продукти от лавандула
• освежаващи напитки и местни вина
• сезонни плодове и зеленчуци, студено пресовани сокове
• месни и млечни продукти, биологични брашна и масла
• сладки изделия и различни видове хляб

Наред с хранителните продукти ще бъдат представени и традиционни и съвременни занаяти – български бродерии и изделия с народни мотиви, керамика, украса за дома и офиса, ръчно изработени сапуни и ароматни свещи, плетени играчки, вълнени сувенири, бижута, дървени изделия, народни носии и орнаменти с шевици.

Специален гост и демонстрации

Специален гост на изложението ще бъде майстор ковач, който ще представи изделия от ковано желязо и ще демонстрира пред публиката тънкостите на традиционния занаят. Предвидени са също демонстрации на изливане на картини с горещ восък, рисуване върху стъкло и ръчно изработване на бижута.

17-о издание на събитие с традиция

Изложението в Ямбол се провежда за 17-и път и по традиция събира производители и занаятчии от Югоизточна България. Събитието дава възможност на посетителите да се докоснат до българските традиции и местното производство.

Оперативните данни на Министерството на земеделието и храните сочат ръст на добивите от пшеница, слънчоглед и рапица в област Добрич спрямо миналата година. Резултатите са положителни и при царевицата, чиято жътва тепърва набира скорост, съобщи МЗХ в отговор на запитване от Българската телеграфна агенция.

Пшеница: жътвата приключи с 691,5 кг/дка

Прибирането на пшеницата в областта е завършило. Към 27 август е реколтирана площ от 1 292 903 декара от общо засетите 1 292 950 декара. Пропадналите площи са едва 47 декара. Средният добив за областта достига 691,5 килограма от декар при около 650 килограма от декар, регистрирани през миналата година.

По общини водеща позиция заема Балчик с най-висок среден добив – 740,1 кг/дка, следван от Генерал Тошево с 726,6 кг/дка. Резултатите по останалите общини са следните:

• Крушари – 699,8 кг/дка
• Добрич – 690,4 кг/дка
• Тервел – 682,2 кг/дка
• Каварна – 681,3 кг/дка
• Добричка – 663,9 кг/дка
• Шабла – 623,5 кг/дка

Слънчоглед: над 287 кг/дка при почти двойно по-висок добив спрямо 2025 г.

Жътвата на маслодайния слънчоглед продължава. Към датата на данните са прибрани 425 430 декара от общо засетите 939 000 декара. Пропадналите площи са 10 декара. Средният добив е 287,8 кг/дка – чувствително по-висок в сравнение с над 170 кг/дка през миналата година.

Най-добри резултати при слънчогледа е постигнала община Генерал Тошево – 358,6 кг/дка. Следват:

• Добрич – 330 кг/дка
• Добричка – 325 кг/дка
• Крушари – 302 кг/дка
• Тервел – 290 кг/дка
• Шабла – 279,3 кг/дка
• Балчик – 275,1 кг/дка
• Каварна – 273 кг/дка

Рапица: кампанията приключи с 382,5 кг/дка

Прибирането на рапицата също е завършило. Към 13 август е реколтирана площ от 192 200 декара от общо 193 780 засети декара. Допълнително 520 декара са реколтирани за фураж, а 1 060 декара са пропаднали. Средният добив за областта е 382,5 кг/дка при над 310 кг/дка през миналата година.

Царевица: жътвата тръгна с добри показатели

Жътвата на царевицата за зърно в област Добрич е в начален етап. Към момента на данните са пожънати първите 460 декара при средни добиви от 260,9 кг/дка. За сравнение, миналата година средните добиви са били около 220 кг/дка. Общо засетите площи с царевица за зърно в областта са 464 520 декара, от които 29 декара са пропаднали.

С настъпването на есента и задържането на по-ниски нощни температури започва сезонът на прибиране на цветя за зимата — процес, който изисква внимание, последователност и добро познаване на индивидуалните нужди на всяко растение. Неправилното или закъсняло местене може да доведе до безвъзвратна загуба на ценни видове.

Кога е моментът да действате

Сигналът за прибиране на екзотичните и тропичните растения е задържането на нощните температури около 10°С. Не бива да се разчита на удълженото сиромашко лято — само една студена нощ или ясна сутрин е достатъчна, за да се изгубят ценни видове.

Първи трябва да влязат в топло помещение най-чувствителните и топлолюбиви растения:

• орхидеи
• адениум
• плумерия
• ангелски тромпет
• стайни хибискуси

Последни могат да бъдат преместени мушкатата — когато листата им започнат да червенеят от студ — както и цитрусите и зокумите.

Какви помещения са подходящи

Помещенията за зимуване на цветя трябва да са чисти, топли и светли. За растенията, които не изпадат в покой, е важно помещението да се проветрява ежедневно в по-топлите часове от деня.

Растенията, които изпадат в покой през зимата — далии, гладиоли, канна, глориоза — имат нужда от точно обратните условия: тъмнина, сравнително ниски температури и подходяща влажност. За да не се събудят преждевременно, тези условия трябва да се поддържат стриктно.

Помещенията за съхранение на грудките и луковиците е необходимо да се почистят и дезинфекцират предварително, заедно с всички съдове за съхранение. За целта могат да се използват различни почистващи и химични препарати, включително обикновена белина.

Температура и влажност — ключови параметри

Температурата в помещението за лагеруване трябва да е постоянна и положителна — около 5–10°С, — като в първите дни след прибирането се понижава бавно. Влажността също играе съществена роля: прекалено влажните и непроветриви помещения водят до загниване на луковиците и грудките, докато прекалено сухите създават условия за тяхното изсъхване и мумифициране. Идеалната влажност на въздуха за съхранение на цветен посадъчен материал е между 60 и 70%.

Луковиците и грудките на летните цветя не бива да се оставят до слана. Необходимо е достатъчно време за почистване и просушаване преди поставянето им в помещение за лагеруване.

Съхранение по видове — различна технология за всеки

Дори когато помещението е едно и също, технологията на съхранение трябва да е съобразена с конкретния вид растение.

• Далии: при вадене стъблата се прерязват високо. Грудките се просушават добре преди прибиране. Подходящи са чували, щайги с торф или трици. Необходимо е да се поддържат влага и температура в помещението, тъй като прекалено топло ще събуди спящите пъпки преждевременно и ще изтощи грудките. Същото важи и за ипомеите, образуващи грудки.
• Канна: изисква малко по-специална подготовка. Нужни са плитки съдове или щайги, чието дъно и стени се покриват с надупчен полиетилен. Сухите грудки се наредат в меко легло от сух торф.
• Грудкова бегония: за да натрупа резервни вещества, около две седмици преди прибирането не трябва да се позволява цъфтеж. Почвата се засушава поетапно. Към края на септември грудките се изваждат, почистват и се подготвят за съхранение в торфен субстрат, дървени стърготини или друг подходящ материал. Важно е периодично да се проверяват за признаци на загниване или други проблеми.

През второто тримесечие на 2026 г. средната цена на селскостопанската продукция в България е спаднала с около 2,5% на годишна база, докато оперативните разходи – за торове, горива, растителна защита, фуражи и други – са нараснали с близо 8%, сочат данни на Евростат. Ножицата между приходи и разходи за българските земеделски производители се разтваря на фона на общоевропейска тенденция на понижение на изкупните цени.

Трето поредно тримесечие на спад в ЕС

За целия Европейски съюз средната цена на селскостопанската продукция е паднала с 5,8% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. Евростат отбелязва, че това е трето поредно тримесечие на спад. Намаление е регистрирано в 20 от страните членки.

Най-резките спадове са отчетени в:

• Дания – минус 17,2%
• Ирландия – минус 16,2%
• Латвия и Естония – по минус 14,5%
• Люксембург и Литва – по минус 14,2%

Единствените страни с ценови ръст на продукцията са Хърватия и Малта (по +3,9%) и Кипър (+3,5%).

Оперативните разходи растат навсякъде в ЕС

За разлика от цените на продукцията, средната цена на вложените ресурси, несвързани с инвестиции, се е увеличила във всички страни от ЕС без изключение. В общоевропейски мащаб тази категория е нараснала с 4,7%, след период на относителна ценова стабилност в течение на цялата 2025 г. и първото тримесечие на 2026 г.

Страните с най-бързо нарастване на оперативните разходи са:

• Литва – +16,4%
• Румъния – +11,7%
• Латвия – +9,7%

Най-слабо са нараснали разходите в Унгария и Португалия (по +1,2%) и Малта (+1,5%).

Мляко и зърно – с най-силен ценови спад

Сред отделните селскостопански продукти Евростат откроява особено рязко понижение на средната цена на млякото в ЕС – минус 16,6% между второто тримесечие на 2025 г. и второто тримесечие на 2026 г. При зърнените култури спадът е 5,6%.

По отношение на оперативните суровини и услуги, цената на енергията и смазочните материали в ЕС се е повишила с 22,0%, а тази на торовете и подобрителите на почвата – с 13,4%.