Заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев е участвал в заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, на което е поставил искания за спешна подкрепа на земеделските производители, стабилизиране на пазара на торове и по-голяма гъвкавост в инструментите на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Торове и селскостопански резерв

В хода на дискусията за наличността и финансовата достъпност на торовете в ЕС Янчев е заявил, че Планът за действие за торовете представлява добра основа за общ европейски отговор на пазарната криза. България подкрепя укрепването на европейската торова индустрия, диверсификацията на доставките, както и развитието на нисковъглеродни, органични, биобазирани и кръгови торове.

Заместник-министърът е изразил и притеснения от въздействието на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) върху цените на торовете и производствените разходи. Според него временна дерогация за торовете до 2027 г. би ограничила ценовия натиск върху земеделските стопани. Янчев е оценил положително намерението на Европейската комисия за активиране на селскостопанския резерв, като е подчертал, че подобни мерки трябва да бъдат придружени от допълнителен финансов ресурс, без намаляване на средствата за директните плащания.

Искане за дерогация по правилото N+2

Янчев е поставил на заседанието и въпроса за извънредна гъвкавост по отношение на правилото N+2 по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Като аргумент са посочени геополитическата нестабилност, нарастващите производствени разходи и пазарните сътресения. Предложението на България е за цялостна дерогация по правилото N+2 за календарната 2026 г. за всички държави членки, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост за бенефициентите в селските райони.

Млечен сектор, климат и търговски стандарти

България е изразила подкрепа за исканията на Словакия, свързани с тежката ситуация от екстремната суша тази пролет, и е обърнала внимание, че земеделските производители все по-често понасят последиците от климатичните промени. По отношение на млечния сектор страната е настояла за спешни мерки предвид продължаващия спад на изкупните цени и нарастващите производствени разходи, включително за използване на средства от селскостопанския резерв и механизми за бърза пазарна намеса.

По търговските въпроси заместник-министърът е подчертал, че стриктното прилагане на огледалните клаузи трябва да бъде водещ принцип — вносните продукти следва да отговарят на същите изисквания за качество, безопасност, околна среда и хуманно отношение към животните, каквито важат за европейските производители. България е настояла и за законодателни промени, гарантиращи по-добра хармонизация на правилата за етикетиране на храните в ЕС.

На Хавайските острови роботизирани охранителни кучета патрулират из царевични насаждения, допълвайки човешките охранителни екипи и предоставяйки информация в реално време за нарушения на сигурността. Технологията се използва от компанията Bayer, която управлява там седем съоръжения за отглеждане на фуражна царевица.

8 000 акра под защита

Bayer стопанисва на Хавайските острови обща площ от над 8 000 акра, като тези насаждения са източник на 90% от семената за фуражна царевица, продавани от компанията на международния пазар. Полетата са изложени на заплахи от вандали, горски пожари, диви свине и други рискове. До скоро охраната разчиташе изцяло на патрули от персонал — практика, която се оказва скъпа и трудна за организиране, особено при нощните смени.

DroneDog — роботът охранител

Днес човешките патрули се допълват от роботизираните кучета DroneDog на компанията Asylon. Устройството е оборудвано с термални и електрооптични камери с 20-кратно оптично увеличение, AI/ML класификатори, облачна свързаност и технология против кражба. То се управлява дистанционно и може да бъде наблюдавано едновременно от охранителните екипи на Bayer на място, от Центъра за операции по сигурността на Bayer в Хавай (HSOC) и от Центъра за роботизирани операции по сигурността (RSOC) на Asylon — 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Когато не е на мисия, DroneDog се връща в специална станция — т.нар. DogHouse — за презареждане на батерията.

Резултати и разширяване

Bayer съобщава, че съчетаването на роботи и хора е позволило по-интензивно наблюдение на обектите. Сред отчетените ефекти са:

• намаляване на проблемите с персонала;
• подобрена безопасност на служителите;
• по-малко патрули с моторни превозни средства и съответно по-малко въздействие върху околната среда;
• снижени общи оперативни разходи за сигурност;
• архивни видеозаписи на инциденти за последващ анализ и евентуални правни действия.

Успехът на първото внедряване е подтикнал компанията да разшири използването на DroneDog в останалите си обекти на Хавайските острови, а също и в Калифорния.

Животновъдството в района на Девин е в дълбока криза — стада се ликвидират, печеливши мандри затварят врати, а потомствени фермери напускат сектора. Положението в животновъдството в Девин илюстрира 33-годишният зооинженер Андрей Кехайов, чието семейство отглежда животни от няколко поколения.

От 400 животни до 100 крави

Андрей Кехайов стопанисва 100 месодайни крави от породата Българско кафяво на 7 км от Девин. Фермата функционира единствено от продажба на животни. Преди семейството му е имало 400 овце, кози и крави, но постепенно се е стигнало до намаляване само до говедата. Причината е практическа — кравите се отглеждат по-лесно, тъй като пасат навън целогодишно, докато овцете са изисквали постоянни грижи в обора.

Районът предлага оптимални природни условия: надморска височина от 1125 м, планински и високопланински пасища, меки зими и умерено горещи лета. Независимо от това, семейната мандра е затворена — не защото не е носила приходи, а защото не е имало работници. „Идват пияни, дрогирани…“ — описва кадровия проблем Кехайов. Според него в района през последните години са разпродадени 4–5 стада, а още три са на път да бъдат ликвидирани.

Административна тежест и проблеми с контрола

Освен липсата на работна ръка, животновъдите в района са изправени пред тежка административна натовареност. За всяко животно се водят множество документи, което фермерите определят като ненужно. Кехайов посочва, че за кандидатстване по интервенциите от Стратегическия план се изисква дългосрочен ангажимент, от който той се е отказал поради липсата на сигурност в сектора.

Критики има и към начина на провеждане на проверките на животновъди — уведомяване в 20 часа за проверка на следващия ден в 9:30 часа, при положение че животните са разпределени в три различни ферми. Кехайов описва и случай на колега, представен в медиите като стопанин с „виртуални животни“, въпреки че животните реално съществуват.

Щети от мечки и разходи за гориво

Допълнителен проблем за стопанството са нападенията от мечки. През текущата година 7 крави и един кон са убити от мечка. Компенсацията от 800 евро за крава е недостатъчна, тъй като с тази сума вече не може да се закупи ново животно. Кехайов посочва и нарастващите разходи за гориво — зарежда по 150 евро дневно в продължение на около 20 дни.

Въпреки всичко фермерът заявява, че продължава да отглежда животни единствено от мерак и с надежда за промени от страна на новото правителство — в административното облекчаване и в цените на горивата.

Дискусията за цените на храните в България и дали потребителите могат да очакват облекчение набира острота, след като браншови представители, финансов анализатор и защитник на потребителите изразиха противоречиви позиции в ефира на Нова телевизия. Участниците се обединиха около оценката, че ситуацията е тежка, но се разминаха съществено относно причините и лечението.

„Катастрофално“ положение за първичните производители

Димитър Зоров — председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Националния съюз на говедовъдите — не избира меки думи. „Ситуацията е катастрофална, особено за първичните производители. Преработвателят дава цена, която е под себестойността на суровината. Това не означава автоматично наличие на спекула, а показва сериозен дисбаланс в сектора“, заяви той. Зоров посочи още, че в много други държави производителите участват пряко в собствеността и развитието на търговските мрежи — практика, която в България липсва.

Скъсяване на доставъчната верига и по-ниски изисквания

Пейо Майорски, председател на Асоциацията за защита на потребителите, настоя, че решението е в скъсяването на доставъчната верига до схемата производител — преработвател — търговец. „Това би намалило цените по фрапантен начин. Дали 10% са достатъчни — ние смятаме, че може да е много повече“, каза той. Като конкретен пример Майорски посочи изкупните цени на суровото мляко. „Първичната суровина се изкупува на твърде ниска цена — 30–50 цента за литър, което е срамно, защото трудът при тези животни е огромен“, подчерта представителят на потребителите.

Майорски отправи и призив към търговските вериги да облекчат финансовите изисквания към малките производители, за да могат и те да навлизат на локално ниво в магазините. По думите му веригите са допуснати до българския пазар и освен търговска дейност трябва да имат и социална функция.

Финансовият анализатор: административните мерки ще внесат хаос

Финансовият анализатор Преслав Райков застъпи противоположна теза. „Цените няма да паднат нито с 10%, нито с 30%. Мерките, които се коментират от управляващите, биха внесли хаос в търговията“, заяви той категорично. Според Райков големите търговски вериги играят важна роля за оцеляването на редица български производители и „без тях редица български производители изобщо не биха съществували“.

Анализаторът посочи като съществен фактор за дисбаланса значителното нарастване на вноса на млечни продукти. „През последните пет години имаме около 48% ръст на вноса в млечния сектор и оттам идва голяма част от дисбаланса“, обясни той. Позицията на Райков е, че държавата не трябва да контролира цените директно, а да търси мерки за повече доходи и повече бизнес активност.

Трите позиции — без общ знаменател

• Димитър Зоров (Асоциация на млекопреработвателите / Национален съюз на говедовъдите): сериозен дисбаланс в сектора, изкупните цени са под себестойността.
• Пейо Майорски (Асоциация за защита на потребителите): скъсяване на веригата и по-ниски бариери за малките производители пред търговските вериги.
• Преслав Райков (финансов анализатор): административният контрол върху цените е контрапродуктивен; проблемът е структурен и свързан с ръста на вноса.

Дискусията очертава дълбоко разминаване в диагнозата — и особено в рецептата — за справяне с ценовия натиск върху хранителния сектор в България.

Датски земевладелец продаде земеделското си имение от 195,5 хектара на държавата за 51,1 милиона крони (около 6,8 милиона евро), като сред мотивите за продажбата посочва по-строгите разпоредби за азотното торене в региона. Това съобщава датското търговско списание maskinbladet.dk, цитирано и от немското издание agrarheute.

Кой е продавачът и какво е продал

Продавачът е Ларс Хвидфелд — бивш заместник-председател на „Landbrug & Fødevarer“ (L&F), индустриалната асоциация за селско стопанство, хранително-вкусова промишленост и селскостопанска индустрия в Дания. Имотът се намира в Гедсер и е придобит от Агенцията за реконструкция на зелени площи и водна среда (SGAV).

Азотните разпоредби — основна причина

В интервю за вестник „Фолкетиенде“ Хвидфелд посочва по-строгите разпоредби за азота като една от причините, поради които земеделието в региона е станало по-малко привлекателно. Той признава, че новите правила го дразнят, като въвеждането им е планирано за 2027 г. По негова преценка в бъдеще ще бъде трудно да се управлява толкова ефективно ферма върху въпросните имоти, каквато е ефективността от преди. Хвидфелд изразява съжаление за решението, тъй като земята в Гедсер определя като „добра земя“.

Какво предстои за фермера

Въпреки продажбата, Ларс Хвидфелд не се оттегля от земеделието. Той притежава друг имот с голямо количество земя на различно място и планира да търси допълнителни хектари. Що се отнася до продадените парцели, властите са обявили, че някои от зоните ще бъдат незабавно и директно определени като влажни зони.

Действащата схема за държавно подпомагане на фермерите за цената на водата, предоставяна от „Напоителни системи“ ЕАД, не включва в разчетите си таксите, които дружеството дължи към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за иззетите водни маси. Това стана ясно след запитване до Министерството на земеделието и храните относно начина на изчисляване на помощта и срока на нейното действие.

Нова правна рамка за периода 2025–2029 г.

От МЗХ обясниха, че предишната държавна помощ, покриваща част от разходите за напояване, е действала до края на 2024 г. и е нотифицирана от Европейската комисия по Временната рамка във връзка с кризата в Украйна. След изтичането ѝ държавата е намерила нова правна основа, като за следващите пет години — от 2025 г. до 2029 г. — помощта се прилага като „услуга от общ икономически интерес“, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД. Промяната е обнародвана в брой 54 на „Държавен вестник“ за 2025 г. чрез изменение на Закона за водите.

Как е структурирана цената за услугата

За 2025 г. е въведена еднокомпонентна цена, определена за доставен обем вода. Тя се разграничава единствено по начина на доставяне — гравитачно или помпено, без оглед на отглежданите култури или на височината на помпеното повдигане. Размерът на т.нар. несправедлива финансова тежест се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет с ПМС № 270 от 28 ноември 2025 г.

Какво остава извън обхвата на помощта

При изчисляването на разходите на „Напоителни системи“ се калкулират единствено разходите, отнесени към размера на напояваните площи, до които се доставя вода. Разходите на дружеството за иззетите водни маси — включително таксите към МОСВ — не се включват в тази сметка.

• Предишната помощ е действала до края на 2024 г. по Временната рамка на ЕК за кризата в Украйна.
• Новата схема покрива периода 2025–2029 г. като услуга от общ икономически интерес.
• Таксите към МОСВ за иззети водни маси остават извън методиката за изчисление.
• Към края на април 2026 г. ДФЗ все още не е публикувал указания за помощта за цената на водата за настоящата година.

До края на 2025 г. земеделските стопани не са получили подпомагането за цената на водата за миналата година. Указанията на ДФЗ за другите видове държавно подпомагане за 2026 г. са публикувани, но тези за водата липсват към момента на изготвяне на материала.

В Одеска област, Украйна, под процесуалното ръководство на прокуратурата е разкрита схема за присвояване на субсидии за виртуални овце и кози — измислени стада, вписани в държавния регистър на животните с цел незаконно получаване на бюджетни средства, докато реално работещи ферми са оставяни без подкрепа, съобщи Службата на главния прокурор на Украйна.

Как е действала схемата

Заподозряна в организирането на измамата е ръководителка на районна държавна ветеринарна болница. Според следствието тя е вписвала неверни данни в украинския Общ държавен регистър на животните. Съвместно с местен предприемач и съмишленици тя е приписвала на подставени лица несъществуващи стада от дребен рогат добитък. По този начин участниците в схемата са изписвали субсидии в размер на 2000 хривни на глава добитък.

Размер на щетите

Само в рамките на няколко месеца през 2025 г. незаконно са присвоени близо 1,5 млн. хривни (около 30 хил. евро) от държавния бюджет. Прокуратурата твърди обаче, че общите щети може да достигат десетки милиони хривни.

Истинските фермери — без подкрепа

„В програмата са включвали предимно несъществуващи стопанства, докато истинските фермери в Одеска област са оставяни без държавна подкрепа“ — се посочва в съобщението на прокуратурата. Случаят илюстрира рисковете от злоупотреба с регистрационни данни в системите за субсидиране на животновъдството.

Гръцката полиция задържа 20 души при мащабна операция срещу организирана престъпна група на остров Крит, извличала незаконни земеделски субсидии. Акцията е проведена тази сутрин от отдела за борба с организираната престъпност в областите Ретимно, Ираклион и Ласити, съобщава БТА, като се позовава на електронното издание на гръцкия вестник „Катимерини“.

Как е действала нелегалната мрежа

Сред задържаните са двама счетоводители и трима служители на центрове за подаване на заявления за субсидии — петимата са посочени за организатори на схемата. В центъра на разследването се намира счетоводна къща в Ретимно. Според разследващите служители от центровете за подаване на заявления са предоставяли данни за недекларирани земеделски парцели, след което счетоводители са съставяли фиктивни договори за наем. Тези документи са подавани с цел получаване на средства от гръцката агенция за земеделски плащания ОПЕКЕПЕ.

Мащаб и период на дейността

Разследващите оценяват финансовата облага за групата на 3 милиона евро, натрупани за по-малко от пет години. Предполага се, че дейността е започнала през 2019 г. Броят на замесените лица се оценява на около 90 души.

Връзка с по-широко европейско разследване

Днешните арести са поредни в рамките на по-обхватно разследване, водено от Европейската прокуратура, отбелязва Ройтерс. През предходната година европейски прокурори повдигнаха обвинения срещу десетки гръцки животновъди за фалшифициране на собственост върху пасища с цел получаване на милиони евро европейски субсидии — с предполагаемото съучастие на държавни служители. В тези случаи се появиха и имена на политици от управляващата партия „Нова демокрация“, а скандалът доведе до министерски оставки и искания на опозицията за предсрочни парламентарни избори. По искане на Европейската прокуратура гръцкият парламент свали имунитета на 13 депутати от управляващата партия, като по този начин те станаха подлежащи на разследване.

Глориозата (Gloriosa superba) е катерлива лиана с произход от тропическа Африка, части от Азия и Австралия. Известна е още като „огнена лилия“, а името ѝ в буквален превод означава „слава“. Екзотичният вид на цветовете привлича все повече градинари и флористи, които я включват в букети, аранжировки и цветни инсталации.

Кога и как се засажда

Размножаването на глориозата се осъществява чрез грудка — подземен орган, в който са складирани хранителни вещества. Точно сега, в края на пролетта, е подходящият момент за засаждане. Грудката се поставя хоризонтално в по-плитка саксия с дренаж на дъното и субстрат за екзотични растения, като се покрива с около 2–3 см почва. Препоръчително е да се внимава с растежната пъпка, намираща се на заобления край — наранена пъпка означава, че растението няма да поникне.

След засаждане се полива обилно. До поникването — което настъпва след около месец — са необходими само влага и топлина при около 18–20°C. Ако температурите в района все още са по-ниски, засаждането трябва да се отложи или да се направи в саксия на закрито.

Отглеждане и грижи

За оптимален растеж глориозата се нуждае от температури между 20 и 28–30°C и ярка, дифузна светлина. Следобедното пряко слънце може да увреди листата. Тъй като растението е катерливо, се нуждае от опора — стъблата са крехки и лесно се чупят.

• Поливките трябва да са обилни, но не чести — за предпочитане еднократни седмични поливки.
• Всяка седмица към поливната вода се добавя тор за цъфтящи растения, като препоръчителната доза е малко по-ниска от посочената на опаковката.
• Подхранването продължава до края на цъфтежа, след което поливките се намаляват постепенно.
• След отмирането на листата и стъблото грудката се вади и се съхранява в сух торф или остава в саксията. Пролетта задължително се пресажда в нова почва.

Сортове и възможни проблеми

Сред най-разпространените сортове са Gloriosa superba ‘Rothschildiana’ — с червено-жълти, пламтящи цветове; ‘Greenii’ — с нежни жълти цветове и обилен летен цъфтеж; Gloriosa carsonii — предимно червен с жълтеникави нюанси в основата; и Gloriosa plantii — в розова гама, с преливащи нюанси от бяло към розово.

Сред възможните вредители са акари, щитоносни и памукови въшки. Засъхването на върховете на листата е физиологичен проблем, свързан най-често със сух въздух и недостатъчна почвена влажност — коригира се чрез оросяване на листата, като цветовете се пазят от намокряне.

Три отделни тенденции очертават картината на европейското земеделие в началото на 2026 г.: Франция разширява подкрепата за фермерите, засегнати от скъпите горива; производството на зеленчуци в България отчита най-слаба реколта от седем години; а рекордната пшенична жътва от 2025 г. не успя да донесе по-висока рентабилност.

Франция увеличава компенсациите за горива

Французките власти разширяват мярката за подкрепа на земеделски производители, животновъди и рибари — тя ще важи за закупуване на гориво за период от 15 месеца, считано от влизането й в сила. Облекчението се предоставя по линия на националната горивна регулация (GNR) на нула евро. Общият ресурс на схемата достига 53 милиона евро.

Мярката е насочена към компенсиране на допълнителни производствени разходи в сектора. В рамките на пакета е предвиден и гратисен период за погасяване на задълженията, а предприятията, засегнати от кризата, ще могат да се възползват от отсрочване на социалноосигурителните вноски. Предвидена е и отделна кредитна линия от 20 милиона евро. Допълнително земеделски стопани с гарантирани заеми ще могат да кандидатстват за нов заем, покриващ задължения до 14 милиона евро. Заемът е гарантиран от BPI France, действаща като „банка за развитие“.

Пакетът включва и отписване на задължения по разсрочените погасявания от структурния план за земеделието при условие, че те надвишават 15 милиона евро. В рамките на тазгодишния бюджет е планирано намаление на данъка върху доходите в размер на 1,3 милиарда евро. Общата стойност на подкрепата за земеделието, обявена в рамките на правителствения пакет, надхвърля 90 милиона евро. „Фермерите трябва да работят, подкрепени от сигурни условия на доходи. Тези мерки трябва да осигурят стабилен отговор на техните нужди. Целта ни е да укрепим жизнеспособността на стопанствата“, заяви земеделският министър.

В допълнение е предвидено намаляване на административната тежест за малките земеделски предприятия и по-добра координация между институциите и земеделския сектор.

Зеленчукопроизводството в България: най-слаба реколта от 2019 г.

Производството на зеленчуци в България под „застъпващо“ покритие отчита спад за периода 2019–2025 г., като последната година от него се оказва с най-ниски стойности в рамките на сравнявания период. През 2025 г. засятата площ достига 34,9 хил. ха при среден добив от 1 143 кг на декар. Реколтата е по-ниска и в сравнение с предходната 2024 г. — с около 4 млн. кг по-малко — а произведените количества са 574 хил. тона.

За сравнение, при най-добрата година в разглеждания период — 2019 г. — площта надхвърля 40 хил. ха, а производството достига 752 хил. тона. Средната добивност е спаднала с около 25% спрямо 2025 г. Реализационната цена за 2025 г. е около 93 лв./100 кг — с около 8% по-ниска спрямо предходната година, а цената е с около 30% по-ниска от тази в момента на производство, след включване на транспорт и търговски надценки.

За периода 2020–2024 г. прогнозните количества зеленчуци годишно са между 620 хил. и 690 хил. тона. През 2025 г. обаче отчетеното количество е с около 100 хил. тона под долната граница на тази вилица. Сред причините за свиването се посочват стареене на производствените съоръжения, по-ограничено ползване на напояване и намален брой на по-специализираните производители.

Подкрепата по de minimis е приложена непрекъснато от 2022 г. до 2025 г. Данните за 2023 г. отразяват пика на производство за разглеждания период. Посочва се, че незадоволителните условия за отглеждане, включително слаб достъп до пазар и ниски изкупни цени, продължават да оказват натиск върху производителите.

Пшеницата: рекорд в реколтата, но свити маржове

През 2025 г. България произвежда рекордна реколта пшеница — 7,3 млн. тона, което е с 82,8% повече спрямо предходната година. Въпреки това по-ниските цени на световния пазар и свитите маржове не позволяват на производителите да извлекат пълна полза от количественото превъзходство.

Средните производствени добиви достигат около 35% над многогодишния норматив. Засетите площи с пшеница са около 1,5 млн. хектара — с 3,6% повече спрямо предходния сезон. Площите, засети „за нищо“, са нараснали с около 20–26% и тяхното производство натоварва допълнително пазара.

Към края на 2025 г. са изнесени около 2,664 млн. тона пшеница — с около 20% повече в сравнение с предходния сезон. Основните дестинации са Гърция, Турция, Египет, Мароко, Алжир и Италия. Износът към отделни пазари от 2024 г. бележи спад: към Алжир (-54,3%), Испания (-35,6%) и Турция (-2,1%). Ръст е отчетен към ОАЕ (+45,7%) и Израел (+17%).

За първите 6 месеца на търговския сезон 2025/2026 г. пшеницата е изнесена в размер на 70,5% от очакваното годишно количество от 105 хил. тона. Нивата на задържани запаси при основни вносители — Китай, Индия, ЕС и Русия — са намалели с 14,5%, което поддържа интереса към внос. Прогнозите сочат, че световният износ ще нарасне с около 30%. Към март 2026 г. цените в Русия, Франция и Аржентина са в диапазон от около 10–13% под средното ниво, а маржовете на производителите остават ограничени.

Четиринадесетото издание на Националния събор на овцевъдите в България се проведе от 22 до 24 май край Петропавловския манастир до Лясковец. Въпреки проливните дъждове, паднали на 22 май в региона, и обявеното бедствено положение за Велико Търново и общината, организаторите съобщиха пред БТА, че ситуацията на площадката е добра и няма щети, а вторият ден се очакваше да премине по програма.

Открит с 101 каба гайди, посетен от президента

Съборът беше открит с изпълнение на 101 каба гайди. При церемонията по откриването присъства президентът Илияна Йотова, която приветства присъстващите и посочи, че това е празник на българския дух. Изказвания направиха министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, председателят на Надзорния съвет на Българската банка за развитие Деляна Иванова, кметът на Лясковец Васил Христов и организаторът на събора и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Симеон Караколев.

За поредна година събитието премина под мотото „Български храни от български суровини“. Тазгодишната програма предвиждаше над 40 часа жива музика, животновъдство, фермерска храна и атракции. Участваха над 70 занаятчии, повече от 60 фермери и производители на фермерска храна и напитки, над 30 изложители от Българската аграрна камара и над 20 производители и доставчици на селскостопанска техника, оборудване, фуражи, био и природни продукти.

За първи път — овце и кози от Северна България и конна полиция

Тази година бяха отчетени два дебюта. С решение на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съобразено с епизоотичната ситуация в региона, за първи път от няколко години в изложението бяха представени овце и кози от стопанствата в Северна България. Очакваха се животни от поне десет характерни породи, уточниха организаторите.

Вторият дебют беше участието на конната полиция към СДВР на МВР. За първи път посетителите можаха да видят на живо елементи от подготовката на конните полицаи, включително строеви ред с коне и умения, използвани при опазването на обществения ред. Очакваше се на събора да присъства и министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев.

За 14-и път се проведе фолклорният конкурс „Заблеяло ми агънце“. Заявки за участие бяха подали 1700 изпълнители от цялата страна — най-малкият на 4 години, а най-възрастният на 81.

Международна кръгла маса: болести, намаляващо поголовие и азиатски опит

Паралелно с фолклорната програма, на 22 май в Арбанаси се проведе международна кръгла маса на тема „Новата среда на болести при дребните преживни животни“, организирана по покана на НОКА. В нея участваха представители на браншови организации от 15 държави от Европа и Азия, като всеки имаше възможност да представи ситуацията в своята страна.

Съпредседателят на НОКА Симеон Караколев изтъкна, че епизоотичната обстановка не само в Европа, но и в целия свят е все по-сложна и динамична. Заместник-министърът на земеделието и храните Крум Неделков потвърди тази оценка, като отбеляза, че регионът е бил поразен от различни болести през последните години. Според Неделков подходът трябва да бъде преразгледан, тъй като вирусите показват изменение, а са необходими по-задълбочени изследвания и анализи за по-гъвкав отговор при затварянето на огнища.

Таня Минкова представи ситуацията в България пред международната аудитория. Тя посочи, че географското положение на страната създава сериозен риск за навлизане на трансгранични заболявания — в последните години е наблюдавана повишена опасност от син език, шарка по овцете и козите и чума по дребните преживни животни. Климатичните промени също оказват влияние върху епизоотичната обстановка, като по-продължителните топли периоди създават благоприятни условия за разпространение на редица вирусни заболявания, което налага прилагането на по-строги мерки за биосигурност.

По данни, представени от Минкова, поголовието при овцете е намаляло с около 15 процента, а при козите — с около 16 процента. Синият език е заболяването, засегнало страната в най-голяма степен — от 2014 г. насам то е причина за унищожаването на около 30 000 овце. В страната преобладават фамилните и малки ферми, при които липсата на инвестиции в модернизация и недостигът на ветеринарни специалисти в някои райони затрудняват навременната профилактика и контрол на заразните заболявания.

В края на форума Симеон Караколев отбеляза, че докато поголовието на овце в Европа намалява, в Азия — най-вече в Узбекистан — то расте с добри темпове за последните пет години. Той посочи като причина наличието в азиатските държави на политика за развитие на сектора и подходящи инструменти за справяне със заболяванията, включително ваксинации.

Източници

• БТА: Националният събор на овцевъдите се очаква да продължи по програма въпреки вчерашните проливни дъждове в региона
• БТА: Международна кръгла маса с участници от 15 държави на тема „Новата среда на болести при дребните преживни животни“ се състоя в Арбанаси
• БТА: За първи път от няколко години на Националния събор на овцевъдите ще бъдат представени овце и кози от стопанствата в Северна България

Четиринадесетото издание на Националния събор на овцевъдите в България се проведе от 22 до 24 май 2026 г. край Петропавловския манастир, община Лясковец, под надслов „Българските храни от български суровини“. Въпреки проливните дъждове на 22 май, които наложиха обявяване на бедствено положение за Велико Търново, организаторите съобщиха, че ситуацията на местото е добра и няма щети, а вторият ден се очаква да се проведе по програма.

Фермерски пазар с над 30 изложители

В специално обособена пазарна зона участваха над 30 изложители от Българската аграрна камара (БАК). Представени бяха производители от секторите животновъдство, овощарство, пчеларство, лозарство, малинопроизводство, птицевъдство и млечно производство. Сред организациите с присъствие на събора са Добруджански овощарски съюз, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, Асоциация за професионално пчеларство, Национална асоциация на тютюнопроизводителите – 2010, Асоциация на промишленото птицевъдство и други.

Посетителите намериха широк асортимент от млечни продукти от овче, козе и краве мляко, мед и пчелни продукти, плодове, сладка и мармалади, лютеници и разядки, яйца, продукти от птицевъдството, както и различни сортове вино от български изби.

Програма и официални гости

Събитието беше открито с кукери джумали, сеферджии и каба гайди. На церемонията по откриването присъстваха президентът Илияна Йотова, която определи събора като „празник на българския дух“, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, председателят на Надзорния съвет на Българската банка за развитие Деляна Иванова, кметът на Лясковец Васил Христов и организаторът на събора Симеон Караколев. В Арбанаси се проведе и международна кръгла маса на тема „Новата среда на болести при дребните преживни животни“.

За втория ден бяха планирани демонстрации на конната полиция към СДВР на МВР — за първи път на живо, включително строеви ред с коне. В програмата фигурираха също състезание с тежковозни коне, изложба на Българско овчарско куче, ръчна стрижба на овце и демонстрации на стари рецепти за млечни продукти. Вечерта завърши с концерт на Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл, нестинари и огнено шоу.

Мащаб на събитието

• Над 70 занаятчии
• Повече от 60 фермери и производители на фермерска храна и напитки
• Над 30 изложители от Българската аграрна камара
• Над 20 производители и доставчици на селскостопанска техника, оборудване, фуражи и био продукти

Съборът се организира с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и съдействието на общините Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица. Входът е свободен.

Източници

• БТА: От фермата до трапезата — Националният събор на овцевъдите среща българските производители с потребителите
• БТА: Националният събор на овцевъдите се очаква да продължи по програма въпреки вчерашните проливни дъждове в региона
• БТА: Заместник-министър Стефан Бурджев откри специализирана изложба на овчарски кучета

Деветата седмица на 2026 г. приключи с умерена коригираща динамика в сектор „Зеленчуци и плодове“ и запазена стабилност при месото, млечните продукти и хляба. Данните от седмичния оперативен анализ на Системата за агропазарна информация (САПИ) към 25 февруари 2026 г., предоставени на БТА, потвърждават тенденция към пазарно балансиране след сезонното поскъпване от началото на месеца.

Най-значими ценови движения

Отчетният период регистрира промени при едва 40 продукта — значително по-слаба ценова динамика в сравнение с предходните седмици. Най-съществените движения са концентрирани при сезонните зеленчуци и пресните плодове.

• Глава целина (400–500 г) поскъпва с 21% до средна национална цена от 1,29 евро/бр. — продиктувано от ограничено предлагане и сезонно търсене, посочват от САПИ.
• Връзка листа целина нараства с 15% до 0,62 евро/бр.
• Връзка праз (5 бр.) поскъпва с 17% до 2,36 евро/бр. — поскъпването е обусловено от транспортни разходи и засилено потребление в периода преди пролетния сезон.
• Морски кефал нараства с 10% до 6,78 евро/кг, отразявайки сезонни фактори при търсенето на местна черноморска риба.
• Ягоди поевтиняват с 5% до 8,56 евро/кг поради навлизане на по-големи вносни количества от южни региони.
• Карфиол спада с 3% до 2,70 евро/кг; патладжани и тиквички — с по 2%, съответно до 4,04 и 3,97 евро/кг.

Секторен преглед: стабилност при месото, млякото и хляба

При месото и птичите продукти САПИ отчита пълна стабилност. Свинският бут с кост се търгува по 5,63 евро/кг, свинският врат без кост — по 7,89 евро/кг. Пилешкото месо (замразено и охладено) остава около 4,26 евро/кг, а охладеното пилешко филе — 8,19 евро/кг. Агнешкото месо се задържа на 14,33 евро/кг. Яйцата стандарт М са 0,28 евро/бр., а размер Л — 0,30 евро/бр., без седмично изменение.

При млечните продукти прясното краве мляко в бутилка поскъпва символично с 1% до 1,81 евро/л. Тетрапак мляко варира от 1,61 до 1,99 евро/л. Кашкавалът от краве мляко е в диапазона 12,26–16,59 евро/кг, кравето сирене (кофа 15 кг) — 8,63 евро/кг, а вакуумираното овче сирене — 15,18 евро/кг.

При хляба и базовите хранителни стоки се отчитат само символични корекции. Брашното тип 500 поевтинява с 1% до 0,99 евро/кг, захарта спада с 1% до 1,25 евро/кг. Всички видове хляб запазват стабилността си между 1,52 и 1,80 евро/кг, а олиото остава непроменено на 2 евро/л.

Очаквания и рискови фактори

С приближаването на март САПИ очаква постепенен преход към по-високо предлагане на сезонни зеленчуци, което би могло да оказва понижаващ натиск върху цените в категориите оранжерийна продукция. Единственият потенциален рисков фактор, посочен в отчета, остават агнешкото месо и яйцата в периода около Великден.

Източници

• БТА: Пазарен баланс след сезонното поскъпване — САПИ, седмица 9/2026 (01.03.2026)
• БТА: Търговията с хранителни стоки на едро следва сезонни колебания — Владимир Иванов (27.01.2026)
• БТА: Стабилност при основните храни и сезонен ръст при оранжерийните зеленчуци — САПИ, седмица 4/2026 (25.01.2026)

С решение от 27 февруари 2026 г. Европейската комисия одобри четвъртото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и държавния бюджет. Решението следва одобрението на промените от Комитета по наблюдение по време на седмото му заседание, проведено на 4 септември 2025 г.

Какво се променя

Измененията обхващат интервенциите под формата на директни плащания, секторните интервенции в областта на пчеларството, както и интервенциите в областта на развитието на селските райони. Сред конкретните промени е предвиждането на допълнителни 40,8 млн. евро за ключови интервенции от плана, насочени към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), Изпълнителната агенция за борба с градушките, „Напоителни системи“ ЕАД и признати групи и организации на производители.

В рамките на директните плащания бюджетът по интервенцията за производство на семена от картофи е увеличен за сметка на средствата по интервенцията за картофи за нишесте, която няма да се прилага до края на периода поради липса на интерес. За кампания 2026 подпомагането за оранжерийно производство ще продължи без разделение между отопляеми и неотопляеми оранжерии, тъй като системата за цифрови географски данни все още е в процес на изграждане.

Нова интервенция „Биологично животновъдство“

С одобреното изменение се въвежда нова интервенция „Биологично животновъдство“, насочена към земеделски стопани, кандидатствали досега по екосхемата за биологично земеделие (селскостопански животни), както и към нови такива. Интервенцията се премества от Първи към Втори стълб на ОСП, като според документа това не променя нито целите на досегашната екосхема, нито вида на подпомаганите животни. Кандидатите ще могат да поемат тригодишни ангажименти и да получават плащания на хектар при спазване на съотношение от 0,3 до 1 ЖЕ/ха.

От 2026 г. е предвидено отпадане на екосхемата за биологично земеделие при животните, като средствата ще бъдат пренасочени към интервенции за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи и към екосхемата за трайни насаждения. По предложение на четири браншови организации от сектор „Животновъдство“ отпада и модулната ставка по интервенцията за обвързано подпомагане на млечни крави, включени в развъдни програми.

Пчеларство и управление на риска

В интервенциите в сектора на пчеларството се включват възможности за авансово плащане на финансовата помощ и удължаване на срока за изпълнение на изследователски проекти. По интервенцията за управление на риска рисковете се прецизират в съответствие с одобрената концепция за създаване на Взаимоспомагателен фонд. Предвижда се и включване на активи с цел предотвратяване на щети, причинени от неблагоприятни климатични явления.

Решението на Европейската комисия не оказва влияние върху държавния бюджет и остава в рамките на одобрените параметри на Стратегическия план. За кампания 2024 извършените директни плащания са в размер на близо 2 млрд. лева.

Източници

• МЗХ: Одобрено е четвъртото изменение на Стратегическия план (4 март 2026)
• МЗХ: Комитетът по наблюдение одобри четвърто изменение (4 септември 2025)

От 27 април до 15 май 2026 г. Държавен фонд „Земеделие“ приема заявления по схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците„. Изплащането на одобрените средства стартира от 26 май 2026 г.

Бюджет и ставки по видове птици

Управителният съвет на ДФЗ е одобрил 21 474 000 евро по схемата за хуманно отношение към птиците за 2026 г. Бюджетът е определен на миналогодишна база и съгласно действащия удължителен бюджет на България за 2026 г. Помощта не трябва да надвишава 100% от допустимите разходи. Ставките по видове са следните:

• Кокошки – носачки (от 18 до 90 навършени седмици) — 102,72 евро на животинска единица
• Родители (от 18 до 60 навършени седмици) — 211,84 евро на животинска единица
• Бройлери — 20,28 евро на животинска единица
• Пуйки — 34,61 евро на животинска единица
• Гъски — 34,61 евро на животинска единица
• Патици (мюлари и/или пекински до 84 дни) — 31,02 евро на животинска единица

Обхват на помощта

Схемата е регистрирана под номер SA.109688 в Регистъра на държавните помощи на Европейската комисия със срок на прилагане до 31.12.2029 г. Помощта покрива допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. В обхвата са включени четири мерки:

• Мярка А: Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг.
• Мярка Б: Осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10% над задължителния стандарт.
• Мярка В: Подобряване на условията за хуманно отношение по време на транспорт (само за доставки до кланицата).
• Мярка Г: Намаляване на емисиите на амоняк с 30% — гарантиране на концентрация на NH₃ до 14 ppm чрез добавяне в постелята на силикатни минерали (перлит, алуминосиликати — каолин, бентонит, зеолит/клиноптилолит и др.).

Къде се подават документите

Заявленията се подават в областните дирекции на ДФЗ, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ — по постоянен адрес на физическото лице или едноличния търговец, съответно по седалище на юридическото лице. Указанията за прилагане на схемата са публикувани на сайта на Държавен фонд „Земеделие“.

Източници

• ДФЗ: От 27 април започва приемът на заявления за хуманно отношение към птици (24.04.2026)
• ДФЗ: Указания за прилагане на схемата за хуманно отношение към птиците — 2026 г.
• ДФЗ: Одобрени са близо 43 млн. евро за хуманно отношение към свине и птици (20.04.2026)