Европейската прокуратура (EPPO) в София повдигна обвинителен акт срещу собственик на лозе, заподозрян в опит да получи 348 231,64 евро финансиране от ЕС въз основа на невярна информация. Случаят е свързан с преструктуриране и конверсия на лозя — интервенция, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ).

Какво се твърди в обвинението

Заявлението за финансова подкрепа е подадено през ноември 2023 г. Според обвинителния акт, проектът е включвал засаждане на нови лозя, реконструкция на подпорни конструкции и инсталиране на система за капково напояване в района на Ямбол.

Разследването установило, че заподозреният е декларирал невярно подаването на декларации за реколтата за лозарските години 2020, 2021 и 2022, с цел да осигури исканото финансиране от ЕС. Конкретно за лозарската година 2020 компетентният национален орган не е получил декларация за производството на винено грозде.

Средствата не са изплатени

Благодарение на ранното установяване на опита за измама, никакви средства не са изплатени по заявлението. При евентуална присъда заподозреният може да бъде осъден на до шест години затвор и глоба в размер на до 5 000 евро.

EPPO припомня, че всички засегнати лица се считат за невинни до доказване на противното от компетентните български съдилища.

За Европейската прокуратура

Европейската прокуратура е независимият прокурорски орган на Европейския съюз, натоварен с разследването, наказателното преследване и повдигането на обвинения за престъпления срещу финансовите интереси на ЕС.

Земеделските стопани, декларирали намерение за участие по интервенция II.E2-1 „Инструменти за управление на риска – финансов принос за премиите по застрахователните схеми“ в общото заявление за директни плащания за Кампания 2026 г., могат да подадат заявление за изплащане на финансовата помощ до 17 август 2026 г., включително. Документите се подават в Системата за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), съгласно Заповед № РД09-840 от 14.08.2026 г. на министъра на земеделието и храните.

Защо срокът беше удължен

Удължаването на крайния срок е пряко свързано с обновяването на СЕУ, в резултат на което системата беше недостъпна на 10 и 11 август 2026 г. Заповедта на министъра на земеделието и храните урежда новия краен срок в отговор на тази техническа невъзможност за достъп.

Как се кандидатства

Заявленията се подават единствено по електронен път — чрез индивидуален профил на кандидата или на упълномощено от него лице в СЕУ, направление „Инструменти за управление на риска“.

Правилата за кандидатстване са определени в:

• Наредба № 2 от 18.03.2025 г. за условията и реда за предоставяне на подпомагане по интервенцията по чл. 76, параграф 3, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2021/2115, включително реда за налагане на административни санкции;
• Заповедта за прием;
• Указанията за прилагане.

Всички тези документи са публикувани на интернет страницата на ДФЗ.

Бюджет и размер на помощта

Бюджетът по интервенция II.E2-1 възлиза на 11 766 109 евро. Финансовата помощ покрива до 70% от застрахователната премия на кандидата.

Целта на подкрепата е да насърчи активните земеделски стопани да управляват рисковете, свързани със селскостопанското производство, които не подлежат на контрол от тяхна страна.

Инспектори на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са установили около 100 кг агнешко месо и субпродукти без документи за произход и маркировка при проверка в мандра и животновъден обект в село Сливница, Кресненско. Проверката е извършена от екип на ОДБХ – Благоевград със съдействието на ОД на МВР – Благоевград след получен сигнал. Налице са основания за съмнение, че в обекта се извършва незаконно клане и съхранение на месо.

Какво е установено при проверката

В животновъдния обект инспекторите са открили около 100 овце, за чието транспортиране не е подадено уведомление към компетентните органи в законоустановения срок. За това нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение.

В регистриран обект за преработка на козе и овче мляко са намерени 55 кг агнешко месо и субпродукти без документи за произход и без необходимата маркировка. В отделно помещение, намиращо се в непосредствена близост до мандрата, са открити още 45 кг охладено агнешко месо, също без документи за произход и маркировка. Това помещение не е част от мандрата и не е регистрирано по реда на Закона за храните.

Незаконна кланица без регистрация

При проверката е установено, че в обекта няма регистриран и одобрен кланичен пункт, нито условия за съхранение на месо, месни продукти и субпродукти. Съвкупността от тези факти е основание за съмнение, че там се извършва незаконно клане и съхранение на месо в обект, който не е регистриран за подобна дейност.

На собственика на обектите са съставени два акта за установяване на административно нарушение. Освен това са издадени разпореждане за забрана и разпореждане за насочване на установените месо и субпродукти за унищожаване, както и предписание.

Засилен контрол от БАБХ

Агенцията съобщава, че продължава да извършва засилен официален контрол с цел недопускане на нерегламентирано производство, клане, съхранение и търговия с храни, както и с цел защита на здравето и интересите на потребителите.

Управлението на напояването в лозята през периода на узряване е ключов агротехнически похват за постигане на по-висока захарност на гроздето. Контролираният воден дефицит при лозите насочва хранителни вещества и захари към гроздовите зърна, но изисква прецизно определяне на момента и интензивността на ограничаване на поливките — в зависимост от сорта, типа почва и климатичните условия.

Как водният дефицит влияе върху захарността

В началото на развитието на лозата бързорастящите върхове на летораслите и колтуците изразходват голяма част от хранителните вещества и захарите, произведени от листата. Когато лозата изпита умерен недостиг на вода, растежът на летораслите се забавя или спира, което намалява конкуренцията между зелената маса и гроздовете. По-голяма част от произведените захари и хранителни вещества се насочва към зърната.

Тази реакция се регулира от растителен хормон — абсцисова киселина. При намаляване на водата в почвата лозата произвежда повече от него, което кара устицата на листата частично да се затворят и ограничава загубата на вода чрез изпарение. Едновременно с това хормонът стимулира процесите, улесняващи пренасянето и натрупването на захари в гроздовите зърна.

Важно е да се прави разлика между истинско натрупване на захари и тяхното привидно увеличаване вследствие на обезводняване. При добре контролиран воден дефицит листата продължават да фотосинтезират ефективно и активно транспортират захари към плодовете. При прекалено силно или твърде ранно засушаване обаче фотосинтезата се нарушава, листата започват преждевременно да стареят и опадат, а по-високата захарност е резултат единствено от загуба на вода и свиване на зърната — не от реално натрупване на повече захари. Това води до по-нисък добив и може да влоши качеството и баланса на бъдещото вино.

Фази на развитие и правилният момент за ограничаване на поливките

От разпукването на пъпките до цъфтежа лозата се нуждае от достатъчно влага, за да изгради силен листен апарат и добре развита коренова система. Недостигът на вода през този период може да доведе до по-малко съцветия, по-слабо завързване и ограничено развитие на листната маса, което впоследствие затруднява натрупването на захари и нормалното узряване.

Периодът от завързването на зърната до началото на прошарването е най-подходящ за прилагане на регулиран воден дефицит. Ограничаването на поливките започва след приключване на цъфтежа и формирането на младите зърна. Контролираният недостиг на вода забавя растежа на летораслите, намалява прекомерното развитие на зелената маса и насочва повече хранителни вещества към гроздовете. Освен това зърната остават по-компактни, което подобрява съотношението между ципата и сока и благоприятства натрупването на ароматни и фенолни съединения.

По време на прошарването — когато зърната омекват, сменят цвета си и интензивно натрупват захари — напояването трябва да се управлява много внимателно. В зависимост от сорта, почвените условия и климата поливките обикновено се намаляват или спират напълно между 10 и 30 дни преди гроздобера. Целта е лозата постепенно да изразходва наличната почвена влага, без да се стига до преждевременно съхнене на листата или отслабване на растенията.

След приключване на гроздобера продължителният недостиг на вода не е желателен. При сухи условия се препоръчва умерено напояване преди първите есенни студове, за да останат листата активни по-дълго и да продължат да фотосинтезират. Така лозата натрупва резервни хранителни вещества в стъблото, рамената и корените — необходими за успешното презимуване и силен старт на следващия сезон.

Различни подходи според сорта и типа почва

Ефектът от контролирания воден дефицит зависи от предназначението на гроздето, особеностите на сорта и вида на почвата.

• Червени винени сортове (Каберне Совиньон, Мерло, Мавруд, Сира): основната цел е висока захарност и добро натрупване на багрилни и ароматни вещества. Поливките се ограничават по-рано и се прекратяват напълно около 20–30 дни преди гроздобера. Умереният воден дефицит води до по-дребни зърна с по-високо съотношение между кожица и пулп, което благоприятства натрупването на антоциани, танини и ароматни съединения.
• Бели винени сортове (Шардоне, Совиньон Блан, Мискет Отонел): приоритет е запазването на свежестта, киселинността и характерните сортови аромати. Прекалено силното засушаване може да доведе до загуба на фини ароматни качества и влошаване на баланса на виното. Затова напояването се поддържа по-дълго и обикновено се спира около 10–15 дни преди беритбата.
• Десертни сортове (Болгар, Велика, Брестовица, Палиери): приоритет са едрите зърна, добрият външен вид и хрупкавата консистенция. Тези сортове понасят по-трудно воден стрес, затова поливките се прекратяват сравнително късно — около 10–14 дни преди гроздобера, основно за да се намали рискът от напукване на зърната и да се подобри съхраняемостта.

Типът почва също определя момента за спиране на напояването. При песъчливи и каменисти почви влагата се губи бързо и водният стрес настъпва по-рано, затова поливките се прекратяват по-близо до гроздобера. При по-тежките глинести и черноземни почви влагата се задържа значително по-дълго и е необходимо напояването да се спре по-рано, за да може лозата постепенно да използва натрупаните водни запаси.

Прекомерното засушаване при всеки тип почва може да доведе до затваряне на устицата, намаляване на фотосинтезата и преждевременно опадане на листата. Оголените гроздове стават уязвими на слънчев пригор, а по-високата захарност в такива случаи се дължи не на по-активно натрупване на захари, а на загуба на вода от зърната — което намалява добива и нарушава баланса между захари и киселини.

Допълнителни агротехнически практики

За да се подпомогне узряването на гроздето без прекомерен воден стрес, лозарите могат да прилагат и редица допълнителни мерки:

• Кършене на върховете и премахване на колтуците — намалява конкуренцията между растежа на летораслите и гроздовете.
• Умерено обезлистване след прошарването — подобрява проветряването и осветеността на гроздовете, подпомага оцветяването при червените сортове и намалява риска от сиво гниене.
• Листно подхранване с калий и фосфор по време на узряването — калият подпомага придвижването на захарите към гроздовите зърна и подобрява водния баланс на растенията.
• Биостимулатори с аминокиселини — помагат на лозата да запази активна фотосинтезата при високи температури и ограничена почвена влага, което води до по-добро узряване и по-високо качество на реколтата.

Градинските пътеки са важен елемент от ландшафтния дизайн — те едновременно подобряват外 вида на имота и осигуряват комфортно придвижване в градината. Материалът, формата и стилът им имат ключова роля за цялостния облик на пространството.

Ползи от градинските пътеки

Пътеките в градината изпълняват три основни функции. На първо място осигуряват функционалност — удобно движение около обекта, особено при дъждовно или кално време. На второ — декоративност, тъй като могат да подчертаят стила на градината и да създадат интересни визуални ефекти. На трето — зониране: с помощта на пътеки пространството се разделя на отделни зони — за релакс, за зеленчукови лехи или за детска площадка.

Избор на материали

Материалът е един от ключовите аспекти при проектирането на пътека. Той трябва да бъде едновременно естетически приятен и практичен. Основните варианти са:

• Камък — класика в ландшафтния дизайн. Естественият камък придава природен и елегантен вид и е устойчив на атмосферни влияния с дълъг експлоатационен живот. Калдъръмът е по-организирана алтернатива, подходяща за градини в селски или модерен стил.
• Дърво — добавя уютна и топла атмосфера, но изисква специални грижи. Дървените разрези се обработват с импрегниращи съединения за по-дълъг живот, а декингът е устойчив на влага и подходящ за зони за отдих.
• Чакъл — прост и икономичен вариант с лесен монтаж и минимална поддръжка. Финият чакъл осигурява добро оттичане на водата, а едрият служи за акцент в ландшафта.
• Бетон — практично и издръжливо решение. Монолитният бетон е подходящ за модерни градини, а бетонните плочи се предлагат в разнообразни форми и размери и позволяват интересни композиции.

Планиране, ширина и форма

Преди да се пристъпи към изграждане, е важно да се определят основните маршрути в градината. Главните пътеки водят от входа до дома, зоната за отдих и зеленчуковата градина; вторичните свързват отделните части на пространството.

Ширината зависи от предназначението на пътеката. Главните маршрути обикновено са широки от 1 до 1,5 метра, за да позволят свободното движение на няколко души едновременно. За второстепенни маршрути са достатъчни 0,5 до 0,8 метра. По отношение на формата — правите пътеки подхождат на модерни и минималистични градини и създават усещане за ред, докато виещите се пътеки придават романтичен и естествен вид и изглеждат особено добре в пейзажни градини.

Декорация и поддръжка

Пътеките могат да се превърнат и в декоративен елемент на градината. Бордюрите — каменни, дървени или метални — отделят пътеката от тревата или цветните лехи и придават спретнат вид. Осветлението прави градината безопасна и уютна вечер: осветителните тела осигуряват равномерна светлина, а соларните лампи са икономичен вариант без нужда от окабеляване. Нискорастящи гранични растения като лавандула, зеленика или хоста допълват картината, а лозите по арки и перголи създават сенчести кътчета.

За дългосрочна надеждност пътеките изискват редовна поддръжка: почистване от листа и отпадъци, своевременен ремонт при пукнатини и — за дървените настилки — обработка със защитни импрегнации срещу влага и вредители.

Министерският съвет одобри финансирането на над 1 млрд. евро за изпълнение на обекти по Инвестиционната програма за общински проекти през 2026 г. От общата сума до 600 млн. евро ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), а до 460,2 млн. евро — от Българската банка за развитие. Средствата са предвидени в бюджет 2026 г.

Кои проекти ще бъдат финансирани

С постановлението си Министерският съвет определи кои проекти от Инвестиционната програма за общински проекти — включени в приложение 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. — ще получат финансиране през настоящата година.

Финансиране ще бъде предоставено на проекти, за които към 31 декември 2025 г. е сключено споразумение между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кмета на съответната община, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Допълнително условие е към 1 юли 2026 г. да е обявена обществена поръчка и/или да има сключен договор с изпълнител и/или да е подписан протокол за откриване на строителна площадка.

За проектите без сключени споразумения е предвидена отделна процедура: ако до 31 декември 2025 г. е подадено искане за сключване на споразумение заедно с всички изискуеми документи, те също могат да получат финансиране — при условие че горепосочените изисквания са изпълнени не по-късно от 1 октомври 2026 г.

Промени в параметрите на споразуменията

Постановлението предвижда министърът на регионалното развитие и благоустройството да може да договаря с общините промяна на параметри по сключените споразумения или по самите проекти, без да се надвишава максималната прогнозна стойност на съответното споразумение.

В срок до 30 календарни дни след обнародване на постановлението всеки управляващ орган по програма, съфинансирана от Европейските фондове за споделено управление, ще трябва да оцени възможността за финансиране на проектите от списъка по съответната програма. Ако такава възможност съществува, управляващият орган е длъжен писмено да уведоми МРРБ и общината.

Схема на плащанията

При изпълнение на проектите се предвиждат авансови, междинни и окончателни плащания към общините, включително за авторски и/или строителен надзор и непредвидени разходи. Конкретните условия са следните:

• Инвестиционно проектиране: авансово плащане до 50% от предвидените разходи за проектиране и окончателно плащане от 50%.
• Строителство, основен ремонт или реконструкция: аванс до 20% от предвидените разходи за строително-монтажни работи (СМР); две междинни плащания — всяко по 35% от предвидените разходи за СМР на база достигнат етап; окончателно плащане до 10% от предвидените разходи за СМР.
• Когато авансовото плащане е под 20% от предвидените разходи за СМР, разликата до 20% се разпределя пропорционално между двете междинни плащания.
• За реализиран и въведен в експлоатация проект, по който не са извършвани междинни плащания, по преценка на общината може да бъде поискано окончателно плащане на база реално изпълнени СМР.

Отчетност и контрол

Кметовете на общини са задължени да предоставят на министъра на регионалното развитие и благоустройството месечни текущи отчети за изпълнение на сключените споразумения. Отчетите трябва да съдържат информация за фактическото и финансовото изпълнение на проекта, както и прогноза за необходимите финансови потоци по години до края на срока за изпълнение на целия проект.

След т.нар. „твърд Брекзит“ от януари 2020 г. производството и вносът на пресни плодове и зеленчуци във Великобритания отбелязват трайно свиване. Към 2025 г. се наблюдава временно частично възстановяване при зеленчукопроизводството, което се връща до нивата от периода 2015–2019 г., но потреблението на глава от населението при двете категории продукти продължава да изостава спрямо равнищата отпреди Брекзит.

Внос: спад от ЕС, ръст от Африка и Латинска Америка

Вносът от ЕС-27 намалява след Брекзит, като значителна част от това свиване се свързва с рязкото ограничаване на реекспорта, осъществяван през държави членки на ЕС. Особено поразителен е спадът при доставките от Нидерландия — в годините след Брекзит те са с почти 30% по-ниски в сравнение с предходния период. Според данни на Евростат нидерландският (ре)експорт е намалял с около 20%, или приблизително 170 000 тона. Основната причина е рязкото свиване на реекспорта на продукти като авокадо, грозде и манго. Вносът на домати от Нидерландия, включително реекспортния компонент, е спаднал с повече от 10%, докато при чушките е регистриран ръст.

Вносът от Испания — основния доставчик на пресни плодове и зеленчуци за Обединеното кралство — също е намалял с повече от 10% след Брекзит. Дори пресните плодове от страни извън ЕС са поевтинели по обем с по-няколко процента, въпреки че при пресните зеленчуци от трети страни е регистриран скромен ръст.

Ясни бенефициенти от новата търговска реалност са Мароко, Южна Африка и Египет. Средно за първите пет години след Брекзит Обединеното кралство е внасяло два пъти повече пресни плодове и зеленчуци директно от Мароко в сравнение с предходния период. През 2025 г. вносът от тази страна достига 330 000 тона, при 250 000 тона през 2021 г. Египет укрепва позициите си с нарастване на вноса средно с около 50% за първите пет години след Брекзит, като през 2025 г. е достигнато рекордното ниво от 266 000 тона. Вносът от Южна Африка е нараснал с около 20%. Сред другите страни с нарасващо присъствие на британския пазар са Бразилия и Перу, а Чили — след скромен първоначален ефект — е засилила износа си през последната година.

Продуктови тенденции при вноса

Вносът на банани — ключов продукт за британския пазар — е спаднал средно с 20% спрямо периода преди Брекзит. При доматите и лука спадът е ограничен до около 10%, а вносът на ябълки е намалял с близо 20%. Продуктите, при които е регистриран ръст на вноса, включват дини, авокадо и боровинки.

Местно производство: стабилизация след спад

Производството на плодове във Великобритания е скромно по мащаб. През 2025 г. то възлиза на 577 000 тона — практически непроменено спрямо предходните години, но под нивата от периода преди Брекзит. Производството на десертни ябълки се колебае значително; записаните 206 000 тона за 2025 г. се определят като сравнително средни. Производството на ягоди е спаднало под 100 000 тона. Делът на ябълките и крушите, отглеждани за производство на сок и пюре, постепенно се увеличава.

При оранжерийните зеленчуци производството е намаляло от над 200 000 тона преди около десет години до около 180 000 тона през последните две години. Доматите са водещата култура с производство, нараснало до близо 80 000 тона, докато при краставиците се очаква спад до малко над 50 000 тона през 2026 г. Производството на пипер остава в скромни мащаби — около 17 000 тона.

Производството на зеленчуци на открито през 2025 г. достига 2,36 милиона тона — значително повече в сравнение с предишни години, но все още под рекорда от малко над 2,4 милиона тона, отчетен преди около десет години. Морковите, с малко над 0,9 милиона тона, са безспорно водещата култура, следвани от лука с около 0,4 милиона тона. И двете култури регистрират най-високите си нива на производство от години.

Дял на местното производство в потреблението

Делът на местното производство в общото потребление на зеленчуци от много години се задържа на около 55%. При плодовете този дял остава около 15%. Въпреки частичното производствено възстановяване, потреблението на глава от населението — и при плодовете, и при зеленчуците — продължава да се свива и дори през 2025 г. не достига нивата от преди Брекзит.

Средната брутна работна заплата в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ е достигнала 1 040 евро през юни 2026 г., сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). За второто тримесечие като цяло средната брутна заплата в бранша е 1 031 евро — с 19,5% повече спрямо първото тримесечие на годината.

Помесечна динамика на заплатата

Възнагражденията в аграрния сектор са се движили нагоре в рамките на второто тримесечие. Средната брутна месечна заплата за април е възлизала на 1 031 евро, за май — на 1 022 евро, а за юни — на 1 040 евро, по данни на НСИ.

За сравнение, средната брутна месечна работна заплата за цялата страна за второто тримесечие на 2026 г. е 1 444 евро. Най-високото възнаграждение — 3 079 евро — е регистрирано в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, а най-ниското — 918 евро — в „Хотелиерство и ресторантьорство“.

Средната брутна месечна работна заплата в цялата страна по месеци е: 1 476 евро за април, 1 434 евро за май и 1 421 евро за юни 2026 г. На годишна база, през второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г., средната месечна заплата в обществения сектор е нараснала с 4,8%, а в частния сектор — с 11,5%.

Брой на наетите в аграрния сектор

Броят на наетите лица в „Селско, горско и рибно стопанство“ се е увеличавал постепенно в рамките на второто тримесечие: 60 482 души през април, 60 979 души през май и 62 882 души към края на юни 2026 г.

Спрямо първото тримесечие на 2026 г. заетите в сектора са с 5% повече. В сравнение с юни 2025 г. обаче броят им е намалял с 3 100 души, което представлява спад от 4,8%.

Общи данни за заетостта в страната

Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в цялата страна към края на юни 2026 г. достига 2,37 млн. души по предварителни данни на НСИ. Това е ръст от 14 800 души, или 0,6%, в сравнение с края на март 2026 г. В сравнение с края на юни 2025 г. обаче общият брой на наетите намалява с 16 700 души, или с 0,7%.

Напояването на овошки в момента е задължително за по-късните сортове — ябълки, круши, сливи, праскови и дюли. В тази фаза плодовете им продължават да нарастват и без достатъчно вода те не могат да развият максималния си потенциал. Паралелно с това в летния период протича залагането на плодните пъпки, което също изисква оптимална почвена влажност.

Кога поливането е наложително и кога може да се пропусне

Решението дали да се полива се взима индивидуално за всяка градина. Вземат се предвид валежите за периода, видът и размерът на дръвчето, както и конкретната му нужда от вода. Там, където почвата е достатъчно влажна вследствие на скорошни дъждове, поливането може да се пропусне. Ако обаче не е имало дъжд и почвата е суха, веднага трябва да се направи поне една поливка. По принцип това е последното необходимо напояване за овощните дръвчета в сезона.

Защо по-късните поливки са вредни

Поливането след подходящия момент не е желателно. По-високата влажност провокира вторичен растеж на летораслите, а също и преждевременно развитие на листните пъпки. Това забавя узряването на дървесината до есента и крие сериозна опасност растенията да не се закалят навреме. При студена и суха зима подобно закъснение може да доведе до измръзване на отделни растителни части.

Как се полива правилно

Правилата за поливане в дворните градини важат изцяло и за овощните дръвчета. Ключовите препоръки са:

• Не се използва студена вода — например от дълбоки кладенци. При липса на подходяща вода е по-добре да не се полива, отколкото растенията да бъдат наранени от температурен стрес.
• Водата може предварително да се темперира — напълнете по-големи съдове и оставете водата да достигне естествена температура преди употреба.
• Не се полива със силна струя и листата на дръвчетата не трябва да се мокрят. При по-малко на брой овошки се препоръчва използването на лейка, а при по-голям брой — разпръсквачи.
• Поливането се прави сутрин рано или късно вечер. В най-горещите части на деня голяма част от водата се изпарява, преди да достигне корените.

Мулчирането пази влагата

За да се запази влагата след поливане или след дъжд, почвата около стъблото на дръвчето — в т.нар. околостъблена чаша — може да се мулчира. Тази мярка е особено препоръчителна при високи температури, когато почвената повърхност изсъхва бързо. За мулч се използват естествени материали: растителни остатъци, чисти от болести и неприятели, слама, дървесни стърготини и подобни. Преди нанасянето на мулча почвата трябва леко да се разрохка, за да се осигури достъп на въздух до корените.

Министерството на околната среда, храните и селските райони на Великобритания (Defra) откри фонд от 1,5 милиона британски лири в подкрепа на психичното здраве и бизнес устойчивостта на фермери в цяла Англия. Кандидатстването по разширения грант за благосъстояние на фермерите е отворено до обяд на 9 септември, а финансирането ще бъде налично в рамките на следващите три години.

Към кого е насочена схемата

Грантът не е предназначен за отделни земеделски производители, а за организации, които вече работят в тясно сътрудничество със земеделски общности. Целта е тези организации да разширят целенасочената подкрепа — както за личното благополучие на фермерите, така и за устойчивостта на техния селскостопански бизнес.

Какви предизвикателства признава Defra

От ведомството посочват редица фактори, които могат да влияят неблагоприятно върху благосъстоянието на земеделските производители: дългото работно време, изолацията, финансовият натиск, непредсказуемото време и специфичните изисквания при управлението на селскостопански бизнес.

„Земеделието е в основата на нашата хранителна система и икономика на селските райони, но знаем, че много фермери са изправени пред значителни предизвикателства“ — заявиха от Defra.

Изследователи от Вагенинген (Нидерландия), заедно с колеги от Амстердам и Китай, са разработили нова биопластмаса на растителна основа, която се разгражда естествено в природата, като същевременно е по-здрава и по-устойчива на вода в сравнение с досегашните биопластмаси. Откритията са публикувани в списанието „Nature Communications“.

Вдъхновение от паяжината

Производството на пластмаса от растения не е новост, но съчетаването на здравина, водоустойчивост и способността за биологично разграждане се оказва изключително трудно постижимо. Нидерландско-китайският екип е решил тази задача с материал, наречен „плантимери“ — прозрачно фолио с дебелина, сравнима с тази на торби за тежки отпадъци.

При разработването на материала изследователите са се вдъхновили от начина, по който паяците изплитат своите мрежи от тънки нишки. Основната суровина е зеин — протеин, добиван от царевица, използван от десетилетия за производство на влакна и биопластмаси.

Как се произвежда материалът

Изследователският екип разтваря протеина в смес от етанол и вода и го довежда до т.нар. преходна точка, при която се образува гъста, вискозна протеинова фаза. Докторантът Иджие Уанг след това екструдира материала през малък отвор и го разточва на тънки листове, след което го оставя да изсъхне — така се получават както влакна за текстил, така и пластмасово фолио.

„Най-забележителното нещо се случва по време на обработката“, казва Ренко де Врийс, доцент по физична химия и мека материя. Механичните сили при екструдирането или разточването променят структурата на протеиновите вериги — от пружиноподобни форми (алфа-спирали) те се превръщат в плоски структури (бета-листи), които се преплитат и образуват кръстосани връзки без никакви химически добавки. Резултатът е пластмаса, по-здрава от широко разпространения полиетилен (PE), и малко по-малко здрава от метала.

„Природата използва същата стратегия доста често“, казва Де Врийс. „Паяжината е най-известният пример, но подобни протеинови мрежи придават здравина и на лепилото на мидите, и на зъбците в прилепващите дискове на калмарите. Познавахме този механизъм само при животните. Не очаквах да постигнем същия ефект с растителен протеин.“

Водоустойчивост и биоразградимост

Едно от основните предизвикателства при биопластмасите е постигането на добра водоустойчива бариера при запазване на функционалността. „Плантимерите“ абсорбират 25% от собственото си тегло след един час под вода — значително по-малко в сравнение с пластмасите на соева основа, при които тази стойност достига около 175%. Конвенционалният PET все още се представя по-добре, поглъщайки не повече от 0,1%.

По-голямата част от материала се разгражда биологично в рамките на четири седмици, без да оставя микропластмаси в природата. Де Врийс вижда перспективи именно в селското стопанство, където биоразградимостта нерядко е по-важна от максималната производителност.

Ваутер Пост, изследовател от Университета в Утрехт и специалист по технологии за устойчиви пластмаси, който не е участвал в проучването, посочва и по-широко приложение: „Тъй като тези пластмаси се разграждат биологично, те биха могли да се превърнат в интересна алтернатива за продукти за еднократна употреба като прибори за хранене, чинии и сламки, където европейските регламенти стават все по-строги през последните години.“

Предизвикателства пред мащабирането

Материалът все още е в ранен етап на развитие. Към момента китайските изследователи са произвели около един квадратен метър фолио. Мащабирането на производството изглежда технически осъществимо, но набавянето на царевичен протеин остава предизвикателство. „Протеините са ценни и се конкурират с хранителните продукти и фуражите“, признава Де Врийс.

Затова екипът вече проучва алтернативни суровини — пера от сектора на домашните птици и отпадъчни потоци от производството на бира. Пост добавя, че ще са необходими допълнителни приложни изследвания, преди материалът и производственият процес да се превърнат в реални опаковъчни продукти.

„В сравнение с традиционните пластмаси биопластмасите все още са относително примитивни“, казва Де Врийс. „Но ние не искаме пластмасовите отпадъци да се натрупват в природата. Биопластмасите, които се разграждат естествено, предлагат обещаващо решение. Просто ще отнеме време и ще са необходими по-нататъшни изследвания.“

Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ е изпратила официално писмо до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски с искане за извънредна помощ за сектора заради задълбочаваща се пазарна криза. Изкупните цени на редица плодове и зеленчуци вече не покриват производствените разходи, посочват от организацията.

Конкретни примери от страната

От камарата описват повтаряща се картина в различни части на България: производители на праскови в Сливенско обмислят да изкоренят градините си, зеленчукопроизводители в Хасковско раздават продукцията си в знак на протест, а стопани от Любимец отказват да прибират дините, тъй като разходите за бране надвишават приходите от продажбата. „Различни култури. Различни райони. Един и същ проблем“ — така от камарата обобщават ситуацията, като я определят като системна криза, която унищожава българското производство на плодове и зеленчуци.

Четири конкретни въпроса към министерството

В писмото си до министър Абровски браншовиците поставят четири конкретни въпроса:

• Ще поиска ли България извънредна финансова подкрепа от Европейския селскостопански резерв по чл. 219 от Регламент (ЕС) №1308/2013 — мярка, прилагана вече за секторите „Мляко“ и „Свиневъдство“?
• Каква подкрепа ще получи секторът по държавната помощ във връзка с кризата в Близкия изток и по каква методика ще бъде разпределен предвиденият ресурс?
• Ще бъде ли осигурено допълнително финансиране за мерките по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения и за борбата с черната златка, която унищожава овощни градини в България?
• Ще бъде ли предоставена помощ de minimis като бърза мярка за подкрепа на ликвидността на стопанствата?

Де минимис — най-бързият инструмент

Сред разглежданите инструменти помощта по правилото de minimis се посочва като мярката, която може да бъде приложена най-бързо и да осигури незабавна ликвидност на засегнатите стопанства. Браншовата камара не уточнява конкретни размери или срокове, а очаква отговор от министерството по всеки от поставените въпроси.

Зонирането на градината е процес на разделяне на пространството на функционални зони, всяка с определено предназначение и дизайн. Независимо от размера на имота, правилното зониране позволява пълноценното използване на всеки квадратен метър и създава хармонична среда за почивка, работа и игра.

Що е то зониране и защо е необходимо?

Зонирането помага за ефективното организиране на пространството и за избягване на хаотично подреждане на елементите. При планирането е важно да се вземат предвид нуждите и интересите на всички членове на семейството, за да се намерят решения, удобни и естетически приятни за години напред.

Основните предимства на зонирания имот са:

• Функционалност — всяка зона изпълнява конкретна задача, което прави ползването на пространството по-удобно.
• Естетика — правилно организираното пространство изглежда стилно и привлекателно.
• Комфорт — зоните за почивка и работа са наредени така, че да не си пречат взаимно.
• Лесна поддръжка — ясното разграничение на зоните улеснява редовната грижа за имота.

Основни зони в имота

В зависимост от нуждите на семейството могат да се обособят следните основни зони:

• Зона за отдих — включва тераса или вътрешен двор с удобни мебели, място за барбекю, беседка или навес и тревна площ за пикник. Зоната трябва да е уютна и защитена от любопитни погледи чрез живи плетове, декоративни паравани или едри растения.
• Детска площадка — трябва да е безопасна, увлекателна и добре видима. Може да включва люлки, пързалки, пясъчник, батут или малък басейн за водни игри.
• Градинарска площ — предназначена за зеленчукова или овощна градина с лехи, плодови дървета и храсти, а при необходимост — и оранжерия за студения сезон. Задължително се предвиждат удобни пътеки за достъп и система за поливане.
• Работна зона — служи за съхранение и поддръжка на оборудване. Включва навес за инструменти и градинска техника, компостна яма или контейнер за органични отпадъци и място за дърва или строителни материали. Обикновено е скрита от погледа в ъгъла на имота, но трябва да остане лесно достъпна.

Принципи на зонирането

Правилното зониране не се изчерпва с разделянето на пространството — важно е и как отделните зони са наредени спрямо размера на парцела, релефа и дневния режим на ползване.

• Спрямо размера на парцела — в малки парцели е препоръчително да се намали броят на зоните и да се комбинират функциите им: например зона за отдих с барбекю площадка или зеленчукова градина с декоративна градина.
• Баланс между открити и затворени пространства — откритите площи (тревни площи, вътрешни дворове) създават усещане за свобода, докато затворените (беседки, паравани, огради) носят комфорт и уединение.
• Използване на растения като разделители — живи плетове, дървета и храсти могат да очертаят естествени граници между зоните. Градината може да бъде отделена от зоната за сядане с декоративни храсти, а зеленчуковата градина — с нисък жив плет.
• Плавни преходи — пътеки, арки и декоративни елементи осигуряват логично свързване на зоните. Преходът от зоната за релакс към градината може да се оформи чрез арка с увивни растения, а от детската площадка към зеленчуковата градина — чрез декоративна порта.

Материали и елементи за разграничаване на зони

За очертаване на границите между зоните се използват разнообразни материали и декоративни решения:

• Живи плетове — създават естествени граници и добавят зеленина.
• Огради и паравани — дървени или метални конструкции, осигуряващи уединение.
• Декоративни камъни и камъчета — разделят зоните и създават ландшафтни акценти.
• Градински пътеки — логично свързват зоните и правят придвижването из имота удобно.