Производителите на слънчоглед и царевица, пострадали от екстремното засушаване и горещините през 2025 г., ще получат спешна финансова помощ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието в размер на 7 400 000 евро. Изплащането трябва да приключи до 30 септември 2026 г. Ако в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ бъдат предвидени допълнителни средства, може да се доплатят още до 14 800 000 евро от националния бюджет — до 31 декември 2026 г. Земеделското министерство публикува проектонаредба за условията и реда за предоставяне на тази спешна помощ, която е отворена за обществено обсъждане до 13 юли.

Регламент на ЕК и засегнати държави

На 18 април 2026 г. влезе в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 на Европейската комисия от 16 април 2026 г. Той предвижда спешно финансово подпомагане за селскостопански сектори, засегнати от неблагоприятни климатични явления в България, Естония и Унгария. Целта на регламента е да се осигури извънредна подкрепа за земеделски производители, претърпели сериозни щети от интензивни суши и горещини, довели до загуба на доходи и застрашили икономическата жизнеспособност на стопанствата. Допустими за подпомагане съгласно чл. 1, пар. 3 от регламента са единствено слънчоглед и царевица.

Регламентът допуска към европейските средства да бъдат добавени национални средства в размер до 200% от отпусната европейска помощ — или до 14 800 000 евро. Тези пари обаче зависят от наличието на заложени средства в новия бюджет на ДФЗ, който се очаква да бъде приет до края на юни.

Метеорологичната обосновка

В мотивите към проектонаредбата, изложени в доклад на заместник-министър Янислав Янчев, се позовават на данни на Националния институт по метеорология и хидрология. Според тях през втората половина на юни, юли и август 2025 г. развитието на пролетните култури е протекло при горещо време и задълбочаващ се дефицит на почвена влага. Юлските температури и влажностният дефицит са довели до увеличаване на дела на изсъхналите посеви царевица и силно редуциране на добивите от слънчоглед. Валежите в земеделските райони за юли и август са регистрирани около и под месечните норми, като на много места са отчетени количества до 25 л/м² — крайно недостатъчни за пролетните култури. В съчетание с високите температури това е довело до изчерпване на почвените влагозапаси в 50- и 100-сантиметровия слой. В почти всички производствени райони на царевица и слънчоглед е установено екстремално и силно почвено засушаване, съчетано с температурен стрес.

Като основен критерий за разпределяне на помощта е дефинирана степента на засушаване — конкретно общините, в които е отчетена степен „Катастрофална“, съобразно анализ на дирекция „Растениевъдство“, опиращ се на данни от Европейската обсерватория за засушаване (EDO) на Съвместния изследователски център на ЕК (JRC).

Кой може да кандидатства и при какви условия

Допустими кандидати са физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски стопани за 2025 г. по Наредба №3 от 1999 г., за площите им със слънчоглед и царевица, отговарящи на изискванията. Ставката за хектар се определя като съответният бюджет (европейски или национален) се раздели на заявените и установени като допустими хектари, а размерът ѝ се утвърждава със заповед на министъра на земеделието и храните.

Не са допустими за финансиране площи:

• които не са установени като допустими за кампания 2025 г. по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ);
• за които е предоставена държавна помощ SA.104672 (2022/N) за щети от суша, настъпили през 2025 г. — с цел избягване на свръхкомпенсиране;
• за които е сключен договор с „Напоителни системи“ ЕАД за доставка на вода за напояване за поливен сезон 2025 г.

Също така не могат да кандидатстват лица, осъдени с влязла в сила присъда за конкретно изброени престъпления по Наказателния кодекс, лица в производство по несъстоятелност или ликвидация, както и лица с установени с окончателен акт публични задължения за данъци или осигуровки, освен ако те са разсрочени, отсрочени или обезпечени.

Ред за подаване на заявления

Приемът на заявления започва три работни дни след влизане в сила на наредбата и продължава десет работни дни. Заявленията се подават по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ, в съответната областна дирекция на фонда — по постоянен адрес на физическото лице или по адрес на управление на търговеца или юридическото лице. Регистрацията се извършва в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Към заявлението се прилагат удостоверение за банкова сметка на името на кандидата (ако тя не е регистрирана в ИСАК) и нотариално заверено пълномощно в оригинал — при подаване от упълномощено лице. При установени публични задължения ДФЗ уведомява кандидата и му предоставя срок от 5 работни дни за погасяването им, след което извършва повторна проверка. Административните проверки се провеждат съгласно Регламент (ЕС) 2021/2116.

Служебният кабинет е прехвърлил отговорността за ремонта на язовир „Огоста“ — най-големия водоем за напояване в страната — от „Държавна консолидационна компания“ към Министерството на земеделието и храните, без да осигури финансиране за целта. Земеделският министър Пламен Абровски определи това прехвърляне като „съзнателно създадено условие и политически капан“, отговаряйки на въпрос на депутат в рамките на парламентарен контрол.

Състояние на язовира

Язовир „Огоста“ е най-големият водоем, предназначен за напояване, с общ обем от 506 милиона кубични метра. Въпреки това той не се използва — поради необходимост от ремонт и поради трайно замърсяване на водосбора на река Огоста с отпадъци от стария минен добив в района на Чипровци, включително арсен и тежки метали. Мащабни програми за пречистване на водите не са провеждани с десетилетия.

Съгласно констатациите от последните извършени проверки язовирът е в неизправно, частично работоспособно състояние. Може да се експлоатира единствено при спазване на максимална кота на завиряване — оперативното водно ниво трябва да не надвишава 193 метра, което съответства на обем от 400 милиона кубични метра при общ капацитет от 506 милиона кубични метра.

Тъй като тежките метали са натрупани в дънните седименти, се предполага, че водното ниво не бива да пада под установения оперативен праг, за да не се допуска замърсяване на земеделската продукция при напояване.

Рискове и местоположение

Язовирът се намира на около половин километър от град Монтана. Министър Абровски посочи, че ремонтът е задължителен, за да се предотврати нежелано преливане на водите — събитие с потенциал за сериозни последици за прилежащата територия. Обектът е определен като стратегически значим за националната сигурност и е включен в критичната инфраструктура на страната.

Предприети действия и следващи стъпки

Абровски заяви, че привеждането на язовир „Огоста“ в изправно състояние е абсолютен приоритет на министерството. Към момента са предприети действия за изготвяне на техническо задание за провеждане на обществена поръчка с цел изработване на работен проект за основен ремонт на язовира.

Депутатът Петър Петров от парламентарната група „Възраждане“ — автор на въпроса — обясни, че предходна обществена поръчка от началото на годината за изготвяне на технически проект е останала без оферти поради липса на достатъчен капацитет в България за ремонт на хидравличния изпускател на язовира. Петров призова МЗХ да потърси чуждестранни фирми за изпълнение на дейността, както и да бъде потърсена отговорност за дългогодишното лошо стопанисване на обекта.

Европейската комисия даде положителна оценка на България по четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), което ще осигури на страната близо 1 млрд. евро. Новината беше съобщена от вицепремиера Атанас Пеканов на брифинг в Министерския съвет.

Изпълнени условия и очаквани постъпления

Според Пеканов България е изпълнила 23 от общо 26-те цели и етапи, предвидени за получаването на средствата. Очаква се сумата да постъпи по сметката на Министерството на финансите до края на юли. Вицепремиерът определи решението на Европейската комисия като ключова стъпка за успешното изпълнение на плана и важна подкрепа за държавния бюджет, като изтъкна, че положителният резултат е постигнат благодарение на политическа воля, добра координация и напредък по антикорупционните реформи и върховенството на закона.

Освен това България е получила одобрение от Европейската комисия за прекратяване на процедурите по задържане на средства, свързани с реформата за отчетността и механизма за главния прокурор. Това ще позволи на страната да получи допълнителни 150 млн. евро с петото плащане по ПВУ.

Три неизпълнени мерки

Трите мерки, които към момента не са изпълнени, засягат реформите в културния сектор, ВиК инфраструктурата и интегрирания градски транспорт с единен билет. Правителството работи за тяхното приключване в предвидените срокове.

За какво ще бъдат използвани средствата

Пеканов подчерта, че средствата по четвъртото плащане ще осигурят необходима ликвидност на Министерството на финансите и ще позволят разплащане по вече изпълнени проекти. Според него именно нуждата от такава ликвидност е наложила увеличаването на тавана на държавния дълг в условията на удължен бюджет.

Сред проектите, които ще бъдат финансирани, са:

• над 2000 STEM кабинета в училищата;
• модернизация на детски и онкологични лечебни заведения;
• създаване на 23 центъра за лечение на инсулти;
• развитие на системата за въздушна спешна помощ със седем медицински хеликоптера;
• обновяване на над 73 дома за възрастни хора;
• инвестиции в железопътния транспорт и регионалната свързаност.

Предстоящо пето плащане

До 31 август България трябва да изпълни и отчете мерките по петото и последно искане за плащане по ПВУ — на стойност близо 1,7 млрд. евро. Пеканов отбеляза, че сроковете са изключително кратки и всяко министерство вече разполага с ясен график и конкретни отговорности.

Министерството на земеделието и горите е разпоредило намаляване на възнагражденията на членовете на управителните органи на седем държавни дружества от своята система. Допълнителните споразумения са подписани от ръководствата на шест от тях, докато Съветът на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД все още не е сложил подпис, въпреки две изпратени покани от ведомството.

Действията са предприети още от май

Според информация, предоставена от пресцентъра на Министерството на земеделието и горите в отговор на журналистическо запитване, мерките за редуциране на заплатите в търговските дружества от системата на ведомството и в Държавното предприятие „Кабиюк“ са стартирали още през май. Поводът е промяна в нормативната уредба, след която е определен нов максимален размер на тези възнаграждения.

Новите тавани на възнагражденията

С промяната в нормативната уредба максималният размер на заплатите е намален от 9–10 хил. евро на близо 4 хил. евро. По-конкретно:

• Възнагражденията на изпълнителните директори и управителите падат от между 16 и 18 минимални месечни работни заплати на 6 минимални работни заплати, или около 3 960 евро.
• Възнагражденията на членовете на съветите на директорите и управителните органи са редуцирани от 6 на 4 минимални работни заплати, или 2 480 евро.

Кои дружества са се съобразили

Намалението на възнагражденията засяга ръководителите на следните дружества и предприятия:

• „Агролеспроект“ ЕООД
• „Врана“ ЕАД
• „Магазин за хората“ ЕАД
• „Напоителни системи“ ЕАД
• „Рибни ресурси“ ЕООД
• „Система за агропазарна информация“ ЕООД
• ДП „Кабиюк“

Допълнителните споразумения са подписани от всички членове на органите за управление на изброените дружества, с изключение на „Напоителни системи“ ЕАД. От МЗХ са изпратили две покани до членовете на Съвета на директорите на дружеството, но договорите остават неподписани и намалението на възнагражденията не е влязло в сила.

Напоителни системи остават извън новите правила

Забавянето при „Напоителни системи“ ЕАД поставя дружеството в особено положение — единствено то продължава да прилага старите нива на заплащане за членовете на своя Съвет на директорите, въпреки нормативната промяна и настояванията на Министерството на земеделието и горите. От ведомството не са коментирали какви следващи стъпки биха предприели, ако споразуменията останат неподписани.

В събота ще се проведе 16-ото издание на „Празника на гърнетата“ в Крушари, като тазгодишното му начало ще бъде белязано от разточване на живо на добруджанска кавърма — известна още като милина. Три жени от Крушари, Коритен и Бакалово, най-възрастната от които е на 85 години, ще покажат пред публиката как се приготвя тази традиционна добруджанска специалност: от постно тесто, полято с прясно подсирено мляко и изпечено.

Живо майсторство и кулинарно наследство

Димитрина Желева, директор на дирекция „Регионално развитие и хуманитарни дейности“ в община Крушари, обяснява смисъла на демонстрацията: „Надяваме се покрай тази демонстрация по-млади жени и девойки да се запалят по този начин на приготвяне на храна, извън готовите продукти. Жените, които месят и точат, вече са изчезващи. Искаме да стимулираме интереса към това свещено общуване с житото, хляба и брашното.“

В кулинарната и музикалната част са заявили участие 10 читалища — от община Крушари, от село Гурково, читалище „Мевляна-2012″, пенсионерски клуб „Димят“ от Добрич, както и две семейства от Добрич и село Лозенец. На конкурса ще бъдат представени традиционна българска, турска и татарска кухня.

Участниците имат право сами да изберат ястието, което ще представят — чорби, сладкиши, тестени изделия, месни и постни манджи — при едно задължително условие: всяко приготвено ястие трябва да бъде поднесено в глинен съд, чугунен тиган, глинен сач, керамично гърне, чувен или тавичка.

Категории, журито и програмата

Конкурсните категории, в които ще бъдат раздадени предметни награди и грамоти, са:

• Супи и чорби
• Разядки, мезета, салати
• Постни ястия
• Месни ястия
• Питки, погачи, хляб
• Баници, милини, кавърми
• Сладкиши, торти, баклави
• Вино, ракия, домашни ликьори

Ястията ще бъдат оценявани от Даниела Аврамова — преподавател в Професионалната гимназия по туризъм „П. Яворов“ в Добрич, и Надежда Иванова — културен антрополог. За първи път в журито ще участва и представител на община Крушари.

Програмата предвижда откриване в 9:30 ч., начало на фолклорната програма в 10:00 ч., а награждаването на победителите в кулинарния конкурс — в 12:30 ч. Докато журито оценява ястията, на сцената ще се изявят фолклорни групи: певческа група „Огърлица“, пенсионерски клуб „Димят“, читалище „Мевляна-2012″ от Добрич, гайдарска група от Крушари, пенсионерски клуб „Бели чайки“ от Балчик, изпълнители от Силистра и др.

Гости от Молдова и бъдещи издания

На празника ще присъстват представители на община Виноградовка, Молдова, с която Крушари наскоро е сключила партньорство. Делегацията се ръководи от кмета Татьяна Цуркан и включва общински съветници, представители на ветерански организации, директори на училища и детски градини.

Що се отнася до следващите издания, Желева уточни: „Догодина вероятно фестивалът ще бъде в село Зимница, откъдето е започнал. Това ще бъде допълнително уточнено, защото завършват ремонти на читалища в села в общината.“

Министърът на земеделието и храните е определил със заповед размера на плащането по интервенцията за допълнително подпомагане на доходите на млади земеделски стопани за кампания 2025 г. Ставката възлиза на 104,32 евро за допустим хектар.

Условия за получаване на помощта

Помощта се предоставя за цялата допустима площ на земеделското стопанство по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за период до 5 години, считано от първата година на подаване на искането за плащане, при спазване на всички условия по интервенцията.

На допълнително подпомагане подлежат лица, които отговарят едновременно на следните изисквания:

• стартирали са земеделска дейност през последните 5 години;
• към момента на подаване на заявлението са на възраст не повече от 40 навършени години;
• притежават професионални умения в областта на селското стопанство и/или ветеринарната медицина, и/или икономическо образование със земеделска насоченост.

Нормативна база

Пълният текст на заповедта е публикуван на страницата на Министерството на земеделието и храните в раздел „Директни плащания — национално законодателство за прилагане на схемите за директни плащания“.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обяви назначаването на трима нови заместник-директори — д-р Иван Шиков, д-р Georги Чавдаров и Невена Петрова. Тримата идват от областни дирекции на агенцията и от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Д-р Иван Шиков — от Пловдив обратно в централата

Иван Шиков ръководи областната дирекция на БАБХ в Пловдив, а през 2022 г. е назначен за директор на агенцията при правителството на Гълъб Донев. След това е върнат в Пловдив като началник на отдел „Здравеопазване на животните“. Миналата година, в разгара на епизоотията от шарка по овцете, е освободен от тази длъжност. По-късно съдът го възстановява на предишния му пост, а сега е назначен за заместник-директор на централно ниво.

В новата си роля д-р Шиков ще отговаря за ресорите, свързани със здравеопазването на животните, контрола на фуражите и страничните животински продукти, контрола на ветеринарномедицинските продукти и граничния контрол. Към неговите отговорности се включва и дейността на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт „Проф. д-р Георги Павлов“ в областта на диагностиката на болестите по животните.

Д-р Георги Чавдаров поема контрола върху храните и лабораториите

Д-р Георги Чавдаров заема новия пост, след като е бил директор на областната дирекция на БАБХ в Пазарджик. Той ще ръководи дирекция „Контрол на храните“ и дирекция „Лабораторен контрол“, надзора над Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в частта, касаеща храните, както и Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол и Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология.

Невена Петрова отговаря за растителната защита

Третият нов заместник-директор е Невена Петрова, чието име към момента на назначението все още фигурира на сайта на Центъра за оценка на риска по хранителната верига като заместник-директор. Тя заема мястото на Оля Караджова и ще отговаря за дирекциите „Растителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци“ и „Продукти за растителна защита, торове и контрол“, както и за Централната лаборатория по карантина на растенията.

Мандра „Клементина“ в село Бяло поле, община Опан, Старозагорско, преработва млякото на около 1200 овце от породите Лакон, Асаф и Аваси, както и на над 250 черно-шарени говеда. Стопанството е основано преди повече от 20 години, а днес то е пример за животновъдство, съчетано с модерна мандра и зърнопроизводство на 17 000 декара. Именно поглед към чужди практики дава на младото поколение в семейството ключа към оцеляването на сектора с овцете.

От стотина декара до 17 000 — историята на стопанството

Основател на фермата е бащата на Виктория Тодорова, която днес управлява стопанството заедно с брат си. Началото е скромно — около сто декара собствена земя, без налична техника. В следващите години земята под наем от роднини постепенно нараства, докато достига 5000 декара, а впоследствие — до сегашните 17 000 декара, обработвани с пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица за силаж.

„За съжаление, не можем да произвеждаме царевица за зърно, защото сушата оказва своето влияние в нашия район. Царевицата е обвързана с напояване, а ние нямаме необходимите условия, затова си купуваме царевица за зърно от Северна България“, разказва Виктория Тодорова пред в. „Български фермер“.

Готовата млечна продукция се предлага в избрани малки магазини в София, Бургас, Дупница, Радомир и Плевен. Млечната суровина се произвежда целогодишно — условие, постигнато след съществена реорганизация на фермата.

Пътуването в чужбина, което промени всичко

Отглеждането на говеда в стопанството вървяло успешно, но при овцете нещата „не излизали на плюс“. Братята Тодорови осъзнали, че нещо в технологията или в подхода им куца, и взели решение да видят как работят подобни стопанства в Европа.

„Казахме си: Ако наистина видим, че правим нещата еднакво, но нямаме приходи, тогава по-добре да затворим сектора и да отглеждаме само кравите. Там видяхме, че сме на грешен път“, споделя Виктория Тодорова.

Връщането у дома носи нов проблем — бащата трудно приема необходимостта от промяна. Виктория описва ситуацията като „сблъсък на поколенията“. Решението е практично: докато бащата пътува в чужбина, младото поколение действа и обновява обора.

Механизация, изкуствено осеменяване и биосигурност

Ключовата цел след завръщането е 100% механизация на дейностите, за да се намали зависимостта от работна ръка — фактор, определян като „несигурен“ в животновъдния сектор. Наред с това е въведено изкуствено осеменяване при овцете и кравите, което позволява да се регулира периодът на агнене и да се осигури целогодишно производство на мляко.

• Стадата са разделени на групи майки с регулиран репродуктивен цикъл.
• Биосигурността във фермата е повишена.
• В момента при овцете работят двама постоянни работници, при кравите — трима; по време на кампанията с агненето се наемат сезонни работници.

Мандрата е удостоена с отличие за козе кисело мляко на последния Национален събор на овцевъдите в България. Суровината за него се набавя от местни ферми в община Опан.

„Този поминък загива“ — трудностите, с които се борят фермерите

Въпреки постиженията, Виктория Тодорова рисува мрачна картина за бъдещето на сектора. „Пазарът е само капка в морето на фона на големите инвестиции и кредитите, които сме налели в стопанството“, казва тя.

Сред основните проблеми тя посочва:

• Несигурна пазарна реализация — липсва гаранция за продажбата на продукцията.
• Прекомерен внос — по думите й, държавата трябва да ограничи масовия внос на зърно, мляко, плодове и зеленчуци и да защити българския производител.
• Административна тежест — Тодорова споделя, че има по две проверки седмично от различни институции, а наредбите са „явно преведени от други езици и са страшно неясни“.
• Липса на приемственост — трудно е да се убедят млади хора да работят в животновъдството.

Стопанството е кандидатствало по интервенция от Стратегическия план за обновяване на машинно-тракторния парк и очаква финансиране по проекта. „Искрено се надявам, проектът ни да получи финансиране, защото изплащаме кредити към банки“, казва Тодорова.

На прага на жътвата фермата очаква старта на активния сезон в мандрата. „Надявам се, че ни очаква една оптимистична кампания“, споделя животновъдът, но добавя: „Трябва нещо да се случи, за да бъде съхранен този поминък.“

Сезонът на оранжерийните дини в Гърция приключи в края на миналата седмица. Производители от региона Илиа отчитат добър сезон с повишено търсене — както на вътрешния пазар, така и в чужбина — и преминават към отглеждане на открито.

Добър оранжерийски сезон с нетипично разпределение на реколтата

Василис Пасас, съсобственик на „Passas Group“, описва изминалия оранжерийски сезон, стартирал на 15 април, като успешен. Той уточнява, че заради особеностите на времето реколтата не се е концентрирала в обичайния период, а е разпределена по-широко и продължително. Компанията отглежда 18 хектара оранжерийни дини в Илиа.

Цените на оранжерийната продукция са се движили в широк диапазон: първите партиди са достигали 1,05 евро/кг, докато последните са се продавали за 0,60–0,62 евро/кг. Средната цена на преките продажби за целия оранжерийски сезон е 0,80 евро/кг.

Пасас посочва и засилен интерес от страна на търговци на дребно в Полша. Отличителна черта на сезона е, че значителна част от продукцията е изнесена в опаковани партиди от 20 кг на палетни кутии — нетипично за сектора, в който преобладава насипният транспорт.

Очаквания за сезона на открито

„Passas Group“ вече е стартирала с дини на открито на площ от 75 хектара. Пасас отбелязва леко увеличение на площите за отглеждане в Илиа като цяло, но очаква в началото добивите да бъдат по-ниски — около 60–70 тона на хектар.

• Първите партиди ще бъдат от сортовете „Бостана“ и „Селин“.
• Сортовете „Флорида“ и „Варела“ ще последват от 5 юни.
• Пиковите добиви се очакват в периода 10–20 юни.

Качеството на плодовете се описва като добро, а размерите — като нормални. Пасас изразява очаквания за запазване на високо търсене с настъпването на по-топло време, като уточнява, че от юли динамиката на износа ще започне да се ограничава поради навлизането на повече площи за отглеждане на пазара.

Специализирани сортове за Северна Европа

От пет години компанията отглежда и мини, жълтомесести и безсеменни дини, които съставляват около 5% от общата й площ. Те са насочени изцяло към пазарите в Северна Европа и се реализират на цени, с 15% по-високи спрямо стандартните сортове. Пасас заявява намерение да увеличи производството им.

Окапването на завръзите при ябълковите дървета е сред най-честите притеснения на овощарите, тъй като води до преки загуби от реколтата. Причините за това явление са разнообразни — от естествени физиологични процеси до лоши грижи, неблагоприятно време, вредители или болести.

Естествено окапване и недостиг на влага

Дори добре плодоносещо дърво не е в състояние да „изхрани“ всички образували се завръзи и само се освобождава от излишното натоварване. Това е нормален физиологичен процес, независим от грижите на овощаря.

Влажността на почвата е друг ключов фактор. Както прекомерното, така и недостатъчното количество влага по време на периода на образуване на плодовете вреди на дървото. При валежи се препоръчва по-честа обработка на почвата около стволовете за подобряване на аерацията, редовно премахване на плевелите и внимателна резитба — прекалено гъстите корони в съчетание с излишна влага благоприятстват развитието на гъбични и бактериални инфекции.

При сухо време дървото се нуждае от допълнително поливане. За да се установи дали почвата е достатъчно влажна, се препоръчва поставяне на колче на 30–50 см от ствола — ако почвата е суха на около половин метър дълбочина, напояването е необходимо. Приблизителните нужди са:

• дърво на възраст 3–5 години — 50–80 литра;
• дърво на възраст 6–9 години и повече — 100–120 литра.

При сухо време са необходими поне 4–5 поливания през сезона, като след всяко от тях почвата трябва да се навлажни на дълбочина 50–60 см. За задържане на влагата се препоръчва мулчиране на зоната около ствола с около 10 см мулч — той предпазва почвата от изсъхване, потиска растежа на плевели и я поддържа рохкава.

Хранене и метеорологични условия

По време на периода на образуване на плодовете дърветата се нуждаят от макро- и микроелементи. Пропуснатото есенно и пролетно подхранване може да доведе до окапване на завръзите. В началото на сезона ябълките се нуждаят от азот, който стимулира растежа на зелената маса, а от май и юни към торенето се добавят калий и фосфор — отговорни за завръзването на плодовете.

Неблагоприятните метеорологични условия — силни ветрове и обилни дъждове — също могат да причинят загуба на пъпки и млади завръзи, особено при сортове със слабо сцепление между стъблото и клоните. Резките температурни колебания — около 25–30°C през деня и само 5–10°C през нощта — предизвикват силен стрес у дърветата и могат да провокират окапване.

Болести и неприятели

Редица вредители и болести са в състояние да причинят загуба на развиващи се плодове. За защита от болести се използват широкоспектърни биофунгициди или продукти, насочени към конкретния причинител. Превантивните мерки срещу насекоми вредители включват:

• поставяне на ловни пояси;
• редовно отстраняване на паднали плодове;
• разрохкване на почвата около дърветата;
• премахване на растителни остатъци.

Комбинацията от правилно торене, балансирано напояване, навременна резитба и редовни превантивни мерки срещу болести и неприятели намалява значително риска от загуба на завръзи при овощарството.

Месец юни поставя край на директните плащания за Кампания 2025 — както на самото изплащане по схемите и мерките, така и на подаването и редактирането на заявления по интервенциите за новата кампания. Навременното приключване на кандидатстването е важно, за да не се забавят последващите проверки на заявленията. По-долу са събрани ключовите срокове, плащания и приеми, които земеделските стопани трябва да следят през юни.

Екосхеми и подпомагане на млади стопани

През юни продължава изплащането по няколко екосхеми за Кампания 2025. Според индикативния график от 10 до 30 юни следва да бъде преведена Екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ). До 20 юни пък трябва да бъдат изплатени Екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения (Еко-ТН) и Екосхемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ГТ).

Също до 20 юни се очаква превод на Допълнителното подпомагане на доходите за млади земеделски стопани (МЗС). За сравнение, преди година Фондът изплати 20,5 млн. лв. на 1 680 стопани при ставка от 219,51 лв./ха.

От 10 до 30 юни е предвидено и плащането по направление „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ (ХЖ-АМР). Година по-рано за Кампания 2024 Фондът е изплатил 27,5 млн. лв. на 1 063 животновъди.

Зимни пръскания и борба с вредители

До 19 юни земеделските стопани, кандидатствали за подпомагане по първия етап на схемата за зимни пръскания и контрол на Черна златка (Capnodis tenebrionis), ще получат средствата си. Одобреният от ДФЗ бюджет за 2026 г. е 7,8 млн. евро, като се предоставят до 194 евро/ха с ДДС за продукти за растителна защита. Първият етап обхваща периода от преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки.

Производителите на картофи имаха срок до 10 юни да подадат заявления по схемата за компенсиране на разходите, свързани с контрол на почвени неприятели (телени червеи, сем. Elateridae). До 12 юни трябва да представят и отчетни документи, а изплащането е предвидено до 30 юни. Максималният бюджет на помощта за 2026 г. е 1 023 000 евро.

До 16 октомври се приемат заявления по схемата срещу Доматен миниращ молец. Стопаните се подпомагат с до 100% от разходите за продукти и средства за растителна защита, но не повече от 1 790 евро/ха с ДДС. Бюджетът за 2026 г. е 256 000 евро. Отчетните документи се представят до 30 октомври, а изплащането е до 16 декември.

Застраховане, управление на риска и ползване на земи

Тече прием по интервенцията „Инструменти за управление на риска — финансов принос за премиите по застрахователните схеми“ с бюджет от 11 766 109 евро. Заявления се подават до крайния срок за кандидатстване по Кампания 2026.

До 15 юни лозаро-винарите приемат документи по интервенция „Застраховане на реколтата“. Допустимият максимален размер на застрахователното обезщетение е 2 108,33 евро/ха, а бюджетът за финансовата 2026 г. е над 153 000 евро.

До 30 юни ползвателите на земеделски земи трябва да регистрират в общинските служби по земеделие договорите за ползване, с които ще участват в процедурата за уедрено ползване чрез създаване на масиви по споразумение за стопанската 2025–2026 година.

Утвърдени бюджети за държавни помощи и данъчни задължения

Все още не са открити приемите, но са утвърдени бюджетите за няколко държавни помощи:

• Сертифициране на стопанства в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBAL G.A.P. — 50 000 евро;
• Компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери вследствие на природни бедствия през 2025 г. — 34 000 евро;
• Контрол на вредители по лозата — 2 556 000 евро;
• De minimis за пчелари, произвеждащи „Странджански манов мед“ — 9 000 евро.

До 30 юни земеделските стопани, регистрирани като фирми или еднолични търговци, подават данъчните си декларации по електронен път, по пощата или в офисите на НАП. Това е и крайният срок за деклариране на корпоративен данък съгласно чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, както и данък върху дейността от опериране на кораби.

До 19 юни бе удължен срокът за подаване и редактиране на заявления за подпомагане за Кампания 2026. С промените отпадат въведените по-рано изисквания за реализация на количества мляко и брой животни на стопанство, заедно със свързаните с тях дефиниции и документи за доказване.

Земеделският министър Пламен Абровски обяви, че държавата ще предприеме мерки в подкрепа на животновъдите, изпаднали в затруднено положение заради ниските изкупни цени и трудностите при реализацията на млякото. Изявлението бе направено на 1 юни 2026 г. по повод 18-ото издание на изложението за земеделска техника БАТА АГРО край Стара Загора.

Какво е положението в сектора

Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов описа ситуацията в животновъдството като „много трудна“. Според него цените на консумативите, на енергоносителите и на всичко свързано с производствения процес нарастват, докато цените на произведените стоки стоят на едно и също място или падат.

„Фермерите, които отглеждат млечни крави, не търсят цена за млякото, а търсят кой изобщо да им го вземе. Безпрепятствено влиза мляко от чужбина, големите предприятия работят с вносно мляко и нашите фермери нямат къде да реализират продукцията си. А цените са чиста подигравка — 30 евроцента на литър мляко“ — каза Върбанов.

Той предупреди, че без помощта на държавата този бизнес ще изчезне, но посочи, че засега асоциацията е дала кредит на доверие и не упражнява натиск. По отношение на растениевъдството Върбанов посочи, че се очертава добра реколта от есенниците, слънчоглед и царевица, макар положението с пазарите да е сложно.

Какво предвижда министърът

В отговор на тези думи министър Абровски заяви пред журналисти: „Ще помогнем на животновъдите. Дал съм разпореждане в две посоки: търсим финансиране — макар че финансовото състояние на държавата е трудно — и едновременно с това търсим всякакъв вид пазарни, но нефинансови мерки.“

Конкретната мярка, която министърът посочи, е промяна в Наредбата за млечните продукти. Целта е в нея да бъде регламентиран задължителен процент българско мляко, вложено в произведените храни. По думите му това би повишило търсенето на местна суровина от страна на мандрите и би насочило потребителите към млечни продукти от българско мляко.

Министърът добави, че според информацията, с която разполага, на европейско ниво цената на млякото е започнала да се покачва, което оценява като положителна тенденция за българските животновъди.

Маслодайната роза — по модела на памука

Абровски коментира и положението с маслодайната роза, чиято беритба е в разгара си. Той изрази идея в следващия програмен период розата да получи същия европейски статут, какъвто има памукът — с отделен бюджет и защитени хектари, записани в европейските регламенти.

„От целия Европейски съюз розата се отглежда само в България. Можем да направим паралел — както памукът има отделен бюджет и защитени хектари, така може да се направи и за маслодайната роза. Ще направим всичко възможно, макар и три програмни периода по-късно“ — заяви министърът.

Регулаторната рамка: договорни отношения в сектора на млякото

Паралелно с политическите дискусии действа и съществуваща регулаторна схема. Държавен фонд „Земеделие“ администрира схема „Договорни отношения в сектора на млякото“, която цели да осигури предвидимост на пазара на сурово мляко чрез законова регулация на взаимоотношенията между производители и изкупвачи. Схемата е активна за периода от 1 януари до 31 декември 2026 г.

Право да подават заявления за регистриране на договори имат изкупвачите, регистрирани като първи изкупвачи на сурово краве, овче, козе и биволско мляко съгласно Закона за Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Договорите трябва да съдържат задължителни елементи, определени в Наредба № 1/2015 г., включително:

• цена на доставеното мляко или методика за нейното изчисляване;
• максимален или точно определен обем сурово мляко и график на доставките;
• срок на договора — не по-кратък от 6 месеца, освен при изрично писмено съгласие на производителя;
• начин и срок на плащане;
• начин на събиране или доставяне на суровото мляко;
• клаузи за непреодолима сила и прекратяване на договора.

Първите изкупвачи са задължени да регистрират сключените договори в ДФЗ в срок от 30 дни от тяхното подписване. Фондът поддържа регистър на договорите в Интегрираната система за администриране и контрол и извършва проверки при изкупвачите и в стопанствата на производителите на всеки 12 месеца. При установени нарушения се налагат административни наказания по реда на действащото законодателство. Производителите на сурово мляко могат да проверят дали техните договори са надлежно регистрирани, като подадат съответно заявление в областната дирекция на ДФЗ.