Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход ] 

Новини от земеделието и селското стопанство в България

Пробиотик LB Lact на „Ел Би Булгарикум“ с медал на изложение

Новини Публикувана преди 8 часа

Пробиотик LB Lact на „Ел Би Булгарикум“, отличен със златен медал на изложение

LB Lact от пробиотичната серия ProWay на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД получи златен медал и диплом за качество и оригиналност на международното изложение „Пътят на млякото 2026“, част от хранителния форум INTERFOOD & DRINK 2026. Събитието се провежда в „Интер Експо Център“ в София и традиционно събира представители на хранително-вкусовата промишленост, производители, дистрибутори и специалисти от България и чужбина, съобщиха от отдел „Връзки с обществеността“ на държавната компания.

Признание за цялата пробиотична серия

Наградата бе приета от д-р Ирина Готова от научноизследователския център на компанията, която е сред учените, участвали в разработването на LB Lact. „Не бива да забравяме, че освен българската храна, най-полезни за българите са българските пробиотици“, заяви Готова. Тя отбеляза, че LB Lact е единственият продукт от серията, който досега нямаше златен медал, и че отличието „позлатява цялата наша пробиотична серия Proway“. Готова призова партньорите на компанията да следят за нови серии и разработки.

Отличието бе връчено от Магдалена Апостолова от Асоциацията на млекопреработвателите в България, която поздрави „Ел Би Булгарикум“ за работата му и за начина, по който представя компанията пред света.

Какво представлява LB Lact

Продуктът, известен като българският пробиотик, съдържа комбинация от 4 щама полезни млечнокисели бактерии и пребиотик, който подпомага тяхното развитие и активност. Предлага се под формата на стомашно-устойчиви капсули, произведени по специална технология. Подбраните щамове са изследвани за потенциалното си благоприятно въздействие върху организма, включително за поддържане на баланса на чревната микрофлора и нормалните функции на имунната система. Разработката е резултат от експертизата на компанията в областта на млечнокиселите бактерии и пробиотичните култури.

Освен медала, LB Lact привлече и значителен интерес от посетителите на щанда на компанията.

Участие в INTERFOOD & DRINK 2026

„Ел Би Булгарикум“ участва за поредна година като изложител в INTERFOOD & DRINK 2026, където представи разнообразие от свои продукти, съчетаващи традиционни български рецепти със съвременни научни разработки с акцент върху качеството и иновациите в производството на млечни продукти. През трите дни на изложението до момента щандът на компанията бе посетен от стотици клиенти, както и от производители, дистрибутори, представители на бранша и партньори. Срещите дадоха възможност на експертите на компанията да обменят опит, да обсъдят нови възможности за сътрудничество и да затвърдят съществуващите партньорства.

Как да защитим овошките от мишки и зайци през зимата

Новини Публикувана преди 10 часа

Защита на овошки от гризачи – ствол на дърво, увит с мрежа срещу мишки и зайци през зимата

Освен сланите, силните ветрове, обилните мокри снегове и палещото зимно слънце, овощните дървета се изправят и пред друга сериозна заплаха – гризачите. Докато през топлите месеци мишките и зайците намират разнообразна храна извън градините, през зимата, когато тревите изсъхнат и земята е покрита със сняг, те насочват вниманието си към кората на ябълките, крушите и другите овощни видове.

Как да разпознаем щетите от мишки и от зайци

Мишките прокопават тунели през снега, непосредствено под повърхността на земята, и работят скришом, като внимателно изгризват нежната кора и камбия до около 20 см над земята. След нашествието им остават участъци с характерни малки следи от зъби в основата на ствола. Тъй като повредената зона често е скрита от сняг или слой мулч, щетите обикновено се забелязват едва през пролетта.

Зайците за разлика от мишките влизат открито в градините, обикновено по здрач или през нощта, и се движат над земята или през слой сняг. Те гризат кората над снежната покривка, като често увреждат не само ствола, но и долните клони – подпирайки се на задните си крака, зайците достигат скелетни клони на височина над един метър. Техните следи са по-видими, с дълбоки и назъбени рани от мощните резци.

Основната опасност не е в отделните изгризани участъци, тъй като те лесно зарастват, а в периферното увреждане на кората по цялата обиколка на ствола. Под кората се намира камбият – тънък слой, който изгражда нова съдова тъкан. Ако той бъде премахнат по цялата обиколка, връзката между корените и короната се нарушава, дървото престава да получава достатъчно вода и минерали от почвата, а продуктите от фотосинтезата не достигат напълно до корените. Най-уязвими са младите дървета под петгодишна възраст, чиято кора е все още тънка и сочна, без здрава защита. По-старите дървета са по-устойчиви, но също могат да пострадат при сурова и продължителна зима.

Почистване на градината като първа стъпка

За да се предпазят дърветата от гризачи, първо трябва да се премахнат условията, в които мишките и зайците се чувстват комфортно да зимуват, както и всичко, което ги привлича. Почистването не гарантира, че гризачите ще напуснат имота, но намалява броя на скривалищата и местата за хранене близо до дърветата.

  • Отстранете падналите плодове от стволовете на дърветата, особено на ябълките и крушите.
  • Избягвайте купчини плевели, окосена трева, растителни отпадъци и окапали листа близо до стволовете – високата трева и гъстата растителност осигуряват прикритие за полевките.
  • Ако между дърветата расте трева, окосете я през късната есен.
  • Не е нужно градината да се разчиства напълно от растителност – достатъчно е да се огледат стволовете и да се премахнат агресивно растящите растения близо до младите насаждения.
  • Премахнете купчините дъски, клони и други материали, които могат да осигурят подслон на гризачи, ако се намират близо до овощните дървета.
  • Отдръпнете мулча от кората поне с 15-20 см, тъй като дебел и рохкав слой в основата на ствола може да се превърне в удобно убежище за мишки.

Механични бариери срещу гризачите

Най-надеждният начин за защита на дърветата е изграждането на физическа бариера, която пречи на вредителите да достигнат до кората. Тя трябва да бъде поставена преди снеговалежите и сериозните слани. Подходящ материал е метална или пластмасова фина мрежа с отвори не повече от 5-6 мм, която предпазва както от зайци, така и от мишки.

При монтирането на оградата се изрязва правоъгълно парче мрежа, което се навива на цилиндър около ствола. Трябва да се остави разстояние от около 5-10 см между кората и мрежата, така че стволът да не влиза в контакт с оградата и да може свободно да нараства. Долният ръб се заравя около 10 см в почвата или се притиска здраво към земята, за да не позволява на мишки да се провират отдолу, а горната част на конструкцията трябва да се издига поне на половин метър, за предпочитане на метър над очакваното ниво на снега. Всички остри краища на телта трябва да бъдат огънати навън или покрити, за да не повреждат кората при вятър.

Ако не разполагате със специална мрежа, могат да се използват смърчови клони – леснодостъпен и изпитан във времето материал. Иглите им пробождат носовете на гризачите и ги карат да избягват подобно препятствие, а освен това смърчовите клони са силно дишащи, което предотвратява гниенето на кората по време на размразяване. Боровите или смърчовите клони се връзват към ствола с игличките надолу, като плътно покриват целия ствол, а върховете им се покриват с пръст, за да не позволят на мишките да се вмъкнат под тях.

Бариера около ствола може да се направи и с нетъкани материали – спанбонд, лутрасил или обикновено зебло, с които стволът се увива на няколко слоя, като опаковката се закрепва плътно с канап. Предимството на нетъканите материали е, че предпазват дървото не само от гризачи, но и от пролетното слънчево изгаряне и резките температурни промени. При нужда те могат да бъдат допълнени с мрежа или друга ограда.

Удобна алтернатива е и градинската превръзка – бял или зелен агротекстил, нарязан на ленти с различна ширина и навит на ролки, предназначен за защита на стволовете и клоните от замръзване, изсушаване и гризачи. Увива се около ствола и скелетните клони отдолу нагоре, като всяко следващо увиване се припокрива с предишното, за да не прониква вода под материала по време на дъжд. Долният ръб на превръзката трябва да бъде здраво заровен в земята или покрит с пръст, в противен случай мишките ще намерят отвор близо до кореновата шийка.

Не се препоръчва използването на покривен филц или дебело полиетиленово фолио за увиване на стволовете, тъй като те са непропускливи, нагряват се силно от късното зимно слънце и под тях се натрупва конденз, при което кората започва да гние, създавайки условия за гъбични заболявания. Ако все пак се налага употребата на покривен филц, между него и ствола трябва да се постави слой суха слама или зебло, а конструкцията да се премахне незабавно с настъпването на първите топли дни на март.

Репеленти против мишки и зайци

Мишките и зайците имат добре развити сетива, затова силни и необичайни миризми могат да ги изплашат и отведат от имота. Гризачите не харесват миризмата на брезов катран и креолин, което трябва да се има предвид при варосването през есента. Ако към стандартен варов разтвор се добавят катран или креолин, в количество около 2-3 супени лъжици на кофа вар, стволовете на дърветата стават по-малко привлекателни за вредителите. Острият аромат на брезовия катран и креолин е дълготраен, не се отмива от дъжд и запазва качествата си под снега.

Продукти от шафран в центъра на фермерското изложение в Ямбол

Новини Публикувана преди 13 часа

Продукти от шафран на щанд на фермерско изложение в Ямбол

Шийтаке гъби, продукти от шафран, козметика от сини сливи и жив шоколад бяха сред предложенията на 67-ото фермерско-занаятчийско изложение в Ямбол. Базарът събра рекордните 26 производители от различни части на страната, съобщи Българската телеграфна агенция.

Участниците представиха традиционни продукти като сезонни плодове и зеленчуци, мед, вино, месни деликатеси, сирена и кашкавали, както и специализирани хранителни и козметични изделия.

Затворен цикъл на производство от сливи

Пестил от сини сливи, мармалад, оцет, студенопресовано масло и сурови веган био десерти бяха част от продуктите на щанда на „Био градини Алваново“ от Търговишко. По думите на представителя на производителя Любен Николов, всичко идва от затворен цикъл на производство, в основата на който са 67 декара сливови насаждения. Използваният сорт е „Стенли“, защото е най-подходящ за сушене.

„Стараем се да оползотворим всяко едно нещо от сливата, включително костилката. От нея добиваме студенопресовано масло, което е изключително полезно за кожата, особено за зряла и суха кожа“, изтъкна Николов. Според него у нас се засилва интересът към биологично чистите продукти, но засега няма фиксиран специализиран пазар за сертифицирани биопроизводители. Изключение прави Националният био фест, на който тази година домакин беше Ямбол в края на септември.

Шийтаке гъби от Старозагорско

Пресни гъби шийтаке, гъбен чипс, пастет и сладко от тях предлагаше на щанда си производителят Евгени Колев от село Бъдеще, община Стара Загора. Позната от китайската кухня, тази гъба намира приложение освен в кулинарията, също и като хранителна добавка. „Сега разширяваме гамата с нови продукти – маринована гъба, пастет, сладко от шийтаке с ананас, а за Коледа ще имаме вкус с канела и ябълка“, посочи Колев, добавяйки, че производството на шийтаке е доста трудоемко и отнема много време.

Специализиран щанд за шафран

Близо 10 производители на шафран от различни райони на страната бяха представени на специализиран щанд на изложението. Разнообразието от продукти показа Румяна Георгиева от сдружението, обединяващо близо 60 шафранопроизводители у нас.

„Ние сме от Стара Загора, но при нас могат да се намерят продукти на колеги от цялата страна. Това е начинът да си помагаме и подкрепяме, за да утвърдим българския шафран. Желанието ни е да го възвърнем отново като култура на ползване и да покажем на българина колко ценни качества има той“, каза Георгиева.

Потребителите в Ямбол можеха да избират измежду сироп концентрат с шафран и лимон от Плевенско, креммед от Софийско, ябълков биооцет от World of Saffron от Стара Загора, както и разнообразни козметични продукти от други производители. Сред предложенията беше и вино Розе, отличено с награда за иновация на празника на розата тази година. „То си е наша разработка съвместно с бутиковата изба „Побити камъни“ до град Варна“, съобщи Георгиева.

Всички участници в сдружението гарантират за качеството на продуктите си, минали през лабораторни изследвания. „Ползваме както у нас, така и лаборатории във Франция, Италия и Великобритания. Френската лаборатория, която получава шафран за тестване от цял свят – от Иран като най-голям производител, също от Гърция, от Италия и много други страни – определя по тяхна вътрешна класация българския шафран в топ 3 в света. Понякога сме на 4-то или 5-то място, в зависимост от годината, но сме горди с това признание“, подчерта Георгиева.

Четири години фермерски базари в Ямбол

„Основната ни цел е да подкрепяме местните производители, но и да разширяваме всеки път обхвата и мащаба с нови участници. По този начин се обогатява както изборът на клиентите тук, подпомагаме и самите производители за пряк контакт с потребителите“, обяви председателят на фондация „Ямбол – вкус и традиции“ Антоанета Събева, основен организатор на фермерско-занаятчийския базар.

„Направихме вече 4 години от първото изложение, когато участваха само производители на мед и пчелни продукти от региона. Оттогава насам продължаваме да надграждаме и искрено се надявам хората да са доволни – и участниците, и потребителите“, посочи Събева.

Фондацията организира подобни пазари два пъти месечно – всяка втора събота и всеки последен четвъртък на месеца на площад „Освобождение“ в Ямбол. Инициативите се реализират с подкрепата на община Ямбол и на Ямболската търговско-промишлена палата.

Дървена бъчва или неръждаема стомана: кой съд подхожда на вашето вино

Новини Публикувана преди 18 часа

Дървена бъчва или неръждаема стомана – съдове за отлежаване на вино в изба

Изборът между дървена бъчва и съд от неръждаема стомана е сред ключовите решения, пред които се изправя всеки винопроизводител след края на ферментацията. Двата материала предлагат различни условия за съхранение и отлежаване на виното и влияят по различен начин върху крайния продукт, като отговорът кой от тях е по-подходящ зависи от сорта грозде и търсения резултат.

Какво предлага дървената бъчва

Дървените бъчви имат дълга история във винопроизводството. В продължение на векове те са били основният съд за съхранение и транспортиране на виното, а с времето винопроизводителите откриват и значението им за развитието на вкусовите и ароматните качества на напитката. Най-често за изработването им се използва дъбова дървесина, която притежава структура, позволяваща изключително бавен обмен на кислород между виното и околната среда. Този процес се нарича микрооксидация и подпомага развитието на по-мека структура, стабилизирането на цвета и хармонизирането на вкуса.

Освен това дървото отдава на виното различни ароматни съединения. В зависимост от произхода на дъба, степента на изпичане на вътрешната повърхност и продължителността на отлежаване могат да се появят нотки на ванилия, карамел, подправки, препечен хляб, кокос и шоколад. Особено подходящи за отлежаване в дъбови бъчви са някои червени вина като Каберне Совиньон, Мерло и Сира, при които контактът с дървесината допринася за по-голяма комплексност и хармония. Определени бели вина, сред които Шардоне, също могат да придобият интересен характер след отлежаване в дъб.

Дървените бъчви обаче имат и недостатъци. Те са сравнително скъпи, изискват специални грижи и периодично почистване и дезинфекция. При неправилно съхранение съществува риск от развитие на нежелани микроорганизми и поява на дефекти във виното. С времето дървесината губи част от способността си да отдава ароматни вещества, поради което бъчвите имат ограничен период на активно ароматно въздействие. Прекомерният контакт с дъб може да прикрие естествения сортов аромат и да направи виното прекалено тежко и доминирано от дървесни нотки.

Предимствата на неръждаемата стомана

Съвременното винопроизводство все по-често разчита на съдове от неръждаема стомана, които предлагат висока хигиеничност, лесно почистване и възможност за прецизен контрол върху технологичните процеси. За разлика от дървените бъчви, неръждаемата стомана не отдава ароматни вещества и не променя непосредствено вкусовия профил на виното. Тя позволява по-добре да се запазят естествените сортови характеристики, свежестта и плодовите аромати.

Друго важно предимство е възможността за контрол на температурата – много съвременни съдове са оборудвани с охлаждащи ризи, които позволяват поддържането на определена температура по време на ферментацията и съхранението. Това е особено важно при производството на бели и розови вина, при които запазването на свежите плодови и цветни аромати е от съществено значение. В съдове от неръждаема стомана могат успешно да се произвеждат както бели и розови, така и червени вина, а те са подходящи и за съхранение на младо вино, при което основната цел е да се запазят чистият аромат, свежестта и характерът на сорта.

Съществено предимство е и дълготрайността на съдовете – при правилна експлоатация те могат да се използват десетилетия, без да променят качествата си. Основният недостатък на неръждаемата стомана е, че тя не допринася с допълнителни ароматни вещества и не осигурява естествената микрооксидация, характерна за дървото. Това обаче невинаги е недостатък, тъй като при много вина именно запазването на първичния сортов аромат е търсеният резултат.

Комбиниран подход и купажиране

Разликата между дървото и стоманата може да се обобщи в няколко основни направления. Дървената бъчва създава условия за бавен кислороден обмен и може да обогати виното с допълнителни ароматни и вкусови нюанси. Тя е подходяща, когато винопроизводителят търси по-сложна структура, плътност и потенциал за развитие при отлежаване. Неръждаемата стомана осигурява неутрална среда, в която виното запазва в по-голяма степен естествените си сортови характеристики, и е предпочитан избор, когато целта е свежо, ароматно и плодово вино. Нито един от двата съда не гарантира автоматично по-високо качество – крайният резултат зависи от сорта, зрелостта и здравословното състояние на гроздето, технологията на преработка, протичането на ферментацията и условията на съхранение.

Съвременното винопроизводство предлага и трети подход, който включва комбиниране на дървени бъчви и съдове от неръждаема стомана. Например ферментацията може да протече в стоманен съд, след което част от виното да бъде прехвърлена в дъбови бъчви за отлежаване. По този начин винопроизводителят съчетава контрола и хигиеничността на съвременните съдове с възможността за развитие на по-сложен ароматен и вкусов профил. Друг вариант е отделни партиди да се съхраняват в различни съдове и впоследствие да се купажират, за да се постигне по-добър баланс между плодовостта, свежестта и допълнителната сложност, придобита при контакта с дървесината.

Съвети за домашния винопроизводител

За домашния винопроизводител изборът на съд трябва да бъде съобразен преди всичко с вида на виното и търсения резултат. Ако целта е да се произведе свежо бяло или розово вино с изразен сортов аромат, неръждаемият съд е добър избор. При червените вина, особено когато се търсят по-голяма плътност и комплексност, дъбовата бъчва може да даде допълнителни предимства.

При използването на дървени бъчви трябва да се има предвид и техният обем, тъй като по-малките бъчви имат по-голяма контактна повърхност на дървесината спрямо количеството вино, което означава по-интензивно влияние и необходимост от по-внимателен контрол. Не по-малко важно е съхранението на съдовете – независимо дали са дървени или метални, те трябва да бъдат добре почистени, дезинфекцирани и поддържани в подходящи условия. Особено внимание трябва да се обръща на предпазването на виното от прекомерен контакт с въздуха, тъй като окислението може да доведе до загуба на свежест и поява на нежелани вкусове и аромати.

В Кърджали иззеха над 2,7 тона храни от Турция без документи

Новини 14.11.2026

Инспектори проверяват иззети храни без документи в Кърджали

Инспектори от Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) в Кърджали установиха над 2,7 тона храни без необходимите документи за произход, превозвани в товарен автомобил в града. Проверката е извършена след постъпило искане за съдействие от районното управление на Министерството на вътрешните работи в Кърджали, съобщиха от пресцентъра на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Какво е иззето

Превозваните храни включват 1180,65 килограма продукти от животински произход и 1523,45 килограма от неживотински произход. Сред тях са кашкавал, сирена и други млечни продукти, мед, пилешко месо, маслини, зелеви сарми, растителни масла, ядки, сосове, подправки и други хранителни стоки.

Част от продуктите са с изтекъл срок на годност, а при други липсват задължителната идентификационна маркировка и информация на български език. За храните не са представени придружаващи документи, удостоверяващи техния произход и годност. По данни на водача продуктите са с произход от Турция.

Нарушения при превоза

Камионът, с който са превозвани продуктите, не е регистриран по реда на Закона за храните. Освен това превозното средство не разполага с необходимото хладилно оборудване и температурен контрол, изисквани за превоз на хранителни стоки.

Какви са последствията

За констатираните нарушения инспекторите на ОДБХ-Кърджали са съставили акт за установяване на административно нарушение. Храните са иззети и ще бъдат насочени за унищожаване.

Зимни храсти, които красят градината, докато всичко друго спи

Новини 14.11.2026

Зимни храсти с цветове и плодове в заснежена градина

Зимни храсти като камелията, скимията, илексът, махонията и нандината разтварят цветове, окичват се с ярки плодове или запазват свежа зеленина точно в месеците, когато повечето градински растения са в покой. Всяко от тях има специфични изисквания към почва, светлина и влага, които определят дали ще оцелее или ще се развива пищно през студения сезон.

Камелията – зимна аристократка с високи изисквания

Камелията не е цвете за всеки цветар. Тя е растение с много специфични изисквания, формирани в прохладните и влажни гори на Източна Азия. Основната причина, поради която камелиите страдат в българските градини, е неподходящата почва – подобно на рододендроните, азалиите и пиерисите, те се нуждаят от рохкава, богата на органична материя почва с кисела реакция.

За обилен цъфтеж камелията има нужда от ярка светлина, но не понася продължително силно следобедно слънце. Най-доброто място за нея е с утринно слънце и следобедна сянка. Особено опасно е зимното слънце след мразовита нощ, защото тогава цветните пъпки могат да се затоплят рязко и да пострадат.

Растението обича влажна почва, но не понася преовлажняване. През лятото липсата на вода може да доведе до окапване на бъдещите цветни пъпки, слабо развитие и загуба на листата, докато продължително мократа почва причинява загниване на корените. Най-добре камелията се чувства в постоянно леко влажна, но отлично дренирана почва. Често проблемът с окапалите през зимата пъпки всъщност възниква месеци по-рано, докато те са се формирали през лятото.

Много съвременни сортове понасят сравнително ниски температури, но по-опасни от самия студ често се оказват резките температурни промени. Затова защитените места до стена, жив плет или група дървета са по-подходящи от откритите ветровити участъци. Сред най-големите трудности в отглеждането е и качеството на водата – в много райони на България тя е твърда и съдържа значително количество варовик, а при продължително поливане с такава вода киселинността на субстрата постепенно намалява. Най-красивите екземпляри често са тези, оставени години наред да растат необезпокоявани, след като бъдат засадени на правилното място.

Скимия и илекс – декоративност през няколко сезона

През късната есен и зимата скимията показва най-добрите си качества и се нарежда сред най-ценните храсти за сенчестите части на градината. Тайната на успешното ѝ отглеждане е сходна с тази при камелиите, рододендроните и азалиите – предпочита кисела, богата на хумус и добре дренирана почва, докато варовитите терени предизвикват пожълтяване на листата и забавят растежа.

Скимията се чувства най-добре на полусянка или шарена сянка, защото дълбоката сянка отслабва цъфтежа, а силното слънце причинява пригори по младите части. Влагата е важна през цялата година – растението е чувствително както към продължително засушаване, така и към преовлажняване. Интересна особеност е, че повечето сортове са двудомни и за образуването на красивите червени плодове обикновено са необходими както женско, така и мъжко растение, с изключение на някои съвременни самоплодни сортове. През зимата скимията впечатлява с плътни съцветия от червеникави пъпки или плодове, през пролетта се покрива с ароматни кремавобели цветове, а през цялата година запазва свежата изумрудено зелена листна маса.

Илексът се свързва силно със зимата и коледните празници. С лъскавите си вечнозелени листа и яркочервени плодове той внася цвят в градината, когато повечето растения са в покой, а много видове са изключително дълговечни и остават декоративни десетилетия наред. За разлика от камелията и скимията, илексът е по-толерантен към различни почвени условия, макар да се развива най-добре в богата на органична материя почва с добра водопропускливост и умерена влажност.

Илексът може да расте както на слънце, така и на полусянка, а за най-добро плододаване е препоръчително мястото да получава поне няколко часа пряка светлина дневно. В по-горещите райони на страната следобедна сянка през лятото е препоръчителна. Тъй като е вечнозелен, илексът продължава да губи вода чрез листата си и през зимата, затова доброто напояване в края на есента често е по-важно от поливането през пролетта. Повечето видове илекс също са двудомни – плодове образуват само женските растения, но за това е необходим прашец от близко разположен мъжки екземпляр. Растението понася отлично подрязване и оформяне, което го прави подходящо както за свободно растящи храсти, така и за живи плетове и топиарни фигури. Най-доброто време за резитба е след приключване на плододаването или в началото на пролетта.

Сред най-подходящите за България видове илекс са:

  • Обикновен джел – най-познатият и най-често използван вид, с бодливи листа и яркочервени плодове.
  • Син джел – сред най-студоустойчивите илекси, подходящ за по-хладните райони на страната.
  • Японски джел – с дребни листа, често заместващ чемшира в съвременните градини.
  • Ilex verticillata – листопаден вид, който губи листата си, но запазва впечатляващи плодове по голите клонки през голяма част от зимата.

Съветът на специалисти и практици е да се засадят два храста – мъжки и женски, или вид, който не се нуждае от опрашител, за да се гарантира плододаването.

Махония и нандина – цвят и аромат в най-мрачните месеци

Сред храстите, оживяващи през най-мрачните месеци на годината, махонията заема специално място. Докато повечето растения са в покой, тя се покрива с гроздове от яркожълти цветове, които внасят цвят в градината и разпространяват приятен аромат. Цветовете се посещават от най-ранобудните опрашители, затова притежателите на кошери е добре да намерят място за няколко храста от този вид.

Махонията е значително по-непретенциозна от камелията, скимията и илекса. Развива се добре както на полусянка, така и на по-светли места, а в по-хладните райони понася дори пряко слънце. Почвата трябва да бъде плодородна и добре дренирана, но растението е доста толерантно и се адаптира към различни условия. Не обича продължителното засушаване – след вкореняване може да понесе кратки сухи периоди, но за по-богат цъфтеж и свежи листа се нуждае от умерена почвена влага.

След цветовете по махонията се образуват синьо-черни плодове, покрити с фин восъчен налеп, напомнящи миниатюрно грозде, които привличат много птици през лятото. През студените месеци листата на някои сортове придобиват бронзови, пурпурни или червеникави оттенъци. Малцина знаят, че махонията е близка роднина на киселия трън (берберис), който също заслужава място сред най-красивите зимни храсти.

Нандината също изглежда привлекателно през цялата година, но истинската ѝ сила е способността да променя облика си през сезоните. През пролетта младите листа често се появяват в бронзови, медни или червеникави нюанси, през лятото растението образува ефирни съцветия от дребни бели цветове, а през есента и зимата много сортове се обагрят в огненочервено, оранжево или пурпурно. Допълнителен акцент са ярките червени плодове, които могат да останат върху храста с месеци.

Нандината предпочита плодородна, добре дренирана почва и се развива най-добре на места със слънце или лека полусянка – именно слънчевото изложение е ключът към най-интензивното есенно и зимно оцветяване, докато в прекалено сенчести места декоративният ефект намалява значително. Понася кратки засушавания, но се чувства най-добре при равномерна почвена влага. За разлика от много други декоративни храсти нандината не обича силно подрязване – ако се налага оформяне, по-добре е периодично да се премахват най-старите стъбла от основата, вместо да се съкращават всички клони, за да запази растението естествения си елегантен силует.

Нетрадиционни пилешки супи: 14 рецепти за разнообразие в менюто

Новини 14.11.2026

Купа с топла домашна пилешка супа със зеленчуци, част от рецептите за нетрадиционни пилешки супи

Пилешката супа е едно от най-универсалните първи ястия – лека, но достатъчно разнообразна, за да се приготвя по десетки различни начини. Освен като топла и засищаща храна, тя често се използва и като средство за лекуване на настинка и справяне с леки неразположения. Представяме четиринадесет рецепти за пилешки супи с нетрадиционни комбинации от продукти.

Супи с юфка, ориз и крем консистенция

Супа с юфка се приготвя от 500 г пилешко месо, 2 л вода, 250 г картофи, 100 г юфка, 100 г моркови, 120 г лук и подправки. Месото се нарязва на парчета и се вари 15 минути след завиране. Настърганите моркови и ситно нарязаният лук се запържват заедно. Пилето се изважда от бульона, а в него се пускат картофените кубчета. След 4 минути се добавят запържените зеленчуци и месото се връща обратно. Накрая се слагат фидето и подправките, като варенето продължава до готовност на фидето.

При супата с ориз са нужни 400 г пиле, 300 г картофи, морков, глава лук, 80 г ориз, 1,5 л вода и подправки. Пилето се сварява, а междувременно лукът и морковите се запържват. Месото се изважда от бульона и се добавят картофите, а когато омекнат почти напълно – оризът. След 15 минути се прибавят запържените зеленчуци и месото, като накрая се слагат билките.

Крем супата изисква 300 г пиле, 250 г картофи, 150 г лук, 100 г моркови, 2 скилидки чесън, 800 мл вода, 200 мл 15% сметана и подправки. Суровото пиле се смила в блендер с около 300 мл вода до гладкост. Нарязаните на средни парчета зеленчуци се варят до омекване, след което се добавя пилешката каша и се вари още 7 минути. Супата се пасира, прибавят се сметаната, подправките и чеснокът, и се загрява отново.

Варианти с бобови култури и кюфтета

Супата с грах се приготвя от 1,5 чаши сух грах, 300 г пилешко месо, картоф, глава лук, морков, куркума и подправки. Грахът се накисва 2 часа предварително, след което се вари заедно с пилето около час. Лукът и морковите се запържват отделно. Когато грахът омекне, се добавят картофите, а накрая – запръжката и подправките, преди супата да се свали от котлона след 5 минути.

За супата с топчета са нужни 300 г пилешка кайма, чушка, глава лук, морков, 2 картофа, подправки и 1,5 литра бульон. Лукът и морковите се пускат във врящия бульон, а след 10 минути – картофите, чушката и подправките. Каймата се смесва с подправки, оформя се на кюфтета, които се пускат в супата и се варят още 10 минути.

Супата с леща се приготвя по-бързо от граховата. Нужни са цяло пиле, 200 г леща, 600 г картофи, 150 г моркови, 150 г лук и подправки. Пилето се нарязва на порции и се вари около час. Настърганите моркови и ситно нарязаният лук се запържват. Картофените кубчета се пускат в бульона, а след повторно завиране се добавят измитата леща и подправките. Запръжката се прибавя 5-7 минути по-късно и варенето продължава до готовност на лещата.

Супи със сирене, зеле и тиква

За супата с топено сирене са нужни 500 г пилешко месо, 200 г сирене, половин чаша юфка, глава лук, морков, 3 картофа, 150 г билки и зелен лук, подправки и масло. Ситно нарязаното пиле се сварява, а лукът и морковите се запържват в масло до златистокафяво. Зеленчуците и картофените кубчета се прибавят към месото и се варят 10-15 минути, след което се добавят фидето и 5 минути по-късно – настърганото сирене. Когато се разтопи, супата се поръсва с билки.

Супата със зеле изисква 300 г пиле, 300 г картофи, 400 г зеле, 100 г лук, 100 г моркови, 70 г доматено пюре и връзка копър. Пилето се сварява и към него се добавят картофите. Лукът, морковите и доматеното пюре се задушават отделно. Когато картофите омекнат, се прибавят нарязаното зеле с копър и задушените зеленчуци, като варенето продължава до омекване на зелето.

За тиквената супа са нужни 300 г пиле, 300 г тиква, 3 картофа, 100 г царевица, морков и подправки, като за по-ярък цвят може да се използват куркума и червен пипер. Пилето се нарязва на порции и се вари 15 минути. Настърганите на едро моркови се запържват леко, след което картофите и тиквата се добавят към бульона. След 15 минути се прибавят морковите, царевицата и подправките, а всичко се вари заедно още 10 минути.

Супи със зеленчуци и яйце

Супата с фиде и яйце се приготвя от 400 г пилешко месо, 4 картофа, глава лук, морков, 3 супени лъжици ситно фиде, 2 яйца, шепа грах, шепа царевица и подправки. Пилето се сварява, изважда се от бульона и се нарязва. Картофените кубчета се пускат в бульона, приготвя се запръжка от лук и моркови, която се прибавя към картофите. След 5 минути се добавят юфката, царевицата, граха, подправките и месото. Накрая разбитите яйца се изсипват в супата при постоянно разбъркване.

За супата със спанак са нужни 300 г пилешко месо, 3 картофа, глава лук, 150 г спанак, връзка билки и подправки. Спанакът и билките се нарязват ситно и се запържват с лука. Пилето се сварява до омекване, изважда се от бульона, а в него се сваряват картофите. Когато омекнат, се добавят месото, спанакът и подправките, като варенето продължава още няколко минути.

Супата с броколи изисква 300 г пилешко месо, 500 г броколи, 2 картофа, 2 моркови, глава лук, масло, билки и подправки. Пилето се сварява, изважда се и се нарязва. Лукът и морковите се нарязват ситно и се запържват в масло заедно с месото. Картофите се пускат във врящия бульон заедно със запръжката, а след завиране се добавят накъсаните броколи и подправките. Варенето продължава около 15 минути.

За супата с карфиол са нужни 300 г пилешко месо, 1 морков, 2 картофа, 300 г карфиол, билки, 80 г зелен фасул и подправки. Пилето се сварява и се изважда от бульона. Нарязаните на кубчета моркови и картофи се варят, а след 10 минути се прибавят карфиолът, зеленият фасул, подправките и месото. Супата се оставя на котлона, докато зеленчуците омекнат, и се поръсва с билки.

Доматената супа се приготвя от 500 г пилешко месо, 100 г юфка, 4 домата, 2 скилидки чесън, връзка билки и праз. Пилето се сварява с подправките до омекване. Доматите се обелват и се пасират, а празът се нарязва ситно и се запържва с чесъна. Доматите се добавят към праза и се варят 5-7 минути. Пилето се изважда от бульона, разкъсва се и се връща обратно заедно със запръжката и фидето. Супата се подправя и се вари още 5 минути.

България и Литва ще си сътрудничат по ОСП на ЕС след 2027 г.

Новини 14.11.2026

Среща на представители на България и Литва за обсъждане на ОСП след 2027 година

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски проведе среща със заместник-министъра на земеделието на Литва Роландас Тараскевичюс, на която беше обсъдено бъдещото сътрудничество между двете страни по Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. В разговора участваха и заместник-министрите проф. д-р Крум Неделков и Янислав Янчев, съобщиха от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните.

Фокус върху бъдещето на ОСП след 2027 г.

Основна тема на срещата бяха преговорите за бъдещето на ОСП след 2027 година, както и възможностите за сътрудничество между България и Литва в контекста на предстоящото литовско председателство на Съвета на Европейския съюз. Абровски подчерта, че новата многогодишна финансова рамка трябва да осигури адекватни ресурси за изпълнение на стратегическите цели на ЕС, да отговаря на потребностите на земеделските стопани и да създава условия за устойчиво развитие и конкурентоспособност на сектора.

По време на разговора бяха разгледани предложената структура на финансиране през следващия програмен период, възможностите за плавен преход между програмните периоди и необходимостта от гарантиране на непрекъснатост на подпомагането. Българският министър наблегна на възможността националните и регионалните финансови планове да бъдат одобрявани поетапно, както и на въвеждането на преходен период.

Подготовка на Литва за председателството през 2027 г.

От своя страна Роландас Тараскевичюс представи подготовката на Литва за председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2027 година. Той наблегна на предстоящите преговори с Европейския парламент по законодателните предложения за бъдещата ОСП и посочи, че страната му ще работи за поддържане на активен диалог с държавите членки, както и за защита на общата позиция на Съвета в преговорния процес.

Теми, свързани с животновъдството

Двамата представители обсъдиха и актуални въпроси, свързани с животновъдството, сред които европейските ветеринарни изисквания, административната тежест за стопаните и мерките за контрол и ограничаване на заболяванията по животните.

В заключение на срещата двете страни изразиха готовност за продължаване на диалога и сътрудничеството по въпросите на европейската земеделска политика, както и за обмен на позиции по темите от общ интерес.

Под 1000 от 13 хил. стопани чакат проверки за обвързана подкрепа

Новини 13.11.2026

Стопанин сред зеленчукова реколта, очакващ обвързана подкрепа след проверки

Под 1000 земеделски стопани от общо около 13 000 кандидати не са получили авансово плащане по интервенциите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2026, тъй като подлежат на допълнителни проверки от страна на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Това съобщават от Министерството на земеделието и храните в отговор на недоволство от сектора.

Липсата на аванс не е отказ

От МЗХ уточняват, че неполучаването на авансово плащане не означава отказ от подпомагане. При установяване на съответствие с всички изисквания и изпълнение на поетите ангажименти, включително доказване на реализацията на произведената продукция, стопаните ще получат полагащото им се подпомагане в рамките на окончателното плащане.

Как са изчислени авансовите плащания

При изчисляването на авансовата подкрепа са използвани данните от Системата за мониторинг на земеделските площи, налични към 15 октомври 2026 г. Взети са предвид и информацията за установени недопустими площи, както и резултатите от приключилите проверки на място на заявените за подпомагане площи в сектор „Плодове и зеленчуци“. Парцелите, определени като недопустими, не са включени в изчисляването на авансовото подпомагане.

От авансовите плащания са изключени и стопаните със 100% пропаднали площи през 2026 г. Те ще получат компенсации на база изготвените констативни протоколи. Ако несъответствията бъдат отстранени след възражение или корекция на заявените площи, това ще бъде отчетено при окончателната обработка на заявленията.

Рискови критерии за реализация на продукцията

ДФЗ прилага и рискови критерии, свързани с доказването на реализацията на произведената продукция. При анализа се вземат предвид данните за предходните три години, като авансови плащания не са предвидени за кандидати, при които в две от предходните три години липсват доказателства за реализация.

Съгласно нормативните изисквания през януари всички земеделски стопани следва да представят документи за реализация на продукцията, включително фактури, касови бележки и приемо-предавателни протоколи. В рамките на окончателното плащане за Кампания 2026 стопаните, които отговарят на условията за допустимост, ще получат пълния размер на подпомагане.

Кейл: 5 интересни факта за това листно зеле

Новини 13.11.2026

Листа от кейл (листно зеле) в градина, устойчиви на студ

Кейлът, познат у нас и като листно зеле, все още не е масово разпространен в градините, но е растение, което заслужава внимание заради устойчивостта си на студ, лесното отглеждане и доказаната си хранителна стойност. За разлика от обикновеното зеле, кейлът не образува свита глава – ядат се единствено листата, които според сорта могат да бъдат зелени, бордо или лилави. Културата има история от над 2000 години, а популярността ѝ продължава да нараства.

Древна култура от Средиземноморието

Кейлът е считан за близък роднина на дивото зеле и е сред най-старите зеленчукови култури. За първи път е култивиран няколко века преди новата ера в Средиземноморието и Мала Азия. По-късно се разпространява в Древна Гърция и Рим, където е високо ценен заради полезните си свойства. Благодарение на непретенциозността и студоустойчивостта си, зелето бързо се разпространява по целия свят, а до Средновековието вече се отглежда в почти всички европейски страни.

Признат за суперхрана

Листата на кейла съдържат значителни количества желязо, калций, магнезий и витамини – К, С, бета-каротин и витамини от група В. Зеленчукът е богат и на протеини, аминокиселини и омега-3 мастни киселини, като калорийното му съдържание е минимално – около 33-43 килокалории на 100 грама.

Заради високото съдържание на антиоксиданти и фибри кейлът е официално признат за суперхрана. Това го прави полезен за повишаване на имунитета, поддържане на сърдечно-съдовото здраве и подобряване на храносмилането. Лутеинът и зеаксантинът, открити в къдравото зеле, предпазват ретината от ярка светлина и свързани с възрастта заболявания, докато индол-3-карбинолът инхибира растежа на раковите клетки.

Листата могат да се консумират пресни – в салати и смутита, да се добавят към супи, паста, зеленчукови яхнии и омлети. Нарязани, поръсени с подправки и сол, полети със зехтин и изпечени във фурна, те се превръщат във вкусни и здравословни чипсове. За да се запази максималното количество хранителни вещества, готвенето трябва да е кратко.

Устойчивост на студ и презимуване под снега

В края на сезона кейлът може да остане в градината, тъй като понася слани до минус 20°C, а при наличие на дебел слой сняг презимува дори при по-ниски температури. През зимата листата продължават да се берат и ядат, като замръзналите листа стават по-крехки и по-сладки – под въздействието на студа нишестето в тях се превръща в захар. Реколтата може да се събира директно изпод снега, като листата се отрязват или внимателно се отчупват. Ако зимата е безснежна и мразовита, лехата трябва да се покрие с подходящ материал. През пролетта горната част на растението може да се отреже, след което от стъблото започват да растат нови листа.

Самозасяване и събиране на семена

През втората година след засаждането от спящи пъпки започват да се развиват нови стъбла, образуват се цветове, а по-късно – семенни шушулки. След като напълно изсъхнат, шушулките се разцепват и семената падат върху почвата. При дъждовно време те покълват добре и до есента под майчините растения се появяват млади кейлове с нежни листа. Тези разсадчета могат да бъдат преместени в отделна леха, като се засаждат малко по-дълбоко, за да развият силна коренова система преди зимата. Ако есента е суха, семената презимуват в почвата и покълват едва през пролетта.

За градинарите, които искат сами да съберат семена, препоръката е да изберат най-силните и добре развити стъбла с големи шушулки, като отстранят по-слабите издънки. Стъблата се отрязват, когато шушулките са напълно узрели и започват да изсъхват, след което се разстилат или окачват на добре проветриво място до пълно изсъхване – процес, който отнема около 1-2 седмици. За извличане на семената сухите шушулки могат да се разтрият между дланите или да се поставят в торбички и да се смачкат. От едно растение се получават приблизително 50 грама семена, които могат да се използват за отглеждане на разсад или за производство на микрозеленчуци.

Парламентът забрани фермите за животни с ценна кожа

Новини 13.11.2026

Клетки във ферма за животни преди забраната на фермите за животни с ценна кожа

Народното събрание прие окончателно и единодушно промени в Закона за ветеринарномедицинските дейности, с които се въвежда забрана на фермите за животни с ценна кожа в България. Забранени са отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи.

Какви са санкциите

Законът предвижда глоби за физически лица до 1500 евро при първо нарушение и до 6000 евро при повторно. За еднолични търговци и юридически лица, извършващи забранената дейност, санкциите достигат до 10 000 евро.

Кой внесе законопроекта

Законопроектът бе внесен от група депутати от всички парламентарни групи, начело с Антон Кутев. Вносителят заяви, че това е „краят на един дълъг процес, довел до затварянето на подобни производства у нас“, и благодари за усилията и подкрепата на неправителствените организации.

Фермата в Маджерито

В страната години наред функционираше ферма за американски норки в село Маджерито, близо до Стара Загора. Тя спря дейност в началото на 2025 г. Съществуването ѝ бе свързано с множество протести, с които се настояваше стопанството да прекрати дейността си. Междувременно от фермата избягаха няколко екземпляра норки, които промениха естествената биологична среда в района.

Биоферма „Поляна“ в Странджа – земеделие като кауза за чиста храна

Новини 13.11.2026

Биоферма „Поляна" в Странджа с лозя и пасища за биодинамично земеделие

„

Биоферма „Поляна“ в Странджа, основана през 2009 г. от Мартин Ганев, стопанисва около 4000 декара земя и произвежда зърна, бадеми, орехи, билки, бобови култури, кашкавал, месни деликатеси и вино, като земята е изцяло биосертифицирана, а част от дейностите се извършват по строгия международен биодинамичен стандарт Demeter.

От палатка до биодинамично стопанство

Фермата започва на 8 декември 2009 г., когато Мартин Ганев поставя една палатка в центъра на бъдещото стопанство и засажда първите бадеми и лозя. Земеделието е съсредоточено в селата Поляна и Александрово в подножието на планините Странджа и Сакар, места, които преди 30-40 години са били процъфтяващи райони с над 1000 жители и по над 30 000 овце и 1000 крави всяко, а днес са обезлюдени – с под 100 жители, под 300 овце и под 100 крави във всяко от тях.

„Просто беше в нищото. Това бяха едни абсолютно изоставени земи, които разорахме и започнахме да усвояваме. Прекарах постепенно ток, водата идва от сондажи, защото водопроводът е далече“, разказва за началото Мартин Ганев.

Идеята за биологично земеделие идва след посещение в района на Тоскана в Италия, където Ганев вижда хора, живеещи в хармония с дива природа, но ползващи всички удобства на цивилизацията. „От едната страна лозя, от другата маслини и разкошни къщи. Всичко това с всички необходимите комуникации, с интернет и хората живееха наистина добре“, споделя той. Малко след това по стечение на обстоятелствата за първи път посещава района на село Поляна, където открива подобна, но още по-недокосната от човека природа – поляни с цветя, животни и поток с водни костенурки. „Това забравено място ме прикова, дори на едно не дотам съзнателно ниво“, казва биостопанинът.

„Всичко започна като съвпадение на ред събития, но както знаете няма нищо случайно“, разказва Мартин Ганев за старта на начинанието.

Принципите на биодинамичното земеделие

Ганев попада случайно на цитат на австрийския философ Рудолф Щайнер, създател на Валдорфските училища и автор на принципите на биодинамичното земеделие. Според Щайнер хората някога са имали силна интуиция, която с времето е загубена, а един от начините тя да бъде възстановена е да се промени начинът, по който се отглежда храната – чрез биодинамично земеделие. При този метод, за разлика от конвенционалното, фермерът не храни директно растението, а се грижи за почвата, която е неговата „храносмилателна система“ – основен принцип в биодинамичното земеделие.

През 2009 г. фермата засажда лозя от сортовете „Каберне Совиньон“, „Совиньон Блан“ и „Каберне Фран“. Насаждението от „Совиньон Блан“ е единственото лозе в България, изградено по принципа на агролесовъдството, с насадени акациеви дървета в редовете на лозето. С времето акациите порастват, разклоняват се и образуват шарена сянка, която премахва лятната жега и създава по-хладен и влажен микроклимат, благоприятен за развитието на сорта. От него се произвежда оранжевото вино на биоферма „Поляна“.

Винарна под земята и ново оранжево вино

През тази година биоферма „Поляна“ реализира със собствени средства проект за малка винарна, изцяло вкопана в скалата в съседство с основните сгради на стопанството, която тази година за първи път ще произвежда вино. „Засега нещата се получават много добре и с удоволствие чакам да видя първата реколта грозде как ще се преработи в новата винарна“, споделя Ганев.

Идеята за оранжевото натурално вино без сулфити е на сомелиера Тодор Карагьозов. Според Мартин Ганев отзивите на клиенти и приятели се обобщават в реакцията на французин от фамилията Тетанже, производители на шампанско, който след дегустация възкликнал: „Човек, това не е вино, това е нещо друго – по-хубаво. Вие трябва да го продавате по различен начин“.

Пазар предимно в чужбина

Пазар за биодинамична продукция в България на практика няма, а търсенето е нишово, затова повече от половината производство на фермата се изнася главно за Западна Европа – Германия, Австрия, Франция, Италия, Белгия и Чехия. „И там не са толкова масово употребявани, но биодинамичните продукти са познати и в тези страни елитът се храни изключително с тях“, казва Мартин Ганев, като дава пример с крал Чарлз III от Великобритания, който до неотдавна се е грижел за две биодинамични градини.

В структурата на стопанството зърнопроизводството генерира гарантиран доход, докато отглеждането на животни е най-тежката дейност и на практика се издържа от останалите направления. Фермата отглежда около 100 крави и телета, близо 200 овце и 150 кози с приплодите им, както и стари сортове лимец. Биоферма „Поляна“ осигурява постоянна работа на около 15-18 души в свързаните с нея фирми – „Зелена Странджа“, „Папия“ и други, обединени под общото име на стопанството.

Трудности и философия без компромис

„От няколко години насам положението в земеделието става все по-сложно, тъй като въпреки високите цени в магазините, които нашите потребители виждат, цените на изкупуване на земеделската продукция изобщо не са се качили. И в този смисъл приходите не растат нагоре. Същевременно обаче нашите разходи растат. Било то за работни заплати, било то за горива, естествено всякакъв вид инвестиции, техника, строително-ремонтни дейности също са нагоре. Въпреки това по някакъв начин оцеляваме“, обяснява Мартин Ганев.

Той не е оптимист за следващите години: „Все по-трудно ще бъде на хората, които се занимават с отглеждане на чиста храна, но ако не сме искали да го правим, да не сме се захващали.“

„Но в крайна сметка имайте предвид, че този вид земеделие не е бизнес, с цел №1 печалбата. Ако някой разсъждава така, което не е осъдително, то по-добре да не се захваща. Но ако има вътрешния повик да работи по този начин и да направи най-доброто, което зависи от него, с оглед на това да се произведе най-здравословната и чиста храна, то нека да се занимава“, казва Мартин Ганев, който определя земеделието не толкова като бизнес, а като кауза за чиста храна.

„

Пулев обяви програма за 2 млрд. евро енергийна помощ

Новини 12.11.2026

Енергийна инфраструктура, свързана с програмата за енергийна помощ за бизнеса

Вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев обяви програма за енергийна помощ в размер на 2 милиарда евро, която ще обхване население и бизнес. Съобщението бе направено след заседание на Съвета за тристранно сътрудничество между правителство, бизнес и синдикати. Програмата ще продължи 10 месеца.

От изявленията на вицепремиера и на представители на работодателските организации, както и на Българската банка за развитие, стана ясно, че 1,5 млрд. евро от средствата са от Фонда за сигурност на електроенергийната система, а 500 милиона евро ще бъдат ангажимент на Българската банка за развитие.

Какво се гарантира на бита

Средствата ще гарантират на битовите потребители на природен газ, както и на битовите абонати за електроенергия и парно, че цените на отоплението ще останат непроменени през целия отоплителен период.

Компенсации за небитовите потребители

Небитовите потребители на електроенергия ще получат месечна компенсация от 15 евро за мегаватчас, считано от месец октомври. Според бизнеса това е допълнителен ресурс. След юли 2027 г. всички небитови потребители ще бъдат компенсирани до 80% за горницата над 122,70 евро, като ще бъдат задължени да вложат половината от компенсаторните средства в енергийна ефективност и енергийна сигурност.

При небитовите потребители има две категории, които ще бъдат компенсирани. Първата е на енергоемките предприятия, за които компенсацията се увеличава на 70% от цената – механизъм, който трябва да бъде нотифициран от Европейската комисия. Сега действащата схема позволява компенсация до 50% от цената.

Втората категория обхваща всички останали небитови потребители. За тях компенсацията стартира при месечна база от 180 евро за мегаватчас, но в месечните фактури ще бъдат компенсирани до 165 евро. Това вероятно ще се отрази още в декемврийските фактури и засяга над 600 000 фирми.

Как ще се прилага механизмът

Компенсацията ще преминава през търговците-доставчици на фирмите, които трябва да сключат договор с Българската банка за развитие, за да могат да обслужат допълнителните 15 евро. Условието важи и за небитовите потребители на природен газ, които са клиенти на „Булгаргаз“ и купуват горивото по свободно договорени цени, доставено до вратата на съответното предприятие.

Как да подготвим градината за зимата: 12 есенни съвета

Новини 12.11.2026

Градинар подготвя лехите за зимата с гребло и купчина есенни листа

Есента е последният подходящ момент градината да се подготви за зимата, преди температурите да паднат трайно. Няколко часа подреждане сега дават предимство през пролетта – чистите лехи, изрязаните трайни насаждения и обработеното оборудване улесняват стопаните, когато дойде време за ново засяване и засаждане. Ето обобщени дванадесет практически съвета за подготовка на градината за зимния сезон.

Почистване на оранжерията и лехите

Преди по-нежните растения да бъдат настанени за презимуване, оранжерията трябва да се почисти старателно – да се изметат растителните остатъци и да се дезинфекцират пътеките, стените и вътрешността на стъклото. Горещ разтвор на градински дезинфектант предпазва от вредители и гъбични инфекции, а проветряването през следващите дни изсушава помещението напълно. Паралелно се почистват и саксиите и съдовете за семена като подготовка за пролетното засяване.

За ярка гледка през пролетта едногодишните растения се изкопават, а лехите се засаждат с нарциси, лалета и други пролетни цветя. Избледнелите и повехнали трайни насаждения се изрязват до 5 см над нивото на земята, но не прекалено – семенните глави служат като зимно убежище за полезните насекоми и изглеждат добре, покрити с есенна роса. След като лехите са изчистени, върху тях се разпръсква дебел слой компост, дървесна кора или добре угнил оборски тор, без да е необходимо прекопаване.

Грижа за тревата, листата и компоста

Моравата се почиства от паднали листа, окосена трева и мъх с гребло с пружинни зъбци, а събраният материал се добавя към компоста. При прекалено много мъх може да се използва препарат за унищожаването му, след което следва есенно подхранване на тревата. Дренажът и аерацията се подобряват чрез дълбоки дупки със зъбците на греблото на интервали от 10 см, а есента е подходящо време и за подновяване на тревното покритие, тъй като семената имат достатъчно време да се прихванат преди следващото лято.

Падналите листа могат да се превърнат в листна плесен, която добавя структура и органична материя към почвата. С телена мрежа и дървени колове се прави голям кош на защитено място, където листата се събират и периодично се пръскат с вода, докато угният. Листата на дъба, елшата, бука и габъра гният сравнително бързо, докато тези на явора, ореха, конския и сладкия кестен се нуждаят от повече време – целият процес отнема около две години, а предварителното им надробяване го ускорява.

Есенното разчистване на лехите със зеленчуци генерира много растителен материал, затова сега е моментът да се изчисти миналогодишният компост и да се използва в градината, за да се освободи място за тазгодишните отпадъци. Ако компостът не е готов, той се обръща за по-добро разлагане, а до него се прави нова купчина за свежата органична материя.

Защита на растенията от студ

Есента е подходящо време за засаждане на вечнозелени растения, които осигуряват структура и цвят през зимните месеци – топлата почва и по-ниските температури на въздуха благоприятстват развитието на видове като саркокока и дафне, както и на по-големи храсти като пролетноцъфтящи камелии или фатсия.

Нежните луковици на лятноцъфтящи растения като далии, кани и бегонии обикновено не оцеляват през зимата навън, затова трябва внимателно да се изкопаят и приберат на закрито. Листата се отрязват, а пръстта се изчетква, без луковиците да се мият с вода, тъй като влагата може да доведе до гниене. Луковиците се поставят в картонена кутия, покриват се със стари вестници и се съхраняват на хладно място, но без риск от замръзване – възможно е съхранение и в тави със сух компост или пясък, така че да се вижда само горната част на грудката. В райони с по-мек климат нежните видове могат да останат на място, покрити с дебело одеяло от мулч.

Градинските езерца трябва да се покрият с мрежа, докато всички листа паднат, защото разлагащите се листа замърсяват водата и блокират филтрите на помпите. Фината мрежа се разстила над водата и се закрепва с тухли, а падналите върху нея листа се събират и добавят към компоста.

Едногодишните растения могат да се защитят от леки студове, като се покрият със стари чаршафи, а при засаждане в контейнери – да се преместят в защитено помещение. Младите растения се предпазват с паравани от зебло или платнени навеси. При сух есенен сезон градинските растения, дърветата, трайните насаждения и храстите трябва да се полеят, преди земята да замръзне, след което върху почвата се разпръсква органичен материал като сухи или нарязани есенни листа, за да се задържи влагата и да се предпазят корените през зимата. Кафявите листа и болните растения се отрязват и изхвърлят. Мулчирането на трайните насаждения с дебел слой нарязани листа и слама помага за изравняване на температурата на почвата и защита от студа.

Поддръжка на градинското оборудване

Острите инструменти без ръжда правят градинските задачи по-бързи и лесни. Преди косачката да бъде прибрана за зимата, е добре да се предаде на профилактика в сервиз, за да е в изправност през пролетта. Ножиците се нуждаят от заточване, а лопатите и другите инструменти – от добро измиване. След подсушаване металните части се намазват с масло срещу ръжда, а дървените дръжки се почистват и защитават с ленено масло, като използваните за целта парцали трябва да се изхвърлят внимателно, тъй като ленено напоеното масло може да се самозапали при изсъхване.

Млади говедовъди: „На пръсти се броим след протеста пред НС“

Новини 12.11.2026

Млади говедовъди отглеждат месодайни говеда „Абърдийн Ангус" на паша в планината

Фермери, отглеждащи месодайни говеда и биволи, се включиха в протест пред Народното събрание, за да привлекат общественото внимание към положението на малките и средните животновъдни стопанства в страната. Сред участниците бяха Станимир от село Руковци, община Елена, представител на Сдружението на месодайните животновъди от общината, и Георги Якимов от Ловешко, организатор на протеста.

Млад фермер с 50 говеда „Абърдийн Ангус“

Станимир е завършил „Национална сигурност“ във Военния университет „Васил Левски“, но разказва, че е израснал с животни – баща му отглежда 300 овце. Преди 10 години той решава да се захване с месодайни говеда от породата „Абърдийн Ангус“, като започва с 4 животни. Днес стадото му наброява 50 говеда, а намерението му е постепенно да разшири и модернизира стопанството.

По думите му след събитията от последния месец вижда, че бизнесът му „се обезсмисля“. Той определя фермата си като малка семейна и казва, че не може да си отговори защо държавата се отнася по този начин към младите хора, „които сигурно се броим на пръсти“.

Защо излязоха на протест

Станимир подчертава, че участниците в протеста не са дошли заради изключването на месодайните животни от определена помощ, а защото са искали всички малки и средни производители от страната да се съберат на едно място, за да бъдат видени от държавните служители и от потребителите. По думите му общественото мнение е „облъчено от лъжи“, че животновъдите са само консуматори на субсидии, карали скъпи коли.

Той посочва, че потребителите и администрацията трябва да осъзнаят, че малките стопанства непрекъснато са на ръба на оцеляването. Субсидиите, давани преди 10 години, според него са останали на същото ниво, докато инфлацията е нараснала двойно и тройно, а горивата, токът и фуражите също са поскъпнали рязко.

Пазарът на живи животни и износ

Фермерът описва и трудностите на пазара на живи животни и месо. През лятото реализацията е ставала на цени около 4,50–5 евро за килограм живо тегло, но след задържането на животните цената е паднала до 3 евро и по-ниско, което е под себестойността им.

В Еленския Балкан животните пашуват свободно, а качеството на месото е високо, но фермерите нямат ресурс да отглеждат животните до необходимата зрялост. Затова продават телетата на търговци, които ги изнасят за Албания, Италия, Гърция или Турция. След рязкото поевтиняване доходите на всички са намалели, въпреки че търговците, на които продава Станимир, търсят чистокръвност и генетика на породата като гаранция за качество на месото.

Липса на кооперация между фермерите

На въпрос защо 16-те членове на сдружението не се кооперират, Станимир посочва манталитета и мисленето, които според него не са достигнали нивото на обединение, наблюдавано в други части на Европа. Той казва, че е трудно у нас няколко души да стигнат до едно и също мнение, защото всеки иска да се спасява сам, и дава пример с разделението на самия протест. Според него кооперирането е начинът за оцеляване, защото практиката в други държави показва, че това е пътят към успешното земеделие.

Георги Якимов – биволъвъдство от миналата година

Георги Якимов от Ловешко е начинаещ фермер, който се захваща с животновъдство едва миналата година, избирайки биволи. Купува две животни от породата „Българска Мурра“, които вече са станали пет. По професия е строител, но много негови роднини – баба му, дядо му и братовчед му – са ветеринарни лекари, а самият той също има силно влечение към животните.

Като организатор на протеста Якимов съобщава, че има обещание от земеделския министър в 14-дневен срок да бъдат преразгледани компенсациите за сушата по така наречената „иранска помощ“. Срокът тече от 10 ноември.

Извън преразглеждането на компенсациите Якимов посочва и искане за намаляване на административната тежест за всички земеделци. Той казва, че независимо дали стопаните отглеждат 5 или 500 бивола, всички са се превърнали в чиновници покрай безкрайните изисквания – ходене до поземлена комисия, до общината, до БАБХ, докато в същото време трябва да изпълняват задълженията си към животните, които не чакат.

Страница 1 от 571 2 3 … 57