Новини от земеделието и селското стопанство в България

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) извърши окончателното одобрение по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП) за Кампания 2025 г. Към сметките на 3290 кандидати бяха преведени нови 7 624 869 евро, с което общият размер на подпомагането по екосхемата за екстензивна паша достигна 123,86 евро на хектар.

Как се формира окончателната ставка

Ставката от 123,86 евро/ха е определена със заповед на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, публикувана на сайта на ДФЗ. Първият транш по Еко-ПЗП за Кампания 2025 г. беше изплатен на фермерите на 29 май тази година по ставка от 80,00 евро на хектар. Разликата от 43,86 евро/ха, която стопаните получиха с настоящата оторизация, представлява доплащане по интервенцията, което според фонда е съществено.

Общ размер на одобрените средства

С финалното разплащане одобрените от държавата средства по Еко-ПЗП за Кампания 2025 г. възлизат общо на 21 560 295 евро.

Кой има право на подпомагане

Право на финансова подкрепа по Еко-ПЗП имат стопани, които извършват екстензивна паша, при спазване на гъстота от 0,3 до 1 животинска единица на хектар. На заявените за подпомагане пасищни площи следва да се извърши пашуване за период от най-малко 60 дни през съответната година.

Цените на картофите у нас и в Европа бележат рязък ръст заради суша, екстремни горещини и свити засети площи през тази година. Само за седмица цената на картофите на едро в България се е увеличила с 7,96% и достига 0,61 евро за килограм, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Според Тодор Джиков, доскорошен председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, а сега депутат от „Прогресивна България“, поскъпването спрямо 2025 г. ще бъде близо 100%.

Защо картофите ще поскъпнат двойно

През 2025 г. цените у нас са се движили около 0,20 евро за килограм. По думите на Джиков се очаква в търговските вериги картофите да влизат на цена около 0,50 евро с ДДС. „С напредването на зимата и застудяването разходите за съхранение ще растат, което ще доведе до пик на цените през януари и февруари догодина. Високите нива ще се задържат до идването на пресния египетски картоф, който се продава около цените на стария“, обяснява той.

При зеленчуците картофите отбелязват втория най-голям ръст на цената след краставиците, които са поскъпнали с 23,59% до 1,48 евро за килограм.

Свиване на производството в Европа

След рекордната реколта през 2025 г., когато свръхпредлагането свали цените и накара производителите да намалят засетите площи, сушата и екстремните горещини през лятото на 2026 г. удариха новата реколта. В четирите основни производителки на картофи – Франция, Германия, Нидерландия и Белгия, производството през 2026 г. се очаква да бъде около 20,8 млн. тона, което е с близо една четвърт по-малко спрямо миналия сезон, според оценките на DCA Market Intelligence. В Нидерландия засетите площи намаляват с около 15%.

Организацията на европейските производители NEPG очаква Германия, Франция, Белгия и Нидерландия да произведат общо 20,7 млн. тона картофи – с 25,4% по-малко спрямо 2025 г. и с 13,7% под средното производство за последните пет години. Засетите площи са намалели с 13,7%, а средният добив е с 9,4% под петгодишната норма. Оценката все още е предварителна, тъй като прибирането на реколтата продължава.

Според данните на Съвместния изследователски център на Европейската комисия средният добив на картофи в ЕС се очаква да бъде 34,6 тона от хектар – с 6% под средното за последните пет години. Особено тежка е ситуацията във Франция, където производството се очаква да намалее с около 23%, или приблизително 2 млн. тона. Очакваният добив е вторият най-слаб за последните 30 години.

През миналата година в европейските държави са произведени над 1 млн. тона повече картофи, отколкото се консумират, което е довело до рязък спад на цените, стигащ на места до едва 3 евроцента за килограм. Във Франция и Белгия част от посевите дори са останали в земята, тъй като прибирането им би донесло допълнителни разходи за производителите.

Освен свитите площи сушата е довела и до допълнителен проблем с качеството на продукцията. Картофите са по-дребни, а при част от насажденията се наблюдава вторичен растеж след последвалите валежи, което е особено важно за преработвателната индустрия, която има конкретни изисквания към размера, формата и качеството.

България не може да разчита на по-евтин внос

Картофопроизводството у нас се е свило драстично през последните две десетилетия. През 2006 г. площите са били около 260 хил. декара, през 2022 г. – около 100 хил., а през тази година са едва 50 хил. декара. „При сегашните площи България произвежда приблизително 110-115 хил. тона картофи годишно, докато общото потребление заедно с нуждите на преработвателната промишленост е около 220 хил. тона. Така приблизително половината от необходимите количества трябва да бъдат внесени“, казва Джиков.

Основните количества внос идват от Полша, Германия, Франция и Белгия – именно държавите, които сега са сред най-силно засегнатите от сушата и високите температури, поради което България не може лесно да компенсира слабата си реколта с по-евтин внос.

Българските производители освен европейската конюнктура са изправени и пред по-висока себестойност на продукцията и недостиг на вода за напояване. Горивата са поскъпнали тази година с над 45%, торовете и препаратите за растителна защита – с над 35%, а разходите за работна ръка – с над 20%. Липсата на достатъчно вода сваля добивите и влошава качеството, като картофите остават по-дребни и с неправилна форма, което ги прави по-трудни за реализация. Българското производство би стигнало за около шест месеца от годишното потребление.

Производителите посочват и липсата на достатъчно обединение в сектора, което ограничава възможностите им да договарят по-добри условия с търговците.

Проблемът с подмяната на произхода

Според Джиков особено сериозен е проблемът с подмяната на произхода на картофите. „Поради специфичните ни условия и денонощните температурни амплитуди българският картоф е значително по-вкусен от вносния и ако на щанда има български за 1 евро за килограм и немски за 0,80 евро, повечето хора биха предпочели родното производство. Проблемът е, че след декември над 70-80% от картофите по щандовете с надпис „български“ няма да бъдат такива“, разказва той.

Българските производители се надяват пазарът да се нормализира с приетите наскоро промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията, които засилват контрола, както и с изграждането на дигитална система за следене на целия път от фермата до трапезата.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не допусна на територията на страната 23 кучета, влизащи от Република Сърбия през ГКПП „Калотина“, след като при граничния контрол е установено, че животните не отговарят на изискванията за въвеждане от трета държава.

Как е подаден сигналът

Сигналът за превозното средство е подаден от „Гранична полиция“ до дежурния официален ветеринарен лекар. При последвалата проверка е установено, че кучетата са на възраст под 6 месеца, поради което не отговарят на изискванията за пътуване.

Констатирани нарушения

Освен несъответствието във възрастта, животните са били и без инжектируеми транспондери (микрочипове), а също и без ветеринарни здравни сертификати. Заради тези пропуски е съставен протокол за разпореждане за връщане, с който кучетата са върнати обратно на територията на Република Сърбия.

Контрол на БАБХ по границите

Агенцията осъществява постоянен контрол при движението и въвеждането на животни през граничните контролни пунктове, като не допуска на територията на страната животни, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания.

Изборът на тапа за бутилиране остава един от подценяваните фактори за развитието на виното, въпреки че оказва пряко влияние върху него. Докато вниманието обичайно е насочено към сорта грозде, реколтата и технологията на производство, самото затваряне на бутилката определя колко кислород достига до виното след бутилирането и как то се развива във времето. Днес винопроизводителите избират между естествен корк, технически корк, синтетични тапи, винтови капачки и стъклени тапи, като според източника няма една универсална тапа, подходяща за всички вина.

Естествен корк – традицията с нейните предимства и рискове

Естественият корк се получава от кората на корковия дъб (Quercus suber), като обелването на кората не налага отсичане на дървото. Благодарение на сложната си клетъчна структура, изпълнена с милиони малки клетки, корковата тапа притежава еластичност и способност да се адаптира към стените на гърлото на бутилката.

Сред предимствата на естествения корк са традиционният и престижен начин на затваряне, подходящ за вина с потенциал за отлежаване, естественият произход на материала, определена степен на газообмен и възможността при добро качество да осигури много добро запечатване.

Основният недостатък е вариабилността – две естествени тапи на бутилки от едно и също вино не се държат по абсолютно еднакъв начин, а количеството преминаващ кислород може да се различава, което води до различно развитие на бутилки от една и съща партида. Познат проблем е и така нареченият корков дефект, свързан най-често с трихлоранизол, който придава на виното неприятни аромати, напомнящи мокър картон или плесен. Не всяко вино с неприятен аромат обаче страда от корков дефект – подобни характеристики могат да се дължат и на други съединения или технологични проблеми.

Технически корк и синтетични тапи

Техническите тапи са създадени, за да намалят част от вариабилността на естествения корк. Произвеждат се от коркови частици или от комбинация от корков материал и други компоненти, като съществуват различни конструкции и качествени класове. Предимствата им включват по-равномерни характеристики спрямо естествения корк, по-ниска вариабилност между отделните тапи, възможност за различни нива на пропускане на кислород и запазване на част от традиционното усещане при отваряне. Недостатъците са свързани с факта, че качеството силно зависи от технологията на производство, не всички продукти са подходящи за дългогодишно отлежаване, съществува остатъчен риск от проблеми с корковия материал, а част от потребителите възприемат техническата тапа като по-малко престижна от естествения корк.

Синтетичните тапи обикновено се изработват от полимерни материали като алтернатива на естествения корк и са особено подходящи за вина, консумирани сравнително скоро след бутилиране. Техните предимства са високата повторяемост между отделните тапи, липсата на традиционния риск от корков дефект, лесното поставяне, възможността за контролирана кислородопропускливост и подходящостта за голямо разнообразие от вина. При някои синтетични материали обаче кислородопропускливостта може да бъде по-висока и по-непредвидима, което ускорява окислителното развитие на виното. Освен това някои синтетични тапи са по-трудни за изваждане и повторно поставяне, което е установено в продължителни сравнителни изпитвания на различни видове затваряния.

Винтова капачка и стъклена тапа

Винтовата капачка дълго време е била свързвана от потребителите с евтино вино, но от технологична гледна точка това възприятие трудно може да бъде оправдано – съвременните винтови капачки осигуряват изключително постоянна степен на защита от кислород, а нивото на кислородопропускливост зависи от използвания вътрешен слой. Сред предимствата ѝ са много добрата повторяемост, лесното отваряне без нужда от тирбушон, добрата защита от кислород, подходящостта за вина, при които се търси запазване на свежестта, и възможността за избор на различни типове вътрешни уплътнения. Основният аргумент срещу винтовата капачка често е психологически и маркетингов, а не технологичен – за част от потребителите отварянето с тирбушон е част от преживяването. Съществува и технологично предизвикателство – ако виното има склонност към редуктивни аромати, прекалено ниският кислороден обмен може да не е желателен, но ниската кислородопропускливост сама по себе си не причинява редуктивни дефекти, а само прави по-видим проблем, вече заложен от начина на производство на виното.

Стъклените тапи съчетават традиционна форма с модерна технология – използват стъклен елемент, поставен в специално оформено гърло на бутилката, обикновено с полимерен уплътняващ елемент. Предимствата им включват неутрален материал, елегантен външен вид, лесно отваряне и повторно затваряне, липса на корков дефект, възможност за многократна употреба след отваряне и подходящост за премиум продукти. Недостатъците са по-високата цена, необходимостта от подходяща бутилка, по-специфичната система за затваряне и по-ограниченото разпространение в сравнение с корка и винтовите капачки.

Ролята на кислорода след бутилирането

Според източника това е може би най-важният технологичен въпрос при избора на тапа. След бутилирането виното не се намира в напълно изолирана среда – в свободното пространство над него има определено количество кислород, а допълнително количество може да постъпва през затварянето чрез определена степен на пропускане на кислород.

Кислородът не е непременно враг на виното – проблемът е в неговото количество. При прекомерен достъп на кислород се ускоряват окислителните процеси, изчерпва се серният диоксид и постепенно се губят свежестта и плодовите аромати. От друга страна, прекаленото ограничаване на кислорода също не бива автоматично да се приема за идеално решение, тъй като при вина, склонни към редуктивно развитие, много ниската кислородопропускливост може да бъде фактор за проявата на серни редуктивни аромати.

Следователно въпросът не е коя тапа пропуска най-малко кислород, а каква кислородопропускливост е подходяща за конкретното вино.

Седем български компании, членове на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), ще представят родни зеленчуци, подправки и цветя на международното изложение Fruit Attraction 2026 в Мадрид. То се провежда от 6 до 8 октомври, съобщиха от БАПОП, цитирани от Българската телеграфна агенция.

Кои компании участват

На щанда в испанската столица продукцията си ще показват зеленчукопроизводителката Петя Нановска, ЕТ „Карбоника плюс“, „Ели 2004“ ЕООД, „Екофрут К и К“ ЕООД, ЕТ „ВИКС“ – Виктор Асенов, „Стемо 2013“ ЕООД и ЗП Валентин Стоянов. Българските производители ще представят продукцията си пред професионална аудитория от търговци, дистрибутори, вносители и представители на големи търговски вериги.

Националното участие се организира от БАПОП с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“.

Платформа за нови партньорства

Fruit Attraction е сред водещите международни бизнес платформи за сектора на пресните продукти. Изложението традиционно събира водещи производители и професионални посетители от десетки държави – търговци на едро, дистрибутори, логистични компании, представители на търговията на дребно и компании от цялата верига на доставки. Там производители и купувачи договарят нови партньорства, планират следващите си търговски кампании, търсят доставчици и следят развитието на пазара.

За българските участници събитието е възможност да покажат различните лица на родното земеделие – от зеленчуците и подправките до цветята, но и да сравнят директно продукцията си с производители от други държави, както и да проследят изискванията към качеството, опаковките и логистиката, а също и тенденциите при устойчивото производство.

Колективно представяне на национален щанд

Председателят на Управителния съвет на БАПОП Марин Генуров коментира значението на участието: „За нас е важно не само да покажем свежестта и аромата на българските сортове краставици, домати, дъхави подправки и цветя, които традиционно привличат посетителите с вкуса и цветовете, родени от българската земя и трудолюбивите ръце на стопаните. Искаме да представим качеството и капацитета на родното производство пред международни партньори, които търсят надеждни доставки и нови предложения за своите пазари. Затова чрез колективното представяне на националния щанд българските компании получават по-голяма видимост и възможност да привлекат купувачите не с отделни продукти, а с мащаба и разнообразието на сектора“, смята той.

Посетителите на българския щанд ще получават пакетче чубрица и книжка с традиционни рецепти – малък жест, който ще им даде възможност да отнесат със себе си не само впечатление от продуктите, но и частица от българската кулинарна традиция.

С настъпването на есента стопаните прекарват повече време у дома – палят ароматни свещи, подготвят зимни дрехи, пекат сезонни сладкиши и организират семейни събирания. Част от тези навици обаче крият рискове за кучето, ако домакинските продукти, препаратите или определени храни останат на достъпно за животното място.

Ароматни продукти и етерични масла

Канелата, борът и ментата са сред ароматите, използвани за създаване на есенна атмосфера у дома, но при наличие на куче е нужно внимание към концентрираните етерични масла и течните ароматни смеси. Особено рискови са маслата от канела, мента, бор, сладка бреза, чаено дърво, иланг-иланг и пенироял. При поглъщане или директен контакт с тях могат да се появят стомашно-чревни и неврологични реакции, както и раздразнение на кожата и лигавиците. Възможните признаци включват силно слюноотделяне, повръщане, треперене, слабост, затруднено движение или дишане и зачервяване около устата или по кожата. Препоръчва се ароматните продукти да се съхраняват далеч от животното, а при поглъщане или поява на симптоми да се потърси ветеринарен лекар.

Ароматни свещи и препарати срещу молци

Запалената свещ често е част от уютните есенни вечери, но любопитно куче може лесно да я събори. Восъкът сам по себе си обикновено не е основният проблем, по-голям риск представляват ароматите, етеричните масла и различните добавки, а откритият пламък носи и опасност от изгаряне или пожар. Свещите трябва да се поставят на стабилни повърхности, недостъпни за животното, и никога да не се оставят без наблюдение. За особено любопитните или активни кучета LED свещите са алтернатива, която пресъздава усещането за уют без открит огън.

С изваждането на зимните дрехи мнозина използват нафталин или други препарати срещу молци, които също трябва да са недостъпни за кучето. В зависимост от продукта те могат да съдържат нафталин, парадихлоробензен или камфор. Поглъщането им може да доведе до повръщане, отпадналост и други признаци на отравяне, а при по-тежки случаи – до анемия и увреждания на органи. Топчетата и таблетките крият и механичен риск от задавяне или запушване на храносмилателния тракт, особено при малки кучета. При съмнение за поглъщане се препоръчва връзка с ветеринарен лекар и запазване на опаковката на продукта.

Отрови за гризачи

Захлаждането кара мишките и плъховете да търсят по-топли убежища, което често води до използване на родентициди в гаражи, мазета, дворове и домове. За кучетата тези препарати могат да бъдат изключително опасни – различните видове отрови действат по различен начин, като някои нарушават съсирването на кръвта и причиняват вътрешни кръвоизливи, а други засягат нервната система или вътрешните органи. Симптомите зависят от конкретния препарат и могат да включват слабост, повръщане, затруднено дишане, неврологични нарушения или необичайно кървене. Опасност съществува и ако кучето изяде отровен гризач. При съмнение за поглъщане не трябва да се изчаква появата на симптоми – нужна е незабавна ветеринарна помощ, а опаковката или снимка на етикета могат да бъдат важни за лечението.

Храни, които не са подходящи за кучето

Есенната кухня е богата на ябълки, ядки, сладкиши и подправки, но част от тях са опасни за кучетата.

• Царевични кочани – кучетата проявяват интерес към сладките зърна, но поглъщането на по-голямо парче от твърдата част носи риск от задавяне, нараняване на храносмилателния тракт или сериозно запушване на червата.
• Ябълкови семки – съдържат съединения, от които може да се освободи цианид. Количеството обикновено е малко и случайното поглъщане на няколко семки не води до тежко отравяне, но при достатъчно висока експозиция цианидът може да наруши използването на кислород от организма. Паднали ябълки в двора не бива да се оставят на достъпно за кучето място.
• Домашни сладкиши – шоколадът и какаото съдържат теобромин, токсичен за кучетата, като рискът зависи от вида шоколад, количеството и размера на животното. Макадамията също не трябва да се дава, тъй като причината за токсичността ѝ не е напълно изяснена, но приемът може да доведе до повръщане и неврологични признаци. Стафидите и гроздето при някои кучета могат да причинят остра бъбречна недостатъчност, с различна индивидуална чувствителност. Индийското орехче в малки количества обикновено не е сериозен проблем, но по-голям прием може да повлияе на сърдечната честота и кръвното налягане и да предизвика гърчове чрез съдържащия се в него миристицин.
• Лук и сродни растения – лук, праз, шалот и зелен лук присъстват в есенни ястия. Обикновено е нужно по-голямо количество за развитие на проблем, но най-сигурно е храна с тези съставки да не се споделя с кучето.
• Алкохол – освен напитките, опасност могат да представляват и сиропи или сурово тесто, съдържащо алкохол. Дори сравнително малко количество може да потисне нервната система и да доведе до повръщане, дезориентация, затруднено уриниране и дехидратация, а при по-голямо количество – до колапс и гърчове, като тежката интоксикация може да бъде животозастрашаваща.

Как да намалим риска

Сезонът носи възможности за разходки, игри и спокойни вечери с кучето, но изисква стопаните да следят какво поглъща животното, да съхраняват препаратите и опасните продукти извън неговия достъп и да не оставят неподходящи храни на леснодостъпни места. При съмнение за отравяне не трябва да се разчита, че симптомите ще отзвучат сами – навременната консултация с ветеринарен лекар остава най-сигурната реакция.

Качеството на домашната гроздова ракия зависи най-вече от суровината, чистотата на процеса и спазването на правилната технология на дестилация. За приготвянето ѝ са подходящи както ароматни сортове грозде като Мускат Отонел и Мискет, така и традиционни винени сортове като Димят, Ркацители, Совиньон Блан, Каберне Совиньон или Мерло. Ароматните сортове придават богат и силен мирис, а неутралните сортове – плътност и хармонично тяло на напитката.

Изборът на грозде и подготовката на кашата

Гроздето трябва да бъде напълно узряло и здраво, като захарността му в момента на беритбата е добре да бъде около 22-23%. При използване на преждевременно набрано или зелено грозде добивът на ракия е малък, а вкусът ѝ излиза кисел и тревист. Загнилите плодове пренасят бактерии, които могат да развалят целия материал.

Смачкването на гроздето освобождава сока, но от решаващо значение е чепките да бъдат отстранени, тъй като съдържат танини, смоли и зелени пигменти. По време на ферментацията и варенето те придават на ракията груб, стипчив и нагарчащ вкус.

Чистотата на съдовете е критична, за да се предотврати вкисването на материала от оцетни бактерии. Дървените каци и бурета се мият с горещ разтвор на сода за бъчви в доза 1 килограм сода на 40-50 литра вода, изплакват се обилно с чиста вода и се опушват със сяра. Пластмасовите бидони и иноксовите съдове се дезинфекцират с разтвор на калиев перманганат в доза 100 грама на 100 литра вода за 24 часа, след което също се изплакват обилно.

Ако естествената захарност на гроздето е ниска, тя може да бъде коригирана – добавянето на 1 килограм захар на 100 литра каша повишава захарността приблизително с 1%. Захарта никога не се сипва директно суха, а се разтваря предварително в малко затоплена гроздова мъст.

Ферментация на гроздовата каша

За да се спре развитието на диви бактерии, веднага след меленето може да се добави серниста киселина в доза около 100 мл на 100 литра. Няколко часа по-късно се внасят селекционирани винени дрожди и храна за тях, които гарантират сигурна, бърза и пълна ферментация. По време на процеса дрождите превръщат естествените захари на гроздето в етилов алкохол и въглероден диоксид, като се отделя и топлина.

За да се активират сухите винени дрожди, те първо се разтварят в малко хладка вода с температура около 30-35 градуса за 15-20 минути. Температурата на разтворените дрожди трябва да се изравни постепенно с тази на гроздовата каша, за да се избегне температурен шок за микроорганизмите.

Поддържането на подходяща температура в помещението е от решаващо значение. За бели сортове оптималната температура е между 18 и 22 градуса, а за червени – между 22 и 25 градуса. При температура под 15 градуса ферментацията спира, а при над 35 градуса дрождите умират и захарта остава непреработена.

Отделяният газ издига ципите и семките на повърхността, като образува т.нар. шапка. Тя трябва да се потапя и разбърква 2-3 пъти дневно, за да не изсъхва, да не завъжда оцетни бактерии и за да може сокът да извлече най-добрите аромати и багрила от ципите. Процесът обикновено трае между 10 и 21 дни. Ферментацията е напълно приключила, когато захарността падне до 0% на захаромера, мехурчетата спрат да излизат, а кашата започне да се избистря, като твърдите части паднат на дъното.

Дестилация и разделяне на фракциите

При дестилацията чрез загряване алкохолът се изпарява от кашата, преминава през охладителя (серпентината) и се кондензира отново в течност. Медните казани са най-добрият избор, тъй като медта свързва химически неприятните серни съединения и подобрява вкуса на дестилата. За да се предпази кашата от загаряне на дъното, казанът трябва да има решетка (двойно дъно), а огънят да се поддържа умерен и бавен.

По време на варенето ракията задължително се разделя на три части:

• Първак (чело): най-първото количество течност, което потича от казана – около 1 до 2% от общия обем на кашата, или приблизително 1 литър на 100 литра каша. Първакът е с много висок градус над 65-70%, но съдържа опасния метилов алкохол, ацетон и други отрови. Изхвърля се напълно и никога не се консумира.
• Тяло (сърце): същинската ракия за пиене. Започва да тече веднага след първака и продължава, докато алкохолният градус на струята падне до около 38-40%. Тази фракция събира най-добрите аромати и чистия етилов алкохол.
• Патоки (опашка): потичат, когато градусът на струята падне под 38%. Съдържат тежки висши алкохоли и киселини, които придават кисел вкус, замъгляват напитката и причиняват тежко главоболие. Събирането на ракията спира на този етап, а патоките се събират отделно и могат да се преварят при следващо варене.

При метода на двойна дестилация първото варене се прави бързо, без отделяне на фракции, до получаване на слаб дестилат с около 25-30 градуса. След това той се разрежда с чиста вода до 20 градуса и се преварява втори път, при което отделянето на първака и патоките става много по-прецизно, а ракията – изключително чиста.

Разреждане, отлежаване и законови изисквания

Свежо сварената ракия обикновено е с висок градус над 55-60% и притежава по-остър вкус. За да се свали градусът до приятните за пиене 40-45 градуса, се използва само дестилирана, деминерализирана или много мека изворна вода. Обикновената чешмяна вода съдържа калциеви и магнезиеви соли, които правят ракията мътна. Като ориентир: 10 литра ракия с градус 60%, разредена до 45%, изисква точно 3,3 литра дестилирана вода. Водата се сипва бавно, на тънка струя, при постоянно разбъркване. След разреждането ракията се оставя да почине поне 10-14 дни, за да се подмлади и стабилизира.

За развиване на по-мек вкус и красив цвят могат да се прилагат няколко метода:

• Дъбово буре: отлежаване от 6 до 24 месеца, което придава кехлибарен цвят, ванилов аромат и дървесна мекота.
• Черничево буре: за 1 до 3 месеца придава бърз златист цвят и специфична сладост.
• Дъбов или черничев чипс: при липса на буре – около 1 до 3 грама чипс на литър, поставен в тензух, за 2 до 4 седмици.
• Карамелизация: добавяне на около 50 мл захарен карамел на 3 литра, което омекотява паренето и коригира цвета.

Според българското законодателство варенето на ракия за лични нужди трябва да се извършва в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране, със съдове до 1000 литра. Всяко семейство има право да произведе до 30 литра ракия годишно на намалена акцизна ставка.

От гледна точка на здравето най-важно е да се внимава с метиловия алкохол, който се образува от растителния пектин в чепките и ципите. Ронкането на гроздето и задължителното изхвърляне на първия 1-2% от първака гарантират, че в напитката няма да останат токсични съединения. Спирането на събирането навреме, при около 38 градуса на струята, предпазва ракията от тежките масла, които причиняват силно главоболие и махмурлук.

Село Нова Черна, община Тутракан, област Силистра, бе домакин на 14-ото издание на Фестивала на мамалигата. Събитието отново събра на едно място традиции, фолклор и кулинарни рецепти от двете страни на река Дунав, съобщи Българското национално радио.

Центърът на селото се изпълни с песни, танци, занаятчийски щандове и кулинарни демонстрации, а в центъра на празника, както подобава, беше царевичната мамалига.

Гости от Румъния с автентични рецепти

Във фестивала тази година участваха и гости от Румъния – от Гюргево, Кирнодж и от село Извоареле. Според организаторите Извоареле е едно от българските села отвъд Дунава, където българският език и традициите все още се пазят.

На празничните маси румънските гости представиха различни рецепти – от класическия качамак до просеник със сладко от сливи и лучена яхния. В Нова Черна през целия ден се усещаше ароматът на царевично брашно, масло и сирене.

Рецептата „Трите шепи“

Сред любопитните местни предложения беше рецептата от село Преславци, наречена „Трите шепи“. Начинът на приготвяне е описан така: „Слага се една шепа царевично брашно по-едро смляно и се запържва с масло. След това се добавя една шепа сирене и една шепа кашкавал и една водна чаша с вода. Бърка се хубаво и след като е готово, се яде с много любов.“

Организатори

Фестивалът на мамалигата се организира от Народно читалище „Васил Йорданов-1942″, община Тутракан и кметството в Нова Черна.

Инспектори на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Сливен установиха нерегламентиран добив на конско месо и изхвърляне на странични животински продукти от копитни животни. Проверката е извършена съвместно със служители на ОДМВР в землището на село Самуилово, община Сливен.

Какво откриха инспекторите

В местността „Кашлатарла“, в близост до река Асеновска, са установени странични животински продукти от копитни животни. На място е заловено лице, което превозвало с моторно превозно средство около 150 кг такива продукти, предназначени за изхвърляне в местността.

При последвалите действия на адрес в село Самуилово, свързан със същото лице, е установен добив на конско месо. В постройка в имота е открито помещение, оборудвано за месодобив, както и хладилна камера и фризер за съхранение на месо. Във фризера са намерени девет полиетиленови торби с конско месо с общо количество около 200 кг.

Мерки след проверката

За констатираните нарушения ще бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения. За установените количества конско месо и странични животински продукти е издадено разпореждане за насочването им за унищожаване в екарисаж.

При съмнение за нередност гражданите могат да подадат сигнал на горещия телефон 0700 122 99 или чрез онлайн формата за контакт на официалния сайт на Агенцията по безопасност на храните.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обяви две нови огнища на шарка по овцете и козите в област Кюстендил – в село Пастух, община Невестино, и в село Нови чифлик, община Кюстендил. И в двата случая става дума за първично възникнали огнища в животновъдни обекти.

Огнището в село Пастух

В животновъдния обект в село Пастух се отглеждат 29 дребни преживни животни. Около огнището е определена 5-километрова защитна зона, в която влизат селата Ваксево, Друмохар, Еремия, Мърводол, Пастух и Четирци от община Невестино, селата Вуково и Скрино от община Бобошево, както и селата Блато и Локвата от община Бобов дол.

Определена е и 20-километрова надзорна зона, която обхваща град Бобов дол и редица села от неговата община, град Бобошево с част от населените места в общината, град Дупница и села от община Дупница, град Кочериново със селища от своята община, град Кюстендил с множество села от общината, град Рила и село Смочево, допълнителни села от община Невестино, както и селата Бучино, Дренково, Клисура и Лисия от община Благоевград.

Огнището в село Нови чифлик

Във втория животновъден обект, в село Нови чифлик, се отглеждат 8 дребни преживни животни. Защитната зона от 5 километра около това огнище включва селата Багренци, Берсин, Гирчевци, Горна Гращица, Граница, Долна Гращица, Катрище, Нови чифлик и Търновлаг от община Кюстендил, както и селата Лиляч, Невестино и Неделкова Гращица от община Невестино.

20-километровата надзорна зона обхваща град Бобов дол и части от общината му, град Бобошево с част от неговите села, отделни села от общините Дупница и Кочериново, град Кюстендил с голям брой населени места от общината, допълнителни села от община Невестино, както и селата Байкалско, Драгомирово, Житуша, Извор, Кленовик и Углярци от община Радомир и село Блатешница от община Земен, област Перник.

Мерки за контрол и ограничения

Предприети са мерки за контрол и ликвидиране на заболяването съгласно разпоредбите на европейското и националното законодателство. В населените места, попадащи в определените защитна и надзорна зона, се въвеждат ограничителни мерки, включително забрана за придвижване на овце и кози, с изключение на животни, предназначени за незабавно клане при определени условия.

• Животните в зоните трябва да се отглеждат при оборен режим.
• В животновъдните обекти в двете зони ще бъде извършено преброяване и актуализация на данните в Интегрираната информационна система „ВетИС“.
• Предвиден е официален ветеринарномедицински контрол на обектите.
• За суровото мляко от засегнатите райони се прилагат специални изисквания за придвижване и преработка съгласно действащото законодателство.

От 2004 г. насам ветеринарният лекар Данаил Николов се занимава с опазването на застрашени от изчезване стари български породи стопански животни. Историята му започва с малък кредит и 150 овце, а днес, повече от две десетилетия по-късно, той продължава да отглежда животни не само заради производството на мляко и месо, но и за да запази старите породи, пише Нова тв.

От малко стадо до стотици животни

Николов отглежда медночервената българска овца, българското родопско говедо и калоферската дългокосместа коза. Това са стари местни породи, които са запазили голяма част от естествените си инстинкти. По думите му те са устойчиви, непретенциозни към храната и приспособени към трудни терени и условия на отглеждане.

„Без любов и привързаност към животните няма как да се работи тази работа“, казва Николов.

През 2007 г. той купува стадо от възрастен животновъд, който се отказва от занаята заради напредналата си възраст. За десет години Николов успява да увеличи броя на животните си до 600.

Защо старите породи отстъпват място

Въпреки предимствата си старите местни породи остават на заден план в съвременното животновъдство, където водеща е високата продуктивност. „Намаляването на тези животни като бройка се дължи на тяхната по-ниска продуктивност. Съвременното животновъдство гони високи добиви, когато става дума за мляко“, обяснява ветеринарният лекар.

Стадата намаляват

Днес тенденцията в стопанството на Николов е обратна на тази отпреди години. Овцете са намалели до 300, кравите – от 80 на 20, а козите – от 150 на 50. Основната причина не е липсата на желание на стопанина да продължи работата си, а недостигът на хора, готови да се занимават с тежкия труд в животновъдството. Намирането на работници става все по-трудно, а поддържането на големи стада – почти непосилно.

Освен липсата на работна ръка животновъдите се сблъскват и с трудности при използването на пасищата. „Селата се напълниха с граждани, със светски настроени хора. Почваме да им пречим все повече. Превземат ни пасищата“, споделя Николов.

Така стопанинът, който преди години успява да увеличи стадата си до стотици животни, днес е принуден постепенно да ги съкращава.

Пълният преработващ цикъл на пчелния восък – топене, филтриране, автоклавиране, домашно производство на восъчни основи и контрол за фалшификати – е критичен елемент от технологията във всяко пчеларско стопанство. Причината е, че восъкът акумулира остатъци от препарати срещу акари и пестициди, а също така е основен вектор за пренос на опасни заболявания по пилото, сред които най-тежкото е американският гнилец.

Защо обикновеното претопяване не е достатъчно

Пчелният восък се синтезира от восъчните жлези на работничките на възраст между 12 и 18 дни и служи за изграждане на шестоъгълните килийки в питите – място за отглеждане на пилото и за съхранение на мед и прашец. Качеството на восъка в кошера пряко определя здравето, жизнеността и продуктивността на пчелното семейство.

Американският гнилец се причинява от спорообразуващата бактерия Paenibacillus larvae. Нейните спори имат дебела многопластова обвивка, която ги предпазва от изсушаване, ултравиолетова радиация и повечето стандартни дезинфекционни средства. Те запазват жизнеспособността и вирулентността си в продължение на десетилетия – в суха среда, в остатъци от стар восък и по пчеларския инвентар.

Обикновеното топене на восък при температури около 60–80°C, както се практикува в слънчевите восъкотопилки или чрез проста водна баня, не унищожава спорите. При тези температури восъкът се претопява, но спорите на гнилеца остават напълно жизнеспособни и при изработването на нови восъчни основи предизвикват ново огнище на инфекцията – което превръща восъка в механизъм за разпространение на болестта в регионален мащаб.

Автоклавиране – единственият сигурен метод

Единственият научно доказан метод за пълна биологична дезактивация на восък, замърсен със спори на американски гнилец, е третирането му под високо налягане и висока температура в специални автоклави или промишлени стерилизатори. За пълното унищожаване на спорите на Paenibacillus larvae се изисква автоклавиране при температура от минимум 121°C (250°F), под налягане от 1 до 1,5 атмосфери (около 1,5 – 2 bar), в продължение на не по-малко от 30 до 45 минути след достигане на параметрите в цялата маса на восъка.

Процесът изисква прецизен контрол, тъй като восъкът е органично вещество с ниска топлопроводност и при прекалено високо налягане или неправилно температурно управление може да загуби пластичните си качества. Поради специфичния физичен характер на восъка – той плува върху водата и не се смесва с нея – стерилизацията се извършва най-често в присъствието на водна пара под налягане или чрез предварително кипване в затворени автоклавни съдове от неръждаема стомана, марка AISI 316 или подобна.

Домашно производство на чисти восъчни основи

След термичната и автоклавната обработка следва рафиниране, избистряне и формоване на восъчни основи. Домашното производство гарантира на пчеларя пълен контрол върху чистотата на суровината и елиминира риска от получаване на основи, смесени с парафин или чужди примеси.

Преди формоването восъкът се изчиства от механични примеси – частици от пашкули, остатъци от изпражнения на ларви, прашец, мъртви пчели и минерален прах – чрез двуетапно претопяване:

• Първично топене и утаяване: суровите пити се разтопяват във вода и восъкът се прецежда през сито от неръждаема мрежа с отвори 0,2–0,3 мм. Течността се оставя да се охлажда бавно в продължение на 24 до 48 часа, при което механичните примеси и разтворимите утайки се наслояват на дъното, образувайки т.нар. „мръсна долна утайка“ (черник), която се остъргва механично след пълното втвърдяване.
• Вторично пречистване и киселинна обработка: чистият восък се претопява отново в съд от неръждаема стомана или емайл (алуминиеви съдове се избягват строго, тъй като восъкът реагира с алуминия и потъмнява трайно). Добавят се малко чиста вода и лимонена киселина (около 1–2 грама на литър вода) или оцетна киселина, което коагулира фините колоидни примеси и придава златисто-жълт цвят.

В домашни или занаятчийски условия восъчните основи се изработват по два основни метода – чрез силиконови матрици (преси) или чрез гравирани ролкови валяци. Най-достъпният и популярен за домашни условия е методът със силиконови матрици. Използват се двукомпонентни силиконови матрици на платинена основа, които копират клетъчната структура на естествената пита, с размер на килийката „рут“ или „дадан-блат“ с диагонал около 5,4 мм, или 5,1 мм за борба с акарите.

Процедурата включва приготвяне на разделителен разтвор от вода с малко течен сапун или специален разделящ агент, за да не залепва восъкът за матрицата; изливане на дозирано количество разтопен восък с температура около 68–72°C върху долната половина на матрицата; плавно и равномерно затваряне и пресоване на горната част, за да се разлее восъкът и оформи тънка, здрава основа; и накрая охлаждане за около 30–60 секунди, след което готовата основа се отлепя, краищата се изрязват по шаблон и се оставя да се доизсуши на равна повърхност.

Как се разпознават фалшификати с парафин и стеарин

Високата пазарна стойност на чистия пчелен восък и значително по-ниската цена на нефтохимичните продукти (парафин, церезин) и мазнините (стеарин, животинска лой) правят фалшифицирането на восъка сериозен проблем на пазара. Примесите влошават физичните свойства на восъка – основите стават крехки през зимата и се деформират лесно в кошера при високи летни температури под тежестта на пчелното семейство, а химичните съединения могат да бъдат токсични за пчелите и да нарушат восъкоотделянето.

Чистият натурален восък съдържа над 300 отделни съединения, предимно сложни естери (около 70–75%), свободни мастни киселини, въглеводороди и мастни алкохоли. Плътността му при 20°C е около 0,950–0,965 g/cm³, точката на топене е в интервал от 62 до 65°C, а при счупване разломът е матов и зърнест, никога гладък или стъклен. Парафинът, за сравнение, е смес от алкани с дълга въглеродна верига, добита от петрол, с по-ниска точка на топене (50–58°C), дава гладка и лъскава повърхност при счупване, а при претриване между пръстите се размазва в мазен филм. Стеаринът е смес от стеаринова и палмитинова киселина, която повишава твърдостта на восъка, но променя киселинния му баланс и кристалната структура.

Пчеларят може да извърши няколко бързи теста в домашни условия:

• Тест с водноетанолов разтвор: приготвя се воден разтвор на спирт с концентрация, при която парченце чист восък плува точно по средата или едва потъва. Тъй като парафинът е с по-ниска плътност (0,87–0,91 g/cm³), при примеси над 10–15% парчето восък изскача и плува на самата повърхност на течността.
• Температурен тест на счупване: малко парче восък се охлажда в хладилник до около 10–12°C и се счупва рязко. Чистият восък дава сухо, зърнесто счупване с видими кристали. Ако повърхността е гладка, лъскава или жилава и се огъва, без да се счупи чисто, восъкът е силно вероятно фалшифициран с парафин или церезин.
• Тест с разтваряне в горещ бензин или терпентин: чистият восък се разтваря напълно в терпентин или бензин при стайна температура или леко затопляне. При наличие на определени парафини в разтвора се образува бяла утайка или мътна суспензия.
• Термичен тест на топящата се капка: малко парче восък се поставя върху загрята метална пластина. Чистият восък се топи равномерно и при изгаряне отделя специфичен аромат на мед, прополис и цветен прашец. При наличие на парафин или стеарин се усеща остра миризма на изгорена свещ или нефтопродукти.

Добри практики в стопанството

Инвестицията в надеждно оборудване за автоклавиране на восъка е най-ефективната превантивна мярка срещу разпространението на американски гнилец и други опасни заразни болести по пилото. Самостоятелното производство на восъчни основи у дома чрез качествени силиконови матрици гарантира независима проследимост, чистота и добро приемане на основите от пчелните семейства. Познаването на физичните свойства на восъка и методите за контрол срещу фалшификации с парафин и стеарин дава на пчеларя увереност, че в кошера влиза единствено автентичен, биохимично чист пчелен продукт.

Индексът на цените на храните на Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) е достигнал средно 136,0 пункта през септември 2026 г., което е с 1,5% повече в сравнение с август и с 5,8% повече спрямо същия месец на предходната година. Данните са публикувани в петък от ФАО, която проследява месечните промени в международните цени на кошница от световно търгувани хранителни стоки.

Причини за покачването

Според главния икономист на ФАО Максимо Тореро, световните цени на стоките се покачват постоянно и все по-широкообхватно, тъй като смущенията в Ормузкия проток и в Черно море се съчетават с климатични сътресения, като това оказва натиск върху енергетиката, транспорта и ключовите хранителни стоки. „Ако се запазят, този натиск скоро ще се отрази на потребителските цени на храните, особено в страните, зависими от вноса на храни и енергия“, каза Тореро.

Зърнени култури

Индексът на цените на зърнените култури на ФАО се е увеличил с 5,1% спрямо август и е средно с 17,2% по-висок от нивото си от септември 2025 г. Световните цени на пшеницата са нараснали с 6,3% заради логистични ограничения в Черноморския регион и сухо време в части от Северна Америка преди сеитбата. Цените на царевицата са се повишили с 5,6% спрямо предходния месец поради опасения относно добивите в Съединените американски щати, намалена наличност за износ в Бразилия и прекъсвания на търговията в Черно море. Продължаващата несигурност относно корабоплаването през Ормузкия проток е оказала допълнителна подкрепа на цените на суровините за биогорива, каквато е и царевицата.

Индексът на цените на всички видове ориз на ФАО се е увеличил с 1,4%, след като котировките на сорта Indica са се повишили на фона на опасения за времето и сезонно по-ограничени доставки.

Растителни масла

Индексът на цените на растителните масла на ФАО се е увеличил с 0,9% спрямо август. Повишението отразява по-високите световни цени на палмовото масло, свързани със силното глобално търсене на внос и опасенията относно въздействието на сухото време върху перспективите за производство в Югоизточна Азия.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ одобри изменения в схемата за кредитиране на инвестиционни проекти от Фонда. Кредити ще се отпускат за реализиране на одобрени проекти по интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г.

За кои интервенции се отпускат кредитите

Схемата обхваща следните интервенции от СПРЗСР 2023-2027 г.:

• интервенция II.Г.1 – „Инвестиции в земеделските стопанства“;
• интервенция II.Г.1.1 – „Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда“;
• интервенция II.Г.5 – „Инвестиции в инфраструктура за напояване“;
• интервенция „Инвестиции в лозаро-винарския сектор„;
• интервенция „Преструктуриране и конверсия на лозя“;
• интервенция „Инвестиции в екологични съоръжения“.

Според ДФЗ прилагането на кредитирането ще допринесе за усвояване на средствата по инвестиционните проекти. Срокът на действие на схемата съвпада със срока за прилагане на интервенциите от СПРЗСР 2023-2027 г.

Условия за кандидатите

Средствата по кредита се предоставят пряко от Държавен фонд „Земеделие“. Право да кандидатстват имат бенефициери, които имат сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочените интервенции.

Общият максимален размер за един кандидат по проект за целия период на прилагане на схемата по всички допустими интервенции е до 900 000 евро. Отпусканият кредит за един кредитополучател е в размер до 90% от размера на полагащата се безвъзмездна финансова помощ съгласно сключения договор по СПРЗСР 2023-2027 г., намален с изплатените авансови и/или междинни плащания.

Кредитите се олихвяват с годишен лихвен процент, равен на референтния лихвен процент, приложим към датата на сключване на договора за кредит, но не по-нисък от определения от Управителния съвет на ДФЗ за съответната година.

Как се подават заявленията

Периодът за прием на заявления за предоставяне на кредит се определя със заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Кандидатите подават заявления по образец за искане на кредит и за усвояване на кредит заедно с всички необходими документи през Системата за електронни услуги (СЕУ).

Рекуператорите на топлина са сред техническите решения, които фермерите все по-често прилагат, за да ограничат разходите за отопление и климатизация в животновъдните обекти. Устройствата оползотворяват топлинната енергия от изходящия замърсен въздух, за да затоплят постъпващия отвън чист въздух, без двата потока физически да се смесват.

Принцип на работа

В основата на системата стои топлообменна матрица – плочести или тръбни топлообменници от устойчиви материали като пластмаса или специално обработен алуминий, подредени в тънки съседни канали. Отработеният въздух от сградата, който е топъл, влажен и съдържа амоняк, преминава през един комплект канали, а пресният студен въздух отвън – през съседните. Топлината преминава през стените на топлообменника по естествен път, без потоците да се смесват.

Тъй като животновъдният въздух съдържа висок процент прах и влага, фермерските рекуператори разполагат с автоматични системи за изплакване под налягане или специални филтри, които предпазват каналите от запушване. Съвременните модели постигат ефективност на преноса между 60 и 85%. При температура в халето от +20°C и външна температура от -5°C пресният въздух влиза в помещението затоплен до около +10 до +15°C, без да се изразходва допълнително гориво.

Рентабилност и пример от птицевъдството

Рентабилността на рекуператора зависи от вида отглеждани животни и от климатичните условия. Най-бърза възвращаемост носят инсталациите при птици и прасета. Икономията на газ или електричество през зимния сезон варира между 40% и 70%, а срокът на откупуване обикновено е между 2 и 4 години за птицеферми и свинеферми. Освен икономията на гориво, подобреният микроклимат намалява разхода на фураж с 2-4%, тъй като животните не изразходват метаболитна енергия за затопляне. Намаляването на влажността с 15-20% и поддържането на постоянна вентилация снижават заболяемостта от бронхопневмонии и употребата на антибиотици.

В сектор Птицевъдство рекуператорите са особено рентабилни, защото изискванията за висока температура – 32°C при подрастващите птици – съвпадат с нуждата от интензивна вентилация за извеждане на влагата.

Примерно изчисление за птицеферма с капацитет 30 000 бройлера и площ на халето 1500 м², при производствен цикъл от 42 дни (около 6 цикъла годишно, от които 3 зимни/преходни цикъла с активно отопление), илюстрира механизма. Традиционното отопление в примера е на пропан-бутан, при среден разход без рекуператор от 12 000 литра годишно и цена от 0,72 € на литър без ДДС.

При средна ефективност на рекуператора от 60% за подгряване на пресния въздух, спрямо минимум 50% реална икономия на целия обект, се реализират спестени средства от гориво на година. Допълнителна полза идва от подобрението на конверсията на фуража (FCR) – при подобрение с 1,5% за 30 000 бройлера през 3 зимни цикъла се спестяват около 3,5 тона фураж годишно, което възлиза на над 1530 € икономия. Намалената относителна влажност и по-ниското съдържание на амоняк допълнително редуцират респираторните заболявания и свързаните разходи за лекарства.

Инвестицията в примера включва инсталиране на 2 броя фермерски рекуператора с общ капацитет около 20 000 m³/h, с автоматично почистване и монтаж, на стойност около 16 360 €, при допълнителен разход за ток за вентилаторите от около 610 € годишно. Срокът на пълно откупуване остава между 36 и 38 месеца, след което системата носи постоянна чиста печалба на стопанството.

Алтернативни методи за икономия на енергия

Освен рекуператорите на топлина, в практиката се прилагат и няколко допълващи подхода за оптимизация на разходите за отопление и микроклимат във фермите, насочени към оползотворяване на отпадъчна енергия, използване на възобновяеми източници и насочено инфрачервено греене.

• Инфрачервено отопление (лъчисто отопление): Инфрачервените тръбни или газови излъчватели затоплят директно повърхностите под тях – пода, постелката и самите животни, без да губят енергия за загряване на междинния въздух. Методът е оптимален за родилни сектори, прасета за угояване и бройлери, като поддържа пода сух и намалява появата на пододерматити. Спестяванията достигат 30-50% по-нисък разход на гориво спрямо конвенционалното въздушно отопление.
• Слънчеви въздушни колектори (слънчева вентилация): Системи от типа SolarWall използват слънчевото греене през есенно-зимния период за предварително затопляне на влизащия въздух. Южната стена или покривът на фермата се облицоват със специални перфорирани тъмни метални панели, които слънцето нагрява, а вентилационната система засмуква пресния въздух през отворите им. Въздухът влиза в сградата затоплен с 10 до 25°C над външната температура в слънчеви дни, дори при минусови стойности навън, като намалява годишната нужда от пиково отопление с 20-40%.
• Дълбока компостираща постелка (биологично отопление): Методът е популярен при говедовъдството и овцевъдството. Смес от въглеродно богати съставки – дървесен чипс, стърготини или слама, се смесва с екскрементите на животните, а редовното аериране на постелката стимулира аеробна микробиална ферментация. Процесът поддържа температура от 45 до 55°C в слоя и елиминира напълно нуждата от изкуствено отопление за възрастните животни, като същевременно създава органичен тор.
• Термопомпи тип „Въздух-Вода“ или „Вода-Вода“ с геотермални сонди: Използват електричество за извличане на топлина от подпочвените води, почвата или външния въздух и я отдават чрез водно подово отопление или водно-въздушни конвектори. При коефициент на преобразуване (COP) от 3,5 до 4, за всеки 1 kWh консумирана електроенергия се получават 3,5 до 4 kWh топлинна енергия, а разходите за енергия намаляват с 60-70% спрямо стандартното отопление на ток или газьол.
• Секциониране на халетата и зонирано регулиране: Вместо еднаква температура в цялата сграда, се прилагат брезентови автоматизирани прегради и зонирано отопление. През първите седмици от отглеждането животните се ограничават в 30-50% от общия обем на халето, където единствено се отопляват и вентилират. С нарастването им и развитието на собствената им терморегулация преградите постепенно се отварят, което спестява 25-35% от горивото за първите критични седмици от производствения цикъл.