Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход

Новини от земеделието и селското стопанство в България

Средна брутна заплата в селското стопанство: 1 040 евро през юни 2026 г.

Новини 12.08.2026

Работник в земеделско стопанство — средна брутна заплата в селското стопанство

Средната брутна работна заплата в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ е достигнала 1 040 евро през юни 2026 г., сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). За второто тримесечие като цяло средната брутна заплата в бранша е 1 031 евро — с 19,5% повече спрямо първото тримесечие на годината.

Помесечна динамика на заплатата

Възнагражденията в аграрния сектор са се движили нагоре в рамките на второто тримесечие. Средната брутна месечна заплата за април е възлизала на 1 031 евро, за май — на 1 022 евро, а за юни — на 1 040 евро, по данни на НСИ.

За сравнение, средната брутна месечна работна заплата за цялата страна за второто тримесечие на 2026 г. е 1 444 евро. Най-високото възнаграждение — 3 079 евро — е регистрирано в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, а най-ниското — 918 евро — в „Хотелиерство и ресторантьорство“.

Средната брутна месечна работна заплата в цялата страна по месеци е: 1 476 евро за април, 1 434 евро за май и 1 421 евро за юни 2026 г. На годишна база, през второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г., средната месечна заплата в обществения сектор е нараснала с 4,8%, а в частния сектор — с 11,5%.

Брой на наетите в аграрния сектор

Броят на наетите лица в „Селско, горско и рибно стопанство“ се е увеличавал постепенно в рамките на второто тримесечие: 60 482 души през април, 60 979 души през май и 62 882 души към края на юни 2026 г.

Спрямо първото тримесечие на 2026 г. заетите в сектора са с 5% повече. В сравнение с юни 2025 г. обаче броят им е намалял с 3 100 души, което представлява спад от 4,8%.

Общи данни за заетостта в страната

Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в цялата страна към края на юни 2026 г. достига 2,37 млн. души по предварителни данни на НСИ. Това е ръст от 14 800 души, или 0,6%, в сравнение с края на март 2026 г. В сравнение с края на юни 2025 г. обаче общият брой на наетите намалява с 16 700 души, или с 0,7%.

ДФЗ преведе още 2,8 млн. евро преразпределително подпомагане за кампания 2025

Новини 12.08.2026

Земеделски площи — преразпределително подпомагане за малки и средни стопанства

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) извърши окончателното плащане по интервенцията „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“ (ДП-ОПДУ) за Кампания 2025 г. По сметките на 42 865 кандидати са постъпили 2 809 029 евро, с което преразпределителното подпомагане за кампанията е приключено.

Ставка и нормативна основа

Общият размер на плащането е 120,72 евро на допустим хектар, определен със Заповед № РД 09-710 от 26.06.2026 г. на министъра на земеделието и храните. Първият транш по същата интервенция беше изплатен на 30 март тази година — тогава ДФЗ превежда 79 368 822 евро при ставка от 118,12 евро/ха. Разликата от 2,60 евро/ха представлява доплащане по интервенцията, отразено в настоящото финално плащане.

С приключването на окончателната оторизация общо оторизираните средства по ДП-ОПДУ за Кампания 2025 г. достигат 82 177 851 евро.

Цел и обхват на интервенцията

Инструментът за допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост е част от Общата селскостопанска политика (ОСП). Целта му е да гарантира справедливост при разпределението на подпомагането — средствата се пренасочват от по-големите към по-малките или средните земеделски стопанства.

  • Финансовата подкрепа се предоставя за стопанства с площ до 600 ха.
  • Обхваща първите 30 ха от заявените и допустими площи по интервенцията за Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ).
  • За стопанства с площ до 30 ха подкрепата се изчислява спрямо съответния брой хектари, допустими по ОПДУ.

Напояване на овошки: защо сега е последният подходящ момент

Новини 11.08.2026

Напояване на овошки в овощна градина през лятото

Напояването на овошки в момента е задължително за по-късните сортове — ябълки, круши, сливи, праскови и дюли. В тази фаза плодовете им продължават да нарастват и без достатъчно вода те не могат да развият максималния си потенциал. Паралелно с това в летния период протича залагането на плодните пъпки, което също изисква оптимална почвена влажност.

Кога поливането е наложително и кога може да се пропусне

Решението дали да се полива се взима индивидуално за всяка градина. Вземат се предвид валежите за периода, видът и размерът на дръвчето, както и конкретната му нужда от вода. Там, където почвата е достатъчно влажна вследствие на скорошни дъждове, поливането може да се пропусне. Ако обаче не е имало дъжд и почвата е суха, веднага трябва да се направи поне една поливка. По принцип това е последното необходимо напояване за овощните дръвчета в сезона.

Защо по-късните поливки са вредни

Поливането след подходящия момент не е желателно. По-високата влажност провокира вторичен растеж на летораслите, а също и преждевременно развитие на листните пъпки. Това забавя узряването на дървесината до есента и крие сериозна опасност растенията да не се закалят навреме. При студена и суха зима подобно закъснение може да доведе до измръзване на отделни растителни части.

Как се полива правилно

Правилата за поливане в дворните градини важат изцяло и за овощните дръвчета. Ключовите препоръки са:

  • Не се използва студена вода — например от дълбоки кладенци. При липса на подходяща вода е по-добре да не се полива, отколкото растенията да бъдат наранени от температурен стрес.
  • Водата може предварително да се темперира — напълнете по-големи съдове и оставете водата да достигне естествена температура преди употреба.
  • Не се полива със силна струя и листата на дръвчетата не трябва да се мокрят. При по-малко на брой овошки се препоръчва използването на лейка, а при по-голям брой — разпръсквачи.
  • Поливането се прави сутрин рано или късно вечер. В най-горещите части на деня голяма част от водата се изпарява, преди да достигне корените.

Мулчирането пази влагата

За да се запази влагата след поливане или след дъжд, почвата около стъблото на дръвчето — в т.нар. околостъблена чаша — може да се мулчира. Тази мярка е особено препоръчителна при високи температури, когато почвената повърхност изсъхва бързо. За мулч се използват естествени материали: растителни остатъци, чисти от болести и неприятели, слама, дървесни стърготини и подобни. Преди нанасянето на мулча почвата трябва леко да се разрохка, за да се осигури достъп на въздух до корените.

Фонд от 1,5 млн. лири в подкрепа на психичното здраве на британски фермери

Новини 11.08.2026

Фермер в полето — психично здраве на фермери и подкрепа за благосъстояние

Министерството на околната среда, храните и селските райони на Великобритания (Defra) откри фонд от 1,5 милиона британски лири в подкрепа на психичното здраве и бизнес устойчивостта на фермери в цяла Англия. Кандидатстването по разширения грант за благосъстояние на фермерите е отворено до обяд на 9 септември, а финансирането ще бъде налично в рамките на следващите три години.

Към кого е насочена схемата

Грантът не е предназначен за отделни земеделски производители, а за организации, които вече работят в тясно сътрудничество със земеделски общности. Целта е тези организации да разширят целенасочената подкрепа — както за личното благополучие на фермерите, така и за устойчивостта на техния селскостопански бизнес.

Какви предизвикателства признава Defra

От ведомството посочват редица фактори, които могат да влияят неблагоприятно върху благосъстоянието на земеделските производители: дългото работно време, изолацията, финансовият натиск, непредсказуемото време и специфичните изисквания при управлението на селскостопански бизнес.

„Земеделието е в основата на нашата хранителна система и икономика на селските райони, но знаем, че много фермери са изправени пред значителни предизвикателства“ — заявиха от Defra.

Учени разработиха биопластмаса от царевичен протеин, която се разгражда за 4 седмици

Новини 11.08.2026

Прозрачно фолио от биопластмаса на растителна основа върху лабораторна маса

Изследователи от Вагенинген (Нидерландия), заедно с колеги от Амстердам и Китай, са разработили нова биопластмаса на растителна основа, която се разгражда естествено в природата, като същевременно е по-здрава и по-устойчива на вода в сравнение с досегашните биопластмаси. Откритията са публикувани в списанието „Nature Communications“.

Вдъхновение от паяжината

Производството на пластмаса от растения не е новост, но съчетаването на здравина, водоустойчивост и способността за биологично разграждане се оказва изключително трудно постижимо. Нидерландско-китайският екип е решил тази задача с материал, наречен „плантимери“ — прозрачно фолио с дебелина, сравнима с тази на торби за тежки отпадъци.

При разработването на материала изследователите са се вдъхновили от начина, по който паяците изплитат своите мрежи от тънки нишки. Основната суровина е зеин — протеин, добиван от царевица, използван от десетилетия за производство на влакна и биопластмаси.

Как се произвежда материалът

Изследователският екип разтваря протеина в смес от етанол и вода и го довежда до т.нар. преходна точка, при която се образува гъста, вискозна протеинова фаза. Докторантът Иджие Уанг след това екструдира материала през малък отвор и го разточва на тънки листове, след което го оставя да изсъхне — така се получават както влакна за текстил, така и пластмасово фолио.

„Най-забележителното нещо се случва по време на обработката“, казва Ренко де Врийс, доцент по физична химия и мека материя. Механичните сили при екструдирането или разточването променят структурата на протеиновите вериги — от пружиноподобни форми (алфа-спирали) те се превръщат в плоски структури (бета-листи), които се преплитат и образуват кръстосани връзки без никакви химически добавки. Резултатът е пластмаса, по-здрава от широко разпространения полиетилен (PE), и малко по-малко здрава от метала.

„Природата използва същата стратегия доста често“, казва Де Врийс. „Паяжината е най-известният пример, но подобни протеинови мрежи придават здравина и на лепилото на мидите, и на зъбците в прилепващите дискове на калмарите. Познавахме този механизъм само при животните. Не очаквах да постигнем същия ефект с растителен протеин.“

Водоустойчивост и биоразградимост

Едно от основните предизвикателства при биопластмасите е постигането на добра водоустойчива бариера при запазване на функционалността. „Плантимерите“ абсорбират 25% от собственото си тегло след един час под вода — значително по-малко в сравнение с пластмасите на соева основа, при които тази стойност достига около 175%. Конвенционалният PET все още се представя по-добре, поглъщайки не повече от 0,1%.

По-голямата част от материала се разгражда биологично в рамките на четири седмици, без да оставя микропластмаси в природата. Де Врийс вижда перспективи именно в селското стопанство, където биоразградимостта нерядко е по-важна от максималната производителност.

Ваутер Пост, изследовател от Университета в Утрехт и специалист по технологии за устойчиви пластмаси, който не е участвал в проучването, посочва и по-широко приложение: „Тъй като тези пластмаси се разграждат биологично, те биха могли да се превърнат в интересна алтернатива за продукти за еднократна употреба като прибори за хранене, чинии и сламки, където европейските регламенти стават все по-строги през последните години.“

Предизвикателства пред мащабирането

Материалът все още е в ранен етап на развитие. Към момента китайските изследователи са произвели около един квадратен метър фолио. Мащабирането на производството изглежда технически осъществимо, но набавянето на царевичен протеин остава предизвикателство. „Протеините са ценни и се конкурират с хранителните продукти и фуражите“, признава Де Врийс.

Затова екипът вече проучва алтернативни суровини — пера от сектора на домашните птици и отпадъчни потоци от производството на бира. Пост добавя, че ще са необходими допълнителни приложни изследвания, преди материалът и производственият процес да се превърнат в реални опаковъчни продукти.

„В сравнение с традиционните пластмаси биопластмасите все още са относително примитивни“, казва Де Врийс. „Но ние не искаме пластмасовите отпадъци да се натрупват в природата. Биопластмасите, които се разграждат естествено, предлагат обещаващо решение. Просто ще отнеме време и ще са необходими по-нататъшни изследвания.“

Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ иска извънредна помощ от МЗХ

Новини 10.08.2026

Производител на плодове и зеленчуци в България заради пазарна криза — извънредна помощ

Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ е изпратила официално писмо до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски с искане за извънредна помощ за сектора заради задълбочаваща се пазарна криза. Изкупните цени на редица плодове и зеленчуци вече не покриват производствените разходи, посочват от организацията.

Конкретни примери от страната

От камарата описват повтаряща се картина в различни части на България: производители на праскови в Сливенско обмислят да изкоренят градините си, зеленчукопроизводители в Хасковско раздават продукцията си в знак на протест, а стопани от Любимец отказват да прибират дините, тъй като разходите за бране надвишават приходите от продажбата. „Различни култури. Различни райони. Един и същ проблем“ — така от камарата обобщават ситуацията, като я определят като системна криза, която унищожава българското производство на плодове и зеленчуци.

Четири конкретни въпроса към министерството

В писмото си до министър Абровски браншовиците поставят четири конкретни въпроса:

  • Ще поиска ли България извънредна финансова подкрепа от Европейския селскостопански резерв по чл. 219 от Регламент (ЕС) №1308/2013 — мярка, прилагана вече за секторите „Мляко“ и „Свиневъдство“?
  • Каква подкрепа ще получи секторът по държавната помощ във връзка с кризата в Близкия изток и по каква методика ще бъде разпределен предвиденият ресурс?
  • Ще бъде ли осигурено допълнително финансиране за мерките по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения и за борбата с черната златка, която унищожава овощни градини в България?
  • Ще бъде ли предоставена помощ de minimis като бърза мярка за подкрепа на ликвидността на стопанствата?

Де минимис — най-бързият инструмент

Сред разглежданите инструменти помощта по правилото de minimis се посочва като мярката, която може да бъде приложена най-бързо и да осигури незабавна ликвидност на засегнатите стопанства. Браншовата камара не уточнява конкретни размери или срокове, а очаква отговор от министерството по всеки от поставените въпроси.

Зониране на градината: принципи и основни зони

Новини 10.08.2026

Зониране на градината с пътеки, живи плетове и зона за отдих

Зонирането на градината е процес на разделяне на пространството на функционални зони, всяка с определено предназначение и дизайн. Независимо от размера на имота, правилното зониране позволява пълноценното използване на всеки квадратен метър и създава хармонична среда за почивка, работа и игра.

Що е то зониране и защо е необходимо?

Зонирането помага за ефективното организиране на пространството и за избягване на хаотично подреждане на елементите. При планирането е важно да се вземат предвид нуждите и интересите на всички членове на семейството, за да се намерят решения, удобни и естетически приятни за години напред.

Основните предимства на зонирания имот са:

  • Функционалност — всяка зона изпълнява конкретна задача, което прави ползването на пространството по-удобно.
  • Естетика — правилно организираното пространство изглежда стилно и привлекателно.
  • Комфорт — зоните за почивка и работа са наредени така, че да не си пречат взаимно.
  • Лесна поддръжка — ясното разграничение на зоните улеснява редовната грижа за имота.

Основни зони в имота

В зависимост от нуждите на семейството могат да се обособят следните основни зони:

  • Зона за отдих — включва тераса или вътрешен двор с удобни мебели, място за барбекю, беседка или навес и тревна площ за пикник. Зоната трябва да е уютна и защитена от любопитни погледи чрез живи плетове, декоративни паравани или едри растения.
  • Детска площадка — трябва да е безопасна, увлекателна и добре видима. Може да включва люлки, пързалки, пясъчник, батут или малък басейн за водни игри.
  • Градинарска площ — предназначена за зеленчукова или овощна градина с лехи, плодови дървета и храсти, а при необходимост — и оранжерия за студения сезон. Задължително се предвиждат удобни пътеки за достъп и система за поливане.
  • Работна зона — служи за съхранение и поддръжка на оборудване. Включва навес за инструменти и градинска техника, компостна яма или контейнер за органични отпадъци и място за дърва или строителни материали. Обикновено е скрита от погледа в ъгъла на имота, но трябва да остане лесно достъпна.

Принципи на зонирането

Правилното зониране не се изчерпва с разделянето на пространството — важно е и как отделните зони са наредени спрямо размера на парцела, релефа и дневния режим на ползване.

  • Спрямо размера на парцела — в малки парцели е препоръчително да се намали броят на зоните и да се комбинират функциите им: например зона за отдих с барбекю площадка или зеленчукова градина с декоративна градина.
  • Баланс между открити и затворени пространства — откритите площи (тревни площи, вътрешни дворове) създават усещане за свобода, докато затворените (беседки, паравани, огради) носят комфорт и уединение.
  • Използване на растения като разделители — живи плетове, дървета и храсти могат да очертаят естествени граници между зоните. Градината може да бъде отделена от зоната за сядане с декоративни храсти, а зеленчуковата градина — с нисък жив плет.
  • Плавни преходи — пътеки, арки и декоративни елементи осигуряват логично свързване на зоните. Преходът от зоната за релакс към градината може да се оформи чрез арка с увивни растения, а от детската площадка към зеленчуковата градина — чрез декоративна порта.

Материали и елементи за разграничаване на зони

За очертаване на границите между зоните се използват разнообразни материали и декоративни решения:

  • Живи плетове — създават естествени граници и добавят зеленина.
  • Огради и паравани — дървени или метални конструкции, осигуряващи уединение.
  • Декоративни камъни и камъчета — разделят зоните и създават ландшафтни акценти.
  • Градински пътеки — логично свързват зоните и правят придвижването из имота удобно.

Турция превежда близо 13 млн. евро земеделски помощи на фермерите

Новини 09.08.2026

Животновъд в стопанство — земеделски помощи Турция за болести по животните

Турция стартира ново плащане към земеделските производители в размер на 688,2 млн. турски лири (около 12,94 млн. евро). Средствата ще постъпят директно по сметките на фермерите, обяви министърът на земеделието и горите Ибрахим Юмаклъ.

Разпределение на средствата

Най-голямата част от плащането — 530,153 млн. турски лири (около 9,97 млн. евро) — е предназначена за обезщетения на животновъди за загуби, свързани с болести по животните. Това направление концентрира над три четвърти от общия ресурс.

За инвестиционна подкрепа в рамките на развитието на селските райони са предвидени 131,011 млн. турски лири (около 2,46 млн. евро). Третото перо обхваща подкрепата за генетичните ресурси в животновъдството, по което ще бъдат изплатени 27,035 млн. турски лири (около 508 хил. евро).

Три направления на подкрепа

  • Обезщетения за болести по животните: ~9,97 млн. евро (530,153 млн. турски лири)
  • Инвестиционна подкрепа за развитие на селските райони: ~2,46 млн. евро (131,011 млн. турски лири)
  • Генетични ресурси в животновъдството: ~508 хил. евро (27,035 млн. турски лири)

Думите на министъра

„Продължаваме да подкрепяме нашите фермери, които носят изобилието от земята на нашите трапези и поддържат непрекъснато производство. Превеждаме 688 милиона и 200 хиляди турски лири под формата на плащания за подпомагане на земеделието по сметките на нашите фермери. Нека бъде благоприятно и плодотворно“, заяви Юмаклъ.

Електронни ловни билети предвиждат промени в Закона за лова

Новини 09.08.2026

Електронни ловни билети — дигитализация на документите за лов в България

Промени в Закона за лова и опазване на дивеча предвиждат издаване и заверяване на електронни ловни билети. Това съобщи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски при откриването на ловния сезон за пернат дивеч в Радомирско.

Дигитализация на документите за лов

Според Абровски предстои постепенно дигитализиране и на останалите документи и разрешителни за лов — електронните ловни билети са само първата стъпка в този процес. Министърът уточни, че Изпълнителната агенция по горите вече е разработила експериментална система в тази насока.

Призив за отговорност и пожарна безопасност

На церемонията Абровски призова ловците да боравят отговорно с оръжията си и да спазват нормите за отстрел на дивеча. Специален акцент постави върху опасността от пожари в настоящия сезон.

„Да бъдат изключително бдителни в този пожароопасен сезон, да внимават много с паленето на огньове, цигари и всичко останало“ — това са думите, с които министърът се обърна към ловците.

Есенноцъфтящи луковични цветя: кои са и как се отглеждат

Новини 08.08.2026

Есенноцъфтящи луковични цветя в градина — колхикум и циклама

Есенноцъфтящите луковични цветя са подходящ начин за удължаване на атрактивния сезон на градината. Те понасят студа, цъфтят по-дълго при хладно време и осигуряват нектар и прашец за закъснелите насекоми. Луковиците на тези видове могат да се засаждат от края на пролетта до края на лятото, като всеки вид следва собствен цикъл на растеж.

Основни принципи на засаждане

Независимо от вида, луковичните цветя се засаждат на дълбочина, равна на два до три пъти размера на луковицата. Почвата трябва да притежава добри дренажни качества, а изложението да е слънчево, освен ако конкретният вид не изисква друго. По време на сухи периоди поливането трябва да е интензивно, но умерено.

Видове за есенен цъфтеж

Колхикум — Наподобява пролетния минзухар и се отглежда по почти същия начин, но периодът на цъфтеж е есенен. Подходящ е за отглеждане в градина, в саксия или само във вода, като последният вариант силно изтощава луковицата. При отглеждане в градина или в саксия с почва е необходимо слънчево място, умерени поливки и подмладяване на луковиците на три до пет години.

Щернбергия — Дребно, ярко жълто цвете, познато още като есенен нарцис. Понася добре самостоятелно отглеждане при разнообразни условия. Чувства се най-добре на слънчево място — в предните редици на лехата или в бордюр. Изисква умерени поливки и грижа след прецъфтяване.

Нерине — Нежно цвете с коронка от множество цветчета, което краси градината или балкона главно през октомври и ноември, а в саксия — и по-късно. Цветовете му са предимно в розово-червена гама. Луковиците се засаждат от края на пролетта до края на лятото в добре отводнен субстрат или в съд с вода. След прецъфтяване цветоносният стрък се отрязва, за да се запази енергията за луковицата или за образуването на детки.

Хесперанта — Южноафрикански вид, който в умерен климат цъфти през зимните месеци. Поради неизяснена студоустойчивост се препоръчва отглеждане в саксия. Луковиците се засаждат от края на пролетта и през лятото на слънчево или полусенчесто място.

Циклама (Cyclamen hederifolium) — Подходящо растение за сенчести кътове в градината. Грудките се засаждат на групи — под храсти или в предните редици на цветната леха. При подходящи условия цикламите се размножават самостоятелно и с времето образуват плътна почвена покривка. Не изискват почистване на прецъфтели цветове или специална грижа, студоустойчиви са и непретенциозни.

Отглеждане на цикламата в саксия

Саксийните циклами са по-взискателни от градинските. Грудката трябва да се постави наполовина в субстрата, наполовина над него. Поливането изисква особено внимание, тъй като растението лесно загнива при прекомерна влага. Необходима е ярка, разсеяна светлина за образуване на компактна листна маса и обилен цъфтеж. С покачването на пролетните температури растението изпада в покой.

Кърлежи: как да се предпазите и какво да правите при ухапване

Новини 08.08.2026

Кърлеж върху растение — защита от кърлежи при работа на открито

Защита от кърлежи е тема, която засяга пряко всеки, прекарващ време на открито — особено в гори, пасища и паркове. Кърлежите от родовете Dermacentor и Ixodes пренасят опасни заболявания, сред които кърлежов енцефалит и лаймска борелиоза, и се срещат не само в селските райони, но и в градовете, предупреждават експертите.

Кога и къде дебнат кърлежите

Кърлежите обитават предимно висока трева, откъдето чакат бъдещия си „гостоприемник“ — животно или човек. Те се прикрепят към дрехите, като правило по долната им част, и след това търсят подходящо място за ухапване. Специалистите подчертават, че кърлежите никога не се издигат по-високо от един метър от земята и не падат от дървета — това е разпространен мит.

Най-активни са в два времеви прозореца през денонощието: сутрин между 8:00 и 11:00 часа и вечер — приблизително от 17:00 до 20:00 часа. Влажното, тъмното и облачното време им осигурява най-комфортните условия, докато директната слънчева светлина и горещините намаляват активността им.

Зоните с тънка и деликатна кожа — подмишниците, слабините, врата, зад ушите и лактите — са смятани за най-уязвими. Кърлежът не се прикрепя незабавно: той прекарва около час и половина до два часа в търсене на подходящо място, което дава възможност да бъде забелязан и отстранен навреме.

Как да се предпазите

Експертите препоръчват следните превантивни мерки при престой на открито:

  • Носете дрехи, които напълно покриват тялото, включително врата, и задължително слагайте шапка.
  • Нанасяйте репеленти върху кожата и дрехите.
  • Предпочитайте светли дрехи — не защото кърлежите ги избягват, а защото малките паразити се забелязват по-лесно върху тях и могат да бъдат бързо отстранени.
  • След разходка в гора или парк проверявайте тялото си внимателно за прикрепили се кърлежи.

Механичната защита на домовете и градините включва премахване на плевели и висока трева, редовно косене, отстраняване на купчини мъртва дървесина, купи сено и окосена трева, както и редовно почистване и поддръжка на имота.

Що се отнася до предаването на инфекции по алиментарен път — чрез консумация на сурово мляко — най-голям риск крие суровото козе и овче мляко от животни, заразени с кърлежов енцефалит. Нагряването на млякото преди употреба убива патогена.

Как правилно да премахнете кърлеж

Ако кърлежът вече се е прикрепил, той трябва да бъде отстранен възможно най-бързо — колкото по-кратко е времето на прикрепване, толкова по-малък е рискът от предаване на инфекция. Отстраняването може да стане в здравно заведение или у дома, с помощта на специални устройства, фини пинсети или конец.

При премахването е важно да се действа внимателно: кърлежът се завърта плавно — по часовниковата стрелка или обратно, без значение — докато бъде напълно изваден. Не нанасяйте крем, масло или олио върху кърлежа преди отстраняването — това не го кара да се откачи, а може да предизвика отделяне на повече патоген в кръвния поток.

Ако планирате да изпратите насекомото за лабораторно изследване, то трябва да остане непокътнато. Поставете го в контейнер с плътно затварящ се капак и добавете памучен тампон, леко навлажнен с вода, за да предотвратите изсъхването му. Тестването се извършва платено в специализирани лаборатории и установява наличието на кърлежов енцефалит, лаймска болест, анаплазмоза и ерлихиоза. Положителният резултат не е диагноза, но служи като препоръка за антибиотична профилактика, която е най-ефективна в рамките на първите 72 часа след прикрепването.

Кога да потърсите лекар и ваксинация

Ако ухапването е останало незабелязано, първоначалните признаци на инфекция могат да бъдат неспецифични. При известно ухапване специалистите препоръчват внимателно наблюдение на здравословното състояние в рамките на две до три седмици. Треска, замаяност, слабост, загуба на съзнание или поява на характерно петно по кожата са основание за незабавна консултация с лекар.

За максимална защита срещу кърлежов енцефалит е препоръчително предварително ваксиниране. Ако се планира пребиваване в гористи местности през лятото, ваксинацията е добре да се направи в края на есента или началото на зимата, за да може организмът да изгради достатъчно антитела. Пълният курс включва две първични ваксинации и една бустерна доза, след което имунитетът трае от три до пет години. При продължително живеене в рискови райони след изтичане на този период се препоръчва нова бустерна доза. Всички ваксинации се предписват от лекар след предварителен преглед.

България иска извънредна подкрепа от ЕК за секторите „Мляко“ и „Свиневъдство“

Новини 08.08.2026

Крави в млечна ферма — извънредна подкрепа за мляко и свиневъдство

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски изпрати официални писма до европейския комисар по земеделието и храните Кристоф Хансен с искане Европейската комисия да предприеме извънредни мерки за финансова подкрепа на българските производители на краве мляко и на угоени прасета. Причината е продължително неблагоприятно развитие на пазарната ситуация в двата сектора, при което изкупните цени не покриват производствените разходи и създават сериозни затруднения за стопаните.

Криза в млечния сектор

В сектор „Мляко“ от началото на 2026 г. делът на доставките, реализирани под себестойността на производството, нараства непрекъснато. Това води до значителни финансови загуби за производителите, затруднения при обслужването на инвестиционни кредити и реален риск от преустановяване на дейността. В писмото до Комисията се посочва, че България нееднократно е поставяла въпроса за необходимостта от европейска подкрепа по време на заседанията на Съвета по земеделие и рибарство.

Свиневъдството — под натиск от 2024 г.

Аналогична е ситуацията в сектор „Свиневъдство“, в който неблагоприятната тенденция продължава още от 2024 г. Производствените разходи вече значително надвишават изкупните цени, а анализите на МЗХ отчитат значителен спад в броя на закланите угоени прасета.

Какво иска България от ЕК

В двете писма до Европейската комисия България настоява институцията да приложи разпоредбите на чл. 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и да предостави извънредна финансова подкрепа от селскостопанския резерв. Целта е ограничаване на последиците от пазарната криза и запазване на производствения потенциал в двата сектора.

Забранени пестициди иззети от агроаптека и складове в Пловдивско

Новини 07.08.2026

Иззети забранени пестициди и продукти за растителна защита в Пловдивско

Над 115 кг и 527 литра забранени пестициди са иззети при съвместна операция на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) — Пловдив и териториалната дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) в Пловдив. Проверените обекти се намират в село Поповица, община Садово, и в землището на село Скутаре, община Марица.

Какво е установено при проверката

Продуктите за растителна защита (ПРЗ) са открити в агроаптека и свързано с нея помещение в с. Поповица, както и в складове и производствен цех в землището на с. Скутаре. Проверката е извършена въз основа на информация, придобита от ДАНС за нерегламентирано производство и търговия с препарати за растителна защита, съобщиха от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

При проверените обекти са констатирани нарушения, свързани с предлагане и производство на забранени ПРЗ, включително препарати, предназначени за газово обеззаразяване и за унищожаване на насекоми, акари и гризачи в зърнени храни, фуражи и празни помещения.

Защо продуктите са опасни

Иззетите препарати са определени като изключително опасни за хората. Съгласно действащата нормативна уредба те могат да се продават единствено в лицензирани аптеки и при специални условия. Проверената агроаптека не притежава необходимия лиценз за търговия с такъв тип продукти.

Какво следва

Иззетите количества ПРЗ ще бъдат унищожени от лицензирана фирма след приключване на административните производства по случая, уточниха от БАБХ.

Ключови тенденции на градинското изложение Челси 2026

Новини 07.08.2026

Пейзажна градина с прерийни насаждения от градинско изложение Челси 2026

Лондон беше домакин на водещото градинско изложение „Челси 2026″, което тази година очерта основна тенденция в ландшафтния дизайн: край на неестествената красота. Стерилните тревни площи и прецизните геометрични форми отстъпват място на осъзнатост и уважение към природата — посланието, което ландшафтните архитекти изпратиха от изложбените градини в британската столица.

Градината като пространство за отмора

Основната промяна тази година е в емоционалната привлекателност на градината. Дизайнерите вече не създават пространства за шумни събирания — вместо това възприемат плавни, обгръщащи линии, живи плетове и уединени кътчета, изолирани от любопитни погледи. Новата градина е замислена като терапевтична среда: вместо барбекюта и басейни, пространството е изпълнено с люлеещи се столове или сгъваеми постелки за медитация. Ако зони за барбекю изобщо се появят, те са изместени в периферията и скрити от погледа.

Край на тревните площи и нови растителни решения

Основният слоган на „Челси 2026″, повтарян от всички водещи ландшафтни архитекти, е, че тревните площи са нещо от миналото. Сухото лято и ограниченията за поливане са превърнали поддържането на изумруден килим в недостъпен лукс. На тяхно място дизайнерите предлагат разнообразни алтернативи:

  • Почвопокривни растения, които не изискват резитба или честа поливка.
  • Пълзяща мащерка, която цъфти и мирише приятно.
  • Прерийни насаждения от мискантус, тръстика и ехинацея — полюшват се на вятъра и устояват на жегата.
  • Средиземноморски акценти: агапантус със сини топчета на високи стъбла и млади евкалиптови дървета.

Дизайнерите интегрират и култивирани растения в съществуващите ландшафти заедно с местни видове, традиционно смятани за плевели — композициите изглеждат по-триизмерни, естествени и спокойни. Акцент на изложението беше и щандът на David Austin Roses, където компанията представи нова роза, кръстена на Дейвид Бекъм — с розово-прасковен оттенък на венчелистчетата, променящ се в зависимост от светлината, и аромат с нотки на стари английски рози.

Растение на годината бе обявена хостата — по-конкретно сортът „Червена нинджа“, описан като първата хоста с червени листа, несъществуваща в природата. Хостите са подходящи за сенчести места, пространства под дървета и пътеки, като изискват минимална грижа и бързо запълват пространството с красиви листа.

Материали, цветове и водни елементи

Съзнателният подход към материалите се е превърнал в практическо изискване. Пътеките вече се настилат с материали, излизащи от употреба: счупени червени тухли, стари тротоарни плочи, камъчета от строителни отпадъци. Истинска сензация на изложението е миденият бетон — направен от натрошени черупки на мекотели, смесени с цимент, изключително издръжлив и подходящ за градини с екологичен фокус.

Цветовите палитри ставата по-топли и по-спокойни — теракотени, охра и червено-кафяви нюанси в скулптури, подпорни стени и мебели. Ярките цветови комбинации остават модерни, но се използват пестеливо. Най-споделяната в социалните мрежи комбинация е тъмнолилав алиум от сорт „Purple Rain“, съчетан с огненооранжево омайниче „Totally Tangerine“.

Водните елементи запазват популярността си: от отразяващи езера до ромолящи потоци — водата привлича птици и насекоми, създава успокояваща атмосфера и действа като естествен климатик в горещо време. Дори 200-литров варел, поставен на сянка до пейка, осигурява охлаждащ ефект, отбелязват дизайнерите.

Границата между зеленчуковата и цветната градина се размива

Засаждането на цветя в зеленчукова леха не е новост, но съвременните ландшафтни дизайнери я извеждат на преден план. Зеленчуковата градина вече не е нещо, което се крие — напротив, тя се вгражда в градинското пространство чрез смесени насаждения от едногодишни цветя и зеленчуци или повдигнати лехи. Стари бъчви, легени, преустроени нощни шкафчета и лейки като саксии за цветя присъстват в изложбените градини от години, насърчавайки повторната употреба и осъзнатото отношение към ресурсите.

Обобщавайки посланието на „Челси 2026″: модата за демонстративно потребление в градинския дизайн е отминала. Устойчивите на суша растения, рециклираните материали и градините, замислени като убежища за умствена релаксация, са реални стъпки към разумното отношение към природата — такъв е изводът, който водещите ландшафтни архитекти изпратиха от Лондон тази година.

Водна ерозия засяга 85% от почвите в България, показва доклад на МОСВ

Новини 06.08.2026

Водна ерозия по земеделска земя — деградация на почвите в България

Българските почви като цяло запазват доброто си плодородие и благоприятните условия за развитие на почвените екосистеми, но водната ерозия засяга около 85% от тях — това е един от основните изводи от мониторинга за 2023 г., включен в резюмето на Доклада за екологична оценка на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България. Ерозията, засоляването и локалното замърсяване продължават да фигурират сред главните рискове за почвените ресурси в страната. Проектът на интегрирания план за периода 2021–2030 г. ще бъде обсъден на 31 август 2026 г. (понеделник) от 11:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ в сградата на БАН-Администрация на ул. „15 ноември“ № 1 в София.

Добро плодородие и благоприятен въглеродно-азотен баланс

През 2023 г. са анализирани 684 почвени проби от националната мониторингова мрежа, като ежегодно се обследва приблизително една четвърт от всички наблюдавани пунктове. Резултатите показват, че обработваемите земи и постоянно затревените площи се отличават с високо съдържание на органичен въглерод и предимно средна запасеност с азот и фосфор.

Съотношението между органичния въглерод и общия азот (C/N) при преобладаващата част от изследваните почви попада в оптималния диапазон между 10 и 12. Според доклада това създава благоприятни условия за минерализацията на органичната материя, поддържането на почвеното биоразнообразие и устойчивостта на почвената структура.

Мониторингът на киселинността е обхванал 56 пункта, от които са взети 448 проби и са извършени над 3 100 лабораторни анализа. Данните сочат, че голяма част от киселите почви в предпланинските райони разполагат с достатъчно съдържание на обменни калций и магнезий, поради което при значителна част от обработваемите площи не се налага варуване. Наблюдава се и постепенно намаляване на вредното вкисляване и на съдържанието на обменен алуминий.

Ерозията — най-сериозният деградационен процес

Около 85% от почвите в страната са засегнати от водна ерозия, а приблизително 30% са изложени и на ветрова ерозия. Повече от 65% от почвите проявяват средна до много висока податливост на водна ерозия. Средногодишната загуба на почва вследствие на плоскостна водна ерозия се оценява за 2023 г. на близо 588 милиона тона.

По отношение на земеделските земи, докладът разграничава следните категории по степен на ерозионен риск:

  • близо 1,74 млн. хектара — слаб ерозионен риск;
  • почти 2 млн. хектара — умерен риск;
  • над 2 млн. хектара — висок риск.

Най-силно засегнати остават районите на Предбалкана, Краище и Източните Родопи, където значителни площи земеделска земя вече не се обработват. По отношение на ветровата ерозия, прогнозите показват, че една четвърт от обработваемите земи са изложени на умерен риск, за около 23% рискът е умерен до висок, а едва 1,1% от площите попадат в категорията с много висок риск.

Засоляване и замърсяване с тежки метали

Засоляването продължава да засяга предимно райони с неблагоприятен дренаж и неправилно напояване. Сред най-засегнатите области са Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Русе. Най-тежките случаи са регистрирани в района на село Белозем (област Пловдив) и село Тръстиково (област Варна). Във Варненско процесите се влияят допълнително от вторично индустриално засоляване, свързано с дейността на солодобивната промишленост в района на Провадия и Девня.

По отношение на замърсяването с тежки метали и металоиди, мониторингът отчита сравнително ограничено разпространение на проблема. През 2023 г. превишения на максимално допустимите концентрации са установени в осем мониторингови пункта, което представлява малко над 7% от всички изследвани обекти. Засегнатите територии се намират в областите Бургас, Враца, Пазарджик, Смолян, София и Хасково.

Предстоящо обществено обсъждане

Общественото обсъждане на доклада за екологичната оценка е базата, на която е разработен проектът за Интегрирания план за периода 2021–2030 г. Планът е от пряко значение за земеделието, тъй като ще предначертае бъдещите разрешения за водоползване в сектора. Срещата на 31 август 2026 г. в БАН ще представи в две части проучванията на Министерството на околната среда и водите — за състоянието на почвите и за повърхностните и подземните води в страната.

Страница 3 от 37 1 2 3 4 5 37