Новини от земеделието и селското стопанство в България

Опитен производител на грозде и винар споделя какви решения би взел, ако днес започваше лозе от нулата. Преди засаждане на лозя най-важният избор, според него, не е сортът, а теренът – именно той определя до голяма степен бъдещото развитие на стопанството.

Изборът на терен преди избора на сорт

Според производителя начинаещият лозар често се влюбва в определен сорт – Мавруд, Мерло, Каберне Совиньон или ароматно бяло грозде – и едва след това тръгва да търси подходяща земя. Той препоръчва обратния подход: първо да се проучи мястото, а след това да се избере сортът, който има най-голям шанс да се развива добре именно там.

При оценката на терена трябва да се вземат предвид не само почвата, но и наклонът, изложението, движението на въздуха, опасността от пролетни слани, натрупването на студен въздух в ниските части и достъпът до вода. Привидно добра площ може да се окаже проблемна, ако в нея се задържа студен въздух, докато друг терен може да има отлична почва, но недостатъчен воден ресурс.

Преди засаждането той би проверил дълбочината на почвата, нейния механичен състав, съдържанието на органично вещество, pH и наличието на активни карбонати, като обърне особено внимание на дренажа и възможността корените да проникват достатъчно дълбоко.

Сортовете трябва да се избират според бъдещия климат

По-високите летни температури, продължителните засушавания, горещите вълни и промените в режима на валежите поставят нови предизвикателства пред лозарите. Затова изборът на сортове и клонове трябва да се прави според очакваните бъдещи климатични условия на конкретния район, а не според климата от миналото.

Важни критерии са периодът на узряване, способността за запазване на киселинността, устойчивостта на горещини и засушаване, както и чувствителността към болести. При червените сортове трябва да се търси добра фенолна зрялост, без прекомерно покачване на захарността и без твърде ранно спадане на киселинността. При белите сортове е важно да се запазват свежестта и ароматният профил при по-топли условия.

Производителят отбелязва и потенциала на местните сортове – българското лозарство разполага с ценен генетичен ресурс, част от традицията на различни райони, който може да бъде основа за отличителни вина. Това обаче не означава, че всеки местен сорт автоматично е подходящ за всяко място.

Водата – фактор от първия ден на проекта

Докато в миналото на някои места лозарите са можели да разчитат в по-голяма степен на сезонните валежи, днес продължителните сухи периоди и горещите вълни могат да превърнат водния дефицит в решаващ фактор за добива, качеството и дълголетието на лозето.

Още преди засаждането трябва да се провери дали има надежден водоизточник, какъв е разрешеният воден ресурс, какви са разходите за доставяне и съхранение на вода и какво би станало при няколко последователни сухи години. Производителят би планирал капково напояване, ако условията и действащите разрешителни режими го позволяват, и измерване на влажността на почвата и водния статус на растенията, вместо поливане само по календар.

Изборът на подложка също е от значение – тя влияе върху силата на растежа, адаптацията към почвата, реакцията към водния дефицит и взаимодействието между корените и надземната част, и трябва да бъде съобразена с почвата, сорта и местните условия.

Схема на засаждане, разнообразие и финансов план

Схемата на засаждане не е само въпрос на разстояния между редовете и растенията – тя определя начина, по който ще се управлява цялото стопанство. Ширината на редовете трябва да бъде съобразена с техниката и прикачния инвентар, начина на резитба, управлението на листната маса и възможността за ефективна беритба. От значение е и наличието на достатъчно работна ръка в района.

Конструкцията не трябва да се избира само по първоначалната си цена – разходите за колове, телове, ремонт и поддръжка трябва да се сравнят с удобството на работа и очаквания срок на експлоатация.

Производителят препоръчва и залагане на разнообразие – няколко сорта с различни срокове на узряване и характеристики, за да се разпредели беритбата във времето и да се намали рискът от неблагоприятни условия в конкретна фаза на развитие. Той предупреждава обаче, че прекалено много сортове на малка площ могат да усложнят работата в лозето и избата, да увеличат разходите и да затруднят маркетинга.

Ключов елемент е и точният финансов план. Той включва бюджет за създаването на лозето и за всяка от следващите години – разходи за анализи, подготовка на почвата, посадъчен материал, конструкция, напояване, техника, гориво, труд, растителна защита, торене, ремонти, застраховки и административни процедури, както и резерв за непредвидени разходи. Особено важно е да се отчете периодът, през който лозето изисква средства, преди да започне да носи достатъчно приходи, тъй като първата значима реколта не означава непременно пълно плододаване, а добивът сам по себе си не гарантира печалба.

Накрая производителят съветва поетапно развитие на стопанството – да се започне с площ, която може да бъде управлявана качествено и финансирана без прекомерен риск, а разширяването да става след натрупване на реални данни за добивите, разходите, реакцията на сортовете и търсенето на пазара.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е установила близо 86 тона незаконни продукти за растителна защита (ПРЗ) от началото на годината. По-голямата част от количествата са разкрити в рамките на международната операция SILVER AXE XI, координирана от Европол, насочена срещу незаконния внос, търговия и употреба на неразрешени ПРЗ. През 2026 г. БАБХ участва в операцията за осми път.

Над 1200 проверки в цялата страна

В рамките на засиления контрол инспекторите на БАБХ са извършили общо 1209 проверки на територията на страната. Те са обхванали търговски обекти, нерегламентирани складове, земеделски стопанства, както и продукти, разрешени за паралелна търговия. Част от действията са проведени съвместно с Министерството на вътрешните работи (МВР) и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

При проверките са установени неразрешени за употреба продукти, препарати с изтекъл срок на годност, както и такива, предлагани извън регламентирани търговски обекти. Констатирани са случаи на съхранение и търговия с продукти без етикети или с етикети на чужд език, нерегламентирано преопаковане, както и предлагане на препарати, съдържащи неодобрени активни вещества, включително от групата на неоникотиноидите.

Разкрит канал за онлайн търговия във Facebook

В хода на контрола БАБХ е установила канал за незаконна онлайн търговия с неразрешени продукти за растителна защита, предлагани чрез социалната мрежа Facebook. Сред тях са и препарати, съдържащи неодобрени активни вещества от групата на неоникотиноидите. След обмен на информация и съвместни действия с органите на МВР са извършени проверки на свързани с търговията обекти и на превозно средство.

При друга съвместна проверка с ДАНС е констатирано нерегламентирано преопаковане на продукти за растителна защита в опаковки с обозначения за хранителни и битови продукти.

Съставени актове и образувани досъдебни производства

Установените незаконни продукти са иззети или поставени под възбрана. В хода на проверките са съставени 25 акта за установяване на административни нарушения на Закона за растителната защита. По три от случаите информацията е предадена на прокуратурата и са образувани досъдебни производства.

Съвместните действия на БАБХ и компетентните институции продължават с цел предотвратяване на разпространението и употребата на незаконни продукти за растителна защита, които могат да представляват риск за здравето на хората и околната среда.

Бордолезовият разтвор с меден сулфат остава доказано ефективно средство за защита на растенията от гъбични болести, а приготвянето му изисква точно спазване на пропорции и последователност на действията. Основата на сместа са два компонента – меден сулфат и вар, – които се разтварят и комбинират по строго определен начин, за да се получи безопасен за растенията фунгицид.

Необходими съставки и пропорции

За приготвянето на бордолезовия разтвор се комбинират меден сулфат и вар в съотношение приблизително 0,75:1, като третият елемент е водата. За да се получат 10 литра бордолезова смес, са необходими две кофи – препоръчително от 5 и от 10 литра – и буркан от 1,5 до 2 литра. Съдовете не трябва да бъдат метални, допустими са емайлирани, но без увреждания по емайла.

Освен съдовете са нужни везни, ако съставките не са в мерителни опаковки, дървена пръчица за разбъркване, парче марля или сито, както и лакмусова хартия или pH-метър. При липса на тестови ленти може да се използва и метален предмет, например пирон, за да се провери реакцията на разтвора.

Съставките не се смесват директно – варовото мляко и разтворът на меден сулфат се приготвят поотделно, а след това се съединяват в общ съд.

Приготвяне на варово мляко

За фунгицида е необходима гасена вар. По-високо качество и ефективност на крайния разтвор се постигат, ако се използва прясно гасена вар. Ако не е налична готова гасена вар, тя се приготвя от негасена вар, известна и като калциев оксид.

В голяма кофа се приготвят 2 литра студена вода, в която се изсипват 250 – 500 мл негасена вар. Количеството се добавя изцяло, разбърква се, след което се долива останалата вода. Реакцията отделя топлина и може да бъде бурна, затова е необходимо да се избягва контакт с кожата и лигавиците – препоръчват се дълги ръкави, ръкавици, предпазни очила и маска. След като реакцията приключи, сместа се разбърква добре.

Гасената вар губи свойствата си бързо при контакт с въздух, тъй като абсорбира въглероден диоксид и се превръща в тебешир, затова не бива да се приготвя повече от необходимото количество. Полученото се разрежда с още 3 литра вода, за да се получи варово мляко. На този етап варовото мляко вече притежава бактерицидни свойства и може да се ползва и за варосване, например на стени на помещения за съхранение, но запазва полезните си качества само около 6 часа.

Отделно се приготвя концентрирано варово мляко с концентрация 10 – 15%, като в стъклен буркан се разреждат 100 г гасена вар с 900 мл вода.

Разтвор на меден сулфат и съединяване на двата компонента

Разтворът на меден сулфат (CuSO₄ + H₂O) се приготвя в петлитрова кофа. Наливат се 2 литра гореща вода с температура около 50°C, добавя се прахът и се разбърква до пълното му разтваряне. След това, постепенно и при непрекъснато бъркане, се долива студена вода до обем от 5 литра. При наличие на лакмусова хартия може да се провери pH на двата разтвора поотделно – варовото мляко има алкална реакция, докато разтворът на меден сулфат е киселинен.

Съединяването на двата компонента става, като разтворът на меден сулфат се изсипва в кофата с варово мляко на тънка струя и при непрекъснато разбъркване. Редът е от съществено значение – медният сулфат се добавя към варовото мляко, а не обратното. Резултатът е 10 литра течност с цвят на незабравка, съдържаща Cu(OH)₂, CuSO₄ и CaSO₄.

Готовата бордолезова смес трябва да бъде неутрална, тъй като алкалната вар неутрализира киселината на медния сулфат. С индикаторни ленти или pH-метър резултатът трябва да покаже pH между 7 и 7,2. При липса на такова оборудване може да се използва почистен от ръжда пирон, който се потапя в разтвора – ако върху металната повърхност бързо се образуват медни отлагания, суспензията е киселинна.

Използването на киселинен разтвор може да изгори листата на растенията, затова в такъв случай се добавя допълнително количество от предварително приготвеното концентрирано варово мляко, като алкалната концентрация се увеличава постепенно, при непрекъснато бъркане и наблюдение на реакцията.

Министерството на земеделието и храните утвърди бюджета за т.нар. „иранска помощ“, предназначена за компенсиране на повишените разходи на земеделските стопани за горива и торове. Това съобщи заместник-министър Янислав Янчев по време на деветото издание на специализираното изложение „Дунавски овощари“ 2026 в Русе, където заедно със заместник-министър Красимир Чакъров се включи в дискусия с бранша за предизвикателствата пред сектора.

Приемът ще стартира с готови заявления

По думите на Янислав Янчев приемът по „иранската помощ“ ще започне в най-кратки срокове и при максимално облекчени условия, като заявленията ще бъдат предварително подготвени. Плащанията за горива ще се извършват приоритетно, докато подкрепата за торове е планирана за месец декември.

Заместник-министърът подчерта, че основен приоритет за министерството през годината е осигуряването на допълнителна ликвидност за стопаните чрез авансови плащания в сектор „Плодове и зеленчуци“. Той припомни, че Държавен фонд „Земеделие“ вече публикува индикативния график за изплащане на средства по над 40 интервенции до края на годината, а в момента се обсъжда и конкретният бюджет за авансовото подпомагане.

Инвестиции в стопанствата и облекчени междинни плащания

Заместник-министър Красимир Чакъров акцентира върху интервенциите ІІ.Г.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ и ІІ.Г.1.1 „Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда“, от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Той посочи, че в момента тече договаряне на проектните предложения по ІІ.Г.1, като предимство имат проектите с възможност за разплащане до края на годината. Предстои сключване на договори и превеждане на първите частични и междинни плащания.

Чакъров информира и за обнародваните промени в Наредба № 4, с които се облекчава процедурата за междинните плащания. По думите му се подготвя и механизъм за кредитиране при окончателните плащания, който да позволи на бенефициентите да покриват текущите си разходи, след което да погасяват кредита с одобрената субсидия.

Кризисна интервенция и подкрепа за младите стопани

В ход е общественото обсъждане на Наредбата за кризисната интервенция, като приемът по нея се очаква през ноември, а плащанията – до края на годината. Активна подкрепа е предвидена и за младите земеделски стопани в чувствителните сектори, като стремежът е първите плащания по втория прием също да приключат преди края на декември.

Сред официалните гости на изложението бяха заместник-кметът на Русе Енчо Енчев и заместник-изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните Невена Петрова. В тазгодишното издание на „Дунавски овощари“ участват близо 40 производители, преработватели и търговци от цялата страна, които представят български плодове и зеленчуци, мед, ядки, тахани, натурални сокове, сушени плодове, конфитюри, сладка, печива и посадъчен материал, както и продукти, услуги и техника за земеделието.

Когато трябва да нахраните изгладнялата челяд, лесно и бюджетно решение са ястията на основата на кайма. Представяме пет рецепти – от месни гнезда със сметанов сос до рулца от лаваш, – които могат да допълнят както всекидневната, така и празничната трапеза.

Месни гнезда

Гнездата от мляно месо, гарнирани с вкусен сметанов сос, могат спокойно да се сервират и на празничната трапеза. Запечената коричка от кашкавал и деликатният пълнеж не оставят никой равнодушен.

Продукти: 250 г свинска кайма, 1 глава лук, 1 чаена чаша прясно мляко, 1 филия бял хляб, 100 г заквасена сметана, 1 яйце, 100 г кашкавал, сол, черен пипер, копър.

Приготвяне: Омесва се каймата с ситно нарязания лук и хляба, накиснат предварително в прясното мляко, и се посолява на вкус. От сместа се оформят по-големи кюфтета, като в средата на всяко се прави вдлъбнатина – „кладенче“. В отделен съд се разбиват яйцата заедно със сметаната, настъргания кашкавал и ситно нарязания копър, след което сместа внимателно се сипва в гнездата от кайма. Печенето става във фурна за 25 минути при 180 °C.

Пълнени картофи

Това ястие е оригинална комбинация от най-прости продукти. Ако веднъж бъдат сервирани, гостите със сигурност ще поискат добавка.

Продукти: 500 г кайма, 10 картофа, 1 глава лук, 200 г кашкавал, 1 чаена чаша доматен сос, сол и черен пипер на вкус.

Приготвяне: Картофите се сваряват до полуготовност, разрязват се на половинки и внимателно, с малка лъжичка, се издълбава средата им. Каймата се запържва с ситно нарязания лук, доматения сос, сол и черен пипер, след което се прибавя издълбаната картофена смес и всичко се разбърква старателно. С получената смес се пълнят издълбаните картофи, а отгоре се поръсват с настърган кашкавал. Печенето става в предварително загрята до 180 градуса фурна за 20 минути.

Пай с месо

Топящият се в устата пай напомня на картофена запеканка – засищащ и ароматен. Поднесен с домашно приготвен сос, той лесно се превръща в любимо ястие на семейството.

Продукти: 500 г кайма, 1 чаена чаша бульон, 1 чаена чаша прясно мляко, 2 кг картофи, 2 глави лук, 1 морков, 1 кутия консервиран зелен грах, сол и черен пипер на вкус.

Приготвяне: От сварените картофи и прясното мляко се приготвя пюре. Каймата се задушава със ситно нарязаните лук и морков в месния бульон, а в края на задушаването се добавя зеленият грах. Сместа се подправя със сол и черен пипер. В намаслена тавичка се изсипва половината от картофеното пюре, върху което се разпределя равномерно пълнежът, а отгоре се завършва с останалото пюре. Паят се полива с готварска сметана или се нарежда с парченца масло отгоре и се пече във фурна за 30 минути при 200 °C.

Запеканка с паста

Продукти: 400 г макаронени изделия, 500 г кайма, 200 г кашкавал, 1 чаена чаша доматен сос, 1 глава лук, 50 г масло, сол и подправки по вкус.

Приготвяне: Каймата се запържва заедно със ситно нарязания лук, доматения сос, сол и подправки, след което се прибавя настърганият кашкавал. Макароните се сваряват и се изсипват в намаслен съд за печене, заравняват се и отгоре се изсипва задушената кайма. Накрая се разпределят парченца масло и ястието се пече в предварително загрята фурна до златист загар.

Рулца от лаваш

Рулото се приготвя лесно и допълва както всекидневната, така и празничната трапеза. Може да се сервира цяло или нарязано на малки хапки.

Продукти: 1 пакет лаваш (домашни точени кори), 500 г кайма, 200 г заквасена сметана, 200 г кашкавал, 3 яйца, растително масло, сол, подправки и пресни зелени подправки на вкус.

Приготвяне: Каймата се задушава заедно със ситно нарязания лук и зелени подправки и се подправя със сол и подправки по вкус. Сместа се разпределя върху листовете лаваш, полива се със сметаната и се поръсва с настъргания кашкавал. Полученото се завива на стегнато руло и се прехвърля в съд за печене, а отгоре се полива с разбитите с малко сол яйца. Печенето става в предварително загрята до 180 градуса фурна за 20 минути.

Министърът на земеделието на САЩ Брук Л. Ролинс посети тази седмица фермите „Гизеншлаг“ в Колдуел, Тексас, където обяви две нови мерки в рамките на Големия американски памучен план. Целта на мерките е засилване на подкрепата за американските производители на памук.

Планът е стартиран през май 2026 г. и е изграден върху четири стълба: насърчаване на вътрешното потребление на памук чрез осигуряване на достъпен памук, увеличаване на вътрешното търсене и производство, подобряване на търговията с памук и защита на производителите от неблагоприятен риск.

Разширена гъвкавост при застраховане на реколтата

Агенцията за управление на риска (RMA) към Министерството на земеделието на САЩ (USDA) ще позволи на производителите, включително на тези на памук, да закупуват множество застраховки към застрахователната полица за реколтата за стопанската 2027 година. Според обявеното това допълнително защитава производителите на памук от неблагоприятен риск. RMA ще публикува окончателни подробности за одобрените застрахователни доставчици и за агентите по застраховане на реколтата до 30 ноември 2026 г.

Специални мита за държави, използващи американски памук

Втората мярка въвежда тарифни квоти, които установяват условията, при които определени количества вносни продукти могат да влязат на определени митнически ставки. Службата за външна земеделска служба (FAS) ще играе ключова роля при проверката на покупките на американски памук от избрани държави – по-специално Бангладеш, Индонезия, Камбоджа и Малайзия.

В замяна на тези покупки държавите ще получат преференциално обмитяване на вноса на облекло, произведено с използване на американски памучни и текстилни суровини. Това действие съгласува отговорността за тази функция с по-широката мисия на USDA за търговия със селскостопански продукти.

Подготовката на селската къща за зимата изисква няколко последователни стъпки, ако имотът ще остане необитаван и неотопляван през студените месеци. Слана, вятър и снеговалеж могат да доведат до замръзване на тръбите, навлажняване на стените и поява на мухъл, но повечето от тези проблеми са предотвратими, ако къщата бъде подготвена правилно преди зимата.

Основно почистване преди затваряне на къщата

Подготовката трябва да започне с основно почистване. Къщата трябва да влезе в зимата суха, чиста и с възможно най-малко вещи, които могат да се развалят или да привлекат насекоми и гризачи.

Необходимо е да се премахнат всички хранителни продукти – зърнени храни, брашно, захар, сушени плодове, ядки, храна за домашни любимци и други ядливи продукти, дори когато изглеждат добре опаковани, тъй като картонените кутии, хартиените торбички и някои пластмасови опаковки не са пречка за гризачите. Кухненските шкафове, чекмеджетата и килерът трябва да бъдат отворени и прегледани, повърхностите – избърсани, а боклукът – изхвърлен, като се измие и изсуши и кошчето за боклук.

Текстилните изделия – кърпи, спално бельо, завеси, покривки и дрехи – е препоръчително да бъдат взети в града, а ако това не е възможно, да се изперат и изсушат напълно преди тръгване, защото влажните тъкани могат да замухлясат до пролетта. Килимите, тежките одеяла, възглавниците и матраците трябва да се изсушат добре на слънце или да се повдигнат на тръба за по-добра циркулация на въздуха. След почистването помещенията трябва да се проветрят старателно, а подовете да се измият достатъчно рано, за да имат време да изсъхнат, вместо влагата да остане в стаята.

Източване на водата и консервиране на отоплението

Най-голямата опасност за неотопляем дом през зимата е водата, останала в тръбите, тъй като при замръзване тя се разширява и разкъсва метални тръби и гъвкави маркучи, чупи кранове и поврежда уреди. Затова водата от системата, която няма да се използва през зимата, трябва да бъде източена напълно – първо се затваря главният кран на входа на къщата, а след това се отварят всички кранове, за да изтече останалата течност. Тъй като водата може да се задържи в ниско разположените части на тръбопровода, професионалистите препоръчват и продухване на тръбите със стандартен автомобилен компресор.

Специално внимание изисква бойлерът – ако не е предназначен за зимна употреба в неотопляемо помещение, трябва да се изключи от захранването и водата в него да се източи чрез развиване на предпазния клапан. Необходимо е да се изпразни и казанчето на тоалетната чиния, а водата от сифоните на тоалетната, мивките и душа да се отстрани напълно. Автоматичните напоителни системи също трябва да се източат изцяло, а подвижното помпено оборудване е добре да се прибере на топло и сухо място, тъй като гумените уплътнения и мембрани не издържат на продължителни студове. Градинските маркучи трябва да се съберат, източат и приберат на сухо място.

Ако къщата няма да се отоплява през зимата, консервиране се изисква и за отоплителната система – радиатори, тръби, бойлери и подово отопление с течност. Когато системата работи с обикновена вода и отоплението е напълно изключено, водата трябва да се източи, като се има предвид, че отварянето само на един кран не е достатъчно – вода може да остане в радиаторите, помпата и бойлера, затова процедурата трябва да следва инструкциите на производителя. При системи с антифриз течността не се източва всяка година, но е нужно да се провери състоянието ѝ и да се потвърди, че е предназначена точно за съответното оборудване.

Печката или камината изискват пълно отстраняване на пепелта и старателно почистване на горивната камера и пепелните камери от въглеродни отлагания, а при нужда – и почистване на комина от сажди. Дървата за огрев и другите запалими материали трябва да се извадят от къщата, а преди тръгване печката трябва да е напълно изстинала, с напълно затворена клапа.

Изключване на електричеството и газта

Оставянето на къщата свързана към електрическата мрежа в продължение на няколко месеца без надзор е сериозен риск, тъй като късо съединение, причинено от гризачи, или пренапрежение може да предизвика пожар. Преди тръгване трябва да се проверят всички стаи и да се изключат всички електрически устройства – телевизори, компютри, зарядни устройства и други домакински уреди, тъй като някои от тях остават свързани към захранването дори в режим на готовност. След това може да се изключи главният прекъсвач в разпределителното табло, а ако в имота има отделни сгради – баня, сервизно помещение или лятна кухня, и те трябва да бъдат изключени от захранването.

Изключение правят случаите, когато вилата разполага с охранителна система, видеонаблюдение, автоматично отопление или система за защита от течове – тогава предварително трябва да се провери кои системи е нужно да останат захранени и да им се осигури надеждно електрозахранване.

При централно газоснабдяване трябва да се затвори главният кран на тръбата. При бутилиран газ бутилката първо се изключва напълно от печката, след което кранът се затяга здраво и се проверява за течове. Съгласно правилата за пожарна безопасност, оставянето на газови бутилки вътре в необитаема къща през зимата е забранено – те трябва да се преместят в специален метален шкаф отвън, разположен от северната или плътната страна на сградата, и да се заключат здраво.

Защита от влага и от гризачи

Влагата е основен враг на дървените и тухлените сгради през зимата, тъй като води до развитие на мухъл и упорита миризма. За да се ограничи до минимум щетата, вътрешните врати в дома е добре да останат леко отворени, за да циркулира въздухът, а вратите на шкафовете, чекмеджетата и раклите – също отворени. Хладилникът трябва да бъде напълно размразен, почистен и подсушен отвътре, включително рафтовете и уплътнението на вратата, а след това оставен с леко открехната врата, за да не се образуват мухъл и отлагания до пролетта.

Предметите, чувствителни към влага и температурни колебания, е най-добре да не остават в неотопляваната къща. Мекото обзавеждане трябва да се покрива с дишащи калъфи, а не да се увива плътно в пластмаса, защото отдолу може да се натрупа конденз и да се повиши рискът от мухъл. Матраците и възглавниците е препоръчително да се съхраняват на сухо място, по възможност изнесени заедно с останалия текстил. За поглъщане на влагата могат да се използват домашно приготвени или закупени влагоабсорбатори – например широки пластмасови купички със силикагел или с едра готварска сол, поставени в ъглите на помещенията.

С настъпването на студеното време гризачите активно търсят място за зимуване, а празна, сравнително топла къща със запаси от храна е особено привлекателна за тях. През зимата те могат да съсипят мебели, да прегризат жици, да унищожат текстил и да оставят неприятна миризма. Първото правило за защита е пълната липса на хранителни продукти в къщата, включително консервирани, тъй като те могат да се развалят, набъбват и да се спукат при замръзване. Кухненските подове трябва да се изметат старателно, за да се премахнат всички трохи.

Всички отвори, през които гризачите могат да проникнат, трябва да се запечатат, като обикновената монтажна пяна не е надеждна сама по себе си и е добре да се комбинира с метална мрежа или счупено стъкло. Вентилационните отвори на основите, коминните отвори и капандурите на тавана също трябва да се защитят, най-добре с монтиране на здрава метална мрежа с отвори не повече от 5 мм. В къщата могат да се поставят репеленти, като отровните стръвове трябва да се използват с повишено внимание в празна къща заради риска от трупна миризма при умряло животно под пода. Естествена алтернатива са ароматите на мента, пелин и черен оман – памучни тампони, напоени с етерично масло от мента, могат да се поставят на рафтовете на шкафовете и близо до первазите.

Проверка на покрива, фасадата и двора

За празен зимен дом влагата, проникваща отвън, е също толкова опасна, колкото и сланата, затова трябва да се провери дали основите и мазето не събират вода – ако след дъжд около стените постоянно се образуват локви, трябва да се провери оттичането, като водата от покрива не бива да се стича директно върху основите. Прозорците и вратите трябва да имат здрави уплътнения и да се затварят плътно, тъй като проникването на студен и влажен въздух през пукнатини води до конденз и замръзване. Същевременно напълно затворената къща не е добро решение – вентилационните канали трябва да остават отворени и в добро състояние, но не и прозорците, през които могат да проникнат сняг и дъжд.

Последната стъпка е огледът на къщата отвън, като се започне с покрива и улуците. Паднали листа и клони ги запушват, а при зимни размразявания снегът в запушените улуци се топи и след това замръзва, образувайки тежки ледени тапи, които могат да откъснат монтажните скоби – затова улуците трябва да се почистят и да се провери херметичността им. При оглед на фасадата откритите пукнатини в основата или стените трябва да се запечатат с уплътнител или циментов разтвор преди застудяването, за да не замръзне влага в тях и да повреди материала. Прозорците трябва да бъдат плътно затворени и заключени, а при чести кражби с взлом през зимата прозорците на първия етаж е добре да се покрият с дървени капаци или метални ролетни щори.

Градинските мебели, люлките, хамаците и дребното оборудване трябва да се приберат, тъй като излагането на UV лъчи, сняг и влага уврежда пластмасата и причинява ръжда по метала – най-добре е да се съхраняват в сух навес или гараж. Вратите на стопанските постройки трябва да се заключат със сигурни катинари, след като механизмите им бъдат смазани със силиконова грес или графитен прах. Градинските инструменти трябва да се почистят и подсушат, а металните им части да се защитят с антикорозионен препарат. Накрая е добре да се проверят дърветата близо до къщата и стопанските постройки – изсъхналите, счупени или очевидно опасни клони трябва да се премахнат предварително, тъй като при силен вятър или снеговалеж биха могли да повредят покрива или кабелите.

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви, че българските храни и вина притежават потенциал за международно признание и са част от националното богатство на страната. Изявлението беше направено по време на заключителната конференция „Българските храни и вино – ключов фактор за развитието на туризма и конкурентоспособността на дестинацията“, която се проведе в Университета по хранителни технологии в Пловдив.

България като тероар с уникални продукти

По думите на Абровски България като тероар притежава характеристики на държава, която може да произвежда уникални продукти. Затова, посочи министърът, ролята и целта на Министерството на земеделието и храните е да създава условия за производство не само на безопасна, но и на изключително качествена храна, която да бъде рекламирана и да привлича туристи в страната.

Министърът добави, че е необходимо тези продукти да станат по-разпознаваеми на пазара. Акцент беше поставен върху значението на традиционни продукти като българското кисело мляко и родните вина.

Европейски схеми за качество и защитени означения

Абровски посочи, че е необходимо да се използват възможностите, които предоставят европейските схеми за качество, както и регистрацията на продукти със защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер. „Те допринасят за опазването на българските традиции, разпознаваемостта на родните продукти и тяхното успешно представяне на международните пазари“, каза министърът. Според него тези инструменти са ключов фактор за утвърждаването на България като атрактивна туристическа дестинация.

Участници в събитието

В рамките на конференцията ректорът на Университета по хранителни технологии в Пловдив проф. Галин Иванов връчи почетни плакети на министрите на земеделието и храните и на туризма. В дискусията взеха участие министърът на туризма Илин Димитров, заместник-министърът на туризма Мариела Модева, областният управител на Пловдив Георги Янев, председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова, както и представители на бизнеса и академичната общност.

Форумът е организиран от Националния борд по туризъм с подкрепата на Министерството на туризма и е част от инициативата по повод 20-ата годишнина на организацията.

Ароматите във виното – череша, касис, ванилия, мед, кожа, подправки, кафе или дори мокър камък – често звучат пресилено на хора, които не се занимават професионално с дегустация. Зад тези описания обаче стои обяснима комбинация между химичния състав на виното и начина, по който работят човешките сетива. Усещането за ягода, шоколад или ванилия не означава, че тези продукти са добавени към виното – ароматите произлизат от стотици летливи вещества, които се образуват естествено както по време на ферментацията, така и при отлежаването.

Защо дегустацията е субективна

Човешкият мозък обработва ароматните молекули, като ги сравнява със запаметени аромати от ежедневието. Именно затова един човек може да усети череша, друг – слива, а трети – сушени плодове, и всички тези възприятия могат да бъдат правилни, защото ароматният профил често не е еднозначен.

Човешкият език различава ограничен брой основни вкусови усещания – сладко, кисело, солено, горчиво и умами. Чрез тях може да се прецени дали едно вино е по-сладко или по-свежо, дали има повече киселинност или лека горчивина, но тези усещания сами по себе си не обясняват сложността на едно качествено вино. Истинската многопластовост идва от обонянието.

Човешкият нос разполага с милиони обонятелни рецептори, които разпознават летливите ароматни съединения и ги превръщат в усещания, интерпретирани от мозъка като конкретни аромати. По време на дегустация ароматните вещества достигат до обонятелната система по два механизма. Първият е директното възприемане през носа преди отпиване, наречено ортоназално възприятие – тогава най-лесно се разпознават първичните аромати на сорта и част от ароматите, формирани по време на винификацията. Вторият механизъм е ретроназалното възприятие, при което след отпиване ароматните молекули преминават от устната кухина към носната кухина по време на дишане и преглъщане. Именно то създава усещането, че вкусът се разгръща, и позволява да се открият нови нюанси.

При настинка, алергия или запушен нос способността за възприемане на ароматите намалява значително и остават основно сладостта, киселинността и горчивината, докато сложният ароматен профил почти изчезва. Опитните дегустатори развиват умението съзнателно да разделят вкусовите усещания от ароматните, като анализират как ароматите се променят във времето – от първото помирисване, през отпиването, до дължината и характера на послевкуса.

Откъде идват различните аромати във виното

Ароматният профил на виното се формира постепенно още в лозето и продължава да се развива по време на ферментацията, отлежаването и съхранението. Обикновено ароматите се разделят на три основни групи – първични, вторични и третични.

Първичните аромати произлизат директно от самото грозде и са най-силно свързани със сорта, степента на зрялост и условията на отглеждане. Сред най-характерните са цитрусови нюанси, зелена ябълка, праскова и кайсия, касис и горски плодове, цветисти тонове, билкови и тревисти нотки, тропически плодове. Най-голямо значение за формирането им има климатът – в по-хладните лозарски райони се запазват повече свежест, киселинност и зелени растителни нюанси, докато в по-топлите райони се натрупват предимно захари и се развиват нотки на по-зрели плодове. Значение имат още изложението на лозите, водният режим, натоварването с грозде, листната маса и моментът на гроздобера, затова едно и също сортово вино може да покаже различен ароматен профил в зависимост от условията на годината.

Вторичните аромати се появяват по време на ферментацията, когато дрождите превръщат захарите в алкохол и въглероден диоксид, но едновременно с това синтезират ароматни вещества. Сред тях са банан, масло, кисело мляко, сметана, хлебни и тестени нотки, мая и печени нюанси, млечни и кремообразни усещания. Те зависят в голяма степен от технологията на винопроизводство – вида на използваните дрожди, температурата на ферментация, продължителността на контакта с утайките и провеждането на ябълчено-млечна ферментация. По-ниските температури често съхраняват повече свежи плодови аромати, докато по-високите стимулират развитието на по-богати нюанси, а ябълчено-млечната ферментация често е свързана с появата на маслени и млечни аромати.

Третичните аромати се развиват след приключване на ферментацията – по време на отлежаването в съдове и последващото стареене на виното в бутилка. Те се формират чрез бавни химични промени и взаимодействие между кислород, фенолни съединения и остатъчни ароматни молекули. Типични третични аромати са ванилия, препечен хляб, кафе, шоколад, карамел, ядки, мед, сушени плодове, кожа и тютюневи нюанси. Отлежаването в дъбови бъчви може да добави допълнителни аромати в зависимост от вида на дървесината, степента на изпичане и времето на контакт, а при продължително стареене част от първичните плодови аромати отслабват и отстъпват място на по-дълбоки нюанси.

Взаимодействието между първичните, вторичните и третичните аромати превръща всяко вино в уникално сетивно преживяване – колкото по-добре са балансирани трите групи, толкова по-богато и запомнящо се изглежда виното при дегустация.

Защо някои хора усещат повече аромати от други

Често се смята, че добрите дегустатори притежават вроден „специален нос“. В действителност голяма част от това умение е резултат от натрупан опит, внимание и целенасочено трениране на сетивата, подобно на музикант, който с времето започва да различава повече нюанси в звука.

Възприемането на ароматите зависи от няколко фактора:

• Натрупаният опит – мозъкът разпознава ароматите чрез сравнение с вече познати миризми, съхранени в паметта; ако човек никога не е обръщал внимание на аромата на касис, акация, дюля или прясно окосена трева, вероятността да ги идентифицира във виното е по-малка.
• Честотата на дегустации – редовният контакт с различни стилове вина постепенно разширява „ароматния речник“ и способността не само да усещаме, но и да назоваваме ароматите.
• Концентрацията – при бързо отпиване мозъкът улавя основните впечатления, докато при целенасочена дегустация могат да се разкрият значително повече детайли.
• Разликите в обонятелната чувствителност между хората – някои хора естествено са по-чувствителни към определени ароматни молекули, докато други почти не ги възприемат, което не означава непременно по-добър или по-лош дегустатор, а просто различен начин на сетивно възприятие.
• Условията на самата дегустация – температурата на виното влияе върху освобождаването на ароматните вещества, тъй като прекалено студеното вино прикрива част от ароматите, а прекалено топлото може да засили алкохолните усещания; формата на чашата също насочва ароматите по различен начин към носа, а значение има и моментното състояние на организма.

Собственици и наследници на земеделска земя в област София не са получили рентни плащания на обща стойност над 3 млн. лв. за период от две години. Това установи Сметната палата след одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейностите на Областна дирекция „Земеделие“ – София област за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2024 г. Докладът е публикуван на интернет страницата на институцията.

Събрани и изплатени суми за две години

Според одита за 2023 г. от ползвателите на земи са постъпили 2,26 млн. лв., а на собствениците са изплатени едва около 515 хил. лв. За 2024 г. постъпленията от ползватели са 2,42 млн. лв., докато изплатените суми са 1,07 млн. лв. Одитният екип е проверил подробно 25 конкретни преписки за изплащане на суми и при всички тях е установил закъснение спрямо законовия 30-дневен срок – вариращо от над 2 месеца до над 2 години.

Защо собствениците не получават парите си

Сметната палата посочва няколко причини за неизплатените или забавени суми. Една от най-сериозните е, че собствениците не познават правата си. При така наречените имоти „бели петна“ – земи без подадени декларации от собствениците – голяма част от правоимащите лица или техните наследници въобще не знаят, че имотите им са включени в масиви за ползване, че за тях е преведена рента и че имат право да я получат. Областните дирекции по земеделие нямат служебно задължение да превеждат парите автоматично, а ги изплащат единствено въз основа на подадено заявление – административна услуга с код 3416, подадено от самия собственик или наследник. Законът предвижда събраните суми да се пазят по специална сметка за чужди средства на областните дирекции в продължение на 10 години.

Одитът сочи и други причини: системни закъснения на законовите срокове за обработка на документи, пропуски при оформянето на преписките, липса на последващ контрол за спазване на сроковете, организационни и кадрови ограничения, както и недостатъчна автоматизация на процесите. За да се извърши плащане, общинските служби по земеделие трябва служебно да изпратят до областната дирекция преписката заедно с така нареченото „Извлечение от заповед“. В 14 от 25 проверени случая общинските служби не са изпратили тези извлечения, което е забавило превеждането на сумите по банков път. Немалка част от имотите освен това са на починали лица с десетки наследници, което затруднява събирането на нужните документи – удостоверение за наследници или нотариално пълномощно за един от тях.

Как се управляват „белите петна“

Собствениците подават декларация за начина на стопанисване и ползване на имотите си, а ползвателите – заявление за участие в споразумение за създаване на масиви за ползване. Областната служба по земеделие изготвя предварителен регистър на имотите с технически данни – площ, категория, ползвател и правно основание. Ако собствениците не подадат декларация и за имотите им няма регистрирани договори за наем или аренда, земите се определят като „бели петна“.

Между ползвателите се сключва споразумение с цел уедряване на обработваемите блокове за съответната стопанска година. То е валидно, когато е подписано от не по-малко от две трети от участващите ползватели и обхваща не по-малко от две трети от площта в съответното землище. Когато не се постигне доброволно споразумение, се съставя проект за служебно разпределение на земите. Ползватели с непогасени задължения за предходна година нямат право да участват. Чрез споразумението служебно се разпределят и недекларираните имоти без договори. Стопаните, на които са разпределени такива имоти, са длъжни в 3-месечен срок след одобрението на споразумението от директора на областната земеделска служба да преведат сума, равна на средното годишно рентно плащане за землището. Ако не го направят в срок, директорът е длъжен да издаде заповед за трикратен размер на рентното плащане.

Установени нарушения при управлението на „бели петна“

• Изплащането на средствата на правоимащите собственици или наследници е извършвано със закъснение във всички проверени случаи – от над 2 месеца до над 2 години.
• В половината проверени случаи са приемани заявления по остарели образци, а в два случая са изплатени суми без задължителното нотариално заверено пълномощно.
• Няма издадени заповеди от директора на дирекцията за 32-ма ползватели, които не са заплатили дължимите суми за „бели петна“ в законния срок, за да внесат трикратен размер на рентното плащане – общата неиздадена сума е над 122 хил. лв.
• Не са предприети действия за внасяне на незаплатена сума от ползвател, а на физическо лице с непогасено задължение за предходна година е допуснато да участва в ново споразумение.
• При изплащането на сумите не е упражняван предварителен контрол за законосъобразност.
• Липсва информация за датите на служебно изпращане на заявленията от общинските служби, което възпрепятства контрола върху сроковете за обработка, както и информация за датите на изготвяне на регистрите и обработка на договорите.
• Заповедите на директора за одобряване на споразуменията или служебните разпределения са издавани със закъснение до над 6 месеца.
• Констатирана е практика за запазване на входящи номера в деловодната система без реално издадени документи, както и извеждане на заповеди с дата преди реалното им подписване с електронен подпис.
• Вътрешните правила за процедурата и събирането или изплащането на сумите не са актуализирани спрямо действащото законодателство – позовават се на отменени указания, не отразяват изискванията за праговете от две трети ползватели и площи и не предвиждат механизми за санкциониране при неплатени ренти.
• Констатирано е разминаване между сроковете за сключване на споразумение и за изготвяне на проекта на карта и регистър, което налага формално изготвяне на картите и регистрите преди реалното подписване на споразуменията.
• Установена е и програмна грешка в софтуера „Ferma WIN“ – за стопанската 2023–2024 г. в регистъра на „белите петна“ имотите са отразени с нулеви площи, а стойността им е изчислена грешно въз основа на декарите с правно основание вместо спрямо реалните бели петна.
• Посочени са и рискове за сигурността на данните поради еднакви нива на достъп на всички служители.

Държавен поземлен фонд, промяна на предназначение на земи и други нарушения

От наем на земя от Държавния поземлен фонд в дирекцията са отчетени 118 хил. лв. за 2023 г. и 130 хил. лв. за 2024 г. Одитният екип е проверил проведените 6 тръжни процедури и сключените 16 договора за отдаване под наем и аренда, както и спазването на наемните цени. Установени са закъснения при прехвърлянето на внесените депозити от набирателната към бюджетната сметка, а предварителен контрол за законосъобразност не е упражняван нито при сключването на договорите, нито при последващото събиране и отчитане на вноските.

Услугата по промяна на предназначението на земеделска земя формира основен дял от приходите от такси на дирекцията – 991 хил. лв. за 2023 г., или 85,4% от приходите от услуги, и 1,28 млн. лв. за 2024 г., или 90,1% от приходите. За 2023 г. са подадени 247 заявления, а в сила са влезли 203 решения. За 2024 г. отново са подадени 247 заявления, но в сила са влезли 179 решения. В дирекцията няма вътрешни правила, уреждащи процедурите и контрола по промяна на предназначението на земеделските земи, нито се поддържа регистър на имотите с променено предназначение.

При всички проверени преписки Комисията по Закона за опазване на земеделските земи не е извършвала проверка относно собствеността на имотите и правното основание на заявителите – проверявани са единствено представените от самите заявители документи. Не е събирана служебно изискуемата информация от публичните регистри или от общинските администрации, например извадки от устройствени планове, зони и справки. Не са изпращани преписи от решенията до съответната общинска администрация и до Службата по геодезия, картография и кадастър. Не са спазвани установените срокове за произнасяне и съобщаване на административните актове, а доказателства за уведомяване липсват. Сметната палата посочва, че всичко това може да доведе до постановяване на решения по заявления от лица без правно основание, до оспорване и отмяна на решенията от съда, до невъзможност заявителите да упражнят своевременно правата си, както и до риск от административни грешки.

Одитът е установил и неоснователно платени разходи за имоти и сгради на обща стойност 193 хил. лв. с ДДС – за имоти, свързани с консумативи и ремонти, по които дирекцията не е страна по договорите, и за помещения, ползвани от дирекцията без действащи договори. Установени са и пропуски при актуването и застраховането на имуществото: недвижим имот в София е без акт за държавна собственост, а застроените имоти – публична държавна и общинска собственост, предоставени за управление и ползване – не са застраховани.

В резултат на одита са дадени 11 препоръки на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – София област, и две препоръки на министъра на земеделието и храните, които трябва да бъдат изпълнени в 8-месечен срок.

Три браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ изпратиха отворено писмо до премиера Румен Радев, министрите на земеделието и на икономиката Пламен Абровски и Александър Пулев, както и до председателя на Комисията по земеделие, храни и гори в Народното събрание. В него настояват държавните институции да упражняват последователен контрол, прозрачност при ценообразуването и справедливи условия за българските производители по цялата агрохранителна верига.

Писмото е изготвено от Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ), подкрепена от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) и Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България (НАППЧП). Повод за позицията е наскоро изразеното становище на Сдружението за модерна търговия, което настоява секторът да бъде разглеждан като критична инфраструктура и отправя критики към работата на Комисията за защита на потребителите.

Хранителен суверенитет и роля на търговските вериги

Според БКПЗ хранителният суверенитет се изгражда чрез устойчиво българско производство, жизнеспособни стопанства и държавна политика, която създава условия за тяхното развитие. Той изисква напояване, достъп до работна ръка, инвестиции, коопериране и възможност земеделските производители да реализират продукцията си при справедливи условия.

В писмото се посочва, че търговските вериги имат важна роля в снабдяването и достигането на храните до потребителя, но представляват завършващото звено на процес, който започва в стопанството. Логистичният капацитет и пълните рафтове сами по себе си не гарантират хранителен суверенитет, ако страната губи способността да произвежда собствена храна.

Надценки и искане за прозрачност в ценообразуването

Браншовите организации посочват, че обявените от Комисията за защита на потребителите данни за надценки над 100% при отделни основни хранителни продукти изискват задълбочен анализ на ценообразуването. Потребителите и производителите имат право да знаят как се формира цената по пътя от стопанството до магазина, какви разходи се начисляват и как се разпределя добавената стойност.

„БКПЗ очаква КЗП и КЗК да продължат работата си за изясняване на тези процеси и за установяване на евентуални нелоялни практики. Проверките, основани на проверими данни и еднакви правила за всички, са необходима гаранция за доверието в пазара“, се казва в писмото. Организациите заявяват, че подкрепят работата на КЗП и КЗК в посока на осветляване на процесите и идентифициране на изкривяванията по агрохранителната верига.

Пазарна концентрация и европейско законодателство

В писмото се поставя и въпросът за условията, при които българските стопани получават достъп до потребителите, предвид значителната пазарна тежест на големите търговски субекти. Браншовиците настояват да се направи оценка дали концентрацията на покупателна сила създава предпоставки за едностранно налагане на условия, прехвърляне на разходи и ограничаване на възможностите за реализация.

Авторите на писмото цитират становище на Европейската комисия, според което „веригата за доставки на храни е уязвима по отношение на нелоялните търговски практики поради значителните дисбаланси между малките и големите оператори“. Заради по-слабата преговорна позиция на земеделските производители европейското законодателство въвежда задължителна защита срещу определени нелоялни практики, включително едностранни промени в договорите, забавени плащания и прехвърляне на търговски риск върху доставчиците.

За защита на по-слабата страна и за осигуряване на справедливи доходи за фермерите Европейският съюз прие Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики. Тя забранява най-вредните бизнес поведения и задължава държавите членки, включително България чрез промени в Закона за защита на конкуренцията, да определят органи, които да налагат сериозни глоби при нарушения.

Браншовиците припомнят, че в публикуваната на 1 декември 2025 г. оценка Европейската комисия отчита, че страхът от ответни търговски действия продължава да възпира производители и доставчици да подават сигнали, а разследванията по инициатива на националните органи остават недостатъчно използвани.

Искане за запазване на контрола и ускорено законодателство

Във връзка с искането модерната търговия да бъде разглеждана като критична инфраструктура, БКПЗ настоява то да бъде обсъждано при ясни гаранции за запазване на независимия и ефективен контрол. Стратегическото значение на сектора не трябва да служи като основание за привилегировано третиране или за ограничаване на проверките на КЗП, КЗК и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Камарата настоява да бъдат изяснени причините, поради които български производители срещат препятствия пред достъпа до търговските вериги, докато аналогична продукция се доставя от внос. БКПЗ настоява БАБХ да извършва системни проверки и лабораторни изследвания за остатъчни количества пестициди, както и замърсители като микотоксини, включително афлатоксини, над допустимите норми, с публичност на резултатите и своевременни действия при установени несъответствия.

Организациите настояват и за ускоряване на работата по законодателството за веригата на доставки на земеделски продукти и храни и по Закона за кооперирането, с цел прозрачна търговия, по-силни позиции на производителите, развитие на късите вериги на доставки и ефективно пресичане на нелоялните практики.

Писмото е подписано от Цветан Цеков, председател на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“, Марин Генуров от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция и Илиас Сарнук, председател на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България.

Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за условията и реда за прилагане на интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Заедно с проекта на наредба е публикуван и проект на доклад. Заинтересованите страни могат да представят становища до 28 октомври 2026 г. включително.

Какво урежда наредбата

Документът определя условията за допустимост на кандидатите, реда за установяване на признатите събития и засегнатите площи, животни и пчелни семейства, както и подаването и разглеждането на заявленията, извършването на проверки и изплащането на финансовата подкрепа. Подпомагането е насочено към активни земеделски стопани в секторите „Растениевъдство„, „Животновъдство“ и „Пчеларство„, претърпели загуби вследствие на признати природни бедствия, неблагоприятни климатични явления, катастрофични събития, болести по растенията и вредители или мерки за контрол и ликвидиране на болести по животните.

Условие за подкрепа е намалението на средногодишната продукция да е най-малко 30%. Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители кандидатите следва да подпишат заявлението си с квалифициран електронен подпис.

Кои събития попадат в обхвата

През първата година на прилагане интервенцията обхваща събития, настъпили през 2025 и 2026 г. и признати от компетентен орган не по-късно от 1 септември 2026 г. В обхвата на признатите събития са сушата и нейното отражение върху земеделските площи и отглежданите животни, както и заразни заболявания по животните и пчелите – шарка по овцете и козите, високопатогенна инфлуенца по птиците, бруцелоза при говедата, салмонела при птиците, син език при овцете, африканска чума по свинете и американски гнилец при пчелите.

Включват се и неблагоприятни климатични събития през 2026 г., като измръзване или слана, градушка, буря или проливен дъжд, наводнение или продължително преовлажняване на почвата, както и суша. В обхвата попадат и катастрофични събития, свързани с щети, нанесени от вредителя черна златка (Capnodis tenebrionis) по трайните насаждения, както и фитоплазмата Grapevine flavescence dorée по лозята.

Как ще се установяват щетите

За установяване на засегнатите площи, животни и пчелни семейства Държавен фонд „Земеделие“ ще използва информация от областните дирекции „Земеделие“ и от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Областните дирекции ще предоставят протоколи от обследванията за съответните природни и климатични събития, а БАБХ – данни за заразните заболявания при животните и за катастрофичните събития.

При определяне на допустимите площи и животни, засегнати от събития през 2025 г., ще се използват наличните административни данни за Кампания 2025. За допустими ще се считат площите, установени като такива за подпомагане по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“, както и животните, отговарящи на условията по приложимите интервенции за директни плащания и отглеждани в животновъдни обекти в определения териториален обхват.

Предвиденият подход цели да ограничи административната тежест за земеделските стопани и да осигури ефективно използване на наличната информация от компетентните органи при предоставянето на подкрепата.

Промени в данъка върху добавената стойност при храните в настоящия момент са неприемливи. Това заяви икономистът доц. Огнян Боюклиев от Института по икономически изследвания при Българската академия на науките в интервю за БНР, коментирайки политиките на правителството, насочени към овладяване на инфлацията.

Критика към проекта на Министерството на икономиката

Доц. Боюклиев посочи, че вече месец се обсъжда проект на Министерството на икономиката, който според него съдържа повече елементи на „политикономия на социализма“, отколкото на пазарна и съвременна икономика. Той заяви, че правителството, вместо да води войни с търговските вериги и да налага икономически необосновани „справедливи цени“, би следвало да провежда социална политика в защита на хората с ниски доходи, които заради инфлацията трудно се справят с поскъпването на храните.

Икономистът определи като недопустимо нормативното налагане на термина „справедлива цена“, тъй като според него единствено пазарната цена може да бъде справедлива. Той обясни, че тя се формира от съотношението между търсене и предлагане и че никой търговски обект не би трябвало да води счетоводство по отделни продукти – колко количество е влязло и на каква цена се продава, както е записано в проекта на икономическото министерство.

Позиция по ДДС и Закона за кооперативите

Доц. Боюклиев разкритикува и опитите за налагане на диференцирана ставка на данъка върху добавената стойност за храните. По думите му при сегашните свръхдефицити в държавния бюджет ДДС по никакъв начин не би трябвало да се променя.

Икономистът коментира и подготовката на Закона за кооперативите, като заяви, че администрацията трябва да подходи по друг начин. Според него принципът на кооперирането е един и същ в целия свят и България не би трябвало да е първата държава, която насърчава кооперативи с участие само на физически лица. Той добави, че в цяла Европа търговията и изкупуването на храни се извършват основно от кооперативи и че тази практика е важно да се приложи и у нас.

Източници

След гроздобера много лозари смятат, че грижите за лозето за годината са приключили, но есента е важен момент за храненето на лозата. След изнасянето на гроздето от насаждението значителна част от натрупаните през сезона хранителни вещества вече напускат лозето заедно с реколтата. Правилното есенно торене на лозята може да подпомогне възстановяването на хранителния баланс, натрупването на резерви и по-добрия старт на растенията през следващата година.

Калият – елементът, който заслужава особено внимание

Есенното торене не означава произволно разхвърляне на NPK тор около лозите. Видът и количеството на тора трябва да бъдат съобразени със състоянието на лозите, почвата, добива и направените почвени или листни анализи. Калият участва в редица процеси, свързани с водния режим, транспорта на асимилати и устойчивостта на растенията към стрес, а освен това има важна роля за качеството и узряването на гроздето.

Това не означава, че всяко лозе автоматично трябва да получава голяма доза калиев тор – в някои почви запасите вече са напълно достатъчни или дори прекомерни. Затова почвеният анализ е много по-надежден ориентир от принципа „колкото повече, толкова по-добре“. За есенно основно торене могат да се използват калиев сулфат или комбинирани NPK торове с по-високо съдържание на калий.

Фосфор, азот, органика и микроелементи

Фосфорът също може да бъде подходящ за есенно внасяне, защото за разлика от азота е сравнително слабо подвижен в почвата. Есенното му внасяне има смисъл, когато анализът показва недостатъчни запаси – фосфорът е свързан с енергийния обмен в растението и с развитието на кореновата система, а при недостиг лозата може да покаже по-слаб растеж и нарушено развитие. Важно е фосфорен тор да не се внася профилактично всяка година, ако почвата вече разполага с достатъчно количество.

Азотът не е типичният елемент за внасяне през късната есен. Когато листата започват да стареят и лозата преминава в покой, способността ѝ да усвоява азот намалява. Късното азотно торене може да стимулира нежелан вегетативен растеж, а неизползваният азот може да се загуби чрез измиване в по-дълбоките почвени слоеве. Съществува обаче важна особеност – веднага след гроздобера, докато лозата все още има здрава и функционираща листна маса, тя продължава да фотосинтезира и да натрупва резерви, и при определени условия може да усвои азот именно в този следберитбен период. Затова не бива да се твърди категорично „никога азот през есента“, а по-скоро да се избягва късното азотно торене, като то се прилага само при доказана необходимост и докато лозата активно усвоява хранителни вещества.

Есента е подходящ момент и за използване на добре разложен оборски тор, компост или други органични материали, особено при почви с ниско съдържание на органично вещество. Органичните торове подобряват структурата на почвата, водозадържащата способност и условията за почвената микрофлора, но при употребата им трябва да се отчита и количеството азот, което те съдържат – органично не означава автоматично безопасно в неограничени количества.

Магнезият има важно значение за нормалното функциониране на хлорофила и фотосинтезата. При доказан недостиг могат да се използват магнезиеви торове, но не е разумно да се внасят ежегодно без установена необходимост. Същото важи и за бор, цинк, желязо и други микроелементи – те са нужни в много малки количества, но границата между недостатъчно и прекомерно количество при тях може да бъде сравнително малка.

Кога точно да торим и как да внесем тора

Ако целта е лозата да усвои хранителни вещества след беритбата, не е нужно да се чака до пълното опадване на листата – при здрава листна маса и активни корени лозата продължава да усвоява хранителни вещества, а част от тях се преразпределят от листата към корените и многогодишната дървесина. За фосфор и калий есенното внасяне в периода на покой също може да бъде ефективна практика, тъй като тези елементи са значително по-слабо подвижни в почвата от азота.

Честа грешка е торът да се изсипва непосредствено до стъблото на лозата. Кореновата система заема значителна площ около растението, затова при гранулирани торове е по-добре той да бъде разпределен по зоната на лозовия ред, а не концентриран в малко петно около стъблото. При подходящи условия внасянето може да бъде последвано от плитко заораване или да се разчита на влагата от валежите за разтварянето му.

Примерна схема за торене

Трудно е да се посочи една универсална норма, валидна за всички насаждения, тъй като количеството тор зависи от почвения тип, запасеността с хранителни елементи, възрастта на лозите, очаквания и получен добив, както и от конкретния вид тор. Посочените стойности са ориентировъчни, а най-точната норма се определя след почвен анализ:

• Добре угнил оборски тор – около 2-4 т/дка, особено подходящ при почви с ниско съдържание на органично вещество; не се препоръчва използването на пресен оборски тор непосредствено около лозите.
• Калиев сулфат при доказана необходимост от калий – около 10-20 кг/дка (при тор с 50% калиев сулфат 15 кг/дка осигуряват около 7,5 кг калиев сулфат на декар); предпочитан вариант, когато се цели избягване на допълнително внасяне на хлориди.
• Троен суперфосфат при ниска запасеност с фосфор – около 10-20 кг/дка (при продукт с 46% съдържание 15 кг/дка осигуряват приблизително 6,9 кг троен суперфосфат на декар); при обикновен суперфосфат с около 20% съдържание – приблизително 20-40 кг/дка.
• Комбиниран NPK тор, например NPK 5-10-20, при нужда от едновременно внасяне на фосфор и калий – ориентировъчно 20-40 кг/дка, което внася около 1-2 кг азот, 2-4 кг фосфор и 4-8 кг калий на декар.
• NPK формулации с по-високо съдържание на калий, например NPK 8-15-30 – около 20-35 кг/дка; при норма от 30 кг/дка такъв тор внася приблизително 2,4 кг азот, 4,5 кг фосфор и 9 кг калий.
• Калиев магнезиев тор при установен недостиг на магнезий – около 15-30 кг/дка.
• При малки семейни лозя често се прилага практиката за внасяне на приблизително 20-30 кг/дка комбиниран тор.