Новини от земеделието и селското стопанство в България

Преминаването към оборно хранене през зимния период е критичен етап за млечното говедовъдство, тъй като промяната от сочна зелена маса към силажи, сенажи, сено и концентрирани фуражи често предизвиква метаболитни предизвикателства в търбуха на животните. Едно от най-честите последствия е спадът в маслеността на млякото, който пряко се отразява върху изкупната цена на продукцията и рентабилността на стопанството. Поддържането на висока и стабилна масленост изисква баланс между структурата на дажбата, физиологичните нужди на високопродуктивните крави и управлението на ферментационните процеси в предстомашията.

Млечната мазнина се синтезира в млечната жлеза основно от оцетна и бета-хидроксимаслена киселина, които са краен продукт от микробиалната ферментация на влакнините в търбуха. Затова всяко нарушение на нормалната търбушна микрофлора води до намален синтез на летливи мастни киселини и до спад на процента мазнини в млякото.

Как структурата на дажбата влияе върху маслеността

Структурата на фуражната дажба определя времето за предъвкване, отделянето на слюнка и стабилността на pH в търбуха. При прекомерно ситно накълцани фуражи или недостиг на едри влакнини се наблюдават няколко негативни ефекта: намалено време за предъвкване и по-малко отделена слюнка, която действа като естествен буфер благодарение на бикарбонатите и фосфатите в нея; понижаване на pH в търбуха под критичната граница от 6.0 – 5.8, което води до субклинична руменна ацидоза; и промяна в съотношението на летливите мастни киселини – при ниско pH и много концентрирани фуражи се увеличава делът на пропионовата киселина за сметка на оцетната, а пропионовата киселина подпомага синтеза на телесни мазнини и лактоза, но води до срив в маслеността.

Затова е задължително съотношението между обемисти и концентрирани фуражи в сухото вещество да бъде внимателно балансирано, като обемистите фуражи не трябва да падат под 45–50% от общата дажба.

Ефективните влакнини (peNDF) от грубите фуражи

Показателят за сурови влакнини в анализите на фуражите често е подвеждащ, защото не отразява физическата форма на фуража и способността му да стимулира дъвченето. Затова в съвременното хранене се използва концепцията за ефективни влакнини – peNDF (physically effective Neutral Detergent Fiber).

Дългите и средно дълги влакнини от сеното и сенажа образуват физическа матрица в горната част на търбуха, която задържа по-дребните частици, стимулира рецепторите на търбушната стена и предизвиква връщане на храната за повторно предъвкване. Всяка минута предъвкване на фураж с високо съдържание на peNDF води до отделяне на слюнка, богата на буфериращи вещества – установено е, че кравите отделят до 150–200 литра слюнка дневно, която неутрализира киселините в търбуха. Стабилното pH над 6.2 е условие за развитието на целулозоразграждащите бактерии, като Fibrobacter succinogenes и Ruminococcus albus, които разграждат влакнините до оцетна киселина – основния градивен елемент на млечната мазнина.

Минималното съдържание на peNDF в сухото вещество на дажбата трябва да се следи стриктно и обикновено се движи в границите на 20–22% за високопродуктивни крави. Дължината на рязане на фуражите в смесената дажба (TMR) трябва да се контролира чрез ситови анализатори, например Penn State Particle Separator, като се избягва прекалено ситното смесване, което води до селектиране на фуража от животните.

Синдром на ниска масленост и как да се избегне

Синдромът на ниска масленост (Milk Fat Depression) е състояние, при което млечната мазнина спада с 0,5 до 1 процентни единици или повече, без да се засяга млечният обем или протеиновото съдържание. През зимата рискът нараства заради няколко фактора: прекомерно количество нишесте и захари от интензивно хранене със зърнени фуражи като царевица, ечемик и пшеница; наличие на ненаситени мастни киселини от сурови масла или непреработени маслодайни семена като соя или слънчоглед, консумирани в големи количества без адекватна защита, което води до образуване на трансмастни киселини в търбуха, инхибиращи синтеза на млечна мазнина; и небалансирано хранене по отношение на азота и енергията.

За превенция се препоръчва общото количество нишесте в сухото вещество да се ограничи между 22 и 25%, като се следи скоростта на разграждането му. Общото съдържание на мазнини в суровото вещество не трябва да надвишава 5–6%, а източниците на ненаситени мазнини да се въвеждат внимателно, при нужда с използване на защитени, румено-устойчиви мазнини. Разделянето на концентрата на множество малки порции или отличното му смесване в еднородна TMR дажба предотвратява пиковите стойности на киселинността в търбуха.

Ролята на буферите през оборния период

Когато животните консумират по-малко сочни фуражи и разчитат на силозирани и концентрирани фуражи, използването на хранителни буфери е незаменим инструмент за поддържане на руменното здраве и високата масленост на млякото. Натриевият бикарбонат реагира директно с излишните водородни йони в търбушната течност, повишава pH и предотвратява ацидозата, спомага за поддържане на оптимална среда за целулозоразграждащите микроорганизми и косвено поддържа високи нива на оцетна киселина чрез стабилизиране на pH.

Препоръчителното количество натриев бикарбонат обикновено е между 100 и 150 грама на животно дневно, или около 0,7–1% от сухото вещество на дажбата. При високопродуктивни крави с дажби, богати на царевичен силаж, дозата може да бъде оптимизирана в горната граница. В практиката се използват и комбинации от натриев бикарбонат с магнезиев оксид в съотношение 3:1 – содата действа бързо в течната фаза на търбуха, а магнезиевият оксид има по-продължителен буфериращ ефект и помага за коригиране на дефицита на магнезиеви йони. Буферите трябва да бъдат хомогенно разпределени в цялата фуражна смес, защото при самостоятелно хранене животните могат да откажат консумация заради специфичния вкус.

Практически препоръки за управление на зимната дажба

• Редовен мониторинг на сухото вещество, тъй като силозите и сенажите променят влажността си през зимните месеци.
• Анализ на фекалиите – наличието на неразградени зърна или дълги влакнини над 2–3 см показва проблеми с дъвченето или преминаването на фуража, докато прекалено редките фекалии сигнализират за ацидоза.
• Контрол на телесната кондиция, за да се избегне рязка загуба на маса в началото на лактацията, както и затлъстяване през сухия период.
• Осигуряване на постоянен достъп до чиста вода с подходяща температура и в неограничени количества, тъй като водата е критичен фактор за слюноотделянето и микробиалната дейност в търбуха.

Поддържането на висока масленост на млякото през зимния оборен период изисква прецизни управленски решения за хранене. Ключът е в осигуряването на достатъчно ефективни влакнини, строг контрол върху дяловете на нишестето и ненаситените мазнини, както и в правилното използване на буфери като содата бикарбонат.

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски ще участва в заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 28 и 29 септември 2026 г. в Брюксел. Това съобщиха от пресцентъра на министерството на земеделието и храните.

Общата селскостопанска политика след 2027 г.

На срещата министрите на земеделието на държавите-членки на ЕС ще обсъждат условията за прилагане на подкрепата от общността за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Освен това ще бъде разгледано и състоянието на селскостопанските пазари, по-специално вследствие на нашествието на Русия в Украйна.

Теми в областта на рибарството

През втория ден от заседанието в Съвета ще бъдат обсъждани теми в областта на рибарството. Основна сред тях е предложението за Регламент за определяне на условията за предоставяне на подкрепа от ЕС за Общата политика в областта на рибарството, за Европейския пакт за океана и за морската политика, както и за политиката в областта на аквакултурата на ЕС за периода 2028 – 2034 г.

Карфиолът е здравословен, нискокалоричен зеленчук с уникален вкус, който през есента е особено подходящ за разнообразни ястия – от крем-супи до печени гювечи. Достатъчно е да се знаят няколко прости техники за приготвянето му, за да се превърне в основа на леки и питателни рецепти.

Супи с карфиол

Крем-супата от карфиол се приготвя от 350 г карфиол, 150 г моркови, 150 г лук, 50 г ориз, 200 мл сметана, 800 мл вода и 1 супена лъжица зехтин. Карфиолът се разкъсва на съцветия, а лукът и морковът се нарязват на едро. Лукът се запържва в тенджерата, добавят се морковите и след около 3 минути – горещата вода. Прибавят се оризът и карфиолът, супата се подправя и се вари 15 минути на умерен огън, след което се пасира и се разбърква със сметаната.

Пилешката супа с грах включва 300 г пиле, 250 г карфиол, 1 литър вода, консерва грах с цялата течност, глава лук, морков и 100 г топено сирене. Пилешките филета се варят половин час, след което се добавя запръжка от лук и настърган морков. Съцветията на карфиола се варят още 5 минути, прибавя се граха, а накрая – топеното сирене, докато се разтвори.

За зеленчукова супа без месо са нужни 1,5 литра вода, 500 г карфиол, морков, 3 картофа, глава лук, 2 супени лъжици зехтин и подправки. Картофите се нарязват на кубчета и се варят, след 15 минути се добавя карфиолът, а отделно приготвената запръжка от лук и морков се прибавя накрая, докато зеленчуците омекнат.

Кюфтета и печени вариации

Необичайна рецепта за кюфтета изисква 1 кг карфиол, 2 яйца, билки, подправки и 80 г брашно. Зелето се вари 6 минути, нарязва се на ситно, смесва се с яйцата и брашното до желаната консистенция и се пържи на лъжички в сгорещено олио.

За цял печен карфиол са нужни 1 глава карфиол, 1 скилидка чесън, 30 г масло и сол. Зелето се увива във фолио и се пече 50 минути на 180 градуса, след което се намазва с разтопено масло, чесън и сол и се връща във фурната за още 15 минути.

Пълненото цветно зеле съдържа 1 глава карфиол, 6 супени лъжици галета, 5 супени лъжици настъргано твърдо сирене, подправки, зехтин, 200 г крема сирене, 1 яйце, 300 г спанак, глава лук, 2 скилидки чесън, билки и кора от 2 лимона. Главата се сварява за 7 минути след внимателно изрязване на дръжката, а пълнежът от запържен лук, чесън, спанак, билки и лимонова кора се смесва с половината галета, сиренето и яйцето в блендер. Напълнената глава се маже със зехтин, поръсва се с останалата галета и се пече 45 минути на 200 градуса.

Кюфтета с кайма се приготвят от 500 г кайма, 200 г карфиол, 1 яйце, 1 супена лъжица майонеза, глава лук и подправки. Свареният и накълцан карфиол се смесва с каймата, лука, майонезата, яйцето и подправките, след което кюфтетата се оформят и се изпържат.

Гювечи и запеканки

Карфиол с боб се приготвя от 1 глава карфиол, 1 консерва боб, 300 г бяло зеле, глава лук, чаша доматен сок и връзка кориандър. Задушените карфиол и лук се смесват с нарязаното бяло зеле, залива се доматен сок и се къкри 12 минути, а накрая се добавя бобът, подправен и покрит с нарязан кориандър.

Вариант с яйце и кашкавал включва 400 г карфиол, 120 г твърдо сирене, масло, подправки, 2 яйца и 100 мл заквасена сметана или прясно мляко. Свареният карфиол се залива с разбитите яйца, млякото и подправките, поръсва се с кашкавал и се пече около половин час на 180 градуса.

За вариант с гъби са нужни 1 глава карфиол, 2 глави лук, морков, 350 г гъби, чаена лъжичка пушен червен пипер, 2 супени лъжици сметана и подправки. Запържените лук, моркови и гъби се съчетават с леко сварения карфиол и се оставят да къкрят до омекване, а накрая се подправят със сметана.

Запеканка с пиле във фурната изисква 300 г пиле, 600 г карфиол, 3 яйца, 200 мл сметана, 150 г твърдо сирене и подправки. Свареният карфиол се прехвърля в тавичка заедно със запърженото пиле, залива се със смес от яйца, сметана и подправки, поръсва се със сирене и се пече 30-40 минути на 180 градуса.

Карфиол с къри сос се приготвя от 1 глава карфиол, зехтин, подправки, 140 мл кисело мляко, 40 г праз, лют червен пипер, сок и кора от половин лимон, кимион и къри. Зелето се пече във фолио 10 минути на 240 градуса, а след това още 10 минути разгънато, преди сервиране полято със соса от кисело мляко, подправки и лимон.

Пай с карфиол се приготвя от 800 г карфиол, 250 мл сметана, 3 яйца, 100 г твърдо сирене, глава лук, подправки, 350 г брашно, 125 г масло и 150 мл кисело мляко. Тестото от брашно, кисело мляко, масло и яйце престоява в хладилник за час, а задушеният с лук карфиол се разстила върху разточеното тесто и се залива с разбитите яйца, сметаната и сиренето. Пече се 40-50 минути на 180 градуса.

Вариант с тиква и чушка съдържа 1 глава карфиол, 200 г тиква, 1 чушка, 1 червен лук, масло и зехтин. Смляният на блендер карфиол се запържва отделно от нарязаните на кубчета зеленчуци, след което всичко се съчетава и подправя.

Ястие със спанак включва 400 г карфиол, 250 г спанак, 200 г твърдо сирене, 100 мл сметана, 1 домат и 5 супени лъжици грис. Свареният карфиол се редува на пластове с грис, кашкавал, спанак и домат в тавичка, залива се със сметана и се пече покрито с фолио 15 минути на 180 градуса, а след премахване на фолиото – още 15 минути.

Гювеч с извара се приготвя от 200 г карфиол, 100 г извара, 2 яйца и 100 г сирене. Свареният и нарязан карфиол се смесва с останалите съставки и се пече в тавичка половин час на 180 градуса.

Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ предприема действия за налагане на административно-наказателна отговорност на община Разлог и на трите фирми-изпълнители на дейностите по корекция на Бела река в Разлог – „Тракия строй инвест“ ЕООД – Варна, „Растер юг“ ООД – Благоевград и „Миле инженеринг“ ЕООД – Разлог. Предстои да бъде наложена най-високата санкционна норма, предвидена от закона, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите.

Как беше установено нарушението

Решението за санкцията е резултат от установени нарушения на Закона за водите по време на проверка на място, извършена в участък от реката, в който е намерена умряла риба. Сигналът е постъпил в басейновата дирекция по „зелен телефон“ на 23 септември в 21:17 часа. Проверката е извършена съвместно с представители на община Разлог и на изпълнителя на проекта – фирма „Миле инженеринг“ ЕООД – Разлог.

При огледа е установено, че се извършват дейности по изграждане на корекция на реката – изграден е дънен праг в речното легло, излят е пресен подложен бетон и е заравнено дъното на реката. От община Разлог са представени два договора за изпълнение на проекта, от които е видно, че обектът е разделен на два подучастъка.

При огледа на участъка преди изгражданата корекция не е установена умряла риба в реката и по бреговете, нито друг източник за евентуално замърсяване на водата. Умряла риба е открита именно в участъка след извършваните строително-монтажни работи. По повърхността на водата е имало „филм“, а по речните камъни – следи от сиви оттенъци.

Проби и предварителна причина за измирането на рибата

В хода на проверката е извършено извънредно пробонабиране от регионалната лаборатория в Благоевград към Изпълнителната агенция по околна среда от две точки – преди и след мястото на изграждане на корекцията. Измерените на място показатели не показват отклонение от нормите за добро екологично състояние на повърхностните води.

Установената към момента причина за измирането на рибата е изпускане на бетонови и циментови разтвори в реката, довели до прилепване на фини частици по хрилете на рибата. Предстои лабораторно изпитване на водните проби, а окончателното заключение от басейновата дирекция ще бъде направено след получаване на резултатите.

Проблемът с изтеклото разрешително

За изграждане на съоръжение за защита от вредното въздействие на водите – корекция на Бела река, I-ви участък – на община Разлог е било издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект, чийто срок на действие е изтекъл през март 2024 г. Общината е подала заявление за продължаване на срока и в законоустановения срок е представила презаверено копие на разрешение за строеж за обекта, договор, сключен с ДЗЗД „ПС-Тракия“ като изпълнител, и извадка от Централизираната автоматизирана информационна система за обявена нова обществена поръчка.

Процедурата по продължаване на срока на действие на разрешителното не е приключила. Тъй като срокът на разрешителното е изтекъл, а подаденото заявление не го продължава автоматично, строителните дейности в речното корито се извършват без действащо разрешително и следва да бъдат преустановени до произнасянето на компетентния орган – Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“.

Освен добре познатите гупи, неони, скаларии и златни рибки, акваристиката предлага и множество по-необичайни видове декоративни рибки, които се отличават с интересен външен вид, специфично поведение или любопитни изисквания към средата. Изборът на по-екзотичен вид обаче изисква добро познаване на неговите особености – от параметрите на водата и подходящата храна до необходимото пространство и съвместимостта с други риби.

Риба-пеперуда

Това е сладководна африканска риба, която произхожда от спокойните води на малки потоци, блата и бавнотечащи участъци на реки, където обитава зоната непосредствено под водната повърхност. Тези риби са изключително добри скачачи, затова аквариумът задължително трябва да бъде снабден с плътно прилепващ капак, който да предотврати случайното им изскачане.

В естествената си среда рибата-пеперуда се храни с дребни риби, ракообразни, водни ларви и нимфи, както и с насекоми, попаднали във водата от сушата. Именно храненето с наземни насекоми обяснява предпочитанието ѝ да стои в най-горния слой на водата и способността ѝ да скача.

При отглеждане в аквариум не е препоръчително той да се пълни догоре – нивото на водата е добре да остане на около 15 см под горния ръб на съда. Аквариумът трябва да разполага с достатъчно водни растения, а в централната част е желателно да има по-открито пространство, където рибите свободно да почиват близо до повърхността. Осветлението не бива да бъде прекалено силно, а декорацията е добре да бъде в по-тъмни тонове. При този вид площта на дъното е значително по-важна от височината на аквариума, тъй като рибите се нуждаят от възможно най-голяма водна повърхност. Добра практика е да се използва синя лунна лампа, включвана малко преди основното осветление да изгасне, тъй като видът е сумрачен и е активен предимно по здрач и на разсъмване.

В един аквариум могат да се отглеждат няколко екземпляра, стига съдът да е достатъчно просторен. Съседите обаче трябва да се подбират внимателно – дългите, висящи лъчи на коремните перки на рибата-пеперуда могат да привлекат вниманието на други видове, склонни да ги гризат, а зад привидно деликатния ѝ външен вид се крие изненадващо голяма уста, поради което дребните риби лесно могат да се превърнат в нейна плячка. Много акваристи успешно я отглеждат с миролюбиви дънни обитатели, например сомчета от род Corydoras. За доброто състояние на вида е от съществено значение водата да бъде с отлично качество.

Предпочитаните храни са замразени – хирономус, бели и черни комарени ларви, а понякога и артемия. Рибите приемат и малки живи насекоми като щурци, брашнени червеи и мухи.

Размножаването в аквариум е трудно, защото малките приемат единствено изключително дребна жива храна, която трябва да им бъде поднасяна непосредствено на водната повърхност. Видът образува двойки и се нуждае от много мека и кисела вода, като филтрацията през торф се смята за особено важна. При размножаване женската снася до седем яйца, които мъжкият незабавно опложда, след което те изплуват към повърхността. Процесът се повтаря многократно, докато бъдат оплодени общо до около 250 яйца. След приключване на хвърлянето на хайвера родителите трябва бързо да бъдат върнати в основния аквариум, тъй като иначе могат да започнат да се хранят с яйцата. В рамките на около 12 часа яйцата потъмняват, а излюпването настъпва след 36–48 часа, като преди това акваристът трябва да е осигурил достатъчно подходяща, изключително дребна жива храна за новоизлюпените рибки.

Адонисов плеко

Адонисовият плеко е една от най-големите, впечатляващи и бодливи сладководни риби от семейството на бронираните сомове. Произлиза от басейна на река Амазонка в Южна Америка и е подходящ единствено за много големи домашни или обществени аквариуми, снабдени с мощна, високоефективна филтрация, съобразена с големия обем вода и размерите на рибата.

Дъното е добре да бъде покрито с мек пясък, а в аквариума да се поставят големи парчета корени и дървесина, подредени така, че да образуват сенчести пещери и тесни укрития. Могат да се използват и камъни, стига да са достатъчно тежки и стабилно закрепени, за да не бъдат разместени от този едър сом. Водата трябва да се движи активно и да бъде добре наситена с кислород, за което могат да се използват допълнителни циркулационни помпи или силови глави. Препоръчва се по-слабо осветление, макар че то може да бъде и по-интензивно, ако декорацията осигурява достатъчно сенчести участъци.

Най-добре е в един аквариум да се отглежда само един адонисов плеко, тъй като видът може да бъде силно териториален както към други представители на своя вид, така и към други дънни риби. При недостатъчно пространство възрастните екземпляри могат да нападат и дори да убиват други големи плекота и сходни видове. Подходящи съквартиранти са средни до едри риби, обитаващи средните и горните слоеве на водата – по-едри барбуси, големи аностомиди (известни и като „стоящи на глава“ риби), представители на род Brycon, Distichodus, Metynnis и Myleus, щукоподобни цихлиди и други сходни видове.

Макар младите екземпляри да изглеждат сравнително стройни, те растат изключително бързо и придобиват значително по-масивен вид. С нарастването им ярките бели петна по тялото постепенно изглеждат по-дребни и намаляват на брой, а при някои големи възрастни риби могат да изчезнат напълно.

Адонисовият плеко е всеяден вид. На по-малките екземпляри могат да се предлагат хирономус, обогатена с витамини артемия и скариди Mysis, а при по-големите менюто може да включва скариди, миди, раци и речни раци, едри потъващи гранули за сомове, вафери с водорасли, потъващи гранули за хищни риби, както и различни плодове и зеленчуци.

За размножаването на този вид в домашен аквариум има само един описан случай, като наличните подробности за него са изключително ограничени. Смята се, че адонисовите плекота се размножават в пещери, като мъжкият участва в грижите за потомството.

Рубинова акула албинос

Албиносната рубинова акула може да бъде доста териториална. В малък аквариум е препоръчително да се отглежда само един екземпляр, без други риби от същия или сходен вид. Значително по-подходящ вариант е тя да се гледа в голяма, активна група в просторен и добре обзаведен аквариум, подобно на някои от по-буйните видове барбуси. Рибите ще оценят наличието на достатъчно укрития, оформени с каменисти пещери, корени и живи растения.

Видът обитава предимно долните слоеве на аквариума и се съчетава добре с риби, които предпочитат по-високите нива на водния стълб – барбуси, данио, дъгови рибки, тетри и други миролюбиви видове. Въпреки наименованието си, албиносната рубинова акула не е хищна риба и обикновено не проявява интерес към дребните си съжители. Тя представлява албиносна форма на рубиновата акула, получена при отглеждане в аквариумни условия.

Менюто може да включва потъващи гранули за сомове, люспеста храна, зелена люспеста храна и вафери с водорасли. Рибите се хранят и с водорасли, които естествено се развиват в аквариума, както и с различни растителни храни, а от замразените храни са подходящи комарени ларви, дафния, артемия и други подобни.

Албиносната рубинова акула е яйцеснасящ вид, но информацията за успешно размножаване и хвърляне на хайвер в аквариум е ограничена. Вероятната причина е нетърпимостта между отделните екземпляри, която се проявява особено силно в ограниченото пространство на стандартния домашен аквариум.

Швейцария ще отпусне 3 млн. франка (около 3,179 млн. евро по текущия курс) за временно съхранение на тазгодишната реколта от зърнени култури в Украйна. Още 6 млн. франка се планира да бъдат насочени към развитието на биологичния сектор в страната през следващите три години. Въпросът е обсъден на среща на украинския министър на селскостопанската политика и храните Тарас Въйсоцкий и заместник-министъра Денис Башлъйк с делегата по украинските въпроси на Федералния съвет на Швейцария Жак Гербер.

Логистика и риск за износа

Сред основните теми на разговора е била и селскостопанската логистика. Заради ограничените възможности за износ по море до 30 млн. тона селскостопанска продукция е изложена на риск. При тези условия Украйна трябва да увеличи възможностите за временно съхраняване на реколтата до възстановяването на стабилната дейност на маршрутите за износ.

„Днес е важно да не загубим вече отгледаната реколта и да осигурим на земеделските производители възможност да продължат да работят. Същевременно трябва да развиваме направленията, които предоставят голяма добавена стойност – биологичното производство, млечният и месният сектор, преработката. При ограничените възможности за износ това осигурява получаването на голяма печалба при по-малки физически количества продукция и повишава устойчивостта на селскостопанския сектор“, е изтъкнал Въйсоцкий.

Дългосрочно сътрудничество и биологично производство

Покрай оперативните решения двете страни са обсъдили и дългосрочните насоки за сътрудничество. Сред тях е и развитието на биологичното производство и на останалите сектори с висока добавена стойност. За Украйна това е важна съставка на евроинтеграцията, по-конкретно приспособяването на фермерите към изискванията на Европейския съюз за качеството и безопасността на продукцията, благосъстоянието на животните и увеличаването на възможностите на системата за държавен контрол.

Програма за 30 млн. франка за украинския бизнес

На срещата е представена и програма от 30 млн. швейцарски франка в подкрепа на украинския бизнес, която ще включва селското стопанство, хранително-вкусовата и дървопреработващата промишленост. Програмата предвижда отпускане на безвъзмездни средства от Швейцария за украинските органи на властта, бизнес асоциации, малки и средни предприятия. Началото ѝ е предвидено за началото на ноември.

„

При домашното винопроизводство нерядко се появяват промени във вкуса, цвета или мириса на виното, които влошават неговото качество. Тези проблеми се разделят на две основни групи – дефекти, дължащи се на физически или химични причини като прекомерен контакт с въздуха, грешки при претакането или съхранение в неподходящи съдове, и заболявания, предизвикани от вредни микроорганизми, включително диви дрожди и бактерии, които разграждат ценни съставки на виното. Когато проблемът се улови в ранен етап, виното в повечето случаи може да бъде спасено.

Окисляване на виното

Окисляването е сред най-разпространените проблеми при белите, розетата и червените вина. То се получава, когато виното влезе в продължителен или интензивен контакт с кислорода от въздуха. При него виното губи свежестта и плодовия си аромат, а цветът му потъмнява – белите вина придобиват кехлибарен или кафеникав оттенък, докато червените губят яркия си рубинен цвят. Във вкуса и аромата се появяват нотки на развалена ябълка, оцетен алдехид или престояла напитка.

Най-важната стъпка при коригирането е незабавното сулфитиране – добавяне на серен диоксид под формата на серниста киселина или калиев метабисулфит. За младо вино стандартната доза за защита е около 30 мг на литър свободен серен диоксид, или около 1-2 грама серниста киселина на литър, в зависимост от състоянието на виното. Добавянето на аскорбинова киселина в комбинация със серниста киселина също помага за бързото свързване на разтворения кислород, като дозата е между 3 и 5 грама витамин C на 100 литра. При по-силно покафеняване и лош мирис се използва енологичен активен въглен в доза от 5 до 50 грама на 100 литра вино. Въгленът поема неприятните миризми и тъмните пигменти, след което виното се претака и избистря.

Оцетно вкисване

Оцетното вкисване е опасно бактериално заболяване, причинено от оцетнокисели бактерии, които се развиват бързо при съхранение на виното в непълен съд, при висока температура или при липса на достатъчно защитна сяра. Бактериите превръщат алкохола в оцетна киселина и етилацетат, поради което виното започва да мирише остро на оцет, лак за нокти или разтворител, а вкусът му става кисел и неприятен.

Ако вкисването е в самото начало, се добавя незабавно калиев метабисулфит в доза между 20 и 30 грама на 100 литра, или серниста киселина в доза 1-2 грама на литър, за да се спре развитието на бактериите. При леко вкиснато вино вкусът може да се подобри чрез купажиране със здраво, плътно вино с ниска киселинност, а друг метод е прекарването на виното през пресни, активно ферментиращи джибри от здраво грозде. Силно вкисналото вино не подлежи на консумация – то може да се преработи в домашен оцет или да се извари на ракия, като преди казана оцетната киселина задължително се неутрализира със сода за хляб в доза около 200-300 грама на 100 литра вино, за да не премине киселината в дестилата.

Миризма на сяра

Този дефект се появява при пълна липса на кислород по време на ферментацията или при престой на виното върху дебел слой утайка. В такива условия дрождите изпадат в стрес и образуват летливи серни съединения. В зависимост от стадия се усеща мирис на развалени яйца (сероводород), чесън, лук, вкиснато зеле или мръсни чорапи.

При поява на мирис на развалени яйца виното трябва незабавно да се преточи с интензивен контакт с въздуха – претакане на струя, което в много случаи бързо премахва неприятната миризма. Ако проветряването не помогне, се използва меден сулфат (син камък) или меден цитрат, като медните йони се свързват със сярата и я утаяват на дъното. Тъй като медта е токсична в големи количества, преди третирането се прави предварителна проба за минимална доза, а след третирането виното задължително се откалява и избистря с бентонит.

Заболявания от диви дрожди и микроорганизми

Когато във виното се развият нежелани диви дрожди или млечнокисели бактерии, настъпват няколко вида сериозни промени. При цветясване по повърхността на виното в непълни съдове се образува тънка бяла или сива ципа, а виното става блудкаво и воднисто. Решението е ципата да се отстрани внимателно, съдът да се долее догоре, виното да се сулфитира с 30 до 50 г/дм³ серен диоксид и да се претака.

При провлачване виното става гъсто, вискозно и тече като олио заради бактерии, отделящи слуз. В този случай виното се разбива силно, за да се разкъсат слузестите нишки, добавят се 5-10 грама танин на 100 литра, извършва се сулфитиране и избистряне с бентонит в доза 1 грам на литър. При вгорчаване бактериите разграждат винената киселина или глицерина, което прави виното блудкаво или горчиво – коригира се със сулфитиране, добавяне на винена или лимонена киселина в доза 30-50 грама на 100 литра, третиране с активен въглен и прекарване през пресни джибри. Заразата с диви дрожди придава на виното мирис на обор, пот от кон или медицински лепенки и се третира с хитозан, стерилна филтрация и съхранение при ниски температури с добра защита от сяра.

Мътност и избистряне с бентонит

Мътността във виното най-често се дължи на остатъчни белтъчини от гроздето или на ненавременно откаляване от утайката, като белтъците коагулират при затопляне и правят напитката непрозрачна. Бентонитът е естествена глина, която прихваща белтъчините и ги сваля на дъното.

Необходимото количество бентонит се изсипва в топла вода в съотношение 1 част бентонит към 10-20 части вода и се оставя да набъбва 24 часа, докато се получи гладка каша. Кашата се разрежда с малко вино, разбърква се добре и се излива на тънка струя в общия съд с интензивно разбъркване. Избистрянето приключва за 10 до 15 дни, след което виното се отделя от утайката. Ориентировъчните дози са 20-70 грама на 100 литра за бели вина и 10-30 грама на 100 литра за червени вина.

Освен бентонит в домашни условия могат да се използват и други бистрители. Яйчният белтък е отлично средство за омекотяване на червени вина с прекалена стипчивост – използват се от 1 до 4 белтъка на 100 литра вино, разбити с малко вода и щипка сол. Желатинът се прилага за премахване на груби танини в червени вина в доза 10-15 грама на 100 литра.

„

Група млади хора изпратиха отворено писмо до министъра на земеделието и храните, в което настояват за промяна в методиката за оценка по интервенцията за млади фермери, финансирана по Стратегическия план. Поводът е общественото обсъждане на промените в условията за кандидатстване, което тече до 28 септември. Авторите на писмото искат да отпадне асиметрията между кандидатите с висше и със средно образование при присъждането на преференциални точки на инвестиционните проекти.

В какво се състои проблемът

Според писмото действащата методика позволява на студентите във висши учебни заведения в областта на селското стопанство и ветеринарната медицина да получат предимство от 10 точки авансово още при кандидатстването, ако поемат ангажимент да завършат образованието си в рамките на изпълнението на проектното предложение. За младежите, които учат и предстои да завършат средно образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина или икономическо образование със земеделска насоченост, подобна възможност не е предвидена. Причината, посочена в писмото, е че в правилата липсва текст, който да им позволи да завършат средното си образование в рамките на проектното предложение.

В резултат по настоящата уредба тези ученици получават 0 точки, докато фиксираните 5 точки са достъпни единствено за кандидати, които вече притежават диплома за средно образование в посочените области. Авторите на писмото определят това като лишаване на обучаващите се ученици от равен старт.

Какво искат младите фермери

В писмото се настоява за спешна корекция чрез уеднаквяване на условията в две посоки:

• В правилата да се впише изричен текст, който да даде право на учениците, обучаващи се в средното образование и навършили 18 години, да получат съответните 5 точки още при кандидатстването.
• На тези пълнолетни ученици да се даде същата законова възможност да завършат средното си образование (12-и клас) в рамките на периода за изпълнение на проектното предложение, за да се изравни стартът им с този на студентите.

Мотивите зад искането

Авторите на писмото посочват разликата от 10 срещу 0 точки като огромна бариера, която на практика елиминира шансовете на пълнолетните ученици спрямо студентите. Според тях тази изкуствено създадена дискриминация между завършващите специалисти в селското стопанство и ветеринарната медицина или икономическото образование със земеделска насоченост трябва да бъде премахната, за да бъдат всички поставени при равни условия.

В писмото се посочва и правен парадокс: няма логика на пълнолетен гражданин, който е студент, да се гласува доверие, че ще завърши висшето си образование по време на проекта, а на друг пълнолетен гражданин, обучаващ се в земеделска или ветеринарна гимназия, да се отказва правото да поеме същия ангажимент за своето средно образование. И в двата случая, се казва в писмото, става дума за дееспособни лица, които отговарят лично за изпълнението на бизнес плана си.

Авторите изтъкват също, че българското селско стопанство и ветеринарният сектор имат нужда от млади кадри „на терен“ – ветеринарни техници, фермери и агротехници. Вместо да стимулира 18-годишните ученици да стартират стопанствата си веднага след 10-и или 11-и клас, сегашната система ги наказва с 0 точки, което ги принуждава да се насочват към други сектори, се твърди в писмото.

Целта на интервенцията, припомнят авторите, е да подкрепи обновяването на поколенията в секторите, а това според тях може да се постигне единствено ако правилата оценяват потенциала и профила на образованието, а не създават административни предимства за една образователна степен спрямо друга в процеса на самото обучение.

В заключителната част на писмото се настоява за спешно преразглеждане и допълване на текстовете в условията за кандидатстване, за да се осигури справедливост и равен старт за бъдещите средни и висши специалисти в българското земеделие.

Многогодишните растения и декоративните треви придават форма и цвят на градината през топлите месеци, но постепенно избледняват и изчезват от композициите до ноември. За да се избегне плоският и скучен вид на парцела извън сезона и през зимата, дърветата и храстите трябва да бъдат включени в градинския дизайн. Те могат да създадат баланс между открити и затворени пространства и да направят пейзажа по-естествен през цялата година.

Засаждането на храсти един до друг не е трудно, но създаването на балансирано групиране е по-предизвикателна задача. Групата от дървета и храсти може да бъде обиколена отвсякъде или ограничена от едната страна с ограда или стена на сграда. Всеки вид растение има свои собствени композиционни качества.

Идея и избор на растения според условията

Преди всичко трябва да се определи концепцията на композицията – стил и настроение, които подхождат най-добре на мястото. Класическата стилова група предполага ясна, правилна форма на короната. Естествената композиция не е претенциозна и подредена, а предпочита лека небрежност. Категорично изкуствена градина ще изглежда естествено с растения с неочаквани цветове на листата и необичайни форми на короната, например присадена плачеща корона или усукани издънки. Дори неопитното око ще забележи липсата на концепция, ако различните растения изглеждат просто „пъхнати“ в откритото пространство.

Следващата стъпка е изборът на дървета и храсти, които отговарят на условията на околната среда – светлина, влага и почва. Само при оптимални условия растенията показват пълните си декоративни качества. Влажността и съставът на почвата могат частично да се променят, но светлинните условия остават извън контрол на градинаря. Това е решаващо както за цъфтящите храсти, така и за декоративно-листните видове: първите може да не цъфтят на сянка, докато вторите ще променят цвета си – лилавите листа стават мръснозелени, жълтите придобиват светлозелен оттенък, а пъстрите форми се насочват към зеленото. Пъстрите сортове е най-добре да се засаждат на частична сянка или на пълно слънце.

Гледна точка, размер и брой на растенията

Третата стъпка е изчисляването на височината на растенията, ширината на композицията и разстоянието от гледната точка до бъдещата група. Гледната точка е мястото, от което ще се съзерцава композицията – прозорец на беседка, пейка в зона за сядане или място на терасата или пътеката. За хармонично възприемане на композицията гледната точка трябва да се намира на разстояние от два до три пъти височината на най-високия елемент от групата.

Съобразявайки се с височината на най-големия елемент, могат да се определят приблизителните размери на два или три негови партньора чрез редицата на Фибоначи, при която всяко следващо число е равно на сбора от предишните две: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21… Чрез такава пропорция например растение с височина два метра трябва да бъде съседно на храсти с височина 1,3 метра и 0,8 метра.

Важно е да се определи и ширината на композицията. Тя може грубо да се маркира на земята или на хартиен план, като от наблюдателната точка се измери остър ъгъл от 30 градуса (или между 25 и 40 градуса) с връх в основната наблюдателна точка. Страните на ъгъла очертават приблизителната граница на ширината на хармоничната композиция.

Що се отнася до броя на растенията в групата, математическите изчисления не са особено подходящи. Тъй като се създава група, а не маса, обикновено са достатъчни едно голямо, изпъкващо растение (при тясна вертикала са възможни и три), едно до три средно големи подчинени растения и три до пет малки фонови растения. Възможни са и отклонения от тази формула, а за визуализация на резултата композицията може да се скицира предварително на хартия.

Разпределение на ролите: солисти, подчинени и фон

От наличната селекция се избират солисти, подчинени и фонови растения за групата. Солистите трябва да са устойчиви на конкретните условия на околната среда – зимоустойчивост, непретенциозност и пълно съответствие със светлинните и влажностните условия, тъй като те формират скелета и основата на композицията и не бива да губят декоративната си привлекателност или да се променят след мразовита зима. Подчинените растения и тези от третия етаж може да са по-малко устойчиви и да имат право на известни капризи – премахването им от композицията може да се компенсира със засаждане на друго растение, без да се нарушава цялостният вид.

Онова, което прави едно дърво или храст солист, е преди всичко формата на короната му. Сред най-интересните форми са колоновидната, плачещата, чадъровидната, сферичната и пълзящата – короната винаги е ясно определена доминираща характеристика. Боровете с подрязани клони например са идеални солисти, но ако бъдат засадени в хаотична маса, ефектът от причудливата им форма се заличава. Сферичните и плачещите форми на ниско стъбло са достойни подчинени, докато пълзящите или нискорастящите с форма на възглавница са отличен фон – по същество ролята на подчинените се свежда до успешното рамкиране на солистите.

Нищо не подчертава характеристиките на един външен вид така, както контрастът. От решаващо значение е да се играе с контраста на формите грациозно и без излишна изкуственост – пълзящата корона на третия партньор успешно ще смекчи дуета от стройна вертикала и геометрична сфера. Ако солистът не бъде подчертан правилно, цялото се разпада. Контрастът се изразява по-драматично чрез повтарящите се форми на втория и третия партньор спрямо акцентиращия солист.

Акцентът може да се изрази и чрез цвят, но комбинирането на силни контрасти на цвят и форма в една композиция е нежелателно, например тъмна колона и жълта топка – подобен контраст може да изглежда твърде натрапчив. По-добре е да се даде предпочитание или на цвета, или на формата на короната. Изолирани цветни форми обаче са подходящи, когато са заобиколени от зеленолистни, тъй като така групировките се възприемат по-лесно. Групите, по-хармонични по цвят и форма, контрастират само по една характеристика.

Изборът на декоративни листни форми е широк, но трябва да се вземе предвид и възприятието за цвета на листата в маса и от разстояние. На 3–4 метра от растението вече не се забелязват сложните петънца, щрихи или фин кант по листата – вижда се само цветът, осветен от пъстрите черти. Формата на листата също играе роля, защото в маса те създават текстурата на короната – вълнообразните фини листа на бербериса, къдравата текстура на клена и премерената равномерност на короните на липата и бряста са „специални ефекти“, които трябва да се подчертаят с по-прости съпътстващи елементи. Колкото повече различни текстури има в композицията, толкова по-малко цветни петна трябва да съдържа тя, за да се избегне прекомерна пъстрота.

Докато формата на короната остава постоянна през целия вегетационен период, цветът на листата може да се променя от цъфтежа до окапването им, което позволява създаването на променливи, а не статични акценти. Пример за такъв акцент е крилатият евонимус, чиито зелени листа през есента избухват в огнено алено, докато формата на короната му остава постоянна и се поддържа чрез резитба.

Декоративен календар и тревисти растения

Препоръчително е периодът от май до октомври да се раздели на три десетдневни периода, а останалите месеци да се въведат отделно всеки. В получения календар трябва да се отбележи цветът на растението във всеки момент, включително зимният цвят на кората – обикновено познатите сиво-кафяви или бели нюанси, или ярките цветове на някои дървета и храсти като дряна и върбите. Декоративният календар помага да се разбере в кой период от годината има „провисване“ и кога се забелязва прекомерна пъстрота, а също така да се отбележат всички разпръснати акценти.

Обикновено липсата на цвят се наблюдава от ноември до март – тук на помощ идват дрянът и върбите с ярко оцветените си млади издънки, както и иглолистните дървета със зелени, сребристи, жълтеникави или кафеникави иглички. В началото на пролетта луковичните и раноцъфтящите ефемерни растения могат да добавят цвят към композицията.

В естествените аранжировки дърветата и храстите почти винаги се срещат с тревисти растения и градината не бива да е изключение. Петна от многогодишни растения сред дървета и храсти добавят нюанс и цвят и правят композицията да изглежда жива и органична. Тревистите растения, бидейки сравнително бързорастящи, са от съществено значение за композицията през първите години от живота на групата, тъй като динамиката на растеж на дървесните растения е такава, че повечето от тях започват да разкриват пълната си красота след около 5–10 години. При изчисляване на височината и ширината на групата трябва да се вземат предвид размерите на зрелите растения. В комбинацията от дървета и тревисти растения първите естествено доминират, но съотношението на площите, отделени за дървета, храсти и тревиста растителност, може да варира.

Разбирането на основните принципи за създаване на балансирани дървесни и храстови композиции улеснява хармоничното групиране и планирането на бъдещо обновяване на съществуващи насаждения в градината.

На 2 и 3 октомври 2026 г. Изложбеният център на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) край село Мечкарево, до Сливен, ще бъде домакин на „Ден на Българския производител – Сливен 2026“. Събитието се организира от ИАСРЖ със съдействието на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ и ще събере животновъди, селекционери, производители, преработватели, представители на аграрния бизнес и посетители от цялата страна.

Програма на изложението

На 2 октомври е предвидено настаняването на животните и на изложителите, а основната програма за посетители ще се проведе на 3 октомври. Изложението на елитни животни ще представи постиженията на българската селекция и развъдната дейност. През целия ден ще работи и фермерски и занаятчийски пазар с български производители, местни продукти и традиционни занаяти. Посетителите ще могат да разгледат и изнесена експозиция на музея на Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България.

Коневъдството в центъра на вниманието

Специално място в тазгодишното издание ще заеме коневъдството. Посетителите ще имат възможност не само да видят различни породи отблизо, но и да се запознаят с многообразието на конния спорт. На терена ще бъдат представени две хиподрумни спортни дисциплини, три класически и две любителски. Публиката ще види демонстрации по прескачане на препятствия и обездка, както и представяне на дисциплината издръжливост. Програмата ще продължи със запрежчик и двуколка с рисист кон, обиколки и представяне на надбягване с чистокръвни коне. На терена ще стъпят още коне за туризъм, а сред най-впечатляващите участници ще бъдат представителите на тежковозните породи.

Богатото разнообразие в коневъдната част ще бъде представено от източнобългарски, плевенски и дунавски кон, рисиста порода, фламандски тежковоз, чистокръвна английска и чистокръвна арабска порода, арабска шагия и пони. Особено място заемат българските породи дунавски, източнобългарски и плевенски кон – част от традициите и историята на организираното коневъдство у нас. Представянето им пред широката публика насочва вниманието и към усилията на селекционери и развъдчици за тяхното развъждане, селекция и съхраняване.

Какво друго предстои на 3 октомври

Програмата на 3 октомври ще започне с фолклорни изпълнения от 10:30 часа, а официалното откриване е в 11:00 часа. Предвидени са още специализирана клубна изложба на българско овчарско куче и аукцион за мъжки телета от породата българско кафяво говедо. От 15:00 часа вниманието ще привлече „Парадът на малките любимци“ – шоу демонстрация на декоративни породи животни от ферма „Парадайз“. Миниатюрни кончета и магаренца ще бъдат сред атракциите за децата и семействата. Входът за посетителите е свободен.

Есенно отелване наближава за много говедовъдни стада, а с него идва и необходимостта от навременна подготовка за осигуряване на добро здраве на телетата. Доенето през зимата може да бъде скъпо начинание дори в най-благоприятните години заради ограничените запаси от фураж и незадоволителните изкупни цени на млякото, което поставя допълнителен натиск върху маржовете на печалба на фермите.

Защо подготовката на помещенията е решаваща

Добрата подготовка е от съществено значение за успешния сезон на отглеждане на телета. Тя включва щателно почистване и дезинфекция на помещенията, преградите, боксовете и цялото оборудване за хранене, за да се сведе до минимум рискът от пренос на бактерии.

При стадата с есенно отелване сезонът може да бъде особено продължителен, тъй като обикновено преминава директно в сезона на пролетното отелване без голяма пауза. Това означава, че времето за подготовка, почистване и дезинфекция преди телетата да заемат помещенията за следващите няколко месеца е силно ограничено.

Фермерите трябва да осигурят достъп до чиста и прясна вода в предната част на боксовете, близо до местата за хранене и пиене, тъй като водата стимулира приема на концентриран фураж и развитието на търбуха. Постоянството е от решаващо значение за здравето на телетата, затова е необходимо въвеждането на стандартни работни процедури, особено когато в сезона на отелване участват повече хора.

Условия на отглеждане и рискове от заболявания

Оптимизирането на здравето на телетата от раждането до отбиването е първата стъпка към постигане на целевата възраст от 24 месеца за първо отелване при юниците за ремонт на стадото. Проучвания показват, че всяко забавяне или проблем в развитието на телето преди отбиването може значително да повлияе на способността на животното да достигне тази цел.

Вентилацията и гъстотата на настаняване оказват влияние върху здравето и продуктивността на телетата. Неправилното оттичане на течности, влажният въздух и навлизането на отпадни води в боксовете повишават податливостта на животните към заболявания като пневмония или диария. Чистата и суха постелка е от съществено значение, а редовното отстраняване на замърсените материали е необходимо през целия сезон на отелване, за да се ограничи рискът от разпространение на болести. Приготвянето на храната и почистването на оборудването трябва да стават на известно разстояние от телетата, като кофите и хранилките се почистват и дезинфекцират редовно.

Лечението на болните телета значително увеличава ежедневната натовареност в и без това интензивния сезон на отелване. Допълнителният разход на време, наред със скъпото лечение и последиците за растежа и продуктивността през целия живот на животното, води до загуба на ценни ресурси. Пневмонията е най-честата причина за смъртност и влошени показатели при младите говеда в периода от отбиването до 10-месечна възраст и може да намали средния дневен прираст на живо тегло с до 200 грама. Тези животни може никога да не се възстановят напълно, което увеличава разходите за отглеждането им през целия живот и намалява ефективността на превръщане на фуража в прираст или продукция.

Коластрата – основа на имунитета на телето

Приемът на коластра е от решаващо значение за здравето и растежа на телетата, тъй като свежда до минимум риска от заболявания, често срещани в помещенията за отглеждане. Качеството на коластрата се определя от концентрацията на имуноглобулини (IgG) и може да се измери във фермата с колострометър, при който стойността трябва да бъде над 50 г/л IgG, или с рефрактометър по скалата на Брикс, при който стойността трябва да бъде над 22%.

Качеството на коластрата намалява след шестия час, затова тя трябва да се издои и да се даде на телето възможно най-скоро. Ако не се използва цялото количество при първото хранене, остатъкът трябва да се съхранява в хладилник или да се замрази. Правилото за количеството е 10% от телесното тегло на телето – например теле с тегло 40 кг трябва да получи 4 литра коластра.

В идеалния случай телетата трябва да се хранят с бутилка с биберон, тъй като това стимулира преминаването на коластрата към стомаха. Когато обаче телетата се раждат едно след друго в бърза последователност, времето често не достига и популярен метод за гарантиране на приема е стомашната сонда, която осигурява постъпването на цялото количество коластра директно в стомаха на телето.

Заместителите на мляко за телета имат собствени указания за хранене и посочено съдържание. Съставът на продукта трябва да се обсъди с ветеринарен лекар или специалист по хранене, за да се гарантира, че покрива нуждите на подрастващите телета. Препоръчва се инвестиция във везна за измерване на всяка порция заместител, а мерителните съдове да се калибрират редовно, за да се осигури правилното съотношение при смесване. За постигане на минимален прираст от 0,6-0,8 кг на ден в периода преди отбиването телетата трябва да получават между 750 и 900 г млекозаместител дневно.

Планът за здравето на цялото стадо трябва редовно да се обсъжда с ветеринарния лекар. Той следва да включва схема за лечение и ваксинация на телетата, както и анализ на натиска от заболявания през изминалата година и възможностите за подобрение преди предстоящия сезон.

Как се използва колострометър

Правилната употреба на колострометър изисква няколко стъпки. Пробата от коластра се поставя в чист цилиндър и се оставя да се охлади до стайна температура (20-22°C) за по-голяма точност – ако е твърде топла, уредът може да отчете по-ниско качество на антителата. Образуването на пяна трябва да се ограничи, тъй като пречи на отчитането на скалата.

След това колострометърът се поставя да плува в коластрата:

• Ако плува в зелената зона, качеството е добро – коластрата трябва да се даде на новороденото теле възможно най-скоро, в идеалния случай до 2 часа, или да се съхрани.
• Ако плува в оранжевата зона, качеството е средно – такава коластра не трябва да се дава на телето през първите 24 часа от раждането му, но е подходяща за телета на 2-3-дневна възраст, консумирали вече коластра с добро качество.
• Ако плува в червената зона, качеството е лошо – коластрата трябва да се изхвърли или да се даде на по-големи животни.

Коластра с добро качество може да се съхранява в хладилник до 7 дни, а във фризер – до 1 година, като трябва да се охлади или замрази в рамките на 1-2 часа след издояването. При престой на стайна температура броят на бактериите в нея се удвоява на всеки 20-30 минути.

Есенното засаждане на ягоди е подходяща алтернатива на пролетното, тъй като културата се вкоренява бързо, е студоустойчива и зимува добре в умерен климат. При засаждане през есента растенията дават реколта още следващото лято, докато при пролетно засаждане първият сезон обикновено се пропуска.

Кога е подходящото време

Както пролетта, така и ранната есен са подходящи периоди за засаждане на ягоди, но всеки от вариантите има своите предимства и недостатъци. Ягодите, засадени през пролетта, не дават реколта в сезона на засаждането, но имат време да се вкоренят добре и да се развият оптимално през летните месеци, което им помага да преживеят по-успешно първата зима. Есенното засаждане носи по-голям риск поради непредвидимото време, но дава възможност за реколта още през следващия сезон.

Ключът към успешното начинание е разсадът да се засади в точното време и по правилния начин. Подходящият момент е около месец преди първите слани. В северните райони е препоръчително засаждането да се планира за края на лятото или началото на есента, а в южните може да се изчака до октомври.

Подготовка на почвата и торене

Лехите трябва да се оформят предварително, за да се слегне почвата и торовете да се разтворят частично, превръщайки се в лесноусвоима форма за растенията. Ягодите реагират еднакво зле както на излишък, така и на липса на влага, затова изборът на вид леха е важен. В райони с лека почва, склонна към изсъхване, ягодите се засаждат на нейно ниво, за да се предпазят корените от прегряване и изсъхване. В ниско разположени места, застрашени от наводнения през пролетта или есента, е добре да се изградят повдигнати лехи.

Почвата под ягодите се изчерпва бързо от хранителни вещества, особено по време на цъфтеж и плододаване, затова трябва да се обогати предварително. Препоръчва се внасяне на компост или хумус в количество 8-10 кг на квадратен метър, заедно с минерални торове – 40-50 г суперфосфат, 20 г калиев сулфат и 25 г урея на квадратен метър. Като алтернатива може да се смеси една кофа компост и хумус с дървесна пепел в количество 2 чаши на квадратен метър.

Алгоритъм за засаждане и мулчиране

Ямките за засаждане на ягоди трябва да са разположени на разстояние 30-40 см една от друга и достатъчно дълбоки, за да поберат удобно кореновата система на разсада. Преди засаждане в ямката се добавят малко вода и шепа пепел, за да се предотвратят болести и да се подхранят младите корени. След поставянето на растението корените се разпределят внимателно във всички посоки, покриват се с почва, която след това се уплътнява. Точката на растеж трябва да остане на нивото на земята – при по-дълбоко засаждане разсадът изсъхва, а при твърде плитко засаждане корените се оголват и рискуват да измръзнат или изсъхнат.

Веднага след засаждането се препоръчва мулчиране на почвата със слама, суха окосена трева или борови иглички. Мулчът, положен през есента, задържа влагата, предотвратява растежа на плевели и предпазва корените от зимните студове. За максимален ефект мулчирането трябва да обхваща площта под и около растенията.

Като алтернатива на органичния мулч много градинари използват черен агротекстил, който се полага върху лехата преди засаждането, след което на местата за разсада се правят кръстосани разрези. Съществуват и варианти с фабрично перфорирани отвори. Този метод ограничава плевелите, намалява изпарението на влага, предотвратява замръзване на почвата, пази плодовете от контакт с нея и намалява риска от гъбични инфекции и от появата на определени неприятели. При този начин на засаждане е необходимо и по-малко тор, защото се внася прецизно при всяко растение.

Място, предшественици и избор на сорт

Ягодите се развиват най-добре след пъпеши, тикви, бобови култури като грах и боб, зелени видове – маруля, магданоз, копър, а също и след моркови, цвекло, лук, чесън, патладжан, пипер, картофи и кръстоцветни култури като зеле и рукола. Не е препоръчително ягодите да се засаждат на място, където преди това са отглеждани малини или къпини, тъй като тези култури имат общи неприятели. Не се препоръчва отглеждането на ягоди на едно и също място повече от 3-4 години, тъй като това влияе негативно на добива.

При избора на място трябва да се търси добра осветеност и защита от студени ветрове. Подпочвените води не бива да са твърде близо до повърхността – ако това е така, се налага изграждане на повдигната леха. Що се отнася до почвата, най-подходящи за културата са песъчливо-глинестите или глинестите почви с неутрално pH между 5,5 и 6,5.

Изборът на сорт зависи от вкусовите предпочитания и от предназначението на плодовете. За съхранение и транспортиране са подходящи сортове с твърдо и еластично месо. Много сладките плодове са подходящи за приготвяне на сладко, защото изискват по-малко захар при обработка. За консумация в свежо състояние се препоръчват сортове с най-големи и красиви плодове, а за няколкократна реколта през сезона – сортове, които плододават многократно.

Подготовка за зимата и отглеждане в контейнери

Листата на новозасадените растения не трябва да се подрязват – заедно с мулча те предпазват кореновата система от зимните студове. През есента, при сухо време без слани, ягодите се поливат приблизително веднъж седмично, което подпомага растежа на корените и укрепва растенията преди зимата. Преди настъпването на студеното време трябва да се отстранят всички сухи или повредени листа. С първите слани лехите могат да се покрият със светъл покривен материал върху арки или със смърчови клони, царевични или слънчогледови стъбла.

Ягодите могат да се отглеждат и в саксия, по-голям контейнер или висяща кошница на терасата, макар при този начин на отглеждане плодовете обикновено да не са толкова големи, колкото при засаждане на открита леха. При това решение е добре да се потърси съвет от консултанти в разсадника, от който се избира посадъчният материал.

Агрометеорологична прогноза за периода 25 септември – 2 октомври 2026 година, изготвена от Любомир Маринов от секция „Агрометеорология“ в Националния институт за метеорология и хидрология, предвижда валежи, които ще затруднят прибирането на окопните култури и сеитбата на есенниците. През следващия 8-дневен период агрометеорологичната обстановка ще се определя от средноденонощни температури под климатичните норми.

Валежи в началото на периода

В началото на периода се очакват валежи в западната част на страната, а по-късно – и в полските райони на южна и североизточна България. След отчетените слани на места в югозападна България в края на предходния период, през следващия условия за образуване на слани не се прогнозират.

Очакваните валежи ще увеличат запасите от влага в почвата, но ще затруднят освобождаването на площите от късните окопни култури, както и подготовката им за сеитба на есенници.

Подобряване на условията във втората половина на периода

През втората половина от периода агрометеорологичната обстановка ще позволи прибирането на реколтата от лозовите и овощните насаждения, както и от площите, заети с късни окопни култури и зеленчуци. Времето ще е подходящо за подготовка на полетата, предвидени за сеитба с есенници, а също и за внасяне на минерални и органични торове.

Оптимални срокове за сеитба на есенниците

Препоръчително е да бъдат спазени оптималните срокове за сеитба на есенните житни култури. Те са различни за отделните региони на страната:

• за високите полета и предпланинските райони – между 20 септември и 10 октомври;
• за Дунавската равнина и Добруджа – между 25 септември и 10 октомври;
• за южна България – от 1 до 20 октомври.

Промените в глобалните хранителни вериги, нарастващото внимание на потребителите към произхода на храната и стремежът към здравословен начин на живот превърнаха малките и фермерските пазари в критично важен сегмент на аграрната икономика. За малката и семейна ферма те са не просто алтернативен канал за дистрибуция, а фактор за оцеляване, автономност и икономическа устойчивост.

Защо късата верига на доставки е изгодна за фермера

Традиционният модел на преработка и прекупуване поставя малкия производител в зависима позиция. Заради ниските изкупни цени и високите маржове на прекупвачите и търговските вериги, значителна част от добавената стойност се губи по пътя от нивата до потребителя. Малките пазари разчупват тази зависимост, като създават скъсена верига на доставки – директен контакт между производителя и крайния купувач.

Късата верига на доставки обхваща продажби, при които броят на посредниците между производителя и потребителя е сведен до нула или най-много един. Малките пазари – общински, квартални, седмични фермерски или мобилни – са класически пример за този модел. Основните икономически предимства за домашната ферма включват:

• Задържане на пълния търговски марж – отпадането на прекупвачи, логистични компании и търговци на едро позволява цената да отразява реалната стойност на труда на фермера;
• Бърза ликвидност и редовен паричен поток – за разлика от търговските вериги, където плащанията се отсрочват с месеци, продажбата на пазар носи незабавни парични средства;
• Гъвкавост в асортимента и ценообразуването – фермерът може да предлага сезонни и бутикови продукти в малки серии, за които няма място в индустриалната търговия.

Директната продажба изгражда доверие, тъй като личното познаване на производителя действа като своеобразен сертификат за качество. Освен това се намалява въглеродният отпечатък, защото транспортирането на храната на къси разстояния изисква по-малко разходи за гориво, опаковки и консервация.

Нормативна база за търговия на пазар в България

Участието на малкия производител на пазарите изисква стриктно спазване на законодателството за безопасност на храните, ветеринарния и фитосанитарния контрол. Основната правна конструкция у нас се състои от няколко ключови нормативни акта.

За да продава законно продукция на пазар, фермерът трябва да има статут на регистриран земеделски стопанин съгласно Наредба № 3 от 1999 г. за водене на регистър на земеделските стопани. Тази регистрация дава право на легитимна търговска дейност със собствена непреработена земеделска продукция, като за целта се декларират използваните земи – собствени или наети – и отглежданите животни.

Законът за храните регламентира общите изисквания към бизнеса с храни, регистрацията на обекти за производство и преработка, мобилните обекти и регистрацията на пазари за фермерски и занаятчийски храни. За продажба на преработена продукция – сладка, лютеници, сушени плодове, сирена, колбаси – мястото на преработка или самият мобилен, съответно временен обект, трябва да бъде регистриран в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Специални текстове в закона уреждат организацията на фермерските пазари, задълженията на организаторите им и изискванията към хигиената и съхранението на продуктите.

Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. е най-важният документ за домашните животновъдни ферми. Тя транспонира европейските облекчения по Регламенти (ЕО) 852/2004 и 853/2004 за така наречените „локални, ограничени дейности“. Обхватът на продуктите включва сурово мляко – краве, овче, козе, биволско, млечни продукти, произведени във фермата, пчелен мед и пчелни продукти, яйца от кокошки и пъдпъдъци, прясно месо от птици и зайци, отстрелян дивеч, както и прясна и охладена риба.

Наредбата определя количествени прагове за директна продажба:

• Пчелен мед – до 40% от годишния добив на пчелина, но не повече от 2000 кг годишно;
• Яйца – до 40% от дневното производство, но не повече от 500 броя седмично;
• Сурово мляко и млечни продукти – определени проценти и годишни прагове, например до 73 000 кг годишно сурово краве мляко за преработка или директна продажба;
• Птици и зайци – ограничен брой бройки за клане на седмица или на година в регистриран обект в самата ферма.

Директните доставки могат да се извършват на територията на административната област по местонахождение на стопанството, както и в една съседна административна област. Фермата трябва да е регистриран животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност, а обектът за обработка или продажба да бъде вписан в БАБХ. Задължителни са лабораторните изследвания, например за салмонела при яйцата или за соматични клетки и общ брой микроорганизми при млякото.

Данъчни и осигурителни задължения

Земеделските стопани подлежат на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица или по Закона за корпоративното данъчно облагане, ако са регистрирани като търговци. За физическите лица – земеделски производители, законът признава нормативно признати разходи – 60% за непреработени продукти и 40% за преработени, като данък се дължи върху разликата. Задължително е самоосигуряването като земеделски стопанин върху съответните минимални осигурителни прагове. При търговия на пазари следва да се съобразят изискванията за издаване на документи за продажба съгласно Наредба Н-18 на Министерството на финансите.

Как малката ферма да успее на пазара

Успехът на малкия производител на локалните пазари зависи от правилната стратегическа организация на производството, маркетинга и логистиката. Непреработената суровина има кратък срок на годност и ниска цена, докато превръщането ѝ в сирене, кашкавал или катък увеличава маржа неколкократно и удължава времето за реализация. Ориентирането към редки и традиционни породи – занаятчийски млечни продукти от местни автохтонни породи – осигурява уникално конкурентно предимство.

Компромис с хигиената е недопустим, тъй като всяко нарушение на санитарните изисквания може да доведе до санкции от БАБХ и трайно загубване на доверието на купувачите. Воденето на дневници за използваните препарати за растителна защита при растенията или за карентните срокове на лекарствата при животните гарантира безопасността на крайния продукт.

Потребителят на малкия пазар купува и историята зад продукта, затова фермерът трябва да показва труда си, историята на семейството си и района, в който се намира стопанството. Дори при облекчени условия етикетът трябва да съдържа наименование на продукта, производител, номер на регистрация в БАБХ или ЗПЗП, дата на производство, срок на годност, условия на съхранение и състав. Преминаването към опаковки от хартия, стъкло или биоразградими материали съответства на профила на купувачите на фермерски пазари.

Щандът е лицето на фермата – той трябва да бъде чист, подреден, с ясна и видима сигнализация за цените. Възможността потребителят да опита от сиренето, ябълката или сладкото на място увеличава продажбите. Събирането на контакти на редовните купувачи – телефон, Facebook страница, Viber група – позволява приемане на предварителни поръчки и гарантирана реализация още преди пристигането на пазара. Съвременната успешна домашна ферма съчетава физическото присъствие на пазара с онлайн поръчки, кошници с продукти по абонаментен модел, съдържание в социалните мрежи и организиране на дни на отворените врати в самото стопанство.

Къде да купите директно от малки производители

В София фермерският пазар „Римската стена“ работи всяка събота от 9:00 до 14:00 часа и предлага богат избор на селектирани млечни продукти – сирене, кашкавал, извара – и занаятчийски меса от малки ферми. Пазарът на площад „Иван Вазов“ работи всяка сряда от 9:00 до 14:00 часа на паркинга на пазара. Районните неделни пазари, организирани от „Хранкооп“, се провеждат по ротация през уикенда в квартали като Павлово, Княжево, Драгалевци и Владая.

В Пловдив фермерският пазар в парк „Рибница“ работи всяка събота от 10:00 до 14:00 часа, като там обикновено присъстват производители на месни деликатеси и биволски и овчи млечни изделия от региона на Родопите и Тракия. Във Варна фермерски пазар се провежда всяка събота от 10:00 до 14:00 часа при Двореца на културата и спорта. В Добрич, Балчик и Добруджанския регион редовно се провеждат седмични фермерски пазари, на които се предлагат млечни и месни продукти от местни семейни ферми.

Кооперативът „Хранкооп“ организира засилен контрол на място във фермите и допуска само български микропроизводители на своите щандове. Онлайн платформи като BGhrana.com и eBag, в секция „От фермата“, както и независими семейни ферми предлагат директна доставка на занаятчийски сирена, кайма, сушени меса и яйца от фермата до дома.

Малките пазари връщат икономическия суверенитет на малкия производител, съхраняват традиционните български вкусове и поддържат жизнени селските региони. Успешната реализация на продукцията от домашната ферма изисква баланс между стриктно познаване и спазване на нормативната уредба – ЗПЗП, Закона за храните, Наредба № 26 и свързаните подзаконови актове – и прилагането на съвременни търговски и маркетингови подходи.

Българското дружество „Био България“, познато с търговската марка „Хармоника“, спечели европейската награда за „Най-доброто малко и средно предприятие за преработка на биологични храни“. Наградата бе връчена на 23 септември 2026 г. – Деня на биологичното производство в ЕС, който се отбелязва за пета поредна година на тази дата.

Кой стои зад наградената компания

„Био България“ е дружество със съдружници Магдалена Малеева и Любомир Ноков. Според оценката на журито компанията е основана през 2016 г., наброява 47 служители и предлага над 30 продукта, произведени съвместно с партньори. Журито посочва, че фирмата подкрепя местните производители на биологични храни чрез стабилни пазари и къси вериги за доставки, насърчава справедливата търговия и достъпните храни, популяризира биологичното производство чрез училища и медии, и подкрепя принципите на кръговата икономика.

Конкуренцията и форматът на наградите

За тазгодишното издание на наградите са постъпили над 120 заявления от целия Европейски съюз. До финала са допуснати 21 кандидати от 12 държави членки. Наградите обхващат шест категории:

• Най-добър биологичен фермер (жена)
• Най-добър биологичен фермер (мъж)
• Най-добър биологичен регион
• Най-добър град за биопроизводство
• Най-доброто МСП за преработка на биологични храни
• Най-добър търговец на биологични храни
• Най-добър ресторант/заведение за биопродукти

Организатори на инициативата

Наградите се организират съвместно от Европейската комисия, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите и COPA-COGECA.