Новини от земеделието и селското стопанство в България

Месеците август и септември представляват технологичен връх в качеството на суровото мляко, добито от пасищно отглеждани преживни животни. Тогава концентрацията на съставките в единица обем достига максималните си годишни стойности – условие, което прави бития кашкавал и лятното фермерско масло едни от най-ценните занаятчийски млечни продукти в Bulgaria. Комбинираната преработка на лятното мляко дава три самостоятелни продукта: деликатесно масло, зрял бит кашкавал и суроватъчна извара.

Биохимичен състав на лятното мляко

Периодът съвпада с напредналата лактация при овцете и козите и с консумацията на зряла, богата на сухо вещество пасищна растителност. При естественото намаляване на дневния млеконадой съставките в единица обем мляко се концентрират до годишните си максимуми.

• Масленост (сурови мазнини): При овчето мляко маслеността достига между 7,5% и 9%, а при кравето пасищно мляко – от 4,2% до 4,8%. Мастните кълбовидни образувания са с по-голям диаметър, което улеснява механо-физичното им агрегиране.
• Сух безмаслен остатък (СБО): Достига нива от 11,5% до 13% при овчето мляко. СБО е основният показател за рандемана при сиренарството и кашкаваропроизводството.
• Казеинов комплекс: Съотношението между алфа-, бета- и капа-казеина е оптимизирано за образуване на плътен, еластичен и трудно разпадащ се коагулум.
• Мастнокиселинен профил: Пасищната трева обогатява млечната мазнина с ненаситени мастни киселини – конюгирана линолова киселина (CLA), омега-3 мастни киселини и бета-каротин. Именно те придават на лятното масло специфичния наситено жълт цвят, пластичност при стайна температура и характерно сладникаво-тревисто ароматно профилиране.

Технология на лятното фермерско масло

Занаятчийското лятно масло се произвежда чрез два основни метода: от ферментирала (заквасена) сметана или от традиционно заквасено кисело мляко с висока масленост. Вторият метод е класически за българските планински и подпланински райони.

Подготовка на суровината и заквасване. Суровото мляко се филтрира и сепарира при 38–42°C за получаване на сметана с масленост 35–40%. Сметаната подлежи на щадяща пастьоризация при 85–90°C за 15–20 секунди, с цел унищожаване на вегетативната микрофлора и инактивиране на ензима липаза, причиняващ гранясване. След охлаждане до 20–22°C сметаната се инокулира с мезофилни млечнокисели култури (Lactococcus lactis subsp. lactis, Lactococcus lactis subsp. cremoris, Leuconostoc mesenteroides subsp. cremoris). Тези щамове синтезират диацетил и ацетоин – летливи съединения, отговорни за класическия орехов и маслен аромат.

Биологично и физическо зреене. Сметаната престоява при 18–20°C до достигане на киселинност pH 4,8–5,2 (около 12–16 часа), след което се охлажда до 8–10°C за минимум 4–6 часа. Физическото зреене е критично за кристализацията на млечната мазнина вътре в мастните глобули, тъй като осигурява максимален добив на масло при последващото биене.

Процес на избиване. Използват се традиционни дървени бучки или занаятчийски иноксови бучки с ротационно или вертикално-бутално действие. Параметрите са строго определени:

• Температура на избиване: 10–12°C (по-ниската температура предотвратява образуването на меко, мазно масло без структура).
• Степен на запълване на съда: 40–50% от полезния обем, за да се осигури достатъчно въздушно пространство.
• Продължителност: 30–45 минути, докато се появят фини маслени зърна с размер на просено или лещено зърно.

При достигане на отчетливи маслени зърна водната фаза – мътеницата – се източва през фино цедило. Мътеницата е диетична напитка, богата на лецитин и млечнокисели бактерии.

Промиване, измесване и оформяне. В съда се налива ледена вода с температура 4–6°C в обем, равен на изтеглената мътеница, и процесът на промиване се повтаря 2–3 пъти, докато водата остане бистра. Следва механично измесване (пластификация) за отстраняване на излишната влага и хомогенизиране на масата. При осоленото масло се добавя 1–1,5% фина морска сол по време на измесването. Готовото масло се оформя в калъпи, опакова се и незабавно се охлажда до 2–4°C за краткотрайно съхранение или се замразява при –18°C.

Технология на „бития“ (избивания) кашкавал

„Битият“ кашкавал е уникален традиционен занаятчийски продукт от българските земи, заемащ междинно място между класическия кашкавал и обезмаслените твърди сирена. Наименованието му произлиза от специфичния процес на предварително избиване на млякото, при което се отделя част от млечната мазнина под формата на масло, а от останалата белтъчна маса се попарва и чедъризира кашкавалена маса.

В миналото преработвателите в планинските мандри са имали затруднения с поддържането на ниска температура за зреещия пълномаслен кашкавал: при горещини той „изпуска мазнина“, гранясва на повърхността и образува дълбоки пукнатини. Избиването на част от мазнината решава двояко тази задача – дава висококачествено лятно масло за незабавна реализация и осигурява твърд кашкавал с висока трайност, който не се деформира при летни температури.

Добиване на полуобезмаслената суровина. Практикуват се два варианта:

• Вариант А: Суровото овче или смесено мляко отлежава 4–6 часа при 15–18°C, след което се избива частично в бучка, за да се отдели около 20–30% от наличната мазнина.
• Вариант Б: Смесват се пълномаслено и обезмаслено мляко в съотношение, осигуряващо масленост на сухото вещество в готовия кашкавал около 25–35% (при стандартния кашкавал тя е над 45–50%).

Подсирване и обработка на сиренината. Млякото се подгрява до 32–34°C. Добавят се калциев хлорид (10–15 г на 100 л мляко) и естествена сирищна мая. За 30–40 минути се получава плътен, порцеланоподобен съсирек, който се нарязва на кубчета 1×1 см с помощта на лира. След кратко утаяване масата се разбърква и раздробява до размер на царевично зърно, след което се подгрява постепенно до 38–40°C при непрекъснато бъркане за 20–30 минути, за да се дехидратира и подготви за чедъризация.

Чедъризация. Блокът сиренина се пресова и зрее при 28–32°C за 2–4 часа. Краят на чедъризацията се установява чрез pH-метрия (целево pH 5,2–5,4) или чрез традиционната „проба за разтегливост“: малко парче сиренина се потапя в гореща вода (75–80°C) за 1 минута и ако се разтегля на тънки, здрави конци без да се къса, процесът е приключил.

Попарване, измесване и формоване. Чедъризиралата сиренина се нарязва на филийки с дебелина 0,5 см и се потапя в горещ солеви разтвор (8–10%) при 72–75°C за 60–90 секунди. Омекналата маса се измесва енергично на ръка. Поради по-ниското съдържание на мазнини масата на бития кашкавал изисква по-голямо физическо усилие при измесването в сравнение с пълномасления. Оформя се в перфорирани метални или пластмасови форми (пити), в които кашкавалът „пари“ 2–4 часа.

Солене и зреене. Може да се извърши сухо солене за 10–15 дни или потапяне в саламура (20–22%) при 12–14°C за 24–48 часа. Зреенето протича върху дървени стелажи при 12–14°C и относителна влажност 80–85% за минимум 60 до 90 дни. През това време питите се обръщат ежедневно и се почистват от повърхностни плесени.

Занаятчийска лятна извара от суроватката

Суроватката, получена при производството на бития кашкавал и маслото, съдържа над 50% от сухото вещество на изходното мляко – суроватъчни протеини (албумин и глобулин), лактоза, минерални соли и остатъчна мазнина. Пълното ѝ оползотворяване е от ключово значение за икономическата ефективност и екологичната устойчивост на фермата.

За разлика от казеина, суроватъчните протеини не се съсирват ензимно, но коагулират под съвместното действие на висока температура (над 80°C) и киселинност. Ето основните етапи при производство на занаятчийска извара (урда):

• Събиране и филтрация: Суроватката се прецежда незабавно след отделянето си, за да се отстранят остатъчни частици казеиново зърно.
• Регулиране на киселинността: При 60–65°C, ако суроватката е с ниска киселинност, се добавят 2–5% кисела суроватка от предишна партида или млечна киселина, за да се измести pH до 4,5–4,8. За по-нежна структура може да се добавят 5–10% обезмаслено или пълномаслено мляко.
• Термокоагулация: Температурата се повишава до 88–92°C, при което суроватъчните протеини изплуват на повърхността като снежнобяла, пухкава пяна. Нагряването спира и съдът се оставя в покой 15–20 минути.
• Отделяне и отцеждане: Белтъчният съсирек се загребва с решетъчна лъжица и се прехвърля в текстилни цедила или перфорирани форми за самоотцеждане 3–6 часа при 10–12°C.
• Охлаждане: След отцеждане продуктът незабавно се охлажда под 4°C.

Готовата лятна извара има мека, хомогенна, леко зърниста консистенция и кремаво-бял до светложълт цвят (поради каротиноидите в лятната суроватка). Вкусът е мек, сладникаво-млечен с едва доловима киселинност и характерен пасищен оттенък. Суроватъчните протеини съдържат богат набор от незаменими аминокиселини (левцин, изолевцин, валин, лизин) с почти 100% усвояемост от човешкия организъм.

Предимства на комбинираната технология

Едновременното производство на масло, бит кашкавал и извара от лятното мляко предоставя три конкретни предимства:

• Оптимизация на технологичния риск: Отстраняването на излишната мазнина намалява риска от дефекти при дългото зреене на кашкавала в горещите летни и ранноесенни месеци.
• Диверсификация на продуктовото портфолио: Фермата получава три премиум занаятчийски продукта с висока добавена стойност вместо един.
• Безотпадна технология: Депротеинизираната суроватка след производството на изварата се пренасочва за водопой на животни, с което екологичният цикъл на фермата се затваря напълно.

Спазването на строга хигиена при добива на млякото, бързото охлаждане след издояване и прецизният контрол на температурата при избиването и пастьоризацията на сметаната са условие за безопасността и трайното качество на тези традиционни български млечни деликатеси.

Група депутати от „Демократична България“ внесе предложения за промени в Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Предложенията засягат няколко ключови теми: финансирането на членски внос в Copa-Cogeca, управлението на Взаимоспомагателния фонд, обвързаното подпомагане при форсмажорни обстоятелства и процедурата по прехвърляне на средства от наеми за „бели петна“.

Не чрез закон към Copa-Cogeca

Централното предложение на парламентарната група е бюджетни средства да не се предоставят на частноправни организации за плащане на членски внос в Copa-Cogeca чрез законова разпоредба. Според депутатите, ако държавата прецени за необходимо да подпомага международното представителство на българските земеделски производители, това следва да се случва чрез общ, прозрачен и равнопоставен механизъм — а не чрез законово обвързване на публично финансиране с членство в конкретно назована организация.

Прозрачност при Взаимоспомагателния фонд

Депутатите предлагат нова алинея 3 в чл. 14а, която въвежда изисквания за публичност при управлението на Взаимоспомагателния фонд, предстоящ да заработи. Текстът гласи, че средствата на фонда се управляват и разходват при спазване на принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност. Държавен фонд „Земеделие“ ще е задължен да публикува ежегодно на интернет страницата си информация за:

• размера и източниците на постъпилите средства;
• размера на предоставеното подпомагане;
• броя на подпомогнатите земеделски стопани;
• видовете неблагоприятни събития, за които е предоставено подпомагането.

Обвързана подкрепа и при 100% щети

Важна промяна се предлага и в чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от закона. Според предложените изменения Разплащателната агенция не може да откаже или намали подпомагане, когато непреодолима сила или извънредни обстоятелства са поставили земеделските стопани в невъзможност да изпълнят условията за допустимост.

За илюстрация парламентарната група посочва производителите на плодове, претърпели пълна загуба на реколтата заради априлски мразове през предходната година. Въпреки че браншови организации и производители са сезирали министъра на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ за обективната невъзможност да произведат и реализират продукция, на засегнатите е отказано обвързано подпомагане.

В подкрепа на предложението депутатите цитират официален отговор на Европейската комисия по парламентарен въпрос, в който е записано, че при подобни непреодолими обстоятелства „бенефициерът следва да запази правото да получава подкрепа по линия на ОСП, като не следва да бъдат налагани административни санкции“.

Защита на собственици при „бели петна“

Депутатите предлагат изменение и в разпоредбата, която предвижда натрупани средства от наеми за „бели петна“ — непотърсени от собствениците на земя в продължение на 10 години — да се прехвърлят към Взаимоспомагателния фонд. Предложението въвежда задължителни предварителни стъпки, преди това прехвърляне да се случи:

• не по-късно от три месеца преди изтичането на 10-годишния период общината уведомява правоимащото лице за наличието и размера на неполучените суми;
• шест месеца преди изтичането на срока общината публикува на страницата си информация за неполучените суми при спазване на изискванията за защита на личните данни.

Едва след изпълнението на тези условия и при условие, че средствата останат непотърсени, те могат да бъдат прехвърлени към фонда.

Комитетът по наблюдение одобри актуализирания Индикативен годишен график за планираните приеми по интервенциите за развитие на селските райони от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. за 2026 г. В графика е включена интервенция II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ с бюджет от 115,77 млн. евро. Приемът на заявления е планиран за септември–октомври 2026 г.

Условия за кандидатстване

Подкрепата е насочена към млади земеделски стопани на възраст от 18 до 40 години, които създават или развиват свои стопанства. Допустими кандидати са тези, чиито стопанства имат икономически размер над 8 000 до 20 000 евро стандартен производствен обем (СПО). Дейностите по проектите трябва да са свързани с производството на селскостопански продукти.

Финансовата помощ покрива 100% от допустимите разходи. Максималният размер на подпомагането за един кандидат е 60 000 евро, като сумата се изплаща на две равни вноски от по 30 000 евро.

Консултантски услуги и нови интервенции

Успоредно с приема за млади стопани, през септември–октомври 2026 г. ще бъде открит и прием по интервенция II.И.1 „Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет“ с бюджет от 7 млн. евро. Средствата са предназначени за осигуряване на индивидуални консултантски услуги и експертна подкрепа за управлението и развитието на стопанствата.

По време на заседанието Комитетът взе решение в индикативния график да се включат нова кризисна интервенция, както и интервенция, свързана с Натура 2000 в горите. „Очаква се приемите по тях да бъдат през октомври и ноември, а амбицията ни е да ги разплатим до края на годината“, заяви зам.-министър Чакъров. Към интервенцията „Подпомагане по Натура 2000 за гори“ ще бъдат прехвърлени допълнителни средства, като общият ѝ бюджет ще достигне близо 36 млн. евро.

Промени за новите земеделски стопани

Последният планиран за тази година прием е по интервенцията „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“. По нея не се предвижда допълнително финансиране, тъй като наличният ресурс е определен като достатъчен. За насърчаване на интереса се предлагат промени в условията, като основната сред тях е увеличаване на стартовата помощ от 40 000 на 60 000 евро, съобразено с актуалната икономическа обстановка и промените в ценовите равнища.

Ландшафтният дизайн се е превърнал в самостоятелна дисциплина, която съчетава естетика, екология и архитектура. Съвременната градина вече не се свежда до цветни лехи и ограда – тя е обмислено, атмосферно и комфортно пространство, съобразено изцяло с нуждите на своя собственик. Модерният ландшафтен дизайн залага на дългосрочно удоволствие, естественост и смисленост, а не на моментния „уау ефект“.

Микрозони и семантични острови – градината като дом на открито

Едно от най-значимите развития в съвременния ландшафтен дизайн е концепцията за микрозониране. Парцелът се проектира не като единно пространство, а като поредица от „стаи под открито небе“, всяка с различна функция и атмосфера. Дизайнерите мислят за градината като за къща без стени – с ясно обособени зони за различни житейски сценарии.

Сред най-популярните зони в момента са:

• Чаени павилиони – сенчести кътчета с балдахин и столове;
• Открити огнища с камини и чакълести повърхности;
• Детски пространства с безопасен терен, хълмове и естествени материали;
• Работни тераси с Wi-Fi и електрически контакт.

Мебелите от ратан или дърво, поставени на подиуми или в ниши, допълват усещането за уют. Подовите настилки се комбинират – дърво, декинг, трошен камък или бетон. Вечерната атмосфера играе особена роля: меко, разсеяно осветление, вградени фенери, гирлянди и светлини под стъпала и по пътеките придават магически вид на пейзажа дори след залез.

Водата – емоционален център на градината

Водните елементи са сред най-трайните и поразителни тенденции в съвременния ландшафтен дизайн. Простото „езерце с патенца“ отдавна е отстъпило място на сложни композиции, които ангажират сетивата чрез тактилност, звук и отражение. Актуалните решения включват:

• Архитектурни отразяващи езера, вградени в тераса или покритие;
• Потоци и каскади от камъни, работещи в затворен цикъл;
• Хидромасажни вани и мини-басейни, нерядко с баня или сауна за двама-трима души;
• Тревни площи, оформени като крайбрежна зона с влаголюбиви растения.

Дори на малко място може да се вгради впечатляващ воден елемент, който да се превърне в емоционалния център на целия обект.

Материалите – тактилност и автентичност

Съвременният пейзажен дизайн залага на тактилността и автентичността на материалите. Пластмасата, неоновите цветове и лъскавите повърхности отстъпват пред напуканото дърво, камъка с жилки и патинирания метал. Сред най-популярните материали са:

• Дървесина: термично модифицирана, тик, лиственица, матирана дъска;
• Метал: поцинкована стомана, черен кортен, месинг;
• Каменни и минерални материали: трошен камък, чакъл, натрошена тухла, бетон с каменни стърготини.

Съветът от дизайнерите е да не се прекалява с тенденциите. Комбинацията от един топъл материал (дърво или тухла) и един хладен (метал или бетон), допълнена със зеленина, добавя дълбочина и баланс на композицията.

Вертикално градинарство – зелени стени и живи плетове

Когато хоризонталното пространство е ограничено, вертикалното идва на помощ. Модерно е да се работи с обем – повдигане на растения нагоре, оформяне на зелени фасади, арки, перголи и паравани от лози. За тези цели се използват:

• Моминско грозде, актинидия, клематис и лимонена трева;
• Трънливи рози и диви рози за живи плетове;
• Хмел и бръшлян като вечно жива основа.

Вертикалното градинарство служи едновременно за зониране на пространството, защита от слънцето и осигуряване на уединение от съседите. Конструкцията трябва да е стабилна, а изборът на растения – съобразен с климата.

Технологии в ландшафтния дизайн на бъдещето

Управлението и поддръжката на ландшафта се очаква да претърпят значителна промяна чрез въвеждането на иновативни технологии. Посочват се пет основни направления:

• IoT технологии: мрежови сензори и устройства събират данни за почвените условия, влагата и осветлението, като системите автоматично анализират информацията и предлагат оптимални решения за грижа за растенията в реално време.
• Дронове: оборудвани със специализирани камери и сензори, те ще следят състоянието на растителността, ще откриват болести и вредители и ще прилагат прецизно торове или продукти за растителна защита върху големи площи.
• Изкуствен интелект и машинно обучение: тези технологии ще анализират големи обеми данни и ще предлагат оптимални стратегии за поливане, торене и друга грижа въз основа на исторически данни и метеорологични прогнози.
• Автоматизирани роботи: ще поемат задачи като косене на тревни площи, подрязване на храсти и събиране на отпадъци, работейки автономно по предварително зададени маршрути.
• Вертикални градини и хидропоника: ще се интегрират в ландшафтния дизайн за създаване на многоетажни зелени пространства с автоматичен контрол на нивата на водата и хранителните вещества.

Селскостопанското производство на Турция е достигнало исторически рекорд през 2025 г., като стойността му е нараснала до 83,2 млрд. долара (71,86 млрд. евро). Това заяви министърът на земеделието и горите Ибрахим Юмаклъ по време на откриването на Международния панаир на храните и напитките Foodist Istanbul. Според данни на ФАО, цитирани от министъра, Турция вече заема 7-о място в света по селскостопанско производство — позиция, която е значително по-добра в сравнение с 12-ото място, което страната е заемала през 2002 г.

Износ за 185 държави и храна за над 60 млн. туристи

Юмаклъ посочи, че страната осигурява храна не само за своите 86 млн. жители, но и за над 60 млн. туристи годишно. Едновременно с това Турция изнася хиляди видове селскостопански и хранителни продукти за 185 държави. Стойността на аграрния и хранителния износ достига 32,6 млрд. долара.

Сред продуктите с нови или разширяващи се възможности за износ са морски дарове, бадеми, птиче месо, череши, смокини, грозде, нарове и ябълки. Правителството работи за разширяване на достъпа до пазарите на Китай, Русия, ЕС и страните от Персийския залив.

Нов транспортен коридор и логистично предимство

Юмаклъ обърна специално внимание на новия сухопътен транспортен коридор през Сирия и Йордания към Саудитска Арабия, който е започнал да функционира през април 2026 г. Според него той може да осигури важно логистично предимство на турските производители, особено при износа на пресни плодове, зеленчуци и други продукти с кратък срок на годност.

Технологии, дигитализация и договорно производство

Министърът подчерта, че селското стопанство все повече се превръща от чисто икономически сектор във въпрос на национална сигурност. На фона на нарастващото население, урбанизацията и ограничените природни ресурси, бъдещето на производството ще зависи от по-висока ефективност, технологии, планиране и устойчиво използване на земята и водата.

Турция въвежда все повече дигитални инструменти в хранително-вкусовата верига, включително системи с QR кодове за проверка на историята на хранителните обекти и сертификати, насочени към по-голяма прозрачност в търговията. Правителството продължава да инвестира и в интеграцията между земеделието и хранително-вкусовата промишленост — чрез организирани земеделски и индустриални зони, инвестиции в селските райони и подкрепа за преработката и опаковането.

Особен акцент Юмаклъ постави върху договорното производство. Според него този модел трябва да се разшири, за да намали рисковете както за фермерите, така и за преработвателната индустрия. „Виждам договорното производство като сигурно убежище както за нашите производители, така и за индустриалците“, заяви турският министър.

С настъпването на есенните месеци рискът от разпространение на термоустойчиви бактерии в млякото нараства — особено във ферми, в които условията не са достатъчно благоприятни за поддържане на добра хигиена. Когато кравите навлизат в замърсени пасища, нивото на тези бактерии може значително да се повиши.

Чистота на средата — основното правило

Основното правило за контрол на термоустойчивите бактерии е поддържането на чиста среда за кравите, като особено внимание трябва да се обръща на дворовете и пътищата. Фермерите следва редовно да сменят маркучите за доене и гумените инструменти в доилното помещение — преди хигиенното им състояние да се е влошило.

Стъпки за контрол на нивата на термоустойчиви бактерии

Животновъдите могат да предприемат редица конкретни мерки за ограничаване на разпространението на тези бактерии в стопанството:

• Отстранявайте котления камък от доилната машина поне веднъж седмично.
• Проверявайте редовно чистотата на доилната машина и резервоара за мляко, като се уверявате, че няма видими замърсявания.
• При последното изплакване дезинфекцирайте доилната машина с парацетна киселина.
• Използвайте чист филтър при измиване.
• Уверете се, че температурата на топлата вода при измиване е достатъчно висока — между 75 и 80°C.

Честа причина: недостатъчно количество препарат

Много от проблемите с висок общ брой термоустойчиви бактерии са причинени от недостатъчни нива на препарата, използван при измиването. Това може да се случи, когато автоматичните системи за измиване не са проверявани известно време — пропускът води до отклонения в дозирането на препарата и нарушена ефективност на процедурата.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е одобрил доставчиците по двете училищни схеми за предстоящата учебна година. По схема „Училищен плод“ са одобрени 91 заявители, а по схема „Училищно мляко“ – 89 заявители, които ще осъществяват доставките през учебната 2026–2027 г. В обхвата на двете схеми са включени 3 828 учебни заведения с 464 259 деца от целевата група.

Къде може да се намери списъкът с одобрените доставчици

Списъкът на одобрените компании по двете схеми е публикуван на официалния сайт на ДФЗ – в раздел „Схеми и мерки за подпомагане“, секция „Училищни схеми“. Доставките на хранителните продукти се извършват в периода от 15 септември до 31 юли.

Кои деца са в целевата група

Продуктите по схемите се предоставят на деца и ученици, посещаващи редовно учебни заведения, а именно:

• деца от I до подготвителна група включително в детските градини;
• деца от подготвителна група и ученици от I до IV клас включително в училищата;
• деца от подготвителна група и ученици от I до IV клас включително в центровете за специална образователна подкрепа.

Какво включват двете схеми

По схема „Училищен плод“ се предоставят единствено пресни плодове и зеленчуци – конвенционално или биологично произведени – включени в списъка по приложение № 1а от Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите. Изискването е всеки месец да се предлагат най-малко 4 различни вида плодове и/или зеленчуци.

По схема „Училищно мляко“ се разпределят мляко и млечни продукти, включени в списъка по приложение № 3 от същата наредба. По тази схема минималният брой различни видове продукти месечно е 3.

Броят на регистрираните тютюнопроизводители в България нараства с 237 души спрямо предходната година, но количеството на добитата продукция бележи спад при всички основни сортови групи. Това стана ясно на заседанието на Консултативния съвет по тютюна, проведено миналата седмица в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) под председателството на заместник-министъра Янислав Янчев.

Повече производители, по-малко реколта

По данни на МЗХ през 2025 г. в страната са регистрирани 8 331 тютюнопроизводители, обработващи общо 41 100 дка, а договореното количество тютюн е 6 448 756 кг. През 2026 г. броят на производителите достига 8 568, площта нараства до 45 295 дка, а договорените количества се увеличават до 7 278 940 кг. Тютюн се отглежда в 18 области на страната.

Въпреки нарастването на регистрираните производители и договорените количества, оперативните данни за реколта 2026 г. отчитат спад в добитата продукция при всички основни сортови групи. Очакваното производство е 2 890 тона при среден добив от 128 кг/дка.

Спадът при едролистните е най-чувствителен

Най-значително намаление се наблюдава при едролистните сортове. При Виржиния спадът достига 25%, а при Бърлей – 10,5%. Оперативният анализ на МЗХ посочва понижена продуктивност от декар при тези групи. Най-скромно е свиването при ориенталските тютюни – 3,3% под миналогодишните количества, като по-високият среден добив частично компенсира намалението на реколтираните площи.

По отношение на засетите площи най-голям дял заемат ориенталските тютюни с 1 690 ха, следвани от Виржиния – 432 ха, и Бърлей – 355 ха.

Дискусии за бъдещата ОСП и преходната национална помощ

На заседанието бяха обсъдени актуалното състояние на сектора, развитието на производството през 2026 г. и предизвикателствата, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г.

Зам.-министър Янчев заяви, че увеличаването на броя на производителите е положителен знак и показва, че тютюнопроизводството продължава да има значение за редица региони в страната. Той подчерта, че министерството ще продължи да отстоява запазването на преходната национална помощ за сектора в рамките на бъдещата ОСП, като България вече е предложила конкретни промени, целящи да дадат възможност на държавите членки, прилагали този инструмент, да го ползват и занапред.

„За нас е важно да извоюваме правото си на този инструмент, защото той дава базово ниво на подкрепа на производителите и е особено важен за сектори като тютюнопроизводството“, заяви Янчев.

Очаква се по-интензивните обсъждания по бъдещата ОСП да започнат през есента, като периодът от октомври 2026 г. до февруари 2027 г. се очертава като ключов за дискусиите по конкретните предложения.

От своя страна председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 Цветан Филев определи данните като знак за стабилна тенденция в сектора и подчерта значението на съвместната работа между държавата и браншовите организации.

Получаването на качествени кореноплоди от късното салатно цвекло изисква правилно напояване, навременно подхранване и ефективна защита от болести и неприятели. Ето кои са грижите, на които трябва да обърнат внимание стопаните в края на вегетационния период.

Напояване

Почвата в лехата с цвекло трябва да се поддържа умерено влажна по всяко време. Средната норма на поливане е между 7 и 15 литра на квадратен метър, като при сухо време количеството може да се увеличи до 20 литра на квадратен метър. Поливането се извършва между редовете, след като почвата изсъхне, и се преустановява напълно 10 до 15 дни преди прибиране на реколтата.

Водата не трябва да се застоява около корените, тъй като това е опасно за растенията. Редуването на сухи периоди с прекомерно поливане увеличава риска от напукване на кореноплодите. Разрохкването на почвата помага за разрушаване на кората, образуваща се при изсъхване, и предотвратява образуването на капиляри, които отвеждат влагата към повърхността. Рохкавата почва позволява на водата и въздуха лесно да достигат до корените.

Подхранване

За добра реколта се препоръчва торене няколко пъти в сезона – това е особено важно при средноранните и късните сортове цвекло. Схемата за ориентировъчно подхранване включва три етапа:

• След появата на 3–4 същински листа – внася се разтвор на урея в съотношение 1 супена лъжица на 10 литра вода. Алтернатива е разтвор от птичи тор в съотношение 1:2. Прекомерната употреба на азот трябва да се избягва, тъй като стимулира нарастването на зелена маса за сметка на кореноплода.
• Две седмици след първото подхранване, когато кореноплодите достигнат 5 см – внасят се 1 супена лъжица калиево-магнезиев сулфат, 1 супена лъжица суперфосфат, 1 чаена лъжичка урея, ½ чаена лъжичка борна киселина и 1 г калиев перманганат на 10 литра вода. Може да се използва и готова смес от микроелементи.
• От средата до края на август, т.е. 1–1,5 месеца преди прибиране на реколтата – внасят се 1 супена лъжица калиев сулфат и 3 супени лъжици суперфосфат на 10 литра вода.

Цвеклото има повишена нужда от натрий. За попълване на съдържанието на елемента в почвата растенията се поливат два пъти в сезона с разтвор на готварска сол – 1 до 2 супени лъжици на 10 литра вода. Това увеличава съдържанието на захар, а кореноплодът придобива по-тъмен цвят.

Болести

През вегетационния период цвеклото може да бъде засегнато от брашнеста мана, сухо гниене, сива плесен, церкоспороза, мана и алтернария. Признаците на заболяване включват петна с различни размери, цветове и форми по листата, израстъци, уплътнения и язви по корените, влажни или сухи петна с плесен, забавен растеж и потиснат общ вид на растенията.

Гъбните болести могат да бъдат предотвратени чрез:

• правилно редуване на културите в лехата;
• обработка на семената преди сеитба;
• дезинфекция на почвата преди засяване;
• своевременно прореждане на младите растения;
• редовно плевене;
• почистване на лехите от растителни остатъци.

При поява на признаци на инфекция се препоръчва незабавна употреба на подходящи фунгициди – бордолезов разтвор, меден сулфат и други одобрени продукти.

Неприятели

Потенциални неприятели на салатното цвекло са охлюви, листни въшки, коренови нематоди, къртици, цвеклови хоботници, мухи и други вредители. Традиционните методи за борба и превенция включват:

• прашене на растенията със суха пепел или тютюнев прах;
• пръскане с разтвор от дървесна пепел (200 г, разредена в 5 литра вода, запарена за 12 часа), от тютюн (1 чаша тютюн, разредена в 5 литра вряща вода, запарена за 24 часа) или от сапун (150–300 г препарат на кофа гореща вода) – лехите се третират ежеседмично, а при дъждовно време и по-често;
• пролетно поливане на почвата с гореща вода (50–55°C) на дълбочина поне 15–20 см, след което се покрива с пластмасово фолио за бавно охлаждане;
• капани, съдържащи бира, квас или ферментирал компот, за събиране и унищожаване на охлюви и къртици.

Домашните компоти са начин да запазите летните плодове и да се насладите на тях и след края на сезона. Събрахме 20 изпробвани рецепти за компоти за зимата – от класически черешови до необичайни с банани, босилек или чаена роза. От тези компоти се получават и отлични десерти, желе или домашно вино.

Компоти от горски и градински плодове

От череши (класическа рецепта)
Продукти: 450 г череши, 2,5 л вода, 180 г захар.
Приготвяне: Измийте черешите и ги наредете в буркани до около една трета. Сварете вода със захарта, залейте плодовете с горещия сироп и затворете бурканите.

От череши с костилки
Продукти: 900 г череши, 2 ч. лъж. лимонена киселина, 3 чаши захар, 5 л вода.
Приготвяне: Разпределете измитите плодове в буркани и добавете по малко лимонена киселина. Кипнете водата, разтворете захарта и сварете сироп. Изсипете върху черешите и веднага затворете.

От малини
Продукти: 500 г малини, 300 г захар, 1 л вода.
Приготвяне: Поставете измитите малини в стерилизиран буркан и ги поръсете със захар. Изсипете вряла вода почти до гърлото и веднага завийте капака.

От ягоди (без варене)
Продукти: 700 г ягоди, 2,3 л вода, 250 г захар, 1 ч. лъж. лимонена киселина.
Приготвяне: Напълнете бурканите с измити ягоди до една четвърт, добавете захарта и лимонената киселина. Внимателно изсипете гореща вода и веднага затворете.

От касис
Продукти: 4 чаши касис, 2 чаши захар, 2,8 л вода.
Приготвяне: Измийте касиса и го поставете в буркани. Залейте с гореща вода и оставете покрит за 10 минути. Прецедете течността, добавете захарта, изчакайте да заври и отново добавете плодовете. Затворете бурканите. Благодарение на двуетапното пълнене предварителна стерилизация не е необходима.

От боровинки
Продукти: 400 г боровинки, 300 г захар, 2,5 л вода, щипка лимонена киселина.
Приготвяне: Сортирайте измитите боровинки и ги прехвърлете в буркан. Залейте с вряла вода за 15 минути, отцедете течността и я сложете на котлона да заври отново. Добавете захарта и лимонената киселина, разбъркайте до разтваряне и изсипете сиропа обратно при плодовете. Затворете бурканите. Щипката лимонена киселина помага плодовете да запазят вида си.

Боровинков компот (втора рецепта)
Продукти: 500 г боровинки, 1,5 чаша захар, 3 л вода.
Приготвяне: Разпределете боровинките в буркани до една трета. Сварете водата със захарта, докато се разтвори, залейте плодовете с горещия сироп и затворете.

Червен касис с портокал
Продукти: 500 г червено френско грозде, 200 г захар, 100 г портокал, 2 л вода.
Приготвяне: Наредете зрънцата и напълнете буркана до една трета. Добавете обелената портокалова пулпа и кората, залейте с гореща вода. След 20 минути прецедете водата, изчакайте отново да заври и разтворете захарта. Изсипете сиропа в бурканите и затворете.

От цариградско грозде
Продукти: 300 г цариградско грозде, 150 г захар, 1,8 л вода.
Приготвяне: Почистете гроздето и го поставете в буркан. Внимателно добавете гореща вода до гърлото. Покрийте с капак и оставете за 5–7 минути, отцедете и сложете течността на котлона да заври. Разтворете захарта и изсипете сиропа върху плодовете. Затворете веднага.

Компоти от овощни плодове

Ябълков компот
Продукти: 750 г ябълки, 2 л вода, 300 г захар.
Приготвяне: Нарежете ябълките на едри филийки и напълнете бурканите до половина. Залейте с вряла вода, покрийте и оставете за 15 минути. Прехвърлете водата в тенджера, добавете захарта, варете няколко минути след завиране и върнете сиропа при плодовете. Затворете бурканите.

С круши
Продукти: 10 круши, 1 чаша захар, 2 л вода, 1 ч. лъж. лимонена киселина.
Приготвяне: Кипнете водата, добавете захарта и едро нарязаните круши. Варете компота около 3 минути, добавете лимонената киселина и разсипете в буркани. За разнообразен вкус можете да прибавите и няколко ябълки или дюли.

Без захар
Продукти: 400 г ябълки, 300 г круши, 1 л вода.
Приготвяне: Нарежете плодовете на четвъртинки и напълнете буркана плътно до гърлото. Залейте с вряла вода, оставете за 10 минути, отцедете и сложете водата отново да заври. Залейте плодовете с горещата течност и веднага затворете. По тази рецепта можете да приготвяте компот от всякакви плодове.

От праскови
Продукти: 900 г праскови, 200 г захар, 2 суп. лъж. лимонов сок, 2,5 л вода.
Приготвяне: Накиснете прасковите за половин час във вода с лъжица сода и след това ги изплакнете. Разрежете ги наполовина, отстранете костилките и ги наредете в буркани. Добавете захарта и лимоновия сок, залейте с гореща вода и затворете.

Със сини сливи
Продукти: 500 г сливи, 1,5 чаша захар, 0,5 ч. лъж. лимонена киселина, 2,5 л вода.
Приготвяне: Разпределете сливите в буркани до една трета. Покрийте ги със захарта и лимонената киселина. Залейте с гореща вода и веднага затворете. Костилките не е нужно да се отстраняват предварително.

От кайсии
Продукти: 700 г кайсии, 200 г захар, 2,5 л вода.
Приготвяне: Нарежете кайсиите на половинки, отстранете костилките и поставете плодовете в буркани. Кипнете водата и напълнете с нея бурканите до гърлото. Оставете за 20 минути, отцедете и сложете водата да заври отново. Разтворете захарта, залейте кайсиите с горещия сироп и затворете.

От диня
Продукти: 2 кг диня, 2 л вода, 400 г захар.
Приготвяне: Сварете сироп от водата и захарта. През това време обелете динята и я нарежете на средни кубчета. Добавете парчетата към врящия сироп и оставете да заври отново. Свалете от котлона и оставете покрит за 40 минути. Разпределете компота в буркани.

Необичайни и ароматни компоти

Компот от чаена роза
Продукти: 50 цвята от чаена роза, 1,5 кг захар, 2 лимона, 15 г лимонена киселина, 2,5 л вода.
Приготвяне: Нарежете лимоните на филийки и ги смесете с листенцата от розата, захарта и лимонената киселина. Залейте с вряла вода, разбъркайте и оставете покрито в хладилник за 2 дни. Доведете компота отново до завиране и затворете в буркани. Препоръчително е да изберете свежи и ароматни цветя, за предпочитане с по-тъмен цвят.

От банани
Продукти: 5–6 зрели банана, 250 г захар, 3 л вода.
Приготвяне: Сварете водата, добавете захарта и я разтворете напълно. Нарежете бананите на едро, прибавете ги към сиропа и варете 25 минути. Разпределете компота в буркани.

С мента и лимон
Продукти: 1 лимон, 1 л вода, 125 г захар, мента.
Приготвяне: Нарежете лимона на филийки и леко смачкайте листата мента. Сварете водата, добавете захарта и сварете сироп. Добавете лимона и ментата, варете още около минута и изсипете в буркани.

С босилек
Продукти: 150 г босилек, 300 г захар, щипка лимонена киселина, 2,5 л вода.
Приготвяне: Измийте, сортирайте и смелете леко босилека. Поставете го в буркан, покрийте със захарта и лимонената киселина. Бавно залейте с гореща вода и затворете.

Бракуването на непродуктивни женски животни е планиран технологичен процес, а не просто отстраняване на негодни екземпляри. В говедовъдството, овцевъдството и козевъдството то е основен инструмент за управление на структурата, здравето и генетичния прогрес на стадото. Всяко женско животно генерира едновременно приходи – от мляко, месо, приплоди и вълна – и постоянни разходи за хранене, отглеждане, ветеринарно обслужване и труд. Когато производственият капацитет на дадено животно спадне под прага на икономическа възвращаемост или разходите за лечението му надхвърлят очакваните приходи, то преминава в категорията „непродуктивно“.

Икономически ефекти от навременното бракуване

Навременното изваждане на непродуктивни животни носи конкретни стопански ползи:

• Оптимизация на фуражния ресурс – висококачествените дажби се пренасочват от непродуктивни към високопродуктивни животни.
• Намаляване на ветеринарните разходи – елиминират се хронично болни животни, които са постоянни консуматори на медикаменти и потенциален източник на инфекции.
• Подобряване на здравния статус на стадото – предотвратява се разпространението на заразни и паразитни болести.
• Повишаване на генетичния потенциал – освобождават се производствени мощности за по-продуктивното младо поколение: ремонтни юници, дръжки и ярици.
• Генериране на приход от кланично тегло – бракуваните животни могат да бъдат реализирани за месо след подходящо угояване.

Видове бракуване: планово и принудително

В зоотехническата практика бракуването се разделя на две основни категории.

Плановото (селекционно) бракуване се извършва въз основа на системно воден зоотехнически отчет – обикновено в края на лактационната година или след отбиване на приплодите. Основните му критерии са: възрастово износване, съпроводено с намалена лактационна крива и влошена асимилация на фуража; устойчиво ниска продуктивност – животни в най-ниските 10–15% от групата по млечност или прираст; незадоволителни репродуктивни показатели (удължен сервиз-период, нисък процент на двойки и тризнаци); и селекционни дефекти като неправилна форма на вимето, лош темперамент или вродени анатомични недостатъци.

Принудителното (санитарно) бракуване се извършва по ветеринарномедицински индикации независимо от сезона и селекционния план. Причините включват: нелечими или хронични заболявания (хронични мастити, туберкулоза, бруцелоза, левкоза, артрити); репродуктивни анатомични патологии (нелечимо безплодие, необратима атрофия на яйчниците и матката, траен пролапс); и тежки ортопедични проблеми, водещи до пълна или частична обездвиженост.

Бракуване в говедовъдството

При млечните крави основните причини за бракуване са свързани с т.нар. „триада на отпадане“: репродуктивни разстройства, заболявания на вимето и проблеми с крайниците.

По отношение на репродукцията: сервиз-период над 120–150 дни драстично намалява икономическата ефективност, а нужда от повече от три осеменявания за едно успешно заплождане е основание за изваждане. Яловост при липса на заплождане в рамките на 200–250 дни след отелването, въпреки прилагане на хормонални схеми за синхронизация, е категоричен критерий за бракуване.

По отношение на вимето: крави с повече от три епизода на клиничен мастит по време на една лактация се считат за кандидати за изваждане. Консистентно ниво на брой соматични клетки (БСК) над 400 000/мл влошава качеството на млякото и носи финансови санкции. Морфологични проблеми като прекалено ниско разположено виме, атрофия на отделни четвъртинки и цицки, непригодни за машинно доене, също са основания за бракуване.

При ортопедичните заболявания: крави с куцота намаляват приема на фураж, прекарват повече време в легнало положение и понижават млечността с 15–30%. Хроничен интердигитален дерматит, копитен гнилец и деформации на роговата капсула са сред най-честите причини.

При кравите от месни раси (Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Шароле и др.) критериите са съсредоточени върху възпроизводството. Нормата за интервал между отелванията е 365 дни – крави, пропускащи отелване или отглеждащи теле през година, подлежат на незабавно изваждане. Ниско тегло на телето при отбиване – под 45–50% от теглото на майката – показва недостатъчна млечност. Износване на зъбния апарат, пречещо на ефективната паша, и прекомерна агресивност по време на отелване са допълнителни критерии.

Бракуване в овцевъдството

При овцете годишният процент на бракуване и подмяна обикновено варира между 18% и 25%. Ефективното бракуване се извършва на два основни етапа: след отбиване на агнетата (пролет/лято) и при есенния бонитировъчен преглед преди случната кампания.

Основните причини за изваждане от стадото включват:

• Износване на зъбния апарат – овце над 6–7 години губят резците си или те се износват до венците, което ги лишава от способността да пасат пълноценно и да изхранват приплодите си.
• Заболявания на вимето – хроничен мастит и индурация (втвърдяване на едната или двете половини на вимето), гангренозен мастит, водещ до пълна агалаксия, и анатомични дефекти на цицките, препятстващи бозаенето на агнетата.
• Репродуктивни смущения и аборти – яловост два последователни случни сезона, вагинален или маточен пролапс, инфекциозни аборти при съмнение за бруцелоза, салмонелоза или ензоотичен аборт.
• Инфекциозни и инвазионни заболявания – хронично куцащи овце с заразен рогогнил, непоказали подобрение след бани и антибиотично лечение; животни с Меди-Висна и аденоматоза; тежки паразитози (хронична фасциолоза и диктиокаулоза), довели до трайна кахексия.

Бракуване в козевъдството

Козите притежават висока физиологична лабилност и специфичен метаболизъм, което определя своеобразните причини за изваждане от стадото.

Вирусният артрит-енцефалит по козите (CAE) е едно от най-сериозните вирусни заболявания в козевъдството. Причинява хронични артрити с подуване и силна болка, специфичен хроничен мастит с плътно виме и драстично намалена или напълно спряна млечна продукция, и прогресиращо отслабване въпреки запазения апетит. Всеки положителен или клинично проявен случай подлежи на своевременно изваждане.

Сред анатомичните дефекти на вимето особено значение имат: подвесеното виме – поради отслабване на централния окачващ лигамент, то слиза ниско до земята и е изложено на наранявания; сраснали или двоен тип цицки, правещи машинното доене невъзможно и затрудняващи бозаенето; и секреторни аномалии с фиброзни възли или калцификати.

При репродуктивните патологии водещо място заема псевдобременността (Hydrometra/Mucometra) – задържане на течност в матката с наличие на жълто тяло, имитиращо бременност. При повторни прояви без ефект от хормонално лечение козата се бракува. Ниска плодовитост – ражданне на единични, слаби ярета в продължение на две последователни години при породи с характерна висока многоплодност – е допълнително основание.

Оценка на телесната кондиция (BCS) и технологичен процес

За вземане на обективно решение за бракуване се използва системата за оценка на телесната кондиция (Body Condition Score – BCS) по скала от 1 до 5. Животни, поддържащи трайно ниво на BCS под 2.0 въпреки целево хранене и при липса на остри паразитози, страдат от хронични органични увреждания и задължително се изваждат от стадото.

Самото бракуване протича на четири етапа:

• Идентификация и зоотехническа оценка – извършва се от комисия в състав: зоотехник (селекционер), ветеринарен лекар и управител на фермата. При кравите – ежемесечно или след проверка за бременност (60–90 дни след осеменяване); при овцете и козите – два пъти годишно.
• Отделяне и сформиране на група – маркираните животни се отделят в самостоятелна технологична група, за да не пречат на продуктивното стадо.
• Подготовка и угояване – животни с ниска телесна кондиция подлежат на интензивно угояване за 30 до 60 дни с високоенергийни фуражи, с цел увеличаване на кланичния добив с 3–7%.
• Ветеринарномедицински контрол – преди изпращане за клане задължително се проверяват ветеринарните дневници за спазен карентен срок на използваните медикаменти. Предаването на животни с остатъчни количества медикаменти води до тежки санкции от БАБХ.

Нормативни изисквания при придвижване и транспорт

Всяко придвижване на бракувани животни се извършва с генериран пътнически лист и Ветеринарномедицинско свидетелство (ВМС) чрез електронната система ВетИС на БАБХ. Животните задължително трябва да притежават четливи, официално регистрирани ушни марки.

Съгласно Регламент (ЕО) 1/2005 не се допуска транспортиране на животни, които не могат да се движат самостоятелно, имат открити тежки рани, изразена кахексия или са в последната третина от бременността. Животни с тежка куцота подлежат на хуманно евтаназиране на място.

Практически препоръки за фермерите

• Водете стриктен ежедневен отчет: регистрирайте всеки случай на мастит, куцота, забавено отелване/агнене/ярене и приложени медикаменти.
• Извършвайте регулярно определяне на BCS – най-подходящите моменти са при пресушаване, при раждане и при пика на лактацията.
• Не задържайте „сантиментални“ животни – всяко животно, което не покрива пределните си разходи, субсидира престоя си за сметка на печалбата.
• Планирайте ремонта отрано – осигурете достатъчен брой висококачествени ремонтни юници, дръжки и ярици.
• Прилагайте угояване преди продажба – здравите бракувани животни трябва да напуснат фермата с BCS 3.0–3.5 за максимална цена на килограм.

Бракуването на непродуктивните женски животни в говедовъдството, овцевъдството и козевъдството е фундаментален инструмент за ефективно фермерство. Прецизното отстраняване на животни с хронични здравословни проблеми, ниска продуктивност или репродуктивни смущения гарантира здравето на цялото стадо, повишава конверсията на фуража и укрепва икономическата устойчивост на стопанството.

Кафява мечка унищожи пчелин в местността „Чотрова махала“ в землището на село Сини връх, община Асеновград, като за седем денонощия изяде общо 150 килограма мед. Щетите от нападението надхвърлят 5 300 евро, съобщи общината.

Как е протекло нападението

Пчелинът се намира на 1 250 метра надморска височина и е ограден с дървена ограда с циментови колове и валки, а входът е укрепен с врата от оградна мрежа. Въпреки това животното е успявало да прониква вътре нощем в периода от 20 до 26 август, като на няколко места под оградата са открити изровени дупки. Установени са и следи от утъпкване на почвената покривка на местата, където мечката е лежала.

Размер на пораженията

От общо 54 пчелни семейства, наредени в 47 кошера, са преобърнати и повредени 30 кошера. Унищожени са 300 плодникови рамки и 200 магазинни рамки с восъчни основи. Кошерите, останали непокътнати, са преместени на друго място, за да се предотвратят последващи нападения.

Комисия предлага обезщетение

Специално свикана комисия е извършила оглед на пчелина и въз основа на констатациите е отправила предложение към директора на пловдивската регионална инспекция по околната среда и водите засегнатият собственик да получи обезщетение за причинените щети.

Градинските композиции са умело съчетание на растения, декоративни елементи и природни форми с цел изграждане на естетически приятно и функционално пространство. Създаването им изисква внимание към детайлите, познаване на растенията и способност да се възприема градината като цялостна среда, а не като сбор от отделни елементи.

Основни принципи на формиране

В основата на всяка сполучлива градинска композиция стои хармонията на цветове и текстури. Изборът на растения с подходящи цветови съчетания и разнообразни листни форми добавя визуална дълбочина и интерес. Наред с цвета, важна роля играе и височината: растенията с различна ръстова структура се разполагат така, че да създават динамика и подчертани визуални акценти.

Функционалното разпределение на пространството е третият ключов принцип. Градината се разделя на зони според предназначението им — цветни лехи, кътове за отдих, преходни пътеки — което осигурява баланс и улеснява движението между отделните части.

Тематични градини

Задаването на конкретна тема придава индивидуалност на градината и направлява избора на всеки елемент в нея. Три от най-разпространените тематични подходи са следните:

• Романтичен кът — нежни цветя, арки, пейки и фонтани формират атмосфера на уют и романтика. Рози, лавандула и божури са подходяща основа за такава композиция.
• Екзотичен оазис — тропически растения, скали и фонтани, допълнени с ярки цветя, създават зашеметяваща обстановка. Палми, бамбук и орхидеи могат да заемат централно място.
• Средиземноморски стил — каменни пътеки, глинени съдове, маслинови дървета и лаврови храсти пресъздават духа на Средиземноморието, а слънчогледите и лавандулата добавят цветен акцент.

Декоративни елементи

Скулптурите и статуите, избрани в съответствие с темата на градината, добавят артистичен щрих към цялостната композиция. Статуи на животни или фигури на приказни герои внасят своеобразие и игривост.

Водните елементи — фонтани, водни лилии, камъчета и рибки — привнасят усещане за спокойствие чрез звука на течащата вода. Осветлението с фенери и градински лампи удължава удоволствието от градината и след залез, създавайки уютна и мистериозна атмосфера.

Сезонни промени и поддръжка

Градинските композиции не са статични — те се развиват и изискват редовни грижи. Правилното поливане, торене и резитба осигуряват здравословен растеж на растенията, а редовното обновяване на почвата и отстраняването на сухи листа поддържат композицията в добро състояние.

Смяната на растенията според сезона внася свежест и динамика: през пролетта могат да се добавят цъфтящи луковични видове, през лятото — ярки едногодишни растения, а през есента — такива с красива зеленина.

Пространство за местната фауна

Градината може да се превърне и в приветливо място за птици, пеперуди и други представители на местната фауна. Монтирането на къщички за птици и поилки допринася за създаването на малка природна среда в рамките на градинската композиция.