Дървета и храсти в градината: как да ги засадите красиво
Многогодишните растения и декоративните треви придават форма и цвят на градината през топлите месеци, но постепенно избледняват и изчезват от композициите до ноември. За да се избегне плоският и скучен вид на парцела извън сезона и през зимата, дърветата и храстите трябва да бъдат включени в градинския дизайн. Те могат да създадат баланс между открити и затворени пространства и да направят пейзажа по-естествен през цялата година.
Засаждането на храсти един до друг не е трудно, но създаването на балансирано групиране е по-предизвикателна задача. Групата от дървета и храсти може да бъде обиколена отвсякъде или ограничена от едната страна с ограда или стена на сграда. Всеки вид растение има свои собствени композиционни качества.
Идея и избор на растения според условията
Преди всичко трябва да се определи концепцията на композицията – стил и настроение, които подхождат най-добре на мястото. Класическата стилова група предполага ясна, правилна форма на короната. Естествената композиция не е претенциозна и подредена, а предпочита лека небрежност. Категорично изкуствена градина ще изглежда естествено с растения с неочаквани цветове на листата и необичайни форми на короната, например присадена плачеща корона или усукани издънки. Дори неопитното око ще забележи липсата на концепция, ако различните растения изглеждат просто „пъхнати“ в откритото пространство.
Следващата стъпка е изборът на дървета и храсти, които отговарят на условията на околната среда – светлина, влага и почва. Само при оптимални условия растенията показват пълните си декоративни качества. Влажността и съставът на почвата могат частично да се променят, но светлинните условия остават извън контрол на градинаря. Това е решаващо както за цъфтящите храсти, така и за декоративно-листните видове: първите може да не цъфтят на сянка, докато вторите ще променят цвета си – лилавите листа стават мръснозелени, жълтите придобиват светлозелен оттенък, а пъстрите форми се насочват към зеленото. Пъстрите сортове е най-добре да се засаждат на частична сянка или на пълно слънце.
Гледна точка, размер и брой на растенията
Третата стъпка е изчисляването на височината на растенията, ширината на композицията и разстоянието от гледната точка до бъдещата група. Гледната точка е мястото, от което ще се съзерцава композицията – прозорец на беседка, пейка в зона за сядане или място на терасата или пътеката. За хармонично възприемане на композицията гледната точка трябва да се намира на разстояние от два до три пъти височината на най-високия елемент от групата.
Съобразявайки се с височината на най-големия елемент, могат да се определят приблизителните размери на два или три негови партньора чрез редицата на Фибоначи, при която всяко следващо число е равно на сбора от предишните две: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21… Чрез такава пропорция например растение с височина два метра трябва да бъде съседно на храсти с височина 1,3 метра и 0,8 метра.
Важно е да се определи и ширината на композицията. Тя може грубо да се маркира на земята или на хартиен план, като от наблюдателната точка се измери остър ъгъл от 30 градуса (или между 25 и 40 градуса) с връх в основната наблюдателна точка. Страните на ъгъла очертават приблизителната граница на ширината на хармоничната композиция.
Що се отнася до броя на растенията в групата, математическите изчисления не са особено подходящи. Тъй като се създава група, а не маса, обикновено са достатъчни едно голямо, изпъкващо растение (при тясна вертикала са възможни и три), едно до три средно големи подчинени растения и три до пет малки фонови растения. Възможни са и отклонения от тази формула, а за визуализация на резултата композицията може да се скицира предварително на хартия.
Разпределение на ролите: солисти, подчинени и фон
От наличната селекция се избират солисти, подчинени и фонови растения за групата. Солистите трябва да са устойчиви на конкретните условия на околната среда – зимоустойчивост, непретенциозност и пълно съответствие със светлинните и влажностните условия, тъй като те формират скелета и основата на композицията и не бива да губят декоративната си привлекателност или да се променят след мразовита зима. Подчинените растения и тези от третия етаж може да са по-малко устойчиви и да имат право на известни капризи – премахването им от композицията може да се компенсира със засаждане на друго растение, без да се нарушава цялостният вид.
Онова, което прави едно дърво или храст солист, е преди всичко формата на короната му. Сред най-интересните форми са колоновидната, плачещата, чадъровидната, сферичната и пълзящата – короната винаги е ясно определена доминираща характеристика. Боровете с подрязани клони например са идеални солисти, но ако бъдат засадени в хаотична маса, ефектът от причудливата им форма се заличава. Сферичните и плачещите форми на ниско стъбло са достойни подчинени, докато пълзящите или нискорастящите с форма на възглавница са отличен фон – по същество ролята на подчинените се свежда до успешното рамкиране на солистите.
Нищо не подчертава характеристиките на един външен вид така, както контрастът. От решаващо значение е да се играе с контраста на формите грациозно и без излишна изкуственост – пълзящата корона на третия партньор успешно ще смекчи дуета от стройна вертикала и геометрична сфера. Ако солистът не бъде подчертан правилно, цялото се разпада. Контрастът се изразява по-драматично чрез повтарящите се форми на втория и третия партньор спрямо акцентиращия солист.
Акцентът може да се изрази и чрез цвят, но комбинирането на силни контрасти на цвят и форма в една композиция е нежелателно, например тъмна колона и жълта топка – подобен контраст може да изглежда твърде натрапчив. По-добре е да се даде предпочитание или на цвета, или на формата на короната. Изолирани цветни форми обаче са подходящи, когато са заобиколени от зеленолистни, тъй като така групировките се възприемат по-лесно. Групите, по-хармонични по цвят и форма, контрастират само по една характеристика.
Изборът на декоративни листни форми е широк, но трябва да се вземе предвид и възприятието за цвета на листата в маса и от разстояние. На 3–4 метра от растението вече не се забелязват сложните петънца, щрихи или фин кант по листата – вижда се само цветът, осветен от пъстрите черти. Формата на листата също играе роля, защото в маса те създават текстурата на короната – вълнообразните фини листа на бербериса, къдравата текстура на клена и премерената равномерност на короните на липата и бряста са „специални ефекти“, които трябва да се подчертаят с по-прости съпътстващи елементи. Колкото повече различни текстури има в композицията, толкова по-малко цветни петна трябва да съдържа тя, за да се избегне прекомерна пъстрота.
Докато формата на короната остава постоянна през целия вегетационен период, цветът на листата може да се променя от цъфтежа до окапването им, което позволява създаването на променливи, а не статични акценти. Пример за такъв акцент е крилатият евонимус, чиито зелени листа през есента избухват в огнено алено, докато формата на короната му остава постоянна и се поддържа чрез резитба.
Декоративен календар и тревисти растения
Препоръчително е периодът от май до октомври да се раздели на три десетдневни периода, а останалите месеци да се въведат отделно всеки. В получения календар трябва да се отбележи цветът на растението във всеки момент, включително зимният цвят на кората – обикновено познатите сиво-кафяви или бели нюанси, или ярките цветове на някои дървета и храсти като дряна и върбите. Декоративният календар помага да се разбере в кой период от годината има „провисване“ и кога се забелязва прекомерна пъстрота, а също така да се отбележат всички разпръснати акценти.
Обикновено липсата на цвят се наблюдава от ноември до март – тук на помощ идват дрянът и върбите с ярко оцветените си млади издънки, както и иглолистните дървета със зелени, сребристи, жълтеникави или кафеникави иглички. В началото на пролетта луковичните и раноцъфтящите ефемерни растения могат да добавят цвят към композицията.
В естествените аранжировки дърветата и храстите почти винаги се срещат с тревисти растения и градината не бива да е изключение. Петна от многогодишни растения сред дървета и храсти добавят нюанс и цвят и правят композицията да изглежда жива и органична. Тревистите растения, бидейки сравнително бързорастящи, са от съществено значение за композицията през първите години от живота на групата, тъй като динамиката на растеж на дървесните растения е такава, че повечето от тях започват да разкриват пълната си красота след около 5–10 години. При изчисляване на височината и ширината на групата трябва да се вземат предвид размерите на зрелите растения. В комбинацията от дървета и тревисти растения първите естествено доминират, но съотношението на площите, отделени за дървета, храсти и тревиста растителност, може да варира.
Разбирането на основните принципи за създаване на балансирани дървесни и храстови композиции улеснява хармоничното групиране и планирането на бъдещо обновяване на съществуващи насаждения в градината.
Разгледайте обявите
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
