Поливането в горещо време е процедура, която изисква специален подход — особено когато летните температури надминават 30°C и градинските растения се нуждаят от активна защита. За да бъде напояването ефективно, а не вредно, стопаните трябва да спазват няколко основни правила.

Кога да поливате — сутрин или вечер?

Поливането по обяд е категорично нецелесъобразно — при висока температура водата се изпарява бързо, без да достигне до корените. Това важи еднакво за открити лехи и за саксийни растения. Мненията на опитни градинари относно най-подходящия час се различават, но мнозина препоръчват редуване на сутрешно и вечерно поливане, тъй като така се подпомагат различните физиологични процеси в растенията в различните части на деня.

Поливането рано сутрин — предпочитано преди изгрев слънце — се счита за особено подходящо, когато трябва да се избегне намокряне на листата. Вечерното напояване, макар и практикувано, крие своите рискове: остатъчната влага по листата, съчетана с по-ниските нощни температури, може да стимулира развитието на гъбични болести. Именно затова при редовно вечерно поливане е добра практика водата да не попада по надземните части на растенията.

Специфики на поливането в оранжерия

В оранжерийните условия температурите по горещо време са дори по-високи, отколкото навън, което поставя по-сериозни изисквания към напояването. Капковото напояване — включително с маркуч или пластмасови бутилки — осигурява равномерно разпределение на водата върху почвената повърхност и намалява нуждата от допълнително ръчно поливане.

Отделен въпрос е овлажняването на въздуха вътре в оранжерията. Поставянето на контейнери с вода е един от начините за постигането му. Вентилацията по горещо време е от решаващо значение, а за оптимален резултат се препоръчва оборудване с автоматична вентилационна система.

Качество и количество на водата

Водното налягане по време на поливане трябва да е умерено — силната струя може да отмие почвата до корените и да увреди младите растения. Препоръчва се водата да се прилага постепенно, като се изчаква предишната порция да се абсорбира напълно.

За напояване е подходяща престояла вода — за предпочитане поне 24 часа. Дъждовната вода е оптималният вариант, а водата от кладенец е приемлива алтернатива. Поливането с изключително студена вода може да предизвика стрес, забавен растеж или дори загуба на растенията. Изключение правят студоустойчивите видове — зеле, лук и чесън — но и при тях специалистите препоръчват пръскане в близост до насажденията, а не директно в корените.

Мулч, разрохкване и допълнителни грижи

Мулчирането задържа влагата в почвата, но е важно преди всяко поливане да се провери влажността под защитния слой, за да не се прекалява с водата. Оптималното състояние е почвата да изсъхне до дълбочина на лопата преди следващото напояване.

Веднага след поливане се препоръчва внимателно разрохкване на почвата. То осигурява достъп на въздух до корените, насищането им с кислород и предотвратява образуването на кора по повърхността — явление, което е особено характерно при екстремни жеги.

При горещо време, независимо от часа, е добре да се избягват повечето агротехнически мероприятия. Специалистите съветват резитбата, торенето и борбата с вредители да се отложат до спадане на жегата. Саксийните и стайните растения е препоръчително да се преместят на засенчено място или на балкон, далеч от пряко въздействие на горещия въздух.

Напояването в България е спаднало до едва 4% от изградените напоителни площи, въпреки че страната не страда от недостиг на воден ресурс. Проблемът се корени в разпадащата се напоителна инфраструктура, огромните загуби по каналите и липсата на дългосрочна политика за управление на водата — това са основните изводи на д-р инж. Петър Филков, преподавател в катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ към Хидротехническия факултет на УАСГ, строителен инженер и доктор по хидромелиоративно строителство, консултант на Световната банка и FAO.

България използва наполовина по-малко вода за земеделие от средното за ЕС

През периода 2020–2023 г. земеделието в ЕС формира 31% от общото изземане на вода и се нарежда на второ място след охлаждането при производството на електроенергия (33%). В България делът на земеделието е едва 15% — на трето място след охлаждането при производството на електроенергия (66%) и общественото водоснабдяване (16%). Така потреблението на вода за земеделски нужди у нас е наполовина под средноевропейското ниво.

Климатичните промени допълнително изострят ситуацията: нуждата от напояване нараства с над 15%, а пет от последните шест години в България са по-сухи от обичайното. Земеделците са изправени пред все по-труден избор как да осигурят вода за културите си при зачестяваща суша.

Тридесет години разруха: от 70% до 4% напоявани площи

Преди 1990 г. ежегодно са се напоявали между 70% и 85% от изградените напоителни площи. През стопанската 2022/2023 г. напояваните площи са спаднали до едва 4,1% (74 200 ха) от изградената напоителна инфраструктура и до около 7,3% от площите, които все още са годни за напояване.

Общото изземане на вода е намаляло с 36% за последните над 30 години — от средно 8,27 млрд. куб. м годишно в началото на 90-те години до 5,27 млрд. куб. м през периода 2020–2023 г. Водните обеми, използвани за напояване, са се свили от 2,30 млрд. куб. м до 0,8 млрд. куб. м годишно.

През 1990 г. страната е разполагала с около 1,25 млн. хектара напоителни площи. Понастоящем официално изградените държавни напоителни площи са 744 хил. хектара, но реално годните са само около 56% от тях — приблизително 420 хил. хектара. Голяма част от каналите и съоръженията са повредени или унищожени, а общинските напоителни системи вече не съществуват.

Оризопроизводството „изяжда“ водния ресурс

Причините за срива на напояването са свързани и с промяната в структурата на отглежданите култури. Днес 37% от обработваемата земя е заета от пшеница, а 27% — от слънчоглед, които обикновено не се напояват. В същото време голяма част от водата в държавните напоителни системи се насочва именно към оризопроизводството. Държавните системи доставят средно 286 млн. куб. м вода годишно, като между 85% и 95% от този обем се използва за ориз — концентриран в районите на Пазарджик, Пловдив и Стара Загора. Това силно ограничава достъпа на останалите земеделски производители до напоителна вода.

Анализ на данните на НСИ показва, че средно около 61% от водата от държавните напоителни системи не се използва ефективно — едва около 39% достига до земеделците. В системите, ориентирани към оризопроизводството, коефициентът на полезно действие достига 50–55%. В останалите обаче той пада до едва 2–5%, което на практика означава, че почти цялата подадена вода остава неупотребена.

Подземните води — резерв, а не решение

Все повече земеделци разчитат на собствени сондажи, тъй като за тях това е по-евтин и по-удобен вариант в сравнение с държавния доставчик. Това обаче крие сериозни рискове. Подземните води се възстановяват бавно и се считат за стратегически ресурс. Неконтролираното им изпомпване може да доведе до трайно понижаване на нивата им. Освен това неконтролираното изграждане на сондажи крие риска по-плитки и замърсени води да проникнат към по-дълбоки и чисти водни хоризонти.

В някои райони на страната вече се наблюдава омагьосан кръг: намалените доставки от напоителните системи водят до понижаване на нивата на подземните води, което засяга именно онези земеделци, отказали се от централизираното водоснабдяване. Така съществува риск, ако дадена напоителна система спре окончателно, „независимите“ производители да открият, че сондажите им вече не осигуряват достатъчно вода.

Три стъпки към по-ефективно използване на водата

Според анализа на д-р Филков България трябва да действа в три основни посоки:

• По-ефективно използване на съществуващите напоителни системи. Земеделските производители следва да бъдат насърчавани да разчитат на тях, а услугата по доставка на вода — да стане по-надеждна и предвидима. Воден ресурс може да се освободи чрез намаляване на площите с ориз.
• Модернизация на инфраструктурата. Приоритетът е не просто намаляването на загубите по каналите, а ограничаването на неизползваните водни обеми и по-ефективното управление на системите. Въвеждането на измервателни устройства би подобрило услугата и би намалило споровете между доставчици и производители. Разширяването на напояването ще изисква и възстановяване на десетки помпени станции, включително за използване на ресурса на р. Дунав. Високите енергийни разходи могат да бъдат компенсирани чрез фотоволтаични системи и други източници на евтина електроенергия.
• Запазване на подземните води като резервен, а не основен източник. В районите без работещи напоителни системи — като Добруджа и части от Лудогорието — държавата може да въведе облекчени, но стриктно контролирани режими за сондажи. Там, където съществуващата инфраструктура може да осигури вода, не следва да се субсидира изграждането на нови кладенци.

Язовирите представляват значителен неизползван потенциал. В сегашните напоителни системи има свободен капацитет, при който дори двукратно или трикратно увеличаване на напояваните площи — без да се включва оризопроизводството — няма да изисква съществено повече вода от язовирите и реките, а ще доведе до по-ефективно оползотворяване на вече наличния ресурс. Общинските язовири, захранвали напоителни системи в миналото, днес често са с висока степен на запълване, тъй като основният им потребител вече не съществува. Възстановяването на тези системи би подпомогнало и по-доброто техническо им състояние.

През периода 10–16 юли 2026 г. агрометеорологичната прогноза предвижда, че развитието на земеделските култури ще протича при температури, близки до климатичните норми. Това се посочва в последната прогноза на агрометеоролога от Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ) Дукена Жолева. В южна България условията ще бъдат подходящи за прибиране на зърнената реколта в повечето дни от периода.

Валежи и влага в почвата

Валежите, паднали през първата 10-дневка на юли, са неравномерно разпределени в страната. На места в северозападна България, Софийското поле и североизточните райони те надвишиха 35–40 литра на квадратен метър. Конкретно отчетените количества са: Плевен — 51 литра, София — 40 литра, Шумен — 49 литра, Исперих — 55 литра, Силистра — 35 литра на квадратен метър. Тези валежи са повишили запасите от влага в горните почвени слоеве.

Противоположна е картината в югозападните и югоизточните райони, където падналите количества са без стопанско значение — под 7–8 литра на квадратен метър. Регистрираните стойности там са: Кюстендил — 6 литра, Сандански — 3 литра, Сливен — 3 литра, Стара Загора — 7 литра на квадратен метър. В крайните южни райони нивото на запасите от влага в 50-сантиметровия почвен слой е ниско — на места под 60% от пределната полска влагоемност (ППВ). Прогнозата предвижда, че в тези райони ще се налага прилагане на повишени норми на напояване при пролетните и зеленчуковите култури.

За следващия 7-дневен период валежи и подобрение на условията за вегетация на пролетните култури се очакват в западна България, централните северни и източните райони на страната.

Фази на развитие при основните пролетни култури

При царевицата фазите на развитие ще зависят от ранозрелостта на съответния хибрид. Прогнозира се наблюдение на изметляване, цъфтеж на метлицата и изсвиляване, а при ранните хибриди — наливане на зърното. При слънчогледа ще протича цъфтеж, оплождане, формиране и наливане на семената.

Растителна защита и жътвена готовност

При овощните култури прогнозата предупреждава, че през втората 10-дневка на юли не трябва да се подценяват растителнозащитните пръскания срещу второто поколение плодови червеи. При лозите третиранията срещу оидиума трябва да продължат. По-подходящи условия за провеждане на такива пръскания ще има в началото и в края на периода — в по-хладните часове от деня, при температури под 25 градуса по Целзий.

Получените добиви от ечемик и пшеница са определени като много добри. На места в североизточна България добивите достигат до и над 650–700 килограма от декар. Сухото и топло време повишава вероятността от възникване на пожари, особено при есенните посеви, встъпили в жътвена зрелост.

• Царевица: изметляване, цъфтеж на метлицата, изсвиляване; при ранните хибриди — наливане на зърното
• Слънчоглед: цъфтеж, оплождане, формиране и наливане на семената
• Овощни: пръскания срещу второто поколение плодови червеи
• Лози: продължаване на третиранията срещу оидиум
• Жътва (южна България): подходящи условия в повечето дни от периода
• Пожарна опасност: повишена при сухо и топло време в районите с узряло зърно

Европейската комисия е изготвила предложение, което би позволило на всяка държава членка да проявява по-голяма гъвкавост при решаването на специфичните за нея земеделски проблеми. Идеята за повече гъвкавост бе представена от Диего Канга Фано, заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, по време на среща с агрожурналисти от Европейския съюз.

Различни проблеми в различни страни

Според Диего Канга Фано Европа обединява изключително многообразие от държави, чиито проблеми се различават съществено. Затрудненията в Ирландия не съвпадат с тези в Гърция, Латвия или България, посочва той. Именно поради това предложението на Комисията е всяка страна членка да може да постави акцент там, където най-много се нуждае — с улеснени и по-малко административно обременени процедури.

Предложението е насочено преди всичко към справянето с климатичните промени и различните им проявления в отделните региони. Страните от Северна и Западна Европа имат различни предизвикателства в сравнение с тези от Южна Европа. Гърция и Кипър, например, се сблъскват с сериозен недостиг на вода — проблем, който в много западноевропейски страни изобщо не стои на дневен ред. Там, където водата е от жизнено значение, правителствата би трябвало да могат да инвестират във водната сигурност бързо и без тежки административни процедури, смята заместник-генералният директор.

Как ще работи механизмът на одобрение

Предложението среща и критики — най-същественото възражение е, че то предоставя „твърде много власт на отделните правителства“, с което се губи елементът на общите европейски политики. Диего Канга Фано отхвърля тази теза: по-голямата свобода ще важи само за определени казуси и най-вече при сериозни промени като климатичните, а не за всички области.

Той допълва, че националните планове и занапред няма да се одобряват единствено от отделните правителства. Процедурата ще включва Съвета на Европейския съюз с участие на Комисията — по аналогия с настоящата система, при която националните планове се одобряват от Комисията. Освен това Комисията ще издава препоръки до всички държави членки, за да гарантира, че плановете им отговарят на общата цел. При игнориране на препоръките от страна на дадено правителство одобрение от Съвета на ЕС няма да бъде получено.

Значение за България

Критиците на досегашната политика на Европейската комисия приемат предложението като стъпка в правилната посока. Ако то бъде прието, правителствата ще разполагат не само с по-голяма отговорност, но и с реална възможност да решават ключови проблеми по-бързо.

По отношение на България Диего Канга Фано посочва, че създаването на напоителна мрежа, обхващаща страната, е конкретен пример за инициатива, която може да намери място в бъдещи национални планове при подобна гъвкавост. Идеята е самите земеделци да акцентират върху най-важните проблеми, за да се търсят решения за тях в рамките на новия механизъм.

Служебният кабинет е прехвърлил отговорността за ремонта на язовир „Огоста“ — най-големия водоем за напояване в страната — от „Държавна консолидационна компания“ към Министерството на земеделието и храните, без да осигури финансиране за целта. Земеделският министър Пламен Абровски определи това прехвърляне като „съзнателно създадено условие и политически капан“, отговаряйки на въпрос на депутат в рамките на парламентарен контрол.

Състояние на язовира

Язовир „Огоста“ е най-големият водоем, предназначен за напояване, с общ обем от 506 милиона кубични метра. Въпреки това той не се използва — поради необходимост от ремонт и поради трайно замърсяване на водосбора на река Огоста с отпадъци от стария минен добив в района на Чипровци, включително арсен и тежки метали. Мащабни програми за пречистване на водите не са провеждани с десетилетия.

Съгласно констатациите от последните извършени проверки язовирът е в неизправно, частично работоспособно състояние. Може да се експлоатира единствено при спазване на максимална кота на завиряване — оперативното водно ниво трябва да не надвишава 193 метра, което съответства на обем от 400 милиона кубични метра при общ капацитет от 506 милиона кубични метра.

Тъй като тежките метали са натрупани в дънните седименти, се предполага, че водното ниво не бива да пада под установения оперативен праг, за да не се допуска замърсяване на земеделската продукция при напояване.

Рискове и местоположение

Язовирът се намира на около половин километър от град Монтана. Министър Абровски посочи, че ремонтът е задължителен, за да се предотврати нежелано преливане на водите — събитие с потенциал за сериозни последици за прилежащата територия. Обектът е определен като стратегически значим за националната сигурност и е включен в критичната инфраструктура на страната.

Предприети действия и следващи стъпки

Абровски заяви, че привеждането на язовир „Огоста“ в изправно състояние е абсолютен приоритет на министерството. Към момента са предприети действия за изготвяне на техническо задание за провеждане на обществена поръчка с цел изработване на работен проект за основен ремонт на язовира.

Депутатът Петър Петров от парламентарната група „Възраждане“ — автор на въпроса — обясни, че предходна обществена поръчка от началото на годината за изготвяне на технически проект е останала без оферти поради липса на достатъчен капацитет в България за ремонт на хидравличния изпускател на язовира. Петров призова МЗХ да потърси чуждестранни фирми за изпълнение на дейността, както и да бъде потърсена отговорност за дългогодишното лошо стопанисване на обекта.

Окапването на завръзите при ябълковите дървета е сред най-честите притеснения на овощарите, тъй като води до преки загуби от реколтата. Причините за това явление са разнообразни — от естествени физиологични процеси до лоши грижи, неблагоприятно време, вредители или болести.

Естествено окапване и недостиг на влага

Дори добре плодоносещо дърво не е в състояние да „изхрани“ всички образували се завръзи и само се освобождава от излишното натоварване. Това е нормален физиологичен процес, независим от грижите на овощаря.

Влажността на почвата е друг ключов фактор. Както прекомерното, така и недостатъчното количество влага по време на периода на образуване на плодовете вреди на дървото. При валежи се препоръчва по-честа обработка на почвата около стволовете за подобряване на аерацията, редовно премахване на плевелите и внимателна резитба — прекалено гъстите корони в съчетание с излишна влага благоприятстват развитието на гъбични и бактериални инфекции.

При сухо време дървото се нуждае от допълнително поливане. За да се установи дали почвата е достатъчно влажна, се препоръчва поставяне на колче на 30–50 см от ствола — ако почвата е суха на около половин метър дълбочина, напояването е необходимо. Приблизителните нужди са:

• дърво на възраст 3–5 години — 50–80 литра;
• дърво на възраст 6–9 години и повече — 100–120 литра.

При сухо време са необходими поне 4–5 поливания през сезона, като след всяко от тях почвата трябва да се навлажни на дълбочина 50–60 см. За задържане на влагата се препоръчва мулчиране на зоната около ствола с около 10 см мулч — той предпазва почвата от изсъхване, потиска растежа на плевели и я поддържа рохкава.

Хранене и метеорологични условия

По време на периода на образуване на плодовете дърветата се нуждаят от макро- и микроелементи. Пропуснатото есенно и пролетно подхранване може да доведе до окапване на завръзите. В началото на сезона ябълките се нуждаят от азот, който стимулира растежа на зелената маса, а от май и юни към торенето се добавят калий и фосфор — отговорни за завръзването на плодовете.

Неблагоприятните метеорологични условия — силни ветрове и обилни дъждове — също могат да причинят загуба на пъпки и млади завръзи, особено при сортове със слабо сцепление между стъблото и клоните. Резките температурни колебания — около 25–30°C през деня и само 5–10°C през нощта — предизвикват силен стрес у дърветата и могат да провокират окапване.

Болести и неприятели

Редица вредители и болести са в състояние да причинят загуба на развиващи се плодове. За защита от болести се използват широкоспектърни биофунгициди или продукти, насочени към конкретния причинител. Превантивните мерки срещу насекоми вредители включват:

• поставяне на ловни пояси;
• редовно отстраняване на паднали плодове;
• разрохкване на почвата около дърветата;
• премахване на растителни остатъци.

Комбинацията от правилно торене, балансирано напояване, навременна резитба и редовни превантивни мерки срещу болести и неприятели намалява значително риска от загуба на завръзи при овощарството.

Действащата схема за държавно подпомагане на фермерите за цената на водата, предоставяна от „Напоителни системи“ ЕАД, не включва в разчетите си таксите, които дружеството дължи към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за иззетите водни маси. Това стана ясно след запитване до Министерството на земеделието и храните относно начина на изчисляване на помощта и срока на нейното действие.

Нова правна рамка за периода 2025–2029 г.

От МЗХ обясниха, че предишната държавна помощ, покриваща част от разходите за напояване, е действала до края на 2024 г. и е нотифицирана от Европейската комисия по Временната рамка във връзка с кризата в Украйна. След изтичането ѝ държавата е намерила нова правна основа, като за следващите пет години — от 2025 г. до 2029 г. — помощта се прилага като „услуга от общ икономически интерес“, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД. Промяната е обнародвана в брой 54 на „Държавен вестник“ за 2025 г. чрез изменение на Закона за водите.

Как е структурирана цената за услугата

За 2025 г. е въведена еднокомпонентна цена, определена за доставен обем вода. Тя се разграничава единствено по начина на доставяне — гравитачно или помпено, без оглед на отглежданите култури или на височината на помпеното повдигане. Размерът на т.нар. несправедлива финансова тежест се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет с ПМС № 270 от 28 ноември 2025 г.

Какво остава извън обхвата на помощта

При изчисляването на разходите на „Напоителни системи“ се калкулират единствено разходите, отнесени към размера на напояваните площи, до които се доставя вода. Разходите на дружеството за иззетите водни маси — включително таксите към МОСВ — не се включват в тази сметка.

• Предишната помощ е действала до края на 2024 г. по Временната рамка на ЕК за кризата в Украйна.
• Новата схема покрива периода 2025–2029 г. като услуга от общ икономически интерес.
• Таксите към МОСВ за иззети водни маси остават извън методиката за изчисление.
• Към края на април 2026 г. ДФЗ все още не е публикувал указания за помощта за цената на водата за настоящата година.

До края на 2025 г. земеделските стопани не са получили подпомагането за цената на водата за миналата година. Указанията на ДФЗ за другите видове държавно подпомагане за 2026 г. са публикувани, но тези за водата липсват към момента на изготвяне на материала.