Служебният кабинет е прехвърлил отговорността за ремонта на язовир „Огоста“ — най-големия водоем за напояване в страната — от „Държавна консолидационна компания“ към Министерството на земеделието и храните, без да осигури финансиране за целта. Земеделският министър Пламен Абровски определи това прехвърляне като „съзнателно създадено условие и политически капан“, отговаряйки на въпрос на депутат в рамките на парламентарен контрол.

Състояние на язовира

Язовир „Огоста“ е най-големият водоем, предназначен за напояване, с общ обем от 506 милиона кубични метра. Въпреки това той не се използва — поради необходимост от ремонт и поради трайно замърсяване на водосбора на река Огоста с отпадъци от стария минен добив в района на Чипровци, включително арсен и тежки метали. Мащабни програми за пречистване на водите не са провеждани с десетилетия.

Съгласно констатациите от последните извършени проверки язовирът е в неизправно, частично работоспособно състояние. Може да се експлоатира единствено при спазване на максимална кота на завиряване — оперативното водно ниво трябва да не надвишава 193 метра, което съответства на обем от 400 милиона кубични метра при общ капацитет от 506 милиона кубични метра.

Тъй като тежките метали са натрупани в дънните седименти, се предполага, че водното ниво не бива да пада под установения оперативен праг, за да не се допуска замърсяване на земеделската продукция при напояване.

Рискове и местоположение

Язовирът се намира на около половин километър от град Монтана. Министър Абровски посочи, че ремонтът е задължителен, за да се предотврати нежелано преливане на водите — събитие с потенциал за сериозни последици за прилежащата територия. Обектът е определен като стратегически значим за националната сигурност и е включен в критичната инфраструктура на страната.

Предприети действия и следващи стъпки

Абровски заяви, че привеждането на язовир „Огоста“ в изправно състояние е абсолютен приоритет на министерството. Към момента са предприети действия за изготвяне на техническо задание за провеждане на обществена поръчка с цел изработване на работен проект за основен ремонт на язовира.

Депутатът Петър Петров от парламентарната група „Възраждане“ — автор на въпроса — обясни, че предходна обществена поръчка от началото на годината за изготвяне на технически проект е останала без оферти поради липса на достатъчен капацитет в България за ремонт на хидравличния изпускател на язовира. Петров призова МЗХ да потърси чуждестранни фирми за изпълнение на дейността, както и да бъде потърсена отговорност за дългогодишното лошо стопанисване на обекта.

Окапването на завръзите при ябълковите дървета е сред най-честите притеснения на овощарите, тъй като води до преки загуби от реколтата. Причините за това явление са разнообразни — от естествени физиологични процеси до лоши грижи, неблагоприятно време, вредители или болести.

Естествено окапване и недостиг на влага

Дори добре плодоносещо дърво не е в състояние да „изхрани“ всички образували се завръзи и само се освобождава от излишното натоварване. Това е нормален физиологичен процес, независим от грижите на овощаря.

Влажността на почвата е друг ключов фактор. Както прекомерното, така и недостатъчното количество влага по време на периода на образуване на плодовете вреди на дървото. При валежи се препоръчва по-честа обработка на почвата около стволовете за подобряване на аерацията, редовно премахване на плевелите и внимателна резитба — прекалено гъстите корони в съчетание с излишна влага благоприятстват развитието на гъбични и бактериални инфекции.

При сухо време дървото се нуждае от допълнително поливане. За да се установи дали почвата е достатъчно влажна, се препоръчва поставяне на колче на 30–50 см от ствола — ако почвата е суха на около половин метър дълбочина, напояването е необходимо. Приблизителните нужди са:

• дърво на възраст 3–5 години — 50–80 литра;
• дърво на възраст 6–9 години и повече — 100–120 литра.

При сухо време са необходими поне 4–5 поливания през сезона, като след всяко от тях почвата трябва да се навлажни на дълбочина 50–60 см. За задържане на влагата се препоръчва мулчиране на зоната около ствола с около 10 см мулч — той предпазва почвата от изсъхване, потиска растежа на плевели и я поддържа рохкава.

Хранене и метеорологични условия

По време на периода на образуване на плодовете дърветата се нуждаят от макро- и микроелементи. Пропуснатото есенно и пролетно подхранване може да доведе до окапване на завръзите. В началото на сезона ябълките се нуждаят от азот, който стимулира растежа на зелената маса, а от май и юни към торенето се добавят калий и фосфор — отговорни за завръзването на плодовете.

Неблагоприятните метеорологични условия — силни ветрове и обилни дъждове — също могат да причинят загуба на пъпки и млади завръзи, особено при сортове със слабо сцепление между стъблото и клоните. Резките температурни колебания — около 25–30°C през деня и само 5–10°C през нощта — предизвикват силен стрес у дърветата и могат да провокират окапване.

Болести и неприятели

Редица вредители и болести са в състояние да причинят загуба на развиващи се плодове. За защита от болести се използват широкоспектърни биофунгициди или продукти, насочени към конкретния причинител. Превантивните мерки срещу насекоми вредители включват:

• поставяне на ловни пояси;
• редовно отстраняване на паднали плодове;
• разрохкване на почвата около дърветата;
• премахване на растителни остатъци.

Комбинацията от правилно торене, балансирано напояване, навременна резитба и редовни превантивни мерки срещу болести и неприятели намалява значително риска от загуба на завръзи при овощарството.

Действащата схема за държавно подпомагане на фермерите за цената на водата, предоставяна от „Напоителни системи“ ЕАД, не включва в разчетите си таксите, които дружеството дължи към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за иззетите водни маси. Това стана ясно след запитване до Министерството на земеделието и храните относно начина на изчисляване на помощта и срока на нейното действие.

Нова правна рамка за периода 2025–2029 г.

От МЗХ обясниха, че предишната държавна помощ, покриваща част от разходите за напояване, е действала до края на 2024 г. и е нотифицирана от Европейската комисия по Временната рамка във връзка с кризата в Украйна. След изтичането ѝ държавата е намерила нова правна основа, като за следващите пет години — от 2025 г. до 2029 г. — помощта се прилага като „услуга от общ икономически интерес“, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД. Промяната е обнародвана в брой 54 на „Държавен вестник“ за 2025 г. чрез изменение на Закона за водите.

Как е структурирана цената за услугата

За 2025 г. е въведена еднокомпонентна цена, определена за доставен обем вода. Тя се разграничава единствено по начина на доставяне — гравитачно или помпено, без оглед на отглежданите култури или на височината на помпеното повдигане. Размерът на т.нар. несправедлива финансова тежест се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет с ПМС № 270 от 28 ноември 2025 г.

Какво остава извън обхвата на помощта

При изчисляването на разходите на „Напоителни системи“ се калкулират единствено разходите, отнесени към размера на напояваните площи, до които се доставя вода. Разходите на дружеството за иззетите водни маси — включително таксите към МОСВ — не се включват в тази сметка.

• Предишната помощ е действала до края на 2024 г. по Временната рамка на ЕК за кризата в Украйна.
• Новата схема покрива периода 2025–2029 г. като услуга от общ икономически интерес.
• Таксите към МОСВ за иззети водни маси остават извън методиката за изчисление.
• Към края на април 2026 г. ДФЗ все още не е публикувал указания за помощта за цената на водата за настоящата година.

До края на 2025 г. земеделските стопани не са получили подпомагането за цената на водата за миналата година. Указанията на ДФЗ за другите видове държавно подпомагане за 2026 г. са публикувани, но тези за водата липсват към момента на изготвяне на материала.