Напояване в България: само 4% от изградените площи се използват
Напояването в България е спаднало до едва 4% от изградените напоителни площи, въпреки че страната не страда от недостиг на воден ресурс. Проблемът се корени в разпадащата се напоителна инфраструктура, огромните загуби по каналите и липсата на дългосрочна политика за управление на водата — това са основните изводи на д-р инж. Петър Филков, преподавател в катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ към Хидротехническия факултет на УАСГ, строителен инженер и доктор по хидромелиоративно строителство, консултант на Световната банка и FAO.
България използва наполовина по-малко вода за земеделие от средното за ЕС
През периода 2020–2023 г. земеделието в ЕС формира 31% от общото изземане на вода и се нарежда на второ място след охлаждането при производството на електроенергия (33%). В България делът на земеделието е едва 15% — на трето място след охлаждането при производството на електроенергия (66%) и общественото водоснабдяване (16%). Така потреблението на вода за земеделски нужди у нас е наполовина под средноевропейското ниво.
Климатичните промени допълнително изострят ситуацията: нуждата от напояване нараства с над 15%, а пет от последните шест години в България са по-сухи от обичайното. Земеделците са изправени пред все по-труден избор как да осигурят вода за културите си при зачестяваща суша.
Тридесет години разруха: от 70% до 4% напоявани площи
Преди 1990 г. ежегодно са се напоявали между 70% и 85% от изградените напоителни площи. През стопанската 2022/2023 г. напояваните площи са спаднали до едва 4,1% (74 200 ха) от изградената напоителна инфраструктура и до около 7,3% от площите, които все още са годни за напояване.
Общото изземане на вода е намаляло с 36% за последните над 30 години — от средно 8,27 млрд. куб. м годишно в началото на 90-те години до 5,27 млрд. куб. м през периода 2020–2023 г. Водните обеми, използвани за напояване, са се свили от 2,30 млрд. куб. м до 0,8 млрд. куб. м годишно.
През 1990 г. страната е разполагала с около 1,25 млн. хектара напоителни площи. Понастоящем официално изградените държавни напоителни площи са 744 хил. хектара, но реално годните са само около 56% от тях — приблизително 420 хил. хектара. Голяма част от каналите и съоръженията са повредени или унищожени, а общинските напоителни системи вече не съществуват.
Оризопроизводството „изяжда“ водния ресурс
Причините за срива на напояването са свързани и с промяната в структурата на отглежданите култури. Днес 37% от обработваемата земя е заета от пшеница, а 27% — от слънчоглед, които обикновено не се напояват. В същото време голяма част от водата в държавните напоителни системи се насочва именно към оризопроизводството. Държавните системи доставят средно 286 млн. куб. м вода годишно, като между 85% и 95% от този обем се използва за ориз — концентриран в районите на Пазарджик, Пловдив и Стара Загора. Това силно ограничава достъпа на останалите земеделски производители до напоителна вода.
Анализ на данните на НСИ показва, че средно около 61% от водата от държавните напоителни системи не се използва ефективно — едва около 39% достига до земеделците. В системите, ориентирани към оризопроизводството, коефициентът на полезно действие достига 50–55%. В останалите обаче той пада до едва 2–5%, което на практика означава, че почти цялата подадена вода остава неупотребена.
Подземните води — резерв, а не решение
Все повече земеделци разчитат на собствени сондажи, тъй като за тях това е по-евтин и по-удобен вариант в сравнение с държавния доставчик. Това обаче крие сериозни рискове. Подземните води се възстановяват бавно и се считат за стратегически ресурс. Неконтролираното им изпомпване може да доведе до трайно понижаване на нивата им. Освен това неконтролираното изграждане на сондажи крие риска по-плитки и замърсени води да проникнат към по-дълбоки и чисти водни хоризонти.
В някои райони на страната вече се наблюдава омагьосан кръг: намалените доставки от напоителните системи водят до понижаване на нивата на подземните води, което засяга именно онези земеделци, отказали се от централизираното водоснабдяване. Така съществува риск, ако дадена напоителна система спре окончателно, „независимите“ производители да открият, че сондажите им вече не осигуряват достатъчно вода.
Три стъпки към по-ефективно използване на водата
Според анализа на д-р Филков България трябва да действа в три основни посоки:
- По-ефективно използване на съществуващите напоителни системи. Земеделските производители следва да бъдат насърчавани да разчитат на тях, а услугата по доставка на вода — да стане по-надеждна и предвидима. Воден ресурс може да се освободи чрез намаляване на площите с ориз.
- Модернизация на инфраструктурата. Приоритетът е не просто намаляването на загубите по каналите, а ограничаването на неизползваните водни обеми и по-ефективното управление на системите. Въвеждането на измервателни устройства би подобрило услугата и би намалило споровете между доставчици и производители. Разширяването на напояването ще изисква и възстановяване на десетки помпени станции, включително за използване на ресурса на р. Дунав. Високите енергийни разходи могат да бъдат компенсирани чрез фотоволтаични системи и други източници на евтина електроенергия.
- Запазване на подземните води като резервен, а не основен източник. В районите без работещи напоителни системи — като Добруджа и части от Лудогорието — държавата може да въведе облекчени, но стриктно контролирани режими за сондажи. Там, където съществуващата инфраструктура може да осигури вода, не следва да се субсидира изграждането на нови кладенци.
Язовирите представляват значителен неизползван потенциал. В сегашните напоителни системи има свободен капацитет, при който дори двукратно или трикратно увеличаване на напояваните площи — без да се включва оризопроизводството — няма да изисква съществено повече вода от язовирите и реките, а ще доведе до по-ефективно оползотворяване на вече наличния ресурс. Общинските язовири, захранвали напоителни системи в миналото, днес често са с висока степен на запълване, тъй като основният им потребител вече не съществува. Възстановяването на тези системи би подпомогнало и по-доброто техническо им състояние.
