Почвопокривните растения предлагат практична и естетична алтернатива на традиционната морава, като задържат влагата в почвата, контролират ерозията и заплевеляването, осигуряват храна за опрашителите и изискват значително по-малко поддръжка. Изборът на подходящ вид зависи преди всичко от количеството светлина, което получава съответната площ.

Светлината — основен критерий при избора

Слънцелюбивите почвопокривни растения имат нужда от не по-малко от 6 до 8 часа директно слънчево греене. Видовете, подходящи за частично засенчване, се развиват при 3 до 6 часа дневна светлина, докато сенколюбивите могат да се задоволят с до 3 часа слънце — и то не в обедните и следобедните часове.

Подходящи видове за различни условия

Глехома е многогодишно нисичко растение, което стеле стъбълца по почвата и образува плътен килим с бяло-зелени листенца. Цъфти в края на пролетта, расте добре както на слънце, така и на сянка, и предпочита плодородни и рохкави почви. При подходящи условия се вкоренява самостоятелно и може да се наложи да бъде ограничавана.

Цимбалария се развива отлично на бедни и сухи почви и не поставя изисквания към изложението. Покрива сравнително малки площи и при контакт с подходящ субстрат се вкоренява в него, включително по зидани огради. Растението не се предлага в търговската мрежа и може да се набави от настоящ притежател — вкореняването е лесно и не изисква много вода.

Седуми, сукуленти и красули обичат слънце, малко вода и лека почва с отличен дренаж. Седумите и сукулентите покриват сравнително малки площи, докато почвопокривните красули се разрастват значително повече. Цъфтят с нежни звездовидни цветчета в жълто, розово или бяло и са подходящи за скални кътове и алпинеуми.

Аюга толерира разнообразни условия — сянка и слънце, суша и влага. Ефективна е срещу ерозия на наклонени терени. През лятото цъфти в сини, пурпурни или бели нюанси, а листата варират от тъмнозелени до бронзови или шоколадови в зависимост от сорта. Щом се настани успешно, се разпространява самостоятелно.

Допълнителни варианти

Към изброените видове могат да се добавят и аубриетите, флоксът, винката, алисумите, някои кампанули, бакопата, цеструмът, деloспермата, дъхавата мащерка, бялата почвопокривна детелина и някои карамфили.

Водата е основна жизнена необходимост за всички растения, но нарушеният поливен режим при цветята — независимо дали в посока на недостиг или на излишък — може да причини сериозни щети. Намирането на правилния баланс е ключово за здравословното развитие на градинските растения.

Опасностите от прекомерна влага

Задържането на прекалено много вода в зоната на кореновата система лишава корените от необходимия им кислород. При еднократно преовлажняване въздухът в почвата може да се възстанови чрез обработки. При системен проблем с прекомерна влага в даден участък от градината се препоръчва изграждане на дренаж. Продължителното задържане на вода води първо до задушаване на корените, а след това и до гнилостни процеси. Редовното окопаване в такива условия може да предотврати редица нежелани последствия.

Влажните условия благоприятстват и развитието на специфични вредители — охлювите без черупки, които са активни предимно нощем и рано сутринта. Те са способни да нанесат значителни щети в градината, а борбата с тях — независимо дали чрез химични препарати, различни капани или ръчно събиране — не е стопроцентово ефикасна.

Последствия от засушаване

Прекомерната суша отслабва имунната система на растенията и ги прави по-уязвими към неприятели и патогени. В условия на суша следва да се следи особено внимателно за поява на акари. При пресушаване на саксийно растение то трябва да се премести на сянка и да се полее обилно, след което след около час да се провери дали не е необходима допълнителна вода.

Торфените субстрати имат специфичен недостатък: при пресъхване се свиват и водата не се задържа, а изтича покрай стените на саксията. В такъв случай е препоръчително да се постави съд под саксията и водата да се налива и в него.

Вода, хранене и важни срокове

Водата в почвата е пряко свързана с усвояването на хранителните елементи. При суша растенията не могат да усвоят хранителните вещества, докато при прекомерно поливане те се измиват в по-дълбоките почвени слоеве — особено азотът, който е лесно подвижен елемент. При пониско съдържание на азот растенията пожълтяват.

При поливане е важно да се избягва мокренето на листата и цветовете, тъй като те се повреждат по-бързо. За повишаване на атмосферната влажност простото оросяване не е достатъчно, тъй като ситните капчици се изпаряват бързо — по-ефективни в случая са съдове с вода, наредени в градината.

Торенето на многогодишните растения — дървета, храсти и треви — трябва да приключи до края на август. Закъснялото подхранване не позволява на растенията да усвоят хранителните вещества навреме и може да доведе до зимни повреди по младите тъкани или дори до измръзване.

Глориозата (Gloriosa superba) е катерлива лиана с произход от тропическа Африка, части от Азия и Австралия. Известна е още като „огнена лилия“, а името ѝ в буквален превод означава „слава“. Екзотичният вид на цветовете привлича все повече градинари и флористи, които я включват в букети, аранжировки и цветни инсталации.

Кога и как се засажда

Размножаването на глориозата се осъществява чрез грудка — подземен орган, в който са складирани хранителни вещества. Точно сега, в края на пролетта, е подходящият момент за засаждане. Грудката се поставя хоризонтално в по-плитка саксия с дренаж на дъното и субстрат за екзотични растения, като се покрива с около 2–3 см почва. Препоръчително е да се внимава с растежната пъпка, намираща се на заобления край — наранена пъпка означава, че растението няма да поникне.

След засаждане се полива обилно. До поникването — което настъпва след около месец — са необходими само влага и топлина при около 18–20°C. Ако температурите в района все още са по-ниски, засаждането трябва да се отложи или да се направи в саксия на закрито.

Отглеждане и грижи

За оптимален растеж глориозата се нуждае от температури между 20 и 28–30°C и ярка, дифузна светлина. Следобедното пряко слънце може да увреди листата. Тъй като растението е катерливо, се нуждае от опора — стъблата са крехки и лесно се чупят.

• Поливките трябва да са обилни, но не чести — за предпочитане еднократни седмични поливки.
• Всяка седмица към поливната вода се добавя тор за цъфтящи растения, като препоръчителната доза е малко по-ниска от посочената на опаковката.
• Подхранването продължава до края на цъфтежа, след което поливките се намаляват постепенно.
• След отмирането на листата и стъблото грудката се вади и се съхранява в сух торф или остава в саксията. Пролетта задължително се пресажда в нова почва.

Сортове и възможни проблеми

Сред най-разпространените сортове са Gloriosa superba ‘Rothschildiana’ — с червено-жълти, пламтящи цветове; ‘Greenii’ — с нежни жълти цветове и обилен летен цъфтеж; Gloriosa carsonii — предимно червен с жълтеникави нюанси в основата; и Gloriosa plantii — в розова гама, с преливащи нюанси от бяло към розово.

Сред възможните вредители са акари, щитоносни и памукови въшки. Засъхването на върховете на листата е физиологичен проблем, свързан най-често със сух въздух и недостатъчна почвена влажност — коригира се чрез оросяване на листата, като цветовете се пазят от намокряне.