През периода 24–30 юли 2026 г. земеделците ще се изправят пред нова вълна от неустойчиво време с прогнозирани градушки в средата на седмицата, преди времето да се стабилизира в края на периода. Това сочи последната агрометеорологична прогноза на агрометеоролога от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Дукена Жолева.

Щети от изминалата 10-дневка

Бурите и градушките от края на втората и началото на третата 10-дневка на юли са причинили сериозни, а на места в южните и източните райони — и непоправими щети на земеделските култури. Значителните валежи от изтеклия 7-дневен период са надвишили месечните норми в редица точки: Тутракан е регистрирал 66 л/кв.м, Нови Пазар — 74 л/кв.м, Добрич — 67 л/кв.м, а Варна — 57 л/кв.м.

Какво предстои от 24 до 30 юли

Първата половина от 7-дневния период ще се характеризира с неустойчива агрометеорологична обстановка. В средата на периода отново се прогнозират градушки — поредно изпитание за посевите. Стабилизиране на времето и подобрение на условията за сезонни агротехнически мероприятия, включително приключването на жътвата на пшеницата, се очаква едва през втората половина на периода.

Развитието на земеделските култури ще протича при температури около и над климатичните норми. В част от източните райони почвата разполага с добри запаси от влага вследствие на падналите значителни валежи.

Фази при основните полски култури

При царевицата развитието ще варира според ранозрелостта на хибридите:

• Ранни хибриди — млечна зрелост;
• Средноранни хибриди — формиране и наливане на зърното;
• Късни хибриди — цъфтеж на метлицата и изсвиляване.

При слънчогледа ще се осъществява наливане на семената. В края на месеца на отделни места в крайните южни райони при посевите, засети в агротехнически срок, се очаква начало на фаза узряване.

Препоръки за растителна защита

По-подходящи условия за провеждане на растителнозащитни пръскания ще се създават едва през втората половина на периода. Зеленчуковите култури, овощните дървета и лозята, засегнати от градушки, е препоръчително при първа възможност да се третират с медсъдържащи фунгициди с цел намаляване на риска от вторични зарази с патогени.

При овощните култури в края на юли не трябва да се подценява борбата срещу второто поколение плодови червеи. Всички растителнозащитни пръскания следва да се провеждат в хладните часове на деня, с препарати с подходящ карантинен срок, съобразен с периода на зреене на съответната култура.

През летните месеци заедно с цветята се развиват и техните врагове — вредителите и патогените, които застрашават мушкатата и сакъзите. Гъсениците, охлювите, трипсите и белокрилката са сред най-честите заплахи, а болести като ръждата и сивото гниене се появяват при влажно и хладно време. Ето какво трябва да знаят градинарите, за да опазят цветята си.

Гъсеници и охлюви — нощните нашественици

Мушкатата и сакъзите по принцип не се нападат от голям брой вредители, но гъсениците са изключение, което не бива да се подценява. Те похапват млади листа, превръщайки ги в продупчени дантели, а когато се хранят с пъпките и цветовете, щетите са особено разочароващи.

Гъсениците са активни в късните вечерни и ранните сутрешни часове — точно тогава е най-удачният момент за ръчното им събиране и унищожаване. Употребата на фенерче значително увеличава шансовете за успех при обхождането на цветята.

В същите нощни часове може да се появят и голи охлюви. Те избягват мъхести или силно ароматни листа, но при липса на друга храна не пренебрегват мушкатата. Дори само преминаването им по листата оставя видими и неприятни следи.

При избор на подход градинарите разполагат с два варианта: химично третиране или по-внимателен подход — опознаване на конкретния вредител и реагиране според ситуацията. Второто се препоръчва като по-щадящо и безопасно.

Листни въшки и трипси — по-редки, но коварни

Нападението на листни въшки при пеларгониевите видове е рядкост, но не е невъзможно. Насекомите предпочитат младите тъкани — те са най-крехки и добре оводнени. При установяване на проблема се препоръчва обилно измиване с хладка вода за механично отстраняване на неприятелите. Ако се прецени, че е необходимо пръскане, обикновена сапунена вода е достатъчна.

Трипсите също са рядък, но труден за борба вредител при мушкатата и сакъзите. Те се хранят с растителния сок на цветовете и причиняват безформени обезцветявания. Насекомите са изключително дребни — с размер по-малък от върха на топлийка. Поради устойчивостта им употребата на препарати при трипсите е почти неизбежна.

Белокрилката — най-упоритият гост на балкона

Белокрилката е определяна като най-нежелания гост на балкона и в градината. Тя е устойчива на повечето химични препарати и се размножава много бързо. Напада предимно английските мушкати и техните дребноцветни производни, докато сакъзчето и мушкатото са много редки нейни жертви.

Масовото намножаване или подценяването на проблема може да доведе до тотални щети и заразяване на съседни видове. Препоръчва се редовно проследяване на популацията чрез броя на яйцата по долните повърхности на листата.

Според учените белокрилката се размножава по-слабо в райони с преобладаващи ветрове и висока влажност на въздуха. Затова решението включва едновременно създаване на неподходяща среда за насекомото и провеждане на адекватна растителна защита.

Болести и физиологични проблеми при пеларгониевите

Сред опасните патогени за пеларгониеви и гераниуми се открояват ръждата, сивото и другите видове гниене. Всички те се проявяват в хладно и влажно време или когато листата биват системно мокрени при поливане. Препоръчва се поливане сутрин, така че надземните части да изсъхнат в хода на деня. При първи симптоми на заболяване е важно да се потърси консултация със специалист.

В хладни и влажни условия при сакъзите може да се появи и физиологичен проблем, известен като едема. Тя се причинява от прекомерно оводняване на тъканите и разпукване на клетъчните стени. Растението реагира, като затваря раните — тъканите загрубяват, вкорковяват се и остават с нелечими сиво-кафяви образувания. За да се избегне едемата, не трябва да се прелива, а при дъжд е препоръчително листата и цветовете да бъдат предпазвани.

Община Враца предприе спешни мерки срещу нашествие на едри скакалци, обхванало множество квартали в града, съобщи Българското национално радио. Насекомите се появяват масово на много места — най-често около жилищни блокове — и достигат дължина около 10 см.

Какво установиха експертите

След постъпили сигнали от граждани специалисти са посетили на място един от най-засегнатите жилищни квартали — в района около река Лева. За анализ са взети няколко насекоми, след което е пристъпено към третиране с подходящи препарати.

Според биолози причина за нашествието е рязката смяна на дъждовно и горещо време в последно време.

Поетапна обработка в целия град

Третирането не се ограничава само до засегнатия квартал около река Лева. Предвидено е поетапно да бъде извършена обработка с препарати във всички части на Враца.

Рибарите се възползват от ситуацията

Докато жителите на засегнатите квартали са обезпокоени, рибарите в района посрещат нашествието с доволство — те събират скакалците в туби и ги използват за стръв.

В разгара на градинарския сезон много любители и професионалисти се сблъскват с болести, неприятели и плевели, като нерядко посягат директно към химичните препарати за растителна защита. Съществуват обаче изпитани алтернативи — растителни инсектициди, приготвяни от самите растения в градината.

Баланс в екосистемата — защо е важен

В здрава екосистема съществува баланс между полезни и вредни организми. Унищожаването на всички насекоми в градината не е желателно — те участват в опрашването, а много от тях са хищни или паразитоидни и действат като естествени регулатори. При липса на насекоми изчезват и птиците. Разнообразната градина може да се самоподдържа и балансира, а някои растения могат да се използват пряко за растителна защита.

Лукови култури — сяра срещу вредители и гъбни патогени

Луковите растения от семейство Алиуми — левурда, самардала, шивес, лук и чесън — са известни с отблъскващите си свойства спрямо насекомите. Всички те съдържат серни съединения, чийто характерен аромат е в основата на действието им.

За приготвяне на извлек листната маса или луковиците се накълцват ситно и се накисват за едно денонощие, а за по-добър ефект — няколко дни — във вода в съотношение 1 част растителна маса към поне 2–3 части вода. По желание се добавя растително масло. Преди употреба една чаша от тази течност се разрежда с литър вода.

Извлекът се прилага многократно на интервали от 5 до 10 дни срещу листни въшки, бълхи, гъгрици, кърлежи, акари и други неприятели. Същият извлек притежава и фитонцидни свойства — намалява пораженията от мана и гъбни патогени.

Ралица, картофови и пиретруми — алкалоиди в действие

Декоративните форми на ралицата и делфиниумите са отровни заради алкалоидите в зелените им тъкани — свойство, характерно и за дивите им представители. Алкалоидите са пагубни за гризещи вредители: гъсеници, лъжегъсеници и листогризещи бръмбари. От ралицата се приготвя настойка непосредствено преди употреба, а доказан ефект има и напрашването с изсушена ралица. Най-висока концентрация на алкалоиди се открива в млади растения и такива преди встъпване в цъфтеж.

Растенията от семейство Картофови — тютюн, черно куче грозде, татул, домати, картофи и петуния — съдържат никотиноиди, соланин и никотин в зелените си части. За приготвяне на инсектицид надземната зелена маса на което и да е от тях се залива с вода в концентриран разтвор. Той действа срещу гризещи вредители. Отрязаните култуци и листа от доматите при резитба могат да се превърнат в суровина за такъв препарат.

Пиретрумите, танацетумите и някои хризантеми също могат да се използват като инсектициди. Надземната маса се бере, когато растенията встъпят в цъфтеж, и се суши на сянка с редовно разбъркване. Изсушеният материал се съхранява в хартиени пликове или на снопчета. Лайката притежава инсектицидно действие срещу смучещи и гризещи насекоми, като извлекът от нея трябва да престои поне 12 часа преди употреба.

Етерични масла и комбинирани рецепти

Етеричните масла намират приложение и в градината. Маслото от мента действа срещу мравки, бръмбари, гъсеници, бълхи и молци. Лавандула, лимонена трева и мащерка повлияват акари, паякообразни и кърлежи. Евкалиптовото масло отблъсква хлебарките.

Различни съставки могат да се комбинират в една рецепта за многофункционален домашен инсектицид с репелентно действие. Преди масово третиране препаратът трябва да се тества на едно растение. Домашно приготвените препарати от растителни части и органични компоненти не са гарантирано 100% безвредни — при третиране на плодове и зеленчуци продукцията трябва да се мие добре преди консумация, особено когато са използвани силни алкалоиди.

Сивото гниене е едно от икономически най-значимите заболявания по лозата, чиито първи симптоми нерядко остават незабелязани поради слабата им изразеност в началните етапи на инфекцията. Редовният оглед на лозовите насаждения — особено в периода преди узряване на гроздето — е от съществено значение за навременното му установяване и ограничаване.

Как изглеждат симптомите

Най-характерните и икономически най-значими симптоми се наблюдават по гроздовете. Върху отделни зърна се появяват малки, светлокафяви, воднисти петна, които постепенно се разрастват. Засегнатите зърна омекват, губят тургора си и загниват. При висока въздушна влажност върху повърхността им се развива характерен сив, прахообразен налеп — спори на причинителя. При благоприятни условия инфекцията се разпространява бързо към съседните зърна и може да обхване целия грозд, което води до значителни загуби в добива и влошаване на качеството на продукцията.

По листата заболяването се проявява под формата на неправилни кафяви петна по краищата на листната петура или около места с механични повреди. При висока влажност върху некротичните участъци може да се образува слаб сив налеп. Пораженията по листата обикновено не са толкова значими, колкото тези по гроздовете, но са показател за наличието на инфекция в насаждението.

По летораслите и дръжките на гроздовете сивото гниене се проявява чрез кафяви некротични участъци, които постепенно се разрастват. Дръжките покафеняват и изсъхват, което нарушава придвижването на вода и хранителни вещества към гроздовете. В резултат засегнатите зърна могат преждевременно да завяхнат, да загубят качеството си или да станат по-податливи на вторични инфекции.

Кога рискът е най-голям

Заболяването се развива най-интензивно при температури между 18 и 25°C, съчетани с продължителна въздушна влажност, чести валежи, роса или мъгли. Гъстата листна маса и недостатъчното проветряване на насажденията създават благоприятен микроклимат за покълването на спорите и разпространението на патогена.

Значително по-висок е рискът при наличие на наранени зърна — вследствие на градушка, напукване от валежи, повреди от насекоми или нападение от оидиум — тъй като тези повреди улесняват проникването на причинителя в тъканите на гроздето.

При диагностиката е важно да се разграничи сивото гниене от слънчевия пригор: при него по зърната се наблюдават кафяви или белезникави изсъхнали петна, без характерния сив налеп. Към средата на юли е препоръчително редовно да се оглеждат компактните гроздове и участъците, изложени на по-висока влажност след валежи.

Агротехнически и химични мерки за контрол

Развитието на сивото гниене може да бъде ограничено чрез комплекс от агротехнически и химични мерки. Добрата проветривост на насажденията — постигната чрез своевременно филизене, колтучене и частично обезлистване в зоната на гроздовете — намалява задържането на влага и създава неблагоприятни условия за патогена. Отстраняването на повредените гроздове и избягването на механични наранявания на зърната също допринасят за ограничаване на инфекцията.

Най-добри резултати се постигат при превантивно приложение на фунгициди или при третиране непосредствено след установяване на първите симптоми. Особено важни периоди са преди затварянето на гроздовете, при прошарване и в началото на узряването. След продължителни валежи или градушки е препоръчително лозите да бъдат огледани и при необходимост да се извърши последващо третиране.

Сред широко прилаганите фунгициди е Кабрио Топ, съдържащ активните вещества пираклостробин и метирам. Продуктът притежава предпазно и лечебно действие и осигурява едновременен контрол на маната, оидиума и сивото гниене. Прилага се превантивно, като първото третиране срещу сивото гниене обикновено се извършва по време на цъфтежа.

Ефикасно средство срещу причинителя е и Пирамид СК, съдържащ активното вещество пириметанил — системен фунгицид с висока ефективност, особено при по-хладно и влажно време. Препоръчително е да се редува с фунгициди с различен механизъм на действие, за да се намали рискът от развитие на резистентност.

При биологичното и интегрираното производство добри резултати дава Ботрибел — биологичен фунгицид на основата на бактерията Bacillus amyloliquefaciens (щам AH2). Продуктът е разрешен за употреба срещу сиво гниене по лозата и се отличава с липса на карантинен срок, което го прави подходящ за приложение и в периода, близък до гроздобера.

Независимо от избрания продукт, третирането трябва да се извършва при спазване на препоръчителните дози, карантинните срокове и указанията на етикета. Най-податливи на заболяването са сортовете с компактни гроздове и тънка ципа на зърната, при които влагата се задържа по-продължително и механичните повреди са по-чести.

Често допускани грешки

• Закъсняло третиране — когато заболяването вече е обхванало значителна част от гроздовете, ефективността на фунгицидите е значително по-ниска.
• Прекалено гъста листна маса около гроздовете — възпрепятства проветряването и създава благоприятен микроклимат с висока влажност.
• Многократна употреба на фунгициди с едно и също активно вещество — увеличава риска от развитие на резистентност, което с времето намалява ефективността на продуктите.
• Пренебрегване на огледите след валежи и градушки — именно в тези условия рискът от заразяване е най-висок, а навременната реакция е от ключово значение за ограничаване на щетите.

Монилиозата, позната още като ранно кафяво гниене, е сред най-честите причини сливите да загниват директно на дървото. Болестта се разпространява бързо в овощната градина и при липса на своевременна реакция може да унищожи значителна част от реколтата за един сезон. Разпознаването на симптомите и разбирането на причините са първата стъпка към ограничаване на щетите.

Как се разпознава болестта

Идентифицирането на монилиозата по сливовите дървета не е трудно. Клоните и летораслите покафеняват, изсъхват и изглеждат сякаш са изгорели. По плодовете се появяват малки тъмни петна, които постепенно се уголемяват и се сливат в едно голямо. Гниенето се разпространява върху целия плод, след което засегнатите сливи или падат, или се мумифицират по клоните.

Болестта се развива особено бързо в горещо и влажно време. Първите признаци се появяват в края на юни, а пикът на развитие настъпва през август и септември. Гъбата зимува лесно в заразените плодове и по клоните и не се влияе от ниските температури, което я прави особено трудна за ограничаване между сезоните.

Основни причини за гниенето

Разбирането на условията, благоприятстващи болестта, е ключово за нейното преодоляване. Сред основните причини са:

• Нашествие от насекоми. Вредители като сливовия плодов червей или калифорнийската щитоносна въшка увреждат кожицата на плода и улесняват навлизането на инфекцията.
• Механични повреди. Контактът на плодовете с клоните или повреди от градушка създават входни точки за патогена.
• По-гъсто насаждение. Дървета, засадени твърде близо едно до друго, възпрепятстват добрата циркулация на въздуха и ускоряват разпространението на болестта.
• Неправилна или липса на резитба. Гъстите, непроветриви корони задържат влагата по-дълго, а сухите и болни клони се превръщат в убежище за патогени.
• Липса на превантивни третирания. При отсъствие на пръскане срещу болести и неприятели презимувалите спори започват да се размножават с настъпването на новия сезон.
• Неподходящо място за засаждане. Ниско разположени или слабо осветени места с висока влажност благоприятстват развитието на болестта.
• Ненавременно отстраняване на падналите плодове и листа. Гъбните спори попадат в почвата чрез заразените растителни части, зимуват там и заразяват реколтата на следващата година.
• Неправилно торене. Недостигът или излишъкът на хранителни вещества отслабва имунитета на дървото и го прави уязвимо към инфекции.

Контрол на болестта

При установени признаци на монилиоза се препоръчва незабавно събиране и унищожаване на всички засегнати плодове, като се избягва контактът им със здравите части на растението. Заразените плодове не трябва да се съхраняват или компостират, дори при наличие на само леко гниене. Отрязаните болни клони също трябва да бъдат отстранени от градината.

Успоредно с това е необходимо третиране срещу вредители, разрохкване на почвата около ствола за премахване на намиращите се там спори, както и торене съобразно вегетационния период с цел укрепване на имунитета на растението.

При фунгицидно третиране в началния стадий на болестта по време на зреенето на плодовете се препоръчва използването на биологични продукти. Химическите обработки се извършват през пролетта, есента или не по-късно от месец преди прибиране на реколтата.

Превантивни мерки

За да се предотврати появата на монилиоза, редовната проверка на дърветата е от съществено значение — колкото по-рано се открие болестта, толкова по-лесно се ограничава разпространението ѝ. Препоръчва се редовно отстраняване на падналите листа и прекопаване около стволовете.

Пръскането с бордолезов разтвор може да се извършва няколко пъти, като първото третиране е препоръчително да се проведе през пролетта, преди цъфтежа. През есента стволовете се варосват с вар или специален разтвор. При избор на посадъчен материал се препоръчва да се предпочитат сортове, толерантни към болестта.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) постави под карантина 20,66 ха в лозов масив на територията на област Велико Търново заради потвърден случай на фитоплазма (Grapevine flavescence dorée) — причинител на златисто пожълтяване по лозата. Около засегнатата площ е определена буферна зона от около 140 ха за срок от една година.

Как е потвърдена болестта

Наличието на патогена е установено чрез молекулярни изследвания в Централната лаборатория по карантина на растенията към БАБХ. Сигналът е подаден от научноизследователски институт и от собственика на засегнатите насаждения. Доц. Николай Генов, ръководител на отдел „Технологии и растителна защита“ в Института по лозарство и винарство — Плевен, потвърди, че именно институтът е сигнализирал агенцията: „Ние установихме случай на фитоплазма и сигнализирахме БАБХ. Те също потвърдиха резултата в Централната лаборатория по карантина на растенията.“

Болестта се разпространява по два начина — чрез заразен посадъчен материал и чрез американската лозова цикада (Scaphoideus titanus), която се храни със сок от лозата и пренася патогена от болни към здрави растения. Доц. Генов уточни, че цикадата е установена в България още преди 10–15 години и третирането срещу нея е включено в програмата за подпомагане на лозарите.

Какви мерки са предприети

Веднага след потвърждаването на заболяването е наложена карантина и е организирано ликвидиране на огнището. Една от първите мерки е унищожаването на болните растения. Освен засегнатото насаждение се следят и съседните площи. Според доц. Генов реакцията трябва да е незабавна: „Когато се вземат мерки навреме, не би следвало болестта да се разпространи.“

През следващата година в района ще се извършват пълни обследвания на лозовите насаждения, ще се вземат проби, ще се провеждат лабораторни анализи и ще се следи за присъствие на преносителя на болестта. Целта е своевременно ограничаване на заразата и защита на лозарския сектор в страната.

Защо болестта е толкова опасна

Фитоплазмата се смята за една от най-тежките болести по лозата в Европа. Тя може да доведе до намаляване на добивите с до 50 процента и до постепенно изсъхване на растенията. Поради високия риск от зараза патогенът е определен като карантинен вредител в Европейския съюз и подлежи на строг фитосанитарен контрол.

Доц. Генов предупреди, че болестта трудно се разпознава само по външни симптоми: „По външни симптоми не може да бъде разпознато коя фитоплазма е заразила лозата. Това се доказва само с молекулярни анализи чрез PCR.“ Специалистът подчерта, че наблюдението е особено важно при ценни сортове и посадъчен материал, тъй като загубените уникални форми не могат да бъдат възстановени.

Призив за постоянен мониторинг

Доц. Генов призова лозарите да осъществяват редовен мониторинг на насажденията си и да реагират още при първи съмнения за проблем. „Най-важното е да се осъществява редовен мониторинг, защото при установяване на заболяването мерките трябва да се вземат навреме“, каза той. Специалистът напомни, че освен самото насаждение трябва да се следят и прилежащите площи, а при карантинна болест мерките трябва да се предприемат незабавно, за да не се допусне разпространение на заразата.