Управление на грубите фуражи: видове, технология и съхранение
Грубите фуражи съставляват основата на ефективното и икономически изгодно хранене на преживните животни — говеда, овце, кози и коне. Те осигуряват необходимата целулоза, която поддържа оптималната функция на търбуха и храносмилателния тракт, стимулира преживянето и гарантира здравето на животните. Правилното управление на грубите фуражи — от косенето до съхранението — пряко влияе върху продуктивността на фермата: млеконадой, прираст и репродуктивни способности.
Видове груби фуражи и тяхното значение
Сено. Получава се чрез естествено или изкуствено изсушаване на зелена тревна маса до съдържание на влага под 14–15%. При правилно изсушаване е богат източник на фибри и на витамин D, благодарение на слънчевата радиация.
Сенаж. Заема междинно място между сеното и силажа. Зелената маса се провява до влажност 45–55%, след което се консервира в строго анаеробна среда. Консервирането се дължи главно на физиологична сухота и частично на млечнокисела ферментация.
Силаж. Сочен фураж с високо съдържание на влага (60–70%), консервиран чрез ферментация в анаеробна среда. Основната силажна култура у нас е царевицата — с висока енергийна стойност. Консервирането се постига чрез натрупване на млечна киселина, която понижава pH на средата.
Слама и плява. Странични продукти от производството на зърнено-житни и бобови култури с ниска хранителна стойност и изключително високо съдържание на сурови влакнини. Използват се основно за балансиране на дажбите при сухостойни животни или за структура на дажбата.
Оптимална фаза на прибиране и технологични операции
Хранителната стойност на растенията се променя динамично по време на растежа. В ранните фази са богати на протеини, захари и витамини, а целулозата е лесно смилаема. С напредване на вегетацията лигнинът се увеличава, което прави фуража твърд и трудносмилаем.
- Бобови култури (люцерна, детелина): Оптималният момент е фаза бутонизация, преди цъфтеж. При изчакване на пълния цъфтеж съдържанието на протеин рязко спада, а стъблата грубеят.
- Житни треви (ливадна тимотейка, ежова главица, райграс): Косят се във фаза изкласяване, преди цъфтеж.
- Царевица за силаж: Прибира се във фаза восъчна до восъчно-пълна зрялост на зърното, когато съдържанието на нишесте е максимално, а стъблото и листата са все още зелени и сочни.
Косенето се препоръчва в сутрешните часове след вдигане на росата. Височината на косене е критична — за люцерната: 5–7 см от земята (за да се предпази кореновата шийка), за естествени ливади: 4–5 см. Замърсяването на зелената маса с почва въвежда вредни бактерии от рода Clostridium, които могат да предизвикат болести у животните — листериоза и ботулизъм.
След косене масата се разпръсква равномерно и се обръща периодично (1–2 пъти на ден), за да изсъхне бързо и да се спрат процесите на клетъчно дишане, изразходващи ценни захари. Сгребването на откоси за сено се извършва при влажност около 30–35%, а за сенаж — при 50–55%, непосредствено преди прибирането. Балирането на сено изисква влажност под 15%. Влажното балиране води до самозагряване, мухлясване, а в крайни случаи — до самозапалване.
Технология на силажиране и сенажиране
Консервирането чрез ферментация изисква прецизен контрол върху три фактора: влага, захари и анаеробиоза. При силажиране на царевица дължината на нарязване трябва да бъде между 8 и 15 мм. Задължително се използва устройство за напукване на зърното, за да може нишестето да се усвои от животното. Масата се разтоварва в силажни ями, траншеи или на купове, като уплътняването с тежки трактори протича непрекъснато на тънки слоеве от 15–20 см.
Прибавянето на биологични консерванти — млечнокисели бактерии — ускорява спадането на pH под 4,2 и предотвратява развитието на гнилостни процеси. Запечатването се извършва веднага след приключване на утъпкването, като се използва специално силозно фолио, затиснато с гуми или пясъчни торби.
При сенажиране в рулонни бали херметизацията на всяка индивидуална единица — с 6 слоя разтегливо фолио — гарантира минимални загуби, тъй като масата е по-суха и се утъпква по-трудно от силажа.
Правилно съхранение
Загубите при неправилно съхранение могат да достигнат 30–40% от хранителната стойност. Сеното се съхранява оптимално в проветриви сеновали със здрав покрив — добрата вентилация предотвратява конденза и натрупването на влага. При съхранение на открито балите се подреждат върху подложка от палети или слама и се покриват с дишащо, водонепропускливо фолио. Необходим е и контрол на гризачите, чиито изпражнения замърсяват фуража.
Силажът трябва да ферментира поне 4–6 седмици преди отваряне. При изхранване лицето на силажната яма се отрязва гладко. Минималното дневно отнемане е 15–20 см от дълбочината през зимата и 30 см през лятото, за да се предотврати „вторична ферментация“ — проникване на кислород, развитие на дрожди и затопляне на силажа.
Примерни дажби за различни категории животни
Храненето рядко се основава само на един вид груб фураж. По-долу са представени примерни дневни дажби за различни категории животни.
Високопродуктивни млечни крави (30+ литра мляко на ден):
- Царевичен силаж (32% сухо вещество): 22–25 кг
- Сенаж от люцерна или тревни смески: 6–8 кг
- Сено от люцерна (първо качество): 2,5–3 кг
- Пшенична слама (нарязана на 3–4 см): 0,5–1 кг
- Концентриран фураж (царевица, ечемик, шротове, премикс): 10–12 кг
Месодайни крави (период на бременност/сухостой):
- Ливадно сено (средно качество): 6–8 кг
- Пшенична или ечемична слама: 4–5 кг
- Царевичен силаж: 8–10 кг
- Концентриран фураж: 1–1,5 кг
Млечни овце и кози (период на лактация):
- Сено от люцерна или детелина: 1,2–1,5 кг
- Ливадно сено (меко): 0,8–1 кг
- Царевичен силаж или сенаж (без мухъл): 1,5–2 кг
- Концентриран фураж: 0,8–1,2 кг
Подрастващи телета (6–12 месеца):
- Сенаж от детелина/райграс: 5–6 кг
- Ливадно сено: 2–3 кг
- Царевичен силаж: 4–5 кг
- Концентрат (стартер за телета): 2,5–3 кг
Контрол на качеството
Преди изхранване на приготвените фуражи е необходима органолептична оценка, а при възможност — и лабораторен анализ. При органолептичната оценка се вземат предвид цвят, мирис и структура. Доброто сено е зелено до светлозелено — жълтият или кафяв цвят показва прегаряне или намокряне. Добрият царевичен силаж е маслиненозелен до жълто-зелен, а тъмнокафявият или черен цвят е признак за гниене. Силажът и сенажът трябва да имат чист, приятно кисел мирис. Мирис на оцет, маслена киселина или амоняк сигнализира за лоша ферментация.
Сред ключовите лабораторни показатели са: съдържание на сухо вещество, суров протеин (при люцерново сено — над 18–20%), NDF и ADF влакнини (по-ниският ADF означава по-смилаем фураж), и pH — за силаж 3,8–4,2, за сенаж 4,5–5,0.
