Колтучене на домати — премахването на страничните издънки, образуващи се в пазвите на листата — е практика, чиято необходимост зависи преди всичко от сорта и начина на отглеждане. При неправилно или пропуснато колтучене растенията се сгъстяват прекомерно, а плодообразуването се затруднява значително. Ето какво трябва да знаят производителите, за да се справят навреме и правилно.

Какво е колтучене и защо е важно

Колтуците са странични разклонения, израстващи в пазвите на листата. В естествената си среда доматите са многогодишни растения, при които първите 3–4 месеца от развитието са посветени изцяло на изграждане на зелена маса и коренова система — без образуване на завръзи. При тези условия колтучене не е необходимо.

В нашите географски ширини обаче доматите се отглеждат като едногодишно растение. Буйнорастящо, несформирано растение едва ще успее да зацъфти преди настъпването на студеното време, а образуването и узряването на плодове остава съмнително. Затова своевременното прищипване и отстраняване на страничните издънки е ключова агротехническа мярка.

Как се извършва правилно

Страничните издънки трябва да се отстраняват своевременно — докато не са надхвърлили 4–5 см. На този етап те са тънки, не отнемат значителен ресурс от майчиното растение и лесно се махат с ръка или ножица. Ако се оставят да прерастат, отстраняването им натоварва растението и създава риск от сгъстяване.

Първото колтучене се извършва две седмици след засаждането на разсада в почвата. След това процедурата се повтаря редовно — на всеки 10–14 дни при отглеждане на открито, и на всеки 7–10 дни при оранжерийни условия, тъй като там растенията се развиват по-бързо.

Някои специалисти препоръчват да не се откъсва издънката изцяло, а да се остави пънче от около 2 см — това забавя появата на нови издънки на същото място. Практически съвет: поливайте доматите вечер, а сутринта — преди пряката слънчева светлина да достигне листата — извършвайте колтученето.

Различия според сорта

Не всички домати се нуждаят от еднакъв подход. Разграничаването на сортовете е от съществено значение:

• Индетерминантни сортове — растения с неограничен растеж, достигащи 2 м или повече. Те са най-склонни към образуване на колтуци и без редовно отстраняване се превръщат в гъсти храсти, от които не може да се очаква добив. Трябва да се колтучат, да се формират на 1–2 стъбла и да се прищипват на върха.
• Детерминантни сортове — развиват пъпки по върховете на издънките и спират растежа си след залагане на определен брой съцветия. Височината им обикновено не надвишава 110 см. При тях е достатъчно само прищипване.
• Полудетерминантни сортове — формират се компактно с 2–3 стъбла, но прищипването и премахването на странични издънки все още е необходимо.
• Безколови сортове — нямат странични издънки в традиционния смисъл, тъй като се развиват с няколко стъбла, всяко от които дава реколта. Първоначално долните 4–5 издънки се оставят, за да се формира кръгло и гъсто растение. Тези, които се появяват по-нагоре и сгъстяват храста, трябва да се премахват докато са в начален стадий — при дължина 3–4 см.
• Едроплодни сортове — рядко дават големи добиви, но са ценени заради сортовите характеристики на плода. Най-едрите плодове се развиват на първите китки; на по-горните етажи плодовете стават по-малки.

Особености при отглеждане на открито и в оранжерия

При отглеждане на открито е препоръчително да се избират по-ниски сортове и минирастения, тъй като са по-лесни за оформяне и връзване. При тях не се премахват всички колтуци — оставя се т.нар. продължаваща издънка, тоест стъбло, растящо под първата цветна китка. Тази практика се повтаря многократно, за да могат страничните издънки да се сменят взаимно и да дадат плод.

При чери домати на открито оформянето също не трябва да се пропуска — малките плодове могат да бъдат толкова многобройни, че стъблото, изтощено от непремахнати издънки, може да се счупи.

Оранжерията е идеална среда за индетерминантните сортове. Изкуственото удължаване на лятото дава на растението повече време да расте и да плодоноси. Индетерминантните сортове в оранжерия се отглеждат с едно стъбло, носещо 5–10 цветни китки. Всички странични клони и листа, засенчващи завръзите, трябва да се премахват. При детерминантните сортове в оранжерия — въпреки по-ограничения им растеж — буйното развитие на листна маса налага прищипване, а с правилна грижа могат да поддържат 2–3 стъбла.

За оформяне на второ стъбло при оранжерийни домати се избира силна странична издънка под първата цветна китка на главното стъбло — тя се оставя, а всички останали издънки, включително евентуално появилите се на нея, се отстраняват.

Глориозата (Gloriosa superba) е катерлива лиана с произход от тропическа Африка, части от Азия и Австралия. Известна е още като „огнена лилия“, а името ѝ в буквален превод означава „слава“. Екзотичният вид на цветовете привлича все повече градинари и флористи, които я включват в букети, аранжировки и цветни инсталации.

Кога и как се засажда

Размножаването на глориозата се осъществява чрез грудка — подземен орган, в който са складирани хранителни вещества. Точно сега, в края на пролетта, е подходящият момент за засаждане. Грудката се поставя хоризонтално в по-плитка саксия с дренаж на дъното и субстрат за екзотични растения, като се покрива с около 2–3 см почва. Препоръчително е да се внимава с растежната пъпка, намираща се на заобления край — наранена пъпка означава, че растението няма да поникне.

След засаждане се полива обилно. До поникването — което настъпва след около месец — са необходими само влага и топлина при около 18–20°C. Ако температурите в района все още са по-ниски, засаждането трябва да се отложи или да се направи в саксия на закрито.

Отглеждане и грижи

За оптимален растеж глориозата се нуждае от температури между 20 и 28–30°C и ярка, дифузна светлина. Следобедното пряко слънце може да увреди листата. Тъй като растението е катерливо, се нуждае от опора — стъблата са крехки и лесно се чупят.

• Поливките трябва да са обилни, но не чести — за предпочитане еднократни седмични поливки.
• Всяка седмица към поливната вода се добавя тор за цъфтящи растения, като препоръчителната доза е малко по-ниска от посочената на опаковката.
• Подхранването продължава до края на цъфтежа, след което поливките се намаляват постепенно.
• След отмирането на листата и стъблото грудката се вади и се съхранява в сух торф или остава в саксията. Пролетта задължително се пресажда в нова почва.

Сортове и възможни проблеми

Сред най-разпространените сортове са Gloriosa superba ‘Rothschildiana’ — с червено-жълти, пламтящи цветове; ‘Greenii’ — с нежни жълти цветове и обилен летен цъфтеж; Gloriosa carsonii — предимно червен с жълтеникави нюанси в основата; и Gloriosa plantii — в розова гама, с преливащи нюанси от бяло към розово.

Сред възможните вредители са акари, щитоносни и памукови въшки. Засъхването на върховете на листата е физиологичен проблем, свързан най-често със сух въздух и недостатъчна почвена влажност — коригира се чрез оросяване на листата, като цветовете се пазят от намокряне.