Монилиозата, позната още като ранно кафяво гниене, е сред най-честите причини сливите да загниват директно на дървото. Болестта се разпространява бързо в овощната градина и при липса на своевременна реакция може да унищожи значителна част от реколтата за един сезон. Разпознаването на симптомите и разбирането на причините са първата стъпка към ограничаване на щетите.

Как се разпознава болестта

Идентифицирането на монилиозата по сливовите дървета не е трудно. Клоните и летораслите покафеняват, изсъхват и изглеждат сякаш са изгорели. По плодовете се появяват малки тъмни петна, които постепенно се уголемяват и се сливат в едно голямо. Гниенето се разпространява върху целия плод, след което засегнатите сливи или падат, или се мумифицират по клоните.

Болестта се развива особено бързо в горещо и влажно време. Първите признаци се появяват в края на юни, а пикът на развитие настъпва през август и септември. Гъбата зимува лесно в заразените плодове и по клоните и не се влияе от ниските температури, което я прави особено трудна за ограничаване между сезоните.

Основни причини за гниенето

Разбирането на условията, благоприятстващи болестта, е ключово за нейното преодоляване. Сред основните причини са:

• Нашествие от насекоми. Вредители като сливовия плодов червей или калифорнийската щитоносна въшка увреждат кожицата на плода и улесняват навлизането на инфекцията.
• Механични повреди. Контактът на плодовете с клоните или повреди от градушка създават входни точки за патогена.
• По-гъсто насаждение. Дървета, засадени твърде близо едно до друго, възпрепятстват добрата циркулация на въздуха и ускоряват разпространението на болестта.
• Неправилна или липса на резитба. Гъстите, непроветриви корони задържат влагата по-дълго, а сухите и болни клони се превръщат в убежище за патогени.
• Липса на превантивни третирания. При отсъствие на пръскане срещу болести и неприятели презимувалите спори започват да се размножават с настъпването на новия сезон.
• Неподходящо място за засаждане. Ниско разположени или слабо осветени места с висока влажност благоприятстват развитието на болестта.
• Ненавременно отстраняване на падналите плодове и листа. Гъбните спори попадат в почвата чрез заразените растителни части, зимуват там и заразяват реколтата на следващата година.
• Неправилно торене. Недостигът или излишъкът на хранителни вещества отслабва имунитета на дървото и го прави уязвимо към инфекции.

Контрол на болестта

При установени признаци на монилиоза се препоръчва незабавно събиране и унищожаване на всички засегнати плодове, като се избягва контактът им със здравите части на растението. Заразените плодове не трябва да се съхраняват или компостират, дори при наличие на само леко гниене. Отрязаните болни клони също трябва да бъдат отстранени от градината.

Успоредно с това е необходимо третиране срещу вредители, разрохкване на почвата около ствола за премахване на намиращите се там спори, както и торене съобразно вегетационния период с цел укрепване на имунитета на растението.

При фунгицидно третиране в началния стадий на болестта по време на зреенето на плодовете се препоръчва използването на биологични продукти. Химическите обработки се извършват през пролетта, есента или не по-късно от месец преди прибиране на реколтата.

Превантивни мерки

За да се предотврати появата на монилиоза, редовната проверка на дърветата е от съществено значение — колкото по-рано се открие болестта, толкова по-лесно се ограничава разпространението ѝ. Препоръчва се редовно отстраняване на падналите листа и прекопаване около стволовете.

Пръскането с бордолезов разтвор може да се извършва няколко пъти, като първото третиране е препоръчително да се проведе през пролетта, преди цъфтежа. През есента стволовете се варосват с вар или специален разтвор. При избор на посадъчен материал се препоръчва да се предпочитат сортове, толерантни към болестта.

Окапването на завръзите при ябълковите дървета е сред най-честите притеснения на овощарите, тъй като води до преки загуби от реколтата. Причините за това явление са разнообразни — от естествени физиологични процеси до лоши грижи, неблагоприятно време, вредители или болести.

Естествено окапване и недостиг на влага

Дори добре плодоносещо дърво не е в състояние да „изхрани“ всички образували се завръзи и само се освобождава от излишното натоварване. Това е нормален физиологичен процес, независим от грижите на овощаря.

Влажността на почвата е друг ключов фактор. Както прекомерното, така и недостатъчното количество влага по време на периода на образуване на плодовете вреди на дървото. При валежи се препоръчва по-честа обработка на почвата около стволовете за подобряване на аерацията, редовно премахване на плевелите и внимателна резитба — прекалено гъстите корони в съчетание с излишна влага благоприятстват развитието на гъбични и бактериални инфекции.

При сухо време дървото се нуждае от допълнително поливане. За да се установи дали почвата е достатъчно влажна, се препоръчва поставяне на колче на 30–50 см от ствола — ако почвата е суха на около половин метър дълбочина, напояването е необходимо. Приблизителните нужди са:

• дърво на възраст 3–5 години — 50–80 литра;
• дърво на възраст 6–9 години и повече — 100–120 литра.

При сухо време са необходими поне 4–5 поливания през сезона, като след всяко от тях почвата трябва да се навлажни на дълбочина 50–60 см. За задържане на влагата се препоръчва мулчиране на зоната около ствола с около 10 см мулч — той предпазва почвата от изсъхване, потиска растежа на плевели и я поддържа рохкава.

Хранене и метеорологични условия

По време на периода на образуване на плодовете дърветата се нуждаят от макро- и микроелементи. Пропуснатото есенно и пролетно подхранване може да доведе до окапване на завръзите. В началото на сезона ябълките се нуждаят от азот, който стимулира растежа на зелената маса, а от май и юни към торенето се добавят калий и фосфор — отговорни за завръзването на плодовете.

Неблагоприятните метеорологични условия — силни ветрове и обилни дъждове — също могат да причинят загуба на пъпки и млади завръзи, особено при сортове със слабо сцепление между стъблото и клоните. Резките температурни колебания — около 25–30°C през деня и само 5–10°C през нощта — предизвикват силен стрес у дърветата и могат да провокират окапване.

Болести и неприятели

Редица вредители и болести са в състояние да причинят загуба на развиващи се плодове. За защита от болести се използват широкоспектърни биофунгициди или продукти, насочени към конкретния причинител. Превантивните мерки срещу насекоми вредители включват:

• поставяне на ловни пояси;
• редовно отстраняване на паднали плодове;
• разрохкване на почвата около дърветата;
• премахване на растителни остатъци.

Комбинацията от правилно торене, балансирано напояване, навременна резитба и редовни превантивни мерки срещу болести и неприятели намалява значително риска от загуба на завръзи при овощарството.

Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (НБКПЗ) ще поиска спешна среща с представители на основните преработвателни предприятия, изкупуващи череши за замразяване и за производство на пулп, с цел предоговаряне на изкупните цени. Причината: предварителните оферти от 40–45 евроцента за килограм не покриват дори разходите за бране, което прави кампанията нерентабилна за производителите.

Разходите за беритба надвишават предлаганата изкупна цена

Председателят на НБКПЗ Цветан Цеков посочи, че разходите само за беритба варират между 40 и 60 евроцента в себестойността на продукцията. „Недопустимо е участниците в търговската верига да извиват ръцете на фермерите с цени, които са по-ниски от разходите, които фермерите правят за беритба“, заяви Цеков. Той добави, че инфлацията е засегнала сериозно земеделските производители и е крайно време преработвателите да осъзнаят, че ако притискат основните си доставчици до фалит, в следващия сезон ще се наложи да внасят череши отвън.

Ситуацията в кюстендилския регион онагледява проблема конкретно: черешопроизводителят Ясен Стипцарски съобщи, че миналата година изкупната цена в преработвателните предприятия е стартирала на 0,60 лв. за килограм, при положение че цената за работника — берач е 0,40 лв. за килограм. „За нас — производителите остават 0,20 лв. за килограм череши. В тези 0,20 лв. е изключено да вкараме средствата, които даваме за препаратите и торовете“, обясни Стипцарски. Освен това той отбеляза, че цената в преработвателните предприятия се е променяла ежедневно.

Ценова аномалия от полето до магазина

Браншовите аномалии не се ограничават само до преработвателния сегмент. В началото на черешовата кампания килограм от ранните сортове се изкупува между 2 и 2,50 евро, докато в магазините и по пазарите цените се движат между 7 и 9 евро. Цеков подчерта, че спекулата е налице и заяви, че при срещата с новата администрация камарата ще търси уверения за продължаване на държавния контрол върху междинните звена в търговията — от полето до борсите.

Бранша очаква спешна среща и с новия министър на земеделието и храните Пламен Абровски. Цеков признава, че новият кабинет трудно би се справил с пазарните изкривявания за броени дни, тъй като проблемите са дълбоко вкоренени.

Фиктивни производства източват субсидии за овощарство

Освен ценовите проблеми, браншът е сериозно застрашен и от мнимите производители, които усвояват европейски и национални субсидии чрез фиктивни производства. Цеков посочи конкретни схеми: зеленчукопроизводители заявяват градински площи, засяват ги, но впоследствие не полагат грижи и нямат разходи за беритба и продажба; по същия начин се заявяват субсидии за стари овощни градини на 50–60 години, които не раждат и при които не се полагат никакви грижи. „Схемите са добре познати от години, но чрез тях се източва еврофинансиране, което не отива при реално работещия бизнес“, заяви той.

При предстоящата среща с министъра от НБКПЗ ще настояват за стриктен контрол от страна на инспекторатите на фонд „Земеделие“ и Министерството на земеделието, които според браншовите представители до момента не са наказвали виновните по тези схеми.

• Предварителни изкупни оферти за преработка: 40–45 евроцента/кг
• Разходи само за беритба: 40–60 евроцента/кг себестойност
• Изкупна цена за прясна консумация (ранни сортове): 2–2,50 евро/кг
• Цена на дребно: 7–9 евро/кг