Средата на юли е един от най-тежките периоди за лозовите насаждения. Продължителните горещини, високите температури и липсата на валежи водят до бързо изпаряване на почвената влага и поставят лозата в условия на воден стрес. Недостигът на вода не само забавя растежа на растенията, но може да повлияе неблагоприятно и върху едрината на гроздовете, натрупването на захари и качеството на бъдещото вино. Чрез правилни агротехнически мероприятия лозарите могат значително да ограничат загубите на влага при лози засушаване юли и да подпомогнат растенията да преминат успешно през най-горещия период на годината.

Поддържайте почвата рохкава

Плитката обработка на почвата е една от най-ефективните мерки за съхраняване на влагата. След валеж или поливане върху почвената повърхност нерядко се образува плътна кора, която затруднява проникването на въздух към корените. Разрохкването на почвата на дълбочина между 5 и 8 см прекъсва капилярите, по които водата се придвижва към повърхността, и по този начин значително намалява влагозагубите.

Освен че ограничава изпарението, плитката обработка подобрява аерацията на почвата, стимулира развитието на полезните почвени микроорганизми и създава по-благоприятни условия за усвояване на хранителни вещества. Добре аерираната почва подпомага и развитието на младите корени — особено важно обстоятелство в периода на интензивно нарастване на гроздовете.

Обработките е препоръчително да се извършват скоро след валеж или напояване, когато почвата е започнала леко да просъхва, но все още е достатъчно влажна. Важно е те да бъдат плитки, за да не се поврежда активната коренова система — прекалено дълбоката обработка, особено през летните месеци, може да прекъсне фините всмукателни корени, което отслабва лозите именно когато нуждите им от вода са най-високи. При насаждения по склонове или върху по-леки почви обработките трябва да са съобразени с риска от ерозия.

Унищожавайте плевелите навреме

Плевелите са основни конкуренти на лозата за вода, хранителни вещества и светлина. В условия на ограничена почвена влага те могат да задълбочат водния стрес при лозовите растения — особено неблагоприятно в периода на наедряване и прошарване на гроздето, когато нуждите на лозата от вода са повишени.

Силното заплевеляване води до по-слаб растеж на летораслите, по-малки гроздове и понижаване на качеството на продукцията. Освен това някои плевелни видове могат да служат като гостоприемници на вредители и причинители на болести, което допълнително повишава риска за насажденията.

Редовното унищожаване на плевелите чрез плитки механични обработки, окопаване или косене позволява по-голяма част от почвената влага да остане на разположение на лозовите растения. Борбата с плевелите е най-ефективна в началните фази на тяхното развитие, когато те все още не са изградили мощна коренова система. При използване на хербициди трябва стриктно да се спазват препоръките на производителя и действащите изисквания за безопасна употреба на продукти за растителна защита.

Мулчирайте редовете

Мулчирането е сред най-ефективните практики за съхраняване на почвената влага в условия на продължителни летни засушавания. Покриването на почвената повърхност със слама, дървесен чипс, окосена трева, компост или други органични материали създава защитен слой, който значително намалява изпарението — влагата се запазва за по-дълъг период и остава достъпна за кореновата система.

Мулчът поддържа по-ниска и по-стабилна температура на почвата в горещите дни, предпазва корените от прегряване и едновременно с това потиска поникването на плевели. Органичните мулчиращи материали постепенно се разграждат и обогатяват почвата с органично вещество, подобрявайки структурата, водозадържащата способност и биологичната активност.

За добър ефект мулчът се разстила равномерно в редовете на лозите на слой с дебелина около 5–10 см. Препоръчително е мулчиращият материал да не се допира непосредствено до стъблата, тъй като задържането на прекомерна влага около основата на растенията повишава риска от гъбни заболявания.

Поддържайте балансирана листна маса

Листата са основният орган на фотосинтезата при лозата — чрез тях се синтезират въглехидратите, необходими за растежа на летораслите, развитието на гроздовете и натрупването на захари. Едновременно с това листната маса регулира водния баланс на растението чрез транспирация и формира благоприятен микроклимат в зоната на гроздовете.

През юли лозарите нерядко извършват зелени операции — колтучене, кършене на летораслите и частично обезлистване, — които подобряват проветряването и намаляват риска от болести. При екстремно високи температури и силно слънчево греене обаче прекомерното премахване на листа може да има неблагоприятни последици. Листната маса изпълнява важна защитна функция, като засенчва гроздовете от директното въздействие на слънчевите лъчи.

При силно оголване на гроздовете се повишава рискът от слънчев пригор, проявяващ се с покафеняване, некротизиране и изсъхване на зърната. Освен преките наранявания, високата температура може да понижи съдържанието на ароматни вещества, да ускори разграждането на органичните киселини и да влоши технологичните качества на реколтата.

При засушаване прекомерното намаляване на листната повърхност нарушава физиологичното равновесие на лозата: по-малката листна маса намалява транспирацията, но едновременно с това ограничава фотосинтетичната активност и способността за натрупване на асимилати, необходими за нормалното узряване на гроздето. Зелените операции трябва да се извършват умерено и да са съобразени със силата на растеж, сортовите особености, натоварването с гроздове и конкретните климатични условия. В години с екстремни горещини е препоръчително да се запази достатъчна листна маса около гроздовете — особено от южната и западната страна на редовете, където слънчевото греене е най-интензивно.

Сивото гниене е едно от икономически най-значимите заболявания по лозата, чиито първи симптоми нерядко остават незабелязани поради слабата им изразеност в началните етапи на инфекцията. Редовният оглед на лозовите насаждения — особено в периода преди узряване на гроздето — е от съществено значение за навременното му установяване и ограничаване.

Как изглеждат симптомите

Най-характерните и икономически най-значими симптоми се наблюдават по гроздовете. Върху отделни зърна се появяват малки, светлокафяви, воднисти петна, които постепенно се разрастват. Засегнатите зърна омекват, губят тургора си и загниват. При висока въздушна влажност върху повърхността им се развива характерен сив, прахообразен налеп — спори на причинителя. При благоприятни условия инфекцията се разпространява бързо към съседните зърна и може да обхване целия грозд, което води до значителни загуби в добива и влошаване на качеството на продукцията.

По листата заболяването се проявява под формата на неправилни кафяви петна по краищата на листната петура или около места с механични повреди. При висока влажност върху некротичните участъци може да се образува слаб сив налеп. Пораженията по листата обикновено не са толкова значими, колкото тези по гроздовете, но са показател за наличието на инфекция в насаждението.

По летораслите и дръжките на гроздовете сивото гниене се проявява чрез кафяви некротични участъци, които постепенно се разрастват. Дръжките покафеняват и изсъхват, което нарушава придвижването на вода и хранителни вещества към гроздовете. В резултат засегнатите зърна могат преждевременно да завяхнат, да загубят качеството си или да станат по-податливи на вторични инфекции.

Кога рискът е най-голям

Заболяването се развива най-интензивно при температури между 18 и 25°C, съчетани с продължителна въздушна влажност, чести валежи, роса или мъгли. Гъстата листна маса и недостатъчното проветряване на насажденията създават благоприятен микроклимат за покълването на спорите и разпространението на патогена.

Значително по-висок е рискът при наличие на наранени зърна — вследствие на градушка, напукване от валежи, повреди от насекоми или нападение от оидиум — тъй като тези повреди улесняват проникването на причинителя в тъканите на гроздето.

При диагностиката е важно да се разграничи сивото гниене от слънчевия пригор: при него по зърната се наблюдават кафяви или белезникави изсъхнали петна, без характерния сив налеп. Към средата на юли е препоръчително редовно да се оглеждат компактните гроздове и участъците, изложени на по-висока влажност след валежи.

Агротехнически и химични мерки за контрол

Развитието на сивото гниене може да бъде ограничено чрез комплекс от агротехнически и химични мерки. Добрата проветривост на насажденията — постигната чрез своевременно филизене, колтучене и частично обезлистване в зоната на гроздовете — намалява задържането на влага и създава неблагоприятни условия за патогена. Отстраняването на повредените гроздове и избягването на механични наранявания на зърната също допринасят за ограничаване на инфекцията.

Най-добри резултати се постигат при превантивно приложение на фунгициди или при третиране непосредствено след установяване на първите симптоми. Особено важни периоди са преди затварянето на гроздовете, при прошарване и в началото на узряването. След продължителни валежи или градушки е препоръчително лозите да бъдат огледани и при необходимост да се извърши последващо третиране.

Сред широко прилаганите фунгициди е Кабрио Топ, съдържащ активните вещества пираклостробин и метирам. Продуктът притежава предпазно и лечебно действие и осигурява едновременен контрол на маната, оидиума и сивото гниене. Прилага се превантивно, като първото третиране срещу сивото гниене обикновено се извършва по време на цъфтежа.

Ефикасно средство срещу причинителя е и Пирамид СК, съдържащ активното вещество пириметанил — системен фунгицид с висока ефективност, особено при по-хладно и влажно време. Препоръчително е да се редува с фунгициди с различен механизъм на действие, за да се намали рискът от развитие на резистентност.

При биологичното и интегрираното производство добри резултати дава Ботрибел — биологичен фунгицид на основата на бактерията Bacillus amyloliquefaciens (щам AH2). Продуктът е разрешен за употреба срещу сиво гниене по лозата и се отличава с липса на карантинен срок, което го прави подходящ за приложение и в периода, близък до гроздобера.

Независимо от избрания продукт, третирането трябва да се извършва при спазване на препоръчителните дози, карантинните срокове и указанията на етикета. Най-податливи на заболяването са сортовете с компактни гроздове и тънка ципа на зърната, при които влагата се задържа по-продължително и механичните повреди са по-чести.

Често допускани грешки

• Закъсняло третиране — когато заболяването вече е обхванало значителна част от гроздовете, ефективността на фунгицидите е значително по-ниска.
• Прекалено гъста листна маса около гроздовете — възпрепятства проветряването и създава благоприятен микроклимат с висока влажност.
• Многократна употреба на фунгициди с едно и също активно вещество — увеличава риска от развитие на резистентност, което с времето намалява ефективността на продуктите.
• Пренебрегване на огледите след валежи и градушки — именно в тези условия рискът от заразяване е най-висок, а навременната реакция е от ключово значение за ограничаване на щетите.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) постави под карантина 20,66 ха в лозов масив на територията на област Велико Търново заради потвърден случай на фитоплазма (Grapevine flavescence dorée) — причинител на златисто пожълтяване по лозата. Около засегнатата площ е определена буферна зона от около 140 ха за срок от една година.

Как е потвърдена болестта

Наличието на патогена е установено чрез молекулярни изследвания в Централната лаборатория по карантина на растенията към БАБХ. Сигналът е подаден от научноизследователски институт и от собственика на засегнатите насаждения. Доц. Николай Генов, ръководител на отдел „Технологии и растителна защита“ в Института по лозарство и винарство — Плевен, потвърди, че именно институтът е сигнализирал агенцията: „Ние установихме случай на фитоплазма и сигнализирахме БАБХ. Те също потвърдиха резултата в Централната лаборатория по карантина на растенията.“

Болестта се разпространява по два начина — чрез заразен посадъчен материал и чрез американската лозова цикада (Scaphoideus titanus), която се храни със сок от лозата и пренася патогена от болни към здрави растения. Доц. Генов уточни, че цикадата е установена в България още преди 10–15 години и третирането срещу нея е включено в програмата за подпомагане на лозарите.

Какви мерки са предприети

Веднага след потвърждаването на заболяването е наложена карантина и е организирано ликвидиране на огнището. Една от първите мерки е унищожаването на болните растения. Освен засегнатото насаждение се следят и съседните площи. Според доц. Генов реакцията трябва да е незабавна: „Когато се вземат мерки навреме, не би следвало болестта да се разпространи.“

През следващата година в района ще се извършват пълни обследвания на лозовите насаждения, ще се вземат проби, ще се провеждат лабораторни анализи и ще се следи за присъствие на преносителя на болестта. Целта е своевременно ограничаване на заразата и защита на лозарския сектор в страната.

Защо болестта е толкова опасна

Фитоплазмата се смята за една от най-тежките болести по лозата в Европа. Тя може да доведе до намаляване на добивите с до 50 процента и до постепенно изсъхване на растенията. Поради високия риск от зараза патогенът е определен като карантинен вредител в Европейския съюз и подлежи на строг фитосанитарен контрол.

Доц. Генов предупреди, че болестта трудно се разпознава само по външни симптоми: „По външни симптоми не може да бъде разпознато коя фитоплазма е заразила лозата. Това се доказва само с молекулярни анализи чрез PCR.“ Специалистът подчерта, че наблюдението е особено важно при ценни сортове и посадъчен материал, тъй като загубените уникални форми не могат да бъдат възстановени.

Призив за постоянен мониторинг

Доц. Генов призова лозарите да осъществяват редовен мониторинг на насажденията си и да реагират още при първи съмнения за проблем. „Най-важното е да се осъществява редовен мониторинг, защото при установяване на заболяването мерките трябва да се вземат навреме“, каза той. Специалистът напомни, че освен самото насаждение трябва да се следят и прилежащите площи, а при карантинна болест мерките трябва да се предприемат незабавно, за да не се допусне разпространение на заразата.