Сезонът на оранжерийните дини в Гърция приключи в края на миналата седмица. Производители от региона Илиа отчитат добър сезон с повишено търсене — както на вътрешния пазар, така и в чужбина — и преминават към отглеждане на открито.

Добър оранжерийски сезон с нетипично разпределение на реколтата

Василис Пасас, съсобственик на „Passas Group“, описва изминалия оранжерийски сезон, стартирал на 15 април, като успешен. Той уточнява, че заради особеностите на времето реколтата не се е концентрирала в обичайния период, а е разпределена по-широко и продължително. Компанията отглежда 18 хектара оранжерийни дини в Илиа.

Цените на оранжерийната продукция са се движили в широк диапазон: първите партиди са достигали 1,05 евро/кг, докато последните са се продавали за 0,60–0,62 евро/кг. Средната цена на преките продажби за целия оранжерийски сезон е 0,80 евро/кг.

Пасас посочва и засилен интерес от страна на търговци на дребно в Полша. Отличителна черта на сезона е, че значителна част от продукцията е изнесена в опаковани партиди от 20 кг на палетни кутии — нетипично за сектора, в който преобладава насипният транспорт.

Очаквания за сезона на открито

„Passas Group“ вече е стартирала с дини на открито на площ от 75 хектара. Пасас отбелязва леко увеличение на площите за отглеждане в Илиа като цяло, но очаква в началото добивите да бъдат по-ниски — около 60–70 тона на хектар.

• Първите партиди ще бъдат от сортовете „Бостана“ и „Селин“.
• Сортовете „Флорида“ и „Варела“ ще последват от 5 юни.
• Пиковите добиви се очакват в периода 10–20 юни.

Качеството на плодовете се описва като добро, а размерите — като нормални. Пасас изразява очаквания за запазване на високо търсене с настъпването на по-топло време, като уточнява, че от юли динамиката на износа ще започне да се ограничава поради навлизането на повече площи за отглеждане на пазара.

Специализирани сортове за Северна Европа

От пет години компанията отглежда и мини, жълтомесести и безсеменни дини, които съставляват около 5% от общата й площ. Те са насочени изцяло към пазарите в Северна Европа и се реализират на цени, с 15% по-високи спрямо стандартните сортове. Пасас заявява намерение да увеличи производството им.

Засаждането на разсад от краставици на постоянно място е ключов момент в отглеждането на тази топлолюбива култура. Сроковете, подготовката на почвата и техниката на засаждане пряко влияят върху последващия растеж и добива — особено при производство на открито и в полиетиленови оранжерии.

Кога е подходящият момент за засаждане

Краставиците предпочитат топъл въздух и сравнително топла почва. Засаждане в студена почва забавя растежа и отслабва растенията, затова не трябва да се бърза с излизането на открито. Препоръчително е разсадът да се засажда в открита леха едва когато дневните температури се повишат до 18–20°C, нощните не падат под 15°C, а почвата се е затоплила до 13–16°C.

Ориентировъчните срокове за България са следните:

• В оранжерии — около 15–20 април;
• На открито под покритие — 10–15 май;
• На открито без покритие — 2–10 юни, когато опасността от късни слани е отминала.

При ранното производство в полиетиленови оранжерии семената се засяват около 30 дни преди планираното засаждане на разсада. В най-топлите райони на страната това означава сеитба в началото на март, за да е готов разсадът към началото на април.

Какъв трябва да е разсадът преди засаждане

От поникването до пренасянето на постоянно място изминават обикновено 20–35 дни (минимум 15 дни). Готовият за засаждане разсад трябва да притежава силно стъбло с височина 10–20 см и къси междувъзлия, добре развита коренова система и 3–4 тъмнозелени истински листа. При отглеждане в оранжерии се използва 30–35-дневен разсад, засаждан когато почвената температура на дълбочина 15 см надвишава 13°C.

Седмица преди засаждането на открито разсадът трябва да се закали — контейнерите с младите растения се изнасят навън, на защитено от вятър и пряка слънчева светлина място. Първоначално закаляването трае само няколко часа дневно, след което времето постепенно се увеличава.

Подготовка на почвата

Краставиците предпочитат плодородна, рохкава почва, богата на органична материя. При открито производство лехата се подготвя предварително: през есента се внасят суперфосфат, калиев сулфат и органичен тор (угнил оборски тор или компост) преди прекопаването. През пролетта, 10–14 дни преди засаждане, лехата се почиства от плевели и се добавя азотен тор.

При полиетиленовите оранжерии почвата се изорава на дълбочина 30–35 см, предшествана от торене с органични и минерални торове. Внасянето на полуразложен оборски тор на декар е предпоставка за правилното оползотворяване на минералните торове — предимно суперфосфат и калиев сулфат. Няколко дни преди засаждането конструкциите се покриват с фолио, за да се затопли и просуши почвата.

Техника на засаждане и последващи грижи

При засаждане на открито се изкопават ямки с ширина 2–3 см повече от диаметъра на чашката и с 3–4 см по-дълбоки от нейната височина. Разстоянието между растенията е 30–40 см, а при двуредово отглеждане — 50–70 см между редовете с шахматно разпределение. Всяка ямка се полива обилно преди засаждането, разсадът се поставя така, че ръбът на кореновата „топка“ да е на нивото на почвата или малко над нея, след което почвата се уплътнява леко с пръсти.

При оранжерийно производство краставиците се засаждат плитко на разстояния 90 × 40 см при браздова повърхност, или по два реда на висока леха — на 50 см между редовете и на 40 см в реда. Веднага след засаждането растенията се поливат със слабо затоплена вода.

В оранжерията топлинният режим е от първостепенно значение. През първите дни след засаждането дневната температура се поддържа около 25°C, а нощната — 15–18°C. По-късно дневните температури варират между 22–28°C в слънчево и 20–25°C в облачно време. Стъблата се прикрепват към телена конструкция с височина около 2 м при 4–5-ия лист.

През вегетацията краставиците се подхранват предимно с азотни торове на малки дози и на кратки интервали от 10–15 дни. Извършва се и подхранване с оборски тор, размит в поливната вода, като първото подхранване с оборски тор се прави в началото на плододаването. При правилно спазена технология добивът в полиетиленови оранжерии е 8–10 т от декар.

Земеделски стопани, отглеждащи зеленчуци в оранжерии и на открито, могат да получат обвързано подпомагане по няколко интервенции на Държавен фонд „Земеделие“, при спазване на конкретни изисквания за площи, документация и реализация на продукцията.

Обвързано подпомагане за оранжерийно производство

Право на подпомагане по интервенцията за оранжерийно производство (ИОП) имат земеделски стопани от цялата страна, които стопанисват и заявяват минимум 0,5 ха допустими площи с домати, краставици, пипер, ягоди и малини в отопляеми и неотопляеми оранжерии, и/или площи с домати, пипер, краставици, корнишони, лук, патладжани, моркови, зеле, дини, пъпеши и чесън при полско производство. Минималната площ на парцела е 0,1 ха. Не се подпомагат площи, в оранжерии, при които кореновата система на растенията няма директен достъп до почвата.

Подпомагането е обвързано с реализиран на пазара добив. Кандидатите с площи, сертифицирани за биологично производство или в преход, трябва да докажат минимален добив в размер на 50% от изискваното за съответната култура.

Документи за семена и посадъчен материал

За допустимост на площите кандидатите представят в Системата за електронни услуги (СЕУ) документи за използваните сертифицирани или стандартни семена и посадъчен материал в периода от 1 до 31 януари 2027 г. Допустими са три варианта:

• Опис, заверен от агроном, на сертификати, официални етикети и опаковки, придружен с копие от дипломата на агронома;
• Фирмен документ по Закона за посевния и посадъчния материал — за стопани, произвеждащи материал за собствени нужди;
• Фактури, издадени на името на бенефициента, за закупен посевен и посадъчен материал в периода от 1 октомври 2025 г. до 30 септември 2026 г.

Документи за реализация и срокове

Документите, доказващи реализация на продукцията, трябва да са издадени в периода от 1 февруари 2026 г. до 31 януари 2027 г. и се представят в областните дирекции на ДФЗ — лично, чрез нотариално упълномощен представител или с квалифициран електронен подпис — в периода от 1 до 31 януари 2027 г. Приемат се фактури с фискални бележки, счетоводни документи, както и документи за продукция, преработена на ишлеме.

Подпомагане в планински райони

Отделна интервенция (ИЗП-пл) е предвидена за земеделски стопани, чиито стопанства са изцяло в планински райони и са с размер до 1,5 ха. Те заявяват минимум 0,5 ха с широк списък от плодове и зеленчуци, включително десертно грозде от изрично посочени сортове. Площи, вписани в регистъра по Закона за виното и спиртните напитки, нямат право на подпомагане по тази интервенция. Стопаните, кандидатстващи по нея, не могат едновременно да заявяват останалите интервенции за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци, с изключение на интервенцията за плодови насаждения преди встъпването им в плододаване.

Три отделни тенденции очертават картината на европейското земеделие в началото на 2026 г.: Франция разширява подкрепата за фермерите, засегнати от скъпите горива; производството на зеленчуци в България отчита най-слаба реколта от седем години; а рекордната пшенична жътва от 2025 г. не успя да донесе по-висока рентабилност.

Франция увеличава компенсациите за горива

Французките власти разширяват мярката за подкрепа на земеделски производители, животновъди и рибари — тя ще важи за закупуване на гориво за период от 15 месеца, считано от влизането й в сила. Облекчението се предоставя по линия на националната горивна регулация (GNR) на нула евро. Общият ресурс на схемата достига 53 милиона евро.

Мярката е насочена към компенсиране на допълнителни производствени разходи в сектора. В рамките на пакета е предвиден и гратисен период за погасяване на задълженията, а предприятията, засегнати от кризата, ще могат да се възползват от отсрочване на социалноосигурителните вноски. Предвидена е и отделна кредитна линия от 20 милиона евро. Допълнително земеделски стопани с гарантирани заеми ще могат да кандидатстват за нов заем, покриващ задължения до 14 милиона евро. Заемът е гарантиран от BPI France, действаща като „банка за развитие“.

Пакетът включва и отписване на задължения по разсрочените погасявания от структурния план за земеделието при условие, че те надвишават 15 милиона евро. В рамките на тазгодишния бюджет е планирано намаление на данъка върху доходите в размер на 1,3 милиарда евро. Общата стойност на подкрепата за земеделието, обявена в рамките на правителствения пакет, надхвърля 90 милиона евро. „Фермерите трябва да работят, подкрепени от сигурни условия на доходи. Тези мерки трябва да осигурят стабилен отговор на техните нужди. Целта ни е да укрепим жизнеспособността на стопанствата“, заяви земеделският министър.

В допълнение е предвидено намаляване на административната тежест за малките земеделски предприятия и по-добра координация между институциите и земеделския сектор.

Зеленчукопроизводството в България: най-слаба реколта от 2019 г.

Производството на зеленчуци в България под „застъпващо“ покритие отчита спад за периода 2019–2025 г., като последната година от него се оказва с най-ниски стойности в рамките на сравнявания период. През 2025 г. засятата площ достига 34,9 хил. ха при среден добив от 1 143 кг на декар. Реколтата е по-ниска и в сравнение с предходната 2024 г. — с около 4 млн. кг по-малко — а произведените количества са 574 хил. тона.

За сравнение, при най-добрата година в разглеждания период — 2019 г. — площта надхвърля 40 хил. ха, а производството достига 752 хил. тона. Средната добивност е спаднала с около 25% спрямо 2025 г. Реализационната цена за 2025 г. е около 93 лв./100 кг — с около 8% по-ниска спрямо предходната година, а цената е с около 30% по-ниска от тази в момента на производство, след включване на транспорт и търговски надценки.

За периода 2020–2024 г. прогнозните количества зеленчуци годишно са между 620 хил. и 690 хил. тона. През 2025 г. обаче отчетеното количество е с около 100 хил. тона под долната граница на тази вилица. Сред причините за свиването се посочват стареене на производствените съоръжения, по-ограничено ползване на напояване и намален брой на по-специализираните производители.

Подкрепата по de minimis е приложена непрекъснато от 2022 г. до 2025 г. Данните за 2023 г. отразяват пика на производство за разглеждания период. Посочва се, че незадоволителните условия за отглеждане, включително слаб достъп до пазар и ниски изкупни цени, продължават да оказват натиск върху производителите.

Пшеницата: рекорд в реколтата, но свити маржове

През 2025 г. България произвежда рекордна реколта пшеница — 7,3 млн. тона, което е с 82,8% повече спрямо предходната година. Въпреки това по-ниските цени на световния пазар и свитите маржове не позволяват на производителите да извлекат пълна полза от количественото превъзходство.

Средните производствени добиви достигат около 35% над многогодишния норматив. Засетите площи с пшеница са около 1,5 млн. хектара — с 3,6% повече спрямо предходния сезон. Площите, засети „за нищо“, са нараснали с около 20–26% и тяхното производство натоварва допълнително пазара.

Към края на 2025 г. са изнесени около 2,664 млн. тона пшеница — с около 20% повече в сравнение с предходния сезон. Основните дестинации са Гърция, Турция, Египет, Мароко, Алжир и Италия. Износът към отделни пазари от 2024 г. бележи спад: към Алжир (-54,3%), Испания (-35,6%) и Турция (-2,1%). Ръст е отчетен към ОАЕ (+45,7%) и Израел (+17%).

За първите 6 месеца на търговския сезон 2025/2026 г. пшеницата е изнесена в размер на 70,5% от очакваното годишно количество от 105 хил. тона. Нивата на задържани запаси при основни вносители — Китай, Индия, ЕС и Русия — са намалели с 14,5%, което поддържа интереса към внос. Прогнозите сочат, че световният износ ще нарасне с около 30%. Към март 2026 г. цените в Русия, Франция и Аржентина са в диапазон от около 10–13% под средното ниво, а маржовете на производителите остават ограничени.