Новини от земеделието и селското стопанство в България

Независимо от размера и стила на имота, зелените вертикали в градината намират място навсякъде. Катерливите лози заемат малко пространство, но създават впечатляващ декоративен ефект – от зелени килими по фасади и дантелени филизи върху метални конструкции до каскадни цветове по перголи и причудливи плодове в декора на детски кътове.

1. Зелена фасада на къщата

Стените на жилищните сгради се покриват най-успешно с Vitis vinifera, амурска лоза (V. amurensis) и Parthenocissus quinquefolia. Тези многогодишни, бързорастящи лози се катерят чрез пипала до 20 метра или повече и са способни да обхванат значителни повърхности. Декоративният им ефект достига своя връх през есента, когато листата пламват в ярки есенни цветове.

По южните фасади на сградите вирее и катерещата актинидия (Actinidia arguta), коломикта (A. kolomikta) и китайската магнолия (Schisandra chinensis). Когато присъстват мъжки и женски растения едновременно, те дават плодоносен вертикален растеж, а издънките им здраво обгръщат тел или канап. Входът на дома може да бъде допълнен с катерящи рози и клематис, наредени в ефектни дуети.

Важно за монтажа: За силно растящи лози като грозде и катерливи рози по стените се монтират перголи или се опъва дебела тел, закрепена към здрави куки. Първата кука се забива на 50 см от земята, като главата остава на 5–10 см от стената. Следващата се поставя на 2,5 м по-нагоре, а останалите – на подобни интервали. Телта трябва да е добре опъната, за да не се огъва под тежестта на растенията; препоръчва се тел от неръждаема стомана. За крехки клематиси е подходяща по-тънка тел, а куките могат да бъдат заменени с обикновени пирони.

Само коренови лози могат да се задържат по стена без допълнителна опора. Хортензията petiolaris е такъв пример, но изисква търпение – до първия цъфтеж е необходимо изчакване от 5–6 години. В южните части на страната обикновеният бръшлян (Hedera helix) и неговите декоративни форми украсяват стени и каменни огради целогодишно.

Съвет при засаждане: Избягвайте да поставяте лозата директно под покривния ръб, откъдето се оттича дъждовна вода. Оптималното разстояние от проекцията на ръба до земята е 30–50 см. Първото насочване и връзване към опора се прави, когато растението достигне 60–70 см.

2. Декор за ограда

Катерливите лози са особено подходящи за висока тухлена или периметърна стена от пеноблокове. Различни видове перголи и решетки – дървени, метални и пластмасови – допълват зеленото покритие с допълнителен декоративен акцент. Плетещите рози създават елегантна вертикална цветна аранжировка върху такива конструкции.

Практически съвет: Всички опори трябва да бъдат проектирани с оглед на зимния вид – когато листата опадат, конструкцията се оголва и небрежен монтаж ще създаде неприятно впечатление.

Върху ниска дървена ограда от колове клематисът създава царствена вертикална аранжировка, превръщайки я в цъфтящ жив плет. Чрез разтягане на издънките му по хоризонтално опъната тел каскадата от цветове се увеличава допълнително.

Едногодишни лози с по-малка вегетативна маса – крилата тунбергия (Thunbergia alata), различни квамоклити (Quamoclit), катерливи сортове латинка (Tropaeolum majus), чуждоземна латинка (T. peregrinum) и различни ипомеи (Ipomoea) – също могат да създадат ефектни вертикални цветни лехи върху телена ограда. За разлика от многогодишните видове, те изискват ежегодно засаждане, но покриват големи повърхности много бързо.

3. Украса на изсъхнало дърво

Умиращо ябълково или крушово дърво може да получи нов живот, ако бъде украсено с клематис, хмел или огненочервен боб. Тънките и крехки клони се подрязват, оставяйки здрава рамка с интересен силует. По ствола се прокарва тел или канап, закрепен с метални скоби близо до земята и завързан за горните клони. С минимални усилия дървото отново цъфти през цялото лято, а засадени около него декоративни тикви го обогатяват с екзотични плодове през есента.

Важна забележка: Едри лози като грозде, ориенталски горчив сладък, холандска лула и балжуанска елда не трябва да се допускат върху живи дървета – те ги натоварват прекомерно и могат да ги доведат до изсъхване.

4. Романтична беседка

Беседката е класическото място за зелени вертикали. Още от 19. век дървените беседки в романтични градини са украсявани с орлови нокти (Lonicera caprifolium), а също и с орлови нокти на Телман (L. tellmanniana) и на Браун (L. x brownii). Ароматна комбинация от пастелно оцветени катерливи рози и лилаво цъфтящ клематис е традиционно решение за такива конструкции.

Беседка в по-естествен стил може да бъде скрита от погледа с вирджинска пълзяща билка, амурско грозде и горчивка. В селска градина различни тиквени лози и хмел могат да превърнат беседката в уникална вертикална зеленчукова градина.

Съвет при метална беседка: Металът е силно топлопроводим, поради което издънките на растенията, оставени върху решетката, рискуват да измръзнат през зимата. Препоръчва се петлистното моминско грозде, което се възстановява след силни студове. При другите видове лозата трябва да се премахва от опората за зимата и да се покрива със смърчови клони.

С настъпването на новата учебна година родителите отново се изправят пред познатия въпрос: какво да поднесат на учителя на първия учебен ден? Като алтернатива на традиционния букет от откъснати цветя, запалени градинари предлагат цветя в саксия за учителя – избор, който не само ще направи класната стая по-зелено и приветливо място, но и ще научи децата на грижа и отговорност.

Защо саксия, а не букет?

Отношението на родителите към училището и учителите се копира от децата – каквото покажат възрастните, такова отношение ще се зароди и у малчуганите. Цветето в саксия носи допълнителна стойност: то остава в класната стая, расте заедно с учениците и дава поводи за наблюдение, разговор и практически урок по природознание. Решението, разбира се, е изцяло на родителите, но изборът на живо растение в саксия предлага много повече от еднодневния живот на откъснатия стрък.

Растения с алтернативен начин на оцеляване

За по-любопитните и мотивирани учители и класове подходящи са така наречените епифитни растения – орхидеи фаленопсис, тиландзии и бромелии. Епифитите използват другите растения единствено като опора, а вода и хранителни вещества набавят от въздуха и влажността в него. Важно е да се знае, че те се различават принципно от паразитите, тъй като не се изхранват за сметка на гостоприемника си.

При фаленопсисите децата могат да научат да разчитат сигналите на самото растение: когато корените посивяват или побеляват, а в по-напреднал стадий на засушаване дори се набръчкват, е знак, че е необходима поливка. Обратно, свежите зелено оцветени корени показват, че водата в тъканите е достатъчна. Когато коренова система липсва, листната маса поема функцията по набавяне на вода и хранителни вещества.

Още едно изключително интересно растение е хищната мухоловка, към която могат да се добавят росянки, непентеси и редица други хищни видове. За разлика от повечето растения, мухоловката набавя хранителните елементи, като улавя насекоми, а не от почвените нутриенти. Капанчетата ѝ съдържат четири чувствителни власинки – при едновременно докосване от жертвата „челюстите“ се затварят. Интересен детайл е, че цветовете на мухоловката са поставени далеч над капаните, за да не пострадат насекомите опрашители.

По-лесни растения за начинаещи

Ако учителят не е запознат с особеностите на орхидеите и хищните растения, по-добро начало предлагат видове, които прощават на малките градинари почти всяка грешка:

• Хлорофитум (царска трева) – идеален за неопитни ученици. Розетка, поставена във вода, образува коренови власинки само след два до три дни, а растежът може да се наблюдава с просто око. Подобни резултати дават и епипремнуми, сциндапсуси, сингониуми и филодендрони.
• Роза на Йерихон – изсъхва напълно без вода и „възкръсва“, щом получи влага отново. Изключително странно и същевременно завладяващо растение, което нагледно демонстрира приспособяването на живите организми към крайни условия.

Откъде да се вземе саксията?

Препоръката е цветето в саксия да се набави предварително – от магазин с отговорни флористи и доказан стил, а не от импровизираните сергии по ъглите, разпродаващи стоката си около първия учебен ден. Навременната подготовка гарантира по-добър избор и по-здраво растение.

От 18 до 22 септември Троян и село Орешак ще бъдат домакини на 33-ото издание на Българския фестивал на сливата. Петдневното събитие включва музикални прояви, кулинарни демонстрации, конкурси, състезания и представяне на традиционни занаяти, съобщи заместник-кметът на Троян Вероника Тодорова на пресконференция, цитирана от Българската телеграфна агенция.

Начало в Орешак, продължение в Троян

Фестивалът ще открие врати на 18 септември в Орешак с официална церемония, запалване на казана по орешашки и конкурс за най-добра орешашка сливова ракия. Програмата на деня включва кулинарни демонстрации и състезания с участието на шеф-готвачи, представяне на местни рецепти и концерт на група ETNOTIX.

На 19 септември събитията се преместват в Троян с празнично шествие. Предвидено е официално запалване на традиционния казан за изваряване на ракия, както и обявяване на тазгодишния носител на отличието „Троянски майстор“. В програмата фигурират концерти на фолклорния ансамбъл „Траяна“ и на представителния общински младежки духов оркестър с мажоретки, кулинарно шоу и вечерен спектакъл със Светла Дукатева и фолклорния ансамбъл „Балкански огън“.

Конкурси, традиционни храни и занаяти

На 20 септември ще се проведе конкурс за най-добра домашна сливова ракия. Предвидени са дефиле на традиционни керамични съдове за ракия от музея на занаятите в Троян, изпълнения на самодейни състави, DJ парти и концерт на Папи Ханс.

На 21 септември посетителите ще могат да опитат традиционни храни от троянските села. Програмата включва майсторски клас по приготвяне на коктейли с Илиян Петракиев, ревю-спектакълът „Пулсът на шевицата“ и вечерен концерт на дует „Ритон“ и бенд.

През всички празнични дни в централната градска част на Троян ще функционира „Улицата на занаятите“, в която ще участват майстори от различни части на страната.

Кулминация на 22 септември

Финалният ден на фестивала съвпада с Деня на независимостта на България. След традиционното поднасяне на венци пред мемориалния комплекс „Вила Ванна“ слово ще произнесе социологът и обществен анализатор Първан Симеонов. Програмата продължава с теглене на томбола за голямата награда и спектакъл на ученици от националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – Котел.

Две специални състезания

Фестивалът предлага два оригинални конкурса за посетители:

• „33 грама ракия – малко количество, голямо предизвикателство“ – участниците трябва да налеят точно 33 грама сливова ракия.
• „Троянски триатлон“ – двойки се състезават в три дисциплини: изяждане на филия с мармалад от сливи със завързани очи, скачане с чували и „Троянски финал“. Победител е двойката с най-добро общо време.

Съпътстваща програма

Наред с основните събития са предвидени изложбите „Амбалаж и алкохол“ и изложба с карикатури на Александър Божинов, работилници за деца в природонаучния музей в Черни Осъм, а също и традиционните дни на отворените бутилки във „Винпром“ Троян.

Утилизацията на умрели животни и странични животински продукти (СЖП) е критичен процес в съвременното животновъдство, който обхваща ветеринарномедицинската безопасност, опазването на околната среда, спазването на нормативната уредба и икономическата устойчивост на фермата. Правилното управление на биологичния отпадък предотвратява разпространението на опасни инфекциозни заболявания – африканска чума по прасетата, грип по птиците, антракс, бруцелоза и трансмисивни спонгиформни енцефалопатии. Всеки пропуск в системата за събиране, съхранение, транспортиране и обезвреждане на умрели животни създава риск от епизоотичен взрив, замърсяване на подпочвените води, разпространение на патогени чрез диви животни и гризачи, а също и налагане на тежки санкции от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Три категории СЖП според риска

Правната рамка в Европейския съюз определя категоризацията на биологичните отпадъци съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека. СЖП се разделят на три основни категории според степента на риск:

• Категория 1 – материали с най-висок риск: умрели животни, съдържащи рискови материали по отношение на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, животни, третирани със забранени вещества, диви животни със съмнение за заразни болести и отпадъчни води от екарисажи. Тези материали подлежат единствено на пълно унищожаване чрез изгаряне или преработка в сертифицирани екарисажни предприятия с последващо доизгаряне.
• Категория 2 – умрели животни, непопадащи в Категория 1 (например умрели животни във фермата без признаци на трансмисивни болести), оборски тор, съдържание на храносмилателния тракт и продукти с остатъци от ветеринарни лекарства. Могат да се обезвреждат чрез изгаряне, преработка в биогаз инсталации след стерилизация под налягане или производство на органични торове.
• Категория 3 – материали с най-нисък риск от здрави животни, заклани в кланици, но непредназначени за консумация поради търговски или технологични причини. Могат да се използват за производство на храна за домашни любимци или технически мазнини.

Протокол за реакция при смъртност

Основен стълб в биосигурността на всяко животновъдно стопанство е спазването на стандартни оперативни процедури при смъртност на животни. При установяване на умряло животно процесът започва с незабавното му изолиране от здравите животни и уведомяване на обслужващия ветеринарен лекар. Операторите трябва да използват лични предпазни средства – водонепропускливи гащеризони, гумени ботуши, дебели ръкавици, респиратори тип FFP3 и предпазни очила, за да се предотврати заразяване със зоонози.

Транспортирането на трупове от производствените сгради до точката за временно съхранение се извършва с херметични колички, контейнери или специални ремаркета, предназначени единствено за тази цел, като оборудването задължително се измива и дезинфекцира след всяка употреба. Маршрутът за транспортиране на труповете трябва да бъде строго планиран като „мръсен път“, който никога не се пресича с „чистите пътища“ за доставка на фураж, движение на здрави животни или транспорт на готова продукция. Разделението на тези потоци е фундаментален принцип на вътрешната биосигурност.

За временно съхранение всяко стопанство трябва да разполага с ограден, покрит, бетониран обект, недостъпен за диви животни и гризачи. Площадката се оборудва с хладилна камера за съхранение при температура от 0°C до 4°C или с устройство за замразяване под -18°C. Охлаждането забавя гнилостните процеси, предотвратява отделянето на вредни газове като сероводород и амоняк и намалява привличането на насекоми-вектори.

Методи за утилизация

Технологиите за обезвреждане варират според размера на фермата, вида на животните, географското положение и местното законодателство. Основните методи са следните:

Екарисаж

Извозването и преработката в екарисажно предприятие е най-разпространеният организиран метод за утилизация на СЖП от Категория 1 и Категория 2. Труповете се събират с херметични камиони с кранови устройства, снабдени със системи за дезинфекция. В предприятието материалът се накълцва механично и след това се подлага на топлинна обработка под налягане при 133°C и 3 бара за най-малко 20 минути, което унищожава всички патогенни микроорганизми. В резултат се получават месокостно брашно и техническа мазнина. Месокостното брашно от Категория 1 подлежи на пълно изгаряне в циментови заводи или електроцентрали, докато продукти от Категория 3 могат да се влагат в торове или храни за животни, различни от преживни.

Инсинерация на място

Изгарянето на място придобива популярност особено в птицевъдството и свиневъдството, тъй като елиминира необходимостта от влизане на външни транспортни средства на фермата. Модерните инсинератори разполагат с две горивни камери: първична камера, работеща при 800–900°C, където настъпва пиролиза и изгаряне на биологичния отпадък, и вторична камера над 1100°C с минимално 2 секунди престой на газовете, гарантираща пълното изгаряне на диоксини, фурани и остатъчни органични съединения. Остатъчната пепел е стерилна и минерализирана, без патогени.

Компостиране

Компостирането е аеробен биологичен процес, представляващ икономична и екологична алтернатива, особено в свиневъдни и птицевъдни стопанства. Процесът се извършва в покрити площадки с водонепропусклив под при оптимално съотношение въглерод:азот от 25:1 до 30:1, влажност 50–60% и достатъчен кислород. Умрелите животни се поставят върху въглеродно богат материал (дървени стърготини, слама, царевични качаци) и се покриват с най-малко 60 см от същия материал. Термофилните микроорганизми генерират топлина, при която температурата достига 55–65°C за няколко седмици – достатъчна за унищожаване на Salmonella, E. coli и вируса на африканската чума по прасетата. След първичния и вторичния цикъл (3 до 6 месеца) материалът се превръща в хумусоподобно вещество без мирис, пригодно за наторяване на земеделски земи, с изключение на пасища и площи за зеленчуци за прясна консумация.

Биогаз инсталации

Анаеробното разграждане в биогаз инсталации е съвременен метод за оползотворяване на СЖП от Категория 2 и Категория 3, съчетаващ обезвреждането с производство на възобновяема енергия. Материалът преминава през раздробяване и хигиенизация при 70°C за 1 час с размер на частиците под 12 мм, след което постъпва в анаеробни реактори. Там се произвежда биогаз (главно метан и въглероден диоксид), използван в когенерационни модули. Остатъчният продукт – дигестатът – е богат на азот, фосфор и калий и служи като органичен тор.

Загробване – само при изключителни обстоятелства

Загробването на умрели животни на територията на стопанството е строго ограничено и принципно забранено в ЕС за ежедневна практика, поради риск от замърсяване на подпочвените води. Изключения се допускат единствено в отдалечени райони без пътна инфраструктура или при извънредни епизоотични ситуации, когато капацитетът на екарисажите е надвишен. Загробването изисква специално разрешение от БАБХ и Министерството на околната среда и водите. Мястото трябва да е одобрено от хидрогеолози, на разстояние най-малко 500 м от населени места и водни източници, а труповете се обработват с негасена вар и се покриват с пласт пръст с дебелина минимум 1,5 м.

Управление на оборския тор и медицинските отпадъци

По отношение на оборския тор и отпадъчните води от ежедневното отглеждане, стопанствата трябва да прилагат системи, съобразени с Нитратната директива на ЕС (Directive 91/676/EEC). Те трябва да разполагат с водонепропускливи торохранилища с капацитет за съхранение на тора за най-малко 6 месеца (за есенно-зимния период, когато внасянето му е забранено). Течният тор преминава сепарация, като твърдата фаза се компостира, а течната се използва за контролирано торене чрез инжектори, намаляващи емисиите на амоняк.

Медицинският биологичен отпадък – игли, скалпели, флакони от ветеринарни лекарства и превързочни материали – изисква отделен режим на събиране. Острите предмети се събират в жълти, устойчиви на пробиване контейнери с маркировка за биологичен риск, а неострите медицински отпадъци – в жълти чували. Тези отпадъци се предават на лицензирани фирми за управление на опасни отпадъци за обработка в автоклав или медицинска инсинерация.

Документиране, контрол на вектори и обучение на персонала

Всяко стопанство е длъжно да води „Дневник за смъртност и утилизация на СЖП“, в който се вписват датата на смъртта, идентификационният номер на животното, очакваната причина за смъртта, теглото, категорията СЖП и начинът на утилизация. Данните се въвеждат и в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВЕТИС. Проследяемостта гарантира, че нито едно умряло животно няма да напусне стопанството по нелегален начин и ще попадне в хранителната верига.

Площадките за умрели животни и торохранилищата привличат мухи, плъхове и птици, действащи като преносители на патогени. Стопанствата трябва да изпълняват постоянни програми за Дезинфекция, Дезинсекция и Дератизация (ДДД), включително използване на инсектицидни уловки, родентициди в затворени станции и редовна обработка с дезинфектанти на основата на глутаралдехид, пероксиоцетна киселина, четвъртични амониеви съединения или калциев хипохлорит.

Обучението на персонала е критичен фактор за успеха на биосигурността. Работниците трябва да познават рисковете от зоонозни инфекции, правилата за лична хигиена и протоколите при разливане на биологични течности. Спазването на правилата за утилизация не е формално административно изискване, а гаранция за здравето на цялото стадо и финансовата стабилност на стопанството.

Реколтата от сини сливи тази година е добра, а разнообразието от десерти, които могат да се приготвят от тях, е огромно. Пайовете са сред най-популярните варианти – за тях се препоръчва да се използват узрели, но твърди плодове, а количеството захар може да се нагласи на вкус според сладостта и сочността на плодовете. За допълнителен аромат може да се добави смляна канела.

С маслено тесто и трохи

Пай от сочни сливи и хрупкави трохи, подходящ за сервиране с кафе или чай.

• Продукти: 700–800 г сливи; за тестото: 125 г брашно, 125 г захар, 115 г масло, 2 яйца, 1 ч.л. бакпулвер, 1 ч.л. ванилия, 0,5 ч.л. лимонова кора; за трохите: 125 г брашно, 100 г захар, 115 г масло, 0,5 ч.л. смляна канела.
• Приготвяне: Сливите се нарязват на четвъртинки, без костилките. За основата се смесват брашното и бакпулверът, след което се добавят захарта, ванилията, лимоновата кора, маслото и яйцата и се разбиват с миксер. Сместа се разпределя в намазнена тава. Сливите се наредват отгоре и се притискат леко. За трохите брашното, захарта и канелата се смесват, добавя се маслото и се разтриват с ръце. Трохите се разпределят равномерно върху сливите. Пече се на 180°C за 40–50 минути, до златистокафяв цвят.

Лесен и бърз десерт с извара

Подходящ дори за начинаещи, с пухкав пълнеж от извара и мед.

• Продукти: за тестото: 250 г брашно, 130 г масло, 75 г орехи, 70 г пудра захар, 1 жълтък, 1 ч.л. бакпулвер, 1 щипка сол, 4 с.л. студена вода; за плънката: 350 г извара, 2 с.л. сметана, 3 яйца, 3 с.л. мед, 1 с.л. ванилова захар, 1 с.л. брашно, 5–10 сливи.
• Приготвяне: Пресятото брашно се смесва със счуканите орехи, добавя се маслото и сместа се разтрива с ръце. Добавят се жълтъкът и водата, омесва се тесто. Разпределя се в намазнена тава и се пече на 180°C за 30 минути. За плънката изварата, заквасената сметана, 2 жълтъка, медът, захарта и брашното се смесват с миксер. Разбитите на сняг 3 белтъка се добавят внимателно към сместа с шпатула. Плънката се разпределя върху изпечения блат, отгоре се наредват разполовените сливи и сладкишът се пече отново на 180°C за 30 минути.

С кисело мляко или кефир

Резултатът е ефирен и нежен пай с приятна кисела нотка от сливите.

• Продукти: 5–8 сливи, 1 чаша кисело мляко или кефир, 100 г масло, 3 яйца, 1 с.л. захар, 1 ч.л. сода бикарбонат, 1 пакетче ванилия, 250 г брашно, 1 щипка сол.
• Приготвяне: Яйцата се разбиват заедно със захарта, солта и ванилията. Добавят се киселото мляко, маслото, брашното и содата и се разбиват до гладкост. Тестото се сипва в намазнена тава, отгоре се слагат нарязани сливи и се пече на 180°C за 40 минути. По желание готовият пай се поръсва с пудра захар.

В мултикукър

При тази рецепта уредът свършва почти цялата работа – достатъчно е да се смесят съставките и да се стартира програмата за печене.

• Продукти: 0,5 кг сливи, 1 чаша брашно, 1 чаша захар, 4 яйца, 1 ч.л. бакпулвер, 1 щипка сол, 1 пакетче ванилия, 20 г масло.
• Приготвяне: Яйцата се разбиват с миксер до пяна. Постепенно се добавят захарта, пресятото брашно, бакпулверът, солта и ванилията. Разполовените сливи без костилки се слагат в тестото и се разбъркват. Купата на мултикукъра се намазва с масло, добавят се тестото и сливите, покрива се и уредът се включва да пече 1 час.

Немски сладкиш с мая

Класически немски десерт – пай с маено тесто и обилен пълнеж от сини сливи с канела.

• Продукти: 4 чаши брашно, 28 г суха мая, 4 с.л. захар, 1 чаша прясно мляко, 80 г масло, 1 яйце, 1 щипка сол; за плънката: 1,5 кг сливи, 4 с.л. захар, 1 ч.л. смляна канела.
• Приготвяне: Маята се смесва с 1 с.л. захар, млякото и малко брашно и се оставя на топло за 20 минути. Добавят се останалите съставки и се омесва гладко тесто, което почива покрито с кърпа 30 минути. Сливите се нарязват на половинки или четвъртинки. Тестото се разточва и поставя в намазнена тава с оформени ръбове. Сливите се наредват плътно отгоре, притискат се леко и се оставят за 15 минути. Пече се в предварително загрята на 220°C фурна за 20–25 минути. Докато е топъл, пайът се поръсва с канелена захар.

„Пластов пай“ с бутер тесто и крема сирене

Бутер тесто с пълнеж от крема сирене и сини сливи – бърз и ефектен десерт.

• Продукти: 1 лист бутер тесто, 220 г крема сирене, 50 г захар, 1 пакетче ванилия, 5–10 сливи.
• Приготвяне: Тестото се разточва и се прави разрез по периметъра на около 1 см от ръба. Средната част се надупчва с вилица. Крема сиренето се разбива със захарта и ванилията и се разпределя равномерно върху тестото. Сливите се нарязват на половинки и четвъртинки и се наредват върху крема. Пече се на 220°C за 20–25 минути, след което се поръсва с пудра захар.

Със сметана и ядки

Тайната на отличния вкус на този пай е в кремообразния пълнеж от течна сметана и ядки.

• Продукти: 220 г брашно, 100 г масло, 3 с.л. заквасена сметана, 1 ч.л. бакпулвер, 1 щипка сол, 2 с.л. пудра захар; за плънката: 250 мл течна сметана, 100 г ядки, 4 яйца, 4 с.л. захар, 1 с.л. брашно, 5–8 сливи.
• Приготвяне: Пресятото брашно с бакпулвера и солта се смесват с маслото и заквасената сметана, омесва се тесто. Разпределя се в тавата с оформен ръб. Нарязаните сливи се поставят отгоре. За плънката се смесват сметаната, 1 яйце, 3 жълтъка, захарта, брашното и нарязаните ядки. Сместа се разпределя върху сливите. Пече се на 180°C за 50 минути.

Обърнат сладкиш

Готовият пай се обръща внимателно върху чиния, така че сочният пълнеж се оказва отгоре.

• Продукти: 3 с.л. масло, 4 с.л. кайсиево или друго сладко, 120 г захар, 6–8 сливи; за тестото: 200 г брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 1 щипка сол, 1 пакетче ванилия, 200 мл прясно мляко, 120 г масло, 120 г захар, 2 яйца.
• Приготвяне: Маслото (3 с.л.) се разтопява в тенджера, добавят се 120 г захар и сладкото и се готвят 3 минути при непрекъснато бъркане. Сместа се изсипва в намазнена тава с хартия за печене, а отгоре се наредват разполовени сливи. За тестото маслото и захарта се разбиват, добавят се яйцата и ванилията, след което постепенно се редуват брашното и млякото. Тестото се изсипва върху сливите и се пече на 180°C за 35–40 минути.

Отворен пай по френски

Отворените пайове с маслено тесто и плодов пълнеж са класика на френската домашна кулинария.

• Продукти: 160 г брашно, 1 ч.л. захар, 0,5 ч.л. сол, 150 г масло, 3,5 с.л. заквасена сметана, 1 яйце и захар за поръсване; за плънката: 6–8 сливи, 70 г захар, 0,5 ч.л. смляна канела, 1 ч.л. лимонов сок, 1 ч.л. лимонова кора, 1 ч.л. нишесте.
• Приготвяне: Брашното, захарта и солта се смесват, добавя се нарязаното на кубчета масло и сместа се разтрива на трохи. Прибавя се заквасената сметана и се омесва тесто, което се увива във фолио и се охлажда 1 час. Сливите се нарязват на клинове и се смесват със захарта, канелата, лимоновия сок, кората и нишестето. Тестото се разточва в тава, пълнежът се поставя в центъра, а ръбовете се сгъват навътре, оставяйки центъра отворен. Краищата се намазват с разбито яйце, поръсват се със захар и пайът се пече на 190°C за 40–50 минути.

С ябълки – като шарлота

Комбинацията от сини сливи и ябълки дава ефирен пай с нежен, сочен пълнеж, наподобяващ шарлота.

• Продукти: 0,5 кг сливи, 2 ябълки, 10 г масло, 220 г захар, 4 яйца, 180 г брашно, 3,5 с.л. заквасена сметана.
• Приготвяне: Тавата се намазва с масло и се поръсва със захар. Яйцата се разбиват със захарта до побеляване, добавят се пресятото брашно и заквасената сметана. Обелените ябълки и почистените сливи се нарязват и се добавят към тестото. Разбърква се добре и се изсипва в тавата. Пече се 40 минути на 180°C.

Специално издание на традиционното фермерско-занаятчийско изложение в Ямбол се провежда тази събота и неделя – на 12 и 13 септември. Организатори са местната община съвместно с фондация „Ямбол – вкус и традиции“ и Ямболската търговско-промишлена палата. Шатрите на производители и занаятчии ще бъдат отворени от 9 до 20 часа край арката в Градския парк, в близост до моста над река Тунджа.

Какво ще намерят посетителите

Жителите и гостите на Ямбол ще се срещнат с вече познати, а и с нови производители и занаятчии от региона. На щандовете ще бъдат предложени:

• пчелен мед и пчелни продукти, билки, шафран и изделия с шафран
• натурална козметика и продукти от лавандула
• освежаващи напитки и местни вина
• сезонни плодове и зеленчуци, студено пресовани сокове
• месни и млечни продукти, биологични брашна и масла
• сладки изделия и различни видове хляб

Наред с хранителните продукти ще бъдат представени и традиционни и съвременни занаяти – български бродерии и изделия с народни мотиви, керамика, украса за дома и офиса, ръчно изработени сапуни и ароматни свещи, плетени играчки, вълнени сувенири, бижута, дървени изделия, народни носии и орнаменти с шевици.

Специален гост и демонстрации

Специален гост на изложението ще бъде майстор ковач, който ще представи изделия от ковано желязо и ще демонстрира пред публиката тънкостите на традиционния занаят. Предвидени са също демонстрации на изливане на картини с горещ восък, рисуване върху стъкло и ръчно изработване на бижута.

17-о издание на събитие с традиция

Изложението в Ямбол се провежда за 17-и път и по традиция събира производители и занаятчии от Югоизточна България. Събитието дава възможност на посетителите да се докоснат до българските традиции и местното производство.

Оперативните данни на Министерството на земеделието и храните сочат ръст на добивите от пшеница, слънчоглед и рапица в област Добрич спрямо миналата година. Резултатите са положителни и при царевицата, чиято жътва тепърва набира скорост, съобщи МЗХ в отговор на запитване от Българската телеграфна агенция.

Пшеница: жътвата приключи с 691,5 кг/дка

Прибирането на пшеницата в областта е завършило. Към 27 август е реколтирана площ от 1 292 903 декара от общо засетите 1 292 950 декара. Пропадналите площи са едва 47 декара. Средният добив за областта достига 691,5 килограма от декар при около 650 килограма от декар, регистрирани през миналата година.

По общини водеща позиция заема Балчик с най-висок среден добив – 740,1 кг/дка, следван от Генерал Тошево с 726,6 кг/дка. Резултатите по останалите общини са следните:

• Крушари – 699,8 кг/дка
• Добрич – 690,4 кг/дка
• Тервел – 682,2 кг/дка
• Каварна – 681,3 кг/дка
• Добричка – 663,9 кг/дка
• Шабла – 623,5 кг/дка

Слънчоглед: над 287 кг/дка при почти двойно по-висок добив спрямо 2025 г.

Жътвата на маслодайния слънчоглед продължава. Към датата на данните са прибрани 425 430 декара от общо засетите 939 000 декара. Пропадналите площи са 10 декара. Средният добив е 287,8 кг/дка – чувствително по-висок в сравнение с над 170 кг/дка през миналата година.

Най-добри резултати при слънчогледа е постигнала община Генерал Тошево – 358,6 кг/дка. Следват:

• Добрич – 330 кг/дка
• Добричка – 325 кг/дка
• Крушари – 302 кг/дка
• Тервел – 290 кг/дка
• Шабла – 279,3 кг/дка
• Балчик – 275,1 кг/дка
• Каварна – 273 кг/дка

Рапица: кампанията приключи с 382,5 кг/дка

Прибирането на рапицата също е завършило. Към 13 август е реколтирана площ от 192 200 декара от общо 193 780 засети декара. Допълнително 520 декара са реколтирани за фураж, а 1 060 декара са пропаднали. Средният добив за областта е 382,5 кг/дка при над 310 кг/дка през миналата година.

Царевица: жътвата тръгна с добри показатели

Жътвата на царевицата за зърно в област Добрич е в начален етап. Към момента на данните са пожънати първите 460 декара при средни добиви от 260,9 кг/дка. За сравнение, миналата година средните добиви са били около 220 кг/дка. Общо засетите площи с царевица за зърно в областта са 464 520 декара, от които 29 декара са пропаднали.

С настъпването на есента и задържането на по-ниски нощни температури започва сезонът на прибиране на цветя за зимата — процес, който изисква внимание, последователност и добро познаване на индивидуалните нужди на всяко растение. Неправилното или закъсняло местене може да доведе до безвъзвратна загуба на ценни видове.

Кога е моментът да действате

Сигналът за прибиране на екзотичните и тропичните растения е задържането на нощните температури около 10°С. Не бива да се разчита на удълженото сиромашко лято — само една студена нощ или ясна сутрин е достатъчна, за да се изгубят ценни видове.

Първи трябва да влязат в топло помещение най-чувствителните и топлолюбиви растения:

• орхидеи
• адениум
• плумерия
• ангелски тромпет
• стайни хибискуси

Последни могат да бъдат преместени мушкатата — когато листата им започнат да червенеят от студ — както и цитрусите и зокумите.

Какви помещения са подходящи

Помещенията за зимуване на цветя трябва да са чисти, топли и светли. За растенията, които не изпадат в покой, е важно помещението да се проветрява ежедневно в по-топлите часове от деня.

Растенията, които изпадат в покой през зимата — далии, гладиоли, канна, глориоза — имат нужда от точно обратните условия: тъмнина, сравнително ниски температури и подходяща влажност. За да не се събудят преждевременно, тези условия трябва да се поддържат стриктно.

Помещенията за съхранение на грудките и луковиците е необходимо да се почистят и дезинфекцират предварително, заедно с всички съдове за съхранение. За целта могат да се използват различни почистващи и химични препарати, включително обикновена белина.

Температура и влажност — ключови параметри

Температурата в помещението за лагеруване трябва да е постоянна и положителна — около 5–10°С, — като в първите дни след прибирането се понижава бавно. Влажността също играе съществена роля: прекалено влажните и непроветриви помещения водят до загниване на луковиците и грудките, докато прекалено сухите създават условия за тяхното изсъхване и мумифициране. Идеалната влажност на въздуха за съхранение на цветен посадъчен материал е между 60 и 70%.

Луковиците и грудките на летните цветя не бива да се оставят до слана. Необходимо е достатъчно време за почистване и просушаване преди поставянето им в помещение за лагеруване.

Съхранение по видове — различна технология за всеки

Дори когато помещението е едно и също, технологията на съхранение трябва да е съобразена с конкретния вид растение.

• Далии: при вадене стъблата се прерязват високо. Грудките се просушават добре преди прибиране. Подходящи са чували, щайги с торф или трици. Необходимо е да се поддържат влага и температура в помещението, тъй като прекалено топло ще събуди спящите пъпки преждевременно и ще изтощи грудките. Същото важи и за ипомеите, образуващи грудки.
• Канна: изисква малко по-специална подготовка. Нужни са плитки съдове или щайги, чието дъно и стени се покриват с надупчен полиетилен. Сухите грудки се наредат в меко легло от сух торф.
• Грудкова бегония: за да натрупа резервни вещества, около две седмици преди прибирането не трябва да се позволява цъфтеж. Почвата се засушава поетапно. Към края на септември грудките се изваждат, почистват и се подготвят за съхранение в торфен субстрат, дървени стърготини или друг подходящ материал. Важно е периодично да се проверяват за признаци на загниване или други проблеми.

През второто тримесечие на 2026 г. средната цена на селскостопанската продукция в България е спаднала с около 2,5% на годишна база, докато оперативните разходи – за торове, горива, растителна защита, фуражи и други – са нараснали с близо 8%, сочат данни на Евростат. Ножицата между приходи и разходи за българските земеделски производители се разтваря на фона на общоевропейска тенденция на понижение на изкупните цени.

Трето поредно тримесечие на спад в ЕС

За целия Европейски съюз средната цена на селскостопанската продукция е паднала с 5,8% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. Евростат отбелязва, че това е трето поредно тримесечие на спад. Намаление е регистрирано в 20 от страните членки.

Най-резките спадове са отчетени в:

• Дания – минус 17,2%
• Ирландия – минус 16,2%
• Латвия и Естония – по минус 14,5%
• Люксембург и Литва – по минус 14,2%

Единствените страни с ценови ръст на продукцията са Хърватия и Малта (по +3,9%) и Кипър (+3,5%).

Оперативните разходи растат навсякъде в ЕС

За разлика от цените на продукцията, средната цена на вложените ресурси, несвързани с инвестиции, се е увеличила във всички страни от ЕС без изключение. В общоевропейски мащаб тази категория е нараснала с 4,7%, след период на относителна ценова стабилност в течение на цялата 2025 г. и първото тримесечие на 2026 г.

Страните с най-бързо нарастване на оперативните разходи са:

• Литва – +16,4%
• Румъния – +11,7%
• Латвия – +9,7%

Най-слабо са нараснали разходите в Унгария и Португалия (по +1,2%) и Малта (+1,5%).

Мляко и зърно – с най-силен ценови спад

Сред отделните селскостопански продукти Евростат откроява особено рязко понижение на средната цена на млякото в ЕС – минус 16,6% между второто тримесечие на 2025 г. и второто тримесечие на 2026 г. При зърнените култури спадът е 5,6%.

По отношение на оперативните суровини и услуги, цената на енергията и смазочните материали в ЕС се е повишила с 22,0%, а тази на торовете и подобрителите на почвата – с 13,4%.

Интелигентните технологии за прецизно животновъдство (Precision Livestock Farming – PLF) вече не са достъпни единствено за големите индустриални комплекси. Технологичният напредък, миниатюризацията на електрониката, развитието на облачните услуги и моделът „технология като услуга“ (SaaS/TaaS) правят тези решения рентабилни и приложими и в малките и средни животновъдни стопанства.

Философия и архитектура на системите

Основната идея на прецизното животновъдство се гради на непрекъснат мониторинг в реално време на четири аспекта: здраве, поведение, продуктивност и заобикаляща среда. Чрез подходящи хардуерни и софтуерни компоненти стопанинът може да премине от реактивно управление – лечение на вече проявена болест – към проактивно: ранно засичане на субклинични състояния и предотвратяване на загуби.

Архитектурата на всяка съвременна PLF система се изгражда на четири нива:

• Физическо ниво – носими устройства (смарт нашийници, ушни марки, търбушни болуси, педометри) и стационарни сензори за сградната среда (температура, влажност, амоняк, CO₂, камери, микрофони).
• Комуникационно ниво – безжични мрежи с ниска консумация и голям обхват: LoRaWAN, NB-IoT, Wi-Fi Mesh и Bluetooth Mesh, позволяващи предаване на данни на километрични разстояния без скъпо окабеляване.
• Аналитично ниво – облачни платформи, в които алгоритми за машинно обучение анализират базовите показатели на всяко животно и засичат отклонения от нормата.
• Потребителски интерфейс – мобилни и уеб приложения, чрез които фермерът получава систематизирана информация и конкретни предупреждения на смартфона или таблета си.

За малките и средните стопанства е от решаващо значение тази архитектура да е модулна и скалируема, за да позволява поетапна инвестиция според наличния бюджет.

Приложения при говедовъдството

Млечното и месодайното говедовъдство са сред секторите с най-напреднало внедряване на интелигентни технологии. При малките и средните стопанства ключовите лостове за повишаване на доходността са оптимизацията на размножителния цикъл и ранното диагностициране на заболявания.

• Смарт нашийници и ушни марки: Многоосни акселерометри следят времето, прекарано в преживяне, хранене, почивка и активност. Намаляването на времето за преживяне е ранен индикатор за метаболитно нарушение или възпалителен процес – нерядко 24 до 48 часа преди появата на видими клинични симптоми. Засичането на пикове в двигателната активност позволява прецизно определяне на момента на разгонване, което увеличава успеваемостта при изкуствено осеменяване.
• Търбушни болуси: Устройства, вкарвани перорално в търбуха на едрия рогат добитък, където остават за целия живот на животното. Измерват вътрешната телесна температура и pH на търбуха – данни, позволяващи ранно засичане на топлинен стрес, инфекциозни заболявания и субклинична търбушна ацидоза.
• Виртуално ограждане (Virtual Fencing): Животните носят GPS нашийници, а фермерът очертава границите на пасището чрез мобилно приложение. При приближаване на границата нашийникът издава звуков сигнал, последван при необходимост от лек електрически импулс. Технологията позволява автоматизирано ротационно пашуване без разходи за физически огради.
• Автоматизирани системи за претегляне (Walk-over-Weighing): Везни, монтирани около поилките или преходите между пасищата, регистрират теглото на животните при всяко преминаване, позволявайки безстресово проследяване на дневния прираст и оптимизация на хранителните дажби.

Приложения при дребния преживен добитък

Овцевъдството и козевъдството традиционно се характеризират с висока трудоемкост и труден индивидуален контрол заради големия брой животни в стадото. Технологиите тук са насочени към интелигентно идентифициране и селективен мениджмънт.

• RFID системи и електронни ушни марки: Радиочестотната идентификация (HDX/FDX технология) осигурява бързо и безгрешно разпознаване на всяко животно при преминаване през сортиращи врати, доилни зали или ветеринарни пунктове. Свързването с електронни везни и управленски софтуер автоматизира регистрирането на теглото, ваксинациите, агненията и млекодобива.
• Умни доилни пунктове: Електронни млекомери измерват не само количеството мляко от всяко животно, но и неговата електропроводимост – ранен индикатор за субклиничен мастит, позволяващ своевременно отделяне на животното.
• GPS проследяване на пасищни стада: Олекотени соларни предаватели, поставяни на водещите животни, осигуряват постоянен контрол в планински и полупланински райони. Системите изпращат аларми при необичайно бързо движение (сигнал за атака от хищник) или при липса на движение за продължителен период (сигнал за заклещено или болно животно).

Приложения при свиневъдството и птицевъдството

При малките и средните ферми в тези сектори основните предизвикателства са свързани с микроклимата в помещенията, биосигурността и превенцията на респираторни заболявания, които могат бързо да обхванат цялото поголовие.

• Акустичен мониторинг: Интелигентни микрофонни масиви в халетата за свине различават нормалните шумове от специфичната кашлица, причинена от респираторни патогени. Системата локализира огнището дни преди фермерът да забележи симптоми при визуален оглед, осигурявайки възможност за точково третиране на засегнати боксове вместо масово приложение на антибиотици.
• Компютърно зрение (Computer Vision): Стационарни 3D камери над боксовете за угояване при свинете или над закритите площи при птиците определят теглото и телесната маса на животните с висока точност, без стресиращо механично претегляне. В птицевъдството камерите анализират пространственото разпределение на птиците: струпването на едно място сигнализира за студени течения или повреда в отоплението, а отдалечаването от дадена зона – за прекомерна влага или амоняк.
• Автоматизиран контрол на микроклимата: Сензорни мрежи за температура, влажност, CO₂ и амоняк са свързани директно към контролерите на вентилационните и отоплителните системи. При малките ферми тези системи изпращат незабавни известия на мобилния телефон при прекъсване на захранването или излизане на параметрите извън допустимите граници.

Икономическа ефективност и предизвикателства

Внедряването на решения от областта на прецизното животновъдство следва да се разглежда като финансово обоснована инвестиция, а не като лукс. При повечето технологии периодът на възвращаемост е между 1 и 3 години. Сред конкретно посочените финансови ефекти са:

• Намаляване на разходите за ветеринарни медикаменти и антибиотици с 15 до 30% вследствие на ранното диагностициране.
• Повишаване на успеваемостта при осеменяване с 10 до 20%, което съкращава заплодния период и увеличава добива на мляко и телета на годишна база.
• Намаляване на смъртността при новородените животни чрез системи за известяване за раждане.
• Оптимизация на разхода на фураж чрез предотвратяване на прехранване и подобряване на Feed Conversion Ratio (FCR).
• Спестяване на човекочасове за рутинно наблюдение.

Основните пречки пред малките стопанства включват първоначалния капитал за закупуване на специализиран хардуер, несъвместимостта на данните от различни сензори, необходимостта от обучение на персонала и липсата на стабилно интернет покритие в отдалечени райони. За последния проблем се развиват т. нар. Edge Computing решения, при които данните се обработват локално – на самия сензор или на локален сървър във фермата.

Бъдещи тенденции: изкуствен интелект и проследимост

Интеграцията на генеративен изкуствен интелект ще позволи на фермерите да задават въпроси на естествен език и да получават мигновени препоръки. Друга ключова тенденция е внедряването на блокчейн технологии и дигитални паспорти на животните. Чрез тях малките и средни ферми могат да доказват пред крайния потребител или преработвателното предприятие точното потекло на животното, условията на отглеждане, отсъствието на прекомерна употреба на антибиотици и въглеродния отпечатък на продукта. Това открива възможност за позициониране в премиум сегмента и постигане на по-висока изкупна цена.

При производството на домашно вино захарта е един от най-дискутираните въпроси сред любителите винари. Количеството, което трябва да се добави, не е фиксирано — то зависи от захарността на гроздето, сорта, степента на зрялост, предназначението на виното и желаното алкохолно съдържание. Добавянето „на око“ е лош подход, ако целта е балансирано и качествено вино.

Защо захарността на гроздето е отправната точка

По време на алкохолната ферментация дрождите преработват захарите в гроздовата мъст до етилов алкохол и въглероден диоксид. Колкото по-висока е началната захарност на мъстта, толкова по-високо може да бъде алкохолното съдържание след приключване на ферментацията.

При грозде с добра физиологична и технологична зрялост допълнително захарно коригиране често не е необходимо. В години с неблагоприятни климатични условия, прекомерно натоварване на лозите или по-ранно прибиране обаче захарността може да е по-ниска. Тогава внимателно изчислената корекция може да подпомогне получаването на вино с достатъчно алкохол и по-добра микробиологична стабилност.

Как се измерва захарността и как се изчислява необходимото количество

Преди да се добавя каквото и да е количество захар, захарността на мъстта трябва да се измери. За домашни условия се използват захаромер или рефрактометър. Измерването трябва да се извърши върху добре разбъркана и представителна проба, тъй като захарността може да се различава в отделните части на съда.

Като ориентировъчно правило се приема, че добавянето на около 1,7 кг захар към 100 литра мъст повишава захарността с приблизително 1%. Например при 100 литра мъст със захарност 18%, при желание да се достигне около 21%, е необходимо увеличение с около 3 процентни пункта, което по ориентировъчното правило означава около 5–5,5 кг захар. При по-значителни корекции е препоръчително да се използва математическо изчисление, тъй като добавената захар увеличава и общия обем на мъстта.

Ако мъстта има захарност около 18%, потенциалното алкохолно съдържание е приблизително 10–11%. При желание за вино с около 12–13% алкохол може да се наложи корекция, изчислена спрямо конкретното количество мъст.

Как правилно се добавя захарта

Захарта е най-подходящо да се добавя в началото на ферментацията, след като е установена началната захарност. Тя не трябва да се изсипва директно на дъното на съда. Правилният подход е необходимото количество да се разтвори в отделена част от мъстта или в малко количество течност и след това да се смеси добре с целия обем.

Рискове от прекомерното добавяне на захар

Широко разпространеното схващане, че доброто домашно вино трябва да бъде възможно най-силно, не е вярно. Качественото вино е балансирано, а алкохолът е само един от неговите компоненти. При прекалено много добавена захар може да се получи вино с тежък и небалансиран вкус.

Освен това прекомерно високата начална захарност натоварва дрождите от осмотична концентрация — ферментацията може да се забави или дори да спре, а в готовото вино да остане значително количество неизферментирала захар.

Важно е да се прави разлика между корекция на захарността на мъстта и подслаждане на готовото вино. При ферментацията захарта се преработва от дрождите за образуване на алкохол — това е различно от добавянето на захар към вече готово вино с цел то да стане по-сладко. Производството на сухо, полусухо, полусладко или сладко вино изисква различен подход и контрол върху остатъчната захар и микробиологичната стабилност на готовия продукт.

Препоръки за любители винари

Универсалните рецепти от рода на „на 100 литра се слагат еди-колко си килограма захар“ не са подходящ ориентир, тъй като всяка реколта е различна. Захарността зависи от сорта, климатичните условия, натоварването на лозите, водния режим, времето на беритба и степента на узряване.

• Първата стъпка е измерване на захарността на мъстта.
• След това се определя желаният алкохолен потенциал и се изчислява необходимата корекция.
• При добре узряло грозде е по-добре да се остави естествената захарност да определи потенциалния алкохол, вместо да се цели максимална стойност.
• Препоръчително е да се следят и титруемата киселинност и pH на мъстта, тъй като само захарността не дава пълна информация за потенциала и баланса на бъдещото вино.

Кравеферма „Дива“ в село Слаковци, района на Брезник, произвежда мляко на реална себестойност на млякото между 70 и 75 цента на литър, докато изкупната цена се движи около 45 цента без ДДС. Дори след като се прибавят всички субсидии, крайната стойност достига едва 55–60 цента – недостатъчна, за да покрие разходите, споделя управителят на стопанството Йордан Димитров.

Ферма с история и модерно управление

Стопанството е основано от бащата на Йордан Димитров – първоначално в Перник, а после в село Слаковци. „Баща ми е започнал да отглежда животни през 1983–1984 година. От баща ми е започнало всичко и след това аз продължавам. Вече 11 години се занимавам с фермата и до ден днешен я управлявам“, разказва 36-годишният фермер, дипломиран по специалността „Маркетинг и управление“.

Фермата разполага с 120 дойни крави от породата Черношарено говедо, настанени в свободно боксово отглеждане с доилна зала „Рибена кост“ в групи 2х10. Добивът на мляко варира между 29 и 30 литра на крава на ден, а маслеността е между 4,2 и 4,5%. „Не угояваме животните, за да изкарваме 35–37 литра“, уточнява Димитров. Стопанството обработва около 8 хил. декара земеделска земя и само произвежда близо 90% от фуражите – пшеница и царевица. Слънчогледовият шрот е единствената суровина, която се закупува.

Инвестиции с европейски средства и нови планове

Фермата е модернизирана със средства от Програмата за развитие на селските райони. С европейско финансиране са изграден доилният обор и са закупени ремаркета и машини. В момента стопанството кандидатства по Стратегическия план за изграждане на мандра с капацитет около 2,5 тона за преработка на мляко и млечни продукти, като очаква класирането. Подадено е и ново заявление за помощ за изграждане на навеси и два обора, за автоматизация на охлаждането, отоплението и изхранването на животните.

„Стана много скъпо. Може би, ако не беше станало всичко толкова скъпо, щеше да е малко по-лесно да се инвестира. А сега задължително трябват европейски пари“, казва Димитров. Сред най-тежките разходи той посочва торовете и горивото.

Планинският район създава по-високи разходи

Димитров акцентира, че фермите в планински и високопланински райони не могат да бъдат поставяни под общ знаменател с тези в равнинните части на страната. Блоковете обработваема земя в района са малки и разпокъсани в различни землища, което увеличава разходите. За обработка на терена е необходима техника с мощност от 350 конски сили и нагоре, докато в Централна България са достатъчни 250–270 конски сили.

„Нашият район е високопланински и добивите са по-ниски, разходите са много по-големи, отколкото в Централна България. Така, в крайна сметка, нищо от това, което се дава допълнително, не може да оправдае нашите разходи“, посочва фермерът.

Евтин внос и административни затруднения

Друг сериозен проблем, пред който е изправена фермата, е конкуренцията от евтин внос. „Няма значение колко качествени млечни продукти произвеждаш, щом има евтин внос. Според мен ще продължава да го има“, заявява Димитров. Той отбелязва, че все повече потребители търсят продуктите на фермата заради тяхната автентичност – без сухо мляко и без допълнителни добавки. От две години стопанството обслужва млекомати в село Слаковци, Перник и Радомир.

По отношение на административния процес Димитров призовава за облекчаване на процедурите по европейско подпомагане: „Трябва да се улесни процесът за хората, които подават документи. Просто трябва документите да са по-малко. Държавните служители трябва да идват във фермите, да научават от първо лице какви са проблемите.“

Фермата осигурява работа на около 15 души, идващи от съседни села и градове. Димитров коментира и затрудненията при наемане на работници от чужбина: „Чувам от колеги, че искат да внасят работници от чужбина и чакат за това от 6 месеца до 1 година. Това не е нормално. Процедурата за допускане трябва да стане много по-бърза.“

Прецизни технологии и достъп до сервиз

Стопанството проявява интерес към прецизните технологии, но Димитров изтъква проблема с наличието на качествен сервиз: „Иска ни се да инвестираме в прецизни технологии, но е важна поддръжката, а към момента е трудно да намериш добър сервиз. Не мисля, че фирмите, които поддържат техниката, са напълно подготвени за такова нещо.“ За копитата на животните, отглеждани в затворено помещение, се налага редовна поддръжка 2–3 пъти годишно, като фермата ползва външна услуга.

Доходите от продажбата на мляко са основният финансов стълб на стопанството – с тях се изплащат заплати и се обслужват кредити. „Полагаме големи усилия, мислим как да се справим и да продължим напред“, казва Йордан Димитров.

Заместник-министърът на земеделието и храните Иван Палигоров обяви, че до края на 2026 г. ще бъде открит прием по нова кризисна интервенция по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., с бюджет от над 33 млн. евро. Обявата беше направена при откриването на 46-ата международна конференция „Smart Poultry & Pig World“ в София, на която присъстваха представители на птицевъдния и свиневъдния сектор.

Кризисна интервенция за засегнати стопани

Палигоров уточни, че по новата кризисна интервенция ще се подпомагат активни земеделски стопани, чието производство е сериозно засегнато от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и заболявания. Мярката е насочена и към сектор „Животновъдство„, като допълнителна подкрепа при възникнали кризисни ситуации.

Действащи схеми за хуманно отношение към животните

Зам.-министърът припомни, че министерството подкрепя сектора чрез схеми за държавна помощ за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение. За птицевъдния сектор тези схеми действат от 2012 г.. Ключови данни за двете схеми:

• Схема „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“: за 2025 г. са изплатени над 39 млн. лв. на 228 бенефициери; осигуреният бюджет за 2026 г. е 21 474 000 евро.
• Схема „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“: за 2025 г. са изплатени над 41 млн. лв.; утвърденият бюджет за 2026 г. е в същия размер — 21 474 000 евро.

Инвестиционни възможности по Стратегическия план

Финансиране за индустриалното животновъдство е предвидено и в рамките на двете интервенции с най-голям бюджет по Стратегическия план — „Инвестиции в земеделски стопанства“ и „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти“, включително чрез подинтервенциите им, насочени към опазване на околната среда.

За конференцията

При откриването Палигоров подчерта, че Съюзът на птицевъдите в България, Асоциация на индустриалното свиневъдство в България и Асоциацията на свиневъдите в България са се утвърдили като „уважавани и конструктивни партньори“ на министерството. В рамките на събитието бяха връчени и годишните награди на трите национално представени асоциации в категории за дигитализация („Умна Тех ферма“), иновации, устойчивост, здравеопазване и хранене на животните, както и наградата „Компания на годината“, определена чрез гласуване от посетителите.

Листата на растенията изпълняват значително повече роли от фотосинтезата — те фотосинтезират, дишат, транспирират и пречистват въздуха, като улавят фини прахови частици. Зеленият им цвят действа успокояващо на нервната система и повишава трудоспособността. По-малко известни обаче са нетрадиционните приложения на листата — в народната медицина, кухнята и домакинството — с дълга традиция по цял свят.

Зелевият лист — естественият компрес

Сред най-разпространените примери за нетрадиционна употреба са листата от зеле. Те намират приложение при навяхвания, оток и възпаление, а също в козметиката и разкрасителните процедури. Способността им да извличат течности и да успокояват тъканите се дължи на богатия им химичен състав: вода, захари, минерални соли (калий, калций, фосфор, натрий, хлор, магнезий, сяра, желязо, йод, манган), белтъчини и редица микроелементи. Сред витамините се открояват провитамин А (каротин), В1, В2, С и К — всички силни антиоксиданти.

За външна употреба листът се намачква, за да освободи соковете си, поставя се върху засегнатото място и се превързва — действа като естествен компрес, който намалява болката и отока.

Лозови и смокинови листа — аромат и традиция

Лозовите листа се мариноват за по-дълго съхранение или се бланшират и служат за основа на сармите — едно от най-обичаните зимни ястия на Балканите и в Близкия изток. Листът от лоза не е просто обвивка на ориза — той носи специфичен аромат и текстура, които нямат заместител.

Смокиновите листа се използват за приготвяне на чай с леко ванилов аромат, смятан за полезен при регулиране на кръвната захар и подобряване на обмяната на веществата. Топлият чай временно успокоява раздразнено гърло и симптоми на кашлица. Популярен е в средиземноморската кухня. Освен това смокиновите листа ароматизират мляко, сирене и месо, придавайки им леко сладък, млечен нюанс. За външна употреба се прилагат при дребни кожни раздразнения заради противогъбичните и антибактериалните си свойства.

Листа в консервирането, чаевете и домакинството

Редица растителни листа намират практично приложение в консервирането и ежедневния живот:

• Листата на хряна се добавят при туршии — предотвратяват развалянето и придават лек пикантен аромат.
• Листата от малини и ягоди се заваряват за чай, богат на антиоксиданти.
• Листата от орех имат силни антисептични свойства и се използват за промивки и компреси при кожни проблеми.
• Листата на мента, салвия и розмарин ароматизират въздуха, храната и водата за баня.
• Листата на морковите — изсушени и смлени на прах — могат напълно да заместят кореноплода в ястия.

По-екзотични приложения

Традициите в различни части на света разкриват и по-необичайни начини за употреба на листа:

• Листа от банан се използват като естествена „хартия“ за сервиране и увиване на храна.
• Листа от куркума и лимонова трева служат за увиване на риба и месо при готвене.
• Листата от евкалипт се прилагат за инхалации при настинка.
• Дафиновият лист е класическа подправка, но се използва и за ароматизиране на домашни сапуни и масла. Поставен при брашното, ориза, подправките и в гардероба, предотвратява появата на молци.

Правителството прие на заседанието си на 9 септември 2026 г. реформа в областта на пътната безопасност, която включва създаването на Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“. Новият единен орган за контрол на пътната безопасност ще обслужва редица институции, сред които и горските служители, които ще могат да използват системата за контрол на незаконната сеч и различни видове товари.

Защо се създава новата агенция

Министър-председателят Румен Радев мотивира реформата с необходимостта от надеждна и всеобхватна информация в реално време. Към момента дейностите и информацията са разпокъсани между различни институции, което затруднява ефективния контрол. Затова предстои обединяването им в единен национален орган за управление на информацията за пътната безопасност, който да събира, наблюдава и обработва данните централизирано.

Какви източници на информация ще се използват

В единната информационна система ще се включват всички възможни източници на данни за движението по пътищата:

• тол системата;
• общински камери;
• бодикамери на полицейски служители;
• различни сензори, в т.ч. за второстепенната пътна мрежа.

Кой ще има достъп до системата

От единната информационна система ще могат да се възползват не само органите, отговорни за безопасността на движението, но и Агенция „Митници“, НАП, тол системата, Спешна помощ и телефон 112. Достъп ще получат и горските служители – включително с цел контрол на незаконната сеч и на различни видове товари.

Министър-председателят посочи, че очакваният ефект е повишаване на безопасността по пътищата, както и по-висока събираемост на приходите от Агенция „Митници“, НАП и тол системата.

Инфраструктура и следващи стъпки

Радев отбеляза, че Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са извършили задълбочен анализ на състоянието и проектната готовност на инфраструктурните проекти. На тази основа са определени стратегически проекти за развитие на транспортната система и е създаден регистър, за който се провеждат пазарен, финансов и правен анализ.

Основен проблем остава недостатъчната проектна готовност за ново пътно строителство. За следващата седмица е предвидена среща на ресорните министерства със строителния бранш и граждански организации, ангажирани с контрола върху качеството на пътната инфраструктура. Целта е определяне на стратегически важните транспортни проекти – пътища, железопътни връзки, пристанища и летища, както и начинът на тяхното финансиране.