Новини от земеделието и селското стопанство в България

Есенното обезпаразитяване на животните е ключова мярка при прибирането на стадата от пасищата в обора за зимния период. Преходът от открито пространство към затворено помещение е сериозен стрес за животните, а по-високата влажност, по-малкото чист въздух и близкият контакт между животните създават условия паразитите бързо да се разпространят в цялото стадо.

Защо есенният период е критичен

Паразитите през есента действат скрито – те изтощават животното, без да personal проявяват веднага видими симптоми. Животно с вътрешни или външни паразити изяжда скъпия зимен фураж, но не наддава тегло, дава значително по-малко мляко, а имунитетът му отслабва дотолкова, че първото застудяване може да отключи белодробни заболявания. Според препоръките есенното обезпаразитяване не бива да се разглежда като излишен разход, а като застраховка за зимната дажба.

Вътрешни паразити, за които да следим

Стомашно-чревните червеи представляват особен риск, защото част от погълнатите през лятото ларви спират развитието си с настъпването на есенните студове и остават в стените на стомаха през цялата зима, без да проявяват явни симптоми, но увреждайки тъканите. С настъпването на пролетта тези червеи се „събуждат“ едновременно и причиняват тежка, внезапна диария и бързо изтощение на животното. Признаци за заразяване са бърза загуба на тегло въпреки нормалното хранене, суха и настръхнала козина, както и мек оток под долната челюст, който сигнализира загуба на протеини.

При животни, пасли около реки, канавки, заблатени места или влажни ливади, рискът от заразяване с чернодробен метил (голям и малък) е близък до 100%, тъй като малки сладководни охлювчета пренасят паразита по тревата. През есента младите метили увреждат черния дроб и причиняват скрити кървежи, докато възрастните се настаняват в жлъчните канали. Острата форма, характерна за късната есен, се изразява във внезапна отпадналост, болезнен корем и дори неочаквана смърт на външно здрави животни. Хроничната форма, проявяваща се през зимата, включва жълтеникави лигавици на очите, намаляване на млякото и ниска масленост.

Агнетата, яретата и телетата страдат най-много от пасищни тении и кокцидии. Тениите могат да достигнат няколко метра в червата на агнето и физически да запушат храносмилателния тракт, причинявайки колики. Кокцидиозата се отключва веднага щом младите животни се съберат на гъсто върху влажна постеля. За точна диагностика се препоръчва копрологично изследване на прясна проба от фецес, като изрично трябва да се поиска и изследване за метил, тъй като яйцата му са по-тежки и стандартният преглед понякога ги пропуска.

Външни паразити в условията на обора

Крастните акари се размножават бързо в оборния период, когато животните са събрани близо едно до друго и козината им е гъста. При овцете псороптозата причинява изключително силен сърбеж – животните се хапят до кръв, търкат се в оградите, вълната им пада на парцали, а силите им отслабват. При говеда и свине саркоптозата и хориоптозата водят до удебеляване и напукване на кожата около главата, шията или краката.

Въшките биват смучещи, които пият кръв и причиняват анемия, и хапещи, които ядат люспи от кожата и предизвикват постоянен сърбеж. При овцете „овчият кърлеж“, представляващ всъщност безкрила муха, се размножава бързо през есента, разваля вълната и прави животните изключително нервни.

Кога и как да третираме животните

Най-честата грешка е обезпаразитяването на животните, докато все още пасат навън – ако бъдат третирани и върнати на пасището, те веднага се заразяват отново. Препоръчителното правило е обезпаразитяването да се проведе около 2 до 3 седмици след окончателното затваряне на животните в обора, за да се даде време на погълнатите паразити да достигнат стадий, в който лекарствата действат най-ефективно.

При избора на препарат за вътрешни червеи и външни паразити (под формата на инжекции или pour-on) активните съставки ивермектин, дорамектин и моксидектин са посочени като ефективни, като моксидектинът има най-дълго действие и унищожава и „заспалите“ ларви в стомаха. Важно е да се отбележи, че не всички препарати за червеи убиват чернодробния метил – за него се търсят съставки като триклабендазол, който убива всички стадии на паразита, или клозантел и нитроксинил. За хапещи въшки и кърлежи външното поливане по гърба с pour-on препарати, съдържащи пиретроиди, е посочено като най-бърз и ефективен метод.

Препоръчва се селективен подход при третирането – задължително трябва да се обработват всички млади и подрастващи животни, бременните майки и видимо отслабналите или анемични животни. При млечните животни е необходимо внимание към карентните срокове, тъй като повечето силни инжекционни препарати имат дълга карантина за мляко, понякога над 30–40 дни. За лактиращи животни се препоръчват препарати с нулев карентен срок за мляко, например такива с активна съставка еприномектин.

Подготовка на обора срещу повторно заразяване

Обезпаразитяването на животните е безсмислено, ако те бъдат върнати в непочистен обор. Помещението трябва да бъде напълно подготвено, преди третираните животни да влязат в него. Първата стъпка е изгребването на натрупания тор, който, натрупан на купчина, развива температура над 55–60°C и по естествен път убива яйцата на паразитите. Следва измиване на яслите и подовете, по възможност с гореща водоструйка, и напръскване на стените, дървените конструкции и пукнатините с подходящ инсектицид срещу акари и въшки. Белосването с гасена вар е посочено като допълнителна мярка, която запечатва пукнатините в стените, където се крият акарите, и осигурява добра дезинфекция. Накрая се препоръчва осигуряване на обилна суха слама и поддържане на вентилация без течение, за да не се натрупват влага и амонячна миризма, тъй като паразитите и кокцидиите се развиват добре във влажна среда.

Основни правила при третирането

Дозирането на препаратите трябва да става след точно претегляне или измерване на животните – дозиране „на око“ е посочено като най-голямата грешка, тъй като по-ниска доза не убива паразитите, а ги прави резистентни към лекарството. Препоръчва се и ротация на препаратите всяка година, като не се използва една и съща активна съставка последователно, за да не се развие имунитет у паразитите. При оралното даване на течни препарати (дренчиране) накрайникът трябва да се вкарва зад корена на езика, за да се гарантира, че животното ще погълне дозата изцяло.

Чек-лист за есенната профилактика

• През октомври: вземане на фекални проби за ветеринарно изследване преди зазимяването
• През октомври/ноември: основно почистване, дезинфекция и белосване на обора
• През ноември, 2-3 седмици след прибирането: провеждане на обезпаразитяване с подходящ препарат и прилагане на външен pour-on препарат срещу въшки и кърлежи
• За млечните животни: проверка на карентния срок за мляко на избраното лекарство
• Две седмици след третирането: проверка дали животните са се успокоили, дали са спрели да се търкат и дали наддават нормално тегло

Според изложените препоръки резултатът от правилните грижи е обор, чист от паразити, и здрави животни, които осигуряват спокойна зима, запазен фураж, висок млеконадой и силни новородени през пролетта.

Европейската прокуратура започна разследване за разпределението на 52 милиона евро субсидии по гръцката програма за морско дело, рибарство и аквакултури. Според депутати от опозицията, цитирани от Българското национално радио, част от средствата са получили лица, които нямат никаква връзка с тази програма.

Кой е получавал субсидиите

Действащ депутат от управляващата партия е получил субсидия от 200 хиляди евро, защото е притежавал туристическа яхта. Субсидии, предназначени за рибари, са получили и собственици на хотели на остров Крит. Депутати, запознати със случая, посочват, че в списъка с одобрените бенефициенти фигурират автосервиз, супермаркет, лунапарк, както и месарски магазини. Всички тези фирми нямат никаква връзка с рибарство или аквакултура, подчертават те.

Мащабът на нередностите

Проверка в рамките на разследването е установила, че само в област Пиерия са раздадени над 2 милиона евро, като никой от получателите не се занимава с рибарство.

Искане за оставка

Одобрението за получаване на европейските субсидии е минавало през министерството на развитието на селските райони и храните. Заради това опозицията иска незабавна оставка на министъра.

С настъпването на есента много градинари посрещат с известно притеснение избледняването на летните цветове, което оставя градината да изглежда скучна и сива. Първата асоциация за есенна декорация обикновено са тиквите, но съществуват алтернативни решения за градина, която изглежда изискано и без традиционния „селски“ декор. По-долу са представени десет идеи за преобразяване на двора през есента.

Растения и цветя за есенен акцент

Ако лятото е сезонът на цветята, то есента е сезонът на декоративните треви. Мискантусът, тръстиката, власатката и пенисетумът достигат пика на силата си в края на сезона. Техните люлеещи се метлици създават движение и текстура в градината и изглеждат ефектно при слаба слънчева светлина, когато тя се филтрира през тях. Препоръчително е да се засадят по пътеките или близо до местата за сядане – дори след първата слана те запазват формата си и шумолят на вятъра.

Сред есенните цветя централно място заема хризантемата, по-конкретно сортовете мултифлора – сферични по форма, с пищни цветове в наситени бордо, лилави, медни и кремави нюанси. Те могат да се подредят в стари цинкови кофи, дървени сандъчета или глинени саксии с различна височина. Добро допълнение е пиренът, който цъфти до първите слани и добавя различен щрих в градината.

Декоративното зеле е друг вариант за есенен акцент – през есента то прилича на гигантска роза с накъдрени краища, устойчиво е на измръзване, а цветовете му, от нежно розово до наситено лилаво, стават по-ярки след първите студени нощи. Добра комбинация е засаждането му редом с швейцарски манголд, чиито яркочервени и жълти стъбла контрастират със зеленината, или редом с декоративни треви и пирен.

Светлина, вода и декор от естествени материали

Тъй като мракът пада рано през есента, топлите жълти гирлянди, закачени на дървета и храсти, могат да превърнат дори голите клони в приказна гледка. Градинските фенери със свещи или LED лампи по пътеките добавят уют с мигащата си светлина.

Комфортът в градината може да започне и от прага – есенен венец или аранжировка за вратата, направени на основа от лоза или върба, допълнени с клонки от офика, сухи цветя, мъх, шишарки, резенчета цитрусови плодове и малки ябълки. Възможни са както венец в скандинавски стил с минимум цвят и максимална текстура, така и в стил „шеби шик“ с дантела и стари панделки.

Езерцето или малкият фонтан в градината, почистени от падналите листа, отразяват златната растителност и мрачното есенно небе. До водата може да се постави красиво рамкирано огледало или огледален поднос, облегнат на ствола на дърво, което визуално разширява пространството и добавя светлина.

Самата природа предоставя декоративни материали – сухи клони, плавей или стари дънери могат да се използват за импровизирана скулптура, мандала на земята или украса на бордюр на цветна леха. Естествените материали създават усещане за единство с природата и изглеждат стилно във всеки пейзаж.

Текстил, птици и аромат

Зона за релакс с текстил превръща градината в място, където искате да бъдете, а не само да ѝ се възхищавате отдалеч. Външен диван или столове на терасата или в беседката, допълнени с плетени одеяла, възглавници с есенни щампи и кожено одеяло, създават уютна атмосфера. При липса на балдахин е препоръчително да се използват водоустойчиви материи, за да не развали настроението внезапният дъжд.

През есента птиците активно търсят храна, а градината може да се превърне едновременно в убежище за тях и в жива декорация. Красивите хранилки за птици могат да бъдат винтидж чаши, окачени на дръжка, или дървени къщички, оформени като ретро коли. Наблюдението на птиците добавя живот и звук към иначе тихите есенни дни.

Уютът в градината не е само визуален, но и ароматен. Къснозреещите клематиси имат деликатен аромат, а иглолистните дървета като туята и хвойната излъчват свеж аромат след дъжд. Сашета с лавандула, канелени пръчици или сушени портокали в купа в зоната за сядане допълват есенната атмосфера, а събраните от земята паднали ябълки, поставени за известно време на терасата, са едновременно красиви и ароматни.

Есенна градина без тикви е градина на възможностите – такава, в която текстурата, светлината и естествените материали заменят клишетата, а дворът се превръща в място, запазващо топлина и красота дори през ноември.

Консумацията на птиче месо в Германия може да нарасне с 50% до 2040 г., което ще засили зависимостта на страната от внос. Това показва прогноза на консултантската компания Roland Berger, изготвена по поръчка на Германската национална организация по птицевъдство (ZDG – Zentralverband der Deutschen Geflügelwirtschaft).

Търсенето расте по-бързо от производството

Според прогнозата през следващите 15 години търсенето на продукти от птиче месо в Германия ще нараства средно с 3,4% годишно. Темпът на увеличение на потреблението ще бъде повече от два пъти по-висок от темпа на увеличение на местното производство. Изследователите на Roland Berger изчисляват, че без допълнителни инвестиции и мерки за подкрепа самообезпечеността на Германия с птиче месо може да намалее от сегашните 91% до 77% през 2040 г. Това на практика означава увеличаване на вноса, за да бъде покрито нарастващото вътрешно търсене. ZDG подчертава, че развитието на вътрешното производство трябва да бъде приоритет за поддържане на конкурентоспособността на германската птицевъдна индустрия.

Защо расте потреблението на пилешко месо

Нарастващата популярност на птичето месо се дължи предимно на неговата достъпност, високото съдържание на протеини, хранителната му стойност и лекотата на приготвяне. През последните 15 години консумацията на птиче месо в Германия се е увеличила с 28%, достигайки приблизително 22 килограма на човек годишно. В същото време общата консумация на месо през този период е намаляла с 12%, до 75 килограма на човек, което показва постепенна промяна в предпочитанията на потребителите към продукти от птиче месо.

Търсенето на пилешко месо е особено високо сред по-младите потребители. Според проучване, поръчано от ZDG, приблизително половината от германците на възраст между 16 и 29 години предпочитат птиче месо, а 80% от тях го консумират поне веднъж седмично. Освен това 55% от поколението Z и милениалите (родените между 1981 и 1996 г.) съзнателно осигуряват адекватен прием на протеини, което допълнително подкрепя търсенето на пилешко месо и други продукти от птиче месо.

Инвестиции и искания на индустрията

За да отговори на бъдещото търсене, германската птицевъдна индустрия е готова да инвестира поне 1 милиард евро в изграждането на модерни птицевъдни сгради, разширяването на кланиците и развитието на преработвателни предприятия. Същевременно представители на индустрията призовават за ускорени процедури за одобрение на инвестиционни проекти, намаляване на административните бариери чрез дигитализация и осигуряване на равни условия за производителите от ЕС.

През зимните месеци стайните цветя се нуждаят от специфични грижи, за да устоят на сухия отопляван въздух и намалената светлина, които са най-честите причини за отслабване на растенията и за намножаване на неприятели по тях. Поредица от прости превантивни мерки – от почистване на листата до правилно разполагане спрямо отоплителните уреди – помага на цветята да преминат безпроблемно през студения сезон.

Основни правила за зимна профилактика

Първото правило е редовното почистване на листата и саксиите. Забърсването на прахта по листата е важно както за хигиената, така и за фотосинтезата, а при наличие на насекоми то помага те да бъдат отстранени механично. Препоръчва се влажна, мека памучна или микрофибърна кърпа, а при вредители – леко напоена със слаб алкохол или разреден спирт. Саксиите също изискват внимание – побеляване по ръба на саксията или в подложката, особено при задържане на вода, показва натрупване на соли, които могат да повредят корените. Те се почистват сравнително лесно със съдове с вода и сапун и е добре това да се прави редовно.

Второто правило е редовният мониторинг. Щателният преглед на основата на растенията, възлите на стъблата, долната и горната повърхност на листата и цветовете позволява своевременно да бъде засечен евентуален проблем. Петна, обезцветяване или друг нетипичен симптом са сигнал, че трябва да се вземат бързи мерки.

Третото правило е цветята да се държат далеч от отоплителни уреди, тъй като топлината и сухият въздух им вредят силно. Минималното препоръчително разстояние между радиатор и саксия е поне 50 сантиметра, при добра изолация между тях. При топла въздушна струя от климатик, конвектор или духалка разстоянието трябва да е още по-голямо. Полезно е да се постави съд с вода, която да се изпарява свободно в помещението.

Четвъртото правило е редовното проветряване – свеж въздух в топлите часове на деня е необходим и за цветята, но при прекалено студено време те трябва да бъдат премествани преди отваряне на прозорците.

Петото правило е умереното поливане съобразно нуждите на всяко растение. Колкото по-близо до радиатора е цветето, толкова повече вода може да му е нужна, но поливането не бива да следва стар график – винаги трябва да се проверява дали субстратът наистина се нуждае от вода. При желание за график, веднъж седмично може да се проверява влагата в субстрата, да се почистват пожълтели листа и да се оглежда за вредители, а на всеки 2-3 седмици да се забърсват листата, включително долната им повърхност. При растения с мъхести листа, като сентполията, се препоръчва мека четка за грим вместо кърпа. Веднъж месечно е добре да се преглеждат основата, корените и субстратът.

Кои неприятели се развиват през отоплителния сезон

Топлият и сух въздух, съчетан с намалената естествена светлина, е най-стресовият фактор за цветята в дома и офиса през отоплителния сезон. Същевременно тези условия благоприятстват намножаването на няколко групи неприятели, способни бързо да нанесат непоправими щети.

Щитоносните въшки нападат най-често фикусови и цитрусови растения с гладки листа, олеандри, хои, шефлери и палми. Разпознават се лесно по щитчето, с което са защитени, и обикновено се разполагат по нерватурата на листата, в основата на листните дръжки и по стъблата. При нападение растежът се забавя, листата пожълтяват или се деформират и се покриват с лепкав сок, който впоследствие почернява.

Памуковите въшки и цикадите също са защитени – от памукообразни натрупвания по телцата си. Те водят до сходни симптоми и нападат подобни на щитоносните въшки растения. Борбата с въшките се извежда сравнително лесно – в домашни условия те се почистват с памучен тампон, напоен с разреден спирт или инсектициден сапун, а лепкавите листа се измиват с хладка вода. При по-сериозно нападение може да се използва инсектицид или натурална отвара с чесън.

Сциаридните мушици са по-скоро досадни, отколкото силно вредни, но при сериозни нападения ларвите им могат да повредят корените, да забавят растежа и дори да убият млади растения. Те се появяват при постоянно влажен субстрат, в който възрастните лесно снасят яйцата си, и застрашават всички видове растения. Засушаването на субстрата, както и поръсването му с канела или различни видове мулч, възпрепятства снасянето на яйца и води до намаляване на популацията. Лепливите уловки също помагат, а при по-големи нападения се препоръчва подмяна на субстрата и регулиране на поливния режим.

Салатите заемат първо място в списъка на най-често изхвърляните храни във Великобритания, като повече от един на всеки четирима британци (27 процента) редовно ги изхвърлят. Това показва проучване на марката за домакински уреди AEG, което откроява и други пресни продукти сред храните, подлежащи на най-голямо разхищение.

Кои храни се изхвърлят най-често

Освен салатите, проучването установява, че пресните продукти заемат видно място сред най-често изхвърляните храни във Великобритания. Картофите се нареждат на трето място – след хляба, а бананите, морковите и други плодове също попадат в списъка.

Защо британците изхвърлят храна

Повече от половината анкетирани (52 процента) посочват прекалено бързото разваляне на храната като причина за разхищението. Една четвърт (25 процента) от хората обвиняват закупуването на прекалено големи количества и лошото планиране на храненето.

От AEG посочват, че често се смята, че храната се е развалила заради външния ѝ вид, като неправилното съхранение и неправилното тълкуване на визуалните признаци на разваляне потенциално допринасят за ненужното разхищение. Говорител на компанията коментира: „Много хора преценяват дали даден хранителен продукт е развален или е опасен за консумация единствено въз основа на външния му вид, което може да доведе до изхвърлянето на много хранителни продукти преди да е необходимо, докато в действителност те все още могат да бъдат приготвени и да имат същия добър вкус.“

Според същия говорител повяхналата салата или леко омекналите зеленчуци не означават, че храната е развалена – в много случаи те могат да бъдат рехидратирани или приготвени и ще имат същия добър вкус. Много храни не се развалят толкова бързо, колкото хората си мислят, а причината за развалянето им често е, че не са били съхранявани правилно.

Как да се удължи срокът на годност

Майкъл Форбс, мениджър по продуктово обучение в AEG, посочва няколко прости начина за удължаване на срока на годност на пресните продукти. Сред тях са поставянето на хартиена салфетка в торбичката със салатни листа, съхраняването на зеленчуците в чекмеджето на хладилника и проверката на температурата в хладилника.

Проучването установява също, че макар почти половината от британците (48 процента) да заявяват, че са наясно със своите разхитителни навици, само един на всеки десет (10 процента) посочва, че полага съзнателни усилия да избегне напълно разхищаването на храна.

Объркване около датите на етикетите

AEG посочва, че осведомяването на потребителите относно разликата между датите „продажба до“, „употреба до“ и „най-добър до“ би допринесло значително за предотвратяването на разхищаването на храна. Проучването установява, че един на всеки шест възрастни не може да обясни разликата между трите дати.

В проучването са анкетирани 4000 възрастни във Великобритания. То беше представено от AEG в подкрепа на кампанията на компанията „Food for thought: The Waste Less Index“, която има за цел да изтъкне разпространените погрешни представи, подтикващи хората да изхвърлят напълно годна за консумация храна.

Есенният и зимният сезон са подходящ повод за разнообразяване на менюто с постни и леки ястия. Поредица от рецепти за супи без месо предлага варианти за всеки вкус – от класическа картофена супа до крем-супа с царевица и тиквена супа с ябълка.

Супи на картофена основа

Картофената супа се приготвя от 5 картофа, глава лук, половин морков, скилидка чесън, подправки и билки. Картофите се нарязват на кубчета и се варят 25 минути, като половината от тях се изваждат, намачкват се на пюре и се връщат обратно в тенджерата. Лукът се нарязва ситно, морковите се настъргват и се запържват до омекване, след което се добавят към супата заедно с чесъна и подправките. Супата се вари още 7-10 минути и се поръсва със свежи зелени подправки.

Супата от тиквички изисква 2 картофа, 2 тиквички, половин чушка, глава лук, морков и подправки. Картофите се варят 15 минути, докато лукът и морковите се запържват до златисто кафяво. Към запръжката се добавят чушката и тиквичките, а след 5-7 минути тя се прехвърля в тенджерата. Супата се готви, докато зеленчуците омекнат.

За зеленчукова супа с ориз са нужни 2 картофа, глава лук, морков, стрък целина, 3 супени лъжици ориз и подправки. Картофите се заливат с вода и когато заврат, се добавя измит ориз. Останалите зеленчуци се нарязват ситно и леко се запържват в малко олио. След като картофите и оризът се сварят, запръжката и подправките се прибавят, а супата се вари още 5-6 минути.

Супата с топено сирене съдържа 4 картофа, 2 топени сирена, морков, глава лук, 2 скилидки чесън, половин връзка билки и подправки. Докато картофите се варят, лукът и морковете се задушават. Запръжката и настърганото топено сирене се добавят към картофите и се готви 20 минути, след което се прибавят чесънът и нарязаните билки и супата се вари още 5-10 минути.

Супи с елда, карфиол и патладжан

Супата от елда със зеленчуци се прави от 3 картофа, домат, морков, 3 супени лъжици елда, подправки и билки. Картофите и измитата елда се сваряват, а след 10-15 минути се добавят настърганите моркови. Когато зеленчуците и елдата са готови, се прибавят нарязаният на кубчета домат, подправките и билките, като супата остава на котлона още няколко минути.

Супата с карфиол не изисква пържене, което я прави по-лека и диетична. Продуктите са глава карфиол, 3 картофа, морков, глава лук, 4 супени лъжици ориз, подправки и половин връзка магданоз. Морковите се нарязват на тънки филийки, картофите – на кубчета, лукът – на случаен принцип, а карфиолът се накъсва на съцветия. Картофите се варят до омекване, изваждат се и се намачкват с вилица, оставяйки по-едри парчета. В същата вода се слагат оризът, морковите и лукът, а след 15 минути – картофите и карфиолът. Супата се вари още 5 минути, подправя се и се добавят нарязани свежи билки.

Супата от патладжан не съдържа нито месо, нито картофи, но е описана като засищаща и вкусна. Необходими са патладжан, 300 грама зелен фасул, чушка, глава лук, морков, 100 грама праз, 200 грама царевица, подправки и чесън. Всички зеленчуци се нарязват произволно, а лукът се запържва до омекване. Добавят се морковите, а след 3 минути – патладжанът и чушката. След още 5 минути се прибавят зеленият фасул и празът, а запръжката се прехвърля в тенджера. Останалите продукти се добавят, заливат се с вода и се варят 10 минути, като накрая супата се подправя и се добавя чесън.

Доматени и зелени супи

Доматената супа с леща се прави от консерва домати в собствен сок, 2 патладжана, 70 грама леща, чушка, глава лук, връзка босилек и подправки. Лещата се сварява, докато нарязаните на кубчета патладжан и лук се запържват. Добавя се чушката, а след няколко минути – доматите, като всичко се задушава заедно. Запръжката се прибавя към готовата леща, супата се подправя, вари се още няколко минути и накрая се добавя нарязаният босилек.

Супата от броколи и брюкселско зеле е описана като подходяща за горещите летни дни. Продуктите са 500 грама броколи, 2 моркова, 200 грама брюкселско зеле, 200 грама картофи и връзка свежи зелени подправки. Морковите и картофите се нарязват на кубчета, брюкселското зеле – на половинки, а броколите се накъсват на съцветия. Картофите и морковите се варят, а след 10 минути се добавят двата вида зеле. Когато зеленчуците са сварени, супата се подправя и се поръсва с нарязаните зелени подправки.

Супата със спанак и целина съдържа 190 грама спанак, 2 домата, 2 стръка целина, чушка и връзка зелен лук. Зеленият лук, чушката и целината се нарязват ситно и се запържват до омекване. Добавя се нарязаният спанак, който се задушава във вряща вода, а след няколко минути се прибавят настърганите домати. Всичко се вари заедно още 15 минути.

Зелената супа без месо изисква 2 картофа, морков, глава лук, 2 стръка целина, 250 грама зеле, тиквичка, домат, подправки и чесън. Зелето се нарязва, залива се с вода, вари се 10 минути и се добавят картофите. След още 10 минути се прибавят запържените лук, моркови и целина, а след това – тиквичките и доматите. Зелето се сварява до готовност, а накрая се добавят чесън и подправки.

Постната зелева супа с кисело зеле се приготвя от 300 грама кисело зеле, 4 картофа, глава лук, половин морков, скилидка чесън, 50 грама доматен сос, 30 грама лимон и подправки. Картофите се варят, а след няколко минути се прибавя киселото зеле, като супата се готви на умерен огън 20-30 минути. Лукът се запържва с морковите, чесъна и доматения сос, а запръжката се сипва в тенджерата. Супата се изчаква да заври, подправя се и се поръсва с лимонов сок.

Крем-супи и други варианти

Тиквената супа с ябълка се приготвя от 500 грама тиква, глава лук, 3 скилидки чесън, ябълка, къри, чили, червен пипер, джинджифил, други подправки и масло. Лукът се задушава в маслото до омекване, добавя се нарязаната на кубчета тиква и се оставя 10-15 минути на тих огън. Прибавят се нарязаните на кубчета ябълки и подправките, супата се залива с вода и се вари до омекване, а накрая се разбива с пасатор.

Крем-супата с царевица изисква 400 грама царевица, стрък целина, 2 супени лъжици масло, 3 супени лъжици брашно, литър вода, чаша сметана, картоф, глава лук и билки. Нарязаните лук и целина се запържват в масло и се задушават 10 минути, след което се залива с вода. Веднага се добавят картофите и царевицата, супата се изчаква да заври и картофите се сваряват до омекване. Сметаната и брашното се разбиват и бавно се добавят към супата при непрекъснато разбъркване. Супата се вари още 7 минути и накрая се добавят билки.

Постната грахова супа се прави по класическа рецепта без месо и пушени меса, с чаша грах, 2 картофа, морков, глава лук, 2 дафинови листа, подправки и билки. Граховата супа се вари до омекване около час, след което се добавят картофите и се готви, докато омекнат и те. Прибавят се запържените лук и морков, а след 5 минути – дафиновите листа, подправки и нарязани билки.

Супата от гъби с билки се приготвя от 350 грама гъби, глава лук, 3 картофа, връзка билки и подправки, като се препоръчва добавянето на малко сушени гъби за по-богат вкус. Гъбите се нарязват на средни парчета и се запържват заедно с нарязания лук. Картофите се варят до полуготовност, добавят се гъбите и супата се готви още 10 минути, а накрая се поръсва с билки и се подправя.

Традиционният Празник на зелето в село Петърч, община Костинброд, Софийска област, се провежда днес от 11 часа пред Народно читалище „Нов живот – 1919“, съобщи Българската телеграфна агенция. Тази година събитието е съчетано с националния кулинарен фестивал „Вкусовете на България“.

Състезание за най-тежка зелка и кулинарни демонстрации

В програмата са включени състезание за най-тежка зелка, кулинарни демонстрации и музикални изпълнения, уточняват организаторите. В Петърч ще гостуват познати лица от кулинарното предаване Hell’s Kitchen, които ще демонстрират уменията си в кухнята и ще се включат в състезанието, в което местни производители ще представят реколтата си. Посетителите ще могат да опитат и традиционен зелник, приготвен по местна рецепта.

Зелето е основен символ на местното земеделие и причина село Петърч да бъде наричано „столицата на зелето“.

Музикална програма и водещи

Музикалната програма включва изпълнения на Пламена Петрова, позната от „Като две капки вода“, Боряна Пантелеева – Бриана, участвала в „Гласът на България“, и Красимир Недялков. Водещи на събитието ще бъдат телевизионната журналистка Нина Хамилтън и певецът Искрен Пецов.

Национален фестивал в подкрепа на местните производители

Националният фестивал „Вкусовете на България“ има за цел да популяризира местните производители, традиционните рецепти и регионалните кулинарни обичаи. Събитието в Петърч е с подкрепата на министерството на туризма, министерството на културата и община Костинброд.

Съветът на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД смени управителите на 9 от общо 14 клона на предприятието в страната в периода от 10 юни до 21 октомври тази година. Промените засягат клоновете „Горна Тунджа – Стара Загора“, „Струма-Места“, „Средна Тунджа“, „Среден Дунав“, „Черно море – Варна“, „Тополница – Пазарджик“, „Бургас“, „Шумен“ и „Долен Дунав“.

Хронология на смените

На 10 юни Съветът на директорите освобождава Анастасия Гидикова, управител на „Горна Тунджа“, и на нейно място назначава Диньо Господинов. На 24 юни управителят на „Струма-Места“ Бисер Михайлов е заменен от Василка Ламбрева.

На 29 юли са освободени двама управители – шефът на „Среден Дунав“ Иваничка Райчева предава поста на Милен Димитров, а управителят на „Средна Тунджа“ Пламен Иванов напуска, за да бъде назначена Митошка Ишмериева.

На 12 август са извършени три промени едновременно. Милен Димитров, назначен в „Среден Дунав“ само две седмици по-рано, е освободен, а на негово място е назначен Любомир Лалов. На същото заседание е решено Сашка Маврикова, управител на „Тополница“, да бъде заменена от Гинка Чолакова, а управителят на клон „Черно море“ Веселин Цонев отстъпва мястото си на Нурия Шефкет.

На 26 август са подменени управителите на още два клона – Миглена Трифонова в „Долен Дунав“ отстъпва поста на Светослав Симеонов, а шефът на клон „Бургас“ Диян Петров е отстранен и заменен от Ненчо Ненчев.

През септември не са извършвани рокади в ръководствата на клоновете. На 21 октомври Съветът на директорите решава да назначи Жанета Панайотова на мястото на досегашния управител на клон „Шумен“ Радослав Кърджиев.

Мащаб на промените

За четиримесечния период над половината от 14-те клона на „Напоителни системи“ са с нови ръководства. При клон „Среден Дунав“ смяната е извършена двукратно в рамките на по-малко от два месеца – назначеният на 29 юли Милен Димитров е освободен още на 12 август.

За първи път през Кампания 2026 г. земеделското министерство ще приложи възможността за изплащане на авансови плащания в сектор „Плодове и зеленчуци“. Причината е кризата в Близкия изток и произтичащите от нея неблагоприятни последици за земеделските стопани, включително риска от недостиг на ликвидни средства, съобщи Министерството на земеделието и храните.

Земеделските стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци, ще получат авансови плащания по интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите. Целта е да се преодолеят временните затруднения с ликвидността, да се осигурят необходимите финансови средства за извършване на агротехническите мероприятия и да се гарантира непрекъснатостта на производствения процес.

Размер на авансовите плащания

Размерът на авансовото плащане за един допустим за подпомагане хектар по всяка от интервенциите в сектор „Плодове и зеленчуци“ е определен със Заповед № РД09-1035/23.10.2026 г. на министъра на земеделието и храните. Той възлиза на 50% от планираната единична сума по съответната интервенция за Кампания 2026 съгласно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г.

• Обвързано подпомагане за плодове: 469,39 евро за първите до 30 хектара включително и 312,93 евро за допустимите площи над 30-ия хектар
• Плодови насаждения до встъпването им в плододаване: 217,30 евро на хектар
• Зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани): 515,36 евро за първите до 30 хектара включително и 343,57 евро над 30-ия хектар
• Зеленчуци (пипер): 629,30 евро за първите до 30 хектара включително и 419,54 евро над 30-ия хектар
• Зеленчуци (лук и чесън): 358,46 евро за първите до 30 хектара включително и 238,98 евро над 30-ия хектар
• Производство на семена от картофи: 466,00 евро на хектар
• Зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши): 276,00 евро за първите до 30 хектара включително и 184,00 евро над 30-ия хектар
• Оранжерийно производство: 4 092,22 евро на хектар
• Плодове и зеленчуци в планинските райони: 607,29 евро на хектар

Срокове за изплащане

Съгласно публикувания на интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“ Индикативен график за изплащане до края на 2026 г. на субсидиите на бенефициерите по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., плащанията към кандидатите по интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите в сектор „Плодове и зеленчуци“ ще бъдат извършени до 10 ноември.

Плащанията в сектор „Животновъдство“ ще бъдат изплатени в пълен размер през първата половина на месец декември.

Текстът на заповедта е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните, в раздел „Политики и програми“ – „Директни плащания“.

„

Докато повечето градински цветя приключват сезона си с идването на студа, растенията от семейство Пиренови едва тогава разгръщат пълния си потенциал. Ерика, калуна, гаултерия, пиерис и левкотое внасят цвят, плодове и наситена зеленина в градината, на балкона или терасата именно през есента и зимата, когато останалата растителност е в покой.

Най-честите грешки при отглеждането им

Преди да бъдат представени отделните видове, е посочено защо много градинари не успяват да ги отгледат успешно. Посочени са три основни грешки.

• Отглеждане на топло – всички изброени растения са студоустойчиви и се чувстват по-добре навън в градината, отколкото в дома.
• Неправилен воден режим – пресушаването на корените или задържането на вода в зоната им вреди еднакво, тъй като никое от тези растения не понася крайности при поливането.
• Неподходяща почва – засаждането във варовита или тежка почва е грешка, защото представителите на семейство Пиренови предпочитат кисела почва и при други условия загиват бавно и незабелязано.

Ерика и калуна – най-разпространените представители

Ериката и калуната са посочени като най-популярните представители на семейство Пиренови в есенно-зимната градина. Те се отличават с дълготрайна декоративност, богата цветова палитра и отлична студоустойчивост. И двата вида образуват компактни вечнозелени туфи с множество дребни цветове в бяло, розово, лилаво и червено, предпочитат кисели почви с добър дренаж и слънчеви места, а освен това са сравнително непретенциозни и могат да се отглеждат както директно в градината, така и в контейнери на балкон или тераса.

Разликите между двата вида се проявяват в листата, цветовете и преди всичко в периода на цъфтеж. Повечето сортове калуна достигат своя пик през късното лято и есента, докато голяма част от видовете ерика цъфтят през зимата и ранната пролет. Поради тази разлика двата вида често се комбинират заедно, за да осигурят непрекъснат декоративен ефект в продължение на няколко месеца.

Гаултерия – акцент върху плодовете, не цветовете

За разлика от ериката и калуната, които впечатляват предимно с цветовете си, гаултерията привлича вниманието с ярките си плодове, остаращи по растението през голяма част от есента и зимата. Именно те превръщат ниския вечнозелен храст в търсена украса за балкони, тераси и входни пространства през студения сезон.

Храстчето обикновено достига височина между 10 и 20 сантиметра и образува гъсти туфи от лъскави тъмнозелени листа, които през есента придобиват червеникави и бронзови оттенъци. През лятото цъфти с дребни бели или бледорозови камбанковидни цветове. Най-добре се развива на полусенчести места – понася слънце през по-хладните месеци, но през горещите летни дни има нужда от защита от силното следобедно слънце.

Пиерис и левкотое – изискана зеленина с променлив вид

Пиерисът се откроява с изискан външен вид и целогодишна декоративност. Все още по-слабо познат у нас, той все по-често намира място в българските градини, особено заради листната си маса и многобройните цветни пъпки, които украсяват клонките месеци преди същинския цъфтеж. Това е компактен вечнозелен храст, който достига от 80 сантиметра до над 2 метра височина. Листата му са лъскави и наситено зелени, а младите прирасти често се появяват в ярки нюанси на червено, бронзово или медно. Цъфти напролет с гроздовидни съцветия от бели, кремави или розови камбанковидни цветове, а визията му се променя непрекъснато през различните сезони.

Левкотое е посочено като най-непознатия от представените видове, но се отличава с необичайна окраска на листата. Макар все още да не е широко разпространен в българските градини, той постепенно печели популярност заради непретенциозността си и впечатляващата сезонна визия. Представлява гъст вечнозелен храст с дъговидно извити клони и изящен силует, който в зависимост от сорта достига между 50 сантиметра и 1,5 метра височина. През пролетта младите прирасти се появяват в бронзови или червени оттенъци, през лятото стават зелени, а през есента и зимата отново придобиват наситени декоративни багри. Цъфтежът е през пролетта, но основната декоративна стойност остава пъстро обагрената листна маса.

„

Италия остава най-големият производител на паста в Европейския съюз, като през 2025 г. страната е произвела над 4,2 млн. тона макаронени изделия. Това представлява 69% от общото производство в ЕС, което възлиза на около 6,1 млн. тона. Данните са на Евростат, цитирани от германската Федерална статистическа служба (Destatis) по повод Световния ден на пастата – 25 октомври.

Кой колко паста произвежда в ЕС

След Италия класацията на най-големите производители в Съюза изглежда така:

• Испания – 379 хил. тона, или 6% от производството в ЕС;
• Германия – над 304 хил. тона, или 5% от производството в ЕС.

Германия предпочита яйчените макаронени изделия

Данните показват съществена разлика в рецептурата между отделните страни. В Германия яйцата се използват по-често при производството на паста – през 2025 г. 46% от произведените в страната макаронени изделия са съдържали яйца. За сравнение, в Италия делът на яйчената паста е 17%, а в Испания – едва 2%.

На ниво Европейски съюз 18% от произведените макаронени изделия съдържат яйца, докато останалите 82% са без яйца.

Здравето на копитата при селскостопанските животни – предимно преживни и коне, е пряко свързано с тяхната продуктивност, благосъстояние и дълголетие. Копитото е високоспециализирана модификация на кожата, чиято основна функция е да поема механичното натоварване, да предпазва вътрешните чувствителни структури и да осигурява сцепление с повърхността. Балансираното минерално хранене и достатъчният прием на биотин играят ключова роля за изграждането на здрав копитен рог.

Кератинът – основен градивен елемент на копитото

Основната изграждаща единица на копитната стена, подметката и петите е кератинът – фиброзен, фибриларен протеин с изключителна механична здравина и химична устойчивост. Кератинизацията (корнификацията) е сложен биохимичен и клетъчен процес, при който живите епителни клетки (кератиноцити) синтезират кератинови междинни филаменти, губят своите ядра и органели и преминават в мъртви, вложени една в друга рогови клетки (корнеоцити).

Кератиновите протеини биват два основни типа. Твърдият кератин, който изгражда копитната стена, се характеризира с голяма концентрация на сяросъдържащата аминокиселина цистеин. Цистеиновите остатъци образуват ковалентни дисулфидни връзки, които кръстосано свързват протеиновите вериги. Мекият кератин, разположен в стрелката и подметката, съдържа по-малко дисулфидни мостове и повече водородни и йонни връзки, което му придава по-голяма гъвкавост и амортизиращи свойства.

Между корнеоцитите се намира междуклетъчен цимент (междуклетъчен матрикс), съставен от гликолипиди, фосфолипиди, свободни мастни киселини и протеини. Той действа като водонепроницаема бариера, която регулира хидратацията на роговия слой. При липса на структурен интегритет на този матрикс влагата от външната среда лесно прониква в рога, което води до размекване, или бързо се изпарява, което причинява трошливост и напукване.

Ролята на биотина (витамин B7)

Биотинът е водоразтворим витамин от група B, който функционира като жизненоважен коензим за редица карбоксилази, участващи в липидния, въглехидратния и протеиновия метаболизъм. Чрез поддържане на мастната киселинна синтеза биотинът осигурява производството на липидите, които изпълват пространството между корнеоцитите, и създава хидрофобна бариера, предпазваща от бактериална и гъбична инвазия. Освен това биотинът активира експресията на гени, отговорни за синтеза на кератин и съпътстващите кератина протеини (KAPs), и контролира правилното узряване на кератиноцитите в базиларния и спинозния слой на епидермиса на копитата.

Дефицитът на биотин се проявява с фундаментални структурни дефекти – намалена якост на опън и износване на копитната стена, вертикални и хоризонтални пукнатини по повърхността на рога, разслояване на бялата линия (Linea alba), предразполагащо към абсцеси и гниене на стрелката и подметката, както и увеличена шупливост и загуба на междуклетъчен цимент.

Микро- и макроелементи за здравето на копитата

За правилното образуване на кератина и нормалната функция на съдовия апарат на копитото е необходим балансиран прием на минерални вещества. Оптималното ниво на цинк предотвратява паракератоза, омекване на роговия слой, бавен растеж на копитната стена и уязвимост към некробацилоза (гниене на копитата). Дефицитът на мед води до нарушено образуване на напречни връзки в кератина и колагена, отделяне на копитната стена от дермата (ламинит) и механична нестабилност.

При преживните животни сярата е необходима и за микробиалния синтез на сяросъдържащи аминокиселини в търбуха, при оптимално съотношение между азот и сяра. Оптималното съотношение на калций и фосфор в дажбата също е от значение – отклоненията нарушават минерализацията на костните основи и засягат структурната подкрепа на копитото. Излишъкът на селен (селенова токсикоза) измества сярата от цистеина и метионина, образувайки селено-аминокиселини, което разрушава дисулфидните връзки и причинява падане на копитата.

Усвояването на микроелементите и витамините не протича изолирано – в храносмилателния тракт съществуват сложни биохимични взаимодействия, които могат драматично да повишат или потиснат бионаличността на ключови елементи.

Говеда – куцотата като водещ проблем за бракуване

При високопродуктивните млечни крави здравето на копитата е от ключово значение за икономическата ефективност. Куцотата е третият по значимост фактор за бракуване след маститите и репродуктивните проблеми.

Храненето с висококонцентратни дажби, богати на лесноразградими въглехидрати, води до понижаване на pH в търбуха и причинява субклинична руминална ацидоза (SARA). Това предизвиква масова смърт на грам-отрицателни бактерии и освобождаване на ендотоксини (LPS) и хистамин, които попадат в системното кръвообращение и предизвикват вазоконстрикция, последвана от вазодилатация в съдовете на копитата, водещи до асептичен ламинит. Дефицитът на цинк и биотин при кравите се асоциира пряко с появата на язви на роговата плочка (язва на Рустерхолц), дефекти на бялата линия и дигитален дерматит (болест на Мортеларо).

Коне – бавен растеж и риск от хранително индуциран ламинит

При конете роговата стена расте със скорост около 6 до 10 мм на месец, което означава, че пълната подмяна на копитната стена отнема между 9 и 12 месеца. Спортните и работните коне са подложени на огромни механични вибрации, а дефицитът на микроелементи води до „ронливи“ копита, които не могат да задържат подковите – рогът се нацепва по протежение на пироните и лесно развива бактериални инфекции.

Хранително индуциран ламинит настъпва при прекомерен прием на фруктани, например при паша на млада, богата на захари трева, или нишесте, причинявайки метаболитен срив и ламинарно отделяне на третата фаланга от роговата кутия.

Дребни преживни животни – уязвимост към копитен гнилец

Овцете и козите са силно уязвими към инфекциозен подкодерматит (копитен гнилец), причинен от съвместната инфекция на Dichelobacter nodosus и Fusobacterium necrophorum. Достатъчното съдържание на цинк и биотин поддържа целостта на епидермалната бариера в междинната цепка, предотвратявайки първоначалното мацериране на кожата и последващата бактериална инвазия.

Препоръчителни дози и продължителност на курса

За постигане на оптимален терапевтичен и профилактичен ефект, добавянето на биотин и микроелементи трябва да бъде прецизно дозирано и продължително във времето.

• За коне със стандартно тегло около 500 кг – профилактична доза биотин от 10 до 15 мг на ден, а при тежки дефекти – терапевтична доза от 20 до 35 мг на ден.
• Препоръчително е поне 33% от приема на цинк да е в органична форма.
• Мед за коне – между 100 и 125 мг на ден.
• Продължителност на курса за коне – минимум няколко месеца, поради бавния растеж на копитната стена.
• За млечни крави – биотин постоянно по време на лактацията и сухостойния период, което доказано намалява риска от язви на солата с над определен процент.

Диагностика и комплексен мениджмънт

Оценката на състоянието на копитата и хранителния статус изисква систематичен подход, който включва оценка на локомоцията (Locomotion Scoring) чрез визуална 5-бална система за определяне степента на куцота при стадото, оценка на качеството на рога чрез измерване на плътността, влажността и наличието на микропукнатини или грапавини по повърхността, както и лабораторен анализ на микроелементния състав в кръвната плазма или серум, включително нива на цинк и мед, активност на ензими като церулоплазмин за мед и алкална фосфатаза за цинк, и анализ на фуражите за съдържание на антагонисти като желязо, молибден и сяра.

Хранителните добавки с биотин и микроелементи са мощен инструмент, но те не могат да компенсират грешки в общото отглеждане на животните.