Новини от земеделието и селското стопанство в България

Торфените пожари са сред най-трудно овладяемите природни бедствия – огънят прониква дълбоко под повърхността, тлее седмици и месеци, а понякога преживява дори зимата под снега. При определени условия подобна заплаха съществува и в България, включително в планинските торфища и торфообразуващите влажни зони, показва анализ на еколозите Спас Узунов и Румяна Иванова от Българска фондация „Биоразнообразие“.

Какво е торфът и защо е толкова ценен

Торфът представлява пласт от частично разградени растителни остатъци, натрупан в постоянно преовлажнена и бедна на кислород среда. Процесът на натрупването му е изключително бавен – в планините торфените мъхове израстват само с няколко милиметра годишно. Така в продължение на векове под земята се заключват огромни количества въглерод.

Торфищата заемат едва около 3% от сушата на Земята, но съхраняват повече въглерод от всички световни гори, взети заедно. Това ги превръща в едни от най-значимите естествени въглеродни депа на планетата. Въглеродът обаче остава безопасно заключен в торфа само докато екосистемата запазва естествения си воден режим.

Как сушата превръща торфа в гориво

В добре овлажнен торф водата ограничава проникването на огън в почвата. Опасността се появява, когато тази естествена защита бъде нарушена. Продължителните суши, по-високите температури, пресушаването на влажни зони и други човешки намеси могат да понижат нивото на водата и да изсушат торфа. Така почва, съхранявала вода и въглерод в продължение на хилядолетия, постепенно се превръща в леснозапалимо гориво.

Когато пламъците достигнат до изсъхнал торф, огънят прониква десетки сантиметри под повърхността, където се разпространява почти незабележимо. За разлика от обикновения горски пожар, при който горят дърветата и тревите, тук тлее самата органична почва. Именно затова торфените пожари се откриват трудно – дори когато на повърхността вече няма видими пламъци, под земята пожарът може да продължава да гори.

Зомби пожари: когато огънят преживява зимата

Понякога торфените пожари продължават да тлеят седмици или дори месеци. В някои случаи те остават активни под снежната покривка през цялата зима и се разпалват отново през пролетта, когато снегът се стопи и условията станат по-сухи. Заради тази способност да се „завръщат към живот“ такива презимуващи огнени стихии са известни като зомби пожари.

Последствията от торфените пожари далеч надхвърлят изгарянето на растителността. В атмосферата се освобождават огромни количества въглерод, натрупван в продължение на стотици и хиляди години, унищожават се местообитания на редки растения и животни, а самият торфен пласт може да бъде безвъзвратно загубен. За разлика от гората, която може да се възстанови за десетилетия, образуването на нов торф отнема стотици, а понякога и хиляди години.

Илинденци 2025: когато торфът започна да гори в България

През лятото на 2025 г. екологът Румяна Иванова от екипа на Българска фондация „Биоразнообразие“ участва в гасенето на горския пожар в района на Илинденци в Пирин. Там тя установява, че на места гори и натрупаната в почвата органична материя, която разпознава като торф. Торфеният слой е образуван от многогодишни натрупвания на частично разложена тръстика и друга растителност, запълващи пространствата между скалите.

„Беше ужасяващо за мен да погледна към планината и да осъзная, че това, което гори, не са само вековните гори, но и торф. Земята гореше под краката ни“ – разказва Румяна Иванова.

Топлината е толкова силна, че въпреки специалните обувки с метални подметки на огнеборците им е трудно да останат на едно място за повече от няколко минути. Един ден огънят е потушен в даден участък, но на следващия екипите установяват, че пожарът гори на 200–300 метра разстояние. Така разбират, че вероятно продължава да тлее и да се разпространява под земята. По-късно това е потвърдено и от директора на пожарната в Благоевград. Година по-късно следите от пожара все още са ясно видими и засегнатата територия остава силно обгоряла.

Рискови зони в България

Рискът от торфени пожари в България съществува в два различни типа екосистеми – високопланинските торфища и торфообразуващите влажни зони.

Високопланинските торфища се формират основно от сфагнови (торфени) мъхове и се срещат във високите части на Рила, Пирин, Витоша, Западните Родопи, Стара планина и Средна гора. Тъй като много от тези места са труднодостъпни, потушаването на пожари в тях изисква продължителна работа, често на ръка.

В равнинните и крайречни влажни зони – край Драгоманското и Алдомировското блато, Сребърна, части от крайдунавските блата и други запазени или в миналото пресушени влажни зони – при продължително преовлажняване също се натрупват богати на органична материя почви и торфени пластове. Тук огненото бедствие най-често започва в сухата надземна растителност. През зимата и ранната пролет папурът и тръстиката изсъхват и стават силно запалими, а пожарите нерядко са резултат от умишлено палене.

Такъв е случаят с пожара в Драгоманското блато през 2020 г., при който е унищожена около 80% от растителността, изгоряла е туристическата инфраструктура, а нивото на водата спада до най-ниската си точка от възстановяването на блатото през 90-те години насам. Шест години по-късно то все още се възстановява.

Световният мащаб на проблема

През последните години учени регистрират все повече торфени пожари в Канада, Аляска, Сибир и Югоизточна Азия. Според публикуван през 2026 г. анализ на рекордния пожарен сезон в Канада през 2023 г., 75% от въглеродните емисии произлизат от изгарянето на почвата и торфа, а не от дърветата и другата надземна растителност. В Индонезия пресушени тропически торфища горят с месеци, а отделените емисии временно надхвърлят дневните емисии на някои индустриални държави, причинявайки и тежко замърсяване на въздуха.

Най-добрата защита е водата

Торфище, което е достатъчно влажно, много трудно може да изгори. Затова възстановяването на пресушени торфища, затварянето на отводнителни канали и запазването на естественото водоснабдяване не са само мерки за опазване на биоразнообразието – те са и една от най-ефективните стратегии за предотвратяване на бъдещи пожари и за ограничаване на емисиите на парникови газове.

Не във всяко блато има торф и не при всеки пожар във влажна зона гори самата почва. Но когато торфът изсъхне и огънят достигне до него, един сравнително обичаен пожар може да се превърне в трудно овладяемо бедствие с последствия за климата и биоразнообразието за десетилетия напред. Докато торфът остава влажен, той продължава да съхранява въглерода, натрупван в него стотици и хиляди години, а рискът самата земя да се превърне в гориво остава нисък.

Производители на праскови и сливи излязоха на протест в Сливен, като недоволството се проведе пред стоковото тържище в града. Протестиращите поставиха искания за структурни политики в сектора, а министърът на земеделието Пламен Абровски отговори с обещания за десетки милиони евро финансова помощ по различни схеми.

Исканията: закони, не субсидии

Коста Петров, местен представител на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“, обясни, че производителите настояват за приемане на Закон за браншовите организации, без който според тях не може да бъде изграден и Закон за кооперативите. Аргументът е, че фермерите в сектора са предимно малки и средни стопанства и без институционална подкрепа от страна на държавата за обединяване, ще продължат да бъдат в зависимост от прекупвачи и търговски вериги.

Показателни за проблема са изкупните цени: прасковите за преработка се купуват на 37 евроцента – цена, непроменена от 15 години, докато прасковите за прясна консумация се изкупуват от производителя на 60 до 90 евроцента, а в магазините и на пазарите достигат 2,50 евро за килограм.

Протестиращите поискаха и стоковото тържище в Сливен – ползвано от търговци от години – да бъде прехвърлено от Министерството на икономиката към Министерството на земеделието. Същевременно стана ясно, че аграрното министерство не желае да приеме тържището.

Браншът: „Търсим дъното на дъното“

Председателят на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков заяви пред БНТ, че според управленската програма на правителството Законът за кооперативите е отложен до лятото на 2028 г., въпреки непрекъснатото намаляване на производителите и на обемите произведена продукция – „търсим дъното на дъното“, описа той ситуацията.

Цеков посочи, че действащата методика за справедлива стойност не включва цената на производителя, което на практика означава, че фермерът не е защитен по никакъв начин. Според него е необходимо въвеждане на справедлива надценка, която да не позволява продажба на продукция под себестойност – каквато е сегашната практика.

Председателят на камарата изрази и по-мащабна загриженост: според него липсата на адекватни аграрни политики работи в полза на търговците вносители, които декларирали по-ниска стойност на продуктите при преминаване на границата, за да платят по-нисък ДДС – в ущърб на държавния бюджет.

Министър Абровски: поредица от финансови обещания

Министърът на земеделието Пламен Абровски коментира сутринта по Нова тв, че до момента нито един министър не е направил достатъчно за защита на труда на земеделците – нито от вноса, нито от натиска на търговските вериги. След тази самокритика той пристъпи към изброяване на предстоящи плащания:

• 45 млн. евро по държавна помощ „Де минимис“ за чувствителните сектори – плодове, зеленчуци и животновъдство, до края на годината.
• 85 млн. евро по нова мярка за управление на риска за стопани, претърпели над 30% загуба на доход вследствие на неблагоприятни събития през 2025 и 2026 г.; бюджетът на мярката се формира и от вноски на самите земеделци.
• 35 млн. евро за кризисна подкрепа, които ще бъдат преведени през януари.
• около 40 млн. евро – авансово изплащане на 30% от обвързаното подпомагане.
• 300 млн. евро по директните плащания до края на годината за всички земеделци.
• Помощ във връзка с войната в Иран: 100 млн. евро заради по-скъпите горива и 70 млн. евро заради увеличените цени на торовете. Министърът не уточни каква конкретна част от тези суми ще достигне до производителите на плодове и зеленчуци.
• Продължаване на редовните изплащания по схемите за черната златка, зимните пръскания и телена червей.

По отношение на структурната реформа, за която настояват протестиращите, Абровски обеща, че „скоро започва обсъждането на Закона за кооперативите“, без да посочи конкретен срок.

Тринадесет рецепти за зеленчукови кюфтета — подходящи за вегетарианци и за всички, които търсят разнообразие в менюто. Сред тях ще намерите засищащи и хранителни варианти, но и много леки, нискокалорични предложения. Изберете и опитайте!

Кюфтета от моркови

Описани като най-лесната рецепта за диетични кюфтета, които ще харесат и на децата.

Продукти: 500 г моркови, 1 яйце, 1 супена лъжица захар, 0,5 чаена лъжица сол, 3 супени лъжици грис, 2 супени лъжици брашно.

Приготвяне: Сварените моркови се настъргват и се смесват с яйцето. Добавят се захарта, солта и грисът, след което всичко се разбърква. От сместа се оформят питки, овалват се в брашно и се пържат до златисто.

Кюфтета от цвекло

Рецептата се отличава не само с вкуса, но и с ярката окраска, която цвеклото придава на готовото ястие.

Продукти: 3 глави червено цвекло, 1 яйце, 100 г грис, 3 скилидки чесън, сол и черен пипер.

Приготвяне: Цвеклото се вари около 40 минути, след което се обелва и настъргва на едро ренде. Към него се добавят наситненият чесън, яйцето, подправките и грисът. Сместа се разбърква добре, след което кюфтетата се оформят с ръце — или се сипват с лъжица в сгорещено олио — и се пържат от двете страни.

Тиквени кюфтета

Сезонна рецепта, особено подходяща за есента и зимата.

Продукти: 550 г тиква, 350 г картофи, 1 глава лук, подправки и билки по избор, 100–150 г брашно, 100–150 г галета.

Приготвяне: Картофите и лукът се смилат в блендер, след което към тях се добавя ситно настърганата тиква. Сместа се посолява и се оставя да престои 10 минути, за да отделят зеленчуците излишния си сок. Сокът се изцежда, добавят се зелените подправки с чесъна и останалите подправки. Брашното се прибавя постепенно до желана консистенция. Кюфтетата се оформят, овалват се в галета и се изпържват. Алтернативно могат да се изпекат във фурна на 200 °C за около половин час.

Кюфтета от тиквички

Една от най-нискокалоричните рецепти в колекцията.

Продукти: 2 тиквички, 2 яйца, 50 г сирене, 5 супени лъжици брашно, билки и подправки по вкус.

Приготвяне: Тиквичките се настъргват на едро ренде, поръсват се със сол и се оставят десетина минути да отделят сок, след което течността се изстисква. Добавят се настърганото сирене, нарязаните зелени подправки и брашното, сместа се овкусява допълнително. Кюфтетата се оформят и се пържат в предварително загрято олио до златист цвят.

Зелеви кюфтета

Практична рецепта за оползотворяване на останало зеле.

Продукти: 700 г зеле, 2 яйца, 2 глави лук, 4 супени лъжици грис, 2 супени лъжици масло, растително масло, билки и подправки.

Приготвяне: Лукът се нарязва и запържва с подправките в маслото. Зелето се нарязва на ситно и се сварява до полуготовност във вряща вода, след което излишната вода се изцежда. Към зелето се прибавят запърженият лук, яйцата, грисът и зелените подправки, сместа се овкусява. Оформените кюфтета се изпържват.

Лучени кюфтета

Ако от лук може да се приготви супа, може да се направят и кюфтета.

Продукти: 250 г лук, 1 яйце, 1 скилидка чесън, 50 г грис, подправки, 1 чаена лъжица доматена паста.

Приготвяне: Лукът се нарязва колкото се може по-ситно или се накълцва в блендер. Добавят се яйцето, доматената паста, грисът и подправките, всичко се разбърква добре. Кюфтетата могат да се изпържат директно или предварително да се овалят в галета.

Кюфтета от карфиол

Рецепта, с която дори деца, непривързани към карфиола, ще го хапнат с удоволствие.

Продукти: 1 кг карфиол, 2 яйца, зелении, 80 г брашно, подправки и сол.

Приготвяне: Карфиолът се разделя на съцветия, накисва се в студена вода за половин час и след това се бланшира 6 минути във вряща вода. Нарязва се на ситно и се смесва с разбитите яйца, нарязаните билки, подправките и брашното. Полученото средно гъсто тесто се пуска с лъжица в горещо олио и се пържи.

Кюфтета от броколи

Апетитен цвят и характерен вкус правят тази рецепта трудна за пренебрегване.

Продукти: 400 г броколи, 2 яйца, 120 г твърдо сирене, 1 скилидка чесън, билки и зелен лук, подправки, галета.

Приготвяне: Броколито се разделя на съцветия, изплаква се добре и се разбива в блендер. Към него се добавят нарязаните билки, зеленият лук и чесънът, настърганото сирене и подправките. Прибавят се разбитите яйца и няколко супени лъжици галета до удобна консистенция. Кюфтетата се изпържват или се изпичат 20 минути на 180 °C.

Картофени кюфтета

Красиви и вкусни кюфтета от картофено пюре.

Продукти: 1 кг картофи, 2 яйца, 1 глава лук, 40 г масло, 35 г брашно, подправки.

Приготвяне: Сварените картофи се намачкват с маслото до хомогенно пюре. Добавят се яйцата, брашното, нарязаният лук, подправките и билките на вкус. От сместа се оформят питки, които се пържат направо или предварително овалени в галета.

Кюфтета от патладжан

Рецепта, която лесно може да изненада и да впечатли гости.

Продукти: 1,5 кг патладжан, 1 яйце, 80 г галета, 50 г сирене, билки, 2 скилидки чесън, подправки.

Приготвяне: Патладжаните се изпичат във фурна на 200 °C за половин час. След като изстинат, се обелват и нарязват. Добавят се нарязаните билки с чесъна, подправките, настърганото сирене и яйцето. Галетата се прибавя последна, за да се регулира гъстотата на сместа. Питките се оформят и се изпържват в тиган.

Доматени кюфтета

Звучи необичайно, но резултатът изненадва приятно.

Продукти: 500 г домати, 1 глава лук, 100 г тофу, 200 г брашно, 1 връзка мента, подправки, 0,5 чаена лъжица захар.

Приготвяне: Доматите се обелват, нарязват се на ситно и леко се изстискват. Добавят се нарязаният лук, тофуто, захарта, подправките и нарязаната мента. Сместа се разбърква добре, прибавя се брашното и с навлажнена лъжица тестото се пуска в тиган с горещо олио.

Кюфтета от грах

Рецептата е подходяща както за замразен, така и за консервиран грах.

Продукти: 250 г грах, 1 морков, 1 яйце, 3 чаени лъжици сушена мента, 3 супени лъжици брашно, 1 чаена лъжица червен пипер, лют пипер, сол.

Приготвяне: Грахът се разбива в блендер, но не до напълно гладко пюре — трябва да запази малко текстура. Прибавят се ситно настърганият морков, яйцето и всички подправки. Каймата се омесва, добавя се брашно до желана консистенция и кюфтетата се изпържват.

Гъбени кюфтета

Гъбената кайма е описана като отлична алтернатива на месото — подходяща дори за бургери.

Продукти: 650 г гъби, 150 г лук, 85 г грис, 1 яйце, подправки, галета.

Приготвяне: Гъбите се запържват леко и се прекарват на едро през месомелачка. Към каймата се добавят запърженият лук, яйцето, подправките и грисът. Питките се оформят, овалват се в галета и се пържат до златист цвят.

Спаначени кюфтета

Булгурът или оризът помагат кюфтетата да запазят формата си.

Продукти: 250 г спанак, 1 глава лук, 100 г булгур, 3 яйца, 2 скилидки чесън, 2 чаени лъжици кимион, 80 г галета.

Приготвяне: Спанакът се попарва с вряща вода, изцежда се добре и се нарязва на ситно. Прибавят се сварен булгур, подправки, галета и ситно нарязаните лук и чесън. Половината от сместа се разбива в блендер до пюре и после двете части се смесват отново. Добавят се разбитите яйца и кюфтетата се задушават.

Кюфтета от смес зеленчуци

Гъвкава рецепта, при която съставките могат да се заменят или допълват по желание.

Продукти: 1 кг зеле, 2 моркова, 1 тиквичка, 120 г брашно, 50 г грис, 75 г заквасена сметана (20%), 3 яйца, 1 чаена лъжица доматено пюре, щипка бакпулвер, връзка зелени подправки, 1 зелена ябълка, подправки.

Приготвяне: Сухите съставки се смесват с подправките. Зелето и чесънът с билките се нарязват на ситно, а ябълката, морковите и тиквичката се настъргват на ренде. Заквасената сметана се разбива заедно с доматеното пюре и яйцата, след което всички съставки се смесват. Сместа се оставя да почива 10 минути, след което кюфтетата се изпържват в тиган.

Краят на август е подходящият момент за подготовка на форсиране на луковици с пролетен цъфтеж. Добрата подготовка гарантира обилен и навременен цъфтеж — на открито в градината или на закрито у дома. При правилно проведен форсаж е възможно да се осигурят пролетни цветове дори около Коледа.

Какво представлява форсажът и защо студът е ключов

Форсирането на луковици с пролетен цъфтеж се основава на умишленото създаване на изкуствени зимни условия за растенията, при което се нарушават естествените им цикли на растеж и развитие. Ако луковичните цветя с пролетен цъфтеж не получат необходимото количество студ, в тях не протичат важни физиологични и биохимични процеси. Последицата е влошен или напълно липсващ цъфтеж.

За симулиране на зимните условия може да се използва домашен хладилник. Периодите на студ се различават съществено в зависимост от вида — за едни са достатъчни едва няколко седмици, докато за други са необходими десетина и повече. Освен луковичните цветя с нужда от студ, съществуват и такива, които не понасят студ, но все пак изискват период на покой — типични представители са амарилисите и хипеаструмите.

Избор на луковици: размер и качество

Когато е налице избор на фракция, препоръчително е да се вземат най-едрите налични луковици — колкото по-голяма е луковицата, толкова по-впечатляващ е цъфтежът. Качеството на луковиците е също толкова важно. Петна, меки участъци, лош мирис и всякакви отклонения от здравия вид са недопустими и такива луковици не бива да се използват за форсаж.

Срокове за натрупване на студ по видове

Всеки вид луковично растение с пролетен цъфтеж има различни изисквания към продължителността на покоя и условията за студ. По-долу са посочени конкретните срокове за трите най-популярни вида:

• Минзухар — необходими са поне 15 седмици на студено. След изваждането от зимните условия са нужни допълнителни 2–3 седмици до цъфтеж, което прави общо 17–18 седмици за целия процес. Минзухарите се засаждат в групи от поне пет луковички, за да се гарантира обилен цъфтеж. За цъфтеж около декември форсажът трябва да започне възможно най-рано.
• Зюмбюл — в зависимост от сорта и фракцията, зюмбюлите се нуждаят от 12 до 15 седмици на студено. Следват 2–3 седмици след изнасяне от зимните условия до цъфтеж. Сроковете са сходни с тези при минзухара. Важно условие в периода след зимуването е осигуряването на достатъчно светлина — при висока температура и недостатъчна светлина цветоносите на зюмбюлите се удължават и стават нестабилни.
• Нарцис — нарцисите изискват най-дълъг период на покой: 15–17 седмици студ плюс 2–3 седмици от засаждането до цъфтеж, което прави до 20 седмици общо за цялата процедура.

Как да удължите цъфтежа

За да се удължи цъфтежът след приключване на форсажа, е необходимо да се осигурят условия, сходни с пролетните. Поръчките и предлагането на луковични пролетно цъфтящи растения стартират още в средата на август. Тези, които не желаят да провеждат форсаж самостоятелно, могат да намерят предварително форсирани луковици в търговската мрежа, макар и на по-висока цена.

Инспектори на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) в Плевен са установили 313,2 кг замразени месни продукти без идентификационна маркировка и/или етикет при проверка на товарен микробус в Червен бряг. Акцията е проведена след постъпил сигнал, а информацията е разпространена от пресцентъра на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ).

Какво е открито при проверката

Установените количества са разпределени в три групи продукти:

• 30 кг свински субпродукти;
• 100 кг заготовки от мляно пилешко месо;
• 183,2 кг пилешки продукти.

Поради липсата на идентификационна маркировка и/или етикет не могат да бъдат удостоверени произходът и предназначението на намерените стоки, посочват от БАБХ.

Нарушения при регистрацията на превозното средство

Товарният микробус е бил регистриран за транспорт на странични животински продукти на името на дружество. Впоследствие собствеността му е сменена, без да е извършена необходимата нова регистрация.

Мерки и предстоящи действия

Транспортното средство е запечатано от инспекторите на ОДБХ — Плевен. Установените количества месни продукти са насочени за обезвреждане в екарисаж под контрола на служители на БАБХ. Предстои съставяне на акт на шофьора за административно нарушение.

Шофьорът вече е бил санкциониран — на същото лице е съставен акт при предходна проверка през юни 2026 г. за нарушение от същия характер.

Храстите са ключов елемент в ландшафтния дизайн — изкуството да се създават красиви и функционални градини и парцели. Те намират приложение в най-разнообразни роли: от оформяне на живи плетове до създаване на акценти в цветни лехи.

Функционалност и универсалност

Храстите се предлагат в широк диапазон от форми, цветове и размери, което им позволява да се впишат в различни части на градината. Освен декоративната си роля, те изпълняват и редица практически функции:

• Зониране и граници — живите плетове от храсти разделят пространството на обособени кътчета.
• Защита от вятър и прах — по-високите видове действат като естествена бариера.
• Връзка с природата — привличат птици и насекоми, обогатявайки екологията на градината.
• Издръжливост — храстите са устойчиви на атмосферни влияния и могат да растат на едно място в продължение на много години при минимална поддръжка.

Основни видове

Вечнозелените храсти запазват листата си целогодишно и осигуряват зелен фон дори през зимата. Сред най-използваните са туята — подходяща за живи плетове, чемширът — предпочитан за топиарни прически, и лавровата череша, която расте добре на сенчести места.

Широколистните храсти добавят сезонно разнообразие, като сменят цвета си. Популярни представители са спиреята, която цъфти обилно напролет и лятото, берберисът с декоративните си листа и плодове, и котонеастерът, чиито листа стават яркочервени през есента.

Цъфтящите храсти привличат вниманието с ярки цветове и аромати. Хортензията образува едри съцветия, люлякът се отличава със силен аромат, а розата остава символ на романтика и елегантност в всяка градина.

Плодовите храсти съчетават декоративност с практическа полза. Касисът дава черни, червени или бели плодове, цариградското грозде — сладки и сочни плодове, а малината осигурява изобилна реколта лятото.

Как да изберете подходящи храсти

Преди покупка е необходимо да се вземат предвид климатичните условия в конкретния регион — някои видове не понасят сурови зими, а други не издържат на екстремни горещини. Важно е също да се определи целта на засаждането: жив плет, декорация на цветна леха или уютен кът за отдих. Размерът и формата на избрания храст трябва да съответстват на размера на парцела и планирания дизайн.

Грижи и поддръжка

Редовното поливане е особено важно през първите години след засаждането. Торенето стимулира по-бърз растеж и по-обилен цъфтеж. Подрязването поддържа формата на храста, стимулира нов растеж и подобрява циркулацията на въздуха, като същевременно предотвратява прекомерното разрастване.

Редовният преглед за вредители и признаци на болести е задължителен — при нужда се прилагат естествени или химически продукти за растителна защита. Мулчирането с органичен мулч, като компост или дървени стърготини, задържа почвената влага и ограничава растежа на плевелите.

Идеи за приложение в градината

Живите плетове от туя, чемшир или лаврово дърво създават естествени граници, предпазват от вятър и шум и осигуряват уединение. Засадени на заден план в цветни лехи, храстите формират многопластови композиции с по-ниски цветя и треви на преден план. Единичните храсти — т.нар. солитери — с красива форма и ярки цветове, като хортензия или люляк, могат да се превърнат в естествена фокусна точка на градинското пространство. Засадени покрай пътеки или наредени в алея, те придават добре поддържан и стилен вид на целия парцел.

След поредица от пожари в област Враца Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ призова за стриктно спазване на правилата за пожарна безопасност — както в населените места, така и сред природата. Особено внимание е насочено към приготвянето на зимнина и използването на открит огън в дворовете, съобщи Българското национално радио.

Опасен период до края на октомври

От врачанската пожарна припомниха, че пожароопасният сезон продължава до края на октомври. Наближаващият период на консервиране и варене на буркани крие сериозен риск от инциденти, тъй като тези дейности се извършват предимно на открито, в личните дворове на домакинствата.

Какво препоръчват от РДПБЗН — Враца

Главен инспектор Дилян Йончев, началник на сектор „Държавен контрол и превантивни дейности“ в РДПБЗН — Враца, формулира конкретни препоръки към гражданите:

• Да почистят дворовете и прилежащите им площи от горима растителност, където е възможно.
• Да проявяват повишена бдителност при варене на буркани и приготвяне на зимнина на открито, тъй като вероятността от възникване на пожар при тези дейности е голяма.
• Да не палят огън в междублокови пространства, тъй като това е свързано с особена опасност.

Призив за отговорно боравене с открит огън

В съобщението на регионалната дирекция е подчертана необходимостта от бдителност при всяко използване на открит огън в дворни пространства. Предупреждението идва в контекста на вече регистрирани пожари в областта през изминалата седмица и цели да предотврати нови инциденти в традиционно натоварения есенен сезон на домашното консервиране.

Пълнените чушки са едно от най-популярните домашни ястия, като изборът на пълнеж определя и начина на сервиране — горещи като основно ястие или като лека предястна закуска. Ето разнообразна колекция от лесни и вкусни рецепти.

Класически варианти с месо

С месо и ориз. Комбинацията от кайма и ориз е сред най-популярните пълнежи. Необходими са 6–7 чушки, 250 г кайма, половин чаша ориз, 2 супени лъжици доматено пюре, глава лук, морков и едно яйце. Морковът и лукът се запържват, смесват се с варения ориз и каймата, добавя се суровото яйце и подправките. Чушките се напълват, нареждат се изправени в тенджера и се заливат с разредено доматено пюре, след което се готвят до омекване.

Със сирене и месо на фурната. За тази рецепта се използват 6 разноцветни чушки, 1 кг кайма, 200 г твърдо сирене, 2 глави лук, 4 домата и 2 скилидки чесън. Каймата се смесва с лука, чесъна и нарязаните на кубчета домати. Чушките се разрязват по дължина, напълват се, покриват се с фолио и се пекат, а преди сервиране се поръсват с кашкавал.

С кайма и ечемик. За 10 чушки се използват 150 г перлен ечемик и 900 г кайма. Ечемикът се сварява до омекване, смесва се с каймата и подправките. Чушките се нареждат в дълбока форма, заливат се със сос от задушени домати, вода и доматено пюре. По желание може да се добави щипка босилек. Пекат се около половин час до готовност.

С кайма и сусам. За 1 кг пиперки са нужни 450 г свинска кайма, 250 г ориз, 70 г сусам, 2 моркови, глава лук, 3 домата, 200 мл заквасена сметана и 2 супени лъжици майонеза. Задушените моркови и лук се смесват с каймата, варения ориз, майонезата и сусама. Пълнените чушки се варят на слаб огън, залети със смес от сметана и настъргани домати.

Вегетариански и постни варианти

С картофено пюре. Пет чушки се напълват с пюре от сварени картофи, горещо прясно мляко, пържен лук и замразен зелен грах. Разрязват се на „лодки“, поръсват се с настърган кашкавал и се пекат във фурната.

С гъби и зеле. Необичаен, но вкусен пълнеж: 500 г гъби и 0,25 бяло зеле се запържват с лук. Напълнените половинки чушки се заливат със смес от 400 мл заквасена сметана и чаша доматен сок и се пекат до омекване. Поръсват се с твърдо сирене преди сервиране.

С кускус. Подходяща рецепта за пости или диета. Кускусът се сварява почти до готовност и се смесва със запържени гъби, нарязани домати, чесън и сладък червен пипер. Разрязаните по дължина чушки се напълват и се пекат, след което се поръсват с настъргано твърдо сирене.

С елда и меко сирене. Осем зелени чушки се пълнят със смес от елда, настъргани моркови, куркума, кимион и ситно нарязано меко сирене. Печат се, след което се заливат с топъл сос от сметана и горчица и се допичат още седем минути.

Рецепти с пиле, гъби и нестандартни съставки

С гъби и пиле. Шест чушки се разрязват на половинки и се потапят за три минути във вряща вода. За пълнежа се запържват лук, моркови и 350 г гъби, добавят се 550 г ситно нарязано пилешко месо и домати. Всичко се задушава заедно, след което чушките се напълват и се пекат. Поръсват се с настъргано твърдо сирене и се сервират веднага.

С пъдпъдъчи яйца. Оригинална рецепта с 13 чушки, 400 г мляно месо, стар хляб, консерва царевица, зелен лук, 120 г сирене и 12 варени пъдпъдъчи яйца. Пълнежът се поставя в чушките, отгоре се слага по едно пъдпъдъче яйце. Заливат се с разтопено масло и доматено пюре, покриват се с парчета сирене и се пекат.

С извара. Ароматно и здравословно ястие за закуска или обяд. За 5 разноцветни чушки са нужни 1 кг извара, 250 г твърдо сирене и връзка копър. Изварата се прекарва с билките през месомелачка, подправя се с червен пипер и сол. Чушките се пълнят, поръсват се с кашкавал и се пекат 15–20 минути.

Бързи методи на приготвяне и замразяване

В микровълновата. Чушките се приготвят значително по-бързо в микровълновата, отколкото на котлон или в духалка. За пълнежа се смесват задушени лук, моркови и зелени подправки с кайма и полусварен ориз. Напълнените чушки се поставят в стъклена съдина и се готвят 20 минути.

В мултикукър. Пълнежът от кайма, суров ориз, лук, морков и ситно нарязани гъби се поставя в чушките до две трети от обема им. В купата на мултикукъра се налива вода с разтворени доматено пюре и брашно. Готвят се в режим „задушаване“.

За зимата. Пълнените чушки с ориз и кайма могат да се замразят. Напълнените чушки се поставят на плоча, покрита с хартия, и се замразяват за един час. След това се прехвърлят в плик, завързват се добре и се съхраняват във фризера. При нужда се слагат направо в тавичка с вода и се изпичат или варят до омекване.

Агрометеорологичната обстановка през периода 21–27 август 2026 г. ще се определя от температури над климатичните норми, като валежи със стопанско значение не се очакват. Това сочи прогнозата на агрометеоролога от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Дукена Жолева. Ограничаващ фактор за зеленчуковите култури от късното производство остава недостигът на почвена влага, като в голяма част от полските райони влагата отсъства в целия еднометров почвен слой.

Повреди и стерилност при тиквички и корнишони

Задълбочаващото се засушаване и прогнозираните високи максимални температури в началото на третата 10-дневка на август — до 37–38 градуса по Целзий — ще бъдат предпоставка за повреди чрез стерилност при зеленчуковите култури от късното производство, по-конкретно при тиквички и корнишони. Очакват се също листни пригори и преждевременен листопад при някои храстовидни и дървесни видове.

Ускорено узряване на царевица, слънчоглед и грозде

Прогнозираните високи температури ще ускорят последните фази от развитието на късните земеделски култури. При среднокъсните хибриди царевица се очаква восъчна и пълна зрялост, а при късните хибриди — млечна зрялост. При слънчогледа ще преобладава техническа зрялост.

Вследствие на наднормените температури по-ранните бели винени сортове грозде — Шардоне и Мускат отонел — встъпват в технологична зрялост преди обичайните срокове. На места в крайните югозападни райони вече е започнало прибирането на гроздовата реколта.

Затруднена подготовка за сеитба на рапица

Сухата и сбита почва ще възпрепятства провеждането на дълбока оран и предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с рапица. Именно в третата 10-дневка на август настъпва агротехническият срок за сеитбата на есенна рапица, което прави затрудненията особено значими за производителите.

Складовите вредители могат да причинят загуби на зърно, сравними с тези на полето — а в отделни случаи дори по-големи. Освен че унищожават съхраняваната растениевъдна продукция, те влошават качеството ѝ, замърсявайки зърното и брашното с екскременти, остатъци от ларви и тела на мъртви насекоми. Контролът на тези неприятели е задължителна практика за всяко стопанство, което съхранява зърнена реколта.

Опасности за хора и животни

Зърното, нападнато от гъгрици, дава при смилане брашно с намалени хлебопекарни качества. Хлябът, произведен от такова брашно, придобива тъмен цвят, неприятен вкус и мирис. Консумацията на заразено брашно е опасна за хората, тъй като води до стомашно-чревни разстройства и хранителни отравяния.

Зърненият фураж, заразен със складови акари, причинява стомашно-чревни разстройства, аборти и натравяния при животните. Гризачите унищожават складираното зърно и същевременно са разпространители на тежки заболявания по хората и животните — чума, холера, коремен тиф, дизентерия и други.

Складовите неприятели пренасят спори, гъби и патогенни бактерии — Salmonella, Streptococcus, Escherichia coli. Насекомите са носители и на отровния микотоксин афлатоксин, образуван от гъбата Aspergillus flavus и свързаните с нея плесенни гъби. Ухапването от хлебни акари предизвиква силен дерматит, а зърненият и брашненият прах, съдържащи частици от телата на неприятелите, са причина за алергии. Поглъщането на живи акари с храната може да доведе до болести като чревна акароза и кантариоза, съпроводени с тежки стомашно-чревни оплаквания.

Самозагряване и застрашена продукция

При активна дейност вредителите предизвикват самозагряване на насипното зърно. В засегнатите огнища температурата се повишава до 42 градуса при влажност на зърното 15%. Повърхността на зърнестия слой се овлажнява и образува кора — явление, което е особено добре изразено през есента, когато горният слой на насипното жито се охлажда по-бързо.

Видове складови вредители

Развитието на редица складови неприятели не е ограничено само до складовите помещения. Някои от тях започват жизнения си цикъл на полето и го завършват в склада — такива са представителите на зърноядите (грахов, фиев, лещен). Други имат едно поколение на полето и продължават да се размножават след внасянето на зърното — фасулев зърнояд, оризова гъгрица, зърнов молец. Трета група се развива единствено в складовете; например житната гъгрица е загубила способността си да лети в резултат на регресивна еволюция.

Най-опасните вредители на складираните зърнени храни се класифицират според устройството си на:

• Бръмбари: житна гъгрица, оризова гъгрица, мавритански бръмбар, суринамски брашнояд, плосък зърнен бръмбар и други.
• Пеперуди: зърнов молец, сив зърнен молец, житен молец, пъстър брашнест молец, зърнена нощенка и други.
• Ненасекомни видове: складови акари.

Условия за развитие

Складовите вредители се развиват при сравнително постоянни условия — затворени и слабо осветени помещения с ниска влажност и достатъчно храна. Повечето възрастни индивиди живеят от няколко месеца до над една година. При подходящи условия развитието от яйце до възрастно насекомо протича за около 30 дни, което води до бърз ръст на популационната плътност и позволява на неприятелите да вредят през цялата година.

При много акари и някои бръмбари освен ларвите се храни и имагото, нанасяйки допълнителни щети. При молците и при някои бръмбари се хранят само ларвите, а възрастните използват резервите, натрупани по време на ларвния стадий.

Абиотични и биотични фактори

Температурата е най-важният абиотичен фактор, тъй като определя скоростта на всички жизнени процеси. Благоприятният диапазон за развитие е от 18 до 35°С, а оптималната температура е 28–30°С. При температури под 0°С неприятелите изпадат във вцепеняване, а при температури над 38–40°С настъпва бързо загиване на повечето видове.

Складовите неприятели са характерни с относително ниско водно съдържание — приблизително 40–50%. В складовете обитават влажни и трудно проветриви места. Повечето от тях са отрицателно фототропични (избягват светлината) — сред тях са житната гъгрица и имагото на молците. Положителен фототропизъм показват зърноядите. Понижаването на кислорода и повишаването на въглеродния диоксид в складовата атмосфера увеличават смъртността на насекомите, което може да се използва като метод за контрол.

Сред биотичните фактори особено значение имат конкурентните взаимоотношения: когато два вида обитават едно и също пространство при еднакви условия, единият обикновено загива или мигрира под влияние на другия.

Разпространение и местообитания

Активното разселване на складовите неприятели се извършва на малки разстояния чрез летене и пълзене. С летене се разпространяват пеперудите, брашнените бръмбари, зърненият и хлебният бръмбари, фасулевият зърнояд, оризовата гъгрица и други. Някои акари изминават с пълзене до 3 метра за един час. Пасивното разселване може да обхване много по-големи разстояния чрез:

• неприбрани и непочистени остатъци от складови продукти;
• пукнатини, цепнатини и укрития в сградите;
• непочистени и нефумигирани чували, брезенти и амбалаж за превозване на зърно, брашно, трици и хранителни продукти;
• необеззаразени транспортни средства — вагони, автомобили и др.

При внасяне на зърнена продукция всяка партида трябва да бъде прегледана за наличие на неприятели. От външната среда в складовете могат да се внесат мавритански бръмбар и суринамски брашнояд, а от полето заедно със зърното се пренасят зърнов молец, оризова гъгрица, фасулев и грахов зърнояд.

Насекомите и акарите се разпределят неравномерно в зърнения пласт. Складовите акари са слабо подвижни и се срещат предимно на места с повишена влажност — под обвивката на зърното и вътре в зародиша. Складовите молци обитават повърхността на насипното зърно, не могат да проникват дълбоко в пласта и са нощни насекоми. Твърдокрилите бръмбари притежават най-голяма миграционна способност, като придвижването им в зърнения пласт зависи от температурата, влажността и наличието на счупени зърна.

Зърното трябва да се внася чисто в складовете и силозите, а самите съоръжения — да са предварително почистени и обеззаразени. Брашното, смляно от заразено зърно, е също опасно и не трябва да се допуска до употреба.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) планира да открие прием на проекти за насърчаване на хора, готови да започнат работа в малки населени места с под 50 000 жители. Новите субсидии за работа в малки градове ще се отпускат по втория модул на програмата „Избирам България“, като приемът се очаква да стартира през септември или октомври. Условията на новата схема към момента не са обявени.

Целева група и замисъл на програмата

Основната цел на предстоящия прием е да бъдат насърчени млади хора да се преместят от големи градове — сред изрично споменатите са София, Пловдив, Бургас, Варна и Русе — към по-малки населени места, които все повече обезлюдяват. Конкретните критерии за допустимост на кандидатите ще бъдат представени от МТСП на по-късен етап.

Първият модул — за завърнали се емигранти

Програмата „Избирам България“ вече функционира чрез първия си модул, насочен към български емигранти, решили да се завърнат в страната. По него през 2025 г. бяха отпуснати субсидии с бюджет от 13 549 234 евро. Схемата е предназначена за лица с български произход или чужденци, за които не се изискват изрични разрешителни за работа, и ще продължи до 2028 г. Очаква се по нея да бъдат осигурени работни места за 870 емигранти, желаещи да се завърнат.

Условия и размер на подпомагането по първия модул

Помощта по действащия модул е насочена към лица до 65-годишна възраст, започнали работа в България след 1 януари 2025 г. Заетостта може да бъде при различни работодатели, но не се допуска прекъсване — за период от 6 или 12 месеца, считано от датата на подаване на заявлението. При неоткрита работа в рамките на 4 месеца подпомагането спира.

На лицата, запазили заетост, се изплащат еднократни стимули, изчислени на базата на средните работни заплати за съответния сектор според данни на НСИ:

• След шестия месец работа — стимул в размер на 30% от 6 средни работни заплати за сектора.
• След дванадесетия месец работа — стимул в размер на 50% от 6 средни работни заплати за сектора.

Тези суми са извън получаваното трудово възнаграждение и реално покриват част от разходите за наем и транспорт.

Помощ за преместване на покъщнина

Предвидена е и финансова помощ за физическо преместване, чийто максимален размер зависи от държавата на произход:

• За лица от държави членки на ЕС, страни кандидат-членки и Косово — до 2 556,46 евро.
• За лица от държави извън ЕС — до 5 112,92 евро.

Критериите, по които ще се отпуска помощта за преместване в малките градове по втория модул, тепърва предстои да бъдат оповестени от МТСП.

Предвиденият финансов ресурс в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) 2023–2027 г. за подпомагане на лозаро-винарски сектор 2027 е изцяло ангажиран по вече сключени договори за подпомагане. Като пряка последица от това планираният за октомври прием по интервенцията „Преструктуриране и конверсия на лозя“ няма да се проведе.

Приемът за октомври се отменя

Съгласно Наредба № 14 от 2023 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в СПРЗСР за периода 2023–2027 г., приемът по интервенцията „Преструктуриране и конверсия на лозя“ за финансова 2027 г. е бил определен за периода от 15 октомври до 15 ноември 2026 г. Той обаче няма да се състои, тъй като предвиденият за него финансов ресурс вече е изразходван.

Решението — след работна група и браншови организации

Решението е взето след обсъждане в рамките на постоянната работна група за решаване на въпроси в лозаро-винарския сектор. За него са информирани и представителните организации в бранша.

Министерството на земеделието и храните посочва, че високата активност на земеделските стопани и предприятията при кандидатстването по интервенциите отразява значителен интерес към възможностите за подкрепа и създава предпоставки за инвестиции в модернизация и повишаване на конкурентоспособността им.

Какво следва

Министерството на земеделието и храните е заявило, че при наличие на финансови възможности за подкрепа на лозарите и винопроизводителите в рамките на приложимата нормативна уредба ще предприеме необходимите действия.

Живите огради предлагат поне десет конкретни причини да бъдат заложени в градината — пет практически и пет естетически или екологични. Изборът на подходящи растителни видове зависи преди всичко от желаната височина на плета, но и от условията на средата и целта, която ще изпълнява зелената стена.

Пет практически функции на живата ограда

Защита от вятър. Плътните храсти намаляват скоростта на вятъра и предпазват растенията и сградите зад тях. Освен височината на плета, от значение са структурата на растенията, размерите и разположението на листата, както и общата плътност на оградата. Обикновено живият плет се отглежда с оглед на посоката на преобладаващите ветрове.

Шумоизолация. Гъстите зелени структури поглъщат част от шума, особено в близост до пътища и зони с интензивно движение. Ефектът зависи от вида и броя на листата, както и от архитектурата на храстите.

Улавяне на прах и замърсители. Листната маса задържа прахови частици и пречиства въздуха. При всеки дъжд или целенасочено почистване прахът опада, листата се освобождават от натрупванията и фотосинтезират по-ефективно.

Ограничаване на достъп. Живата ограда служи като естествена бариера, трудна за преминаване. Ако избраните растения са снабдени с шипове и бодли, ефектът е особено силен. Зелената стена осигурява и усещане за уединение и лично пространство на открито.

Микроклимат. Всяка жива стена формира зона, в която факторите на средата са смекчени. През зимата предпазва от студени ветрове, а през лятото ограничава суховеите, запазва почвената влага и хвърля сянка, с което понижава температурата в непосредствена близост.

Пет декоративни и екологични цели

Визуално оформление. Чрез живи огради с различна височина пространството се разделя на зони, рамкират се алеи и градински композиции. Естествено оформената зелена граница може да замени или прикрие бетонни и метални конструкции.

Фон за цветни лехи. Живият плет служи като неутрален или контрастен фон за цъфтящи видове, подобно на рамка за картина — подчертава красотата на останалите растения в градината.

Сезонен интерес. Чрез подбор на видове с различни форми, цветове и периоди на цъфтеж или плодообразуване се осигурява целогодишна декоративност.

Местообитание за фауната. Всяка жива стена предоставя укритие за птици и дребни животни. Ако растенията образуват плодове, полезни гости се настаняват скоро. Птиците са ценни помощници на градинаря, тъй като се хранят с насекоми.

Опрашители. Цъфтящите видове привличат пчели и пеперуди, а освен тях — и хищни насекоми, паразитоидни видове и други биоагенти, които контролират вредителите по естествен начин.

Растения за висока жива ограда (над 1,5–1,8 м)

Лигуструм расте бързо и образува плътна зелена стена. Видът е полулистопаден — листната маса може да пооредее зимата, но разлистването напролет е богато. Понася резитба отлично. При честа резитба за строга геометрична форма не се образуват цветове и плодове. Подходящ е за градски условия, тъй като улавя замърсявания и осигурява шумоизолация. При засаждане растенията се наредждат шахматно и нагъсто за по-голяма плътност.

Туи и кипариси — иглолистните видове (смарагди, лейланди, брабанти и други) образуват плътен плет с целогодишна декоративна стойност. Осигуряват добра шумоизолация и уединение. Предпочитат слънчево изложение и умерени редовни поливки. Две-три подхранвания с комбинирани торове годишно са достатъчни. Резитбата е задължителна за строги линии.

Фотиния и лавровишна. Фотинията е вечнозелено декоративно растение с характерни червени листа и изумителен блясък при добри грижи. Расте бързо, предпочита слънчеви или полусенчести изложения и изисква значително по-рядко подрязване в сравнение с иглолистните видове. Лавровишната е традиционна алтернатива — чисто зелена, с едри лъскави листа, също бързорастяща и лесна за поддръжка.

Растения за средно високи стени

Спирея се счита за нисък до средно висок храст с летен цъфтеж в бели и розови цветове. Образува плътна, равномерна ограда бързо и понася подрязване отлично. Устойчива е на климатични колебания и засушавания, подходяща за градска и извънградска среда.

Вейгела цъфти рано напролет с повторен цъфтеж през лятото. Цветовете са розови, бели, червени и техни нюанси. Архитектурата на растението я прави подходяща за по-свободни и натурални плетове. С цветовете си привлича пеперуди, пчели и други опрашители.

Потентила е изключително устойчив храст, подходящ за средно висок жив плет. Цъфти в жълти, оранжеви и бели цветове почти непрекъснато през летните месеци. Справя се добре дори на бедна почва, листопаден е и понася резитби отлично.

Дойция цъфти изобилно с бели, ефирни цветове. Леко каскадната форма на клонките придава изтънчено излъчване. Не е претенциозна и се оформя лесно с една-две резитби на сезон — важно е само резитбата да не отстрани цветните пъпки.

Хиперикум — представител на семейството на жълтия кантарион, с многобройни жълти цветове, събрани в съцветия. След прецъфтяване образува атрактивни бели или червени плодчета. Устойчив е на засушаване, лесен за отглеждане и с дълъг период на декоративен ефект.

Растения за нисък бордюр

Чемшир и лоницера са класически избор за нисък жив бордюр. Чемширът предлага гъста и красива вечнозелена структура, поддава се отлично на оформяне и може да се използва за разделяне на алеи и лехи. Подходящ е за слънчеви и сенчести места. Лоницерата има сходно представяне, но расте значително по-бързо, изисква повече грижи за поддържане на формата и е подходяща само за слънчеви изложения.

Сантолина и сенецио са подходящи за минималистични и слънчеви градини. Сантолината е ароматна, с плътна листна маса в зелени или сребърни цветове, сухоустойчива и лесна за поддръжка. Сенециото се отличава с интересна форма на листата — препоръчителна е поне една резитба годишно, за да не се оголи основата на растението. Може да се вкорени от резници или да се размножи чрез семена.

Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас разреши на „Шанс-92″ ЕООД създаването на 190 декара десертни лозя в местността Ахмачески път в землището на град Карнобат, като е установила, че проектът не се нуждае от оценка на въздействието върху околната среда. Едноличен собственик на дружеството е Станимира Минчева Гроздева.

Поливане и защита от градушки

Новите лозя ще се напояват чрез автоматизирана капкова система, захранвана с вода от язовир „Детелина“ до едноименното село. За осигуряването на тази услуга „Шанс-92″ ЕООД вече е сключило договор с „Напоителни системи“ ЕАД.

Върху 133 декара от масива ще бъде изградена конструкция с мрежи за защита от градушки, което ще осигури допълнителна физическа защита на насажденията.

Финансиране и статут на имота

Според решението на екоинспекцията възложителят възнамерява да кандидатства за финансова помощ по Интервенция П.Г.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Стратегическия план 2023–2027 г. Компетентните органи са установили, че имотът не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.

„Шанс-92″ ЕООД участва като съдружник и в „Група овощари Карнобат“ ООД.