Новини от земеделието и селското стопанство в България

Правителството публикува управленската си програма за сектор „Земеделие“, в която като главна цел е дефинирано осигуряването на среда за развитие на конкурентоспособно, устойчиво, високотехнологично и пазарно ориентирано българско земеделие. Документът беше обявен миналата седмица и очертава законодателни мерки с конкретни срокове, обхващащи периода до 2030 г. Управленската програма земеделие поставя акцент върху продоволствената сигурност, доходите на производителите, нарастването на производството на храни с висока добавена стойност и превръщането на селските райони в привлекателно място за живот и инвестиции.

Диагноза: структурни дисбаланси в отрасъла

Програмата признава, че въпреки стратегическото значение на земеделието за икономиката и заетостта в регионите, отрасълът е изправен пред редица структурни и икономически дисбаланси. Производствената структура е описана като неравномерно развита — значителна част от земеделската продукция е концентрирана в ограничен брой производства, докато секторите с висока добавена стойност — плодове, зеленчуци и животновъдство — изпитват затруднения, свързани с ниска конкурентоспособност, високи производствени разходи и недостатъчна пазарна реализация.

Сред посочените проблеми са още: силна зависимост на доходите от пазарни колебания и климатични условия; недостатъчна модернизация и ограничено внедряване на иновации и цифрови технологии; недостиг на квалифицирана работна сила. Програмата откроява и сериозното състояние на хидромелиоративната инфраструктура и ограничените възможности за напояване като фактор, който увеличава уязвимостта на производството към засушаване и екстремни климатични явления.

Документът посочва и дисбаланси в хранителната верига, при които земеделските производители разполагат с ограничени възможности за договаряне и реализират по-малък дял от създадената добавена стойност. Ниското ниво на коопериране и недостатъчно развитите организации на производители са определени като фактори, намаляващи пазарната устойчивост на малките и средните стопанства. Селските райони пък са описани като изправени пред демографски и икономически предизвикателства, включително намаляване на населението и затруднен достъп на младите хора до сектора.

Законодателни мерки и срокове

Програмата предвижда промени в няколко ключови закона. По отношение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) са заложени две конкретни мерки:

• Създаване на устойчиви модели и механизми за ползване на земеделските земи, базирани на дългосрочни ангажименти и минимизиране на проблемите с ротации и бели петна. Срок: декември 2028 г.
• Засилване на контрола при разпределението на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Срок: юли 2027 г.

Предвидено е и приемането на изцяло нов закон, регламентиращ кооперирането в земеделието, с цел изграждане на съвременна и работеща правна рамка за аграрния сектор. Срокът за това е март 2030 г.

В областта на контрола на храните програмата предвижда актуализация на нормативната уредба, включваща:

• Нов Закон за ветеринарномедицинската дейност — срок: април 2029 г.
• Изменение на Закона за храните — срок: декември 2028 г.
• Изменение на Закона за управление на агрохранителната верига — срок: декември 2028 г.
• Изменение на Закона за защита на растенията — срок: декември 2027 г.

Предвижда се и подготовка на дългосрочна реформа на Закона за горите със срок декември 2028 г.

Изпълнителни мерки по приоритетни направления

Извън законодателната дейност програмата очертава конкретни мерки в изпълнителната власт по няколко направления.

Семейни ферми и реални производители: предвидени са подкрепа за устойчиви семейни производства, подпомагане, обвързано с размера на реализираната продукция, и строг контрол върху животновъдните стопанства — всички с постоянен срок на прилагане. Развитието на селските райони и преустановяването на обезлюдяването са поставени с краен срок декември 2029 г.

Чувствителни сектори: програмата залага приоритизиране на производството в секторите плодове, зеленчуци и животновъдство, национални програми за подобряване на продуктивността и генния състав на животните (срок: декември 2029 г.), както и прилагане на механизми за превенция и управление на риска, включително Взаимоспомагателен фонд за помощ при неблагоприятни събития и пазарни кризи.

Напояване: документът определя напояването като национален приоритет и предвижда стратегически инвестиции, съчетани с облекчаване на разрешителните режими за частни инвестиции. Срокът за тази мярка е март 2029 г.

Коопериране и къси вериги на доставки: наред с новия закон, програмата предвижда развитие на тържища, логистични центрове и кооперативни структури — срок: март 2030 г.

Рибарство, гори и дигитализация

За сектор „Рибарство и аквакултури“ са заложени запазване на поминъка на местните рибарски общности и пълноценно използване на ресурсите за производство на риба — и двете с краен срок декември 2029 г.

В горското стопанство програмата предвижда финансово и организационно стабилизиране на държавните горски структури (срок: май 2030 г.), подобряване на системите за превенция и борба с горските пожари (срок: март 2028 г.), възстановяване на полезащитните горски пояси (срок: май 2030 г.) и поетапно провеждане на Национална горска инвентаризация (срок: май 2030 г.).

По отношение на дигитализацията са предвидени разширяване на електронните административни услуги (срок: май 2030 г.) и внедряване на изкуствен интелект, сателитни и дрон технологии в земеделието и горите (срок: декември 2029 г.).

Очаквани резултати

Програмата описва набор от очаквани ефекти от предвидените мерки, сред които:

• Нарастване на броя на фермерите от чувствителни сектори, получили подкрепа на доходите, и утвърждаване на жизнеспособни семейни производства.
• Прилагане на устойчиви модели за ползване на земеделските земи.
• Подпомагане, обвързано с реализирана продукция.
• Възстановена хидромелиоративна инфраструктура и разширен достъп до напояване.
• Развитие на кооперативните структури и скъсяване на веригите за доставки на земеделски продукти.
• Разширяване на обхвата на защитата от градушки и повишаване на нейната ефективност.
• Прекратяване на практиките с фиктивни стопанства и стабилни доходи за реалните фермери.
• Дигитализирани услуги за земеделските стопани и подобрена бизнес среда.
• Ограничаване на ветровата ерозия в интензивните земеделски райони чрез възстановяване на полезащитните пояси.

Бенефициерите по новата интервенция „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“ (КЗ) разполагат с краен срок до 30 септември, в който трябва да подадат необходимите документи чрез Системата за електронни услуги (СЕУ). Интервенцията за консервационно земеделие се прилага за първи път в рамките на Кампания 2026.

Изискуеми документи

Съгласно Наредба № 4 от 22.10.2025 г. кандидатите следва да приложат в СЕУ следните документи:

• План за управление на хранителните вещества;
• План за торене;
• Диплома на агронома, заверил плана за управление на хранителните вещества;
• Копие на документ/протокол за пробовземане, издадени от акредитирана лаборатория;
• Копие на документи на анализа на почвата;
• Разходооправдателни документи за закупени препарати.

Указания на ДФЗ

За улеснение на стопаните Държавен фонд „Земеделие“ е публикувал на интернет страницата си „Указания по КЗ“. В ръководството са описани стъпките за попълване на данните в СЕУ, както и начинът за прикачване на изискуемите документи по интервенцията.

Какво трябва да знаят кандидатите

За успешно подадени се считат единствено заявленията, достигнали краен статус „Подадено заявление“. След изтичане на нормативно регламентираните срокове стопаните няма да могат да въвеждат данни, нито да прикачват документи в СЕУ.

Цените на селскостопанската продукция са нараснали с 2,1% през второто тримесечие на 2026 г. в сравнение със същия период на 2025 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Водещ фактор за това увеличение е поскъпването в растениевъдството с 5,7%, докато при животновъдната продукция цените са се понижили с 1,2%.

Зеленчуците и техническите култури поскъпват

Най-значителен ценови ръст е регистриран при пресните зеленчуци — 38,7% спрямо второто тримесечие на 2025 г. Доматите са поскъпнали с 53,9%, краставиците и корнишоните — с 26,3%, а салатите и марулите — с 25,8%.

Съществен ръст е отчетен и при техническите култури — с 12,8%. Цената на слънчогледа се е увеличила с 13,3%.

На годишна база тенденцията при зеленчуците се задълбочава: пресните зеленчуци са поскъпнали с 45,2%, като при доматите увеличението достига 76,3%. Техническите култури са с 8,1% по-скъпи на годишна база.

Плодовете и зърното поевтиняват

При плодовете картината е противоположна — цените им са намалели с 28,1% спрямо второто тримесечие на 2025 г. Основен фактор за спада е поевтиняването на черешите с 33,4%. На годишна база плодовете са поевтинели с 29,9%, а черешите — с 30,9%.

Зърнените култури също поевтиняват — с 2,6% за тримесечието. Пшеницата е с 4,6% по-евтина, а царевицата за зърно — с 2,9%. На годишна база намалението при зърнените култури е 1,4%.

Животновъдство: яйцата поскъпват, млякото поевтинява

В животновъдния сектор живите животни са поевтинели с 3% спрямо второто тримесечие на 2025 г. Най-голям спад е отчетен при свинете — с 20,2%, и при птиците — с 5,1%.

При продуктите от животновъдството е регистрирано леко поскъпване от 0,9%. Яйцата са с 13,7% по-скъпи, докато кравето мляко е поевтиняло със 7,6%.

Разходите на производителите растат

Производствените разходи в земеделието продължават да се увеличават. Продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство са поскъпнали с 9,3% на годишна база. Електроенергията и горивата са с 20,3% по-скъпи, а минералните торове — с 15,9%.

• Посевен и посадъчен материал: +7,8%
• Ветеринарномедицински продукти: +5%
• Фуражи: +0,7%
• Продукти за растителна защита: −0,4%

Данните на НСИ за второто тримесечие на 2026 г. очертават ясен контраст: докато цените на зеленчуците — особено на доматите — нарастват рязко, тези на плодовете и зърнените култури се движат надолу, а разходите за енергоносители и торове продължават да оказват натиск върху земеделските производители.

Август е най-подходящото време за присаждане на рози, тъй като в този период растителните сокове се движат активно и шансът за прихващане е по-голям. Присаденото растение получава достатъчно време да се укрепи и да презимува успешно — затова не е препоръчително да се отлага.

Подготовка — ключът към успеха

Преди да се пристъпи към присаждане, е необходимо обилно поливане на подложката и присадника в продължение на най-малко две-три вечери подред. Целта е тъканите да бъдат добре оводнени — така нареченото пълно тургорно състояние. Подложката трябва да е здрава, без заболявания и без следи от вредители. Същото изискване важи и за стъблото, избрано за присадка.

Инструментите изискват специално внимание: те трябва да бъдат наострени и обеззаразени с алкохол или друг подходящ препарат. За целта е подходящо специално ножче за присаждане, но и макетно или швейцарско ножче ще свършат работа, при условие че са добре наострени. Преди работа острието се подсушава.

Как се присажда стъпка по стъпка

На избраната подложка се почистват повредени листа, пъпки в основата и близко разположени клони, които биха пречили на работата. Срезовете се правят под ъгъл от 45 градуса с обратен наклон — така се предпазват пъпките от задържане на вода.

Срезът върху стъблото на подложката трябва да е с дължина около 2–3 сантиметра, като най-подходящата зона е около средата на стъблото, между две активни, външно разположени пъпки. С незаострената страна на ножчето разрезът се разтваря внимателно по дължина.

От избрания храст — присадника — се взима здраво средно стъбло. Върхът и основата му се отстраняват, а от средните пъпки се изрязва т. нар. щитче с размери, съответстващи на направения разрез в подложката. Пъпката задължително трябва да има камбиален слой. При метода на присаждане на разцеп тъканите на двете части трябва да съвпаднат. Препоръчително е да се остави малка part от листната дръжка — тя служи като индикатор за прихващането.

Накрая присадката се фиксира с лентичка или рафия. При намотаването трябва да се внимава: лентичката минава под и над пъпката, но не и върху нея.

Грижи след присаждането

След процедурата се препоръчва по-редовно поливане и наблюдение. Щом се забележи нов растеж, лентичката се разхлабва, без да се отстранява веднага. За да се улесни развитието на присадката, тя се подрязва над второто разклонение. Всички пъпки и разклонения от подложката се отстраняват.

Допустимо е да се заложат и повече от една присадка на една подложка, включително от различни сортове — по този начин може да се получи храст с розови цветове от различни разновидности.

Продължаващата суша в Австрия е нанесла безпрецедентни щети на земеделския сектор, като общите загуби вече се оценяват на около 1 млрд. евро. Засегнати са всички основни селскостопански култури във всички федерални провинции на страната.

Кръгла маса по кризата

На фона на тежкото положение министърът на земеделието Норберт Точних свика кръгла маса с представители на земеделския сектор, администрацията и научните среди. Основните теми на форума бяха размерът на нанесените щети, прогнозите за следващите седмици и мерките за подпомагане на фермерите. Участниците определиха запазването на производството на храни като основен приоритет.

„Това е историческа катастрофа от суша с безпрецедентни размери. Самото съществуване на много семейни ферми е заложено на карта“, заяви председателят на Австрийската земеделска камара Йозеф Моосбругер.

Спешни мерки за ликвидност

В краткосрочен план се обсъждат мерки за осигуряване на ликвидност на стопанствата, включително субсидиране на лихви по оборотни кредити и облекчения при осигурителните вноски. Министерството на земеделието вече води разговори с финансовото министерство за бързи действия в тази насока.

В по-дългосрочен план Австрия планира да засили адаптацията на земеделието към все по-честите екстремни метеорологични явления. Кризисният екип към Федералното министерство на земеделието, околната среда и защитата на климата ще бъде разширен с участниците в кръглата маса, с цел по-бърза координация между институциите, науката и земеделския сектор.

60% от площите са застраховани

Австрия разполага с развита система за управление на земеделския риск, която комбинира застраховане на стопанствата с публична подкрепа. По данни на Австрийската застрахователна компания срещу градушка около 60% от земеделските площи са застраховани. При обработваемите земи делът достига около 80%, докато при пасищата е около 40%.

Федералното и провинциалните правителства поемат общо 55% от застрахователните премии, което намалява финансовата тежест върху земеделските производители.

Валежите — под половината от нормата

Сушата се задълбочава и заради продължаващия дефицит на валежи. През юли Австрия е получила по-малко от половината от средното количество валежи за месеца, а в някои райони северно от главния алпийски хребет — под една четвърт от нормата. Дефицитът продължава и през август, особено във Форарлберг, Горна и Долна Австрия, Бургенланд и Щирия.

Хидрологът проф. Гюнтер Бльошл от Техническия университет във Виена предупреди, че при продължаващ недостиг на валежи водният дефицит ще се задълбочава. Според него високите температури допълнително увеличават изпарението и създават допълнителен риск за земеделието. По прогнозите значително подобрение на ситуацията през следващите седмици не се очаква. Питейното водоснабдяване в страната засега е гарантирано.

Тиквичките са изключително универсален зеленчук, подходящ за приготвяне на разнообразни ястия — от крем супи и салати до гювечи и мусака. Всяко от тях се отличава с лекота на приготвяне и добър вкус.

Крем супа и задушени тиквички

Пасираната крем супа от тиквички е подходяща за деца и възрастни. За приготвянето ѝ са необходими 5 млади тиквички, 1 литър бульон, 220 мл сметана, 2 супени лъжици растително масло, 2 скилидки чесън, 1 глава лук, 1 морков, 2 средни картофа и ¼ ръжен хляб. Чесънът и лукът се запържват в тенджерата, след което се добавят нарязаните на кубчета картофи, морков и пулпата от тиквичките. Задушават се 10 минути, залива се с бульона и след омекването зеленчуците се пасират с постепенно добавяна загрята сметана. Вари се още пет минути и се сервира с крутони от ръжен хляб.

За задушени тиквички в чеснов сос са нужни 2 млади тиквички, глава лук, 2 скилидки чесън, 300 мл заквасена сметана, 3 супени лъжици брашно, 200 мл вода и подправки. Кръгчетата тиквички се овалват в брашно и се пържат до златистокафяво. Сосът се приготвя от заквасена сметана, подправки, чесън и вода, след което тиквичките и задушеният лук се наместват на пластове в тиган, заливат се и се задушават двадесет минути на минимален огън.

Тиганици, гювеч и пица

Тиганиците с кайма заменят традиционното брашнено тесто с настъргани тиквички. Продуктите включват 2 тиквички, 350 г кайма, 2 глави лук, 350 мл прясно мляко, 2 яйца, 1 чаша брашно и копър. Едната глава лук и тиквичките се настъргват и смесват с брашно, яйце, масло и подправки, разреждат се с мляко до полутечно тесто. Втората глава лук и каймата се смилат в месомелачка. В загрят тиган се разпределя тестото, добавя се месният пълнеж, а палачинката се прегъва и притиска с вилица, след което се пържи от двете страни.

Гювечът с тиквички е подходящ за семейна или празнична вечеря. Настърганите тиквички се изцеждат и смесват с брашно, яйца, нарязани билки и чесън. Тестото се поставя във форма, отгоре се наредят тънко нарязани домати и всичко се пече около час. В края се поръсва с настъргано твърдо сирене и се връща за още десет минути.

Пицата с тиквички е подходяща за следящите фигурата си. Настърганите тиквички се смесват с брашно, сода, лимонена киселина, яйца и копър. Тестото се разпределя във форма, наредват се кръгчета домати и настъргано сирене, след което се пече 25 минути в предварително загрята фурна.

Мусака, кюфтета и пълнени тиквички

Мусаката с тиквички се приготвя от 1,2 кг млади тиквички, 0,5 кг пилешка кайма, 3 глави лук, доматено пюре, 6 месести домати, 130 г сирене, 4 яйца и 160 мл заквасена сметана. Каймата се запържва с лука и доматеното пюре. В съд за печене се редят настъргани и изцедени тиквички, кайма, домати и отново тиквички. Залива се с разбито яйце и сметана, поръсва се с ситно настъргано сирене и се пече.

Зеленчуковите кюфтета се правят от 0,5 кг тиквички и 4 картофа. Сварените картофи се смачкват, настърганите тиквички се осоляват и изцеждат, след което двата зеленчука се смесват с кориандър, яйца и брашно. Оформените кюфтета се потапят в яйце, овалват в брашно и се пържат. Сервират се върху листа зелена салата с кисело мляко или сметана.

Пълнените тиквички — така наречените „ладии“ — изискват 8 средно големи тиквички, 200 г ориз, 350 г гъби, морков, домати, доматено пюре, чесън и твърдо сирене. Тиквичките се разрязват на две и се издълбават до дебелина на стената около сантиметър. Намазват се с масло и се предпичат десет минути. Плънката се приготвя от задушени гъби, лук, морков, чесън и домати, смесени с полусварен ориз и сирене. Напълнените лодки се допичат във фурната.

Предястие от пържени тиквички

За пикантното предястие са необходими 0,5 кг млади тиквички, 2 скилидки чесън, 60 мл соев сос, нишесте, захар, морска сол и пресни билки. Тиквичките се нарязват по дължина на пръчици и се пържат пет минути в растително масло. Покриват се с чесън, захар, сол и соев сос, котлонът се изключва. При сервиране се поръсват с нарязани зелени подправки.

Градинските басейни крият сериозни, а понякога и смъртоносни опасности от басейни за кучета и останалите домашни любимци — това предупреждава международната организация за защита на животните „Четири лапи“. Прохладната вода привлича не само кучета и котки, но и диви животни, а хлъзгавите стени на басейна често не им позволяват да изберат самостоятелно, което създава реален риск от удавяне.

Защо басейнът е опасен за животните

Според „Четири лапи“ рискът не се ограничава само до собствените домашни любимци на стопаните. Прохладата привлича и животни от съседни имоти, а диви животни могат да попаднат случайно в двора. Всички те споделят един и същ проблем — хлъзгавите стени на басейна не им дават опора за изкачване.

Организацията препоръчва още при проектирането на басейна, или при закупуването на имот, в който вече има такъв, собствениците да преценят какви животни могат да се срещат в района и да изберат предварително подходящи прегради и материали за максимална защита.

Основни мерки за безопасност

• Ограда — може да бъде постоянна или подвижна, но не трябва да има отвори, през които животно да успее да премине. Конструкцията трябва да е достатъчно стабилна, за да издържи натиска на по-едри животни.
• Рампи и стъпала — необходимо е да има поне едно нехлъзгаво съоръжение, което позволява на попаднало във водата животно само да достигне до безопасно място.
• Аларма — най-подходящи са системите, активиращи се при движение във водата, а не около самия басейн.
• Специално предпазно покривало — за разлика от стандартните модели, специалните предпазни покривала не създават усещане у животното, че върху тях може да се стъпи безопасно.
• Редовна поддръжка — около и във водата не трябва да се оставят предмети, които могат да привлекат вниманието на животните.
• Найлонови въжета около ръба — могат да послужат като допълнителна възможност за захващане и изкачване на животно, попаднало във водата.
• Предпазни мрежи или малки рампи в ъглите — помагат за предотвратяване на попадането на дребни животни като жаби, патета и катерици.
• Подрязване на надвисналите клони — ограничава риска малки животни да паднат от дърветата директно във водата.

Как да действате при спешна ситуация

Дори при наличие на всички препоръчани предпазни средства не може напълно да се изключи възможността животно да падне в басейна. Затова „Четири лапи“ съветват наблизо винаги да има мрежа, метла, лопата или кепче — инструменти, с които по-малки животни да могат да бъдат извадени бързо. За по-едри животни подходящи средства са дълга и широка дъска или градински стол, изпълняващи ролята на временна рампа.

При опит за спасяване на животно от басейна организацията подчертава, че на първо място трябва да се осигури собствената безопасност на спасяващия. Уплашено животно, което се бори да оцелее, може да реагира непредвидимо — да ухапе или да причини сериозни драскотини.

Други рискове за кучета на вила

Освен басейна, в двора на вилата съществуват и редица други опасности, за които „Четири лапи“ предупреждават стопаните:

• Ненадеждна ограда и отворена порта — преди да пуснете кучето в двора, е необходимо внимателно да проверите оградата за дупки, разхлабени дъски и пролуки, а портата да се затваря сигурно. Особено внимание се изисква при пристигане и тръгване.
• Отровни растения — някои декоративни и градински растения, включително отделни техни части, плодове, семена или луковици, могат да бъдат токсични при поглъщане. При нова градина е препоръчително предварително да се установи кои видове растат в нея.
• Торове и препарати — химически вещества, използвани срещу насекоми, плевели и в градинарството като цяло, не трябва да се оставят на земята или на достъпно за животното място. Всички препарати следва да се съхраняват в оригиналните опаковки, плътно затворени.
• Отрова за гризачи — примамките срещу плъхове и мишки са особено рискови, тъй като могат да бъдат погълнати директно от кучето или то да изяде отровен гризач. При съмнение за поглъщане трябва незабавно да се потърси ветеринарна помощ.
• Градински инструменти и остри предмети — лопати, ножици, тел, пирони и подобни предмети крият риск от порязвания, прободни рани и наранявания. Малки предмети могат дори да бъдат погълнати.
• Барбекю, огън и горещи повърхности — горещата скара, жаравата и паднали въглени могат да причинят сериозни изгаряния по лапите и муцуната на животното. На кучето не бива да се дават и мазни остатъци или кокали от барбекюто.

Европейската прокуратура (EPPO) в София повдигна обвинителен акт срещу собственик на лозе, заподозрян в опит да получи 348 231,64 евро финансиране от ЕС въз основа на невярна информация. Случаят е свързан с преструктуриране и конверсия на лозя — интервенция, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ).

Какво се твърди в обвинението

Заявлението за финансова подкрепа е подадено през ноември 2023 г. Според обвинителния акт, проектът е включвал засаждане на нови лозя, реконструкция на подпорни конструкции и инсталиране на система за капково напояване в района на Ямбол.

Разследването установило, че заподозреният е декларирал невярно подаването на декларации за реколтата за лозарските години 2020, 2021 и 2022, с цел да осигури исканото финансиране от ЕС. Конкретно за лозарската година 2020 компетентният национален орган не е получил декларация за производството на винено грозде.

Средствата не са изплатени

Благодарение на ранното установяване на опита за измама, никакви средства не са изплатени по заявлението. При евентуална присъда заподозреният може да бъде осъден на до шест години затвор и глоба в размер на до 5 000 евро.

EPPO припомня, че всички засегнати лица се считат за невинни до доказване на противното от компетентните български съдилища.

За Европейската прокуратура

Европейската прокуратура е независимият прокурорски орган на Европейския съюз, натоварен с разследването, наказателното преследване и повдигането на обвинения за престъпления срещу финансовите интереси на ЕС.

Земеделските стопани, декларирали намерение за участие по интервенция II.E2-1 „Инструменти за управление на риска – финансов принос за премиите по застрахователните схеми“ в общото заявление за директни плащания за Кампания 2026 г., могат да подадат заявление за изплащане на финансовата помощ до 17 август 2026 г., включително. Документите се подават в Системата за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), съгласно Заповед № РД09-840 от 14.08.2026 г. на министъра на земеделието и храните.

Защо срокът беше удължен

Удължаването на крайния срок е пряко свързано с обновяването на СЕУ, в резултат на което системата беше недостъпна на 10 и 11 август 2026 г. Заповедта на министъра на земеделието и храните урежда новия краен срок в отговор на тази техническа невъзможност за достъп.

Как се кандидатства

Заявленията се подават единствено по електронен път — чрез индивидуален профил на кандидата или на упълномощено от него лице в СЕУ, направление „Инструменти за управление на риска“.

Правилата за кандидатстване са определени в:

• Наредба № 2 от 18.03.2025 г. за условията и реда за предоставяне на подпомагане по интервенцията по чл. 76, параграф 3, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2021/2115, включително реда за налагане на административни санкции;
• Заповедта за прием;
• Указанията за прилагане.

Всички тези документи са публикувани на интернет страницата на ДФЗ.

Бюджет и размер на помощта

Бюджетът по интервенция II.E2-1 възлиза на 11 766 109 евро. Финансовата помощ покрива до 70% от застрахователната премия на кандидата.

Целта на подкрепата е да насърчи активните земеделски стопани да управляват рисковете, свързани със селскостопанското производство, които не подлежат на контрол от тяхна страна.

Инспектори на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са установили около 100 кг агнешко месо и субпродукти без документи за произход и маркировка при проверка в мандра и животновъден обект в село Сливница, Кресненско. Проверката е извършена от екип на ОДБХ – Благоевград със съдействието на ОД на МВР – Благоевград след получен сигнал. Налице са основания за съмнение, че в обекта се извършва незаконно клане и съхранение на месо.

Какво е установено при проверката

В животновъдния обект инспекторите са открили около 100 овце, за чието транспортиране не е подадено уведомление към компетентните органи в законоустановения срок. За това нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение.

В регистриран обект за преработка на козе и овче мляко са намерени 55 кг агнешко месо и субпродукти без документи за произход и без необходимата маркировка. В отделно помещение, намиращо се в непосредствена близост до мандрата, са открити още 45 кг охладено агнешко месо, също без документи за произход и маркировка. Това помещение не е част от мандрата и не е регистрирано по реда на Закона за храните.

Незаконна кланица без регистрация

При проверката е установено, че в обекта няма регистриран и одобрен кланичен пункт, нито условия за съхранение на месо, месни продукти и субпродукти. Съвкупността от тези факти е основание за съмнение, че там се извършва незаконно клане и съхранение на месо в обект, който не е регистриран за подобна дейност.

На собственика на обектите са съставени два акта за установяване на административно нарушение. Освен това са издадени разпореждане за забрана и разпореждане за насочване на установените месо и субпродукти за унищожаване, както и предписание.

Засилен контрол от БАБХ

Агенцията съобщава, че продължава да извършва засилен официален контрол с цел недопускане на нерегламентирано производство, клане, съхранение и търговия с храни, както и с цел защита на здравето и интересите на потребителите.

Управлението на напояването в лозята през периода на узряване е ключов агротехнически похват за постигане на по-висока захарност на гроздето. Контролираният воден дефицит при лозите насочва хранителни вещества и захари към гроздовите зърна, но изисква прецизно определяне на момента и интензивността на ограничаване на поливките — в зависимост от сорта, типа почва и климатичните условия.

Как водният дефицит влияе върху захарността

В началото на развитието на лозата бързорастящите върхове на летораслите и колтуците изразходват голяма част от хранителните вещества и захарите, произведени от листата. Когато лозата изпита умерен недостиг на вода, растежът на летораслите се забавя или спира, което намалява конкуренцията между зелената маса и гроздовете. По-голяма част от произведените захари и хранителни вещества се насочва към зърната.

Тази реакция се регулира от растителен хормон — абсцисова киселина. При намаляване на водата в почвата лозата произвежда повече от него, което кара устицата на листата частично да се затворят и ограничава загубата на вода чрез изпарение. Едновременно с това хормонът стимулира процесите, улесняващи пренасянето и натрупването на захари в гроздовите зърна.

Важно е да се прави разлика между истинско натрупване на захари и тяхното привидно увеличаване вследствие на обезводняване. При добре контролиран воден дефицит листата продължават да фотосинтезират ефективно и активно транспортират захари към плодовете. При прекалено силно или твърде ранно засушаване обаче фотосинтезата се нарушава, листата започват преждевременно да стареят и опадат, а по-високата захарност е резултат единствено от загуба на вода и свиване на зърната — не от реално натрупване на повече захари. Това води до по-нисък добив и може да влоши качеството и баланса на бъдещото вино.

Фази на развитие и правилният момент за ограничаване на поливките

От разпукването на пъпките до цъфтежа лозата се нуждае от достатъчно влага, за да изгради силен листен апарат и добре развита коренова система. Недостигът на вода през този период може да доведе до по-малко съцветия, по-слабо завързване и ограничено развитие на листната маса, което впоследствие затруднява натрупването на захари и нормалното узряване.

Периодът от завързването на зърната до началото на прошарването е най-подходящ за прилагане на регулиран воден дефицит. Ограничаването на поливките започва след приключване на цъфтежа и формирането на младите зърна. Контролираният недостиг на вода забавя растежа на летораслите, намалява прекомерното развитие на зелената маса и насочва повече хранителни вещества към гроздовете. Освен това зърната остават по-компактни, което подобрява съотношението между ципата и сока и благоприятства натрупването на ароматни и фенолни съединения.

По време на прошарването — когато зърната омекват, сменят цвета си и интензивно натрупват захари — напояването трябва да се управлява много внимателно. В зависимост от сорта, почвените условия и климата поливките обикновено се намаляват или спират напълно между 10 и 30 дни преди гроздобера. Целта е лозата постепенно да изразходва наличната почвена влага, без да се стига до преждевременно съхнене на листата или отслабване на растенията.

След приключване на гроздобера продължителният недостиг на вода не е желателен. При сухи условия се препоръчва умерено напояване преди първите есенни студове, за да останат листата активни по-дълго и да продължат да фотосинтезират. Така лозата натрупва резервни хранителни вещества в стъблото, рамената и корените — необходими за успешното презимуване и силен старт на следващия сезон.

Различни подходи според сорта и типа почва

Ефектът от контролирания воден дефицит зависи от предназначението на гроздето, особеностите на сорта и вида на почвата.

• Червени винени сортове (Каберне Совиньон, Мерло, Мавруд, Сира): основната цел е висока захарност и добро натрупване на багрилни и ароматни вещества. Поливките се ограничават по-рано и се прекратяват напълно около 20–30 дни преди гроздобера. Умереният воден дефицит води до по-дребни зърна с по-високо съотношение между кожица и пулп, което благоприятства натрупването на антоциани, танини и ароматни съединения.
• Бели винени сортове (Шардоне, Совиньон Блан, Мискет Отонел): приоритет е запазването на свежестта, киселинността и характерните сортови аромати. Прекалено силното засушаване може да доведе до загуба на фини ароматни качества и влошаване на баланса на виното. Затова напояването се поддържа по-дълго и обикновено се спира около 10–15 дни преди беритбата.
• Десертни сортове (Болгар, Велика, Брестовица, Палиери): приоритет са едрите зърна, добрият външен вид и хрупкавата консистенция. Тези сортове понасят по-трудно воден стрес, затова поливките се прекратяват сравнително късно — около 10–14 дни преди гроздобера, основно за да се намали рискът от напукване на зърната и да се подобри съхраняемостта.

Типът почва също определя момента за спиране на напояването. При песъчливи и каменисти почви влагата се губи бързо и водният стрес настъпва по-рано, затова поливките се прекратяват по-близо до гроздобера. При по-тежките глинести и черноземни почви влагата се задържа значително по-дълго и е необходимо напояването да се спре по-рано, за да може лозата постепенно да използва натрупаните водни запаси.

Прекомерното засушаване при всеки тип почва може да доведе до затваряне на устицата, намаляване на фотосинтезата и преждевременно опадане на листата. Оголените гроздове стават уязвими на слънчев пригор, а по-високата захарност в такива случаи се дължи не на по-активно натрупване на захари, а на загуба на вода от зърната — което намалява добива и нарушава баланса между захари и киселини.

Допълнителни агротехнически практики

За да се подпомогне узряването на гроздето без прекомерен воден стрес, лозарите могат да прилагат и редица допълнителни мерки:

• Кършене на върховете и премахване на колтуците — намалява конкуренцията между растежа на летораслите и гроздовете.
• Умерено обезлистване след прошарването — подобрява проветряването и осветеността на гроздовете, подпомага оцветяването при червените сортове и намалява риска от сиво гниене.
• Листно подхранване с калий и фосфор по време на узряването — калият подпомага придвижването на захарите към гроздовите зърна и подобрява водния баланс на растенията.
• Биостимулатори с аминокиселини — помагат на лозата да запази активна фотосинтезата при високи температури и ограничена почвена влага, което води до по-добро узряване и по-високо качество на реколтата.

Градинските пътеки са важен елемент от ландшафтния дизайн — те едновременно подобряват外 вида на имота и осигуряват комфортно придвижване в градината. Материалът, формата и стилът им имат ключова роля за цялостния облик на пространството.

Ползи от градинските пътеки

Пътеките в градината изпълняват три основни функции. На първо място осигуряват функционалност — удобно движение около обекта, особено при дъждовно или кално време. На второ — декоративност, тъй като могат да подчертаят стила на градината и да създадат интересни визуални ефекти. На трето — зониране: с помощта на пътеки пространството се разделя на отделни зони — за релакс, за зеленчукови лехи или за детска площадка.

Избор на материали

Материалът е един от ключовите аспекти при проектирането на пътека. Той трябва да бъде едновременно естетически приятен и практичен. Основните варианти са:

• Камък — класика в ландшафтния дизайн. Естественият камък придава природен и елегантен вид и е устойчив на атмосферни влияния с дълъг експлоатационен живот. Калдъръмът е по-организирана алтернатива, подходяща за градини в селски или модерен стил.
• Дърво — добавя уютна и топла атмосфера, но изисква специални грижи. Дървените разрези се обработват с импрегниращи съединения за по-дълъг живот, а декингът е устойчив на влага и подходящ за зони за отдих.
• Чакъл — прост и икономичен вариант с лесен монтаж и минимална поддръжка. Финият чакъл осигурява добро оттичане на водата, а едрият служи за акцент в ландшафта.
• Бетон — практично и издръжливо решение. Монолитният бетон е подходящ за модерни градини, а бетонните плочи се предлагат в разнообразни форми и размери и позволяват интересни композиции.

Планиране, ширина и форма

Преди да се пристъпи към изграждане, е важно да се определят основните маршрути в градината. Главните пътеки водят от входа до дома, зоната за отдих и зеленчуковата градина; вторичните свързват отделните части на пространството.

Ширината зависи от предназначението на пътеката. Главните маршрути обикновено са широки от 1 до 1,5 метра, за да позволят свободното движение на няколко души едновременно. За второстепенни маршрути са достатъчни 0,5 до 0,8 метра. По отношение на формата — правите пътеки подхождат на модерни и минималистични градини и създават усещане за ред, докато виещите се пътеки придават романтичен и естествен вид и изглеждат особено добре в пейзажни градини.

Декорация и поддръжка

Пътеките могат да се превърнат и в декоративен елемент на градината. Бордюрите — каменни, дървени или метални — отделят пътеката от тревата или цветните лехи и придават спретнат вид. Осветлението прави градината безопасна и уютна вечер: осветителните тела осигуряват равномерна светлина, а соларните лампи са икономичен вариант без нужда от окабеляване. Нискорастящи гранични растения като лавандула, зеленика или хоста допълват картината, а лозите по арки и перголи създават сенчести кътчета.

За дългосрочна надеждност пътеките изискват редовна поддръжка: почистване от листа и отпадъци, своевременен ремонт при пукнатини и — за дървените настилки — обработка със защитни импрегнации срещу влага и вредители.

Министерският съвет одобри финансирането на над 1 млрд. евро за изпълнение на обекти по Инвестиционната програма за общински проекти през 2026 г. От общата сума до 600 млн. евро ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), а до 460,2 млн. евро — от Българската банка за развитие. Средствата са предвидени в бюджет 2026 г.

Кои проекти ще бъдат финансирани

С постановлението си Министерският съвет определи кои проекти от Инвестиционната програма за общински проекти — включени в приложение 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. — ще получат финансиране през настоящата година.

Финансиране ще бъде предоставено на проекти, за които към 31 декември 2025 г. е сключено споразумение между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кмета на съответната община, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Допълнително условие е към 1 юли 2026 г. да е обявена обществена поръчка и/или да има сключен договор с изпълнител и/или да е подписан протокол за откриване на строителна площадка.

За проектите без сключени споразумения е предвидена отделна процедура: ако до 31 декември 2025 г. е подадено искане за сключване на споразумение заедно с всички изискуеми документи, те също могат да получат финансиране — при условие че горепосочените изисквания са изпълнени не по-късно от 1 октомври 2026 г.

Промени в параметрите на споразуменията

Постановлението предвижда министърът на регионалното развитие и благоустройството да може да договаря с общините промяна на параметри по сключените споразумения или по самите проекти, без да се надвишава максималната прогнозна стойност на съответното споразумение.

В срок до 30 календарни дни след обнародване на постановлението всеки управляващ орган по програма, съфинансирана от Европейските фондове за споделено управление, ще трябва да оцени възможността за финансиране на проектите от списъка по съответната програма. Ако такава възможност съществува, управляващият орган е длъжен писмено да уведоми МРРБ и общината.

Схема на плащанията

При изпълнение на проектите се предвиждат авансови, междинни и окончателни плащания към общините, включително за авторски и/или строителен надзор и непредвидени разходи. Конкретните условия са следните:

• Инвестиционно проектиране: авансово плащане до 50% от предвидените разходи за проектиране и окончателно плащане от 50%.
• Строителство, основен ремонт или реконструкция: аванс до 20% от предвидените разходи за строително-монтажни работи (СМР); две междинни плащания — всяко по 35% от предвидените разходи за СМР на база достигнат етап; окончателно плащане до 10% от предвидените разходи за СМР.
• Когато авансовото плащане е под 20% от предвидените разходи за СМР, разликата до 20% се разпределя пропорционално между двете междинни плащания.
• За реализиран и въведен в експлоатация проект, по който не са извършвани междинни плащания, по преценка на общината може да бъде поискано окончателно плащане на база реално изпълнени СМР.

Отчетност и контрол

Кметовете на общини са задължени да предоставят на министъра на регионалното развитие и благоустройството месечни текущи отчети за изпълнение на сключените споразумения. Отчетите трябва да съдържат информация за фактическото и финансовото изпълнение на проекта, както и прогноза за необходимите финансови потоци по години до края на срока за изпълнение на целия проект.

След т.нар. „твърд Брекзит“ от януари 2020 г. производството и вносът на пресни плодове и зеленчуци във Великобритания отбелязват трайно свиване. Към 2025 г. се наблюдава временно частично възстановяване при зеленчукопроизводството, което се връща до нивата от периода 2015–2019 г., но потреблението на глава от населението при двете категории продукти продължава да изостава спрямо равнищата отпреди Брекзит.

Внос: спад от ЕС, ръст от Африка и Латинска Америка

Вносът от ЕС-27 намалява след Брекзит, като значителна част от това свиване се свързва с рязкото ограничаване на реекспорта, осъществяван през държави членки на ЕС. Особено поразителен е спадът при доставките от Нидерландия — в годините след Брекзит те са с почти 30% по-ниски в сравнение с предходния период. Според данни на Евростат нидерландският (ре)експорт е намалял с около 20%, или приблизително 170 000 тона. Основната причина е рязкото свиване на реекспорта на продукти като авокадо, грозде и манго. Вносът на домати от Нидерландия, включително реекспортния компонент, е спаднал с повече от 10%, докато при чушките е регистриран ръст.

Вносът от Испания — основния доставчик на пресни плодове и зеленчуци за Обединеното кралство — също е намалял с повече от 10% след Брекзит. Дори пресните плодове от страни извън ЕС са поевтинели по обем с по-няколко процента, въпреки че при пресните зеленчуци от трети страни е регистриран скромен ръст.

Ясни бенефициенти от новата търговска реалност са Мароко, Южна Африка и Египет. Средно за първите пет години след Брекзит Обединеното кралство е внасяло два пъти повече пресни плодове и зеленчуци директно от Мароко в сравнение с предходния период. През 2025 г. вносът от тази страна достига 330 000 тона, при 250 000 тона през 2021 г. Египет укрепва позициите си с нарастване на вноса средно с около 50% за първите пет години след Брекзит, като през 2025 г. е достигнато рекордното ниво от 266 000 тона. Вносът от Южна Африка е нараснал с около 20%. Сред другите страни с нарасващо присъствие на британския пазар са Бразилия и Перу, а Чили — след скромен първоначален ефект — е засилила износа си през последната година.

Продуктови тенденции при вноса

Вносът на банани — ключов продукт за британския пазар — е спаднал средно с 20% спрямо периода преди Брекзит. При доматите и лука спадът е ограничен до около 10%, а вносът на ябълки е намалял с близо 20%. Продуктите, при които е регистриран ръст на вноса, включват дини, авокадо и боровинки.

Местно производство: стабилизация след спад

Производството на плодове във Великобритания е скромно по мащаб. През 2025 г. то възлиза на 577 000 тона — практически непроменено спрямо предходните години, но под нивата от периода преди Брекзит. Производството на десертни ябълки се колебае значително; записаните 206 000 тона за 2025 г. се определят като сравнително средни. Производството на ягоди е спаднало под 100 000 тона. Делът на ябълките и крушите, отглеждани за производство на сок и пюре, постепенно се увеличава.

При оранжерийните зеленчуци производството е намаляло от над 200 000 тона преди около десет години до около 180 000 тона през последните две години. Доматите са водещата култура с производство, нараснало до близо 80 000 тона, докато при краставиците се очаква спад до малко над 50 000 тона през 2026 г. Производството на пипер остава в скромни мащаби — около 17 000 тона.

Производството на зеленчуци на открито през 2025 г. достига 2,36 милиона тона — значително повече в сравнение с предишни години, но все още под рекорда от малко над 2,4 милиона тона, отчетен преди около десет години. Морковите, с малко над 0,9 милиона тона, са безспорно водещата култура, следвани от лука с около 0,4 милиона тона. И двете култури регистрират най-високите си нива на производство от години.

Дял на местното производство в потреблението

Делът на местното производство в общото потребление на зеленчуци от много години се задържа на около 55%. При плодовете този дял остава около 15%. Въпреки частичното производствено възстановяване, потреблението на глава от населението — и при плодовете, и при зеленчуците — продължава да се свива и дори през 2025 г. не достига нивата от преди Брекзит.