Новини от земеделието и селското стопанство в България

Градина в провансалски стил обединява простота и благородство, нежност и слънце, елегантност и оригиналност. Проектирана по образеца на френския селски пейзаж, тя създава усещане за спокойствие и комфорт – с аромат на лавандула и рози, характерна растителност и внимателно подбран декор. Постигането на тази атмосфера изисква внимание към многобройни детайли: от избора на растения и мебели до цветовата схема и архитектурните акценти.

Характерни елементи на провансалската градина

Провансалският стил се гради върху конкретни архитектурни и декоративни решения. Основни елементи на пространството са беседки, арковидни рамки, перголи и решетки, както и открити тераси. Пътеките се настилат с теракотени плочки и павета, като се предпочитат тесни, живописни трасета. Декорът включва винтидж – тоест намерено, износено или изкуствено състарено – обзавеждане и аксесоари, каменни кладенци, фонтани и басейни, древни статуи, вази и саксии за цветя, дървени кашпи и плетени кошници. Фасадата на основната сграда се стилизира в античен вид – дърво, тухла или камък. Ключово правило е: колкото повече детайли са разработени, толкова по-убедително е реализирана идеята.

Кои растения са подходящи

Градината в провансалски стил изисква внимателен подбор на растителността. Не се препоръчва фокусиране върху единствена категория – например иглолистни дървета или треви. Необходима е комбинация, при която всяко растение заема полагащото му се място. Лавандулата и храстовите рози са двата основни стилови акцента. Към тях се добавят:

• Ароматни цветя: розмарин, салвия, карамфил, пелин, божури, здравец, седум, делфиниум, японска анемона, котешка трева, мак, слънчоглед;
• Дървета: пирамидални кипариси, тисове, вирджинска или скална хвойна; овощни дървета – праскови, ябълки, череши, круши и кайсии, засадени покрай оградата и оформени като палми;
• Билки: босилек, сладък грах, мента, майорана, анасон, мащерка, риган и зелена рукола;
• Зеленчукови култури с декоративен ефект: декоративни тиквички, тиква и къдраво зеле;
• Увивни растения: бръшлян, моминско грозде, лози, увивни рози, клематис, орлови нокти, глициния;
• Декоративни цъфтящи храсти: хортензия, лавровидна калина, чемшир, жасмин, скална роза, вейгела, форзиция, космата върба, теснолистна маслина;
• Декоративни треви и контейнерни растения: декоративни житни треви, декоративни сортове лавър и мирта – поставени във вази и саксии.

На пръв поглед тази смес може да изглежда сложна и пъстра, но именно тя създава рустикалната атмосфера, типична за провансалския стил – усещането за забравено кътче от природата, идеално за отмора.

Цветовата палитра

Провансалският стил се характеризира с конкретна цветова схема, която прониква в цялото градинско пространство – от фасадата на основната сграда до най-тясната пътека. Ландшафтните дизайнери препоръчват следните тонове:

• синьо, виолетово, лавандулово, люляково;
• бяло, сребристо, бежово, перлено, алабастрово, млечно;
• розово, фуксия, сьомга, ягода, пунш, диня;
• златисто, сламено, ярко жълто;
• теракота, кафяво;
• сиво, седеф, калай, стомана.

Всеки предмет и всяка растителна аранжировка трябва да се вписват в тези фини нюанси.

Градинските мебели

Мебелите са отличителен белег на провансалския стил и трябва да са съгласувани с околния пейзаж. Подходящи са тежки дървени и ковани пейки, ажурни пейки, плетени градински пуфове и столове, както и маси и столове от тиково дърво или изкуствен ратан. Пространството се допълва с изобилие от ръчно бродирани възглавници с различни размери. Лакираните и пластмасовите мебели не се препоръчват. Тъй като тапицираните предмети се нуждаят от защита при дъжд, е добре предварително да се планира където ще се прибират – препоръчително е и да бъдат изработени от влагоустойчив материал.

Откъде да започнете – практически план

Преди да пристъпите към работа, е полезно да изучите задълбочено провансалския стил в ландшафтния дизайн, да визуализирате резултата и да изготвите схематичен план. Един от възможните подходи включва следната последователност от стъпки:

• Боядисайте оградата в бяло и засадете покрай нея едри овощни дървета, оформени като палми.
• Разпределете отделни розови храсти из цялата градина; под тях отглеждайте градински чай и синьо-сиви карамфили.
• Оформете смесена цветно-зеленчукова леха с декоративни тиквички, лавандула, здравец и къдраво зеле.
• Разпръснете малки лехи с билки – босилек, мента, анасон, мащерка, риган и зелена рукола – за да придадете провансалски аромат на пространството.
• Изградете тесни павирани пътеки до палметите и цветните лехи.
• Поставете множество вази и саксии с цъфтящи растения, декорирани да изглеждат антично; закачете висящи саксии за цветя.
• Изградете уютна пергола, изцяло покрита с декоративно грозде, катерливи рози или клематис.
• Създайте малко изкуствено езерце или, като по-добър вариант, фонтан, покрит с мъх.
• Стилизирайте стените на основната сграда в антикварен вид – дърво или тухла.
• Избягвайте пластмасовите и изкуствени материали навсякъде в градината.

Аграрният сектор отново заема последно място по производителност на труда сред трите основни икономически сектора в България. Според предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2026 г. един зает в селското стопанство е създал средно 1 305,8 евро брутна добавена стойност (БДС), а за един отработен човекочас производителността е 3,9 евро.

Аграрният сектор изостава значително

Разликата спрямо останалите сектори е осезаема. В сектора на услугите производителността на труда достига 7 298,4 евро БДС средно на един зает и 18,5 евро за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает създава средно 7 898,2 евро БДС, а за един отработен час се генерират средно 19,4 евро. По този начин производителността в индустрията и услугите надхвърля аграрната близо шест пъти, измерена на база отработен час.

Подобрение спрямо същия период на 2025 г.

В сравнение с второто тримесечие на 2025 г., когато производителността на труда в аграрния сектор е измерена на 1 245,05 евро БДС на зает и 3,68 евро на отработен час, данните за 2026 г. показват известно покачване. За цялата икономика БДС средно на един зает се е увеличило с 0,3% спрямо същото тримесечие на предходната година, а БДС за един отработен човекочас е нараснало реално с 0,5%.

На равнище цялостна икономика брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се е увеличил реално с 3,1% в сравнение с второто тримесечие на 2025 г. На едно заето лице се падат 8 272,6 евро от текущия обем на БВП, като средно за един отработен час се създават 21,2 евро БВП.

Заетост и структурни промени

Общият брой на заетите лица в икономиката през второто тримесечие на 2026 г. е 3 661,8 хиляди, а общият брой отработени часове достига 1 428,3 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителните дялове в аграрния и в индустриалния сектори спрямо съответното тримесечие на 2025 г.

Производството на сладко вино в домашни условия изисква по-голямо внимание в сравнение с приготвянето на сухо домашно вино. Основната разлика е, че в готовия продукт трябва да остане определено количество естествена захар, която придава характерната сладост, аромат и плътност на напитката.

Подходящо грозде за сладко домашно вино

Качеството на сладкото вино се определя още в лозето. Най-подходящо е добре узряло и здраво грозде с висока захарност, добра киселинност и изразен сортов аромат. При червените вина могат да се използват узрели сортове с интензивен цвят и достатъчна фенолна зрялост, а при белите — сортове с висока естествена захарност и добри ароматични характеристики.

За производство на сладко вино е желателно гроздето да бъде набрано в по-късен етап на технологична зрялост, когато зърната съдържат повече захари и ароматът е по-силно развит. Не трябва да се използва загнило или плесенясало грозде, тъй като то влошава качеството на бъдещото вино.

Преди започване на производството е полезно захарността на гроздовия сок да се измери с рефрактометър или захаромер. Колкото по-висока е началната захарност, толкова по-голяма е потенциалната алкохолна концентрация. При качественото сладко вино целта е именно естествените захари на гроздето да останат частично неферментирали, което придава естествена сладост и по-добър баланс.

Смачкване, мъст и хигиена

След гроздобера гроздето се сортира внимателно — отстраняват се загнилите и повредените зърна, след което следват ронкане и смачкване. При белите вина гроздето обикновено се пресова с цел бързо отделяне на чистия сок от твърдите части. При червените вина мъстта ферментира заедно с ципите за определено време, за да се извлекат цвят, ароматни вещества и фенолни съединения.

На този етап хигиената е от решаващо значение. Всички съдове, маркучи, преси и принадлежности трябва да бъдат добре почистени и дезинфекцирани. Лошата хигиена е една от най-честите причини за поява на нежелани аромати, оцетнокисела ферментация и други дефекти.

Контрол и прекратяване на ферментацията

При домашни условия най-практичният метод за получаване на сладко вино е контролирането и прекратяването на ферментацията, преди всички захари да бъдат превърнати в алкохол. Ферментацията трябва да протича при подходяща температура и с активни винени дрожди. Когато достигне желаното ниво, тя трябва да бъде прекратена или стабилизирана, така че да остане необходимото количество остатъчна захар.

Тук се крие и основната трудност. Ако ферментацията бъде прекъсната неправилно, дрождите могат да възобновят дейността си по-късно, което може да доведе до повторно образуване на въглероден диоксид, промяна във вкуса, повишаване на налягането в затворени бутилки и дори до счупване на стъклени съдове.

Подходяща температура на ферментация

Температурата е един от най-важните фактори при производството на вино. Прекалено високата температура води до бурна ферментация, загуба на ароматни вещества и поява на нежелани миризми. Прекалено ниската забавя или напълно спира процеса.

• При сладко бяло вино е подходящ диапазон от приблизително 14–18°C. По-ниската температура подпомага запазването на свежите плодови и сортови аромати.
• При сладки червени вина температурата може да бъде по-висока — обикновено около 20–26°C, особено когато ферментацията протича с ципките и се цели добро извличане на цвят и фенолни вещества.

Добра практика е температурата да се измерва ежедневно, особено в бурната фаза на ферментацията. При домашни условия обикновен термометър за течности е напълно достатъчен за контрол.

Как се определя моментът за спиране на ферментацията

Моментът на прекратяване на ферментацията определя характера на готовия продукт. Целта е да се прекъсне алкохолната ферментация, когато е останало желаното количество ферментируеми захари, а натрупаният алкохол и останалите компоненти са в добър баланс.

На практика моментът не се определя по една единствена стойност, а чрез съвкупност от наблюдения:

• Проследява се динамиката на захарността. Когато между две последователни измервания стойността намалява все по-бавно, ферментацията отслабва.
• Намаляването на мехурчетата в съда не е достатъчно доказателство, че ферментацията е приключила — активността на дрождите може да е понижена, без те да са напълно неактивни.
• Ако при поне две последователни измервания в определен интервал показанията остават практически непроменени, това е по-надежден признак за стабилно състояние.
• При възможност остатъчната захар може да бъде потвърдена чрез лабораторен анализ, особено при вина с по-висока желана сладост.

Различните щамове дрожди имат различна устойчивост към алкохол, поради което при избора им е важно техният заявен алкохолен толеранс да се съобрази с планирания стил на виното. Ако температурата на мъстта спадне рязко, активността на дрождите може временно да се понижи и да създаде погрешно впечатление, че ферментацията е приключила.

Добър навик от началото на ферментацията е да се записват датата, температурата и измерената захарност. Така се получава своеобразен дневник, който позволява много по-лесно да се разпознае кога процесът се забавя и дали след предприетите действия захарността действително остава постоянна.

Ориентировъчни нива на остатъчна захар

Определението „сладко вино“ обхваща различни стилове. За домашно вино могат да се целят следните ориентировъчни стойности:

• 20–30 г/л — леко сладко и меко вино;
• 30–60 г/л — ясно изразена сладост;
• над 60 г/л — силно сладък, десертен характер.

Тези стойности са ориентировъчни. Реалното усещане за сладост зависи от киселинността, алкохола, температурата и ароматичния профил. Вино с 40 г/л захар и добра киселинност може да изглежда значително по-свежо от вино с по-ниска захарност, но недостатъчна киселинност.

Как се изчислява добавената захар

Когато виното вече е стабилизирано и производителят иска да коригира сладостта, количеството захар може да се изчисли по формулата:

Количество захар (г) = желаното увеличение на захарта (г/л) × обем на виното (л)

Например при 50 литра вино и желано увеличение от 20 г/л: 50 × 20 = 1000 г, тоест около 1 кг захар. При подслаждане захарта трябва първо да се разтвори в малко количество вино или вода и полученият разтвор да се добавя постепенно, за да се разпредели равномерно. Препоръчително е предварително да се направи малка проба — към 1 литър вино се добавя изчислено количество захар и след пълното разтваряне се оценява вкусът.

Защо киселинността е толкова важна

Киселинността играе ключова роля за вкусовия баланс на сладките вина. Тя освежава напитката и предотвратява усещането за прекомерна тежест и лепкавост. Не трябва да се преследва единствено висока захарност на гроздето, а да се търси баланс между захари, киселини, алкохол и аромат. Вино с много захар и ниска киселинност често изглежда тежко и блудкаво.

Избистряне, филтрация и стабилизация

След приключване на ферментацията виното се оставя в покой за естествено избистряне — тежките частици постепенно се отлагат на дъното, след което чистото вино се отделя внимателно с маркуч. При необходимост могат да се използват избистрящи агенти като бентонит, желатин или яйчен белтък, като преди обработка на целия обем е разумно да се направи малка проба — прекомерното избистряне може да доведе до загуба на ароматични характеристики.

Филтрацията при сладките вина е особено полезна, тъй като наличието на остатъчна захар създава риск от повторна ферментация. Домашният производител може да използва подходящи филтри за вино, като започне с по-груба филтрация и при необходимост премине към по-фина. Всички филтри, маркучи и съдове трябва да бъдат добре почистени и дезинфекцирани, а самата филтрация — извършена внимателно, за да не се вкара излишен кислород.

Стабилизацията е един от най-важните етапи. За предотвратяване на повторна ферментация се използват серен диоксид и филтрация. Не трябва да се разчита само на ниска температура — съхранението на студено може да забави ферментацията, но не гарантира нейното окончателно прекратяване. При затопляне дрождите могат отново да се активират.

Отлежаване, бутилиране и съхранение

След стабилизация виното се оставя да се избистри и да се отдели от утайките, след което следва период на отлежаване в пълен и добре затворен съд, защитен от прекомерен контакт с въздуха. Това позволява ароматите да се хармонизират, а вкусът да стане по-мек и закръглен.

• При по-млади и свежи сладки бели вина може да бъде достатъчно отлежаване от 2–6 месеца.
• По-плътни сладки червени вина могат да се развиват в продължение на 6–12 месеца и повече, в зависимост от стила.

Съхранението трябва да бъде при относително постоянна и ниска температура — обикновено около 10–15°C, далеч от пряка слънчева светлина и резки температурни промени. Колебанията в температурата са нежелателни, тъй като могат да ускорят окислителните процеси.

Бутилирането трябва да се извърши едва когато виното е напълно стабилно. Преди бутилиране е препоръчително да се провери дали няма признаци на повторна ферментация. Не бива да се бутилира активно ферментиращо сладко вино в обикновени стъклени бутилки, тъй като образуването на въглероден диоксид може да създаде опасно налягане.

Чести грешки при домашното производство

Една от най-честите грешки е прекъсването на ферментацията без измерване на захарността — вкусът сам по себе си не е достатъчно надежден показател. Друга е прекомерното добавяне на захар, което може да доведе до небалансиран продукт, а при недостатъчна стабилизация — и до повторна ферментация. Не трябва да се подценяват и температурата, хигиената и количеството остатъчна захар, тъй като малките отклонения в тези фактори могат съществено да повлияят върху крайния резултат.

При добавяне на захар към вече готово вино трябва да се вземе предвид не само вкусът, но и микробиологичната стабилност. Ако виното съдържа жизнеспособни дрожди, добавената захар може да стане храна за тях и да задейства нова ферментация. Именно тази грижа за стабилността отличава добре направеното сладко вино от просто подсладеното.

Твърдите зрели сирена — Пармиджано Реджано (Parmigiano Reggiano), Пекорино Романо (Pecorino Romano) и Грюйер (Le Gruyère AOP) — представляват едни от най-сложните продукти в млекопреработвателната наука. Технологията на твърдите зрели сирена обединява прецизна биотехнология, физикохимия и строга икономическа логика, като от три вида суровина и чрез месеци и години контролирано зреене се получава продукт с кристалинна структура и наситен умами профил.

Обща технологична характеристика

Твърдите зрели сирена се характеризират с ниско водно съдържание, висока плътност и концентриран ароматен профил. Макар да споделят общи принципи за намаляване на влагата и продължителна зрялост, всеки от трите типа притежава уникален технологичен матрикс, обусловен от вида на суровината, използваните стартерни култури, температурно-времевите режими при обработка на съсирека и методологията на физическо поддържане по време на зреенето.

Основната технологична цел е радикалното понижаване на свободното водно съдържание в сиреневата маса още в началните етапи на процеса. Това се постига чрез три взаимосвързани операции: фино нарязване на съсирека, интензивно термично изпичане (достигащо до 54–55°C) и последващо продължително пресоване. Ограничаването на влагата в обезмасления сиренен остатък (MFFB под 50%) потиска развитието на патогенни микроорганизми, като същевременно осигурява ниша за дейността на термофилни бактерии и ензимни системи, разграждащи протеините и мазнините в продължение на месеци и дори години.

Микробиология и термофилни стартерни култури

При производството на твърди сирена се разчита изцяло на термофилни млечнокисели култури — за разлика от меките и полутвърдите сирена, при които преобладават мезофилните бактерии, работещи при 20–30°C. Термофилните микроорганизми са адаптирани да оцеляват и да запазват метаболитната си активност след излагане на температури, надвишаващи 55°C по време на изпичането на сиреневото зърно.

При автентичните традиционни сирена като Parmigiano Reggiano основният източник на стартерни култури е т. нар. natural whey starter — естествена суроватъчна закваска, получавана чрез инкубиране на суроватката от предишния ден при контролирано охлаждане. Това селектира най-устойчивите автохтонни щамове.

Ключовите термофилни микроорганизми и техните роли са следните:

• Lactobacillus helveticus: притежава мощна пептидазна ензимна система; разгражда полипептидите до свободни аминокиселини (особено глутаминова киселина), отговорни за умами вкуса и формирането на тирозинови кристали.
• Streptococcus thermophilus: осигурява бързо първично заквасване, понижава pH до 5.1–5.3 и предотвратява ранното набъбване, предизвиквано от колиформи.
• Lactobacillus delbrueckii subsp. lactis / bulgaricus: осигурява продължителна пост-ацидификация и освобождава липази и естерази, допринасящи за пикантния ароматен профил.

При Грюйер технологията съчетава натурални култури с лиофилизирани щамове, като освен горепосочените се въвеждат и нестартерни млечнокисели бактерии (NSLAB) като Lactobacillus paracasei и Lactobacillus rhamnosus. Тези бактерии се развиват на по-късен етап от зреенето и подпомагат протеолизата, без да образуват горчиви пептиди.

Технологичен процес: суровина, подсирване и изпичане

Изборът на суровина е определящ за крайния характер на сиренето:

• Пармезан: използва се комбинация от обезмаслено вечерно мляко (получено чрез естествено изплуване на каймака) и пълномаслено сутрешно мляко. Маслеността се регулира до маслено-протеиново съотношение около 1.0–1.1, осигуряващо сухо вещество в мазнината (FDM) около 32–35% в готовия продукт. Млякото е задължително сурово.
• Пекорино Романо: използва се изцяло пълномаслено овче мляко с много по-високо съдържание на сух остатък, протеини (5.5–7.0%) и мазнини (6.0–9.0%), както и високи нива на късоверижни мастни киселини, даващи типичния остър и пикантен профил.
• Грюйер: използва се сурово краве мляко от алпийски райони, като кравите се хранят изключително със свежа трева или сено — без силаж, за да се избегне спорово замърсяване с Clostridium tyrobutyricum, причиняващо т. нар. късно набъбване.

Подсирването се извършва при 32–35°C. При Пекорино Романо се използва специфична паста от агнешко/козе сирище, богата на прегастрална естераза. Времето за коагулация е между 10 и 20 минути.

Критичната фаза е нарязването на съсирека с инструмент, наречен spino, до изключително дребни частици с размер на оризово или пшеничено зърно (1–3 мм). Малкият размер на зърното драстично увеличава специфичната повърхност и улеснява бързото синерезисно отделяне на суроватката.

Веднага след нарязването започва вторичното подгряване (изпичане) — температурата се повишава плавно от 35°C до 53–56°C (обикновено с 1°C на всеки 1–2 минути). Високата температура свива протеиновата матрица, изтласква остатъчната вода от зърната и селектира единствено термофилната микрофлора.

След достигане на желаната плътност сиреневото зърно се оставя да се утаи на дъното на казана за 30 до 60 минути, след което масата се изважда с ленени кърпи и се поставя във форми. При Грюйер пресоването е интензивно — прилага се нарастващ натиск от 300 до над 1000 кг на пита в продължение на 12–24 часа. При Пармезан преобладава самопресоването под собствена тежест с периодично обръщане, като се използват специални матрици, щамповащи оригиналния знак върху кората.

Солене и структуриране на кората

Соленето спира по-нататъшното размножаване на млечнокиселите бактерии, стабилизира pH и поставя началото на формирането на защитната кора. Трите типа сирена прилагат различни методи:

• Мокро солене в саламура (Пармезан): питите се потапят в наситена саламура (20–26% NaCl) при 12–15°C за 20 до 25 дни. Натриевият хлорид дифундира бавно от повърхността навътре, докато водата напуска питата чрез осмоза, образувайки твърда и суха кора.
• Сухо и комбинирано солене (Пекорино Романо): питите се втриват ръчно с едра морска сол в продължение на 60–90 дни в специални хладни помещения (salamaio), осигуряващо крайно съдържание на сол над 4–5%.
• Повърхностно намазване и солене (Грюйер): соленето започва с потапяне в саламура за 24 часа, след което питата се трие системно със солен разтвор, съдържащ специфични повърхностни бактерии (Brevibacterium linens), формиращи т. нар. мазана кора (smear).

Физическо поддържане по време на зреенето

Зреенето (афинажът) на твърдите сирена продължава от 6 до над 36 месеца и изисква постоянно физическо обслужване на всяка пита. Параметрите на средата в избите за зреене (casere) са стриктно регулирани: за Пармезан — температура 15–18°C и относителна влажност 80–85%; за Грюйер — температура 10–14°C и влажност 85–90%.

Основните операции по поддръжка включват:

• Обръщане: през първите месеци — на всеки 4 до 7 дни, по-късно — на всеки две седмици, за равномерно разпределение на влагата и предотвратяване на деформации.
• Миене и почистване: при Пармезан корите се остъргват и почистват сухо или с вода и солен разтвор; при Грюйер питите се четкат 2–3 пъти седмично със солена вода за поддържане на влажна червеникаво-кафява кора.
• Омасляване: при някои разновидности кората се третира с растително масло или хранителни восъци за намаляване на изпаряемостта и предотвратяване на напукване.

Биохимични процеси при зреенето

Продължителното зреене е съпроводено от три основни биохимични процеса: гликолиза, протеолиза и липолиза. Протеолизата е най-значимият фактор за формирането на текстурата и вкуса. Под действието на остатъчния химозин и на интрацелуларните пептидази, освободени при саморазпадането (автолизата) на термофилните бактерии, казеиновата матрица се разгражда постепенно от дълги протеинови вериги до свободни аминокиселини.

След 18–24 месеца концентрацията на свободния тирозин надвишава границата му на разтворимост и той кристализира, образувайки характерните бели хрупкави точици вътре в сиренето. Тези кристали погрешно се приемат от потребителите за кристали сол, но всъщност са белег за успешна дълбока протеолиза. Освободената глутаминова киселина се свързва с натриевите йони от солта и образува естествен мононатриев глутамат — основният носител на интензивния умами вкус.

Липолизата освобождава мастни киселини, които при последваща естерификация и окисление образуват лактони, кетони и алдехиди, придаващи ядкови, маслоподобни и пикантни нюанси на аромата.

Икономика на дългото зреене

Производството на твърди зрели сирена е икономически процес с висок капиталов интензитет и продължителен цикъл на възвращаемост. За разлика от свежите сирена, реализирани броени дни след производството, твърдите сирена блокират значителен финансов ресурс за месеци и години.

Рандеман и разход на суровина:

• За 1 кг Parmigiano Reggiano са необходими приблизително 13,5 до 14,5 литра краве мляко.
• За 1 кг Pecorino Romano са необходими около 6 до 7,5 литра овче мляко (поради по-високия сух остатък).
• За 1 кг Le Gruyère са нужни около 11 до 12 литра краве мляко.

По време на зреенето сиренето непрекъснато губи вода чрез изпарение. През първата година Parmigiano Reggiano губи между 8 и 12% от първоначалното си тегло — загуба, която трябва да бъде калкулирана в себестойността на крайната продукция.

Сред основните икономически фактори, формиращи високата цена, се открояват:

• Капитал в застой: склад с 10 000 пити Пармезан (всяка около 40 кг) представлява блокиран капитал в размер на милиони евро; банковото финансиране на този работен капитал генерира сериозни лихвени разходи. В Италия съществува и специфична финансова практика — банки като Credito Emiliano поддържат климатизирани трезори за сирене, приемат „зелените“ пити като залог и отпускат нисколихвени кредити срещу тях; ако кредитът не бъде върнат, банката продава узрялото сирене на търг.
• Енергийни разходи: поддържането на постоянна температура и влажност в продължение на 24 месеца изисква непрекъснат разход на електрическа енергия за климатизация и вентилация.
• Трудоемкост и автоматизация: съвременните мандри внедряват роботизирани системи за обръщане и четкане, които намаляват разходите за труд, но изискват висока първоначална капиталова инвестиция.
• Риск от дефекти: след изтичане на задължителния минимален период (например 12 месеца за Пармезан) всяка пита се подлага на индивидуален акустичен тест с чукче от сертифициран инспектор на консорциума. Пити с вътрешни кухини, пукнатини или микробиологични дефекти се декласират и продават на значително по-ниска цена, което носи директна загуба за производителя.

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия в страната ще се определят от температури над климатичните норми, съобщава агрометеорологът на НИМХ Дукена Жолева. Очакваните превалявания в началото на второто десетдневие на септември ще бъдат без стопанско значение за земеделието.

Зрелост на късните култури

Наднормените температури ускоряват протичането на последните фази от развитието на късните земеделски култури. При среднокъсните хибриди царевица се очаква пълна зрелост още в първото десетдневие на септември, а при част от късните хибриди – восъчна зрелост.

Вследствие на продължително наднормени летни температури, белите винени сортове грозде ще достигнат технологична зрелост по-рано от обичайните срокове. Същото важи и за редица ранни есенни сортове овошки, при които вече настъпва беритбена зрелост – сред тях са ябълките Златна пармена, Джонатан, Червена превъзходна, Златна превъзходна и Канадска ренета.

Засушаване и почвена влага

Валежите, паднали през първите дни на септември, бяха предимно локални. С малки изключения на отделни места в Югозападна България, те не надхвърлиха 7–8 л/кв. м и не доведоха до съществена промяна в състоянието на горните почвени слоеве на фона на задълбочилото се засушаване.

И през следващия период сухата почва в полските райони ще затруднява дълбоката оран и предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с есенници. Съществува голяма вероятност сеитбата на зимна рапица да закъснее спрямо агротехническия срок, който изтича в края на второто десетдневие на септември.

Прибиране на реколтата

През повечето дни от седмицата условията в полските райони ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от по-късните окопни култури, за прибиране на гроздовата реколта и за жътва на слънчогледа.

Получените добиви от слънчоглед в Източна България варират в широки граници. В Североизточна България, при агростанция Силистра, са отчетени добиви над 370 кг/дка, докато в част от Югоизточна България – в района на Карнобат – добивите са под 220 кг/дка.

Инспектори от дирекция „Граничен контрол“ на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са иззели над 300 килограма продукти от животински произход на граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“. Акцията е проведена съвместно със служители на агенция „Митници“ и е насочена срещу внасяни от Турция овча лой и млечни продукти без документи за произход.

Какво е открито и при кои превозни средства

При проверка на лек автомобил с българска регистрация, влизащ в страната откъм Турция, инспекторите са намерили 39,5 килограма млечни продукти. В отделна проверка на автобус с турска регистрация са установени 270 килограма овча лой, опакована в кашони и без каквито и да е документи за произход. Двете находки формират общо над 300 килограма стоки от животински произход.

Какво следва с иззетите продукти

Всички иззети продукти предстои да бъдат унищожени, съобщиха от пресцентъра на БАБХ. Агенцията посочва, че граничният контрол е постоянен и има за цел да не допуска несъответстващи и потенциално опасни храни и фуражи на територията на Европейския съюз, като по този начин защитава потребителите.

Замразяването на пресни зеленчуци е бърз начин за дългосрочно съхранение, при който не са необходими оцет, захар, сол или други добавки. При спазване на прости правила замразените зеленчуци запазват хранителната си стойност и вкус, сравними с тези на пресните.

Кои зеленчуци са подходящи и кои не

Не всички зеленчуци понасят замразяване. Лук, репички, ряпа, целина, зелени салати и краставици не са подходящи – след размразяване омекват и губят формата си. Зелето може да стане твърдо и да загуби хрупкавостта си, а картофите – да придобият сладникав вкус.

За замразяване са подходящи тиква, морков, грах, цвекло, патладжан и чушки. Младите зеленчуци обикновено не е необходимо да се белят или да им се отстраняват семките.

Два метода за замразяване

Съществуват два основни начина за замразяване на зеленчуци – горещ и студен.

• Горещ метод (бланширане): зеленчуците се потапят за кратко в гореща вода, след което незабавно се охлаждат в студена вода. Подходящ е за твърди зеленчуци като моркови, алабаш и пащърнак.
• Студен метод: зеленчуците се нарязват, опаковат и поставят директно във фризера. Подходящ е за кореноплоди и бобови. Може да се използва и вакууматор за отстраняване на въздуха от торбичката.

При двата метода важи едно общо правило: зеленчуците не трябва да се солят преди замразяване, тъй като солта ги кара да пускат сок. Препоръчително е да се опаковат на порции, достатъчни за едно хранене, и да не се замразяват повторно след размразяване.

Подготовка и съхранение

Нарязаните зеленчуци заемат по-малко място и се размразяват по-бързо. Морковите и цвеклото могат да се настържат на едро ренде предварително, патладжаните и тиквичките – да се нарежат на кубчета, а броколите и карфиолът – да се разделят на розички. Допустимо е също така да се замразяват пасирани, бланширани или варени зеленчуци.

Преди замразяване зеленчуците трябва да се сортират, да се отстранят негодните за консумация части и да се подсушат добре. На всяка опаковка е добре да се отбележи съдържанието и датата на замразяване.

За опаковане трябва да се използват специални торбички или контейнери, издържащи на температури под нулата – обикновените опаковки за храна могат да отделят вредни химикали при ниски температури. Идеалната температура за съхранение е -18°C, при която се потиска растежът на микробите и се запазват хранителните вещества. Замразените зеленчуци е добре да се консумират в рамките на 12 месеца, а след размразяване – до 24 часа.

Рецепти за замразяване на отделни зеленчуци

Моркови: измийте и обелете, нарежете на филийки, пръчици или кубчета. Бланширайте 2–3 минути във вряща вода (трябва да останат твърди), след което охладете в ледена вода. Подсушете, разпределете на един слой в тава и замразете за 2–3 часа. Прехвърлете в торбички или кутии, като отстраните излишния въздух, и съхранявайте при -18°C. Като алтернатива морковите могат да се сложат в торбичките директно след нарязването, без предварително бланширане.

Патладжани: нарежете на кубчета или пръчици. Бланширайте 1–2 минути във вряща подсолена вода, охладете в купа с лед и вода, отцедете в гевгир. Подредете на един слой в тава и замразете. След 2–3 часа прехвърлете в торбички или кутии.

Тиква: измийте, отстранете сърцевината и кората, нарежете на резени или кубчета. Подредете на един слой и замразете за 1–2 часа, след което прехвърлете в торбички. Тиквата може да се съхранява и настъргана, или като пюре – нарежете я на едри парчета и ги печете в загрята фурна на 180°C за 40–50 минути до омекване, след което пасирайте и поставете в торбички за замразяване.

Домати: използвайте твърди, плътни плодове. Поради високото съдържание на вода, доматите не трябва да се замразяват цели. Нарежете на резени, кубчета или четвъртинки, разпределете на един слой в подходящ съд, без да се допират, и замразете. Доматите могат да се съхраняват и пасирани – обелете ги след кратко потапяне в гореща вода, нарежете и пасирайте или намачкайте с преса. Поставете пюрето в плътно затворени кутии или торбички.

Тиквички: измийте, подсушете и нарежете по-старите на кубчета, а по-младите – на кръгчета. Отстранете едрите семки, ако е необходимо. Наредете на дъска и замразете за поне един час, след което прехвърлете в торбички за фризер.

Карфиол: измийте, отстранете листата и разделете на съцветия с приблизително еднакъв размер. Накиснете в подсолена вода (1 супена лъжица сол на литър вода), за да се отстранят евентуални насекоми, след което изплакнете. Бланширайте в кипяща вода за няколко минути, прехвърлете в студена вода и оставете да се охлади. Подсушете върху кухненски кърпи, наредете в тава и замразете за 2–3 часа, след което прехвърлете в торбички.

Чушки: отстранете дръжките, мембраните и семките. Нарежете на парчета – колкото по-малки, толкова по-малко място заемат. Наредете на един слой върху чиния или дъска и поставете във фризера. След замразяване прехвърлете в торбички на отделни порции, тъй като парчетата могат да се слепят.

Зелен фасул: отрежете краищата, измийте и подсушете добре. Разпределете в торбички и съхранявайте. По желание може предварително да бланширате боба в подсолена вода за няколко минути (трябва да остане хрупкав), да го охладите и отцедите, след което да замразите за 1–2 часа върху чиния, преди да го прехвърлите в кутии.

Цвекло: измийте, обелете и нарежете на лентички суровото цвекло. Прехвърлете в торбички и поставете директно във фризера.

Замразен дресинг за супа

За приготвяне на замразен дресинг за супа са необходими: глава лук, морков, малка чушка, домат и връзка зелени подправки. Обелете морковите и лука. Морковите настържете, лука и зелените подправки нарежете на ситно, чушката – също, а доматите – на малки кубчета. Смесете всички зеленчуци, разпределете в малки торбички, затворете плътно и замразете. Замразеният дресинг може да се добави директно към супата около 15 минути преди края на готвенето.

Как да готвим замразени зеленчуци

Много рецепти позволяват замразените зеленчуци да се добавят директно към супи или яхнии, без предварително размразяване. Ако дадено ястие изисква размразяване (например пица), зеленчуците трябва да се оставят на горния рафт на хладилника за няколко часа – така се размразяват равномерно и не изсъхват.

Пожар, избухнал при приготвяне на зимнина, унищожи имущество за значителни размери в двор на къща в Големо село, община Бобов дол, област Кюстендил. Инцидентът е станал в четвъртък, докато собствениците на имота изваряли буркани. Трима пострадали хора няма.

Какво е унищожено

Огънят е нанесъл сериозни щети на движимо и недвижимо имущество в двора. Унищожени са:

• 40 кв. м покривна конструкция
• 2 леки автомобила
• паянтова постройка и спомагателна постройка
• домакинско имущество
• 10 птици
• мотор, фреза и 4 велосипеда
• 4 кубически метра дървен материал

Три екипа потушиха пламъците

Пожарът е ликвидиран от 3 екипа на районната служба за пожарна безопасност и защита на населението в Бобов дол. Информацията е съобщена от областната дирекция на Министерството на вътрешните работи в Кюстендил. Хора не саострадали при инцидента.

Краставицата е изключително универсален зеленчук за зимни консерви – подходяща за кисели, мариновани и леко осолени препарати. Предлагаме 19 салати от краставици за зимата, всяка с точни продукти и начин на приготвяне, за да разнообразите килера си преди студените месеци.

С домати

Най-класическата зимна рецепта. Нарежете всички зеленчуци на филийки, добавете билките и останалите съставки и варете 15 минути след завиране. Веднага разпределете салатата в буркани и покрийте с течността, в която са се варили.

• Продукти: 1 кг краставици, 1 кг домати, 400 г лук, свежи зелени подправки, 10 с.л. захар, 5 с.л. сол, 15 с.л. растително масло, 10 с.л. оцет.

„Петминутка“

За да останат краставичките хрупкави, накиснете ги за няколко часа в студена вода преди приготвянето. Нарежете ги на половинки от шайбите и накълцайте зелените подправки и чесъна. Добавете останалите съставки, разбъркайте и оставете сместа да престои 3 часа. Варете около 7 минути и разпределете в буркани.

• Продукти: 2 кг краставици, 1 връзка зелени подправки, 5 скилидки чесън, 3 с.л. захар, 1,5 с.л. сол, 7 с.л. оцет, 12 с.л. растително масло.

Със свежи зелени подправки

Експериментирайте с различни комбинации от билки. Нарежете краставиците на кръгчета, а чесъна – на тънки филийки. Нарежете зелените подправки на ситно, смесете с останалите съставки и оставете за 3 часа. Готовата салата сложете в буркани и затворете.

• Продукти: 1 кг краставици, по 0,5 връзки копър, магданоз и кориандър, 5 скилидки чесън, 30 г сол, 100 г захар, 1 с.л. оцет, 0,5 чаши растително масло, подправки.

С лук

Нарежете краставиците на филийки, а лука – на тънки полумесеци. Добавете нарязаните зелени подправки, разбъркайте и оставете за половин час. Задушете краставиците в олио с подправките, захар и сол, докато цветът се промени. Добавете оцет, разбъркайте и затворете в буркани.

• Продукти: 5 кг краставици, 500 г лук, 1 връзка копър, 500 мл растително масло, 5 с.л. захар, 2 с.л. сол, 100 мл оцет, подправки.

С моркови

Перфектното допълнение към всяко основно ястие. Нарежете краставиците на филийки, а морковите настържете. Смесете зеленчуците, добавете останалите съставки и оставете на масата за 3 часа. Разсипете салатата в буркани и затворете.

• Продукти: 5 кг краставици, 1 кг лук, 1 кг моркови, 1 чаша растително масло, 1 чаша оцет, 4 с.л. сол, 0,5 чаши захар, подправки.

Краставици на кубчета

Интересна опция за рязане и не по-малко интересен вкус. Нарежете краставиците на големи кубчета, а магданоза и чесъна накълцайте на ситно. Добавете останалите продукти и оставете всичко да се маринова за 4 часа. Разпределете в буркани.

• Продукти: 2 кг краставици, 1 връзка магданоз, 1 глава чесън, 100 г захар, 2 с.л. сол, 100 мл оцет, 100 мл растително масло.

Със зеле

Приготвя се само за няколко минути. Зелето се нарязва на тънко, а останалите зеленчуци – на дребни кубчета. Разбъркайте всичко заедно, добавете останалите продукти и задушете за 5–7 минути, след което сложете салатата в буркани.

• Продукти: 300 г краставици, 400 г зеле, 100 г лук и моркови, 10 мл оцет, 0,5 с.л. сол, 1 с.л. захар, 60 мл растително масло.

С царевица

Универсална салата, която може да се сервира като гарнитура или да се използва като пълнеж за солени пайове. Сварете царевицата и изронете зърната. Останалите зеленчуци нарежете на ситно и залейте с царевичния бульон. Добавете оцет и подправки, сварете всичко заедно около час на слаб котлон и затворете в буркани.

• Продукти: 500 г краставици, 900 г царевица, 900 г домати, 3 чушки, 1 глава лук, 2 чаши ябълков оцет, 1 чаша захар, 1 с.л. сол, подправки.

С грах

Може да се хапва самостоятелно или да се използва за руска салата. Нарежете краставиците на големи кубчета, сварете граха за 10 минути и ги разпределете в буркани. Добавете чесън, билки и подправки, залейте с гореща вода и оставете за 10 минути. Излейте водата в съд, прибавете оцет, захар и сол, изчакайте да заври, добавете подправките обратно при зеленчуците и затворете бурканите.

• Продукти: 12 краставици, 1 чаша грах, 1 л вода, 2 с.л. захар, 1 с.л. сол, 2 с.л. оцет, 4 скилидки чесън, свежи зелени подправки, подправки.

Със зелен фасул

Оригинална салата за зимата с неочакван характер. Нарежете боба и го сварете за 15 минути. Нарежете краставиците на филийки, а лука – на полумесеци. Смесете съставките за марината, разредете с вода, разбъркайте добре и залейте зеленчуците. Оставете за 4 часа и сложете в буркани.

• Продукти: 2 кг краставици, 2 кг зелен фасул, 1 кг лук, 200 мл оцет, 100 мл растително масло, 2 чаши захар, 4 с.л. сол, 200 мл доматен сос, подправки.

С чушки

Нарежете зеленчуците на произволни парчета, посолете и оставете за един час, след което изцедете сока и прехвърлете в съд. Смесете отделилия се сок с останалите продукти, сварете маринатата за няколко минути след кипването и сипете при зеленчуците. Затворете в буркани.

• Продукти: 4 кг краставици, 600 г чушки, 1 кг лук, 1 чаша захар, 4 с.л. сол, 5 скилидки чесън, 0,5 чаши оцет, 0,5 чаши растително масло, 3 л вода, подправки.

С тиквички

Деликатна, лека и хрупкава комбинация. Нарежете краставиците и тиквичките на приблизително еднакви полукръгове, добавете кетчуп, захар и сол. Сипете чаша вода, оставете зеленчуците за един час и след това ги оставете на котлона да къкрят с масло за няколко минути. Накрая добавете оцета и затворете в буркани.

• Продукти: 1 кг краставици, 600 г тиквички, 50 мл оцет, 50 мл растително масло, 5 с.л. кетчуп, 2 с.л. захар, 1 с.л. сол.

С патладжан

Краставиците и патладжаните са доста неочаквана, но сполучлива комбинация. Нарежете всички зеленчуци произволно, а доматите пасирайте в блендер и оставете да заврат. Добавете останалите зеленчуци, варете половин час и сипете олио, оцет и подправки. Задушете салатата за още 15 минути и поставете в буркани.

• Продукти: 350 г краставици, 700 г патладжан, 700 г домати, 350 г пипер, 150 г лук, 35 мл оцет, 100 мл растително масло, 1,5 с.л. захар, 0,5 с.л. сол.

С чесън

За по-фин послевкус се препоръчва едра морска сол. Нарежете краставиците на тънки филийки, накълцайте чесъна, добавете останалите продукти и оставете за 1,5 часа. Разделете салатата в буркани заедно с останалата течност и затворете.

• Продукти: 1 кг краставици, 10 скилидки чесън, 20 г сол, 30 г захар, 40 мл оцет, 40 мл растително масло.

С люти чушки

За любителите на пикантното. Нарежете на ситно краставиците, добавете счукания чесън, нарязаните люти чушки и останалите продукти. Оставете да се маринова за 4 часа, като разбърквате от време на време. След това разсипете в буркани.

• Продукти: 4 кг краставици, по 1 чаша захар, оцет и растително масло, 3 с.л. сол, 2 с.л. горчица на прах, 10 скилидки чесън, 2 люти чушки, подправки.

С гъби

Препоръчва се използването на обелени и сварени диви гъби. Нарежете доматите на филийки, лука – на полумесеци, а краставиците – на филийки. Сварете или запържете гъбите. Задушете зеленчуците за 30 минути, добавете захар, сол и гъбите и задушавайте още половин час. Десет минути преди края сипете оцета и разсипете салатата в буркани.

• Продукти: 1 кг краставици, 2 кг гъби, 2 кг домати, 500 г лук, 3 с.л. захар, 2 с.л. сол, 1 с.л. растително масло, 1 ч.л. оцет.

С ябълки

Изберете плътни сладко-кисели ябълки с подчертан вкус. Нарежете краставиците и ябълките на големи парчета, а билките и чесъна – на ситно. Смесете всичко, оставете да престои 20 минути и добавете останалите съставки. Оставете салатата да се маринова в хладилника за 2 часа, след това кипете 5 минути и сложете в буркани.

• Продукти: 1 кг краставици, 1 кг ябълки, 1 л вода, 100 г чесън, 300 г копър, 50 г сол и захар, 100 г лук, 100 мл растително масло и оцет.

С целина

Нарежете на ситно всички продукти, посолете, разбъркайте и оставете за половин час. Разпределете зеленчуците в буркани, а отделно сварете водата с оцета, солта и подправките. Залейте мезето с марината и затворете бурканите.

• Продукти: 1 кг краставици, 6 стръка целина, 2 глави лук, 1 връзка магданоз, 1 л вода, 2 с.л. захар, 3 с.л. сол, 1 с.л. оцет, подправки.

С горчица

За допълнителен шик може да се добави лъжица куркума. Нарежете краставиците на филийки, лука – на големи пръстени и накълцайте лютата чушка. Добавете останалите продукти, разбъркайте салатата и я оставете на масата за 3 часа. Сварете зеленчуците за 10 минути след кипене и ги разсипете в буркани.

• Продукти: 1 кг краставици, 2 глави лук, 1 люта чушка, 2 с.л. гранулирана горчица, 20 г сол, 100 г захар, 150 мл оцет, билки, подправки.

Корейска салата

Настържете морковите и краставиците на корейско ренде, добавете смачкания чесън и разбъркайте. Добавете всички останали продукти и оставете салатата да се маринова за един ден в хладилника, като разбърквате от време на време. След това затворете в буркани.

• Продукти: 2,5 кг краставици, 2 моркова, 1 глава чесън, 125 мл оцет, 125 мл растително масло, 60 г захар, 1 с.л. сол, подправки.

Мавританската морава се утвърждава като популярна тенденция в ландшафтния дизайн, предлагайки смесица от елегантност, стил и екзотика. Този подход добавя особен чар към градинското пространство и предоставя уникална възможност за придаване на специален характер на имота.

Какво представлява мавританската морава?

Мавританските тревни площи са стилни и изискани пространства, вдъхновени от традиционната мавританска архитектура и природа. Ландшафтният подход съчетава елементи на изящни шарки и минимализъм, като по този начин създава уникална атмосфера в градината.

Основни характеристики

• Геометрични шарки: Ключов елемент на мавританската морава са геометричните шарки, оформени от цветна растителност. Те могат да варират от сложни геометрични форми до абстрактни композиции, добавяйки интерес и характер към градинското пространство.
• Камъни и мозайки: Мавританският дизайн широко използва декоративни елементи като камъни и мозаечни плочки, които се сливат с тревната площ и създават уникални пейзажи. Каменните пътеки и мозаечните шарки са зашеметяващо допълнение към зелената трева.
• Екзотична растителност: Палми, цъфтящи храсти и разнообразие от треви се използват широко в мавританските тревни площи, придавайки на района уникален вид и създавайки атмосфера на мистерия и спокойствие.

Предимства на мавританската морава

• Елегантност и стил: Геометричните шарки и декоративните елементи създават зашеметяващ визуален ефект, привличат вниманието и придават нотка на изтънченост на градината.
• Лесна поддръжка: За разлика от някои по-сложни ландшафтни решения, мавританската морава обикновено не изисква особено много усилия за поддръжка. Геометричната структура улеснява подрязването и поддържането на тревните площи.
• Екзотика: Използването на екзотични растения добавя уникален характер към градината – те са не само цветни, но и пресъздават атмосфера на далечни земи.

Практични съвети за създаване и поддръжка

• Планиране и проектиране: Преди всичко е необходимо внимателно планиране – решете кои геометрични форми и шарки искате да приложите и изберете подходящите растения и декоративни елементи.
• Избор на растения: Палитрата от растения трябва да бъде разнообразна, но хармонично допълваща се. Препоръчително е да се вземе предвид климатът на региона и да се предпочетат растения с ниски изисквания за грижа.
• Декоративни елементи: Добавянето на камъни, мозайки и фонтани придава изтънчен вид на градината. Те могат да се използват за оформяне на уникални кътчета и фокусни точки в мавританската морава.
• Редовна грижа: Въпреки сравнително лесната поддръжка, редовните грижи остават важни – поливане според нуждите на растенията, подрязване на тревните площи и поддържане на цялостното състояние на ландшафта.

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е домакин на деветото издание на „Празник на пестила“. Събитието обединява демонстрации на традиционното приготвяне на пестил – известен и като „габровски шоколад“, – занаятчийски изложби, захарно изкуство и фолклорна сцена. Музеят спечели наградата „Духът на България“ на Министерство на туризма именно с това събитие – през 2018 г.

Автентичен процес и вкусове от сливи

Централно място в програмата заема демонстрацията на целия автентичен процес по приготвяне на сливовия деликатес. Посетителите ще могат да го проследят на живо, като се запознаят и с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството на пестил през вековете.

На 5 и 6 септември в музея се провеждат „Алея на вкусовете“ и „Захарна приказка в Етър“ – изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Успоредно с тях се провежда и третото издание на Фестивала на захарните изкуства с авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Изложби, игри и специални гости от Румъния

На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“. За най-младите посетители е подготвена образователна игра с награди – „Сливи с късмет“.

Специални гости на празника са сънародници от село Извоареле в Румъния – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, традиционни носии и сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Над 500 изпълнители на откритата сцена

В трите дни на откритата сцена в музея ще се изявят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ от Павел баня и „Чудесия“ от Пазарджик, ансамбъл „Настроение“ от Стара Загора, Духов оркестър-Ловеч, както и фолклорният дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Говедата, обучавани предварително във фермата на произход, показват значително по-ниски нива на кортизол непосредствено преди клане в сравнение с необучените животни. Това установява проучване на Изследователския институт по биологично земеделие (FiBL), което изследва дали подготовка на говедата за клане в обора може да намали стреса им в кланицата.

Защо стресът при добитъка е проблем

Нивото на стрес при говедата зависи от редица фактори – конкретната ситуация, генетиката, уменията на персонала и предишния опит на животните. Телетата обичайно растат в стада и рядко влизат в близък контакт с хора. При подготовката за клане възрастните животни са изправени пред серия от непознати за тях манипулации: откъсване от познатото стадо, качване на камион, транспортиране и пристигане в непозната среда, изпълнена с нови шумове, миризми и непознати хора.

Пътеката за обработка в кланицата се счита за особено чувствителна точка от гледна точка на хуманното отношение. Според изследователите от FiBL „говедата често се движат колебливо напред или назад, което може да насърчи използването на електрически щипки. Това не допринася за хуманното отношение към животните и допълнително натоварва работата на персонала.“

Как е проведено изследването

За нуждите на проекта 38 млади говеда от пет ферми за млекодайни породи са обучавани поне три пъти преди транспортирането им до кланица. Тренировките са се провеждали на място във фермата: животните са прекарвани през тесен панелен коридор с дължина най-малко 6 м и ширина около 1 м, след което са задържани върху кантар или в бокс за обработка. Вратата е отваряна само след като животното е стояло спокойно – принцип, използван като форма на „награда“ при дресурата.

Контролната група е включвала 37 говеда от 19 други ферми без сравним предишен опит, транспортирани при идентични условия. Умъртвяването е извършено в голяма швейцарска кланица в периода от октомври 2023 г. до декември 2024 г. След изчакване в загражденията между 30 и 60 минути, в коридора за отглеждане са записвани звуци, наблюдавани движения назад и употреба на електрически лост. Поведението е документирано и в бокса за зашеметяване, а физиологичните показатели са измерени чрез кръвни проби. Нивото на лактат е установено на място с бърз тест, а кортизолът – в лабораторни условия от кръвен серум.

Резултати: по-нисък кортизол, по-лесна работа

Анти-стрес тренировките не оказват значително въздействие върху поведението на животните в кланицата, но водят до съществен спад на концентрацията на кортизол в кръвта. Обученото стадо показва по-ниски нива на хормона на стреса непосредствено преди клане в сравнение с контролната група.

Участващите фермери оценяват положително работата с животните и оборудването, използвано за тренировките. Един от стопаните – Дамян Лаубе, споделя: „Първият път, когато подкарах добитъка, не мина особено добре, затова бях скептичен. Но втория път бях изненадан: разликата беше огромна.“ Той посочва, че преди тренировките преместването на животните на ново пасище е отнемало два до три часа и е изисквало четирима помагачи, като накрая всички са завършвали стресирани. След прилагане на метода двама души успяват да поставят панелно заграждение, да пасат животните и да ги натоварят само за 25 минути.

Поради наблюдаваната ефективност изследователите посочват, че съоръженията и методът могат да се прилагат с успех и при други задачи – претегляне и лечение на животновъдството като цяло.

Практически изводи за фермерите

• Редовното обучение на говедата чрез тесен панелен коридор и кратко задържане намалява нивата на кортизол преди клане.
• Методът изисква поне три тренировки преди транспортиране до кланицата.
• Вратата на коридора се отваря само когато животното е спокойно – принципът на „наградата“ е ключов за успеха.
• Същото оборудване може да се използва и при претегляне и ветеринарно лечение на животните.
• Намаленият стрес улеснява работата на персонала и намалява нуждата от електрически щипки в кланицата.

Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка лоза, Димят, Червен мискет и Рубин са не просто генетичен ресурс – те са част от историята и идентичността на традиционните винени сортове в България. Въпросът дали ще можем да ги отглеждаме при климатичните условия на страната след 20 години вече не изглежда толкова далечен, колкото преди.

Климатът се промени, лозарят усеща последиците

Лозата е растение, което сравнително добре понася топлина и засушаване, но не е неуязвимо. Проблемът не се свежда единствено до покачване на средната температура. Все по-определящи стават продължителните горещи периоди, високите нощни температури, засушаването, екстремните валежи и резките климатични колебания.

Европейската агенция по околна среда посочва, че Европа се затопля по-бързо от всеки друг континент, а сушите, горещите вълни и другите екстремни явления се засилват. Централна и Източна Европа са сред районите, в които се очаква комбинация от засушаване, топлинен стрес и по-голяма климатична нестабилност. За България това е от особено значение: изследванията върху източноевропейското лозарство показват, че сушата се е превърнала във важен ограничаващ фактор за производството на грозде през последните 15–20 години. Наблюдава се тенденция към увеличаване на честотата и продължителността на засушаванията, включително в Тракийската низина и Североизточна България.

По-ранно узряване и промяна в качеството на гроздето

Една от първите промени, наблюдавани в различни лозарски райони по света, е ускоряването на фенологичното развитие. По-високите температури водят до по-ранно разпукване на пъпките, по-ранен цъфтеж и по-ранно узряване. На пръв поглед това може да изглежда като предимство, но крие сериозен проблем: гроздето може да достигне необходимата захарност, преди да е постигнало оптимален баланс на киселините, ароматите и фенолната зрялост.

При по-високи температури натрупването на захари може да се ускори, докато органичните киселини се разграждат по-интензивно. В резултат лозарят може да получи грозде с висока захарност, но с по-ниска киселинност – от него се произвежда вино с по-висок алкохолен градус, по-мека свежест и различен ароматен профил. Това вече се наблюдава в редица европейски лозарски райони. Научните обзори сочат, че в много традиционни лозарски региони беритбите са се изместили с около две до три седмици по-рано в сравнение с предходните десетилетия.

При белите сортове проблемът може да бъде още по-осезаем, защото ароматът и свежестта на белите вина са силно свързани с киселинността и момента на беритба. При червените сортове пък високите температури могат да ускорят натрупването на захари, без фенолната зрялост на семките и кожицата да следва същото темпо – което затруднява определянето на оптималния момент за гроздобер.

Маврудът – пример за предизвикателство и потенциал

Маврудът е особено интересен пример. Като къснозреещ сорт той може едновременно да спечели и да изгуби от промените в климата. По-топлите условия могат да подпомогнат по-пълното му узряване в райони, където в миналото не всяка година е достигал оптимална технологична и фенолна зрялост. Но ако затоплянето стане прекомерно, узряването може да се измести в най-горещата част на лятото и началото на есента.

Затова в бъдеще за Мавруда ще бъде от решаващо значение не само местоположението, но и микроклиматът на конкретното лозе – надморска височина, изложение, наклон, почва, воден режим и начин на отглеждане. Същият въпрос стои и пред останалите традиционни български сортове.

След 20 години е по-вероятно да говорим не за изчезване на тези сортове, а за промяна на местата, където те дават най-добри резултати. Една от най-големите грешки би била да се приеме, че ако даден сорт е отглеждан успешно в определен район през XX век, той автоматично ще се чувства добре там и през 2045 г.

Водата – ключовият ресурс за следващите десетилетия

Ако има ресурс, който може да определи съдбата на лозарството през следващите 20 години, това е водата. Лозата може да понася определена степен на воден дефицит, но продължителното засушаване може да доведе до ограничаване на растежа, намаляване на добива, по-малки гроздове и зърна, нарушаване на фотосинтезата и сериозен топлинен стрес.

При бъдещите условия напояването вероятно ще стане все по-важен инструмент, но не непременно в традиционния смисъл на обилно поливане. По-голямо значение ще имат капковото напояване, прецизното управление на водата и регулираният воден дефицит. Съвременните изследвания посочват именно модерното напояване, събирането и съхранението на вода, регулирания дефицит и използването на устойчив на суша растителен материал сред важните стратегии за адаптация на лозарството в Източна Европа.

Там, където водният ресурс е недостатъчен, лозарят ще трябва да разчита преди всичко на правилния избор на място, почва, подложка, сорт и агротехника.

Промени в агротехниката и управлението на листната маса

Климатичните промени ще наложат преосмисляне и на някои традиционни агротехнически практики. Ще става все по-важно гроздето да бъде защитено от директното следобедно слънце, особено при екстремни температури. Прекомерното обезлистване около гроздовете, което в определени условия се прилага за проветряване и ограничаване на болестите, може да се окаже рисково при силни горещини – в такива случаи листата около гроздовете могат да изпълняват ролята на естествена защита от слънчев пригор.

Ще се търсят и системи на формировка и резитба, позволяващи по-добър контрол върху микроклимата и темпа на узряване. Въпросът за бъдещето на традиционните винени сортове в България следователно е преди всичко въпрос за способността на лозарството да се адаптира – чрез избор на правилното място, управление на водата и промяна на агротехническите практики.

Министерството на земеделието и храните обяви, че 500 хил. евро от бюджета на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще бъдат отпуснати за изграждане на специализирана лаборатория за контрол на автентичността на розовото масло. Браншът обаче не приема инициативата с одобрение — напротив, представителите на сектора я определят като ненужна и финансово необоснована стъпка, несъгласувана с тях.

Какво предвижда МЗХ

Решението е мотивирано със защитата на българското розово масло като продукт с висока добавена стойност и утвърдена международна репутация. Министър Пламен Абровски заяви, че до момента държавата не е разполагала с необходимия капацитет, за да разграничава естественото от изкуственото розово масло, което според него създава условия за представяне на изкуствени продукти като български.

Според министерството новата лаборатория ще осигури собствен национален капацитет за контрол, гарантиращ качеството, автентичността и произхода на продукта, като по този начин ще защити доверието към него на международните пазари. Предвижда се и изменение в Закона за маслодайната роза, чрез което ще се гарантира идентификацията, качеството и произходът на произвежданото в страната розово масло. МЗХ е категорично, че предприетите мерки нямат за цел създаване на допълнителна административна тежест за производителите и преработвателите, а целят защита на целия бранш.

Бизнесът: лабораторията е излишна и скъпа

Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“, е категорична, че инициативата не е съгласувана с браншовите организации и я определя като напълно ненужна. Аргументът е прост: към настоящия момент всяка износна партида розово масло се придружава от анализен сертификат за качество и съдържание, издаден от акредитирани независими лаборатории, чийто списък е достъпен в Агенция „Митници“. Тоест без такъв документ износът е невъзможен за продукта, защитен с географско указание.

В тези лаборатории се извършват газхроматографски и органолептични анализи. Освен това международните клиенти — престижни парфюмерийни компании — самостоятелно правят допълнителни анализи на мостри от заявената партида. Системата на контрол, преценява бизнесът, вече функционира ефективно.

Сериозен въпрос поставя и финансовата страна на проекта. Според Гергана Андреева гласуваните 500 хил. евро не са достатъчни, за да се оборудва лаборатория с апаратурата, необходима за хирален или изотопен анализ на розовото масло. Освен това подобни лаборатории изискват високоспециализирани кадри, с каквито БАБХ не разполага.

Най-трудният тест — само в две европейски лаборатории

Едно от заявените цели на лабораторията е установяването на синтетични примеси в розовото масло. Оказва се обаче, че подобно доказване е изключително трудно. Според Гергана Андреева изотопният анализ за доказване на произхода на розовото масло се извършва само в две лаборатории в Европа — едната във Франция, другата в Обединеното кралство. Именно чрез него може да се установи дали в дадена партида, изнасяна като българска, е вложено масло с произход Азербайджан, Турция или Китай.

Истинският проблем е вносът, твърди бизнесът

Представителите на сектора изместват фокуса: реалният проблем не е в контрола на износа, а в нерегламентирания внос на розово масло от трети страни. Браншът посочва, че от години се регистрират данни за такъв внос — например внос на 150 кг от Иран преди четири години и на 30 кг от Азербайджан миналата година, като постоянно се отчитат и малки количества от Турция и Китай.

Въпросът, който бизнесът задава, е защо държавата не се намесва при вноса, при положение че официална информация за него съществува в Министерството, получена от Агенция „Митници“. Не е ясно за какво е предназначено вносното масло и какво се случва с него, особено като се има предвид, че България не е страна, в която розовото масло се потребява вътрешно в значителни количества.

Бизнесът също така посочва, че новата лаборатория няма да насърчи, а ще затрудни износа, тъй като износителите вече преминават през многобройни административни стъпки за изнасяне на продукт на стойност между 13 000 и 16 000 евро за единица.

Алтернативни предложения от сектора

Вместо лаборатория, браншът предлага средствата да бъдат насочени към по-целесъобразни мерки:

• субсидирана заетост на сезонни работници в сектора;
• подпомагане на земеделски производители, доказващи реална продукция — за торове, препарати и горива;
• регистриране на продукти за растителна защита от страна на БАБХ, тъй като към момента такива липсват за сектора;
• инвестиции в реклама на България на международни изложения, свързани с производството на розово масло.

Общото искане на бизнеса е държавата да обсъжда инициативите предварително със заетите в сектора, преди да ги предприема, а не да налага решения без браншово съгласуване.

През периода 4–10 септември 2026 г. агрометеорологичната обстановка в страната ще се определя от температури над климатичните норми, които ще ускорят протичането на последните фази от развитието на късните сортове и хибриди земеделски култури. Това се посочва в прогнозата на агрометеоролога от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Дукена Жолева.

Зреене на царевица и грозде

При среднокъсните хибриди царевица се очаква пълна зрелост в рамките на първата 10-дневка на септември, докато при част от късните хибриди ще се наблюдава восъчна зрелост. Вследствие на наднормените летни температури белите винени сортове грозде ще достигат технологична зрялост по-рано от обичайните срокове.

Беритбена зрялост при ранните есенни сортове ябълки се очаква за сортовете Златна пармена, Джонатан, Червена превъзходна, Златна превъзходна, Канадска ренета и други овошки.

Валежи без стопанско значение

В полските райони не се прогнозират валежи със стопанско значение. Падналите валежи в началото на септември са локални – с малки изключения на места в Югозападна България те са под 6–7 литра на квадратен метър. На фона на задълбочилото се засушаване тези валежи не са довели до съществена промяна в състоянието на горните почвени слоеве.

Затруднена есенна сеитба и жътва на слънчоглед

Сухата почва ще продължи да възпрепятства провеждането на дълбока оран и предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с есенници. Голяма е вероятността за закъснения при сеитбата на есенна рапица, чийто агротехнически срок изтича до края на втората 10-дневка на септември.

В полските райони условията ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от по-късните окопни култури, за прибиране на гроздовата реколта и за провеждане на жътвата на слънчогледа. Получените добиви от слънчоглед в Източна България са в широки граници: на места в Североизточния район, в агростанция Силистра, добивите надхвърлят 370 кг/дка, докато в част от Югоизточния район, агростанция Карнобат, те са под 220 кг/дка.