Алтернативни белтъчни суровини заменят соята в храните за животни
Насекомно брашно от ларви на черна муха войник, изсушена казанена барда, бирена мая и микроводорасли се очертават като алтернативни белтъчни суровини, способни частично да заменят соевия и слънчогледовия шрот, както и рибеното брашно в храненето на селскостопанските животни. Причината е съвкупност от икономически, екологични, климатични и геополитически фактори, които поставят под натиск традиционните протеинови източници във фуражното производство.
Защо традиционните протеинови суровини изпитват натиск
Соята остава доминиращ протеинов източник във фуражното производство в световен мащаб, но производството ѝ е съсредоточено предимно в Бразилия, Аржентина и САЩ. Това създава висока вносна зависимост за европейския фуражен сектор, нестабилност в цените, валутни рискове и значителни логистични разходи. Интензивното отглеждане на соя се свързва и с обезлесяване на тропически гори, включително в Амазония, превръщане на естествени екосистеми в монокултури, деградация на почвите, загуба на биоразнообразие и висок въглероден отпечатък от трансконтиненталния транспорт.
Слънчогледовият шрот, произвеждан масово в Източна Европа и Черноморския регион, има по-високо съдържание на сурови влакнини и по-ниска смилаемост на аминокиселините при подрастващи моногастрични животни, което ограничава дела му в престартерните и стартерните дажби. Рибеното брашно, макар и с добър аминокиселинен профил, страда от свръхулов на диви рибни ресурси, вариращи добиви, строги регулаторни квоти и висока пазарна цена.
Разлики в храносмилането при моногастрични и преживни животни
При моногастричните животни (свине и птици) храносмилането на белтъчините протича предимно по ензимен път в стомаха и предните участъци на тънките черва чрез ензимите пепсин, трипсин, химотрипсин, еластаза и карбоксипептидази. Тези животни не могат ендогенно да синтезират незаменими аминокиселини като лизин, метионин, треонин, триптофан, валин и изолевцин, поради което фуражът им трябва да осигурява балансиран аминокиселинен профил с висока илеална смилаемост. Наличието на антихранителни фактори – трипсинови инхибитори, лектини, фитати и ненишестени полизахариди – уврежда чревния епител и намалява ензимната активност.
При преживните животни (говеда, овце, кози) търбухът функционира като анаеробен ферментационен биореактор, чиято микрофлора превръща хранителните протеини в микробиален протеин с висока биологична стойност и може да оползотворява непротеинови азотни съединения. В храненето им са определящи две фракции на протеина: разградим в търбуха протеин (RDP), който подхранва микробиалната популация, и неразградим в търбуха протеин (UDP или „байпас-протеин“), който преминава непроменен през търбушната ферментация и се смила в същинския стомах и червата. При високопродуктивните млечни крави микробиалният протеин не покрива нуждите от аминокиселини за млечен синтез, затова дажбата трябва да съдържа висококачествен UDP с високо съдържание на лизин и метионин.
Насекомно брашно от Hermetia illucens
Ларвите на черната муха войник (Hermetia illucens) конвертират органични отпадъци и странични продукти от хранително-вкусовата промишленост във високо протеинова и мастна биомаса. Обезмасленото брашно от тях съдържа между 52 и 65% суров протеин на сухо вещество, докато необезмасленото съдържа около 40-48% суров протеин и 28-35% сурови мазнини. Аминокиселинният профил е богат на лизин (над 6-6,5% от общия протеин), треонин, валин, левцин и изолевцин, а съдържанието на метионин е по-високо спрямо соевия шрот (около 2,1% от суровия протеин). Смилаемостта на аминокиселините при свине и птици варира от 86 до 93%.
Мастният профил се отличава с високо съдържание на средноверижни наситени мастни киселини, най-вече лауринова киселина (C12:0), която може да съставлява между 40 и 55% от общия мастен състав. Брашното съдържа още калций, фосфор, желязо, цинк, хитин и антимикробни пептиди.
При бройлери включването на 5 до 12% насекомно брашно в стартерните и гроуерните дажби поддържа или подобрява оползотворяването на фуража и среднодневния прираст, без да се отразява негативно на качествата на месото. Лауриновата киселина потиска патогенни бактерии като Clostridium perfringens, Staphylococcus aureus и Listeria monocytogenes, което намалява нуждата от профилактични антибиотици. Хитинът, при съдържание до 3-5% в дажбата, действа като функционален пребиотик, стимулиращ развитието на Lactobacillus spp. и бифидобактерии.
При прасета включването на насекомно брашно в количества от 4 до 10% е особено полезно в периода на отбиване (между 21-ия и 45-ия ден), когато соевият шрот често причинява алергични реакции и диария заради антихранителни фактори. Средноверижните мастни киселини деструктурират клетъчната мембрана на патогенни бактерии като Escherichia coli K88 и Salmonella enterica, а опитите показват повишена височина на чревните власинки в йеюнума.
При преживните животни приложението на Hermetia illucens е ограничено от нормативната рамка на ЕС. След кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (BSE) храненето на преживни животни с преработен животински протеин от каквито и да е животни, включително насекоми, е забранено от Регламент (ЕО) № 999/2001. Макар през 2021 г. ЕС да разреши използването на насекомен протеин за птици и свине, забраната за преживни остава в сила.
Казанена барда и бирена мая
Изсушената казанена барда с разтворими вещества (КБРВ) е основен вторичен продукт от производството на биоетанол и спиртни напитки. При ферментацията нишестето от зърнени култури се превръща в етанол, а останалите хранителни вещества – протеини, мазнини, влакнини и минерали – се концентрират около трикратно спрямо изходното зърно. Царевичният КБРВ съдържа средно 27-30% суров протеин, 8-11% сурови мазнини, 7,5-9% сурови влакнини и 4-5% пепел, докато пшеничният КБРВ съдържа 34-38% суров протеин, но по-малко мазнини (3-5%). Протеинът е богат на глутаминова киселина, пролин и левцин, но е дефицитен на лизин и триптофан, а при прекомерна термична обработка при сушенето съществува риск от реакция на Майяр, която намалява смилаемостта на лизина.
При млечните крави включването на 15 до 25% КБРВ в дажбата поддържа висока млечна продуктивност и запазва маслеността на млякото. Влакнестата структура стимулира преживянето и слюноотделянето, което подобрява буферния капацитет на търбуха и намалява риска от подостра търбушна ацидоза. Над 50-60% от общия протеин в царевичния КБРВ е неразградим в търбуха протеин, който осигурява постоянен приток на аминокиселини за синтеза на млечен протеин и за натрупване на мускулна маса при угоявани телета.
При моногастричните животни приложението на КБРВ е ограничено от високото съдържание на влакнини. Угояваните прасета над 50 кг могат да оползотворяват до 20-25% КБРВ, ако сместа е балансирана по синтетичен лизин и енергия. При бройлери включването обикновено се ограничава до 5-8%, а при кокошки носачки 10-15% КБРВ подобрява пигментацията на яйчения жълтък благодарение на съдържанието на лутеин и зеаксантин.
Бирената мая (Saccharomyces cerevisiae) е страничен продукт от пивоварната промишленост. Сухата бирена мая съдържа 42-48% суров протеин с висок биологичен коефициент, богат на лизин (над 7% от суровия протеин), треонин и триптофан, а също и витамини от B-комплекса, органичен селен и хром. Клетъчната ѝ стена съдържа бета-глюкани и мананолигозахариди. Включването на 3 до 5% суха бирена мая в дажбите за подрастващи прасета повишава локалния имунитет в червата – бета-глюканите активират макрофагите, неутрофилите и естествените клетки убийци, а мананолигозахаридите се свързват с адхезините на патогенни бактерии като Salmonella enterica и E. coli, предотвратявайки закрепването им към чревния епител. При преживните животни живите дрожди консумират кислорода, навлизащ в търбуха с храната, поддържайки анаеробен редокс-потенциал, което стимулира фибролитичните бактерии и подобрява смилаемостта на грубите фуражи.
Микроводорасли – Chlorella и Spirulina
Chlorella vulgaris и Arthrospira platensis (Spirulina) са микроскопични фотосинтезиращи организми с висок протеинов състав – до 60-68% при Spirulina и 50-60% при Chlorella спрямо сухото вещество. Протеинът съдържа пълния спектър от незаменими аминокиселини в балансирано съотношение. Микроводораслите съдържат и полиненаситени мастни киселини, включително гама-линоленова, еикозапентаенова и докозахексаенова киселина, както и пигменти с антиоксидантно действие – хлорофил, фикоцианин, бета-каротин, лутеин и астаксантин.
Поради високите производствени разходи микроводораслите засега не се използват като масов заместител на соевия шрот, а се прилагат в ниски дозировки от 0,2 до 1,5% като функционални добавки. При прасета след отбиване и бройлери добавянето им засилва имунния отговор чрез повишаване на секреторния имуноглобулин А в лигавицата на тънкото черво, а при кокошки носачки включването на 0,5-1% осигурява оцветяване на жълтъка без синтетични пигменти и обогатява яйцата с омега-3 мастни киселини. При преживните животни включването на богати на докозахексаенова киселина микроводорасли в дажбата на млечни крави и овце позволява трансфер на омега-3 мастни киселини в млечните мазнини и повишава съдържанието на конюгирана линолова киселина в млякото.
Примерни рецепти за дажби
За подрастващи прасета с жива маса 10-25 кг е представена примерна рецепта, включваща царевица 38,5%, пшеница 25%, соев шрот (44% суров протеин) 18%, обезмаслено брашно от Hermetia illucens 6%, сушена бирена мая 4%, суроватка на прах 5%, рапично олио 1%, дикалциев фосфат 0,8%, калциев карбонат 0,7%, натриев хлорид 0,3%, L-лизин HCl 0,35%, DL-метионин 0,15%, L-треонин 0,10% и премикс 1%. Разчетните показатели са обменна енергия 13,8 MJ/кг, суров протеин 19,8%, стандартна илеална смилаемост на лизин 1,25%, на метионин + цистеин 0,74% и на треонин 0,78%.
За млечни крави с дневна млечност 30-35 кг е дадена концентрирана смес с царевично дерто 35%, пшенични трици 15%, царевичен КБРВ 22%, слънчогледов шрот (36% суров протеин) 18%, сухи захарни цвеклови резенки 6%, калциев карбонат 1,5%, натриев бикарбонат 1%, сол 0,5% и минерално-витаминен премикс 1%. Разчетните показатели в 1 кг концентрат са кръмни единици за мляко 1,08, суров протеин 20,5%, неразградим в търбуха протеин 48% от суровия протеин и сурови влакнини 11,2%.
Икономически и нормативни аспекти
Основното предизвикателство пред насекомното брашно и микроводораслите е високата им производствена цена спрямо соевия шрот, тъй като изграждането на индустриални биофабрики за Hermetia illucens изисква значителни капиталови инвестиции. Очаква се с увеличаването на производствените капацитети в Европа, автоматизацията на процесите и оптимизирането на субстратите цената на насекомния протеин да спадне. При КБРВ и бирената мая икономическият ефект е незабавен, тъй като те са вторични продукти от вече развити промишлености с ниска себестойност.
Регламент (ЕС) 2021/1372 разреши официално използването на преработен животински протеин от насекоми във фуражите за свине и птици. Регламент (ЕО) № 999/2001 продължава да забранява употребата на преработени животински протеини, включително насекомни, за хранене на преживни животни. Забранено е и отглеждането на ларви върху битови отпадъци, оборски тор или кухненски отпадъци – разрешени са само растителни субстрати и определени странични продукти от хранителната промишленост.
Обяви по темата
-
Продавам сини сливи
По договаряне -
Бали – люцерна
180.00 € / тон -
ЛИМЕЦ РЕКОЛТА 2026 НА ЕДРО ЗА ПОСЕВ ИЛИ ПРЕРАБОТКА
0.70 € / кг -
Продавам сладка царевица
По договаряне
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
