Новини от земеделието и селското стопанство в България

Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова подписа договор с община Велики Преслав за проект за превенция от наводнения по река Златарска в село Златар. Финансирането е по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., Приоритет 4 „Риск и изменение на климата“, съобщиха от екоминистерството.

Защо е нужен проектът

Река Златарска попада в район със значителен потенциален риск от наводнения. Исторически данни сочат мащабни наводнения през 1936 г. и 2005 г. Предвидените дейности целят да подобрят проводимостта на речното корито, да ограничат ерозионните процеси и да намалят риска от заливане при високи води в урбанизираната територия на селото.

Дейности и финансиране

Общата стойност на безвъзмездната финансова помощ по проекта е 270 301 евро, от които 229 756 евро европейско финансиране и 40 545 евро национално финансиране. Срокът за изпълнение е 22 месеца.

• Мерки в участък от 1 680 метра от речното корито
• Почистване на пет мостови съоръжения
• Затревяване на откосите чрез хидропосев върху площ от 5326 кв. м

Комбинацията от технически дейности и природосъобразни решения е насочена към повишаване на устойчивостта на речните брегове и подобряване на условията за безопасно преминаване на водните количества през населеното място. Очакваният резултат е по-добра защита на хората, местната инфраструктура и околната среда, както и принос към изпълнението на мерките за управление на риска от наводнения и адаптация към изменението на климата.

Проектът „Превенция и управление на риска от наводнения по поречието на река Камчия в урбанизирани територии на община Велики Преслав“ се изпълнява по процедура BG16FFPR002-4.006 „Природосъобразни мерки за превенция и управление на риска от наводнения“. Проектното предложение е подадено в рамките на втория краен срок за кандидатстване – до 2 юни 2026 г. Община Велики Преслав е конкретен бенефициент по процедурата.

Бюджет по приоритет 4 и подписани договори

Предвиденият бюджет по Приоритет 4 „Риск и изменение на климата“ е 225 639 930 евро. Средствата, които могат да бъдат предоставени по процедурата за целите на прилагане на интегрирания териториален подход, са до 38 078 759,40 евро. Финансирането за региона в преход (Югозападен регион за планиране) е до 6 362 385,28 евро, а за по-слабо развитите региони – до 31 716 374,12 евро.

До момента са подписани 11 договора – с общините Свиленград, Мадан, Рудозем, Враца, Мизия, Борован, Бяла Слатина, Габрово, Петрич и Девин, на обща стойност 16 436 649,66 евро. Към тях се добавя и последният подписан договор с община Велики Преслав на стойност 270 301 евро.

Чрез Приоритет 4 „Риск и изменение на климата“ се подкрепят защитни и предпазни мерки, които съчетават управлението на риска от бедствия с опазването на природата. Особено значение имат природосъобразните решения, които позволяват по-добро управление на водите, ограничаване на ерозията и възстановяване на естествените функции на речните корита и прилежащите територии.

Сеитбата на есенниците у нас протича вяло заради продължително засушаване, което засяга цялата страна от началото на август насам. Докато кампанията по засяване на пшеницата и ечемика се разтяга във времето, при маслодайната рапица сроковете са по-кратки, а липсата на влага затруднява поникването на вече засятите площи. В Северна България полетата чернеят, а на места в Южна България вече се наблюдават съхнещи посеви.

Промяна в сроковете за сеитба

Практиката от последните няколко години показва, че периодът между 25 август и 15 септември е най-подходящ за сеитба на рапица у нас. Част от фермерите в Южна България обаче предпочитат да започват сеитбата на есенниците по-късно, не по-рано от 1 октомври. Всяко стопанство преценява според конкретните условия и наблюденията си от последните години.

Зимната маслодайна рапица остава във фокуса на земеделските производители, тъй като през изминаващата стопанска година културата се оказа една от най-доходоносните.

Защо рапицата е предпочитана култура

Рапицата е богата на белтъчини и масла, а рапичното масло се използва в хранително-вкусовата промишленост, като добавка за биодизел, суровина за лекарства, бои и лакове. Мощната коренова система на растението спомага за продълбочаване на почвения профил и подобряване на почвената структура. Културата притежава изключителни компенсаторни способности за образуване на повече разклонения и шушулки, особено при по-малка гъстота на растенията на квадратен метър.

Рапицата действа и като естествен подобрител на почвата – при разграждането на растителните ѝ остатъци почвата се обогатява с хранителни елементи, а растението изпълнява ролята на „чистач“ на тежки метали като кадмий, олово и цинк. Освен това е подходяща за отглеждане на нископлодородни и слаби почви и привлича пчелите, което благоприятства развитието на агробиоценозата в местата, където се отглежда.

Културата е и първата, която се прибира през стопанската година, а оттам носи „свежи“ приходи за стопанствата. През предходните два сезона резултатите са били изключително добри – в много стопанства средните добиви са надхвърляли 400 кг/дка, а рентабилността от декар площ е била добра. През сезон 2025-2026 площите с рапица у нас са се увеличили с около 60%, достигайки до 1,6 млн. дка, а изкупната цена средно се е движила около 500-520 евро на тон продукция.

Засушаването разколебава фермерите

Добрите резултати от предходните сезони са били отлична предпоставка земеделските производители да заложат на маслодайната култура и през новия сезон 2026-2027. Засушаването обаче, което започва от началото на август и продължава към момента в цялата страна, разколебава част от тях. Сушата през есента традиционно е лимитиращият фактор, създаващ проблеми при засяването на културата в годините, и определя интереса на земеделците към нея.

Пламен Пенчев, земеделски производител от Бяла Слатина, разказва, че е засял рапицата още на 20 септември, но към момента няма нищо поникнало. По думите му от Плевен до Видин не е валял дъжд повече от 100 дни, а сушата е повсеместна – трудно се прави подготовка на полетата и трудно се сее. Той посочва, че сега започва сеитбата и на зърнено-житните култури, но са нужни валежи, защото продължаването на засушаването би довело до сериозни проблеми за посевите.

Стопанство „Виялишки – 90″ е едно от малкото в Северозападна България, което от години последователно засява маслодайната култура. За този сезон за рапицата са отделени 4 хиляди декара, площите са подготвени веднага след освобождаването на предходната култура, а сеитбата е извършена в оптималните срокове. Въпреки това в района все още няма поникнали растения заради липсата на влага.

Сходно е положението и в района на Търговище. Петко Петков, управител на земеделска кооперация Черноломие в Горско Абланово, разказва, че в момента се сее пшеница, а рапицата е засята преди около 20 дни. За тази култура кооперацията е отделила 2 хиляди декара, като площите са увеличени с 500 декара спрямо миналия сезон. Към момента обаче все още няма поникнали посеви.

Петков коментира, че рапицата се определя от повечето колеги като капризна и трудна за отглеждане култура, и допълва, че за добри производствени резултати е необходимо да се спазват добрите практики, независимо каква култура се отглежда. Според него през последните години практически всички култури могат да са проблемни, което е показател, че рисковете трябва да се разпределят – чрез отглеждане на повече култури и избор на сортове и хибриди с различни срокове на зреене.

По думите на управителя рапицата е била най-рентабилната култура през изминаващия сезон в неговата кооперация – при среден добив малко над 400 кг/дка и реализация около 500 евро на тон, равносметката е добра, а продукцията е продадена веднага след прибирането ѝ. Петков добавя, че с добра реализация тази година е и слънчогледът, докато при всички останали култури има сериозни проблеми, а силозите в страната масово са пълни със зърно. Пламен Пенчев допълва, че няма добри цени и няма пазар, а увеличението на разходите е значително.

Поникнали посеви почти няма

Поникнали растения на рапица има на много малко места в страната. В района на Ихтиман например има поле с „видима“ рапица, но растенията все още са дребни, а посевът е неизравнен – вероятно заради локални валежи, провокирали покълването. Има и други полета, където културата е във фаза поници или в съвсем начално развитие. Фермери от Южна България споделят, че на места се наблюдават изсъхнали посеви, които вероятно ще се наложи да бъдат развалени сега или напролет.

Ангел Вукодинов, земеделски производител от района на Съединение, разказва, че е засял рапицата през септември и тя е поникнала, но липсата на влага вече оказва негативно влияние на посевите, които започват да съхнат. По думите му, ако в близките дни не паднат валежи със стопанско значение, ще се наложи да се мисли за презасяване.

Критични фази и грижи за културата

Специалистите посочват, че за да развият потенциала си, хибридите се нуждаят от около 3 месеца есенна вегетация. Оптималната фаза за зимуване на растенията е добре развита коренова система и листна розетка с около 8 листа. При рапицата има няколко критични фази – през есента това е моментът на поникване, а през зимата – опасността от измръзване.

Загуба на растения е възможна, ако зимата е безснежна и има т. нар. сух студ, при който посевите не са покрити със сняг или дебелината на снежната покривка е недостатъчна да ги предпази. При силно слънчево греене през зимата рапицата фотосинтезира и усвоява, и отделя влага, но при по-ниски почвени температури растенията не могат да усвояват вода от почвата, вследствие на което загиват заради физиологична суша. Друга опасност за слабите посеви е честото замръзване и размръзване на почвата поради температурни колебания, което може да доведе до загиване на корените заради изтеглянето на растенията.

За намаляване на тези рискове е необходимо използването на растежни регулатори. Фунгицидното третиране на рапицата във фаза 4-6-и лист например има положителен ефект, тъй като помага на растенията да развият по-добре кореновата си система, задържа растежа им и повишава студоустойчивостта им.

Азотното торене през есента подпомага минерализацията на растителните остатъци от предшественика и осигурява оптимално развитие на културата преди зимуване. За да формира 100 кг семена и съответната надземна биомаса, растението извлича от почвата от 4,5 до 6,5 кг азот, от 2,3 до 2,8 кг фосфор и от 4 до 6 кг калий, посочва науката. Внасянето на азот трябва да е балансирано, тъй като прекомерни количества увеличават вероятността от прорастване на посева, а оттам и риска от частично или цялостно измръзване на растенията.

Внасянето на микроелемента бор също има положителна роля, тъй като повишава зимоустойчивостта, предотвратява изтеглянето на растенията и спомага за формирането на генеративните органи, напомнят агроспециалистите. При недостиг на бор младите листа се деформират, стъблата закъняват, а в по-късните фази на развитие намалява броят на шушулките и се стига до недобро озърняване. При първото пролетно подхранване, което се прави в края на февруари – началото на март, освен азот се внася и сяра, а второто подхранване се извършва в средата на април отново с азот.

Борбата с вредителите също е от решаващо значение за опазването на реколтата – мерките срещу болестите и неприятелите започват още от есента и продължават с възобновяването на вегетацията през пролетта. Третиранията трябва да са обосновани, с подходящи продукти за растителна защита, използвани в точно определения момент, а особено внимание се изисква при пръскане срещу неприятели по време на цъфтежа на рапицата.

Отглеждането на новородено теле без неговата майка е сериозно предизвикателство за малкото стопанство – независимо дали причината е липса на мляко у кравата, заболяване или продажба на майката. Изкуственото хранене изисква стриктна дисциплина, внимание към детайла и търпение, тъй като стомахът на новороденото теле все още е в процес на изграждане.

В първите дни теленцето функционира практически като едностомашно животно – млякото отива директно в сирищника (същинския стомах) благодарение на специален мускулен жлеб, наречен хранопроводен улей. Търбухът, най-голямото предстомашие, което по-късно смила тревата и сеното, в началото е стерилен и недоразвит. Всяка стъпка при храненето трябва да стимулира правилното развитие на търбуха и да предотврати стомашно-чревните разстройства, които са най-честата причина за загуба на малки телета.

Първите часове: ролята на коластрата

Първият ден определя по-нататъшния живот на животното. Телетата се раждат без собствен имунитет – всички защитни антитела идват единствено от майчината коластра. Тя трябва да се даде възможно най-рано, идеално между втория и шестия час след раждането. След дванадесетия час червата на телето бързо губят способността си да усвояват едрите протеинови молекули на имуноглобулините, а след двадесет и четвъртия час този прозорец се затваря окончателно.

При първото хранене телето трябва да изпие около 2 литра коластра, или количество, равняващо се на близо 10% от телесното му тегло. Най-добре е да се използва чиста бутилка с биберон, тъй като сукателният рефлекс стимулира затварянето на хранопроводния улей и млякото отива точно където трябва. Ако телето е твърде слабо и няма рефлекс, се прилага специална сонда, но внимателно, за да не се залее белият дроб.

Стартерна смеска и сено за бърз растеж

За да се превърне бозайникът в преживно животно, отрано трябва да се предложи твърда храна. Сухият фураж и бактериалната ферментация в търбуха произвеждат мастни киселини, предимно маслена и пропионова, които карат стените на търбуха да образуват папили – микроскопични власинки, усвояващи хранителните вещества.

Домашен стартер може да се приготви по следната рецепта:

• Счукана или едросмляна царевица – 35% (осигурява леснодостъпна енергия);
• Плющен или млян ечемик – 20% (стимулира храносмилането);
• Овесени ядки или цял овес – 15% (подходящ за младите стомаси);
• Високопротеинов соев шрот – 25% (основен източник на градивен протеин);
• Витаминно-минерален премикс за телета – 3% (за здрави кости и имунитет);
• Креда или дикалциев фосфат – 2% (балансира калция и фосфора).

Стартерът се предлага още на петия ден в съвсем малки количества – по една шепа. Целта е до пълното отбиване телето да изяжда по 1,5 до 2 кг от смеската на ден.

Сеното е от решаващо значение за оформянето на мускулатурата и тонуса на търбуха, но съдържа по-малко концентрирана енергия от стартера. Предлагането му започва след втората седмица, като се дава само най-качественото, фино, добре изсушено и без прах или мухъл люцерново или ливадно сено, поставяно на малки количества в яслите, за да остава ароматно и свежо.

График за хранене от раждането до отбиването

Графикът е оптимизиран за отглеждане с качествен млекозаместител и стартерна смеска. Спазването на часовете създава условен рефлекс у телето и намалява стреса.

• Ден 1: коластра – 3 до 4 пъти дневно, общо около 4-5 литра за деня;
• Ден 2 до 7: млекозаместител – 2 пъти дневно по 2 литра; съдовете се мият до блясък; от третия ден се осигурява съд с прясна вода, а от петия – съвсем малко стартер;
• Седмица 2 до 4: млекозаместител – 2 пъти дневно по 2,5 литра; добавя се шепа фино сено, а количеството стартер постепенно се увеличава;
• Седмица 5 до 6: преминаване към еднократно хранене с мляко – 2,5-3 литра сутрин; лекият глад през втората половина на деня кара телето да консумира повече сух фураж и вода;
• Седмица 7 до 8 (отбиване): постепенно намаляване на млекозаместителя наполовина за няколко дни, а след това пълно спиране.

Телето е готово за окончателно отбиване от млякото само ако изяжда поне 1,5–1,8 кг стартерна смеска на ден в продължение на поне 3 последователни дни. Млекозаместителят трябва да се дава строго при температура 38–39°C. За всеки изяден килограм сух фураж телето изпива около 4 литра вода – без достатъчно вода ферментацията в търбуха спира, а с нея спира и апетитът.

Най-честите грешки при отглеждане на теле на ръка

При отглеждането на телета без майка пропуските бързо водят до заболявания. Сред най-разпространените грешки са:

• Неправилна температура на млекозаместителя – студено мляко под 35°C не задейства правилно хранопроводния улей и предизвиква диария, а горещо мляко над 45°C причинява изгаряния и разрушава витамините. Препоръчва се използването на кухненски термометър;
• Повърхностно миене на съдовете – изплакване само със студена вода оставя мазен филм, в който бактерии като E. coli и Salmonella се размножават за часове; кофите трябва да се мият с гореща вода и препарат и да се подсушават след всяко хранене;
• Липса на чиста вода – схващането, че телето не се нуждае от вода, защото пие мляко, е погрешно, тъй като млякото отива в сирищника, а водата е необходима за търбуха; поилна вода трябва да се осигурява от третия ден;
• Хранене „на око“ – разбъркването на млекозаместителя без везна прави разтвора прекалено гъст, което води до запек и дехидратация, или прекалено разреден, което води до гладуване; стандартната пропорция е 125 г прах, допълнени с топла вода до 1 литър готов разтвор;
• Резки промени в храната – смяната на марката млекозаместител или състава на фуража от днес за утре предизвиква ентерити; всяка промяна трябва да става плавно, в продължение на 3–5 дни чрез смесване;
• Късно предлагане на концентрат – чакането телето да навърши един месец, преди да му се даде стартер, забавя развитието на търбуха; началото трябва да е с малки количества още през първата седмица;
• Лошо разбиване на праха – добавянето на млекозаместителя в твърде студена вода образува бучки, които дразнят стомаха; прахът трябва първо да се разтвори в малко вода с температура около 45-50°C, да се разбие добре и след това да се разреди с хладка вода до 38°C.

Първа помощ при диария

Диарията е най-честият проблем при телетата. В повечето случаи животното не загива от самата инфекция, а от дехидратация и загуба на ценни соли, затова бързото възстановяване на течностите е от решаващо значение.

Домашен електролитен разтвор от 2 литра може да се приготви от следните продукти:

• Топла преварена вода – 2 литра, охладена до около 38°C;
• Глюкоза или чиста захар – 2 супени лъжици, осигурява незабавна енергия;
• Готварска сол – 1 чаена лъжичка, възстановява изгубения натрий;
• Сода бикарбонат – 1 чаена лъжичка, неутрализира киселинността в организма;
• Калиев хлорид (диетична сол) – 1/2 чаена лъжичка, по избор, ако има наличност.

Съвременната ветеринарна медицина препоръчва млякото да не се спира напълно, защото телето се нуждае от енергия, за да се бори с болестта – порцията мляко се намалява наполовина, но се продължава с даването му. Електролитът се дава между храненията, като се изчакват поне 2 часа след млякото: сутрин – мляко, след 2-3 часа – електролит, следобед – електролит, вечер – мляко. Телето трябва да изпие между 2 и 4 литра от домашния електролитен разтвор на ден, разпределен на няколко приема.

Ветеринарна помощ трябва да се потърси без бавене, ако се установят следните симптоми: хлътнали очи – ясен знак за критично ниво на дехидратация; студени уши и студена устна кухина – показва, че телето губи способност да регулира телесната си температура; загуба на сукателен рефлекс – телето отказва да пие и от биберона; пълна летаргия – животното лежи настрани, не може да изправи главата си и не реагира на дразнители. При тежки състояния тъканите на телето не могат да абсорбират течности през стомаха и ветеринарният лекар поставя венозна система с физиологични разтвори, което често е единственият шанс за спасяване на животното.

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) отговори на поредица от въпроси на кандидати по интервенция II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на селските райони 2023-2027 г. Приемът на инвестиционни проекти от млади фермери продължава до 2 ноември, а част от получените отговори са полезни и за други кандидати за подпомагане.

Намерение за засаждане на малини в оранжерии

Земеделец, който планира да отглежда малини в неотопляеми оранжерии/тунели по технология с контейнери от 7 литра, пълни с кокосов субстрат, попита дали 1,2 декара бъдеща оранжерийна площ могат да бъдат включени в началния стандартен производствен обем (СПО) като намерение за засаждане. Тунелите, общо три на брой с размери 8 на 50 метра, все още няма да са изградени към датата на подаване на заявлението, а изграждането им се предвижда да започне след януари 2027 г.

От МЗХ поясняват, че когато икономическият размер на стопанството се доказва с намерение за засаждане или засяване на култури през текущата спрямо кандидатстването стопанска година, в заявлението задължително трябва да бъде посочен период не по-дълъг от 30 дни, в който ще се извърши засаждането. Според същата разпоредба обаче съществуват изрични изключения, които не могат да бъдат включвани при определяне на началния икономически размер чрез намерение: животни с намерение за придобиване, трайни насаждения с намерение за засаждане с вкоренен по картонажен метод материал, както и ягоди с намерение за засаждане. Затова, посочват от министерството, не може да бъде включено намерение за засаждане на 1,2 декара малини, отглеждани в саксии или контейнери с кокосов субстрат, при формирането на началния икономически размер на стопанството.

Кандидатът зададе и допълнителни въпроси – дали оранжерийните конструкции трябва да са вече изградени към датата на подаване на заявлението, или е допустимо да бъдат изградени след подаването му, но преди посочения период за засаждане, в какъв срок след подаването следва да бъдат изградени тунелите и засадени растенията, как се доказва изпълнението на намерението, както и дали има ограничение за включване в началния СПО на малини, засадени с предварително вкоренен или контейнерен посадъчен материал без директен контакт на кореновата система с почвата.

В отговор от МЗХ посочват, че въпросът е свързан с точка 4 от раздел 7, отнасяща се до допустимите кандидати бенефициенти. Едно от ключовите условия за допустимост е те да са регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. При регистрацията земеделските стопани подават в областните дирекции „Земеделие“ анкетна карта, в която изрично посочват използваната земеделска земя, включително начина ѝ на трайно ползване – полски култури, зеленчукови градини, оранжерии, парници, трайни насаждения, естествени ливади, мери и пасища или други (угар). Кандидатите предоставят и документи, доказващи правно основание за ползване на земята, като за да бъде призната оранжерията от Областната дирекция „Земеделие“, съоръжението трябва да съответства на имота, а в скицата от кадастъра начинът на трайно ползване трябва да е вписан като „Оранжерия“.

В обобщение от МЗХ заявяват, че хипотезата 1,2 декара бъдещи малини в оранжерии, отглеждани в саксии или контейнери с кокосов субстрат, да бъдат включени в началния СПО на кандидата като намерение за засаждане и изчислени по съответния код за оранжерийно производство на малини, при положение че ще бъдат засадени в тунели, чието изграждане ще започне след януари 2027 г., не представлява допустима инвестиция.

Допустимост на техника и оборудване

Друг кандидат попита дали мобилният модул за пожарогасене Shumcar Farmer, предназначен за превенция и гасене на пожари в земеделски площи и описан в точка 6 от условията за кандидатстване за „Автоматизация в растениевъдството и защита на културите“ от Приложение 7, се приема за допустима инвестиция. Съоръжението е оборудвано с резервоар за вода с вместимост 1000 литра, помпа с дебит 120 литра в минута и система за подаване на вода, предназначена за защита на земеделски площи и продукция при полски пожари. Отговорът на министерството е утвърдителен – инвестицията е допустима.

На въпросите дали модулът може да се оборудва със саморазтоварващо земеделско ремарке, с мулчер или с автоматична ножица за резитба, от МЗХ отговарят, че „Саморазтоварващо земеделско ремарке“, „Самоходна дистанционно управляема косачка или мулчер“, както и „Акумулаторни ножици за резитба“ не попадат в обхвата на Приложение 7 от условията за кандидатстване.

Фермер, който се интересува от закупуване на активи – машини и оборудване за земеделското стопанство втора употреба, получи отговор, че в насоките за кандидатстване няма ограничение за закупуване на такива активи втора употреба.

Регистрация на животновъдни обекти и стопански постройки

Животновъд, чийто животновъден обект е регистриран с удостоверение от 8 юни 2021 г. по чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, попита дали отговаря на условията за допустимост. Отговорът от МЗХ е отрицателен, тъй като в този прием могат да участват само кандидати, чиято фирма е регистрирана не по-късно от 24 месеца, или две години, преди кандидатстването.

Същият кандидат попита и при кои форми на отглеждане на животни е задължително наличието на стопански постройки в животновъдния обект и при кои не. От министерството обясняват, че изискванията към животновъдните обекти, включително към сградите и помещенията за отглеждане на животните, зависят от вида на животните и са посочени в Наредба № 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

Първо плащане при намерения за засаждане

В процеса на обществено обсъждане е даден и отговор, свързан с точка 2.2, според която когато началният икономически размер на стопанството се доказва с намерения за засаждане или засяване през текущата стопанска година, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция извършва първото плащане и проверката на място за установяване спазването на засаждането по реда на чл. 40, ал. 3 от Наредба № 4 от 2024 г. Наредбата е в процес на изменение и е публикувана за обществено обсъждане до 12 октомври 2026 г. След публикуването на проекта е постъпило предложение за промяна в текста на чл. 40, ал. 3, което предвижда възможност за извършване на първо плащане преди проверка от ДФЗ в случаите на заявени намерения за засаждане или засяване. Управляващият орган на Стратегическия план за развитие на селските райони 2023-2027 г. е приел това предложение предвид периода на кандидатстване, който попада в началото на стопанската година, тъй като предложението е в полза на кандидатите.

Във връзка с това кандидат попита дали означава, че може да кандидатства с изисквания минимален обем на стопанството от 8000 евро изцяло с намерения за засаждане на трайни насаждения през текущата стопанска година, до 31 септември 2027 г., с изключение на картонажния метод, и съответно да получи първо плащане, преди да е извършил засаждането, като периодът за засаждане е в диапазона март-април 2027 г.

От МЗХ отговарят, че когато икономическият размер на стопанството по точка 2.3 се доказва с намерения за засаждане или засяване на земеделски култури през текущата спрямо кандидатстването стопанска година, в заявлението за подпомагане задължително се посочва период не по-дълъг от 30 дни, в който ще се извърши засаждането или засяването. При изчисляване на икономическия размер на стопанството към датата на кандидатстване не се допуска включване на животни с намерение за придобиване, включване на трайни насаждения с намерение за засаждане с вкоренен по картонажен метод материал, както и включване на ягоди с намерение за засаждане. В точка 2.2 от раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от условията за изпълнение подробно е описано при какви условия и как ще се извърши първото плащане.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) започва тематични проверки в предприятията за производство на слънчогледово олио и други растителни масла за хранителни цели в цялата страна. Контролните действия ще се извършват от 12 до 22 октомври включително.

Какво ще проверяват инспекторите

Проверките ще обхванат производствения капацитет на предприятията, складовите наличности, както и проследимостта на суровините и готовата продукция. Инспекторите от Областните дирекции по безопасност на храните ще установяват дали производствените дейности отговарят на изискванията на действащото законодателство.

Контролът ще включва установяване на обема на производство в предприятията съгласно технологичните им проекти и сравняване с реалната продукция към момента на проверката. Инспекция ще бъде извършена и на произведените количества растителни масла, изразени в литри за ден.

Документи за произход и движение на суровините

Освен производствените обеми, БАБХ ще проверява и документите, удостоверяващи произхода и движението на суровините и готовите храни. При установяване на несъответствия ще бъдат предприемани мерки съгласно приложимото законодателство в областта на храните.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) публикува индикативния график, по който до края на 2026 г. ще бъдат преведени субсидиите на бенефициерите по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. Първи подпомагане ще получат животновъдите, заявили преходна национална помощ за говеда, а скоро след това Фондът ще има готовност да изплати и авансово обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци.

Кой получава плащания първи

Изплащането на субсидиите по интервенциите на директните плащания за Кампания 2026 ще започне от края на месец октомври. Първо подпомагане ще получат животновъдите, заявили „Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството“ (ПНДЖ1).

За първи път в рамките на годината на заявяване Фондът има готовност след 20 октомври да предостави авансови плащания по интервенциите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2026. Целта е да се осигури ликвидност и финансова стабилност за стопаните. Плащанията ще се извършват при наличие на данни, даващи задоволително ниво на увереност за коректното им извършване.

Плащания през ноември

Съгласно разчетите по интервенциите на директните плащания в периода от 10 до 30 ноември ще бъдат преведени средствата по интервенцията „Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството“ (ПНДЖ3).

В същия период – от 10 до 30 ноември – ще бъдат преведени и субсидиите по извънредната помощ de minimis за 2026 г., включително de minimis във връзка с възбрана за паша заради шарката по дребните преживни животни, както и по държавната помощ за отстъпка от акциза върху газьола за Кампания 2026.

Плащания през декември

В индикативния график е заложено плащанията по държавната помощ, свързана с кризата в Ормузкия проток (т.нар. „Иранска помощ“), да бъдат направени в периода от 1 до 20 декември.

Разчетите сочат, че от 1 до 20 декември предстоят преводите както по десетте интервенции за обвързана подкрепа за животни, така и по интервенцията с най-голям бюджет – „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ), след извършени проверки по предварителен слой „Физически блокове“, включително площи за косене.

В същия период – от 1 до 20 декември – стопаните могат да очакват финансова подкрепа по всички агроекологични и биологични интервенции, по интервенцията „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, както и по интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000″.

ДФЗ напомня на всички кандидати за подпомагане по схемите на държавните помощи и директните плащания, че индикативният график е указателен и има за цел да ориентира земеделските стопани за предстоящите плащания към тях.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) публикува индикативен график, по който до края на 2026 г. ще бъдат преведени субсидиите на бенефициерите по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. (СПРЗСР). Информацията с предстоящите плащания е налична на сайта на ДФЗ.

Какво обхваща графикът

За трета поредна година индикативният график включва не само планираните оторизации по интервенциите на директните плащания за Кампания 2026, но и разплащанията по очакваните от стопаните схеми на държавни помощи.

Изплащането на субсидиите по интервенции на директните плащания за Кампания 2026 ще започне от края на месец октомври. Първо подпомагане ще получат животновъдите, заявили „Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството“ (ПНДЖ1).

За първи път в рамките на годината на заявяване Фондът има готовност след 20 октомври да предостави авансови плащания по интервенциите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2026. Целта е да се осигури ликвидност и финансова стабилност за стопаните. Плащанията ще се извършват при наличие на данни, даващи задоволително ниво на увереност за коректното им извършване.

Плащания през ноември

Съгласно разчетите по интервенциите на директните плащания, включени в СПРЗСР, в периода от 10 до 30 ноември ще бъдат преведени средствата по интервенцията „Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството“ (ПНДЖ3).

В същия период, от 10 до 30 ноември, ще бъдат преведени субсидиите по извънредната помощ de minimis за 2026 г., включително de minimis, възбрана за паша във връзка с шарката по дребните преживни животни по (ДПЖ), както и по държавната помощ за отстъпка от акциза върху газьола за Кампания 2026.

Плащания през декември

В индикативния график е заложено плащанията по държавната помощ, свързана с кризата в Ормузкия проток (т.нар. Иранска помощ), да бъдат направени в периода от 1 до 20 декември.

Разчетите сочат, че от 1 до 20 декември предстоят преводите както по десетте интервенции за обвързана подкрепа за животни, така и по интервенцията с най-голям бюджет – „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ), след извършени проверки по предварителен слой „Физически блокове“, включително площи за косене.

В същия период, от 1 до 20 декември, стопаните могат да очакват финансова подкрепа по всички агроекологични и биологични интервенции, по интервенцията „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, както и „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“.

ДФЗ напомня на всички кандидати за подпомагане по схемите на държавните помощи и директните плащания, че индикативният график е указателен и има за цел да ориентира земеделските стопани за предстоящите плащания към тях.

Сеитбата на есенниците у нас протича забавено, а засушаването в страната се оценява като критично – в Северна България полетата чернеят, а в Южна на места вече има съхнещи посеви. Докато при пшеницата и ечемика кампанията по засяване се разпростира в по-дълъг период, при рапицата сроковете са значително по-скъсени.

Променени срокове за сеитба

Практиката през последните няколко години показва, че периодът между 25 август и 15 септември е най-подходящ за сеитба на есенниците у нас. Някои фермери от Южна България обаче предпочитат да започнат сеитбата по-късно – не по-рано от 1 октомври. Сроковете видимо са се променили, а всяко стопанство преценява момента на засяване според текущото време и наблюденията си през последните години.

Рапицата остава във фокуса на земеделците

Зимната маслодайна рапица е сред културите, върху които фермерите залагат най-много, защото през изминаващата стопанска година тя е била една от най-доходоносните. Рапицата е богата на белтъчини и масла, а рапичното масло е суровина за хранително-вкусовата промишленост, за биодизел, за лекарства, бои, лакове и различни видове масла.

Мощната коренова система на културата допринася за продълбочаване на почвения профил и подобрява структурата на почвата. Рапицата има изключителни компенсаторни способности за образуване на повече разклонения и шушулки, особено при по-малка гъстота на растенията на квадратен метър. Тя действа и като естествен подобрител на почвата – при разграждането си растителните остатъци я обогатяват с хранителни елементи, което подобрява фитосанитарния ѝ статус. Културата има и роля на „чистач“ на тежки метали като кадмий, олово и цинк.

Маслодайната рапица е подходяща за отглеждане на нископлодородни и слаби почви. Тя привлича пчелите, което благоприятства развитието на цялостната агробиоценоза в местата, където се отглежда. Освен това е първата култура, която се прибира през стопанската година, и съответно носи „свежи“ приходи за земеделските стопани.

Добри резултати от предходните сезони

Предходните два сезона са били изключително добри за производителите на рапица – в много от стопанствата средните добиви са надхвърляли 400 кг/дка, а рентабилността от декар площ също е била добра. През сезон 2025-2026 площите с рапица са нараснали с около 60%, достигайки 1,6 млн. дка. Изкупната цена също е била добра – осреднено около 500-520 евро на тон продукция. Тези резултати са били отлична предпоставка земеделските производители да заложат на културата и през новия сезон 2026-2027.

Засушаването поставя под въпрос плановете

Засушаването, което започна от началото на август, разколеба част от фермерите. Сушата през есента традиционно е лимитиращият фактор, създавал проблеми при засяването на рапицата в годините назад, и като цяло е определял интереса на земеделците към тази култура. Прогнозата за следващите дни е за дъждове, но остава отворен въпросът дали те ще бъдат със стопанско значение.

Министерството на земеделието и горите подготвя нова корекция на Наредба № 22 за определяне на средствата за работна заплата в държавните горски предприятия и в техните териториални поделения. Промените предвиждат при отчетена загуба възнагражденията на директорите на държавните предприятия и на членовете на управителните съвети да бъдат намалявани. Заместник-министърът на земеделието и горите Иван Палигоров е разпратил новия текст, който ще се обсъжда с бранша до 9 ноември.

От обвързване с минимална заплата към нов механизъм

В първоначалния вариант от юли таванът на възнагражденията беше обвързан с размера на минималната работна заплата за страната. За директорите на териториалните поделения той не можеше да надвишава четири минимални работни заплати, за членовете на управителните съвети – една минимална работна заплата, а за директорите на държавните предприятия – шесткратния размер на минималната работна заплата. Този проект обаче беше разкритикуван с мотива, че предложеното орязване не съответства на степента на отговорност, която носят директорите на държавните предприятия и на техните териториални поделения.

След среща в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията с представители на заинтересованите министерства и на Агенцията за публични предприятия и контрол са дадени насоки за промяна в механизма за формиране на средствата за работни заплати на членовете на съветите на директорите, управителните съвети и директорите на търговските дружества и държавните предприятия. Насоките предвиждат и отпадане на автоматичното обвързване на възнагражденията с размера на минималната работна заплата за страната.

В сегашния проект се предлага да отпаднат разпоредбите на чл. 4 и чл. 11 заради дублиращо се задължение за представяне на тримесечни и годишни отчети от публичните предприятия пред принципала и за публикуването им на електронната платформа на Агенцията за публични предприятия и контрол.

Нова база за определяне на възнагражденията

С цел повишаване на обективността и прозрачността при определяне на възнагражденията и ограничаване на субективния фактор проектът предлага промяна в базата, върху която се изчисляват заплатите на директорите на териториалните поделения, директорите на държавните предприятия и членовете на управителните им съвети. Досегашната база – средната брутна работна заплата за съответното териториално поделение – се заменя със средната основна работна заплата за държавното предприятие.

Въвежда се и определение на понятието „средна основна работна заплата за държавното предприятие“ – тя представлява средноаритметичната стойност на основните трудови възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение в териториалните поделения на съответното държавно предприятие за съответното тримесечие, с изключение на работниците, получаващи възнаграждение на база заработка.

Конкретизира се също и понятието „счетоводна печалба/счетоводна загуба“ – това е отчетеният за съответното тримесечие финансов резултат на териториалното поделение или държавното предприятие, определен въз основа на счетоводните данни за периода, коригиран с положителните или отрицателните ефекти от еднократни, необичайни или извънредни операции и сделки, които не са свързани с обичайната дейност.

Според вносителите основното трудово възнаграждение е предварително определено и не включва допълнителни плащания за трудов стаж, професионален опит, бонуси и обезщетения, което осигурява по-голяма предвидимост на разходите и единен подход при определяне на възнагражденията във всички държавни предприятия.

Оценка по седем показателя

За директорите на териториалните поделения се въвежда нов подход, при който размерът на възнаграждението се обвързва пряко с постигнатите резултати за съответното тримесечие. През първите два месеца на тримесечието възнаграждението се определя авансово на база възнаграждението от предходното тримесечие, а през последния месец се извършва оценка на резултатите по методика с 7 показателя. Оценката по показателите се формира в общ диапазон от -50% до 100%:

• Изпълнение на планираните годишни приходи по финансовия план – от -10% при изпълнение под 10% до 10% при изпълнение над 25%.
• Оптимизация на административно-управленските разходи – намаление с 1% за всеки 5000 евро превишение на планираните разходи (до -10%) и увеличение с 1% за всеки 5000 евро реализирани икономии (до 10%).
• Текущо финансово състояние и изменение на финансовия резултат спрямо предходното тримесечие.
• Липса на просрочени вземания и задължения, непогасени в 12-месечен срок – по 5% за всеки от двата критерия.
• Изпълнение на планираната годишна реализация на дървесина – от -10% при изпълнение под 15% до 10% при изпълнение над 25%.
• Изпълнение с натрупване на предвидените горскостопански дейности (залесяване, разсадниково производство, минерализовани ивици) – от 0% до 20%.
• Приходи от ловностопанска и странична дейност с натрупване – от 0% до 20%.

Прилагането на показателите гарантира, че възнаграждението на директора на териториално поделение не може да бъде по-ниско от 200% и по-високо от 350% от средната основна работна заплата за съответното държавно предприятие. При верификация с реални отчетни данни за първото и второто тримесечие на 2026 г. получените стойности на възнагражденията са в диапазона от 229% до 298% от средната основна работна заплата за съответното предприятие.

Директори и управителни съвети при загуба

С цел по-пряко обвързване на възнагражденията на директорите на държавните предприятия с финансовите резултати се предлага при отчетен отрицателен финансов резултат възнаграждението им да се определя в размер на 180% от средното възнаграждение на директорите на териториалните поделения на съответното предприятие.

Предлага се и съществено намаляване на възнагражденията на членовете на управителните съвети, за да се постигне по-балансирано съотношение между размера на възнагражденията, месечната ангажираност и отговорността при управлението на държавните предприятия. При тях също се въвежда обвързване със средната основна работна заплата за предприятието – при положителен финансов резултат за тримесечието възнаграждението е 100%, а при отрицателен финансов резултат – 90%.

Предварителните анализи показват, че общият очакван финансов ефект от изменението на Наредба № 22 от 2012 г. възлиза на 115 хил. евро месечно, или над 1 377 хил. евро годишно. Най-съществено е намалението при членовете на управителните съвети – приблизително три пъти, при обща численост от 12 лица. При директорите на териториалните поделения се очаква средно намаление от 20% при численост от 160 лица, а при директорите на държавните предприятия – средно намаление от 28%.

Наредбата е изградена върху принципа на йерархична обвързаност между възнагражденията на служителите, директорите на териториалните поделения и директорите на държавните предприятия. Изменението цели по-тясно обвързване на възнагражденията с постигнатите резултати, ограничаване и оптимизиране на разходите за възнаграждения на всички управленски нива, както и укрепване на финансовата стабилност на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите.

След като проектът бъде съгласуван с министъра на труда и социалната политика, той ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации.

Настъпването на есента бележи края на пасищния сезон и началото на прехода към оборно отглеждане на едрия рогат добитък. Октомври и ноември са период на заплождане, есенно-зимно отелване и подготовка на стадото за студените месеци, като грешките при тази подготовка се отразяват пряко върху заплождането, здравето на вимето и прираста на телетата през цялата следваща година.

Подготовка на стадото и сградите

Преминаването от сочна зелена паша към суха дажба – силоз, сенаж, сено и концентриран фураж – трябва да става постепенно, за да се избегнат търбушни смущения и рязък спад в млекодобива. Есенните температури са променливи, със студени нощи и сутрешни влаги, затова сухата постеля, навременната коластра и превенцията на респираторни заболявания при есенните телета са от критично значение.

Прибирането на животните от пасищата изисква задължително третиране срещу вътрешни паразити – фасциолоза и стомашно-чревни хелминти, както и срещу външни паразити, заедно с поставянето на есенни ваксини. Успоредно с това трябва да се направи ремонт и изолация на оборите, проверка на вентилационните системи, осигуряване на ветрозащита и подготовка на родилните боксове.

Коластрата – „златният“ старт за телето

Телето се ражда без изграден имунитет, затова коластрата е единствената му защита срещу есенните студове и инфекции. Прилага се правилото 4-4-2: по възможност телето трябва да приеме 4 литра качествена коластра в рамките на първите 4 часа след раждането, последвани от още 2 литра след 12 часа. Използването на рефрактометър, показващ над 22% по скалата на Брикс, помага да се провери дали коластрата съдържа достатъчно имуноглобулини, а не е разредена течност. Всички кофи и сонди трябва да се почистват и дезинфекцират основно след всяко ползване.

Есенни рискове за здравето на телетата

Спадът на температурите, мъглите и високата влажност са основните фактори за поява на пневмонии и дихателни проблеми. Влагата е по-опасна от студа, затова дълбоката и суха сламена постеля трябва да изолира телето от студения под – при тест с коляно върху сламата тя трябва да остане суха. Оборът трябва да се проветрява, за да се отвежда влагата и амонякът, но без преки въздушни течения върху телетата. При рязко застудяване могат да се използват специализирани терможилетки за телета, намаляващи разхода на енергия за поддържане на телесната температура.

Преход от пасищно към оборно хранене

Рязката смяна на свежата трева със суха зимна дажба причинява стрес на микрофлората в търбуха, затова се препоръчва плавен преход в рамките на 10 до 14 дни:

• Дни 1-3: 6-8 часа паша след сутрешно захранване със сено, с добавяне на 30% от зимната дажба вечер.
• Дни 4-7: 3-4 часа паша само следобед, с осигуряване на 60% от зимната дажба.
• Дни 8-10: 1-2 часа излизане за разходка, с осигуряване на 80% от зимната дажба.
• Дни 11 и нататък: постоянно оборно отглеждане, 100% зимна дажба и пълен минерален комплекс.

Навлизането на нови царевични силози или концентрирани фуражи трябва да става постепенно, за да се избегне рязко понижаване на pH в търбуха и ацидоза. Преходът към зимно хранене изисква и коригиране на фосфорно-калциевото съотношение, както и подсигуряване на микроелементи като селен, цинк и мед за поддържане на имунитета през зимата.

Дезинфекция и зазимяване на родилното отделение

Родилното отделение трябва да се подготви за пика на есенно-зимните отелвания по принципа „всичко пълно – всичко празно“. Процедурата включва механично почистване – извеждане на животното, пълно изриване на старата постеля и остъргване на стените и преградите от органични остатъци, последвано от измиване под налягане с накисване с алкален детергент за разграждане на мазнините и измиване с водоструйка, включително на фугите и ъглите.

Следва химична дезинфекция с широкоспектърен дезинфектант на базата на глутаралдехид или четвъртични амониеви съединения, при спазване на експозиционно време от 20 до 30 минути. Накрая стените се варосват с гасена вар за естествена антисептика, а боксът се изсушава напълно преди полагане на нова слама с дебелина минимум 15-20 см.

Аптечка за есенно-зимния период

За хигиена и асистенция при раждане са необходими дълги ветеринарни ръкавици, акушерски гел, дезинфекцирани акушерски въжета и йоден разтвор 7% или хлорхексидин за пъпната връв. За новороденото теле се препоръчват рефрактометър, сонда за принудително хранене, инжективни витамини A, D3, E със селен за превенция на „бяла мускулна болест“, орални електролити, пробиотични пасти и терможилетки.

За майката са нужни калциеви болуси и разтвори против родилна пареза, енергийни напитки след раждане и противовъзпалителни средства по ветеринарно предписание. Инструментариумът включва дигитален термометър, стерилни спринцовки и игли, както и чисти съдове за топла вода.

Превенция на родилната пареза

Родилната пареза, известна още като хипокалцемия, се появява, когато калцият в кръвта спадне рязко поради започването на лактацията. В ранния стадий признаците включват треперене на мускулите около хълбоците и раменете, скърцане със зъби, повишена нервност и несигурна, схваната походка. Тест на ушите показва, че те са студени в основата си поради забавено периферно кръвообращение.

Ако кравата легне с извита глава към хълбока в поза „S“, е необходима незабавна ветеринарна намеса. За справяне в ранен етап се прилага орален калциев болус, докато животното все още може да преглъща.

През последните 3 седмици преди отелването калцият в дажбата се ограничава умишлено, за да се стимулира хормоналната система на кравата да извлича калций от костите – т.нар. „парадокс на калция“. Богатите на калций фуражи, включително люцерната, се спират 21 дни преди отелването, ограничава се и излишъкът на калий и сочните пасищни треви. Осигуряват се качествено ливадно сено, магнезий до 0,4% от сухото вещество и анионни соли чрез DCAD диета за баланс на киселинността. След раждането ограниченията отпадат веднага, а на кравата се осигурява топла вода с електролити, калциев болус и висококачествен фураж.

Календар на говедовъда за есента

При всяко отелване трябва да се спазва „златният час“ – коластра до 2-4 часа след раждането, задължителна обработка на пъпа чрез потапяне в 7% йоден разтвор и тест на ушите за проверка за родилна пареза при родилките.

През октомври и ноември се извършва обезпаразитяване срещу метили и чревни паразити след прибиране от пасищата, прилагане на есенни ваксини срещу респираторни заболявания по говедата и функционално подрязване на копитата преди продължителния оборен престой.

Трите златни правила за сезона са: сухотата спасява телетата, тъй като влагата и течението причиняват повече заболявания от ниските температури; преходът в храненето трябва да е плавен, за да се запази стабилен търбушният микробиом; а подготовката на сградите – вентилация и изолация – трябва да приключи преди първите трайни застудявания.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи надценки на хранителни продукти в търговските вериги, достигащи до 150%, съобщи председателят на комисията Мая Манолова пред Българската национална телевизия. Предстои да бъдат обявени подробни резултати от проверките в пет големи търговски вериги, а Манолова настоя за законодателни промени, които да позволят по-ефективна защита на потребителите и на българските производители.

Какво показват проверките

Първите резултати сочат сериозни разлики между доставните и продажните цени на основни храни. Сред посочените от Манолова примери са надценка от 99% при кашкавала, 95% при сиренето, до 99% при прясното мляко и 125% при маслото. При някои продукти надценките достигат 150%, а маслото заема първо място сред най-силно оскъпяваните стоки.

„Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка. Включително и за някои от зеленчуците е над 100%. Това наистина е безобразие и абсолютно безочливо поведение от страна на търговските вериги“, заяви председателят на КЗП.

Манолова направи разграничение между надценките в търговската мрежа и крайните цени в България спрямо тези в останалите европейски държави, като подчерта, че висока надценка не означава автоматично дадена стока да е два пъти по-скъпа от същия продукт в Германия. По думите ѝ обаче данните на европейската статистическа агенция „Евростат“ показват сериозно отклонение при определени групи храни. „Евростат“ многократно е посочвал, че българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа. „При положение че покупателната способност у нас, колкото и да се повишава през последните години, е едва 68% от средноевропейската, този разлом между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти буквално смачква потребителите“, подчерта тя.

Според председателя на КЗП в държави като Хърватия, Румъния и Унгария регулациите предвиждат допустими надценки до 20% в определени случаи на намеса на държавата за защита на потребителите от поскъпването на основни храни. Манолова обяви, че през следващата седмица КЗП ще представи по-подробно резултатите от проверките, включително надценките при продуктите, включени в инициативата „Кошница с грижа“, и при стоките на промоция.

Нужни са законодателни промени

Манолова смята, че действащото законодателство позволява на големите търговски вериги да поддържат високи надценки, без това непременно да води до санкции. По думите ѝ комисията може да наказва необоснованото повишаване на цените в предвидените от закона случаи, както и нелоялните търговски практики, но са необходими и допълнителни законодателни мерки.

„Обяснението на говорителите на веригите е: „Това е пазар“, но това не е пазар. Пазар, който позволява надценки от 120%, не е пазар. Това е бедствие. Това е пазар с аномалии, изкривен пазар. И тук е ролята на законодателя да регулира. Когато пазарът е изкривен, са необходими регулации, необходими са норми“, категорична бе тя.

Председателят на КЗП посочи, че ведомството ще наложи санкции при установени необосновани увеличения на цените спрямо началото на август, както и при нелоялни търговски практики. Сред проверяваните случаи е предлагането на продукти с подвеждаща информация за произхода им. Като пример тя посочи картофи, представяни като български в търговска верига. По думите ѝ проверката, извършвана съвместно с Българската агенция по безопасност на храните, трябва да установи дали става дума за нискокачествени гръцки картофи, продавани като българска продукция.

Според Манолова високите надценки не ощетяват единствено потребителите, а оказват натиск и върху българските производители. Тя припомни случаите на неприбрана земеделска продукция и заяви, че веригите често могат да предпочетат вносни стоки, вместо да работят с местни производители.

Ваучери за храна, амбалаж и бензиностанции

Председателят на КЗП съобщи, че подготвя сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради разходите, които търговците плащат при приемането на електронни ваучери за храна. Според нея таксите към операторите могат да достигнат 6% от стойността на покупката, докато при стандартните картови плащания разходите за търговеца обикновено са между 1% и 1,5%. Манолова уточни, че потребителите, които ползват ваучери, не плащат директно по-висока цена за стоката, но допълнителните разходи на търговските вериги могат да бъдат разпределени върху цените на всички продукти в магазините.

„Абсолютно несправедливо е тази мярка за социална подкрепа на работещите хора да се превръща в механизъм за оскъпяване на цените. И то не само за тези, които имат ваучери, а за всички, които пазаруват основно в търговските вериги“, убедена е тя.

Манолова обърна внимание и на разходите за амбалаж, които според нея увеличават с 10–20% цените на някои плодове и зеленчуци. По думите ѝ производителите са задължавани да плащат за ползването на касетки, като освен депозит заплащат и наем от 1,20 евро за всяка касетка при доставките до магазините. Тя заяви, че ще сезира КЗК и за тази практика.

Председателят на КЗП коментира и проверките на бензиностанциите заради рязкото покачване на цените на горивата, започнали на 23 септември. Проверени са 200 бензиностанции и общо 600 ценови позиции, като в 48 от случаите има съмнения за необосновано повишаване на цените, за които се очакват санкции. Тя уточни, че първоначалните данни не сочат спекулативно поведение на бензиностанциите като основна причина за поскъпването. При бензина установената надценка е спаднала от 19 на 14 евроцента, а при дизела – от 18 на 12 евроцента. Дали тези стойности са обосновани, предстои да бъде анализирано от КЗК.

По отношение на банковите такси Манолова посочи, че банковата печалба за миналата година е била 3,6 млрд. лева, като 1,8 млрд. лева от нея са дошли от такси. Според нея разходите за реализирането на приходите от банкови такси са значително по-ниски от самите приходи, което поставя въпроса за обосноваността на цените на банковите услуги. „Ако бъдат намалени банковите такси, става дума за откриване и закриване на банкова сметка, за внасяне на пари, за различни удостоверения, теглене от банкомат и преводи, които в други държави са с нулева такса, например за данъци и битови сметки. Тук това натоварва много сериозно потребителите“, заяви тя.

Манолова обобщи, че защитата на потребителите от високите цени остава основен ангажимент на КЗП, но за трайни резултати ще са необходими не само проверки и санкции, а и промени в законодателството, които да ограничат нелоялните практики и да осигурят по-справедливи условия както за потребителите, така и за българските производители.

Есента е времето, в което домакинствата традиционно подготвят зимнина от сезонните плодове и зеленчуци, за да имат готови салати, туршии и сладка през студените месеци. Представяме поредица от лесни рецепти за буркани, подходящи за консервиране през октомври.

Салати и туршии от зеленчуци

Салата от краставици, зеле и домати се приготвя от 100 мл растително масло, 500 г зеле, краставици, чушки, лук и домати, 80 мл оцет, 1 супена лъжица сол и 2,5 супени лъжици захар. Зелето, лукът и чушката се нарязват на ивици, краставиците – на шайби, а доматите – на тънки филийки. Съставките се смесват, оставят се за 2 часа и се затварят в буркани.

За „любими зеленчуци за зимата“ са нужни 1 кг зеле, 700 г моркови, 700 г чушки, 1 чили, 1 кг домати, 500 г тиквички, 700 г краставици, 2 супени лъжици сол, 60 г захар, 250 мл растително масло, 80 мл оцет и подправки по избор. Зеленчуците се нарязват ситно, посоляват се и се оставят 30 минути, след което се добавят останалите продукти и се задушават 15-20 минути след завиране, преди да се разпределят в буркани.

Мариновани гъби се приготвят от 2,5 кг медени гъби, 1,5 супени лъжици сол, 0,5 чаена лъжица лимонена киселина, 2 дафинови листа, 3 зърна черен пипер и 1 чаена чаша оцет. Гъбите се измиват, обелват се и се варят 5 минути в подсолена вода, като се отстранява пяната, а след това процедурата се повтаря в чиста вода. Приготвя се марината с 1 литър вода и подправките, в която гъбите се варят още 15 минути, преди да се разпределят в чисти буркани.

Патладжан с моркови се прави от 1 кг патладжан, по 250 г морков, чушки и лук, 4 скилидки чесън, 1 люта чушка, 4 супени лъжици захар, 1,5 супени лъжици сол, подправки и 50 мл оцет. Чушката и патладжанът се нарязват на ивици, лукът – на полумесеци, а морковите се настъргват. Патладжаните се запържват до златистокафяво, зеленчуците се смесват с останалите съставки и се мариноват 4 часа преди разпределяне в буркани.

„Просто чушки“ включва 3 кг чушки, 300 г захар, 1 литър вода, 2 супени лъжици сол, 120 мл оцет, 200 мл растително масло и подправки. Водата се смесва с останалите съставки за марината и се оставя да заври, а чушките, нарязани на четвъртинки, се варят в нея 5-7 минути, след което се нарязват и се заливат с марината в буркани.

Кисело зеле в собствен сок се прави от 2 кг зеле, 200 г моркови, 30 г сол, 1 дафинов лист, 5 зърна черен пипер и щипка кимион. Зелето и морковите се нарязват, посоляват се и се омесват леко с ръце, след което се добавят подправките и сместа се напълва плътно в буркани на 3/4. Зелето се оставя да се маринова под капак на тензух няколко дни, докато достигне желания вкус.

Зелени подправки за зимата се приготвят от 12 люти чушки, 1 супена лъжица кориандър, 0,5 чаена чаша сол, 250 г чесън, 1 връзка кориандър, магданоз и босилек и 0,5 чаена чаша орехи. Всички съставки се пасират с блендер или се смилат, разбъркват се и се оставят в хладилника за един ден в затворени буркани.

Зеленчуци в марината

Карфиол се приготвя от 800 г карфиол, 100 г моркови, 2 скилидки чесън, подправки, 750 мл вода, 50 г захар, 40 мл оцет и 35 г сол. Карфиолът се разделя на розетки и се вари във вряща вода само за минута, а морковите и чесънът се нарязват и се нареждат заедно с него в буркана, който се залива с марина от вода, оцет и подправки.

Сладка царевица се прави от 18 кочана сладка царевица, 3 литра вода, 3 супени лъжици сол, 12 супени лъжици захар и 3 супени лъжици оцет. Царевицата се вари във вряща вода за минута и веднага се прехвърля в ледена вода, зърната се отделят от кочана и се заливат със саламура от вода, захар, сол и оцет в буркани.

Грах за предястия и гарнитури изисква 300 г зелен грах, по 0,5 супена лъжица сол и захар, 50 мл оцет и 0,5 литра вода. Обеленият грах се вари около 5 минути и се отцежда, а водата със захарта, солта и оцета се заварва и се залива върху граха в буркани.

Зелен фасул се приготвя от 700 г зелен фасул, 200 г лук, 150 г моркови, 1 кг домати, 2 супени лъжици оцет, 30 г захар, 10 г сол и 4 скилидки чесън. Шушулките се варят 2 минути в подсолена вода, лукът и морковите се запържват леко, доматите се пасират и се варят, след което се добавят запръжката, фасулът, чесънът и подправките и се оставят да къкрят 2 минути преди затваряне в буркани.

Ориз със зеленчуци, наподобяващ лечо, се прави от 1 кг домати, по 500 г моркови, чушки и лук, 3 скилидки чесън, 1 чаша ориз, 1 чаша растително масло, 50 г захар, 1 супена лъжица сол, 40 мл оцет и подправки. Доматеното пюре се вари с маслото, захарта и солта 5 минути, добавят се зеленчуците, а накрая – оризът, който се оставя да къкри до готовност.

Левурда у дома се приготвя от 300 г див чесън, 1 супена лъжица сол, 1,5 супени лъжици захар, 2 чаени чаши оцет, 2 скилидки чесън и 1 чаена лъжица черен пипер. Левурдата и чесънът се нарязват и се прехвърлят в буркан с подправки, след което се заливат с разтвор от 500 мл вода, захар и сол.

Тиквички и чушки се приготвят от 3 кг тиквички, 8 чушки, 7 скилидки чесън, 0,5 чаша растително масло, 200 г доматено пюре, 2 супени лъжици сол, 1 супена лъжица захар, 1 супена лъжица оцет и подправки. Нарязаните тиквички и чушки се задушават с олиото 20 минути, след което се добавят доматеното пюре, оцетът и подправките за още 40 минути задушаване преди разпределяне в буркани.

Дресинг за зелева чорба, който може да послужи и за борш при добавяне на цвекло, се прави от 500 г зеле, по 150 г моркови, лук, чушки и домати, 30 мл растително масло, 80 мл вода, 1 супена лъжица сол, 0,5 супена лъжица захар, 25 мл оцет, връзка пресни подправки, 4 скилидки чесън и 2 дафинови листа. Нарязаните зеленчуци се задушават с олиото, водата, захарта, солта и дафиновия лист 20 минути, а накрая се добавят оцетът, билките и чесънът, преди дресингът да се прибере в плътно затварящи се кутии.

Диня за гарнитура се приготвя от 1 диня, 2 супени лъжици сол, 1 чаша ябълков оцет, 200 г захар, 1 пръчка канела, 5-6 зърна кардамон, кора от 1 лимон и подправки. Белите части на динената кора се нарязват на едро и се варят 15 минути, а отделно се приготвя марината от вода, оцет, захар и подправки, с която се заливат корите в буркани заедно с лимоновата кора.

Сосове и плодови заготовки

Сос ткемали от сливи се прави от 2 кг сливи, 14 скилидки чесън, 6 супени лъжици захар, 1 чаена лъжица сол, 1 чаена лъжица сух кориандър, връзка пресен кориандър, 1 люта чушка и подправки. Сливите се варят с 2 чаши вода 7-10 минути до омекване и се прекарват през гевгир, а пулпата се смесва със смляна в блендер чеснова, чили и кориандрова смес и се разрежда до желаната консистенция, преди да се разпредели в буркани.

Плодова заготовка от малини и френско грозде се прави от 9 чаши малини, 3 чаши френско грозде, 9 чаши захар и 5 г лимонена киселина. Плодовете се измиват, смесват се със захарта и се оставят час, след което се варят 10 минути с разбъркване, а накрая се отстранява пяната и се добавя лимонената киселина преди затваряне в буркани.

Кайсии в сироп се приготвят от 700 г кайсии, 400 мл вода и 200 г захар. Кайсиите се разполовяват, костилките се отстраняват и плодовете се нареждат в буркани, които се заливат с вряло сварен сироп от вода и захар.

Ябълки и круши за зимата се правят от 1 кг ябълки, 1 кг круши и 500 г захар. Плодовете се нарязват на кубчета, редят се на пластове в широк съд, като всеки слой се поръсва със захар, и се оставят няколко часа, докато пуснат сок. Сместа се кипва три пъти по 5-7 минути с охлаждане между вариранията, след което се смила с блендер и се разпределя в буркани.

Жътвата на маслодайния слънчоглед в област Добрич е на финала си. Към момента са прибрани 931 490 декара от общо засетите 939 000 декара, показват данни на Министерството на земеделието и храните, цитирани от Българската телеграфна агенция.

Добиви при слънчогледа

Средните добиви при слънчогледа тази година са 321,4 килограма от декар. За сравнение, през миналата година добивът е бил 172,2 килограма от декар.

Какво се случва с царевицата

При царевицата за зърно жътвата в област Добрич продължава. Към момента са прибрани 139 600 декара от общо засетите 464 520 декара. Средният добив при царевицата е 682,2 килограма от декар, докато през миналата година той е бил около 220 килограма от декар.

Основни данни

• Слънчогледа: 931 490 от 939 000 декара прибрани площи
• Среден добив слънчоглед: 321,4 кг/дка (при 172,2 кг/дка година по-рано)
• Царевица: 139 600 от 464 520 декара прибрани площи
• Среден добив царевица: 682,2 кг/дка (при около 220 кг/дка година по-рано)