Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход

Новини от земеделието и селското стопанство в България

Забранени пестициди иззети от агроаптека и складове в Пловдивско

Новини 07.08.2026

Иззети забранени пестициди и продукти за растителна защита в Пловдивско

Над 115 кг и 527 литра забранени пестициди са иззети при съвместна операция на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) — Пловдив и териториалната дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) в Пловдив. Проверените обекти се намират в село Поповица, община Садово, и в землището на село Скутаре, община Марица.

Какво е установено при проверката

Продуктите за растителна защита (ПРЗ) са открити в агроаптека и свързано с нея помещение в с. Поповица, както и в складове и производствен цех в землището на с. Скутаре. Проверката е извършена въз основа на информация, придобита от ДАНС за нерегламентирано производство и търговия с препарати за растителна защита, съобщиха от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

При проверените обекти са констатирани нарушения, свързани с предлагане и производство на забранени ПРЗ, включително препарати, предназначени за газово обеззаразяване и за унищожаване на насекоми, акари и гризачи в зърнени храни, фуражи и празни помещения.

Защо продуктите са опасни

Иззетите препарати са определени като изключително опасни за хората. Съгласно действащата нормативна уредба те могат да се продават единствено в лицензирани аптеки и при специални условия. Проверената агроаптека не притежава необходимия лиценз за търговия с такъв тип продукти.

Какво следва

Иззетите количества ПРЗ ще бъдат унищожени от лицензирана фирма след приключване на административните производства по случая, уточниха от БАБХ.

Ключови тенденции на градинското изложение Челси 2026

Новини 07.08.2026

Пейзажна градина с прерийни насаждения от градинско изложение Челси 2026

Лондон беше домакин на водещото градинско изложение „Челси 2026″, което тази година очерта основна тенденция в ландшафтния дизайн: край на неестествената красота. Стерилните тревни площи и прецизните геометрични форми отстъпват място на осъзнатост и уважение към природата — посланието, което ландшафтните архитекти изпратиха от изложбените градини в британската столица.

Градината като пространство за отмора

Основната промяна тази година е в емоционалната привлекателност на градината. Дизайнерите вече не създават пространства за шумни събирания — вместо това възприемат плавни, обгръщащи линии, живи плетове и уединени кътчета, изолирани от любопитни погледи. Новата градина е замислена като терапевтична среда: вместо барбекюта и басейни, пространството е изпълнено с люлеещи се столове или сгъваеми постелки за медитация. Ако зони за барбекю изобщо се появят, те са изместени в периферията и скрити от погледа.

Край на тревните площи и нови растителни решения

Основният слоган на „Челси 2026″, повтарян от всички водещи ландшафтни архитекти, е, че тревните площи са нещо от миналото. Сухото лято и ограниченията за поливане са превърнали поддържането на изумруден килим в недостъпен лукс. На тяхно място дизайнерите предлагат разнообразни алтернативи:

  • Почвопокривни растения, които не изискват резитба или честа поливка.
  • Пълзяща мащерка, която цъфти и мирише приятно.
  • Прерийни насаждения от мискантус, тръстика и ехинацея — полюшват се на вятъра и устояват на жегата.
  • Средиземноморски акценти: агапантус със сини топчета на високи стъбла и млади евкалиптови дървета.

Дизайнерите интегрират и култивирани растения в съществуващите ландшафти заедно с местни видове, традиционно смятани за плевели — композициите изглеждат по-триизмерни, естествени и спокойни. Акцент на изложението беше и щандът на David Austin Roses, където компанията представи нова роза, кръстена на Дейвид Бекъм — с розово-прасковен оттенък на венчелистчетата, променящ се в зависимост от светлината, и аромат с нотки на стари английски рози.

Растение на годината бе обявена хостата — по-конкретно сортът „Червена нинджа“, описан като първата хоста с червени листа, несъществуваща в природата. Хостите са подходящи за сенчести места, пространства под дървета и пътеки, като изискват минимална грижа и бързо запълват пространството с красиви листа.

Материали, цветове и водни елементи

Съзнателният подход към материалите се е превърнал в практическо изискване. Пътеките вече се настилат с материали, излизащи от употреба: счупени червени тухли, стари тротоарни плочи, камъчета от строителни отпадъци. Истинска сензация на изложението е миденият бетон — направен от натрошени черупки на мекотели, смесени с цимент, изключително издръжлив и подходящ за градини с екологичен фокус.

Цветовите палитри ставата по-топли и по-спокойни — теракотени, охра и червено-кафяви нюанси в скулптури, подпорни стени и мебели. Ярките цветови комбинации остават модерни, но се използват пестеливо. Най-споделяната в социалните мрежи комбинация е тъмнолилав алиум от сорт „Purple Rain“, съчетан с огненооранжево омайниче „Totally Tangerine“.

Водните елементи запазват популярността си: от отразяващи езера до ромолящи потоци — водата привлича птици и насекоми, създава успокояваща атмосфера и действа като естествен климатик в горещо време. Дори 200-литров варел, поставен на сянка до пейка, осигурява охлаждащ ефект, отбелязват дизайнерите.

Границата между зеленчуковата и цветната градина се размива

Засаждането на цветя в зеленчукова леха не е новост, но съвременните ландшафтни дизайнери я извеждат на преден план. Зеленчуковата градина вече не е нещо, което се крие — напротив, тя се вгражда в градинското пространство чрез смесени насаждения от едногодишни цветя и зеленчуци или повдигнати лехи. Стари бъчви, легени, преустроени нощни шкафчета и лейки като саксии за цветя присъстват в изложбените градини от години, насърчавайки повторната употреба и осъзнатото отношение към ресурсите.

Обобщавайки посланието на „Челси 2026″: модата за демонстративно потребление в градинския дизайн е отминала. Устойчивите на суша растения, рециклираните материали и градините, замислени като убежища за умствена релаксация, са реални стъпки към разумното отношение към природата — такъв е изводът, който водещите ландшафтни архитекти изпратиха от Лондон тази година.

Водна ерозия засяга 85% от почвите в България, показва доклад на МОСВ

Новини 06.08.2026

Водна ерозия по земеделска земя — деградация на почвите в България

Българските почви като цяло запазват доброто си плодородие и благоприятните условия за развитие на почвените екосистеми, но водната ерозия засяга около 85% от тях — това е един от основните изводи от мониторинга за 2023 г., включен в резюмето на Доклада за екологична оценка на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България. Ерозията, засоляването и локалното замърсяване продължават да фигурират сред главните рискове за почвените ресурси в страната. Проектът на интегрирания план за периода 2021–2030 г. ще бъде обсъден на 31 август 2026 г. (понеделник) от 11:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ в сградата на БАН-Администрация на ул. „15 ноември“ № 1 в София.

Добро плодородие и благоприятен въглеродно-азотен баланс

През 2023 г. са анализирани 684 почвени проби от националната мониторингова мрежа, като ежегодно се обследва приблизително една четвърт от всички наблюдавани пунктове. Резултатите показват, че обработваемите земи и постоянно затревените площи се отличават с високо съдържание на органичен въглерод и предимно средна запасеност с азот и фосфор.

Съотношението между органичния въглерод и общия азот (C/N) при преобладаващата част от изследваните почви попада в оптималния диапазон между 10 и 12. Според доклада това създава благоприятни условия за минерализацията на органичната материя, поддържането на почвеното биоразнообразие и устойчивостта на почвената структура.

Мониторингът на киселинността е обхванал 56 пункта, от които са взети 448 проби и са извършени над 3 100 лабораторни анализа. Данните сочат, че голяма част от киселите почви в предпланинските райони разполагат с достатъчно съдържание на обменни калций и магнезий, поради което при значителна част от обработваемите площи не се налага варуване. Наблюдава се и постепенно намаляване на вредното вкисляване и на съдържанието на обменен алуминий.

Ерозията — най-сериозният деградационен процес

Около 85% от почвите в страната са засегнати от водна ерозия, а приблизително 30% са изложени и на ветрова ерозия. Повече от 65% от почвите проявяват средна до много висока податливост на водна ерозия. Средногодишната загуба на почва вследствие на плоскостна водна ерозия се оценява за 2023 г. на близо 588 милиона тона.

По отношение на земеделските земи, докладът разграничава следните категории по степен на ерозионен риск:

  • близо 1,74 млн. хектара — слаб ерозионен риск;
  • почти 2 млн. хектара — умерен риск;
  • над 2 млн. хектара — висок риск.

Най-силно засегнати остават районите на Предбалкана, Краище и Източните Родопи, където значителни площи земеделска земя вече не се обработват. По отношение на ветровата ерозия, прогнозите показват, че една четвърт от обработваемите земи са изложени на умерен риск, за около 23% рискът е умерен до висок, а едва 1,1% от площите попадат в категорията с много висок риск.

Засоляване и замърсяване с тежки метали

Засоляването продължава да засяга предимно райони с неблагоприятен дренаж и неправилно напояване. Сред най-засегнатите области са Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Русе. Най-тежките случаи са регистрирани в района на село Белозем (област Пловдив) и село Тръстиково (област Варна). Във Варненско процесите се влияят допълнително от вторично индустриално засоляване, свързано с дейността на солодобивната промишленост в района на Провадия и Девня.

По отношение на замърсяването с тежки метали и металоиди, мониторингът отчита сравнително ограничено разпространение на проблема. През 2023 г. превишения на максимално допустимите концентрации са установени в осем мониторингови пункта, което представлява малко над 7% от всички изследвани обекти. Засегнатите територии се намират в областите Бургас, Враца, Пазарджик, Смолян, София и Хасково.

Предстоящо обществено обсъждане

Общественото обсъждане на доклада за екологичната оценка е базата, на която е разработен проектът за Интегрирания план за периода 2021–2030 г. Планът е от пряко значение за земеделието, тъй като ще предначертае бъдещите разрешения за водоползване в сектора. Срещата на 31 август 2026 г. в БАН ще представи в две части проучванията на Министерството на околната среда и водите — за състоянието на почвите и за повърхностните и подземните води в страната.

ФАО предупреждава за нова вълна на поскъпване на храните заради войните и Ел Ниньо

Новини 06.08.2026

Поскъпване на храните — пресъхнало поле с пшеница заради климатични промени

Главният икономист на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) Максимо Тореро предупреди за риск от нова инфлационна вълна при храните. Причините са войните в Иран и Украйна, съчетани с климатичното явление Ел Ниньо — комбинация, която създава „перфектна буря“ от по-високи производствени разходи и по-ниски добиви. Тореро изрази тези опасения в интервю за Ройтерс, цитирано от БТА.

Цените на суровините ще тласкат храните нагоре до края на годината

Според Тореро цените на селскостопанските суровини вероятно ще започнат да се повишават още през следващите месеци, а ефектът върху крайните цени на храните ще се усети до края на годината. „Очаквам цените на суровините да започнат да се повишават повече сега, а цените на храните да започнат да растат до края на годината, като догодина със сигурност ще се увеличат още повече“, заяви той. Главният икономист на ФАО уточни, че поскъпването на суровините достига до потребителите с период от три до шест месеца.

След пика на инфлацията през 2022 г. цените на храните останаха относително стабилни през по-голямата част от тази година. ФАО обаче оценява това спокойствие като краткотрайно, посочвайки по-високите цени на петрола, недостига на торове и дизелово гориво, както и екстремните климатични условия като основни рискови фактори.

Ормузкият проток и инфраструктурните удари — ключови за световното земеделие

Тореро изтъкна Ормузкият проток като ключов фактор за световното земеделие, тъй като през него преминават доставки на енергийни ресурси, необходими за производството на храни. По-високите цени на петрола оскъпяват транспорта, преработката и опаковките, а природният газ е основна суровина при производството на торове. Допълнително напрежение идва от ударите по руската нефтена и газова инфраструктура, които ограничават доставките на дизел и природен газ за световните пазари.

Въпреки че цените на пшеницата, царевицата и ориза вече са се повишили през последните месеци, ФАО посочва, че те все още отразяват сравнително добрите реколти, а не очакваните проблеми през следващата година.

Фермерите в САЩ и Австралия вече усещат натиска

Нарастващите разходи вече влияят върху решенията на земеделските производители. В САЩ част от фермерите заменят царевицата със соя, която изисква по-малко торове. Анализ на Американската федерация на фермерските бюра показва, че без федерална подкрепа производителите на девет основни култури могат да загубят общо 32 млрд. долара през 2027 г., като всяка от тях се очаква да остане под прага на рентабилност.

Подобни тенденции се наблюдават и в Австралия, където прогнозите са производството на зимни култури да намалее с 21% заради поскъпването на горивата и торовете, както и несигурността около доставките на суровини.

Ел Ниньо застрашава десетки милиони с продоволствена несигурност

Допълнителен риск носи очакваното силно проявление на климатичното явление Ел Ниньо, което може да промени моделите на валежите в много региони на света. Според ФАО това би могло да доведе до ново поскъпване на селскостопанските суровини и да тласне десетки милиони хора към остра продоволствена несигурност.

Първите признаци вече се наблюдават в Индия, където мусонният сезон се забави, а валежите остават под средните нива. Това поражда опасения за по-слаба реколта от ориз и нов натиск върху световните цени на храните.

Прибиране и грижи за билките през летните месеци

Новини 05.08.2026

Прибиране и сушене на летни билки в градината

През август билковата градина предлага богата реколта — това е моментът да се приберат летни билки и подправки, да се засеят нови видове и да се подновят съществуващите насаждения. Грижите за билките през летните месеци включват събиране, сушене, замразяване и вегетативно размножаване на редица популярни видове.

Кои билки се прибират сега

Сред билките и подправките, подходящи за прибиране в летните месеци, са риган, мащерка, розмарин, салвия, босилек, мента, магданоз и копър. Към тях се добавят и видовете, които в момента са в цъфтеж — вратига и канадска златна пръчица, тъй като се берат именно в тази фаза. Лавандуловите цветове също имат последни срокове за беритба в периода.

Сушене — правила и признаци за качество

Повечето летни билки е най-добре да се изсушат. Препоръките са сушенето да се извършва на сянка, на проветриво място и на тънък слой. Растителната маса трябва да се обръща редовно, за да не загние. Ако цветът на билката се промени към жълто, кафяво или черно, процесът е неуспешен и полезните качества са загубени.

При правилно протичане на сушенето растителната маса трябва да хрущи при стискане в длан, а цветът да е еднороден. Така подготвена, тя може да се съхрани в хартиени пликове или стъклени буркани на тъмно и хладно до една година. Може да се смели на прах или да се наситни до подходяща фракция за директно използване.

Замразяване и консервиране в масло

Магданоз, копър, зелен лук и чесън, босилек и мента са подходящи за замразяване или накисване в зехтин и друго масло в свежо състояние. За най-добро качество се препоръчва бербата да се извършва рано сутрин след вдигане на росата. След измиване и подсушаване билките се нарязват на ситно и се поставят в пликове или кутии.

При замразяване е важно да не се нареждат на дебел слой, тъй като при употреба трудно се разчупват. Формичките за лед са удобен вариант за охлаждане и разделяне на порции. При смесване с растително масло, което не стяга, наситнената зелена маса просто се добавя в него. Ако маслото стяга, билките могат леко да се запържат в него, за да се смесят ароматите по-добре.

Засяване и размножаване на билкова градина

Лятото е подходящ момент за засяване на нови подправки и билки, като препоръката е да се предпочитат бързорастящите и хладолюбивите видове — кориандър, копър, манголд и кервиз. Засяването на лайка сега позволява корените да заякнат до зимата, а от следващата година растенията ще бъдат стабилни.

Семената се нуждаят преди всичко от редовни поливки, тъй като при летни температури водата се изпарява бързо. Препоръчва се осигуряването на похлупак до поникване, за да се поддържа влагата. Засушаването в тази фаза води до лоши резултати.

Видовете с тенденция да превземат площи — мента, джоджен и маточина — е по-добре да се отглеждат в саксии с плодородна, добре отцедлива почва. Стартирането им от резници е по-лесно и по-бързо, отколкото от семена, но и семенният начин е осъществим дори за начинаещ градинар. Тъй като семенцата са дребни и кълняемостта им невинаги е добра, се препоръчва гъсто засяване и редовно оросяване на повърхността. Младите растения се прехвърлят в индивидуални съдове, след като образуват силна коренова система.

Охрана на реколтата: как се изчисляват работните часове през 2026 г.

Новини 05.08.2026

Охранител на реколтата в земеделско поле — охрана на реколтата 2026

Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ е представила принципа за изчисление на положения труд при охраната на реколтата през 2026 г., за да могат земеделските стопани да се ориентират правилно при назначаването на охранители и сключването на трудови договори.

Работни часове на един охранител за 2026 г.

За 2026 г. общият брой работни часове е 1 984 — изчислен като 248 работни дни, умножени по 8 часа. Необходимите човекочасове за денонощна охрана на годишна база са 8 760 (24 часа по 365 дни). От тях се изваждат 160 часа, съответстващи на 20 дни платен годишен отпуск по 8 часа. По този начин действителните работни часове на един охранител за годината възлизат на 1 824 часа.

Нощен и дневен труд при 24-часов пост

При денонощен пост нощният труд за цялата година е 2 920 часа (365 дни по 8 нощни часа). За 2026 г. нощните часове се приравняват към дневни с коефициент 1,1428, което дава 3 337 часа след преобразуване. Дневният труд на денонощие е 16 часа, а за цялата година той възлиза на 5 840 часа (16 часа по 365 дни).

Общият брой часове, които следва да се отработят при един 24-часов пост, е 9 177 часа — сбор от 5 840 часа дневен труд и 3 337 часа нощен труд, приравнен към дневен.

Колко охранители са необходими

За да се покрие един денонощен пост (24 часа, 365 дни в годината), се разделят 9 177-те общи часа труд на 1 824-те часа, които всеки работник може да положи за 2026 г. Резултатът показва, че при по-големите стопанства средно се изискват около 5 охранители на един пост.

Назначаването на охранители на реколтата зачести значително през последните години, поради което познаването на изискванията, разписани в Кодекса на труда, е от съществено значение за коректното оформяне на трудовите договори.

Напукване на гроздовите зърна през август: причини и как да реагираме

Новини 05.08.2026

Напукани гроздови зърна по лоза през август — напукване на гроздовите зърна

През август, в разгара на узряването на гроздето, лозарите нерядко се сблъскват с напукване на гроздовите зърна — проблем, който на пръв поглед изглежда маловажен, но може да доведе до сериозни загуби на добив и качество. Напуканите зърна лесно се нападат от причинители на гниене, привличат оси и насекоми, а при винените сортове могат да влошат качеството на бъдещото вино. Ключово е да се знае, че напукването не е самостоятелно заболяване, а физиологично нарушение или последица от неблагоприятни условия на отглеждане.

Обилни валежи след суша — най-честата причина

Една от най-честите причини за напукване на зърната са обилните валежи след продължителен период на засушаване. Когато почвата е суха с седмици, лозата значително ограничава растежа на плодовете и скоростта на поемане на вода. При последвал силен дъжд или обилно напояване корените започват бързо да усвояват вода, която достига до вече почти узрелите зърна. Обемът им нараства за кратко време, но кожицата — вече загубила голяма част от еластичността си — не успява да се разтегне достатъчно, вътрешното налягане се повишава и тя се разкъсва.

По зърната се появяват надлъжни или напречни пукнатини, от които изтича сладък сок — отлична среда за развитие на микроорганизми, а също и примамка за оси, пчели и плодови мушици. Само няколко дни след напукването значителна част от гроздовете може да бъде нападната от сиво гниене. Рискът е особено висок при тежки глинести почви, които задържат голямо количество вода след валежи.

При напояваните насаждения е препоръчително влагата в почвата да се поддържа сравнително постоянна, без резки колебания. По-добре е водата да се подава на по-малки количества и по-често, отколкото рядко и обилно. След всеки по-силен дъжд лозите трябва да бъдат внимателно огледани — колкото по-рано се открият напуканите гроздове, толкова по-голяма е вероятността да се предотврати масово развитие на вторични инфекции.

Недостиг на калций и сортови особености

Друг важен и често подценяван фактор е недостигът на калций. Този елемент участва в изграждането на клетъчните стени и осигурява здравината и еластичността на кожицата на гроздовите зърна. При недостатъчно количество клетъчните стени отслабват, кожицата става по-тънка и по-крехка, а устойчивостта ѝ към механично напрежение намалява.

Недостигът на калций невинаги означава, че почвата е бедна на него. Много често елементът присъства в достатъчни количества, но растенията не успяват да го усвоят ефективно — поради силно азотно торене, прекомерно съдържание на калий или магнезий в почвата, или резки промени във влагата, които нарушават придвижването на калция към плодовете.

Не всички сортове лози реагират еднакво на неблагоприятните климатични условия. Дори при еднакви валежи и еднаква технология на отглеждане, едни сортове остават почти незасегнати, докато при други значителна част от гроздовете се напукват. Това се дължи на наследствено обусловени особености — дебелината и еластичността на кожицата, размерът на зърната, плътността на гроздовете и скоростта на натрупване на вода и захари.

Най-податливи на напукване са десертните сортове с едри и сочни зърна — при тях вътрешното налягане в плодовете нараства значително по-бързо след валежи, а тънката кожица трудно издържа на напрежението. При сортове с плътни гроздове отделните зърна се притискат едно в друго, което допълнително увеличава риска от механични повреди. Сред по-чувствителните десертни сортове се посочват Болгар, Италия, Кардинал, Виктория и редица съвременни едроплодни сортове. При винените сортове подобни повреди също се наблюдават, но обикновено са по-слабо изразени поради по-дебелата кожица и по-дребните зърна.

При чувствителните сортове е особено важно да не се допуска прекомерно азотно торене, да се избягват резки колебания във влажността на почвата и да се осигури добро проветряване около гроздовете.

Когато причината е сиво гниене

Не във всички случаи напукването е резултат от валежи или физиологични нарушения. Понякога именно сивото гниене е първопричината за разрушаването на кожицата. Гъбата прониква през микроскопични рани или повреди от насекоми и отделя ензими, които разграждат клетъчните стени. Засегнатите зърна постепенно губят здравината си, омекват и кожицата лесно се разкъсва — в този случай напукването е следствие от развитието на патогена, а не обратното.

Първоначално по отделни зърна се появяват светлокафяви или воднисти петна. Плодовете омекват, сбръчкват се и при влажно време се покриват с характерния сив прахообразен налеп — спороношението на гъбата. Ако времето остане влажно, заразата бързо преминава към съседните зърна и може да обхване целия грозд.

Различаването между физиологично напукване и сиво гниене е изключително важно. При физиологичното напукване зърната първоначално изглеждат здрави — без промяна в цвета и без налеп. Ако след няколко дни започне омекване, покафеняване и се появи сив мицел, това е сигурен признак за развитие на сиво гниене.

Особено висок риск от сиво гниене съществува при години с чести летни валежи, продължителни роси, мъгли и висока въздушна влажност. Гъстата листна маса и слабото проветряване на гроздовете създават благоприятен микроклимат за развитие на патогена. Правилното формиране на лозите и умереното обезлистване около гроздовете са важни профилактични мероприятия, които значително намаляват риска от заразяване.

Какво да направят лозарите при установена зараза

  • При установяване на първите нападнати гроздове те трябва да бъдат премахнати възможно най-бързо, за да се ограничи източникът на зараза.
  • Ако климатичните условия продължават да благоприятстват развитието на болестта и до гроздобера остава достатъчно време, може да се приложи фунгицид, разрешен за борба със сивото гниене.
  • При избора на продукт трябва внимателно да се съобрази карантинният срок, особено при ранните сортове, предстоящи скоро за прибиране.
  • При напояваните насаждения влагата в почвата да се поддържа постоянна, без резки колебания — по-малки количества вода, но по-често.
  • Редовното наблюдение на лозето през август е една от най-важните предпоставки за запазване на качествената реколта.

В практиката често се наблюдава и комбинирано действие на няколко фактора — например силен дъжд предизвиква първоначално напукване на зърната, а след няколко дни през образуваните рани прониква причинителят на сивото гниене. В подобни случаи загубите могат да бъдат много по-големи, отколкото ако е действал само един от факторите.

Какво да засадите и засеете в градината през август

Новини 04.08.2026

Градински сеитби през август — украсни цветя лупина и нигела

Август е подходящ месец за множество градински дейности — сеитби, засаждане на нови растения и подготовка на почвата. Захладняването през вечерните часове създава благоприятни условия, които градинарите могат да оползотворят пълноценно.

Почвата — изходна точка за всяка сеитба

Преди да пристъпите към сеитба или засаждане, е необходимо да се обърне специално внимание на почвата — нейната влажност, акумулирана температура и характеристики. Суха и сбита почва не осигурява условия за нормален растеж, затова при такъв тип терен се препоръчва стартиране на семенцата и цветята в съдове. Съдовете трябва да са чисти — за предпочитане обеззаразени — и напълнени с качествен субстрат. Употребяван или прекалено евтин субстрат за сеитба и вкореняване не се препоръчва.

Украсни култури подходящи за сеитба през август

Лупина. Засята сега, лупината ще цъфти догодина и ще продължава да го прави всяка следваща година. Семенцата са едри и покълват лесно. За отглеждане в съдове се препоръчват дълбоки контейнери заради специфичната коренова система на растението. Изисква слънчево място и плодороден, влагозадържащ, но добре отцедлив субстрат. Като бобово растение лупината обогатява почвата с азот. Трябва да се следи за поява на черни листни въшки.

Лунария. Двугодишно цвете, известно още като „монетки“ или „парички“. Цъфти в бели и розови багри, а след опрашването образува характерни кутийки с почти идеално кръгла форма. Не е капризна — веднъж настанена, тя се самозасява. За да се появява отново без допълнителни грижи, е добре поне една трета от прецъфтелите цветоноси да се оставят.

Нигела. Позната още като „любов в мъгла“ или „момини мигли“. Засята през август, тя ще започне да цъфти значително по-рано в сравнение с пролетна сеитба. Препоръчва се да се отбележи мястото на посева, за да не бъдат оплевени пониците погрешка. След цъфтежа нигелата образува характерни семенни кутийки с черни семенца, използвани в народната медицина и кулинарията. При благоприятни условия може да се разпространи широко и да изисква контрол.

Още варианти за август

  • Хризантеми, астри и пирени — подходящи за засаждане, ако са отгледани в контейнер; гарантират цъфтеж до зимата и през следващата година.
  • Седуми — настанени сега, те ще добавят багри в градината до края на сезона.
  • Салвии — над 900 вида, от които могат да се изберат студоустойчиви и дълго цъфтящи представители.
  • Рудбекия, кореопсис, гайлардия, аргирантема, ехинацея — маргаритени красавици, цъфтящи до късна есен.
  • Напръстници и други двугодишни растения — подходящ момент за сеитба.
  • Ориенталски макове — сеят се сега за ефектен цъфтеж.
  • Теменужки, паричките и незабравки — класически двугодишни цветя за традиционната градина.

Компост от общински инсталации: фермерите имат нужда, общините не рекламират

Новини 04.08.2026

Компостираща инсталация — производство на компост за земеделски производители

Земеделският министър Пламен Абровски е отговорил на парламентарно запитване на депутат относно компостиращи инсталации на общини, изградени с европейски средства, чиято продукция не достига до земеделските производители заради липса на активен маркетинг. За пример в запитването е посочена съвместната компостираща инсталация на общините Съединение и Стамболийски, в която са инвестирани над 4,6 млн. лева, но общините реализирали само разходи от работата ѝ.

Отговорността е на общините бенефициенти

Според министър Абровски намирането на пазари и популяризирането на произведения компост сред местните земеделски стопани е изцяло в правомощията и отговорността на общините партньори като бенефициенти по проекта. В отговора си той посочва, че с разяснителни кампании за агрономическите ползи от компоста и чрез добро сътрудничество помежду си двете общини биха могли да реализират пълния икономически потенциал на инсталацията, заложен в първоначалния им бизнес план.

Екосхеми, свързани с използването на компост

Министърът информира, че земеделските производители могат да получават субсидии по редица екосхеми, при прилагането на някои от които е допустимо използването на компост. Сред посочените екосхеми са:

  • екосхема за биологично земеделие (селскостопански животни);
  • екосхема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура;
  • екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал — насърчаване на зелено торене и органично наторяване;
  • екосхема за намаляване използването на пестициди;
  • екосхема за екологично поддържане на трайните насаждения;
  • екосхема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи;
  • екосхема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми;
  • екосхема за разнообразяване на отглежданите култури.

Органично наторяване по план от агроном

По-конкретно Абровски се спира на екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал в частта ѝ за насърчаване на зелено торене и органично наторяване. В рамките на тази екосхема се субсидират земеделски стопани за използването на органични торове и подобрители на почвата, при условие че прилагат план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном.

Край на грийнуошинга: нови правила в ЕС от септември 2026 г.

Новини 04.08.2026

Продукт с екологичен етикет — илюстрация на грийнуошинг и новите правила EmpCo 2026

От 27 септември 2026 г. в Европейския съюз, включително в България, влизат в сила нови правила срещу подвеждащите екологични твърдения. Директивата EmpCo (Directive 2024/825) въвежда забрани за заблуждаващи „зелени“ реклами и поставя изисквания пред бизнеса да доказва всяко твърдение от рода на „еко“, „климатично неутрален“ или „щадящ природата“ с конкретни и проверими доказателства.

Какво е грийнуошингът и защо ЕС действа сега

Терминът „грийнуошинг“ (зелено заблуждаване) се свързва с практиката да се използват екологични послания в маркетинга, без зад тях да стоят реални и проверими действия. Понятието се свързва с американския еколог Джей Уестървелд, който още през 80-те години критикува хотели, призоваващи гостите да използват кърпите си многократно „в името на околната среда“, без обаче да предприемат съществени мерки за ограничаване на собственото си въздействие.

Директивата EmpCo е отговор на масовото разпространение на екологични твърдения, зад които не стоят достатъчно ясни и проверими доказателства. Тя изменя съществуващите правила срещу нелоялните търговски практики и обхваща четири категории нарушения:

  • Практики, свързани с преждевременното излизане от употреба на стоки;
  • Заблуждаващи твърдения за екологосъобразност — т. нар. зелени заблуди;
  • Подвеждаща информация за социалните характеристики на продуктите;
  • Ненадеждни маркировки за устойчивост.

Конкретни практики, които ще бъдат забранени

Директивата поставя акцент върху реалния обхват на екологичните твърдения. Ако само част от обектите на дадена компания използват възобновяема енергия, е подвеждащо тя да заяви, че цялата ѝ дейност се захранва от възобновяеми източници. За разлика от това, твърдение като „100% от електроенергията, използвана в нашите офиси в два конкретни града, е от възобновяеми източници“, ясно определя обхвата и не създава погрешно впечатление.

Сред забранените практики попадат и твърдения, че даден продукт има неутрално, намалено или положително въздействие върху климата, когато това се обосновава единствено чрез компенсиране на емисии извън веригата на стойността на продукта. ЕС определя тези твърдения като неприемливи, тъй като създават погрешното впечатление, че самият продукт няма климатично въздействие. Директивата не изключва ролята на компенсациите в по-широките климатични стратегии на компаниите, но не позволява те да заместват реалното намаляване на емисиите при самия продукт.

Специално внимание е отделено и на общите екологични твърдения без признати екологични показатели. Изрази като „еко“, „зелен“, „щадящ околната среда“ или „биоразградим“ ще бъдат допустими само ако са подкрепени с конкретика. Директивата дава пример: твърдението „благоприятни за климата опаковки“ е прекалено общо, докато твърдението, че „100% от енергията, използвана за производството на тези опаковки, произхожда от възобновяеми източници“, не попада в обхвата на ограниченията.

Обхватът на директивата не се ограничава само до екологичните характеристики — под нея попада и информацията, предоставена от търговците по отношение на условията на труд, социалните инициативи и спазването на правата на човека.

Последици за бизнеса — малки и големи предприятия

За компаниите с реални устойчиви практики новите правила могат да се окажат възможност: по-ясните изисквания биха отслабили предимството на конкуренти, разчитащи на силни послания без достатъчно съдържание. За фирмите, при които екологичните практики служат основно като рекламна опаковка, промяната ще бъде по-болезнена.

При малките и средните предприятия ефектът може да е двупосочен. От една страна, ограничаването на празните зелени послания прави пазара по-справедлив за малки компании, произвеждащи реално по-устойчиви продукти, но разполагащи с ограничени маркетингови бюджети. От друга страна, доказването на екологични твърдения изисква данни, документация, методология и понякога външна експертиза — предизвикателство, което за малък производител може да е значително. Самата директива отбелязва, че е важно публичните органи да улесняват достъпа на малките и средните предприятия до маркировки за устойчивост.

Директивата ще засегне и банките и финансовите институции. През юни 2026 г. Европейският банков орган (ЕБО) актуализира своите насоки за продуктово управление, като изрично се позовава на новите правила срещу подвеждащите екологични твърдения. Банките са длъжни да изградят вътрешни процеси за идентифициране и предотвратяване на зелените заблуди, а всички продуктови твърдения трябва да бъдат доказуеми и да не подвеждат клиентите.

Сред най-силно засегнатите сектори вероятно ще бъдат търговията на дребно, електронната търговия, модата, козметиката и производителите на потребителски стоки — области, в които потребителските решения най-често се влияят от екологични твърдения върху опаковки, етикети и рекламни послания.

Готова ли е България и как да се подготви бизнесът

В България процесът по въвеждане на правилата вече е започнал с промени в Закона за защита на потребителите, но транспонирането на директивата все още не е приключило. Заради това забавяне, през май 2026 г. Европейската комисия започна процедура срещу България и още 19 държави членки. Въпреки незавършеното транспониране, компаниите разполагат с едва два месеца, за да се подготвят, преди новите правила да започнат да се прилагат в края на септември.

Прилагането на директивата остава в ръцете на националните компетентни органи — в България това е Комисията за защита на потребителите (КЗП). Проверката на твърдения като „еко“ или „климатично неутрален“ обаче изисква нов тип експертиза: оценка на методологии за емисии, сертификационни схеми и данни за рециклирано съдържание. Ако институциите нямат достатъчно капацитет и ресурси, ефектът от директивата ще бъде ограничен.

Директивата въвежда и риска от т. нар. „грийнхъшинг“ — ситуация, при която компаниите умишлено спират да комуникират своите усилия за устойчивост от страх да не бъдат обвинени в грийнуошинг. Целта на новите правила обаче не е бизнесът да спре да говори за устойчивост, а да го прави конкретно, пропорционално и с необходимите доказателства.

Като практическа подготовка за бизнеса директивата предполага: пълна инвентаризация на всички екологични твърдения в сайтове, опаковки и рекламни кампании; ясно определяне на обхвата на всяко твърдение; проверка на наличните доказателства чрез данни, методология и сертификати; координация между маркетингови, правни и ESG екипи преди публикуване; и обучение на екипите относно границата между допустимото и рисковото.

Нови маркировки за регионални и български продукти — Гечев обяви промени в Закона за храните

Новини 03.08.2026

Маркировки за регионални и местни български продукти на фермерски щанд

Председателят на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев обяви, че се подготвят промени в Закона за храните, които ще въведат нова система от доброволни допълнителни маркировки за регионални, местни и изцяло български продукти. Промените ще обхванат храните като цяло, включително виното, и ще дадат законова база за съществуването на тези обозначения.

Какво представляват новите маркировки

Според Гечев става въпрос за доброволна допълнителна маркировка — практика, която той посочва като утвърдена в Германия и особено във Франция. Маркировките са гарантирани от държавата и представляват стандарт за минимални изисквания на дадена общност. Предвидените видове включват означения от рода на „регионален продукт“, „местен продукт“, „изцяло от българска суровина“, „продукт, гарантиран от университет“, а Гечев споменава и възможността за „църковен или манастирски продукт“.

Законовата рамка ще бъде изготвена от Народното събрание, след което Министерството на земеделието ще подготви базови образци на маркировките. Всеки регион ще може да създаде своя собствена маркировка по облекчена процедура — за разлика от „защитено наименование за произход“, което Гечев определя като „много тежък европейски стандарт“.

Etикетите ще бъдат защитени по начин, аналогичен на авторското право за съответния продукт — копирането им от трети страни няма да е позволено. Маркировките ще могат да се поставят и в заведения за хранене и хотели — например върху меню с обозначение „тук предлагаме местни вина“.

Причини за инициативата

Гечев посочва, че в момента обозначения от рода на „фермерски продукт“ се поставят свободно, без това да гарантира реалното качество или произход на стоката. Привежда пример с мляко, върху чиято бутилка фигурира името на планина, макар то да е произведено другаде. Целта на новата система е именно да осигури реална гаранция — не само от производителя, но и от държавата.

Като допълнителен импулс за инициативата председателят на комисията посочва среща с представители на ресторантьорския и винения бранш, на която са присъствали и представители на Министерството на земеделието и Министерството на туризма. Споменава и позицията на „Мишлен“, според която инспекторите на наръчника очакват регионални и местни продукти в менютата, включително български вина.

Винени маршрути и връзка с туризма

Успоредно с маркировките Гечев говори за развитие на винените маршрути като форма на туристическо предлагане. Той уточнява, че вече са направени няколко такива маршрута, но смята, че инициативата трябва да прерасне в общ бранд, при който Министерството на туризма, Министерството на земеделието и Министерството на културата да работят върху обща софтуерна платформа. Тя трябва да предоставя реклама, информация, възможност за резервации и виртуални разходки.

По отношение на евентуално намаляване на ДДС за вино до 9%, Гечев коментира, че това е „много тежък дебат“, който трудно напредва без участието на Министерството на финансите. Отбелязва обаче, че туризмът от данъчна гледна точка е близо до нулева ставка на ДДС, тъй като чуждестранните туристи харчат пари в страната за местни продукти. Затова според него държавата трябва да стимулира консумацията на български продукти от туристите чрез изисквания и поощрения.

Законодателен план и срокове

Гечев очертава по-широк законодателен план за предстоящия период. Той посочва, че до края на годината трябва да бъде приет Законът за кооперирането, а Законът за браншовите организации е „почти готов“. Предвидено е и изменение в Закона за защита на земеделските земи, свързано с агрофотоволтаиците — промяната трябва едновременно да отвори възможността за изграждането им и да затрудни прехвърлянето на земеделска земя единствено за фотоволтаични цели.

По отношение на промените в Закона за храните Гечев уточнява, че вече вървят „първите анализи по замисъла“. Подходът включва анализ на данните и на европейските модели, но крайният резултат трябва да е съобразен с българската специфика — „ако просто препишеш нещо, системата няма да проработи“, казва той.

IT фирми са усвоявали милиони евро от държавни поръчки без конкуренция

Новини 03.08.2026

IT поръчки без конкуренция — държавни разходи за софтуер под лупа

Огромна част от обществените поръчки за изработка на информационни системи, обслужващи министерства, агенции и други ведомства, са печелени без конкуренция от ограничен брой IT компании. Това оповести министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев на брифинг в Министерския съвет, свикан по повод писмо от работодателски и браншови организации от сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), настояващи за пълна прозрачност при възлагането на държавни поръчки.

Данните от платформата СИГМА

Министър Василев се позова на конкретни данни от платформата СИГМА, която е публично достъпна. Според тях една от засегнатите фирми е получила от държавата 54,7 млн. евро по 171 договора, като 120 от тях са сключени без конкуренция — подадената оферта е била единствената. Друга компания е получила 73 млн. евро по 741 договора, от които 225 без конкуренция. Трета фирма е усвоила 290 млн. евро за 1 078 договора, като 792 от тях са без конкуренция. Четвърта фирма, действаща в консорциум с други дружества, е получила повече възлагания дори от системния интегратор на държавата.

„Съгласен съм с компаниите, че няма конкуренция. Но те са се облагодетелствали до този момент именно от тази липса на конкуренция. Ще работя да стимулираме конкуренцията и достъпът до обществен ресурс да не е само за няколко фирми, приближени до предишните управляващи“, заяви Василев. Той добави, че самите автори на писмото определят публичните поръчки като „един от най-стратегическите пазари“, формиращ до 25% от приходите на интеграторите, и квалифицира документа не като призив за конкуренция, а като претенция за запазване на статуквото.

Спестени публични средства и разширен контрол

По повод критиките, че държавните институции предлагат „занижени цени“ при избора на изпълнители, Василев отговори, че „ниските цени не са дефект, те са спестени публични средства“. Според него системната интеграция при държавния интегратор практически не формира печалба, а обединеното възлагане е спестило на бюджета над 30 млн. евро — в това число над 16 млн. евро за лицензи на Министерството на финансите, близо 6 млн. евро за нуждите на НЗОК, МВР и НАП, и над 7 млн. евро при организацията на видеонаблюдението на изборите.

Министерството последователно разширява предварителния контрол по целесъобразност върху всички ИКТ разходи на администрацията, които надхвърлят 170 млн. евро годишно. Проверките установяват общи формулировки, непълна информация и прогнозни стойности без аргументация. За преодоляване на тези проблеми се въвеждат пълна проследимост на всеки разход — от бюджетното планиране до изпълнението, задължителна аргументация на прогнозните стойности, референтни цени чрез СИГМА и технически спецификации, които не могат да се променят след проверката.

„Всяка от тези мерки прави невъзможно раздуването на поръчки. Хронологията е красноречива — недоволството на част от сектора се засили точно когато контролът престана да бъде фиктивен“, подчерта Василев.

Чувствителни данни на граждани в ръцете на частни фирми

Министърът акцентира и върху рисковете, свързани с достъпа на частни компании до критични държавни системи. Той посочи, че една и съща частна компания управлява системата за човешки ресурси на държавата, издава българските лични документи в чужбина, събира и съхранява цялата информация за водачи, превозни средства и нарушения по пътищата, извършва обработка на данни от камери за нарушения, и разполага с информация за настаняването в хотели.

„Може да си направим извода, че частна фирма бързо и лесно може да направи справка кой с кого къде пътува, в кой хотел отсяда, кой държавен служител участва в процедурите за обществени поръчки и каква заплата получава. Важно е държавата да сложи ред във всички тези системи и да гарантира, че данните на всички български граждани са защитени“, заключи Василев.

В контекста на земеделския сектор следва да се припомни, че само за информационните системи на Държавен фонд „Земеделие“ и Българската агенция за безопасност на храните са изхарчени стотици милиони лева в рамките на последните 10 години, без съответните ведомства да са давали отчет за годишните разходи по системите СЕУ и ВетИС. Именно системата ВетИС е допускала измами с виртуални животни — тема, по която институциите или са отказвали отговор, или са пренасочвали запитванията към процедурата за достъп до обществена информация.

Подготовка на мъжките разплодници за случната кампания: хранене и управление

Новини 03.08.2026

Мъжки разплодник коч на пасище — подготовка за случната кампания

Подготовката на мъжките разплодници — кочове, пръчове и бици — за случната кампания трябва да започне поне 40–50 дни преди заплождането, тоест още през август, за да се гарантира максимално качество на спермата и добра физическа издръжливост. Грешката, която животновъдите допускат, е да оставят тази подготовка за последния момент, точно преди началото на кампанията, която традиционно се провежда през септември и октомври.

Защо август е решаващ месец

Биологичното основание за ранния старт на подготовката се крие в продължителността на сперматогенезата — процесът на образуване и пълно узряване на сперматозоидите. При кочове и пръчове той протича около 45–49 дни, а при бици — около 54–60 дни. Следователно еякулатът, който разплодникът ще отделя в разгара на кампанията, се формира в организма му именно през август. Всяко хранително дефицитно състояние, заболяване, стрес или прегряване по това време пряко уврежда качеството на спермата.

Особен проблем представлява т.нар. „летен стерилитет“. Високите температури в края на лятото нарушават терморегулацията на скротума: семенниците изискват температура с 2–4°C по-ниска от телесната за нормална сперматогенеза. Топлинният стрес, преживян през август, води до масова гибел на сперматиди и сперматоцити, увеличен дял на деформирани и нежизнеспособни сперматозоиди, намалена концентрация и подвижност на спермата. Ефектите се проявяват с точно тогава, когато разплодниците се пускат при женските.

Телесна кондиция и грижа за крайниците

Оценката на телесната кондиция (Body Condition Score, BCS) е ключов показател за готовността на разплодника. Целевата стойност за началото на кампанията е BCS 3,5–4,0. Недохранените животни (BCS под 3,0) имат ниско ниво на тестостерон и намалена производителност на сперма, бързо се изтощават и преустановяват търсенето на разгонени женски. Затлъстелите разплодници (BCS над 4,0) трудно понасят жегите, изпитват болки при заскачане, а мастните натрупвания около скротума допълнително изострят летния стерилитет.

Оценката при кочове и пръчове се извършва задължително чрез палпация в поясната (лумбалната) област, а не „на око“, тъй като вълната и козината могат да заблудят. Препоръчително е кондицията да се измерва на всеки 14 дни през август, за да се коригира дажбата своевременно.

По време на кампанията разплодниците изминават значителни разстояния и натоварват силно задните крайници при заскачане. Заболяванията на копитата са сред основните причини за отпадане от кампанията. Профилактиката включва:

  • Подрязване и разчистване на копитата — поне 4–6 седмици преди кампанията, за да има достатъчно време за зарастване при евентуално нараняване.
  • Лечение на копитни заболявания — копитен гнилец, интердигитален дерматит, язви.
  • Копитни бани — с 5–10% разтвор на меден сулфат или формалин, 1–2 пъти седмично, за заздравяване на роговия слой.

Хранене през подготвителния период

Храненето трябва да е балансирано по енергия, протеин, минерали и витамини. Захранването с концентриран фураж започва постепенно от началото на август: по 200–300 г/ден за кочове и пръчове и 1,5–2,5 кг/ден за бици, като дозата плавно се увеличава. При бици подготвителните дози варират между 3 и 5 кг концентрат дневно, съчетани с висококачествен груб фураж.

Протеинът осигурява аминокиселините (аргинин, метионин, лизин), необходими за изграждането на сперматозоидите и семенната плазма. Недостигът на протеин намалява обема на еякулата и плътността на спермата. Препоръчителни източници са соев шрот, слънчогледов шрот, грах и качествено бобово сено (люцерна).

Примерна дневна дажба за коч с тегло 90–100 кг:

  • Качествено ливадно или люцерново сено: 1,5–2 кг/ден (или паша на добро пасище).
  • Концентриран фураж (ечемик, овес, царевица, шрот): 0,6–0,8 кг/ден.
  • Соев или слънчогледов шрот: 100–150 г/ден.
  • Витаминно-минерална добавка, обогатена със селен, цинк, витамин A и E: 20–30 г/ден.
  • Солна близалка: свободен достъп.

Сред ключовите микронутриенти са витамин E (антиоксидант, предпазва спермата от увреждания при жеги), селен (осигурява подвижността на опашката на сперматозоида), цинк (важен за синтеза на тестостерон и сперматогенезата), витамин A (защитава епитела на семенните канали) и витамин D3 (регулира калциево-фосфорния обмен).

Практичен метод за доставяне на тези микронутриенти е оросяването на сеното с течен витаминно-минерален комплекс. Методът е особено уместен през август, когато естествената тревна растителност съдържа малко каротин (провитамин А) и витамин E. Напръскването намалява и запрашеността на сеното, а сладкият вкус на меласата подобрява апетита на животните в жегите. Разходната норма е около 100–150 мл от работния разтвор на 1 кг сено — сеното трябва да стане леко влажно, но не подгизнало. Важно: разтворите не трябва да се приготвят за повече от 2–3 дни напред, а влажното сено не бива да се съхранява, тъй като се развиват плесени и микотоксини, вредни за сперматогенезата.

Ветеринарна диагностика и управление на микроклимата

Непосредствено преди кампанията е необходим пълен клиничен преглед на репродуктивната система. Семенниците трябва да са симетрични, еластични, подвижни и без болка или подутини; твърди възли или намален размер са основание за изключване на животното. Измерването на обиколката на скротума има висока корелация с количеството произведена сперма: при възрастни кочове нормата е над 32–36 см (в зависимост от породата), при бици — над 34–38 см. Пенисът и препуциумът се проверяват за фимоза, наранявания и инфекциозни лезии.

Лабораторният анализ на спермата трябва да установи обем на еякулата, концентрация, подвижност (минимум 70–80% постъпателно-подвижни клетки) и морфология (деформирани сперматозоиди — не повече от 15–20%). Дори при отлична сперма, животно без полово влечение е неизползваемо за кампанията, затова се провежда тестово заскачане в контролирана среда.

За ограничаване на топлинния стрес са необходими: осигурена сянка по пасищата, добра вентилация в помещенията (вентилатори и при възможност системи за оросяване), свободен достъп до хладна и чиста вода. Вътрешното и външното обезпаразитяване се извършват в началото на август, а ваксинациите — не по-късно от 3–4 седмици преди заплождането, за да се избегне ваксинационен стрес в хода на кампанията.

БАБХ затвори над 30 обекта за храни по Черноморието

Новини 02.08.2026

Инспектор от БАБХ извършва проверка на обект за търговия с храни по морето

Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) е извършила над 2000 проверки на обекти за производство и търговия с храни по Черноморието, като 40 от тях са в детски лагери. В резултат са затворени над 30 обекта в Бургаска, Варненска и Добричка област. Това съобщи директорът на дирекция „Контрол на храните“ в агенцията д-р Кремена Стоева пред „Нова телевизия“.

Затворени обекти и наложени санкции

От общо затворените над 30 обекта само 6 са производствени предприятия, а останалите представляват обекти за търговия на дребно, уточни д-р Стоева. Наложени са над 120 акта за нарушения, а броят на издадените предписания надхвърля 900.

Сред затворените обекти, който все още не е пуснат в действие, е кухненският блок на хотел в Равда, където от БАБХ са установени сериозни несъответствия с изискванията за безопасност на храните.

Основни нарушения

Проверките установяват, че основните нарушения са свързани с etiquetирането на продуктите. Конкретно: липсва информация за срока на годност, не е налице маркировка за проследяване на продукта, а в редица случаи храните се съхраняват при неподходящи температури.

Намереното пилешко месо и масло край Подгумер

Д-р Стоева се спря и на случая с установените в склад край Подгумер 19 тона пилешко месо и 16 тона масло. Месото е с етикет, указващ, че е предназначено за храна за животни, и цялото количество остава в обекта — не е разпространено на пазара.

По отношение на маслото агенцията е установила, че то е годно за човешка консумация. От постъпилото в склада общо количество от 21 тона около 4 тона са достигнали до пазара. Установени са търговците, закупили въпросното масло, взети са проби и се очакват резултатите от анализите. Към момента няма данни маслото да крие риск — то е в срок на годност и е налице информация за проследяване на производителя и търговците.

Домашни лимонади за жегата: рецепти с плодове, билки и подправки

Новини 02.08.2026

Домашна лимонада с лимон и мента в стъклена кана

В разгара на лятото домашната лимонада е едно от най-добрите средства за охлаждане. За разлика от купените напитки, домашно приготвените лимонади позволяват пълен контрол върху съставките — плодове, билки, подправки и подсладители по собствен вкус.

Основни тайни за добра лимонада

Качеството на крайния резултат зависи преди всичко от пресността и зрелостта на използваните продукти. Тъй като повечето рецепти не изискват термична обработка на плодовете, суровините трябва да бъдат висококачествени. Водата, с която се приготвя лимонадата, също влияе съществено на вкуса — може да се използва преварена, газирана или минерална вода.

  • Захарта се разтваря по-лесно, ако предварително се приготви сироп в съотношение 1:2.
  • Вместо захар може да се използва мед, сладки плодове, заместители на захарта или готови плодови сиропи.
  • Тръстиковата захар е за предпочитане пред обикновената.
  • За по-интензивен цвят може да се добавят шафран или куркума.
  • Лимонът може да замести лайма, но кората трябва да се отстрани много тънко — иначе напитката горчи.
  • За аромат се използва прясна мента или маточина.
  • Лимонадите се съхраняват най-добре в хладилник, в стъклен съд. Пластмасовият не се препоръчва.
  • Готовите лимонади могат да служат като основа за алкохолни и безалкохолни коктейли.

Рецепти за освежаващи лимонади

Класическа домашна лимонада

Необходими продукти: 3–4 лимона, 150 г захар, 1 л вода, 0,5 л газирана вода. По желание: портокалов сок, мента. Лимоните се измиват, попарват и обелват. Захарта се разтваря в половината вода заедно с кората, след което се добавят останалата вода и мента и сместа се оставя да заври. Прибавя се лимонов или портокалов сок. След охлаждане лимонадата се прецежда и се долива с газирана вода, лед и пресни листа от мента.

Ягодова лимонада с мента

Необходими продукти: 0,4 кг ягоди, 2–3 стръкчета мента, 1,5 л вода, ½ лимон или портокал, 100 г захар, лед. По желание: канела, ванилова захар. Половината ягоди се пасират с захарта, прибавят се запарената мента и нарязаният лимон. Сместа се охлажда, прецежда се по желание и се разрежда с останалата студена вода. При сервиране се добавят лед и останалите цели ягоди.

Джинджифилова лимонада

Необходими продукти: 50 г тръстикова захар, 200 г джинджифил, 2 лимона, 1 л вода. По желание: мента, мед. Настърганият джинджифил и лимоновата кора се варят в подсладена вода. След кратко охлаждане се прибавят лимонов сок, мента и мед. Медът прави напитката по-сладка, а допълнителният лимонов сок балансира вкуса. Преди сервиране лимонадата се прецежда.

Безалкохолно мохито с мента

Необходими продукти: 1,5 л газирана вода, 0,2 л вода, 1 лимон, 2 лайма, връзка мента, 100 г захар, лед. Захарта се разтваря с ментата в загрята вода. След охлаждане към сиропа се прибавят цитрусовите сокове и газираната вода. При сервиране се добавят лед и резени лайм.

Напитка от краставица, лимон, джинджифил и мента

Необходими продукти: 5 краставици, 2 лимона, 70 г джинджифил, връзка мента, мед на вкус, 1 л вода, лед. Нарязаните краставици и ментата се намачкват леко, заливат се с вода, добавят се мед и лимонов сок. Лимонадата може да престои дори за една нощ. Прецежда се и преди сервиране се добавя лед.

Лимонада с ябълка и канела

Необходими продукти: 0,5 л вода, 2 средни ябълки, лимон, 2 пръчици канела, мед на вкус, 10 листа мента, лед. По желание: стафиди, карамфил. Канелата, кората от лимона и по желание стафидите и карамфилът се варят с вода. Прибавят се ябълките и отново се оставя да заври. След запарване с ментата и охлаждане се добавя мед. При сервиране се гарнира с парченца ябълка и пръчица канела.

Лимонада с лед от горски плодове

Необходими продукти: 0,3 л сок от горски плодове, 2 л вода, 2 с.л. малини или къпини, 1 лимон, мента, захар или мед на вкус. Смес от вода и плодов сок се замразява с по едно плодче в кубчетата лед. В кана се смесват вода, лимонов сок и резени лимон. При сервиране плодовите кубчета лед се добавят към чашата.

Лимонада с круши

Необходими продукти: 1 кг круши, 3 л вода, 1 л газирана вода, 2 лимона, мед на вкус, 2–3 стръкчета мента. Крушите се варят 30–40 минути, след което се изваждат и пасират. Към отварата се добавя мед, охлажда се и се смесва с пасираните круши. При сервиране се долива газирана вода и лимонов сок.

Лимонада с босилек

Необходими продукти: 2 л вода, 1 лимон, връзка босилек, захар на вкус, лед. Босилекът се запарва в гореща вода до 30 минути — течността придобива синьо-виолетов цвят. При добавяне на лимонов сок сместа става розово-червена. Добавя се захар. Лимонадата може да се консумира топла или охладена.

Черешова лимонада

Необходими продукти: 1 л вода, 1 л газирана вода, 500 г череши, 100 г захар, джинджифил на вкус, лед. Черешите се варят с вода и захар 5–7 минути. Прибавят се мента и ситно нарязан джинджифил. След прецеждане и охлаждане лимонадата се разрежда с газирана вода и лед.

Студен чай от хибискус

Необходими продукти: 2 с.л. хибискус, 3 с.л. захар или мед, 1 л вода, ½ лимон, лед. Хибискусът се залива с вряла вода, добавят се лимонов сок и резени лимон. Захарта се разтваря в топлата течност. Сервира се с лед.

Страница 4 от 37 1 2 3 4 5 6 37