Говедовъд от Слаковци: Себестойността на млякото е между 70 и 75 цента
Кравеферма „Дива“ в село Слаковци, района на Брезник, произвежда мляко на реална себестойност на млякото между 70 и 75 цента на литър, докато изкупната цена се движи около 45 цента без ДДС. Дори след като се прибавят всички субсидии, крайната стойност достига едва 55–60 цента – недостатъчна, за да покрие разходите, споделя управителят на стопанството Йордан Димитров.
Ферма с история и модерно управление
Стопанството е основано от бащата на Йордан Димитров – първоначално в Перник, а после в село Слаковци. „Баща ми е започнал да отглежда животни през 1983–1984 година. От баща ми е започнало всичко и след това аз продължавам. Вече 11 години се занимавам с фермата и до ден днешен я управлявам“, разказва 36-годишният фермер, дипломиран по специалността „Маркетинг и управление“.
Фермата разполага с 120 дойни крави от породата Черношарено говедо, настанени в свободно боксово отглеждане с доилна зала „Рибена кост“ в групи 2х10. Добивът на мляко варира между 29 и 30 литра на крава на ден, а маслеността е между 4,2 и 4,5%. „Не угояваме животните, за да изкарваме 35–37 литра“, уточнява Димитров. Стопанството обработва около 8 хил. декара земеделска земя и само произвежда близо 90% от фуражите – пшеница и царевица. Слънчогледовият шрот е единствената суровина, която се закупува.
Инвестиции с европейски средства и нови планове
Фермата е модернизирана със средства от Програмата за развитие на селските райони. С европейско финансиране са изграден доилният обор и са закупени ремаркета и машини. В момента стопанството кандидатства по Стратегическия план за изграждане на мандра с капацитет около 2,5 тона за преработка на мляко и млечни продукти, като очаква класирането. Подадено е и ново заявление за помощ за изграждане на навеси и два обора, за автоматизация на охлаждането, отоплението и изхранването на животните.
„Стана много скъпо. Може би, ако не беше станало всичко толкова скъпо, щеше да е малко по-лесно да се инвестира. А сега задължително трябват европейски пари“, казва Димитров. Сред най-тежките разходи той посочва торовете и горивото.
Планинският район създава по-високи разходи
Димитров акцентира, че фермите в планински и високопланински райони не могат да бъдат поставяни под общ знаменател с тези в равнинните части на страната. Блоковете обработваема земя в района са малки и разпокъсани в различни землища, което увеличава разходите. За обработка на терена е необходима техника с мощност от 350 конски сили и нагоре, докато в Централна България са достатъчни 250–270 конски сили.
„Нашият район е високопланински и добивите са по-ниски, разходите са много по-големи, отколкото в Централна България. Така, в крайна сметка, нищо от това, което се дава допълнително, не може да оправдае нашите разходи“, посочва фермерът.
Евтин внос и административни затруднения
Друг сериозен проблем, пред който е изправена фермата, е конкуренцията от евтин внос. „Няма значение колко качествени млечни продукти произвеждаш, щом има евтин внос. Според мен ще продължава да го има“, заявява Димитров. Той отбелязва, че все повече потребители търсят продуктите на фермата заради тяхната автентичност – без сухо мляко и без допълнителни добавки. От две години стопанството обслужва млекомати в село Слаковци, Перник и Радомир.
По отношение на административния процес Димитров призовава за облекчаване на процедурите по европейско подпомагане: „Трябва да се улесни процесът за хората, които подават документи. Просто трябва документите да са по-малко. Държавните служители трябва да идват във фермите, да научават от първо лице какви са проблемите.“
Фермата осигурява работа на около 15 души, идващи от съседни села и градове. Димитров коментира и затрудненията при наемане на работници от чужбина: „Чувам от колеги, че искат да внасят работници от чужбина и чакат за това от 6 месеца до 1 година. Това не е нормално. Процедурата за допускане трябва да стане много по-бърза.“
Прецизни технологии и достъп до сервиз
Стопанството проявява интерес към прецизните технологии, но Димитров изтъква проблема с наличието на качествен сервиз: „Иска ни се да инвестираме в прецизни технологии, но е важна поддръжката, а към момента е трудно да намериш добър сервиз. Не мисля, че фирмите, които поддържат техниката, са напълно подготвени за такова нещо.“ За копитата на животните, отглеждани в затворено помещение, се налага редовна поддръжка 2–3 пъти годишно, като фермата ползва външна услуга.
Доходите от продажбата на мляко са основният финансов стълб на стопанството – с тях се изплащат заплати и се обслужват кредити. „Полагаме големи усилия, мислим как да се справим и да продължим напред“, казва Йордан Димитров.
