Новини от земеделието и селското стопанство в България

Есента е подходящият момент градинарите да се погрижат за хостите си – разделяне, подмладяване и засаждане могат да се извършат сега, през септември, октомври и дори ноември на някои места, а резултатът е по-богат цъфтеж и по-здрави растения през следващата година.

Защо старите хости се нуждаят от намеса

Хостите са сред най-необгрижващите се цветя в градината. Засадени веднъж, те се развиват сами, цъфтят и се разрастват богато, украсявайки сенчестите кътчета в двора. С времето обаче, особено при по-старите сортове с голяма листна маса, растенията заемат твърде много пространство и оредяват в основата си, изглеждайки добре само по периферията. Това поведение е сигнал, че хостата се опитва да завладее нови, по-плодородни места.

Друг ясен знак, че е време за промяна, е липсата на цъфтеж. Макар цъфтежът на хостите да не се оценява от всички градинари, които предпочитат най-вече листната маса, отсъствието на цветове показва нужда от подхранване, преместване или подмладяване. Изборът между трите зависи от градинаря, но във всички случаи е добре да се предприемат мерки. Повечето многогодишни цветя влошават цъфтежа си, когато се пренаселят, и хостите не правят изключение – затова следните съвети важат за голяма част от цветята в двора.

Кога и как да разделим и подмладим растенията

Разделянето и подмладяването на хостите се понасят по-лесно през есента по няколко причини, свързани с условията на средата. Почвата все още е топла и позволява растеж на корените, а умерената температура на въздуха не предизвиква прекомерна загуба на вода от листната маса при изпарение. Есенните процедури допринасят за по-лесно прихващане и осигуряват отличен старт напролет без компромиси в растежа, развитието и цъфтежа.

Процесът следва прости правила:

• Растенията се подкопават отдалеч и от всички страни с права лопата, като се копае възможно най-дълбоко, за да се запазят максимално много корени.
• Хостите се разделят лесно, ако почвата не е прекалено сбита. Добре е разделянето да стане на поне две и не повече от четири-пет части в зависимост от броя на розетките.
• Всяка част се оглежда, почиства се, а раните се оставят да завехнат и калусират.
• Засаждането се извършва в предварително подготвена ямка с подходящи размери, в която могат да се добавят торове с органичен или минерален произход, но без високо съдържание на азот.
• Растенията се засаждат на същата дълбочина, на която са били преди.

Излишните части от хостите могат да бъдат подарени на съседи или приятели, разменени или продадени.

Време за прихващане и грижи след засаждането

Условие за успешно прихващане на хостите е да не се отлага прекалено дълго разделянето. Важен индикатор е листната им маса да е започнала да пожълтява, но да не е пожълтяла изцяло. Нужното време за прихващане е около и над две седмици при подходящи условия – положителни температури и незамръзнала почва.

Пожълтелите листа както на старите, така и на новозасадените хости се почистват едва след сериозно осланяване или измръзване, като се следва естественият жизнен цикъл на растенията. Листата не бива да остават на място, защото под тях могат да се заселят вредители като охлювите. При опасения от измръзване, което у нас е малко вероятно, мястото може да се мулчира със слама или друг подобен материал, но градинарят трябва да остане наблюдателен за охлюви. Те са враг номер едно на хостите, затова е добре да се редуцират местата за тяхното криене.

С тези навременни и несложни усилия през есента градинарите могат да разчитат на по-големи, обилно цъфтящи и здрави хости през следващата година.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) наложи общо 95 000 евро санкции на три големи търговски вериги заради установени нелоялни търговски практики в техни обекти, съобщи Българската телеграфна агенция. Нарушенията засягат промоции на масло и захар, както и невярно деклариран произход на зеленчуци.

Промоция без наличност на маслото

При една от проверените вериги инспекторите установили, че по време на обявена промоция чистото масло не е било налично за потребителите. За същата практика търговецът вече е имал издадена заповед от КЗП през 2015 година, а неспазването на тази заповед е основание за налагане на най-високия размер на санкцията.

Аналогичен случай със захарта

При друга търговска верига е констатирана сходна практика, но при промоция на захар – продуктът отново не бил наличен през промоционалния период. За това нарушение веригата е имала заповед от КЗП още от 2016 година, а неспазването ѝ също е довело до най-високия предвиден размер на глобата.

Невярно обявен произход на зеленчуци

В третата проверена търговска верига инспекторите установили, че различни видове зеленчуци са били обявени с държава на произход, която не отговаря на реалната. Според КЗП това заблуждава потребителите и е основание за санкция. На тази верига е наложена максималната глоба, предвидена по закон.

Проверките продължават

Проверките на КЗП в търговските вериги в София и в страната продължават. БТА съобщава, че на 2 октомври КЗП е започнала проверки в търговските вериги, при които инспекторите установяват действително прилаганите продажни цени и търговски практики.

Източници

• Българска телеграфна агенция (БТА)

Съвременните сортове пшеница водят началото си от древни видове, като лимец, спелта и камут, които през последните години придобиват популярност покрай промяната в хранителните навици на част от потребителите. Освен като източник на нетрадиционни храни, тези видове се разглеждат като подходяща ниша за биологично производство и като ценен изходен материал за селекцията на нови сортове пшеница.

Защо древните сортове пшеница са ценни

Пшеницата е основната земеделска култура, която осигурява най-много енергия и протеини за прехраната на човечеството. Тя е преминала през хилядолетно развитие – от древния вид лимец до съвременните пшенични сортове. Имената на видове като еднозърнест лимец (айнкорн), двузърнест лимец (еммер), спелта и камут доскоро са били познати предимно на археолози, учени, агрономи и фермери.

Според специалисти ранното прекъсване на изкуствената селекция при тези видове ги е запазило с по-добра толерантност към икономически важните болести и неприятели по житните култури. Затова те се приемат за добра алтернатива за получаване на екологично чиста храна в сравнение със съвременните сортове пшеница. Въпреки това древните видове не са подходящи за масово производство в съвременното земеделие, тъй като са нискодобивни, имат плътни плеви на зърното и не са пригодни за механизирано прибиране.

Основни древни видове

Старите сортове пшеница, известни в чуждата литература като лендрейс (Landrace), съществуват от древността по всички краища на света. Те са високостъблени, сравнително нискодобивни, но устойчиви за отглеждане и по-добре балансирани, като предимство е по-високото съдържание на пълноценни хранителни елементи. С най-голяма популярност се ползват еднозърнестият лимец (Triticum monococcum L.), двузърнестият лимец (Triticum dicoccum Schrank), спелтата (Triticum spelta L.) и коросан или камут (Triticum turanicum L.).

Еднозърнестият лимец, двузърнестият лимец и спелтата са три вида покрити пшеници, които след вършитбата остават с плеви върху зърното, подобно на ориз, ечемик, овес и просо. Еднозърнестият лимец е диплоидна пшеница с 2 комплекта по 7 хромозоми, докато двузърнестият лимец (еммер) е тетраплоиден – с 4 комплекта хромозоми. Към тази група спадат и твърдата пшеница дурум, както и видът камут или коросан. Обикновената хлебна пшеница и спелтата са хексаплоидни видове, с 6 комплекта по 7 хромозоми.

Еднозърнест лимец се счита за прародител на всички видове пшеница и е първото житно тревисто растение, чието зърно е използвано от човека за храна. Това е най-старата форма диплоидна пшеница, която някои определят като „хляб на Христос и фараоните“. Простото му генетично устройство обуславя голяма устойчивост към човешко въздействие – лимецът се е самопроизвеждал в продължение на векове, без да бъде засегнат от климатичните промени, болестите и неприятелите по съвременните сортове пшеница. Сега се култивира в много места по света в неголеми мащаби като алтернативна култура за биологично земеделие. Успява на бедни почви и се бори успешно с плевелите, но растенията са високостъблени и полягат дори при ниски норми на азотно торене. Лимецът е открит в тракийски могили и в други археологически находки по света, което води до заключението, че е бил основна храна на човешката раса от древни времена. Съдържанието на глутен в зърното му е по-ниско и във форма, която го прави подходящ за безглутенова диета при хора с глутенова непоносимост, но хлебопекарните му качества са незадоволителни, поради което се използва предимно като добавка.

Двузърнестият лимец няма българско название и е известен с английското си наименование еммер. Представлява житно растение с дълги осили и голям здрав светложълтеникав клас. Зрънцето му е подобно на лимеца, но е твърдо и малко по-голямо. На някои места в Родопите и до момента се засява по малко от тази пшеница. Както и при лимеца, обичайните пречки за разпространението му са ниските добиви и трудностите при отделяне на плътните плеви преди меленето. Според някои учени еммерът се счита за родител на вида спелта чрез кръстосване с хлебната пшеница. Среща се предимно като пролетни форми и по-рядко като зимни, а растенията достигат височина 120–140 см и са слабо устойчиви на полягане. Класовете са дълги, сбити и сплеснати, различно оцветени – бели, черни или червени, със или без осили.

Спелтата е прието да е произлязла като спонтанен хибрид между двузърнестия лимец и диви житни треви, а появата ѝ предхожда съвременната хлебна пшеница. Това е хексаплоиден вид с по-малко плътни плеви на зърното, което е по-едро, но добивите остават ниски. В миналото спелтата е била основна храна в част от Близкия изток и Европа, а в Западна Европа е използвана и за производство на бира. У нас е позната и под името динкел. В последно време популярността ѝ се възражда заради здравата структура на растението и добрите хранителни качества – по-високото съдържание на протеини, влакнини, минерали и витамини спрямо съвременната пшеница, докато съдържанието на глутен е минимално. Брашното от спелта е фино, а приготвените с него хляб, бисквити и макаронени изделия имат приятен вкус.

Камут или коросан е древноегипетска пшеница, открита в пирамидите. Зърната ѝ наподобяват тези на обикновената пшеница, но са по-едри и с по-високо съдържание на протеини, аминокиселини, липиди и фибри. От камута се приготвя пълнозърнесто брашно, подходящо за хляб, паста, бисквити и други изделия. Съдържанието на глутен в него е сравнително по-малко от хлебната пшеница, което го прави подходящ за консумация от хора с глутенова непоносимост. Камутът подобрява дейността на храносмилателната система, подходящ е за хора, които искат да намалят и контролират теглото си, и стимулира обмяната на веществата.

Предимства и недостатъци

Древните видове пшеница носят по-добри хранителни качества от съвременните сортове и имат толерантност към болести и неприятели, което прави възможно отглеждането им без химически продукти. Те са приспособими към бедни почви, устойчиви са на неблагоприятни условия на средата и на промяна на климата, подходящи са за биологично производство, използват се при глутенова нетолерантност и могат да бъдат ценен материал в селекционната работа.

Същевременно древните видове са нискодобивни и не могат да се конкурират със съвременните сортове. Те са високостъблени и полягат лесно, дори при минимално азотно торене в органична форма. Плътните плеви около зърното изискват специализирана техника за отстраняването им. Ниското съдържание на глутен и специфичното му качество не позволяват производството на хляб с голям обем и фина структура, характерен за съвременните висококачествени сортове хлебна пшеница. В райони с неблагоприятни условия по-конкурентни могат да бъдат други зърнени житни култури – ръж, тритикале, царевица, или някои нежитни култури.

Старите древни видове пшеница не могат да бъдат алтернатива на съвременните високодобивни и качествени сортове, създадени със способите на модерната селекция. Те остават нискодобивни, неподходящи за интензивни технологии и пълна механизация. Ниското глутеново съдържание или по-меката му форма е предимство само за ограничена категория хора с глутенова нетолерантност, но като цяло е причина за по-ниско качество на произведения хляб.

Митническите проверки срещу укрит внос на цигари и други акцизни стоки се затягат с последните изменения в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), които влязоха в сила от 1 октомври тази година. Промените въвеждат нови мерки за по-ефективен митнически контрол и за ограничаване на нелегалните канали за превоз на акцизни стоки, като целта е да се повиши събираемостта на акциза при вноса и транспортирането на подобни товари.

Нов механизъм за обмен на информация

Със специално създадения нов член 99б от ЗАДС се урежда взаимодействие между митническите органи и лицата, които транспортират стоките, така че да се попречи на укриването на акцизни стоки. Чрез обмен на информация между изпращачите и получателите на товари в транспортните документи ще бъдат описвани точните маршрути и други обстоятелства, които имат значение при митническия контрол.

Кого засяга новата правна норма

Правната норма ще засегне юридическите лица и едноличните търговци, които осъществяват транспортни или логистични дейности. Тя ще се прилага в случаите на съмнение или на установено изпращане, превозване или доставка на акцизни стоки и отпадъци от тютюн, а в определени случаи и на суровини, материали и оборудване за тяхното производство.

Мярката ще обхваща и оборудване за производство на акцизни стоки, когато има информация, че то е предназначено за дейности в нарушение на акцизното законодателство.

Похапването между основните хранения не се свежда само до чипс, бисквити и шоколад – милениалите често хапват питателни храни като плодове, хляб и кисело мляко извън обяда и вечерята. Това е едно от заключенията от докторската дисертация на Мариел де Ваал от Университета във Вагенинген, Нидерландия.

Как е проведено проучването

Де Ваал е проследила хранителните навици на 264 нидерландски представители на поколението на милениалите в продължение на една година с помощта на мобилно приложение. Участниците са записвали приема си на храна и напитки и са обозначавали всеки случай на консумация – например като „закуска“, „обяд“, „между храненията“ или „заместител на хранене“.

Проучването е установило, че средно участниците похапват между храненията четири до пет пъти на ден. От тях 64 процента от продуктите попадат в рамките на холандските хранителни препоръки „Колелото на петте“, които включват плодове, краставици, хляб, кисело мляко и черно кафе. Според Де Ваал това показва, че подобни закуски могат да допринесат за здравословно хранене.

Една и съща храна, различни значения

Проучването и задълбочените интервюта с участниците показват, че една и съща храна може да има различно значение в зависимост от ситуацията. Например, участниците описват краставицата, изядена сутрин на работа, за да удържи глада до обяда, като „нещо между“. Същата краставица те определят като „закуска“ по време на вечерно събиране с приятели. Кафето също придобива различно значение според контекста – на работа чаша черно кафе може да служи като функционална закуска, а на тераса с приятели същото кафе се възприема по-скоро като удоволствие.

Според Де Ваал това показва, че леките закуски са нещо повече от самата храна. Хората ядат или пият извън основните си хранения не само защото са гладни или жадни, но и от навик, за удобство, за енергия, за релаксация, за здраве или за социално общуване. Тези съображения не са фиксирани, а проучването показва, че и обстановката играе роля – поведението при леките закуски може да се различава например в офиса и у дома на дивана.

„Един и същи човек може да хапне нещо сутрин, за да си набави енергия, и да избере нещо подобно вечерта, защото е социално или защото му се хапва нещо вкусно“, казва Де Ваал.

Това прозрение поставя под въпрос традиционното разграничение между хранения и леки закуски. „Наблюдаваме глобална тенденция, известна като „снакификация“, обяснява Де Ваал. „Границите между закуските и основните хранения се размиват: закуските могат да заменят основните хранения, докато храни, които традиционно считаме за част от основното хранене – като сандвич – понякога служат като закуска.“

Хората могат да заменят едно основно хранене с няколко по-малки хранения, разпределяйки приема на храна и напитки през целия ден. Затова Де Ваал разглежда закуските като непрекъснат процес, в който храната, контекстът, мотивите за консумация и личното значение постоянно взаимодействат. „Храненето с леки закуски е нещо много повече от просто ядене и пиене“, казва тя. То може да бъде и ритуал, момент на отмора или начин за общуване с другите.

Последствия за съветите за диетично хранене

Според Де Ваал тези констатации налагат различен подход към съветите за спазване на определена диета. Вместо просто да се разубеждават хората да похапват между основните хранения, насоките за хранене биха могли да отчитат в по-голяма степен ситуацията, в която хората ядат и пият. Например, човек, който иска да консумира по-малко захар, може да има по-голяма полза от алтернатива на конкретна следобедна сладка закуска, отколкото от спазването на общи съвети да избягва похапването между основните хранения.

За потребителите основното послание на Де Ваал е ясно: обръщайте внимание не само на това, което ядете и пиете, но и на причината за това. Тази осъзнатост може да помогне на хората да размишляват върху собствените си навици и да приспособят поведението си при леките закуски към личните си нужди.

„Леките закуски не са непременно нездравословни и е време да спрем да им придаваме толкова лоша репутация“, казва Де Ваал.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) извърши окончателното одобрение по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП) за Кампания 2025 г. Към сметките на 3290 кандидати бяха преведени нови 7 624 869 евро, с което общият размер на подпомагането по екосхемата за екстензивна паша достигна 123,86 евро на хектар.

Как се формира окончателната ставка

Ставката от 123,86 евро/ха е определена със заповед на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, публикувана на сайта на ДФЗ. Първият транш по Еко-ПЗП за Кампания 2025 г. беше изплатен на фермерите на 29 май тази година по ставка от 80,00 евро на хектар. Разликата от 43,86 евро/ха, която стопаните получиха с настоящата оторизация, представлява доплащане по интервенцията, което според фонда е съществено.

Общ размер на одобрените средства

С финалното разплащане одобрените от държавата средства по Еко-ПЗП за Кампания 2025 г. възлизат общо на 21 560 295 евро.

Кой има право на подпомагане

Право на финансова подкрепа по Еко-ПЗП имат стопани, които извършват екстензивна паша, при спазване на гъстота от 0,3 до 1 животинска единица на хектар. На заявените за подпомагане пасищни площи следва да се извърши пашуване за период от най-малко 60 дни през съответната година.

Цените на картофите у нас и в Европа бележат рязък ръст заради суша, екстремни горещини и свити засети площи през тази година. Само за седмица цената на картофите на едро в България се е увеличила с 7,96% и достига 0,61 евро за килограм, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Според Тодор Джиков, доскорошен председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, а сега депутат от „Прогресивна България“, поскъпването спрямо 2025 г. ще бъде близо 100%.

Защо картофите ще поскъпнат двойно

През 2025 г. цените у нас са се движили около 0,20 евро за килограм. По думите на Джиков се очаква в търговските вериги картофите да влизат на цена около 0,50 евро с ДДС. „С напредването на зимата и застудяването разходите за съхранение ще растат, което ще доведе до пик на цените през януари и февруари догодина. Високите нива ще се задържат до идването на пресния египетски картоф, който се продава около цените на стария“, обяснява той.

При зеленчуците картофите отбелязват втория най-голям ръст на цената след краставиците, които са поскъпнали с 23,59% до 1,48 евро за килограм.

Свиване на производството в Европа

След рекордната реколта през 2025 г., когато свръхпредлагането свали цените и накара производителите да намалят засетите площи, сушата и екстремните горещини през лятото на 2026 г. удариха новата реколта. В четирите основни производителки на картофи – Франция, Германия, Нидерландия и Белгия, производството през 2026 г. се очаква да бъде около 20,8 млн. тона, което е с близо една четвърт по-малко спрямо миналия сезон, според оценките на DCA Market Intelligence. В Нидерландия засетите площи намаляват с около 15%.

Организацията на европейските производители NEPG очаква Германия, Франция, Белгия и Нидерландия да произведат общо 20,7 млн. тона картофи – с 25,4% по-малко спрямо 2025 г. и с 13,7% под средното производство за последните пет години. Засетите площи са намалели с 13,7%, а средният добив е с 9,4% под петгодишната норма. Оценката все още е предварителна, тъй като прибирането на реколтата продължава.

Според данните на Съвместния изследователски център на Европейската комисия средният добив на картофи в ЕС се очаква да бъде 34,6 тона от хектар – с 6% под средното за последните пет години. Особено тежка е ситуацията във Франция, където производството се очаква да намалее с около 23%, или приблизително 2 млн. тона. Очакваният добив е вторият най-слаб за последните 30 години.

През миналата година в европейските държави са произведени над 1 млн. тона повече картофи, отколкото се консумират, което е довело до рязък спад на цените, стигащ на места до едва 3 евроцента за килограм. Във Франция и Белгия част от посевите дори са останали в земята, тъй като прибирането им би донесло допълнителни разходи за производителите.

Освен свитите площи сушата е довела и до допълнителен проблем с качеството на продукцията. Картофите са по-дребни, а при част от насажденията се наблюдава вторичен растеж след последвалите валежи, което е особено важно за преработвателната индустрия, която има конкретни изисквания към размера, формата и качеството.

България не може да разчита на по-евтин внос

Картофопроизводството у нас се е свило драстично през последните две десетилетия. През 2006 г. площите са били около 260 хил. декара, през 2022 г. – около 100 хил., а през тази година са едва 50 хил. декара. „При сегашните площи България произвежда приблизително 110-115 хил. тона картофи годишно, докато общото потребление заедно с нуждите на преработвателната промишленост е около 220 хил. тона. Така приблизително половината от необходимите количества трябва да бъдат внесени“, казва Джиков.

Основните количества внос идват от Полша, Германия, Франция и Белгия – именно държавите, които сега са сред най-силно засегнатите от сушата и високите температури, поради което България не може лесно да компенсира слабата си реколта с по-евтин внос.

Българските производители освен европейската конюнктура са изправени и пред по-висока себестойност на продукцията и недостиг на вода за напояване. Горивата са поскъпнали тази година с над 45%, торовете и препаратите за растителна защита – с над 35%, а разходите за работна ръка – с над 20%. Липсата на достатъчно вода сваля добивите и влошава качеството, като картофите остават по-дребни и с неправилна форма, което ги прави по-трудни за реализация. Българското производство би стигнало за около шест месеца от годишното потребление.

Производителите посочват и липсата на достатъчно обединение в сектора, което ограничава възможностите им да договарят по-добри условия с търговците.

Проблемът с подмяната на произхода

Според Джиков особено сериозен е проблемът с подмяната на произхода на картофите. „Поради специфичните ни условия и денонощните температурни амплитуди българският картоф е значително по-вкусен от вносния и ако на щанда има български за 1 евро за килограм и немски за 0,80 евро, повечето хора биха предпочели родното производство. Проблемът е, че след декември над 70-80% от картофите по щандовете с надпис „български“ няма да бъдат такива“, разказва той.

Българските производители се надяват пазарът да се нормализира с приетите наскоро промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията, които засилват контрола, както и с изграждането на дигитална система за следене на целия път от фермата до трапезата.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не допусна на територията на страната 23 кучета, влизащи от Република Сърбия през ГКПП „Калотина“, след като при граничния контрол е установено, че животните не отговарят на изискванията за въвеждане от трета държава.

Как е подаден сигналът

Сигналът за превозното средство е подаден от „Гранична полиция“ до дежурния официален ветеринарен лекар. При последвалата проверка е установено, че кучетата са на възраст под 6 месеца, поради което не отговарят на изискванията за пътуване.

Констатирани нарушения

Освен несъответствието във възрастта, животните са били и без инжектируеми транспондери (микрочипове), а също и без ветеринарни здравни сертификати. Заради тези пропуски е съставен протокол за разпореждане за връщане, с който кучетата са върнати обратно на територията на Република Сърбия.

Контрол на БАБХ по границите

Агенцията осъществява постоянен контрол при движението и въвеждането на животни през граничните контролни пунктове, като не допуска на територията на страната животни, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания.

Изборът на тапа за бутилиране остава един от подценяваните фактори за развитието на виното, въпреки че оказва пряко влияние върху него. Докато вниманието обичайно е насочено към сорта грозде, реколтата и технологията на производство, самото затваряне на бутилката определя колко кислород достига до виното след бутилирането и как то се развива във времето. Днес винопроизводителите избират между естествен корк, технически корк, синтетични тапи, винтови капачки и стъклени тапи, като според източника няма една универсална тапа, подходяща за всички вина.

Естествен корк – традицията с нейните предимства и рискове

Естественият корк се получава от кората на корковия дъб (Quercus suber), като обелването на кората не налага отсичане на дървото. Благодарение на сложната си клетъчна структура, изпълнена с милиони малки клетки, корковата тапа притежава еластичност и способност да се адаптира към стените на гърлото на бутилката.

Сред предимствата на естествения корк са традиционният и престижен начин на затваряне, подходящ за вина с потенциал за отлежаване, естественият произход на материала, определена степен на газообмен и възможността при добро качество да осигури много добро запечатване.

Основният недостатък е вариабилността – две естествени тапи на бутилки от едно и също вино не се държат по абсолютно еднакъв начин, а количеството преминаващ кислород може да се различава, което води до различно развитие на бутилки от една и съща партида. Познат проблем е и така нареченият корков дефект, свързан най-често с трихлоранизол, който придава на виното неприятни аромати, напомнящи мокър картон или плесен. Не всяко вино с неприятен аромат обаче страда от корков дефект – подобни характеристики могат да се дължат и на други съединения или технологични проблеми.

Технически корк и синтетични тапи

Техническите тапи са създадени, за да намалят част от вариабилността на естествения корк. Произвеждат се от коркови частици или от комбинация от корков материал и други компоненти, като съществуват различни конструкции и качествени класове. Предимствата им включват по-равномерни характеристики спрямо естествения корк, по-ниска вариабилност между отделните тапи, възможност за различни нива на пропускане на кислород и запазване на част от традиционното усещане при отваряне. Недостатъците са свързани с факта, че качеството силно зависи от технологията на производство, не всички продукти са подходящи за дългогодишно отлежаване, съществува остатъчен риск от проблеми с корковия материал, а част от потребителите възприемат техническата тапа като по-малко престижна от естествения корк.

Синтетичните тапи обикновено се изработват от полимерни материали като алтернатива на естествения корк и са особено подходящи за вина, консумирани сравнително скоро след бутилиране. Техните предимства са високата повторяемост между отделните тапи, липсата на традиционния риск от корков дефект, лесното поставяне, възможността за контролирана кислородопропускливост и подходящостта за голямо разнообразие от вина. При някои синтетични материали обаче кислородопропускливостта може да бъде по-висока и по-непредвидима, което ускорява окислителното развитие на виното. Освен това някои синтетични тапи са по-трудни за изваждане и повторно поставяне, което е установено в продължителни сравнителни изпитвания на различни видове затваряния.

Винтова капачка и стъклена тапа

Винтовата капачка дълго време е била свързвана от потребителите с евтино вино, но от технологична гледна точка това възприятие трудно може да бъде оправдано – съвременните винтови капачки осигуряват изключително постоянна степен на защита от кислород, а нивото на кислородопропускливост зависи от използвания вътрешен слой. Сред предимствата ѝ са много добрата повторяемост, лесното отваряне без нужда от тирбушон, добрата защита от кислород, подходящостта за вина, при които се търси запазване на свежестта, и възможността за избор на различни типове вътрешни уплътнения. Основният аргумент срещу винтовата капачка често е психологически и маркетингов, а не технологичен – за част от потребителите отварянето с тирбушон е част от преживяването. Съществува и технологично предизвикателство – ако виното има склонност към редуктивни аромати, прекалено ниският кислороден обмен може да не е желателен, но ниската кислородопропускливост сама по себе си не причинява редуктивни дефекти, а само прави по-видим проблем, вече заложен от начина на производство на виното.

Стъклените тапи съчетават традиционна форма с модерна технология – използват стъклен елемент, поставен в специално оформено гърло на бутилката, обикновено с полимерен уплътняващ елемент. Предимствата им включват неутрален материал, елегантен външен вид, лесно отваряне и повторно затваряне, липса на корков дефект, възможност за многократна употреба след отваряне и подходящост за премиум продукти. Недостатъците са по-високата цена, необходимостта от подходяща бутилка, по-специфичната система за затваряне и по-ограниченото разпространение в сравнение с корка и винтовите капачки.

Ролята на кислорода след бутилирането

Според източника това е може би най-важният технологичен въпрос при избора на тапа. След бутилирането виното не се намира в напълно изолирана среда – в свободното пространство над него има определено количество кислород, а допълнително количество може да постъпва през затварянето чрез определена степен на пропускане на кислород.

Кислородът не е непременно враг на виното – проблемът е в неговото количество. При прекомерен достъп на кислород се ускоряват окислителните процеси, изчерпва се серният диоксид и постепенно се губят свежестта и плодовите аромати. От друга страна, прекаленото ограничаване на кислорода също не бива автоматично да се приема за идеално решение, тъй като при вина, склонни към редуктивно развитие, много ниската кислородопропускливост може да бъде фактор за проявата на серни редуктивни аромати.

Следователно въпросът не е коя тапа пропуска най-малко кислород, а каква кислородопропускливост е подходяща за конкретното вино.

Седем български компании, членове на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), ще представят родни зеленчуци, подправки и цветя на международното изложение Fruit Attraction 2026 в Мадрид. То се провежда от 6 до 8 октомври, съобщиха от БАПОП, цитирани от Българската телеграфна агенция.

Кои компании участват

На щанда в испанската столица продукцията си ще показват зеленчукопроизводителката Петя Нановска, ЕТ „Карбоника плюс“, „Ели 2004“ ЕООД, „Екофрут К и К“ ЕООД, ЕТ „ВИКС“ – Виктор Асенов, „Стемо 2013“ ЕООД и ЗП Валентин Стоянов. Българските производители ще представят продукцията си пред професионална аудитория от търговци, дистрибутори, вносители и представители на големи търговски вериги.

Националното участие се организира от БАПОП с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“.

Платформа за нови партньорства

Fruit Attraction е сред водещите международни бизнес платформи за сектора на пресните продукти. Изложението традиционно събира водещи производители и професионални посетители от десетки държави – търговци на едро, дистрибутори, логистични компании, представители на търговията на дребно и компании от цялата верига на доставки. Там производители и купувачи договарят нови партньорства, планират следващите си търговски кампании, търсят доставчици и следят развитието на пазара.

За българските участници събитието е възможност да покажат различните лица на родното земеделие – от зеленчуците и подправките до цветята, но и да сравнят директно продукцията си с производители от други държави, както и да проследят изискванията към качеството, опаковките и логистиката, а също и тенденциите при устойчивото производство.

Колективно представяне на национален щанд

Председателят на Управителния съвет на БАПОП Марин Генуров коментира значението на участието: „За нас е важно не само да покажем свежестта и аромата на българските сортове краставици, домати, дъхави подправки и цветя, които традиционно привличат посетителите с вкуса и цветовете, родени от българската земя и трудолюбивите ръце на стопаните. Искаме да представим качеството и капацитета на родното производство пред международни партньори, които търсят надеждни доставки и нови предложения за своите пазари. Затова чрез колективното представяне на националния щанд българските компании получават по-голяма видимост и възможност да привлекат купувачите не с отделни продукти, а с мащаба и разнообразието на сектора“, смята той.

Посетителите на българския щанд ще получават пакетче чубрица и книжка с традиционни рецепти – малък жест, който ще им даде възможност да отнесат със себе си не само впечатление от продуктите, но и частица от българската кулинарна традиция.

С настъпването на есента стопаните прекарват повече време у дома – палят ароматни свещи, подготвят зимни дрехи, пекат сезонни сладкиши и организират семейни събирания. Част от тези навици обаче крият рискове за кучето, ако домакинските продукти, препаратите или определени храни останат на достъпно за животното място.

Ароматни продукти и етерични масла

Канелата, борът и ментата са сред ароматите, използвани за създаване на есенна атмосфера у дома, но при наличие на куче е нужно внимание към концентрираните етерични масла и течните ароматни смеси. Особено рискови са маслата от канела, мента, бор, сладка бреза, чаено дърво, иланг-иланг и пенироял. При поглъщане или директен контакт с тях могат да се появят стомашно-чревни и неврологични реакции, както и раздразнение на кожата и лигавиците. Възможните признаци включват силно слюноотделяне, повръщане, треперене, слабост, затруднено движение или дишане и зачервяване около устата или по кожата. Препоръчва се ароматните продукти да се съхраняват далеч от животното, а при поглъщане или поява на симптоми да се потърси ветеринарен лекар.

Ароматни свещи и препарати срещу молци

Запалената свещ често е част от уютните есенни вечери, но любопитно куче може лесно да я събори. Восъкът сам по себе си обикновено не е основният проблем, по-голям риск представляват ароматите, етеричните масла и различните добавки, а откритият пламък носи и опасност от изгаряне или пожар. Свещите трябва да се поставят на стабилни повърхности, недостъпни за животното, и никога да не се оставят без наблюдение. За особено любопитните или активни кучета LED свещите са алтернатива, която пресъздава усещането за уют без открит огън.

С изваждането на зимните дрехи мнозина използват нафталин или други препарати срещу молци, които също трябва да са недостъпни за кучето. В зависимост от продукта те могат да съдържат нафталин, парадихлоробензен или камфор. Поглъщането им може да доведе до повръщане, отпадналост и други признаци на отравяне, а при по-тежки случаи – до анемия и увреждания на органи. Топчетата и таблетките крият и механичен риск от задавяне или запушване на храносмилателния тракт, особено при малки кучета. При съмнение за поглъщане се препоръчва връзка с ветеринарен лекар и запазване на опаковката на продукта.

Отрови за гризачи

Захлаждането кара мишките и плъховете да търсят по-топли убежища, което често води до използване на родентициди в гаражи, мазета, дворове и домове. За кучетата тези препарати могат да бъдат изключително опасни – различните видове отрови действат по различен начин, като някои нарушават съсирването на кръвта и причиняват вътрешни кръвоизливи, а други засягат нервната система или вътрешните органи. Симптомите зависят от конкретния препарат и могат да включват слабост, повръщане, затруднено дишане, неврологични нарушения или необичайно кървене. Опасност съществува и ако кучето изяде отровен гризач. При съмнение за поглъщане не трябва да се изчаква появата на симптоми – нужна е незабавна ветеринарна помощ, а опаковката или снимка на етикета могат да бъдат важни за лечението.

Храни, които не са подходящи за кучето

Есенната кухня е богата на ябълки, ядки, сладкиши и подправки, но част от тях са опасни за кучетата.

• Царевични кочани – кучетата проявяват интерес към сладките зърна, но поглъщането на по-голямо парче от твърдата част носи риск от задавяне, нараняване на храносмилателния тракт или сериозно запушване на червата.
• Ябълкови семки – съдържат съединения, от които може да се освободи цианид. Количеството обикновено е малко и случайното поглъщане на няколко семки не води до тежко отравяне, но при достатъчно висока експозиция цианидът може да наруши използването на кислород от организма. Паднали ябълки в двора не бива да се оставят на достъпно за кучето място.
• Домашни сладкиши – шоколадът и какаото съдържат теобромин, токсичен за кучетата, като рискът зависи от вида шоколад, количеството и размера на животното. Макадамията също не трябва да се дава, тъй като причината за токсичността ѝ не е напълно изяснена, но приемът може да доведе до повръщане и неврологични признаци. Стафидите и гроздето при някои кучета могат да причинят остра бъбречна недостатъчност, с различна индивидуална чувствителност. Индийското орехче в малки количества обикновено не е сериозен проблем, но по-голям прием може да повлияе на сърдечната честота и кръвното налягане и да предизвика гърчове чрез съдържащия се в него миристицин.
• Лук и сродни растения – лук, праз, шалот и зелен лук присъстват в есенни ястия. Обикновено е нужно по-голямо количество за развитие на проблем, но най-сигурно е храна с тези съставки да не се споделя с кучето.
• Алкохол – освен напитките, опасност могат да представляват и сиропи или сурово тесто, съдържащо алкохол. Дори сравнително малко количество може да потисне нервната система и да доведе до повръщане, дезориентация, затруднено уриниране и дехидратация, а при по-голямо количество – до колапс и гърчове, като тежката интоксикация може да бъде животозастрашаваща.

Как да намалим риска

Сезонът носи възможности за разходки, игри и спокойни вечери с кучето, но изисква стопаните да следят какво поглъща животното, да съхраняват препаратите и опасните продукти извън неговия достъп и да не оставят неподходящи храни на леснодостъпни места. При съмнение за отравяне не трябва да се разчита, че симптомите ще отзвучат сами – навременната консултация с ветеринарен лекар остава най-сигурната реакция.

Качеството на домашната гроздова ракия зависи най-вече от суровината, чистотата на процеса и спазването на правилната технология на дестилация. За приготвянето ѝ са подходящи както ароматни сортове грозде като Мускат Отонел и Мискет, така и традиционни винени сортове като Димят, Ркацители, Совиньон Блан, Каберне Совиньон или Мерло. Ароматните сортове придават богат и силен мирис, а неутралните сортове – плътност и хармонично тяло на напитката.

Изборът на грозде и подготовката на кашата

Гроздето трябва да бъде напълно узряло и здраво, като захарността му в момента на беритбата е добре да бъде около 22-23%. При използване на преждевременно набрано или зелено грозде добивът на ракия е малък, а вкусът ѝ излиза кисел и тревист. Загнилите плодове пренасят бактерии, които могат да развалят целия материал.

Смачкването на гроздето освобождава сока, но от решаващо значение е чепките да бъдат отстранени, тъй като съдържат танини, смоли и зелени пигменти. По време на ферментацията и варенето те придават на ракията груб, стипчив и нагарчащ вкус.

Чистотата на съдовете е критична, за да се предотврати вкисването на материала от оцетни бактерии. Дървените каци и бурета се мият с горещ разтвор на сода за бъчви в доза 1 килограм сода на 40-50 литра вода, изплакват се обилно с чиста вода и се опушват със сяра. Пластмасовите бидони и иноксовите съдове се дезинфекцират с разтвор на калиев перманганат в доза 100 грама на 100 литра вода за 24 часа, след което също се изплакват обилно.

Ако естествената захарност на гроздето е ниска, тя може да бъде коригирана – добавянето на 1 килограм захар на 100 литра каша повишава захарността приблизително с 1%. Захарта никога не се сипва директно суха, а се разтваря предварително в малко затоплена гроздова мъст.

Ферментация на гроздовата каша

За да се спре развитието на диви бактерии, веднага след меленето може да се добави серниста киселина в доза около 100 мл на 100 литра. Няколко часа по-късно се внасят селекционирани винени дрожди и храна за тях, които гарантират сигурна, бърза и пълна ферментация. По време на процеса дрождите превръщат естествените захари на гроздето в етилов алкохол и въглероден диоксид, като се отделя и топлина.

За да се активират сухите винени дрожди, те първо се разтварят в малко хладка вода с температура около 30-35 градуса за 15-20 минути. Температурата на разтворените дрожди трябва да се изравни постепенно с тази на гроздовата каша, за да се избегне температурен шок за микроорганизмите.

Поддържането на подходяща температура в помещението е от решаващо значение. За бели сортове оптималната температура е между 18 и 22 градуса, а за червени – между 22 и 25 градуса. При температура под 15 градуса ферментацията спира, а при над 35 градуса дрождите умират и захарта остава непреработена.

Отделяният газ издига ципите и семките на повърхността, като образува т.нар. шапка. Тя трябва да се потапя и разбърква 2-3 пъти дневно, за да не изсъхва, да не завъжда оцетни бактерии и за да може сокът да извлече най-добрите аромати и багрила от ципите. Процесът обикновено трае между 10 и 21 дни. Ферментацията е напълно приключила, когато захарността падне до 0% на захаромера, мехурчетата спрат да излизат, а кашата започне да се избистря, като твърдите части паднат на дъното.

Дестилация и разделяне на фракциите

При дестилацията чрез загряване алкохолът се изпарява от кашата, преминава през охладителя (серпентината) и се кондензира отново в течност. Медните казани са най-добрият избор, тъй като медта свързва химически неприятните серни съединения и подобрява вкуса на дестилата. За да се предпази кашата от загаряне на дъното, казанът трябва да има решетка (двойно дъно), а огънят да се поддържа умерен и бавен.

По време на варенето ракията задължително се разделя на три части:

• Първак (чело): най-първото количество течност, което потича от казана – около 1 до 2% от общия обем на кашата, или приблизително 1 литър на 100 литра каша. Първакът е с много висок градус над 65-70%, но съдържа опасния метилов алкохол, ацетон и други отрови. Изхвърля се напълно и никога не се консумира.
• Тяло (сърце): същинската ракия за пиене. Започва да тече веднага след първака и продължава, докато алкохолният градус на струята падне до около 38-40%. Тази фракция събира най-добрите аромати и чистия етилов алкохол.
• Патоки (опашка): потичат, когато градусът на струята падне под 38%. Съдържат тежки висши алкохоли и киселини, които придават кисел вкус, замъгляват напитката и причиняват тежко главоболие. Събирането на ракията спира на този етап, а патоките се събират отделно и могат да се преварят при следващо варене.

При метода на двойна дестилация първото варене се прави бързо, без отделяне на фракции, до получаване на слаб дестилат с около 25-30 градуса. След това той се разрежда с чиста вода до 20 градуса и се преварява втори път, при което отделянето на първака и патоките става много по-прецизно, а ракията – изключително чиста.

Разреждане, отлежаване и законови изисквания

Свежо сварената ракия обикновено е с висок градус над 55-60% и притежава по-остър вкус. За да се свали градусът до приятните за пиене 40-45 градуса, се използва само дестилирана, деминерализирана или много мека изворна вода. Обикновената чешмяна вода съдържа калциеви и магнезиеви соли, които правят ракията мътна. Като ориентир: 10 литра ракия с градус 60%, разредена до 45%, изисква точно 3,3 литра дестилирана вода. Водата се сипва бавно, на тънка струя, при постоянно разбъркване. След разреждането ракията се оставя да почине поне 10-14 дни, за да се подмлади и стабилизира.

За развиване на по-мек вкус и красив цвят могат да се прилагат няколко метода:

• Дъбово буре: отлежаване от 6 до 24 месеца, което придава кехлибарен цвят, ванилов аромат и дървесна мекота.
• Черничево буре: за 1 до 3 месеца придава бърз златист цвят и специфична сладост.
• Дъбов или черничев чипс: при липса на буре – около 1 до 3 грама чипс на литър, поставен в тензух, за 2 до 4 седмици.
• Карамелизация: добавяне на около 50 мл захарен карамел на 3 литра, което омекотява паренето и коригира цвета.

Според българското законодателство варенето на ракия за лични нужди трябва да се извършва в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране, със съдове до 1000 литра. Всяко семейство има право да произведе до 30 литра ракия годишно на намалена акцизна ставка.

От гледна точка на здравето най-важно е да се внимава с метиловия алкохол, който се образува от растителния пектин в чепките и ципите. Ронкането на гроздето и задължителното изхвърляне на първия 1-2% от първака гарантират, че в напитката няма да останат токсични съединения. Спирането на събирането навреме, при около 38 градуса на струята, предпазва ракията от тежките масла, които причиняват силно главоболие и махмурлук.

Село Нова Черна, община Тутракан, област Силистра, бе домакин на 14-ото издание на Фестивала на мамалигата. Събитието отново събра на едно място традиции, фолклор и кулинарни рецепти от двете страни на река Дунав, съобщи Българското национално радио.

Центърът на селото се изпълни с песни, танци, занаятчийски щандове и кулинарни демонстрации, а в центъра на празника, както подобава, беше царевичната мамалига.

Гости от Румъния с автентични рецепти

Във фестивала тази година участваха и гости от Румъния – от Гюргево, Кирнодж и от село Извоареле. Според организаторите Извоареле е едно от българските села отвъд Дунава, където българският език и традициите все още се пазят.

На празничните маси румънските гости представиха различни рецепти – от класическия качамак до просеник със сладко от сливи и лучена яхния. В Нова Черна през целия ден се усещаше ароматът на царевично брашно, масло и сирене.

Рецептата „Трите шепи“

Сред любопитните местни предложения беше рецептата от село Преславци, наречена „Трите шепи“. Начинът на приготвяне е описан така: „Слага се една шепа царевично брашно по-едро смляно и се запържва с масло. След това се добавя една шепа сирене и една шепа кашкавал и една водна чаша с вода. Бърка се хубаво и след като е готово, се яде с много любов.“

Организатори

Фестивалът на мамалигата се организира от Народно читалище „Васил Йорданов-1942″, община Тутракан и кметството в Нова Черна.

Инспектори на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Сливен установиха нерегламентиран добив на конско месо и изхвърляне на странични животински продукти от копитни животни. Проверката е извършена съвместно със служители на ОДМВР в землището на село Самуилово, община Сливен.

Какво откриха инспекторите

В местността „Кашлатарла“, в близост до река Асеновска, са установени странични животински продукти от копитни животни. На място е заловено лице, което превозвало с моторно превозно средство около 150 кг такива продукти, предназначени за изхвърляне в местността.

При последвалите действия на адрес в село Самуилово, свързан със същото лице, е установен добив на конско месо. В постройка в имота е открито помещение, оборудвано за месодобив, както и хладилна камера и фризер за съхранение на месо. Във фризера са намерени девет полиетиленови торби с конско месо с общо количество около 200 кг.

Мерки след проверката

За констатираните нарушения ще бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения. За установените количества конско месо и странични животински продукти е издадено разпореждане за насочването им за унищожаване в екарисаж.

При съмнение за нередност гражданите могат да подадат сигнал на горещия телефон 0700 122 99 или чрез онлайн формата за контакт на официалния сайт на Агенцията по безопасност на храните.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обяви две нови огнища на шарка по овцете и козите в област Кюстендил – в село Пастух, община Невестино, и в село Нови чифлик, община Кюстендил. И в двата случая става дума за първично възникнали огнища в животновъдни обекти.

Огнището в село Пастух

В животновъдния обект в село Пастух се отглеждат 29 дребни преживни животни. Около огнището е определена 5-километрова защитна зона, в която влизат селата Ваксево, Друмохар, Еремия, Мърводол, Пастух и Четирци от община Невестино, селата Вуково и Скрино от община Бобошево, както и селата Блато и Локвата от община Бобов дол.

Определена е и 20-километрова надзорна зона, която обхваща град Бобов дол и редица села от неговата община, град Бобошево с част от населените места в общината, град Дупница и села от община Дупница, град Кочериново със селища от своята община, град Кюстендил с множество села от общината, град Рила и село Смочево, допълнителни села от община Невестино, както и селата Бучино, Дренково, Клисура и Лисия от община Благоевград.

Огнището в село Нови чифлик

Във втория животновъден обект, в село Нови чифлик, се отглеждат 8 дребни преживни животни. Защитната зона от 5 километра около това огнище включва селата Багренци, Берсин, Гирчевци, Горна Гращица, Граница, Долна Гращица, Катрище, Нови чифлик и Търновлаг от община Кюстендил, както и селата Лиляч, Невестино и Неделкова Гращица от община Невестино.

20-километровата надзорна зона обхваща град Бобов дол и части от общината му, град Бобошево с част от неговите села, отделни села от общините Дупница и Кочериново, град Кюстендил с голям брой населени места от общината, допълнителни села от община Невестино, както и селата Байкалско, Драгомирово, Житуша, Извор, Кленовик и Углярци от община Радомир и село Блатешница от община Земен, област Перник.

Мерки за контрол и ограничения

Предприети са мерки за контрол и ликвидиране на заболяването съгласно разпоредбите на европейското и националното законодателство. В населените места, попадащи в определените защитна и надзорна зона, се въвеждат ограничителни мерки, включително забрана за придвижване на овце и кози, с изключение на животни, предназначени за незабавно клане при определени условия.

• Животните в зоните трябва да се отглеждат при оборен режим.
• В животновъдните обекти в двете зони ще бъде извършено преброяване и актуализация на данните в Интегрираната информационна система „ВетИС“.
• Предвиден е официален ветеринарномедицински контрол на обектите.
• За суровото мляко от засегнатите райони се прилагат специални изисквания за придвижване и преработка съгласно действащото законодателство.