Новини от земеделието и селското стопанство в България

Селскостопанското производство на Турция е достигнало исторически рекорд през 2025 г., като стойността му е нараснала до 83,2 млрд. долара (71,86 млрд. евро). Това заяви министърът на земеделието и горите Ибрахим Юмаклъ по време на откриването на Международния панаир на храните и напитките Foodist Istanbul. Според данни на ФАО, цитирани от министъра, Турция вече заема 7-о място в света по селскостопанско производство — позиция, която е значително по-добра в сравнение с 12-ото място, което страната е заемала през 2002 г.

Износ за 185 държави и храна за над 60 млн. туристи

Юмаклъ посочи, че страната осигурява храна не само за своите 86 млн. жители, но и за над 60 млн. туристи годишно. Едновременно с това Турция изнася хиляди видове селскостопански и хранителни продукти за 185 държави. Стойността на аграрния и хранителния износ достига 32,6 млрд. долара.

Сред продуктите с нови или разширяващи се възможности за износ са морски дарове, бадеми, птиче месо, череши, смокини, грозде, нарове и ябълки. Правителството работи за разширяване на достъпа до пазарите на Китай, Русия, ЕС и страните от Персийския залив.

Нов транспортен коридор и логистично предимство

Юмаклъ обърна специално внимание на новия сухопътен транспортен коридор през Сирия и Йордания към Саудитска Арабия, който е започнал да функционира през април 2026 г. Според него той може да осигури важно логистично предимство на турските производители, особено при износа на пресни плодове, зеленчуци и други продукти с кратък срок на годност.

Технологии, дигитализация и договорно производство

Министърът подчерта, че селското стопанство все повече се превръща от чисто икономически сектор във въпрос на национална сигурност. На фона на нарастващото население, урбанизацията и ограничените природни ресурси, бъдещето на производството ще зависи от по-висока ефективност, технологии, планиране и устойчиво използване на земята и водата.

Турция въвежда все повече дигитални инструменти в хранително-вкусовата верига, включително системи с QR кодове за проверка на историята на хранителните обекти и сертификати, насочени към по-голяма прозрачност в търговията. Правителството продължава да инвестира и в интеграцията между земеделието и хранително-вкусовата промишленост — чрез организирани земеделски и индустриални зони, инвестиции в селските райони и подкрепа за преработката и опаковането.

Особен акцент Юмаклъ постави върху договорното производство. Според него този модел трябва да се разшири, за да намали рисковете както за фермерите, така и за преработвателната индустрия. „Виждам договорното производство като сигурно убежище както за нашите производители, така и за индустриалците“, заяви турският министър.

С настъпването на есенните месеци рискът от разпространение на термоустойчиви бактерии в млякото нараства — особено във ферми, в които условията не са достатъчно благоприятни за поддържане на добра хигиена. Когато кравите навлизат в замърсени пасища, нивото на тези бактерии може значително да се повиши.

Чистота на средата — основното правило

Основното правило за контрол на термоустойчивите бактерии е поддържането на чиста среда за кравите, като особено внимание трябва да се обръща на дворовете и пътищата. Фермерите следва редовно да сменят маркучите за доене и гумените инструменти в доилното помещение — преди хигиенното им състояние да се е влошило.

Стъпки за контрол на нивата на термоустойчиви бактерии

Животновъдите могат да предприемат редица конкретни мерки за ограничаване на разпространението на тези бактерии в стопанството:

• Отстранявайте котления камък от доилната машина поне веднъж седмично.
• Проверявайте редовно чистотата на доилната машина и резервоара за мляко, като се уверявате, че няма видими замърсявания.
• При последното изплакване дезинфекцирайте доилната машина с парацетна киселина.
• Използвайте чист филтър при измиване.
• Уверете се, че температурата на топлата вода при измиване е достатъчно висока — между 75 и 80°C.

Честа причина: недостатъчно количество препарат

Много от проблемите с висок общ брой термоустойчиви бактерии са причинени от недостатъчни нива на препарата, използван при измиването. Това може да се случи, когато автоматичните системи за измиване не са проверявани известно време — пропускът води до отклонения в дозирането на препарата и нарушена ефективност на процедурата.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е одобрил доставчиците по двете училищни схеми за предстоящата учебна година. По схема „Училищен плод“ са одобрени 91 заявители, а по схема „Училищно мляко“ – 89 заявители, които ще осъществяват доставките през учебната 2026–2027 г. В обхвата на двете схеми са включени 3 828 учебни заведения с 464 259 деца от целевата група.

Къде може да се намери списъкът с одобрените доставчици

Списъкът на одобрените компании по двете схеми е публикуван на официалния сайт на ДФЗ – в раздел „Схеми и мерки за подпомагане“, секция „Училищни схеми“. Доставките на хранителните продукти се извършват в периода от 15 септември до 31 юли.

Кои деца са в целевата група

Продуктите по схемите се предоставят на деца и ученици, посещаващи редовно учебни заведения, а именно:

• деца от I до подготвителна група включително в детските градини;
• деца от подготвителна група и ученици от I до IV клас включително в училищата;
• деца от подготвителна група и ученици от I до IV клас включително в центровете за специална образователна подкрепа.

Какво включват двете схеми

По схема „Училищен плод“ се предоставят единствено пресни плодове и зеленчуци – конвенционално или биологично произведени – включени в списъка по приложение № 1а от Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите. Изискването е всеки месец да се предлагат най-малко 4 различни вида плодове и/или зеленчуци.

По схема „Училищно мляко“ се разпределят мляко и млечни продукти, включени в списъка по приложение № 3 от същата наредба. По тази схема минималният брой различни видове продукти месечно е 3.

Броят на регистрираните тютюнопроизводители в България нараства с 237 души спрямо предходната година, но количеството на добитата продукция бележи спад при всички основни сортови групи. Това стана ясно на заседанието на Консултативния съвет по тютюна, проведено миналата седмица в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) под председателството на заместник-министъра Янислав Янчев.

Повече производители, по-малко реколта

По данни на МЗХ през 2025 г. в страната са регистрирани 8 331 тютюнопроизводители, обработващи общо 41 100 дка, а договореното количество тютюн е 6 448 756 кг. През 2026 г. броят на производителите достига 8 568, площта нараства до 45 295 дка, а договорените количества се увеличават до 7 278 940 кг. Тютюн се отглежда в 18 области на страната.

Въпреки нарастването на регистрираните производители и договорените количества, оперативните данни за реколта 2026 г. отчитат спад в добитата продукция при всички основни сортови групи. Очакваното производство е 2 890 тона при среден добив от 128 кг/дка.

Спадът при едролистните е най-чувствителен

Най-значително намаление се наблюдава при едролистните сортове. При Виржиния спадът достига 25%, а при Бърлей – 10,5%. Оперативният анализ на МЗХ посочва понижена продуктивност от декар при тези групи. Най-скромно е свиването при ориенталските тютюни – 3,3% под миналогодишните количества, като по-високият среден добив частично компенсира намалението на реколтираните площи.

По отношение на засетите площи най-голям дял заемат ориенталските тютюни с 1 690 ха, следвани от Виржиния – 432 ха, и Бърлей – 355 ха.

Дискусии за бъдещата ОСП и преходната национална помощ

На заседанието бяха обсъдени актуалното състояние на сектора, развитието на производството през 2026 г. и предизвикателствата, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г.

Зам.-министър Янчев заяви, че увеличаването на броя на производителите е положителен знак и показва, че тютюнопроизводството продължава да има значение за редица региони в страната. Той подчерта, че министерството ще продължи да отстоява запазването на преходната национална помощ за сектора в рамките на бъдещата ОСП, като България вече е предложила конкретни промени, целящи да дадат възможност на държавите членки, прилагали този инструмент, да го ползват и занапред.

„За нас е важно да извоюваме правото си на този инструмент, защото той дава базово ниво на подкрепа на производителите и е особено важен за сектори като тютюнопроизводството“, заяви Янчев.

Очаква се по-интензивните обсъждания по бъдещата ОСП да започнат през есента, като периодът от октомври 2026 г. до февруари 2027 г. се очертава като ключов за дискусиите по конкретните предложения.

От своя страна председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 Цветан Филев определи данните като знак за стабилна тенденция в сектора и подчерта значението на съвместната работа между държавата и браншовите организации.

Получаването на качествени кореноплоди от късното салатно цвекло изисква правилно напояване, навременно подхранване и ефективна защита от болести и неприятели. Ето кои са грижите, на които трябва да обърнат внимание стопаните в края на вегетационния период.

Напояване

Почвата в лехата с цвекло трябва да се поддържа умерено влажна по всяко време. Средната норма на поливане е между 7 и 15 литра на квадратен метър, като при сухо време количеството може да се увеличи до 20 литра на квадратен метър. Поливането се извършва между редовете, след като почвата изсъхне, и се преустановява напълно 10 до 15 дни преди прибиране на реколтата.

Водата не трябва да се застоява около корените, тъй като това е опасно за растенията. Редуването на сухи периоди с прекомерно поливане увеличава риска от напукване на кореноплодите. Разрохкването на почвата помага за разрушаване на кората, образуваща се при изсъхване, и предотвратява образуването на капиляри, които отвеждат влагата към повърхността. Рохкавата почва позволява на водата и въздуха лесно да достигат до корените.

Подхранване

За добра реколта се препоръчва торене няколко пъти в сезона – това е особено важно при средноранните и късните сортове цвекло. Схемата за ориентировъчно подхранване включва три етапа:

• След появата на 3–4 същински листа – внася се разтвор на урея в съотношение 1 супена лъжица на 10 литра вода. Алтернатива е разтвор от птичи тор в съотношение 1:2. Прекомерната употреба на азот трябва да се избягва, тъй като стимулира нарастването на зелена маса за сметка на кореноплода.
• Две седмици след първото подхранване, когато кореноплодите достигнат 5 см – внасят се 1 супена лъжица калиево-магнезиев сулфат, 1 супена лъжица суперфосфат, 1 чаена лъжичка урея, ½ чаена лъжичка борна киселина и 1 г калиев перманганат на 10 литра вода. Може да се използва и готова смес от микроелементи.
• От средата до края на август, т.е. 1–1,5 месеца преди прибиране на реколтата – внасят се 1 супена лъжица калиев сулфат и 3 супени лъжици суперфосфат на 10 литра вода.

Цвеклото има повишена нужда от натрий. За попълване на съдържанието на елемента в почвата растенията се поливат два пъти в сезона с разтвор на готварска сол – 1 до 2 супени лъжици на 10 литра вода. Това увеличава съдържанието на захар, а кореноплодът придобива по-тъмен цвят.

Болести

През вегетационния период цвеклото може да бъде засегнато от брашнеста мана, сухо гниене, сива плесен, церкоспороза, мана и алтернария. Признаците на заболяване включват петна с различни размери, цветове и форми по листата, израстъци, уплътнения и язви по корените, влажни или сухи петна с плесен, забавен растеж и потиснат общ вид на растенията.

Гъбните болести могат да бъдат предотвратени чрез:

• правилно редуване на културите в лехата;
• обработка на семената преди сеитба;
• дезинфекция на почвата преди засяване;
• своевременно прореждане на младите растения;
• редовно плевене;
• почистване на лехите от растителни остатъци.

При поява на признаци на инфекция се препоръчва незабавна употреба на подходящи фунгициди – бордолезов разтвор, меден сулфат и други одобрени продукти.

Неприятели

Потенциални неприятели на салатното цвекло са охлюви, листни въшки, коренови нематоди, къртици, цвеклови хоботници, мухи и други вредители. Традиционните методи за борба и превенция включват:

• прашене на растенията със суха пепел или тютюнев прах;
• пръскане с разтвор от дървесна пепел (200 г, разредена в 5 литра вода, запарена за 12 часа), от тютюн (1 чаша тютюн, разредена в 5 литра вряща вода, запарена за 24 часа) или от сапун (150–300 г препарат на кофа гореща вода) – лехите се третират ежеседмично, а при дъждовно време и по-често;
• пролетно поливане на почвата с гореща вода (50–55°C) на дълбочина поне 15–20 см, след което се покрива с пластмасово фолио за бавно охлаждане;
• капани, съдържащи бира, квас или ферментирал компот, за събиране и унищожаване на охлюви и къртици.

Домашните компоти са начин да запазите летните плодове и да се насладите на тях и след края на сезона. Събрахме 20 изпробвани рецепти за компоти за зимата – от класически черешови до необичайни с банани, босилек или чаена роза. От тези компоти се получават и отлични десерти, желе или домашно вино.

Компоти от горски и градински плодове

От череши (класическа рецепта)
Продукти: 450 г череши, 2,5 л вода, 180 г захар.
Приготвяне: Измийте черешите и ги наредете в буркани до около една трета. Сварете вода със захарта, залейте плодовете с горещия сироп и затворете бурканите.

От череши с костилки
Продукти: 900 г череши, 2 ч. лъж. лимонена киселина, 3 чаши захар, 5 л вода.
Приготвяне: Разпределете измитите плодове в буркани и добавете по малко лимонена киселина. Кипнете водата, разтворете захарта и сварете сироп. Изсипете върху черешите и веднага затворете.

От малини
Продукти: 500 г малини, 300 г захар, 1 л вода.
Приготвяне: Поставете измитите малини в стерилизиран буркан и ги поръсете със захар. Изсипете вряла вода почти до гърлото и веднага завийте капака.

От ягоди (без варене)
Продукти: 700 г ягоди, 2,3 л вода, 250 г захар, 1 ч. лъж. лимонена киселина.
Приготвяне: Напълнете бурканите с измити ягоди до една четвърт, добавете захарта и лимонената киселина. Внимателно изсипете гореща вода и веднага затворете.

От касис
Продукти: 4 чаши касис, 2 чаши захар, 2,8 л вода.
Приготвяне: Измийте касиса и го поставете в буркани. Залейте с гореща вода и оставете покрит за 10 минути. Прецедете течността, добавете захарта, изчакайте да заври и отново добавете плодовете. Затворете бурканите. Благодарение на двуетапното пълнене предварителна стерилизация не е необходима.

От боровинки
Продукти: 400 г боровинки, 300 г захар, 2,5 л вода, щипка лимонена киселина.
Приготвяне: Сортирайте измитите боровинки и ги прехвърлете в буркан. Залейте с вряла вода за 15 минути, отцедете течността и я сложете на котлона да заври отново. Добавете захарта и лимонената киселина, разбъркайте до разтваряне и изсипете сиропа обратно при плодовете. Затворете бурканите. Щипката лимонена киселина помага плодовете да запазят вида си.

Боровинков компот (втора рецепта)
Продукти: 500 г боровинки, 1,5 чаша захар, 3 л вода.
Приготвяне: Разпределете боровинките в буркани до една трета. Сварете водата със захарта, докато се разтвори, залейте плодовете с горещия сироп и затворете.

Червен касис с портокал
Продукти: 500 г червено френско грозде, 200 г захар, 100 г портокал, 2 л вода.
Приготвяне: Наредете зрънцата и напълнете буркана до една трета. Добавете обелената портокалова пулпа и кората, залейте с гореща вода. След 20 минути прецедете водата, изчакайте отново да заври и разтворете захарта. Изсипете сиропа в бурканите и затворете.

От цариградско грозде
Продукти: 300 г цариградско грозде, 150 г захар, 1,8 л вода.
Приготвяне: Почистете гроздето и го поставете в буркан. Внимателно добавете гореща вода до гърлото. Покрийте с капак и оставете за 5–7 минути, отцедете и сложете течността на котлона да заври. Разтворете захарта и изсипете сиропа върху плодовете. Затворете веднага.

Компоти от овощни плодове

Ябълков компот
Продукти: 750 г ябълки, 2 л вода, 300 г захар.
Приготвяне: Нарежете ябълките на едри филийки и напълнете бурканите до половина. Залейте с вряла вода, покрийте и оставете за 15 минути. Прехвърлете водата в тенджера, добавете захарта, варете няколко минути след завиране и върнете сиропа при плодовете. Затворете бурканите.

С круши
Продукти: 10 круши, 1 чаша захар, 2 л вода, 1 ч. лъж. лимонена киселина.
Приготвяне: Кипнете водата, добавете захарта и едро нарязаните круши. Варете компота около 3 минути, добавете лимонената киселина и разсипете в буркани. За разнообразен вкус можете да прибавите и няколко ябълки или дюли.

Без захар
Продукти: 400 г ябълки, 300 г круши, 1 л вода.
Приготвяне: Нарежете плодовете на четвъртинки и напълнете буркана плътно до гърлото. Залейте с вряла вода, оставете за 10 минути, отцедете и сложете водата отново да заври. Залейте плодовете с горещата течност и веднага затворете. По тази рецепта можете да приготвяте компот от всякакви плодове.

От праскови
Продукти: 900 г праскови, 200 г захар, 2 суп. лъж. лимонов сок, 2,5 л вода.
Приготвяне: Накиснете прасковите за половин час във вода с лъжица сода и след това ги изплакнете. Разрежете ги наполовина, отстранете костилките и ги наредете в буркани. Добавете захарта и лимоновия сок, залейте с гореща вода и затворете.

Със сини сливи
Продукти: 500 г сливи, 1,5 чаша захар, 0,5 ч. лъж. лимонена киселина, 2,5 л вода.
Приготвяне: Разпределете сливите в буркани до една трета. Покрийте ги със захарта и лимонената киселина. Залейте с гореща вода и веднага затворете. Костилките не е нужно да се отстраняват предварително.

От кайсии
Продукти: 700 г кайсии, 200 г захар, 2,5 л вода.
Приготвяне: Нарежете кайсиите на половинки, отстранете костилките и поставете плодовете в буркани. Кипнете водата и напълнете с нея бурканите до гърлото. Оставете за 20 минути, отцедете и сложете водата да заври отново. Разтворете захарта, залейте кайсиите с горещия сироп и затворете.

От диня
Продукти: 2 кг диня, 2 л вода, 400 г захар.
Приготвяне: Сварете сироп от водата и захарта. През това време обелете динята и я нарежете на средни кубчета. Добавете парчетата към врящия сироп и оставете да заври отново. Свалете от котлона и оставете покрит за 40 минути. Разпределете компота в буркани.

Необичайни и ароматни компоти

Компот от чаена роза
Продукти: 50 цвята от чаена роза, 1,5 кг захар, 2 лимона, 15 г лимонена киселина, 2,5 л вода.
Приготвяне: Нарежете лимоните на филийки и ги смесете с листенцата от розата, захарта и лимонената киселина. Залейте с вряла вода, разбъркайте и оставете покрито в хладилник за 2 дни. Доведете компота отново до завиране и затворете в буркани. Препоръчително е да изберете свежи и ароматни цветя, за предпочитане с по-тъмен цвят.

От банани
Продукти: 5–6 зрели банана, 250 г захар, 3 л вода.
Приготвяне: Сварете водата, добавете захарта и я разтворете напълно. Нарежете бананите на едро, прибавете ги към сиропа и варете 25 минути. Разпределете компота в буркани.

С мента и лимон
Продукти: 1 лимон, 1 л вода, 125 г захар, мента.
Приготвяне: Нарежете лимона на филийки и леко смачкайте листата мента. Сварете водата, добавете захарта и сварете сироп. Добавете лимона и ментата, варете още около минута и изсипете в буркани.

С босилек
Продукти: 150 г босилек, 300 г захар, щипка лимонена киселина, 2,5 л вода.
Приготвяне: Измийте, сортирайте и смелете леко босилека. Поставете го в буркан, покрийте със захарта и лимонената киселина. Бавно залейте с гореща вода и затворете.

Бракуването на непродуктивни женски животни е планиран технологичен процес, а не просто отстраняване на негодни екземпляри. В говедовъдството, овцевъдството и козевъдството то е основен инструмент за управление на структурата, здравето и генетичния прогрес на стадото. Всяко женско животно генерира едновременно приходи – от мляко, месо, приплоди и вълна – и постоянни разходи за хранене, отглеждане, ветеринарно обслужване и труд. Когато производственият капацитет на дадено животно спадне под прага на икономическа възвращаемост или разходите за лечението му надхвърлят очакваните приходи, то преминава в категорията „непродуктивно“.

Икономически ефекти от навременното бракуване

Навременното изваждане на непродуктивни животни носи конкретни стопански ползи:

• Оптимизация на фуражния ресурс – висококачествените дажби се пренасочват от непродуктивни към високопродуктивни животни.
• Намаляване на ветеринарните разходи – елиминират се хронично болни животни, които са постоянни консуматори на медикаменти и потенциален източник на инфекции.
• Подобряване на здравния статус на стадото – предотвратява се разпространението на заразни и паразитни болести.
• Повишаване на генетичния потенциал – освобождават се производствени мощности за по-продуктивното младо поколение: ремонтни юници, дръжки и ярици.
• Генериране на приход от кланично тегло – бракуваните животни могат да бъдат реализирани за месо след подходящо угояване.

Видове бракуване: планово и принудително

В зоотехническата практика бракуването се разделя на две основни категории.

Плановото (селекционно) бракуване се извършва въз основа на системно воден зоотехнически отчет – обикновено в края на лактационната година или след отбиване на приплодите. Основните му критерии са: възрастово износване, съпроводено с намалена лактационна крива и влошена асимилация на фуража; устойчиво ниска продуктивност – животни в най-ниските 10–15% от групата по млечност или прираст; незадоволителни репродуктивни показатели (удължен сервиз-период, нисък процент на двойки и тризнаци); и селекционни дефекти като неправилна форма на вимето, лош темперамент или вродени анатомични недостатъци.

Принудителното (санитарно) бракуване се извършва по ветеринарномедицински индикации независимо от сезона и селекционния план. Причините включват: нелечими или хронични заболявания (хронични мастити, туберкулоза, бруцелоза, левкоза, артрити); репродуктивни анатомични патологии (нелечимо безплодие, необратима атрофия на яйчниците и матката, траен пролапс); и тежки ортопедични проблеми, водещи до пълна или частична обездвиженост.

Бракуване в говедовъдството

При млечните крави основните причини за бракуване са свързани с т.нар. „триада на отпадане“: репродуктивни разстройства, заболявания на вимето и проблеми с крайниците.

По отношение на репродукцията: сервиз-период над 120–150 дни драстично намалява икономическата ефективност, а нужда от повече от три осеменявания за едно успешно заплождане е основание за изваждане. Яловост при липса на заплождане в рамките на 200–250 дни след отелването, въпреки прилагане на хормонални схеми за синхронизация, е категоричен критерий за бракуване.

По отношение на вимето: крави с повече от три епизода на клиничен мастит по време на една лактация се считат за кандидати за изваждане. Консистентно ниво на брой соматични клетки (БСК) над 400 000/мл влошава качеството на млякото и носи финансови санкции. Морфологични проблеми като прекалено ниско разположено виме, атрофия на отделни четвъртинки и цицки, непригодни за машинно доене, също са основания за бракуване.

При ортопедичните заболявания: крави с куцота намаляват приема на фураж, прекарват повече време в легнало положение и понижават млечността с 15–30%. Хроничен интердигитален дерматит, копитен гнилец и деформации на роговата капсула са сред най-честите причини.

При кравите от месни раси (Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Шароле и др.) критериите са съсредоточени върху възпроизводството. Нормата за интервал между отелванията е 365 дни – крави, пропускащи отелване или отглеждащи теле през година, подлежат на незабавно изваждане. Ниско тегло на телето при отбиване – под 45–50% от теглото на майката – показва недостатъчна млечност. Износване на зъбния апарат, пречещо на ефективната паша, и прекомерна агресивност по време на отелване са допълнителни критерии.

Бракуване в овцевъдството

При овцете годишният процент на бракуване и подмяна обикновено варира между 18% и 25%. Ефективното бракуване се извършва на два основни етапа: след отбиване на агнетата (пролет/лято) и при есенния бонитировъчен преглед преди случната кампания.

Основните причини за изваждане от стадото включват:

• Износване на зъбния апарат – овце над 6–7 години губят резците си или те се износват до венците, което ги лишава от способността да пасат пълноценно и да изхранват приплодите си.
• Заболявания на вимето – хроничен мастит и индурация (втвърдяване на едната или двете половини на вимето), гангренозен мастит, водещ до пълна агалаксия, и анатомични дефекти на цицките, препятстващи бозаенето на агнетата.
• Репродуктивни смущения и аборти – яловост два последователни случни сезона, вагинален или маточен пролапс, инфекциозни аборти при съмнение за бруцелоза, салмонелоза или ензоотичен аборт.
• Инфекциозни и инвазионни заболявания – хронично куцащи овце с заразен рогогнил, непоказали подобрение след бани и антибиотично лечение; животни с Меди-Висна и аденоматоза; тежки паразитози (хронична фасциолоза и диктиокаулоза), довели до трайна кахексия.

Бракуване в козевъдството

Козите притежават висока физиологична лабилност и специфичен метаболизъм, което определя своеобразните причини за изваждане от стадото.

Вирусният артрит-енцефалит по козите (CAE) е едно от най-сериозните вирусни заболявания в козевъдството. Причинява хронични артрити с подуване и силна болка, специфичен хроничен мастит с плътно виме и драстично намалена или напълно спряна млечна продукция, и прогресиращо отслабване въпреки запазения апетит. Всеки положителен или клинично проявен случай подлежи на своевременно изваждане.

Сред анатомичните дефекти на вимето особено значение имат: подвесеното виме – поради отслабване на централния окачващ лигамент, то слиза ниско до земята и е изложено на наранявания; сраснали или двоен тип цицки, правещи машинното доене невъзможно и затрудняващи бозаенето; и секреторни аномалии с фиброзни възли или калцификати.

При репродуктивните патологии водещо място заема псевдобременността (Hydrometra/Mucometra) – задържане на течност в матката с наличие на жълто тяло, имитиращо бременност. При повторни прояви без ефект от хормонално лечение козата се бракува. Ниска плодовитост – ражданне на единични, слаби ярета в продължение на две последователни години при породи с характерна висока многоплодност – е допълнително основание.

Оценка на телесната кондиция (BCS) и технологичен процес

За вземане на обективно решение за бракуване се използва системата за оценка на телесната кондиция (Body Condition Score – BCS) по скала от 1 до 5. Животни, поддържащи трайно ниво на BCS под 2.0 въпреки целево хранене и при липса на остри паразитози, страдат от хронични органични увреждания и задължително се изваждат от стадото.

Самото бракуване протича на четири етапа:

• Идентификация и зоотехническа оценка – извършва се от комисия в състав: зоотехник (селекционер), ветеринарен лекар и управител на фермата. При кравите – ежемесечно или след проверка за бременност (60–90 дни след осеменяване); при овцете и козите – два пъти годишно.
• Отделяне и сформиране на група – маркираните животни се отделят в самостоятелна технологична група, за да не пречат на продуктивното стадо.
• Подготовка и угояване – животни с ниска телесна кондиция подлежат на интензивно угояване за 30 до 60 дни с високоенергийни фуражи, с цел увеличаване на кланичния добив с 3–7%.
• Ветеринарномедицински контрол – преди изпращане за клане задължително се проверяват ветеринарните дневници за спазен карентен срок на използваните медикаменти. Предаването на животни с остатъчни количества медикаменти води до тежки санкции от БАБХ.

Нормативни изисквания при придвижване и транспорт

Всяко придвижване на бракувани животни се извършва с генериран пътнически лист и Ветеринарномедицинско свидетелство (ВМС) чрез електронната система ВетИС на БАБХ. Животните задължително трябва да притежават четливи, официално регистрирани ушни марки.

Съгласно Регламент (ЕО) 1/2005 не се допуска транспортиране на животни, които не могат да се движат самостоятелно, имат открити тежки рани, изразена кахексия или са в последната третина от бременността. Животни с тежка куцота подлежат на хуманно евтаназиране на място.

Практически препоръки за фермерите

• Водете стриктен ежедневен отчет: регистрирайте всеки случай на мастит, куцота, забавено отелване/агнене/ярене и приложени медикаменти.
• Извършвайте регулярно определяне на BCS – най-подходящите моменти са при пресушаване, при раждане и при пика на лактацията.
• Не задържайте „сантиментални“ животни – всяко животно, което не покрива пределните си разходи, субсидира престоя си за сметка на печалбата.
• Планирайте ремонта отрано – осигурете достатъчен брой висококачествени ремонтни юници, дръжки и ярици.
• Прилагайте угояване преди продажба – здравите бракувани животни трябва да напуснат фермата с BCS 3.0–3.5 за максимална цена на килограм.

Бракуването на непродуктивните женски животни в говедовъдството, овцевъдството и козевъдството е фундаментален инструмент за ефективно фермерство. Прецизното отстраняване на животни с хронични здравословни проблеми, ниска продуктивност или репродуктивни смущения гарантира здравето на цялото стадо, повишава конверсията на фуража и укрепва икономическата устойчивост на стопанството.

Кафява мечка унищожи пчелин в местността „Чотрова махала“ в землището на село Сини връх, община Асеновград, като за седем денонощия изяде общо 150 килограма мед. Щетите от нападението надхвърлят 5 300 евро, съобщи общината.

Как е протекло нападението

Пчелинът се намира на 1 250 метра надморска височина и е ограден с дървена ограда с циментови колове и валки, а входът е укрепен с врата от оградна мрежа. Въпреки това животното е успявало да прониква вътре нощем в периода от 20 до 26 август, като на няколко места под оградата са открити изровени дупки. Установени са и следи от утъпкване на почвената покривка на местата, където мечката е лежала.

Размер на пораженията

От общо 54 пчелни семейства, наредени в 47 кошера, са преобърнати и повредени 30 кошера. Унищожени са 300 плодникови рамки и 200 магазинни рамки с восъчни основи. Кошерите, останали непокътнати, са преместени на друго място, за да се предотвратят последващи нападения.

Комисия предлага обезщетение

Специално свикана комисия е извършила оглед на пчелина и въз основа на констатациите е отправила предложение към директора на пловдивската регионална инспекция по околната среда и водите засегнатият собственик да получи обезщетение за причинените щети.

Градинските композиции са умело съчетание на растения, декоративни елементи и природни форми с цел изграждане на естетически приятно и функционално пространство. Създаването им изисква внимание към детайлите, познаване на растенията и способност да се възприема градината като цялостна среда, а не като сбор от отделни елементи.

Основни принципи на формиране

В основата на всяка сполучлива градинска композиция стои хармонията на цветове и текстури. Изборът на растения с подходящи цветови съчетания и разнообразни листни форми добавя визуална дълбочина и интерес. Наред с цвета, важна роля играе и височината: растенията с различна ръстова структура се разполагат така, че да създават динамика и подчертани визуални акценти.

Функционалното разпределение на пространството е третият ключов принцип. Градината се разделя на зони според предназначението им — цветни лехи, кътове за отдих, преходни пътеки — което осигурява баланс и улеснява движението между отделните части.

Тематични градини

Задаването на конкретна тема придава индивидуалност на градината и направлява избора на всеки елемент в нея. Три от най-разпространените тематични подходи са следните:

• Романтичен кът — нежни цветя, арки, пейки и фонтани формират атмосфера на уют и романтика. Рози, лавандула и божури са подходяща основа за такава композиция.
• Екзотичен оазис — тропически растения, скали и фонтани, допълнени с ярки цветя, създават зашеметяваща обстановка. Палми, бамбук и орхидеи могат да заемат централно място.
• Средиземноморски стил — каменни пътеки, глинени съдове, маслинови дървета и лаврови храсти пресъздават духа на Средиземноморието, а слънчогледите и лавандулата добавят цветен акцент.

Декоративни елементи

Скулптурите и статуите, избрани в съответствие с темата на градината, добавят артистичен щрих към цялостната композиция. Статуи на животни или фигури на приказни герои внасят своеобразие и игривост.

Водните елементи — фонтани, водни лилии, камъчета и рибки — привнасят усещане за спокойствие чрез звука на течащата вода. Осветлението с фенери и градински лампи удължава удоволствието от градината и след залез, създавайки уютна и мистериозна атмосфера.

Сезонни промени и поддръжка

Градинските композиции не са статични — те се развиват и изискват редовни грижи. Правилното поливане, торене и резитба осигуряват здравословен растеж на растенията, а редовното обновяване на почвата и отстраняването на сухи листа поддържат композицията в добро състояние.

Смяната на растенията според сезона внася свежест и динамика: през пролетта могат да се добавят цъфтящи луковични видове, през лятото — ярки едногодишни растения, а през есента — такива с красива зеленина.

Пространство за местната фауна

Градината може да се превърне и в приветливо място за птици, пеперуди и други представители на местната фауна. Монтирането на къщички за птици и поилки допринася за създаването на малка природна среда в рамките на градинската композиция.

Домашното производство на розе е сравнително достъпно, но за получаването на качествено вино са необходими внимателен подбор на суровината, правилно извличане на цвят и аромат, контролирана ферментация и надеждна защита от окисление. За разлика от червеното вино, при розето контактът на гроздовата каша с ципите е значително по-кратък — именно чрез продължителността му се регулират количеството на извлечените багрилни и фенолни вещества и крайният цвят на виното.

Подбор и подготовка на гроздето

За домашно производство на розе могат да се използват различни червени винени сортове, като изборът зависи от желаните характеристики на готовото вино. Гроздето трябва да бъде добре узряло, но не презряло, със запазена свежа киселинност и без признаци на гниене. Препоръчително е то да се прибира в по-хладните часове на денонощието — рано сутрин или вечер. За сухо розе захарността на гроздето обикновено е около 20–23%, като конкретната стойност зависи от сорта и желания стил на виното.

След прибирането гроздето се сортира внимателно. Загнилите, плесенясалите и повредените гроздове и зърна, както и листата, се отстраняват. Сортирането е особено важно при домашното производство, тъй като дори сравнително малко количество развалена суровина може да повлияе негативно върху аромата и вкуса на готовото вино. След сортирането гроздето се ронка — зърната се отделят от чепките, които обикновено не се оставят, защото могат да внесат допълнителни танини и тревисти нотки.

Контакт с ципите и пресоване

След ронкането следва краткият контакт на гроздовата каша с ципите — ключовата стъпка при производството на розе. Целта е да се извлече само необходимото количество цвят и аромат. В зависимост от сорта и желаната интензивност на цвета кашата може да престои с ципите приблизително от 2 до 8 часа. При силно оцветени сортове и по-висока температура дори няколко часа са напълно достатъчни. Важно е да се следи цветът, а не механично да се спазва определено време. При по-ниска температура процесите протичат по-бавно, което улеснява контрола върху извличането.

След достигане на желания цвят гроздовата каша се пресова. Пресоването трябва да бъде умерено и внимателно — прекомерното натискане може да извлече повече фенолни вещества, танини и съединения от семките и ципите, което прави готовото розе по-грубо и с неприятна горчивина. При домашни условия е по-добре да се работи постепенно и да се отделят първите, по-качествени фракции от мъстта.

Защита от окисление и избистряне на мъстта

Получената мъст трябва да бъде предпазена от контакт с въздуха, тъй като окислението може да доведе до загуба на свежия цвят и аромат и до появата на кафеникави оттенъци. Необходимо е да се използват чисти и добре дезинфекцирани съдове, маркучи, преса и останали инструменти. Контактът с въздуха трябва да се ограничи, особено при прехвърляне на мъстта. В този момент може да се добави серен диоксид за защита от окисление и нежелани микроорганизми. Количеството му не трябва да се определя приблизително, тъй като ефективността му зависи от pH на мъстта — при по-високо pH е необходимо по-голямо количество за същата защитна ефективност.

След пресоването мъстта може да се остави да се избистри за около 12–24 часа, ако е възможно при по-ниска температура. По-тежките частици постепенно се утаяват на дъното на съда, след което по-чистата мъст се отделя внимателно и се прехвърля в съд за ферментация.

Ферментация и първо претакане

За получаването на качествено розе се препоръчва използването на селекционирана винена мая, предназначена за производство на бели и розе вина, с добра способност за работа при по-ниски температури. Изборът на щам влияе върху аромата, скоростта на ферментация и устойчивостта на процеса. Необходимо е да се спазват инструкциите на производителя за рехидратация и дозиране.

Алкохолната ферментация при розето обикновено се провежда при температура приблизително между 14 и 18°C. По-ниската температура спомага за запазването на летливите ароматни съединения и свежия плодов характер на виното. Прекалено висока температура може да доведе до бурна ферментация и загуба на аромати, докато прекалено ниската — до забавяне или спиране на процеса, ако маята не е подходяща. По време на ферментацията е добре редовно да се следи захарността с захаромер, за да се установи дали процесът протича нормално.

След приключване на алкохолната ферментация младото вино се отделя от грубата утайка чрез първо претакане. Не е желателно виното да остава продължително върху голямо количество груба утайка, тъй като това може да предизвика нежелани аромати. При претакането отново трябва да се ограничи контактът с въздуха, а съдът да се напълни максимално, за да се сведе до минимум въздушното пространство.

Стабилизиране, избистряне и бутилиране

Розето обикновено не се нуждае от продължително отлежаване и се произвежда с идеята да бъде свежо, ароматно и приятно за консумация сравнително скоро след приготвянето му. При необходимост могат да се използват подходящи избистрящи средства, а преди бутилиране трябва да се прецени дали виното е достатъчно бистро и стабилно.

Особено внимание се обръща на стабилността на виното при ниска температура. Ако то не е достатъчно стабилизирано, след бутилиране и охлаждане могат да се появят кристали от винен камък. Те обикновено не са опасни за здравето, но влошават търговския вид на виното. При домашни условия стабилизирането може да се извърши чрез подходящо охлаждане и последващо отделяне на утайката.

При бутилирането бутилките трябва да бъдат добре измити и дезинфекцирани. Виното се прехвърля внимателно, като се избягват излишното разпенване и контактът с въздуха. След затваряне бутилките се съхраняват на хладно, тъмно и сравнително постоянно място. Добре направеното домашно розе е най-добре да се консумира сравнително младо, когато свежестта и плодовите аромати му са най-добре запазени.

Инспектори на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са иззели над тон млечни продукти с изтекъл срок на годност при съвместна проверка с представители на други институции в млекопреработвателно предприятие в област Хасково. Проверката е извършена след постъпил сигнал.

Какви продукти са установени

Иззетите количества обхващат три вида млечни продукти:

• 684,6 кг продукт за мазане с масло
• 276 кг моцарела
• 200 кг извара

Всички храни са насочени за унищожаване.

Административни мерки

На бизнес оператора на предприятието е връчено предписание. Предстои също да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Точно сега е периодът на цъфтеж на някои от по-рядко срещаните хибискуси – растения, които буквално спират погледа с разнообразието си от форми и багри. Хибискусите отглеждане изискват различен подход според вида, затова е добре градинарите да познават особеностите на всеки представител, преди да пристъпят към засаждане. Голяма част от тях могат да бъдат намерени в търговската мрежа – в градински центрове и в отделите „Градина“ на по-големите търговски вериги.

Китайската роза – най-познатият хибискус у нас

Китайската роза е най-разпознаваемият представител на семейството сред българските любители на цветята. Растенията се отличават с богато разнообразие от форми на цветовете – кичести, полукичести и прости звънчевидни, – както и с комбинации от два и повече цвята в едно цвете.

Китайските рози се отглеждат единствено в контейнери и важат за капризен вид. Те са топлолюбиви: през топлите месеци предпочитат открито пространство, а при застудяване трябва да бъдат прибирани на закрито. Поливането трябва да е умерено и редовно, а подхранването – също. Градинарите трябва да следят за появата на листни и щитоносни въшки, както и на цикадата меткалфа.

Дървовидният хибискус – за жив плет или солитер

Дървовидният хибискус е по-правилното наименование на растението, което масово се познава като „градинска“ или „дървовидна ружа“. За разлика от китайската роза, той расте без затруднения в цялата страна и може да бъде видян в обществени паркове и градини, в лични дворове и покрай пътища.

В търговската мрежа се предлага като едностъблено растение или слабо разклонен храст. След успешно прихващане растението може да бъде оформено като дърво или храст според предпочитанията на градинаря. При отглеждане като жив плет или геометричен храст резитбата е задължителна, но тя води до слаб или никакъв цъфтеж, тъй като цветните клонки се отстраняват при формирането. Ако дървовидният хибискус се отглежда като единично дърво, цъфтежът е особено богат. Цветовете се отварят рано сутринта, прецъфтяват до следващия ден, но периодът на цъфтеж като цяло е продължителен.

Блатният хибискус – истинско градинско съкровище

Сред тревистите форми на хибискусите най-впечатляващ е блатният хибискус (Hibiscus moscheutos). Той образува огромни цветове с диаметър до и над 20 сантиметра и е подходящ единствено за отглеждане на открито.

Препоръчва се засаждане през пролетта или есента, но прихващането е успешно и в периода на цъфтеж, ако растението е отгледано в контейнер – именно тогава може да се удостовери, че цветът съответства на етикета. Блатният хибискус е многогодишен и студоустойчив: надземната му маса загива всяка есен, а растението се събужда отново, но сравнително късно напролет. Стъблата нарастват изключително бързо и достигат над метър на височина и в диаметър.

Растението се нуждае от слънчево или съвсем леко засенчено място. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна – изсъхването е недопустимо, с оглед на блатния произход на вида.

Най-красивите хибриди на блатния хибискус

• ‘Berry Awesome’ – храст с височина 100–120 сантиметра и диаметър 130–150 сантиметра. Цветовете са огромни – между 17 и над 20 сантиметра в диаметър, – с лавандулово розова багра, червен център и характерно оформени близалца и прашници. Листната маса е зелена и гъсто наредена по стъблата.
• ‘Holy Grail’ – растението достига 120–140 сантиметра на височина и 140–150 сантиметра на ширина. Диаметърът на цветовете надхвърля 20–23 сантиметра, а баграта им е тъмночервена с още по-тъмен център. Листната маса е червена, тъмна, почти черна.
• ‘Cherry Choco Latte’ – по-компактен храст с размери до 120 сантиметра по височина и ширина. Цветовете надхвърлят 20 сантиметра в диаметър и са бели до бледорозови с тъмнорозова нерватура и голямо тъмно петно в центъра.

С настъпването на края на август и началото на септември многогодишните цветя в градината навлизат в период на преход от лятната жега и суша към по-умерени есенни условия. Именно тогава подхранването с калий придобива стратегическо значение за правилното им закаляване и подготовка за зимните месеци.

Защо калият е ключов елемент в края на лятото

Калият е познат най-вече с ролята си за цъфтежа, но неговите по-малко известни функции са не по-малко важни. Той укрепва клетъчните стени в растителния организъм, подобрява устойчивостта на растенията към студ и редица заболявания, а освен това подпомага и стабилизира водния им баланс. Внасянето на калий в почвата в края на лятото и началото на есента се разглежда от професионалните градинари като стратегическа мярка, която ще определи как растенията ще преминат зимата и как ще цъфтят следващата година.

Признаци на недостиг и излишък

Растенията сигнализират за недостиг на калий по характерен начин: пожълтяване, покафеняване и изсъхване по краищата на листата са сред първите симптоми. При продължителен дефицит се влошават цъфтежът и растежът, устойчивостта към болести намалява, тъканите не се закаляват и рискът от измръзване нараства.

Излишъкът на калий, макар и по-рядко срещан, също крие рискове. Проявява се чрез жилкова хлороза предимно по старите листа, цъфтежът намалява, общото състояние на растенията се влошава и се затруднява усвояването на важни микроелементи като магнезий, калций и понякога дори азот.

Стъпки за правилно подхранване с калий

Правилният подход за подхранване на многогодишните цветя с калий може да се сведе до следните практически стъпки:

• Избор на подходяща форма. Калиевият сулфат е по-предпочитан за декоративните растения, тъй като не съдържа хлор и е подходящ за всички типове почви. Счита се за идеален за многогодишни и луковични цветя, цъфтящи храсти и дървета. Калиево-магнезиевите торове намират приложение при жилкова хлороза при рози, хортензии и други. През есента следва да се избягват нитратните торове, а при декоративни растения – и калиевият хлорид, поради риск от стрес и изгаряния при по-чувствителни видове. От органичните източници дървесната пепел е най-богата на калий, но може да повиши рН на почвата, затова количеството й изисква внимание.
• Равномерно разпръскване около основата на растенията – независимо дали торът е синтетичен или органичен. Ако торовете не са в течна форма, е задължително да се извърши поне плитка обработка на почвата, за да попаднат в коренообитаемия слой. След внасянето следва обилна поливка, тъй като калият се усвоява само във влажна среда.
• Наблюдение след подхранването. В рамките на 10–14 дни водният баланс на растенията би трябвало да се подобри, а цветът на листата да стане по-наситено зелен.

Условия за успешно усвояване

Влажната почва е едно от най-важните условия за правилното усвояване на калий от корените. Честа грешка при гранулираните торове е разпръскването им върху почвената повърхност без последваща обработка и поливка – по този начин елементът остава практически недостъпен за растенията, тъй като е неподвижен. Препоръчително е торовете да се внесат в края на август и началото на септември, без закъснение.