Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход ] 

Новини от земеделието и селското стопанство в България

10 забравени зеленчука, които си струва да върнем в градината

Новини 28.10.2026

Кошница със забравени зеленчуци като ряпа, пащърнак и черен корен от градината

Забравени зеленчуци като черния боб, ряпата, пащърнака и ревена някога са били основна част от менюто в българските дворове, преди картофите, доматите, чушките и патладжаните да се наложат като стандартен избор за градината. Днес повечето от тези традиционни култури се срещат рядко и само при истински любители на градинарството, въпреки че по хранителна стойност и вкус не отстъпват на съвременните зеленчуци.

Зеленчуци, внесени отскоро, и забравени местни култури

Картофите са донесени от американския континент и се налагат в градините през 17-и и 18-и век. По същото време у нас „пристигат“ и чушките, докато тиквичките се отглеждат предимно в ботанически градини до края на 18-и век. Доматите и патладжаните остават рядка екзотика до началото на 19-и век. Съществуват обаче „традиционни“ градински растения, познати и популярни много преди тези внесени култури, които днес са незаслужено забравени.

Черен (руски) боб

Обикновеният градински боб е една от най-старите градински култури не само у нас, но и в целия свят, където още в древността е бил ценен източник на растителни протеини, заместващ месото по хранителна стойност. Бобът е богат на аминокиселини, минерали, витамини и ензими, като и зърната, и младите шушулки са подходящи за консумация – задушени, пържени, варени, като гарнитура, добавка към сосове и супи или смлени на брашно. Културата е студоустойчива – семената покълват при 5°C, изисква умерени температури и добра влажност за добри добиви. Като зелено торене бобът помага за структурирането на почвата, обогатява я с азот и се смята за отличен предшественик за повечето градински култури, като помага и за отблъскване на някои почвени вредители.

Ряпа

Ряпата е почти забравена днес, въпреки че е едно от най-старите култивирани растения и в миналото е била популярно основно ястие, преди да бъде заменена от картофите. Сочните, сладки кореноплоди са богати на фибри, витамини PP и C, минерали, особено калций, захари и янтарна киселина, и за разлика от картофите не са толкова нишестени, а следователно и по-нискокалорични. Ряпата помага в борбата с хиповитаминозата, стимулира секрецията на стомашен сок, засилва чревната перисталтика и подобрява храносмилането. Растението е студоустойчиво и издръжливо, сравнително непретенциозно към почвените условия, и може да се засява още през пролетта, веднага щом почвата изсъхне. Грижите се ограничават до редовно поливане. Ранните сортове дават реколта само за 6-7 седмици, заради което мнозина сеят и втора, лятна реколта, а младите зелени листа са подходящи за салати, супи и пълнежи за пайове още около месец след засяването.

Черна ряпа

Хрупкавите кореноплоди с остър, пиперлив вкус някога са се смятали за проста храна на бедняците. Черната ряпа се е използвала за супи, задушаване в масло или с мед, сушене и смилане на брашно, и се е консумирала най-вече през пролетните седмици на Великденските пости, когато мазетата са почти празни. Днес зеленчукът е „реабилитиран“ и се използва дори в изтънчената кухня. Плътната, сочна, бяла и хрупкава плът съдържа впечатляващо количество фибри, както и много фитонциди и гликозиди, които при разграждане дават етерично масло, заради което черната ряпа често се сервира като солено предястие, стимулиращо апетита. Засява се в градинските лехи в началото на май, полива се редовно и се прорежда няколко пъти по време на растеж. Ключово за успешното отглеждане е да се избере място с добро слънчево изложение, плодородна почва и без застояла вода.

Сладък корен

Sium sisarum е растение от семейство Сенникоцветни, близък родственик на морковите, магданоза и пащърнака. Смята се, че произхожда от Китай, но в Европа е познат от хилядолетие, за което свидетелстват писмени данни. Корените имат пикантен, ярък вкус с леки ядкови нотки и отчетлив аромат, като могат да се ядат сурови или да се използват в различни кулинарни рецепти, подобно на морковите и пащърнака, и се запазват свежи в хладилника в продължение на няколко месеца. Сладкият корен е голямо тревисто многогодишно растение с перести листа – студоустойчиво, устойчиво на болести и лесно за отглеждане. За успешно развитие са необходими слънчево място, лека, плодородна почва и редовно поливане, ако се цели получаването на сочни корени. Размножава се през пролетта чрез семена или чрез разделяне, което същевременно подмладява многогодишното растение.

Рутабага (брюква)

Рутабагата, роднина на ряпата, отдавна е почитана като ценна хранителна култура, която може да се задушава, пече, вари или консумира сурова. Нискокалорична е, но богата на фибри, растителни протеини, витамини С, А и В, калий, калций и фосфор. Полезна е за чревното и сърдечното здраве, прочиства кръвоносните съдове и намалява отоците. Суровата рутабага е богата и на синапено масло, което придава антибактериални свойства на кореноплода, а сокът ѝ е популярно средство при настинки, суха кашлица, възпаления и изгаряния. Културата е непретенциозна към почвените условия, лесна за отглеждане, понася безпроблемно студ и продължителни жеги, съхранява се добре и може да се бере в градината до края на октомври. Не изисква много светлина, но се отзовава добре на редовно поливане и няколко минерални торения през сезона.

Пащърнак

Пащърнакът, известен още като бял корен, е сред най-здравословните кореноплодни зеленчуци, богат на минерали, витамини и лесно смилаеми въглехидрати, ценен заради сладкия си, пикантен вкус и високото калорично съдържание. Използва се задушен, печен с подправки, добавян към бульони и салати или пюриран. Растението е много по-издръжливо от морковите, не се страхува от леки слани и може да презимува директно в почвата под снега, което позволява получаването на пресни зеленчуци за салата много рано напролет. Пащърнакът се засява директно в земята още през април на най-слънчевото място в градината, при рохкава, лека, дълбоко прекопана почва, редовно поливане и прореждане. Покълването отнема дълго време, затова за най-ранна реколта семената се покълват преди сеитба, а се избират и най-раннозреещите сортове, които узряват за 85-95 дни.

Ревен

Това здраво, едролистно, коренищно многогодишно растение, богато на органични киселини и мултивитамини, някога е било много търсено в градинарството – месестите му дръжки със сладко-кисел вкус още напролет са замествали плодовете, на които им е било нужно много седмици, за да узреят. Днес ревенът се добавя към сосове, супи, салати, палачинки, пайове, компоти, чайове, ликьори и конфитюри. Сортовете включват къдрав, компактен и други. Растението е доста студоустойчиво, презимува лесно под мулч на открито, невзискателно е и расте бързо, като на сенчести места дръжките на листата се стремят към светлината, разтягат се и придобиват особено деликатен вид. Ревенът вирее в плодородна, неутрална почва, предпочита окопаване, а почвата трябва да е рохкава и достатъчно влажна.

Девисил

Девисилът, познат още като „зимна целина“ заради подобния си аромат, е не само лечебна билка, но и отличен стимулант за апетит и храносмилане. Пресните стъбла, листа и корени на младите растения се използват за овкусяване на сладкарски изделия, напитки и маринати, като подправка в зелено масло и салати, и се добавят към сосове, пържени меса, супи, зеленчукови ястия, ястия с ориз, зърнени храни, птици и риба. Дори малки добавки на девисил засилват вкуса и придават отличителен гъбен аромат на консервите. Растението е зимоустойчиво, тревисто и многогодишно, с лъскави, перести листа, вирее във всякаква почва, понася достатъчно сянка и е лесно за грижи. Изисква редовно поливане и много място в градината заради размера си, а се размножава най-лесно чрез разделяне.

Тученица

Младите, хрупкави издънки и месести листа на този нискорастящ, тревист едногодишен сукулент, които могат да се берат 3-4 седмици след поникването, имат тръпчив, солен вкус. Добавят се към сосове, салати и бъркани яйца, осоляват се или мариноват за зимата, и се използват като гарнитура към месни и рибни ястия – варени с чесън, оцет и растително масло или сотирани с лук в растително масло. Тученицата е богата на витамини A, C, B2 и PP, макро- и микроелементи, лесно смилаеми растителни протеини, органични и мастни киселини, включително есенциални Омега-3. Отдавна се използва за утоляване на жаждата, стимулиране на апетита и повдигане на настроението. Отглеждането е много лесно – растението предпочита песъчливи почви без преполиване или прехранване, тъй като не понася торове. Основните изисквания за добър растеж са обилна слънчева светлина и поливане на всеки 4-5 дни, като растението може да се пресява 3-4 пъти през вегетационния период.

Черен корен (сладък корен, козя брада)

Тази многогодишна коренищна култура с големи ланцетни листа и яркожълти цветове е позната на опитните градинари под името скорцонера. Първоначално е отглеждана като лечебно растение и едва по-късно се премества в зеленчуковите лехи. Дебелите, бели, кафяви коренища притежават отлични вкусови, лечебни и диетични свойства благодарение на високото си съдържание на хранителни вещества – имат положителен ефект върху сърдечната функция и подпомагат бъбречната функция, което ги прави полезно допълнение към диетата на възрастните хора и на тези с диабет или хипертония. Сладките на вкус кореноплодни зеленчуци се използват по различни кулинарни начини – приготвят се като аспержи или карфиол, варени, пържени, задушени, мариновани или пюрирани. Отглеждането е лесно, тъй като културата предпочита слънчево място с плодородна почва и реагира добре на торене. След есенната реколта част от корените обикновено се оставят в земята за ранна пролетна реколта или за производство на семена през следващия сезон.

Животновъди се обявиха против критериите за две помощи

Новини 27.10.2026

Животновъди протестират срещу критериите за иранска помощ и кризисна помощ за сушата

Близо 30 браншови организации, обединени около Асоциация „Обединени български животновъди“, изпратиха протестни декларации до премиера и до министъра на земеделието и храните заради условията за разпределяне на две финансови помощи. Браншът настоява критериите за подпомагане да бъдат преразгледани, тъй като според организациите те поставят голяма част от животновъдите в неизгодно положение.

Недоволство срещу формулата на „иранската помощ“

Първото възражение е насочено срещу т.нар. иранска помощ с бюджет от 170 млн. евро. Недоволството е предизвикано от заложената формула за разпределение на средствата, която обвързва подпомагането с обработваеми площи и разходи за азотни торове, вместо с броя на отглежданите животни.

„Бяхме изумени, когато видяхме указанията и начина, по който ще се разпределят тези пари. Това не е подходящата формула за нашия сектор. На практика средствата ще бъдат разпилени, а близо 90% от животновъдите няма да получат подпомагане“, коментира пред еТВ председателят на асоциацията Бойко Синапов.

Според него помощта трябва да се разпределя според спецификата на отделните производства – на глава животно за животновъдите, на кошер за пчеларите и на декар за зърнопроизводителите. В противен случай значителна част от потенциалните бенефициенти ще останат извън обхвата на подкрепата.

Критики към кризисната помощ за сушата

Втората протестна декларация е свързана с кризисната помощ за фермерите, засегнати от сушата. И тук животновъдните организации виждат сериозни пропуски в критериите. Те поставят под съмнение начина, по който са определени засегнатите от сушата райони, както и липсата на таван за размера на подпомагането.

Допълнително недоволство предизвиква фактът, че в обхвата на помощта са включени само млечните крави и овцете майки. От асоциацията питат защо останалите категории животни, включително другите говеда и биволите, са изключени, след като също са били изложени на последиците от сушата.

„В някои области според оценката е имало суша, а в други – не. Кой и как установи това, не мога да кажа. Няма и таван на разпределението на средствата. Така едни колеги ще получат огромни суми, а други животни изобщо не са включени в подпомагането“, посочва Бойко Синапов.

Очаквана реакция и заплаха от протести

От браншовите организации очакват реакция от правителството в рамките на няколко дни. Ако до края на седмицата спорните условия не бъдат променени, животновъдите ще се съберат в София в понеделник, за да дадат пресконференция и да обсъдят следващите си действия. Председателят на асоциацията предупреждава, че недоволството сред членовете вече е достигнало критична точка и браншът е на прага на масови протести.

Директна сеитба: особености, които земеделците трябва да знаят

Новини 27.10.2026

Директна сеитба на зърнена култура върху поле с растителни остатъци от предшестваща реколта

Директната сеитба, наричана още нулева обработка на почвата, е част от консервационната система в земеделието, при която семената се засяват без предварително разрохкване на почвата и без отстраняване на растителните остатъци от предшестващите култури. Сред целите ѝ са намаляване на производствените разходи, опазване на почвата от ерозия, борба с плевелите, по-добро приемане и съхранение на водата от валежите, повишаване на органичното вещество в почвата и намаляване на емисиите от парникови газове. Технологията е особено популярна в райони със сух климат като Австралия, Южна Америка и някои щати в Северна Америка.

Различна технология, различни решения

Нулевата обработка на почвата се различава съществено от прилаганата в конвенционалното земеделие и изисква различни умения, конкретни решения във връзка с почвата, климатичните условия и културите, както и оптимизиране на необходимите вложения. Резултатите от директните сеитби не са еднозначни и зависят силно от различията в климатичните и почвените условия. Не винаги директната сеитба показва предимство пред конвенционалната технология, а земеделците трябва да познават възможните грешки, за да ги избягват.

Почва и климат – не навсякъде е подходяща

Според специалистите директната сеитба е неподходяща при тежки, лошо дренирани и неотцедливи почви, които са склонни към преуплътняване. Нулевата обработка повишава влажността и понижава температурата през пролетта, което може да забави сеитбата на ранните култури и да потисне развитието на растенията в ранна пролет. Преобладават оценките, че директните сеитби са по-ефективни в страни и райони с топъл и сух климат, докато при влажни и хладни условия отстъпват на конвенционалните обработки.

Важен елемент от технологията е редуването на културите – оптималният сеитбооборот. Понякога земеделците насочват вниманието си единствено към самата директна сеитба, без да вземат предвид останалите елементи на технологията, което намалява ефекта и може дори да направи нулевата обработка по-неефективна от конвенционалната.

Ролята на растителните остатъци

При нулевите обработки растителните остатъци от предшествениците се оставят на почвената повърхност, където изпълняват няколко функции:

  • задържане на валежите и съхранение на влага в почвата;
  • храна за полезните почвени микроорганизми;
  • предотвратяване на ерозията на почвата и хранителните елементи;
  • затрудняване поникването на плевели;
  • предотвратяване образуването на почвена кора.

Унищожаването на растителните остатъци с цел улесняване на директната сеитба има отрицателно влияние върху тези функции.

Нужно е време и последователност

За да станат забележими резултатите от директните сеитби на дадено поле или стопанство, е необходимо време за изучаване на принципите и прилагането им на практика. Полезните промени в структурата, плътността и водния режим на почвата обикновено настъпват бавно, с течение на годините, като при поливни условия се проявяват по-бързо, отколкото при неполивни. Еднократното приложение на нулевата обработка може да не даде резултат или дори да е с отрицателен ефект, докато последователното ѝ прилагане показва положителна ефективност.

Сеитбооборотът на културите е важен фактор, тъй като гарантира по-добро здравно състояние на полето – по-нисък инфекциозен фон от болести, неприятели и плевели. Редуването на културите в последователни години е необходимо условие за успеха на нулевите обработки, а еднократното им приложение без сеитбооборот може да доведе до негативен резултат.

Борба с плевелите и растителна защита

Едно от предимствата на конвенционалните почвени обработки е контролът на плевелите. При тяхното елиминиране при директната сеитба борбата с плевелите изисква допълнително внимание чрез комбинация от химически, биологични и агротехнически мерки. Не трябва да се прилага директна сеитба в поле с вече поникнали плевели.

Промяната в практиките на обработка влияе върху плевелите, неприятелите и болестите, характерни за дадено поле – някои вредители се увеличават, докато други намаляват или изчезват. Многогодишните плевели стават по-често срещани при нулева обработка, а плевелната резистентност към хербициди е по-вероятна при тази система заради по-голямата употреба на хербициди.

Торене на дълбочина и специализирана техника

Торовете и подобрителите на почвата при директната сеитба се внасят повърхностно и не могат да проникнат на дълбочина повече от 2-3 см без обработка. Нивото на хранителните елементи и на pH трябва да бъде подходящо не само на повърхността, но и в зоната на кореновата система на културите, в противен случай добивите се редуцират. Обогатяването на почвата на дълбочина се постига чрез предварително торене с конвенционални обработки или чрез комбинирани сеялки за семена и торове.

Резултатите от нулевите обработки зависят от използването на качествени специализирани сеялки и пръскачки, чиито конструкции са усъвършенствани значително през последните години. Не се препоръчва използването на стара техника. Неподвижните в почвата фосфорни и калиеви торове трябва да бъдат внесени на или под нивото на семената едновременно със сеитбата чрез специализирана сеитбена техника. Азотните торове са разтворими и проникват с инфилтрацията на водата на дълбочина, но разпръснатото повърхностно азотно торене върху директно засетите посеви крие опасност от по-големи загуби чрез денитрификация – вследствие на повишената влага, амонячното излитане (особено при торене с карбамид) и биологичната имобилизация от почвените микроорганизми при разлагането на растителните остатъци.

Специфика на културите

Опити показват, че директните сеитби са по-ефективни при есенните житни и маслодайните култури в сравнение с царевицата, като има данни и за сортови различия. Директната сеитба може да доведе до по-хладно и влажно семенно легло, което забавя поникването и ранното развитие на културите, затова е важно да се засяват видове и сортове, които понасят тези условия. Сортове и хибриди, създадени за конвенционална система на обработка, могат да се държат различно при нулева обработка, което води до редукция в гъстотата на посева и други вреди. Някои семенарски компании дават препоръки за сортове и хибриди, подходящи за директна сеитба, а изследванията и опитите в самото стопанство могат да помогнат за идентифициране на генетиката на културите, подходяща за конкретните производствени условия.

Поетапен преход

Въпреки информацията, която земеделските производители могат да получат от науката и от чуждия опит, практиката в собственото стопанство е от решаващо значение. Според специалистите преминаването към директна сеитба трябва да става поетапно – започва се от едно поле, постепенно се добавя още едно и така нататък, докато концепцията и практиките станат по-разбираеми и се повиши нивото на уменията.

Искат удължаване на приема за млади фермери до 15 ноември

Новини 27.10.2026

Млад фермер подготвя документи за кандидатстване по приема за стартова помощ

Ръководството на Националната биоасоциация настоява приемът на проекти за млади фермери да бъде удължен от 2 до 15 ноември включително. Искането идва, след като организацията получи одобрението на Агенцията по вписванията да ускори регистрацията на новосъздадените фирми на кандидатите.

Открито писмо до земеделския министър

Искането е отправено в открито писмо, адресирано до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, неговия заместник Красимир Чакъров и до дирекцията за развитие на селските райони към агроведомството. Поводът е приемът по интервенцията II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“, която се финансира по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г.

В писмото се посочва, че, съобразявайки се с интересите на земеделските стопани и отчитайки принципа за равнопоставеност на кандидатите по европейски програми, Агенция по вписванията се е съобразила с обективната невъзможност да се осигури своевременна обработка на подадените от младите фермери заявления за вписване на техните фирми. Според авторите на писмото именно забавената регистрация би попречила на кандидатите да реализират инвестиционните си проекти.

Приложено становище на омбудсмана

Писмото е съпроводено с приложение, в което е дадено становището на омбудсмана по сигнал на фермерите. Биоасоциацията е изпратила и по-ранен сигнал до институциите по същия въпрос. Към момента се очаква позиция и от Министерството на земеделието и храните по поставеното искане.

Европейски анализ: биосертифицирането улеснява достъпа до финансиране

Новини 27.10.2026

Биологично сертифициране на земеделско стопанство, свързано с достъп до финансиране

Биологичното сертифициране може да помогне на земеделските стопани да получат по-лесно финансиране за своя бизнес. Това сочи европейски анализ на 211 системи за устойчивост, поръчан от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и изготвен от fi-compass. Докладът, озаглавен „Анализ на схемите за устойчивост и сертифициране на ниво стопанство в ЕС“, описва и конкретни примери за банки, които предлагат специални кредитни условия на биологични стопанства.

Какво показва анализът

Изследователите са разгледали как се оценява устойчивостта на ниво стопанство и каква роля играят системите за сертифициране и оценяване, по-специално по отношение на достъпа до финансиране. От общо 211 проучени системи при 52 резултатите вече се използват от финансови институции. При 78 от системите по-добрият достъп до финансиране е посочен като възможна полза за производителите и другите земеделски предприемачи. Важно уточнение: тези цифри се отнасят за всички проучени системи за устойчивост, а не единствено за биологичната сертификация.

Примери от практиката на банките

Докладът посочва конкретни случаи, в които биологичната сертификация играе роля при отпускането на кредити. Испанската банка Cajamar например предлага специален заем за предприятия, които преминават към биологично земеделие или продължават и разширяват съществуващото си биологично производство. Банката може да финансира до 80 процента от инвестицията, докато обичайният ѝ праг е 60 процента. Освен това периодът без погасяване на кредита може да бъде съобразен с биологичния производствен цикъл на стопанството.

Отделен пример е инструментът „Green Checker“ на ЕИБ, който може да разпознава биологичните земеделски стопанства като „зелени“ предприятия. Това важи и за стопанства, които планират преход към биологично земеделие или вече се намират в процес на преход. Безплатният онлайн инструмент помага на финансовите институции да идентифицират инвестиции с екологична насоченост.

Развитието е все още в начален етап

Едуардо Куоко, директор на IFOAM Organics Europe – европейската асоциация за биологично земеделие, определя връзката между устойчивостта и финансирането като тенденция, която заслужава да бъде проследявана. „Когато земеделските стопани създават екологична и социална стойност, е добре да се види, че и финансовият сектор започва да признава поне част от тази стойност“, казва той.

В същото време изследователите констатират, че използването на показателите за устойчивост в традиционното кредитиране остава ограничено. Освен това методите за оценка се различават между отделните системи, което означава, че резултатите не винаги са лесно съпоставими помежду си.

Анализът е замислен да допринесе за развитието на доброволната европейска инициатива On-Farm Sustainability Compass, чиято цел е по-доброто хармонизиране на оценката на устойчивостта в земеделските стопанства. Остава да се види дали това в крайна сметка ще доведе до по-благоприятни условия за финансиране на биологичните стопанства.

Помпена станция „Пясъчник“ е на етап проектиране, оборудването се изработва

Новини 26.10.2026

Помпена станция Пясъчник в процес на проектиране и подготовка за строителство

Строителството на помпената станция при язовир „Пясъчник“ все още не е започнало, а проектът е на етап изготвяне на техническа документация, съобщиха от „Напоителни системи“ ЕАД в отговор на въпроси на земеделски производители от област Пловдив. Притеснението на стопаните идва след като повече от година след спечелената обществена поръчка и десет месеца след отпускането на средства от правителството на Желязков реалното строителство на обекта не е стартирало.

Какво показва обществената поръчка

Според обявената през 2025 г. обществена поръчка крайният срок за изпълнение на помпената станция е октомври 2027 година. Изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева бе заявила през март 2026 г., че съоръжението ще бъде завършено още през 2026 г. Към момента, по данни на местните земеделци, строителството дори не е започнало, което поражда съмнения дали ще бъде спазен и крайният срок октомври 2027 г.

Много от стопаните в района участват в интервенцията „Инвестиции в земеделски стопанства“ и планират да вложат значителни средства в съоръжения за поливане, като за част от тях – например пивотни напоителни системи – ще бъдат изтеглени и кредити. За да бъдат изплатени тези инвестиции, е необходима поливна вода и съответно високи добиви.

Официалният отговор на „Напоителни системи“

На 19 юни 2025 г. е обявена процедура за инженеринг – изготвяне на инвестиционен проект, изпълнение на строително-монтажни работи и авторски надзор за възстановяване на помпената станция. На 25 юли 2025 г. е открита и отделна процедура за избор на консултант по строителен надзор и Инженер по договорните условия на ФИДИК – Жълта книга, международно призната рамка, предвиждаща независим контрол по изпълнението, качеството и графика на проекта.

Договорите с избраните изпълнители са сключени през последните месеци на 2025 г., а самото изпълнение е започнало през януари 2026 г. Срокът за завършване на строително-монтажните работи е 20 календарни месеца. Тъй като поръчката е възложена като инженеринг, тя включва проектиране, строителство и авторски надзор, като преди същинското строителство трябва да бъдат извършени прединвестиционни проучвания, изготвен инвестиционен проект и получени необходимите съгласувания съгласно действащото законодателство.

Към момента прединвестиционните проучвания са завършени и приети от възложителя. До края на октомври се очаква окончателното предаване на техническия проект, а до края на следващия месец – неговото съгласуване с всички органи и институции.

Какво предвижда възстановяването на станцията

Проектът включва цялостна подмяна на електрическото и машинното оборудване, автоматизация, вътрешно и външно саниране на сградата, както и подмяна на двата напорни тръбопровода. Предвидено е запазване на съществуващата сграда, като части от нея ще бъдат заменени с нови.

По отношение на помпените агрегати „Напоителни системи“ посочват, че необходимите технически решения вече са прецизирани и оборудването, включително двигателите, е избрано и в момента се изработва. Най-ранната очаквана доставка е преди началото на поливния сезон през 2027 г., в съответствие с изявлението на изпълнителния директор Снежина Динева от март 2026 г. След доставката предстоят монтаж, пусково-наладъчни работи, както и необходимите нормативни проби и изпитвания.

От дружеството уточняват, че прилагането на договорните условия на ФИДИК осигурява контрол от независим Инженер, който следи за одобряването на проектните технологии, качеството и графиците за изпълнение, като при неизпълнение са предвидени съответни мерки и санкции. Към момента сроковете за изпълнение на обекта не са удължавани.

Какво трябва да знае всеки, който отглежда мавруд

Новини 26.10.2026

Гроздове мавруд в лозе при отглеждане на мавруд за червено вино

„

Маврудът е един от най-разпознаваемите български червени винени сортове, традиционно свързван с района на Пловдив и Асеновград, но отглеждан днес и в други лозарски райони на страната. Отглеждането на мавруд изисква внимателно управление на мястото за засаждане, резитбата, торенето, поливането и защитата от болести, за да се постигне качествено червено вино.

Характеристики на сорта и избор на място

Сортът се отличава със силен растеж и способност да формира значителна листна маса при благоприятни условия. Гроздовете обикновено са средни до големи, а зърната са тъмносини до черни, с дебела ципа. Ципите са важен източник на багрилни вещества и фенолни съединения, които участват във формирането на цвета, структурата и вкусовия профил на виното.

Маврудът е къснозреещ сорт, което означава, че изборът на място за засаждане има особено голямо значение. В райони с продължителна топла есен сортът има по-добри възможности да достигне технологична и фенолна зрелост. В по-хладни места, при висока надморска височина или при изложения с недостатъчно слънчево греене съществува риск гроздето да остане с недостатъчно натрупани захари и висока киселинност.

За ново лозе трябва да се търсят добре огрявани терени, защитени от силни студени ветрове, с добър въздушен дренаж и без продължително задържане на студен въздух. Изложението, наклонът и почвата трябва да се оценяват заедно, а не поотделно. Преди засаждане е разумно да се направи почвен анализ, който ще покаже киселинността, съдържанието на органично вещество и достъпните хранителни елементи. Тези данни са много по-надеждна основа за подготовка на терена от универсалните препоръки за торене.

Ако се планира засаждане на мавруд, мястото не бива да се избира само защото на него лозата расте силно. Важно е не просто да се развива добре, а да има достатъчно време и топлина, за да узрее гроздето преди настъпването на есенното застудяване.

Управление на растежа и резитба

Една от особеностите на мавруда е способността му да развива буйна растителност. За неопитния лозар това често изглежда като предимство, тъй като гъстата зелена стена създава впечатление за здрава и продуктивна лоза. Прекомерната листна маса обаче може да се окаже проблем – когато летораслите са прекалено много и надземната част е сгъстена, вътрешността на лозата се засенчва, проветряването се влошава, а гроздовете изсъхват по-бавно след дъжд. Така се създават благоприятни условия за развитие на гъбни болести, а засенчените гроздове могат да узряват по-бавно и да натрупват по-малко багрилни вещества.

Привързването на летораслите, навременното филизене, премахването на излишните леторасли и внимателното просветляване на листната маса помагат за по-добро осветяване и проветряване на зоната около гроздовете. Не бива обаче да се прекалява с обезлистването – при силно слънчево греене и високи температури оголените гроздове могат да получат слънчеви пригори, а рязкото премахване на голямо количество листа намалява фотосинтезиращата повърхност, необходима за узряването. Най-добрият подход е умереното и навременно регулиране на растежа, съобразено с конкретния терен, гъстотата на засаждане и натоварването на лозите.

При мавруда зимната резитба трябва да осигури подходящ баланс между растежа и плододаването. Прекомерното натоварване с пъпки може да доведе до повече грозде, но и до забавено узряване, особено през хладни и влажни години. Прекалено силната резитба, от своя страна, може да стимулира още по-интензивен растеж на летораслите и да увеличи сгъстяването на короната. Изборът между къса, смесена или друга подходяща система на резитба зависи от формировката, силата на растеж, плодните звена и резултатите от предходните години, а не от универсална дължина на плодните пръчки за всички маврудови лозя.

При резитбата трябва да се следи и за равномерното разпределение на плодните звена по кордона или рамената, за да се избегне струпването на леторасли на едно място и да се осигури достатъчно пространство за развитието им.

През зимата е добре да се наблюдава доколко добре са узрели и вдървесинени летораслите, колко силно са нараствали лозите през предходния сезон, какво е било количеството и качеството на гроздето, имало ли е забавено узряване, прекомерно сгъстяване или болести, и какъв е рискът от зимни повреди в конкретния район. Тези наблюдения помагат да се избере подходящо натоварване, вместо всяка година лозите да се режат по един и същи начин.

Торене и поливане

При силнорастящ сорт като мавруда прекомерното азотно торене може да създаде повече проблеми, отколкото ползи. Излишният азот стимулира развитието на листа и леторасли, сгъстява надземната част на растенията и може да затрудни узряването на гроздето и дървесината. Недостигът на хранителни елементи също е нежелателен, тъй като ограничава растежа и фотосинтезата. Правилният подход е торене въз основа на почвен анализ, наблюдение на лозите и при необходимост листна диагностика, като азотът се внася внимателно и съобразно нуждите на лозето, а не на ненужно високи дози и късни приложения, стимулиращи растежа в неподходящ момент.

Фосфорът и калият също не трябва да се внасят автоматично всяка година без оценка на запасеността на почвата. При калия трябва да се отчита, че той участва във водния режим и обмяната на веществата в растението, но прекомерното му натрупване може да повлияе върху калиевия баланс на гроздето, киселинността и pH на мъстта. Органичните торове и компостът могат да подобрят структурата и биологичната активност на почвата, но трябва да са добре угнили и да се използват в съобразени количества.

В условията на продължителни летни засушавания поливането може да помогне за поддържане на листната активност и за нормалното развитие на гроздето. При мавруда обаче водният режим трябва да се управлява внимателно – продължителният силен воден дефицит може да ограничи фотосинтезата, да предизвика преждевременно стареене на листата и да затрудни натрупването на захари, докато прекомерното поливане, особено в съчетание с високо азотно хранене, може да предизвика буйно нарастване и засенчване.

Най-подходящият режим на поливане зависи от почвата, възрастта на лозите, дълбочината на корените, валежите и фазата на развитие. Младите насаждения обикновено се нуждаят от по-внимателно наблюдение, защото кореновата им система все още не използва пълноценно влагата от дълбоките почвени слоеве. Във винените лозя водният режим може да влияе и върху размера на зърната, концентрацията на съставките и характеристиките на бъдещото вино, затова поливането трябва да се разглежда като инструмент за управление на лозето, а не като действие по календар.

Болести и прибиране на гроздето

Маврудът, както и останалите винени сортове, трябва да се наблюдава редовно за мана, оидиум, сиво гниене и други проблеми, характерни за конкретния район и годината. Влажното време, продължителното задържане на вода по растителните части и сгъстената корона могат да повишат риска от развитие на болести. Особено важно е да се следи състоянието на гроздовете в периода от наедряването на зърната до узряването, когато повредите могат да намалят както количеството, така и качеството на реколтата.

Добрата защита започва с редовни огледи за петна по листата, налепи, некротични участъци, загниване на зърната и необичайно изсъхване на растителни части. Не всяко пожълтяване е болест и не всяка повреда изисква фунгицидно третиране. Поддържането на проветрива надземна част, балансираното торене и навременните растителнозащитни мероприятия са основни елементи на добрата практика. При необходимост трябва да се използват само разрешени за съответната употреба продукти, като се спазват етикетът, карантинният срок и изискванията за безопасност.

Прибирането на гроздето е един от най-важните въпроси за всеки, който отглежда сорта с цел производство на качествено червено вино. Маврудът е къснозреещ и често се бере през есента, но точният момент не може да се определи единствено по календар – той зависи от района, изложението, натоварването, валежите и температурите през сезона. Най-честата грешка е да се изчака гроздето да стане много сладко, без да се следят останалите показатели на зрелостта, тъй като високото захарно съдържание само по себе си не гарантира хармонично вино. Преди гроздобер е добре да се проследяват захарното съдържание, титруемата киселинност и pH.

„

Храните в България са по-скъпи отколкото в Румъния, Сърбия и Полша

Новини 26.10.2026

Пазарска кошница с хранителни продукти, илюстрираща цени на храните в България

Цените на хранителните стоки в Европа се различават значително, като при някои продукти разликата между най-скъпите и най-евтините държави достига повече от три пъти. Според данни на Numbeo от средата на 2026 г. цените на храните в България остават сред по-ниските в Европейския съюз, но страната изостава от Румъния, Сърбия и Полша, показва анализ на Евронюз.

Къде се нарежда България сред европейските страни

Индексът на цените на хранителните стоки в България е 76 пункта при средно 100 за Европейския съюз, тоест храните у нас са средно с 24% по-евтини от европейското равнище. За сравнение, показателят за Полша е 70,8, а за Албания – 80,5. Numbeo е международна база данни за разходите за живот, която събира информация от потребители и различни източници за цените на стоки и услуги в отделните държави и градове. Тя позволява международни сравнения, но не е официална статистическа институция, затова данните ѝ трябва да се разглеждат като ориентир за ценовите равнища, а не като официално измерване на инфлацията.

В рамките на ЕС най-ниски са цените в Румъния, където индексът е 66,7 пункта – с една трета под средното за Съюза. По-евтини хранителни стоки има и в редица балкански държави, сред които Северна Македония (59,8), Босна и Херцеговина (67,9) и Сърбия (68,8). В другия край на класацията е Швейцария с индекс 189,2, следвана от Исландия (183,6) и Норвегия (154,4). Сред страните от ЕС по-скъпи от България са Люксембург (134,9) и Дания (128,4).

Ниските цени обаче не означават непременно добра покупателна способност. В България и Румъния домакинствата отделят над 20% от бюджета си за храни и безалкохолни напитки, като в Румъния този дял достига 23,1%. Според анализатори причината е в различията в доходите и покупателната способност – дори когато хранителните стоки са по-евтини в номинално изражение, те могат да бъдат по-трудно достъпни за хората заради по-ниските заплати.

Колко струва пазарската кошница

Сравнението на цените на 18 основни хранителни продукта показва, че средната стойност на кошницата за ЕС е 69,84 евро. В България тя струва 55,30 евро. По-евтина е кошницата в Румъния – 45,90 евро, в Полша – 49,60 евро, а в Босна и Херцеговина – 49,80 евро. В Унгария цената ѝ е 56,40 евро.

Най-скъпа е пазарската кошница в Швейцария – 137,90 евро, следвана от Норвегия със 116,10 евро. Сред по-скъпите държави са още Люксембург (99 евро), Австрия (88,10 евро) и Дания (87,70 евро). При големите европейски икономики Франция е най-скъпа с кошница за 87,40 евро, докато в Испания същите продукти струват 63 евро.

Важно е да се има предвид, че това сравнение е направено чрез просто събиране на цените на 18 продукта, без да се отчита различното им потребление от домакинствата. Освен това то не е коригирано спрямо покупателната способност.

Хлябът – най-показателният пример

Една от най-ясните разлики е при цената на хляба. Според Numbeo 500 грама пресен бял хляб струват 3,18 евро в Дания, докато в България цената е 1,02 евро, тоест датският хляб излиза повече от три пъти по-скъпо.

Разликите се дължат на съчетание от фактори – заплати, разходи за труд и земя, наеми, данъци, транспорт, енергия и организация на търговията на дребно. В по-богатите държави тези разходи обикновено са по-високи и се отразяват върху крайните цени. Особено важна роля имат енергията и горивата, които влияят върху цялата хранителна верига – от обработката на земеделските площи и производството до преработката и доставката на продуктите до магазините.

Експертите предупреждават и за още един важен момент: забавянето на инфлацията не означава непременно поевтиняване. Когато инфлацията остава положителна, цените продължават да се покачват, макар и с по-бавни темпове. Данните показват, че България остава сред по-евтините европейски държави по номинални цени на хранителните стоки, но за реалната достъпност на храната решаващи са не само цените в магазините, а и доходите, с които разполагат домакинствата.

Есенно обезпаразитяване на животните: ръководство за фермера

Новини 26.10.2026

Есенно обезпаразитяване на овце и говеда преди зазимяване в обора

Есенното обезпаразитяване на животните е ключова мярка при прибирането на стадата от пасищата в обора за зимния период. Преходът от открито пространство към затворено помещение е сериозен стрес за животните, а по-високата влажност, по-малкото чист въздух и близкият контакт между животните създават условия паразитите бързо да се разпространят в цялото стадо.

Защо есенният период е критичен

Паразитите през есента действат скрито – те изтощават животното, без да personal проявяват веднага видими симптоми. Животно с вътрешни или външни паразити изяжда скъпия зимен фураж, но не наддава тегло, дава значително по-малко мляко, а имунитетът му отслабва дотолкова, че първото застудяване може да отключи белодробни заболявания. Според препоръките есенното обезпаразитяване не бива да се разглежда като излишен разход, а като застраховка за зимната дажба.

Вътрешни паразити, за които да следим

Стомашно-чревните червеи представляват особен риск, защото част от погълнатите през лятото ларви спират развитието си с настъпването на есенните студове и остават в стените на стомаха през цялата зима, без да проявяват явни симптоми, но увреждайки тъканите. С настъпването на пролетта тези червеи се „събуждат“ едновременно и причиняват тежка, внезапна диария и бързо изтощение на животното. Признаци за заразяване са бърза загуба на тегло въпреки нормалното хранене, суха и настръхнала козина, както и мек оток под долната челюст, който сигнализира загуба на протеини.

При животни, пасли около реки, канавки, заблатени места или влажни ливади, рискът от заразяване с чернодробен метил (голям и малък) е близък до 100%, тъй като малки сладководни охлювчета пренасят паразита по тревата. През есента младите метили увреждат черния дроб и причиняват скрити кървежи, докато възрастните се настаняват в жлъчните канали. Острата форма, характерна за късната есен, се изразява във внезапна отпадналост, болезнен корем и дори неочаквана смърт на външно здрави животни. Хроничната форма, проявяваща се през зимата, включва жълтеникави лигавици на очите, намаляване на млякото и ниска масленост.

Агнетата, яретата и телетата страдат най-много от пасищни тении и кокцидии. Тениите могат да достигнат няколко метра в червата на агнето и физически да запушат храносмилателния тракт, причинявайки колики. Кокцидиозата се отключва веднага щом младите животни се съберат на гъсто върху влажна постеля. За точна диагностика се препоръчва копрологично изследване на прясна проба от фецес, като изрично трябва да се поиска и изследване за метил, тъй като яйцата му са по-тежки и стандартният преглед понякога ги пропуска.

Външни паразити в условията на обора

Крастните акари се размножават бързо в оборния период, когато животните са събрани близо едно до друго и козината им е гъста. При овцете псороптозата причинява изключително силен сърбеж – животните се хапят до кръв, търкат се в оградите, вълната им пада на парцали, а силите им отслабват. При говеда и свине саркоптозата и хориоптозата водят до удебеляване и напукване на кожата около главата, шията или краката.

Въшките биват смучещи, които пият кръв и причиняват анемия, и хапещи, които ядат люспи от кожата и предизвикват постоянен сърбеж. При овцете „овчият кърлеж“, представляващ всъщност безкрила муха, се размножава бързо през есента, разваля вълната и прави животните изключително нервни.

Кога и как да третираме животните

Най-честата грешка е обезпаразитяването на животните, докато все още пасат навън – ако бъдат третирани и върнати на пасището, те веднага се заразяват отново. Препоръчителното правило е обезпаразитяването да се проведе около 2 до 3 седмици след окончателното затваряне на животните в обора, за да се даде време на погълнатите паразити да достигнат стадий, в който лекарствата действат най-ефективно.

При избора на препарат за вътрешни червеи и външни паразити (под формата на инжекции или pour-on) активните съставки ивермектин, дорамектин и моксидектин са посочени като ефективни, като моксидектинът има най-дълго действие и унищожава и „заспалите“ ларви в стомаха. Важно е да се отбележи, че не всички препарати за червеи убиват чернодробния метил – за него се търсят съставки като триклабендазол, който убива всички стадии на паразита, или клозантел и нитроксинил. За хапещи въшки и кърлежи външното поливане по гърба с pour-on препарати, съдържащи пиретроиди, е посочено като най-бърз и ефективен метод.

Препоръчва се селективен подход при третирането – задължително трябва да се обработват всички млади и подрастващи животни, бременните майки и видимо отслабналите или анемични животни. При млечните животни е необходимо внимание към карентните срокове, тъй като повечето силни инжекционни препарати имат дълга карантина за мляко, понякога над 30–40 дни. За лактиращи животни се препоръчват препарати с нулев карентен срок за мляко, например такива с активна съставка еприномектин.

Подготовка на обора срещу повторно заразяване

Обезпаразитяването на животните е безсмислено, ако те бъдат върнати в непочистен обор. Помещението трябва да бъде напълно подготвено, преди третираните животни да влязат в него. Първата стъпка е изгребването на натрупания тор, който, натрупан на купчина, развива температура над 55–60°C и по естествен път убива яйцата на паразитите. Следва измиване на яслите и подовете, по възможност с гореща водоструйка, и напръскване на стените, дървените конструкции и пукнатините с подходящ инсектицид срещу акари и въшки. Белосването с гасена вар е посочено като допълнителна мярка, която запечатва пукнатините в стените, където се крият акарите, и осигурява добра дезинфекция. Накрая се препоръчва осигуряване на обилна суха слама и поддържане на вентилация без течение, за да не се натрупват влага и амонячна миризма, тъй като паразитите и кокцидиите се развиват добре във влажна среда.

Основни правила при третирането

Дозирането на препаратите трябва да става след точно претегляне или измерване на животните – дозиране „на око“ е посочено като най-голямата грешка, тъй като по-ниска доза не убива паразитите, а ги прави резистентни към лекарството. Препоръчва се и ротация на препаратите всяка година, като не се използва една и съща активна съставка последователно, за да не се развие имунитет у паразитите. При оралното даване на течни препарати (дренчиране) накрайникът трябва да се вкарва зад корена на езика, за да се гарантира, че животното ще погълне дозата изцяло.

Чек-лист за есенната профилактика

  • През октомври: вземане на фекални проби за ветеринарно изследване преди зазимяването
  • През октомври/ноември: основно почистване, дезинфекция и белосване на обора
  • През ноември, 2-3 седмици след прибирането: провеждане на обезпаразитяване с подходящ препарат и прилагане на външен pour-on препарат срещу въшки и кърлежи
  • За млечните животни: проверка на карентния срок за мляко на избраното лекарство
  • Две седмици след третирането: проверка дали животните са се успокоили, дали са спрели да се търкат и дали наддават нормално тегло

Според изложените препоръки резултатът от правилните грижи е обор, чист от паразити, и здрави животни, които осигуряват спокойна зима, запазен фураж, висок млеконадой и силни новородени през пролетта.

Европрокуратурата разследва измама с рибарски субсидии в Гърция

Новини 25.10.2026

Рибарско пристанище в Гърция, свързано с разследването за измама с европейски субсидии

Европейската прокуратура започна разследване за разпределението на 52 милиона евро субсидии по гръцката програма за морско дело, рибарство и аквакултури. Според депутати от опозицията, цитирани от Българското национално радио, част от средствата са получили лица, които нямат никаква връзка с тази програма.

Кой е получавал субсидиите

Действащ депутат от управляващата партия е получил субсидия от 200 хиляди евро, защото е притежавал туристическа яхта. Субсидии, предназначени за рибари, са получили и собственици на хотели на остров Крит. Депутати, запознати със случая, посочват, че в списъка с одобрените бенефициенти фигурират автосервиз, супермаркет, лунапарк, както и месарски магазини. Всички тези фирми нямат никаква връзка с рибарство или аквакултура, подчертават те.

Мащабът на нередностите

Проверка в рамките на разследването е установила, че само в област Пиерия са раздадени над 2 милиона евро, като никой от получателите не се занимава с рибарство.

Искане за оставка

Одобрението за получаване на европейските субсидии е минавало през министерството на развитието на селските райони и храните. Заради това опозицията иска незабавна оставка на министъра.

Есенна градина без тикви: 10 идеи за уют и красота

Новини 25.10.2026

Есенна градина без тикви, украсена с декоративни треви и хризантеми

С настъпването на есента много градинари посрещат с известно притеснение избледняването на летните цветове, което оставя градината да изглежда скучна и сива. Първата асоциация за есенна декорация обикновено са тиквите, но съществуват алтернативни решения за градина, която изглежда изискано и без традиционния „селски“ декор. По-долу са представени десет идеи за преобразяване на двора през есента.

Растения и цветя за есенен акцент

Ако лятото е сезонът на цветята, то есента е сезонът на декоративните треви. Мискантусът, тръстиката, власатката и пенисетумът достигат пика на силата си в края на сезона. Техните люлеещи се метлици създават движение и текстура в градината и изглеждат ефектно при слаба слънчева светлина, когато тя се филтрира през тях. Препоръчително е да се засадят по пътеките или близо до местата за сядане – дори след първата слана те запазват формата си и шумолят на вятъра.

Сред есенните цветя централно място заема хризантемата, по-конкретно сортовете мултифлора – сферични по форма, с пищни цветове в наситени бордо, лилави, медни и кремави нюанси. Те могат да се подредят в стари цинкови кофи, дървени сандъчета или глинени саксии с различна височина. Добро допълнение е пиренът, който цъфти до първите слани и добавя различен щрих в градината.

Декоративното зеле е друг вариант за есенен акцент – през есента то прилича на гигантска роза с накъдрени краища, устойчиво е на измръзване, а цветовете му, от нежно розово до наситено лилаво, стават по-ярки след първите студени нощи. Добра комбинация е засаждането му редом с швейцарски манголд, чиито яркочервени и жълти стъбла контрастират със зеленината, или редом с декоративни треви и пирен.

Светлина, вода и декор от естествени материали

Тъй като мракът пада рано през есента, топлите жълти гирлянди, закачени на дървета и храсти, могат да превърнат дори голите клони в приказна гледка. Градинските фенери със свещи или LED лампи по пътеките добавят уют с мигащата си светлина.

Комфортът в градината може да започне и от прага – есенен венец или аранжировка за вратата, направени на основа от лоза или върба, допълнени с клонки от офика, сухи цветя, мъх, шишарки, резенчета цитрусови плодове и малки ябълки. Възможни са както венец в скандинавски стил с минимум цвят и максимална текстура, така и в стил „шеби шик“ с дантела и стари панделки.

Езерцето или малкият фонтан в градината, почистени от падналите листа, отразяват златната растителност и мрачното есенно небе. До водата може да се постави красиво рамкирано огледало или огледален поднос, облегнат на ствола на дърво, което визуално разширява пространството и добавя светлина.

Самата природа предоставя декоративни материали – сухи клони, плавей или стари дънери могат да се използват за импровизирана скулптура, мандала на земята или украса на бордюр на цветна леха. Естествените материали създават усещане за единство с природата и изглеждат стилно във всеки пейзаж.

Текстил, птици и аромат

Зона за релакс с текстил превръща градината в място, където искате да бъдете, а не само да ѝ се възхищавате отдалеч. Външен диван или столове на терасата или в беседката, допълнени с плетени одеяла, възглавници с есенни щампи и кожено одеяло, създават уютна атмосфера. При липса на балдахин е препоръчително да се използват водоустойчиви материи, за да не развали настроението внезапният дъжд.

През есента птиците активно търсят храна, а градината може да се превърне едновременно в убежище за тях и в жива декорация. Красивите хранилки за птици могат да бъдат винтидж чаши, окачени на дръжка, или дървени къщички, оформени като ретро коли. Наблюдението на птиците добавя живот и звук към иначе тихите есенни дни.

Уютът в градината не е само визуален, но и ароматен. Къснозреещите клематиси имат деликатен аромат, а иглолистните дървета като туята и хвойната излъчват свеж аромат след дъжд. Сашета с лавандула, канелени пръчици или сушени портокали в купа в зоната за сядане допълват есенната атмосфера, а събраните от земята паднали ябълки, поставени за известно време на терасата, са едновременно красиви и ароматни.

Есенна градина без тикви е градина на възможностите – такава, в която текстурата, светлината и естествените материали заменят клишетата, а дворът се превръща в място, запазващо топлина и красота дори през ноември.

Германия ще увеличи внос на птиче месо с ръст на потреблението до 2040 г.

Новини 25.10.2026

Птицевъдна ферма, свързана с очаквания ръст на внос на птиче месо в Германия

Консумацията на птиче месо в Германия може да нарасне с 50% до 2040 г., което ще засили зависимостта на страната от внос. Това показва прогноза на консултантската компания Roland Berger, изготвена по поръчка на Германската национална организация по птицевъдство (ZDG – Zentralverband der Deutschen Geflügelwirtschaft).

Търсенето расте по-бързо от производството

Според прогнозата през следващите 15 години търсенето на продукти от птиче месо в Германия ще нараства средно с 3,4% годишно. Темпът на увеличение на потреблението ще бъде повече от два пъти по-висок от темпа на увеличение на местното производство. Изследователите на Roland Berger изчисляват, че без допълнителни инвестиции и мерки за подкрепа самообезпечеността на Германия с птиче месо може да намалее от сегашните 91% до 77% през 2040 г. Това на практика означава увеличаване на вноса, за да бъде покрито нарастващото вътрешно търсене. ZDG подчертава, че развитието на вътрешното производство трябва да бъде приоритет за поддържане на конкурентоспособността на германската птицевъдна индустрия.

Защо расте потреблението на пилешко месо

Нарастващата популярност на птичето месо се дължи предимно на неговата достъпност, високото съдържание на протеини, хранителната му стойност и лекотата на приготвяне. През последните 15 години консумацията на птиче месо в Германия се е увеличила с 28%, достигайки приблизително 22 килограма на човек годишно. В същото време общата консумация на месо през този период е намаляла с 12%, до 75 килограма на човек, което показва постепенна промяна в предпочитанията на потребителите към продукти от птиче месо.

Търсенето на пилешко месо е особено високо сред по-младите потребители. Според проучване, поръчано от ZDG, приблизително половината от германците на възраст между 16 и 29 години предпочитат птиче месо, а 80% от тях го консумират поне веднъж седмично. Освен това 55% от поколението Z и милениалите (родените между 1981 и 1996 г.) съзнателно осигуряват адекватен прием на протеини, което допълнително подкрепя търсенето на пилешко месо и други продукти от птиче месо.

Инвестиции и искания на индустрията

За да отговори на бъдещото търсене, германската птицевъдна индустрия е готова да инвестира поне 1 милиард евро в изграждането на модерни птицевъдни сгради, разширяването на кланиците и развитието на преработвателни предприятия. Същевременно представители на индустрията призовават за ускорени процедури за одобрение на инвестиционни проекти, намаляване на административните бариери чрез дигитализация и осигуряване на равни условия за производителите от ЕС.

Растителна защита на цветята: превантивни мерки през зимата

Новини 25.10.2026

Растителна защита през зимата – почистване на листата на домашно цвете

През зимните месеци стайните цветя се нуждаят от специфични грижи, за да устоят на сухия отопляван въздух и намалената светлина, които са най-честите причини за отслабване на растенията и за намножаване на неприятели по тях. Поредица от прости превантивни мерки – от почистване на листата до правилно разполагане спрямо отоплителните уреди – помага на цветята да преминат безпроблемно през студения сезон.

Основни правила за зимна профилактика

Първото правило е редовното почистване на листата и саксиите. Забърсването на прахта по листата е важно както за хигиената, така и за фотосинтезата, а при наличие на насекоми то помага те да бъдат отстранени механично. Препоръчва се влажна, мека памучна или микрофибърна кърпа, а при вредители – леко напоена със слаб алкохол или разреден спирт. Саксиите също изискват внимание – побеляване по ръба на саксията или в подложката, особено при задържане на вода, показва натрупване на соли, които могат да повредят корените. Те се почистват сравнително лесно със съдове с вода и сапун и е добре това да се прави редовно.

Второто правило е редовният мониторинг. Щателният преглед на основата на растенията, възлите на стъблата, долната и горната повърхност на листата и цветовете позволява своевременно да бъде засечен евентуален проблем. Петна, обезцветяване или друг нетипичен симптом са сигнал, че трябва да се вземат бързи мерки.

Третото правило е цветята да се държат далеч от отоплителни уреди, тъй като топлината и сухият въздух им вредят силно. Минималното препоръчително разстояние между радиатор и саксия е поне 50 сантиметра, при добра изолация между тях. При топла въздушна струя от климатик, конвектор или духалка разстоянието трябва да е още по-голямо. Полезно е да се постави съд с вода, която да се изпарява свободно в помещението.

Четвъртото правило е редовното проветряване – свеж въздух в топлите часове на деня е необходим и за цветята, но при прекалено студено време те трябва да бъдат премествани преди отваряне на прозорците.

Петото правило е умереното поливане съобразно нуждите на всяко растение. Колкото по-близо до радиатора е цветето, толкова повече вода може да му е нужна, но поливането не бива да следва стар график – винаги трябва да се проверява дали субстратът наистина се нуждае от вода. При желание за график, веднъж седмично може да се проверява влагата в субстрата, да се почистват пожълтели листа и да се оглежда за вредители, а на всеки 2-3 седмици да се забърсват листата, включително долната им повърхност. При растения с мъхести листа, като сентполията, се препоръчва мека четка за грим вместо кърпа. Веднъж месечно е добре да се преглеждат основата, корените и субстратът.

Кои неприятели се развиват през отоплителния сезон

Топлият и сух въздух, съчетан с намалената естествена светлина, е най-стресовият фактор за цветята в дома и офиса през отоплителния сезон. Същевременно тези условия благоприятстват намножаването на няколко групи неприятели, способни бързо да нанесат непоправими щети.

Щитоносните въшки нападат най-често фикусови и цитрусови растения с гладки листа, олеандри, хои, шефлери и палми. Разпознават се лесно по щитчето, с което са защитени, и обикновено се разполагат по нерватурата на листата, в основата на листните дръжки и по стъблата. При нападение растежът се забавя, листата пожълтяват или се деформират и се покриват с лепкав сок, който впоследствие почернява.

Памуковите въшки и цикадите също са защитени – от памукообразни натрупвания по телцата си. Те водят до сходни симптоми и нападат подобни на щитоносните въшки растения. Борбата с въшките се извежда сравнително лесно – в домашни условия те се почистват с памучен тампон, напоен с разреден спирт или инсектициден сапун, а лепкавите листа се измиват с хладка вода. При по-сериозно нападение може да се използва инсектицид или натурална отвара с чесън.

Сциаридните мушици са по-скоро досадни, отколкото силно вредни, но при сериозни нападения ларвите им могат да повредят корените, да забавят растежа и дори да убият млади растения. Те се появяват при постоянно влажен субстрат, в който възрастните лесно снасят яйцата си, и застрашават всички видове растения. Засушаването на субстрата, както и поръсването му с канела или различни видове мулч, възпрепятства снасянето на яйца и води до намаляване на популацията. Лепливите уловки също помагат, а при по-големи нападения се препоръчва подмяна на субстрата и регулиране на поливния режим.

ДФЗ изплати над 32 млн. евро по de minimis на 18 079 фермери

Новини 24.10.2026

Фермер с крави във ферма, символизиращ изплащането на помощта de minimis

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е изплатил 32 158 948 евро по извънредната помощ de minimis за 2026 г. на общо 18 079 земеделски стопани от секторите „Животновъдство“ и „Растениевъдство“. Това съобщиха от пресцентъра на ведомството. Срокът за изплащане на помощта е определен със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ.

Какво предстои за останалите кандидати

За близо 280 фермери, които са допустими за подпомагане, но все още не са получили средства, плащането ще бъде извършено след приключване на всички административни проверки.

Бюджет и срокове на приема

Одобреният от управителния съвет на ДФЗ бюджет по извънредната помощ de minimis е в размер на общо 42,6 млн. евро. Приемът на заявления е продължил от 15 септември до 2 октомври 2026 г.

Единични ставки по сектори

Подпомагането се предоставя при утвърдени единични ставки. В сектор „Животновъдство“:

  • млечни крави, включени в развъдни програми (МлК-РП) – до 70 евро;
  • биволи – до 70 евро;
  • крави от застрашени от изчезване породи (К-ЗП) – до 60 евро;
  • млечни крави (МлК) – до 60 евро;
  • говеда в планински райони (Г-пл) – до 60 евро;
  • месодайни крави, включени в развъдни програми (МеК-РП) – до 50 евро;
  • месодайни крави (МеК) – до 35 евро;
  • овце-майки и/или кози-майки, включени в развъдни програми (ДПЖ-РП) – до 11 евро;
  • овце-майки и/или кози-майки от застрашени от изчезване породи (ДПЖ-ЗП) – до 11 евро;
  • овце-майки и/или кози-майки в планински райони (ДПЖ-пл) – до 8 евро;
  • овце-майки и/или кози-майки по Преходна национална помощ, обвързана с производството (ПНДЖ 3) – до 8 евро;
  • пчелно семейство – до 6 евро.

В сектор „Растениевъдство“:

  • оранжерийна продукция (домати, краставици, пипер, ягоди и малини) в отопляеми оранжерии – до 4000 евро/ха;
  • оранжерийна продукция в неотопляеми оранжерии – до 2000 евро/ха;
  • картофи – до 700 евро/ха;
  • маслодайна роза – до 500 евро/ха;
  • култивирани гъби – до 10 евро/кв. м;
  • черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници) – до 300 евро/ха.

Максималният размер на помощите de minimis за всеки земеделски стопанин в сектора на производството на селскостопански продукти не може да надхвърля 50 хил. евро за период от три години.

Салатите оглавяват класацията за най-изхвърляна храна във Великобритания

Новини 24.10.2026

Повяхнала салата сред най-изхвърляните храни във Великобритания според проучване

Салатите заемат първо място в списъка на най-често изхвърляните храни във Великобритания, като повече от един на всеки четирима британци (27 процента) редовно ги изхвърлят. Това показва проучване на марката за домакински уреди AEG, което откроява и други пресни продукти сред храните, подлежащи на най-голямо разхищение.

Кои храни се изхвърлят най-често

Освен салатите, проучването установява, че пресните продукти заемат видно място сред най-често изхвърляните храни във Великобритания. Картофите се нареждат на трето място – след хляба, а бананите, морковите и други плодове също попадат в списъка.

Защо британците изхвърлят храна

Повече от половината анкетирани (52 процента) посочват прекалено бързото разваляне на храната като причина за разхищението. Една четвърт (25 процента) от хората обвиняват закупуването на прекалено големи количества и лошото планиране на храненето.

От AEG посочват, че често се смята, че храната се е развалила заради външния ѝ вид, като неправилното съхранение и неправилното тълкуване на визуалните признаци на разваляне потенциално допринасят за ненужното разхищение. Говорител на компанията коментира: „Много хора преценяват дали даден хранителен продукт е развален или е опасен за консумация единствено въз основа на външния му вид, което може да доведе до изхвърлянето на много хранителни продукти преди да е необходимо, докато в действителност те все още могат да бъдат приготвени и да имат същия добър вкус.“

Според същия говорител повяхналата салата или леко омекналите зеленчуци не означават, че храната е развалена – в много случаи те могат да бъдат рехидратирани или приготвени и ще имат същия добър вкус. Много храни не се развалят толкова бързо, колкото хората си мислят, а причината за развалянето им често е, че не са били съхранявани правилно.

Как да се удължи срокът на годност

Майкъл Форбс, мениджър по продуктово обучение в AEG, посочва няколко прости начина за удължаване на срока на годност на пресните продукти. Сред тях са поставянето на хартиена салфетка в торбичката със салатни листа, съхраняването на зеленчуците в чекмеджето на хладилника и проверката на температурата в хладилника.

Проучването установява също, че макар почти половината от британците (48 процента) да заявяват, че са наясно със своите разхитителни навици, само един на всеки десет (10 процента) посочва, че полага съзнателни усилия да избегне напълно разхищаването на храна.

Объркване около датите на етикетите

AEG посочва, че осведомяването на потребителите относно разликата между датите „продажба до“, „употреба до“ и „най-добър до“ би допринесло значително за предотвратяването на разхищаването на храна. Проучването установява, че един на всеки шест възрастни не може да обясни разликата между трите дати.

В проучването са анкетирани 4000 възрастни във Великобритания. То беше представено от AEG в подкрепа на кампанията на компанията „Food for thought: The Waste Less Index“, която има за цел да изтъкне разпространените погрешни представи, подтикващи хората да изхвърлят напълно годна за консумация храна.

Страница 6 от 57 1 … 4 5 6 7 8 … 57