Новини от земеделието и селското стопанство в България

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) стартира кампания за обсъждане на възможността за създаване на общински фермерски консултативни съвети на територията на страната. Инициативата обхваща секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство„, а първите работни срещи по нея започват от днес и ще продължат до края на октомври 2026 г.

Какво предвижда инициативата

За участие в срещите са поканени земеделски производители. Целта на събитията е представяне на концепцията на общинските консултативни съвети пред земеделските стопани. С инициативата министерството иска да създаде пряка връзка със стопаните на местно ниво.

Според министерството консултативните съвети ще дадат възможност за обсъждане на специфичните регионални проблеми, за споделяне на добри практики, а също и за оказване на експертна и институционална подкрепа на стопаните по теми, свързани с развитието на секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“.

Организация на срещите

Срещите ще се провеждат по общини съгласно предварително изготвен график. Информация за датите, часовете и местата на провеждането им ще бъде публикувана от областните дирекции „Земеделие“.

Изборът на толерантни сортове и правилните агротехнически практики са основното средство за превенция срещу струпясването – едно от най-разпространените заболявания по ябълките и крушите. Овощарите, които засаждат нови насаждения, могат да се насочат към сортове с доказана устойчивост на болестта, като консултация с разсадник е препоръчителна стъпка преди избора.

Кои сортове са устойчиви на струпясване

Сред утвърдените и по-нови сортове с добра устойчивост на струпясване се откроява Флорина – френски сорт, много популярен сред овощарите, с несиметрична форма на плодовете и слабо оребряване. Кожицата му е бледозелена до бледожълта с червен, размит или на ивици покровен цвят и восъчен налеп. Освен на струпясване, сортът е устойчив и на брашнеста мана, а също така е добър опрашител.

Прима дава кълбовидно-конусовидни плодове с леко асиметрична форма, зелена до светложълта кожица и винени до тъмночервени ивици. Сортът се опрашва от Флорина и Виста бела, отличава се с добра студоустойчивост и е устойчив на струпясване, а спрямо брашнеста мана е слабо чувствителен.

Пилот има ширококонусовидни плодове с леки неравности към върха и дебела, здрава кожица с жълто-зелен основен и оранжево-червен покровен цвят. Подходящи опрашители за него са Пинова, Ремо, Ревена, Грени Смит и Златна превъзходна. Сортът е практически устойчив на икономически важните болести.

Ревена се характеризира с конусовидни, често оребрени плодове със суха, дебела кожица в жълто-зелено с червен покровен цвят. Сортът е добър опрашител и има пълна устойчивост на брашнеста мана, струпясване и голяма група бактериални болести.

Ренора дава кълбовидно-конусовидни плодове с оребрявания, жълто-зелен основен цвят и червен, размит или на ивици покровен цвят. Подобно на Ревена, е добър опрашител и притежава пълна устойчивост на брашнеста мана, струпясване и голяма група бактериални болести.

Агротехнически практики за ограничаване на болестта

Освен подбора на сортове, редица агропрактики допринасят за ограничаване на разпространението на струпясването. Препоръчва се избягване на високи дози азотни торове, както и редовна формираща и санитарна резитба, при която се премахват слаби, повредени и заразени клони.

• Да се избягва гъстото засаждане – силно растящите ябълкови дървета се засаждат на разстояние най-малко 4 метра едно от друго, а тези на много слаби подложки – на 3 метра.
• Растителните остатъци с признаци на струпясване трябва да се унищожават.
• Препоръчва се използване на торове от ново поколение с пълен набор от микроелементи, включително силиций, за кореново и листно подхранване.
• Почвата под дърветата може да се третира през есента с железен сулфат и урея.

Комбинацията от устойчиви сортове и последователно прилагани агротехнически мерки остава основният подход за ограничаване на струпясването в овощните градини.

Насекомно брашно от ларви на черна муха войник, изсушена казанена барда, бирена мая и микроводорасли се очертават като алтернативни белтъчни суровини, способни частично да заменят соевия и слънчогледовия шрот, както и рибеното брашно в храненето на селскостопанските животни. Причината е съвкупност от икономически, екологични, климатични и геополитически фактори, които поставят под натиск традиционните протеинови източници във фуражното производство.

Защо традиционните протеинови суровини изпитват натиск

Соята остава доминиращ протеинов източник във фуражното производство в световен мащаб, но производството ѝ е съсредоточено предимно в Бразилия, Аржентина и САЩ. Това създава висока вносна зависимост за европейския фуражен сектор, нестабилност в цените, валутни рискове и значителни логистични разходи. Интензивното отглеждане на соя се свързва и с обезлесяване на тропически гори, включително в Амазония, превръщане на естествени екосистеми в монокултури, деградация на почвите, загуба на биоразнообразие и висок въглероден отпечатък от трансконтиненталния транспорт.

Слънчогледовият шрот, произвеждан масово в Източна Европа и Черноморския регион, има по-високо съдържание на сурови влакнини и по-ниска смилаемост на аминокиселините при подрастващи моногастрични животни, което ограничава дела му в престартерните и стартерните дажби. Рибеното брашно, макар и с добър аминокиселинен профил, страда от свръхулов на диви рибни ресурси, вариращи добиви, строги регулаторни квоти и висока пазарна цена.

Разлики в храносмилането при моногастрични и преживни животни

При моногастричните животни (свине и птици) храносмилането на белтъчините протича предимно по ензимен път в стомаха и предните участъци на тънките черва чрез ензимите пепсин, трипсин, химотрипсин, еластаза и карбоксипептидази. Тези животни не могат ендогенно да синтезират незаменими аминокиселини като лизин, метионин, треонин, триптофан, валин и изолевцин, поради което фуражът им трябва да осигурява балансиран аминокиселинен профил с висока илеална смилаемост. Наличието на антихранителни фактори – трипсинови инхибитори, лектини, фитати и ненишестени полизахариди – уврежда чревния епител и намалява ензимната активност.

При преживните животни (говеда, овце, кози) търбухът функционира като анаеробен ферментационен биореактор, чиято микрофлора превръща хранителните протеини в микробиален протеин с висока биологична стойност и може да оползотворява непротеинови азотни съединения. В храненето им са определящи две фракции на протеина: разградим в търбуха протеин (RDP), който подхранва микробиалната популация, и неразградим в търбуха протеин (UDP или „байпас-протеин“), който преминава непроменен през търбушната ферментация и се смила в същинския стомах и червата. При високопродуктивните млечни крави микробиалният протеин не покрива нуждите от аминокиселини за млечен синтез, затова дажбата трябва да съдържа висококачествен UDP с високо съдържание на лизин и метионин.

Насекомно брашно от Hermetia illucens

Ларвите на черната муха войник (Hermetia illucens) конвертират органични отпадъци и странични продукти от хранително-вкусовата промишленост във високо протеинова и мастна биомаса. Обезмасленото брашно от тях съдържа между 52 и 65% суров протеин на сухо вещество, докато необезмасленото съдържа около 40-48% суров протеин и 28-35% сурови мазнини. Аминокиселинният профил е богат на лизин (над 6-6,5% от общия протеин), треонин, валин, левцин и изолевцин, а съдържанието на метионин е по-високо спрямо соевия шрот (около 2,1% от суровия протеин). Смилаемостта на аминокиселините при свине и птици варира от 86 до 93%.

Мастният профил се отличава с високо съдържание на средноверижни наситени мастни киселини, най-вече лауринова киселина (C12:0), която може да съставлява между 40 и 55% от общия мастен състав. Брашното съдържа още калций, фосфор, желязо, цинк, хитин и антимикробни пептиди.

При бройлери включването на 5 до 12% насекомно брашно в стартерните и гроуерните дажби поддържа или подобрява оползотворяването на фуража и среднодневния прираст, без да се отразява негативно на качествата на месото. Лауриновата киселина потиска патогенни бактерии като Clostridium perfringens, Staphylococcus aureus и Listeria monocytogenes, което намалява нуждата от профилактични антибиотици. Хитинът, при съдържание до 3-5% в дажбата, действа като функционален пребиотик, стимулиращ развитието на Lactobacillus spp. и бифидобактерии.

При прасета включването на насекомно брашно в количества от 4 до 10% е особено полезно в периода на отбиване (между 21-ия и 45-ия ден), когато соевият шрот често причинява алергични реакции и диария заради антихранителни фактори. Средноверижните мастни киселини деструктурират клетъчната мембрана на патогенни бактерии като Escherichia coli K88 и Salmonella enterica, а опитите показват повишена височина на чревните власинки в йеюнума.

При преживните животни приложението на Hermetia illucens е ограничено от нормативната рамка на ЕС. След кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (BSE) храненето на преживни животни с преработен животински протеин от каквито и да е животни, включително насекоми, е забранено от Регламент (ЕО) № 999/2001. Макар през 2021 г. ЕС да разреши използването на насекомен протеин за птици и свине, забраната за преживни остава в сила.

Казанена барда и бирена мая

Изсушената казанена барда с разтворими вещества (КБРВ) е основен вторичен продукт от производството на биоетанол и спиртни напитки. При ферментацията нишестето от зърнени култури се превръща в етанол, а останалите хранителни вещества – протеини, мазнини, влакнини и минерали – се концентрират около трикратно спрямо изходното зърно. Царевичният КБРВ съдържа средно 27-30% суров протеин, 8-11% сурови мазнини, 7,5-9% сурови влакнини и 4-5% пепел, докато пшеничният КБРВ съдържа 34-38% суров протеин, но по-малко мазнини (3-5%). Протеинът е богат на глутаминова киселина, пролин и левцин, но е дефицитен на лизин и триптофан, а при прекомерна термична обработка при сушенето съществува риск от реакция на Майяр, която намалява смилаемостта на лизина.

При млечните крави включването на 15 до 25% КБРВ в дажбата поддържа висока млечна продуктивност и запазва маслеността на млякото. Влакнестата структура стимулира преживянето и слюноотделянето, което подобрява буферния капацитет на търбуха и намалява риска от подостра търбушна ацидоза. Над 50-60% от общия протеин в царевичния КБРВ е неразградим в търбуха протеин, който осигурява постоянен приток на аминокиселини за синтеза на млечен протеин и за натрупване на мускулна маса при угоявани телета.

При моногастричните животни приложението на КБРВ е ограничено от високото съдържание на влакнини. Угояваните прасета над 50 кг могат да оползотворяват до 20-25% КБРВ, ако сместа е балансирана по синтетичен лизин и енергия. При бройлери включването обикновено се ограничава до 5-8%, а при кокошки носачки 10-15% КБРВ подобрява пигментацията на яйчения жълтък благодарение на съдържанието на лутеин и зеаксантин.

Бирената мая (Saccharomyces cerevisiae) е страничен продукт от пивоварната промишленост. Сухата бирена мая съдържа 42-48% суров протеин с висок биологичен коефициент, богат на лизин (над 7% от суровия протеин), треонин и триптофан, а също и витамини от B-комплекса, органичен селен и хром. Клетъчната ѝ стена съдържа бета-глюкани и мананолигозахариди. Включването на 3 до 5% суха бирена мая в дажбите за подрастващи прасета повишава локалния имунитет в червата – бета-глюканите активират макрофагите, неутрофилите и естествените клетки убийци, а мананолигозахаридите се свързват с адхезините на патогенни бактерии като Salmonella enterica и E. coli, предотвратявайки закрепването им към чревния епител. При преживните животни живите дрожди консумират кислорода, навлизащ в търбуха с храната, поддържайки анаеробен редокс-потенциал, което стимулира фибролитичните бактерии и подобрява смилаемостта на грубите фуражи.

Микроводорасли – Chlorella и Spirulina

Chlorella vulgaris и Arthrospira platensis (Spirulina) са микроскопични фотосинтезиращи организми с висок протеинов състав – до 60-68% при Spirulina и 50-60% при Chlorella спрямо сухото вещество. Протеинът съдържа пълния спектър от незаменими аминокиселини в балансирано съотношение. Микроводораслите съдържат и полиненаситени мастни киселини, включително гама-линоленова, еикозапентаенова и докозахексаенова киселина, както и пигменти с антиоксидантно действие – хлорофил, фикоцианин, бета-каротин, лутеин и астаксантин.

Поради високите производствени разходи микроводораслите засега не се използват като масов заместител на соевия шрот, а се прилагат в ниски дозировки от 0,2 до 1,5% като функционални добавки. При прасета след отбиване и бройлери добавянето им засилва имунния отговор чрез повишаване на секреторния имуноглобулин А в лигавицата на тънкото черво, а при кокошки носачки включването на 0,5-1% осигурява оцветяване на жълтъка без синтетични пигменти и обогатява яйцата с омега-3 мастни киселини. При преживните животни включването на богати на докозахексаенова киселина микроводорасли в дажбата на млечни крави и овце позволява трансфер на омега-3 мастни киселини в млечните мазнини и повишава съдържанието на конюгирана линолова киселина в млякото.

Примерни рецепти за дажби

За подрастващи прасета с жива маса 10-25 кг е представена примерна рецепта, включваща царевица 38,5%, пшеница 25%, соев шрот (44% суров протеин) 18%, обезмаслено брашно от Hermetia illucens 6%, сушена бирена мая 4%, суроватка на прах 5%, рапично олио 1%, дикалциев фосфат 0,8%, калциев карбонат 0,7%, натриев хлорид 0,3%, L-лизин HCl 0,35%, DL-метионин 0,15%, L-треонин 0,10% и премикс 1%. Разчетните показатели са обменна енергия 13,8 MJ/кг, суров протеин 19,8%, стандартна илеална смилаемост на лизин 1,25%, на метионин + цистеин 0,74% и на треонин 0,78%.

За млечни крави с дневна млечност 30-35 кг е дадена концентрирана смес с царевично дерто 35%, пшенични трици 15%, царевичен КБРВ 22%, слънчогледов шрот (36% суров протеин) 18%, сухи захарни цвеклови резенки 6%, калциев карбонат 1,5%, натриев бикарбонат 1%, сол 0,5% и минерално-витаминен премикс 1%. Разчетните показатели в 1 кг концентрат са кръмни единици за мляко 1,08, суров протеин 20,5%, неразградим в търбуха протеин 48% от суровия протеин и сурови влакнини 11,2%.

Икономически и нормативни аспекти

Основното предизвикателство пред насекомното брашно и микроводораслите е високата им производствена цена спрямо соевия шрот, тъй като изграждането на индустриални биофабрики за Hermetia illucens изисква значителни капиталови инвестиции. Очаква се с увеличаването на производствените капацитети в Европа, автоматизацията на процесите и оптимизирането на субстратите цената на насекомния протеин да спадне. При КБРВ и бирената мая икономическият ефект е незабавен, тъй като те са вторични продукти от вече развити промишлености с ниска себестойност.

Регламент (ЕС) 2021/1372 разреши официално използването на преработен животински протеин от насекоми във фуражите за свине и птици. Регламент (ЕО) № 999/2001 продължава да забранява употребата на преработени животински протеини, включително насекомни, за хранене на преживни животни. Забранено е и отглеждането на ларви върху битови отпадъци, оборски тор или кухненски отпадъци – разрешени са само растителни субстрати и определени странични продукти от хранителната промишленост.

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски определи със заповед ставките за компенсиране на производителите на слънчоглед и царевица, пострадали от сушата и високите температури през 2025 г. Общата ставка за подпомагане е 17,46 евро/ха, а помощта ще стигне до 12 451 земеделски производители.

Какви средства ще получат стопаните

Общият размер на подпомагането е 22,2 млн. евро. От тях 7,4 млн. евро са осигурени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), а останалите 14,8 млн. евро представляват допълнително национално финансиране.

Защо се изплаща подпомагането

Целта на мярката е да компенсира загубите на доходи на земеделските стопани, причинени от неблагоприятните климатични условия през 2025 г. Сушата и високите температури тогава доведоха до значително намаляване на добивите от слънчоглед и сериозни щети по посевите с царевица.

Кога ще бъдат извършени плащанията

Държавен фонд „Земеделие“ се очаква да извърши плащанията към производителите най-късно до 30 септември 2026 г.

Краставици с крушовидна форма, стеснени до стъблото и разширени към края на цвета, са често срещан проблем при градинарите, макар семената, показани на пакетите, да обещават плодове с правилна форма. Основната причина за тази деформация е дефицитът на калий в почвата, който се проявява особено силно по време на завръзване и плододаване на растенията.

Как изглежда недостигът на калий

При липса на калий краставиците се стесняват близо до стъблото и се разширяват към края на цвета, наподобявайки „електрически крушки“. Освен деформацията на плодовете, недостигът на калий има и други характерни признаци:

• Листата започват да изсъхват, а по ръба им се появява светъл кант.
• С течение на времето по листата могат да се появят некротични петна.
• Листните краища се извиват надолу.
• Плодовете придобиват не само неправилна крушовидна форма, но и жълтеникав оттенък.

Съществува и обратен случай – когато плодът се удебелява близо до дръжката и се стеснява към края на цвета, наподобявайки моркови. Тогава растенията вероятно изпитват дефицит на азот, а не на калий. В такъв случай проблемът се коригира с торене с азотни торове като урея или амониев нитрат.

Какво причинява дефицита на калий

Най-честата причина е недостигът на този елемент в самата почва. Песъчливите почви са по-бедни на калий, защото той лесно се отмива от тях. Бедни на калий са и варовитите, торфените и подзолистите почви. Растенията ще изпитват липса на калий във всякакъв вид почва, дори ако калиеви торове не са били внасяни през есента или пролетта.

Дефицит на калий възниква и когато температурите паднат под 15°C – при тези условия усвояването на елемента от растенията се забавя значително. Решението е повишаване на температурата в откритите лехи и изграждане на временно укритие над насажденията – монтиране на арки, покрити със спанбонд или фолио. В оранжерия помагат бутилки с гореща вода, поставени между редовете.

Калият се абсорбира слабо и в кисели почви с pH под 5. Дори при обилно калиево торене растенията ще продължат да изпитват дефицит, ако киселинността на почвата не бъде коригирана предварително. През лятото, по време на вегетационния период, нивото на киселинност може да се намали с доломитово брашно, като се внасят по 350–600 грама тор на квадратен метър.

Как се решава проблемът с „крушовидните“ краставици

Подхранването на растенията с калий помага за предотвратяване на деформацията. Едно от решенията е калиевият сулфат – тор, съдържащ около 50% калий, който няма хлор в състава си, което е важно предимство, тъй като хлорът е нежелателен за много зеленчукови култури, включително краставиците. За кореново подхранване се разреждат 30 грама от продукта в 10 литра топла вода, като поливането на корените може да се извършва два пъти месечно през вегетационния период.

При ясно изразени признаци на недостиг на калий листното подхранване с калиев сулфат може бързо да компенсира дефицита. Работен разтвор се приготвя, като се разтворят 15 грама от продукта в 10 литра топла вода, а пръскането на листата се извършва вечер, в сухо и безветрено време или в облачни дни, но не преди дъжд.

Третиране с разтвор на калиев нитрат също помага – 20 грама от тора се разтварят в 10 литра вода, с които се поливат краставиците. Вместо минерални торове много градинари използват и дървесна пепел, която съдържа калий и други полезни елементи. Разтворът се приготвя, като 0,5 литра пепел се разтварят в 10 литра вода, оставят се да престоят два дни, а след това с тях се поливат краставиците по 1 литър на растение.

Преминаването към оборно хранене през зимния период е критичен етап за млечното говедовъдство, тъй като промяната от сочна зелена маса към силажи, сенажи, сено и концентрирани фуражи често предизвиква метаболитни предизвикателства в търбуха на животните. Едно от най-честите последствия е спадът в маслеността на млякото, който пряко се отразява върху изкупната цена на продукцията и рентабилността на стопанството. Поддържането на висока и стабилна масленост изисква баланс между структурата на дажбата, физиологичните нужди на високопродуктивните крави и управлението на ферментационните процеси в предстомашията.

Млечната мазнина се синтезира в млечната жлеза основно от оцетна и бета-хидроксимаслена киселина, които са краен продукт от микробиалната ферментация на влакнините в търбуха. Затова всяко нарушение на нормалната търбушна микрофлора води до намален синтез на летливи мастни киселини и до спад на процента мазнини в млякото.

Как структурата на дажбата влияе върху маслеността

Структурата на фуражната дажба определя времето за предъвкване, отделянето на слюнка и стабилността на pH в търбуха. При прекомерно ситно накълцани фуражи или недостиг на едри влакнини се наблюдават няколко негативни ефекта: намалено време за предъвкване и по-малко отделена слюнка, която действа като естествен буфер благодарение на бикарбонатите и фосфатите в нея; понижаване на pH в търбуха под критичната граница от 6.0 – 5.8, което води до субклинична руменна ацидоза; и промяна в съотношението на летливите мастни киселини – при ниско pH и много концентрирани фуражи се увеличава делът на пропионовата киселина за сметка на оцетната, а пропионовата киселина подпомага синтеза на телесни мазнини и лактоза, но води до срив в маслеността.

Затова е задължително съотношението между обемисти и концентрирани фуражи в сухото вещество да бъде внимателно балансирано, като обемистите фуражи не трябва да падат под 45–50% от общата дажба.

Ефективните влакнини (peNDF) от грубите фуражи

Показателят за сурови влакнини в анализите на фуражите често е подвеждащ, защото не отразява физическата форма на фуража и способността му да стимулира дъвченето. Затова в съвременното хранене се използва концепцията за ефективни влакнини – peNDF (physically effective Neutral Detergent Fiber).

Дългите и средно дълги влакнини от сеното и сенажа образуват физическа матрица в горната част на търбуха, която задържа по-дребните частици, стимулира рецепторите на търбушната стена и предизвиква връщане на храната за повторно предъвкване. Всяка минута предъвкване на фураж с високо съдържание на peNDF води до отделяне на слюнка, богата на буфериращи вещества – установено е, че кравите отделят до 150–200 литра слюнка дневно, която неутрализира киселините в търбуха. Стабилното pH над 6.2 е условие за развитието на целулозоразграждащите бактерии, като Fibrobacter succinogenes и Ruminococcus albus, които разграждат влакнините до оцетна киселина – основния градивен елемент на млечната мазнина.

Минималното съдържание на peNDF в сухото вещество на дажбата трябва да се следи стриктно и обикновено се движи в границите на 20–22% за високопродуктивни крави. Дължината на рязане на фуражите в смесената дажба (TMR) трябва да се контролира чрез ситови анализатори, например Penn State Particle Separator, като се избягва прекалено ситното смесване, което води до селектиране на фуража от животните.

Синдром на ниска масленост и как да се избегне

Синдромът на ниска масленост (Milk Fat Depression) е състояние, при което млечната мазнина спада с 0,5 до 1 процентни единици или повече, без да се засяга млечният обем или протеиновото съдържание. През зимата рискът нараства заради няколко фактора: прекомерно количество нишесте и захари от интензивно хранене със зърнени фуражи като царевица, ечемик и пшеница; наличие на ненаситени мастни киселини от сурови масла или непреработени маслодайни семена като соя или слънчоглед, консумирани в големи количества без адекватна защита, което води до образуване на трансмастни киселини в търбуха, инхибиращи синтеза на млечна мазнина; и небалансирано хранене по отношение на азота и енергията.

За превенция се препоръчва общото количество нишесте в сухото вещество да се ограничи между 22 и 25%, като се следи скоростта на разграждането му. Общото съдържание на мазнини в суровото вещество не трябва да надвишава 5–6%, а източниците на ненаситени мазнини да се въвеждат внимателно, при нужда с използване на защитени, румено-устойчиви мазнини. Разделянето на концентрата на множество малки порции или отличното му смесване в еднородна TMR дажба предотвратява пиковите стойности на киселинността в търбуха.

Ролята на буферите през оборния период

Когато животните консумират по-малко сочни фуражи и разчитат на силозирани и концентрирани фуражи, използването на хранителни буфери е незаменим инструмент за поддържане на руменното здраве и високата масленост на млякото. Натриевият бикарбонат реагира директно с излишните водородни йони в търбушната течност, повишава pH и предотвратява ацидозата, спомага за поддържане на оптимална среда за целулозоразграждащите микроорганизми и косвено поддържа високи нива на оцетна киселина чрез стабилизиране на pH.

Препоръчителното количество натриев бикарбонат обикновено е между 100 и 150 грама на животно дневно, или около 0,7–1% от сухото вещество на дажбата. При високопродуктивни крави с дажби, богати на царевичен силаж, дозата може да бъде оптимизирана в горната граница. В практиката се използват и комбинации от натриев бикарбонат с магнезиев оксид в съотношение 3:1 – содата действа бързо в течната фаза на търбуха, а магнезиевият оксид има по-продължителен буфериращ ефект и помага за коригиране на дефицита на магнезиеви йони. Буферите трябва да бъдат хомогенно разпределени в цялата фуражна смес, защото при самостоятелно хранене животните могат да откажат консумация заради специфичния вкус.

Практически препоръки за управление на зимната дажба

• Редовен мониторинг на сухото вещество, тъй като силозите и сенажите променят влажността си през зимните месеци.
• Анализ на фекалиите – наличието на неразградени зърна или дълги влакнини над 2–3 см показва проблеми с дъвченето или преминаването на фуража, докато прекалено редките фекалии сигнализират за ацидоза.
• Контрол на телесната кондиция, за да се избегне рязка загуба на маса в началото на лактацията, както и затлъстяване през сухия период.
• Осигуряване на постоянен достъп до чиста вода с подходяща температура и в неограничени количества, тъй като водата е критичен фактор за слюноотделянето и микробиалната дейност в търбуха.

Поддържането на висока масленост на млякото през зимния оборен период изисква прецизни управленски решения за хранене. Ключът е в осигуряването на достатъчно ефективни влакнини, строг контрол върху дяловете на нишестето и ненаситените мазнини, както и в правилното използване на буфери като содата бикарбонат.

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски ще участва в заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 28 и 29 септември 2026 г. в Брюксел. Това съобщиха от пресцентъра на министерството на земеделието и храните.

Общата селскостопанска политика след 2027 г.

На срещата министрите на земеделието на държавите-членки на ЕС ще обсъждат условията за прилагане на подкрепата от общността за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Освен това ще бъде разгледано и състоянието на селскостопанските пазари, по-специално вследствие на нашествието на Русия в Украйна.

Теми в областта на рибарството

През втория ден от заседанието в Съвета ще бъдат обсъждани теми в областта на рибарството. Основна сред тях е предложението за Регламент за определяне на условията за предоставяне на подкрепа от ЕС за Общата политика в областта на рибарството, за Европейския пакт за океана и за морската политика, както и за политиката в областта на аквакултурата на ЕС за периода 2028 – 2034 г.

Карфиолът е здравословен, нискокалоричен зеленчук с уникален вкус, който през есента е особено подходящ за разнообразни ястия – от крем-супи до печени гювечи. Достатъчно е да се знаят няколко прости техники за приготвянето му, за да се превърне в основа на леки и питателни рецепти.

Супи с карфиол

Крем-супата от карфиол се приготвя от 350 г карфиол, 150 г моркови, 150 г лук, 50 г ориз, 200 мл сметана, 800 мл вода и 1 супена лъжица зехтин. Карфиолът се разкъсва на съцветия, а лукът и морковът се нарязват на едро. Лукът се запържва в тенджерата, добавят се морковите и след около 3 минути – горещата вода. Прибавят се оризът и карфиолът, супата се подправя и се вари 15 минути на умерен огън, след което се пасира и се разбърква със сметаната.

Пилешката супа с грах включва 300 г пиле, 250 г карфиол, 1 литър вода, консерва грах с цялата течност, глава лук, морков и 100 г топено сирене. Пилешките филета се варят половин час, след което се добавя запръжка от лук и настърган морков. Съцветията на карфиола се варят още 5 минути, прибавя се граха, а накрая – топеното сирене, докато се разтвори.

За зеленчукова супа без месо са нужни 1,5 литра вода, 500 г карфиол, морков, 3 картофа, глава лук, 2 супени лъжици зехтин и подправки. Картофите се нарязват на кубчета и се варят, след 15 минути се добавя карфиолът, а отделно приготвената запръжка от лук и морков се прибавя накрая, докато зеленчуците омекнат.

Кюфтета и печени вариации

Необичайна рецепта за кюфтета изисква 1 кг карфиол, 2 яйца, билки, подправки и 80 г брашно. Зелето се вари 6 минути, нарязва се на ситно, смесва се с яйцата и брашното до желаната консистенция и се пържи на лъжички в сгорещено олио.

За цял печен карфиол са нужни 1 глава карфиол, 1 скилидка чесън, 30 г масло и сол. Зелето се увива във фолио и се пече 50 минути на 180 градуса, след което се намазва с разтопено масло, чесън и сол и се връща във фурната за още 15 минути.

Пълненото цветно зеле съдържа 1 глава карфиол, 6 супени лъжици галета, 5 супени лъжици настъргано твърдо сирене, подправки, зехтин, 200 г крема сирене, 1 яйце, 300 г спанак, глава лук, 2 скилидки чесън, билки и кора от 2 лимона. Главата се сварява за 7 минути след внимателно изрязване на дръжката, а пълнежът от запържен лук, чесън, спанак, билки и лимонова кора се смесва с половината галета, сиренето и яйцето в блендер. Напълнената глава се маже със зехтин, поръсва се с останалата галета и се пече 45 минути на 200 градуса.

Кюфтета с кайма се приготвят от 500 г кайма, 200 г карфиол, 1 яйце, 1 супена лъжица майонеза, глава лук и подправки. Свареният и накълцан карфиол се смесва с каймата, лука, майонезата, яйцето и подправките, след което кюфтетата се оформят и се изпържат.

Гювечи и запеканки

Карфиол с боб се приготвя от 1 глава карфиол, 1 консерва боб, 300 г бяло зеле, глава лук, чаша доматен сок и връзка кориандър. Задушените карфиол и лук се смесват с нарязаното бяло зеле, залива се доматен сок и се къкри 12 минути, а накрая се добавя бобът, подправен и покрит с нарязан кориандър.

Вариант с яйце и кашкавал включва 400 г карфиол, 120 г твърдо сирене, масло, подправки, 2 яйца и 100 мл заквасена сметана или прясно мляко. Свареният карфиол се залива с разбитите яйца, млякото и подправките, поръсва се с кашкавал и се пече около половин час на 180 градуса.

За вариант с гъби са нужни 1 глава карфиол, 2 глави лук, морков, 350 г гъби, чаена лъжичка пушен червен пипер, 2 супени лъжици сметана и подправки. Запържените лук, моркови и гъби се съчетават с леко сварения карфиол и се оставят да къкрят до омекване, а накрая се подправят със сметана.

Запеканка с пиле във фурната изисква 300 г пиле, 600 г карфиол, 3 яйца, 200 мл сметана, 150 г твърдо сирене и подправки. Свареният карфиол се прехвърля в тавичка заедно със запърженото пиле, залива се със смес от яйца, сметана и подправки, поръсва се със сирене и се пече 30-40 минути на 180 градуса.

Карфиол с къри сос се приготвя от 1 глава карфиол, зехтин, подправки, 140 мл кисело мляко, 40 г праз, лют червен пипер, сок и кора от половин лимон, кимион и къри. Зелето се пече във фолио 10 минути на 240 градуса, а след това още 10 минути разгънато, преди сервиране полято със соса от кисело мляко, подправки и лимон.

Пай с карфиол се приготвя от 800 г карфиол, 250 мл сметана, 3 яйца, 100 г твърдо сирене, глава лук, подправки, 350 г брашно, 125 г масло и 150 мл кисело мляко. Тестото от брашно, кисело мляко, масло и яйце престоява в хладилник за час, а задушеният с лук карфиол се разстила върху разточеното тесто и се залива с разбитите яйца, сметаната и сиренето. Пече се 40-50 минути на 180 градуса.

Вариант с тиква и чушка съдържа 1 глава карфиол, 200 г тиква, 1 чушка, 1 червен лук, масло и зехтин. Смляният на блендер карфиол се запържва отделно от нарязаните на кубчета зеленчуци, след което всичко се съчетава и подправя.

Ястие със спанак включва 400 г карфиол, 250 г спанак, 200 г твърдо сирене, 100 мл сметана, 1 домат и 5 супени лъжици грис. Свареният карфиол се редува на пластове с грис, кашкавал, спанак и домат в тавичка, залива се със сметана и се пече покрито с фолио 15 минути на 180 градуса, а след премахване на фолиото – още 15 минути.

Гювеч с извара се приготвя от 200 г карфиол, 100 г извара, 2 яйца и 100 г сирене. Свареният и нарязан карфиол се смесва с останалите съставки и се пече в тавичка половин час на 180 градуса.

Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ предприема действия за налагане на административно-наказателна отговорност на община Разлог и на трите фирми-изпълнители на дейностите по корекция на Бела река в Разлог – „Тракия строй инвест“ ЕООД – Варна, „Растер юг“ ООД – Благоевград и „Миле инженеринг“ ЕООД – Разлог. Предстои да бъде наложена най-високата санкционна норма, предвидена от закона, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите.

Как беше установено нарушението

Решението за санкцията е резултат от установени нарушения на Закона за водите по време на проверка на място, извършена в участък от реката, в който е намерена умряла риба. Сигналът е постъпил в басейновата дирекция по „зелен телефон“ на 23 септември в 21:17 часа. Проверката е извършена съвместно с представители на община Разлог и на изпълнителя на проекта – фирма „Миле инженеринг“ ЕООД – Разлог.

При огледа е установено, че се извършват дейности по изграждане на корекция на реката – изграден е дънен праг в речното легло, излят е пресен подложен бетон и е заравнено дъното на реката. От община Разлог са представени два договора за изпълнение на проекта, от които е видно, че обектът е разделен на два подучастъка.

При огледа на участъка преди изгражданата корекция не е установена умряла риба в реката и по бреговете, нито друг източник за евентуално замърсяване на водата. Умряла риба е открита именно в участъка след извършваните строително-монтажни работи. По повърхността на водата е имало „филм“, а по речните камъни – следи от сиви оттенъци.

Проби и предварителна причина за измирането на рибата

В хода на проверката е извършено извънредно пробонабиране от регионалната лаборатория в Благоевград към Изпълнителната агенция по околна среда от две точки – преди и след мястото на изграждане на корекцията. Измерените на място показатели не показват отклонение от нормите за добро екологично състояние на повърхностните води.

Установената към момента причина за измирането на рибата е изпускане на бетонови и циментови разтвори в реката, довели до прилепване на фини частици по хрилете на рибата. Предстои лабораторно изпитване на водните проби, а окончателното заключение от басейновата дирекция ще бъде направено след получаване на резултатите.

Проблемът с изтеклото разрешително

За изграждане на съоръжение за защита от вредното въздействие на водите – корекция на Бела река, I-ви участък – на община Разлог е било издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект, чийто срок на действие е изтекъл през март 2024 г. Общината е подала заявление за продължаване на срока и в законоустановения срок е представила презаверено копие на разрешение за строеж за обекта, договор, сключен с ДЗЗД „ПС-Тракия“ като изпълнител, и извадка от Централизираната автоматизирана информационна система за обявена нова обществена поръчка.

Процедурата по продължаване на срока на действие на разрешителното не е приключила. Тъй като срокът на разрешителното е изтекъл, а подаденото заявление не го продължава автоматично, строителните дейности в речното корито се извършват без действащо разрешително и следва да бъдат преустановени до произнасянето на компетентния орган – Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“.

Освен добре познатите гупи, неони, скаларии и златни рибки, акваристиката предлага и множество по-необичайни видове декоративни рибки, които се отличават с интересен външен вид, специфично поведение или любопитни изисквания към средата. Изборът на по-екзотичен вид обаче изисква добро познаване на неговите особености – от параметрите на водата и подходящата храна до необходимото пространство и съвместимостта с други риби.

Риба-пеперуда

Това е сладководна африканска риба, която произхожда от спокойните води на малки потоци, блата и бавнотечащи участъци на реки, където обитава зоната непосредствено под водната повърхност. Тези риби са изключително добри скачачи, затова аквариумът задължително трябва да бъде снабден с плътно прилепващ капак, който да предотврати случайното им изскачане.

В естествената си среда рибата-пеперуда се храни с дребни риби, ракообразни, водни ларви и нимфи, както и с насекоми, попаднали във водата от сушата. Именно храненето с наземни насекоми обяснява предпочитанието ѝ да стои в най-горния слой на водата и способността ѝ да скача.

При отглеждане в аквариум не е препоръчително той да се пълни догоре – нивото на водата е добре да остане на около 15 см под горния ръб на съда. Аквариумът трябва да разполага с достатъчно водни растения, а в централната част е желателно да има по-открито пространство, където рибите свободно да почиват близо до повърхността. Осветлението не бива да бъде прекалено силно, а декорацията е добре да бъде в по-тъмни тонове. При този вид площта на дъното е значително по-важна от височината на аквариума, тъй като рибите се нуждаят от възможно най-голяма водна повърхност. Добра практика е да се използва синя лунна лампа, включвана малко преди основното осветление да изгасне, тъй като видът е сумрачен и е активен предимно по здрач и на разсъмване.

В един аквариум могат да се отглеждат няколко екземпляра, стига съдът да е достатъчно просторен. Съседите обаче трябва да се подбират внимателно – дългите, висящи лъчи на коремните перки на рибата-пеперуда могат да привлекат вниманието на други видове, склонни да ги гризат, а зад привидно деликатния ѝ външен вид се крие изненадващо голяма уста, поради което дребните риби лесно могат да се превърнат в нейна плячка. Много акваристи успешно я отглеждат с миролюбиви дънни обитатели, например сомчета от род Corydoras. За доброто състояние на вида е от съществено значение водата да бъде с отлично качество.

Предпочитаните храни са замразени – хирономус, бели и черни комарени ларви, а понякога и артемия. Рибите приемат и малки живи насекоми като щурци, брашнени червеи и мухи.

Размножаването в аквариум е трудно, защото малките приемат единствено изключително дребна жива храна, която трябва да им бъде поднасяна непосредствено на водната повърхност. Видът образува двойки и се нуждае от много мека и кисела вода, като филтрацията през торф се смята за особено важна. При размножаване женската снася до седем яйца, които мъжкият незабавно опложда, след което те изплуват към повърхността. Процесът се повтаря многократно, докато бъдат оплодени общо до около 250 яйца. След приключване на хвърлянето на хайвера родителите трябва бързо да бъдат върнати в основния аквариум, тъй като иначе могат да започнат да се хранят с яйцата. В рамките на около 12 часа яйцата потъмняват, а излюпването настъпва след 36–48 часа, като преди това акваристът трябва да е осигурил достатъчно подходяща, изключително дребна жива храна за новоизлюпените рибки.

Адонисов плеко

Адонисовият плеко е една от най-големите, впечатляващи и бодливи сладководни риби от семейството на бронираните сомове. Произлиза от басейна на река Амазонка в Южна Америка и е подходящ единствено за много големи домашни или обществени аквариуми, снабдени с мощна, високоефективна филтрация, съобразена с големия обем вода и размерите на рибата.

Дъното е добре да бъде покрито с мек пясък, а в аквариума да се поставят големи парчета корени и дървесина, подредени така, че да образуват сенчести пещери и тесни укрития. Могат да се използват и камъни, стига да са достатъчно тежки и стабилно закрепени, за да не бъдат разместени от този едър сом. Водата трябва да се движи активно и да бъде добре наситена с кислород, за което могат да се използват допълнителни циркулационни помпи или силови глави. Препоръчва се по-слабо осветление, макар че то може да бъде и по-интензивно, ако декорацията осигурява достатъчно сенчести участъци.

Най-добре е в един аквариум да се отглежда само един адонисов плеко, тъй като видът може да бъде силно териториален както към други представители на своя вид, така и към други дънни риби. При недостатъчно пространство възрастните екземпляри могат да нападат и дори да убиват други големи плекота и сходни видове. Подходящи съквартиранти са средни до едри риби, обитаващи средните и горните слоеве на водата – по-едри барбуси, големи аностомиди (известни и като „стоящи на глава“ риби), представители на род Brycon, Distichodus, Metynnis и Myleus, щукоподобни цихлиди и други сходни видове.

Макар младите екземпляри да изглеждат сравнително стройни, те растат изключително бързо и придобиват значително по-масивен вид. С нарастването им ярките бели петна по тялото постепенно изглеждат по-дребни и намаляват на брой, а при някои големи възрастни риби могат да изчезнат напълно.

Адонисовият плеко е всеяден вид. На по-малките екземпляри могат да се предлагат хирономус, обогатена с витамини артемия и скариди Mysis, а при по-големите менюто може да включва скариди, миди, раци и речни раци, едри потъващи гранули за сомове, вафери с водорасли, потъващи гранули за хищни риби, както и различни плодове и зеленчуци.

За размножаването на този вид в домашен аквариум има само един описан случай, като наличните подробности за него са изключително ограничени. Смята се, че адонисовите плекота се размножават в пещери, като мъжкият участва в грижите за потомството.

Рубинова акула албинос

Албиносната рубинова акула може да бъде доста териториална. В малък аквариум е препоръчително да се отглежда само един екземпляр, без други риби от същия или сходен вид. Значително по-подходящ вариант е тя да се гледа в голяма, активна група в просторен и добре обзаведен аквариум, подобно на някои от по-буйните видове барбуси. Рибите ще оценят наличието на достатъчно укрития, оформени с каменисти пещери, корени и живи растения.

Видът обитава предимно долните слоеве на аквариума и се съчетава добре с риби, които предпочитат по-високите нива на водния стълб – барбуси, данио, дъгови рибки, тетри и други миролюбиви видове. Въпреки наименованието си, албиносната рубинова акула не е хищна риба и обикновено не проявява интерес към дребните си съжители. Тя представлява албиносна форма на рубиновата акула, получена при отглеждане в аквариумни условия.

Менюто може да включва потъващи гранули за сомове, люспеста храна, зелена люспеста храна и вафери с водорасли. Рибите се хранят и с водорасли, които естествено се развиват в аквариума, както и с различни растителни храни, а от замразените храни са подходящи комарени ларви, дафния, артемия и други подобни.

Албиносната рубинова акула е яйцеснасящ вид, но информацията за успешно размножаване и хвърляне на хайвер в аквариум е ограничена. Вероятната причина е нетърпимостта между отделните екземпляри, която се проявява особено силно в ограниченото пространство на стандартния домашен аквариум.

Швейцария ще отпусне 3 млн. франка (около 3,179 млн. евро по текущия курс) за временно съхранение на тазгодишната реколта от зърнени култури в Украйна. Още 6 млн. франка се планира да бъдат насочени към развитието на биологичния сектор в страната през следващите три години. Въпросът е обсъден на среща на украинския министър на селскостопанската политика и храните Тарас Въйсоцкий и заместник-министъра Денис Башлъйк с делегата по украинските въпроси на Федералния съвет на Швейцария Жак Гербер.

Логистика и риск за износа

Сред основните теми на разговора е била и селскостопанската логистика. Заради ограничените възможности за износ по море до 30 млн. тона селскостопанска продукция е изложена на риск. При тези условия Украйна трябва да увеличи възможностите за временно съхраняване на реколтата до възстановяването на стабилната дейност на маршрутите за износ.

„Днес е важно да не загубим вече отгледаната реколта и да осигурим на земеделските производители възможност да продължат да работят. Същевременно трябва да развиваме направленията, които предоставят голяма добавена стойност – биологичното производство, млечният и месният сектор, преработката. При ограничените възможности за износ това осигурява получаването на голяма печалба при по-малки физически количества продукция и повишава устойчивостта на селскостопанския сектор“, е изтъкнал Въйсоцкий.

Дългосрочно сътрудничество и биологично производство

Покрай оперативните решения двете страни са обсъдили и дългосрочните насоки за сътрудничество. Сред тях е и развитието на биологичното производство и на останалите сектори с висока добавена стойност. За Украйна това е важна съставка на евроинтеграцията, по-конкретно приспособяването на фермерите към изискванията на Европейския съюз за качеството и безопасността на продукцията, благосъстоянието на животните и увеличаването на възможностите на системата за държавен контрол.

Програма за 30 млн. франка за украинския бизнес

На срещата е представена и програма от 30 млн. швейцарски франка в подкрепа на украинския бизнес, която ще включва селското стопанство, хранително-вкусовата и дървопреработващата промишленост. Програмата предвижда отпускане на безвъзмездни средства от Швейцария за украинските органи на властта, бизнес асоциации, малки и средни предприятия. Началото ѝ е предвидено за началото на ноември.

„

При домашното винопроизводство нерядко се появяват промени във вкуса, цвета или мириса на виното, които влошават неговото качество. Тези проблеми се разделят на две основни групи – дефекти, дължащи се на физически или химични причини като прекомерен контакт с въздуха, грешки при претакането или съхранение в неподходящи съдове, и заболявания, предизвикани от вредни микроорганизми, включително диви дрожди и бактерии, които разграждат ценни съставки на виното. Когато проблемът се улови в ранен етап, виното в повечето случаи може да бъде спасено.

Окисляване на виното

Окисляването е сред най-разпространените проблеми при белите, розетата и червените вина. То се получава, когато виното влезе в продължителен или интензивен контакт с кислорода от въздуха. При него виното губи свежестта и плодовия си аромат, а цветът му потъмнява – белите вина придобиват кехлибарен или кафеникав оттенък, докато червените губят яркия си рубинен цвят. Във вкуса и аромата се появяват нотки на развалена ябълка, оцетен алдехид или престояла напитка.

Най-важната стъпка при коригирането е незабавното сулфитиране – добавяне на серен диоксид под формата на серниста киселина или калиев метабисулфит. За младо вино стандартната доза за защита е около 30 мг на литър свободен серен диоксид, или около 1-2 грама серниста киселина на литър, в зависимост от състоянието на виното. Добавянето на аскорбинова киселина в комбинация със серниста киселина също помага за бързото свързване на разтворения кислород, като дозата е между 3 и 5 грама витамин C на 100 литра. При по-силно покафеняване и лош мирис се използва енологичен активен въглен в доза от 5 до 50 грама на 100 литра вино. Въгленът поема неприятните миризми и тъмните пигменти, след което виното се претака и избистря.

Оцетно вкисване

Оцетното вкисване е опасно бактериално заболяване, причинено от оцетнокисели бактерии, които се развиват бързо при съхранение на виното в непълен съд, при висока температура или при липса на достатъчно защитна сяра. Бактериите превръщат алкохола в оцетна киселина и етилацетат, поради което виното започва да мирише остро на оцет, лак за нокти или разтворител, а вкусът му става кисел и неприятен.

Ако вкисването е в самото начало, се добавя незабавно калиев метабисулфит в доза между 20 и 30 грама на 100 литра, или серниста киселина в доза 1-2 грама на литър, за да се спре развитието на бактериите. При леко вкиснато вино вкусът може да се подобри чрез купажиране със здраво, плътно вино с ниска киселинност, а друг метод е прекарването на виното през пресни, активно ферментиращи джибри от здраво грозде. Силно вкисналото вино не подлежи на консумация – то може да се преработи в домашен оцет или да се извари на ракия, като преди казана оцетната киселина задължително се неутрализира със сода за хляб в доза около 200-300 грама на 100 литра вино, за да не премине киселината в дестилата.

Миризма на сяра

Този дефект се появява при пълна липса на кислород по време на ферментацията или при престой на виното върху дебел слой утайка. В такива условия дрождите изпадат в стрес и образуват летливи серни съединения. В зависимост от стадия се усеща мирис на развалени яйца (сероводород), чесън, лук, вкиснато зеле или мръсни чорапи.

При поява на мирис на развалени яйца виното трябва незабавно да се преточи с интензивен контакт с въздуха – претакане на струя, което в много случаи бързо премахва неприятната миризма. Ако проветряването не помогне, се използва меден сулфат (син камък) или меден цитрат, като медните йони се свързват със сярата и я утаяват на дъното. Тъй като медта е токсична в големи количества, преди третирането се прави предварителна проба за минимална доза, а след третирането виното задължително се откалява и избистря с бентонит.

Заболявания от диви дрожди и микроорганизми

Когато във виното се развият нежелани диви дрожди или млечнокисели бактерии, настъпват няколко вида сериозни промени. При цветясване по повърхността на виното в непълни съдове се образува тънка бяла или сива ципа, а виното става блудкаво и воднисто. Решението е ципата да се отстрани внимателно, съдът да се долее догоре, виното да се сулфитира с 30 до 50 г/дм³ серен диоксид и да се претака.

При провлачване виното става гъсто, вискозно и тече като олио заради бактерии, отделящи слуз. В този случай виното се разбива силно, за да се разкъсат слузестите нишки, добавят се 5-10 грама танин на 100 литра, извършва се сулфитиране и избистряне с бентонит в доза 1 грам на литър. При вгорчаване бактериите разграждат винената киселина или глицерина, което прави виното блудкаво или горчиво – коригира се със сулфитиране, добавяне на винена или лимонена киселина в доза 30-50 грама на 100 литра, третиране с активен въглен и прекарване през пресни джибри. Заразата с диви дрожди придава на виното мирис на обор, пот от кон или медицински лепенки и се третира с хитозан, стерилна филтрация и съхранение при ниски температури с добра защита от сяра.

Мътност и избистряне с бентонит

Мътността във виното най-често се дължи на остатъчни белтъчини от гроздето или на ненавременно откаляване от утайката, като белтъците коагулират при затопляне и правят напитката непрозрачна. Бентонитът е естествена глина, която прихваща белтъчините и ги сваля на дъното.

Необходимото количество бентонит се изсипва в топла вода в съотношение 1 част бентонит към 10-20 части вода и се оставя да набъбва 24 часа, докато се получи гладка каша. Кашата се разрежда с малко вино, разбърква се добре и се излива на тънка струя в общия съд с интензивно разбъркване. Избистрянето приключва за 10 до 15 дни, след което виното се отделя от утайката. Ориентировъчните дози са 20-70 грама на 100 литра за бели вина и 10-30 грама на 100 литра за червени вина.

Освен бентонит в домашни условия могат да се използват и други бистрители. Яйчният белтък е отлично средство за омекотяване на червени вина с прекалена стипчивост – използват се от 1 до 4 белтъка на 100 литра вино, разбити с малко вода и щипка сол. Желатинът се прилага за премахване на груби танини в червени вина в доза 10-15 грама на 100 литра.

„

Група млади хора изпратиха отворено писмо до министъра на земеделието и храните, в което настояват за промяна в методиката за оценка по интервенцията за млади фермери, финансирана по Стратегическия план. Поводът е общественото обсъждане на промените в условията за кандидатстване, което тече до 28 септември. Авторите на писмото искат да отпадне асиметрията между кандидатите с висше и със средно образование при присъждането на преференциални точки на инвестиционните проекти.

В какво се състои проблемът

Според писмото действащата методика позволява на студентите във висши учебни заведения в областта на селското стопанство и ветеринарната медицина да получат предимство от 10 точки авансово още при кандидатстването, ако поемат ангажимент да завършат образованието си в рамките на изпълнението на проектното предложение. За младежите, които учат и предстои да завършат средно образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина или икономическо образование със земеделска насоченост, подобна възможност не е предвидена. Причината, посочена в писмото, е че в правилата липсва текст, който да им позволи да завършат средното си образование в рамките на проектното предложение.

В резултат по настоящата уредба тези ученици получават 0 точки, докато фиксираните 5 точки са достъпни единствено за кандидати, които вече притежават диплома за средно образование в посочените области. Авторите на писмото определят това като лишаване на обучаващите се ученици от равен старт.

Какво искат младите фермери

В писмото се настоява за спешна корекция чрез уеднаквяване на условията в две посоки:

• В правилата да се впише изричен текст, който да даде право на учениците, обучаващи се в средното образование и навършили 18 години, да получат съответните 5 точки още при кандидатстването.
• На тези пълнолетни ученици да се даде същата законова възможност да завършат средното си образование (12-и клас) в рамките на периода за изпълнение на проектното предложение, за да се изравни стартът им с този на студентите.

Мотивите зад искането

Авторите на писмото посочват разликата от 10 срещу 0 точки като огромна бариера, която на практика елиминира шансовете на пълнолетните ученици спрямо студентите. Според тях тази изкуствено създадена дискриминация между завършващите специалисти в селското стопанство и ветеринарната медицина или икономическото образование със земеделска насоченост трябва да бъде премахната, за да бъдат всички поставени при равни условия.

В писмото се посочва и правен парадокс: няма логика на пълнолетен гражданин, който е студент, да се гласува доверие, че ще завърши висшето си образование по време на проекта, а на друг пълнолетен гражданин, обучаващ се в земеделска или ветеринарна гимназия, да се отказва правото да поеме същия ангажимент за своето средно образование. И в двата случая, се казва в писмото, става дума за дееспособни лица, които отговарят лично за изпълнението на бизнес плана си.

Авторите изтъкват също, че българското селско стопанство и ветеринарният сектор имат нужда от млади кадри „на терен“ – ветеринарни техници, фермери и агротехници. Вместо да стимулира 18-годишните ученици да стартират стопанствата си веднага след 10-и или 11-и клас, сегашната система ги наказва с 0 точки, което ги принуждава да се насочват към други сектори, се твърди в писмото.

Целта на интервенцията, припомнят авторите, е да подкрепи обновяването на поколенията в секторите, а това според тях може да се постигне единствено ако правилата оценяват потенциала и профила на образованието, а не създават административни предимства за една образователна степен спрямо друга в процеса на самото обучение.

В заключителната част на писмото се настоява за спешно преразглеждане и допълване на текстовете в условията за кандидатстване, за да се осигури справедливост и равен старт за бъдещите средни и висши специалисти в българското земеделие.

Многогодишните растения и декоративните треви придават форма и цвят на градината през топлите месеци, но постепенно избледняват и изчезват от композициите до ноември. За да се избегне плоският и скучен вид на парцела извън сезона и през зимата, дърветата и храстите трябва да бъдат включени в градинския дизайн. Те могат да създадат баланс между открити и затворени пространства и да направят пейзажа по-естествен през цялата година.

Засаждането на храсти един до друг не е трудно, но създаването на балансирано групиране е по-предизвикателна задача. Групата от дървета и храсти може да бъде обиколена отвсякъде или ограничена от едната страна с ограда или стена на сграда. Всеки вид растение има свои собствени композиционни качества.

Идея и избор на растения според условията

Преди всичко трябва да се определи концепцията на композицията – стил и настроение, които подхождат най-добре на мястото. Класическата стилова група предполага ясна, правилна форма на короната. Естествената композиция не е претенциозна и подредена, а предпочита лека небрежност. Категорично изкуствена градина ще изглежда естествено с растения с неочаквани цветове на листата и необичайни форми на короната, например присадена плачеща корона или усукани издънки. Дори неопитното око ще забележи липсата на концепция, ако различните растения изглеждат просто „пъхнати“ в откритото пространство.

Следващата стъпка е изборът на дървета и храсти, които отговарят на условията на околната среда – светлина, влага и почва. Само при оптимални условия растенията показват пълните си декоративни качества. Влажността и съставът на почвата могат частично да се променят, но светлинните условия остават извън контрол на градинаря. Това е решаващо както за цъфтящите храсти, така и за декоративно-листните видове: първите може да не цъфтят на сянка, докато вторите ще променят цвета си – лилавите листа стават мръснозелени, жълтите придобиват светлозелен оттенък, а пъстрите форми се насочват към зеленото. Пъстрите сортове е най-добре да се засаждат на частична сянка или на пълно слънце.

Гледна точка, размер и брой на растенията

Третата стъпка е изчисляването на височината на растенията, ширината на композицията и разстоянието от гледната точка до бъдещата група. Гледната точка е мястото, от което ще се съзерцава композицията – прозорец на беседка, пейка в зона за сядане или място на терасата или пътеката. За хармонично възприемане на композицията гледната точка трябва да се намира на разстояние от два до три пъти височината на най-високия елемент от групата.

Съобразявайки се с височината на най-големия елемент, могат да се определят приблизителните размери на два или три негови партньора чрез редицата на Фибоначи, при която всяко следващо число е равно на сбора от предишните две: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21… Чрез такава пропорция например растение с височина два метра трябва да бъде съседно на храсти с височина 1,3 метра и 0,8 метра.

Важно е да се определи и ширината на композицията. Тя може грубо да се маркира на земята или на хартиен план, като от наблюдателната точка се измери остър ъгъл от 30 градуса (или между 25 и 40 градуса) с връх в основната наблюдателна точка. Страните на ъгъла очертават приблизителната граница на ширината на хармоничната композиция.

Що се отнася до броя на растенията в групата, математическите изчисления не са особено подходящи. Тъй като се създава група, а не маса, обикновено са достатъчни едно голямо, изпъкващо растение (при тясна вертикала са възможни и три), едно до три средно големи подчинени растения и три до пет малки фонови растения. Възможни са и отклонения от тази формула, а за визуализация на резултата композицията може да се скицира предварително на хартия.

Разпределение на ролите: солисти, подчинени и фон

От наличната селекция се избират солисти, подчинени и фонови растения за групата. Солистите трябва да са устойчиви на конкретните условия на околната среда – зимоустойчивост, непретенциозност и пълно съответствие със светлинните и влажностните условия, тъй като те формират скелета и основата на композицията и не бива да губят декоративната си привлекателност или да се променят след мразовита зима. Подчинените растения и тези от третия етаж може да са по-малко устойчиви и да имат право на известни капризи – премахването им от композицията може да се компенсира със засаждане на друго растение, без да се нарушава цялостният вид.

Онова, което прави едно дърво или храст солист, е преди всичко формата на короната му. Сред най-интересните форми са колоновидната, плачещата, чадъровидната, сферичната и пълзящата – короната винаги е ясно определена доминираща характеристика. Боровете с подрязани клони например са идеални солисти, но ако бъдат засадени в хаотична маса, ефектът от причудливата им форма се заличава. Сферичните и плачещите форми на ниско стъбло са достойни подчинени, докато пълзящите или нискорастящите с форма на възглавница са отличен фон – по същество ролята на подчинените се свежда до успешното рамкиране на солистите.

Нищо не подчертава характеристиките на един външен вид така, както контрастът. От решаващо значение е да се играе с контраста на формите грациозно и без излишна изкуственост – пълзящата корона на третия партньор успешно ще смекчи дуета от стройна вертикала и геометрична сфера. Ако солистът не бъде подчертан правилно, цялото се разпада. Контрастът се изразява по-драматично чрез повтарящите се форми на втория и третия партньор спрямо акцентиращия солист.

Акцентът може да се изрази и чрез цвят, но комбинирането на силни контрасти на цвят и форма в една композиция е нежелателно, например тъмна колона и жълта топка – подобен контраст може да изглежда твърде натрапчив. По-добре е да се даде предпочитание или на цвета, или на формата на короната. Изолирани цветни форми обаче са подходящи, когато са заобиколени от зеленолистни, тъй като така групировките се възприемат по-лесно. Групите, по-хармонични по цвят и форма, контрастират само по една характеристика.

Изборът на декоративни листни форми е широк, но трябва да се вземе предвид и възприятието за цвета на листата в маса и от разстояние. На 3–4 метра от растението вече не се забелязват сложните петънца, щрихи или фин кант по листата – вижда се само цветът, осветен от пъстрите черти. Формата на листата също играе роля, защото в маса те създават текстурата на короната – вълнообразните фини листа на бербериса, къдравата текстура на клена и премерената равномерност на короните на липата и бряста са „специални ефекти“, които трябва да се подчертаят с по-прости съпътстващи елементи. Колкото повече различни текстури има в композицията, толкова по-малко цветни петна трябва да съдържа тя, за да се избегне прекомерна пъстрота.

Докато формата на короната остава постоянна през целия вегетационен период, цветът на листата може да се променя от цъфтежа до окапването им, което позволява създаването на променливи, а не статични акценти. Пример за такъв акцент е крилатият евонимус, чиито зелени листа през есента избухват в огнено алено, докато формата на короната му остава постоянна и се поддържа чрез резитба.

Декоративен календар и тревисти растения

Препоръчително е периодът от май до октомври да се раздели на три десетдневни периода, а останалите месеци да се въведат отделно всеки. В получения календар трябва да се отбележи цветът на растението във всеки момент, включително зимният цвят на кората – обикновено познатите сиво-кафяви или бели нюанси, или ярките цветове на някои дървета и храсти като дряна и върбите. Декоративният календар помага да се разбере в кой период от годината има „провисване“ и кога се забелязва прекомерна пъстрота, а също така да се отбележат всички разпръснати акценти.

Обикновено липсата на цвят се наблюдава от ноември до март – тук на помощ идват дрянът и върбите с ярко оцветените си млади издънки, както и иглолистните дървета със зелени, сребристи, жълтеникави или кафеникави иглички. В началото на пролетта луковичните и раноцъфтящите ефемерни растения могат да добавят цвят към композицията.

В естествените аранжировки дърветата и храстите почти винаги се срещат с тревисти растения и градината не бива да е изключение. Петна от многогодишни растения сред дървета и храсти добавят нюанс и цвят и правят композицията да изглежда жива и органична. Тревистите растения, бидейки сравнително бързорастящи, са от съществено значение за композицията през първите години от живота на групата, тъй като динамиката на растеж на дървесните растения е такава, че повечето от тях започват да разкриват пълната си красота след около 5–10 години. При изчисляване на височината и ширината на групата трябва да се вземат предвид размерите на зрелите растения. В комбинацията от дървета и тревисти растения първите естествено доминират, но съотношението на площите, отделени за дървета, храсти и тревиста растителност, може да варира.

Разбирането на основните принципи за създаване на балансирани дървесни и храстови композиции улеснява хармоничното групиране и планирането на бъдещо обновяване на съществуващи насаждения в градината.