Новини от земеделието и селското стопанство в България

В пакета от данъчни промени, който парламентът се очаква да приеме заедно с проектобюджета за 2026 г., са включени изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), засягащи контрола върху обществените поръчки. Сред тях е разширяване на кръга от задължени субекти и понижаване на праговете, над които се дължи уведомяване на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“.

Какво се променя в чл. 182а от ДОПК

Действащата редакция на чл. 182а от ДОПК задължава разпоредителите с бюджет, както и определени лица по Закона за обществените поръчки — с изключение на управителя на Българската народна банка, разпоредителите с бюджет по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, както и на постоянните представителства към международни организации — да уведомяват НАП и Агенция „Митници“ при сключване на договори на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.

С предложените промени към задължените лица се добавят и публичните предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за публичните предприятия. Едновременно с това финансовият праг се променя — вместо 10 000 лв., уведомяване ще се дължи при договори на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 евро.

Нови правила при натрупани договори и съдебни решения

Изменения се предвиждат и в ал. 2 на същия член. Съгласно новия текст уведомяване ще се извършва и за всеки договор на стойност под 5 000 евро, когато с едно и също лице са сключени няколко непрекратени договора, чиято обща стойност достига или надвишава 5 000 евро.

Промяната засяга и случаите, при които плащането се извършва от лице, различно от страната, сключила договора — уведомяването в тези случаи остава задължение на платеца за съответната му част от стойността по договора.

Допълнително се регламентира задължение за уведомяване и при влязло в сила съдебно решение или предявен изпълнителен лист, въз основа на който разпоредителят с бюджет следва да заплати сума, равна на или надвишаваща 500 евро, на лице, различно от разпоредител с бюджет.

Срок за изпращане на уведомленията

Съществуващата разпоредба, която изисква уведомленията да се изпращат не по-късно от 30 дни от сключването на договора или от получаването на изпълнителния лист, се допълва — срокът от 30 дни ще важи вече и за случаите на влязло в сила съдебно решение.

• Задължени субекти: разпоредители с бюджет, определени лица по Закона за обществените поръчки и публични предприятия
• Нов праг за уведомяване: 5 000 евро (досега 10 000 лв.)
• Уведомяване при натрупани договори под 5 000 евро с едно и също лице, чиято обща стойност достига прага
• Праг при съдебни решения и изпълнителни листове: 500 евро
• Срок за уведомяване: не по-късно от 30 дни от сключване на договора, получаване на изпълнителния лист или влизане в сила на съдебното решение

Грубите фуражи съставляват основата на ефективното и икономически изгодно хранене на преживните животни — говеда, овце, кози и коне. Те осигуряват необходимата целулоза, която поддържа оптималната функция на търбуха и храносмилателния тракт, стимулира преживянето и гарантира здравето на животните. Правилното управление на грубите фуражи — от косенето до съхранението — пряко влияе върху продуктивността на фермата: млеконадой, прираст и репродуктивни способности.

Видове груби фуражи и тяхното значение

Сено. Получава се чрез естествено или изкуствено изсушаване на зелена тревна маса до съдържание на влага под 14–15%. При правилно изсушаване е богат източник на фибри и на витамин D, благодарение на слънчевата радиация.

Сенаж. Заема междинно място между сеното и силажа. Зелената маса се провява до влажност 45–55%, след което се консервира в строго анаеробна среда. Консервирането се дължи главно на физиологична сухота и частично на млечнокисела ферментация.

Силаж. Сочен фураж с високо съдържание на влага (60–70%), консервиран чрез ферментация в анаеробна среда. Основната силажна култура у нас е царевицата — с висока енергийна стойност. Консервирането се постига чрез натрупване на млечна киселина, която понижава pH на средата.

Слама и плява. Странични продукти от производството на зърнено-житни и бобови култури с ниска хранителна стойност и изключително високо съдържание на сурови влакнини. Използват се основно за балансиране на дажбите при сухостойни животни или за структура на дажбата.

Оптимална фаза на прибиране и технологични операции

Хранителната стойност на растенията се променя динамично по време на растежа. В ранните фази са богати на протеини, захари и витамини, а целулозата е лесно смилаема. С напредване на вегетацията лигнинът се увеличава, което прави фуража твърд и трудносмилаем.

• Бобови култури (люцерна, детелина): Оптималният момент е фаза бутонизация, преди цъфтеж. При изчакване на пълния цъфтеж съдържанието на протеин рязко спада, а стъблата грубеят.
• Житни треви (ливадна тимотейка, ежова главица, райграс): Косят се във фаза изкласяване, преди цъфтеж.
• Царевица за силаж: Прибира се във фаза восъчна до восъчно-пълна зрялост на зърното, когато съдържанието на нишесте е максимално, а стъблото и листата са все още зелени и сочни.

Косенето се препоръчва в сутрешните часове след вдигане на росата. Височината на косене е критична — за люцерната: 5–7 см от земята (за да се предпази кореновата шийка), за естествени ливади: 4–5 см. Замърсяването на зелената маса с почва въвежда вредни бактерии от рода Clostridium, които могат да предизвикат болести у животните — листериоза и ботулизъм.

След косене масата се разпръсква равномерно и се обръща периодично (1–2 пъти на ден), за да изсъхне бързо и да се спрат процесите на клетъчно дишане, изразходващи ценни захари. Сгребването на откоси за сено се извършва при влажност около 30–35%, а за сенаж — при 50–55%, непосредствено преди прибирането. Балирането на сено изисква влажност под 15%. Влажното балиране води до самозагряване, мухлясване, а в крайни случаи — до самозапалване.

Технология на силажиране и сенажиране

Консервирането чрез ферментация изисква прецизен контрол върху три фактора: влага, захари и анаеробиоза. При силажиране на царевица дължината на нарязване трябва да бъде между 8 и 15 мм. Задължително се използва устройство за напукване на зърното, за да може нишестето да се усвои от животното. Масата се разтоварва в силажни ями, траншеи или на купове, като уплътняването с тежки трактори протича непрекъснато на тънки слоеве от 15–20 см.

Прибавянето на биологични консерванти — млечнокисели бактерии — ускорява спадането на pH под 4,2 и предотвратява развитието на гнилостни процеси. Запечатването се извършва веднага след приключване на утъпкването, като се използва специално силозно фолио, затиснато с гуми или пясъчни торби.

При сенажиране в рулонни бали херметизацията на всяка индивидуална единица — с 6 слоя разтегливо фолио — гарантира минимални загуби, тъй като масата е по-суха и се утъпква по-трудно от силажа.

Правилно съхранение

Загубите при неправилно съхранение могат да достигнат 30–40% от хранителната стойност. Сеното се съхранява оптимално в проветриви сеновали със здрав покрив — добрата вентилация предотвратява конденза и натрупването на влага. При съхранение на открито балите се подреждат върху подложка от палети или слама и се покриват с дишащо, водонепропускливо фолио. Необходим е и контрол на гризачите, чиито изпражнения замърсяват фуража.

Силажът трябва да ферментира поне 4–6 седмици преди отваряне. При изхранване лицето на силажната яма се отрязва гладко. Минималното дневно отнемане е 15–20 см от дълбочината през зимата и 30 см през лятото, за да се предотврати „вторична ферментация“ — проникване на кислород, развитие на дрожди и затопляне на силажа.

Примерни дажби за различни категории животни

Храненето рядко се основава само на един вид груб фураж. По-долу са представени примерни дневни дажби за различни категории животни.

Високопродуктивни млечни крави (30+ литра мляко на ден):

• Царевичен силаж (32% сухо вещество): 22–25 кг
• Сенаж от люцерна или тревни смески: 6–8 кг
• Сено от люцерна (първо качество): 2,5–3 кг
• Пшенична слама (нарязана на 3–4 см): 0,5–1 кг
• Концентриран фураж (царевица, ечемик, шротове, премикс): 10–12 кг

Месодайни крави (период на бременност/сухостой):

• Ливадно сено (средно качество): 6–8 кг
• Пшенична или ечемична слама: 4–5 кг
• Царевичен силаж: 8–10 кг
• Концентриран фураж: 1–1,5 кг

Млечни овце и кози (период на лактация):

• Сено от люцерна или детелина: 1,2–1,5 кг
• Ливадно сено (меко): 0,8–1 кг
• Царевичен силаж или сенаж (без мухъл): 1,5–2 кг
• Концентриран фураж: 0,8–1,2 кг

Подрастващи телета (6–12 месеца):

• Сенаж от детелина/райграс: 5–6 кг
• Ливадно сено: 2–3 кг
• Царевичен силаж: 4–5 кг
• Концентрат (стартер за телета): 2,5–3 кг

Контрол на качеството

Преди изхранване на приготвените фуражи е необходима органолептична оценка, а при възможност — и лабораторен анализ. При органолептичната оценка се вземат предвид цвят, мирис и структура. Доброто сено е зелено до светлозелено — жълтият или кафяв цвят показва прегаряне или намокряне. Добрият царевичен силаж е маслиненозелен до жълто-зелен, а тъмнокафявият или черен цвят е признак за гниене. Силажът и сенажът трябва да имат чист, приятно кисел мирис. Мирис на оцет, маслена киселина или амоняк сигнализира за лоша ферментация.

Сред ключовите лабораторни показатели са: съдържание на сухо вещество, суров протеин (при люцерново сено — над 18–20%), NDF и ADF влакнини (по-ниският ADF означава по-смилаем фураж), и pH — за силаж 3,8–4,2, за сенаж 4,5–5,0.

В разгара на градинарския сезон много любители и професионалисти се сблъскват с болести, неприятели и плевели, като нерядко посягат директно към химичните препарати за растителна защита. Съществуват обаче изпитани алтернативи — растителни инсектициди, приготвяни от самите растения в градината.

Баланс в екосистемата — защо е важен

В здрава екосистема съществува баланс между полезни и вредни организми. Унищожаването на всички насекоми в градината не е желателно — те участват в опрашването, а много от тях са хищни или паразитоидни и действат като естествени регулатори. При липса на насекоми изчезват и птиците. Разнообразната градина може да се самоподдържа и балансира, а някои растения могат да се използват пряко за растителна защита.

Лукови култури — сяра срещу вредители и гъбни патогени

Луковите растения от семейство Алиуми — левурда, самардала, шивес, лук и чесън — са известни с отблъскващите си свойства спрямо насекомите. Всички те съдържат серни съединения, чийто характерен аромат е в основата на действието им.

За приготвяне на извлек листната маса или луковиците се накълцват ситно и се накисват за едно денонощие, а за по-добър ефект — няколко дни — във вода в съотношение 1 част растителна маса към поне 2–3 части вода. По желание се добавя растително масло. Преди употреба една чаша от тази течност се разрежда с литър вода.

Извлекът се прилага многократно на интервали от 5 до 10 дни срещу листни въшки, бълхи, гъгрици, кърлежи, акари и други неприятели. Същият извлек притежава и фитонцидни свойства — намалява пораженията от мана и гъбни патогени.

Ралица, картофови и пиретруми — алкалоиди в действие

Декоративните форми на ралицата и делфиниумите са отровни заради алкалоидите в зелените им тъкани — свойство, характерно и за дивите им представители. Алкалоидите са пагубни за гризещи вредители: гъсеници, лъжегъсеници и листогризещи бръмбари. От ралицата се приготвя настойка непосредствено преди употреба, а доказан ефект има и напрашването с изсушена ралица. Най-висока концентрация на алкалоиди се открива в млади растения и такива преди встъпване в цъфтеж.

Растенията от семейство Картофови — тютюн, черно куче грозде, татул, домати, картофи и петуния — съдържат никотиноиди, соланин и никотин в зелените си части. За приготвяне на инсектицид надземната зелена маса на което и да е от тях се залива с вода в концентриран разтвор. Той действа срещу гризещи вредители. Отрязаните култуци и листа от доматите при резитба могат да се превърнат в суровина за такъв препарат.

Пиретрумите, танацетумите и някои хризантеми също могат да се използват като инсектициди. Надземната маса се бере, когато растенията встъпят в цъфтеж, и се суши на сянка с редовно разбъркване. Изсушеният материал се съхранява в хартиени пликове или на снопчета. Лайката притежава инсектицидно действие срещу смучещи и гризещи насекоми, като извлекът от нея трябва да престои поне 12 часа преди употреба.

Етерични масла и комбинирани рецепти

Етеричните масла намират приложение и в градината. Маслото от мента действа срещу мравки, бръмбари, гъсеници, бълхи и молци. Лавандула, лимонена трева и мащерка повлияват акари, паякообразни и кърлежи. Евкалиптовото масло отблъсква хлебарките.

Различни съставки могат да се комбинират в една рецепта за многофункционален домашен инсектицид с репелентно действие. Преди масово третиране препаратът трябва да се тества на едно растение. Домашно приготвените препарати от растителни части и органични компоненти не са гарантирано 100% безвредни — при третиране на плодове и зеленчуци продукцията трябва да се мие добре преди консумация, особено когато са използвани силни алкалоиди.

Компостът, произвеждан от общински инсталации, изградени с европейски средства, не намира търсене сред земеделските стопани — тема, която депутатът Георги Георгиев е отправил като въпрос към земеделския министър Пламен Абровски. Фермерите предпочитат изкуствените торове пред естествения компост, а общините остават с тежестта по поддържане на скъпоструващите инсталации.

Проблемът с неоползотворения компост

Немалко български общини са изградили компостиращи инсталации с финансиране по оперативна програма „Околна среда“ с цел насърчаване на кръговата икономика и оползотворяване на органични отпадъци. Народният представител Георги Георгиев посочва като конкретен пример две общини в област Пловдив — Стамболийски и Съединение, — които са създали обща компостираща инсталация. Към момента новите инсталации продължават да се изграждат от общини, ползващи средствата по същата програма.

Основният проблем, описан от депутата, е, че земеделските производители не се възползват от произведения по този начин натурален тор. Причината е, че стопаните предпочитат да подхранват посевите с изкуствени торове.

Финансова тежест за общините

Поддръжката на общата инсталация на Стамболийски и Съединение излиза на двете общини около 200 000 евро годишно — сума, която депутатът Георгиев определя като прекомерна тежест за местните бюджети. При положение, че произведеният компост не се реализира, разходът остава без съответната икономическа възвращаемост.

Въпросът към министъра

По тази причина депутатът Георгиев е запитал министър Пламен Абровски дали би предприел мерки за стимулиране на земеделските стопани да закупуват компост от общините. Целта, посочена в питането, е да продължи оползотворяването на органичните отпадъци и превръщането им в продукт, подходящ за наторяване на селскостопански култури.

Пожълтяването, потъмняването и изсъхването на краищата на листата при ягодите са симптоми, че растението изпитва затруднения и се нуждае от внимание. Причините за изсъхване на листата на ягодите могат да бъдат напълно безобидни, но в редица случаи сигнализират за сериозен проблем, който изисква незабавни действия.

Естествено отмиране или реален проблем?

Най-простото обяснение за изсъхнали листни краища е естественото отмиране на по-старите листа. Този процес обичайно протича напролет — след зимата, и в средата на лятото — след края на плододаването. Ако обаче симптомите не съответстват на тези периоди, причината вероятно е дълбоко засаждане, неправилно поливане, небалансирано торене или нападение от болести и неприятели.

Дълбоко засаждане и неправилен воден режим

Когато растенията са засадени твърде дълбоко, кореновата шийка остава под нивото на почвата, развитието им се затруднява и върховете на листата започват да пожълтяват и изсъхват. Решението е да се откопае леко около растението, докато растящият връх излезе над почвата.

Твърде малко или твърде много влага са друга честа причина за сухите краища. Ягодите имат нужда от редовно поливане — при горещо и сухо време се препоръчва то да се извършва 2–3 пъти седмично, като се използват 1–2 кофи вода на квадратен метър. Мулчирането със слама, торф или окосена трева помага за задържане на почвената влага и ограничава растежа на плевелите.

Прекомерната влага обаче е също толкова вредна: застоялата вода предизвиква гниене на долните листа. При продължителни дъждове се препоръчват:

• редовно разрохкване на почвата за по-бързо изсъхване и по-добър достъп на кислород до корените;
• изкопаване на траншеи за оттичане на водата;
• монтиране на арки над лехите с опънат найлон, като краищата се оставят отворени за циркулация на въздуха.

Листните краища могат да изсъхнат и от слънчево изгаряне. Водните капчици, останали по листата след поливане, действат като леща при пряка слънчева светлина. Затова поливането трябва да се извършва само сутрин или вечер и водата не бива да попада върху листата.

Дефицити на хранителни елементи

Небалансираното торене е още една честа причина за изсъхване на краищата на листата. Ето как се проявяват дефицитите на отделни елементи и как те могат да се коригират:

• Калий: Долните листа показват кафяво-жълти краища по назъбванията, след което тъканта между жилките променя цвета си и целият лист изсъхва. Корекция: 20 г калиев сулфат на 10 литра вода.
• Фосфор: Листата стават по-дребни, а краищата им — червеникаво-лилави, след това тъмнокафяви с некроза. Корекция: разтвор на суперфосфат — 40–50 г на 10 литра вода.
• Калций: Върховете на младите листа почерняват, листът се деформира и набръчква. Корекция: калциев нитрат — 10 г на 10 литра вода, или разтвор от пепел и оцет — 1 чаша пепел и 100 г оцет на 10 литра вода.
• Магнезий: Хлорозата започва в назъбванията на листата и при липса на лечение засегнатите части умират. Корекция: магнезиев сулфат — 15 г на 10 литра вода.
• Бор: Листата се деформират и набръчкват, краищата пожълтяват и изглеждат обгорени, докато накрая изсъхнат напълно. Корекция: борна киселина — 1 г на 10 литра топла вода.
• Желязо: Листните остриета пожълтяват, краищата стават кафяви и изсъхват, но жилките остават безцветни. Корекция: прилагане на хелатно желязо.
• Цинк: Назъбените краища на листата се обезцветяват, листата се удължават и се появява хлороза на тъканта между жилките. Корекция: комплексни торове, съдържащи цинк.

Напояването в България е спаднало до едва 4% от изградените напоителни площи, въпреки че страната не страда от недостиг на воден ресурс. Проблемът се корени в разпадащата се напоителна инфраструктура, огромните загуби по каналите и липсата на дългосрочна политика за управление на водата — това са основните изводи на д-р инж. Петър Филков, преподавател в катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ към Хидротехническия факултет на УАСГ, строителен инженер и доктор по хидромелиоративно строителство, консултант на Световната банка и FAO.

България използва наполовина по-малко вода за земеделие от средното за ЕС

През периода 2020–2023 г. земеделието в ЕС формира 31% от общото изземане на вода и се нарежда на второ място след охлаждането при производството на електроенергия (33%). В България делът на земеделието е едва 15% — на трето място след охлаждането при производството на електроенергия (66%) и общественото водоснабдяване (16%). Така потреблението на вода за земеделски нужди у нас е наполовина под средноевропейското ниво.

Климатичните промени допълнително изострят ситуацията: нуждата от напояване нараства с над 15%, а пет от последните шест години в България са по-сухи от обичайното. Земеделците са изправени пред все по-труден избор как да осигурят вода за културите си при зачестяваща суша.

Тридесет години разруха: от 70% до 4% напоявани площи

Преди 1990 г. ежегодно са се напоявали между 70% и 85% от изградените напоителни площи. През стопанската 2022/2023 г. напояваните площи са спаднали до едва 4,1% (74 200 ха) от изградената напоителна инфраструктура и до около 7,3% от площите, които все още са годни за напояване.

Общото изземане на вода е намаляло с 36% за последните над 30 години — от средно 8,27 млрд. куб. м годишно в началото на 90-те години до 5,27 млрд. куб. м през периода 2020–2023 г. Водните обеми, използвани за напояване, са се свили от 2,30 млрд. куб. м до 0,8 млрд. куб. м годишно.

През 1990 г. страната е разполагала с около 1,25 млн. хектара напоителни площи. Понастоящем официално изградените държавни напоителни площи са 744 хил. хектара, но реално годните са само около 56% от тях — приблизително 420 хил. хектара. Голяма част от каналите и съоръженията са повредени или унищожени, а общинските напоителни системи вече не съществуват.

Оризопроизводството „изяжда“ водния ресурс

Причините за срива на напояването са свързани и с промяната в структурата на отглежданите култури. Днес 37% от обработваемата земя е заета от пшеница, а 27% — от слънчоглед, които обикновено не се напояват. В същото време голяма част от водата в държавните напоителни системи се насочва именно към оризопроизводството. Държавните системи доставят средно 286 млн. куб. м вода годишно, като между 85% и 95% от този обем се използва за ориз — концентриран в районите на Пазарджик, Пловдив и Стара Загора. Това силно ограничава достъпа на останалите земеделски производители до напоителна вода.

Анализ на данните на НСИ показва, че средно около 61% от водата от държавните напоителни системи не се използва ефективно — едва около 39% достига до земеделците. В системите, ориентирани към оризопроизводството, коефициентът на полезно действие достига 50–55%. В останалите обаче той пада до едва 2–5%, което на практика означава, че почти цялата подадена вода остава неупотребена.

Подземните води — резерв, а не решение

Все повече земеделци разчитат на собствени сондажи, тъй като за тях това е по-евтин и по-удобен вариант в сравнение с държавния доставчик. Това обаче крие сериозни рискове. Подземните води се възстановяват бавно и се считат за стратегически ресурс. Неконтролираното им изпомпване може да доведе до трайно понижаване на нивата им. Освен това неконтролираното изграждане на сондажи крие риска по-плитки и замърсени води да проникнат към по-дълбоки и чисти водни хоризонти.

В някои райони на страната вече се наблюдава омагьосан кръг: намалените доставки от напоителните системи водят до понижаване на нивата на подземните води, което засяга именно онези земеделци, отказали се от централизираното водоснабдяване. Така съществува риск, ако дадена напоителна система спре окончателно, „независимите“ производители да открият, че сондажите им вече не осигуряват достатъчно вода.

Три стъпки към по-ефективно използване на водата

Според анализа на д-р Филков България трябва да действа в три основни посоки:

• По-ефективно използване на съществуващите напоителни системи. Земеделските производители следва да бъдат насърчавани да разчитат на тях, а услугата по доставка на вода — да стане по-надеждна и предвидима. Воден ресурс може да се освободи чрез намаляване на площите с ориз.
• Модернизация на инфраструктурата. Приоритетът е не просто намаляването на загубите по каналите, а ограничаването на неизползваните водни обеми и по-ефективното управление на системите. Въвеждането на измервателни устройства би подобрило услугата и би намалило споровете между доставчици и производители. Разширяването на напояването ще изисква и възстановяване на десетки помпени станции, включително за използване на ресурса на р. Дунав. Високите енергийни разходи могат да бъдат компенсирани чрез фотоволтаични системи и други източници на евтина електроенергия.
• Запазване на подземните води като резервен, а не основен източник. В районите без работещи напоителни системи — като Добруджа и части от Лудогорието — държавата може да въведе облекчени, но стриктно контролирани режими за сондажи. Там, където съществуващата инфраструктура може да осигури вода, не следва да се субсидира изграждането на нови кладенци.

Язовирите представляват значителен неизползван потенциал. В сегашните напоителни системи има свободен капацитет, при който дори двукратно или трикратно увеличаване на напояваните площи — без да се включва оризопроизводството — няма да изисква съществено повече вода от язовирите и реките, а ще доведе до по-ефективно оползотворяване на вече наличния ресурс. Общинските язовири, захранвали напоителни системи в миналото, днес често са с висока степен на запълване, тъй като основният им потребител вече не съществува. Възстановяването на тези системи би подпомогнало и по-доброто техническо им състояние.

През юни 2026 г. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не допусна вноса на 56 пратки с над 230 тона хранителни стоки от трети държави в резултат на граничен ветеринарен и фитосанитарен контрол. Проверките са проведени на одобрените контролни пунктове при засилен контрол и прилагане на спешни мерки за пратки с храни и фуражи от неживотински произход, предназначени за внос в ЕС.

Какви продукти са задържани

Сред несъответстващите пратки с продукти от неживотински произход са установени следните нарушения:

• Пипер и домати — наднормено съдържание на остатъчни количества пестициди;
• Чай матча на прах — наднормено съдържание на остатъчни количества пестициди;
• Сушени смокини — замърсяване с охратоксин А или афлатоксини;
• Шамфъстък — наличие на микотоксини;
• Кимион — високо съдържание на пиролизидинови алкалоиди.

При фитосанитарния контрол са задържани пратки с плодове и зеленчуци поради несъответствия в сертификатите им.

Продукти от животински произход

В категорията на продуктите от животински произход са спрени пратки с телешко месо поради незадоволителна идентификационна проверка, както и пратки с трайни съставни продукти.

Уведомления в системата RASFF

Във връзка с установените несъответствия БАБХ е създала общо 47 уведомления в Системата за бързо оповестяване за храни и фуражи (RASFF) на Европейската комисия. От агенцията съобщиха, че контролът е постоянен и има за цел да не допуска несъответстващи и потенциално опасни храни и фуражи на територията на ЕС, като по този начин гарантира безопасността на хранителната верига и защитата на потребителите.

Сивото гниене е едно от икономически най-значимите заболявания по лозата, чиито първи симптоми нерядко остават незабелязани поради слабата им изразеност в началните етапи на инфекцията. Редовният оглед на лозовите насаждения — особено в периода преди узряване на гроздето — е от съществено значение за навременното му установяване и ограничаване.

Как изглеждат симптомите

Най-характерните и икономически най-значими симптоми се наблюдават по гроздовете. Върху отделни зърна се появяват малки, светлокафяви, воднисти петна, които постепенно се разрастват. Засегнатите зърна омекват, губят тургора си и загниват. При висока въздушна влажност върху повърхността им се развива характерен сив, прахообразен налеп — спори на причинителя. При благоприятни условия инфекцията се разпространява бързо към съседните зърна и може да обхване целия грозд, което води до значителни загуби в добива и влошаване на качеството на продукцията.

По листата заболяването се проявява под формата на неправилни кафяви петна по краищата на листната петура или около места с механични повреди. При висока влажност върху некротичните участъци може да се образува слаб сив налеп. Пораженията по листата обикновено не са толкова значими, колкото тези по гроздовете, но са показател за наличието на инфекция в насаждението.

По летораслите и дръжките на гроздовете сивото гниене се проявява чрез кафяви некротични участъци, които постепенно се разрастват. Дръжките покафеняват и изсъхват, което нарушава придвижването на вода и хранителни вещества към гроздовете. В резултат засегнатите зърна могат преждевременно да завяхнат, да загубят качеството си или да станат по-податливи на вторични инфекции.

Кога рискът е най-голям

Заболяването се развива най-интензивно при температури между 18 и 25°C, съчетани с продължителна въздушна влажност, чести валежи, роса или мъгли. Гъстата листна маса и недостатъчното проветряване на насажденията създават благоприятен микроклимат за покълването на спорите и разпространението на патогена.

Значително по-висок е рискът при наличие на наранени зърна — вследствие на градушка, напукване от валежи, повреди от насекоми или нападение от оидиум — тъй като тези повреди улесняват проникването на причинителя в тъканите на гроздето.

При диагностиката е важно да се разграничи сивото гниене от слънчевия пригор: при него по зърната се наблюдават кафяви или белезникави изсъхнали петна, без характерния сив налеп. Към средата на юли е препоръчително редовно да се оглеждат компактните гроздове и участъците, изложени на по-висока влажност след валежи.

Агротехнически и химични мерки за контрол

Развитието на сивото гниене може да бъде ограничено чрез комплекс от агротехнически и химични мерки. Добрата проветривост на насажденията — постигната чрез своевременно филизене, колтучене и частично обезлистване в зоната на гроздовете — намалява задържането на влага и създава неблагоприятни условия за патогена. Отстраняването на повредените гроздове и избягването на механични наранявания на зърната също допринасят за ограничаване на инфекцията.

Най-добри резултати се постигат при превантивно приложение на фунгициди или при третиране непосредствено след установяване на първите симптоми. Особено важни периоди са преди затварянето на гроздовете, при прошарване и в началото на узряването. След продължителни валежи или градушки е препоръчително лозите да бъдат огледани и при необходимост да се извърши последващо третиране.

Сред широко прилаганите фунгициди е Кабрио Топ, съдържащ активните вещества пираклостробин и метирам. Продуктът притежава предпазно и лечебно действие и осигурява едновременен контрол на маната, оидиума и сивото гниене. Прилага се превантивно, като първото третиране срещу сивото гниене обикновено се извършва по време на цъфтежа.

Ефикасно средство срещу причинителя е и Пирамид СК, съдържащ активното вещество пириметанил — системен фунгицид с висока ефективност, особено при по-хладно и влажно време. Препоръчително е да се редува с фунгициди с различен механизъм на действие, за да се намали рискът от развитие на резистентност.

При биологичното и интегрираното производство добри резултати дава Ботрибел — биологичен фунгицид на основата на бактерията Bacillus amyloliquefaciens (щам AH2). Продуктът е разрешен за употреба срещу сиво гниене по лозата и се отличава с липса на карантинен срок, което го прави подходящ за приложение и в периода, близък до гроздобера.

Независимо от избрания продукт, третирането трябва да се извършва при спазване на препоръчителните дози, карантинните срокове и указанията на етикета. Най-податливи на заболяването са сортовете с компактни гроздове и тънка ципа на зърната, при които влагата се задържа по-продължително и механичните повреди са по-чести.

Често допускани грешки

• Закъсняло третиране — когато заболяването вече е обхванало значителна част от гроздовете, ефективността на фунгицидите е значително по-ниска.
• Прекалено гъста листна маса около гроздовете — възпрепятства проветряването и създава благоприятен микроклимат с висока влажност.
• Многократна употреба на фунгициди с едно и също активно вещество — увеличава риска от развитие на резистентност, което с времето намалява ефективността на продуктите.
• Пренебрегване на огледите след валежи и градушки — именно в тези условия рискът от заразяване е най-висок, а навременната реакция е от ключово значение за ограничаване на щетите.

Кампанулата (Campanula) е декоративно цвете, чието латинско наименование означава „малки камбанки“. Семейството на кампанулите обхваща над 500 вида и подвида растения, които се различават по множество признаци, но са обединени от характерната форма и цвят на цветовете. У нас се срещат няколко разновидности, а сините и белите цветове на кампанулата придават романтичен щрих на всяка градина или балкон.

Булчински букет — най-разпространената кампанула в България

Най-популярната сред цветарите у нас разновидност се отглежда предимно в саксии, висящи кошници или сандъчета за балконски парапет. При подходящи грижи и редовно почистване на прецъфтелите цветове растението е способно да цъфти от пролетта до късна есен. С нарастването на стъблата те се „изсипват“ от съда, образувайки каскада от цветове.

Цветовото разнообразие не е голямо — основно светло- и тъмносини нюанси, както и снежнобяло. Цветчетата наподобяват звездички и са наредени толкова гъсто, че листата почти не се забелязват. Достъпни са вече и кичести форми, при които цветовете приличат на миниатюрни розички — сортът Campanula x haylodgensis.

Местоположение, поливане и грижи

Изборът на подходящо място е едно от най-важните условия за здраво и красиво растение. Идеалното е сутрешното слънце и следобедна засенка. При пълно засенчване стъблата се издължават и разреждат, а прякото следобедно слънце поврежда цветовете и листата.

• Поливане: почвата трябва да се поддържа влажна по време на активната вегетация. Всяко пресъхване води до загуба на цветове и абортиране на пъпки, а преовлажняването може да причини загниване на корените.
• Подхранване: извършва се два пъти месечно с комбинирани торове с по-високо съдържание на микроелементи.
• Течение: кампанулата трябва да се пази от течение — стъблата са крехки и лесно се чупят. От наранените места се отделя млечен сок, който при допир с чувствителна кожа може да предизвика дразнене и обриви.

Растението може да стои навън през по-голямата част от годината, но при застудяване трябва да се прибере на закрито. В по-топлите райони на страната кампанулата може да се засади директно в градината и да презимува успешно. Ако остане в саксия, през зимата се нуждае от светло и хладно помещение при намалени поливки.

Размножаване

Кампанулата се размножава лесно чрез резници. По-силните стъбла се заложат за вкореняване във вода или в торфена смес, като предварително се обработват с растежен хормон. Корени се образуват за две до три седмици на топло и светло място. Препоръчително е резниците да се оросяват редовно или да се покрият с прозрачен похлупак за поддържане на въздушна влажност. Вкоренените растения се засаждат в малки индивидуални саксии, а върховете им се пензират за стимулиране на разклоняването.

Campanula carpatica — за градини и алпинеуми

Campanula carpatica е друга разновидност, която се среща често в българските градини и алпинеуми. Цветовете са малко по-едри, камбанковидни, с лилаво-сини нюанси. Растението е студоустойчиво и лесно за отглеждане — изисква редовни поливки и добър дренаж. Може да се засажда на слънчеви места, а шарената сянка е допустима, макар да може леко да намали цъфтежа.

Кампанула карпатика достига височина около 20 см и се разпростира повече встрани. Цъфти през летните месеци и се размножава по-рядко чрез семена, а по-често чрез резници и делене на коренището. Подходяща е за скални кътове или нисък бордюр. Основните ѝ врагове са охлювите и листните въшки — препоръчва се редовна проверка за нежелани гости и навременно почистване на прецъфтелите цветове.

Производители на биологични продукти от югоизточна България, източните Родопи и Варна взеха участие в 15-ото издание на регионалното фермерско-занаятчийско изложение в Ямбол. Събитието се проведе на площад „Освобождение“, край сградата на Безистена, а сред новите предложения на щандовете бяха елексири с джинджифил и студенопресован сок от череши.

Географията на изложението се разширява

Организаторът Антоанета Събева от фондация „Ямбол – вкус и традиции“ заяви, че целта е с всяко следващо издание изложението да надгражда — да запознава местните потребители с нови качествени продукти и да подкрепя самите производители. Регионалният базар се провежда всяка втора събота на месеца с подкрепата на местната община и на Ямболската търговско-промишлена палата.

Сред дебютантите на тазгодишното издание бяха Халил и Фатме Тулеви от Варна, чиято продуктова серия излиза под името BT Juice. Фатме Тулева описва предлаганото като „аптечка от природата“: елексири с джинджифил, мед, лимон и куркума, за които твърди, че подпомагат при възпаления, прочистват черния дроб и укрепват имунната система. Друга комбинация заменя куркумата с хрян — за борба с хрема и кашлица, по думите на производителката. Семейството предлага и т. нар. пюрали — конфитюри без добавена захар и консерванти. Продуктите им са на пазара от година и половина, имат няколко отличия и се предлагат в специализирани магазини за здравословни храни. Халил Тулев, авторът на рецептите, посочи, че разработването им е отнело около година, като за окончателния вид са се консултирали със сертифицирани лаборатории.

Производители от сливенския квартал „Речица“ предложиха праскови, кайсии и студенопресован сок от череши — стопроцентов натурален продукт, който след отваряне трябва да се консумира в рамките на седмица при съхранение в хладилник.

Пчеларите отчитат добра реколта, но се оплакват от ниски изкупни цени

Разнообразие от мед и пчелни продукти отново намери място на изложението. Повечето пчелари споделиха, че сезонът е изключително благоприятен — продължителните дъждове през пролетта са осигурили добра паша и съответно високи добиви. На щандовете се предлагаше вече нова реколта мед от рапица, кориандър, драка, липа, горски букет и ливадни билки.

Въпреки добрата реколта, изкупните цени остават ниски за поредна година. Здравко Аврамов от село Робово, община Тунджа, посочи, че рапичният мед се изкупува на едро по 2,00–2,20 евро, а за букета и слънчогледа се очаква около 2,70 евро. „Това са изключително ниски цени на фона на тази инфлация“, категоричен бе той. Пламен Сивков, произвеждащ мед в района на Манастирските възвишения в област Ямбол, добави, че цените на меда бавно започват да се покачват под натиска на поскъпването на горивата и консумативите. Той даде пример: ако миналата година една скована обтелена рамка е струвала 70–75 стотинки, сега цената е достигнала 90 цента.

Директната продажба — предпочитан канал за реализация

Всички участници в ямболския базар са убедени, че присъствието на подобни изложения е най-ефективният начин да достигнат до клиентите си. На щандовете посетителите могат да опитат продуктите, да получат съвети и разяснения и да обменят контакти с производителите, споделиха фермерите. Задържащите се ниски изкупни цени допълнително засилват интереса към директната продажба.

На изложението се предлагаха още пресни и сезонни зеленчуци, вино, колбаси и мезета, млечни продукти от производители от югоизточна България, включително сирена и кашкавал от козеферма в източните Родопи. Участващите занаятчии представиха ръчно изработени бижута, картини от пясък, текстилни изделия с българска шевица, кукли и играчки.

Рибите са опортюнисти: ако се появи храна под каквато и да е форма, те ще я изядат — дори ако е бил най-добрият им съжител ден по-рано. Видяна риба, която поглъща друга, всъщност почти нищо не означава сама по себе си. Когато една риба умре, останалите в аквариума бързо се възползват от ситуацията. Дори риба, която е все още жива, но отслабена или болна, ще бъде тормозена от съседите си. За собствениците на агресивни риби в аквариума истинският въпрос не е „кой изяде рибата“, а „защо тя е умряла“.

Защо рибите изяждат съжителите си

Поредица от смъртни случаи в аквариума може да е резултат от видим агресор, но е също толкова вероятно причината изобщо да не е друга риба. Промяна в условията на водата, избухване на незабележима болест или стрес са сред по-честите виновници. Наблюдението на поведението е ключово — особено когато са добавени нови риби или когато нещо в аквариума се е променило.

Новите риби са под внимателното наблюдение на останалите. Йерархия съществува дори сред мирни видове — teritoriите вече са разпределени и всички следят новодошлия. Ако останалите се почувстват заплашени, могат да избухнат кавги. При първи признаци на агресия помага пренареждането на декора: то заличава познатите граници и може да успокои обстановката. Ако агресията продължава, може да се наложи преместването на агресора или на рибата, която е обект на нападенията. Достатъчно скривалища — растения, камъни, декоративни елементи — намаляват напрежението.

Ролята на водата и болестта

Скок в нивата на амоняк или нитрити е невидим, но не и рядък проблем, дори в добре поддържан аквариум. Добавянето на нови риби може временно да наруши биологичното равновесие и да предизвика краткотраен скок на амоняка, последван от повишени нива на нитрати. Новите риби са особено уязвими: те вече са под стрес от улавянето, транспорта и поставянето в нова среда. Смяната на водата, почистването на филтъра или друга поддръжка също може временно да наруши азотния цикъл.

Резултатът понякога е верижна реакция: една риба умира и добавя органични токсини към водата, а друга, вече отслабена, също загива. Този „домино ефект“ лесно се бърка с поредица от убийства, въпреки че в действителност е следствие от лошото качество на водата. Редовното проследяване на pH, амоняк, нитрити и температура помага да се забележат такива промени навреме.

Болестта е друга честа причина. Не всички заболявания са очевидни, затова новите риби се препоръчва да се поставят в карантина. Ако новата риба е закупена вече заразена, стресът от преместването може да я погуби за нощ. Останалите риби се нахвърлят върху трупа — и сами се заразяват. По-слабите от тях могат да загинат и на свой ред да бъдат изядени.

Как да предотвратите проблемите

• Поставяйте новите риби в карантина преди да ги пускате при останалите.
• Водете дневник на поведението, за да разпознавате отклоненията от нормата.
• Следете редовно нивата на pH, амоняк, нитрити и температура.
• Увеличете честотата на наблюденията при добавяне на нови риби или значима промяна в аквариума.
• Осигурете достатъчно скривалища и пренаредете декора при признаци на агресия.
• Разпръсвайте храната равномерно по повърхността, за да избегнете струпване и битки.
• При продължителна агресия използвайте клетка за размножаване, в която временно да поставите агресора.

Два вида агресивни риби

Агресивните риби се делят на две групи. „Тормозчиите“ хапят, гризат перки, гонят и притискат в ъгли — някои не спират, докато не убият противника. Хищниците гледат на съжителите си единствено като на бъдеща храна. За опитни акваристи, готови за предизвикателството, съществуват управляеми представители и на двете групи.

Пет популярни агресивни вида

Екзодон (Exodon paradoxus), известен и като „тетра с изпъкнали зъби“, е месояден и поглъща люспи — малцина от останалите риби са в безопасност от него. Сребристата му окраска с червени и оранжеви перки и отблясъци от синьо и лилаво при добро осветление го прави и декоративен. За да бъде щастлив в група, рибките трябва да се закупят едновременно и в достатъчно количество — някои акваристи препоръчват поне 12, с приблизително еднакъв размер.

Оскарът е голяма, ярка риба, подходяща за самостоятелен акцент в аквариума. Младите екземпляри са плахи, но с порастването стават по-агресивни. Препоръчва се да се отглеждат в отделен аквариум, докато са незрели. Няколко възрастни оскара изискват голяма аквариумна система и носят риск от териториални битки.

Пауновият бас, въпреки името си, принадлежи към семейството на цихлидите. Окраската му варира от зелено до златисто с три черни ивици по гърба. Хищна риба — ще изяде по-малки съжители, ако храната е оскъдна. Изисква дълъг аквариум със сигурен капак, тъй като е много подвижна.

Цихлидата „Мидас“ е едра, ярко оцветена риба с характерна изпъкналост на главата. Силно териториална по време на размножителния сезон, когато защитава зоната около гнездото си. Честа е бъркането ѝ с цихлидата „червен дявол“.

Цихлидата „щука“ е хищна и силно териториална — убива по-малки съжители, а понякога и такива с подобен размер. Подходяща е за аквариум с един вид и за опитни акваристи. Въпреки агресивния си характер, тези риби взаимодействат с хората и са известни с това, че „молят“ за храна. Принадлежат към едрите цихлиди и могат да живеят до 10 години.