Новини от земеделието и селското стопанство в България

Изследователи от Вагенинген (Нидерландия), заедно с колеги от Амстердам и Китай, са разработили нова биопластмаса на растителна основа, която се разгражда естествено в природата, като същевременно е по-здрава и по-устойчива на вода в сравнение с досегашните биопластмаси. Откритията са публикувани в списанието „Nature Communications“.

Вдъхновение от паяжината

Производството на пластмаса от растения не е новост, но съчетаването на здравина, водоустойчивост и способността за биологично разграждане се оказва изключително трудно постижимо. Нидерландско-китайският екип е решил тази задача с материал, наречен „плантимери“ — прозрачно фолио с дебелина, сравнима с тази на торби за тежки отпадъци.

При разработването на материала изследователите са се вдъхновили от начина, по който паяците изплитат своите мрежи от тънки нишки. Основната суровина е зеин — протеин, добиван от царевица, използван от десетилетия за производство на влакна и биопластмаси.

Как се произвежда материалът

Изследователският екип разтваря протеина в смес от етанол и вода и го довежда до т.нар. преходна точка, при която се образува гъста, вискозна протеинова фаза. Докторантът Иджие Уанг след това екструдира материала през малък отвор и го разточва на тънки листове, след което го оставя да изсъхне — така се получават както влакна за текстил, така и пластмасово фолио.

„Най-забележителното нещо се случва по време на обработката“, казва Ренко де Врийс, доцент по физична химия и мека материя. Механичните сили при екструдирането или разточването променят структурата на протеиновите вериги — от пружиноподобни форми (алфа-спирали) те се превръщат в плоски структури (бета-листи), които се преплитат и образуват кръстосани връзки без никакви химически добавки. Резултатът е пластмаса, по-здрава от широко разпространения полиетилен (PE), и малко по-малко здрава от метала.

„Природата използва същата стратегия доста често“, казва Де Врийс. „Паяжината е най-известният пример, но подобни протеинови мрежи придават здравина и на лепилото на мидите, и на зъбците в прилепващите дискове на калмарите. Познавахме този механизъм само при животните. Не очаквах да постигнем същия ефект с растителен протеин.“

Водоустойчивост и биоразградимост

Едно от основните предизвикателства при биопластмасите е постигането на добра водоустойчива бариера при запазване на функционалността. „Плантимерите“ абсорбират 25% от собственото си тегло след един час под вода — значително по-малко в сравнение с пластмасите на соева основа, при които тази стойност достига около 175%. Конвенционалният PET все още се представя по-добре, поглъщайки не повече от 0,1%.

По-голямата част от материала се разгражда биологично в рамките на четири седмици, без да оставя микропластмаси в природата. Де Врийс вижда перспективи именно в селското стопанство, където биоразградимостта нерядко е по-важна от максималната производителност.

Ваутер Пост, изследовател от Университета в Утрехт и специалист по технологии за устойчиви пластмаси, който не е участвал в проучването, посочва и по-широко приложение: „Тъй като тези пластмаси се разграждат биологично, те биха могли да се превърнат в интересна алтернатива за продукти за еднократна употреба като прибори за хранене, чинии и сламки, където европейските регламенти стават все по-строги през последните години.“

Предизвикателства пред мащабирането

Материалът все още е в ранен етап на развитие. Към момента китайските изследователи са произвели около един квадратен метър фолио. Мащабирането на производството изглежда технически осъществимо, но набавянето на царевичен протеин остава предизвикателство. „Протеините са ценни и се конкурират с хранителните продукти и фуражите“, признава Де Врийс.

Затова екипът вече проучва алтернативни суровини — пера от сектора на домашните птици и отпадъчни потоци от производството на бира. Пост добавя, че ще са необходими допълнителни приложни изследвания, преди материалът и производственият процес да се превърнат в реални опаковъчни продукти.

„В сравнение с традиционните пластмаси биопластмасите все още са относително примитивни“, казва Де Врийс. „Но ние не искаме пластмасовите отпадъци да се натрупват в природата. Биопластмасите, които се разграждат естествено, предлагат обещаващо решение. Просто ще отнеме време и ще са необходими по-нататъшни изследвания.“

Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ е изпратила официално писмо до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски с искане за извънредна помощ за сектора заради задълбочаваща се пазарна криза. Изкупните цени на редица плодове и зеленчуци вече не покриват производствените разходи, посочват от организацията.

Конкретни примери от страната

От камарата описват повтаряща се картина в различни части на България: производители на праскови в Сливенско обмислят да изкоренят градините си, зеленчукопроизводители в Хасковско раздават продукцията си в знак на протест, а стопани от Любимец отказват да прибират дините, тъй като разходите за бране надвишават приходите от продажбата. „Различни култури. Различни райони. Един и същ проблем“ — така от камарата обобщават ситуацията, като я определят като системна криза, която унищожава българското производство на плодове и зеленчуци.

Четири конкретни въпроса към министерството

В писмото си до министър Абровски браншовиците поставят четири конкретни въпроса:

• Ще поиска ли България извънредна финансова подкрепа от Европейския селскостопански резерв по чл. 219 от Регламент (ЕС) №1308/2013 — мярка, прилагана вече за секторите „Мляко“ и „Свиневъдство“?
• Каква подкрепа ще получи секторът по държавната помощ във връзка с кризата в Близкия изток и по каква методика ще бъде разпределен предвиденият ресурс?
• Ще бъде ли осигурено допълнително финансиране за мерките по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения и за борбата с черната златка, която унищожава овощни градини в България?
• Ще бъде ли предоставена помощ de minimis като бърза мярка за подкрепа на ликвидността на стопанствата?

Де минимис — най-бързият инструмент

Сред разглежданите инструменти помощта по правилото de minimis се посочва като мярката, която може да бъде приложена най-бързо и да осигури незабавна ликвидност на засегнатите стопанства. Браншовата камара не уточнява конкретни размери или срокове, а очаква отговор от министерството по всеки от поставените въпроси.

Зонирането на градината е процес на разделяне на пространството на функционални зони, всяка с определено предназначение и дизайн. Независимо от размера на имота, правилното зониране позволява пълноценното използване на всеки квадратен метър и създава хармонична среда за почивка, работа и игра.

Що е то зониране и защо е необходимо?

Зонирането помага за ефективното организиране на пространството и за избягване на хаотично подреждане на елементите. При планирането е важно да се вземат предвид нуждите и интересите на всички членове на семейството, за да се намерят решения, удобни и естетически приятни за години напред.

Основните предимства на зонирания имот са:

• Функционалност — всяка зона изпълнява конкретна задача, което прави ползването на пространството по-удобно.
• Естетика — правилно организираното пространство изглежда стилно и привлекателно.
• Комфорт — зоните за почивка и работа са наредени така, че да не си пречат взаимно.
• Лесна поддръжка — ясното разграничение на зоните улеснява редовната грижа за имота.

Основни зони в имота

В зависимост от нуждите на семейството могат да се обособят следните основни зони:

• Зона за отдих — включва тераса или вътрешен двор с удобни мебели, място за барбекю, беседка или навес и тревна площ за пикник. Зоната трябва да е уютна и защитена от любопитни погледи чрез живи плетове, декоративни паравани или едри растения.
• Детска площадка — трябва да е безопасна, увлекателна и добре видима. Може да включва люлки, пързалки, пясъчник, батут или малък басейн за водни игри.
• Градинарска площ — предназначена за зеленчукова или овощна градина с лехи, плодови дървета и храсти, а при необходимост — и оранжерия за студения сезон. Задължително се предвиждат удобни пътеки за достъп и система за поливане.
• Работна зона — служи за съхранение и поддръжка на оборудване. Включва навес за инструменти и градинска техника, компостна яма или контейнер за органични отпадъци и място за дърва или строителни материали. Обикновено е скрита от погледа в ъгъла на имота, но трябва да остане лесно достъпна.

Принципи на зонирането

Правилното зониране не се изчерпва с разделянето на пространството — важно е и как отделните зони са наредени спрямо размера на парцела, релефа и дневния режим на ползване.

• Спрямо размера на парцела — в малки парцели е препоръчително да се намали броят на зоните и да се комбинират функциите им: например зона за отдих с барбекю площадка или зеленчукова градина с декоративна градина.
• Баланс между открити и затворени пространства — откритите площи (тревни площи, вътрешни дворове) създават усещане за свобода, докато затворените (беседки, паравани, огради) носят комфорт и уединение.
• Използване на растения като разделители — живи плетове, дървета и храсти могат да очертаят естествени граници между зоните. Градината може да бъде отделена от зоната за сядане с декоративни храсти, а зеленчуковата градина — с нисък жив плет.
• Плавни преходи — пътеки, арки и декоративни елементи осигуряват логично свързване на зоните. Преходът от зоната за релакс към градината може да се оформи чрез арка с увивни растения, а от детската площадка към зеленчуковата градина — чрез декоративна порта.

Материали и елементи за разграничаване на зони

За очертаване на границите между зоните се използват разнообразни материали и декоративни решения:

• Живи плетове — създават естествени граници и добавят зеленина.
• Огради и паравани — дървени или метални конструкции, осигуряващи уединение.
• Декоративни камъни и камъчета — разделят зоните и създават ландшафтни акценти.
• Градински пътеки — логично свързват зоните и правят придвижването из имота удобно.

Турция стартира ново плащане към земеделските производители в размер на 688,2 млн. турски лири (около 12,94 млн. евро). Средствата ще постъпят директно по сметките на фермерите, обяви министърът на земеделието и горите Ибрахим Юмаклъ.

Разпределение на средствата

Най-голямата част от плащането — 530,153 млн. турски лири (около 9,97 млн. евро) — е предназначена за обезщетения на животновъди за загуби, свързани с болести по животните. Това направление концентрира над три четвърти от общия ресурс.

За инвестиционна подкрепа в рамките на развитието на селските райони са предвидени 131,011 млн. турски лири (около 2,46 млн. евро). Третото перо обхваща подкрепата за генетичните ресурси в животновъдството, по което ще бъдат изплатени 27,035 млн. турски лири (около 508 хил. евро).

Три направления на подкрепа

• Обезщетения за болести по животните: ~9,97 млн. евро (530,153 млн. турски лири)
• Инвестиционна подкрепа за развитие на селските райони: ~2,46 млн. евро (131,011 млн. турски лири)
• Генетични ресурси в животновъдството: ~508 хил. евро (27,035 млн. турски лири)

Думите на министъра

„Продължаваме да подкрепяме нашите фермери, които носят изобилието от земята на нашите трапези и поддържат непрекъснато производство. Превеждаме 688 милиона и 200 хиляди турски лири под формата на плащания за подпомагане на земеделието по сметките на нашите фермери. Нека бъде благоприятно и плодотворно“, заяви Юмаклъ.

Промени в Закона за лова и опазване на дивеча предвиждат издаване и заверяване на електронни ловни билети. Това съобщи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски при откриването на ловния сезон за пернат дивеч в Радомирско.

Дигитализация на документите за лов

Според Абровски предстои постепенно дигитализиране и на останалите документи и разрешителни за лов — електронните ловни билети са само първата стъпка в този процес. Министърът уточни, че Изпълнителната агенция по горите вече е разработила експериментална система в тази насока.

Призив за отговорност и пожарна безопасност

На церемонията Абровски призова ловците да боравят отговорно с оръжията си и да спазват нормите за отстрел на дивеча. Специален акцент постави върху опасността от пожари в настоящия сезон.

„Да бъдат изключително бдителни в този пожароопасен сезон, да внимават много с паленето на огньове, цигари и всичко останало“ — това са думите, с които министърът се обърна към ловците.

Есенноцъфтящите луковични цветя са подходящ начин за удължаване на атрактивния сезон на градината. Те понасят студа, цъфтят по-дълго при хладно време и осигуряват нектар и прашец за закъснелите насекоми. Луковиците на тези видове могат да се засаждат от края на пролетта до края на лятото, като всеки вид следва собствен цикъл на растеж.

Основни принципи на засаждане

Независимо от вида, луковичните цветя се засаждат на дълбочина, равна на два до три пъти размера на луковицата. Почвата трябва да притежава добри дренажни качества, а изложението да е слънчево, освен ако конкретният вид не изисква друго. По време на сухи периоди поливането трябва да е интензивно, но умерено.

Видове за есенен цъфтеж

Колхикум — Наподобява пролетния минзухар и се отглежда по почти същия начин, но периодът на цъфтеж е есенен. Подходящ е за отглеждане в градина, в саксия или само във вода, като последният вариант силно изтощава луковицата. При отглеждане в градина или в саксия с почва е необходимо слънчево място, умерени поливки и подмладяване на луковиците на три до пет години.

Щернбергия — Дребно, ярко жълто цвете, познато още като есенен нарцис. Понася добре самостоятелно отглеждане при разнообразни условия. Чувства се най-добре на слънчево място — в предните редици на лехата или в бордюр. Изисква умерени поливки и грижа след прецъфтяване.

Нерине — Нежно цвете с коронка от множество цветчета, което краси градината или балкона главно през октомври и ноември, а в саксия — и по-късно. Цветовете му са предимно в розово-червена гама. Луковиците се засаждат от края на пролетта до края на лятото в добре отводнен субстрат или в съд с вода. След прецъфтяване цветоносният стрък се отрязва, за да се запази енергията за луковицата или за образуването на детки.

Хесперанта — Южноафрикански вид, който в умерен климат цъфти през зимните месеци. Поради неизяснена студоустойчивост се препоръчва отглеждане в саксия. Луковиците се засаждат от края на пролетта и през лятото на слънчево или полусенчесто място.

Циклама (Cyclamen hederifolium) — Подходящо растение за сенчести кътове в градината. Грудките се засаждат на групи — под храсти или в предните редици на цветната леха. При подходящи условия цикламите се размножават самостоятелно и с времето образуват плътна почвена покривка. Не изискват почистване на прецъфтели цветове или специална грижа, студоустойчиви са и непретенциозни.

Отглеждане на цикламата в саксия

Саксийните циклами са по-взискателни от градинските. Грудката трябва да се постави наполовина в субстрата, наполовина над него. Поливането изисква особено внимание, тъй като растението лесно загнива при прекомерна влага. Необходима е ярка, разсеяна светлина за образуване на компактна листна маса и обилен цъфтеж. С покачването на пролетните температури растението изпада в покой.

Защита от кърлежи е тема, която засяга пряко всеки, прекарващ време на открито — особено в гори, пасища и паркове. Кърлежите от родовете Dermacentor и Ixodes пренасят опасни заболявания, сред които кърлежов енцефалит и лаймска борелиоза, и се срещат не само в селските райони, но и в градовете, предупреждават експертите.

Кога и къде дебнат кърлежите

Кърлежите обитават предимно висока трева, откъдето чакат бъдещия си „гостоприемник“ — животно или човек. Те се прикрепят към дрехите, като правило по долната им част, и след това търсят подходящо място за ухапване. Специалистите подчертават, че кърлежите никога не се издигат по-високо от един метър от земята и не падат от дървета — това е разпространен мит.

Най-активни са в два времеви прозореца през денонощието: сутрин между 8:00 и 11:00 часа и вечер — приблизително от 17:00 до 20:00 часа. Влажното, тъмното и облачното време им осигурява най-комфортните условия, докато директната слънчева светлина и горещините намаляват активността им.

Зоните с тънка и деликатна кожа — подмишниците, слабините, врата, зад ушите и лактите — са смятани за най-уязвими. Кърлежът не се прикрепя незабавно: той прекарва около час и половина до два часа в търсене на подходящо място, което дава възможност да бъде забелязан и отстранен навреме.

Как да се предпазите

Експертите препоръчват следните превантивни мерки при престой на открито:

• Носете дрехи, които напълно покриват тялото, включително врата, и задължително слагайте шапка.
• Нанасяйте репеленти върху кожата и дрехите.
• Предпочитайте светли дрехи — не защото кърлежите ги избягват, а защото малките паразити се забелязват по-лесно върху тях и могат да бъдат бързо отстранени.
• След разходка в гора или парк проверявайте тялото си внимателно за прикрепили се кърлежи.

Механичната защита на домовете и градините включва премахване на плевели и висока трева, редовно косене, отстраняване на купчини мъртва дървесина, купи сено и окосена трева, както и редовно почистване и поддръжка на имота.

Що се отнася до предаването на инфекции по алиментарен път — чрез консумация на сурово мляко — най-голям риск крие суровото козе и овче мляко от животни, заразени с кърлежов енцефалит. Нагряването на млякото преди употреба убива патогена.

Как правилно да премахнете кърлеж

Ако кърлежът вече се е прикрепил, той трябва да бъде отстранен възможно най-бързо — колкото по-кратко е времето на прикрепване, толкова по-малък е рискът от предаване на инфекция. Отстраняването може да стане в здравно заведение или у дома, с помощта на специални устройства, фини пинсети или конец.

При премахването е важно да се действа внимателно: кърлежът се завърта плавно — по часовниковата стрелка или обратно, без значение — докато бъде напълно изваден. Не нанасяйте крем, масло или олио върху кърлежа преди отстраняването — това не го кара да се откачи, а може да предизвика отделяне на повече патоген в кръвния поток.

Ако планирате да изпратите насекомото за лабораторно изследване, то трябва да остане непокътнато. Поставете го в контейнер с плътно затварящ се капак и добавете памучен тампон, леко навлажнен с вода, за да предотвратите изсъхването му. Тестването се извършва платено в специализирани лаборатории и установява наличието на кърлежов енцефалит, лаймска болест, анаплазмоза и ерлихиоза. Положителният резултат не е диагноза, но служи като препоръка за антибиотична профилактика, която е най-ефективна в рамките на първите 72 часа след прикрепването.

Кога да потърсите лекар и ваксинация

Ако ухапването е останало незабелязано, първоначалните признаци на инфекция могат да бъдат неспецифични. При известно ухапване специалистите препоръчват внимателно наблюдение на здравословното състояние в рамките на две до три седмици. Треска, замаяност, слабост, загуба на съзнание или поява на характерно петно по кожата са основание за незабавна консултация с лекар.

За максимална защита срещу кърлежов енцефалит е препоръчително предварително ваксиниране. Ако се планира пребиваване в гористи местности през лятото, ваксинацията е добре да се направи в края на есента или началото на зимата, за да може организмът да изгради достатъчно антитела. Пълният курс включва две първични ваксинации и една бустерна доза, след което имунитетът трае от три до пет години. При продължително живеене в рискови райони след изтичане на този период се препоръчва нова бустерна доза. Всички ваксинации се предписват от лекар след предварителен преглед.

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски изпрати официални писма до европейския комисар по земеделието и храните Кристоф Хансен с искане Европейската комисия да предприеме извънредни мерки за финансова подкрепа на българските производители на краве мляко и на угоени прасета. Причината е продължително неблагоприятно развитие на пазарната ситуация в двата сектора, при което изкупните цени не покриват производствените разходи и създават сериозни затруднения за стопаните.

Криза в млечния сектор

В сектор „Мляко“ от началото на 2026 г. делът на доставките, реализирани под себестойността на производството, нараства непрекъснато. Това води до значителни финансови загуби за производителите, затруднения при обслужването на инвестиционни кредити и реален риск от преустановяване на дейността. В писмото до Комисията се посочва, че България нееднократно е поставяла въпроса за необходимостта от европейска подкрепа по време на заседанията на Съвета по земеделие и рибарство.

Свиневъдството — под натиск от 2024 г.

Аналогична е ситуацията в сектор „Свиневъдство“, в който неблагоприятната тенденция продължава още от 2024 г. Производствените разходи вече значително надвишават изкупните цени, а анализите на МЗХ отчитат значителен спад в броя на закланите угоени прасета.

Какво иска България от ЕК

В двете писма до Европейската комисия България настоява институцията да приложи разпоредбите на чл. 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и да предостави извънредна финансова подкрепа от селскостопанския резерв. Целта е ограничаване на последиците от пазарната криза и запазване на производствения потенциал в двата сектора.

Над 115 кг и 527 литра забранени пестициди са иззети при съвместна операция на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) — Пловдив и териториалната дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) в Пловдив. Проверените обекти се намират в село Поповица, община Садово, и в землището на село Скутаре, община Марица.

Какво е установено при проверката

Продуктите за растителна защита (ПРЗ) са открити в агроаптека и свързано с нея помещение в с. Поповица, както и в складове и производствен цех в землището на с. Скутаре. Проверката е извършена въз основа на информация, придобита от ДАНС за нерегламентирано производство и търговия с препарати за растителна защита, съобщиха от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

При проверените обекти са констатирани нарушения, свързани с предлагане и производство на забранени ПРЗ, включително препарати, предназначени за газово обеззаразяване и за унищожаване на насекоми, акари и гризачи в зърнени храни, фуражи и празни помещения.

Защо продуктите са опасни

Иззетите препарати са определени като изключително опасни за хората. Съгласно действащата нормативна уредба те могат да се продават единствено в лицензирани аптеки и при специални условия. Проверената агроаптека не притежава необходимия лиценз за търговия с такъв тип продукти.

Какво следва

Иззетите количества ПРЗ ще бъдат унищожени от лицензирана фирма след приключване на административните производства по случая, уточниха от БАБХ.

Лондон беше домакин на водещото градинско изложение „Челси 2026″, което тази година очерта основна тенденция в ландшафтния дизайн: край на неестествената красота. Стерилните тревни площи и прецизните геометрични форми отстъпват място на осъзнатост и уважение към природата — посланието, което ландшафтните архитекти изпратиха от изложбените градини в британската столица.

Градината като пространство за отмора

Основната промяна тази година е в емоционалната привлекателност на градината. Дизайнерите вече не създават пространства за шумни събирания — вместо това възприемат плавни, обгръщащи линии, живи плетове и уединени кътчета, изолирани от любопитни погледи. Новата градина е замислена като терапевтична среда: вместо барбекюта и басейни, пространството е изпълнено с люлеещи се столове или сгъваеми постелки за медитация. Ако зони за барбекю изобщо се появят, те са изместени в периферията и скрити от погледа.

Край на тревните площи и нови растителни решения

Основният слоган на „Челси 2026″, повтарян от всички водещи ландшафтни архитекти, е, че тревните площи са нещо от миналото. Сухото лято и ограниченията за поливане са превърнали поддържането на изумруден килим в недостъпен лукс. На тяхно място дизайнерите предлагат разнообразни алтернативи:

• Почвопокривни растения, които не изискват резитба или честа поливка.
• Пълзяща мащерка, която цъфти и мирише приятно.
• Прерийни насаждения от мискантус, тръстика и ехинацея — полюшват се на вятъра и устояват на жегата.
• Средиземноморски акценти: агапантус със сини топчета на високи стъбла и млади евкалиптови дървета.

Дизайнерите интегрират и култивирани растения в съществуващите ландшафти заедно с местни видове, традиционно смятани за плевели — композициите изглеждат по-триизмерни, естествени и спокойни. Акцент на изложението беше и щандът на David Austin Roses, където компанията представи нова роза, кръстена на Дейвид Бекъм — с розово-прасковен оттенък на венчелистчетата, променящ се в зависимост от светлината, и аромат с нотки на стари английски рози.

Растение на годината бе обявена хостата — по-конкретно сортът „Червена нинджа“, описан като първата хоста с червени листа, несъществуваща в природата. Хостите са подходящи за сенчести места, пространства под дървета и пътеки, като изискват минимална грижа и бързо запълват пространството с красиви листа.

Материали, цветове и водни елементи

Съзнателният подход към материалите се е превърнал в практическо изискване. Пътеките вече се настилат с материали, излизащи от употреба: счупени червени тухли, стари тротоарни плочи, камъчета от строителни отпадъци. Истинска сензация на изложението е миденият бетон — направен от натрошени черупки на мекотели, смесени с цимент, изключително издръжлив и подходящ за градини с екологичен фокус.

Цветовите палитри ставата по-топли и по-спокойни — теракотени, охра и червено-кафяви нюанси в скулптури, подпорни стени и мебели. Ярките цветови комбинации остават модерни, но се използват пестеливо. Най-споделяната в социалните мрежи комбинация е тъмнолилав алиум от сорт „Purple Rain“, съчетан с огненооранжево омайниче „Totally Tangerine“.

Водните елементи запазват популярността си: от отразяващи езера до ромолящи потоци — водата привлича птици и насекоми, създава успокояваща атмосфера и действа като естествен климатик в горещо време. Дори 200-литров варел, поставен на сянка до пейка, осигурява охлаждащ ефект, отбелязват дизайнерите.

Границата между зеленчуковата и цветната градина се размива

Засаждането на цветя в зеленчукова леха не е новост, но съвременните ландшафтни дизайнери я извеждат на преден план. Зеленчуковата градина вече не е нещо, което се крие — напротив, тя се вгражда в градинското пространство чрез смесени насаждения от едногодишни цветя и зеленчуци или повдигнати лехи. Стари бъчви, легени, преустроени нощни шкафчета и лейки като саксии за цветя присъстват в изложбените градини от години, насърчавайки повторната употреба и осъзнатото отношение към ресурсите.

Обобщавайки посланието на „Челси 2026″: модата за демонстративно потребление в градинския дизайн е отминала. Устойчивите на суша растения, рециклираните материали и градините, замислени като убежища за умствена релаксация, са реални стъпки към разумното отношение към природата — такъв е изводът, който водещите ландшафтни архитекти изпратиха от Лондон тази година.

Главният икономист на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) Максимо Тореро предупреди за риск от нова инфлационна вълна при храните. Причините са войните в Иран и Украйна, съчетани с климатичното явление Ел Ниньо — комбинация, която създава „перфектна буря“ от по-високи производствени разходи и по-ниски добиви. Тореро изрази тези опасения в интервю за Ройтерс, цитирано от БТА.

Цените на суровините ще тласкат храните нагоре до края на годината

Според Тореро цените на селскостопанските суровини вероятно ще започнат да се повишават още през следващите месеци, а ефектът върху крайните цени на храните ще се усети до края на годината. „Очаквам цените на суровините да започнат да се повишават повече сега, а цените на храните да започнат да растат до края на годината, като догодина със сигурност ще се увеличат още повече“, заяви той. Главният икономист на ФАО уточни, че поскъпването на суровините достига до потребителите с период от три до шест месеца.

След пика на инфлацията през 2022 г. цените на храните останаха относително стабилни през по-голямата част от тази година. ФАО обаче оценява това спокойствие като краткотрайно, посочвайки по-високите цени на петрола, недостига на торове и дизелово гориво, както и екстремните климатични условия като основни рискови фактори.

Ормузкият проток и инфраструктурните удари — ключови за световното земеделие

Тореро изтъкна Ормузкият проток като ключов фактор за световното земеделие, тъй като през него преминават доставки на енергийни ресурси, необходими за производството на храни. По-високите цени на петрола оскъпяват транспорта, преработката и опаковките, а природният газ е основна суровина при производството на торове. Допълнително напрежение идва от ударите по руската нефтена и газова инфраструктура, които ограничават доставките на дизел и природен газ за световните пазари.

Въпреки че цените на пшеницата, царевицата и ориза вече са се повишили през последните месеци, ФАО посочва, че те все още отразяват сравнително добрите реколти, а не очакваните проблеми през следващата година.

Фермерите в САЩ и Австралия вече усещат натиска

Нарастващите разходи вече влияят върху решенията на земеделските производители. В САЩ част от фермерите заменят царевицата със соя, която изисква по-малко торове. Анализ на Американската федерация на фермерските бюра показва, че без федерална подкрепа производителите на девет основни култури могат да загубят общо 32 млрд. долара през 2027 г., като всяка от тях се очаква да остане под прага на рентабилност.

Подобни тенденции се наблюдават и в Австралия, където прогнозите са производството на зимни култури да намалее с 21% заради поскъпването на горивата и торовете, както и несигурността около доставките на суровини.

Ел Ниньо застрашава десетки милиони с продоволствена несигурност

Допълнителен риск носи очакваното силно проявление на климатичното явление Ел Ниньо, което може да промени моделите на валежите в много региони на света. Според ФАО това би могло да доведе до ново поскъпване на селскостопанските суровини и да тласне десетки милиони хора към остра продоволствена несигурност.

Първите признаци вече се наблюдават в Индия, където мусонният сезон се забави, а валежите остават под средните нива. Това поражда опасения за по-слаба реколта от ориз и нов натиск върху световните цени на храните.

През август билковата градина предлага богата реколта — това е моментът да се приберат летни билки и подправки, да се засеят нови видове и да се подновят съществуващите насаждения. Грижите за билките през летните месеци включват събиране, сушене, замразяване и вегетативно размножаване на редица популярни видове.

Кои билки се прибират сега

Сред билките и подправките, подходящи за прибиране в летните месеци, са риган, мащерка, розмарин, салвия, босилек, мента, магданоз и копър. Към тях се добавят и видовете, които в момента са в цъфтеж — вратига и канадска златна пръчица, тъй като се берат именно в тази фаза. Лавандуловите цветове също имат последни срокове за беритба в периода.

Сушене — правила и признаци за качество

Повечето летни билки е най-добре да се изсушат. Препоръките са сушенето да се извършва на сянка, на проветриво място и на тънък слой. Растителната маса трябва да се обръща редовно, за да не загние. Ако цветът на билката се промени към жълто, кафяво или черно, процесът е неуспешен и полезните качества са загубени.

При правилно протичане на сушенето растителната маса трябва да хрущи при стискане в длан, а цветът да е еднороден. Така подготвена, тя може да се съхрани в хартиени пликове или стъклени буркани на тъмно и хладно до една година. Може да се смели на прах или да се наситни до подходяща фракция за директно използване.

Замразяване и консервиране в масло

Магданоз, копър, зелен лук и чесън, босилек и мента са подходящи за замразяване или накисване в зехтин и друго масло в свежо състояние. За най-добро качество се препоръчва бербата да се извършва рано сутрин след вдигане на росата. След измиване и подсушаване билките се нарязват на ситно и се поставят в пликове или кутии.

При замразяване е важно да не се нареждат на дебел слой, тъй като при употреба трудно се разчупват. Формичките за лед са удобен вариант за охлаждане и разделяне на порции. При смесване с растително масло, което не стяга, наситнената зелена маса просто се добавя в него. Ако маслото стяга, билките могат леко да се запържат в него, за да се смесят ароматите по-добре.

Засяване и размножаване на билкова градина

Лятото е подходящ момент за засяване на нови подправки и билки, като препоръката е да се предпочитат бързорастящите и хладолюбивите видове — кориандър, копър, манголд и кервиз. Засяването на лайка сега позволява корените да заякнат до зимата, а от следващата година растенията ще бъдат стабилни.

Семената се нуждаят преди всичко от редовни поливки, тъй като при летни температури водата се изпарява бързо. Препоръчва се осигуряването на похлупак до поникване, за да се поддържа влагата. Засушаването в тази фаза води до лоши резултати.

Видовете с тенденция да превземат площи — мента, джоджен и маточина — е по-добре да се отглеждат в саксии с плодородна, добре отцедлива почва. Стартирането им от резници е по-лесно и по-бързо, отколкото от семена, но и семенният начин е осъществим дори за начинаещ градинар. Тъй като семенцата са дребни и кълняемостта им невинаги е добра, се препоръчва гъсто засяване и редовно оросяване на повърхността. Младите растения се прехвърлят в индивидуални съдове, след като образуват силна коренова система.

Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ е представила принципа за изчисление на положения труд при охраната на реколтата през 2026 г., за да могат земеделските стопани да се ориентират правилно при назначаването на охранители и сключването на трудови договори.

Работни часове на един охранител за 2026 г.

За 2026 г. общият брой работни часове е 1 984 — изчислен като 248 работни дни, умножени по 8 часа. Необходимите човекочасове за денонощна охрана на годишна база са 8 760 (24 часа по 365 дни). От тях се изваждат 160 часа, съответстващи на 20 дни платен годишен отпуск по 8 часа. По този начин действителните работни часове на един охранител за годината възлизат на 1 824 часа.

Нощен и дневен труд при 24-часов пост

При денонощен пост нощният труд за цялата година е 2 920 часа (365 дни по 8 нощни часа). За 2026 г. нощните часове се приравняват към дневни с коефициент 1,1428, което дава 3 337 часа след преобразуване. Дневният труд на денонощие е 16 часа, а за цялата година той възлиза на 5 840 часа (16 часа по 365 дни).

Общият брой часове, които следва да се отработят при един 24-часов пост, е 9 177 часа — сбор от 5 840 часа дневен труд и 3 337 часа нощен труд, приравнен към дневен.

Колко охранители са необходими

За да се покрие един денонощен пост (24 часа, 365 дни в годината), се разделят 9 177-те общи часа труд на 1 824-те часа, които всеки работник може да положи за 2026 г. Резултатът показва, че при по-големите стопанства средно се изискват около 5 охранители на един пост.

Назначаването на охранители на реколтата зачести значително през последните години, поради което познаването на изискванията, разписани в Кодекса на труда, е от съществено значение за коректното оформяне на трудовите договори.

През август, в разгара на узряването на гроздето, лозарите нерядко се сблъскват с напукване на гроздовите зърна — проблем, който на пръв поглед изглежда маловажен, но може да доведе до сериозни загуби на добив и качество. Напуканите зърна лесно се нападат от причинители на гниене, привличат оси и насекоми, а при винените сортове могат да влошат качеството на бъдещото вино. Ключово е да се знае, че напукването не е самостоятелно заболяване, а физиологично нарушение или последица от неблагоприятни условия на отглеждане.

Обилни валежи след суша — най-честата причина

Една от най-честите причини за напукване на зърната са обилните валежи след продължителен период на засушаване. Когато почвата е суха с седмици, лозата значително ограничава растежа на плодовете и скоростта на поемане на вода. При последвал силен дъжд или обилно напояване корените започват бързо да усвояват вода, която достига до вече почти узрелите зърна. Обемът им нараства за кратко време, но кожицата — вече загубила голяма част от еластичността си — не успява да се разтегне достатъчно, вътрешното налягане се повишава и тя се разкъсва.

По зърната се появяват надлъжни или напречни пукнатини, от които изтича сладък сок — отлична среда за развитие на микроорганизми, а също и примамка за оси, пчели и плодови мушици. Само няколко дни след напукването значителна част от гроздовете може да бъде нападната от сиво гниене. Рискът е особено висок при тежки глинести почви, които задържат голямо количество вода след валежи.

При напояваните насаждения е препоръчително влагата в почвата да се поддържа сравнително постоянна, без резки колебания. По-добре е водата да се подава на по-малки количества и по-често, отколкото рядко и обилно. След всеки по-силен дъжд лозите трябва да бъдат внимателно огледани — колкото по-рано се открият напуканите гроздове, толкова по-голяма е вероятността да се предотврати масово развитие на вторични инфекции.

Недостиг на калций и сортови особености

Друг важен и често подценяван фактор е недостигът на калций. Този елемент участва в изграждането на клетъчните стени и осигурява здравината и еластичността на кожицата на гроздовите зърна. При недостатъчно количество клетъчните стени отслабват, кожицата става по-тънка и по-крехка, а устойчивостта ѝ към механично напрежение намалява.

Недостигът на калций невинаги означава, че почвата е бедна на него. Много често елементът присъства в достатъчни количества, но растенията не успяват да го усвоят ефективно — поради силно азотно торене, прекомерно съдържание на калий или магнезий в почвата, или резки промени във влагата, които нарушават придвижването на калция към плодовете.

Не всички сортове лози реагират еднакво на неблагоприятните климатични условия. Дори при еднакви валежи и еднаква технология на отглеждане, едни сортове остават почти незасегнати, докато при други значителна част от гроздовете се напукват. Това се дължи на наследствено обусловени особености — дебелината и еластичността на кожицата, размерът на зърната, плътността на гроздовете и скоростта на натрупване на вода и захари.

Най-податливи на напукване са десертните сортове с едри и сочни зърна — при тях вътрешното налягане в плодовете нараства значително по-бързо след валежи, а тънката кожица трудно издържа на напрежението. При сортове с плътни гроздове отделните зърна се притискат едно в друго, което допълнително увеличава риска от механични повреди. Сред по-чувствителните десертни сортове се посочват Болгар, Италия, Кардинал, Виктория и редица съвременни едроплодни сортове. При винените сортове подобни повреди също се наблюдават, но обикновено са по-слабо изразени поради по-дебелата кожица и по-дребните зърна.

При чувствителните сортове е особено важно да не се допуска прекомерно азотно торене, да се избягват резки колебания във влажността на почвата и да се осигури добро проветряване около гроздовете.

Когато причината е сиво гниене

Не във всички случаи напукването е резултат от валежи или физиологични нарушения. Понякога именно сивото гниене е първопричината за разрушаването на кожицата. Гъбата прониква през микроскопични рани или повреди от насекоми и отделя ензими, които разграждат клетъчните стени. Засегнатите зърна постепенно губят здравината си, омекват и кожицата лесно се разкъсва — в този случай напукването е следствие от развитието на патогена, а не обратното.

Първоначално по отделни зърна се появяват светлокафяви или воднисти петна. Плодовете омекват, сбръчкват се и при влажно време се покриват с характерния сив прахообразен налеп — спороношението на гъбата. Ако времето остане влажно, заразата бързо преминава към съседните зърна и може да обхване целия грозд.

Различаването между физиологично напукване и сиво гниене е изключително важно. При физиологичното напукване зърната първоначално изглеждат здрави — без промяна в цвета и без налеп. Ако след няколко дни започне омекване, покафеняване и се появи сив мицел, това е сигурен признак за развитие на сиво гниене.

Особено висок риск от сиво гниене съществува при години с чести летни валежи, продължителни роси, мъгли и висока въздушна влажност. Гъстата листна маса и слабото проветряване на гроздовете създават благоприятен микроклимат за развитие на патогена. Правилното формиране на лозите и умереното обезлистване около гроздовете са важни профилактични мероприятия, които значително намаляват риска от заразяване.

Какво да направят лозарите при установена зараза

• При установяване на първите нападнати гроздове те трябва да бъдат премахнати възможно най-бързо, за да се ограничи източникът на зараза.
• Ако климатичните условия продължават да благоприятстват развитието на болестта и до гроздобера остава достатъчно време, може да се приложи фунгицид, разрешен за борба със сивото гниене.
• При избора на продукт трябва внимателно да се съобрази карантинният срок, особено при ранните сортове, предстоящи скоро за прибиране.
• При напояваните насаждения влагата в почвата да се поддържа постоянна, без резки колебания — по-малки количества вода, но по-често.
• Редовното наблюдение на лозето през август е една от най-важните предпоставки за запазване на качествената реколта.

В практиката често се наблюдава и комбинирано действие на няколко фактора — например силен дъжд предизвиква първоначално напукване на зърната, а след няколко дни през образуваните рани прониква причинителят на сивото гниене. В подобни случаи загубите могат да бъдат много по-големи, отколкото ако е действал само един от факторите.