Новини от земеделието и селското стопанство в България

Засаждането на разсад от краставици на постоянно място е ключов момент в отглеждането на тази топлолюбива култура. Сроковете, подготовката на почвата и техниката на засаждане пряко влияят върху последващия растеж и добива — особено при производство на открито и в полиетиленови оранжерии.

Кога е подходящият момент за засаждане

Краставиците предпочитат топъл въздух и сравнително топла почва. Засаждане в студена почва забавя растежа и отслабва растенията, затова не трябва да се бърза с излизането на открито. Препоръчително е разсадът да се засажда в открита леха едва когато дневните температури се повишат до 18–20°C, нощните не падат под 15°C, а почвата се е затоплила до 13–16°C.

Ориентировъчните срокове за България са следните:

• В оранжерии — около 15–20 април;
• На открито под покритие — 10–15 май;
• На открито без покритие — 2–10 юни, когато опасността от късни слани е отминала.

При ранното производство в полиетиленови оранжерии семената се засяват около 30 дни преди планираното засаждане на разсада. В най-топлите райони на страната това означава сеитба в началото на март, за да е готов разсадът към началото на април.

Какъв трябва да е разсадът преди засаждане

От поникването до пренасянето на постоянно място изминават обикновено 20–35 дни (минимум 15 дни). Готовият за засаждане разсад трябва да притежава силно стъбло с височина 10–20 см и къси междувъзлия, добре развита коренова система и 3–4 тъмнозелени истински листа. При отглеждане в оранжерии се използва 30–35-дневен разсад, засаждан когато почвената температура на дълбочина 15 см надвишава 13°C.

Седмица преди засаждането на открито разсадът трябва да се закали — контейнерите с младите растения се изнасят навън, на защитено от вятър и пряка слънчева светлина място. Първоначално закаляването трае само няколко часа дневно, след което времето постепенно се увеличава.

Подготовка на почвата

Краставиците предпочитат плодородна, рохкава почва, богата на органична материя. При открито производство лехата се подготвя предварително: през есента се внасят суперфосфат, калиев сулфат и органичен тор (угнил оборски тор или компост) преди прекопаването. През пролетта, 10–14 дни преди засаждане, лехата се почиства от плевели и се добавя азотен тор.

При полиетиленовите оранжерии почвата се изорава на дълбочина 30–35 см, предшествана от торене с органични и минерални торове. Внасянето на полуразложен оборски тор на декар е предпоставка за правилното оползотворяване на минералните торове — предимно суперфосфат и калиев сулфат. Няколко дни преди засаждането конструкциите се покриват с фолио, за да се затопли и просуши почвата.

Техника на засаждане и последващи грижи

При засаждане на открито се изкопават ямки с ширина 2–3 см повече от диаметъра на чашката и с 3–4 см по-дълбоки от нейната височина. Разстоянието между растенията е 30–40 см, а при двуредово отглеждане — 50–70 см между редовете с шахматно разпределение. Всяка ямка се полива обилно преди засаждането, разсадът се поставя така, че ръбът на кореновата „топка“ да е на нивото на почвата или малко над нея, след което почвата се уплътнява леко с пръсти.

При оранжерийно производство краставиците се засаждат плитко на разстояния 90 × 40 см при браздова повърхност, или по два реда на висока леха — на 50 см между редовете и на 40 см в реда. Веднага след засаждането растенията се поливат със слабо затоплена вода.

В оранжерията топлинният режим е от първостепенно значение. През първите дни след засаждането дневната температура се поддържа около 25°C, а нощната — 15–18°C. По-късно дневните температури варират между 22–28°C в слънчево и 20–25°C в облачно време. Стъблата се прикрепват към телена конструкция с височина около 2 м при 4–5-ия лист.

През вегетацията краставиците се подхранват предимно с азотни торове на малки дози и на кратки интервали от 10–15 дни. Извършва се и подхранване с оборски тор, размит в поливната вода, като първото подхранване с оборски тор се прави в началото на плододаването. При правилно спазена технология добивът в полиетиленови оранжерии е 8–10 т от декар.

Очакваната средна продължителност на живота в България за периода 2023–2025 г. достига 75,9 години, сочат публикуваните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с 0,3 години повече в сравнение с предходния тригодишен период. Въпреки регистрираното подобрение страната остава на последно място сред държавите членки на Европейския съюз по този показател.

Различия между половете и спрямо 2015 г.

Данните на НСИ показват съществена разлика между мъжете и жените. При мъжете очакваната средна продължителност на живота е 72,2 години, докато при жените тя достига 79,6 години — разлика от 7,4 години. В сравнение с 2015 г. показателят се е увеличил с 1,1 години при мъжете и с 1,6 години при жените.

Лицата, навършили 65 години, могат да очакват средно още 17 години живот. При мъжете над 65-годишна възраст този период е 14,7 години, а при жените — 18,8 години. И в двата случая е отчетено подобрение от 0,3 години спрямо предходната година.

Разлики между градовете и селата

НСИ отчита и значима разлика между градското и селското население. Жителите на градовете живеят средно 76,7 години, докато при жителите на селата показателят е 73,8 години — разлика от 2,9 години. И при двете групи е регистрирано увеличение от 0,3 години спрямо предходната година.

Регионални различия в страната

Най-висока продължителност на живота в страната е регистрирана в София-град — 78,2 години. На другия полюс се нарежда област Видин с 72,7 години. Най-голямата разлика между продължителността на живота при мъжете и при жените е отчетена също в област Видин — 8,9 години, а най-малката — в Кърджали, където тя е 5,9 години.

България на последно място в ЕС

Средната продължителност на живота в Европейския съюз е 81,5 години — с близо шест години повече от българския показател. Най-висока продължителност на живота в ЕС е регистрирана в Италия и Швеция — по 84,1 години, следвани от Испания с 84,0 години. Средно в ЕС жените живеят 84,1 години, а мъжете — 78,9 години.

За сравнение: за периода 2020–2022 г. НСИ бе изчислил очакваната средна продължителност на предстоящия живот на 71,9 години общо за страната — 68,3 години при мъжете и 75,8 години при жените.

Източници

• НСИ — Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението, 2020–2022 г.
• НСИ — Средна продължителност на предстоящия живот на населението по области и пол

Европейската комисия обяви старта на новото издание на конкурса „Наградите за вдъхновение в земеделието и селските райони“ (ARIA 2026). Темата тази година е „Когато равенството дава сила на следващото поколение“, а крайният срок за подаване на проектни предложения е 1 юли 2026 г. Кандидатурите се приемат единствено чрез Националните ОСП мрежи.

Какво отличава ARIA 2026

Конкурсът ще отличи проекти, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и/или Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), допринасящи за продоволствената сигурност, устойчивостта на околната среда и социално-икономическото развитие на селските райони. Специален акцент е поставен върху младите хора и равенството между половете — приоритети на Мрежата за ОСП на ЕС. За първи път е въведена самостоятелна категория, посветена на равенството между половете.

Тематични категории

• Интелигентно и конкурентно селско стопанство — проекти за устойчив и диверсифициран сектор с дългосрочна продоволствена сигурност.
• Опазване на околната среда — биоразнообразие, климатична устойчивост и зелено възстановяване.
• Социално-икономическа структура на селските райони — цифровизация, социално приобщаване и подкрепа за местни предприемачи.
• Равенство между половете — лидерство на жените и равни възможности в земеделието.
• Награда за обновление на поколенията — специална награда на журито за ангажиране на младите хора в селските райони.

Условия за кандидатстване

Допустими са проекти, финансирани по ОСП през периодите 2014–2022 г. и 2023–2027 г., като приоритет се дава на проектите от по-новия период. Проектите трябва да бъдат завършени или в достатъчно напреднал етап на изпълнение. Всеки проект може да кандидатства само в една категория, а формулярите се подават на английски език във формат Word. От една Национална ОСП мрежа могат да бъдат номинирани до осем проекта, от които не повече от три са LEADER проекти.

Сред критериите за оценка са: преки ползи и въздействие, потенциал за надграждане, иновативност, ползи от работата в мрежа и включване на млади хора до 40 години.

Желаещите да участват следва да се свържат с контактните лица на българската ОСП мрежа: Елена Хаджиниколова ([email protected]) и Яна Железова ([email protected]).

Източници

• МЗХ: Стартира новото издание на „Наградите за вдъхновение в земеделието и селските райони“ (ARIA 2026)

Африканската чума по свинете (АЧС) продължава да се разпространява активно в Европа и през 2026 г. Според данни на Института „Фридрих Льофлер“ (FLI), цитирани от Агенцията за информация за селскостопанските пазари (AMI), от началото на годината до 12 май на континента са регистрирани общо 4698 огнища на заболяването.

Разпределение по страни

Разпространението на АЧС остава неравномерно, като основният натиск е съсредоточен в Източна Европа и балтийските държави. Полша отчита най-много случаи — около една четвърт от всички регистрирани огнища в Европа. В редица други държави се съобщава само за единични находки, но вирусът продължава да циркулира и изисква постоянен контрол.

Огнищата при домашни свине остават ограничени. Румъния регистрира най-много такива случаи, докато в останалите засегнати страни заболяването е концентрирано главно при дивата свиня — основен резервоар на вируса.

Испания и Германия

Испания, най-големият производител на свинско месо в Европа, засега отчита сравнително малко случаи. Въпреки това властите разшириха ограничителна зона, след като АЧС беше установена в район, който до момента не е бил засегнат. В Германия заболяването е установено в три региона — Северен Рейн-Вестфалия, Саксония и Хесен. Саксония временно беше разглеждана като свободна от АЧС, но след нови случаи при диви свине отново бяха въведени контролни мерки.

Ситуацията в България

Според последния наличен текущ годишен отчет на ADIS за 2026 г., за периода от 1 януари до 27 май България е докладвала 277 огнища на АЧС при диви свине. При домашни свине не са посочени огнища за същия период. Заболяването у нас остава съсредоточено в дивата популация, което налага активен надзор, стриктни мерки за биосигурност и бързо докладване при съмнение за зараза.

Мерките за ограничаване на разпространението в засегнатите райони из Европа се адаптират непрекъснато, като акцентът е поставен върху биосигурността, контрола на движението и наблюдението на дивата популация.

Есенните култури се развиват сравнително добре при настоящите условия, а хладното време и падналите валежи се отразяват благоприятно на посевите. Това е оценката на Димитър Витковски, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на професионалните агрономи в България. Влагата тази година е дошла по-навреме в сравнение с предходни сезони, макар че преди това на места е имало изоставане в развитието на растенията.

Картината не е еднаква в цялата страна

В различните райони на България ситуацията варира — в едни валежите са по-обилни, в други са в рамките на нормата, а на трети места влагата остава под очакваното. На този етап обаче дъждовете не се оценяват като сериозен проблем за посевите, при условие че не се стигне до продължително преовлажняване. По-определящ фактор занапред ще бъдат високите температури — колко дълго ще се задържат и до какви стойности ще достигнат.

Пшеницата — ограничени възможности за корекции

При пшеницата значителна част от процеса по формиране и изпълване на зърното вече е приключила. Растенията навлизат във фаза на натрупване на хранителни вещества в зърното, което означава, че възможностите за съществени корекции чрез подхранване са ограничени. „Който каквото е направил до този момент, го е направил. Оттук нататък природата ще покаже какво ще даде и не бива вече да се правят допълнителни разходи, защото са неоправдани“, заявява Витковски. Торовете и препаратите продължават да представляват сериозен разход за стопанствата — при едни фермери ниските добиви от миналата година са оставили запас от хранителни вещества в почвата, докато други са спестили подхранвания по финансови съображения.

Пролетниците с добър потенциал при навременна сеитба

При пролетните култури ситуацията също изглежда сравнително добра. Стопаните, засели в оптималните срокове и при достатъчно затоплена почва, разполагат с посеви с добър потенциал. Дъждовете и наличната влага създават благоприятни условия, но крайният резултат ще зависи от времето през следващите седмици. Ключов момент при пролетниците е поникването и ранното развитие — най-висок потенциал имат растенията, поникнали бързо след сеитбата. Площите, засети прекалено рано, могат да бъдат засегнати от ниски температури, хоботник и телен червей, а прекалено късните посеви страдат от високи температури и неблагоприятни условия за коренова система. Сеитбооборотът и почвените условия — структура, влага и правилен момент на сеитба — са определящи за потенциала на пролетниците, категоричен е експертът.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) постави под карантина 20,66 ха в лозов масив на територията на област Велико Търново заради потвърден случай на фитоплазма (Grapevine flavescence dorée) — причинител на златисто пожълтяване по лозата. Около засегнатата площ е определена буферна зона от около 140 ха за срок от една година.

Как е потвърдена болестта

Наличието на патогена е установено чрез молекулярни изследвания в Централната лаборатория по карантина на растенията към БАБХ. Сигналът е подаден от научноизследователски институт и от собственика на засегнатите насаждения. Доц. Николай Генов, ръководител на отдел „Технологии и растителна защита“ в Института по лозарство и винарство — Плевен, потвърди, че именно институтът е сигнализирал агенцията: „Ние установихме случай на фитоплазма и сигнализирахме БАБХ. Те също потвърдиха резултата в Централната лаборатория по карантина на растенията.“

Болестта се разпространява по два начина — чрез заразен посадъчен материал и чрез американската лозова цикада (Scaphoideus titanus), която се храни със сок от лозата и пренася патогена от болни към здрави растения. Доц. Генов уточни, че цикадата е установена в България още преди 10–15 години и третирането срещу нея е включено в програмата за подпомагане на лозарите.

Какви мерки са предприети

Веднага след потвърждаването на заболяването е наложена карантина и е организирано ликвидиране на огнището. Една от първите мерки е унищожаването на болните растения. Освен засегнатото насаждение се следят и съседните площи. Според доц. Генов реакцията трябва да е незабавна: „Когато се вземат мерки навреме, не би следвало болестта да се разпространи.“

През следващата година в района ще се извършват пълни обследвания на лозовите насаждения, ще се вземат проби, ще се провеждат лабораторни анализи и ще се следи за присъствие на преносителя на болестта. Целта е своевременно ограничаване на заразата и защита на лозарския сектор в страната.

Защо болестта е толкова опасна

Фитоплазмата се смята за една от най-тежките болести по лозата в Европа. Тя може да доведе до намаляване на добивите с до 50 процента и до постепенно изсъхване на растенията. Поради високия риск от зараза патогенът е определен като карантинен вредител в Европейския съюз и подлежи на строг фитосанитарен контрол.

Доц. Генов предупреди, че болестта трудно се разпознава само по външни симптоми: „По външни симптоми не може да бъде разпознато коя фитоплазма е заразила лозата. Това се доказва само с молекулярни анализи чрез PCR.“ Специалистът подчерта, че наблюдението е особено важно при ценни сортове и посадъчен материал, тъй като загубените уникални форми не могат да бъдат възстановени.

Призив за постоянен мониторинг

Доц. Генов призова лозарите да осъществяват редовен мониторинг на насажденията си и да реагират още при първи съмнения за проблем. „Най-важното е да се осъществява редовен мониторинг, защото при установяване на заболяването мерките трябва да се вземат навреме“, каза той. Специалистът напомни, че освен самото насаждение трябва да се следят и прилежащите площи, а при карантинна болест мерките трябва да се предприемат незабавно, за да не се допусне разпространение на заразата.

Недостигът на работна ръка при прибирането на плодове и зеленчуци се е превърнал в един от най-острите проблеми пред производителите в сектора. В разгара на черешобера търсенето на берачи съвпада с розобера, което засилва конкуренцията между отделните браншове и тласка надниците нагоре.

Разходите за бране изяждат цената на плода

Председателят на Управителния съвет на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков посочва, че исканите плащания в някои случаи са неразумно високи. „При черешите разходите за бране могат да достигнат 60–70% от предлаганата изкупна цена за килограм плод, което поставя стопаните в ситуация да работят на нулата или дори на загуба“, казва той. Подобна картина се наблюдава и при зеленчуците — производители сигнализират за ниски изкупни цени при краставици, тиквички и домати.

Зеленчукопроизводителят Иван Кабуров от село Мало Конаре, член на УС на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция, допълва, че повечето работници са избрали да заминат за Западна Европа. „Положението на всичките колеги е страшно заради липсата на работна ръка. Трябва да мислим как да вкараме работници отвън“, споделя той. В момента берачите на краставици са се прибрали за религиозен празник, а едновременно с това започва садене на късно зеле и прибиране на ранното.

Съмнителен внос и неравностойна конкуренция

Към проблема с работната ръка се наслагва и друго предизвикателство — внос на продукция, която според представители на сектора буди съмнения за качество и завишено съдържание на пестициди. Производителите настояват Българската агенция по безопасност на храните да засили проверките и публично да оповестява какви количества продукция са спрени от внос, тъй като контролът се смята за ключов за защитата на местните стопани.

Браншът посочва, че е необходим общ подход, а не отделни решения „на парче“. Цеков настоява за „контрол по агрохранителната верига, прозрачност на произхода, ограничаване на нерегламентирания внос и политики за осигуряване на работна ръка в активните земеделски кампании“. Камарата заявява, че ще защитава интересите както на производителите на плодове, така и на зеленчукопроизводителите.

Проблемът обхваща целия сектор

• Разходите за бране на череши могат да достигнат 60–70% от изкупната цена за килограм.
• Лозари са оставили над 50% от реколтата си в лозята заради липса на работна ръка и ниски цени.
• Производителите настояват за засилен контрол на вносната продукция от страна на БАБХ.
• Камарата призовава за законодателни и административни мерки от страна на държавата.

Министерството на земеделието и храните преразпределя средствата по интервенциите в сектор „Пчеларство“ от Стратегическия план за финансовата 2026 г. Общият годишен бюджет остава непроменен — 5 155 942,62 евро, но средствата се пренасочват между отделните дейности в зависимост от реалния интерес на кандидатите.

Защо се налага преразпределението

Преразпределянето на бюджета е ежегодна практика. За трета поредна година по три от интервенциите не се отчита интерес от страна на кандидатите и предвидените средства по тях остават неусвоени. Едновременно с това по интервенции, свързани с придобиване на материални активи, пчели майки и подновяване на пчелни кошери, заявеното финансиране надхвърля наличния бюджет. Преразпределянето се извършва след приключване на кандидатстването, когато е установено кои интервенции изпитват недостиг на средства.

Кои интервенции получават повече средства

• Запазване или увеличаване на броя пчелни кошери, включително развъждане на пчели — бюджетът нараства от 795 212,26 евро на 1 208 226,57 евро.
• Подновяване на пчелните кошери, включително развъждане на пчели — от 1 427 915,51 евро на 1 563 188,31 евро.
• Рационализиране на подвижното пчеларство — от 103 280,96 евро на 112 043,76 евро, като вътре в мярката средствата за придвижване на пчелните семейства се увеличават за сметка на тези за закупуване на нов инвентар.
• Повече средства са предвидени и за лабораторни анализи на пчелни продукти.

Кои интервенции губят финансиране

• Инвестиции в материални и нематериални активи за техническо оборудване, машини и съоръжения за добив и първична обработка на пчелни продукти — бюджетът намалява от 1 673 299,83 евро на 1 383 137,72 евро.
• Борба срещу агресорите и болестите в кошера, включително вароатозата — от 1 020 211,15 евро на 824 575,47 евро.
• Популяризиране, комуникация и маркетинг — от 39 366,41 евро на 14 796,86 евро.
• Две интервенции — за консултантски услуги и обучение, и за сътрудничество с изследователски програми в областта на пчеларството — остават без бюджет след преразпределението.

В заповедта е посочено, че бюджетът за финансовата 2026 г. е намален с размера на изплатените след 15 октомври 2025 г. финансови средства по заявления, подадени през 2025 г.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 7 634 308 евро на 529 животновъди по Екосхемата за биологично земеделие (селскостопански животни) — Еко-БЖ — за Кампания 2025. Ставката, по която са изчислени субсидиите, е 119,54 евро на хектар и е определена със заповед на министъра на земеделието и храните, публикувана на сайта на ДФЗ.

Последна кампания за тази екосхема

Интервенцията е част от пакета екосхеми, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Тя се прилага за последно през Кампания 2025, като заявените площи са нараснали с над 73 на сто спрямо предходната година. От Кампания 2026 екосхемата се заменя от интервенция „Биологично животновъдство“ към Втори стълб, с отделен бюджет, съгласно промени в националното законодателство.

Кой има право на подпомагане

По Еко-БЖ се финансират екологични практики, регламентирани в Регламент (ЕС) 2018/848. Помощта се изчислява на хектар постоянно затревена площ и/или площи с фуражни култури, при спазено съотношение от 0,15 до 1 ЖЕ/ха. Минималното изискване е 0,5 ха пасищни площи или фуражни култури. Право на подпомагане имат фермери, които отглеждат по правилата за биологично производство собствени говеда, биволи, овце и/или кози, свине за пасищно отглеждане от породата Източнобалканска свиня, съгласно Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

Животните и площите трябва да са сертифицирани като биологични или да са в период на преход. Животните следва да са идентифицирани по реда на чл. 51 от ЗВД и вписани в регистъра на животновъдния обект съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД. Животновъдните обекти на кандидатите също трябва да са регистрирани по реда на ЗВД.

Удръжка към Взаимоспомагателния фонд

От изплатените суми са удържани средства в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане — това е приносът на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд, в изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство.

Земеделски стопани, отглеждащи зеленчуци в оранжерии и на открито, могат да получат обвързано подпомагане по няколко интервенции на Държавен фонд „Земеделие“, при спазване на конкретни изисквания за площи, документация и реализация на продукцията.

Обвързано подпомагане за оранжерийно производство

Право на подпомагане по интервенцията за оранжерийно производство (ИОП) имат земеделски стопани от цялата страна, които стопанисват и заявяват минимум 0,5 ха допустими площи с домати, краставици, пипер, ягоди и малини в отопляеми и неотопляеми оранжерии, и/или площи с домати, пипер, краставици, корнишони, лук, патладжани, моркови, зеле, дини, пъпеши и чесън при полско производство. Минималната площ на парцела е 0,1 ха. Не се подпомагат площи, в оранжерии, при които кореновата система на растенията няма директен достъп до почвата.

Подпомагането е обвързано с реализиран на пазара добив. Кандидатите с площи, сертифицирани за биологично производство или в преход, трябва да докажат минимален добив в размер на 50% от изискваното за съответната култура.

Документи за семена и посадъчен материал

За допустимост на площите кандидатите представят в Системата за електронни услуги (СЕУ) документи за използваните сертифицирани или стандартни семена и посадъчен материал в периода от 1 до 31 януари 2027 г. Допустими са три варианта:

• Опис, заверен от агроном, на сертификати, официални етикети и опаковки, придружен с копие от дипломата на агронома;
• Фирмен документ по Закона за посевния и посадъчния материал — за стопани, произвеждащи материал за собствени нужди;
• Фактури, издадени на името на бенефициента, за закупен посевен и посадъчен материал в периода от 1 октомври 2025 г. до 30 септември 2026 г.

Документи за реализация и срокове

Документите, доказващи реализация на продукцията, трябва да са издадени в периода от 1 февруари 2026 г. до 31 януари 2027 г. и се представят в областните дирекции на ДФЗ — лично, чрез нотариално упълномощен представител или с квалифициран електронен подпис — в периода от 1 до 31 януари 2027 г. Приемат се фактури с фискални бележки, счетоводни документи, както и документи за продукция, преработена на ишлеме.

Подпомагане в планински райони

Отделна интервенция (ИЗП-пл) е предвидена за земеделски стопани, чиито стопанства са изцяло в планински райони и са с размер до 1,5 ха. Те заявяват минимум 0,5 ха с широк списък от плодове и зеленчуци, включително десертно грозде от изрично посочени сортове. Площи, вписани в регистъра по Закона за виното и спиртните напитки, нямат право на подпомагане по тази интервенция. Стопаните, кандидатстващи по нея, не могат едновременно да заявяват останалите интервенции за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци, с изключение на интервенцията за плодови насаждения преди встъпването им в плододаване.

Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (НБКПЗ) ще поиска спешна среща с представители на основните преработвателни предприятия, изкупуващи череши за замразяване и за производство на пулп, с цел предоговаряне на изкупните цени. Причината: предварителните оферти от 40–45 евроцента за килограм не покриват дори разходите за бране, което прави кампанията нерентабилна за производителите.

Разходите за беритба надвишават предлаганата изкупна цена

Председателят на НБКПЗ Цветан Цеков посочи, че разходите само за беритба варират между 40 и 60 евроцента в себестойността на продукцията. „Недопустимо е участниците в търговската верига да извиват ръцете на фермерите с цени, които са по-ниски от разходите, които фермерите правят за беритба“, заяви Цеков. Той добави, че инфлацията е засегнала сериозно земеделските производители и е крайно време преработвателите да осъзнаят, че ако притискат основните си доставчици до фалит, в следващия сезон ще се наложи да внасят череши отвън.

Ситуацията в кюстендилския регион онагледява проблема конкретно: черешопроизводителят Ясен Стипцарски съобщи, че миналата година изкупната цена в преработвателните предприятия е стартирала на 0,60 лв. за килограм, при положение че цената за работника — берач е 0,40 лв. за килограм. „За нас — производителите остават 0,20 лв. за килограм череши. В тези 0,20 лв. е изключено да вкараме средствата, които даваме за препаратите и торовете“, обясни Стипцарски. Освен това той отбеляза, че цената в преработвателните предприятия се е променяла ежедневно.

Ценова аномалия от полето до магазина

Браншовите аномалии не се ограничават само до преработвателния сегмент. В началото на черешовата кампания килограм от ранните сортове се изкупува между 2 и 2,50 евро, докато в магазините и по пазарите цените се движат между 7 и 9 евро. Цеков подчерта, че спекулата е налице и заяви, че при срещата с новата администрация камарата ще търси уверения за продължаване на държавния контрол върху междинните звена в търговията — от полето до борсите.

Бранша очаква спешна среща и с новия министър на земеделието и храните Пламен Абровски. Цеков признава, че новият кабинет трудно би се справил с пазарните изкривявания за броени дни, тъй като проблемите са дълбоко вкоренени.

Фиктивни производства източват субсидии за овощарство

Освен ценовите проблеми, браншът е сериозно застрашен и от мнимите производители, които усвояват европейски и национални субсидии чрез фиктивни производства. Цеков посочи конкретни схеми: зеленчукопроизводители заявяват градински площи, засяват ги, но впоследствие не полагат грижи и нямат разходи за беритба и продажба; по същия начин се заявяват субсидии за стари овощни градини на 50–60 години, които не раждат и при които не се полагат никакви грижи. „Схемите са добре познати от години, но чрез тях се източва еврофинансиране, което не отива при реално работещия бизнес“, заяви той.

При предстоящата среща с министъра от НБКПЗ ще настояват за стриктен контрол от страна на инспекторатите на фонд „Земеделие“ и Министерството на земеделието, които според браншовите представители до момента не са наказвали виновните по тези схеми.

• Предварителни изкупни оферти за преработка: 40–45 евроцента/кг
• Разходи само за беритба: 40–60 евроцента/кг себестойност
• Изкупна цена за прясна консумация (ранни сортове): 2–2,50 евро/кг
• Цена на дребно: 7–9 евро/кг

Заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев е участвал в заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, на което е поставил искания за спешна подкрепа на земеделските производители, стабилизиране на пазара на торове и по-голяма гъвкавост в инструментите на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Торове и селскостопански резерв

В хода на дискусията за наличността и финансовата достъпност на торовете в ЕС Янчев е заявил, че Планът за действие за торовете представлява добра основа за общ европейски отговор на пазарната криза. България подкрепя укрепването на европейската торова индустрия, диверсификацията на доставките, както и развитието на нисковъглеродни, органични, биобазирани и кръгови торове.

Заместник-министърът е изразил и притеснения от въздействието на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) върху цените на торовете и производствените разходи. Според него временна дерогация за торовете до 2027 г. би ограничила ценовия натиск върху земеделските стопани. Янчев е оценил положително намерението на Европейската комисия за активиране на селскостопанския резерв, като е подчертал, че подобни мерки трябва да бъдат придружени от допълнителен финансов ресурс, без намаляване на средствата за директните плащания.

Искане за дерогация по правилото N+2

Янчев е поставил на заседанието и въпроса за извънредна гъвкавост по отношение на правилото N+2 по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Като аргумент са посочени геополитическата нестабилност, нарастващите производствени разходи и пазарните сътресения. Предложението на България е за цялостна дерогация по правилото N+2 за календарната 2026 г. за всички държави членки, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост за бенефициентите в селските райони.

Млечен сектор, климат и търговски стандарти

България е изразила подкрепа за исканията на Словакия, свързани с тежката ситуация от екстремната суша тази пролет, и е обърнала внимание, че земеделските производители все по-често понасят последиците от климатичните промени. По отношение на млечния сектор страната е настояла за спешни мерки предвид продължаващия спад на изкупните цени и нарастващите производствени разходи, включително за използване на средства от селскостопанския резерв и механизми за бърза пазарна намеса.

По търговските въпроси заместник-министърът е подчертал, че стриктното прилагане на огледалните клаузи трябва да бъде водещ принцип — вносните продукти следва да отговарят на същите изисквания за качество, безопасност, околна среда и хуманно отношение към животните, каквито важат за европейските производители. България е настояла и за законодателни промени, гарантиращи по-добра хармонизация на правилата за етикетиране на храните в ЕС.

На Хавайските острови роботизирани охранителни кучета патрулират из царевични насаждения, допълвайки човешките охранителни екипи и предоставяйки информация в реално време за нарушения на сигурността. Технологията се използва от компанията Bayer, която управлява там седем съоръжения за отглеждане на фуражна царевица.

8 000 акра под защита

Bayer стопанисва на Хавайските острови обща площ от над 8 000 акра, като тези насаждения са източник на 90% от семената за фуражна царевица, продавани от компанията на международния пазар. Полетата са изложени на заплахи от вандали, горски пожари, диви свине и други рискове. До скоро охраната разчиташе изцяло на патрули от персонал — практика, която се оказва скъпа и трудна за организиране, особено при нощните смени.

DroneDog — роботът охранител

Днес човешките патрули се допълват от роботизираните кучета DroneDog на компанията Asylon. Устройството е оборудвано с термални и електрооптични камери с 20-кратно оптично увеличение, AI/ML класификатори, облачна свързаност и технология против кражба. То се управлява дистанционно и може да бъде наблюдавано едновременно от охранителните екипи на Bayer на място, от Центъра за операции по сигурността на Bayer в Хавай (HSOC) и от Центъра за роботизирани операции по сигурността (RSOC) на Asylon — 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Когато не е на мисия, DroneDog се връща в специална станция — т.нар. DogHouse — за презареждане на батерията.

Резултати и разширяване

Bayer съобщава, че съчетаването на роботи и хора е позволило по-интензивно наблюдение на обектите. Сред отчетените ефекти са:

• намаляване на проблемите с персонала;
• подобрена безопасност на служителите;
• по-малко патрули с моторни превозни средства и съответно по-малко въздействие върху околната среда;
• снижени общи оперативни разходи за сигурност;
• архивни видеозаписи на инциденти за последващ анализ и евентуални правни действия.

Успехът на първото внедряване е подтикнал компанията да разшири използването на DroneDog в останалите си обекти на Хавайските острови, а също и в Калифорния.

Животновъдството в района на Девин е в дълбока криза — стада се ликвидират, печеливши мандри затварят врати, а потомствени фермери напускат сектора. Положението в животновъдството в Девин илюстрира 33-годишният зооинженер Андрей Кехайов, чието семейство отглежда животни от няколко поколения.

От 400 животни до 100 крави

Андрей Кехайов стопанисва 100 месодайни крави от породата Българско кафяво на 7 км от Девин. Фермата функционира единствено от продажба на животни. Преди семейството му е имало 400 овце, кози и крави, но постепенно се е стигнало до намаляване само до говедата. Причината е практическа — кравите се отглеждат по-лесно, тъй като пасат навън целогодишно, докато овцете са изисквали постоянни грижи в обора.

Районът предлага оптимални природни условия: надморска височина от 1125 м, планински и високопланински пасища, меки зими и умерено горещи лета. Независимо от това, семейната мандра е затворена — не защото не е носила приходи, а защото не е имало работници. „Идват пияни, дрогирани…“ — описва кадровия проблем Кехайов. Според него в района през последните години са разпродадени 4–5 стада, а още три са на път да бъдат ликвидирани.

Административна тежест и проблеми с контрола

Освен липсата на работна ръка, животновъдите в района са изправени пред тежка административна натовареност. За всяко животно се водят множество документи, което фермерите определят като ненужно. Кехайов посочва, че за кандидатстване по интервенциите от Стратегическия план се изисква дългосрочен ангажимент, от който той се е отказал поради липсата на сигурност в сектора.

Критики има и към начина на провеждане на проверките на животновъди — уведомяване в 20 часа за проверка на следващия ден в 9:30 часа, при положение че животните са разпределени в три различни ферми. Кехайов описва и случай на колега, представен в медиите като стопанин с „виртуални животни“, въпреки че животните реално съществуват.

Щети от мечки и разходи за гориво

Допълнителен проблем за стопанството са нападенията от мечки. През текущата година 7 крави и един кон са убити от мечка. Компенсацията от 800 евро за крава е недостатъчна, тъй като с тази сума вече не може да се закупи ново животно. Кехайов посочва и нарастващите разходи за гориво — зарежда по 150 евро дневно в продължение на около 20 дни.

Въпреки всичко фермерът заявява, че продължава да отглежда животни единствено от мерак и с надежда за промени от страна на новото правителство — в административното облекчаване и в цените на горивата.