Билкови настойки в градината: как се приготвят и прилагат
Билковите настойки в градината са органичен тор, който се приготвя значително по-бързо от компост или хумус — за около 1,5–2 седмици, докато добрият компост изисква близо година. Наред с бързото приготвяне, настойките съдържат микроелементи, аминокиселини и витамини, подобряват почвата, правейки я по-рохкава и по-влажна, и оказват положителен ефект върху предварително внесени органични торове.
Кои билки са подходящи и за какво служат
Почти всяко растение може да влезе в основата на билкова настойка, но изборът зависи от конкретната цел. Някои билки подпомагат борбата с вредители, докато други обогатяват почвата с хранителни вещества и укрепват здравето на растенията.
- Срещу вредители: вратигата и лайката отблъскват много неприятели. Запарки от невен, календула или босилек помагат при пеперуди, колорадски бръмбари и телени червеи. Настойки от доматени връхчета, лук, чесън и петуния „уплашват“ колорадския бръмбар. За прогонване на мравки и листни въшки се препоръчват мента, маточина и цветове от лавандула.
- При недостиг на азот: подходящи са растения с плитки корени — коприва, киноа и бобови растения.
- При недостиг на фосфор или калий: по-добре е да се използват растения с мощна коренова система, като глухарче и киселец.
Важно условие е в запарките да се използват само растения, чиито семена все още не са узрели — в противен случай съществува риск от неволно засяване на плевели из целия парцел.
Времето на бране също има значение: корените съдържат най-голямо количество макро- и микроелементи есен, когато надземната маса е изсъхнала. Цветовете и пъпките, от своя страна, са най-богати на хранителни вещества, ако се берат през пролетта — преди растението да е разцъфтяло.
Две рецепти за приготвяне
Традиционна рецепта: Напълнете подходящ съд с билки — количеството определя концентрацията на готовия тор. При пълен съд готовата настойка трябва да се разрежда с вода в съотношение 1:10, при наполовина пълен съд — с по-малко вода. Поставете съда на топло място и покрийте с пластмасово фолио с дупки или с стъкло, оставено леко настрани — така въздухът ще прониква вътре и ще поддържа жизнената дейност на микроорганизмите. Разбърквайте редовно за по-равномерна ферментация. Готовността на настойката се разпознава по характерната, не особено приятна миризма и по затихването на обилното образуване на пяна. За съд се препоръчва пластмасов бидон, тъй като не се поврежда от киселинната или алкалната реакция на органичния тор.
Подобрена рецепта с ЕМ-препарати: Напълнете бидона догоре с пресни билки, добавете нещо сладко — захарен сироп, развалено сладко или сладки плодове, — след което долейте вода до ръба. Накрая добавете 500 мл от произволен ЕМ (ефективни микроорганизми) продукт и разбъркайте добре. При достатъчно висока температура настойката се готви само за няколко дни. Готовността се разпознава по наличието на пяна и аромат, напомнящ на квас.
При тази рецепта е възможен и нетрадиционен начин на прилагане: когато настойката узрее, билките се изваждат от бидона и се разпределят под и между растенията, след което се полива обилно, за да се пренесат полезните микроорганизми от повърхността в почвата. Бидонът след изпразване се напълва отново с билки, нещо сладко и вода — след няколко дни е готова нова порция тор.
Как и колко често се прилага
Преди употреба съдържанието в съда се разбърква добре, а настойката се разрежда с вода в съотношение 1:10. Почвата около растенията се навлажнява предварително и след това се полива с разредения тор.
- При слаби растения с бавен растеж — веднъж на всеки 7–10 дни.
- При добре развити растения с мощна зелена маса — веднъж на всеки три седмици.
- При вече плододаващи култури — не повече от веднъж месечно, тъй като по това време растенията се нуждаят повече от калий, отколкото от азот, който е в по-голямо количество в настойката.
Сред зеленчуците, които реагират особено добре на билкови настойки, се посочват доматите, краставиците и чушките.
