Подготовка на мъжките разплодници за случната кампания: хранене и управление
Подготовката на мъжките разплодници — кочове, пръчове и бици — за случната кампания трябва да започне поне 40–50 дни преди заплождането, тоест още през август, за да се гарантира максимално качество на спермата и добра физическа издръжливост. Грешката, която животновъдите допускат, е да оставят тази подготовка за последния момент, точно преди началото на кампанията, която традиционно се провежда през септември и октомври.
Защо август е решаващ месец
Биологичното основание за ранния старт на подготовката се крие в продължителността на сперматогенезата — процесът на образуване и пълно узряване на сперматозоидите. При кочове и пръчове той протича около 45–49 дни, а при бици — около 54–60 дни. Следователно еякулатът, който разплодникът ще отделя в разгара на кампанията, се формира в организма му именно през август. Всяко хранително дефицитно състояние, заболяване, стрес или прегряване по това време пряко уврежда качеството на спермата.
Особен проблем представлява т.нар. „летен стерилитет“. Високите температури в края на лятото нарушават терморегулацията на скротума: семенниците изискват температура с 2–4°C по-ниска от телесната за нормална сперматогенеза. Топлинният стрес, преживян през август, води до масова гибел на сперматиди и сперматоцити, увеличен дял на деформирани и нежизнеспособни сперматозоиди, намалена концентрация и подвижност на спермата. Ефектите се проявяват с точно тогава, когато разплодниците се пускат при женските.
Телесна кондиция и грижа за крайниците
Оценката на телесната кондиция (Body Condition Score, BCS) е ключов показател за готовността на разплодника. Целевата стойност за началото на кампанията е BCS 3,5–4,0. Недохранените животни (BCS под 3,0) имат ниско ниво на тестостерон и намалена производителност на сперма, бързо се изтощават и преустановяват търсенето на разгонени женски. Затлъстелите разплодници (BCS над 4,0) трудно понасят жегите, изпитват болки при заскачане, а мастните натрупвания около скротума допълнително изострят летния стерилитет.
Оценката при кочове и пръчове се извършва задължително чрез палпация в поясната (лумбалната) област, а не „на око“, тъй като вълната и козината могат да заблудят. Препоръчително е кондицията да се измерва на всеки 14 дни през август, за да се коригира дажбата своевременно.
По време на кампанията разплодниците изминават значителни разстояния и натоварват силно задните крайници при заскачане. Заболяванията на копитата са сред основните причини за отпадане от кампанията. Профилактиката включва:
- Подрязване и разчистване на копитата — поне 4–6 седмици преди кампанията, за да има достатъчно време за зарастване при евентуално нараняване.
- Лечение на копитни заболявания — копитен гнилец, интердигитален дерматит, язви.
- Копитни бани — с 5–10% разтвор на меден сулфат или формалин, 1–2 пъти седмично, за заздравяване на роговия слой.
Хранене през подготвителния период
Храненето трябва да е балансирано по енергия, протеин, минерали и витамини. Захранването с концентриран фураж започва постепенно от началото на август: по 200–300 г/ден за кочове и пръчове и 1,5–2,5 кг/ден за бици, като дозата плавно се увеличава. При бици подготвителните дози варират между 3 и 5 кг концентрат дневно, съчетани с висококачествен груб фураж.
Протеинът осигурява аминокиселините (аргинин, метионин, лизин), необходими за изграждането на сперматозоидите и семенната плазма. Недостигът на протеин намалява обема на еякулата и плътността на спермата. Препоръчителни източници са соев шрот, слънчогледов шрот, грах и качествено бобово сено (люцерна).
Примерна дневна дажба за коч с тегло 90–100 кг:
- Качествено ливадно или люцерново сено: 1,5–2 кг/ден (или паша на добро пасище).
- Концентриран фураж (ечемик, овес, царевица, шрот): 0,6–0,8 кг/ден.
- Соев или слънчогледов шрот: 100–150 г/ден.
- Витаминно-минерална добавка, обогатена със селен, цинк, витамин A и E: 20–30 г/ден.
- Солна близалка: свободен достъп.
Сред ключовите микронутриенти са витамин E (антиоксидант, предпазва спермата от увреждания при жеги), селен (осигурява подвижността на опашката на сперматозоида), цинк (важен за синтеза на тестостерон и сперматогенезата), витамин A (защитава епитела на семенните канали) и витамин D3 (регулира калциево-фосфорния обмен).
Практичен метод за доставяне на тези микронутриенти е оросяването на сеното с течен витаминно-минерален комплекс. Методът е особено уместен през август, когато естествената тревна растителност съдържа малко каротин (провитамин А) и витамин E. Напръскването намалява и запрашеността на сеното, а сладкият вкус на меласата подобрява апетита на животните в жегите. Разходната норма е около 100–150 мл от работния разтвор на 1 кг сено — сеното трябва да стане леко влажно, но не подгизнало. Важно: разтворите не трябва да се приготвят за повече от 2–3 дни напред, а влажното сено не бива да се съхранява, тъй като се развиват плесени и микотоксини, вредни за сперматогенезата.
Ветеринарна диагностика и управление на микроклимата
Непосредствено преди кампанията е необходим пълен клиничен преглед на репродуктивната система. Семенниците трябва да са симетрични, еластични, подвижни и без болка или подутини; твърди възли или намален размер са основание за изключване на животното. Измерването на обиколката на скротума има висока корелация с количеството произведена сперма: при възрастни кочове нормата е над 32–36 см (в зависимост от породата), при бици — над 34–38 см. Пенисът и препуциумът се проверяват за фимоза, наранявания и инфекциозни лезии.
Лабораторният анализ на спермата трябва да установи обем на еякулата, концентрация, подвижност (минимум 70–80% постъпателно-подвижни клетки) и морфология (деформирани сперматозоиди — не повече от 15–20%). Дори при отлична сперма, животно без полово влечение е неизползваемо за кампанията, затова се провежда тестово заскачане в контролирана среда.
За ограничаване на топлинния стрес са необходими: осигурена сянка по пасищата, добра вентилация в помещенията (вентилатори и при възможност системи за оросяване), свободен достъп до хладна и чиста вода. Вътрешното и външното обезпаразитяване се извършват в началото на август, а ваксинациите — не по-късно от 3–4 седмици преди заплождането, за да се избегне ваксинационен стрес в хода на кампанията.
