Складови вредители по зърното: видове, условия и опасности за хора и животни
Складовите вредители могат да причинят загуби на зърно, сравними с тези на полето — а в отделни случаи дори по-големи. Освен че унищожават съхраняваната растениевъдна продукция, те влошават качеството ѝ, замърсявайки зърното и брашното с екскременти, остатъци от ларви и тела на мъртви насекоми. Контролът на тези неприятели е задължителна практика за всяко стопанство, което съхранява зърнена реколта.
Опасности за хора и животни
Зърното, нападнато от гъгрици, дава при смилане брашно с намалени хлебопекарни качества. Хлябът, произведен от такова брашно, придобива тъмен цвят, неприятен вкус и мирис. Консумацията на заразено брашно е опасна за хората, тъй като води до стомашно-чревни разстройства и хранителни отравяния.
Зърненият фураж, заразен със складови акари, причинява стомашно-чревни разстройства, аборти и натравяния при животните. Гризачите унищожават складираното зърно и същевременно са разпространители на тежки заболявания по хората и животните — чума, холера, коремен тиф, дизентерия и други.
Складовите неприятели пренасят спори, гъби и патогенни бактерии — Salmonella, Streptococcus, Escherichia coli. Насекомите са носители и на отровния микотоксин афлатоксин, образуван от гъбата Aspergillus flavus и свързаните с нея плесенни гъби. Ухапването от хлебни акари предизвиква силен дерматит, а зърненият и брашненият прах, съдържащи частици от телата на неприятелите, са причина за алергии. Поглъщането на живи акари с храната може да доведе до болести като чревна акароза и кантариоза, съпроводени с тежки стомашно-чревни оплаквания.
Самозагряване и застрашена продукция
При активна дейност вредителите предизвикват самозагряване на насипното зърно. В засегнатите огнища температурата се повишава до 42 градуса при влажност на зърното 15%. Повърхността на зърнестия слой се овлажнява и образува кора — явление, което е особено добре изразено през есента, когато горният слой на насипното жито се охлажда по-бързо.
Видове складови вредители
Развитието на редица складови неприятели не е ограничено само до складовите помещения. Някои от тях започват жизнения си цикъл на полето и го завършват в склада — такива са представителите на зърноядите (грахов, фиев, лещен). Други имат едно поколение на полето и продължават да се размножават след внасянето на зърното — фасулев зърнояд, оризова гъгрица, зърнов молец. Трета група се развива единствено в складовете; например житната гъгрица е загубила способността си да лети в резултат на регресивна еволюция.
Най-опасните вредители на складираните зърнени храни се класифицират според устройството си на:
- Бръмбари: житна гъгрица, оризова гъгрица, мавритански бръмбар, суринамски брашнояд, плосък зърнен бръмбар и други.
- Пеперуди: зърнов молец, сив зърнен молец, житен молец, пъстър брашнест молец, зърнена нощенка и други.
- Ненасекомни видове: складови акари.
Условия за развитие
Складовите вредители се развиват при сравнително постоянни условия — затворени и слабо осветени помещения с ниска влажност и достатъчно храна. Повечето възрастни индивиди живеят от няколко месеца до над една година. При подходящи условия развитието от яйце до възрастно насекомо протича за около 30 дни, което води до бърз ръст на популационната плътност и позволява на неприятелите да вредят през цялата година.
При много акари и някои бръмбари освен ларвите се храни и имагото, нанасяйки допълнителни щети. При молците и при някои бръмбари се хранят само ларвите, а възрастните използват резервите, натрупани по време на ларвния стадий.
Абиотични и биотични фактори
Температурата е най-важният абиотичен фактор, тъй като определя скоростта на всички жизнени процеси. Благоприятният диапазон за развитие е от 18 до 35°С, а оптималната температура е 28–30°С. При температури под 0°С неприятелите изпадат във вцепеняване, а при температури над 38–40°С настъпва бързо загиване на повечето видове.
Складовите неприятели са характерни с относително ниско водно съдържание — приблизително 40–50%. В складовете обитават влажни и трудно проветриви места. Повечето от тях са отрицателно фототропични (избягват светлината) — сред тях са житната гъгрица и имагото на молците. Положителен фототропизъм показват зърноядите. Понижаването на кислорода и повишаването на въглеродния диоксид в складовата атмосфера увеличават смъртността на насекомите, което може да се използва като метод за контрол.
Сред биотичните фактори особено значение имат конкурентните взаимоотношения: когато два вида обитават едно и също пространство при еднакви условия, единият обикновено загива или мигрира под влияние на другия.
Разпространение и местообитания
Активното разселване на складовите неприятели се извършва на малки разстояния чрез летене и пълзене. С летене се разпространяват пеперудите, брашнените бръмбари, зърненият и хлебният бръмбари, фасулевият зърнояд, оризовата гъгрица и други. Някои акари изминават с пълзене до 3 метра за един час. Пасивното разселване може да обхване много по-големи разстояния чрез:
- неприбрани и непочистени остатъци от складови продукти;
- пукнатини, цепнатини и укрития в сградите;
- непочистени и нефумигирани чували, брезенти и амбалаж за превозване на зърно, брашно, трици и хранителни продукти;
- необеззаразени транспортни средства — вагони, автомобили и др.
При внасяне на зърнена продукция всяка партида трябва да бъде прегледана за наличие на неприятели. От външната среда в складовете могат да се внесат мавритански бръмбар и суринамски брашнояд, а от полето заедно със зърното се пренасят зърнов молец, оризова гъгрица, фасулев и грахов зърнояд.
Насекомите и акарите се разпределят неравномерно в зърнения пласт. Складовите акари са слабо подвижни и се срещат предимно на места с повишена влажност — под обвивката на зърното и вътре в зародиша. Складовите молци обитават повърхността на насипното зърно, не могат да проникват дълбоко в пласта и са нощни насекоми. Твърдокрилите бръмбари притежават най-голяма миграционна способност, като придвижването им в зърнения пласт зависи от температурата, влажността и наличието на счупени зърна.
Зърното трябва да се внася чисто в складовете и силозите, а самите съоръжения — да са предварително почистени и обеззаразени. Брашното, смляно от заразено зърно, е също опасно и не трябва да се допуска до употреба.
