Средният добив от пшеница в България е нараснал с 7,1% спрямо същата дата на миналата година, достигайки 632 килограма от декар към 10 юли 2026 г. Това показват данните от оперативния анализ на Министерството на земеделието и храните. Добивите от пшеница се повишават на фона на свито производство при царевицата, чиито засети площи са намалели с близо една четвърт спрямо 2025 г.

Закъснялата кампания намали ожънатите площи

Въпреки по-добрите средни добиви, ожънатата пшеница към 10 юли е с 47,7% по-малко спрямо същата дата на 2025 г. Причината, посочена в оперативния анализ на министерството, е закъснялото започване на жътвената кампания тази година.

Ечемикът и рапицата също отчитат ръст в добивите

Положителна тенденция се наблюдава и при другите есенни култури. Средният добив от ечемик е нараснал с над 4%, а при маслодайната рапица увеличението е малко под 4% спрямо съответния период на предходната година, сочат оперативните данни на ведомството.

Слънчогледът и царевицата губят засети площи

При пролетните култури картината е по-неблагоприятна откъм засети площи. Според последните оперативни данни:

• Засетите площи със слънчоглед са намалели с 7,8% спрямо 2025 г. до 8 749 420 декара.
• Засетите площи с царевица са свити с 24,1% до 3 180 250 декара.

Данните са предоставени от оперативния анализ на Министерството на земеделието и храните към 10 юли 2026 г.

Есенните култури се развиват сравнително добре при настоящите условия, а хладното време и падналите валежи се отразяват благоприятно на посевите. Това е оценката на Димитър Витковски, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на професионалните агрономи в България. Влагата тази година е дошла по-навреме в сравнение с предходни сезони, макар че преди това на места е имало изоставане в развитието на растенията.

Картината не е еднаква в цялата страна

В различните райони на България ситуацията варира — в едни валежите са по-обилни, в други са в рамките на нормата, а на трети места влагата остава под очакваното. На този етап обаче дъждовете не се оценяват като сериозен проблем за посевите, при условие че не се стигне до продължително преовлажняване. По-определящ фактор занапред ще бъдат високите температури — колко дълго ще се задържат и до какви стойности ще достигнат.

Пшеницата — ограничени възможности за корекции

При пшеницата значителна част от процеса по формиране и изпълване на зърното вече е приключила. Растенията навлизат във фаза на натрупване на хранителни вещества в зърното, което означава, че възможностите за съществени корекции чрез подхранване са ограничени. „Който каквото е направил до този момент, го е направил. Оттук нататък природата ще покаже какво ще даде и не бива вече да се правят допълнителни разходи, защото са неоправдани“, заявява Витковски. Торовете и препаратите продължават да представляват сериозен разход за стопанствата — при едни фермери ниските добиви от миналата година са оставили запас от хранителни вещества в почвата, докато други са спестили подхранвания по финансови съображения.

Пролетниците с добър потенциал при навременна сеитба

При пролетните култури ситуацията също изглежда сравнително добра. Стопаните, засели в оптималните срокове и при достатъчно затоплена почва, разполагат с посеви с добър потенциал. Дъждовете и наличната влага създават благоприятни условия, но крайният резултат ще зависи от времето през следващите седмици. Ключов момент при пролетниците е поникването и ранното развитие — най-висок потенциал имат растенията, поникнали бързо след сеитбата. Площите, засети прекалено рано, могат да бъдат засегнати от ниски температури, хоботник и телен червей, а прекалено късните посеви страдат от високи температури и неблагоприятни условия за коренова система. Сеитбооборотът и почвените условия — структура, влага и правилен момент на сеитба — са определящи за потенциала на пролетниците, категоричен е експертът.