Управленска програма 2026: мерки и приоритети за земеделието
Правителството публикува управленската си програма за сектор „Земеделие“, в която като главна цел е дефинирано осигуряването на среда за развитие на конкурентоспособно, устойчиво, високотехнологично и пазарно ориентирано българско земеделие. Документът беше обявен миналата седмица и очертава законодателни мерки с конкретни срокове, обхващащи периода до 2030 г. Управленската програма земеделие поставя акцент върху продоволствената сигурност, доходите на производителите, нарастването на производството на храни с висока добавена стойност и превръщането на селските райони в привлекателно място за живот и инвестиции.
Диагноза: структурни дисбаланси в отрасъла
Програмата признава, че въпреки стратегическото значение на земеделието за икономиката и заетостта в регионите, отрасълът е изправен пред редица структурни и икономически дисбаланси. Производствената структура е описана като неравномерно развита — значителна част от земеделската продукция е концентрирана в ограничен брой производства, докато секторите с висока добавена стойност — плодове, зеленчуци и животновъдство — изпитват затруднения, свързани с ниска конкурентоспособност, високи производствени разходи и недостатъчна пазарна реализация.
Сред посочените проблеми са още: силна зависимост на доходите от пазарни колебания и климатични условия; недостатъчна модернизация и ограничено внедряване на иновации и цифрови технологии; недостиг на квалифицирана работна сила. Програмата откроява и сериозното състояние на хидромелиоративната инфраструктура и ограничените възможности за напояване като фактор, който увеличава уязвимостта на производството към засушаване и екстремни климатични явления.
Документът посочва и дисбаланси в хранителната верига, при които земеделските производители разполагат с ограничени възможности за договаряне и реализират по-малък дял от създадената добавена стойност. Ниското ниво на коопериране и недостатъчно развитите организации на производители са определени като фактори, намаляващи пазарната устойчивост на малките и средните стопанства. Селските райони пък са описани като изправени пред демографски и икономически предизвикателства, включително намаляване на населението и затруднен достъп на младите хора до сектора.
Законодателни мерки и срокове
Програмата предвижда промени в няколко ключови закона. По отношение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) са заложени две конкретни мерки:
- Създаване на устойчиви модели и механизми за ползване на земеделските земи, базирани на дългосрочни ангажименти и минимизиране на проблемите с ротации и бели петна. Срок: декември 2028 г.
- Засилване на контрола при разпределението на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Срок: юли 2027 г.
Предвидено е и приемането на изцяло нов закон, регламентиращ кооперирането в земеделието, с цел изграждане на съвременна и работеща правна рамка за аграрния сектор. Срокът за това е март 2030 г.
В областта на контрола на храните програмата предвижда актуализация на нормативната уредба, включваща:
- Нов Закон за ветеринарномедицинската дейност — срок: април 2029 г.
- Изменение на Закона за храните — срок: декември 2028 г.
- Изменение на Закона за управление на агрохранителната верига — срок: декември 2028 г.
- Изменение на Закона за защита на растенията — срок: декември 2027 г.
Предвижда се и подготовка на дългосрочна реформа на Закона за горите със срок декември 2028 г.
Изпълнителни мерки по приоритетни направления
Извън законодателната дейност програмата очертава конкретни мерки в изпълнителната власт по няколко направления.
Семейни ферми и реални производители: предвидени са подкрепа за устойчиви семейни производства, подпомагане, обвързано с размера на реализираната продукция, и строг контрол върху животновъдните стопанства — всички с постоянен срок на прилагане. Развитието на селските райони и преустановяването на обезлюдяването са поставени с краен срок декември 2029 г.
Чувствителни сектори: програмата залага приоритизиране на производството в секторите плодове, зеленчуци и животновъдство, национални програми за подобряване на продуктивността и генния състав на животните (срок: декември 2029 г.), както и прилагане на механизми за превенция и управление на риска, включително Взаимоспомагателен фонд за помощ при неблагоприятни събития и пазарни кризи.
Напояване: документът определя напояването като национален приоритет и предвижда стратегически инвестиции, съчетани с облекчаване на разрешителните режими за частни инвестиции. Срокът за тази мярка е март 2029 г.
Коопериране и къси вериги на доставки: наред с новия закон, програмата предвижда развитие на тържища, логистични центрове и кооперативни структури — срок: март 2030 г.
Рибарство, гори и дигитализация
За сектор „Рибарство и аквакултури“ са заложени запазване на поминъка на местните рибарски общности и пълноценно използване на ресурсите за производство на риба — и двете с краен срок декември 2029 г.
В горското стопанство програмата предвижда финансово и организационно стабилизиране на държавните горски структури (срок: май 2030 г.), подобряване на системите за превенция и борба с горските пожари (срок: март 2028 г.), възстановяване на полезащитните горски пояси (срок: май 2030 г.) и поетапно провеждане на Национална горска инвентаризация (срок: май 2030 г.).
По отношение на дигитализацията са предвидени разширяване на електронните административни услуги (срок: май 2030 г.) и внедряване на изкуствен интелект, сателитни и дрон технологии в земеделието и горите (срок: декември 2029 г.).
Очаквани резултати
Програмата описва набор от очаквани ефекти от предвидените мерки, сред които:
- Нарастване на броя на фермерите от чувствителни сектори, получили подкрепа на доходите, и утвърждаване на жизнеспособни семейни производства.
- Прилагане на устойчиви модели за ползване на земеделските земи.
- Подпомагане, обвързано с реализирана продукция.
- Възстановена хидромелиоративна инфраструктура и разширен достъп до напояване.
- Развитие на кооперативните структури и скъсяване на веригите за доставки на земеделски продукти.
- Разширяване на обхвата на защитата от градушки и повишаване на нейната ефективност.
- Прекратяване на практиките с фиктивни стопанства и стабилни доходи за реалните фермери.
- Дигитализирани услуги за земеделските стопани и подобрена бизнес среда.
- Ограничаване на ветровата ерозия в интензивните земеделски райони чрез възстановяване на полезащитните пояси.
