Зимни храсти, които красят градината, докато всичко друго спи
Зимни храсти като камелията, скимията, илексът, махонията и нандината разтварят цветове, окичват се с ярки плодове или запазват свежа зеленина точно в месеците, когато повечето градински растения са в покой. Всяко от тях има специфични изисквания към почва, светлина и влага, които определят дали ще оцелее или ще се развива пищно през студения сезон.
Камелията – зимна аристократка с високи изисквания
Камелията не е цвете за всеки цветар. Тя е растение с много специфични изисквания, формирани в прохладните и влажни гори на Източна Азия. Основната причина, поради която камелиите страдат в българските градини, е неподходящата почва – подобно на рододендроните, азалиите и пиерисите, те се нуждаят от рохкава, богата на органична материя почва с кисела реакция.
За обилен цъфтеж камелията има нужда от ярка светлина, но не понася продължително силно следобедно слънце. Най-доброто място за нея е с утринно слънце и следобедна сянка. Особено опасно е зимното слънце след мразовита нощ, защото тогава цветните пъпки могат да се затоплят рязко и да пострадат.
Растението обича влажна почва, но не понася преовлажняване. През лятото липсата на вода може да доведе до окапване на бъдещите цветни пъпки, слабо развитие и загуба на листата, докато продължително мократа почва причинява загниване на корените. Най-добре камелията се чувства в постоянно леко влажна, но отлично дренирана почва. Често проблемът с окапалите през зимата пъпки всъщност възниква месеци по-рано, докато те са се формирали през лятото.
Много съвременни сортове понасят сравнително ниски температури, но по-опасни от самия студ често се оказват резките температурни промени. Затова защитените места до стена, жив плет или група дървета са по-подходящи от откритите ветровити участъци. Сред най-големите трудности в отглеждането е и качеството на водата – в много райони на България тя е твърда и съдържа значително количество варовик, а при продължително поливане с такава вода киселинността на субстрата постепенно намалява. Най-красивите екземпляри често са тези, оставени години наред да растат необезпокоявани, след като бъдат засадени на правилното място.
Скимия и илекс – декоративност през няколко сезона
През късната есен и зимата скимията показва най-добрите си качества и се нарежда сред най-ценните храсти за сенчестите части на градината. Тайната на успешното ѝ отглеждане е сходна с тази при камелиите, рододендроните и азалиите – предпочита кисела, богата на хумус и добре дренирана почва, докато варовитите терени предизвикват пожълтяване на листата и забавят растежа.
Скимията се чувства най-добре на полусянка или шарена сянка, защото дълбоката сянка отслабва цъфтежа, а силното слънце причинява пригори по младите части. Влагата е важна през цялата година – растението е чувствително както към продължително засушаване, така и към преовлажняване. Интересна особеност е, че повечето сортове са двудомни и за образуването на красивите червени плодове обикновено са необходими както женско, така и мъжко растение, с изключение на някои съвременни самоплодни сортове. През зимата скимията впечатлява с плътни съцветия от червеникави пъпки или плодове, през пролетта се покрива с ароматни кремавобели цветове, а през цялата година запазва свежата изумрудено зелена листна маса.
Илексът се свързва силно със зимата и коледните празници. С лъскавите си вечнозелени листа и яркочервени плодове той внася цвят в градината, когато повечето растения са в покой, а много видове са изключително дълговечни и остават декоративни десетилетия наред. За разлика от камелията и скимията, илексът е по-толерантен към различни почвени условия, макар да се развива най-добре в богата на органична материя почва с добра водопропускливост и умерена влажност.
Илексът може да расте както на слънце, така и на полусянка, а за най-добро плододаване е препоръчително мястото да получава поне няколко часа пряка светлина дневно. В по-горещите райони на страната следобедна сянка през лятото е препоръчителна. Тъй като е вечнозелен, илексът продължава да губи вода чрез листата си и през зимата, затова доброто напояване в края на есента често е по-важно от поливането през пролетта. Повечето видове илекс също са двудомни – плодове образуват само женските растения, но за това е необходим прашец от близко разположен мъжки екземпляр. Растението понася отлично подрязване и оформяне, което го прави подходящо както за свободно растящи храсти, така и за живи плетове и топиарни фигури. Най-доброто време за резитба е след приключване на плододаването или в началото на пролетта.
Сред най-подходящите за България видове илекс са:
- Обикновен джел – най-познатият и най-често използван вид, с бодливи листа и яркочервени плодове.
- Син джел – сред най-студоустойчивите илекси, подходящ за по-хладните райони на страната.
- Японски джел – с дребни листа, често заместващ чемшира в съвременните градини.
- Ilex verticillata – листопаден вид, който губи листата си, но запазва впечатляващи плодове по голите клонки през голяма част от зимата.
Съветът на специалисти и практици е да се засадят два храста – мъжки и женски, или вид, който не се нуждае от опрашител, за да се гарантира плододаването.
Махония и нандина – цвят и аромат в най-мрачните месеци
Сред храстите, оживяващи през най-мрачните месеци на годината, махонията заема специално място. Докато повечето растения са в покой, тя се покрива с гроздове от яркожълти цветове, които внасят цвят в градината и разпространяват приятен аромат. Цветовете се посещават от най-ранобудните опрашители, затова притежателите на кошери е добре да намерят място за няколко храста от този вид.
Махонията е значително по-непретенциозна от камелията, скимията и илекса. Развива се добре както на полусянка, така и на по-светли места, а в по-хладните райони понася дори пряко слънце. Почвата трябва да бъде плодородна и добре дренирана, но растението е доста толерантно и се адаптира към различни условия. Не обича продължителното засушаване – след вкореняване може да понесе кратки сухи периоди, но за по-богат цъфтеж и свежи листа се нуждае от умерена почвена влага.
След цветовете по махонията се образуват синьо-черни плодове, покрити с фин восъчен налеп, напомнящи миниатюрно грозде, които привличат много птици през лятото. През студените месеци листата на някои сортове придобиват бронзови, пурпурни или червеникави оттенъци. Малцина знаят, че махонията е близка роднина на киселия трън (берберис), който също заслужава място сред най-красивите зимни храсти.
Нандината също изглежда привлекателно през цялата година, но истинската ѝ сила е способността да променя облика си през сезоните. През пролетта младите листа често се появяват в бронзови, медни или червеникави нюанси, през лятото растението образува ефирни съцветия от дребни бели цветове, а през есента и зимата много сортове се обагрят в огненочервено, оранжево или пурпурно. Допълнителен акцент са ярките червени плодове, които могат да останат върху храста с месеци.
Нандината предпочита плодородна, добре дренирана почва и се развива най-добре на места със слънце или лека полусянка – именно слънчевото изложение е ключът към най-интензивното есенно и зимно оцветяване, докато в прекалено сенчести места декоративният ефект намалява значително. Понася кратки засушавания, но се чувства най-добре при равномерна почвена влага. За разлика от много други декоративни храсти нандината не обича силно подрязване – ако се налага оформяне, по-добре е периодично да се премахват най-старите стъбла от основата, вместо да се съкращават всички клони, за да запази растението естествения си елегантен силует.
Разгледайте обявите
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
