Кейл: 5 интересни факта за това листно зеле
Кейлът, познат у нас и като листно зеле, все още не е масово разпространен в градините, но е растение, което заслужава внимание заради устойчивостта си на студ, лесното отглеждане и доказаната си хранителна стойност. За разлика от обикновеното зеле, кейлът не образува свита глава – ядат се единствено листата, които според сорта могат да бъдат зелени, бордо или лилави. Културата има история от над 2000 години, а популярността ѝ продължава да нараства.
Древна култура от Средиземноморието
Кейлът е считан за близък роднина на дивото зеле и е сред най-старите зеленчукови култури. За първи път е култивиран няколко века преди новата ера в Средиземноморието и Мала Азия. По-късно се разпространява в Древна Гърция и Рим, където е високо ценен заради полезните си свойства. Благодарение на непретенциозността и студоустойчивостта си, зелето бързо се разпространява по целия свят, а до Средновековието вече се отглежда в почти всички европейски страни.
Признат за суперхрана
Листата на кейла съдържат значителни количества желязо, калций, магнезий и витамини – К, С, бета-каротин и витамини от група В. Зеленчукът е богат и на протеини, аминокиселини и омега-3 мастни киселини, като калорийното му съдържание е минимално – около 33-43 килокалории на 100 грама.
Заради високото съдържание на антиоксиданти и фибри кейлът е официално признат за суперхрана. Това го прави полезен за повишаване на имунитета, поддържане на сърдечно-съдовото здраве и подобряване на храносмилането. Лутеинът и зеаксантинът, открити в къдравото зеле, предпазват ретината от ярка светлина и свързани с възрастта заболявания, докато индол-3-карбинолът инхибира растежа на раковите клетки.
Листата могат да се консумират пресни – в салати и смутита, да се добавят към супи, паста, зеленчукови яхнии и омлети. Нарязани, поръсени с подправки и сол, полети със зехтин и изпечени във фурна, те се превръщат във вкусни и здравословни чипсове. За да се запази максималното количество хранителни вещества, готвенето трябва да е кратко.
Устойчивост на студ и презимуване под снега
В края на сезона кейлът може да остане в градината, тъй като понася слани до минус 20°C, а при наличие на дебел слой сняг презимува дори при по-ниски температури. През зимата листата продължават да се берат и ядат, като замръзналите листа стават по-крехки и по-сладки – под въздействието на студа нишестето в тях се превръща в захар. Реколтата може да се събира директно изпод снега, като листата се отрязват или внимателно се отчупват. Ако зимата е безснежна и мразовита, лехата трябва да се покрие с подходящ материал. През пролетта горната част на растението може да се отреже, след което от стъблото започват да растат нови листа.
Самозасяване и събиране на семена
През втората година след засаждането от спящи пъпки започват да се развиват нови стъбла, образуват се цветове, а по-късно – семенни шушулки. След като напълно изсъхнат, шушулките се разцепват и семената падат върху почвата. При дъждовно време те покълват добре и до есента под майчините растения се появяват млади кейлове с нежни листа. Тези разсадчета могат да бъдат преместени в отделна леха, като се засаждат малко по-дълбоко, за да развият силна коренова система преди зимата. Ако есента е суха, семената презимуват в почвата и покълват едва през пролетта.
За градинарите, които искат сами да съберат семена, препоръката е да изберат най-силните и добре развити стъбла с големи шушулки, като отстранят по-слабите издънки. Стъблата се отрязват, когато шушулките са напълно узрели и започват да изсъхват, след което се разстилат или окачват на добре проветриво място до пълно изсъхване – процес, който отнема около 1-2 седмици. За извличане на семената сухите шушулки могат да се разтрият между дланите или да се поставят в торбички и да се смачкат. От едно растение се получават приблизително 50 грама семена, които могат да се използват за отглеждане на разсад или за производство на микрозеленчуци.
Разгледайте обявите
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
