3 екзотични аквариумни рибки за напреднали акваристи
Освен добре познатите гупи, неони, скаларии и златни рибки, акваристиката предлага и множество по-необичайни видове декоративни рибки, които се отличават с интересен външен вид, специфично поведение или любопитни изисквания към средата. Изборът на по-екзотичен вид обаче изисква добро познаване на неговите особености – от параметрите на водата и подходящата храна до необходимото пространство и съвместимостта с други риби.
Риба-пеперуда
Това е сладководна африканска риба, която произхожда от спокойните води на малки потоци, блата и бавнотечащи участъци на реки, където обитава зоната непосредствено под водната повърхност. Тези риби са изключително добри скачачи, затова аквариумът задължително трябва да бъде снабден с плътно прилепващ капак, който да предотврати случайното им изскачане.
В естествената си среда рибата-пеперуда се храни с дребни риби, ракообразни, водни ларви и нимфи, както и с насекоми, попаднали във водата от сушата. Именно храненето с наземни насекоми обяснява предпочитанието ѝ да стои в най-горния слой на водата и способността ѝ да скача.
При отглеждане в аквариум не е препоръчително той да се пълни догоре – нивото на водата е добре да остане на около 15 см под горния ръб на съда. Аквариумът трябва да разполага с достатъчно водни растения, а в централната част е желателно да има по-открито пространство, където рибите свободно да почиват близо до повърхността. Осветлението не бива да бъде прекалено силно, а декорацията е добре да бъде в по-тъмни тонове. При този вид площта на дъното е значително по-важна от височината на аквариума, тъй като рибите се нуждаят от възможно най-голяма водна повърхност. Добра практика е да се използва синя лунна лампа, включвана малко преди основното осветление да изгасне, тъй като видът е сумрачен и е активен предимно по здрач и на разсъмване.
В един аквариум могат да се отглеждат няколко екземпляра, стига съдът да е достатъчно просторен. Съседите обаче трябва да се подбират внимателно – дългите, висящи лъчи на коремните перки на рибата-пеперуда могат да привлекат вниманието на други видове, склонни да ги гризат, а зад привидно деликатния ѝ външен вид се крие изненадващо голяма уста, поради което дребните риби лесно могат да се превърнат в нейна плячка. Много акваристи успешно я отглеждат с миролюбиви дънни обитатели, например сомчета от род Corydoras. За доброто състояние на вида е от съществено значение водата да бъде с отлично качество.
Предпочитаните храни са замразени – хирономус, бели и черни комарени ларви, а понякога и артемия. Рибите приемат и малки живи насекоми като щурци, брашнени червеи и мухи.
Размножаването в аквариум е трудно, защото малките приемат единствено изключително дребна жива храна, която трябва да им бъде поднасяна непосредствено на водната повърхност. Видът образува двойки и се нуждае от много мека и кисела вода, като филтрацията през торф се смята за особено важна. При размножаване женската снася до седем яйца, които мъжкият незабавно опложда, след което те изплуват към повърхността. Процесът се повтаря многократно, докато бъдат оплодени общо до около 250 яйца. След приключване на хвърлянето на хайвера родителите трябва бързо да бъдат върнати в основния аквариум, тъй като иначе могат да започнат да се хранят с яйцата. В рамките на около 12 часа яйцата потъмняват, а излюпването настъпва след 36–48 часа, като преди това акваристът трябва да е осигурил достатъчно подходяща, изключително дребна жива храна за новоизлюпените рибки.
Адонисов плеко
Адонисовият плеко е една от най-големите, впечатляващи и бодливи сладководни риби от семейството на бронираните сомове. Произлиза от басейна на река Амазонка в Южна Америка и е подходящ единствено за много големи домашни или обществени аквариуми, снабдени с мощна, високоефективна филтрация, съобразена с големия обем вода и размерите на рибата.
Дъното е добре да бъде покрито с мек пясък, а в аквариума да се поставят големи парчета корени и дървесина, подредени така, че да образуват сенчести пещери и тесни укрития. Могат да се използват и камъни, стига да са достатъчно тежки и стабилно закрепени, за да не бъдат разместени от този едър сом. Водата трябва да се движи активно и да бъде добре наситена с кислород, за което могат да се използват допълнителни циркулационни помпи или силови глави. Препоръчва се по-слабо осветление, макар че то може да бъде и по-интензивно, ако декорацията осигурява достатъчно сенчести участъци.
Най-добре е в един аквариум да се отглежда само един адонисов плеко, тъй като видът може да бъде силно териториален както към други представители на своя вид, така и към други дънни риби. При недостатъчно пространство възрастните екземпляри могат да нападат и дори да убиват други големи плекота и сходни видове. Подходящи съквартиранти са средни до едри риби, обитаващи средните и горните слоеве на водата – по-едри барбуси, големи аностомиди (известни и като „стоящи на глава“ риби), представители на род Brycon, Distichodus, Metynnis и Myleus, щукоподобни цихлиди и други сходни видове.
Макар младите екземпляри да изглеждат сравнително стройни, те растат изключително бързо и придобиват значително по-масивен вид. С нарастването им ярките бели петна по тялото постепенно изглеждат по-дребни и намаляват на брой, а при някои големи възрастни риби могат да изчезнат напълно.
Адонисовият плеко е всеяден вид. На по-малките екземпляри могат да се предлагат хирономус, обогатена с витамини артемия и скариди Mysis, а при по-големите менюто може да включва скариди, миди, раци и речни раци, едри потъващи гранули за сомове, вафери с водорасли, потъващи гранули за хищни риби, както и различни плодове и зеленчуци.
За размножаването на този вид в домашен аквариум има само един описан случай, като наличните подробности за него са изключително ограничени. Смята се, че адонисовите плекота се размножават в пещери, като мъжкият участва в грижите за потомството.
Рубинова акула албинос
Албиносната рубинова акула може да бъде доста териториална. В малък аквариум е препоръчително да се отглежда само един екземпляр, без други риби от същия или сходен вид. Значително по-подходящ вариант е тя да се гледа в голяма, активна група в просторен и добре обзаведен аквариум, подобно на някои от по-буйните видове барбуси. Рибите ще оценят наличието на достатъчно укрития, оформени с каменисти пещери, корени и живи растения.
Видът обитава предимно долните слоеве на аквариума и се съчетава добре с риби, които предпочитат по-високите нива на водния стълб – барбуси, данио, дъгови рибки, тетри и други миролюбиви видове. Въпреки наименованието си, албиносната рубинова акула не е хищна риба и обикновено не проявява интерес към дребните си съжители. Тя представлява албиносна форма на рубиновата акула, получена при отглеждане в аквариумни условия.
Менюто може да включва потъващи гранули за сомове, люспеста храна, зелена люспеста храна и вафери с водорасли. Рибите се хранят и с водорасли, които естествено се развиват в аквариума, както и с различни растителни храни, а от замразените храни са подходящи комарени ларви, дафния, артемия и други подобни.
Албиносната рубинова акула е яйцеснасящ вид, но информацията за успешно размножаване и хвърляне на хайвер в аквариум е ограничена. Вероятната причина е нетърпимостта между отделните екземпляри, която се проявява особено силно в ограниченото пространство на стандартния домашен аквариум.
Разгледайте обявите
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
