Климатизация и хранене във фермите през есенно-зимния сезон
Климатизацията във фермите през есенно-зимния сезон е сред най-сложните инженерно-зоотехнически задачи в съвременното животновъдство. Преходът от топло към студено време налага съществена промяна в режима на вентилация и отопление, като основното предизвикателство не е единствено поддържането на топлина, а постигането на баланс между температура, относителна влажност и качество на въздуха.
Вентилацията – минимално ниво, но без прекъсване
Животните непрекъснато отделят влага, топлина, въглероден диоксид, амоняк и други вредни газове. Когато фермерите се опитат да спестят от отопление чрез пълно затваряне на сградите, те неизбежно създават вреден микроклимат, водещ до масови заболявания и икономически загуби. Вентилацията през есента и зимата не може да бъде спряна – тя трябва да бъде прецизно регулирана на така нареченото минимално ниво, което гарантира достатъчен приток на чист кислород и извеждане на влага и токсични газове, без да предизвиква течение или рязко охлаждане.
Влагата е може би най-сериозният противник на микроклимата през студените месеци. Високата относителна влажност в съчетание с ниска температура увеличава топлинните загуби на организма, тъй като мокрият въздух провежда топлина значително по-бързо от сухия. Вследствие на това животните изразходват голяма част от метаболитната си енергия за поддържане на телесната температура, вместо за растеж, млеконадой или яйценосене. От друга страна, прекомерната вентилация изсушава въздуха и позволява на прахови частици и патогени да остават суспендирани по-дълго, дразнейки дихателните пътища и отваряйки врата за вторични бактериални инфекции.
Спецификата на есенния период се крие в големите денонощни температурни амплитуди – умерено денем, близо до нулата или под нея нощем. Автоматизираните системи за управление трябва да реагират бързо на тези промени, за да предотвратят термичен шок. През зимата некачествената изолация на сградата води до конденз по таваните и стените, а капките студен конденз, падащи върху животните или постелката, създават локални огнища на влага – идеална среда за плесени и бактерии. Постелката се влошава бързо, причинявайки наранявания на крайниците, мастити при млечните крави и пододерматити при птиците.
Контрол на вредните газове и организация на въздушния поток
Амонякът, отделян при разграждането на уреята в тора, уврежда трепчатия епител на дихателната система дори в ниски концентрации, лишавайки я от естествената защита срещу вируси и бактерии. Въглеродният диоксид при високи нива действа задушаващо, а в среди с дълбока торова маса се отделя и силно токсичен сероводород. Единственият начин за разреждане на тези газове е правилният обмен на въздушни маси.
Тук обаче е налице технически проблем: влизащият отвън студен въздух е по-тежък от топлия въздух вътре и при неправилно насочване пада директно върху животните, създавайки студени течения. За да се предотврати това, се използват специални входящи клапани с регулируеми клапи, които насочват студения въздух под тавана. Там той се смесва с издигащия се топъл въздух от животните, затопля се, намалява относителната си влажност и едва тогава плавно слиза надолу, без да причинява стрес.
Проектирането на климатичната система трябва да отчита и микрозоните в сградата. Нерядко в единия край на фермата въздухът е застоял и влажен, а в другия има силно течение – следствие от неправилно разпределение на входящите и изходящите отвори. Допълнителни рециркулационни вентилатори помагат за хомогенизирането на въздушната маса и изравняването на температурата и влажността в цялото помещение.
Отопление и модерни технологични решения
Отоплението през зимата е свързано с високи енергийни разходи, което кара много фермери да правят компромиси. Използването на директни газови калорифери без димоотвод допълнително влошава ситуацията: при изгарянето на пропан или метан като страничен продукт се отделят големи количества водна пара и въглероден диоксид. По този начин уредът, предназначен да затопли сградата, всъщност повишава влажността и влошава качеството на въздуха.
По-съвременните решения включват рекуператори – топлинни топлообменници, които отнемат топлината от изходящия замърсен въздух и я предават на влизащия чист въздух, без да ги смесват. Според описаното в материала това намалява разходите за отопление с десетки проценти и позволява поддържане на оптимална вентилация дори в най-студените дни.
Поддръжката на климатичната и вентилационната техника е друг съществен проблем. Влажният и агресивен въздух, пълен с прах и амоняк, корозира металните части, поврежда датчиците и задръства вентилационните решетки. Некалибрираните сензори могат да подадат грешна информация към контролера, което води до прегряване, преохлаждане или пълно спиране на въздухообмена. Автоматизацията е задължителна, но изисква редовна профилактика и проверки от квалифициран персонал.
Специфики по видове животни и хранене през студените месеци
Изискванията към микроклимата се различават според вида на отглежданите животни:
- Птицевъдство: При високата гъстота на отглеждане микроклиматът е от решаващо значение. Малките пилета нямат развита терморегулация в първите дни от живота си и се нуждаят от висока температура, съчетана с постоянна минимална вентилация за отстраняване на влагата.
- Свиневъдство: Родилните сектори и отбитите прасета имат критични изисквания за топлина, докато угоителните прасета понасят по-ниски температури, но са особено чувствителни към амоняк и течение.
- Говедовъдство: Възрастните животни понасят добре студа при сухи и заветни условия, но при телетата преовлажняването и течението водят до масови бронхопневмонии.
В пряка връзка с микроклимата са и специфичните изисквания към храненето. Терморегулацията изисква допълнителен енергиен разход, поради което дажбите трябва да бъдат адаптирани:
- Говеда: През есенно-зимния период се преминава от свежа паша към оборно хранене със силаж, сенаж и сухо сено. Дажбата трябва да поддържа високо ниво на сухи влакнини за нормално преживяване и микробиална ферментация в търбуха, която генерира вътрешна телесна топлина. Необходими са достатъчно обменна енергия, протеин и балансиран минерално-витаминен комплекс с акцент върху витамини А, D3 и Е поради липсата на слънчева светлина и зелена трева. Критично важен е свободният достъп до незамръзнала вода, тъй като намаленият приём пряко снижава сухото вещество в дажбата и млеконадоя.
- Овце: Есенно-зимният период съвпада с бременността и последващата лактация. Храненето през есента започва с подготвително подхранване (флашинг) за подобряване на заплождаемостта. През зимата дажбите трябва да са богати на качествено грубо сено, сенаж и концентриран фураж (царевица, ечемик, овес) за покриване на нарастващите нужди на плодовете в последните два месеца от бременността. Недостигът на енергия води до бременна токсемия (кетоза) при майките и раждане на слаби агнета. Изхранването със замръзнали, мухлясали или развалени фуражи трябва категорично да се избягва, тъй като предизвиква аборти.
- Птици: При падане на температурите под термонеутралната зона птиците увеличават приема на храна, за да поддържат телесната си температура. Зимните дажби се коригират чрез леко повишаване на енергийната плътност чрез добавки на мазнини и въглехидрати, като същевременно се балансира аминокиселинният състав. При носачките е критично съотношението на калций, фосфор и витамин D3 за здравина на черупката, а при бройлерите – осигуряването на сух фураж без влага, предотвратяващ микотоксикози.
Управлението на микроклимата и адаптираното хранене за говеда, овце и птици са взаимосвързани условия за запазване на здравето на животните, намаляване на разходите за ветеринарни интервенции и поддържане на висока стопанска ефективност на фермата.
