Годжи бери: отглеждане и агротехника в български условия
Растението годжи бери (Lycium Barbarum), известно още като Лициум, Императорски плод или Мерджан, произхожда от Северен Китай. Азиатските народи са познавали лечебните му свойства от дълбока древност – преди повече от 4000–5000 години. Според агрометеоролог при НИМХ Дукена Жолева, климатичните условия в България позволяват успешното отглеждане на годжи бери.
Ботанически характеристики и хранителна стойност
Лициумът е многогодишно растение, което достига височина от 2 до 3 метра. С подходящи резитби може да се оформи като храст или като дърво. Листата му са сивозелени, тесни, с елипсовидна форма, а цветовете – бледолилави. Плодовете са червено-оранжеви, малки и елипсовидни, с дължина между 1 и 3 сантиметра.
Плодовете на годжи бери са богати на антиоксиданти и се отличават с високо съдържание на витамини C, A, B и P, на микро- и макроелементи като калий, калций, желязо, цинк, йод и кобалт, както и на аминокиселини и захариди. Съдържанието на витамин C в тях надвишава това в цитрусовите плодове. Консумацията на годжи бери се препоръчва за общо укрепване на организма, регулиране на метаболизма и понижаване на кръвната захар. Плодовете действат като мощен имуностимулатор, а чаят от листата и кората на растението притежава доказано антибактериално и антимикотично действие.
Климатични и почвени изисквания
В България дивите форми на лициума се срещат на много места в полупланинските и планинските райони. За разлика от около 40-те култивирани вида, дивите форми имат по-дребни плодчета. Растението е студоустойчиво и издържа без повреди отрицателни температури до минус 20–25°C. Светлолюбиво е и се развива най-добре на слънчеви места.
Годжи бери вирее на различни типове почва, но предпочита леките и тези с неутрална и алкална реакция. Не понася тежки, засолени и преовлажнени почви. Растението цъфти през юли и август, а плододава от втората половина на септември до началото на първите есенни слани.
Засаждане и агротехника
Годжи бери се размножава със семена и вегетативно – чрез коренови издънки и резници. Агротехниката при създаване на насаждения не се различава съществено от тази при останалите храстовидни и дървесни видове. Площите, предвидени за засаждане, се обработват през есента на дълбочина 30–40 сантиметра и се наторяват.
Торовите норми се определят след почвен анализ. При липса на такъв препоръчителните норми са:
- 30–40 кг/дка суперфосфат
- 15–20 кг/дка калиев тор
- може да се използва комбиниран тор (NPK)
- при наличие – оборски тор в количество 1–2 т/дка
Ако наторяването не е извършено при основната обработка, минералните торове се внасят при засаждането в изкопани ямки с размери 40×40×40 сантиметра. Растението се засажда през есента или пролетта при междуредово разстояние 2,5 метра и разстояние в реда 1,5 метра. Непосредствено преди засаждането корените трябва да се опреснят, а след него фиданките да се полеят.
За разлика от много други култури, годжи бери започва да плододава рано – на втората година. В периода на вегетация грижите включват почвообработки, торене, поливане, резитби и растителна защита. Растенията се нуждаят от повишени поливни норми по време на цъфтеж и формиране на плодовете.
Употреба и декоративна стойност
Плодовете на годжи бери се консумират пресни и сушени (след накисване), като се използват за приготвяне на сокове, компоти и сладкарски изделия. Препоръчителната дневна доза е 20–30 грама. Освен стопанско, растението има и декоративно приложение – бледолилавите му цветове и оранжево-червените плодчета го правят подходящо за паркове и градини.
