Средата на юли е един от най-тежките периоди за лозовите насаждения. Продължителните горещини, високите температури и липсата на валежи водят до бързо изпаряване на почвената влага и поставят лозата в условия на воден стрес. Недостигът на вода не само забавя растежа на растенията, но може да повлияе неблагоприятно и върху едрината на гроздовете, натрупването на захари и качеството на бъдещото вино. Чрез правилни агротехнически мероприятия лозарите могат значително да ограничат загубите на влага при лози засушаване юли и да подпомогнат растенията да преминат успешно през най-горещия период на годината.

Поддържайте почвата рохкава

Плитката обработка на почвата е една от най-ефективните мерки за съхраняване на влагата. След валеж или поливане върху почвената повърхност нерядко се образува плътна кора, която затруднява проникването на въздух към корените. Разрохкването на почвата на дълбочина между 5 и 8 см прекъсва капилярите, по които водата се придвижва към повърхността, и по този начин значително намалява влагозагубите.

Освен че ограничава изпарението, плитката обработка подобрява аерацията на почвата, стимулира развитието на полезните почвени микроорганизми и създава по-благоприятни условия за усвояване на хранителни вещества. Добре аерираната почва подпомага и развитието на младите корени — особено важно обстоятелство в периода на интензивно нарастване на гроздовете.

Обработките е препоръчително да се извършват скоро след валеж или напояване, когато почвата е започнала леко да просъхва, но все още е достатъчно влажна. Важно е те да бъдат плитки, за да не се поврежда активната коренова система — прекалено дълбоката обработка, особено през летните месеци, може да прекъсне фините всмукателни корени, което отслабва лозите именно когато нуждите им от вода са най-високи. При насаждения по склонове или върху по-леки почви обработките трябва да са съобразени с риска от ерозия.

Унищожавайте плевелите навреме

Плевелите са основни конкуренти на лозата за вода, хранителни вещества и светлина. В условия на ограничена почвена влага те могат да задълбочат водния стрес при лозовите растения — особено неблагоприятно в периода на наедряване и прошарване на гроздето, когато нуждите на лозата от вода са повишени.

Силното заплевеляване води до по-слаб растеж на летораслите, по-малки гроздове и понижаване на качеството на продукцията. Освен това някои плевелни видове могат да служат като гостоприемници на вредители и причинители на болести, което допълнително повишава риска за насажденията.

Редовното унищожаване на плевелите чрез плитки механични обработки, окопаване или косене позволява по-голяма част от почвената влага да остане на разположение на лозовите растения. Борбата с плевелите е най-ефективна в началните фази на тяхното развитие, когато те все още не са изградили мощна коренова система. При използване на хербициди трябва стриктно да се спазват препоръките на производителя и действащите изисквания за безопасна употреба на продукти за растителна защита.

Мулчирайте редовете

Мулчирането е сред най-ефективните практики за съхраняване на почвената влага в условия на продължителни летни засушавания. Покриването на почвената повърхност със слама, дървесен чипс, окосена трева, компост или други органични материали създава защитен слой, който значително намалява изпарението — влагата се запазва за по-дълъг период и остава достъпна за кореновата система.

Мулчът поддържа по-ниска и по-стабилна температура на почвата в горещите дни, предпазва корените от прегряване и едновременно с това потиска поникването на плевели. Органичните мулчиращи материали постепенно се разграждат и обогатяват почвата с органично вещество, подобрявайки структурата, водозадържащата способност и биологичната активност.

За добър ефект мулчът се разстила равномерно в редовете на лозите на слой с дебелина около 5–10 см. Препоръчително е мулчиращият материал да не се допира непосредствено до стъблата, тъй като задържането на прекомерна влага около основата на растенията повишава риска от гъбни заболявания.

Поддържайте балансирана листна маса

Листата са основният орган на фотосинтезата при лозата — чрез тях се синтезират въглехидратите, необходими за растежа на летораслите, развитието на гроздовете и натрупването на захари. Едновременно с това листната маса регулира водния баланс на растението чрез транспирация и формира благоприятен микроклимат в зоната на гроздовете.

През юли лозарите нерядко извършват зелени операции — колтучене, кършене на летораслите и частично обезлистване, — които подобряват проветряването и намаляват риска от болести. При екстремно високи температури и силно слънчево греене обаче прекомерното премахване на листа може да има неблагоприятни последици. Листната маса изпълнява важна защитна функция, като засенчва гроздовете от директното въздействие на слънчевите лъчи.

При силно оголване на гроздовете се повишава рискът от слънчев пригор, проявяващ се с покафеняване, некротизиране и изсъхване на зърната. Освен преките наранявания, високата температура може да понижи съдържанието на ароматни вещества, да ускори разграждането на органичните киселини и да влоши технологичните качества на реколтата.

При засушаване прекомерното намаляване на листната повърхност нарушава физиологичното равновесие на лозата: по-малката листна маса намалява транспирацията, но едновременно с това ограничава фотосинтетичната активност и способността за натрупване на асимилати, необходими за нормалното узряване на гроздето. Зелените операции трябва да се извършват умерено и да са съобразени със силата на растеж, сортовите особености, натоварването с гроздове и конкретните климатични условия. В години с екстремни горещини е препоръчително да се запази достатъчна листна маса около гроздовете — особено от южната и западната страна на редовете, където слънчевото греене е най-интензивно.

Засаждането на разсад от краставици на постоянно място е ключов момент в отглеждането на тази топлолюбива култура. Сроковете, подготовката на почвата и техниката на засаждане пряко влияят върху последващия растеж и добива — особено при производство на открито и в полиетиленови оранжерии.

Кога е подходящият момент за засаждане

Краставиците предпочитат топъл въздух и сравнително топла почва. Засаждане в студена почва забавя растежа и отслабва растенията, затова не трябва да се бърза с излизането на открито. Препоръчително е разсадът да се засажда в открита леха едва когато дневните температури се повишат до 18–20°C, нощните не падат под 15°C, а почвата се е затоплила до 13–16°C.

Ориентировъчните срокове за България са следните:

• В оранжерии — около 15–20 април;
• На открито под покритие — 10–15 май;
• На открито без покритие — 2–10 юни, когато опасността от късни слани е отминала.

При ранното производство в полиетиленови оранжерии семената се засяват около 30 дни преди планираното засаждане на разсада. В най-топлите райони на страната това означава сеитба в началото на март, за да е готов разсадът към началото на април.

Какъв трябва да е разсадът преди засаждане

От поникването до пренасянето на постоянно място изминават обикновено 20–35 дни (минимум 15 дни). Готовият за засаждане разсад трябва да притежава силно стъбло с височина 10–20 см и къси междувъзлия, добре развита коренова система и 3–4 тъмнозелени истински листа. При отглеждане в оранжерии се използва 30–35-дневен разсад, засаждан когато почвената температура на дълбочина 15 см надвишава 13°C.

Седмица преди засаждането на открито разсадът трябва да се закали — контейнерите с младите растения се изнасят навън, на защитено от вятър и пряка слънчева светлина място. Първоначално закаляването трае само няколко часа дневно, след което времето постепенно се увеличава.

Подготовка на почвата

Краставиците предпочитат плодородна, рохкава почва, богата на органична материя. При открито производство лехата се подготвя предварително: през есента се внасят суперфосфат, калиев сулфат и органичен тор (угнил оборски тор или компост) преди прекопаването. През пролетта, 10–14 дни преди засаждане, лехата се почиства от плевели и се добавя азотен тор.

При полиетиленовите оранжерии почвата се изорава на дълбочина 30–35 см, предшествана от торене с органични и минерални торове. Внасянето на полуразложен оборски тор на декар е предпоставка за правилното оползотворяване на минералните торове — предимно суперфосфат и калиев сулфат. Няколко дни преди засаждането конструкциите се покриват с фолио, за да се затопли и просуши почвата.

Техника на засаждане и последващи грижи

При засаждане на открито се изкопават ямки с ширина 2–3 см повече от диаметъра на чашката и с 3–4 см по-дълбоки от нейната височина. Разстоянието между растенията е 30–40 см, а при двуредово отглеждане — 50–70 см между редовете с шахматно разпределение. Всяка ямка се полива обилно преди засаждането, разсадът се поставя така, че ръбът на кореновата „топка“ да е на нивото на почвата или малко над нея, след което почвата се уплътнява леко с пръсти.

При оранжерийно производство краставиците се засаждат плитко на разстояния 90 × 40 см при браздова повърхност, или по два реда на висока леха — на 50 см между редовете и на 40 см в реда. Веднага след засаждането растенията се поливат със слабо затоплена вода.

В оранжерията топлинният режим е от първостепенно значение. През първите дни след засаждането дневната температура се поддържа около 25°C, а нощната — 15–18°C. По-късно дневните температури варират между 22–28°C в слънчево и 20–25°C в облачно време. Стъблата се прикрепват към телена конструкция с височина около 2 м при 4–5-ия лист.

През вегетацията краставиците се подхранват предимно с азотни торове на малки дози и на кратки интервали от 10–15 дни. Извършва се и подхранване с оборски тор, размит в поливната вода, като първото подхранване с оборски тор се прави в началото на плододаването. При правилно спазена технология добивът в полиетиленови оранжерии е 8–10 т от декар.