Здрава почва, здрави черва: науката за връзката между почвата и храненето
Нови научни открития сочат, че здравето на почвата, на растенията и на чревната микробиома са тясно взаимосвързани. Това съобщава водещото френско научно списание Futura въз основа на преглед на скорошни проучвания за връзката между селското стопанство, храненето и човешкото здраве. Публикацията прокарва тезата, че здравето на човека, на животните и на екосистемите трябва да се разглежда като едно цяло – подход, известен като „One Health“.
Хранителната система под двоен натиск
В световен мащаб над 2 милиарда души страдат от хронични заболявания, свързани с храненето – диабет, сърдечно-съдови заболявания, рак и невродегенеративни разстройства. Засегнати са не само възрастните, но и хора на възраст под 45 години. Успоредно с това хранителната система упражнява значителен натиск върху планетата: тя е отговорна за около 22% от емисиите на парникови газове, за голяма част от емисиите на реактивен азот (нитрати и амоняк) и е основна причина за загубата на биоразнообразие на сушата.
Земеделските почви в същото време все по-осезаемо губят органична материя и биологичен живот. Изследователите отбелязват, че 70% от европейските почви – от нивите до горите – са замърсени с пестициди, което може да има тежки последствия за цялата хранителна верига.
Почвеният и чревният микробиом – два свързани свята
В един грам почва могат да обитават до 10 милиарда микроорганизми. Това невидимо биологично разнообразие прави почвите плодородни, подхранва растенията и ги предпазва от болести. Растенията постоянно взаимодействат с микроорганизмите около корените си, което определя не само хранителната им стойност, но и микробиологичното богатство на произведената храна. Продуктите, отглеждани в системи, насърчаващи биоразнообразието, имат по-голямо бактериално разнообразие и по-висока хранителна стойност.
Чревният микробиом е от своя страна незаменим за храносмилането, производството на хранителни вещества, регулирането на имунната система и контролирането на възпаленията. Когато това равновесие бъде нарушено – явление, познато като „дисбиоза“ – рискът от заболяване нараства. Множество проучвания установяват връзка между нарушения чревен микробиом и хронични заболявания като затлъстяване, диабет, възпалителни и неврологични разстройства.
От втората половина на XX век насам обаче състоянието на почвата се влошава: по-малко органична материя се връща в земята, дълбоката оран се е наложила като норма, а броят на отглежданите култури и сортове е намалял значително. В резултат употребата на изкуствени торове и пестициди се е увеличила, докато естествената биологична регулация, която е държала болестите и вредителите под контрол, е изчезнала.
Ултрапреработената храна и недостигът на фибри
В другия край на хранителната верига делът на калориите от ултрапреработена храна бързо нараства в Западна Европа: около 35% от общия калориен прием при възрастните, а при младежите – дори повече. Този тип храна съдържа малко фибри, много захар, мазнини и добавки, и почти никакви микроелементи.
Фибрите са от ключово значение за подхранването на чревния микробиом. Средният дневен прием на фибри във Франция е около 20 грама, докато препоръчителният е 30 грама. Освен това близо 90% от населението има недостиг на омега-3 мастни киселини, незаменими за потискането на възпаленията.
Пестицидите, постъпващи в организма предимно чрез храната, също нарушават чревната флора. Добавките – особено емулгаторите и някои изкуствени подсладители – могат да намалят разнообразието на чревните бактерии, да отслабят чревната стена и да предизвикат хронични възпаления. В Европейския съюз са анализирани близо 10 000 проби от храни за остатъци от пестициди: повечето са в рамките на допустимите норми, но в над половината все пак са открити измерими следи. Публикацията поставя въпроса за натрупването на тези следи в дългосрочен план – т.нар. „коктейлен ефект“.
Прекомерната консумация на месо от интензивното животновъдство задълбочава проблема: такива продукти съдържат повече омега-6 (провъзпалителни) и по-малко омега-3 (противовъзпалителни) мастни киселини.
Какво препоръчва науката: от фермата до трапезата
За по-здравословна чревна флора изследването препоръчва:
- Повече растителна храна – зеленчуци, плодове, бобови култури;
- По-висок прием на фибри;
- Ограничаване на ултрапреработените продукти;
- Избиране на животински продукти с по-високо качество.
На ниво земеделско производство важни стратегии са разнообразните сеитбообороти, намаленото използване на химически препарати, възстановяването на органична материя в почвата и внимателното боравене с обработката на почвата. За животновъдството е съществено да се свържат животните с пасищата: системите за паша, според публикацията, гарантират устойчиво използване на пасищата, съхранение на въглерод и по-високо съдържание на омега-3 в месото. При свинете и домашните птици местни фуражни суровини – като лененото семе – могат да подобрят едновременно екологичното въздействие и хранителната стойност на продукцията.
Публикацията на Futura подчертава, че въпросът за месото не е само количествен – препоръката е около 400 грама седмично, в сравнение с близо 900 грама средно за Франция – а преди всичко: „Какъв вид месо и от какъв производствен модел?“ Подходът „One Health“ разглежда здравето като характеристика на глобална мрежа от хора, животни и екосистеми – и именно оттам, твърдят изследователите, трябва да тръгне промяната.
