Зеленчуковите запеканки от зеленчуци са практично решение, когато търсите ястие, което не отнема много усилие и време — нареждате продуктите във форма, слагате я в загрятата фурна и изчаквате. Тук ще намерите четиринадесет рецепти: от нискокалоричен диетичен гювеч до засищащи варианти с кайма, риба или картофи.

Запеканка със сметана и сирене

Ако искате по-засищащ вариант, може да добавите малко паста. Продукти: 1 тиквичка, 200 г чери домати, 100 г зелен фасул, 200 г гъби, 2 скилидки чесън, 4 яйца, 300 мл сметана, 300 г сирене, 130 г кашкавал, подправки. Приготвяне: Тиквичките и чери доматите се нарязват на резени, гъбите — на филийки, а чесънът — на ситно. Яйцата и сметаната се разбиват заедно, добавят се подправки и сместа се излива върху нарязаните зеленчуци. Отгоре се поръсва саламурено сирене и се покрива с настърган кашкавал. Пече се 40 минути на 180 градуса.

Запеканка с кайма

Подходяща е всяка кайма — пилешка, телешка, свинска или смесена. Продукти: 800 г кайма, 6 картофа, 1 глава лук, 1 патладжан, 4 домата, 30 г твърдо сирене, подправки. Приготвяне: Всички зеленчуци се нарязват на филийки, сиренето се настъргва. Нареждат се на слоеве: картофи, домати, сирене, патладжан, кайма, картофи, домати, сирене. Всеки пласт се поръсва с подправки. Гювечът се пека 50 минути на 200 градуса.

Диетичен зеленчуков гювеч

Най-нискокалоричната рецепта за тези, които следят фигурата си. Продукти: 3 домата, 2 тиквички, 2 патладжана, 1 морков, 1 стрък целина, 100 мл прясно мляко, 1 яйце, подправки. Приготвяне: Зеленчуците се нарязват на кубчета с приблизително еднакъв размер, а целината — на по-малки парчета. Всичко се слага във форма и се залива с яйце, разбито с прясното мляко и подправки. Пече се 45 минути на 180 градуса.

Запеканка с гъби

Вкусна, удовлетворяваща и ароматна комбинация. Продукти: 2 чушки, 200 г гъби, 100 г спанак, 1 глава лук, 3 яйца, 80 мл доматен сок, 1 тиквичка, 1 морков. Приготвяне: Зеленчуците и гъбите се нарязват на средно големи парчета. Спанакът се накълцва и се задушава кратко в тиган. Всичко се нарежда във формата, поръсва се с подправки, залива се с доматен сок и разбито яйце. Пече се 40–50 минути на 180 градуса.

Запеканка с кайма по гръцки

Почти традиционна гръцка мусака, направена у дома. Продукти: 500 г домати, 1 глава лук, 600 г кайма, 2 картофа, 100 мл червено вино, 2 тиквички, 2 патладжана, 300 мл прясно мляко, 150 г твърдо сирене, канела, мента, чесън, зехтин, подправки. Приготвяне: Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се запържват заедно с каймата около 10 минути. Прибавят се нарязаните домати, подправките и виното, задушава се още 10 минути. Тиквичките, патладжанът и картофите се нарязват на филийки и се запържват отделно. Всичко се нарежда на слоеве и се залива с прясно мляко и настърган кашкавал. Пече се половин час на 190 градуса.

Запеканка със зеле

За по-бързо готвене зеленчуците могат предварително да се задушат кратко в тиган. Продукти: 250 г зеле, половин патладжан, 1 домат, 1 глава лук, 1 морков, 150 г царевица, чесън, зелени подправки, 3 яйца, 150 мл прясно мляко, подправки. Приготвяне: Зелето се нарязва на ситно, морковите се настъргват и всичко се омесва с ръце. Останалите зеленчуци се нарязват на ивици, чесънът и билките — на ситно. Яйцата се разбиват с млякото и подправките, сипват се в гювеча и той се пека 50 минути на 180 градуса.

Запеканка с картофи

По-засищащ и солиден вариант за обяд или вечеря. Продукти: 1 тиквичка, 4 домата, 4 картофа, 1 глава лук, 200 мл заквасена сметана, 200 г сирене, връзка зелен лук, подправки. Приготвяне: Всички зеленчуци се нарязват на филийки и се наредват на слоеве: картофи, лук, тиквички, домати. Отгоре се поръсва с подправки и нарязан зелен лук, залива се със заквасена сметана с настъргано твърдо сирене. Пече се около час на 200 градуса под фолио.

Запеканка с карфиол и броколи

Двата вида зеле се сваряват предварително за няколко минути, докато омекнат. Продукти: 300 г карфиол, 200 г броколи, 2 чушки, 2 яйца, 100 мл сметана, 150 г кашкавал, подправки. Приготвяне: Карфиолът и броколите се разделят на съцветия, а чушките се нарязват на едри филийки. Наредват се във форма и се заливат със смес от яйца, сметана и подправки. Отгоре се поръсва с настърган кашкавал и се пека 45 минути на 180 градуса.

Запеканка в бутер тесто

Необичайна рецепта, за която е нужен блендер. Продукти: 250 г спанак, 100 г карфиол, 1 морков, 1 глава лук, 0,5 чаши бульон, 100 г гъби, 2 яйца, 4 с.л. галета, подправки. Приготвяне: Карфиолът, спанакът и морковите се сваряват поотделно и се пасират с блендер. Лукът се запържва с гъбите, охлажда се и се разбърква с белтъците. Получената смес се разделя на три части и, като се добавя по лъжица галета, се прибавя към спанака, карфиола и морковите. Бутер тестото се разстила, нарежда се всичко на слоеве, намазва се с жълтъци и се поръсва с останалата галета. Пече се 45 минути на 180 градуса.

Гювеч с риба

Подходяща е всяка риба, но се препоръчва филе. Продукти: 400 г риба, 2 домата, 400 г картофи, 2 чушки, 100 г грах, 2 яйца, 100 мл прясно мляко, 150 г твърдо сирене. Приготвяне: Рибата се нарязва на едри парчета, смесва се с подправки и се поставя в тавичка. Картофите се сваряват и нарязват на филийки, доматите — на тънки резени, а чушките — на дребни кубчета. Зеленчуците се добавят към рибата и всичко се залива с разбити яйца, мляко и настърган кашкавал. Пече се 30–40 минути на 180 градуса.

Запеканка с извара

Комбинация с двойна полза — зеленчуци и млечен протеин. Продукти: 400 г тиквички, 300 г извара, 1 морков, 2 яйчни белтъка, билки, подправки. Приготвяне: Тиквичките и морковът се настъргват, разбъркват се и се изцеждат леко. Изварата се смесва с нарязаните зелени подправки, останалите подправки и белтъците, разбити на пяна. Зеленчуците се слагат в тавичка, покриват се с изварата и се пека 30–40 минути на 180 градуса.

Запеканка с тиква

Ароматна рецепта, чийто мирис изпълва цялата кухня. Продукти: 300 г тиква, 3 картофа, 1 морков, 1 глава лук, 1 ряпа, връзка зеленина, 1 чаша кисело мляко или кефир, 200 г твърдо сирене, подправки. Приготвяне: Всички зеленчуци се нарязват на филийки и се нареждат на слоеве, като се започва с картофите. Всеки пласт се подправя, отгоре се поръсва с билки и настърган кашкавал, а след това се залива с кефир или кисело мляко. Пече се 40 минути на 180 градуса.

Запеканка в доматен сос

За тази рецепта консервираните домати в собствен сок дават най-добър резултат. Продукти: 1 тиквичка, 2 чушки, 0,5 връзки босилек, 4 картофа, 400 г домати в собствен сок, чесън, подправки, билки. Приготвяне: Картофите се нарязват на тънки филийки, останалите зеленчуци — на ивици, а босилекът се накълцва. Всичко се прехвърля в тавичка, покрива се с доматите с подправки и билки и се разбърква. Пече се 45 минути на 200 градуса под фолио.

Запеканка с пилешко месо

Пилешкото филе лесно се вписва в зеленчуково ястие от фурната. Продукти: 2 домата, 1 патладжан, 1 тиквичка, 300 г пилешко месо, 3 моркови, 1 глава лук, чесън, подправки, 2 с.л. сметана. Приготвяне: Лукът и чесънът се нарязват, морковите се настъргват и всичко се запържва леко в тиган. Пилето се нарязва много ситно, смесва се с запържените зеленчуци и се поставя в тавичка. Останалите зеленчуци се нарязват на филийки и се нареждат на пластове, а накрая се намазват със заквасена сметана с подправки. Пече се 45–50 минути на 180 градуса.

Зеленчуков гювеч с ядки

Продукти: 300 г зеле, 300 г моркови, 1 чушка, 100 г орехи, 2 яйца, 60 г твърдо сирене, подправки. Приготвяне: Зелето се нарязва на ситно, натрошава се с ръце и се смесва с яйцата и подправките. Поставя се в тавичка, а отгоре се нанасят настърганите моркови с ситно нарязани чушки. Поръсва се с нарязани орехи и по желание слоевете се повтарят. Пече се един час на 180 градуса под фолио.

Виненият ликьор в домашни условия се приготвя с ограничен брой съставки и сравнително проста технология. В основата му стои добре подбрано вино, към което се добавят захар и различни ароматни компоненти – плодове, подправки, билки или цитрусови кори. Крайният резултат зависи преди всичко от качеството на виното и от постигнатия баланс между сладост, аромат и алкохолно съдържание.

Необходими съставки

За приготвянето на около 1 литър домашен винен ликьор са необходими следните продукти:

• 750 мл качествено червено или бяло вино
• 150–200 г захар
• 100–150 мл водка или друг неутрален високоградусов алкохол
• една пръчица канела, 2–3 зърна карамфил и кора от половин портокал или лимон

По желание към основните съставки могат да се добавят ванилия, сушени плодове, мед или други подправки. За по-плодов и ароматен резултат са подходящи малини, вишни, череши, сливи или други плодове – изборът им позволява да се постигнат различни вкусови характеристики и да се създаде индивидуална рецепта.

Избор на вино и загряване на сместа

Виното трябва да бъде приятно за пиене и без дефекти, тъй като ароматът и вкусът му ще се усещат и в готовия ликьор. За червен ликьор са подходящи по-плътни и ароматни вина, докато за по-лек вариант може да се използва бяло или розе.

Виното се изсипва в подходящ съд и се загрява внимателно – не е необходимо да завира. Целта е единствено да се затопли достатъчно, за да се разтвори захарта и да се извлекат ароматите от подправките. Добавят се захарта, канелата, карамфилът и цитрусовата кора, след което сместа се разбърква до пълното разтваряне на захарта.

Добавяне на алкохол и отлежаване

След като захарта се разтвори напълно, съдът се отстранява от котлона и сместа се оставя да се охлади. Чак тогава се добавя водката или избраният неутрален алкохол. Важно е силният алкохол да не се добавя към вряща или много гореща течност – алкохолът е летлив и запалим, а високата температура може да доведе до нежелани загуби на аромат и алкохолно съдържание.

След смесването ликьорът се прехвърля в чист стъклен съд и се оставя да престои на тъмно и прохладно място. Обикновено няколко дни са достатъчни, за да се развият ароматите, но при по-дълго отлежаване вкусът може да стане по-хармоничен.

След периода на ароматизиране подправките и плодовите остатъци се отстраняват. Ликьорът се прецежда през фина цедка или филтър до получаване на чиста и бистра напитка, след което се разлива в добре измити и сухи стъклени бутилки. Препоръчително е да престои поне още няколко дни преди консумация, за да се изгладят отделните вкусове.

Баланс и съхранение

Тайната на добрия домашен винен ликьор е в баланса. При по-сладко вино количеството добавена захар трябва да бъде по-малко, докато при по-кисело или сухо вино може да се наложи малко повече. Подправките следва да се използват умерено – канелата и карамфилът имат силен аромат и лесно могат да доминират над характера на виното. Цитрусовите кори придават свежест, а ванилията – по-мек и сладък аромат.

Комбинирането на различни вкусове дава интересни резултати. Червено вино с портокал, канела и ванилия оформя плътен и зимен профил, докато бяло вино с лимонова кора и леки плодови аромати създава по-свеж ликьор.

Готовият ликьор се съхранява в добре затворена стъклена бутилка, на тъмно и прохладно място. След отваряне е добре да се консумира в разумен срок, като се следи за промяна в аромата, вкуса или външния вид. При работа с алкохол трябва да се спазват подходящи мерки за безопасност и да се използват чисти съдове и качествени суровини.

Девет събития и панаири в Северна Македония ще получат обща държавна подкрепа от 1 283 889 денара (около 20 900 евро) за популяризиране на местни земеделски продукти, традиционната гастрономия и селския туризъм. Договорите за техническа помощ за организирането на събора в Северна Македония бяха подписани от министъра на земеделието, горите и водите Борче Серафимовски. Проявите се провеждат в различни части на страната в периода от 10 септември до 31 декември 2026 г.

Кои са деветте прояви

Събитията обхващат широка гама от местни продукти и земеделски традиции. Ето ги всичките девет:

• „Дни на меда“ – Македонска Каменица
• „Есенен пазар“ – село Умин Дол
• „Вкусове на ферментация – производство на биологични храни„ – Охрид
• „Айвериада 2026″ – община Босилово
• „Ден на праза“ – община Василево
• „Костениада“ – община Ново село
• „Традиция на Скопска Черна гора“ – Чучер-Сандево
• „Берба на ябълки от Преспа“ – община Ресен
• „Дни на ориза“ – Кочани

В рамките на тези прояви ще бъдат представяни мед, ябълки, ориз, праз, кестени, айвар, биологични храни и други местни селскостопански продукти.

Цели на финансирането

Според Министерството на земеделието, горите и водите на Северна Македония подкрепата е насочена към повишаване на разпознаваемостта на местната продукция и създаване на директни контакти между производители и потребители. Финансирането цели и утвърждаване на местните традиции, гастрономията и селския туризъм.

„Най-краткият път от полето до пазара понякога започва на местния площад – място, където производителят може лично да застане зад своя продукт, да го предложи и да даде възможност на потребителя да разпознае неговата стойност“, заяви министър Серафимовски. Той подчерта, че събитията трябва да носят конкретни ползи за изложителите и местните производители.

Получатели и размер на подкрепата

Финансирането е предоставено на сдружения и общини, организиращи деветте прояви. Средно на едно събитие се полагат около 142 654 денара (около 2 320 евро) държавна подкрепа. Мярката е представена като част от политиката за подпомагане на местните производители чрез събития, съчетаващи представянето на селскостопанска продукция с традиционната храна, местната култура и туризма.

С удължаването на нощите и застудяването на времето болести по овце и агнета се превръщат в сериозно предизвикателство за овцевъдите. Отбиването на агнетата и преместването им на по-богата паша или в помещения за интензивно хранене са необходими стъпки за поддържане на темповете на растеж, но крият значителни здравни рискове. Сред най-честите причини за внезапна смърт при агнетата в този период са системната пастьорелоза, пулпно бъбречното заболяване, руминалната ацидоза и паразитният гастроентерит.

Системна пастьорелоза – „честа диагноза“ от септември до декември

Системната пастьорелоза е сред най-разпространените диагнози при овце в периода от септември до декември. Бактериите, които я предизвикват, по принцип се намират в сливиците на здравите животни, без да причиняват клинични симптоми. При стресови ситуации обаче – отбиване, транспорт, обработка, лошо време, силна паразитна натовареност или внезапна смяна на диетата – бактериите могат да се размножат и да навлязат в кръвта, което води до тежък сепсис и внезапна смърт. Засегнатите агнета нерядко биват намирани мъртви без каквито и да е предшестващи клинични признаци.

За превенция специалистите разчитат на стабилен протокол за ваксинация с многовалентни ваксини. Фермерите трябва да гарантират, че агнетата получават основните си курсове на ваксинация и навременни бустерни ваксини съгласно указанията на производителя. Наред с това са важни минимизирането на стреса при работа с животните, контролът на стомашно-чревните нематоди и постепенното управление на промените в диетата.

Руминална ацидоза и пулпно бъбречно заболяване

Руминалната ацидоза, позната още като „претоварване със зърно“, възниква, когато агнетата поглъщат прекомерни количества бързо ферментиращи въглехидрати – интензивни зърнени концентрати или буйни, богати на захар есенни пасища. Натрупването на млечна киселина причинява рязък спад на pH в търбуха, уврежда епитела му и компрометира общото метаболитно здраве на животното.

Когато излишни нишестета напуснат търбуха и наводнят тънките черва, се създава идеална среда за бърз свръхрастеж на Clostridium perfringens, тип D. Резултатът е пулпно бъбречно заболяване (ентеротоксемия), което бързо завършва фатално вследствие абсорбция на токсини. За предотвратяване на тези усложнения специалистите-ветеринари препоръчват концентратите да се въвеждат бавно – започвайки от ниски нива и увеличавайки ги постепенно, – като се поддържат достатъчен прием на груб фураж и фибри, достъп до чиста вода и стриктна програма за ваксинация срещу клостридии.

Паразитен гастроентерит при валежи след сухо лято

След горещо и сухо лято валежите навлажняват отново фекалиите и тревата, което позволява на инфекциозните ларви да се придвижват бързо нагоре по растенията. Това може да доведе до остри огнища на паразитен гастроентерит при агнетата. Препоръчва се фермерите да следят внимателно продуктивността на животните и да се насторожат при изтъркване и лошо наддаване на тегло. Разработването на безопасна стратегия за паша за уязвимите агнета е съществена част от всяка програма за контрол на паразитите.

Допълнителни мерки при отглеждане в закрити системи

При отглеждане на животновъдство в закрити помещения специално внимание трябва да се обърне на качеството на въздуха, честотата на отглеждане и управлението на ектопаразитите. Препоръчва се фермерите да се консултират с ветеринарен лекар, който да изготви превантивен план за здравето на стадото. При случаи на внезапна смърт бързите аутопсии остават незаменим инструмент за потвърждаване на диагнозата и опазване на цялото стадо.

Издут капак, лепкави следи по рафта или силен пукащ звук нощем – явлението, което градинарите познават като „бомбиране“ на буркани, не е случайност. Домашното консервиране следва строга хранителна химия и всяко отклонение от технологията може да доведе до разваляне на цялата реколта. Процесите са логични и предвидими, а причините за „експлозията“ на буркан могат да бъдат проследени до конкретни грешки при подготовката на суровините, обработката на съдовете или самото запечатване.

Защо се издуват бурканите: микробната активност

Основната причина за всяко подуване е микробната активност. Ако живи бактерии или гъбични спори останат в буркана по време на обработката или запечатването, те попадат в идеална среда – топла, влажна и богата на захари, микроелементи и органични съединения. Колониите се хранят и размножават енергично, като задействат ферментация. Страничен продукт от микробния метаболизъм са газове като въглероден диоксид, сероводород и амоняк. Тъй като бурканът е плътно затворен, газът се натрупва и създава вътрешно налягане – металният капак първо се издува, а при продължаване на процеса се чупи с характерен силен трясък.

Грешки при подготовката на суровините

Илюзията за чисти зеленчуци. Много градинари смятат, че плодовете, откъснати директно от перголата или от върха на храста, се нуждаят само от бързо изплакване. Това схващане е погрешно. Градинската почва е огромен естествен резервоар от микроорганизми, а дъждовните пръски, прашните бури и насекомите пренасят микроскопични частици от почвата директно върху повърхността на плода.

Особено опасна е анаеробната спорообразуваща бактерия Clostridium botulinum. Нейните спори са изключително устойчиви – могат да издържат дори на 100°C в продължение на няколко часа. В безкислородната среда на затворен буркан спорите покълват и отделят смъртоносен ботулинов токсин. Коварното е, че това не винаги се изразява в подуване на капака или неприятна миризма – консервите могат да изглеждат напълно бистри, въпреки че вече са опасни за здравето.

Краставиците се препоръчва да се накисват предварително в студена вода за 2–4 часа, след което да се измиват старателно. Копърът, листата от хрян, касисът и черешите трябва да се отмиват под силна течаща вода.

Повредените плодове. Пестеливостта може да е скъпо струваща: отрязването на тъмното петно от домат или гнилата част от слива преди консервирането е сериозна микробиологична грешка. Когато на повърхността на плода се появи видимо петно от гниене или мухъл, гъбичният мицел и бактериалните вериги вече са проникнали в цялата тъкан на клетъчно ниво. Стандартната домашна пастьоризация не е в състояние да неутрализира подобна бактериална „атака“. За консервиране трябва да се избират само твърди, плътни плодове без следи от наранявания, презрялост или болести.

Чистота на бурканите и капаците

Недостатъчна стерилизация. Простото измиване на буркана с препарат и изплакването с вряла вода не е достатъчно. Повърхностно активните вещества в синтетичните гелове образуват филм върху стъклото, а милиони бактерии остават по стените и дъното. След измиване съдовете задължително се подлагат на термична обработка.

Стари и многократно използвани капачки. Металните капаци трябва да се варят във вода поне 5–10 минути непосредствено преди запечатването. Варенето постига две неща едновременно: унищожава микробите и омекотява гумената или полимерната уплътнителна обвивка, за да се приспособи перфектно към гърлото на буркана. Металните капачки са строго за еднократна употреба – отварянето им трайно уврежда геометрията. Дори микроскопична пукнатина в уплътнението позволява на атмосферния въздух, заедно с нежелана микрофлора, бавно да прониква в консервата.

Рецептата не е по избор

Домашното консервиране не е пространство за свободно кулинарно творчество – то е внимателно обмислена хранителна химия. Солта, захарта, оцетът и лимонената киселина се добавят към маринатите и компотите не заради вкусовите предпочитания, а като мощни инхибитори на патогенната микрофлора.

В последните години се разпространи опасна тенденция – намаляване на захарта в консервите и количеството сол и оцет в маринатите в стремеж към по-„здравословен“ продукт. В киселинна среда с pH под 4,6 спорите на ботулизма и повечето гнилостни бактерии се унищожават. Краставиците, тиквичките, тиквите и гъбите практически не съдържат собствени органични киселини и запазването им зависи изцяло от киселината, добавена чрез маринатата. Намаляването на количеството оцет или лимонов сок премахва тази химическа бариера за безопасност.

При сладката ситуацията е аналогична: захарта свързва свободната влага, създавайки високо осмотично налягане, което дехидратира плесенните клетки. Ако нивото на захарта се намали без компенсация чрез продължителна стерилизация или естествени киселини, ферментацията в сладката маса е неизбежна.

Важен детайл е и видът на солта: йодираната или екстра фината сол с добавки против слепване може да доведе до омекване на зеленчуците, мътна марината и развитие на чужда микрофлора. За консервиране е подходяща само чиста едра каменна или трапезна сол без добавки.

Технологични грешки при пълнене и нагряване

Дори при перфектна подготовка на съставките бурканът може да се издуе заради малки грешки по време на пълненето и нагряването.

• Оцетът се добавя в края. Ако оцетът се излее в кипящата марината в началото на готвенето, по-голямата част от оцетната киселина се изпарява и действителната киселинност на саламурата е многократно по-ниска от изчислената. Затова оцетът се добавя непосредствено преди да се дръпне тенджерата от котлона или директно в буркана преди запечатването.
• Въздушен джоб. Съдържанието на буркана се разширява при нагряване. Бурканите, напълнени догоре, рискуват деформация на капаците или увреждане на уплътненията. Препоръчва се да се остави въздушен джоб от 1,5–2 см в горната част – за консерви с допълнителна стерилизация след пълнене. За мариновани домати, краставици или лечо без повторна стерилизация бурканите могат да се напълнят почти догоре: с охлаждането обемът намалява и се създава правилният вакуум.
• Въздушни мехурчета между плодовете. При гъсти смеси между парчетата пулпа и стените на буркана могат да се уловят въздушни мехурчета. Уловеният кислород предизвиква окисляване и позволява на аеробните микроорганизми да се развиват. След пълнене с гъста смес трябва леко да се почука дъното на буркана върху сгъната кърпа или въздушните джобове да се отстранят с тънка стерилна дървена шпатула.
• Допълнителна стерилизация при нискокиселинни храни. Гъбите, тиквичките и хайверът от патладжан изискват допълнителна стерилизация след напълване на бурканите с готовия продукт.

Охлаждане, съхранение и карантинен период

Веднага след запечатването бурканите се обръщат с дъното нагоре върху суха памучна кърпа. Целта е двойна: проверка за течове (ако дори най-малката капка изтече изпод капака, той трябва да се смени незабавно, докато продуктът е още горещ) и стерилизиране на капака отвътре – врящата марината измива вътрешната му повърхност и унищожава остатъчната микрофлора.

Бавното охлаждане на топло място е препоръчително за компоти, конфитюри, гъсти сосове и доматено пюре, тъй като осигурява допълнителна пастьоризация. За хрупкави кисели краставички обаче продълженото варене на тих огън не се препоръчва.

Идеалните условия за съхранение са тъмна, проветрива изба или килер с температура между 2 и 12°C. Съхранението на буркани в градски апартамент – особено близо до радиатори или в горните кухненски шкафове – ускорява всички биохимични реакции и увеличава риска от разваляне.

Опитните градинари препоръчват първите две до три седмици след прибирането на консервите в мазето да се третират като карантинен период, по време на който бурканите се проверяват редовно. Издутият буркан не е повод за кулинарни експерименти. Повторното варене на ферментирало съдържание може да унищожи самите бактерии, но токсичните продукти от разграждането им остават в тъканта на плода. Буркан с деформиран капак, следи от мухъл или пенеста утайка трябва да се изхвърли незабавно.

Фестивалът на сливата в Троян откри врати на 19 септември 2026 г. и ще продължи до 22 септември, съобщи Българската телеграфна агенция, позовавайки се на заместник-кмета на общината Вероника Тодорова. В програмата са включени музикални прояви, кулинарни демонстрации, конкурси, състезания и представяне на традиционни занаяти.

Откриване и първи ден

Началото на фестивала беше поставено с шествие, след което беше запален традиционният казан за изваряване на ракия. Бе обявен и тазгодишният носител на отличието „Троянски майстор“ за ракия. В програмата на първия ден влязоха концерти на Фолклорен ансамбъл „Траяна“ и Представителния общински младежки духов оркестър с мажоретки, кулинарно шоу и вечерен спектакъл със Светла Дукатева и фолклорен ансамбъл „Балкански огън“.

Програма по дни

На 20 септември се провежда конкурс за най-добра домашна сливова ракия. Предвидени са дефиле на традиционни керамични съдове за ракия от Музея на занаятите в Троян, изпълнения на самодейни състави, DJ парти и концерт на Папи Ханс.

На 21 септември посетителите ще могат да опитат традиционни храни от троянските села. Програмата включва майсторски клас по приготвяне на коктейли с Илиян Петракиев, ревю-спектакълът „Пулсът на шевицата“ и вечерен концерт на дует „Ритон“ и бенд.

Кулминацията на фестивала настъпва на 22 септември – Деня на независимостта на България. След традиционното поднасяне на венци пред Мемориален комплекс „Вила Ванна“ слово ще произнесе социологът и обществен анализатор Първан Симеонов. Следват теглене на томбола за голямата награда и спектакъл на ученици от Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – Котел.

„Улицата на занаятите“ и състезания

През всички фестивални дни в централната градска част е наредена „Улицата на занаятите“, в която участват майстори от различни части на страната и се представят традиционни български занаяти.

Сред предвидените състезания са две по-особени формати:

• „33 грама ракия – малко количество, голямо предизвикателство“ – участниците трябва да налеят точно 33 грама сливова ракия.
• „Троянски триатлон“ – двойки се надпреварват в три дисциплини: изяждане на филия със сливов мармалад със завързани очи, скачане с чували и „Троянски финал“. Победител е двойката с най-добро общо време.

Бялото главесто зеле се отглежда в почти всяка любителска градина и понася добре студа. За да получат плътни глави зеле, които се съхраняват дълго, стопаните трябва да спазват основните добри практики при тази култура – от поливането и торенето до защитата срещу болести и правилното прибиране на реколтата.

1. Редовно поливане

Зелето е влаголюбива култура и почвата в кореновата зона трябва да се поддържа умерено влажна. В горещо време поливането трябва да се извършва на всеки 2–3 дни, а при хладно – на всеки 5–7 дни при лека песъчливо-глинеста почва и на всеки 10–12 дни при по-тежка глинеста почва. За да се овлажни почвеният слой на дълбочина 20–30 см, едно растение се нуждае средно от 5 литра вода.

Не трябва да се допуска пресъхване на лехата, тъй като неравномерната влажност води до разцепване на главите. За запазване на влагата и намаляване на необходимостта от поливане и плевене се препоръчва мулчиране на лехата със сено, слама или изгнили дървени стърготини. Под слой мулч почвата остава рохкава и проветрива, което благоприятства размножаването на полезните микроорганизми.

2. Навременно торене

Редовното подхранване на растенията е от съществено значение за добра реколта. През първата половина на вегетационния период се препоръчват сложни торове с високо съдържание на азот. Един от най-популярните летни торове е калциевият нитрат – съдържа приблизително 15% азот и 20–27% калций, силно разтворим е и има алкална реакция. Калцият и азотът от него се абсорбират бързо от кореновата система, което спомага за развитието на плътни глави.

По време на вегетацията кореновото подхранване се извършва на всеки 2–3 седмици съчетано с поливане. Препоръчително е да се комбинират минерални и органични торове – настойки от коприва, ферментирал чай от изгнила трева и вермикомпост. През втората половина на вегетационния период торовете трябва да имат повишено съдържание на калий и фосфор, включително монокалиев фосфат. Пепелта също е подходящ тор за зелето: приготвя се настойка от 3 чаши пепел в 10 литра топла вода, оставена да престои 24 часа, след което се влага по 1 литър на растение.

След всяко поливане и торене е препоръчително почвата в лехата да се разрохка и окопае. Това укрепва кореновата система и предотвратява накланянето на главите, което може да доведе до гниене на листата. Сортовете с къси стъбла изискват само едно окопаване, а тези с по-дълги – две или три.

3. Защита от болести и неприятели

Зелето се напада от редица опасни вредители, затова лехите трябва да се наблюдават непрекъснато по време на целия вегетационен период. За превантивно третиране могат да се използват подходящи биопродукти и народни средства – запарки от чесън или лучена кора, отвара от пелин и бял равнец. Насажденията трябва периодично да се проверяват за кръстоцветни бълхи, листни въшки, охлюви и гъсеници.

По време на образуването на главите употребата на химикали е нежелателна, затова се предпочитат биоинсектициди. За допълнителна защита срещу болести и вредители в близост до зелето могат да се засадят растения, произвеждащи фитонциди: чесън, невен, латинка, кимион и кориандър.

4. Прибиране на реколтата

Различните сортове зеле имат различни срокове за прибиране:

• Ранното зеле се бере непосредствено след образуването на главите.
• Среднозреещите сортове се прибират преди есенните дъждове, за да се предотврати напукването на главите.
• Късното зеле трябва да се бере преди настъпването на сланите – когато температурата спадне до 5°C и долните външни листа започнат да пожълтяват. При прекалено ранно прибиране главите остават неузрели и рехави и не се съхраняват добре.

Зелето се бере в сухо време. Пожълтелите или повредени долни листа могат да се отстранят предния ден. Главите се отрязват, като се оставят 3–4 см от дръжката и няколко външни листа. Зелки с повреди или признаци на заболяване не са подходящи за съхранение и трябва да се консумират веднага.

Есента е сезонът, в който много градини губят декоративната си привлекателност – зеленината избледнява, храстите се подрязват, а растенията се подготвят за зимата. Въпреки това, опитните градинари и дизайнери смятат точно есента за подходящо време за ландшафтен дизайн и обновяване на зелените пространства. За да прикрият несъвършенствата в пейзажа, специалистите залагат на геометрията на растителните елементи, която подчертава изтънчеността на архитектурата и умелото планиране.

1. Флорални мотиви

Есента предлага великолепни цветове и нюанси. Редица растителни видове – моминско грозде, хризантеми и пълзящи лози – показват най-декоративните си качества именно в този сезон. Растения, неустойчиви на замръзване, могат да се засадят в саксии или контейнери и да се наредят на удобно място. При наближаване на слани контейнерите се внасят на закрито или на верандата.

Листопадът е друга отличителна черта на есенния пейзаж. Приятното шумолене на цветни листа под краката и техният аромат създават неповторима атмосфера, макар обилната зеленина понякога да замъглява другите градински композиции. Тогава на помощ идват метлата и градинското гребло.

Храстите и дърветата без листа разкриват различна страна на своята привлекателност – показват плодове или интересно оцветяване на кората. Плодовете привличат птици, които изпълват градината с чуруликане. Вечнозелените растения пък са основата на есенния пейзаж: когато цъфтящите многогодишни растения избледнеят, иглолистните дървета, берберисът и декоративните треви поддържат основната дизайнерска концепция. Яркост може да се добави и с декоративно осветление – японски фенери и блестящи гирлянди, – текстурирани аксесоари като камъни и фигурки, или цветни зеленчукови лехи.

2. Езерце в пейзажа

Водоемът в есенния ландшафт създава уникално преживяване: мъгла над повърхността му, отражение на ярка зеленина и летящи птици. Декоративни треви, джуджешки иглолистни дървета и плодове от офика, растящи в близост до водата, добавят интересни контури към градината.

Всеки водоизточник трябва да изглежда красив, оригинален и добре поддържан. Растенията за озеленяване на бреговата линия се избират въз основа на агротехническите изисквания, представителния им вид и способността им да разкрасяват водната повърхност по всяко време на годината. Препоръчват се предимно вечнозелени, а не широколистни видове. Ако езерцето е заобиколено от широколистни растения, то се покрива с фина мрежа по време на листопада, която се отстранява за зимата – така се елиминира необходимостта от многократно почистване.

3. Избор на растения

Предварителното планиране е ключово за красива есенна градина. Растенията се комбинират въз основа на височина, време и продължителност на цъфтежа, цвят и засенчване. Тези комбинации изглеждат особено впечатляващо на фона на пустия есенен пейзаж. При значителните промени в средата на есента хризантеми, астри, гелениуми, черна рудбекия, далии и цинии могат да съживят градинската картина.

Най-често срещаните есенни градински насаждения включват:

• Листопадни и иглолистни: моминско грозде, хризантеми, джуджешки сортове лиственица, кемпфер, японска пендула, хвойна, туя и кипарис.
• Декоративни треви: синя власатка, гривест ечемик, кортадерия.
• Широколистни храсти: берберис, калина и еунимос.
• Цветя: делфиниум, флоксове, рудбекия и много други.

4. Есенни пътеки

Пътеките изпълняват важна функционална роля – особено в дъждовните и кишести периоди, когато помагат за придвижването в района. В пуст есенен пейзаж те стават по-видими, а всяко несъвършенство – по-очевидно. За да се избегне нежеланият ефект, е важно да се поддържат ясни очертания и плавни завои. Пътеките от рохкави материали трябва да се почистват от листа по-често, за да запазят спретнат вид.

5. Зона за отдих

Зоната за отдих с огнище или камина придобива особена актуалност в студения сезон. Тя може да бъде обзаведена по различни начини – с открит огън или камина, градински мебели от различни материали, съоръжения за приготвяне на храна и напитки, подслон от атмосферните условия и декоративно осветление. Фенерите създават мека, топла светлина и романтична атмосфера, изпълнявайки едновременно техническа и декоративна функция.

Постоянната конструкция позволява да се прекарва време в топлина и комфорт до първите слани. Затворената площ може да се украси с есенни цветя във вази и саксии, декоративни чадъри и фенери.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е задържала на границата пратка от близо 12 тона пипер с произход Северна Македония, в която са установени наднормени остатъци от пестициди. Общото количество на спрения зеленчук е 11 843 кг. Пратката е възбранена и подлежи на връщане на изпращача.

Поредна несъответстваща пратка

Случаят е описан като поредно установяване на несъответствие при внос на пресни плодове и зеленчуци от Северна Македония. Проверката е извършена в рамките на засиления контрол, който БАБХ провежда с цел гарантиране на безопасността на храните, проследимостта на продуктите и установяването на реалния им произход преди пускане на пазара.

Засилен контрол върху вноса на пресни продукти

Задържането на пратката е част от по-широка контролна дейност на агенцията, насочена към зеленчукопроизводството и плодовете, предлагани на вътрешния пазар. Мерките включват проверка на съответствието с нормите за остатъци от препарати за растителна защита, както и удостоверяване на произхода на стоките.

Българското земеделие получи над 40 млрд. лева за периода от 2007 г. до началото на 2026 г., но въпреки тези огромни средства диверсификацията на производството остава изключение, а не правило. Специалистите посочват, че именно тясната специализация в няколко полски култури и хроничното изоставане на животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството поставят България на последно място в ЕС по производителност и ефективност на аграрния сектор.

Концентрация в зърно и маслодайни – цената на едностранчивостта

След началото на прехода в страната бяха ликвидирани значителна част от земеделските култури и животновъдните обекти, а на тяхно място се оформиха едри стопанства, специализирани в отглеждането на зърнено-житни и маслодайни. Около 80% от стойността на растениевъдното производство се формираше от 5–6 култури, докато зеленчукопроизводството и овощарството изпаднаха в криза, която продължава и днес.

Животновъдството е в критично състояние от началото на прехода до момента. Следствие от свиването на местното производство е трайният дефицит на основни хранителни продукти и суровини, което е довело до ръст на вноса – при някои плодове и зеленчуци той достига 70–80%. Авторите на анализа констатират, че България на практика вече не разполага с хранителен суверенитет.

Какво означава диверсификация в земеделски контекст

Диверсификацията се определя като разнообразяване на производството чрез увеличаване на броя и видовете култури и животни в едно стопанство, заедно с промяна на съотношението между тях. Целите са едновременно нарастване на производството и на добавената стойност, при минимизиране на риска от промени в климатичните и икономическите условия, нестабилни пазари и променящи се потребителски изисквания.

Специалистите разграничават диверсификация на различни нива – глобално, общностно (като ЕС), национално и на ниво отделно стопанство. Във всички случаи тя включва въвеждането на нови видове и сортове култури, а също на породи животни.

На по-ниско ниво разнообразяването се постига чрез:

• нови сортове растения, подобрени по добивност, устойчивост на абиотични фактори и толерантност към вредители;
• сортове от една култура с различни качествени характеристики и пазарна реализация;
• сортове плодове и зеленчуци с различен срок на зреене и производствено направление;
• породи животни с различна насоченост – млечна, месна или комбинирана.

В по-широк план диверсификацията може да включва и нетипични за земеделието дейности – предприятия за преработка, търговски обекти, туризъм (включително винен туризъм и къщи за гости).

Факторите, които я движат

Според агроекспертите диверсификацията се определя от няколко ключови фактора:

• Демография. Урбанизацията налага все по-малко стопанства да снабдяват нарастващ брой потребители, което стимулира по-ефективно и разнообразно производство.
• Потребителско търсене. Нарастващата покупателна способност изисква по-голямо разнообразие от продукти – растителни и животински. По-предприемчивите стопани могат да отговорят на тази тенденция, като отглеждат нишови култури с добра цена, или да се насочат към биопроизводство, чиито перспективи специалистите оценяват като обещаващи.
• Експортен потенциал. Подходящата диверсификация с нови видове и сортове позволява на производителите да откликват успешно на търсенето на износните пазари.
• Добавяне на стойност. Нагласата на потребителите да отделят все по-малко време за приготовление на храна открива пазар за малки и семейни опаковки с плодове, зеленчуци, салати и готови ястия, което дава възможност на фермерите да влагат допълнителна стойност в продукцията си.
• Маркетингови условия. Промяната на държавната политика в посока улесняване на директните продажби и насърчаване на кооперативи, предлагащи собствена продукция, може да открие нови ниши за разнообразяване.

Климатичен и ценови риск – управлението им чрез диверсификация

Земеделските производители са изправени пред два основни типа риск: климатичен и пазарен. Диверсификацията предлага инструменти и в двете направления. Някои сортове са по-устойчиви на суша и високи температури, докато при благоприятни условия те може да дадат по-слаби резултати в сравнение с конвенционалните. Правилно подбраната структура на производството трябва да гарантира, че стопанинът не ще понесе тежки загуби при неблагоприятно време, а при добри условия ще реализира достатъчно добри резултати.

По сходен начин може да се управлява и ценовият риск: логиката е, че не всички продукти ще изпитват затруднения с ниски изкупни цени едновременно. Анализаторите обаче отбелязват, че в практиката земеделците нерядко постъпват обратното – засяват по-масово культури с висока цена за текущата година, при което следващата тя спада.

Субсидиите – фактор или пречка?

Анализаторите посочват, че земеделското производство в България е силно зависимо от европейски субсидии и национални доплащания, което го прави неефективно и нерентабилно. Колкото и средства да се насочват към дадено производство, то невинаги се подобрява – а понякога дори влошава резултатите си. Затова сред специалистите се прокрадва становището, че субсидиите в сегашния си вид следва да бъдат намалени или дори премахнати, независимо дали са преки или не, като на тяхно място се въведат други механизми за подпомагане, познати от практиката на развити аграрни страни. Смята се, че подобна промяна би представлявала силен стимул за диверсификация на стопанствата.

За сравнение се посочва румънският модел: там всеки земеделец, обработващ над 20 хил. декара, разполага и с животновъдна ферма, а към нея – млечна или месна преработка. В България такива стопанства засега се броят на пръсти.

Ръчният рефрактометър в лозето е удобен инструмент, който позволява да се получи бърза информация за съдържанието на разтворими вещества в гроздовия сок директно на място. Въпреки привидната си простота, правилното вземане на пробата и коректното боравене с уреда са от съществено значение – грешно взета проба или некалибриран рефрактометър могат да доведат до подвеждащи резултати и до неправилно определяне на момента за беритба.

Какво измерва ръчният рефрактометър?

При гроздето рефрактометърът най-често се използва за определяне на °Brix – показател, който приблизително характеризира количеството разтворими вещества в сока, като основната им част са захари. Показание от 20 °Brix означава приблизително 20 г разтворими вещества в 100 г разтвор по скалата на уреда.

°Brix обаче не е напълно идентичен със съдържанието на захари, тъй като гроздовият сок съдържа и органични киселини, минерални соли и други разтворими съединения. Въпреки това показателят е широко използван при мониторинга на зрелостта. При някои модели скалата е означена директно като „Brix“, а при други могат да се срещнат допълнителни скали – например за специфично тегло или потенциален алкохол.

Кога и колко често да измерваме?

Измерванията могат да започнат няколко седмици преди очакваната беритба. В началото е достатъчна периодичност от няколко дни, а при наближаване на желаната зрелост – по-честа. Не трябва да се разчита на единично измерване: захарността се влияе от сорта, натоварването на лозите, климатичните условия, водния режим и изложението на насаждението. По-важно е да се проследява тенденцията – дали захарността продължава да нараства, стабилизирала се е или се променя незначително.

Правилното вземане на пробата

Точността на измерването започва от самото пробовземане в лозето. Честа грешка е събирането само на най-едрите и добре изглеждащи зърна от най-слънчевите гроздове – подобна проба може да покаже по-висока захарност от реалната средна стойност за насаждението.

За представителен резултат зърната трябва да се съберат от различни части на лозето и от различни гроздове, включително от горната, средната и долната им част. При по-големи масиви пробите трябва да обхващат различни участъци – особено когато има различия в почвата, релефа, изложението или състоянието на лозите.

Друга от най-честите грешки е измерването на сок от едно-единствено зърно. Отделните зърна могат да имат различна степен на зрелост, поради което такава проба не е представителна. По-добрият подход е смесена проба от множество зърна, а при практическа работа е полезно да се направят няколко отделни проби и резултатите да се сравнят.

Ако гроздето е мокро от дъжд, роса или поливане, водата по повърхността на зърната може да разреди пробата и да даде по-ниска стойност от реалната концентрация на сока. При възможност трябва да се изчака повърхността да изсъхне.

Подготовка и калибриране на уреда

Преди измерване призмата трябва да бъде добре почистена с мека, чиста кърпа, която няма да надраска оптичната повърхност. Проверката с дестилирана вода е подходящ начин да се установи дали уредът е правилно калибриран: при стандартните Brix рефрактометри дестилираната вода трябва да даде показание около 0 °Brix при температурата, за която е предназначен уредът. При отклонение моделите с тази възможност трябва да се калибрират съгласно инструкциите на производителя. Тази проверка е особено важна, когато уредът не е използван дълго или когато има съмнение в точността му.

Как се извършва измерването?

Върху призмата се поставят няколко капки гроздов сок, така че да покрият добре измервателната повърхност без сухи участъци или въздушни мехурчета. Капакът се затваря внимателно, за да се образува равномерен тънък слой. При класическия оптичен рефрактометър уредът се насочва към светлината и се наблюдава през окуляра: в зрителното поле се появява граница между светла и тъмна зона, като стойността на °Brix, съответстваща на тази граница, е резултатът. При различните модели конструкцията и начинът на отчитане могат да се различават, затова трябва да се спазват инструкциите на конкретния производител.

Влияние на температурата и момента на измерване

Температурата е фактор, който не трябва да се пренебрегва. Много съвременни рефрактометри разполагат с автоматична температурна компенсация (ATC), но това не означава, че температурата е напълно без значение. Пробата не трябва да е прекалено гореща или силно охладена. Ако гроздето е било изложено на силно слънце, е препоръчително пробата да се остави за кратко, за да достигне температура, по-близка до работния диапазон на уреда.

За сравняване на резултати е добре измерванията да се извършват при максимално сходни условия. Не е добра практика един ден пробите да се вземат рано сутринта, а следващия – в най-горещата част на деня, когато температурата на гроздето е значително по-висока.

Какво ни казва резултатът и кои са честите грешки?

Получената стойност на °Brix е ценен ориентир, но не трябва сама по себе си да определя момента на гроздобера. При виненото грозде трябва едновременно да се разглеждат захарност, киселинност, pH, физиологична зрялост и здравословно състояние. Грозде с висока захарност не е непременно оптимално за конкретния тип вино, ако например киселинността е прекалено ниска или фенолната зрялост е недостатъчна. При червените винени сортове особено значение имат зрелостта на кожиците и семките, цветът, ароматният потенциал и фенолната структура.

Сред най-честите грешки при работа с ръчен рефрактометър са:

• Измерване на сок от едно-единствено зърно
• Вземане на проби само от най-слънчевите или най-едрите гроздове
• Работа с мокро грозде непосредствено след дъжд или роса
• Използване на нечиста призма
• Пропускане на калибрирането
• Прекомерно доверяване на едно-единствено число
• Сравняване на резултати от различни уреди без проверка на калибрирането им и на скалата, която използват

Ако резултатът е неочакван или се различава значително от предходните измервания, преди изводи трябва да се провери чистотата на призмата, калибрирането на уреда, покритието на повърхността, наличието на въздушни мехурчета, представителността на пробата, температурната разлика и евентуалното попадане на вода в пробата.

Поддръжка на уреда

След всяко измерване призмата трябва да се почисти от остатъците от гроздов сок, тъй като засъхналият сок може да затрудни следващото измерване и да замърси оптичната повърхност. Уредът се съхранява на сухо и защитено място, като се избягват силни температурни промени и механични удари. Не трябва да се използват абразивни материали или агресивни препарати за почистване на призмата, освен ако производителят изрично не ги препоръчва.

Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Кърджали установи липсата на 311 говеда, които фигурират като налични в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС, но при проверка на място не са открити. Животните са регистрирани в два животновъдни обекта в село Момина сълза, община Момчилград.

Какво установиха проверките

Контролните действия са проведени съвместно от ОДБХ – Кърджали, Икономическа полиция – Кърджали и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Съгласно данните от ВетИС, в първия обект са регистрирани 15 овце и 271 говеда, а във втория – 15 овце и 129 говеда. При физическата проверка на място обаче са открити само 14 говеда в първия обект и 75 говеда във втория.

По този начин от общо 400 говеда, вписани в системата, 311 не са установени на място.

Последващи мерки

Неустановените животни предстои да бъдат отразени във ВетИС като изгубени. Срещу стопаните са съставени актове за установяване на административни нарушения, а ДФЗ ще предприеме последващи действия в рамките на своите правомощия.

Проверките в двата обекта са резултат от предходен контрол, при който са възникнали съмнения относно точността на декларираните от стопаните данни.

Защо достоверността на ВетИС е от ключово значение

Проследимостта и достоверността на данните в системата са от съществено значение за ефективния официален контрол. Особено критични стават несъответствията при наличие на заразни заболявания – всяко разминаване в местонахождението или идентификацията на животните създава риск за своевременното ограничаване на болестта, посочват от ОДБХ.

Вертикалното градинарство има за цел да покрива вертикални повърхности с растения, като по този начин увеличава зелената маса на обекта, без да намалява използваемата площ. То помага и при украсяване или прикриване на фасади, беседки и огради, при функционално зониране на пространството, както и при защита от слънчева светлина, уличен прах, шум и нежелани погледи. Ако в предишна публикация бяха разгледани решения за сгради, огради, изсъхнали дървета и романтични беседки, сега на ред са перголите, арките, детските кътове и смесените бордюри.

1. Пергола за всеки градински стил

Зелената вертикална пергола е универсална конструкция, която се вписва хармонично във всеки градински стил, независимо дали опорите ѝ са дървени, тухлени или метални. С добавянето на допълнителни решетки възможностите за използване на катерливи растения се разширяват значително.

Пергола с бели или сини бетонни опори, покрита с рози, едроцветни клематиси и лози, се превръща в характерен елемент на средиземноморска градина. В романтична градина зелена метална пергола се обвива с носталгични катерливи рози и ароматни орлови нокти. В американски стил дървените опори се украсяват с лози и катерливи хортензии. При мексикански стил опорите от рязан камък се покриват с ярки едногодишни лози: огненочервен боб (Phaseolus coccineus), огненочервен квамоклит (Quamoclit coccinea) и груб скабер (Eccremocarpus scaber).

2. Зелена арка

Стройните и грациозни арки се украсяват с леки лози: катерливи орлови нокти, клематис, ипомея, туфи квамарин, азарина (Asarina), катерливи сортове латинка и катерлива кобея (Cobaea scandens). Масивните арки понасят по-едролистни и мощни лози като грозде, Aristolochia manshuriensis и Polygonum baldschuanicum.

Романтичните арки, чиито вертикали са оформени от катерливи орлови нокти, катерливи рози и сладък грах (Lathyrus odoratus), изпълват градината с характерен аромат. В селска градина дървена арка с краставици, лагенария, катерлив боб, грах от високи сортове и катерливи сортове латинка създава т.нар. зеленчукова вертикала.

3. Зелена ограда в детския кът

Зелената вертикална ограда в детския кът трябва да бъде ниска, сравнително прозрачна и изградена изцяло от нетоксични растения. Тя осигурява защита от любопитни погледи, като същевременно позволява дискретно наблюдение на детето. За основа се използват готови мрежи или такива от твърда пластмасова мрежа, опъната между стълбове, вкопани в земята на интервали от 1,5 до 2 метра.

Подходящи многогодишни лози за тази цел са обикновеният хмел (Humulus lupulus), актинидия и магнолия. Докато те узреят, ограждението може да се покрие с красиво плодоносещи тиквички. Например Echinocystis lobata дава плодове, покрити с меки бодли, а едроплодната тиква с форма на тюрбан привлича вниманието на децата с необичайния си вид.

4. Вертикален акцент в смесени бордюри

Вертикалните структури могат да се превърнат в централна точка на цветна леха или градински парцел. Прости пирамиди от върба, ракита, бамбук, засадени със сладък грах и увивни бобчета, се вписват добре в предна градина в стил рустик. Увивни рози на перголи и обелиски изглеждат изящно в смесени бордюри на романтична градина. В модернистична градина ипомеи, хмел, орлови нокти и крилата тунбергия върху метални опори създават хармоничен вертикален ефект.

Следвайки тенденцията за смесено засаждане на цветни и зеленчукови култури, зелен вертикал от чери домати, огненочервен боб или нежни тиквички върху върбови или бамбукови типита може да заеме централно място в парцела.

Важни условия за отглеждане

Повечето многогодишни и едногодишни увивни растения предпочитат слънчеви, топли и влажни места с плодородна, хумусна почва. Те не понасят нито пресушаване, нито застояло преовлажняване. През първите години многогодишните лозови разсади трябва да бъдат леко засенчвани. В процеса на растеж издънките редовно се прикрепят към опорите и се връзват, като излишните се отстраняват. За презимуване стволовете се покриват с торф, торфен компост или паднали листа.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви създаването на Алианс за климатично застраховане по време на шестото си обръщение за състоянието на Европейския съюз пред евродепутатите в Страсбург. Инициативата е насочена към земеделските производители, чиито реколти биват унищожени от суша, наводнения или екстремни горещини, когато съществуващите застраховки не покриват претърпените загуби.

28 милиарда евро годишни загуби в земеделието

Фон дер Лайен посочи, че загубите в селскостопанския сектор, причинени от екстремни климатични условия, вече достигат 28 милиарда евро годишно, като едва 20–30 процента от тях се покриват от застраховки. Председателят на Комисията не уточни каква част от нарастващите разходи ще бъде поета от застрахователния сектор и каква – от националните правителства.

В по-широк контекст тя отбеляза, че понастоящем само около 25% от загубите вследствие на природни катастрофи в Европа се покриват от частни застрахователи. „Трябва да предприемем действия, за да запълним тази празнина“, заяви фон дер Лайен, като подчерта, че твърде често националните бюджети се превръщат в застраховател от последна инстанция.

Европейската комисия нарече фермерите „най-добрите в света“

Въпреки че земеделието не беше сред централните теми в речта, фон дер Лайен специално открои аграрния сектор. Тя нарече европейските фермери „най-добрите в света“ и заяви, че Брюксел ще търси начини да им оказва подкрепа при загуби от климатични бедствия, надхвърлящи покритието на съществуващите застрахователни продукти.

Речта бе произнесена след лято, белязано от интензивни горещи вълни, хиляди изгорени хектари при горски пожари и затваряне на атомни електроцентрали в Унгария и Румъния поради спаднали нива на водата в Дунав.

Нова инициатива за водите

Заедно с Алианса за климатично застраховане фон дер Лайен анонсира и нова европейска инициатива за водите. „Реколтите се нуждаят от вода, за да растат; добитъкът се нуждае от нея, за да оцелее. Цялата продукция зависи от нея. Ето защо ще направим предложения за подобряване на управлението на риска и за справяне с недостига на застраховки“, каза тя.

Председателят на ЕК спомена и изкуствения интелект като инструмент, способен да увеличи добавената стойност в различни сектори, сред които изрично посочи селското стопанство.