Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) публикува индикативния график, по който до края на 2026 г. ще бъдат преведени субсидиите на бенефициерите по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. Първи подпомагане ще получат животновъдите, заявили преходна национална помощ за говеда, а скоро след това Фондът ще има готовност да изплати и авансово обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци.

Кой получава плащания първи

Изплащането на субсидиите по интервенциите на директните плащания за Кампания 2026 ще започне от края на месец октомври. Първо подпомагане ще получат животновъдите, заявили „Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството“ (ПНДЖ1).

За първи път в рамките на годината на заявяване Фондът има готовност след 20 октомври да предостави авансови плащания по интервенциите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2026. Целта е да се осигури ликвидност и финансова стабилност за стопаните. Плащанията ще се извършват при наличие на данни, даващи задоволително ниво на увереност за коректното им извършване.

Плащания през ноември

Съгласно разчетите по интервенциите на директните плащания в периода от 10 до 30 ноември ще бъдат преведени средствата по интервенцията „Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството“ (ПНДЖ3).

В същия период – от 10 до 30 ноември – ще бъдат преведени и субсидиите по извънредната помощ de minimis за 2026 г., включително de minimis във връзка с възбрана за паша заради шарката по дребните преживни животни, както и по държавната помощ за отстъпка от акциза върху газьола за Кампания 2026.

Плащания през декември

В индикативния график е заложено плащанията по държавната помощ, свързана с кризата в Ормузкия проток (т.нар. „Иранска помощ“), да бъдат направени в периода от 1 до 20 декември.

Разчетите сочат, че от 1 до 20 декември предстоят преводите както по десетте интервенции за обвързана подкрепа за животни, така и по интервенцията с най-голям бюджет – „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ), след извършени проверки по предварителен слой „Физически блокове“, включително площи за косене.

В същия период – от 1 до 20 декември – стопаните могат да очакват финансова подкрепа по всички агроекологични и биологични интервенции, по интервенцията „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, както и по интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000″.

ДФЗ напомня на всички кандидати за подпомагане по схемите на държавните помощи и директните плащания, че индикативният график е указателен и има за цел да ориентира земеделските стопани за предстоящите плащания към тях.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) публикува индикативен график, по който до края на 2026 г. ще бъдат преведени субсидиите на бенефициерите по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. (СПРЗСР). Информацията с предстоящите плащания е налична на сайта на ДФЗ.

Какво обхваща графикът

За трета поредна година индикативният график включва не само планираните оторизации по интервенциите на директните плащания за Кампания 2026, но и разплащанията по очакваните от стопаните схеми на държавни помощи.

Изплащането на субсидиите по интервенции на директните плащания за Кампания 2026 ще започне от края на месец октомври. Първо подпомагане ще получат животновъдите, заявили „Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството“ (ПНДЖ1).

За първи път в рамките на годината на заявяване Фондът има готовност след 20 октомври да предостави авансови плащания по интервенциите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2026. Целта е да се осигури ликвидност и финансова стабилност за стопаните. Плащанията ще се извършват при наличие на данни, даващи задоволително ниво на увереност за коректното им извършване.

Плащания през ноември

Съгласно разчетите по интервенциите на директните плащания, включени в СПРЗСР, в периода от 10 до 30 ноември ще бъдат преведени средствата по интервенцията „Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството“ (ПНДЖ3).

В същия период, от 10 до 30 ноември, ще бъдат преведени субсидиите по извънредната помощ de minimis за 2026 г., включително de minimis, възбрана за паша във връзка с шарката по дребните преживни животни по (ДПЖ), както и по държавната помощ за отстъпка от акциза върху газьола за Кампания 2026.

Плащания през декември

В индикативния график е заложено плащанията по държавната помощ, свързана с кризата в Ормузкия проток (т.нар. Иранска помощ), да бъдат направени в периода от 1 до 20 декември.

Разчетите сочат, че от 1 до 20 декември предстоят преводите както по десетте интервенции за обвързана подкрепа за животни, така и по интервенцията с най-голям бюджет – „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ), след извършени проверки по предварителен слой „Физически блокове“, включително площи за косене.

В същия период, от 1 до 20 декември, стопаните могат да очакват финансова подкрепа по всички агроекологични и биологични интервенции, по интервенцията „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, както и „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“.

ДФЗ напомня на всички кандидати за подпомагане по схемите на държавните помощи и директните плащания, че индикативният график е указателен и има за цел да ориентира земеделските стопани за предстоящите плащания към тях.

Сеитбата на есенниците у нас протича забавено, а засушаването в страната се оценява като критично – в Северна България полетата чернеят, а в Южна на места вече има съхнещи посеви. Докато при пшеницата и ечемика кампанията по засяване се разпростира в по-дълъг период, при рапицата сроковете са значително по-скъсени.

Променени срокове за сеитба

Практиката през последните няколко години показва, че периодът между 25 август и 15 септември е най-подходящ за сеитба на есенниците у нас. Някои фермери от Южна България обаче предпочитат да започнат сеитбата по-късно – не по-рано от 1 октомври. Сроковете видимо са се променили, а всяко стопанство преценява момента на засяване според текущото време и наблюденията си през последните години.

Рапицата остава във фокуса на земеделците

Зимната маслодайна рапица е сред културите, върху които фермерите залагат най-много, защото през изминаващата стопанска година тя е била една от най-доходоносните. Рапицата е богата на белтъчини и масла, а рапичното масло е суровина за хранително-вкусовата промишленост, за биодизел, за лекарства, бои, лакове и различни видове масла.

Мощната коренова система на културата допринася за продълбочаване на почвения профил и подобрява структурата на почвата. Рапицата има изключителни компенсаторни способности за образуване на повече разклонения и шушулки, особено при по-малка гъстота на растенията на квадратен метър. Тя действа и като естествен подобрител на почвата – при разграждането си растителните остатъци я обогатяват с хранителни елементи, което подобрява фитосанитарния ѝ статус. Културата има и роля на „чистач“ на тежки метали като кадмий, олово и цинк.

Маслодайната рапица е подходяща за отглеждане на нископлодородни и слаби почви. Тя привлича пчелите, което благоприятства развитието на цялостната агробиоценоза в местата, където се отглежда. Освен това е първата култура, която се прибира през стопанската година, и съответно носи „свежи“ приходи за земеделските стопани.

Добри резултати от предходните сезони

Предходните два сезона са били изключително добри за производителите на рапица – в много от стопанствата средните добиви са надхвърляли 400 кг/дка, а рентабилността от декар площ също е била добра. През сезон 2025-2026 площите с рапица са нараснали с около 60%, достигайки 1,6 млн. дка. Изкупната цена също е била добра – осреднено около 500-520 евро на тон продукция. Тези резултати са били отлична предпоставка земеделските производители да заложат на културата и през новия сезон 2026-2027.

Засушаването поставя под въпрос плановете

Засушаването, което започна от началото на август, разколеба част от фермерите. Сушата през есента традиционно е лимитиращият фактор, създавал проблеми при засяването на рапицата в годините назад, и като цяло е определял интереса на земеделците към тази култура. Прогнозата за следващите дни е за дъждове, но остава отворен въпросът дали те ще бъдат със стопанско значение.

Министерството на земеделието и горите подготвя нова корекция на Наредба № 22 за определяне на средствата за работна заплата в държавните горски предприятия и в техните териториални поделения. Промените предвиждат при отчетена загуба възнагражденията на директорите на държавните предприятия и на членовете на управителните съвети да бъдат намалявани. Заместник-министърът на земеделието и горите Иван Палигоров е разпратил новия текст, който ще се обсъжда с бранша до 9 ноември.

От обвързване с минимална заплата към нов механизъм

В първоначалния вариант от юли таванът на възнагражденията беше обвързан с размера на минималната работна заплата за страната. За директорите на териториалните поделения той не можеше да надвишава четири минимални работни заплати, за членовете на управителните съвети – една минимална работна заплата, а за директорите на държавните предприятия – шесткратния размер на минималната работна заплата. Този проект обаче беше разкритикуван с мотива, че предложеното орязване не съответства на степента на отговорност, която носят директорите на държавните предприятия и на техните териториални поделения.

След среща в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията с представители на заинтересованите министерства и на Агенцията за публични предприятия и контрол са дадени насоки за промяна в механизма за формиране на средствата за работни заплати на членовете на съветите на директорите, управителните съвети и директорите на търговските дружества и държавните предприятия. Насоките предвиждат и отпадане на автоматичното обвързване на възнагражденията с размера на минималната работна заплата за страната.

В сегашния проект се предлага да отпаднат разпоредбите на чл. 4 и чл. 11 заради дублиращо се задължение за представяне на тримесечни и годишни отчети от публичните предприятия пред принципала и за публикуването им на електронната платформа на Агенцията за публични предприятия и контрол.

Нова база за определяне на възнагражденията

С цел повишаване на обективността и прозрачността при определяне на възнагражденията и ограничаване на субективния фактор проектът предлага промяна в базата, върху която се изчисляват заплатите на директорите на териториалните поделения, директорите на държавните предприятия и членовете на управителните им съвети. Досегашната база – средната брутна работна заплата за съответното териториално поделение – се заменя със средната основна работна заплата за държавното предприятие.

Въвежда се и определение на понятието „средна основна работна заплата за държавното предприятие“ – тя представлява средноаритметичната стойност на основните трудови възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение в териториалните поделения на съответното държавно предприятие за съответното тримесечие, с изключение на работниците, получаващи възнаграждение на база заработка.

Конкретизира се също и понятието „счетоводна печалба/счетоводна загуба“ – това е отчетеният за съответното тримесечие финансов резултат на териториалното поделение или държавното предприятие, определен въз основа на счетоводните данни за периода, коригиран с положителните или отрицателните ефекти от еднократни, необичайни или извънредни операции и сделки, които не са свързани с обичайната дейност.

Според вносителите основното трудово възнаграждение е предварително определено и не включва допълнителни плащания за трудов стаж, професионален опит, бонуси и обезщетения, което осигурява по-голяма предвидимост на разходите и единен подход при определяне на възнагражденията във всички държавни предприятия.

Оценка по седем показателя

За директорите на териториалните поделения се въвежда нов подход, при който размерът на възнаграждението се обвързва пряко с постигнатите резултати за съответното тримесечие. През първите два месеца на тримесечието възнаграждението се определя авансово на база възнаграждението от предходното тримесечие, а през последния месец се извършва оценка на резултатите по методика с 7 показателя. Оценката по показателите се формира в общ диапазон от -50% до 100%:

• Изпълнение на планираните годишни приходи по финансовия план – от -10% при изпълнение под 10% до 10% при изпълнение над 25%.
• Оптимизация на административно-управленските разходи – намаление с 1% за всеки 5000 евро превишение на планираните разходи (до -10%) и увеличение с 1% за всеки 5000 евро реализирани икономии (до 10%).
• Текущо финансово състояние и изменение на финансовия резултат спрямо предходното тримесечие.
• Липса на просрочени вземания и задължения, непогасени в 12-месечен срок – по 5% за всеки от двата критерия.
• Изпълнение на планираната годишна реализация на дървесина – от -10% при изпълнение под 15% до 10% при изпълнение над 25%.
• Изпълнение с натрупване на предвидените горскостопански дейности (залесяване, разсадниково производство, минерализовани ивици) – от 0% до 20%.
• Приходи от ловностопанска и странична дейност с натрупване – от 0% до 20%.

Прилагането на показателите гарантира, че възнаграждението на директора на териториално поделение не може да бъде по-ниско от 200% и по-високо от 350% от средната основна работна заплата за съответното държавно предприятие. При верификация с реални отчетни данни за първото и второто тримесечие на 2026 г. получените стойности на възнагражденията са в диапазона от 229% до 298% от средната основна работна заплата за съответното предприятие.

Директори и управителни съвети при загуба

С цел по-пряко обвързване на възнагражденията на директорите на държавните предприятия с финансовите резултати се предлага при отчетен отрицателен финансов резултат възнаграждението им да се определя в размер на 180% от средното възнаграждение на директорите на териториалните поделения на съответното предприятие.

Предлага се и съществено намаляване на възнагражденията на членовете на управителните съвети, за да се постигне по-балансирано съотношение между размера на възнагражденията, месечната ангажираност и отговорността при управлението на държавните предприятия. При тях също се въвежда обвързване със средната основна работна заплата за предприятието – при положителен финансов резултат за тримесечието възнаграждението е 100%, а при отрицателен финансов резултат – 90%.

Предварителните анализи показват, че общият очакван финансов ефект от изменението на Наредба № 22 от 2012 г. възлиза на 115 хил. евро месечно, или над 1 377 хил. евро годишно. Най-съществено е намалението при членовете на управителните съвети – приблизително три пъти, при обща численост от 12 лица. При директорите на териториалните поделения се очаква средно намаление от 20% при численост от 160 лица, а при директорите на държавните предприятия – средно намаление от 28%.

Наредбата е изградена върху принципа на йерархична обвързаност между възнагражденията на служителите, директорите на териториалните поделения и директорите на държавните предприятия. Изменението цели по-тясно обвързване на възнагражденията с постигнатите резултати, ограничаване и оптимизиране на разходите за възнаграждения на всички управленски нива, както и укрепване на финансовата стабилност на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите.

След като проектът бъде съгласуван с министъра на труда и социалната политика, той ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации.

Настъпването на есента бележи края на пасищния сезон и началото на прехода към оборно отглеждане на едрия рогат добитък. Октомври и ноември са период на заплождане, есенно-зимно отелване и подготовка на стадото за студените месеци, като грешките при тази подготовка се отразяват пряко върху заплождането, здравето на вимето и прираста на телетата през цялата следваща година.

Подготовка на стадото и сградите

Преминаването от сочна зелена паша към суха дажба – силоз, сенаж, сено и концентриран фураж – трябва да става постепенно, за да се избегнат търбушни смущения и рязък спад в млекодобива. Есенните температури са променливи, със студени нощи и сутрешни влаги, затова сухата постеля, навременната коластра и превенцията на респираторни заболявания при есенните телета са от критично значение.

Прибирането на животните от пасищата изисква задължително третиране срещу вътрешни паразити – фасциолоза и стомашно-чревни хелминти, както и срещу външни паразити, заедно с поставянето на есенни ваксини. Успоредно с това трябва да се направи ремонт и изолация на оборите, проверка на вентилационните системи, осигуряване на ветрозащита и подготовка на родилните боксове.

Коластрата – „златният“ старт за телето

Телето се ражда без изграден имунитет, затова коластрата е единствената му защита срещу есенните студове и инфекции. Прилага се правилото 4-4-2: по възможност телето трябва да приеме 4 литра качествена коластра в рамките на първите 4 часа след раждането, последвани от още 2 литра след 12 часа. Използването на рефрактометър, показващ над 22% по скалата на Брикс, помага да се провери дали коластрата съдържа достатъчно имуноглобулини, а не е разредена течност. Всички кофи и сонди трябва да се почистват и дезинфекцират основно след всяко ползване.

Есенни рискове за здравето на телетата

Спадът на температурите, мъглите и високата влажност са основните фактори за поява на пневмонии и дихателни проблеми. Влагата е по-опасна от студа, затова дълбоката и суха сламена постеля трябва да изолира телето от студения под – при тест с коляно върху сламата тя трябва да остане суха. Оборът трябва да се проветрява, за да се отвежда влагата и амонякът, но без преки въздушни течения върху телетата. При рязко застудяване могат да се използват специализирани терможилетки за телета, намаляващи разхода на енергия за поддържане на телесната температура.

Преход от пасищно към оборно хранене

Рязката смяна на свежата трева със суха зимна дажба причинява стрес на микрофлората в търбуха, затова се препоръчва плавен преход в рамките на 10 до 14 дни:

• Дни 1-3: 6-8 часа паша след сутрешно захранване със сено, с добавяне на 30% от зимната дажба вечер.
• Дни 4-7: 3-4 часа паша само следобед, с осигуряване на 60% от зимната дажба.
• Дни 8-10: 1-2 часа излизане за разходка, с осигуряване на 80% от зимната дажба.
• Дни 11 и нататък: постоянно оборно отглеждане, 100% зимна дажба и пълен минерален комплекс.

Навлизането на нови царевични силози или концентрирани фуражи трябва да става постепенно, за да се избегне рязко понижаване на pH в търбуха и ацидоза. Преходът към зимно хранене изисква и коригиране на фосфорно-калциевото съотношение, както и подсигуряване на микроелементи като селен, цинк и мед за поддържане на имунитета през зимата.

Дезинфекция и зазимяване на родилното отделение

Родилното отделение трябва да се подготви за пика на есенно-зимните отелвания по принципа „всичко пълно – всичко празно“. Процедурата включва механично почистване – извеждане на животното, пълно изриване на старата постеля и остъргване на стените и преградите от органични остатъци, последвано от измиване под налягане с накисване с алкален детергент за разграждане на мазнините и измиване с водоструйка, включително на фугите и ъглите.

Следва химична дезинфекция с широкоспектърен дезинфектант на базата на глутаралдехид или четвъртични амониеви съединения, при спазване на експозиционно време от 20 до 30 минути. Накрая стените се варосват с гасена вар за естествена антисептика, а боксът се изсушава напълно преди полагане на нова слама с дебелина минимум 15-20 см.

Аптечка за есенно-зимния период

За хигиена и асистенция при раждане са необходими дълги ветеринарни ръкавици, акушерски гел, дезинфекцирани акушерски въжета и йоден разтвор 7% или хлорхексидин за пъпната връв. За новороденото теле се препоръчват рефрактометър, сонда за принудително хранене, инжективни витамини A, D3, E със селен за превенция на „бяла мускулна болест“, орални електролити, пробиотични пасти и терможилетки.

За майката са нужни калциеви болуси и разтвори против родилна пареза, енергийни напитки след раждане и противовъзпалителни средства по ветеринарно предписание. Инструментариумът включва дигитален термометър, стерилни спринцовки и игли, както и чисти съдове за топла вода.

Превенция на родилната пареза

Родилната пареза, известна още като хипокалцемия, се появява, когато калцият в кръвта спадне рязко поради започването на лактацията. В ранния стадий признаците включват треперене на мускулите около хълбоците и раменете, скърцане със зъби, повишена нервност и несигурна, схваната походка. Тест на ушите показва, че те са студени в основата си поради забавено периферно кръвообращение.

Ако кравата легне с извита глава към хълбока в поза „S“, е необходима незабавна ветеринарна намеса. За справяне в ранен етап се прилага орален калциев болус, докато животното все още може да преглъща.

През последните 3 седмици преди отелването калцият в дажбата се ограничава умишлено, за да се стимулира хормоналната система на кравата да извлича калций от костите – т.нар. „парадокс на калция“. Богатите на калций фуражи, включително люцерната, се спират 21 дни преди отелването, ограничава се и излишъкът на калий и сочните пасищни треви. Осигуряват се качествено ливадно сено, магнезий до 0,4% от сухото вещество и анионни соли чрез DCAD диета за баланс на киселинността. След раждането ограниченията отпадат веднага, а на кравата се осигурява топла вода с електролити, калциев болус и висококачествен фураж.

Календар на говедовъда за есента

При всяко отелване трябва да се спазва „златният час“ – коластра до 2-4 часа след раждането, задължителна обработка на пъпа чрез потапяне в 7% йоден разтвор и тест на ушите за проверка за родилна пареза при родилките.

През октомври и ноември се извършва обезпаразитяване срещу метили и чревни паразити след прибиране от пасищата, прилагане на есенни ваксини срещу респираторни заболявания по говедата и функционално подрязване на копитата преди продължителния оборен престой.

Трите златни правила за сезона са: сухотата спасява телетата, тъй като влагата и течението причиняват повече заболявания от ниските температури; преходът в храненето трябва да е плавен, за да се запази стабилен търбушният микробиом; а подготовката на сградите – вентилация и изолация – трябва да приключи преди първите трайни застудявания.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи надценки на хранителни продукти в търговските вериги, достигащи до 150%, съобщи председателят на комисията Мая Манолова пред Българската национална телевизия. Предстои да бъдат обявени подробни резултати от проверките в пет големи търговски вериги, а Манолова настоя за законодателни промени, които да позволят по-ефективна защита на потребителите и на българските производители.

Какво показват проверките

Първите резултати сочат сериозни разлики между доставните и продажните цени на основни храни. Сред посочените от Манолова примери са надценка от 99% при кашкавала, 95% при сиренето, до 99% при прясното мляко и 125% при маслото. При някои продукти надценките достигат 150%, а маслото заема първо място сред най-силно оскъпяваните стоки.

„Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка. Включително и за някои от зеленчуците е над 100%. Това наистина е безобразие и абсолютно безочливо поведение от страна на търговските вериги“, заяви председателят на КЗП.

Манолова направи разграничение между надценките в търговската мрежа и крайните цени в България спрямо тези в останалите европейски държави, като подчерта, че висока надценка не означава автоматично дадена стока да е два пъти по-скъпа от същия продукт в Германия. По думите ѝ обаче данните на европейската статистическа агенция „Евростат“ показват сериозно отклонение при определени групи храни. „Евростат“ многократно е посочвал, че българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа. „При положение че покупателната способност у нас, колкото и да се повишава през последните години, е едва 68% от средноевропейската, този разлом между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти буквално смачква потребителите“, подчерта тя.

Според председателя на КЗП в държави като Хърватия, Румъния и Унгария регулациите предвиждат допустими надценки до 20% в определени случаи на намеса на държавата за защита на потребителите от поскъпването на основни храни. Манолова обяви, че през следващата седмица КЗП ще представи по-подробно резултатите от проверките, включително надценките при продуктите, включени в инициативата „Кошница с грижа“, и при стоките на промоция.

Нужни са законодателни промени

Манолова смята, че действащото законодателство позволява на големите търговски вериги да поддържат високи надценки, без това непременно да води до санкции. По думите ѝ комисията може да наказва необоснованото повишаване на цените в предвидените от закона случаи, както и нелоялните търговски практики, но са необходими и допълнителни законодателни мерки.

„Обяснението на говорителите на веригите е: „Това е пазар“, но това не е пазар. Пазар, който позволява надценки от 120%, не е пазар. Това е бедствие. Това е пазар с аномалии, изкривен пазар. И тук е ролята на законодателя да регулира. Когато пазарът е изкривен, са необходими регулации, необходими са норми“, категорична бе тя.

Председателят на КЗП посочи, че ведомството ще наложи санкции при установени необосновани увеличения на цените спрямо началото на август, както и при нелоялни търговски практики. Сред проверяваните случаи е предлагането на продукти с подвеждаща информация за произхода им. Като пример тя посочи картофи, представяни като български в търговска верига. По думите ѝ проверката, извършвана съвместно с Българската агенция по безопасност на храните, трябва да установи дали става дума за нискокачествени гръцки картофи, продавани като българска продукция.

Според Манолова високите надценки не ощетяват единствено потребителите, а оказват натиск и върху българските производители. Тя припомни случаите на неприбрана земеделска продукция и заяви, че веригите често могат да предпочетат вносни стоки, вместо да работят с местни производители.

Ваучери за храна, амбалаж и бензиностанции

Председателят на КЗП съобщи, че подготвя сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради разходите, които търговците плащат при приемането на електронни ваучери за храна. Според нея таксите към операторите могат да достигнат 6% от стойността на покупката, докато при стандартните картови плащания разходите за търговеца обикновено са между 1% и 1,5%. Манолова уточни, че потребителите, които ползват ваучери, не плащат директно по-висока цена за стоката, но допълнителните разходи на търговските вериги могат да бъдат разпределени върху цените на всички продукти в магазините.

„Абсолютно несправедливо е тази мярка за социална подкрепа на работещите хора да се превръща в механизъм за оскъпяване на цените. И то не само за тези, които имат ваучери, а за всички, които пазаруват основно в търговските вериги“, убедена е тя.

Манолова обърна внимание и на разходите за амбалаж, които според нея увеличават с 10–20% цените на някои плодове и зеленчуци. По думите ѝ производителите са задължавани да плащат за ползването на касетки, като освен депозит заплащат и наем от 1,20 евро за всяка касетка при доставките до магазините. Тя заяви, че ще сезира КЗК и за тази практика.

Председателят на КЗП коментира и проверките на бензиностанциите заради рязкото покачване на цените на горивата, започнали на 23 септември. Проверени са 200 бензиностанции и общо 600 ценови позиции, като в 48 от случаите има съмнения за необосновано повишаване на цените, за които се очакват санкции. Тя уточни, че първоначалните данни не сочат спекулативно поведение на бензиностанциите като основна причина за поскъпването. При бензина установената надценка е спаднала от 19 на 14 евроцента, а при дизела – от 18 на 12 евроцента. Дали тези стойности са обосновани, предстои да бъде анализирано от КЗК.

По отношение на банковите такси Манолова посочи, че банковата печалба за миналата година е била 3,6 млрд. лева, като 1,8 млрд. лева от нея са дошли от такси. Според нея разходите за реализирането на приходите от банкови такси са значително по-ниски от самите приходи, което поставя въпроса за обосноваността на цените на банковите услуги. „Ако бъдат намалени банковите такси, става дума за откриване и закриване на банкова сметка, за внасяне на пари, за различни удостоверения, теглене от банкомат и преводи, които в други държави са с нулева такса, например за данъци и битови сметки. Тук това натоварва много сериозно потребителите“, заяви тя.

Манолова обобщи, че защитата на потребителите от високите цени остава основен ангажимент на КЗП, но за трайни резултати ще са необходими не само проверки и санкции, а и промени в законодателството, които да ограничат нелоялните практики и да осигурят по-справедливи условия както за потребителите, така и за българските производители.

Есента е времето, в което домакинствата традиционно подготвят зимнина от сезонните плодове и зеленчуци, за да имат готови салати, туршии и сладка през студените месеци. Представяме поредица от лесни рецепти за буркани, подходящи за консервиране през октомври.

Салати и туршии от зеленчуци

Салата от краставици, зеле и домати се приготвя от 100 мл растително масло, 500 г зеле, краставици, чушки, лук и домати, 80 мл оцет, 1 супена лъжица сол и 2,5 супени лъжици захар. Зелето, лукът и чушката се нарязват на ивици, краставиците – на шайби, а доматите – на тънки филийки. Съставките се смесват, оставят се за 2 часа и се затварят в буркани.

За „любими зеленчуци за зимата“ са нужни 1 кг зеле, 700 г моркови, 700 г чушки, 1 чили, 1 кг домати, 500 г тиквички, 700 г краставици, 2 супени лъжици сол, 60 г захар, 250 мл растително масло, 80 мл оцет и подправки по избор. Зеленчуците се нарязват ситно, посоляват се и се оставят 30 минути, след което се добавят останалите продукти и се задушават 15-20 минути след завиране, преди да се разпределят в буркани.

Мариновани гъби се приготвят от 2,5 кг медени гъби, 1,5 супени лъжици сол, 0,5 чаена лъжица лимонена киселина, 2 дафинови листа, 3 зърна черен пипер и 1 чаена чаша оцет. Гъбите се измиват, обелват се и се варят 5 минути в подсолена вода, като се отстранява пяната, а след това процедурата се повтаря в чиста вода. Приготвя се марината с 1 литър вода и подправките, в която гъбите се варят още 15 минути, преди да се разпределят в чисти буркани.

Патладжан с моркови се прави от 1 кг патладжан, по 250 г морков, чушки и лук, 4 скилидки чесън, 1 люта чушка, 4 супени лъжици захар, 1,5 супени лъжици сол, подправки и 50 мл оцет. Чушката и патладжанът се нарязват на ивици, лукът – на полумесеци, а морковите се настъргват. Патладжаните се запържват до златистокафяво, зеленчуците се смесват с останалите съставки и се мариноват 4 часа преди разпределяне в буркани.

„Просто чушки“ включва 3 кг чушки, 300 г захар, 1 литър вода, 2 супени лъжици сол, 120 мл оцет, 200 мл растително масло и подправки. Водата се смесва с останалите съставки за марината и се оставя да заври, а чушките, нарязани на четвъртинки, се варят в нея 5-7 минути, след което се нарязват и се заливат с марината в буркани.

Кисело зеле в собствен сок се прави от 2 кг зеле, 200 г моркови, 30 г сол, 1 дафинов лист, 5 зърна черен пипер и щипка кимион. Зелето и морковите се нарязват, посоляват се и се омесват леко с ръце, след което се добавят подправките и сместа се напълва плътно в буркани на 3/4. Зелето се оставя да се маринова под капак на тензух няколко дни, докато достигне желания вкус.

Зелени подправки за зимата се приготвят от 12 люти чушки, 1 супена лъжица кориандър, 0,5 чаена чаша сол, 250 г чесън, 1 връзка кориандър, магданоз и босилек и 0,5 чаена чаша орехи. Всички съставки се пасират с блендер или се смилат, разбъркват се и се оставят в хладилника за един ден в затворени буркани.

Зеленчуци в марината

Карфиол се приготвя от 800 г карфиол, 100 г моркови, 2 скилидки чесън, подправки, 750 мл вода, 50 г захар, 40 мл оцет и 35 г сол. Карфиолът се разделя на розетки и се вари във вряща вода само за минута, а морковите и чесънът се нарязват и се нареждат заедно с него в буркана, който се залива с марина от вода, оцет и подправки.

Сладка царевица се прави от 18 кочана сладка царевица, 3 литра вода, 3 супени лъжици сол, 12 супени лъжици захар и 3 супени лъжици оцет. Царевицата се вари във вряща вода за минута и веднага се прехвърля в ледена вода, зърната се отделят от кочана и се заливат със саламура от вода, захар, сол и оцет в буркани.

Грах за предястия и гарнитури изисква 300 г зелен грах, по 0,5 супена лъжица сол и захар, 50 мл оцет и 0,5 литра вода. Обеленият грах се вари около 5 минути и се отцежда, а водата със захарта, солта и оцета се заварва и се залива върху граха в буркани.

Зелен фасул се приготвя от 700 г зелен фасул, 200 г лук, 150 г моркови, 1 кг домати, 2 супени лъжици оцет, 30 г захар, 10 г сол и 4 скилидки чесън. Шушулките се варят 2 минути в подсолена вода, лукът и морковите се запържват леко, доматите се пасират и се варят, след което се добавят запръжката, фасулът, чесънът и подправките и се оставят да къкрят 2 минути преди затваряне в буркани.

Ориз със зеленчуци, наподобяващ лечо, се прави от 1 кг домати, по 500 г моркови, чушки и лук, 3 скилидки чесън, 1 чаша ориз, 1 чаша растително масло, 50 г захар, 1 супена лъжица сол, 40 мл оцет и подправки. Доматеното пюре се вари с маслото, захарта и солта 5 минути, добавят се зеленчуците, а накрая – оризът, който се оставя да къкри до готовност.

Левурда у дома се приготвя от 300 г див чесън, 1 супена лъжица сол, 1,5 супени лъжици захар, 2 чаени чаши оцет, 2 скилидки чесън и 1 чаена лъжица черен пипер. Левурдата и чесънът се нарязват и се прехвърлят в буркан с подправки, след което се заливат с разтвор от 500 мл вода, захар и сол.

Тиквички и чушки се приготвят от 3 кг тиквички, 8 чушки, 7 скилидки чесън, 0,5 чаша растително масло, 200 г доматено пюре, 2 супени лъжици сол, 1 супена лъжица захар, 1 супена лъжица оцет и подправки. Нарязаните тиквички и чушки се задушават с олиото 20 минути, след което се добавят доматеното пюре, оцетът и подправките за още 40 минути задушаване преди разпределяне в буркани.

Дресинг за зелева чорба, който може да послужи и за борш при добавяне на цвекло, се прави от 500 г зеле, по 150 г моркови, лук, чушки и домати, 30 мл растително масло, 80 мл вода, 1 супена лъжица сол, 0,5 супена лъжица захар, 25 мл оцет, връзка пресни подправки, 4 скилидки чесън и 2 дафинови листа. Нарязаните зеленчуци се задушават с олиото, водата, захарта, солта и дафиновия лист 20 минути, а накрая се добавят оцетът, билките и чесънът, преди дресингът да се прибере в плътно затварящи се кутии.

Диня за гарнитура се приготвя от 1 диня, 2 супени лъжици сол, 1 чаша ябълков оцет, 200 г захар, 1 пръчка канела, 5-6 зърна кардамон, кора от 1 лимон и подправки. Белите части на динената кора се нарязват на едро и се варят 15 минути, а отделно се приготвя марината от вода, оцет, захар и подправки, с която се заливат корите в буркани заедно с лимоновата кора.

Сосове и плодови заготовки

Сос ткемали от сливи се прави от 2 кг сливи, 14 скилидки чесън, 6 супени лъжици захар, 1 чаена лъжица сол, 1 чаена лъжица сух кориандър, връзка пресен кориандър, 1 люта чушка и подправки. Сливите се варят с 2 чаши вода 7-10 минути до омекване и се прекарват през гевгир, а пулпата се смесва със смляна в блендер чеснова, чили и кориандрова смес и се разрежда до желаната консистенция, преди да се разпредели в буркани.

Плодова заготовка от малини и френско грозде се прави от 9 чаши малини, 3 чаши френско грозде, 9 чаши захар и 5 г лимонена киселина. Плодовете се измиват, смесват се със захарта и се оставят час, след което се варят 10 минути с разбъркване, а накрая се отстранява пяната и се добавя лимонената киселина преди затваряне в буркани.

Кайсии в сироп се приготвят от 700 г кайсии, 400 мл вода и 200 г захар. Кайсиите се разполовяват, костилките се отстраняват и плодовете се нареждат в буркани, които се заливат с вряло сварен сироп от вода и захар.

Ябълки и круши за зимата се правят от 1 кг ябълки, 1 кг круши и 500 г захар. Плодовете се нарязват на кубчета, редят се на пластове в широк съд, като всеки слой се поръсва със захар, и се оставят няколко часа, докато пуснат сок. Сместа се кипва три пъти по 5-7 минути с охлаждане между вариранията, след което се смила с блендер и се разпределя в буркани.

Жътвата на маслодайния слънчоглед в област Добрич е на финала си. Към момента са прибрани 931 490 декара от общо засетите 939 000 декара, показват данни на Министерството на земеделието и храните, цитирани от Българската телеграфна агенция.

Добиви при слънчогледа

Средните добиви при слънчогледа тази година са 321,4 килограма от декар. За сравнение, през миналата година добивът е бил 172,2 килограма от декар.

Какво се случва с царевицата

При царевицата за зърно жътвата в област Добрич продължава. Към момента са прибрани 139 600 декара от общо засетите 464 520 декара. Средният добив при царевицата е 682,2 килограма от декар, докато през миналата година той е бил около 220 килограма от декар.

Основни данни

• Слънчогледа: 931 490 от 939 000 декара прибрани площи
• Среден добив слънчоглед: 321,4 кг/дка (при 172,2 кг/дка година по-рано)
• Царевица: 139 600 от 464 520 декара прибрани площи
• Среден добив царевица: 682,2 кг/дка (при около 220 кг/дка година по-рано)

Есенното пресаждане на цветя е една от най-обсъжданите градинарски теми в този период на годината, защото различните видове растения реагират различно на смяната на мястото си през есента. Докато многогодишните градински видове, дърветата и храстите понасят по-добре пресаждане през есента, стайните и балконските декоративни култури се чувстват по-добре, ако това се случи напролет.

Аргументи в полза на есенното пресаждане

При градинските растения есенното пресаждане носи по-малко стрес, защото при по-хладно време те използват по-малко вода. В същото време почвата остава топла, а корените имат възможност да продължат да растат. Резултатът е, че напролет есенно пресадените растения започват вегетацията си по-рано и по-лесно в сравнение с пресадените в друг период.

Кога есенното пресаждане не е добра идея

Не всички градински цветя понасят есенно пресаждане. Сред видовете, за които то не се препоръчва, са есенните красавици – хризантеми, астри, ерики и калуни, а към списъка се добавят и божурите и ирисите, тъй като за тях съществува специфичен подходящ срок. За успешно вкореняване и приспособяване към новото място преди сериозно застудяване са нужни поне 4-5 седмици. Ако този срок е пропуснат, пресаждането трябва да се отложи. Тежката, глинеста или постоянно влажна почва също е причина есенното пресаждане да се избягва.

От изложеното следва общо правило: пролетно и лятно цъфтящите градински растения е най-добре да се пресаждат наесен, докато есенно цъфтящите видове – напролет. То обаче важи с условието градинарят да познава добре биологията на отглежданите от него цветя.

Саксийни и стайни цветя – различна логика

При саксийните растения и стайните цветя най-подходящият период за пресаждане е пролетта. Есенно пресаждане е оправдано само при три конкретни ситуации:

• когато растението е новозакупено и се намира в некачествен субстрат;
• когато има загниване на корени или наличие на почвен вредител;
• когато кореновата система е силно сбита, много развита и ограничена, а единични корени излизат извън дренажните отвори.

Извън тези случаи аргументите против есенното пресаждане на стайни растения са повече. През есента и зимата, поради намаляване на дължината на деня, растенията навлизат в период на забавен растеж, а кореновата им система се възстановява по-бавно именно заради липсата на достатъчно светлина. Пресаждане в този момент може бързо да доведе до преовлажняване с риск от кореново гниене, увяхване, пожълтяване или окапване на листата, както и до временно спиране на растежа, докато корените се приспособят към новите условия.

Препоръката е пресаждането на стайни и саксийни растения да се извършва напролет, когато те отново навлязат в период на активен растеж. При крайна необходимост то е допустимо и наесен, но тогава е нужно повишено внимание към поливния режим след процедурата.

Как се прави правилно

За градинските видове първата стъпка е обилно поливане на растението предния ден. На следващия ден то се изкопава заедно с почва и с възможно най-много запазени здрави корени. Новата ямка се подготвя предварително, а растението се поставя на същата дълбочина, на която е било досега. Засипва се с рохка почва, притиска се леко и се полива обилно.

При саксийните растения е най-добре те да се извадят от саксията, без да се нарушава целостта на кореновата бала. Следва внимателен преглед на корените за повреди, загнили участъци и други нередности. Новата саксия трябва да бъде с два до пет сантиметра по-голяма от старата, а в нея предварително се поставя навлажнена торфена смес във форма на кладенче, така че да има субстрат от всички страни. Накрая почвата се притиска леко и се полива умерено.

Сушата в Австрия продължава да понижава нивата на реките, езерата и подпочвените води в страната. Според месечния доклад „Воден баланс на Австрия“ на хидрографската служба septemvri 2026 г. е бил с 2,1°C по-топъл от климатичната норма и с 29% по-малко валежи. Близо 90% от наблюдателните станции в страната отчитат ниски или много ниски нива на подпочвените води.

„Ниските нива на водата в нашите реки, езера и подпочвени води показват, че последиците от масивната суша ще продължат далеч след лятото“, коментира министърът на околната среда Норберт Точних.

Температури над нормата и недостиг на валежи

Средната температура през септември е била с 2,1°C над нормата за периода 1991–2020 г. До 9 септември на места температурите са надхвърляли 30°C, преди да се понижат до обичайните за сезона стойности. В страната са паднали средно около 74 мм валежи – с 29% под дългосрочната норма. Особено сухо е било във Форарлберг, Бургенланд и Щирия. Снежната покривка във високопланинските райони също е останала значително под обичайното за сезона ниво.

Реките и езерата продължават да пресъхват

В над 95% от измервателните станции дебитът на реките е бил под средната стойност за септември, а малко над 80% са отчели много ниски дебити. Нивата на езерата Нойзидл и Констанс също са продължили да спадат. В края на месеца водата в езерото Нойзидл е била само с 4 см над нивото, отчетено през рекордно сухата 2022 г. При измервателната станция в Брегенц нивото на езерото Констанс е паднало под най-ниската стойност, регистрирана досега за това време на годината.

Подпочвените води остават на ниски нива

В края на септември близо 90% от наблюдателните станции в Австрия са отчели ниски или много ниски нива на подпочвените води. Делът им почти не се е променил спрямо края на август. Ситуацията се е влошила във Форарлберг и Тирол, където е нараснал делът на станциите с много ниски нива. В Щирия е отчетено леко подобрение.

• Средни валежи през септември: около 74 мм (с 29% под нормата)
• Температура: с 2,1°C над нормата за 1991–2020 г.
• Над 95% от станциите по реките – дебит под средния за септември
• Близо 90% от наблюдателните станции – ниски или много ниски подпочвени води

В Нидерландия беше събрана първата мащабна механизирана реколта от ориз, отгледан на нидерландска земя. С помощта на закупен втора ръка комбайн от Италия беше прибрана част от реколтата от разширеното пилотно поле с площ от 6 000 квадратни метра в Ауд Аде, близо до Лайден.

Експеримент на влажна торфена почва

Експериментът се провежда от организациите „Land van Ons“ и „Polderlab“ в сътрудничество с Университета в Лайден, Университета и изследователския център във Вагенинген, както и с други институции. Той започна през 2023 г. на малки експериментални полета, а тази година площта беше разширена до 6 000 квадратни метра. Изследователите проучват дали отглеждането на ориз е възможно върху влажна торфена пасищна почва и какви възможности предлага тази култура, когато нивото на водата в района бъде повишено. На отделен експериментален участък се тестват тридесет сорта ориз, за да се установи кои от тях са най-подходящи за условията в Нидерландия.

Според Университета в Лайден експериментът се е превърнал в най-голямото оризово поле в Северозападна Европа. Първата механизирана реколта представлява следващата стъпка в изследването на възможностите за отглеждане на ориз върху влажни торфени пасища.

Защо точно ориз

Поводът за експеримента е свързан с проблемите около торфените пасища. Изсушаването на торфената почва, например за целите на млекопроизводството, води до отделяне на CO₂ и слягане на почвата. Повишаването на нивото на водата може да ограничи тези проблеми, но затруднява настоящото земеделско използване на земята. Оризът обаче може да се отглежда именно при влажни условия.

„Най-лесното решение за противодействие на това е да се повиши нивото на водата. Но тогава всъщност вече не бихме могли да практикуваме селското стопанство по начина, по който го правим сега. И така, какви са нашите алтернативи? И така стигнахме до ориза – растение, което много добре понася водата“, обяснява изследовател от Университета в Лайден.

Очаквана реколта и реализация

Според „Нашата земя“ („Land van Ons“), нидерландска гражданска кооперация, създадена през 2019 г. с основна цел възстановяването на биоразнообразието и ландшафта в земеделските райони на Нидерландия, реколтата от целия парцел от 0,6 хектара се оценява на 1 200 до 1 500 килограма нето след лющене и сушене. Част от ориза все още трябва да узрее и ще бъде прибрана през следващите дни. Според кооперацията реколтата ще стигне до потребителите чрез близките ресторанти.

Ръстът в производството на мляко в света отслабва след ускорението, отчетено през 2025 година. Това заяви Андреа Лендевиг, ръководител на отдела за изследвания и развитие в Международната мрежа за сравняване на фермите, на годишната конференция на организацията, проведена в италианския град Парма в края на септември. Думите ѝ са цитирани в официалното прессъобщение за събитието.

Климат, икономика и геополитика влияят на предлагането

Според международната мрежа предлагането на мляко е засегнато във все по-голяма степен от климатичните рискове, по-слабата селскостопанска икономика и геополитическата несигурност. Търсенето на млечни продукти продължава да осигурява подкрепа за сектора, но вече с акцент върху разнообразието на продуктите. Участниците в конференцията обсъдиха как компаниите могат да планират растеж въпреки честите краткосрочни промени на пазара.

Търсене на сирена и млечни протеини

Специално внимание бе отделено на търсенето на сирена и млечни протеини. Представителят на нидерландската институция Rabobank, специализирана в кредитирането на селското стопанство, Том Боойинк, свърза перспективите на тези категории с нарастващите приходи на домакинствата, урбанизацията, разпространението на масово произвежданите храни и потребителския интерес към продукти с по-високо протеиново съдържание.

Ерик Майер, експерт в американската компания HighGround Dairy, специализирана в анализи, изследвания и консултации за световните пазари на млечни продукти, отбеляза, че производството на мляко в САЩ е нараснало чрез увеличаване на млечното поголовие и инвестиции в преработката му. По думите на Майер разходите за фуражи и метеорологичните рискове са основните фактори, които могат да ограничат бъдещия ръст.

Фокус върху ефективността на храненето

В обсъжданията за състоянието на млечните ферми експертите се съсредоточиха върху ефективността на храненето на животните. Те разгледаха до каква степен балансираните аминокиселини и по-доброто използване на протеините във фуража биха могли да подсилят продуктивността на животните и да намалят загубите на азот.

Представители на различните световни региони обсъдиха и достъпа до вода, работна ръка, финансиране и преработващи мощности като условия за развитието на бранша. В конференцията взеха участие над 200 специалисти от производството, преработката и изследването на млечните продукти. В официалното съобщение не са публикувани количествени прогнози за производството на мляко в света през 2026 година.

Напукването на доматените плодове е физиологичен проблем, който най-често се проявява в края на лятото и е свързан с резки промени във влажността на почвата. Проблемът не се причинява от гъбички, бактерии или вируси, но прави плодовете неподходящи за консервиране и отваря път за патогени, които причиняват загниване.

Какво представлява напукването

Напукването на доматите не е болест, а физиологично нарушение. То обаче не е безобидно – пукнатините правят плодовете непривлекателни и неподходящи за консервиране, а освен това се превръщат във входна врата за патогени, причиняващи загниване. По този начин напуканият плод става уязвим на болести.

Пукнатините могат да приемат различни форми – да образуват пръстен около дръжката, да се разпростират като лъчи встрани или да се появят като дълги надлъжни разкъсвания по кожицата на плода. Независимо от формата, причините за появата им обикновено са едни и същи.

Основната причина – неравномерна влажност на почвата

Най-честата причина за напукването е внезапната и неравномерна промяна във влажността на почвата. Обикновено доматите започват да се напукват след продължителна суша, когато растенията дълго време са били лишени от вода и след това внезапно получават голямо количество влага.

Когато лехата остане суха за дълго време, растежът на плодовете практически спира. След поливане корените започват активно да поемат новополучената влага и под силен натиск я пренасочват нагоре по стъблата директно към зреещите плодове. Клетките на доматената пулпа бързо се разширяват, абсорбирайки вода като гъба. В същото време плътната външна обвивка, която поради липсата на влага вече е станала леко грапава и е загубила еластичността си, не успява да се справи с бързия растеж. В резултат на това обвивката не издържа на вътрешното налягане и се напуква.

На открито в градината е невъзможно да се контролира количеството на валежите, затова след продължително сухо време честотата на напуканите плодове почти винаги нараства, ако в края на лятото паднат обилни дъждове. В тази ситуация растенията не могат да бъдат защитени напълно, но последствията могат да бъдат смекчени.

Решения за намаляване на напукването

• Дебел слой мулч от окосена трева, слама или изгнил компост изглажда колебанията във влажността на почвата и предотвратява твърде бързото достигане на вода до корените.
• При очаквани продължителни валежи много опитни градинари инсталират временни пластмасови укрития или арки с покривен материал над лехите с домати.

Грешки на градинаря

Понякога пукнатините не се дължат на природни фактори, а на грешки при отглеждането. Това най-често се случва при стопани, които работят в градината основно през уикенда. В рамките на пет работни дни почвата има време значително да изсъхне, а след това растенията получават голямо количество вода наведнъж – резултат, подобен на този след обилен дъжд.

Друга грешка е преполиването по време на периода на зреене. В тази фаза доматите не се нуждаят от толкова влага, колкото по време на активния растеж и завръзването на плодовете. Затова през горещите летни месеци лехите трябва да се поливат често, за да се поддържа почвата влажна, но по-рядко, отколкото през първата половина на сезона.

Идеалното решение е капковото напояване, което доставя точно определени количества вода директно до корените и помага за поддържане на стабилно и равномерно ниво на влажност на почвата без резки скокове или преполиване.

Други причини за напукването

Освен неравномерната влажност, напукването на плодовете може да се дължи и на температурни колебания, неправилно подхранване или обезлистване на растението, при което се премахват твърде много листа.

Есенните слани вече са факт, а реколтата в много градини все още узрява. Докато стопаните чакат топлолюбивите култури да доузреят, рязкото застудяване застрашава домати, чушки, лозя и цветни лехи. Навременната подготовка за една вечер може да спаси голяма част от реколтата и декоративните растения от сериозни щети.

Спасяване на топлолюбивите зеленчукови култури

Доматите, чушките, патладжаните, краставиците, тиквичките и тиквите нямат защитни механизми срещу минусови температури и дори краткотраен спад до 0°C може да ги унищожи. Ако растенията имат много плодове, които все още не са узрели, те трябва да бъдат покрити надеждно. Препоръчва се дебел нетъкан текстил, опънат върху перголите и притиснат здраво към земята с тухли или камъни, като материалът не бива да докосва директно листата, защото в противен случай те замръзват. Спанбондът може да се покрие допълнително със стар найлон срещу ледени ветрове, но покривалото трябва да се сваля през деня, за да не се получи парников ефект. През нощта под покривалото могат да се поставят пластмасови бутилки с гореща вода.

Плодовете, достигнали техническа зрялост, е добре да се съберат предварително – доматите узряват добре в щайги в топло помещение, а чушките и патладжаните също доузряват на закрито. Тиквичките и тиквите трябва задължително да се приберат на закрито, тъй като дори лека слана ги прави негодни за съхранение – по кората се появяват воднисти петна и плодовете бързо изгниват. Те се отрязват заедно с дръжките и се внасят в по-топло помещение.

Кореноплодните зеленчуци също се нуждаят от внимание. Цвеклото губи вкусовите си качества, а срокът му на годност намалява дори при температури малко под нулата. Ако реколтата не се събира веднага, лехите се покриват изцяло с почва, сухи листа, слама или торф, а покритието се премахва, след като опасността отмине. Морковите могат да се мулчират по същия начин – те са по-студоустойчиви, но частите им над земята все пак могат да пострадат. Кореноплодният магданоз, целината и пащърнакът не страдат от леки слани и не се нуждаят от специална защита.

Опушване и поливане на овошки и лозя

Овошките и храстите навлизат в период на покой, по време на който дървесината им постепенно узрява, затова умерените застудявания са естествени за тях. Рязкото понижение на температурата под нулата обаче може да увреди незрелите млади филизи, особено при чувствителни южни култури като череши, кайсии и грозде.

Обилното поливане в деня преди слана възстановява влагата в почвата, а влажната почва има по-висок топлинен капацитет – тя акумулира дневната топлина по-добре и се охлажда по-бавно през нощта. Водата за поливане не бива да е по-студена от въздуха. След поливането почвата около стволовете се мулчира с дебел слой хумус, окосена трева или торф.

При по-голяма градина може да се приложи методът на опушването, който ограничава излизането на топлина от почвата и забавя охлаждането ѝ. Нужен е влажен растителен материал – слама, миналогодишни листа, трева, като купчините се подреждат от подветрената страна и се палят късно вечерта, когато температурата започне да пада. Горенето се поддържа през цялата нощ под постоянно наблюдение. Важно е купчините да тлеят и да произвеждат обилен дим, а не да горят с открит пламък, затова материалът трябва да е влажен. Методът е приложим само в безветрено време.

Лозята с все още налични гроздове изискват специално внимание. Ако след застудяването се очаква повишение на температурите, което да помогне на плодовете да доузреят, лозите се свалят от перголите, полагат се възможно най-близо до земята и се покриват с няколко слоя дебел агротекстил. Топлината, излъчвана от почвата, помага на лозите и гроздовете да преживеят студената вълна.

Защита на цветните лехи

Преди настъпването на слани трябва да се провери и цветната градина. Хортензии, далии, кани, астри, невенчета и други есенни цветя все още цъфтят, но много от тях са изключително чувствителни към минусови температури.

Далиите и каните губят надземните си части при първите слани – листата веднага почерняват и увисват. За да се запази цъфтежът им в топлите дни след застудяването, храстите се насипват обилно с почва или компост на височина до тридесет сантиметра, а около тях се прави временно покритие от няколко слоя нетъкан материал. Ако сланата все пак повреди листата, това е знак, че при настъпване на сухо време грудките и коренищата трябва да се изкопаят и подготвят за зимно съхранение.

Хризантемите и многогодишните астри издържат на краткотрайни леки слани, но пъпките им могат да бъдат повредени, което води до избледняване и намаляване на цветовете. Цъфтящите храсти могат да се защитят с рамки от летви или клони, покрити със спанбонд.

Розата понася добре кратките есенни слани, а те дори ѝ помагат да се адаптира към зимните условия, затова пълното ѝ покриване на този етап е нежелателно – последващото затопляне може да доведе до гниене на пъпките под покривния материал и до гъбични инфекции. Достатъчно е основата на розовите храсти да се насипе леко със сух пясък или торф.

Специално внимание заслужават топлолюбивите саксийни растения – петунии, пеларгонии, фуксии, бегонии, гербери и импатиени. Те трябва да се внесат в защитена веранда, оранжерия или у дома, където ще преживеят студените нощи без проблеми, а при завръщане на топлото време могат отново да се изнесат навън. Ако саксиите са твърде тежки за пренасяне, те се поставят до стена на къщата, където обикновено е по-топло, и се покриват с нетъкан текстил, тъй като корените в малък обем почва замръзват по-бързо.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) спря дейността на магазин за плодове и зеленчуци в столичния квартал „Враждебна“ заради незадоволителни хигиенни условия и липса на документи за произход и безопасност на предлаганата продукция. Проверката е извършена от инспектори на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – София-град, съвместно със служители на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР).

Какво са установили инспекторите

Обектът се помещава в гаражна постройка към жилищен имот. При проверката инспекторите са констатирали рушаща се мазилка, неравни повърхности, остатъци от ремонтни материали и отвори в стените, през които е възможен достъп на вредители. Открити са още паяжини, висящи кабели и вещи, несвързани с търговската дейност. Според агенцията състоянието на помещенията затруднява ефективното почистване, дезинфекцията и борбата с вредителите.

Продукция без документи за произход

Проверката е установила, че наличните около 500 кг пресни и консервирани плодове и зеленчуци не са придружени от документи за произход и безопасност. На собственика на обекта е съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение.

Какви мерки са предприети

Издадена е заповед за спиране на цялата дейност на обекта, а наличните количества плодове и зеленчуци са възбранени. По информация на БАБХ действията по случая продължават.