Зачестилите атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море поставят под въпрос износа на пет милиона тона българско зърно – количеството, което трябва да напусне страната през следващите месеци. Някои корабни компании вече отказват курсове до българските пристанища, а земеделският сектор предупреждава, че продължителното затрудняване на корабоплаването може да доведе до непродадено зърно, натиск върху изкупните цени и забавяне на плащанията към стопанствата.

Правителството: трафикът към Варна и Бургас не е намалял

Премиерът Румен Радев заяви, че корабите към Варна и Бургас, които обслужват българската икономика, не са спрели и няма да спрат. Той посочи, че според справка на Министерството на транспорта и съобщенията за периода от 1 до 19 октомври е имало 30 кораба повече спрямо същия период на 2025 г., а в сравнение със септември няма промяна. Транспортният министър Георги Пеев потвърди тези данни.

От Министерството на земеделието и храните съобщиха, че поддържат постоянна комуникация с представителите на зърнопроизводителите и следят развитието на ситуацията в Черно море, като анализират и оперативната информация от Агенция „Митници“ за движението на вноса и износа на земеделска продукция. „На този етап ръководството на МЗХ провежда предварителни разговори с Министерството на транспорта и съобщенията, като се обсъждат възможни варианти за осигуряване на алтернативни маршрути при евентуално възникване на затруднения с морския транспорт“, посочват от ведомството. При необходимост от допълнителни мерки решенията ще бъдат взети на национално ниво след оценка на ситуацията и координация между компетентните институции.

Браншът бие тревога за риска и поскъпналите застраховки

Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, посочва, че фермерите са притеснени. България има репутация на надежден доставчик на качествена продукция, а несигурността около морския транспорт може да навреди на отношенията с международните купувачи. По думите ѝ големите плавателни съдове се използват по-рядко заради риска и все повече се разчита на по-малки кораби.

Мартин Янев, председател на съвета на браншовите организации към БТПП, подчертава, че само с влакове и камиони България няма как да изнесе петте милиона тона зърно, тъй като железопътната инфраструктура не може да се справи в необходимия срок – един товарен влак превозва приблизително 1000 тона, което означава, че ще са нужни хиляди композиции. „Сухопътните маршрути през Турция изискват допълнителни разходи за претоварване, както и през гръцките пристанища. Затова морският транспорт остава основният реалистичен вариант за реализацията на българската зърнена продукция, но корабоплаването в Черно море вече отчита над 20% спад на трафика и наличния капацитет“, казва Янев. Той допълва, че повишеният риск води до отказани чартъри за кораби, които е трябвало да товарят във Варна и Бургас, а всяко ново изостряне на ситуацията може да доведе до допълнително поскъпване на застраховките и нови откази от страна на корабособствениците.

По думите на Янев речният транспорт по Дунав също е изложен на рискове заради военните действия и щетите по украинската и румънската инфраструктура. При продължителна ескалация няма гаранция, че алтернативните маршрути ще могат да поемат дори част от необходимите количества при приемливи разходи. Той посочва и че застрахователните премии са се увеличили пет пъти още преди последните удари в българската икономическа зона и край Румъния. Тези премии се плащат от участниците в сделките, а поскъпването на транспорта може да намали сумата, която търговецът е готов да предложи за зърното.

Капитан Александър Калчев, председател на Българската асоциация на корабопритежателите, заяви пред БНТ, че застраховките не са поскъпнали за всички кораби. Според него плаването до българските и румънските пристанища може да бъде организирано през териториалните води, макар маршрутът да е по-дълъг, но това не означава, че всеки корабособственик ще приеме риска или че няма да има допълнителни разходи. Калчев предупреждава и за друг проблем – качествените корабособственици и товародатели все по-често избягват Черно море, а в района идват повече стари кораби, които невинаги отговарят на високите стандарти за безопасност и условия на труд. За същия проблем говори и Радостина Жекова.

Шест кораба са отказали товарене, износът засега върви

Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, коментира, че към момента няма съществено ново развитие и по-скоро се изчаква да се види как ще се държат корабните компании. Според него шест кораба са отказали да товарят зърно в българските пристанища, но това не означава непременно, че няма да бъдат намерени други плавателни съдове – в момента износът върви. Проблемът е, че всяка нова атака може да промени решението на корабособствениците в рамките на часове, заяви Проданов и изрази надежда отказите да са инцидентни, а не начало на трайна тенденция.

По последни данни на „Пристанище Варна“ ЕАД на 22 октомври е даден зелен светофар за два кораба, натоварени с рапица и пшеница. Износител и на двата товара е един от световните лидери в търговията на зърнени култури, а дружеството има договор с порта до май 2028 г. България изнася зърно както за Западна Европа, така и за страни от Северна Африка като Египет, Тунис и Мароко, като най-големи са доставките за Алжир, чийто воден път минава през Босфора. На пристанището в Бургас се товари по-малко – последният експорт на зърнен товар там е бил на 20 октомври.

Риск от блокирани оборотни средства и натиск върху цените

Проданов уточнява, че единственият реален вариант за изнасянето на зърното в необходимия мащаб е през Черно море, което прави ситуацията особено чувствителна за земеделските стопанства. Приходите от продажбата на реколтата са необходими не само за покриване на текущите разходи, но и за плащане на ренти, погасяване на кредити и закупуване на семена, торове и горива за следващия производствен цикъл. Продължителното забавяне на износа може да блокира оборотните средства на стопанствата и част от плащанията им може да се забавят.

Проданов предупреждава и за възможен натиск върху цените – при затруднен износ зърното остава на вътрешния пазар, което увеличава предлагането и може да свали цените, а това също да притисне финансово фермерите. Радостина Жекова предупреждава, че ако петте милиона тона пшеница не бъдат реализирани, България ще влезе в следващия сезон с голям остатък, към който ще се добави и новата реколта, която обичайно е между 6 и 7 млн. тона. Така ще се натрупа количество от 12 до 13 милиона тона. „Това е огромно количество, което физически не можем да изкараме от страната“, казва Жекова.

Министерството на земеделието и храните разшири обхвата на областите, в които животновъдите ще получат компенсации заради сушата. Промяната е направена след приключване на общественото обсъждане на проекта на Наредба за прилагане на интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Обсъждането е започнало на 12 август 2026 г. и вече е приключило.

Какво поискаха браншовите организации

В рамките на процедурата са постъпили предложения и становища от браншови организации, земеделски производители и други заинтересовани страни. Браншът е настоял подпомагането за щетите от сушата да включва ясни критерии за установяване на пораженията, да се разшири териториалният и секторният обхват, както и да бъдат включени допълнителни категории животни и земеделски култури. Всички постъпили предложения са разгледани, а законосъобразните и целесъобразните от тях са отразени при окончателното прецизиране на наредбата и приложението към нея.

В резултат е разширен териториалният обхват на подкрепата за животновъдите. Включени са области, в които е установена загуба на продукция от най-малко 30% спрямо очакваната реализация.

Нови области за компенсации по видове животни

Компенсации за млечни крави ще бъдат отпуснати освен в областите, посочени в първоначалния вариант на наредбата, и във Враца, Кюстендил, Разград, Русе, Силистра, Сливен и Търговище.

Увеличават се и областите, в които са доказани щети при стадата с овце майки. Обезщетения могат да очакват фермери от областите Враца, Пазарджик, Силистра, Сливен и Ямбол. Останалите области са посочени в първоначалния вариант на наредбата, с който животновъдите вече са запознати.

С новите изменения се предвижда обезщетения да получат и стопаните на стада с кози майки в областите Благоевград, Бургас, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Разград, Смолян и София-град. Те се добавят към областите, включени в първоначалния вариант на наредбата.

При стадата с биволици всички области, в които ще се изплащат помощи за щетите от сушата съгласно първия и втория вариант на наредбата, са: Варна, Видин, Велико Търново, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Плевен, Перник, Пловдив, София-град, София-област, Стара Загора, Хасково и Шумен.

Новите области, включени в обхвата на подпомагането, са посочени в приложение към промените на наредбата.

След прибирането на културите от парника или оранжерията земеделските стопани имат няколко възможности да подготвят почвата и конструкцията за следващия сезон. Освен обеззаразяване и подхранване на почвата, подходящи мерки са засяването на растения за зелено торене, подмяната на повърхностния почвен слой и третирането с бордолезов разтвор.

Зелено торене след прибиране на културите

След като културите в парника и оранжерията бъдат прибрани, може да се засеят растения за т.нар. зелено торене. Те не са предназначени за консумация, а за подобряване на състоянието на почвата – обогатяване с хранителни вещества, намаляване на киселинността, разрохкване и създаване на хумус. Подходящи за тази цел са фацелия, бобови представители, горчица, рапица, овес и ръж.

Растенията, които поникват преди настъпването на слана, трябва да се окосят и да се накопаят в почвата. Към тях може да се добавят биологични продукти, които ускоряват органичното разграждане. Културите за зелено торене могат да се засеят и в късна есен, преди продължително застудяване – в този случай семената покълват през пролетта. Няколко седмици преди засаждането на основните култури растенията трябва да се заорат в почвата.

Подмяна на почвата в оранжерията

През есента или в началото на пролетта може да се извърши подмяна на повърхностния слой почва в култивационното съоръжение. При използване на прясна, дезинфекцирана и плодородна почва предходните препоръки за зелено торене не са необходими. Най-често обаче се използва почва от градината – от бобови растения, ранно зеле и лук, – която се добавя към лехите заедно с чим, компост или торф. Поради това понякога все пак е необходима допълнителна дезинфекция и възстановяване на почвата.

Подмяната на почвата в оранжерията се препоръчва поне веднъж на всеки пет години. При по-голяма конструкция стопаните може да се ограничат до подмяна на почвата само в ямките или до добавяне на вермикомпост директно при засаждането. Оптималната дълбочина на заместващия почвен слой е 10-20 см, приблизително колкото дълбочината на лопата. Долният слой почва може допълнително да се обработи с посочените средства и едва след това да се покрие с прясна почва.

Като алтернатива може да се заровят невени, известни със своите фунгицидни и инсектицидни свойства. След премахване на горния почвен слой растенията се разпръскват в лехите и се покриват с прясна почва – невените изгниват през зимата и спомагат за намаляване на инфекцията. Преди това е важно да се съберат семената от цветята, за да могат да бъдат засети отново през следващата година.

Какво да правим с почвата от оранжерията

• Здравата, висококачествена почва може да се използва за засаждане на овощни видове, иглолистни дървета и декоративни растения.
• Почвата е полезна и в зеленчуковата градина за бъдещи лехи с моркови, лук и зеле.
• Малко количество почва без пестициди може да се използва за покриване на растителните остатъци в компостера – до 20% от общия обем.

През зимата е полезно да се натрупа сняг в оранжерията, за да се хидратира почвата. Ако времето не е твърде ветровито, оставянето на конструкцията отворена помага за намаляване на броя на насекомите, които остават или се заселват там след третирането.

Бордолезов разтвор – приложение през цялата година

Бордолезовият разтвор може да се приготвя в различни концентрации в зависимост от предназначението му. През пролетта, преди разлистването на дърветата, и през есента се използва 2-3% разтвор, за приготвянето на който за 10 литра са нужни 200-300 г меден сулфат и 300-450 г негасена вар или 250-400 г гасена вар. През лятото, по време на вегетационния период, концентрацията трябва да е по-ниска – 0,5-1%, като за 10 литра са нужни 50-100 г меден сулфат и 100-150 г негасена вар или 75-100 г гасена вар.

Приготвеният разтвор трябва да престои 1-3 часа, след което се изсипва в бутилка с пулверизатор през сгънат на четири тензух или фино сито, за да не се запуши дюзата с неразтворени частици. Колкото по-фина е водната мъгла на пръскачката, толкова по-ефективно и безопасно е третирането за растенията. Трябва да се избягва натрупването на големи капки по листата или капенето на течността върху почвата, тъй като големите капки могат да бъдат фитотоксични за растенията, особено при пръскане по време на вегетационния период, например при домати. Ако разтворът попадне в почвата, това може да доведе до натрупване на мед, а предозирането – до потискане на растенията. Редовното третиране с продукти, съдържащи мед, също може да доведе до натрупване на мед в зеленчуците.

Бордолезовият разтвор не трябва да се комбинира с други препарати, като инсектициди и торове, тъй като алкалната среда на разтвора може да неутрализира ефекта им. Той е нестабилен и не трябва да се приготвя предварително – разреждането става непосредствено преди употреба. В крайни случаи приготвеният разтвор може да се съхранява не повече от 24 часа, след което към него трябва да се добави една супена лъжица захар на 10 литра. При работа с бордолезов разтвор трябва да се използват предпазни средства. Фунгицидното действие на разтвора продължава до четири седмици.

Представители на животновъдния сектор се срещат днес от 14 часа с министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, за да поставят въпроса за начина на изплащане на т.нар. „иранска помощ“ и на кризисната помощ за говеда и овце. В срещата участват около 10 души от бранша, а от резултата ѝ зависи дали ще последват протести.

Искане за плащане на глава животно

Проблемът на животновъдите е свързан с указанията за разпределяне на двете помощи, при които подпомагането за говеда и овце се изчислява на база площи. Браншовиците настояват то да бъде на база глава животно. Според председателя на „Обединени български животновъди“ Бойко Синапов повечето фермери не могат да представят фактури за разходи, което означава, че ще останат без субсидии. По думите му това засяга около 90% от животновъдите.

„Пътувам за среща в 14 часа с министър Абровски. Около 10 човека от животновъдния сектор ще изложим проблемите, както ги виждаме. Според това какво ще ни отговори министъра, ще решим дали ще протестираме или не. Само ще кажа, че хората ни са готови на всичко!“, заяви Синапов пред Синор.БГ.

Единна позиция на бранша

Синапов посочи, че сред животновъдите няма различни виждания по въпроса. „Между нас няма различни виждания. Обединени сме, че подпомагането трябва да е на базата на брой животни – и за едната, и за другата помощ“, обясни той. По думите му секторът се е запознал с указанията за разпределяне на двете помощи миналата седмица и веднага е реагирал.

Протестни декларации преди срещата

Миналата седмица браншовици изпратиха протестни декларации до министъра на земеделието и храните и до премиера. В резултат на тези декларации беше насрочена и днешната среща с представители на животновъдния сектор.

Печените във фурната ябълки са десерт, който се харесва както на възрастни, така и на деца. Те могат да се приготвят по различни начини, а не само поръсени със захар според старата традиция. Представяме 15 рецепти за печени ябълки за всеки повод.

Класически и плодови варианти

• Цели ябълки: 5 твърди сладко-кисели ябълки се нареждат във форма, залива се около 1 см вода и се пекат до омекване – 20-40 минути на 180 градуса, в зависимост от сорта.
• На филийки: 4 ябълки се нарязват на филийки и се нареждат на един слой във форма. Заливат се с 2 супени лъжици мед, поръсват се с 1 чаена лъжица канела и се пекат на 200 градуса за половин час, като парченцата се обръщат след 15 минути.
• С горски плодове: 8 ябълки се разрязват наполовина, изрязва се средата и се налива малко мед. Добавят се 70 г горски плодове, поръсват се с чаша захар и още 2 супени лъжици мед, след което се пекат 20 минути на 180 градуса. При използване на кисели плодове ябълките трябва да са сладки.
• Със сини сливи: 1 чаша обезкостени сини сливи се нарязват ситно и се смесват с 2 супени лъжици мед. На 6 ябълки се отрязват „шапките“, издълбава се центърът, пълни се със сместа и отгоре се затварят с „капачето“. Пекат се около 30 минути на 200 градуса.
• С банан: 5 ябълки се варят 15 минути на умерен огън в съд с вода, след което внимателно се отстраняват сърцевините. В блендер се разбиват 1 банан, 2 супени лъжици конфитюр, 10 ореха и щипка канела, с която плънка се пълнят ябълките. Печените се пекат 20 минути на 170 градуса.

С млечни продукти и сладки плънки

• С извара: 150 г извара се смесват с 1 яйце и захар, добавят се накълцани и накиснати заедно със 30 г стафиди сушени кайсии. С тази смес се пълнят издълбани 4 ябълки, които се пекат около 20 минути на 180 градуса.
• С ядки: 7 ябълки се набождат с вилица и внимателно се отстранява средата. Във всяка се поставят мед, стафиди (общо 190 г) и едро нарязани ядки, отгоре се поръсва със захар и канела. Във форма с 1 см вода ябълките се пекат половин час на 200 градуса. Към стафидите може да се добави малко коняк или ликьор.
• Със сирене: за гурме закуска се използва синьо сирене – 150 г, с което се пълнят издълбани 4 ябълки. В тях се вмъкват счупени наполовина пръчици канела (2 броя) и се пекат 20 минути на 180 градуса.
• В шоколад: средата на 2 ябълки се изрязва внимателно и се поръсва отвътре с канелена захар (1 супена лъжица захар и щипка канела). Пекат се 15 минути на 180 градуса, след което се заливат с 50 г тъмен шоколад, разтопен на водна баня.
• С целувки: 2 ябълки се нарязват на филийки, нареждат се във форма, поръсват се със стафиди, нарязани ядки и канела, а отгоре се намазват с тънки филийки масло (30 г). Пекат се 15 минути на 180 градуса. Студените 2 яйчни белтъка се разбиват с 0,5 чаша пудра захар до твърда пяна, разпределят се върху ябълките и печенето продължава още 15-20 минути на 150 градуса.
• С маскарпоне във фурната: 3 ябълки се нарязват на тънки филийки, слагат се в намаслена форма, поръсват се със захар и се пекат 20 минути на 180 градуса. Отделно се разбиват 300 г маскарпоне с 2 супени лъжици мед и канела, разпределят се върху ябълките и печенето продължава до златистокафяво.

Зеленчукови и зърнени комбинации

• С моркови: 3 ябълки се разрязват наполовина и внимателно се изрязва средата, след което се поръсват с лимонов сок. Настърган на ситно морков се смесва с 1 супена лъжица стафиди и 2 супени лъжици сметана и канела, разпределя се върху ябълките, които се пекат 30-35 минути на 180 градуса.
• С тиква: 2 ябълки и 300 г тиква се нарязват на приблизително еднакви кубчета, добавят се 2 чаени лъжици мед, щипка канела и 2 супени лъжици вода. Сместа се изсипва в намазана с 10 г масло тава и се пече на 180 градуса – 20 минути с фолио, а след това още 10 минути без него.
• С ориз: на 4 ябълки се отрязва горната част, издълбава се средата, а вътрешността се поръсва със захар. 60 г варен ориз се смесва с 1 чаена лъжица мед и захаросани плодове (или стафиди и сушени плодове), с която плънка се пълнят ябълките. Отгоре се поръсват с канела и се пекат половин час на 160 градуса.
• С овесени ядки във фурната: 35 г ядки и 35 г сушени плодове се смесват с 1 супена лъжица мед, 2 супени лъжици овесени ядки и канела. На 4 ябълки се изрязва средата, пълнят се с този пълнеж и се нареждат в тава. Захар (2 супени лъжици) се разтваря в 200 мл вода, с която ябълките се заливат, след което се пекат 30-40 минути под фолио на 170 градуса.

Инспектори от дирекция „Граничен контрол“ на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) откриха 125 килограма месни и млечни продукти без необходимите документи за произход на граничния контролно-пропускателен пункт „Калотина“. Продуктите са установени при проверки на леки автомобили, влизащи от Сърбия в България, съобщиха от пресцентъра на агенцията.

Какво е установено при проверката

Контролните органи са открили внос на 99 килограма месни продукти и 26 килограма млечни продукти, опаковани в кашони, в четири буса на вход в страната. Действията по проверката са осъществени съвместно със служители на Гранична полиция.

Какво следва с иззетите продукти

Цялото количество храни е иззето и предстои да бъде унищожено, тъй като е внесено без необходимите документи, удостоверяващи произхода им.

Постоянен граничен контрол

Контролът на БАБХ на граничните пунктове е постоянен и има за цел да защитава потребителите, като не допуска навлизането на несъответстващи и потенциално опасни храни и фуражи на територията на Европейския съюз.

През студения сезон, когато настинките и грипът зачестяват, специалистите препоръчват всекидневната диета да съдържа достатъчно протеини, мазнини, въглехидрати, витамини, микро- и макроелементи и вода. Според тях не съществува единичен продукт, който действа като магическо лекарство срещу заболяванията, а балансираното хранене е основата за добър имунитет.

Основни хранителни групи в менюто

Специалистите съветват всекидневното меню да включва няколко хранителни групи: зърнени храни като хляб, тестени изделия и зърнени закуски, зеленчуци и плодове, ферментирали млечни продукти и месо като източник на протеини. Зеленчуците осигуряват витамини, сложни въглехидрати и фибри, които поддържат нормалната чревна микрофлора. Световната здравна организация препоръчва консумацията на поне 400 грама разнообразни плодове и зеленчуци на ден.

Зелените и жълтите чушки, аспержите и каперсите съдържат кверцетин, за който е доказано, че действа срещу разпространението на вируси в организма. Лукът и чесънът пък са богати на алиин, който се превръща в алицин – вещество, известно като естествен антибиотик с бактерицидни и противогъбични свойства.

Джинджифилът се посочва като уникален аналог на чесъна и лука, но с по-приятен вкус и аромат. Той съдържа аскорбинова киселина, витамини B и A, цинк, калций и йод и има имуностимулиращи и имуномодулиращи свойства, като повишава съпротивителните сили на организма. Куркуминът в куркумата също се смята за мощен стимулант и естествен антибиотик, който предотвратява бактериални усложнения и вирусни инфекции.

Аскорбиновата киселина, която активно възстановява имунната система, се съдържа в лимони, шипки, касис, червени боровинки, кисело зеле, чушки и зелени листни зеленчуци.

Ролята на червата, протеините и мазнините

Около 80 на сто от имунитета се формира в червата, затова специалистите препоръчват включването на ферментирали млечни продукти в диетата заради ползата им за чревното здраве. Протеинът участва в синтеза на хормони и имунни протеини, поради което рибата, месото и птичето месо трябва да присъстват в менюто.

Според експертите избягването на мазнини, което мнозина практикуват заради диети и поддържане на фигурата, не е добра идея, особено през сезона на настинките и грипа, защото мазнините участват активно в синтеза на редица хормони. Полиненаситените мастни киселини Омега 3 и 6, например, участват в създаването на повърхностноактивно вещество, съставено на 90% от фосфолипиди, което покрива вътрешността на белодробните алвеоли, предпазва ги от спукване при издишване и ускорява доставянето на кислород в кръвта.

Препоръчителният дневен прием на течности е 10 мл на килограм телесно тегло, като при хронични заболявания дозата трябва да се коригира. По време на остри респираторни инфекции водата може да се заменя с плодов сок, чай с мед, шипков чай или липов цвят.

Специалистите подчертават, че химичният състав на храната трябва да съответства на ензимните системи на организма, затова е добре да се избягват напълно непознати храни, тъй като новите вкусове могат да претоварят тези системи. Храната трябва да е безопасна – месото и рибата да бъдат добре приготвени, а плодовете и зеленчуците – старателно измити. Препоръчва се тройно хранене на ден с равномерно разпределени порции, за да се избегне преяждането или чувството на глад, а приемът на калории да съответства на възрастта, пола и активността на човека. През този период специалистите съветват да се избягват диети от всякакъв вид.

Хранене по време на боледуване

Когато човек тепърва се разболява, диетата му трябва да бъде възможно най-хранителна, с достатъчно мазнини, протеини и въглехидрати. Когато заболяването е в своя пик, се препоръчва щадяща диета с малки и чести порции, а ястията да са приготвени на пара или печени – например крем-супи или други прости и леки за храносмилане блюда. Препоръчва се избягване на алкохол, колбаси и храни с много подправки.

Приемът на течности при боледуване също се коригира – до 30-40 мл на килограм телесно тегло, като се препоръчват сокове, чайове с липа и градински чай, плодови напитки и напитки, богати на витамин С.

По време на възстановяването специалистите съветват подкрепа на червата, чиято микрофлора може да бъде увредена от лекарства като антибиотиците, като ферментиралите млечни продукти са доказали ефективността си в тази посока. Препоръчва се щадяща диета, в която постепенно се въвеждат плодове и зеленчуци, както и консумация на здравословни мазнини. Халибутът, сьомгата, херингата, рибата тон, скумрията и сардините, включително черният им дроб, са посочени като богати на такива мазнини. Яйцата също се препоръчват като източник на витамин D.

Средната цена на сделките с ниви в област Ловеч през 2025 година достига 1172 лева за декар, което е ръст от 7,4% спрямо предходната година. Данните са на отдел „Статистически изследвания“ в Ловеч. Паралелно с покачването на изкупните цени, рентата за ниви в областта поевтинява с над 10%, докато наемът за постоянно затревени площи поскъпва с 10%.

Как се сравнява Ловешко с останалата част от страната

Спрямо средната стойност за страната от 1648 лева на декар през миналата година, цената на нивите в област Ловеч е по-ниска с 28,9%. Това нарежда областта на 21-во място в страната по цени на сделки с ниви през отчетения период.

Най-висока в национален мащаб е цената на сделките с ниви в област Добрич – 2482 лева на декар, а най-ниска – в област Перник, където декар земя се търгува за 813 лева.

Разлики между общините в областта

Вътре в самата област Ловеч има съществени разлики между отделните общини. През 2025 г. най-висока е цената на сделките с ниви в община Летница – 1627 лева на декар, докато най-ниска е в община Угърчин – 726 лева на декар.

Промени в цените на арендата

Средната цена за наем или аренда на декар ниви в областта през миналата година достига 35 лева, което е с 10,3% по-малко спрямо предходната година. В същото време средната цена за наем на декар постоянно затревени площи е 11 лева – ръст от 10% на годишна база.

По показателя цена за наем на декар ниви област Ловеч се нарежда на 12-то място в страната през 2025 година. Най-висока в национален мащаб е рентата в област Добрич – 82 лева на декар, а най-ниска – в областите Габрово и Кюстендил, по 26 лева.

На общинско ниво в Ловешко най-висока е средната цена на наем или аренда на декар ниви в община Летница – 45 лева, следвана от община Угърчин – 40 лева. Най-ниска е средната цена на наем в община Ябланица – 24 лева.

Домашното приготвяне на вино от стафиди е възможно, когато се използва качествено, добре узряло грозде, изсушено при подходящи условия, без плесени и признаци на разваляне. При сушенето гроздето губи голяма част от водата си, а захарите, органичните киселини и ароматните съединения в плодовете се концентрират. Колкото по-сухи са стафидите, толкова по-концентрирана е суровината за получаване на вино от стафиди.

Не всички стафиди обаче са подходящи за тази цел. Някои търговски разновидности съдържат консерванти, които могат да повлияят на ферментацията, затова се препоръчва избор на суровина с ясно обозначен състав, без ненужни добавки.

Подготовка на стафидите

Необходимото количество изсушено грозде се залива с вода и се оставя на хладно място, за да поеме течността, да набъбне и да омекне. След около два-три дни плодовете се намачкват добре, при нужда се добавя още вода и сместа престоява допълнително ден-два, след което течната фаза се отделя.

Продължителното престояване на накиснатите стафиди, особено при неподходяща температура и лоша хигиена, създава условия за развитие на нежелани микроорганизми. Затова съдовете и инструментите трябва да бъдат добре почистени и дезинфекцирани, а накисването да се извършва при контролирани условия. Не трябва да се използват плодове със съмнение за плесенясване.

Колко стафиди са нужни за желаното алкохолно съдържание

Необходимото количество стафиди зависи от съдържанието на захари в суровината, желаното алкохолно съдържание и крайния обем на напитката. За всеки един процент алкохолно съдържание се добавят средно по 3,3 кг стафиди на 100 литра вино. Така за получаването на напитка с около 13% алкохол са необходими приблизително 42,9 кг стафиди на всеки 100 литра вино.

Тези стойности трябва да се разглеждат като ориентир, а не като универсална рецепта, тъй като реалният резултат зависи от състава на стафидите, тяхната влажност и ефективността на ферментацията. При домашното производство е по-надеждно количеството захари да се оцени чрез измерване на захарността на получената мъст, когато това е възможно.

Трябва да се отчете и водата, която остава задържана в плодовете и не преминава изцяло в готовата напитка, затова количеството добавена вода не е равно непременно на крайния обем вино. Прекомерното разреждане може да доведе до воднист вкус и недостатъчна киселинност, а прекалено концентрираната мъст може да затрудни работата на дрождите. Целта е да се намери баланс между захарност, киселинност и концентрация на екстрактните вещества.

Ферментация и контрол на процеса

След подготовката на стафидите и получаването на мъстта идва ред на алкохолната ферментация, която се осъществява от дрожди, превръщащи захарите в алкохол и въглероден диоксид. Препоръчва се ферментацията да протича на топло място при температура около 20-24°C.

Процесът може да бъде подпомогнат чрез добавяне на малко утайка от предходна ферментация, но по-надеждният подход е използването на подходящи селекционирани винени дрожди. Така процесът се контролира по-добре, а рискът от нежелани аромати и спиране на ферментацията намалява. Температурата трябва да се съобрази с препоръките за конкретния щам дрожди.

По време на ферментацията съдът не бива да се затваря херметично без възможност за отвеждане на въглеродния диоксид. Подходящият ферментационен затвор позволява отделянето на газа и ограничава достъпа на кислород и замърсители. Бурното отделяне на мехурчета не е достатъчно доказателство за успешно приключване на ферментацията – най-добре е ходът ѝ да се проследява чрез измерване на плътността с подходящ уред. Едва когато стойностите се стабилизират и приключването на ферментацията се потвърди, може да се премине към следващия етап.

Претакане, избистряне и съхранение

След приключването на ферментацията младото вино се отделя от утайката чрез претакане, което помага да се ограничи продължителният контакт с натрупаните дрожди и други твърди частици. Следва период на избистряне и стабилизиране. Съдът трябва да се държи пълен, доколкото технологията позволява, така че свободното пространство над виното да бъде минимално, което намалява контакта с кислорода и риска от окисление.

Стафидовото вино обикновено се разваля по-лесно и се препоръчва пастьоризация чрез загряване до 60°C. При домашни условия е по-разумно да се наблегне на добрата хигиена, правилното приключване на ферментацията, ограничаването на достъпа на кислород и подходящото бутилиране. При липса на необходимите знания и оборудване не бива да се разчита на импровизирана термична обработка като единствена защита срещу разваляне.

Какъв вкус да очакваме

Виното от стафиди може да се различава значително според сорта на гроздето, степента на изсушаване и начина на производство. Концентрацията на захари и ароматни вещества може да допринесе за по-плътен вкус и нотки, напомнящи сушени плодове. Крайният резултат обаче не зависи само от сладостта на суровината – киселинността, алкохолното съдържание, ароматният профил и правилното протичане на ферментацията са също толкова важни.

Ако мъстта е прекалено разредена или с недостатъчна киселинност, напитката може да остане без характер, а ако ферментацията протича неправилно, е възможно да се появят неприятни миризми и вкусове. Не бива да се очаква, че всяка партида стафиди ще даде еднакъв резултат. Както при виното от прясно грозде, качеството започва с подбора на суровината и продължава с вниманието към всеки технологичен етап.

Производството на сурово мляко в Европейския съюз продължава да нараства през 2026 г., въпреки високите разходи за фуражи, вода и енергоносители. Според есенната оценка на Европейската комисия през първите шест месеца на годината е отчетен ръст от 3,4%, а за цялата 2026 г. прогнозата сочи повишение на производството с 1,8%.

Цените на млякото падат, разходите растат

Докато количествата сурово мляко се увеличават, млекопроизводителите в ЕС се сблъскват с неблагоприятна ценова динамика. Данни на европейската статистическа агенция „Евростат“ показват, че средната цена на млякото в общността през второто тримесечие на 2026 г. е намаляла с 16,6% спрямо същия период на 2025 г.

Същевременно разходите за фермерите продължават да растат. Цените на материалите са се увеличили с 4,7%, на торовете – с 13,4%, а на енергоносителите – с 22%. Така производителите произвеждат повече мляко при по-високи разходи, но при по-ниски изкупни цени.

Очаквания за износа на сирена

Увеличеното предлагане на сурово мляко подкрепя производството на млечни продукти в общността. От Европейската комисия очакват това да доведе до ускоряване на ръста в износа на сирена от ЕС. Поради това динамиката на цените на международните пазари ще бъде сред съществените фактори за млечния бранш в близко бъдеще.

Супи от червена леща са бърз и лесен избор за ястие с наситен вкус и ярък цвят, което се приготвя значително по-бързо от супа с грах. Представяме петнайсет варианта – от класическа пилешка супа, през крем-супи с джинджифил, до варианти с пушени меса, гъби и зеленчуци, подходящи за разнообразяване на менюто през студените месеци.

Супи с месо и бульон

Пилешката супа с червена леща се приготвя за около 40 минути. Нужни са 2 литра пилешки бульон, 2 чаши червена леща, 2 картофа, глава лук, морков, 2 домата, червен пипер, куркума и подправки. Картофите се нарязват на кубчета и се варят в бульона, докато лукът и настърганият морков се запържват до златистокафяво. Запръжката, лещата, подправките и нарязаните домати се прибавят към картофите и супата се вари до готовност.

Супата с месо и леща е по-засищаща. Приготвя се от 400 г месо, чушка, 2 домата, морков, глава лук, 50 г целина, 150 г червена леща, 2 скилидки чесън, връзка пресни подправки и подправки на вкус. Месният бульон се вари един час, прецежда се и към него се добавят лещата и още 10 минути варене. Нарязаните на кубчета зеленчуци се запържват леко до златисто и се прибавят към супата, която се готви още 5 минути, след което се подправя със счукан чесън и билки.

При супата с пушени меса – 500 г пушено месо по избор, 300 г червена леща, глава лук, морков, 3 картофа и подправки – картофите се варят 15 минути във вряща вода, след което се добавят лещата и нарязаното пушено месо. Ситно нарязаните лук и морков се запържват и се прибавят след 10 минути, а зеленчуците се варят до омекване.

Супата с бекон изисква 1,5 чаши червена леща, 125 г бекон, 2 глави лук, скилидка чесън и 20 мл сметана. Лещата се вари до омекване, докато лукът и беконът се запържват до златистокафяво. Запръжката се прибавя в тенджерата и се готви още 5 минути, а накрая се добавя сметаната и супата се подправя със счукан чесън.

Супата с топчета съдържа 150 г червена леща, 2 литра бульон, морков, 1,5 глави лук, 2 картофа, 300 г кайма и подправки. От половин глава лук, смесена с подправената кайма, се оформят кюфтета, а от останалия лук и настъргания морков се прави запръжка. Картофите се варят във врящия бульон до полуготовност, след което се добавят запръжката, кюфтетата и лещата, а супата се вари още 15–20 минути.

Млечни и зеленчукови варианти

Супата с топено сирене се прави от 2 литра бульон, 200 г червена леща, морков, глава лук, 2 картофа, 100 г топено сирене и подправки с билки. Лещата и нарязаните картофи се варят 10 минути във врящия бульон. Нарязаният лук и настърганият морков се запържват и се прибавят към супата заедно с подправките, а накрая се добавя настърганото топено сирене и се готви до омекване. Накрая се поръсва със свежи зелени подправки.

Супата с картофи съчетава 1,5 л бульон, 2 картофа, 160 г червена леща, глава лук, морков, домат, половин чушка и подправки. Нарязаните на кубчета картофи се прибавят към врящия бульон, а след 5 минути се добавя лещата. Лукът, морковът и чушката се нарязват и леко се запържват, след което се добавят настърганите домати, а сместа се прехвърля в супата за още 5 минути варене.

Супата с гъби се приготвя от 1,5 л бульон, 50 г лук, 200 г гъби, 200 г картофи, 50 г моркови, 150 г червена леща и подправки. Нарязаните картофи се варят във врящия бульон 10–12 минути, а запържените лук и моркови се прибавят заедно с лещата. Отделно запържените гъби се добавят към супата, която се вари, докато лещата се свари.

Зеленчуковата супа включва 2 картофа, 150 г червена леща, глава лук, стрък праз, 150 г карфиол, половин тиквичка, половин чушка, шепа консервирана царевица, морков, куркума и подправки. Водата се сипва върху лещата и картофите и се вари, докато лукът, морковът и чушката се запържват – по желание с лъжица доматено пюре. След 10–15 минути се прибавят запръжката, останалите зеленчуци и подправките, а супата се вари до готовност. Препоръчва се да се подправи с лимон и по желание да се украси с кориандър.

Супата с карфиол съдържа 120 г червена леща, 400 г карфиол, морков, чушка, домат и 1,5 литра бульон. Морковът и чушката се нарязват на кубчета, а карфиолът се накъсва на малки цветчета. Запържените моркови и чушка се задушават заедно с лещата за няколко минути, след което се залива с бульона. Супата се вари 15 минути, а след това се добавят карфиолът и нарязаният домат до готовност.

Крем-супи и доматена основа

Доматената супа се приготвя от 350 г червена леща, 400 г домати в собствен сок, глава лук, морков, босилек, кориандър и подправки с билки – по желание може да се използва смес от два вида леща за цвят. Лещата се вари до омекване, докато лукът и морковът се запържват. Нарязаните домати се добавят към зеленчуците и се задушават кратко, след което се слагат подправките и нарязаните билки, а всичко се прехвърля в супата за още няколко минути варене.

Супата с тиква – есенен вариант с 1 чаша червена леща, 200 г тиква, 1 глава лук, 3 скилидки чесън, джинджифил, подправки и 1 литър бульон – се прави, като ситно нарязаните лук, джинджифил и чесън се запържват няколко минути, след което се добавят нарязаната на кубчета тиква и лещата. Залива се с бульон и се вари 15–20 минути, а накрая супата се пасира.

Крем-супата от леща и джинджифил съдържа 100 г червена леща, 1 супена лъжица зехтин, 2 глави лук, 2 скилидки чесън, 10 г джинджифил, кимион, червен пипер, 1 картоф, 600 мл вода и 1 чушка. Ситно нарязаният лук, смачканият чесън и настърганият джинджифил се запържват в тенджера, добавят се останалите ситно нарязани зеленчуци и се оставят да къкрят 5 минути. Прибавят се лещата и подправките, след 3 минути се налива вода, а всичко се задушава до омекване и накрая се пасира.

Крем-супата със сметана изисква 250 г червена леща, 300 мл сметана с 15% масленост, 1 литър бульон, 3 супени лъжици доматено пюре, 1 чаена лъжичка куркума, 1 супена лъжица настърган джинджифил и подправки. Лъжица масло се смесва с доматеното пюре, джинджифила и куркумата и се запържва, след което се добавят бульонът и лещата и се варят на слаб огън около 30 минути. Супата се пасира, подправя се отново, добавя се сметаната и се загрява леко.

Супата със спанак съчетава 1,5 чаши червена леща, 150 г спанак, 1 супена лъжица настърган джинджифил, 3 скилидки чесън, 1 супена лъжица доматено пюре, 1 супена лъжица къри, 4 моркова и 2 праза. Джинджифилът и чесънът се запържват до златистокафяво, добавят се доматеното пюре, кърито и нарязаните моркови, праз и леща. Налива се около 7 чаши вода и супата се вари 25 минути, след което се прибавя спанакът за още няколко минути варене.

Земеделските стопани ще получат отстъпка от 0,21 евро от стойността на акциза за литър закупен газьол, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство през 2025 година. Размерът на отстъпката е определен със заповед на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, съобщиха от Министерството на земеделието и храните.

Бюджет на схемата за 2026 година

Годишният бюджет на схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ за 2026 г. е до 51 129 188 евро.

Над 46 млн. евро за близо 15 000 фермери

Предстои да бъдат изплатени над 46 млн. евро по схемата на близо 15 000 фермери. Останалата част от средствата ще бъде предоставена в началото на 2027 година.

Схемата за отстъпка от акциза върху газьола е част от мерките за подпомагане на първичното селскостопанско производство.

Crimp Grain е технология за консервиране на влажно валцовано зърно, която предлага алтернатива на традиционното топлинно сушене на царевица, пшеница и ечемик. При нея зърното се прибира при влажност от порядъка на 30-35%, валцова се механично и се третира със специализирани консерванти на базата на органични киселини, при което протича анаеробна млечнокисела ферментация. По този начин фуражът запазва хранителната си стойност, а стопанството спестява според посочените данни между 60 и 70% от разходите за обработка спрямо класическото сушене.

Защо сушенето на зърно се превръща в проблем

Съвременното зърнопроизводство и животновъдство работят в условия на силно колебливи цени на енергоносителите. Традиционното топлинно сушене на зърнени култури с цел понижаване на влажността от 30-35% до стандартния търговски праг от 13-14% изисква значителни количества пропан-бутан, дизелово гориво или природен газ. При високи цени на горивата разходите за сушене се превръщат в едно от най-големите пера в себестойността на произведеното зърно, което обезценява труда на производителите и увеличава разходите за фураж в животновъдните стопанства.

Към енергийните разходи се добавя и нестабилността на есенните метеорологични условия – продължителни дъждове, висока атмосферна влажност и ранни слани, които често блокират стандартната жътва. Пред фермерите стои избор: да чакат рисковано изсъхване на посевите на полето, което води до загуби от оронване, пречупване на стъблата и развитие на гъби от рода Fusarium с натрупване на микотоксини, или да жънат при висока влажност и да плащат високи такси за сушене и заготовка в зърнобазите.

Технологията Crimp Grain превръща високата влажност на зърното от недостатък в основен технологичен ресурс. Чрез механично валцоване на зърното при влажност между 30 и 35% и третиране със специализирани консерванти на базата на органични киселини се постига анаеробна млечнокисела ферментация, която елиминира нуждата от термично сушене.

Как протича консервацията – механика и биохимия

Технологията се основава на съчетание от механично въздействие върху зърновката и биохимично насочване на ферментационните процеси. За разлика от стандартното мелене на сухо зърно с чукови мелници, което дава прахообразна структура, Crimp валцоването разцепва и сплесква зърновката, разрушава външната обвивка (перикарпа) и осигурява пълен ензимен достъп до ендосперма, без да образува прах.

Успешната консервация изисква незабавно преустановяване на дишането на клетъчните структури и инхибиране на патогенната микрофлора чрез два механизма:

• Създаване на анаеробна среда – при насипване и уплътняване в силозното съоръжение (ръкав или яма) въздухът се изтласква от междузърнените пространства, а отсъствието на свободен кислород блокира развитието на плесенни гъби и аеробни бактерии.
• Подкиселяване и химическа стабилност – влагата активира естествените млечнокисели бактерии, а добавянето на органични киселини понижава рН до нива под 4,2-4,5, което инактивира растителните ензими и блокира развитието на гнилостни бактерии като Clostridium и Enterobacter.

Оптимална влажност и фаза на прибиране по култури

Влагата в зърното служи като разтворител за органичните киселини и осигурява необходимата слепваемост за висока плътност при трамбоване. Оптималният диапазон варира според културата:

• Царевица за зърно (30-38% влажност): прибира се във фаза восъчна зрялост до преход към пълна зрялост, когато черната точка на зърното едва започва да се оформя. В тази фаза нишестето съдържа максимална енергийна стойност, а перикарпът е еластичен, което улеснява валцоването без разпрашаване.
• Ечемик (28-35% влажност): жъне се във фаза млечно-восъчна зрялост, около 10 до 14 дни преди стандартната жътва. При тази влажност зърното се сплесква идеално, а остените и люспите се начупват, което предотвратява дразненето на лигавиците в храносмилателния тракт на животните.
• Пшеница и тритикале (30-34% влажност): прибират се във восъчна зрялост. Ранната жътва предотвратява оронването на класа при есенни дъждове и запазва пълното съдържание на протеин и лесносмилаеми въглехидрати.

Икономическа ефективност спрямо традиционното сушене

Икономическата изгода на Crimp Grain се дължи предимно на пълното елиминиране на топлинното изпаряване на водата. За изпаряването на 1 кг вода от зърното в сушилна инсталация са необходими между 2,8 и 3,6 MJ енергия. При сушене на царевица от 33 до 14% влажност трябва да се отстранят около 220 кг вода от всеки тон сурово зърно, което изисква между 14 и 18 литра пропан-бутан или 12 до 15 литра дизелово гориво на тон.

При Crimp Grain технологията енергийният разход се свежда до механичната работа на трактора и валцовата мелница – едва 1,2-1,8 литра дизел на тон готова маса. Дори с отчитане на разходите за органични киселини и полиетиленови ръкави, общата икономия на преки разходи достига 60-70%.

Технологията носи и допълнителни оперативни предимства. Жътвата започва с 10-14 дни по-рано от стандартната кампания, което намалява пиковото натоварване на комбайните и транспортните средства и елиминира нуждата от наемане на външна техника. Ранното прибиране предотвратява загуби от оронване на кочаните, чупене на стъблата от вятър и нападения от диви прасета и птици. Освен това полето се освобождава рано през септември, което осигурява прозорец за качествена почвообработка и своевременна сеитба на есенни култури като рапица и пшеница в оптимални агротехнически срокове.

Технологичен процес: валцоване, киселини и настройки

Зърното се транспортира директно от комбайна до мястото на съхранение, където се извършват валцоването и дозирането на консерванта. Валцоването се прави със специализирани Crimp мелници (например Murska, Romill, Aimo), оборудвани със закалени или хромирани назъбени валци, които се въртят с различна периферна скорост и създават едновременно натиск и срязване.

Всяка зърновка трябва да бъде напукана или сплескана – не трябва да остават цели зърна, защото те преминават транзит през храносмилателния тракт на животните, но не трябва да се допуска и образуване на брашно. При царевица разстоянието между валците е 2-3,5 мм, като зърното се разцепва на 2 до 4 части и обвивката се обелва. При ечемик и пшеница разстоянието е 0,5-1,2 мм, като зърното се сплесква на тънка люспа, която се срязва по дължина.

Използването на химически консерванти е задължително за асептична ферментация и блокиране на аеробните дрожди. Прилагат се синергични комбинации от органични киселини:

• Пропионова киселина – най-мощният фунгициден агент, инхибира развитието на плесени и дрожди и предотвратява вторичната ферментация и самозатоплянето на фуража при отваряне на съоръжението.
• Мравчена киселина – мощен бактерицид, осигуряващ незабавно подкисляване на средата и инхибиращ гнилостните бактерии от групата на Clostridium и Enterobacter.
• Бензоена киселина и натриев бензоат – осигуряват допълнителна аеробна стабилност и предпазват челото на силозното съоръжение от влошаване през горещите летни месеци.

Съхранение в ръкави и силозни ями

Изборът на метод за съхранение зависи от наличната инфраструктура, обема на продукцията и организацията на хранене във фермата.

При консервиране в полиетиленови ръкави (Ag-Bag System) валцоването и пълненето се извършват непрекъснато с помощта на Crimp преса-силозатор. Използват се трислойни UV-стабилизирани полиетиленови ръкави с дебелина 200-240 микрона и диаметри от 1,5 до 3 метра. Степента на уплътняване се контролира чрез фабрично нанесената мащабна лента на ръкава, като не трябва да се превишава разтягане от 10%, за да се избегне скъсване. Целта е постигане на плътност от 800-1000 кг влажно зърно на кубичен метър. Краищата на ръкава се затварят чрез двукратно навиване и пристягане с дървени летви, а при поява на дупки от птици или гризачи те незабавно се запечатват със специализирано UV-устойчиво тиксо.

Съхранението в стоманобетонни силозни траншеи е икономически изгодно за големи говедовъдни комплекси с висока дневна консумация на фураж. Стените на траншеята се покриват с подложно странично фолио с дебелина 150 микрона за предпазване от проникване на въздух през бетона. Валцованото зърно се разпределя на равни слоеве с дебелина 15-20 см, а трамбоването се извършва с тежки трактори с високо налягане в гумите, за да се постигне плътност над 750 кг сухо вещество на кубичен метър. След приключване се полага вакуумно фолио от 40 микрона, последвано от основно силозно фолио от 150-200 микрона, защитна мрежа срещу птици и отежняващи торби с чакъл.

Критичен фактор при отваряне на силозния ръкав или яма е скоростта на отнемане на масата – тя трябва да бъде не по-малко от 30-50 см на ден през зимата и 50-80 см през лятото. По-бавният отбор позволява проникване на кислород в дълбочина и стартира вторична ферментация с разваляне на фуража.

Мониторинг по време на съхранение

През периода на съхранение се проследяват органолептичните и биохимичните показатели на консервирания фураж. Температурата вътре в масата трябва да остане близка до околната по време на залагането, обикновено 15-25°C – повишаване над 35°C е сигнал за аеробна развала и развитие на дрожди. Качественият Crimp фураж има приятен, леко кисел аромат на млечна киселина и свеж плодов нюанс, докато мирис на плесен, амоняк или развалено масло показва грешки при херметизацията или недостатъчна доза консервант. Регулярното измерване на рН трябва да отчита стабилни стойности в диапазона 4,0-4,5.

Ефект върху храненето на преживни животни и свине

Технологията не само запазва зърното, но подобрява и неговите храносмилателни и физиологични свойства за животните. При преживните животни влажната анаеробна среда омекотява проламиновата протеинова матрица около нишестените гранули, което увеличава смилаемостта на нишестето в търбуха и тънкото черво с 8-12%. Валцованото зърно е във формата на люспи, а не прах, което стимулира дъвкателния рефлекс и преживянето, повишава отделянето на слюнка с бикарбонатни буфери и поддържа оптимално рН в търбуха. Включването на Crimp царевица в дажбата увеличава дневния млеконадой с 1,2 до 2 литра на крава и повишава съдържанието на млечен протеин.

При свинете за угояване смилаемостта на азота и органичното вещество се повишава с 4-5% спрямо сухото смляно зърно, което намалява разхода на фураж за килограм прираст. Липсата на прахообразна фракция предпазва лигавицата на стомаха от възпаления и язви.

При съставяне на дажбите за млечни крави се прави корекция по сухо вещество – поради по-високата влажност (30-35%), 1 кг сухо зърно се замества с приблизително 1,25-1,30 кг влажно Crimp зърно в теглови пропорции в сместа. Важно е и балансирането на структурните влакнини – поради бързата достъпност на нишестето е необходимо да се осигури достатъчно количество физически ефективна структурна влакнина чрез качествен сенаж или слама в сместа.

При спазване на основните изисквания – жътва при 30-35% влажност, качествено валцоване, правилно дозиране на органичните киселини и пълна анаеробна херметизация – технологията Crimp Grain осигурява елиминиране на разходите за сушене, защита на реколтата от климатични рискове и фураж с висока хранителна стойност.

Проект за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2016 г. за изпълнение и контрол на промоционалните програми за земеделски и хранителни продукти предвижда съществени промени в правилата, по които работят организациите, кандидатстващи за подпомагане. Още в началото на текста прави впечатление, че досегашните „промоционални програми“ вече ще се наричат „обикновени програми“.

По-дълги срокове и по-голям аванс

Сред най-съществените промени е удължаването на срока за сключване на договори с избраните предлагащи организации – от 90 на 180 дни. Проектът предвижда и увеличение на максималния размер на авансовото финансиране на обикновените програми от 20 на 30 на сто, с което организациите ще разполагат с по-голяма финансова гъвкавост при стартирането и изпълнението на дейностите. Уточняват се също и сроковете за подаване на заявления за авансови плащания.

По-ясни правила за контрол

Акцент в проекта е поставен върху по-ясните правила за контрол. Прецизират се периодичността и сроковете за извършване на проверки на място, като се определя периодът, в който следва да бъде осъществен минималният задължителен процент проверки на обикновените програми. За да се гарантира по-голяма правна сигурност, се предвижда и въвеждане на ред за оспорване на административните актове, с които се отказва изборът на прилагащи и оценяващи организации. Премахват се и остарели препратки към вече отменени европейски регламенти.

Промени и в Наредба № 12

Проектът обхваща и Наредба № 12 от 2015 г., като целта е да се уеднакви подходът при проверките на признатите групи и организациите на производители. Прецизира се методът за определяне на броя на групите на производители, подлежащи на административна проверка, така че да се избегне извършването на проверки по-често от предвиденото в нормативната уредба.

Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на наредба за извънредна финансова помощ на земеделски стопани, засегнати от специфични проблеми, произтичащи от кризата в Близкия изток. С наредбата се създава националната правна рамка за подпомагане на производители, чиито разходи за торове са значително засегнати от ценовите равнища вследствие на кризата. За България е определен финансов ресурс от 11 615 100 евро от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

Какъв е финансовият ресурс

Съгласно европейския регламент към основния бюджет може да бъде добавено допълнително национално финансиране в размер до 200% от европейския ресурс, или до 23 230 200 евро. Предвижда се финансовата помощ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието да бъде изплатена на допустимите заявители до 28 февруари 2027 г. При наличие на средства в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ допълнителното национално финансиране може да бъде предоставено до 31 май 2027 г.

За кои сектори е предназначена помощта

Извънредната финансова помощ е насочена към земеделски стопани в секторите плодове и зеленчуци, включително оранжерийно производство, десертно и винено грозде, маслодайна роза, картофи и култивирани гъби. Подпомагането ще обхване производители на домати, краставици, пипер, патладжани, лук, чесън, зеле, моркови, картофи, малини, ягоди, дини, пъпеши, сливи, кайсии, ябълки, круши, череши, вишни, праскови, десертни и винени лозя, рози и култивирани гъби.

Размерът на помощта е определен за единица площ – хектар или квадратен метър, в зависимост от съответната култура. Подкрепата представлява частичен принос към разходите за торове през 2026 г. и не е обвързана с произведеното количество или продажната цена на продукцията.

Условия за допустимост

Право на подпомагане ще имат земеделските стопани, чиито площи със съответните култури са установени като допустими за подпомагане по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ за Кампания 2026 г.

За производителите на култивирани гъби са предвидени специфични условия. Те трябва да са регистрирани съгласно Наредба № 3 от 1999 г. с култивирани гъби по анкетен формуляр за стопанската 2025/2026 г., а площите им да са установени като допустими при проверка на място за предоставяне на помощ de minimis за 2025 г.

Проектът на наредбата и придружаващите документи са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

Източници

• Министерство на земеделието и храните – проект на наредба за извънредна финансова помощ