Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 13 904 769 евро по екосхемата за екстензивна паша в рамките на Кампания 2025. Средствата са постъпили по сметките на 3 287 животновъди, а ставката е определена на 80,00 евро на хектар със заповед на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски.

Кой има право на подпомагане

Финансова подкрепа по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП) могат да получат стопани, които прилагат екстензивна паша при гъстота от 0,3 до 1 животинска единица на хектар. Условие е пашуването на заявените площи да е продължило най-малко 60 дни в рамките на съответната стопанска година.

За удостоверяване на изпълнението фермерите представят пред ДФЗ план за паша чрез индивидуалния си профил в Системата за електронни услуги (СЕУ). В плана се описва за всяко землище периодът на пашуване и броят на животните (животинските единици). Документът се изготвя от ветеринарен лекар, зооинженер или агроном по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

Обработваеми земи с фуражни и протеинови култури

През Кампания 2025 кандидатите са имали възможност да включат към заявените пасищни площи и обработваеми земи, заети с фуражни и/или протеинови култури, съгласно Приложение 11а от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Тези площи служат за осигуряване на собствена храна на животните и намаляват пасищния натиск.

Подпомагане на обработваеми земи с фуражни или протеинови култури е допустимо само когато стопанинът е заявил и постоянно затревени площи, допустими за подпомагане, и прилага практиката за екстензивна паша. Необходимо е да е спазено съотношението от 0,3 до 1 животинска единица на хектар спрямо всички установени по схемата площи.

Изключения и удръжки

• Постоянно затревени площи, разорани през съответната календарна година, не подлежат на подпомагане по интервенцията.
• От изплатените суми са удържани средства в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане — принос на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд, в изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство.

С покачването на температурите рискът от ухапване от кърлежи при домашните любимци нараства значително. Организацията за защита на животните „Четири лапи“ алармира, че броят на инфекциите с лаймска болест, кърлежов енцефалит и бабезиоза след ухапване от кърлеж се увеличава в световен мащаб. Според експерти всеки четвърти кърлеж е носител на патогени, причиняващи заразявания на кръвта.

Болести, пренасяни от кърлежи

Бабезиозата, позната още като кучешка бабезиоза, се предава от т. нар. „блатен кърлеж“. Първите признаци включват изтощение и липса на апетит. При липса на лечение заболяването може да доведе до анемия, придружена от треска и летаргия. Специалистите препоръчват при поява на подобни симптоми незабавно да се потърси ветеринарен лекар.

Енцефалитът, пренасян от кърлежи (TBE), се проявява първоначално със слабост и сънливост, а след това — с висока температура и гърчове. Болестта се диагностицира най-често при животни с компрометирана имунна система. В ранен стадий може да се лекува с антибиотици, но без своевременна намеса може да прогресира до парализа.

Методи за профилактика и защита

Ваксинацията е препоръчителна, но не осигурява 100% защита. Един от най-ефективните начини за предпазване е прилагането на специални противопаразитни препарати. На пазара се предлагат:

• капки за накапване (спот-он пипети)
• противопаразитни каишки
• спрейове
• таблетки

Изборът на подходящ продукт зависи от вида животно, възрастта му, начина му на живот и препоръките на ветеринарния лекар. Някои препарати осигуряват защита за няколко седмици, а други — за няколко месеца.

Стопаните трябва да внимават с инсектицида перметрин — кучетата понасят добре това вещество, но то е токсично за котките. За котки се препоръчват спот-он пипети, дъвчащи таблетки за външни паразити или пудра. Нашийниците против бълхи и кърлежи при котки не се препоръчват, тъй като могат да се закачат, когато животното се катери. Препоръчително е листовките на продуктите да се четат внимателно и да не се използват еднакви препарати за кучета, котки и зайци.

Редовен преглед след разходка

„Четири лапи“ подсещат собствениците на домашни любимци да преглеждат обстойно тялото на животното след всяка разходка или престой на открито. Прегледът се извършва чрез леко погалване по цялото тяло с цел откриване на малки издутини. Кърлежите най-често се прикрепят около ушите, врата, подмишниците, корема и между пръстите на лапите. При дългокосмести породи проверката трябва да е особено внимателна.

Колкото по-рано бъде открит кърлежът, толкова по-малък е рискът от предаване на инфекции. При намиране на кърлеж той трябва да се отстрани внимателно с пинсета или специален инструмент — без стискане и въртене. След отстраняването мястото се дезинфекцира, а животното се наблюдава за симптоми като отпадналост, липса на апетит, температура или промяна в поведението.

Кога и къде са активни кърлежите

Според експертите първите кърлежи за сезона стават активни с покачването на температурите — обикновено още от март, когато градусите надхвърлят 8°C. Затоплянето и влагата стимулират развитието на тези паразити. Те се срещат най-често в широколистни и смесени гори, треви и папрати на височина до 1,5 метра.

Стопаните се съветват да избягват высоки треви, храсти и необработени терени, особено в топло и влажно време. Градските паркове също не са напълно безопасни, затова профилактиката не бива да се пренебрегва дори при животни, които не напускат града. Поддържането на добра хигиена у дома и редовното изпиране на одеяла, постелки и играчки на любимеца намаляват риска от паразити, тъй като кърлежи могат да бъдат внесени вкъщи чрез козината.

Засаждането на разсад от краставици на постоянно място е ключов момент в отглеждането на тази топлолюбива култура. Сроковете, подготовката на почвата и техниката на засаждане пряко влияят върху последващия растеж и добива — особено при производство на открито и в полиетиленови оранжерии.

Кога е подходящият момент за засаждане

Краставиците предпочитат топъл въздух и сравнително топла почва. Засаждане в студена почва забавя растежа и отслабва растенията, затова не трябва да се бърза с излизането на открито. Препоръчително е разсадът да се засажда в открита леха едва когато дневните температури се повишат до 18–20°C, нощните не падат под 15°C, а почвата се е затоплила до 13–16°C.

Ориентировъчните срокове за България са следните:

• В оранжерии — около 15–20 април;
• На открито под покритие — 10–15 май;
• На открито без покритие — 2–10 юни, когато опасността от късни слани е отминала.

При ранното производство в полиетиленови оранжерии семената се засяват около 30 дни преди планираното засаждане на разсада. В най-топлите райони на страната това означава сеитба в началото на март, за да е готов разсадът към началото на април.

Какъв трябва да е разсадът преди засаждане

От поникването до пренасянето на постоянно място изминават обикновено 20–35 дни (минимум 15 дни). Готовият за засаждане разсад трябва да притежава силно стъбло с височина 10–20 см и къси междувъзлия, добре развита коренова система и 3–4 тъмнозелени истински листа. При отглеждане в оранжерии се използва 30–35-дневен разсад, засаждан когато почвената температура на дълбочина 15 см надвишава 13°C.

Седмица преди засаждането на открито разсадът трябва да се закали — контейнерите с младите растения се изнасят навън, на защитено от вятър и пряка слънчева светлина място. Първоначално закаляването трае само няколко часа дневно, след което времето постепенно се увеличава.

Подготовка на почвата

Краставиците предпочитат плодородна, рохкава почва, богата на органична материя. При открито производство лехата се подготвя предварително: през есента се внасят суперфосфат, калиев сулфат и органичен тор (угнил оборски тор или компост) преди прекопаването. През пролетта, 10–14 дни преди засаждане, лехата се почиства от плевели и се добавя азотен тор.

При полиетиленовите оранжерии почвата се изорава на дълбочина 30–35 см, предшествана от торене с органични и минерални торове. Внасянето на полуразложен оборски тор на декар е предпоставка за правилното оползотворяване на минералните торове — предимно суперфосфат и калиев сулфат. Няколко дни преди засаждането конструкциите се покриват с фолио, за да се затопли и просуши почвата.

Техника на засаждане и последващи грижи

При засаждане на открито се изкопават ямки с ширина 2–3 см повече от диаметъра на чашката и с 3–4 см по-дълбоки от нейната височина. Разстоянието между растенията е 30–40 см, а при двуредово отглеждане — 50–70 см между редовете с шахматно разпределение. Всяка ямка се полива обилно преди засаждането, разсадът се поставя така, че ръбът на кореновата „топка“ да е на нивото на почвата или малко над нея, след което почвата се уплътнява леко с пръсти.

При оранжерийно производство краставиците се засаждат плитко на разстояния 90 × 40 см при браздова повърхност, или по два реда на висока леха — на 50 см между редовете и на 40 см в реда. Веднага след засаждането растенията се поливат със слабо затоплена вода.

В оранжерията топлинният режим е от първостепенно значение. През първите дни след засаждането дневната температура се поддържа около 25°C, а нощната — 15–18°C. По-късно дневните температури варират между 22–28°C в слънчево и 20–25°C в облачно време. Стъблата се прикрепват към телена конструкция с височина около 2 м при 4–5-ия лист.

През вегетацията краставиците се подхранват предимно с азотни торове на малки дози и на кратки интервали от 10–15 дни. Извършва се и подхранване с оборски тор, размит в поливната вода, като първото подхранване с оборски тор се прави в началото на плододаването. При правилно спазена технология добивът в полиетиленови оранжерии е 8–10 т от декар.

Очакваната средна продължителност на живота в България за периода 2023–2025 г. достига 75,9 години, сочат публикуваните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с 0,3 години повече в сравнение с предходния тригодишен период. Въпреки регистрираното подобрение страната остава на последно място сред държавите членки на Европейския съюз по този показател.

Различия между половете и спрямо 2015 г.

Данните на НСИ показват съществена разлика между мъжете и жените. При мъжете очакваната средна продължителност на живота е 72,2 години, докато при жените тя достига 79,6 години — разлика от 7,4 години. В сравнение с 2015 г. показателят се е увеличил с 1,1 години при мъжете и с 1,6 години при жените.

Лицата, навършили 65 години, могат да очакват средно още 17 години живот. При мъжете над 65-годишна възраст този период е 14,7 години, а при жените — 18,8 години. И в двата случая е отчетено подобрение от 0,3 години спрямо предходната година.

Разлики между градовете и селата

НСИ отчита и значима разлика между градското и селското население. Жителите на градовете живеят средно 76,7 години, докато при жителите на селата показателят е 73,8 години — разлика от 2,9 години. И при двете групи е регистрирано увеличение от 0,3 години спрямо предходната година.

Регионални различия в страната

Най-висока продължителност на живота в страната е регистрирана в София-град — 78,2 години. На другия полюс се нарежда област Видин с 72,7 години. Най-голямата разлика между продължителността на живота при мъжете и при жените е отчетена също в област Видин — 8,9 години, а най-малката — в Кърджали, където тя е 5,9 години.

България на последно място в ЕС

Средната продължителност на живота в Европейския съюз е 81,5 години — с близо шест години повече от българския показател. Най-висока продължителност на живота в ЕС е регистрирана в Италия и Швеция — по 84,1 години, следвани от Испания с 84,0 години. Средно в ЕС жените живеят 84,1 години, а мъжете — 78,9 години.

За сравнение: за периода 2020–2022 г. НСИ бе изчислил очакваната средна продължителност на предстоящия живот на 71,9 години общо за страната — 68,3 години при мъжете и 75,8 години при жените.

Източници

• НСИ — Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението, 2020–2022 г.
• НСИ — Средна продължителност на предстоящия живот на населението по области и пол

Африканската чума по свинете (АЧС) продължава да се разпространява активно в Европа и през 2026 г. Според данни на Института „Фридрих Льофлер“ (FLI), цитирани от Агенцията за информация за селскостопанските пазари (AMI), от началото на годината до 12 май на континента са регистрирани общо 4698 огнища на заболяването.

Разпределение по страни

Разпространението на АЧС остава неравномерно, като основният натиск е съсредоточен в Източна Европа и балтийските държави. Полша отчита най-много случаи — около една четвърт от всички регистрирани огнища в Европа. В редица други държави се съобщава само за единични находки, но вирусът продължава да циркулира и изисква постоянен контрол.

Огнищата при домашни свине остават ограничени. Румъния регистрира най-много такива случаи, докато в останалите засегнати страни заболяването е концентрирано главно при дивата свиня — основен резервоар на вируса.

Испания и Германия

Испания, най-големият производител на свинско месо в Европа, засега отчита сравнително малко случаи. Въпреки това властите разшириха ограничителна зона, след като АЧС беше установена в район, който до момента не е бил засегнат. В Германия заболяването е установено в три региона — Северен Рейн-Вестфалия, Саксония и Хесен. Саксония временно беше разглеждана като свободна от АЧС, но след нови случаи при диви свине отново бяха въведени контролни мерки.

Ситуацията в България

Според последния наличен текущ годишен отчет на ADIS за 2026 г., за периода от 1 януари до 27 май България е докладвала 277 огнища на АЧС при диви свине. При домашни свине не са посочени огнища за същия период. Заболяването у нас остава съсредоточено в дивата популация, което налага активен надзор, стриктни мерки за биосигурност и бързо докладване при съмнение за зараза.

Мерките за ограничаване на разпространението в засегнатите райони из Европа се адаптират непрекъснато, като акцентът е поставен върху биосигурността, контрола на движението и наблюдението на дивата популация.

Есенните култури се развиват сравнително добре при настоящите условия, а хладното време и падналите валежи се отразяват благоприятно на посевите. Това е оценката на Димитър Витковски, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на професионалните агрономи в България. Влагата тази година е дошла по-навреме в сравнение с предходни сезони, макар че преди това на места е имало изоставане в развитието на растенията.

Картината не е еднаква в цялата страна

В различните райони на България ситуацията варира — в едни валежите са по-обилни, в други са в рамките на нормата, а на трети места влагата остава под очакваното. На този етап обаче дъждовете не се оценяват като сериозен проблем за посевите, при условие че не се стигне до продължително преовлажняване. По-определящ фактор занапред ще бъдат високите температури — колко дълго ще се задържат и до какви стойности ще достигнат.

Пшеницата — ограничени възможности за корекции

При пшеницата значителна част от процеса по формиране и изпълване на зърното вече е приключила. Растенията навлизат във фаза на натрупване на хранителни вещества в зърното, което означава, че възможностите за съществени корекции чрез подхранване са ограничени. „Който каквото е направил до този момент, го е направил. Оттук нататък природата ще покаже какво ще даде и не бива вече да се правят допълнителни разходи, защото са неоправдани“, заявява Витковски. Торовете и препаратите продължават да представляват сериозен разход за стопанствата — при едни фермери ниските добиви от миналата година са оставили запас от хранителни вещества в почвата, докато други са спестили подхранвания по финансови съображения.

Пролетниците с добър потенциал при навременна сеитба

При пролетните култури ситуацията също изглежда сравнително добра. Стопаните, засели в оптималните срокове и при достатъчно затоплена почва, разполагат с посеви с добър потенциал. Дъждовете и наличната влага създават благоприятни условия, но крайният резултат ще зависи от времето през следващите седмици. Ключов момент при пролетниците е поникването и ранното развитие — най-висок потенциал имат растенията, поникнали бързо след сеитбата. Площите, засети прекалено рано, могат да бъдат засегнати от ниски температури, хоботник и телен червей, а прекалено късните посеви страдат от високи температури и неблагоприятни условия за коренова система. Сеитбооборотът и почвените условия — структура, влага и правилен момент на сеитба — са определящи за потенциала на пролетниците, категоричен е експертът.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) постави под карантина 20,66 ха в лозов масив на територията на област Велико Търново заради потвърден случай на фитоплазма (Grapevine flavescence dorée) — причинител на златисто пожълтяване по лозата. Около засегнатата площ е определена буферна зона от около 140 ха за срок от една година.

Как е потвърдена болестта

Наличието на патогена е установено чрез молекулярни изследвания в Централната лаборатория по карантина на растенията към БАБХ. Сигналът е подаден от научноизследователски институт и от собственика на засегнатите насаждения. Доц. Николай Генов, ръководител на отдел „Технологии и растителна защита“ в Института по лозарство и винарство — Плевен, потвърди, че именно институтът е сигнализирал агенцията: „Ние установихме случай на фитоплазма и сигнализирахме БАБХ. Те също потвърдиха резултата в Централната лаборатория по карантина на растенията.“

Болестта се разпространява по два начина — чрез заразен посадъчен материал и чрез американската лозова цикада (Scaphoideus titanus), която се храни със сок от лозата и пренася патогена от болни към здрави растения. Доц. Генов уточни, че цикадата е установена в България още преди 10–15 години и третирането срещу нея е включено в програмата за подпомагане на лозарите.

Какви мерки са предприети

Веднага след потвърждаването на заболяването е наложена карантина и е организирано ликвидиране на огнището. Една от първите мерки е унищожаването на болните растения. Освен засегнатото насаждение се следят и съседните площи. Според доц. Генов реакцията трябва да е незабавна: „Когато се вземат мерки навреме, не би следвало болестта да се разпространи.“

През следващата година в района ще се извършват пълни обследвания на лозовите насаждения, ще се вземат проби, ще се провеждат лабораторни анализи и ще се следи за присъствие на преносителя на болестта. Целта е своевременно ограничаване на заразата и защита на лозарския сектор в страната.

Защо болестта е толкова опасна

Фитоплазмата се смята за една от най-тежките болести по лозата в Европа. Тя може да доведе до намаляване на добивите с до 50 процента и до постепенно изсъхване на растенията. Поради високия риск от зараза патогенът е определен като карантинен вредител в Европейския съюз и подлежи на строг фитосанитарен контрол.

Доц. Генов предупреди, че болестта трудно се разпознава само по външни симптоми: „По външни симптоми не може да бъде разпознато коя фитоплазма е заразила лозата. Това се доказва само с молекулярни анализи чрез PCR.“ Специалистът подчерта, че наблюдението е особено важно при ценни сортове и посадъчен материал, тъй като загубените уникални форми не могат да бъдат възстановени.

Призив за постоянен мониторинг

Доц. Генов призова лозарите да осъществяват редовен мониторинг на насажденията си и да реагират още при първи съмнения за проблем. „Най-важното е да се осъществява редовен мониторинг, защото при установяване на заболяването мерките трябва да се вземат навреме“, каза той. Специалистът напомни, че освен самото насаждение трябва да се следят и прилежащите площи, а при карантинна болест мерките трябва да се предприемат незабавно, за да не се допусне разпространение на заразата.

Недостигът на работна ръка при прибирането на плодове и зеленчуци се е превърнал в един от най-острите проблеми пред производителите в сектора. В разгара на черешобера търсенето на берачи съвпада с розобера, което засилва конкуренцията между отделните браншове и тласка надниците нагоре.

Разходите за бране изяждат цената на плода

Председателят на Управителния съвет на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков посочва, че исканите плащания в някои случаи са неразумно високи. „При черешите разходите за бране могат да достигнат 60–70% от предлаганата изкупна цена за килограм плод, което поставя стопаните в ситуация да работят на нулата или дори на загуба“, казва той. Подобна картина се наблюдава и при зеленчуците — производители сигнализират за ниски изкупни цени при краставици, тиквички и домати.

Зеленчукопроизводителят Иван Кабуров от село Мало Конаре, член на УС на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция, допълва, че повечето работници са избрали да заминат за Западна Европа. „Положението на всичките колеги е страшно заради липсата на работна ръка. Трябва да мислим как да вкараме работници отвън“, споделя той. В момента берачите на краставици са се прибрали за религиозен празник, а едновременно с това започва садене на късно зеле и прибиране на ранното.

Съмнителен внос и неравностойна конкуренция

Към проблема с работната ръка се наслагва и друго предизвикателство — внос на продукция, която според представители на сектора буди съмнения за качество и завишено съдържание на пестициди. Производителите настояват Българската агенция по безопасност на храните да засили проверките и публично да оповестява какви количества продукция са спрени от внос, тъй като контролът се смята за ключов за защитата на местните стопани.

Браншът посочва, че е необходим общ подход, а не отделни решения „на парче“. Цеков настоява за „контрол по агрохранителната верига, прозрачност на произхода, ограничаване на нерегламентирания внос и политики за осигуряване на работна ръка в активните земеделски кампании“. Камарата заявява, че ще защитава интересите както на производителите на плодове, така и на зеленчукопроизводителите.

Проблемът обхваща целия сектор

• Разходите за бране на череши могат да достигнат 60–70% от изкупната цена за килограм.
• Лозари са оставили над 50% от реколтата си в лозята заради липса на работна ръка и ниски цени.
• Производителите настояват за засилен контрол на вносната продукция от страна на БАБХ.
• Камарата призовава за законодателни и административни мерки от страна на държавата.

Министерството на земеделието и храните преразпределя средствата по интервенциите в сектор „Пчеларство“ от Стратегическия план за финансовата 2026 г. Общият годишен бюджет остава непроменен — 5 155 942,62 евро, но средствата се пренасочват между отделните дейности в зависимост от реалния интерес на кандидатите.

Защо се налага преразпределението

Преразпределянето на бюджета е ежегодна практика. За трета поредна година по три от интервенциите не се отчита интерес от страна на кандидатите и предвидените средства по тях остават неусвоени. Едновременно с това по интервенции, свързани с придобиване на материални активи, пчели майки и подновяване на пчелни кошери, заявеното финансиране надхвърля наличния бюджет. Преразпределянето се извършва след приключване на кандидатстването, когато е установено кои интервенции изпитват недостиг на средства.

Кои интервенции получават повече средства

• Запазване или увеличаване на броя пчелни кошери, включително развъждане на пчели — бюджетът нараства от 795 212,26 евро на 1 208 226,57 евро.
• Подновяване на пчелните кошери, включително развъждане на пчели — от 1 427 915,51 евро на 1 563 188,31 евро.
• Рационализиране на подвижното пчеларство — от 103 280,96 евро на 112 043,76 евро, като вътре в мярката средствата за придвижване на пчелните семейства се увеличават за сметка на тези за закупуване на нов инвентар.
• Повече средства са предвидени и за лабораторни анализи на пчелни продукти.

Кои интервенции губят финансиране

• Инвестиции в материални и нематериални активи за техническо оборудване, машини и съоръжения за добив и първична обработка на пчелни продукти — бюджетът намалява от 1 673 299,83 евро на 1 383 137,72 евро.
• Борба срещу агресорите и болестите в кошера, включително вароатозата — от 1 020 211,15 евро на 824 575,47 евро.
• Популяризиране, комуникация и маркетинг — от 39 366,41 евро на 14 796,86 евро.
• Две интервенции — за консултантски услуги и обучение, и за сътрудничество с изследователски програми в областта на пчеларството — остават без бюджет след преразпределението.

В заповедта е посочено, че бюджетът за финансовата 2026 г. е намален с размера на изплатените след 15 октомври 2025 г. финансови средства по заявления, подадени през 2025 г.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 7 634 308 евро на 529 животновъди по Екосхемата за биологично земеделие (селскостопански животни) — Еко-БЖ — за Кампания 2025. Ставката, по която са изчислени субсидиите, е 119,54 евро на хектар и е определена със заповед на министъра на земеделието и храните, публикувана на сайта на ДФЗ.

Последна кампания за тази екосхема

Интервенцията е част от пакета екосхеми, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Тя се прилага за последно през Кампания 2025, като заявените площи са нараснали с над 73 на сто спрямо предходната година. От Кампания 2026 екосхемата се заменя от интервенция „Биологично животновъдство“ към Втори стълб, с отделен бюджет, съгласно промени в националното законодателство.

Кой има право на подпомагане

По Еко-БЖ се финансират екологични практики, регламентирани в Регламент (ЕС) 2018/848. Помощта се изчислява на хектар постоянно затревена площ и/или площи с фуражни култури, при спазено съотношение от 0,15 до 1 ЖЕ/ха. Минималното изискване е 0,5 ха пасищни площи или фуражни култури. Право на подпомагане имат фермери, които отглеждат по правилата за биологично производство собствени говеда, биволи, овце и/или кози, свине за пасищно отглеждане от породата Източнобалканска свиня, съгласно Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

Животните и площите трябва да са сертифицирани като биологични или да са в период на преход. Животните следва да са идентифицирани по реда на чл. 51 от ЗВД и вписани в регистъра на животновъдния обект съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД. Животновъдните обекти на кандидатите също трябва да са регистрирани по реда на ЗВД.

Удръжка към Взаимоспомагателния фонд

От изплатените суми са удържани средства в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане — това е приносът на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд, в изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство.

Земеделски стопани, отглеждащи зеленчуци в оранжерии и на открито, могат да получат обвързано подпомагане по няколко интервенции на Държавен фонд „Земеделие“, при спазване на конкретни изисквания за площи, документация и реализация на продукцията.

Обвързано подпомагане за оранжерийно производство

Право на подпомагане по интервенцията за оранжерийно производство (ИОП) имат земеделски стопани от цялата страна, които стопанисват и заявяват минимум 0,5 ха допустими площи с домати, краставици, пипер, ягоди и малини в отопляеми и неотопляеми оранжерии, и/или площи с домати, пипер, краставици, корнишони, лук, патладжани, моркови, зеле, дини, пъпеши и чесън при полско производство. Минималната площ на парцела е 0,1 ха. Не се подпомагат площи, в оранжерии, при които кореновата система на растенията няма директен достъп до почвата.

Подпомагането е обвързано с реализиран на пазара добив. Кандидатите с площи, сертифицирани за биологично производство или в преход, трябва да докажат минимален добив в размер на 50% от изискваното за съответната култура.

Документи за семена и посадъчен материал

За допустимост на площите кандидатите представят в Системата за електронни услуги (СЕУ) документи за използваните сертифицирани или стандартни семена и посадъчен материал в периода от 1 до 31 януари 2027 г. Допустими са три варианта:

• Опис, заверен от агроном, на сертификати, официални етикети и опаковки, придружен с копие от дипломата на агронома;
• Фирмен документ по Закона за посевния и посадъчния материал — за стопани, произвеждащи материал за собствени нужди;
• Фактури, издадени на името на бенефициента, за закупен посевен и посадъчен материал в периода от 1 октомври 2025 г. до 30 септември 2026 г.

Документи за реализация и срокове

Документите, доказващи реализация на продукцията, трябва да са издадени в периода от 1 февруари 2026 г. до 31 януари 2027 г. и се представят в областните дирекции на ДФЗ — лично, чрез нотариално упълномощен представител или с квалифициран електронен подпис — в периода от 1 до 31 януари 2027 г. Приемат се фактури с фискални бележки, счетоводни документи, както и документи за продукция, преработена на ишлеме.

Подпомагане в планински райони

Отделна интервенция (ИЗП-пл) е предвидена за земеделски стопани, чиито стопанства са изцяло в планински райони и са с размер до 1,5 ха. Те заявяват минимум 0,5 ха с широк списък от плодове и зеленчуци, включително десертно грозде от изрично посочени сортове. Площи, вписани в регистъра по Закона за виното и спиртните напитки, нямат право на подпомагане по тази интервенция. Стопаните, кандидатстващи по нея, не могат едновременно да заявяват останалите интервенции за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци, с изключение на интервенцията за плодови насаждения преди встъпването им в плододаване.

Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (НБКПЗ) ще поиска спешна среща с представители на основните преработвателни предприятия, изкупуващи череши за замразяване и за производство на пулп, с цел предоговаряне на изкупните цени. Причината: предварителните оферти от 40–45 евроцента за килограм не покриват дори разходите за бране, което прави кампанията нерентабилна за производителите.

Разходите за беритба надвишават предлаганата изкупна цена

Председателят на НБКПЗ Цветан Цеков посочи, че разходите само за беритба варират между 40 и 60 евроцента в себестойността на продукцията. „Недопустимо е участниците в търговската верига да извиват ръцете на фермерите с цени, които са по-ниски от разходите, които фермерите правят за беритба“, заяви Цеков. Той добави, че инфлацията е засегнала сериозно земеделските производители и е крайно време преработвателите да осъзнаят, че ако притискат основните си доставчици до фалит, в следващия сезон ще се наложи да внасят череши отвън.

Ситуацията в кюстендилския регион онагледява проблема конкретно: черешопроизводителят Ясен Стипцарски съобщи, че миналата година изкупната цена в преработвателните предприятия е стартирала на 0,60 лв. за килограм, при положение че цената за работника — берач е 0,40 лв. за килограм. „За нас — производителите остават 0,20 лв. за килограм череши. В тези 0,20 лв. е изключено да вкараме средствата, които даваме за препаратите и торовете“, обясни Стипцарски. Освен това той отбеляза, че цената в преработвателните предприятия се е променяла ежедневно.

Ценова аномалия от полето до магазина

Браншовите аномалии не се ограничават само до преработвателния сегмент. В началото на черешовата кампания килограм от ранните сортове се изкупува между 2 и 2,50 евро, докато в магазините и по пазарите цените се движат между 7 и 9 евро. Цеков подчерта, че спекулата е налице и заяви, че при срещата с новата администрация камарата ще търси уверения за продължаване на държавния контрол върху междинните звена в търговията — от полето до борсите.

Бранша очаква спешна среща и с новия министър на земеделието и храните Пламен Абровски. Цеков признава, че новият кабинет трудно би се справил с пазарните изкривявания за броени дни, тъй като проблемите са дълбоко вкоренени.

Фиктивни производства източват субсидии за овощарство

Освен ценовите проблеми, браншът е сериозно застрашен и от мнимите производители, които усвояват европейски и национални субсидии чрез фиктивни производства. Цеков посочи конкретни схеми: зеленчукопроизводители заявяват градински площи, засяват ги, но впоследствие не полагат грижи и нямат разходи за беритба и продажба; по същия начин се заявяват субсидии за стари овощни градини на 50–60 години, които не раждат и при които не се полагат никакви грижи. „Схемите са добре познати от години, но чрез тях се източва еврофинансиране, което не отива при реално работещия бизнес“, заяви той.

При предстоящата среща с министъра от НБКПЗ ще настояват за стриктен контрол от страна на инспекторатите на фонд „Земеделие“ и Министерството на земеделието, които според браншовите представители до момента не са наказвали виновните по тези схеми.

• Предварителни изкупни оферти за преработка: 40–45 евроцента/кг
• Разходи само за беритба: 40–60 евроцента/кг себестойност
• Изкупна цена за прясна консумация (ранни сортове): 2–2,50 евро/кг
• Цена на дребно: 7–9 евро/кг

Съветът на ЕС реши да суспендира за една година митата върху основните азотни торове, използвани в селскостопанското производство в Съюза. Мярката обхваща торове като урея и амоняк и засяга страните на произход, които не се ползват с действащи митнически облекчения. Според Европейската комисия, тя ще спести на земеделските производители и на торовата индустрия приблизително 60 милиона евро от мита.

Обхват на суспендирането

Освобождаването от мита се прилага за количество торове, равно на вноса през 2024 г. от държави, които вече се ползват с митнически облекчения, плюс допълнителни 20% от вноса през 2024 г. от Русия и Беларус. Европейската комисия посочва, че мярката ще намали и зависимостта на ЕС от Русия и Беларус за торови продукти, като същевременно ще допринесе за изграждането на по-диверсифицирана търговска мрежа в сектора.

Италия добавя национална подкрепа

Малко след решението на Съвета на ЕС, правителството на Италия одобри държавна помощ под формата на данъчен кредит за земеделски производители, закупуващи торове. Министърът на земеделието Франческо Лолобриджида обяви мярката, която предоставя 30% данъчен кредит, финансиран с 40 милиона евро, в подкрепа на покупките на торове, направени през март, април и май.

Цел на мерките

Европейската комисия посочва като основна цел на суспендирането на митата намаляването на разходите за земеделските производители в ЕС. Италианската национална мярка допълва европейската инициатива с директна финансова подкрепа на национално равнище за покупките на торове в определения тримесечен период.