„

Маврудът е един от най-разпознаваемите български червени винени сортове, традиционно свързван с района на Пловдив и Асеновград, но отглеждан днес и в други лозарски райони на страната. Отглеждането на мавруд изисква внимателно управление на мястото за засаждане, резитбата, торенето, поливането и защитата от болести, за да се постигне качествено червено вино.

Характеристики на сорта и избор на място

Сортът се отличава със силен растеж и способност да формира значителна листна маса при благоприятни условия. Гроздовете обикновено са средни до големи, а зърната са тъмносини до черни, с дебела ципа. Ципите са важен източник на багрилни вещества и фенолни съединения, които участват във формирането на цвета, структурата и вкусовия профил на виното.

Маврудът е къснозреещ сорт, което означава, че изборът на място за засаждане има особено голямо значение. В райони с продължителна топла есен сортът има по-добри възможности да достигне технологична и фенолна зрелост. В по-хладни места, при висока надморска височина или при изложения с недостатъчно слънчево греене съществува риск гроздето да остане с недостатъчно натрупани захари и висока киселинност.

За ново лозе трябва да се търсят добре огрявани терени, защитени от силни студени ветрове, с добър въздушен дренаж и без продължително задържане на студен въздух. Изложението, наклонът и почвата трябва да се оценяват заедно, а не поотделно. Преди засаждане е разумно да се направи почвен анализ, който ще покаже киселинността, съдържанието на органично вещество и достъпните хранителни елементи. Тези данни са много по-надеждна основа за подготовка на терена от универсалните препоръки за торене.

Ако се планира засаждане на мавруд, мястото не бива да се избира само защото на него лозата расте силно. Важно е не просто да се развива добре, а да има достатъчно време и топлина, за да узрее гроздето преди настъпването на есенното застудяване.

Управление на растежа и резитба

Една от особеностите на мавруда е способността му да развива буйна растителност. За неопитния лозар това често изглежда като предимство, тъй като гъстата зелена стена създава впечатление за здрава и продуктивна лоза. Прекомерната листна маса обаче може да се окаже проблем – когато летораслите са прекалено много и надземната част е сгъстена, вътрешността на лозата се засенчва, проветряването се влошава, а гроздовете изсъхват по-бавно след дъжд. Така се създават благоприятни условия за развитие на гъбни болести, а засенчените гроздове могат да узряват по-бавно и да натрупват по-малко багрилни вещества.

Привързването на летораслите, навременното филизене, премахването на излишните леторасли и внимателното просветляване на листната маса помагат за по-добро осветяване и проветряване на зоната около гроздовете. Не бива обаче да се прекалява с обезлистването – при силно слънчево греене и високи температури оголените гроздове могат да получат слънчеви пригори, а рязкото премахване на голямо количество листа намалява фотосинтезиращата повърхност, необходима за узряването. Най-добрият подход е умереното и навременно регулиране на растежа, съобразено с конкретния терен, гъстотата на засаждане и натоварването на лозите.

При мавруда зимната резитба трябва да осигури подходящ баланс между растежа и плододаването. Прекомерното натоварване с пъпки може да доведе до повече грозде, но и до забавено узряване, особено през хладни и влажни години. Прекалено силната резитба, от своя страна, може да стимулира още по-интензивен растеж на летораслите и да увеличи сгъстяването на короната. Изборът между къса, смесена или друга подходяща система на резитба зависи от формировката, силата на растеж, плодните звена и резултатите от предходните години, а не от универсална дължина на плодните пръчки за всички маврудови лозя.

При резитбата трябва да се следи и за равномерното разпределение на плодните звена по кордона или рамената, за да се избегне струпването на леторасли на едно място и да се осигури достатъчно пространство за развитието им.

През зимата е добре да се наблюдава доколко добре са узрели и вдървесинени летораслите, колко силно са нараствали лозите през предходния сезон, какво е било количеството и качеството на гроздето, имало ли е забавено узряване, прекомерно сгъстяване или болести, и какъв е рискът от зимни повреди в конкретния район. Тези наблюдения помагат да се избере подходящо натоварване, вместо всяка година лозите да се режат по един и същи начин.

Торене и поливане

При силнорастящ сорт като мавруда прекомерното азотно торене може да създаде повече проблеми, отколкото ползи. Излишният азот стимулира развитието на листа и леторасли, сгъстява надземната част на растенията и може да затрудни узряването на гроздето и дървесината. Недостигът на хранителни елементи също е нежелателен, тъй като ограничава растежа и фотосинтезата. Правилният подход е торене въз основа на почвен анализ, наблюдение на лозите и при необходимост листна диагностика, като азотът се внася внимателно и съобразно нуждите на лозето, а не на ненужно високи дози и късни приложения, стимулиращи растежа в неподходящ момент.

Фосфорът и калият също не трябва да се внасят автоматично всяка година без оценка на запасеността на почвата. При калия трябва да се отчита, че той участва във водния режим и обмяната на веществата в растението, но прекомерното му натрупване може да повлияе върху калиевия баланс на гроздето, киселинността и pH на мъстта. Органичните торове и компостът могат да подобрят структурата и биологичната активност на почвата, но трябва да са добре угнили и да се използват в съобразени количества.

В условията на продължителни летни засушавания поливането може да помогне за поддържане на листната активност и за нормалното развитие на гроздето. При мавруда обаче водният режим трябва да се управлява внимателно – продължителният силен воден дефицит може да ограничи фотосинтезата, да предизвика преждевременно стареене на листата и да затрудни натрупването на захари, докато прекомерното поливане, особено в съчетание с високо азотно хранене, може да предизвика буйно нарастване и засенчване.

Най-подходящият режим на поливане зависи от почвата, възрастта на лозите, дълбочината на корените, валежите и фазата на развитие. Младите насаждения обикновено се нуждаят от по-внимателно наблюдение, защото кореновата им система все още не използва пълноценно влагата от дълбоките почвени слоеве. Във винените лозя водният режим може да влияе и върху размера на зърната, концентрацията на съставките и характеристиките на бъдещото вино, затова поливането трябва да се разглежда като инструмент за управление на лозето, а не като действие по календар.

Болести и прибиране на гроздето

Маврудът, както и останалите винени сортове, трябва да се наблюдава редовно за мана, оидиум, сиво гниене и други проблеми, характерни за конкретния район и годината. Влажното време, продължителното задържане на вода по растителните части и сгъстената корона могат да повишат риска от развитие на болести. Особено важно е да се следи състоянието на гроздовете в периода от наедряването на зърната до узряването, когато повредите могат да намалят както количеството, така и качеството на реколтата.

Добрата защита започва с редовни огледи за петна по листата, налепи, некротични участъци, загниване на зърната и необичайно изсъхване на растителни части. Не всяко пожълтяване е болест и не всяка повреда изисква фунгицидно третиране. Поддържането на проветрива надземна част, балансираното торене и навременните растителнозащитни мероприятия са основни елементи на добрата практика. При необходимост трябва да се използват само разрешени за съответната употреба продукти, като се спазват етикетът, карантинният срок и изискванията за безопасност.

Прибирането на гроздето е един от най-важните въпроси за всеки, който отглежда сорта с цел производство на качествено червено вино. Маврудът е къснозреещ и често се бере през есента, но точният момент не може да се определи единствено по календар – той зависи от района, изложението, натоварването, валежите и температурите през сезона. Най-честата грешка е да се изчака гроздето да стане много сладко, без да се следят останалите показатели на зрелостта, тъй като високото захарно съдържание само по себе си не гарантира хармонично вино. Преди гроздобер е добре да се проследяват захарното съдържание, титруемата киселинност и pH.

„

Цените на хранителните стоки в Европа се различават значително, като при някои продукти разликата между най-скъпите и най-евтините държави достига повече от три пъти. Според данни на Numbeo от средата на 2026 г. цените на храните в България остават сред по-ниските в Европейския съюз, но страната изостава от Румъния, Сърбия и Полша, показва анализ на Евронюз.

Къде се нарежда България сред европейските страни

Индексът на цените на хранителните стоки в България е 76 пункта при средно 100 за Европейския съюз, тоест храните у нас са средно с 24% по-евтини от европейското равнище. За сравнение, показателят за Полша е 70,8, а за Албания – 80,5. Numbeo е международна база данни за разходите за живот, която събира информация от потребители и различни източници за цените на стоки и услуги в отделните държави и градове. Тя позволява международни сравнения, но не е официална статистическа институция, затова данните ѝ трябва да се разглеждат като ориентир за ценовите равнища, а не като официално измерване на инфлацията.

В рамките на ЕС най-ниски са цените в Румъния, където индексът е 66,7 пункта – с една трета под средното за Съюза. По-евтини хранителни стоки има и в редица балкански държави, сред които Северна Македония (59,8), Босна и Херцеговина (67,9) и Сърбия (68,8). В другия край на класацията е Швейцария с индекс 189,2, следвана от Исландия (183,6) и Норвегия (154,4). Сред страните от ЕС по-скъпи от България са Люксембург (134,9) и Дания (128,4).

Ниските цени обаче не означават непременно добра покупателна способност. В България и Румъния домакинствата отделят над 20% от бюджета си за храни и безалкохолни напитки, като в Румъния този дял достига 23,1%. Според анализатори причината е в различията в доходите и покупателната способност – дори когато хранителните стоки са по-евтини в номинално изражение, те могат да бъдат по-трудно достъпни за хората заради по-ниските заплати.

Колко струва пазарската кошница

Сравнението на цените на 18 основни хранителни продукта показва, че средната стойност на кошницата за ЕС е 69,84 евро. В България тя струва 55,30 евро. По-евтина е кошницата в Румъния – 45,90 евро, в Полша – 49,60 евро, а в Босна и Херцеговина – 49,80 евро. В Унгария цената ѝ е 56,40 евро.

Най-скъпа е пазарската кошница в Швейцария – 137,90 евро, следвана от Норвегия със 116,10 евро. Сред по-скъпите държави са още Люксембург (99 евро), Австрия (88,10 евро) и Дания (87,70 евро). При големите европейски икономики Франция е най-скъпа с кошница за 87,40 евро, докато в Испания същите продукти струват 63 евро.

Важно е да се има предвид, че това сравнение е направено чрез просто събиране на цените на 18 продукта, без да се отчита различното им потребление от домакинствата. Освен това то не е коригирано спрямо покупателната способност.

Хлябът – най-показателният пример

Една от най-ясните разлики е при цената на хляба. Според Numbeo 500 грама пресен бял хляб струват 3,18 евро в Дания, докато в България цената е 1,02 евро, тоест датският хляб излиза повече от три пъти по-скъпо.

Разликите се дължат на съчетание от фактори – заплати, разходи за труд и земя, наеми, данъци, транспорт, енергия и организация на търговията на дребно. В по-богатите държави тези разходи обикновено са по-високи и се отразяват върху крайните цени. Особено важна роля имат енергията и горивата, които влияят върху цялата хранителна верига – от обработката на земеделските площи и производството до преработката и доставката на продуктите до магазините.

Експертите предупреждават и за още един важен момент: забавянето на инфлацията не означава непременно поевтиняване. Когато инфлацията остава положителна, цените продължават да се покачват, макар и с по-бавни темпове. Данните показват, че България остава сред по-евтините европейски държави по номинални цени на хранителните стоки, но за реалната достъпност на храната решаващи са не само цените в магазините, а и доходите, с които разполагат домакинствата.

Есенното обезпаразитяване на животните е ключова мярка при прибирането на стадата от пасищата в обора за зимния период. Преходът от открито пространство към затворено помещение е сериозен стрес за животните, а по-високата влажност, по-малкото чист въздух и близкият контакт между животните създават условия паразитите бързо да се разпространят в цялото стадо.

Защо есенният период е критичен

Паразитите през есента действат скрито – те изтощават животното, без да personal проявяват веднага видими симптоми. Животно с вътрешни или външни паразити изяжда скъпия зимен фураж, но не наддава тегло, дава значително по-малко мляко, а имунитетът му отслабва дотолкова, че първото застудяване може да отключи белодробни заболявания. Според препоръките есенното обезпаразитяване не бива да се разглежда като излишен разход, а като застраховка за зимната дажба.

Вътрешни паразити, за които да следим

Стомашно-чревните червеи представляват особен риск, защото част от погълнатите през лятото ларви спират развитието си с настъпването на есенните студове и остават в стените на стомаха през цялата зима, без да проявяват явни симптоми, но увреждайки тъканите. С настъпването на пролетта тези червеи се „събуждат“ едновременно и причиняват тежка, внезапна диария и бързо изтощение на животното. Признаци за заразяване са бърза загуба на тегло въпреки нормалното хранене, суха и настръхнала козина, както и мек оток под долната челюст, който сигнализира загуба на протеини.

При животни, пасли около реки, канавки, заблатени места или влажни ливади, рискът от заразяване с чернодробен метил (голям и малък) е близък до 100%, тъй като малки сладководни охлювчета пренасят паразита по тревата. През есента младите метили увреждат черния дроб и причиняват скрити кървежи, докато възрастните се настаняват в жлъчните канали. Острата форма, характерна за късната есен, се изразява във внезапна отпадналост, болезнен корем и дори неочаквана смърт на външно здрави животни. Хроничната форма, проявяваща се през зимата, включва жълтеникави лигавици на очите, намаляване на млякото и ниска масленост.

Агнетата, яретата и телетата страдат най-много от пасищни тении и кокцидии. Тениите могат да достигнат няколко метра в червата на агнето и физически да запушат храносмилателния тракт, причинявайки колики. Кокцидиозата се отключва веднага щом младите животни се съберат на гъсто върху влажна постеля. За точна диагностика се препоръчва копрологично изследване на прясна проба от фецес, като изрично трябва да се поиска и изследване за метил, тъй като яйцата му са по-тежки и стандартният преглед понякога ги пропуска.

Външни паразити в условията на обора

Крастните акари се размножават бързо в оборния период, когато животните са събрани близо едно до друго и козината им е гъста. При овцете псороптозата причинява изключително силен сърбеж – животните се хапят до кръв, търкат се в оградите, вълната им пада на парцали, а силите им отслабват. При говеда и свине саркоптозата и хориоптозата водят до удебеляване и напукване на кожата около главата, шията или краката.

Въшките биват смучещи, които пият кръв и причиняват анемия, и хапещи, които ядат люспи от кожата и предизвикват постоянен сърбеж. При овцете „овчият кърлеж“, представляващ всъщност безкрила муха, се размножава бързо през есента, разваля вълната и прави животните изключително нервни.

Кога и как да третираме животните

Най-честата грешка е обезпаразитяването на животните, докато все още пасат навън – ако бъдат третирани и върнати на пасището, те веднага се заразяват отново. Препоръчителното правило е обезпаразитяването да се проведе около 2 до 3 седмици след окончателното затваряне на животните в обора, за да се даде време на погълнатите паразити да достигнат стадий, в който лекарствата действат най-ефективно.

При избора на препарат за вътрешни червеи и външни паразити (под формата на инжекции или pour-on) активните съставки ивермектин, дорамектин и моксидектин са посочени като ефективни, като моксидектинът има най-дълго действие и унищожава и „заспалите“ ларви в стомаха. Важно е да се отбележи, че не всички препарати за червеи убиват чернодробния метил – за него се търсят съставки като триклабендазол, който убива всички стадии на паразита, или клозантел и нитроксинил. За хапещи въшки и кърлежи външното поливане по гърба с pour-on препарати, съдържащи пиретроиди, е посочено като най-бърз и ефективен метод.

Препоръчва се селективен подход при третирането – задължително трябва да се обработват всички млади и подрастващи животни, бременните майки и видимо отслабналите или анемични животни. При млечните животни е необходимо внимание към карентните срокове, тъй като повечето силни инжекционни препарати имат дълга карантина за мляко, понякога над 30–40 дни. За лактиращи животни се препоръчват препарати с нулев карентен срок за мляко, например такива с активна съставка еприномектин.

Подготовка на обора срещу повторно заразяване

Обезпаразитяването на животните е безсмислено, ако те бъдат върнати в непочистен обор. Помещението трябва да бъде напълно подготвено, преди третираните животни да влязат в него. Първата стъпка е изгребването на натрупания тор, който, натрупан на купчина, развива температура над 55–60°C и по естествен път убива яйцата на паразитите. Следва измиване на яслите и подовете, по възможност с гореща водоструйка, и напръскване на стените, дървените конструкции и пукнатините с подходящ инсектицид срещу акари и въшки. Белосването с гасена вар е посочено като допълнителна мярка, която запечатва пукнатините в стените, където се крият акарите, и осигурява добра дезинфекция. Накрая се препоръчва осигуряване на обилна суха слама и поддържане на вентилация без течение, за да не се натрупват влага и амонячна миризма, тъй като паразитите и кокцидиите се развиват добре във влажна среда.

Основни правила при третирането

Дозирането на препаратите трябва да става след точно претегляне или измерване на животните – дозиране „на око“ е посочено като най-голямата грешка, тъй като по-ниска доза не убива паразитите, а ги прави резистентни към лекарството. Препоръчва се и ротация на препаратите всяка година, като не се използва една и съща активна съставка последователно, за да не се развие имунитет у паразитите. При оралното даване на течни препарати (дренчиране) накрайникът трябва да се вкарва зад корена на езика, за да се гарантира, че животното ще погълне дозата изцяло.

Чек-лист за есенната профилактика

• През октомври: вземане на фекални проби за ветеринарно изследване преди зазимяването
• През октомври/ноември: основно почистване, дезинфекция и белосване на обора
• През ноември, 2-3 седмици след прибирането: провеждане на обезпаразитяване с подходящ препарат и прилагане на външен pour-on препарат срещу въшки и кърлежи
• За млечните животни: проверка на карентния срок за мляко на избраното лекарство
• Две седмици след третирането: проверка дали животните са се успокоили, дали са спрели да се търкат и дали наддават нормално тегло

Според изложените препоръки резултатът от правилните грижи е обор, чист от паразити, и здрави животни, които осигуряват спокойна зима, запазен фураж, висок млеконадой и силни новородени през пролетта.

Европейската прокуратура започна разследване за разпределението на 52 милиона евро субсидии по гръцката програма за морско дело, рибарство и аквакултури. Според депутати от опозицията, цитирани от Българското национално радио, част от средствата са получили лица, които нямат никаква връзка с тази програма.

Кой е получавал субсидиите

Действащ депутат от управляващата партия е получил субсидия от 200 хиляди евро, защото е притежавал туристическа яхта. Субсидии, предназначени за рибари, са получили и собственици на хотели на остров Крит. Депутати, запознати със случая, посочват, че в списъка с одобрените бенефициенти фигурират автосервиз, супермаркет, лунапарк, както и месарски магазини. Всички тези фирми нямат никаква връзка с рибарство или аквакултура, подчертават те.

Мащабът на нередностите

Проверка в рамките на разследването е установила, че само в област Пиерия са раздадени над 2 милиона евро, като никой от получателите не се занимава с рибарство.

Искане за оставка

Одобрението за получаване на европейските субсидии е минавало през министерството на развитието на селските райони и храните. Заради това опозицията иска незабавна оставка на министъра.

С настъпването на есента много градинари посрещат с известно притеснение избледняването на летните цветове, което оставя градината да изглежда скучна и сива. Първата асоциация за есенна декорация обикновено са тиквите, но съществуват алтернативни решения за градина, която изглежда изискано и без традиционния „селски“ декор. По-долу са представени десет идеи за преобразяване на двора през есента.

Растения и цветя за есенен акцент

Ако лятото е сезонът на цветята, то есента е сезонът на декоративните треви. Мискантусът, тръстиката, власатката и пенисетумът достигат пика на силата си в края на сезона. Техните люлеещи се метлици създават движение и текстура в градината и изглеждат ефектно при слаба слънчева светлина, когато тя се филтрира през тях. Препоръчително е да се засадят по пътеките или близо до местата за сядане – дори след първата слана те запазват формата си и шумолят на вятъра.

Сред есенните цветя централно място заема хризантемата, по-конкретно сортовете мултифлора – сферични по форма, с пищни цветове в наситени бордо, лилави, медни и кремави нюанси. Те могат да се подредят в стари цинкови кофи, дървени сандъчета или глинени саксии с различна височина. Добро допълнение е пиренът, който цъфти до първите слани и добавя различен щрих в градината.

Декоративното зеле е друг вариант за есенен акцент – през есента то прилича на гигантска роза с накъдрени краища, устойчиво е на измръзване, а цветовете му, от нежно розово до наситено лилаво, стават по-ярки след първите студени нощи. Добра комбинация е засаждането му редом с швейцарски манголд, чиито яркочервени и жълти стъбла контрастират със зеленината, или редом с декоративни треви и пирен.

Светлина, вода и декор от естествени материали

Тъй като мракът пада рано през есента, топлите жълти гирлянди, закачени на дървета и храсти, могат да превърнат дори голите клони в приказна гледка. Градинските фенери със свещи или LED лампи по пътеките добавят уют с мигащата си светлина.

Комфортът в градината може да започне и от прага – есенен венец или аранжировка за вратата, направени на основа от лоза или върба, допълнени с клонки от офика, сухи цветя, мъх, шишарки, резенчета цитрусови плодове и малки ябълки. Възможни са както венец в скандинавски стил с минимум цвят и максимална текстура, така и в стил „шеби шик“ с дантела и стари панделки.

Езерцето или малкият фонтан в градината, почистени от падналите листа, отразяват златната растителност и мрачното есенно небе. До водата може да се постави красиво рамкирано огледало или огледален поднос, облегнат на ствола на дърво, което визуално разширява пространството и добавя светлина.

Самата природа предоставя декоративни материали – сухи клони, плавей или стари дънери могат да се използват за импровизирана скулптура, мандала на земята или украса на бордюр на цветна леха. Естествените материали създават усещане за единство с природата и изглеждат стилно във всеки пейзаж.

Текстил, птици и аромат

Зона за релакс с текстил превръща градината в място, където искате да бъдете, а не само да ѝ се възхищавате отдалеч. Външен диван или столове на терасата или в беседката, допълнени с плетени одеяла, възглавници с есенни щампи и кожено одеяло, създават уютна атмосфера. При липса на балдахин е препоръчително да се използват водоустойчиви материи, за да не развали настроението внезапният дъжд.

През есента птиците активно търсят храна, а градината може да се превърне едновременно в убежище за тях и в жива декорация. Красивите хранилки за птици могат да бъдат винтидж чаши, окачени на дръжка, или дървени къщички, оформени като ретро коли. Наблюдението на птиците добавя живот и звук към иначе тихите есенни дни.

Уютът в градината не е само визуален, но и ароматен. Къснозреещите клематиси имат деликатен аромат, а иглолистните дървета като туята и хвойната излъчват свеж аромат след дъжд. Сашета с лавандула, канелени пръчици или сушени портокали в купа в зоната за сядане допълват есенната атмосфера, а събраните от земята паднали ябълки, поставени за известно време на терасата, са едновременно красиви и ароматни.

Есенна градина без тикви е градина на възможностите – такава, в която текстурата, светлината и естествените материали заменят клишетата, а дворът се превръща в място, запазващо топлина и красота дори през ноември.

Консумацията на птиче месо в Германия може да нарасне с 50% до 2040 г., което ще засили зависимостта на страната от внос. Това показва прогноза на консултантската компания Roland Berger, изготвена по поръчка на Германската национална организация по птицевъдство (ZDG – Zentralverband der Deutschen Geflügelwirtschaft).

Търсенето расте по-бързо от производството

Според прогнозата през следващите 15 години търсенето на продукти от птиче месо в Германия ще нараства средно с 3,4% годишно. Темпът на увеличение на потреблението ще бъде повече от два пъти по-висок от темпа на увеличение на местното производство. Изследователите на Roland Berger изчисляват, че без допълнителни инвестиции и мерки за подкрепа самообезпечеността на Германия с птиче месо може да намалее от сегашните 91% до 77% през 2040 г. Това на практика означава увеличаване на вноса, за да бъде покрито нарастващото вътрешно търсене. ZDG подчертава, че развитието на вътрешното производство трябва да бъде приоритет за поддържане на конкурентоспособността на германската птицевъдна индустрия.

Защо расте потреблението на пилешко месо

Нарастващата популярност на птичето месо се дължи предимно на неговата достъпност, високото съдържание на протеини, хранителната му стойност и лекотата на приготвяне. През последните 15 години консумацията на птиче месо в Германия се е увеличила с 28%, достигайки приблизително 22 килограма на човек годишно. В същото време общата консумация на месо през този период е намаляла с 12%, до 75 килограма на човек, което показва постепенна промяна в предпочитанията на потребителите към продукти от птиче месо.

Търсенето на пилешко месо е особено високо сред по-младите потребители. Според проучване, поръчано от ZDG, приблизително половината от германците на възраст между 16 и 29 години предпочитат птиче месо, а 80% от тях го консумират поне веднъж седмично. Освен това 55% от поколението Z и милениалите (родените между 1981 и 1996 г.) съзнателно осигуряват адекватен прием на протеини, което допълнително подкрепя търсенето на пилешко месо и други продукти от птиче месо.

Инвестиции и искания на индустрията

За да отговори на бъдещото търсене, германската птицевъдна индустрия е готова да инвестира поне 1 милиард евро в изграждането на модерни птицевъдни сгради, разширяването на кланиците и развитието на преработвателни предприятия. Същевременно представители на индустрията призовават за ускорени процедури за одобрение на инвестиционни проекти, намаляване на административните бариери чрез дигитализация и осигуряване на равни условия за производителите от ЕС.

През зимните месеци стайните цветя се нуждаят от специфични грижи, за да устоят на сухия отопляван въздух и намалената светлина, които са най-честите причини за отслабване на растенията и за намножаване на неприятели по тях. Поредица от прости превантивни мерки – от почистване на листата до правилно разполагане спрямо отоплителните уреди – помага на цветята да преминат безпроблемно през студения сезон.

Основни правила за зимна профилактика

Първото правило е редовното почистване на листата и саксиите. Забърсването на прахта по листата е важно както за хигиената, така и за фотосинтезата, а при наличие на насекоми то помага те да бъдат отстранени механично. Препоръчва се влажна, мека памучна или микрофибърна кърпа, а при вредители – леко напоена със слаб алкохол или разреден спирт. Саксиите също изискват внимание – побеляване по ръба на саксията или в подложката, особено при задържане на вода, показва натрупване на соли, които могат да повредят корените. Те се почистват сравнително лесно със съдове с вода и сапун и е добре това да се прави редовно.

Второто правило е редовният мониторинг. Щателният преглед на основата на растенията, възлите на стъблата, долната и горната повърхност на листата и цветовете позволява своевременно да бъде засечен евентуален проблем. Петна, обезцветяване или друг нетипичен симптом са сигнал, че трябва да се вземат бързи мерки.

Третото правило е цветята да се държат далеч от отоплителни уреди, тъй като топлината и сухият въздух им вредят силно. Минималното препоръчително разстояние между радиатор и саксия е поне 50 сантиметра, при добра изолация между тях. При топла въздушна струя от климатик, конвектор или духалка разстоянието трябва да е още по-голямо. Полезно е да се постави съд с вода, която да се изпарява свободно в помещението.

Четвъртото правило е редовното проветряване – свеж въздух в топлите часове на деня е необходим и за цветята, но при прекалено студено време те трябва да бъдат премествани преди отваряне на прозорците.

Петото правило е умереното поливане съобразно нуждите на всяко растение. Колкото по-близо до радиатора е цветето, толкова повече вода може да му е нужна, но поливането не бива да следва стар график – винаги трябва да се проверява дали субстратът наистина се нуждае от вода. При желание за график, веднъж седмично може да се проверява влагата в субстрата, да се почистват пожълтели листа и да се оглежда за вредители, а на всеки 2-3 седмици да се забърсват листата, включително долната им повърхност. При растения с мъхести листа, като сентполията, се препоръчва мека четка за грим вместо кърпа. Веднъж месечно е добре да се преглеждат основата, корените и субстратът.

Кои неприятели се развиват през отоплителния сезон

Топлият и сух въздух, съчетан с намалената естествена светлина, е най-стресовият фактор за цветята в дома и офиса през отоплителния сезон. Същевременно тези условия благоприятстват намножаването на няколко групи неприятели, способни бързо да нанесат непоправими щети.

Щитоносните въшки нападат най-често фикусови и цитрусови растения с гладки листа, олеандри, хои, шефлери и палми. Разпознават се лесно по щитчето, с което са защитени, и обикновено се разполагат по нерватурата на листата, в основата на листните дръжки и по стъблата. При нападение растежът се забавя, листата пожълтяват или се деформират и се покриват с лепкав сок, който впоследствие почернява.

Памуковите въшки и цикадите също са защитени – от памукообразни натрупвания по телцата си. Те водят до сходни симптоми и нападат подобни на щитоносните въшки растения. Борбата с въшките се извежда сравнително лесно – в домашни условия те се почистват с памучен тампон, напоен с разреден спирт или инсектициден сапун, а лепкавите листа се измиват с хладка вода. При по-сериозно нападение може да се използва инсектицид или натурална отвара с чесън.

Сциаридните мушици са по-скоро досадни, отколкото силно вредни, но при сериозни нападения ларвите им могат да повредят корените, да забавят растежа и дори да убият млади растения. Те се появяват при постоянно влажен субстрат, в който възрастните лесно снасят яйцата си, и застрашават всички видове растения. Засушаването на субстрата, както и поръсването му с канела или различни видове мулч, възпрепятства снасянето на яйца и води до намаляване на популацията. Лепливите уловки също помагат, а при по-големи нападения се препоръчва подмяна на субстрата и регулиране на поливния режим.

Салатите заемат първо място в списъка на най-често изхвърляните храни във Великобритания, като повече от един на всеки четирима британци (27 процента) редовно ги изхвърлят. Това показва проучване на марката за домакински уреди AEG, което откроява и други пресни продукти сред храните, подлежащи на най-голямо разхищение.

Кои храни се изхвърлят най-често

Освен салатите, проучването установява, че пресните продукти заемат видно място сред най-често изхвърляните храни във Великобритания. Картофите се нареждат на трето място – след хляба, а бананите, морковите и други плодове също попадат в списъка.

Защо британците изхвърлят храна

Повече от половината анкетирани (52 процента) посочват прекалено бързото разваляне на храната като причина за разхищението. Една четвърт (25 процента) от хората обвиняват закупуването на прекалено големи количества и лошото планиране на храненето.

От AEG посочват, че често се смята, че храната се е развалила заради външния ѝ вид, като неправилното съхранение и неправилното тълкуване на визуалните признаци на разваляне потенциално допринасят за ненужното разхищение. Говорител на компанията коментира: „Много хора преценяват дали даден хранителен продукт е развален или е опасен за консумация единствено въз основа на външния му вид, което може да доведе до изхвърлянето на много хранителни продукти преди да е необходимо, докато в действителност те все още могат да бъдат приготвени и да имат същия добър вкус.“

Според същия говорител повяхналата салата или леко омекналите зеленчуци не означават, че храната е развалена – в много случаи те могат да бъдат рехидратирани или приготвени и ще имат същия добър вкус. Много храни не се развалят толкова бързо, колкото хората си мислят, а причината за развалянето им често е, че не са били съхранявани правилно.

Как да се удължи срокът на годност

Майкъл Форбс, мениджър по продуктово обучение в AEG, посочва няколко прости начина за удължаване на срока на годност на пресните продукти. Сред тях са поставянето на хартиена салфетка в торбичката със салатни листа, съхраняването на зеленчуците в чекмеджето на хладилника и проверката на температурата в хладилника.

Проучването установява също, че макар почти половината от британците (48 процента) да заявяват, че са наясно със своите разхитителни навици, само един на всеки десет (10 процента) посочва, че полага съзнателни усилия да избегне напълно разхищаването на храна.

Объркване около датите на етикетите

AEG посочва, че осведомяването на потребителите относно разликата между датите „продажба до“, „употреба до“ и „най-добър до“ би допринесло значително за предотвратяването на разхищаването на храна. Проучването установява, че един на всеки шест възрастни не може да обясни разликата между трите дати.

В проучването са анкетирани 4000 възрастни във Великобритания. То беше представено от AEG в подкрепа на кампанията на компанията „Food for thought: The Waste Less Index“, която има за цел да изтъкне разпространените погрешни представи, подтикващи хората да изхвърлят напълно годна за консумация храна.

Есенният и зимният сезон са подходящ повод за разнообразяване на менюто с постни и леки ястия. Поредица от рецепти за супи без месо предлага варианти за всеки вкус – от класическа картофена супа до крем-супа с царевица и тиквена супа с ябълка.

Супи на картофена основа

Картофената супа се приготвя от 5 картофа, глава лук, половин морков, скилидка чесън, подправки и билки. Картофите се нарязват на кубчета и се варят 25 минути, като половината от тях се изваждат, намачкват се на пюре и се връщат обратно в тенджерата. Лукът се нарязва ситно, морковите се настъргват и се запържват до омекване, след което се добавят към супата заедно с чесъна и подправките. Супата се вари още 7-10 минути и се поръсва със свежи зелени подправки.

Супата от тиквички изисква 2 картофа, 2 тиквички, половин чушка, глава лук, морков и подправки. Картофите се варят 15 минути, докато лукът и морковите се запържват до златисто кафяво. Към запръжката се добавят чушката и тиквичките, а след 5-7 минути тя се прехвърля в тенджерата. Супата се готви, докато зеленчуците омекнат.

За зеленчукова супа с ориз са нужни 2 картофа, глава лук, морков, стрък целина, 3 супени лъжици ориз и подправки. Картофите се заливат с вода и когато заврат, се добавя измит ориз. Останалите зеленчуци се нарязват ситно и леко се запържват в малко олио. След като картофите и оризът се сварят, запръжката и подправките се прибавят, а супата се вари още 5-6 минути.

Супата с топено сирене съдържа 4 картофа, 2 топени сирена, морков, глава лук, 2 скилидки чесън, половин връзка билки и подправки. Докато картофите се варят, лукът и морковете се задушават. Запръжката и настърганото топено сирене се добавят към картофите и се готви 20 минути, след което се прибавят чесънът и нарязаните билки и супата се вари още 5-10 минути.

Супи с елда, карфиол и патладжан

Супата от елда със зеленчуци се прави от 3 картофа, домат, морков, 3 супени лъжици елда, подправки и билки. Картофите и измитата елда се сваряват, а след 10-15 минути се добавят настърганите моркови. Когато зеленчуците и елдата са готови, се прибавят нарязаният на кубчета домат, подправките и билките, като супата остава на котлона още няколко минути.

Супата с карфиол не изисква пържене, което я прави по-лека и диетична. Продуктите са глава карфиол, 3 картофа, морков, глава лук, 4 супени лъжици ориз, подправки и половин връзка магданоз. Морковите се нарязват на тънки филийки, картофите – на кубчета, лукът – на случаен принцип, а карфиолът се накъсва на съцветия. Картофите се варят до омекване, изваждат се и се намачкват с вилица, оставяйки по-едри парчета. В същата вода се слагат оризът, морковите и лукът, а след 15 минути – картофите и карфиолът. Супата се вари още 5 минути, подправя се и се добавят нарязани свежи билки.

Супата от патладжан не съдържа нито месо, нито картофи, но е описана като засищаща и вкусна. Необходими са патладжан, 300 грама зелен фасул, чушка, глава лук, морков, 100 грама праз, 200 грама царевица, подправки и чесън. Всички зеленчуци се нарязват произволно, а лукът се запържва до омекване. Добавят се морковите, а след 3 минути – патладжанът и чушката. След още 5 минути се прибавят зеленият фасул и празът, а запръжката се прехвърля в тенджера. Останалите продукти се добавят, заливат се с вода и се варят 10 минути, като накрая супата се подправя и се добавя чесън.

Доматени и зелени супи

Доматената супа с леща се прави от консерва домати в собствен сок, 2 патладжана, 70 грама леща, чушка, глава лук, връзка босилек и подправки. Лещата се сварява, докато нарязаните на кубчета патладжан и лук се запържват. Добавя се чушката, а след няколко минути – доматите, като всичко се задушава заедно. Запръжката се прибавя към готовата леща, супата се подправя, вари се още няколко минути и накрая се добавя нарязаният босилек.

Супата от броколи и брюкселско зеле е описана като подходяща за горещите летни дни. Продуктите са 500 грама броколи, 2 моркова, 200 грама брюкселско зеле, 200 грама картофи и връзка свежи зелени подправки. Морковите и картофите се нарязват на кубчета, брюкселското зеле – на половинки, а броколите се накъсват на съцветия. Картофите и морковите се варят, а след 10 минути се добавят двата вида зеле. Когато зеленчуците са сварени, супата се подправя и се поръсва с нарязаните зелени подправки.

Супата със спанак и целина съдържа 190 грама спанак, 2 домата, 2 стръка целина, чушка и връзка зелен лук. Зеленият лук, чушката и целината се нарязват ситно и се запържват до омекване. Добавя се нарязаният спанак, който се задушава във вряща вода, а след няколко минути се прибавят настърганите домати. Всичко се вари заедно още 15 минути.

Зелената супа без месо изисква 2 картофа, морков, глава лук, 2 стръка целина, 250 грама зеле, тиквичка, домат, подправки и чесън. Зелето се нарязва, залива се с вода, вари се 10 минути и се добавят картофите. След още 10 минути се прибавят запържените лук, моркови и целина, а след това – тиквичките и доматите. Зелето се сварява до готовност, а накрая се добавят чесън и подправки.

Постната зелева супа с кисело зеле се приготвя от 300 грама кисело зеле, 4 картофа, глава лук, половин морков, скилидка чесън, 50 грама доматен сос, 30 грама лимон и подправки. Картофите се варят, а след няколко минути се прибавя киселото зеле, като супата се готви на умерен огън 20-30 минути. Лукът се запържва с морковите, чесъна и доматения сос, а запръжката се сипва в тенджерата. Супата се изчаква да заври, подправя се и се поръсва с лимонов сок.

Крем-супи и други варианти

Тиквената супа с ябълка се приготвя от 500 грама тиква, глава лук, 3 скилидки чесън, ябълка, къри, чили, червен пипер, джинджифил, други подправки и масло. Лукът се задушава в маслото до омекване, добавя се нарязаната на кубчета тиква и се оставя 10-15 минути на тих огън. Прибавят се нарязаните на кубчета ябълки и подправките, супата се залива с вода и се вари до омекване, а накрая се разбива с пасатор.

Крем-супата с царевица изисква 400 грама царевица, стрък целина, 2 супени лъжици масло, 3 супени лъжици брашно, литър вода, чаша сметана, картоф, глава лук и билки. Нарязаните лук и целина се запържват в масло и се задушават 10 минути, след което се залива с вода. Веднага се добавят картофите и царевицата, супата се изчаква да заври и картофите се сваряват до омекване. Сметаната и брашното се разбиват и бавно се добавят към супата при непрекъснато разбъркване. Супата се вари още 7 минути и накрая се добавят билки.

Постната грахова супа се прави по класическа рецепта без месо и пушени меса, с чаша грах, 2 картофа, морков, глава лук, 2 дафинови листа, подправки и билки. Граховата супа се вари до омекване около час, след което се добавят картофите и се готви, докато омекнат и те. Прибавят се запържените лук и морков, а след 5 минути – дафиновите листа, подправки и нарязани билки.

Супата от гъби с билки се приготвя от 350 грама гъби, глава лук, 3 картофа, връзка билки и подправки, като се препоръчва добавянето на малко сушени гъби за по-богат вкус. Гъбите се нарязват на средни парчета и се запържват заедно с нарязания лук. Картофите се варят до полуготовност, добавят се гъбите и супата се готви още 10 минути, а накрая се поръсва с билки и се подправя.

Традиционният Празник на зелето в село Петърч, община Костинброд, Софийска област, се провежда днес от 11 часа пред Народно читалище „Нов живот – 1919“, съобщи Българската телеграфна агенция. Тази година събитието е съчетано с националния кулинарен фестивал „Вкусовете на България“.

Състезание за най-тежка зелка и кулинарни демонстрации

В програмата са включени състезание за най-тежка зелка, кулинарни демонстрации и музикални изпълнения, уточняват организаторите. В Петърч ще гостуват познати лица от кулинарното предаване Hell’s Kitchen, които ще демонстрират уменията си в кухнята и ще се включат в състезанието, в което местни производители ще представят реколтата си. Посетителите ще могат да опитат и традиционен зелник, приготвен по местна рецепта.

Зелето е основен символ на местното земеделие и причина село Петърч да бъде наричано „столицата на зелето“.

Музикална програма и водещи

Музикалната програма включва изпълнения на Пламена Петрова, позната от „Като две капки вода“, Боряна Пантелеева – Бриана, участвала в „Гласът на България“, и Красимир Недялков. Водещи на събитието ще бъдат телевизионната журналистка Нина Хамилтън и певецът Искрен Пецов.

Национален фестивал в подкрепа на местните производители

Националният фестивал „Вкусовете на България“ има за цел да популяризира местните производители, традиционните рецепти и регионалните кулинарни обичаи. Събитието в Петърч е с подкрепата на министерството на туризма, министерството на културата и община Костинброд.

Съветът на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД смени управителите на 9 от общо 14 клона на предприятието в страната в периода от 10 юни до 21 октомври тази година. Промените засягат клоновете „Горна Тунджа – Стара Загора“, „Струма-Места“, „Средна Тунджа“, „Среден Дунав“, „Черно море – Варна“, „Тополница – Пазарджик“, „Бургас“, „Шумен“ и „Долен Дунав“.

Хронология на смените

На 10 юни Съветът на директорите освобождава Анастасия Гидикова, управител на „Горна Тунджа“, и на нейно място назначава Диньо Господинов. На 24 юни управителят на „Струма-Места“ Бисер Михайлов е заменен от Василка Ламбрева.

На 29 юли са освободени двама управители – шефът на „Среден Дунав“ Иваничка Райчева предава поста на Милен Димитров, а управителят на „Средна Тунджа“ Пламен Иванов напуска, за да бъде назначена Митошка Ишмериева.

На 12 август са извършени три промени едновременно. Милен Димитров, назначен в „Среден Дунав“ само две седмици по-рано, е освободен, а на негово място е назначен Любомир Лалов. На същото заседание е решено Сашка Маврикова, управител на „Тополница“, да бъде заменена от Гинка Чолакова, а управителят на клон „Черно море“ Веселин Цонев отстъпва мястото си на Нурия Шефкет.

На 26 август са подменени управителите на още два клона – Миглена Трифонова в „Долен Дунав“ отстъпва поста на Светослав Симеонов, а шефът на клон „Бургас“ Диян Петров е отстранен и заменен от Ненчо Ненчев.

През септември не са извършвани рокади в ръководствата на клоновете. На 21 октомври Съветът на директорите решава да назначи Жанета Панайотова на мястото на досегашния управител на клон „Шумен“ Радослав Кърджиев.

Мащаб на промените

За четиримесечния период над половината от 14-те клона на „Напоителни системи“ са с нови ръководства. При клон „Среден Дунав“ смяната е извършена двукратно в рамките на по-малко от два месеца – назначеният на 29 юли Милен Димитров е освободен още на 12 август.

За първи път през Кампания 2026 г. земеделското министерство ще приложи възможността за изплащане на авансови плащания в сектор „Плодове и зеленчуци“. Причината е кризата в Близкия изток и произтичащите от нея неблагоприятни последици за земеделските стопани, включително риска от недостиг на ликвидни средства, съобщи Министерството на земеделието и храните.

Земеделските стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци, ще получат авансови плащания по интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите. Целта е да се преодолеят временните затруднения с ликвидността, да се осигурят необходимите финансови средства за извършване на агротехническите мероприятия и да се гарантира непрекъснатостта на производствения процес.

Размер на авансовите плащания

Размерът на авансовото плащане за един допустим за подпомагане хектар по всяка от интервенциите в сектор „Плодове и зеленчуци“ е определен със Заповед № РД09-1035/23.10.2026 г. на министъра на земеделието и храните. Той възлиза на 50% от планираната единична сума по съответната интервенция за Кампания 2026 съгласно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г.

• Обвързано подпомагане за плодове: 469,39 евро за първите до 30 хектара включително и 312,93 евро за допустимите площи над 30-ия хектар
• Плодови насаждения до встъпването им в плододаване: 217,30 евро на хектар
• Зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани): 515,36 евро за първите до 30 хектара включително и 343,57 евро над 30-ия хектар
• Зеленчуци (пипер): 629,30 евро за първите до 30 хектара включително и 419,54 евро над 30-ия хектар
• Зеленчуци (лук и чесън): 358,46 евро за първите до 30 хектара включително и 238,98 евро над 30-ия хектар
• Производство на семена от картофи: 466,00 евро на хектар
• Зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши): 276,00 евро за първите до 30 хектара включително и 184,00 евро над 30-ия хектар
• Оранжерийно производство: 4 092,22 евро на хектар
• Плодове и зеленчуци в планинските райони: 607,29 евро на хектар

Срокове за изплащане

Съгласно публикувания на интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“ Индикативен график за изплащане до края на 2026 г. на субсидиите на бенефициерите по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., плащанията към кандидатите по интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите в сектор „Плодове и зеленчуци“ ще бъдат извършени до 10 ноември.

Плащанията в сектор „Животновъдство“ ще бъдат изплатени в пълен размер през първата половина на месец декември.

Текстът на заповедта е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните, в раздел „Политики и програми“ – „Директни плащания“.

„

Докато повечето градински цветя приключват сезона си с идването на студа, растенията от семейство Пиренови едва тогава разгръщат пълния си потенциал. Ерика, калуна, гаултерия, пиерис и левкотое внасят цвят, плодове и наситена зеленина в градината, на балкона или терасата именно през есента и зимата, когато останалата растителност е в покой.

Най-честите грешки при отглеждането им

Преди да бъдат представени отделните видове, е посочено защо много градинари не успяват да ги отгледат успешно. Посочени са три основни грешки.

• Отглеждане на топло – всички изброени растения са студоустойчиви и се чувстват по-добре навън в градината, отколкото в дома.
• Неправилен воден режим – пресушаването на корените или задържането на вода в зоната им вреди еднакво, тъй като никое от тези растения не понася крайности при поливането.
• Неподходяща почва – засаждането във варовита или тежка почва е грешка, защото представителите на семейство Пиренови предпочитат кисела почва и при други условия загиват бавно и незабелязано.

Ерика и калуна – най-разпространените представители

Ериката и калуната са посочени като най-популярните представители на семейство Пиренови в есенно-зимната градина. Те се отличават с дълготрайна декоративност, богата цветова палитра и отлична студоустойчивост. И двата вида образуват компактни вечнозелени туфи с множество дребни цветове в бяло, розово, лилаво и червено, предпочитат кисели почви с добър дренаж и слънчеви места, а освен това са сравнително непретенциозни и могат да се отглеждат както директно в градината, така и в контейнери на балкон или тераса.

Разликите между двата вида се проявяват в листата, цветовете и преди всичко в периода на цъфтеж. Повечето сортове калуна достигат своя пик през късното лято и есента, докато голяма част от видовете ерика цъфтят през зимата и ранната пролет. Поради тази разлика двата вида често се комбинират заедно, за да осигурят непрекъснат декоративен ефект в продължение на няколко месеца.

Гаултерия – акцент върху плодовете, не цветовете

За разлика от ериката и калуната, които впечатляват предимно с цветовете си, гаултерията привлича вниманието с ярките си плодове, остаращи по растението през голяма част от есента и зимата. Именно те превръщат ниския вечнозелен храст в търсена украса за балкони, тераси и входни пространства през студения сезон.

Храстчето обикновено достига височина между 10 и 20 сантиметра и образува гъсти туфи от лъскави тъмнозелени листа, които през есента придобиват червеникави и бронзови оттенъци. През лятото цъфти с дребни бели или бледорозови камбанковидни цветове. Най-добре се развива на полусенчести места – понася слънце през по-хладните месеци, но през горещите летни дни има нужда от защита от силното следобедно слънце.

Пиерис и левкотое – изискана зеленина с променлив вид

Пиерисът се откроява с изискан външен вид и целогодишна декоративност. Все още по-слабо познат у нас, той все по-често намира място в българските градини, особено заради листната си маса и многобройните цветни пъпки, които украсяват клонките месеци преди същинския цъфтеж. Това е компактен вечнозелен храст, който достига от 80 сантиметра до над 2 метра височина. Листата му са лъскави и наситено зелени, а младите прирасти често се появяват в ярки нюанси на червено, бронзово или медно. Цъфти напролет с гроздовидни съцветия от бели, кремави или розови камбанковидни цветове, а визията му се променя непрекъснато през различните сезони.

Левкотое е посочено като най-непознатия от представените видове, но се отличава с необичайна окраска на листата. Макар все още да не е широко разпространен в българските градини, той постепенно печели популярност заради непретенциозността си и впечатляващата сезонна визия. Представлява гъст вечнозелен храст с дъговидно извити клони и изящен силует, който в зависимост от сорта достига между 50 сантиметра и 1,5 метра височина. През пролетта младите прирасти се появяват в бронзови или червени оттенъци, през лятото стават зелени, а през есента и зимата отново придобиват наситени декоративни багри. Цъфтежът е през пролетта, но основната декоративна стойност остава пъстро обагрената листна маса.

„