Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание разглежда проектобюджета за 2026 година, в който разходите на Министерството на земеделието са увеличени с близо 11,5 милиона евро спрямо предходната година — ръст от 6%, до 200 331 600 евро. В същия документ са заложени по-високи средства и за Държавен фонд „Земеделие“, и за Селскостопанска академия, а капиталът на „Напоителни системи“ ЕАД се предвижда да бъде увеличен с 20 млн. евро.

Разходи за МЗХ, Академията и ДФ „Земеделие“

Определените средства за политики в областта на земеделието и селските райони са с близо 12% по-висок бюджет спрямо 2025 г. Разходите за персонал на министерството нарастват с близо 6 милиона евро — до 136 225 300 евро.

Издръжката на Селскостопанска академия се увеличава от 39 567 958 евро през 2025 г. на 43 231 600 евро за 2026 г.

При Държавен фонд „Земеделие“ общите разходи нарастват от 277 346 241,7 евро миналата година на 300 917 500 евро, а разходите за персонал — от 34 млн. евро на 35,2 млн. евро.

Ограничения за бюджетните организации

Проектобюджетът съдържа и редица забрани за бюджетните организации. Те не могат да използват служебни средства за отбелязване на Коледа и Нова година, нито за други развлекателни и спортни прояви. Забранява им се и придобиването или сключването на лизингови договори за леки автомобили.

„Напоителни системи“ и помощта за газьол

Средствата, редовно превеждани на „Напоителни системи“ ЕАД за защита от вредното влияние на водите, се запазват на миналогодишното ниво от 14 980 900 евро. В проектобюджета обаче липсва ред за услугата за доставка на вода за напояване от държавното дружество — услуга, която бе приета с поправка в Закона за водите и бе използвана за намаляване на цената на поливната вода, плащана от земеделците.

Проектобюджетът допуска увеличение на капитала на „Напоителни системи“ ЕАД с 20 млн. евро. Посочената цел е възстановяване и модернизация на обекти от съществуващия държавен хидромелиоративен фонд с оглед ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси.

Помощта за газьол остава без промяна — 51 129 188 евро, но на практика е увеличена с 21 461 400 евро, които вече са били преведени като помощ заради войната в Иран и последвалото поскъпване на горивата.

Планирани средства от ЕС за 2026–2028 г.

Очакваните приходи по програмите, финансирани от ЕС, за периода 2026–2028 г. са, както следва:

• 2026 г. — до 1 357,09 млн. евро
• 2027 г. — 1 204,73 млн. евро
• 2028 г. — 1 257,19 млн. евро

Очакваните разходи и плащания за същия период са:

• 2026 г. — до 1 681,38 млн. евро
• 2027 г. — до 1 719,37 млн. евро
• 2028 г. — 1 730,7 млн. евро

Планираното подпомагане на земеделците по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания за сметка на ЕС е:

• 2026 г. — 841,53 млн. евро
• 2027 г. — 850,49 млн. евро
• 2028 г. — 860,38 млн. евро

За пазарни мерки са предвидени 87,13 млн. евро за 2026 г., 102,62 млн. евро за 2027 г. и 102,56 млн. евро за 2028 г. За развитие на селските райони — включително директни плащания от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — са планирани 837,6 млн. евро за 2026 г., 846,5 млн. евро за 2027 г. и 856,4 млн. евро за 2028 г.

В средносрочен план общите средства, предвидени за усвояване по програмите на ЕС и за изплащане по селскостопанската политика, са 1 604,2 млн. евро за 2026 г., 1 647,5 млн. евро за 2027 г. и 1 660,3 млн. евро за 2028 г.

Монилиозата, позната още като ранно кафяво гниене, е сред най-честите причини сливите да загниват директно на дървото. Болестта се разпространява бързо в овощната градина и при липса на своевременна реакция може да унищожи значителна част от реколтата за един сезон. Разпознаването на симптомите и разбирането на причините са първата стъпка към ограничаване на щетите.

Как се разпознава болестта

Идентифицирането на монилиозата по сливовите дървета не е трудно. Клоните и летораслите покафеняват, изсъхват и изглеждат сякаш са изгорели. По плодовете се появяват малки тъмни петна, които постепенно се уголемяват и се сливат в едно голямо. Гниенето се разпространява върху целия плод, след което засегнатите сливи или падат, или се мумифицират по клоните.

Болестта се развива особено бързо в горещо и влажно време. Първите признаци се появяват в края на юни, а пикът на развитие настъпва през август и септември. Гъбата зимува лесно в заразените плодове и по клоните и не се влияе от ниските температури, което я прави особено трудна за ограничаване между сезоните.

Основни причини за гниенето

Разбирането на условията, благоприятстващи болестта, е ключово за нейното преодоляване. Сред основните причини са:

• Нашествие от насекоми. Вредители като сливовия плодов червей или калифорнийската щитоносна въшка увреждат кожицата на плода и улесняват навлизането на инфекцията.
• Механични повреди. Контактът на плодовете с клоните или повреди от градушка създават входни точки за патогена.
• По-гъсто насаждение. Дървета, засадени твърде близо едно до друго, възпрепятстват добрата циркулация на въздуха и ускоряват разпространението на болестта.
• Неправилна или липса на резитба. Гъстите, непроветриви корони задържат влагата по-дълго, а сухите и болни клони се превръщат в убежище за патогени.
• Липса на превантивни третирания. При отсъствие на пръскане срещу болести и неприятели презимувалите спори започват да се размножават с настъпването на новия сезон.
• Неподходящо място за засаждане. Ниско разположени или слабо осветени места с висока влажност благоприятстват развитието на болестта.
• Ненавременно отстраняване на падналите плодове и листа. Гъбните спори попадат в почвата чрез заразените растителни части, зимуват там и заразяват реколтата на следващата година.
• Неправилно торене. Недостигът или излишъкът на хранителни вещества отслабва имунитета на дървото и го прави уязвимо към инфекции.

Контрол на болестта

При установени признаци на монилиоза се препоръчва незабавно събиране и унищожаване на всички засегнати плодове, като се избягва контактът им със здравите части на растението. Заразените плодове не трябва да се съхраняват или компостират, дори при наличие на само леко гниене. Отрязаните болни клони също трябва да бъдат отстранени от градината.

Успоредно с това е необходимо третиране срещу вредители, разрохкване на почвата около ствола за премахване на намиращите се там спори, както и торене съобразно вегетационния период с цел укрепване на имунитета на растението.

При фунгицидно третиране в началния стадий на болестта по време на зреенето на плодовете се препоръчва използването на биологични продукти. Химическите обработки се извършват през пролетта, есента или не по-късно от месец преди прибиране на реколтата.

Превантивни мерки

За да се предотврати появата на монилиоза, редовната проверка на дърветата е от съществено значение — колкото по-рано се открие болестта, толкова по-лесно се ограничава разпространението ѝ. Препоръчва се редовно отстраняване на падналите листа и прекопаване около стволовете.

Пръскането с бордолезов разтвор може да се извършва няколко пъти, като първото третиране е препоръчително да се проведе през пролетта, преди цъфтежа. През есента стволовете се варосват с вар или специален разтвор. При избор на посадъчен материал се препоръчва да се предпочитат сортове, толерантни към болестта.

Норвежката компания „Viken Gartneri“ създаде хибридна производствена система, която съчетава вертикална ферма и оранжерия — решение, позволяващо целогодишна доставка на прясно откъснати билки и хрупкава маруля при значително по-ниски разходи за отопление. Зад идеята стои Карл Мартин, управител на семейния бизнес, формулирал подхода с израза „1+1=3″.

Близо 30 години опит в оранжерийното производство

Фермата „Viken Gartneri“ е основана през 90-те години на миналия век с около 600 квадратни метра и акцент върху марулята. С времето тя се разраства до 15 000 квадратни метра в Викен, където се отглеждат прясно откъснати билки и хрупкава маруля. Компанията управлява и втори обект с площ от около 8 000 квадратни метра за билки в саксии, като доставя едновременно за супермаркети и за сектора на общественото хранене.

През 2020 г. „Viken Gartneri“ — съвместно с една от големите вериги супермаркети в Норвегия — стават първият производител в страната, осигуряващ прясно откъснати билки целогодишно. „Започнахме на местно ниво, а сега доставяме за тази верига почти в цялата страна“, казва Карл Мартин.

Защо не чисто вертикално земеделие

Когато пред „Viken Gartneri“ е застанал въпросът как да увеличи производствения капацитет, вертикалното земеделие е изглеждало като очевиден вариант. Карл Мартин обаче го отхвърля заради енергийните му разходи. „Само по себе си вертикалното производство не е напълно устойчиво от енергийна гледна точка“, казва той.

В норвежки климат отоплението представлява основен разход за всеки оранжериен производител. Вертикалната ферма елиминира именно естествената слънчева светлина — ресурс, който е безплатен. „Защо да се лишаваме от слънчевата светлина, когато тя е безплатна?“ — пита Карл. От друга страна, простото разширяване на оранжерията не решава проблема с нестабилните енергийни цени. „Ние сме семеен бизнес, който винаги мисли в дългосрочен план. Мислим пет, десет, двадесет години напред.“

Хибридният модел: вертикална ферма като разсадник

Решението, до което стига Карл Мартин, ограничава вертикалната ферма единствено до разсадното производство. Всяко растение — маруля или билка — прекарва шестнадесет дни във вертикалната система, след което се премества в оранжерията за последните две седмици от растежния си цикъл.

„Умишлено отглеждаме само малки растения във вертикалната ферма. Започваме оттам, а след това ги преместваме в оранжерията“, обяснява той. Малката биомаса улеснява управлението на въздушния поток — един от критичните фактори за качествен растеж. „Да се постигне равномерно движение на въздуха във вертикална ферма е трудно и представлява предизвикателство. Но ние не се сблъскваме с този проблем, ако отглеждаме малки растения.“

Контролираната среда в затворената вертикална система осигурява стабилен и предвидим разсадничен етап. „Получаваме отлични млади растения, защото имаме пълен контрол върху влажността, температурата и светлината. Това е отправната точка за всичко, което следва в оранжерията.“

Топлинна синергия и намаление на разходите с 40%

Ключовата иновация в модела е топлинната свързаност между двете системи. „По-голямата част от топлината, която използваме за вертикалната ферма, се извлича и се прехвърля в оранжерията“, обяснява Карл. Благодарение на това разходите за отопление на „Viken Gartneri“ вече са намалели с около 40%, като има потенциал да достигнат 80% с подобряването на ефективността на акумулаторите за топлина и на помпите през най-студените месеци.

„Това е 1+1=3. Вземаш най-доброто от двете производства и ги комбинираш, за да получиш нещо ново“ — така Карл Мартин описва синергията. От гледна точка на устойчивостта подходът е съобразен с по-широка цел: „Колкото по-малко енергия използваме, толкова по-благоприятна е нашата дейност за климата. Най-важното е да използваме възможно най-малко енергия на единица продукция.“

Пазарна тенденция към местно производство

Карл Мартин отбелязва нарастващо търсене на местно произведени продукти сред норвежките потребители. Той посочва конкретни примери: производството на краставици е преминало от приблизително 50% пазарен дял на местните продукти до почти изцяло местно снабдяване в рамките на едно десетилетие, а доматите следват същата тенденция. Билките са предимно местни заради по-дългия им срок на годност, докато при марулята испанският айсберг-сорт все още покрива зимния дефицит. „Виждаме, че пазарът иска повече местно производство“, казва той.

Въпреки успеха на хибридния модел, Карл Мартин е категоричен, че решението не е универсално. „Това, което работи за мен, не е задължително да работи за някой друг, който отглежда, да речем, в Южна Америка. Основното ни предизвикателство при отглеждането в Норвегия е отоплението и ние създадохме нашата хибридна система, за да се справим с този аспект. Може би има други принципи от вертикалното земеделие, които могат да бъдат по-добре приложени в оранжерия, в зависимост от географското положение.“

След близо десетилетие на непрекъснато поскъпване, цените на нивите в България регистрираха лек спад през 2025 г. Средната цена на декар ниви достигна 1 648 лв., при 1 705 лв. през 2024 г. и 1 602 лв. през 2023 г. Данните са на Националния статистически институт, представили пазара на земеделски земи за 2025 г. Понижението спрямо предходната година е 3,3%.

Регионална картина: спад в четири района, ръст в два

Намалението в цените на сделките с ниви е отчетено ясно в четири от статистическите района на страната. Въпреки понижение от 9,5% спрямо 2024 г., Североизточният район запазва първото място по средна цена — 2 092 лв. на декар. В Северен централен район цената спада до 1 726 лв. на декар, което представлява намаление от 2,4%, в Югоизточен район — до 1 506 лв. на декар (спад от 7,6%), а в Югозападен район — до 1 099 лв. на декар (спад от 2,3%).

Единствено в Северозападния и Южния централен район е регистриран ръст — съответно от 4,1% и 6,8%.

Рентите поевтиняват в цялата страна

Размерът на рентите също бележи понижение през 2025 г. Средната цена за наем или аренда на един декар ниви възлиза на 51 лв. — с 12,1% по-малко в сравнение с 2024 г. Спад в средната наемна цена е отчетен във всички райони на страната, като най-значителен е той в Североизточния район — с 15,2%.

Постоянно затревени площи: по-ниски цени за трета поредна година

НСИ отчита спад и при сделките с постоянно затревени площи — естествени и изкуствени ливади, мери и пасища. Средната цена на тези имоти е 284 лв. за декар, което е с 4% по-малко спрямо предходната година. За сравнение, средната цена на постоянно затревените площи през 2023 г. е била 386 лв. на декар, а през 2024 г. — 296 лв. на декар.

Европейският парламент прие на 7 юли 2026 г. пакет от мерки за смекчаване на въздействието на нарастващите цени на торовете върху земеделските стопани в ЕС. Предложените от Европейската комисия правила получиха подкрепата на 576 депутати, докато 62 гласуваха „против“ и 15 се въздържаха.

Авансови плащания по-рано и в по-висок размер

Сред ключовите промени е възможността държавите членки да увеличат авансовите директни плащания от 70% на 75% и да ги изплащат на засегнатите земеделски стопани непосредствено след подаване на заявление. Досега действащите правила позволяваха тези суми да бъдат изплащани едва след 16 октомври. По този начин депутатите се стремят да гарантират, че земеделците ще разполагат с необходимите средства навреме — за закупуване на торове за предстоящия сезон.

Подкрепа за ликвидност при по-скъпи торове

Земеделските стопани ще могат да получават подкрепа за ликвидност в размер до 80% от увеличените разходи за торове. Мярката е насочена към предотвратяване на спад в производството или качеството на храните, както и на нарастване на цените за потребителите. Освен това държавите от ЕС ще разполагат с по-голяма гъвкавост при коригиране на бюджетите си за директни плащания за следващата година.

Защо торовете са толкова важни за фермерите

Торовете представляват до 16% от разходите за суровини за земеделските стопани в ЕС. Съюзът разчита на внос за 30% от азотните торове и за цели 70% от фосфатните торове, използвани в селскостопанското производство. Производството на торове в ЕС от своя страна е силно зависимо от природен газ. Цените на торовете и на енергията се повишават под влиянието на геополитически фактори — агресивната война на Русия срещу Украйна, както и затварянето на Ормузкия проток.

Следващи стъпки

След гласуването в Европейския парламент се очаква Съветът на ЕС окончателно да приеме текста. Регламентът ще влезе в сила на деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Водата е основна жизнена необходимост за всички растения, но нарушеният поливен режим при цветята — независимо дали в посока на недостиг или на излишък — може да причини сериозни щети. Намирането на правилния баланс е ключово за здравословното развитие на градинските растения.

Опасностите от прекомерна влага

Задържането на прекалено много вода в зоната на кореновата система лишава корените от необходимия им кислород. При еднократно преовлажняване въздухът в почвата може да се възстанови чрез обработки. При системен проблем с прекомерна влага в даден участък от градината се препоръчва изграждане на дренаж. Продължителното задържане на вода води първо до задушаване на корените, а след това и до гнилостни процеси. Редовното окопаване в такива условия може да предотврати редица нежелани последствия.

Влажните условия благоприятстват и развитието на специфични вредители — охлювите без черупки, които са активни предимно нощем и рано сутринта. Те са способни да нанесат значителни щети в градината, а борбата с тях — независимо дали чрез химични препарати, различни капани или ръчно събиране — не е стопроцентово ефикасна.

Последствия от засушаване

Прекомерната суша отслабва имунната система на растенията и ги прави по-уязвими към неприятели и патогени. В условия на суша следва да се следи особено внимателно за поява на акари. При пресушаване на саксийно растение то трябва да се премести на сянка и да се полее обилно, след което след около час да се провери дали не е необходима допълнителна вода.

Торфените субстрати имат специфичен недостатък: при пресъхване се свиват и водата не се задържа, а изтича покрай стените на саксията. В такъв случай е препоръчително да се постави съд под саксията и водата да се налива и в него.

Вода, хранене и важни срокове

Водата в почвата е пряко свързана с усвояването на хранителните елементи. При суша растенията не могат да усвоят хранителните вещества, докато при прекомерно поливане те се измиват в по-дълбоките почвени слоеве — особено азотът, който е лесно подвижен елемент. При пониско съдържание на азот растенията пожълтяват.

При поливане е важно да се избягва мокренето на листата и цветовете, тъй като те се повреждат по-бързо. За повишаване на атмосферната влажност простото оросяване не е достатъчно, тъй като ситните капчици се изпаряват бързо — по-ефективни в случая са съдове с вода, наредени в градината.

Торенето на многогодишните растения — дървета, храсти и треви — трябва да приключи до края на август. Закъснялото подхранване не позволява на растенията да усвоят хранителните вещества навреме и може да доведе до зимни повреди по младите тъкани или дори до измръзване.

Европейската комисия е изготвила предложение, което би позволило на всяка държава членка да проявява по-голяма гъвкавост при решаването на специфичните за нея земеделски проблеми. Идеята за повече гъвкавост бе представена от Диего Канга Фано, заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, по време на среща с агрожурналисти от Европейския съюз.

Различни проблеми в различни страни

Според Диего Канга Фано Европа обединява изключително многообразие от държави, чиито проблеми се различават съществено. Затрудненията в Ирландия не съвпадат с тези в Гърция, Латвия или България, посочва той. Именно поради това предложението на Комисията е всяка страна членка да може да постави акцент там, където най-много се нуждае — с улеснени и по-малко административно обременени процедури.

Предложението е насочено преди всичко към справянето с климатичните промени и различните им проявления в отделните региони. Страните от Северна и Западна Европа имат различни предизвикателства в сравнение с тези от Южна Европа. Гърция и Кипър, например, се сблъскват с сериозен недостиг на вода — проблем, който в много западноевропейски страни изобщо не стои на дневен ред. Там, където водата е от жизнено значение, правителствата би трябвало да могат да инвестират във водната сигурност бързо и без тежки административни процедури, смята заместник-генералният директор.

Как ще работи механизмът на одобрение

Предложението среща и критики — най-същественото възражение е, че то предоставя „твърде много власт на отделните правителства“, с което се губи елементът на общите европейски политики. Диего Канга Фано отхвърля тази теза: по-голямата свобода ще важи само за определени казуси и най-вече при сериозни промени като климатичните, а не за всички области.

Той допълва, че националните планове и занапред няма да се одобряват единствено от отделните правителства. Процедурата ще включва Съвета на Европейския съюз с участие на Комисията — по аналогия с настоящата система, при която националните планове се одобряват от Комисията. Освен това Комисията ще издава препоръки до всички държави членки, за да гарантира, че плановете им отговарят на общата цел. При игнориране на препоръките от страна на дадено правителство одобрение от Съвета на ЕС няма да бъде получено.

Значение за България

Критиците на досегашната политика на Европейската комисия приемат предложението като стъпка в правилната посока. Ако то бъде прието, правителствата ще разполагат не само с по-голяма отговорност, но и с реална възможност да решават ключови проблеми по-бързо.

По отношение на България Диего Канга Фано посочва, че създаването на напоителна мрежа, обхващаща страната, е конкретен пример за инициатива, която може да намери място в бъдещи национални планове при подобна гъвкавост. Идеята е самите земеделци да акцентират върху най-важните проблеми, за да се търсят решения за тях в рамките на новия механизъм.

Производителите на слънчоглед и царевица, пострадали от екстремното засушаване и горещините през 2025 г., ще получат спешна финансова помощ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието в размер на 7 400 000 евро. Изплащането трябва да приключи до 30 септември 2026 г. Ако в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ бъдат предвидени допълнителни средства, може да се доплатят още до 14 800 000 евро от националния бюджет — до 31 декември 2026 г. Земеделското министерство публикува проектонаредба за условията и реда за предоставяне на тази спешна помощ, която е отворена за обществено обсъждане до 13 юли.

Регламент на ЕК и засегнати държави

На 18 април 2026 г. влезе в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 на Европейската комисия от 16 април 2026 г. Той предвижда спешно финансово подпомагане за селскостопански сектори, засегнати от неблагоприятни климатични явления в България, Естония и Унгария. Целта на регламента е да се осигури извънредна подкрепа за земеделски производители, претърпели сериозни щети от интензивни суши и горещини, довели до загуба на доходи и застрашили икономическата жизнеспособност на стопанствата. Допустими за подпомагане съгласно чл. 1, пар. 3 от регламента са единствено слънчоглед и царевица.

Регламентът допуска към европейските средства да бъдат добавени национални средства в размер до 200% от отпусната европейска помощ — или до 14 800 000 евро. Тези пари обаче зависят от наличието на заложени средства в новия бюджет на ДФЗ, който се очаква да бъде приет до края на юни.

Метеорологичната обосновка

В мотивите към проектонаредбата, изложени в доклад на заместник-министър Янислав Янчев, се позовават на данни на Националния институт по метеорология и хидрология. Според тях през втората половина на юни, юли и август 2025 г. развитието на пролетните култури е протекло при горещо време и задълбочаващ се дефицит на почвена влага. Юлските температури и влажностният дефицит са довели до увеличаване на дела на изсъхналите посеви царевица и силно редуциране на добивите от слънчоглед. Валежите в земеделските райони за юли и август са регистрирани около и под месечните норми, като на много места са отчетени количества до 25 л/м² — крайно недостатъчни за пролетните култури. В съчетание с високите температури това е довело до изчерпване на почвените влагозапаси в 50- и 100-сантиметровия слой. В почти всички производствени райони на царевица и слънчоглед е установено екстремално и силно почвено засушаване, съчетано с температурен стрес.

Като основен критерий за разпределяне на помощта е дефинирана степента на засушаване — конкретно общините, в които е отчетена степен „Катастрофална“, съобразно анализ на дирекция „Растениевъдство“, опиращ се на данни от Европейската обсерватория за засушаване (EDO) на Съвместния изследователски център на ЕК (JRC).

Кой може да кандидатства и при какви условия

Допустими кандидати са физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски стопани за 2025 г. по Наредба №3 от 1999 г., за площите им със слънчоглед и царевица, отговарящи на изискванията. Ставката за хектар се определя като съответният бюджет (европейски или национален) се раздели на заявените и установени като допустими хектари, а размерът ѝ се утвърждава със заповед на министъра на земеделието и храните.

Не са допустими за финансиране площи:

• които не са установени като допустими за кампания 2025 г. по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ);
• за които е предоставена държавна помощ SA.104672 (2022/N) за щети от суша, настъпили през 2025 г. — с цел избягване на свръхкомпенсиране;
• за които е сключен договор с „Напоителни системи“ ЕАД за доставка на вода за напояване за поливен сезон 2025 г.

Също така не могат да кандидатстват лица, осъдени с влязла в сила присъда за конкретно изброени престъпления по Наказателния кодекс, лица в производство по несъстоятелност или ликвидация, както и лица с установени с окончателен акт публични задължения за данъци или осигуровки, освен ако те са разсрочени, отсрочени или обезпечени.

Ред за подаване на заявления

Приемът на заявления започва три работни дни след влизане в сила на наредбата и продължава десет работни дни. Заявленията се подават по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ, в съответната областна дирекция на фонда — по постоянен адрес на физическото лице или по адрес на управление на търговеца или юридическото лице. Регистрацията се извършва в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Към заявлението се прилагат удостоверение за банкова сметка на името на кандидата (ако тя не е регистрирана в ИСАК) и нотариално заверено пълномощно в оригинал — при подаване от упълномощено лице. При установени публични задължения ДФЗ уведомява кандидата и му предоставя срок от 5 работни дни за погасяването им, след което извършва повторна проверка. Административните проверки се провеждат съгласно Регламент (ЕС) 2021/2116.

Служебният кабинет е прехвърлил отговорността за ремонта на язовир „Огоста“ — най-големия водоем за напояване в страната — от „Държавна консолидационна компания“ към Министерството на земеделието и храните, без да осигури финансиране за целта. Земеделският министър Пламен Абровски определи това прехвърляне като „съзнателно създадено условие и политически капан“, отговаряйки на въпрос на депутат в рамките на парламентарен контрол.

Състояние на язовира

Язовир „Огоста“ е най-големият водоем, предназначен за напояване, с общ обем от 506 милиона кубични метра. Въпреки това той не се използва — поради необходимост от ремонт и поради трайно замърсяване на водосбора на река Огоста с отпадъци от стария минен добив в района на Чипровци, включително арсен и тежки метали. Мащабни програми за пречистване на водите не са провеждани с десетилетия.

Съгласно констатациите от последните извършени проверки язовирът е в неизправно, частично работоспособно състояние. Може да се експлоатира единствено при спазване на максимална кота на завиряване — оперативното водно ниво трябва да не надвишава 193 метра, което съответства на обем от 400 милиона кубични метра при общ капацитет от 506 милиона кубични метра.

Тъй като тежките метали са натрупани в дънните седименти, се предполага, че водното ниво не бива да пада под установения оперативен праг, за да не се допуска замърсяване на земеделската продукция при напояване.

Рискове и местоположение

Язовирът се намира на около половин километър от град Монтана. Министър Абровски посочи, че ремонтът е задължителен, за да се предотврати нежелано преливане на водите — събитие с потенциал за сериозни последици за прилежащата територия. Обектът е определен като стратегически значим за националната сигурност и е включен в критичната инфраструктура на страната.

Предприети действия и следващи стъпки

Абровски заяви, че привеждането на язовир „Огоста“ в изправно състояние е абсолютен приоритет на министерството. Към момента са предприети действия за изготвяне на техническо задание за провеждане на обществена поръчка с цел изработване на работен проект за основен ремонт на язовира.

Депутатът Петър Петров от парламентарната група „Възраждане“ — автор на въпроса — обясни, че предходна обществена поръчка от началото на годината за изготвяне на технически проект е останала без оферти поради липса на достатъчен капацитет в България за ремонт на хидравличния изпускател на язовира. Петров призова МЗХ да потърси чуждестранни фирми за изпълнение на дейността, както и да бъде потърсена отговорност за дългогодишното лошо стопанисване на обекта.

Европейската комисия даде положителна оценка на България по четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), което ще осигури на страната близо 1 млрд. евро. Новината беше съобщена от вицепремиера Атанас Пеканов на брифинг в Министерския съвет.

Изпълнени условия и очаквани постъпления

Според Пеканов България е изпълнила 23 от общо 26-те цели и етапи, предвидени за получаването на средствата. Очаква се сумата да постъпи по сметката на Министерството на финансите до края на юли. Вицепремиерът определи решението на Европейската комисия като ключова стъпка за успешното изпълнение на плана и важна подкрепа за държавния бюджет, като изтъкна, че положителният резултат е постигнат благодарение на политическа воля, добра координация и напредък по антикорупционните реформи и върховенството на закона.

Освен това България е получила одобрение от Европейската комисия за прекратяване на процедурите по задържане на средства, свързани с реформата за отчетността и механизма за главния прокурор. Това ще позволи на страната да получи допълнителни 150 млн. евро с петото плащане по ПВУ.

Три неизпълнени мерки

Трите мерки, които към момента не са изпълнени, засягат реформите в културния сектор, ВиК инфраструктурата и интегрирания градски транспорт с единен билет. Правителството работи за тяхното приключване в предвидените срокове.

За какво ще бъдат използвани средствата

Пеканов подчерта, че средствата по четвъртото плащане ще осигурят необходима ликвидност на Министерството на финансите и ще позволят разплащане по вече изпълнени проекти. Според него именно нуждата от такава ликвидност е наложила увеличаването на тавана на държавния дълг в условията на удължен бюджет.

Сред проектите, които ще бъдат финансирани, са:

• над 2000 STEM кабинета в училищата;
• модернизация на детски и онкологични лечебни заведения;
• създаване на 23 центъра за лечение на инсулти;
• развитие на системата за въздушна спешна помощ със седем медицински хеликоптера;
• обновяване на над 73 дома за възрастни хора;
• инвестиции в железопътния транспорт и регионалната свързаност.

Предстоящо пето плащане

До 31 август България трябва да изпълни и отчете мерките по петото и последно искане за плащане по ПВУ — на стойност близо 1,7 млрд. евро. Пеканов отбеляза, че сроковете са изключително кратки и всяко министерство вече разполага с ясен график и конкретни отговорности.

Министерството на земеделието и горите е разпоредило намаляване на възнагражденията на членовете на управителните органи на седем държавни дружества от своята система. Допълнителните споразумения са подписани от ръководствата на шест от тях, докато Съветът на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД все още не е сложил подпис, въпреки две изпратени покани от ведомството.

Действията са предприети още от май

Според информация, предоставена от пресцентъра на Министерството на земеделието и горите в отговор на журналистическо запитване, мерките за редуциране на заплатите в търговските дружества от системата на ведомството и в Държавното предприятие „Кабиюк“ са стартирали още през май. Поводът е промяна в нормативната уредба, след която е определен нов максимален размер на тези възнаграждения.

Новите тавани на възнагражденията

С промяната в нормативната уредба максималният размер на заплатите е намален от 9–10 хил. евро на близо 4 хил. евро. По-конкретно:

• Възнагражденията на изпълнителните директори и управителите падат от между 16 и 18 минимални месечни работни заплати на 6 минимални работни заплати, или около 3 960 евро.
• Възнагражденията на членовете на съветите на директорите и управителните органи са редуцирани от 6 на 4 минимални работни заплати, или 2 480 евро.

Кои дружества са се съобразили

Намалението на възнагражденията засяга ръководителите на следните дружества и предприятия:

• „Агролеспроект“ ЕООД
• „Врана“ ЕАД
• „Магазин за хората“ ЕАД
• „Напоителни системи“ ЕАД
• „Рибни ресурси“ ЕООД
• „Система за агропазарна информация“ ЕООД
• ДП „Кабиюк“

Допълнителните споразумения са подписани от всички членове на органите за управление на изброените дружества, с изключение на „Напоителни системи“ ЕАД. От МЗХ са изпратили две покани до членовете на Съвета на директорите на дружеството, но договорите остават неподписани и намалението на възнагражденията не е влязло в сила.

Напоителни системи остават извън новите правила

Забавянето при „Напоителни системи“ ЕАД поставя дружеството в особено положение — единствено то продължава да прилага старите нива на заплащане за членовете на своя Съвет на директорите, въпреки нормативната промяна и настояванията на Министерството на земеделието и горите. От ведомството не са коментирали какви следващи стъпки биха предприели, ако споразуменията останат неподписани.

В събота ще се проведе 16-ото издание на „Празника на гърнетата“ в Крушари, като тазгодишното му начало ще бъде белязано от разточване на живо на добруджанска кавърма — известна още като милина. Три жени от Крушари, Коритен и Бакалово, най-възрастната от които е на 85 години, ще покажат пред публиката как се приготвя тази традиционна добруджанска специалност: от постно тесто, полято с прясно подсирено мляко и изпечено.

Живо майсторство и кулинарно наследство

Димитрина Желева, директор на дирекция „Регионално развитие и хуманитарни дейности“ в община Крушари, обяснява смисъла на демонстрацията: „Надяваме се покрай тази демонстрация по-млади жени и девойки да се запалят по този начин на приготвяне на храна, извън готовите продукти. Жените, които месят и точат, вече са изчезващи. Искаме да стимулираме интереса към това свещено общуване с житото, хляба и брашното.“

В кулинарната и музикалната част са заявили участие 10 читалища — от община Крушари, от село Гурково, читалище „Мевляна-2012″, пенсионерски клуб „Димят“ от Добрич, както и две семейства от Добрич и село Лозенец. На конкурса ще бъдат представени традиционна българска, турска и татарска кухня.

Участниците имат право сами да изберат ястието, което ще представят — чорби, сладкиши, тестени изделия, месни и постни манджи — при едно задължително условие: всяко приготвено ястие трябва да бъде поднесено в глинен съд, чугунен тиган, глинен сач, керамично гърне, чувен или тавичка.

Категории, журито и програмата

Конкурсните категории, в които ще бъдат раздадени предметни награди и грамоти, са:

• Супи и чорби
• Разядки, мезета, салати
• Постни ястия
• Месни ястия
• Питки, погачи, хляб
• Баници, милини, кавърми
• Сладкиши, торти, баклави
• Вино, ракия, домашни ликьори

Ястията ще бъдат оценявани от Даниела Аврамова — преподавател в Професионалната гимназия по туризъм „П. Яворов“ в Добрич, и Надежда Иванова — културен антрополог. За първи път в журито ще участва и представител на община Крушари.

Програмата предвижда откриване в 9:30 ч., начало на фолклорната програма в 10:00 ч., а награждаването на победителите в кулинарния конкурс — в 12:30 ч. Докато журито оценява ястията, на сцената ще се изявят фолклорни групи: певческа група „Огърлица“, пенсионерски клуб „Димят“, читалище „Мевляна-2012″ от Добрич, гайдарска група от Крушари, пенсионерски клуб „Бели чайки“ от Балчик, изпълнители от Силистра и др.

Гости от Молдова и бъдещи издания

На празника ще присъстват представители на община Виноградовка, Молдова, с която Крушари наскоро е сключила партньорство. Делегацията се ръководи от кмета Татьяна Цуркан и включва общински съветници, представители на ветерански организации, директори на училища и детски градини.

Що се отнася до следващите издания, Желева уточни: „Догодина вероятно фестивалът ще бъде в село Зимница, откъдето е започнал. Това ще бъде допълнително уточнено, защото завършват ремонти на читалища в села в общината.“

Министърът на земеделието и храните е определил със заповед размера на плащането по интервенцията за допълнително подпомагане на доходите на млади земеделски стопани за кампания 2025 г. Ставката възлиза на 104,32 евро за допустим хектар.

Условия за получаване на помощта

Помощта се предоставя за цялата допустима площ на земеделското стопанство по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за период до 5 години, считано от първата година на подаване на искането за плащане, при спазване на всички условия по интервенцията.

На допълнително подпомагане подлежат лица, които отговарят едновременно на следните изисквания:

• стартирали са земеделска дейност през последните 5 години;
• към момента на подаване на заявлението са на възраст не повече от 40 навършени години;
• притежават професионални умения в областта на селското стопанство и/или ветеринарната медицина, и/или икономическо образование със земеделска насоченост.

Нормативна база

Пълният текст на заповедта е публикуван на страницата на Министерството на земеделието и храните в раздел „Директни плащания — национално законодателство за прилагане на схемите за директни плащания“.