Колтучене на домати — премахването на страничните издънки, образуващи се в пазвите на листата — е практика, чиято необходимост зависи преди всичко от сорта и начина на отглеждане. При неправилно или пропуснато колтучене растенията се сгъстяват прекомерно, а плодообразуването се затруднява значително. Ето какво трябва да знаят производителите, за да се справят навреме и правилно.

Какво е колтучене и защо е важно

Колтуците са странични разклонения, израстващи в пазвите на листата. В естествената си среда доматите са многогодишни растения, при които първите 3–4 месеца от развитието са посветени изцяло на изграждане на зелена маса и коренова система — без образуване на завръзи. При тези условия колтучене не е необходимо.

В нашите географски ширини обаче доматите се отглеждат като едногодишно растение. Буйнорастящо, несформирано растение едва ще успее да зацъфти преди настъпването на студеното време, а образуването и узряването на плодове остава съмнително. Затова своевременното прищипване и отстраняване на страничните издънки е ключова агротехническа мярка.

Как се извършва правилно

Страничните издънки трябва да се отстраняват своевременно — докато не са надхвърлили 4–5 см. На този етап те са тънки, не отнемат значителен ресурс от майчиното растение и лесно се махат с ръка или ножица. Ако се оставят да прерастат, отстраняването им натоварва растението и създава риск от сгъстяване.

Първото колтучене се извършва две седмици след засаждането на разсада в почвата. След това процедурата се повтаря редовно — на всеки 10–14 дни при отглеждане на открито, и на всеки 7–10 дни при оранжерийни условия, тъй като там растенията се развиват по-бързо.

Някои специалисти препоръчват да не се откъсва издънката изцяло, а да се остави пънче от около 2 см — това забавя появата на нови издънки на същото място. Практически съвет: поливайте доматите вечер, а сутринта — преди пряката слънчева светлина да достигне листата — извършвайте колтученето.

Различия според сорта

Не всички домати се нуждаят от еднакъв подход. Разграничаването на сортовете е от съществено значение:

• Индетерминантни сортове — растения с неограничен растеж, достигащи 2 м или повече. Те са най-склонни към образуване на колтуци и без редовно отстраняване се превръщат в гъсти храсти, от които не може да се очаква добив. Трябва да се колтучат, да се формират на 1–2 стъбла и да се прищипват на върха.
• Детерминантни сортове — развиват пъпки по върховете на издънките и спират растежа си след залагане на определен брой съцветия. Височината им обикновено не надвишава 110 см. При тях е достатъчно само прищипване.
• Полудетерминантни сортове — формират се компактно с 2–3 стъбла, но прищипването и премахването на странични издънки все още е необходимо.
• Безколови сортове — нямат странични издънки в традиционния смисъл, тъй като се развиват с няколко стъбла, всяко от които дава реколта. Първоначално долните 4–5 издънки се оставят, за да се формира кръгло и гъсто растение. Тези, които се появяват по-нагоре и сгъстяват храста, трябва да се премахват докато са в начален стадий — при дължина 3–4 см.
• Едроплодни сортове — рядко дават големи добиви, но са ценени заради сортовите характеристики на плода. Най-едрите плодове се развиват на първите китки; на по-горните етажи плодовете стават по-малки.

Особености при отглеждане на открито и в оранжерия

При отглеждане на открито е препоръчително да се избират по-ниски сортове и минирастения, тъй като са по-лесни за оформяне и връзване. При тях не се премахват всички колтуци — оставя се т.нар. продължаваща издънка, тоест стъбло, растящо под първата цветна китка. Тази практика се повтаря многократно, за да могат страничните издънки да се сменят взаимно и да дадат плод.

При чери домати на открито оформянето също не трябва да се пропуска — малките плодове могат да бъдат толкова многобройни, че стъблото, изтощено от непремахнати издънки, може да се счупи.

Оранжерията е идеална среда за индетерминантните сортове. Изкуственото удължаване на лятото дава на растението повече време да расте и да плодоноси. Индетерминантните сортове в оранжерия се отглеждат с едно стъбло, носещо 5–10 цветни китки. Всички странични клони и листа, засенчващи завръзите, трябва да се премахват. При детерминантните сортове в оранжерия — въпреки по-ограничения им растеж — буйното развитие на листна маса налага прищипване, а с правилна грижа могат да поддържат 2–3 стъбла.

За оформяне на второ стъбло при оранжерийни домати се избира силна странична издънка под първата цветна китка на главното стъбло — тя се оставя, а всички останали издънки, включително евентуално появилите се на нея, се отстраняват.

Община Враца предприе спешни мерки срещу нашествие на едри скакалци, обхванало множество квартали в града, съобщи Българското национално радио. Насекомите се появяват масово на много места — най-често около жилищни блокове — и достигат дължина около 10 см.

Какво установиха експертите

След постъпили сигнали от граждани специалисти са посетили на място един от най-засегнатите жилищни квартали — в района около река Лева. За анализ са взети няколко насекоми, след което е пристъпено към третиране с подходящи препарати.

Според биолози причина за нашествието е рязката смяна на дъждовно и горещо време в последно време.

Поетапна обработка в целия град

Третирането не се ограничава само до засегнатия квартал около река Лева. Предвидено е поетапно да бъде извършена обработка с препарати във всички части на Враца.

Рибарите се възползват от ситуацията

Докато жителите на засегнатите квартали са обезпокоени, рибарите в района посрещат нашествието с доволство — те събират скакалците в туби и ги използват за стръв.

Всеки стопанин, който поддържа морава, се изправя поне два пъти месечно пред едно и също предизвикателство: какво да прави с натрупаната окосена трева. Вместо да я изхвърляте, тя може да послужи по пет различни, практически доказани начина — от мулчиране на зеленчуковите лехи до храна за домашни животни.

Мулчиране — най-бързото решение

Ако косачката ви няма кош, имате два варианта: да съберете тревата с гребло и да я отстраните, или да я оставите директно върху моравата като мулч. Второто е препоръчително само в сухо и горещо време — тогава тревата помага за задържане на влагата в почвата. При влажно и хладно време растителните остатъци трябва да се отстранят, за да се предотврати гниене.

Окосената трева е подходящ мулч и за градинските лехи. Благодарение на високото си съдържание на влага и азот, тя ограничава растежа на плевели, намалява изпарението и бързо се разлага, обогатявайки почвата с хранителни вещества. Подходяща е за домати, чушки, краставици, ягоди, малини и овощни дървета. Почвата се покрива с 5–7 см слой завехнала или изсушена трева, като се оставя разстояние от 1–2 см от стъблата. Когато слоят изсъхне, върху него се добавя нов, а в края на сезона натрупаната органична материя се вкарва в почвата при окопаването.

Зелен тор — течна подхранване от трева

Окосената трева може да се превърне в ефективна течна подхранка. Голям съд се напълва до две трети с прясна трева и се долива с вода. Покрива се с капак или пластмасово фолио с отвори за вентилация и се оставя на топло и слънчево място за около две седмици. Ежедневното разбъркване ускорява процеса. Коренът от валериана помага за намаляване на неприятната миризма от ферментацията, а дървесната пепел обогатява разтвора с калий.

Готовността на тора се разпознава, когато спре образуването на пяна. За кореново приложение торът се разрежда с вода в съотношение 1:10, а за листно приложение — в съотношение 1:20. Зеленото торене активно насища почвата с азот, подобрява структурата и въздухопропускливостта ѝ, стимулира растежа на надземните части на растенията и може да предотврати появата на вредители и болести.

Повдигнати лехи — слоест подход

За градинарите, които изграждат повдигнати лехи, окосената трева е ценен строителен материал за долните слоеве на конструкцията. При изграждането е важно да се спазва правилният ред: на дъното се поставят едрите, бавно разлагащи се отпадъци — клони от резитба, кора и здрави стъбла, — които действат като дренаж. Над тях се наслагват в низходящ ред на разлагане: картон и стари вестници, дървени стърготини, слама, паднали листа, кухненски отпадъци и зелени растителни отпадъци, включително окосена трева. Всичко се допълва със зрял компост и плодородна почва.

Докато органичният пълнеж гние, той освобождава хранителни вещества, а процесът генерира топлина. Това позволява топлолюбиви култури да се засаждат по-рано — от началото до средата на пролетта, — което удължава вегетационния период и дава възможност за две реколти вместо една.

Компостиране и храна за животни

Най-простото решение е компостирането. Съдържанието на коша на косачката се изсипва в компостера и се полива с разтвор на активатори или друг продукт с ефективни микроорганизми. Влажната зелена маса се свива бързо и обогатява бъдещия компост с азотни съединения. При зареждането на компостната купчина е важно да се редуват „зелени“ слоеве — трева, обелки от плодове и зеленчуци, плевели — с „кафяви“ слоеве от сухи, въглеродни компоненти като слама, дървени стърготини, хартия и паднали листа. Това редуване осигурява добра аерация, бързо разлагане и правилна структура на готовия компост.

Петото решение е насочено към стопани с животновъдство или към тези, чиито съседи отглеждат добитък и птици. Прясната окосена трева е идеална храна за животни — предложете я на наблизо живеещ фермер и по всяка вероятност ще намерите добро приложение за нея, получавайки насреща естествен продукт.

Инспектори на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) установиха сериозни несъответствия между регистрираните и реално отглежданите животни при проверки в осем животновъдни обекта в община Харманли. Общо 132 животни, вписани в информационната система ВетИС, не са открити при извършените проверки на място, а допълнително са констатирани 20 невписани животни. Предстоят последващи проверки, включително на данните, използвани за получаване на субсидии.

„Виртуални“ животни в млечна ферма и три ферми за месодайни говеда

Случаите, при които животни са регистрирани в системата, но не са открити при проверка на място, са известни в практиката като т.нар. „виртуални“ животни. Една от най-сериозните констатации е в млечна ферма, в която съгласно данните във ВетИС трябва да се отглеждат 100 говеда, а инспекторите са установили едва 34 животни, съответстващи на регистрираната информация.

Значителни разминавания са открити и в три ферми за месодайни говеда. В информационната система са вписани общо 189 животни, а при проверките са намерени само 123. Освен това всички налични животни са били събрани в един от трите обекта, а голяма част от тях са с нарушена идентификация — само с една ушна марка или изцяло без ушни марки.

Според БАБХ липсата на 66 животни, заедно с факта, че животните от три отделни регистрирани ферми се отглеждат на едно и също място, пораждат основателни съмнения дали тези животновъдни обекти функционират по предназначение. Агенцията е обявила, че ще извърши допълнителни проверки, включително на декларираните данни, свързани със схемите за подпомагане.

Двадесет овце без ушни марки и без регистрация

При отделна проверка инспекторите са установили обратното несъответствие. В животновъден обект са преброени 100 овце, докато във ВетИС са регистрирани само 80. Останалите 20 животни са били без ушни марки и не са въведени в информационната система, въпреки че вече са подлежали на задължителна идентификация.

Нарушения в условията на отглеждане и предстоящи административни мерки

Наред с нарушенията, свързани с регистрацията, инспекторите са констатирали и проблеми с условията на отглеждане в проверените обекти. Сред тях са повредени поилки и компрометирани ограждения, които не отговарят на изискванията за хуманно отношение към животните и за биосигурност.

• На собствениците на проверените обекти предстои да бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения.
• Животните без идентификация трябва да бъдат маркирани и вписани във ВетИС.
• Установените несъответствия в системата ще бъдат отстранени съгласно действащите процедури.

От Българската агенция по безопасност на храните съобщават, че проверките в региона продължават.

Средата на лактацията е подходящият момент за идентифициране и отделяне на проблемните крави в млечното стадо. Повечето ферми се стремят към годишен процент на заместващи животни от 18–20%, като тази цифра зависи от успеха на размножителния сезон. До 10% от заместващите юници обикновено са крави, останали небременни в края на размножителния сезон, докато останалите са проблемни животни, бракувани доброволно.

Как да открием проблемните крави

Първата стъпка за всеки фермер е преглед на данните от записите на млякото и здравните карти на животните. По този начин могат да бъдат установени кравите, при които броят на соматичните клетки трайно надвишава 200 000 клетки/мл — именно те се считат за проблемни животни.

Средният брой на соматичните клетки в млечните ферми е висок през втората половина на юни, което означава, че много стопанства очевидно се сблъскват с подобни проблеми. Ако не бъдат предприети мерки, финансовото въздействие може да бъде значително — особено в година с ниски цени на млякото, тъй като маститът може да струва на фермера над 60 евро на крава годишно.

Поради своя генетичен произход някои крави са по-предразположени към висок брой соматични клетки, мастит, куцота и други заболявания. Тези животни не само натоварват бюджета на фермата, но и крият риск от разпространение на инфекции в стадото. Дори при намерение за запазване на животното, отстраняването на предразположените към мастит крави е за предпочитане, тъй като присъствието им застрашава кравите с по-висока продуктивност.

Ако фермата среща затруднения при постигане на среден брой соматични клетки в рамките на 100 000 клетки/мл, препоръчително е да бъдат обсъдени варианти с ветеринарен лекар или консултант.

По това време на годината е необходимо и да се извърши оценка на движението на животните, за да се определи нивото на мобилност на стадото. При прегледа трябва да се обърне специално внимание на кравите, проявявали куцота в миналото — те може да имат хронични проблеми и да се нуждаят от включване в програма за бракуване. Задържането на такива животни увеличава разходите и риска от разпространение на инфекции, без да добавя стойност към фермата.

Защо доилната машина се нуждае от обслужване това лято

Успоредно с прегледа на стадото, фермерите трябва да проверят и дали доилната машина се нуждае от обслужване. Редица ферми имат навика да обслужват оборудването единствено през зимата или при вече възникнал проблем — като висок брой соматични клетки или мастит. Добрата управленска практика обаче изисква доилната зала да се поддържа редовно, преди да е настъпило влошаване на здравето и производителността на кравите.

Доилната машина трябва да се обслужва два пъти годишно от регистриран техник, което се равнява приблизително на всеки 550 часа работа. Ако машината не е преминавала обслужване от известно време, насрочването на преглед трябва да се превърне в приоритет — без да се чака появата на проблеми като нарастване на броя на соматичните клетки или мастит.

Правила за смяна на маркучите

Редовният преглед на маркучите е също от съществено значение. Вътрешността им трябва да е мека и гладка — без пукнатини или грапавини. Маркучите са единствената част от доилната машина в пряк контакт с кравата и пряко влияят върху здравето на вимето и ефективността на доенето. Износените маркучи намаляват доилната производителност, увреждат вимето и създават риск от мастит и кръстосано замърсяване.

С течение на времето налягането в маркучите намалява, те абсорбират мазнини, задържат бактерии и се влошават под въздействието на почистващите препарати, преминаващи през тях два пъти дневно. Препоръчителният срок за смяна е на всеки 2000 пъти издояване или на всеки шест месеца.

За стада, разширили капацитета си в последните години, но все още използващи същата зала, честотата на смяна трябва да се увеличи. Като ориентир може да послужи следното правило:

• При 8 реда крави — смяна на маркучите на всеки четири месеца;
• При 12 реда крави — смяна на маркучите на всеки три месеца.

В конкретен пример: при доене на 140 крави в зала с 16 доилни клетки два пъти дневно маркучите трябва да се сменят на всеки 115 дни. При пролетно отелване с двумесечен сухостой това означава поне две смени годишно.

Накрая, необходимо е да се провери и дали пръскачките за дезинфекция на биберонките функционират правилно — всички запушени или дефектни дюзи трябва да бъдат сменени своевременно.

Поливането в горещо време е процедура, която изисква специален подход — особено когато летните температури надминават 30°C и градинските растения се нуждаят от активна защита. За да бъде напояването ефективно, а не вредно, стопаните трябва да спазват няколко основни правила.

Кога да поливате — сутрин или вечер?

Поливането по обяд е категорично нецелесъобразно — при висока температура водата се изпарява бързо, без да достигне до корените. Това важи еднакво за открити лехи и за саксийни растения. Мненията на опитни градинари относно най-подходящия час се различават, но мнозина препоръчват редуване на сутрешно и вечерно поливане, тъй като така се подпомагат различните физиологични процеси в растенията в различните части на деня.

Поливането рано сутрин — предпочитано преди изгрев слънце — се счита за особено подходящо, когато трябва да се избегне намокряне на листата. Вечерното напояване, макар и практикувано, крие своите рискове: остатъчната влага по листата, съчетана с по-ниските нощни температури, може да стимулира развитието на гъбични болести. Именно затова при редовно вечерно поливане е добра практика водата да не попада по надземните части на растенията.

Специфики на поливането в оранжерия

В оранжерийните условия температурите по горещо време са дори по-високи, отколкото навън, което поставя по-сериозни изисквания към напояването. Капковото напояване — включително с маркуч или пластмасови бутилки — осигурява равномерно разпределение на водата върху почвената повърхност и намалява нуждата от допълнително ръчно поливане.

Отделен въпрос е овлажняването на въздуха вътре в оранжерията. Поставянето на контейнери с вода е един от начините за постигането му. Вентилацията по горещо време е от решаващо значение, а за оптимален резултат се препоръчва оборудване с автоматична вентилационна система.

Качество и количество на водата

Водното налягане по време на поливане трябва да е умерено — силната струя може да отмие почвата до корените и да увреди младите растения. Препоръчва се водата да се прилага постепенно, като се изчаква предишната порция да се абсорбира напълно.

За напояване е подходяща престояла вода — за предпочитане поне 24 часа. Дъждовната вода е оптималният вариант, а водата от кладенец е приемлива алтернатива. Поливането с изключително студена вода може да предизвика стрес, забавен растеж или дори загуба на растенията. Изключение правят студоустойчивите видове — зеле, лук и чесън — но и при тях специалистите препоръчват пръскане в близост до насажденията, а не директно в корените.

Мулч, разрохкване и допълнителни грижи

Мулчирането задържа влагата в почвата, но е важно преди всяко поливане да се провери влажността под защитния слой, за да не се прекалява с водата. Оптималното състояние е почвата да изсъхне до дълбочина на лопата преди следващото напояване.

Веднага след поливане се препоръчва внимателно разрохкване на почвата. То осигурява достъп на въздух до корените, насищането им с кислород и предотвратява образуването на кора по повърхността — явление, което е особено характерно при екстремни жеги.

При горещо време, независимо от часа, е добре да се избягват повечето агротехнически мероприятия. Специалистите съветват резитбата, торенето и борбата с вредители да се отложат до спадане на жегата. Саксийните и стайните растения е препоръчително да се преместят на засенчено място или на балкон, далеч от пряко въздействие на горещия въздух.

Националната агенция по приходите (НАП) ще проведе серия от търгове за продажба на земеделски парцели, имоти и сгради, отнети от длъжници в полза на държавата. Търговете са насрочени в периода от 21 до 28 юли 2026 г. и включват имоти в няколко области на страната. Наддаването се извършва както тайно, така и явно — в зависимост от конкретния обект.

Търгове на 21 юли

На 21 юли НАП ще проведе търг за самостоятелно жилище в сграда в Монтана. Наддаването е тайно и стартира от 62 000 лева. На същата дата е насрочен и търг с начална цена 767 евро за половин идеална част от селскостопанска сграда в село Самуилово, Старозагорско.

Също на 21 юли са обявени три явни търга за земеделски парцели в село Полски Градец, Старозагорско:

• Половин идеална част от поземлен имот — лозе, с начална цена 306,76 евро.
• Поземлен имот в същото село с начална цена 145,72 евро.
• Половин идеална част от поземлен имот — лозе, с начална цена 483,17 евро.

Търгове на 23 и 24 юли

На 23 юли НАП обявява търг с тайно наддаване за поземлен имот в Разлог с начална цена 33 233,97 евро. На същата дата НАП — Варна продава двуетажна търговска сграда в града чрез търг с тайно наддаване, като стартовата цена е 201 750 евро.

На 24 юли е насрочен таен търг в Хасково за 1/2 идеална част от самостоятелен обект — игрална зала в Свиленград. Наддаването започва от 40 571 евро.

Търгове на 27 и 28 юли

На 27 юли НАП ще проведе търг с тайно наддаване за голям земеделски имот в село Крушевец, Созополско. Обявената начална цена е 79 355 евро.

На 28 юли са насрочени четири търга за поземлени имоти:

• Имот в село Голеш, Силистренско — тайно наддаване от 24 011 евро.
• Имот в село Дълбоки извор, Пловдивско — тайно наддаване от 10 500 евро.
• Земеделски имот в село Вокил, община Дулово — тайно наддаване от 17 826 евро.
• Половин идеална част от поземлен имот с КИД 14965.25.18 в село Главановци, община Георги Дамяново — явен търг.

В пакета от данъчни промени, който парламентът се очаква да приеме заедно с проектобюджета за 2026 г., са включени изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), засягащи контрола върху обществените поръчки. Сред тях е разширяване на кръга от задължени субекти и понижаване на праговете, над които се дължи уведомяване на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“.

Какво се променя в чл. 182а от ДОПК

Действащата редакция на чл. 182а от ДОПК задължава разпоредителите с бюджет, както и определени лица по Закона за обществените поръчки — с изключение на управителя на Българската народна банка, разпоредителите с бюджет по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, както и на постоянните представителства към международни организации — да уведомяват НАП и Агенция „Митници“ при сключване на договори на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.

С предложените промени към задължените лица се добавят и публичните предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за публичните предприятия. Едновременно с това финансовият праг се променя — вместо 10 000 лв., уведомяване ще се дължи при договори на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 евро.

Нови правила при натрупани договори и съдебни решения

Изменения се предвиждат и в ал. 2 на същия член. Съгласно новия текст уведомяване ще се извършва и за всеки договор на стойност под 5 000 евро, когато с едно и също лице са сключени няколко непрекратени договора, чиято обща стойност достига или надвишава 5 000 евро.

Промяната засяга и случаите, при които плащането се извършва от лице, различно от страната, сключила договора — уведомяването в тези случаи остава задължение на платеца за съответната му част от стойността по договора.

Допълнително се регламентира задължение за уведомяване и при влязло в сила съдебно решение или предявен изпълнителен лист, въз основа на който разпоредителят с бюджет следва да заплати сума, равна на или надвишаваща 500 евро, на лице, различно от разпоредител с бюджет.

Срок за изпращане на уведомленията

Съществуващата разпоредба, която изисква уведомленията да се изпращат не по-късно от 30 дни от сключването на договора или от получаването на изпълнителния лист, се допълва — срокът от 30 дни ще важи вече и за случаите на влязло в сила съдебно решение.

• Задължени субекти: разпоредители с бюджет, определени лица по Закона за обществените поръчки и публични предприятия
• Нов праг за уведомяване: 5 000 евро (досега 10 000 лв.)
• Уведомяване при натрупани договори под 5 000 евро с едно и също лице, чиято обща стойност достига прага
• Праг при съдебни решения и изпълнителни листове: 500 евро
• Срок за уведомяване: не по-късно от 30 дни от сключване на договора, получаване на изпълнителния лист или влизане в сила на съдебното решение

Грубите фуражи съставляват основата на ефективното и икономически изгодно хранене на преживните животни — говеда, овце, кози и коне. Те осигуряват необходимата целулоза, която поддържа оптималната функция на търбуха и храносмилателния тракт, стимулира преживянето и гарантира здравето на животните. Правилното управление на грубите фуражи — от косенето до съхранението — пряко влияе върху продуктивността на фермата: млеконадой, прираст и репродуктивни способности.

Видове груби фуражи и тяхното значение

Сено. Получава се чрез естествено или изкуствено изсушаване на зелена тревна маса до съдържание на влага под 14–15%. При правилно изсушаване е богат източник на фибри и на витамин D, благодарение на слънчевата радиация.

Сенаж. Заема междинно място между сеното и силажа. Зелената маса се провява до влажност 45–55%, след което се консервира в строго анаеробна среда. Консервирането се дължи главно на физиологична сухота и частично на млечнокисела ферментация.

Силаж. Сочен фураж с високо съдържание на влага (60–70%), консервиран чрез ферментация в анаеробна среда. Основната силажна култура у нас е царевицата — с висока енергийна стойност. Консервирането се постига чрез натрупване на млечна киселина, която понижава pH на средата.

Слама и плява. Странични продукти от производството на зърнено-житни и бобови култури с ниска хранителна стойност и изключително високо съдържание на сурови влакнини. Използват се основно за балансиране на дажбите при сухостойни животни или за структура на дажбата.

Оптимална фаза на прибиране и технологични операции

Хранителната стойност на растенията се променя динамично по време на растежа. В ранните фази са богати на протеини, захари и витамини, а целулозата е лесно смилаема. С напредване на вегетацията лигнинът се увеличава, което прави фуража твърд и трудносмилаем.

• Бобови култури (люцерна, детелина): Оптималният момент е фаза бутонизация, преди цъфтеж. При изчакване на пълния цъфтеж съдържанието на протеин рязко спада, а стъблата грубеят.
• Житни треви (ливадна тимотейка, ежова главица, райграс): Косят се във фаза изкласяване, преди цъфтеж.
• Царевица за силаж: Прибира се във фаза восъчна до восъчно-пълна зрялост на зърното, когато съдържанието на нишесте е максимално, а стъблото и листата са все още зелени и сочни.

Косенето се препоръчва в сутрешните часове след вдигане на росата. Височината на косене е критична — за люцерната: 5–7 см от земята (за да се предпази кореновата шийка), за естествени ливади: 4–5 см. Замърсяването на зелената маса с почва въвежда вредни бактерии от рода Clostridium, които могат да предизвикат болести у животните — листериоза и ботулизъм.

След косене масата се разпръсква равномерно и се обръща периодично (1–2 пъти на ден), за да изсъхне бързо и да се спрат процесите на клетъчно дишане, изразходващи ценни захари. Сгребването на откоси за сено се извършва при влажност около 30–35%, а за сенаж — при 50–55%, непосредствено преди прибирането. Балирането на сено изисква влажност под 15%. Влажното балиране води до самозагряване, мухлясване, а в крайни случаи — до самозапалване.

Технология на силажиране и сенажиране

Консервирането чрез ферментация изисква прецизен контрол върху три фактора: влага, захари и анаеробиоза. При силажиране на царевица дължината на нарязване трябва да бъде между 8 и 15 мм. Задължително се използва устройство за напукване на зърното, за да може нишестето да се усвои от животното. Масата се разтоварва в силажни ями, траншеи или на купове, като уплътняването с тежки трактори протича непрекъснато на тънки слоеве от 15–20 см.

Прибавянето на биологични консерванти — млечнокисели бактерии — ускорява спадането на pH под 4,2 и предотвратява развитието на гнилостни процеси. Запечатването се извършва веднага след приключване на утъпкването, като се използва специално силозно фолио, затиснато с гуми или пясъчни торби.

При сенажиране в рулонни бали херметизацията на всяка индивидуална единица — с 6 слоя разтегливо фолио — гарантира минимални загуби, тъй като масата е по-суха и се утъпква по-трудно от силажа.

Правилно съхранение

Загубите при неправилно съхранение могат да достигнат 30–40% от хранителната стойност. Сеното се съхранява оптимално в проветриви сеновали със здрав покрив — добрата вентилация предотвратява конденза и натрупването на влага. При съхранение на открито балите се подреждат върху подложка от палети или слама и се покриват с дишащо, водонепропускливо фолио. Необходим е и контрол на гризачите, чиито изпражнения замърсяват фуража.

Силажът трябва да ферментира поне 4–6 седмици преди отваряне. При изхранване лицето на силажната яма се отрязва гладко. Минималното дневно отнемане е 15–20 см от дълбочината през зимата и 30 см през лятото, за да се предотврати „вторична ферментация“ — проникване на кислород, развитие на дрожди и затопляне на силажа.

Примерни дажби за различни категории животни

Храненето рядко се основава само на един вид груб фураж. По-долу са представени примерни дневни дажби за различни категории животни.

Високопродуктивни млечни крави (30+ литра мляко на ден):

• Царевичен силаж (32% сухо вещество): 22–25 кг
• Сенаж от люцерна или тревни смески: 6–8 кг
• Сено от люцерна (първо качество): 2,5–3 кг
• Пшенична слама (нарязана на 3–4 см): 0,5–1 кг
• Концентриран фураж (царевица, ечемик, шротове, премикс): 10–12 кг

Месодайни крави (период на бременност/сухостой):

• Ливадно сено (средно качество): 6–8 кг
• Пшенична или ечемична слама: 4–5 кг
• Царевичен силаж: 8–10 кг
• Концентриран фураж: 1–1,5 кг

Млечни овце и кози (период на лактация):

• Сено от люцерна или детелина: 1,2–1,5 кг
• Ливадно сено (меко): 0,8–1 кг
• Царевичен силаж или сенаж (без мухъл): 1,5–2 кг
• Концентриран фураж: 0,8–1,2 кг

Подрастващи телета (6–12 месеца):

• Сенаж от детелина/райграс: 5–6 кг
• Ливадно сено: 2–3 кг
• Царевичен силаж: 4–5 кг
• Концентрат (стартер за телета): 2,5–3 кг

Контрол на качеството

Преди изхранване на приготвените фуражи е необходима органолептична оценка, а при възможност — и лабораторен анализ. При органолептичната оценка се вземат предвид цвят, мирис и структура. Доброто сено е зелено до светлозелено — жълтият или кафяв цвят показва прегаряне или намокряне. Добрият царевичен силаж е маслиненозелен до жълто-зелен, а тъмнокафявият или черен цвят е признак за гниене. Силажът и сенажът трябва да имат чист, приятно кисел мирис. Мирис на оцет, маслена киселина или амоняк сигнализира за лоша ферментация.

Сред ключовите лабораторни показатели са: съдържание на сухо вещество, суров протеин (при люцерново сено — над 18–20%), NDF и ADF влакнини (по-ниският ADF означава по-смилаем фураж), и pH — за силаж 3,8–4,2, за сенаж 4,5–5,0.

В разгара на градинарския сезон много любители и професионалисти се сблъскват с болести, неприятели и плевели, като нерядко посягат директно към химичните препарати за растителна защита. Съществуват обаче изпитани алтернативи — растителни инсектициди, приготвяни от самите растения в градината.

Баланс в екосистемата — защо е важен

В здрава екосистема съществува баланс между полезни и вредни организми. Унищожаването на всички насекоми в градината не е желателно — те участват в опрашването, а много от тях са хищни или паразитоидни и действат като естествени регулатори. При липса на насекоми изчезват и птиците. Разнообразната градина може да се самоподдържа и балансира, а някои растения могат да се използват пряко за растителна защита.

Лукови култури — сяра срещу вредители и гъбни патогени

Луковите растения от семейство Алиуми — левурда, самардала, шивес, лук и чесън — са известни с отблъскващите си свойства спрямо насекомите. Всички те съдържат серни съединения, чийто характерен аромат е в основата на действието им.

За приготвяне на извлек листната маса или луковиците се накълцват ситно и се накисват за едно денонощие, а за по-добър ефект — няколко дни — във вода в съотношение 1 част растителна маса към поне 2–3 части вода. По желание се добавя растително масло. Преди употреба една чаша от тази течност се разрежда с литър вода.

Извлекът се прилага многократно на интервали от 5 до 10 дни срещу листни въшки, бълхи, гъгрици, кърлежи, акари и други неприятели. Същият извлек притежава и фитонцидни свойства — намалява пораженията от мана и гъбни патогени.

Ралица, картофови и пиретруми — алкалоиди в действие

Декоративните форми на ралицата и делфиниумите са отровни заради алкалоидите в зелените им тъкани — свойство, характерно и за дивите им представители. Алкалоидите са пагубни за гризещи вредители: гъсеници, лъжегъсеници и листогризещи бръмбари. От ралицата се приготвя настойка непосредствено преди употреба, а доказан ефект има и напрашването с изсушена ралица. Най-висока концентрация на алкалоиди се открива в млади растения и такива преди встъпване в цъфтеж.

Растенията от семейство Картофови — тютюн, черно куче грозде, татул, домати, картофи и петуния — съдържат никотиноиди, соланин и никотин в зелените си части. За приготвяне на инсектицид надземната зелена маса на което и да е от тях се залива с вода в концентриран разтвор. Той действа срещу гризещи вредители. Отрязаните култуци и листа от доматите при резитба могат да се превърнат в суровина за такъв препарат.

Пиретрумите, танацетумите и някои хризантеми също могат да се използват като инсектициди. Надземната маса се бере, когато растенията встъпят в цъфтеж, и се суши на сянка с редовно разбъркване. Изсушеният материал се съхранява в хартиени пликове или на снопчета. Лайката притежава инсектицидно действие срещу смучещи и гризещи насекоми, като извлекът от нея трябва да престои поне 12 часа преди употреба.

Етерични масла и комбинирани рецепти

Етеричните масла намират приложение и в градината. Маслото от мента действа срещу мравки, бръмбари, гъсеници, бълхи и молци. Лавандула, лимонена трева и мащерка повлияват акари, паякообразни и кърлежи. Евкалиптовото масло отблъсква хлебарките.

Различни съставки могат да се комбинират в една рецепта за многофункционален домашен инсектицид с репелентно действие. Преди масово третиране препаратът трябва да се тества на едно растение. Домашно приготвените препарати от растителни части и органични компоненти не са гарантирано 100% безвредни — при третиране на плодове и зеленчуци продукцията трябва да се мие добре преди консумация, особено когато са използвани силни алкалоиди.

Компостът, произвеждан от общински инсталации, изградени с европейски средства, не намира търсене сред земеделските стопани — тема, която депутатът Георги Георгиев е отправил като въпрос към земеделския министър Пламен Абровски. Фермерите предпочитат изкуствените торове пред естествения компост, а общините остават с тежестта по поддържане на скъпоструващите инсталации.

Проблемът с неоползотворения компост

Немалко български общини са изградили компостиращи инсталации с финансиране по оперативна програма „Околна среда“ с цел насърчаване на кръговата икономика и оползотворяване на органични отпадъци. Народният представител Георги Георгиев посочва като конкретен пример две общини в област Пловдив — Стамболийски и Съединение, — които са създали обща компостираща инсталация. Към момента новите инсталации продължават да се изграждат от общини, ползващи средствата по същата програма.

Основният проблем, описан от депутата, е, че земеделските производители не се възползват от произведения по този начин натурален тор. Причината е, че стопаните предпочитат да подхранват посевите с изкуствени торове.

Финансова тежест за общините

Поддръжката на общата инсталация на Стамболийски и Съединение излиза на двете общини около 200 000 евро годишно — сума, която депутатът Георгиев определя като прекомерна тежест за местните бюджети. При положение, че произведеният компост не се реализира, разходът остава без съответната икономическа възвращаемост.

Въпросът към министъра

По тази причина депутатът Георгиев е запитал министър Пламен Абровски дали би предприел мерки за стимулиране на земеделските стопани да закупуват компост от общините. Целта, посочена в питането, е да продължи оползотворяването на органичните отпадъци и превръщането им в продукт, подходящ за наторяване на селскостопански култури.

Пожълтяването, потъмняването и изсъхването на краищата на листата при ягодите са симптоми, че растението изпитва затруднения и се нуждае от внимание. Причините за изсъхване на листата на ягодите могат да бъдат напълно безобидни, но в редица случаи сигнализират за сериозен проблем, който изисква незабавни действия.

Естествено отмиране или реален проблем?

Най-простото обяснение за изсъхнали листни краища е естественото отмиране на по-старите листа. Този процес обичайно протича напролет — след зимата, и в средата на лятото — след края на плододаването. Ако обаче симптомите не съответстват на тези периоди, причината вероятно е дълбоко засаждане, неправилно поливане, небалансирано торене или нападение от болести и неприятели.

Дълбоко засаждане и неправилен воден режим

Когато растенията са засадени твърде дълбоко, кореновата шийка остава под нивото на почвата, развитието им се затруднява и върховете на листата започват да пожълтяват и изсъхват. Решението е да се откопае леко около растението, докато растящият връх излезе над почвата.

Твърде малко или твърде много влага са друга честа причина за сухите краища. Ягодите имат нужда от редовно поливане — при горещо и сухо време се препоръчва то да се извършва 2–3 пъти седмично, като се използват 1–2 кофи вода на квадратен метър. Мулчирането със слама, торф или окосена трева помага за задържане на почвената влага и ограничава растежа на плевелите.

Прекомерната влага обаче е също толкова вредна: застоялата вода предизвиква гниене на долните листа. При продължителни дъждове се препоръчват:

• редовно разрохкване на почвата за по-бързо изсъхване и по-добър достъп на кислород до корените;
• изкопаване на траншеи за оттичане на водата;
• монтиране на арки над лехите с опънат найлон, като краищата се оставят отворени за циркулация на въздуха.

Листните краища могат да изсъхнат и от слънчево изгаряне. Водните капчици, останали по листата след поливане, действат като леща при пряка слънчева светлина. Затова поливането трябва да се извършва само сутрин или вечер и водата не бива да попада върху листата.

Дефицити на хранителни елементи

Небалансираното торене е още една честа причина за изсъхване на краищата на листата. Ето как се проявяват дефицитите на отделни елементи и как те могат да се коригират:

• Калий: Долните листа показват кафяво-жълти краища по назъбванията, след което тъканта между жилките променя цвета си и целият лист изсъхва. Корекция: 20 г калиев сулфат на 10 литра вода.
• Фосфор: Листата стават по-дребни, а краищата им — червеникаво-лилави, след това тъмнокафяви с некроза. Корекция: разтвор на суперфосфат — 40–50 г на 10 литра вода.
• Калций: Върховете на младите листа почерняват, листът се деформира и набръчква. Корекция: калциев нитрат — 10 г на 10 литра вода, или разтвор от пепел и оцет — 1 чаша пепел и 100 г оцет на 10 литра вода.
• Магнезий: Хлорозата започва в назъбванията на листата и при липса на лечение засегнатите части умират. Корекция: магнезиев сулфат — 15 г на 10 литра вода.
• Бор: Листата се деформират и набръчкват, краищата пожълтяват и изглеждат обгорени, докато накрая изсъхнат напълно. Корекция: борна киселина — 1 г на 10 литра топла вода.
• Желязо: Листните остриета пожълтяват, краищата стават кафяви и изсъхват, но жилките остават безцветни. Корекция: прилагане на хелатно желязо.
• Цинк: Назъбените краища на листата се обезцветяват, листата се удължават и се появява хлороза на тъканта между жилките. Корекция: комплексни торове, съдържащи цинк.

Напояването в България е спаднало до едва 4% от изградените напоителни площи, въпреки че страната не страда от недостиг на воден ресурс. Проблемът се корени в разпадащата се напоителна инфраструктура, огромните загуби по каналите и липсата на дългосрочна политика за управление на водата — това са основните изводи на д-р инж. Петър Филков, преподавател в катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ към Хидротехническия факултет на УАСГ, строителен инженер и доктор по хидромелиоративно строителство, консултант на Световната банка и FAO.

България използва наполовина по-малко вода за земеделие от средното за ЕС

През периода 2020–2023 г. земеделието в ЕС формира 31% от общото изземане на вода и се нарежда на второ място след охлаждането при производството на електроенергия (33%). В България делът на земеделието е едва 15% — на трето място след охлаждането при производството на електроенергия (66%) и общественото водоснабдяване (16%). Така потреблението на вода за земеделски нужди у нас е наполовина под средноевропейското ниво.

Климатичните промени допълнително изострят ситуацията: нуждата от напояване нараства с над 15%, а пет от последните шест години в България са по-сухи от обичайното. Земеделците са изправени пред все по-труден избор как да осигурят вода за културите си при зачестяваща суша.

Тридесет години разруха: от 70% до 4% напоявани площи

Преди 1990 г. ежегодно са се напоявали между 70% и 85% от изградените напоителни площи. През стопанската 2022/2023 г. напояваните площи са спаднали до едва 4,1% (74 200 ха) от изградената напоителна инфраструктура и до около 7,3% от площите, които все още са годни за напояване.

Общото изземане на вода е намаляло с 36% за последните над 30 години — от средно 8,27 млрд. куб. м годишно в началото на 90-те години до 5,27 млрд. куб. м през периода 2020–2023 г. Водните обеми, използвани за напояване, са се свили от 2,30 млрд. куб. м до 0,8 млрд. куб. м годишно.

През 1990 г. страната е разполагала с около 1,25 млн. хектара напоителни площи. Понастоящем официално изградените държавни напоителни площи са 744 хил. хектара, но реално годните са само около 56% от тях — приблизително 420 хил. хектара. Голяма част от каналите и съоръженията са повредени или унищожени, а общинските напоителни системи вече не съществуват.

Оризопроизводството „изяжда“ водния ресурс

Причините за срива на напояването са свързани и с промяната в структурата на отглежданите култури. Днес 37% от обработваемата земя е заета от пшеница, а 27% — от слънчоглед, които обикновено не се напояват. В същото време голяма част от водата в държавните напоителни системи се насочва именно към оризопроизводството. Държавните системи доставят средно 286 млн. куб. м вода годишно, като между 85% и 95% от този обем се използва за ориз — концентриран в районите на Пазарджик, Пловдив и Стара Загора. Това силно ограничава достъпа на останалите земеделски производители до напоителна вода.

Анализ на данните на НСИ показва, че средно около 61% от водата от държавните напоителни системи не се използва ефективно — едва около 39% достига до земеделците. В системите, ориентирани към оризопроизводството, коефициентът на полезно действие достига 50–55%. В останалите обаче той пада до едва 2–5%, което на практика означава, че почти цялата подадена вода остава неупотребена.

Подземните води — резерв, а не решение

Все повече земеделци разчитат на собствени сондажи, тъй като за тях това е по-евтин и по-удобен вариант в сравнение с държавния доставчик. Това обаче крие сериозни рискове. Подземните води се възстановяват бавно и се считат за стратегически ресурс. Неконтролираното им изпомпване може да доведе до трайно понижаване на нивата им. Освен това неконтролираното изграждане на сондажи крие риска по-плитки и замърсени води да проникнат към по-дълбоки и чисти водни хоризонти.

В някои райони на страната вече се наблюдава омагьосан кръг: намалените доставки от напоителните системи водят до понижаване на нивата на подземните води, което засяга именно онези земеделци, отказали се от централизираното водоснабдяване. Така съществува риск, ако дадена напоителна система спре окончателно, „независимите“ производители да открият, че сондажите им вече не осигуряват достатъчно вода.

Три стъпки към по-ефективно използване на водата

Според анализа на д-р Филков България трябва да действа в три основни посоки:

• По-ефективно използване на съществуващите напоителни системи. Земеделските производители следва да бъдат насърчавани да разчитат на тях, а услугата по доставка на вода — да стане по-надеждна и предвидима. Воден ресурс може да се освободи чрез намаляване на площите с ориз.
• Модернизация на инфраструктурата. Приоритетът е не просто намаляването на загубите по каналите, а ограничаването на неизползваните водни обеми и по-ефективното управление на системите. Въвеждането на измервателни устройства би подобрило услугата и би намалило споровете между доставчици и производители. Разширяването на напояването ще изисква и възстановяване на десетки помпени станции, включително за използване на ресурса на р. Дунав. Високите енергийни разходи могат да бъдат компенсирани чрез фотоволтаични системи и други източници на евтина електроенергия.
• Запазване на подземните води като резервен, а не основен източник. В районите без работещи напоителни системи — като Добруджа и части от Лудогорието — държавата може да въведе облекчени, но стриктно контролирани режими за сондажи. Там, където съществуващата инфраструктура може да осигури вода, не следва да се субсидира изграждането на нови кладенци.

Язовирите представляват значителен неизползван потенциал. В сегашните напоителни системи има свободен капацитет, при който дори двукратно или трикратно увеличаване на напояваните площи — без да се включва оризопроизводството — няма да изисква съществено повече вода от язовирите и реките, а ще доведе до по-ефективно оползотворяване на вече наличния ресурс. Общинските язовири, захранвали напоителни системи в миналото, днес често са с висока степен на запълване, тъй като основният им потребител вече не съществува. Възстановяването на тези системи би подпомогнало и по-доброто техническо им състояние.