Защита от кърлежи е тема, която засяга пряко всеки, прекарващ време на открито — особено в гори, пасища и паркове. Кърлежите от родовете Dermacentor и Ixodes пренасят опасни заболявания, сред които кърлежов енцефалит и лаймска борелиоза, и се срещат не само в селските райони, но и в градовете, предупреждават експертите.

Кога и къде дебнат кърлежите

Кърлежите обитават предимно висока трева, откъдето чакат бъдещия си „гостоприемник“ — животно или човек. Те се прикрепят към дрехите, като правило по долната им част, и след това търсят подходящо място за ухапване. Специалистите подчертават, че кърлежите никога не се издигат по-високо от един метър от земята и не падат от дървета — това е разпространен мит.

Най-активни са в два времеви прозореца през денонощието: сутрин между 8:00 и 11:00 часа и вечер — приблизително от 17:00 до 20:00 часа. Влажното, тъмното и облачното време им осигурява най-комфортните условия, докато директната слънчева светлина и горещините намаляват активността им.

Зоните с тънка и деликатна кожа — подмишниците, слабините, врата, зад ушите и лактите — са смятани за най-уязвими. Кърлежът не се прикрепя незабавно: той прекарва около час и половина до два часа в търсене на подходящо място, което дава възможност да бъде забелязан и отстранен навреме.

Как да се предпазите

Експертите препоръчват следните превантивни мерки при престой на открито:

• Носете дрехи, които напълно покриват тялото, включително врата, и задължително слагайте шапка.
• Нанасяйте репеленти върху кожата и дрехите.
• Предпочитайте светли дрехи — не защото кърлежите ги избягват, а защото малките паразити се забелязват по-лесно върху тях и могат да бъдат бързо отстранени.
• След разходка в гора или парк проверявайте тялото си внимателно за прикрепили се кърлежи.

Механичната защита на домовете и градините включва премахване на плевели и висока трева, редовно косене, отстраняване на купчини мъртва дървесина, купи сено и окосена трева, както и редовно почистване и поддръжка на имота.

Що се отнася до предаването на инфекции по алиментарен път — чрез консумация на сурово мляко — най-голям риск крие суровото козе и овче мляко от животни, заразени с кърлежов енцефалит. Нагряването на млякото преди употреба убива патогена.

Как правилно да премахнете кърлеж

Ако кърлежът вече се е прикрепил, той трябва да бъде отстранен възможно най-бързо — колкото по-кратко е времето на прикрепване, толкова по-малък е рискът от предаване на инфекция. Отстраняването може да стане в здравно заведение или у дома, с помощта на специални устройства, фини пинсети или конец.

При премахването е важно да се действа внимателно: кърлежът се завърта плавно — по часовниковата стрелка или обратно, без значение — докато бъде напълно изваден. Не нанасяйте крем, масло или олио върху кърлежа преди отстраняването — това не го кара да се откачи, а може да предизвика отделяне на повече патоген в кръвния поток.

Ако планирате да изпратите насекомото за лабораторно изследване, то трябва да остане непокътнато. Поставете го в контейнер с плътно затварящ се капак и добавете памучен тампон, леко навлажнен с вода, за да предотвратите изсъхването му. Тестването се извършва платено в специализирани лаборатории и установява наличието на кърлежов енцефалит, лаймска болест, анаплазмоза и ерлихиоза. Положителният резултат не е диагноза, но служи като препоръка за антибиотична профилактика, която е най-ефективна в рамките на първите 72 часа след прикрепването.

Кога да потърсите лекар и ваксинация

Ако ухапването е останало незабелязано, първоначалните признаци на инфекция могат да бъдат неспецифични. При известно ухапване специалистите препоръчват внимателно наблюдение на здравословното състояние в рамките на две до три седмици. Треска, замаяност, слабост, загуба на съзнание или поява на характерно петно по кожата са основание за незабавна консултация с лекар.

За максимална защита срещу кърлежов енцефалит е препоръчително предварително ваксиниране. Ако се планира пребиваване в гористи местности през лятото, ваксинацията е добре да се направи в края на есента или началото на зимата, за да може организмът да изгради достатъчно антитела. Пълният курс включва две първични ваксинации и една бустерна доза, след което имунитетът трае от три до пет години. При продължително живеене в рискови райони след изтичане на този период се препоръчва нова бустерна доза. Всички ваксинации се предписват от лекар след предварителен преглед.

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски изпрати официални писма до европейския комисар по земеделието и храните Кристоф Хансен с искане Европейската комисия да предприеме извънредни мерки за финансова подкрепа на българските производители на краве мляко и на угоени прасета. Причината е продължително неблагоприятно развитие на пазарната ситуация в двата сектора, при което изкупните цени не покриват производствените разходи и създават сериозни затруднения за стопаните.

Криза в млечния сектор

В сектор „Мляко“ от началото на 2026 г. делът на доставките, реализирани под себестойността на производството, нараства непрекъснато. Това води до значителни финансови загуби за производителите, затруднения при обслужването на инвестиционни кредити и реален риск от преустановяване на дейността. В писмото до Комисията се посочва, че България нееднократно е поставяла въпроса за необходимостта от европейска подкрепа по време на заседанията на Съвета по земеделие и рибарство.

Свиневъдството — под натиск от 2024 г.

Аналогична е ситуацията в сектор „Свиневъдство“, в който неблагоприятната тенденция продължава още от 2024 г. Производствените разходи вече значително надвишават изкупните цени, а анализите на МЗХ отчитат значителен спад в броя на закланите угоени прасета.

Какво иска България от ЕК

В двете писма до Европейската комисия България настоява институцията да приложи разпоредбите на чл. 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и да предостави извънредна финансова подкрепа от селскостопанския резерв. Целта е ограничаване на последиците от пазарната криза и запазване на производствения потенциал в двата сектора.

Над 115 кг и 527 литра забранени пестициди са иззети при съвместна операция на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) — Пловдив и териториалната дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) в Пловдив. Проверените обекти се намират в село Поповица, община Садово, и в землището на село Скутаре, община Марица.

Какво е установено при проверката

Продуктите за растителна защита (ПРЗ) са открити в агроаптека и свързано с нея помещение в с. Поповица, както и в складове и производствен цех в землището на с. Скутаре. Проверката е извършена въз основа на информация, придобита от ДАНС за нерегламентирано производство и търговия с препарати за растителна защита, съобщиха от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

При проверените обекти са констатирани нарушения, свързани с предлагане и производство на забранени ПРЗ, включително препарати, предназначени за газово обеззаразяване и за унищожаване на насекоми, акари и гризачи в зърнени храни, фуражи и празни помещения.

Защо продуктите са опасни

Иззетите препарати са определени като изключително опасни за хората. Съгласно действащата нормативна уредба те могат да се продават единствено в лицензирани аптеки и при специални условия. Проверената агроаптека не притежава необходимия лиценз за търговия с такъв тип продукти.

Какво следва

Иззетите количества ПРЗ ще бъдат унищожени от лицензирана фирма след приключване на административните производства по случая, уточниха от БАБХ.

Лондон беше домакин на водещото градинско изложение „Челси 2026″, което тази година очерта основна тенденция в ландшафтния дизайн: край на неестествената красота. Стерилните тревни площи и прецизните геометрични форми отстъпват място на осъзнатост и уважение към природата — посланието, което ландшафтните архитекти изпратиха от изложбените градини в британската столица.

Градината като пространство за отмора

Основната промяна тази година е в емоционалната привлекателност на градината. Дизайнерите вече не създават пространства за шумни събирания — вместо това възприемат плавни, обгръщащи линии, живи плетове и уединени кътчета, изолирани от любопитни погледи. Новата градина е замислена като терапевтична среда: вместо барбекюта и басейни, пространството е изпълнено с люлеещи се столове или сгъваеми постелки за медитация. Ако зони за барбекю изобщо се появят, те са изместени в периферията и скрити от погледа.

Край на тревните площи и нови растителни решения

Основният слоган на „Челси 2026″, повтарян от всички водещи ландшафтни архитекти, е, че тревните площи са нещо от миналото. Сухото лято и ограниченията за поливане са превърнали поддържането на изумруден килим в недостъпен лукс. На тяхно място дизайнерите предлагат разнообразни алтернативи:

• Почвопокривни растения, които не изискват резитба или честа поливка.
• Пълзяща мащерка, която цъфти и мирише приятно.
• Прерийни насаждения от мискантус, тръстика и ехинацея — полюшват се на вятъра и устояват на жегата.
• Средиземноморски акценти: агапантус със сини топчета на високи стъбла и млади евкалиптови дървета.

Дизайнерите интегрират и култивирани растения в съществуващите ландшафти заедно с местни видове, традиционно смятани за плевели — композициите изглеждат по-триизмерни, естествени и спокойни. Акцент на изложението беше и щандът на David Austin Roses, където компанията представи нова роза, кръстена на Дейвид Бекъм — с розово-прасковен оттенък на венчелистчетата, променящ се в зависимост от светлината, и аромат с нотки на стари английски рози.

Растение на годината бе обявена хостата — по-конкретно сортът „Червена нинджа“, описан като първата хоста с червени листа, несъществуваща в природата. Хостите са подходящи за сенчести места, пространства под дървета и пътеки, като изискват минимална грижа и бързо запълват пространството с красиви листа.

Материали, цветове и водни елементи

Съзнателният подход към материалите се е превърнал в практическо изискване. Пътеките вече се настилат с материали, излизащи от употреба: счупени червени тухли, стари тротоарни плочи, камъчета от строителни отпадъци. Истинска сензация на изложението е миденият бетон — направен от натрошени черупки на мекотели, смесени с цимент, изключително издръжлив и подходящ за градини с екологичен фокус.

Цветовите палитри ставата по-топли и по-спокойни — теракотени, охра и червено-кафяви нюанси в скулптури, подпорни стени и мебели. Ярките цветови комбинации остават модерни, но се използват пестеливо. Най-споделяната в социалните мрежи комбинация е тъмнолилав алиум от сорт „Purple Rain“, съчетан с огненооранжево омайниче „Totally Tangerine“.

Водните елементи запазват популярността си: от отразяващи езера до ромолящи потоци — водата привлича птици и насекоми, създава успокояваща атмосфера и действа като естествен климатик в горещо време. Дори 200-литров варел, поставен на сянка до пейка, осигурява охлаждащ ефект, отбелязват дизайнерите.

Границата между зеленчуковата и цветната градина се размива

Засаждането на цветя в зеленчукова леха не е новост, но съвременните ландшафтни дизайнери я извеждат на преден план. Зеленчуковата градина вече не е нещо, което се крие — напротив, тя се вгражда в градинското пространство чрез смесени насаждения от едногодишни цветя и зеленчуци или повдигнати лехи. Стари бъчви, легени, преустроени нощни шкафчета и лейки като саксии за цветя присъстват в изложбените градини от години, насърчавайки повторната употреба и осъзнатото отношение към ресурсите.

Обобщавайки посланието на „Челси 2026″: модата за демонстративно потребление в градинския дизайн е отминала. Устойчивите на суша растения, рециклираните материали и градините, замислени като убежища за умствена релаксация, са реални стъпки към разумното отношение към природата — такъв е изводът, който водещите ландшафтни архитекти изпратиха от Лондон тази година.

Главният икономист на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) Максимо Тореро предупреди за риск от нова инфлационна вълна при храните. Причините са войните в Иран и Украйна, съчетани с климатичното явление Ел Ниньо — комбинация, която създава „перфектна буря“ от по-високи производствени разходи и по-ниски добиви. Тореро изрази тези опасения в интервю за Ройтерс, цитирано от БТА.

Цените на суровините ще тласкат храните нагоре до края на годината

Според Тореро цените на селскостопанските суровини вероятно ще започнат да се повишават още през следващите месеци, а ефектът върху крайните цени на храните ще се усети до края на годината. „Очаквам цените на суровините да започнат да се повишават повече сега, а цените на храните да започнат да растат до края на годината, като догодина със сигурност ще се увеличат още повече“, заяви той. Главният икономист на ФАО уточни, че поскъпването на суровините достига до потребителите с период от три до шест месеца.

След пика на инфлацията през 2022 г. цените на храните останаха относително стабилни през по-голямата част от тази година. ФАО обаче оценява това спокойствие като краткотрайно, посочвайки по-високите цени на петрола, недостига на торове и дизелово гориво, както и екстремните климатични условия като основни рискови фактори.

Ормузкият проток и инфраструктурните удари — ключови за световното земеделие

Тореро изтъкна Ормузкият проток като ключов фактор за световното земеделие, тъй като през него преминават доставки на енергийни ресурси, необходими за производството на храни. По-високите цени на петрола оскъпяват транспорта, преработката и опаковките, а природният газ е основна суровина при производството на торове. Допълнително напрежение идва от ударите по руската нефтена и газова инфраструктура, които ограничават доставките на дизел и природен газ за световните пазари.

Въпреки че цените на пшеницата, царевицата и ориза вече са се повишили през последните месеци, ФАО посочва, че те все още отразяват сравнително добрите реколти, а не очакваните проблеми през следващата година.

Фермерите в САЩ и Австралия вече усещат натиска

Нарастващите разходи вече влияят върху решенията на земеделските производители. В САЩ част от фермерите заменят царевицата със соя, която изисква по-малко торове. Анализ на Американската федерация на фермерските бюра показва, че без федерална подкрепа производителите на девет основни култури могат да загубят общо 32 млрд. долара през 2027 г., като всяка от тях се очаква да остане под прага на рентабилност.

Подобни тенденции се наблюдават и в Австралия, където прогнозите са производството на зимни култури да намалее с 21% заради поскъпването на горивата и торовете, както и несигурността около доставките на суровини.

Ел Ниньо застрашава десетки милиони с продоволствена несигурност

Допълнителен риск носи очакваното силно проявление на климатичното явление Ел Ниньо, което може да промени моделите на валежите в много региони на света. Според ФАО това би могло да доведе до ново поскъпване на селскостопанските суровини и да тласне десетки милиони хора към остра продоволствена несигурност.

Първите признаци вече се наблюдават в Индия, където мусонният сезон се забави, а валежите остават под средните нива. Това поражда опасения за по-слаба реколта от ориз и нов натиск върху световните цени на храните.

През август билковата градина предлага богата реколта — това е моментът да се приберат летни билки и подправки, да се засеят нови видове и да се подновят съществуващите насаждения. Грижите за билките през летните месеци включват събиране, сушене, замразяване и вегетативно размножаване на редица популярни видове.

Кои билки се прибират сега

Сред билките и подправките, подходящи за прибиране в летните месеци, са риган, мащерка, розмарин, салвия, босилек, мента, магданоз и копър. Към тях се добавят и видовете, които в момента са в цъфтеж — вратига и канадска златна пръчица, тъй като се берат именно в тази фаза. Лавандуловите цветове също имат последни срокове за беритба в периода.

Сушене — правила и признаци за качество

Повечето летни билки е най-добре да се изсушат. Препоръките са сушенето да се извършва на сянка, на проветриво място и на тънък слой. Растителната маса трябва да се обръща редовно, за да не загние. Ако цветът на билката се промени към жълто, кафяво или черно, процесът е неуспешен и полезните качества са загубени.

При правилно протичане на сушенето растителната маса трябва да хрущи при стискане в длан, а цветът да е еднороден. Така подготвена, тя може да се съхрани в хартиени пликове или стъклени буркани на тъмно и хладно до една година. Може да се смели на прах или да се наситни до подходяща фракция за директно използване.

Замразяване и консервиране в масло

Магданоз, копър, зелен лук и чесън, босилек и мента са подходящи за замразяване или накисване в зехтин и друго масло в свежо състояние. За най-добро качество се препоръчва бербата да се извършва рано сутрин след вдигане на росата. След измиване и подсушаване билките се нарязват на ситно и се поставят в пликове или кутии.

При замразяване е важно да не се нареждат на дебел слой, тъй като при употреба трудно се разчупват. Формичките за лед са удобен вариант за охлаждане и разделяне на порции. При смесване с растително масло, което не стяга, наситнената зелена маса просто се добавя в него. Ако маслото стяга, билките могат леко да се запържат в него, за да се смесят ароматите по-добре.

Засяване и размножаване на билкова градина

Лятото е подходящ момент за засяване на нови подправки и билки, като препоръката е да се предпочитат бързорастящите и хладолюбивите видове — кориандър, копър, манголд и кервиз. Засяването на лайка сега позволява корените да заякнат до зимата, а от следващата година растенията ще бъдат стабилни.

Семената се нуждаят преди всичко от редовни поливки, тъй като при летни температури водата се изпарява бързо. Препоръчва се осигуряването на похлупак до поникване, за да се поддържа влагата. Засушаването в тази фаза води до лоши резултати.

Видовете с тенденция да превземат площи — мента, джоджен и маточина — е по-добре да се отглеждат в саксии с плодородна, добре отцедлива почва. Стартирането им от резници е по-лесно и по-бързо, отколкото от семена, но и семенният начин е осъществим дори за начинаещ градинар. Тъй като семенцата са дребни и кълняемостта им невинаги е добра, се препоръчва гъсто засяване и редовно оросяване на повърхността. Младите растения се прехвърлят в индивидуални съдове, след като образуват силна коренова система.

Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ е представила принципа за изчисление на положения труд при охраната на реколтата през 2026 г., за да могат земеделските стопани да се ориентират правилно при назначаването на охранители и сключването на трудови договори.

Работни часове на един охранител за 2026 г.

За 2026 г. общият брой работни часове е 1 984 — изчислен като 248 работни дни, умножени по 8 часа. Необходимите човекочасове за денонощна охрана на годишна база са 8 760 (24 часа по 365 дни). От тях се изваждат 160 часа, съответстващи на 20 дни платен годишен отпуск по 8 часа. По този начин действителните работни часове на един охранител за годината възлизат на 1 824 часа.

Нощен и дневен труд при 24-часов пост

При денонощен пост нощният труд за цялата година е 2 920 часа (365 дни по 8 нощни часа). За 2026 г. нощните часове се приравняват към дневни с коефициент 1,1428, което дава 3 337 часа след преобразуване. Дневният труд на денонощие е 16 часа, а за цялата година той възлиза на 5 840 часа (16 часа по 365 дни).

Общият брой часове, които следва да се отработят при един 24-часов пост, е 9 177 часа — сбор от 5 840 часа дневен труд и 3 337 часа нощен труд, приравнен към дневен.

Колко охранители са необходими

За да се покрие един денонощен пост (24 часа, 365 дни в годината), се разделят 9 177-те общи часа труд на 1 824-те часа, които всеки работник може да положи за 2026 г. Резултатът показва, че при по-големите стопанства средно се изискват около 5 охранители на един пост.

Назначаването на охранители на реколтата зачести значително през последните години, поради което познаването на изискванията, разписани в Кодекса на труда, е от съществено значение за коректното оформяне на трудовите договори.

През август, в разгара на узряването на гроздето, лозарите нерядко се сблъскват с напукване на гроздовите зърна — проблем, който на пръв поглед изглежда маловажен, но може да доведе до сериозни загуби на добив и качество. Напуканите зърна лесно се нападат от причинители на гниене, привличат оси и насекоми, а при винените сортове могат да влошат качеството на бъдещото вино. Ключово е да се знае, че напукването не е самостоятелно заболяване, а физиологично нарушение или последица от неблагоприятни условия на отглеждане.

Обилни валежи след суша — най-честата причина

Една от най-честите причини за напукване на зърната са обилните валежи след продължителен период на засушаване. Когато почвата е суха с седмици, лозата значително ограничава растежа на плодовете и скоростта на поемане на вода. При последвал силен дъжд или обилно напояване корените започват бързо да усвояват вода, която достига до вече почти узрелите зърна. Обемът им нараства за кратко време, но кожицата — вече загубила голяма част от еластичността си — не успява да се разтегне достатъчно, вътрешното налягане се повишава и тя се разкъсва.

По зърната се появяват надлъжни или напречни пукнатини, от които изтича сладък сок — отлична среда за развитие на микроорганизми, а също и примамка за оси, пчели и плодови мушици. Само няколко дни след напукването значителна част от гроздовете може да бъде нападната от сиво гниене. Рискът е особено висок при тежки глинести почви, които задържат голямо количество вода след валежи.

При напояваните насаждения е препоръчително влагата в почвата да се поддържа сравнително постоянна, без резки колебания. По-добре е водата да се подава на по-малки количества и по-често, отколкото рядко и обилно. След всеки по-силен дъжд лозите трябва да бъдат внимателно огледани — колкото по-рано се открият напуканите гроздове, толкова по-голяма е вероятността да се предотврати масово развитие на вторични инфекции.

Недостиг на калций и сортови особености

Друг важен и често подценяван фактор е недостигът на калций. Този елемент участва в изграждането на клетъчните стени и осигурява здравината и еластичността на кожицата на гроздовите зърна. При недостатъчно количество клетъчните стени отслабват, кожицата става по-тънка и по-крехка, а устойчивостта ѝ към механично напрежение намалява.

Недостигът на калций невинаги означава, че почвата е бедна на него. Много често елементът присъства в достатъчни количества, но растенията не успяват да го усвоят ефективно — поради силно азотно торене, прекомерно съдържание на калий или магнезий в почвата, или резки промени във влагата, които нарушават придвижването на калция към плодовете.

Не всички сортове лози реагират еднакво на неблагоприятните климатични условия. Дори при еднакви валежи и еднаква технология на отглеждане, едни сортове остават почти незасегнати, докато при други значителна част от гроздовете се напукват. Това се дължи на наследствено обусловени особености — дебелината и еластичността на кожицата, размерът на зърната, плътността на гроздовете и скоростта на натрупване на вода и захари.

Най-податливи на напукване са десертните сортове с едри и сочни зърна — при тях вътрешното налягане в плодовете нараства значително по-бързо след валежи, а тънката кожица трудно издържа на напрежението. При сортове с плътни гроздове отделните зърна се притискат едно в друго, което допълнително увеличава риска от механични повреди. Сред по-чувствителните десертни сортове се посочват Болгар, Италия, Кардинал, Виктория и редица съвременни едроплодни сортове. При винените сортове подобни повреди също се наблюдават, но обикновено са по-слабо изразени поради по-дебелата кожица и по-дребните зърна.

При чувствителните сортове е особено важно да не се допуска прекомерно азотно торене, да се избягват резки колебания във влажността на почвата и да се осигури добро проветряване около гроздовете.

Когато причината е сиво гниене

Не във всички случаи напукването е резултат от валежи или физиологични нарушения. Понякога именно сивото гниене е първопричината за разрушаването на кожицата. Гъбата прониква през микроскопични рани или повреди от насекоми и отделя ензими, които разграждат клетъчните стени. Засегнатите зърна постепенно губят здравината си, омекват и кожицата лесно се разкъсва — в този случай напукването е следствие от развитието на патогена, а не обратното.

Първоначално по отделни зърна се появяват светлокафяви или воднисти петна. Плодовете омекват, сбръчкват се и при влажно време се покриват с характерния сив прахообразен налеп — спороношението на гъбата. Ако времето остане влажно, заразата бързо преминава към съседните зърна и може да обхване целия грозд.

Различаването между физиологично напукване и сиво гниене е изключително важно. При физиологичното напукване зърната първоначално изглеждат здрави — без промяна в цвета и без налеп. Ако след няколко дни започне омекване, покафеняване и се появи сив мицел, това е сигурен признак за развитие на сиво гниене.

Особено висок риск от сиво гниене съществува при години с чести летни валежи, продължителни роси, мъгли и висока въздушна влажност. Гъстата листна маса и слабото проветряване на гроздовете създават благоприятен микроклимат за развитие на патогена. Правилното формиране на лозите и умереното обезлистване около гроздовете са важни профилактични мероприятия, които значително намаляват риска от заразяване.

Какво да направят лозарите при установена зараза

• При установяване на първите нападнати гроздове те трябва да бъдат премахнати възможно най-бързо, за да се ограничи източникът на зараза.
• Ако климатичните условия продължават да благоприятстват развитието на болестта и до гроздобера остава достатъчно време, може да се приложи фунгицид, разрешен за борба със сивото гниене.
• При избора на продукт трябва внимателно да се съобрази карантинният срок, особено при ранните сортове, предстоящи скоро за прибиране.
• При напояваните насаждения влагата в почвата да се поддържа постоянна, без резки колебания — по-малки количества вода, но по-често.
• Редовното наблюдение на лозето през август е една от най-важните предпоставки за запазване на качествената реколта.

В практиката често се наблюдава и комбинирано действие на няколко фактора — например силен дъжд предизвиква първоначално напукване на зърната, а след няколко дни през образуваните рани прониква причинителят на сивото гниене. В подобни случаи загубите могат да бъдат много по-големи, отколкото ако е действал само един от факторите.

Август е подходящ месец за множество градински дейности — сеитби, засаждане на нови растения и подготовка на почвата. Захладняването през вечерните часове създава благоприятни условия, които градинарите могат да оползотворят пълноценно.

Почвата — изходна точка за всяка сеитба

Преди да пристъпите към сеитба или засаждане, е необходимо да се обърне специално внимание на почвата — нейната влажност, акумулирана температура и характеристики. Суха и сбита почва не осигурява условия за нормален растеж, затова при такъв тип терен се препоръчва стартиране на семенцата и цветята в съдове. Съдовете трябва да са чисти — за предпочитане обеззаразени — и напълнени с качествен субстрат. Употребяван или прекалено евтин субстрат за сеитба и вкореняване не се препоръчва.

Украсни култури подходящи за сеитба през август

Лупина. Засята сега, лупината ще цъфти догодина и ще продължава да го прави всяка следваща година. Семенцата са едри и покълват лесно. За отглеждане в съдове се препоръчват дълбоки контейнери заради специфичната коренова система на растението. Изисква слънчево място и плодороден, влагозадържащ, но добре отцедлив субстрат. Като бобово растение лупината обогатява почвата с азот. Трябва да се следи за поява на черни листни въшки.

Лунария. Двугодишно цвете, известно още като „монетки“ или „парички“. Цъфти в бели и розови багри, а след опрашването образува характерни кутийки с почти идеално кръгла форма. Не е капризна — веднъж настанена, тя се самозасява. За да се появява отново без допълнителни грижи, е добре поне една трета от прецъфтелите цветоноси да се оставят.

Нигела. Позната още като „любов в мъгла“ или „момини мигли“. Засята през август, тя ще започне да цъфти значително по-рано в сравнение с пролетна сеитба. Препоръчва се да се отбележи мястото на посева, за да не бъдат оплевени пониците погрешка. След цъфтежа нигелата образува характерни семенни кутийки с черни семенца, използвани в народната медицина и кулинарията. При благоприятни условия може да се разпространи широко и да изисква контрол.

Още варианти за август

• Хризантеми, астри и пирени — подходящи за засаждане, ако са отгледани в контейнер; гарантират цъфтеж до зимата и през следващата година.
• Седуми — настанени сега, те ще добавят багри в градината до края на сезона.
• Салвии — над 900 вида, от които могат да се изберат студоустойчиви и дълго цъфтящи представители.
• Рудбекия, кореопсис, гайлардия, аргирантема, ехинацея — маргаритени красавици, цъфтящи до късна есен.
• Напръстници и други двугодишни растения — подходящ момент за сеитба.
• Ориенталски макове — сеят се сега за ефектен цъфтеж.
• Теменужки, паричките и незабравки — класически двугодишни цветя за традиционната градина.

Земеделският министър Пламен Абровски е отговорил на парламентарно запитване на депутат относно компостиращи инсталации на общини, изградени с европейски средства, чиято продукция не достига до земеделските производители заради липса на активен маркетинг. За пример в запитването е посочена съвместната компостираща инсталация на общините Съединение и Стамболийски, в която са инвестирани над 4,6 млн. лева, но общините реализирали само разходи от работата ѝ.

Отговорността е на общините бенефициенти

Според министър Абровски намирането на пазари и популяризирането на произведения компост сред местните земеделски стопани е изцяло в правомощията и отговорността на общините партньори като бенефициенти по проекта. В отговора си той посочва, че с разяснителни кампании за агрономическите ползи от компоста и чрез добро сътрудничество помежду си двете общини биха могли да реализират пълния икономически потенциал на инсталацията, заложен в първоначалния им бизнес план.

Екосхеми, свързани с използването на компост

Министърът информира, че земеделските производители могат да получават субсидии по редица екосхеми, при прилагането на някои от които е допустимо използването на компост. Сред посочените екосхеми са:

• екосхема за биологично земеделие (селскостопански животни);
• екосхема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура;
• екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал — насърчаване на зелено торене и органично наторяване;
• екосхема за намаляване използването на пестициди;
• екосхема за екологично поддържане на трайните насаждения;
• екосхема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи;
• екосхема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми;
• екосхема за разнообразяване на отглежданите култури.

Органично наторяване по план от агроном

По-конкретно Абровски се спира на екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал в частта ѝ за насърчаване на зелено торене и органично наторяване. В рамките на тази екосхема се субсидират земеделски стопани за използването на органични торове и подобрители на почвата, при условие че прилагат план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном.

Огромна част от обществените поръчки за изработка на информационни системи, обслужващи министерства, агенции и други ведомства, са печелени без конкуренция от ограничен брой IT компании. Това оповести министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев на брифинг в Министерския съвет, свикан по повод писмо от работодателски и браншови организации от сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), настояващи за пълна прозрачност при възлагането на държавни поръчки.

Данните от платформата СИГМА

Министър Василев се позова на конкретни данни от платформата СИГМА, която е публично достъпна. Според тях една от засегнатите фирми е получила от държавата 54,7 млн. евро по 171 договора, като 120 от тях са сключени без конкуренция — подадената оферта е била единствената. Друга компания е получила 73 млн. евро по 741 договора, от които 225 без конкуренция. Трета фирма е усвоила 290 млн. евро за 1 078 договора, като 792 от тях са без конкуренция. Четвърта фирма, действаща в консорциум с други дружества, е получила повече възлагания дори от системния интегратор на държавата.

„Съгласен съм с компаниите, че няма конкуренция. Но те са се облагодетелствали до този момент именно от тази липса на конкуренция. Ще работя да стимулираме конкуренцията и достъпът до обществен ресурс да не е само за няколко фирми, приближени до предишните управляващи“, заяви Василев. Той добави, че самите автори на писмото определят публичните поръчки като „един от най-стратегическите пазари“, формиращ до 25% от приходите на интеграторите, и квалифицира документа не като призив за конкуренция, а като претенция за запазване на статуквото.

Спестени публични средства и разширен контрол

По повод критиките, че държавните институции предлагат „занижени цени“ при избора на изпълнители, Василев отговори, че „ниските цени не са дефект, те са спестени публични средства“. Според него системната интеграция при държавния интегратор практически не формира печалба, а обединеното възлагане е спестило на бюджета над 30 млн. евро — в това число над 16 млн. евро за лицензи на Министерството на финансите, близо 6 млн. евро за нуждите на НЗОК, МВР и НАП, и над 7 млн. евро при организацията на видеонаблюдението на изборите.

Министерството последователно разширява предварителния контрол по целесъобразност върху всички ИКТ разходи на администрацията, които надхвърлят 170 млн. евро годишно. Проверките установяват общи формулировки, непълна информация и прогнозни стойности без аргументация. За преодоляване на тези проблеми се въвеждат пълна проследимост на всеки разход — от бюджетното планиране до изпълнението, задължителна аргументация на прогнозните стойности, референтни цени чрез СИГМА и технически спецификации, които не могат да се променят след проверката.

„Всяка от тези мерки прави невъзможно раздуването на поръчки. Хронологията е красноречива — недоволството на част от сектора се засили точно когато контролът престана да бъде фиктивен“, подчерта Василев.

Чувствителни данни на граждани в ръцете на частни фирми

Министърът акцентира и върху рисковете, свързани с достъпа на частни компании до критични държавни системи. Той посочи, че една и съща частна компания управлява системата за човешки ресурси на държавата, издава българските лични документи в чужбина, събира и съхранява цялата информация за водачи, превозни средства и нарушения по пътищата, извършва обработка на данни от камери за нарушения, и разполага с информация за настаняването в хотели.

„Може да си направим извода, че частна фирма бързо и лесно може да направи справка кой с кого къде пътува, в кой хотел отсяда, кой държавен служител участва в процедурите за обществени поръчки и каква заплата получава. Важно е държавата да сложи ред във всички тези системи и да гарантира, че данните на всички български граждани са защитени“, заключи Василев.

В контекста на земеделския сектор следва да се припомни, че само за информационните системи на Държавен фонд „Земеделие“ и Българската агенция за безопасност на храните са изхарчени стотици милиони лева в рамките на последните 10 години, без съответните ведомства да са давали отчет за годишните разходи по системите СЕУ и ВетИС. Именно системата ВетИС е допускала измами с виртуални животни — тема, по която институциите или са отказвали отговор, или са пренасочвали запитванията към процедурата за достъп до обществена информация.

Подготовката на мъжките разплодници — кочове, пръчове и бици — за случната кампания трябва да започне поне 40–50 дни преди заплождането, тоест още през август, за да се гарантира максимално качество на спермата и добра физическа издръжливост. Грешката, която животновъдите допускат, е да оставят тази подготовка за последния момент, точно преди началото на кампанията, която традиционно се провежда през септември и октомври.

Защо август е решаващ месец

Биологичното основание за ранния старт на подготовката се крие в продължителността на сперматогенезата — процесът на образуване и пълно узряване на сперматозоидите. При кочове и пръчове той протича около 45–49 дни, а при бици — около 54–60 дни. Следователно еякулатът, който разплодникът ще отделя в разгара на кампанията, се формира в организма му именно през август. Всяко хранително дефицитно състояние, заболяване, стрес или прегряване по това време пряко уврежда качеството на спермата.

Особен проблем представлява т.нар. „летен стерилитет“. Високите температури в края на лятото нарушават терморегулацията на скротума: семенниците изискват температура с 2–4°C по-ниска от телесната за нормална сперматогенеза. Топлинният стрес, преживян през август, води до масова гибел на сперматиди и сперматоцити, увеличен дял на деформирани и нежизнеспособни сперматозоиди, намалена концентрация и подвижност на спермата. Ефектите се проявяват с точно тогава, когато разплодниците се пускат при женските.

Телесна кондиция и грижа за крайниците

Оценката на телесната кондиция (Body Condition Score, BCS) е ключов показател за готовността на разплодника. Целевата стойност за началото на кампанията е BCS 3,5–4,0. Недохранените животни (BCS под 3,0) имат ниско ниво на тестостерон и намалена производителност на сперма, бързо се изтощават и преустановяват търсенето на разгонени женски. Затлъстелите разплодници (BCS над 4,0) трудно понасят жегите, изпитват болки при заскачане, а мастните натрупвания около скротума допълнително изострят летния стерилитет.

Оценката при кочове и пръчове се извършва задължително чрез палпация в поясната (лумбалната) област, а не „на око“, тъй като вълната и козината могат да заблудят. Препоръчително е кондицията да се измерва на всеки 14 дни през август, за да се коригира дажбата своевременно.

По време на кампанията разплодниците изминават значителни разстояния и натоварват силно задните крайници при заскачане. Заболяванията на копитата са сред основните причини за отпадане от кампанията. Профилактиката включва:

• Подрязване и разчистване на копитата — поне 4–6 седмици преди кампанията, за да има достатъчно време за зарастване при евентуално нараняване.
• Лечение на копитни заболявания — копитен гнилец, интердигитален дерматит, язви.
• Копитни бани — с 5–10% разтвор на меден сулфат или формалин, 1–2 пъти седмично, за заздравяване на роговия слой.

Хранене през подготвителния период

Храненето трябва да е балансирано по енергия, протеин, минерали и витамини. Захранването с концентриран фураж започва постепенно от началото на август: по 200–300 г/ден за кочове и пръчове и 1,5–2,5 кг/ден за бици, като дозата плавно се увеличава. При бици подготвителните дози варират между 3 и 5 кг концентрат дневно, съчетани с висококачествен груб фураж.

Протеинът осигурява аминокиселините (аргинин, метионин, лизин), необходими за изграждането на сперматозоидите и семенната плазма. Недостигът на протеин намалява обема на еякулата и плътността на спермата. Препоръчителни източници са соев шрот, слънчогледов шрот, грах и качествено бобово сено (люцерна).

Примерна дневна дажба за коч с тегло 90–100 кг:

• Качествено ливадно или люцерново сено: 1,5–2 кг/ден (или паша на добро пасище).
• Концентриран фураж (ечемик, овес, царевица, шрот): 0,6–0,8 кг/ден.
• Соев или слънчогледов шрот: 100–150 г/ден.
• Витаминно-минерална добавка, обогатена със селен, цинк, витамин A и E: 20–30 г/ден.
• Солна близалка: свободен достъп.

Сред ключовите микронутриенти са витамин E (антиоксидант, предпазва спермата от увреждания при жеги), селен (осигурява подвижността на опашката на сперматозоида), цинк (важен за синтеза на тестостерон и сперматогенезата), витамин A (защитава епитела на семенните канали) и витамин D3 (регулира калциево-фосфорния обмен).

Практичен метод за доставяне на тези микронутриенти е оросяването на сеното с течен витаминно-минерален комплекс. Методът е особено уместен през август, когато естествената тревна растителност съдържа малко каротин (провитамин А) и витамин E. Напръскването намалява и запрашеността на сеното, а сладкият вкус на меласата подобрява апетита на животните в жегите. Разходната норма е около 100–150 мл от работния разтвор на 1 кг сено — сеното трябва да стане леко влажно, но не подгизнало. Важно: разтворите не трябва да се приготвят за повече от 2–3 дни напред, а влажното сено не бива да се съхранява, тъй като се развиват плесени и микотоксини, вредни за сперматогенезата.

Ветеринарна диагностика и управление на микроклимата

Непосредствено преди кампанията е необходим пълен клиничен преглед на репродуктивната система. Семенниците трябва да са симетрични, еластични, подвижни и без болка или подутини; твърди възли или намален размер са основание за изключване на животното. Измерването на обиколката на скротума има висока корелация с количеството произведена сперма: при възрастни кочове нормата е над 32–36 см (в зависимост от породата), при бици — над 34–38 см. Пенисът и препуциумът се проверяват за фимоза, наранявания и инфекциозни лезии.

Лабораторният анализ на спермата трябва да установи обем на еякулата, концентрация, подвижност (минимум 70–80% постъпателно-подвижни клетки) и морфология (деформирани сперматозоиди — не повече от 15–20%). Дори при отлична сперма, животно без полово влечение е неизползваемо за кампанията, затова се провежда тестово заскачане в контролирана среда.

За ограничаване на топлинния стрес са необходими: осигурена сянка по пасищата, добра вентилация в помещенията (вентилатори и при възможност системи за оросяване), свободен достъп до хладна и чиста вода. Вътрешното и външното обезпаразитяване се извършват в началото на август, а ваксинациите — не по-късно от 3–4 седмици преди заплождането, за да се избегне ваксинационен стрес в хода на кампанията.