Европейският парламент прие във вторник мерки за смекчаване на въздействието на нарастващите цени на торовете върху земеделските стопани в ЕС. С гласуването евродепутатите ускориха промени в Общата селскостопанска политика (ОСП), предложени от Комисията, с цел земеделските стопани да получат подкрепа навреме преди следващия вегетационен сезон. Решението бе прието с 576 гласа „за“, 62 „против“ и 15 „въздържал се“.

Подкрепа за ликвидност при закупуване на торове

За да се предотврати спад в производството или в качеството на храните, както и ръст в потребителските цени, земеделските стопани ще могат да получават подкрепа за ликвидност в размер до 80% от допълнителните разходи за торове, които понасят. Торовете представляват до 16% от разходите за суровини за земеделските производители, а ЕС зависи от вноса на 30% от азотните торове и 70% от фосфатните торове, използвани в селскостопанското производство. Производството на торове в Съюза от своя страна разчита на природен газ.

Според приетия текст нарастването на цените на торовете и на енергията е свързано с геополитическите събития — войната на Русия срещу Украйна, а напоследък и с положението в Близкия изток, включително затварянето на Ормузкия проток.

Промени в авансовите плащания и бюджетната гъвкавост

Освен мерките за торове, приетите правила предвиждат и конкретни промени в директните плащания:

• Държавите членки ще могат да увеличат авансовите плащания по директните плащания от 70% на 75%.
• Тези аванси ще могат да бъдат изплащани на засегнатите стопани непосредствено след подаване на заявление — без да се чака 16 октомври, каквото е изискването по действащите правила.
• Държавите членки ще разполагат с по-голяма гъвкавост при коригиране на бюджетите си за директни плащания за следващата година.

Следващи стъпки

Приетият от Европейския парламент текст трябва да бъде официално одобрен от Съвета и публикуван в Официален вестник на ЕС, след което влиза в сила на следващия ден.

Европейският парламент прие на 7 юли 2026 г. пакет от мерки за смекчаване на въздействието на нарастващите цени на торовете върху земеделските стопани в ЕС. Предложените от Европейската комисия правила получиха подкрепата на 576 депутати, докато 62 гласуваха „против“ и 15 се въздържаха.

Авансови плащания по-рано и в по-висок размер

Сред ключовите промени е възможността държавите членки да увеличат авансовите директни плащания от 70% на 75% и да ги изплащат на засегнатите земеделски стопани непосредствено след подаване на заявление. Досега действащите правила позволяваха тези суми да бъдат изплащани едва след 16 октомври. По този начин депутатите се стремят да гарантират, че земеделците ще разполагат с необходимите средства навреме — за закупуване на торове за предстоящия сезон.

Подкрепа за ликвидност при по-скъпи торове

Земеделските стопани ще могат да получават подкрепа за ликвидност в размер до 80% от увеличените разходи за торове. Мярката е насочена към предотвратяване на спад в производството или качеството на храните, както и на нарастване на цените за потребителите. Освен това държавите от ЕС ще разполагат с по-голяма гъвкавост при коригиране на бюджетите си за директни плащания за следващата година.

Защо торовете са толкова важни за фермерите

Торовете представляват до 16% от разходите за суровини за земеделските стопани в ЕС. Съюзът разчита на внос за 30% от азотните торове и за цели 70% от фосфатните торове, използвани в селскостопанското производство. Производството на торове в ЕС от своя страна е силно зависимо от природен газ. Цените на торовете и на енергията се повишават под влиянието на геополитически фактори — агресивната война на Русия срещу Украйна, както и затварянето на Ормузкия проток.

Следващи стъпки

След гласуването в Европейския парламент се очаква Съветът на ЕС окончателно да приеме текста. Регламентът ще влезе в сила на деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Водата е основна жизнена необходимост за всички растения, но нарушеният поливен режим при цветята — независимо дали в посока на недостиг или на излишък — може да причини сериозни щети. Намирането на правилния баланс е ключово за здравословното развитие на градинските растения.

Опасностите от прекомерна влага

Задържането на прекалено много вода в зоната на кореновата система лишава корените от необходимия им кислород. При еднократно преовлажняване въздухът в почвата може да се възстанови чрез обработки. При системен проблем с прекомерна влага в даден участък от градината се препоръчва изграждане на дренаж. Продължителното задържане на вода води първо до задушаване на корените, а след това и до гнилостни процеси. Редовното окопаване в такива условия може да предотврати редица нежелани последствия.

Влажните условия благоприятстват и развитието на специфични вредители — охлювите без черупки, които са активни предимно нощем и рано сутринта. Те са способни да нанесат значителни щети в градината, а борбата с тях — независимо дали чрез химични препарати, различни капани или ръчно събиране — не е стопроцентово ефикасна.

Последствия от засушаване

Прекомерната суша отслабва имунната система на растенията и ги прави по-уязвими към неприятели и патогени. В условия на суша следва да се следи особено внимателно за поява на акари. При пресушаване на саксийно растение то трябва да се премести на сянка и да се полее обилно, след което след около час да се провери дали не е необходима допълнителна вода.

Торфените субстрати имат специфичен недостатък: при пресъхване се свиват и водата не се задържа, а изтича покрай стените на саксията. В такъв случай е препоръчително да се постави съд под саксията и водата да се налива и в него.

Вода, хранене и важни срокове

Водата в почвата е пряко свързана с усвояването на хранителните елементи. При суша растенията не могат да усвоят хранителните вещества, докато при прекомерно поливане те се измиват в по-дълбоките почвени слоеве — особено азотът, който е лесно подвижен елемент. При пониско съдържание на азот растенията пожълтяват.

При поливане е важно да се избягва мокренето на листата и цветовете, тъй като те се повреждат по-бързо. За повишаване на атмосферната влажност простото оросяване не е достатъчно, тъй като ситните капчици се изпаряват бързо — по-ефективни в случая са съдове с вода, наредени в градината.

Торенето на многогодишните растения — дървета, храсти и треви — трябва да приключи до края на август. Закъснялото подхранване не позволява на растенията да усвоят хранителните вещества навреме и може да доведе до зимни повреди по младите тъкани или дори до измръзване.

Европейската комисия е изготвила предложение, което би позволило на всяка държава членка да проявява по-голяма гъвкавост при решаването на специфичните за нея земеделски проблеми. Идеята за повече гъвкавост бе представена от Диего Канга Фано, заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, по време на среща с агрожурналисти от Европейския съюз.

Различни проблеми в различни страни

Според Диего Канга Фано Европа обединява изключително многообразие от държави, чиито проблеми се различават съществено. Затрудненията в Ирландия не съвпадат с тези в Гърция, Латвия или България, посочва той. Именно поради това предложението на Комисията е всяка страна членка да може да постави акцент там, където най-много се нуждае — с улеснени и по-малко административно обременени процедури.

Предложението е насочено преди всичко към справянето с климатичните промени и различните им проявления в отделните региони. Страните от Северна и Западна Европа имат различни предизвикателства в сравнение с тези от Южна Европа. Гърция и Кипър, например, се сблъскват с сериозен недостиг на вода — проблем, който в много западноевропейски страни изобщо не стои на дневен ред. Там, където водата е от жизнено значение, правителствата би трябвало да могат да инвестират във водната сигурност бързо и без тежки административни процедури, смята заместник-генералният директор.

Как ще работи механизмът на одобрение

Предложението среща и критики — най-същественото възражение е, че то предоставя „твърде много власт на отделните правителства“, с което се губи елементът на общите европейски политики. Диего Канга Фано отхвърля тази теза: по-голямата свобода ще важи само за определени казуси и най-вече при сериозни промени като климатичните, а не за всички области.

Той допълва, че националните планове и занапред няма да се одобряват единствено от отделните правителства. Процедурата ще включва Съвета на Европейския съюз с участие на Комисията — по аналогия с настоящата система, при която националните планове се одобряват от Комисията. Освен това Комисията ще издава препоръки до всички държави членки, за да гарантира, че плановете им отговарят на общата цел. При игнориране на препоръките от страна на дадено правителство одобрение от Съвета на ЕС няма да бъде получено.

Значение за България

Критиците на досегашната политика на Европейската комисия приемат предложението като стъпка в правилната посока. Ако то бъде прието, правителствата ще разполагат не само с по-голяма отговорност, но и с реална възможност да решават ключови проблеми по-бързо.

По отношение на България Диего Канга Фано посочва, че създаването на напоителна мрежа, обхващаща страната, е конкретен пример за инициатива, която може да намери място в бъдещи национални планове при подобна гъвкавост. Идеята е самите земеделци да акцентират върху най-важните проблеми, за да се търсят решения за тях в рамките на новия механизъм.

Производителите на слънчоглед и царевица, пострадали от екстремното засушаване и горещините през 2025 г., ще получат спешна финансова помощ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието в размер на 7 400 000 евро. Изплащането трябва да приключи до 30 септември 2026 г. Ако в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ бъдат предвидени допълнителни средства, може да се доплатят още до 14 800 000 евро от националния бюджет — до 31 декември 2026 г. Земеделското министерство публикува проектонаредба за условията и реда за предоставяне на тази спешна помощ, която е отворена за обществено обсъждане до 13 юли.

Регламент на ЕК и засегнати държави

На 18 април 2026 г. влезе в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 на Европейската комисия от 16 април 2026 г. Той предвижда спешно финансово подпомагане за селскостопански сектори, засегнати от неблагоприятни климатични явления в България, Естония и Унгария. Целта на регламента е да се осигури извънредна подкрепа за земеделски производители, претърпели сериозни щети от интензивни суши и горещини, довели до загуба на доходи и застрашили икономическата жизнеспособност на стопанствата. Допустими за подпомагане съгласно чл. 1, пар. 3 от регламента са единствено слънчоглед и царевица.

Регламентът допуска към европейските средства да бъдат добавени национални средства в размер до 200% от отпусната европейска помощ — или до 14 800 000 евро. Тези пари обаче зависят от наличието на заложени средства в новия бюджет на ДФЗ, който се очаква да бъде приет до края на юни.

Метеорологичната обосновка

В мотивите към проектонаредбата, изложени в доклад на заместник-министър Янислав Янчев, се позовават на данни на Националния институт по метеорология и хидрология. Според тях през втората половина на юни, юли и август 2025 г. развитието на пролетните култури е протекло при горещо време и задълбочаващ се дефицит на почвена влага. Юлските температури и влажностният дефицит са довели до увеличаване на дела на изсъхналите посеви царевица и силно редуциране на добивите от слънчоглед. Валежите в земеделските райони за юли и август са регистрирани около и под месечните норми, като на много места са отчетени количества до 25 л/м² — крайно недостатъчни за пролетните култури. В съчетание с високите температури това е довело до изчерпване на почвените влагозапаси в 50- и 100-сантиметровия слой. В почти всички производствени райони на царевица и слънчоглед е установено екстремално и силно почвено засушаване, съчетано с температурен стрес.

Като основен критерий за разпределяне на помощта е дефинирана степента на засушаване — конкретно общините, в които е отчетена степен „Катастрофална“, съобразно анализ на дирекция „Растениевъдство“, опиращ се на данни от Европейската обсерватория за засушаване (EDO) на Съвместния изследователски център на ЕК (JRC).

Кой може да кандидатства и при какви условия

Допустими кандидати са физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски стопани за 2025 г. по Наредба №3 от 1999 г., за площите им със слънчоглед и царевица, отговарящи на изискванията. Ставката за хектар се определя като съответният бюджет (европейски или национален) се раздели на заявените и установени като допустими хектари, а размерът ѝ се утвърждава със заповед на министъра на земеделието и храните.

Не са допустими за финансиране площи:

• които не са установени като допустими за кампания 2025 г. по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ);
• за които е предоставена държавна помощ SA.104672 (2022/N) за щети от суша, настъпили през 2025 г. — с цел избягване на свръхкомпенсиране;
• за които е сключен договор с „Напоителни системи“ ЕАД за доставка на вода за напояване за поливен сезон 2025 г.

Също така не могат да кандидатстват лица, осъдени с влязла в сила присъда за конкретно изброени престъпления по Наказателния кодекс, лица в производство по несъстоятелност или ликвидация, както и лица с установени с окончателен акт публични задължения за данъци или осигуровки, освен ако те са разсрочени, отсрочени или обезпечени.

Ред за подаване на заявления

Приемът на заявления започва три работни дни след влизане в сила на наредбата и продължава десет работни дни. Заявленията се подават по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ, в съответната областна дирекция на фонда — по постоянен адрес на физическото лице или по адрес на управление на търговеца или юридическото лице. Регистрацията се извършва в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Към заявлението се прилагат удостоверение за банкова сметка на името на кандидата (ако тя не е регистрирана в ИСАК) и нотариално заверено пълномощно в оригинал — при подаване от упълномощено лице. При установени публични задължения ДФЗ уведомява кандидата и му предоставя срок от 5 работни дни за погасяването им, след което извършва повторна проверка. Административните проверки се провеждат съгласно Регламент (ЕС) 2021/2116.

Служебният кабинет е прехвърлил отговорността за ремонта на язовир „Огоста“ — най-големия водоем за напояване в страната — от „Държавна консолидационна компания“ към Министерството на земеделието и храните, без да осигури финансиране за целта. Земеделският министър Пламен Абровски определи това прехвърляне като „съзнателно създадено условие и политически капан“, отговаряйки на въпрос на депутат в рамките на парламентарен контрол.

Състояние на язовира

Язовир „Огоста“ е най-големият водоем, предназначен за напояване, с общ обем от 506 милиона кубични метра. Въпреки това той не се използва — поради необходимост от ремонт и поради трайно замърсяване на водосбора на река Огоста с отпадъци от стария минен добив в района на Чипровци, включително арсен и тежки метали. Мащабни програми за пречистване на водите не са провеждани с десетилетия.

Съгласно констатациите от последните извършени проверки язовирът е в неизправно, частично работоспособно състояние. Може да се експлоатира единствено при спазване на максимална кота на завиряване — оперативното водно ниво трябва да не надвишава 193 метра, което съответства на обем от 400 милиона кубични метра при общ капацитет от 506 милиона кубични метра.

Тъй като тежките метали са натрупани в дънните седименти, се предполага, че водното ниво не бива да пада под установения оперативен праг, за да не се допуска замърсяване на земеделската продукция при напояване.

Рискове и местоположение

Язовирът се намира на около половин километър от град Монтана. Министър Абровски посочи, че ремонтът е задължителен, за да се предотврати нежелано преливане на водите — събитие с потенциал за сериозни последици за прилежащата територия. Обектът е определен като стратегически значим за националната сигурност и е включен в критичната инфраструктура на страната.

Предприети действия и следващи стъпки

Абровски заяви, че привеждането на язовир „Огоста“ в изправно състояние е абсолютен приоритет на министерството. Към момента са предприети действия за изготвяне на техническо задание за провеждане на обществена поръчка с цел изработване на работен проект за основен ремонт на язовира.

Депутатът Петър Петров от парламентарната група „Възраждане“ — автор на въпроса — обясни, че предходна обществена поръчка от началото на годината за изготвяне на технически проект е останала без оферти поради липса на достатъчен капацитет в България за ремонт на хидравличния изпускател на язовира. Петров призова МЗХ да потърси чуждестранни фирми за изпълнение на дейността, както и да бъде потърсена отговорност за дългогодишното лошо стопанисване на обекта.

Европейската комисия даде положителна оценка на България по четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), което ще осигури на страната близо 1 млрд. евро. Новината беше съобщена от вицепремиера Атанас Пеканов на брифинг в Министерския съвет.

Изпълнени условия и очаквани постъпления

Според Пеканов България е изпълнила 23 от общо 26-те цели и етапи, предвидени за получаването на средствата. Очаква се сумата да постъпи по сметката на Министерството на финансите до края на юли. Вицепремиерът определи решението на Европейската комисия като ключова стъпка за успешното изпълнение на плана и важна подкрепа за държавния бюджет, като изтъкна, че положителният резултат е постигнат благодарение на политическа воля, добра координация и напредък по антикорупционните реформи и върховенството на закона.

Освен това България е получила одобрение от Европейската комисия за прекратяване на процедурите по задържане на средства, свързани с реформата за отчетността и механизма за главния прокурор. Това ще позволи на страната да получи допълнителни 150 млн. евро с петото плащане по ПВУ.

Три неизпълнени мерки

Трите мерки, които към момента не са изпълнени, засягат реформите в културния сектор, ВиК инфраструктурата и интегрирания градски транспорт с единен билет. Правителството работи за тяхното приключване в предвидените срокове.

За какво ще бъдат използвани средствата

Пеканов подчерта, че средствата по четвъртото плащане ще осигурят необходима ликвидност на Министерството на финансите и ще позволят разплащане по вече изпълнени проекти. Според него именно нуждата от такава ликвидност е наложила увеличаването на тавана на държавния дълг в условията на удължен бюджет.

Сред проектите, които ще бъдат финансирани, са:

• над 2000 STEM кабинета в училищата;
• модернизация на детски и онкологични лечебни заведения;
• създаване на 23 центъра за лечение на инсулти;
• развитие на системата за въздушна спешна помощ със седем медицински хеликоптера;
• обновяване на над 73 дома за възрастни хора;
• инвестиции в железопътния транспорт и регионалната свързаност.

Предстоящо пето плащане

До 31 август България трябва да изпълни и отчете мерките по петото и последно искане за плащане по ПВУ — на стойност близо 1,7 млрд. евро. Пеканов отбеляза, че сроковете са изключително кратки и всяко министерство вече разполага с ясен график и конкретни отговорности.

Министерството на земеделието и горите е разпоредило намаляване на възнагражденията на членовете на управителните органи на седем държавни дружества от своята система. Допълнителните споразумения са подписани от ръководствата на шест от тях, докато Съветът на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД все още не е сложил подпис, въпреки две изпратени покани от ведомството.

Действията са предприети още от май

Според информация, предоставена от пресцентъра на Министерството на земеделието и горите в отговор на журналистическо запитване, мерките за редуциране на заплатите в търговските дружества от системата на ведомството и в Държавното предприятие „Кабиюк“ са стартирали още през май. Поводът е промяна в нормативната уредба, след която е определен нов максимален размер на тези възнаграждения.

Новите тавани на възнагражденията

С промяната в нормативната уредба максималният размер на заплатите е намален от 9–10 хил. евро на близо 4 хил. евро. По-конкретно:

• Възнагражденията на изпълнителните директори и управителите падат от между 16 и 18 минимални месечни работни заплати на 6 минимални работни заплати, или около 3 960 евро.
• Възнагражденията на членовете на съветите на директорите и управителните органи са редуцирани от 6 на 4 минимални работни заплати, или 2 480 евро.

Кои дружества са се съобразили

Намалението на възнагражденията засяга ръководителите на следните дружества и предприятия:

• „Агролеспроект“ ЕООД
• „Врана“ ЕАД
• „Магазин за хората“ ЕАД
• „Напоителни системи“ ЕАД
• „Рибни ресурси“ ЕООД
• „Система за агропазарна информация“ ЕООД
• ДП „Кабиюк“

Допълнителните споразумения са подписани от всички членове на органите за управление на изброените дружества, с изключение на „Напоителни системи“ ЕАД. От МЗХ са изпратили две покани до членовете на Съвета на директорите на дружеството, но договорите остават неподписани и намалението на възнагражденията не е влязло в сила.

Напоителни системи остават извън новите правила

Забавянето при „Напоителни системи“ ЕАД поставя дружеството в особено положение — единствено то продължава да прилага старите нива на заплащане за членовете на своя Съвет на директорите, въпреки нормативната промяна и настояванията на Министерството на земеделието и горите. От ведомството не са коментирали какви следващи стъпки биха предприели, ако споразуменията останат неподписани.

Министърът на земеделието и храните е определил със заповед размера на плащането по интервенцията за допълнително подпомагане на доходите на млади земеделски стопани за кампания 2025 г. Ставката възлиза на 104,32 евро за допустим хектар.

Условия за получаване на помощта

Помощта се предоставя за цялата допустима площ на земеделското стопанство по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за период до 5 години, считано от първата година на подаване на искането за плащане, при спазване на всички условия по интервенцията.

На допълнително подпомагане подлежат лица, които отговарят едновременно на следните изисквания:

• стартирали са земеделска дейност през последните 5 години;
• към момента на подаване на заявлението са на възраст не повече от 40 навършени години;
• притежават професионални умения в областта на селското стопанство и/или ветеринарната медицина, и/или икономическо образование със земеделска насоченост.

Нормативна база

Пълният текст на заповедта е публикуван на страницата на Министерството на земеделието и храните в раздел „Директни плащания — национално законодателство за прилагане на схемите за директни плащания“.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обяви назначаването на трима нови заместник-директори — д-р Иван Шиков, д-р Georги Чавдаров и Невена Петрова. Тримата идват от областни дирекции на агенцията и от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Д-р Иван Шиков — от Пловдив обратно в централата

Иван Шиков ръководи областната дирекция на БАБХ в Пловдив, а през 2022 г. е назначен за директор на агенцията при правителството на Гълъб Донев. След това е върнат в Пловдив като началник на отдел „Здравеопазване на животните“. Миналата година, в разгара на епизоотията от шарка по овцете, е освободен от тази длъжност. По-късно съдът го възстановява на предишния му пост, а сега е назначен за заместник-директор на централно ниво.

В новата си роля д-р Шиков ще отговаря за ресорите, свързани със здравеопазването на животните, контрола на фуражите и страничните животински продукти, контрола на ветеринарномедицинските продукти и граничния контрол. Към неговите отговорности се включва и дейността на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт „Проф. д-р Георги Павлов“ в областта на диагностиката на болестите по животните.

Д-р Георги Чавдаров поема контрола върху храните и лабораториите

Д-р Георги Чавдаров заема новия пост, след като е бил директор на областната дирекция на БАБХ в Пазарджик. Той ще ръководи дирекция „Контрол на храните“ и дирекция „Лабораторен контрол“, надзора над Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в частта, касаеща храните, както и Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол и Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология.

Невена Петрова отговаря за растителната защита

Третият нов заместник-директор е Невена Петрова, чието име към момента на назначението все още фигурира на сайта на Центъра за оценка на риска по хранителната верига като заместник-директор. Тя заема мястото на Оля Караджова и ще отговаря за дирекциите „Растителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци“ и „Продукти за растителна защита, торове и контрол“, както и за Централната лаборатория по карантина на растенията.

За първи път от 1966 г. насам в Съединените американски щати е регистриран случай на заразяване с New World Screwworm (NWS) — паразитна муха, чиито ларви се хранят с живата плът на топлокръвни животни. Министерството на земеделието на САЩ (USDA) съобщи в сряда, 4 юни 2026 г., че паразитът е установен при теле в щата Тексас, след като видът се е разпространявал в Мексико и Централна Америка в продължение на последната година.

Как действа паразитът

Винтовите мухи са паразитни насекоми, при които женската снася яйца в открити рани и лигавици на животните. След излюпването стотици ларви се впиват в живата тъкан с острите си устни органи и постепенно я унищожават, като при липса на лечение могат да убият гостоприемника си. NWS може да засяга и хора, и домашни любимци, но рискът за хората е нисък, а случаите на заразяване са редки. Мухата не представлява заплаха за безопасността на храните.

Конкретният случай е потвърден в град Ла Прайър, Тексас — на около 48 километра от границата с Мексико. Паразитът е открит при триседмично теле, като ларвите са намерени в областта на пъпа му.

Предприети мерки

USDA и тексаските власти са установили зона за наблюдение и карантина с радиус от 20 километра около засегнатото място. Придвижването на заразени животни е посочено като най-честият начин за разпространение на паразита. Подготвя се и освобождаване на милиони стерилни винтови мухи — метод, основан на факта, че женските се чифтосват само веднъж през живота си, а яйцата, снесени след чифтосване с неплодовити мъжки, остават неоплодени.

USDA заявява, че предприетите превантивни мерки са забавили навлизането на паразита в страната с около една година. Министърът на земеделието Брук Ролинс е уверила животновъдите, че служители на ведомството вече са пристигнали в Южен Тексас, за да подпомогнат действията на място, и е призовала производителите на добитък да бъдат особено бдителни.

Критика и опасения на животновъдите

Комисарят по земеделието на Тексас Сид Милър е отправил критика към федералните власти. „Вместо да използва всички налични инструменти, USDA действа твърде бавно и разчиташе единствено на частично решение, чието пълно прилагане отнема години“, е заявил той пред Reuters, визирайки програмата за стерилни мухи.

Американските животновъди изразяват опасения, че евентуална епидемия може да намали стадата, да свие производството на говеждо месо и да доведе до по-високи цени за потребителите. Животновъдството в граничните щати е определено като особено уязвимо предвид близостта до Мексико, откъдето паразитът продължава да се разпространява.

Мандра „Клементина“ в село Бяло поле, община Опан, Старозагорско, преработва млякото на около 1200 овце от породите Лакон, Асаф и Аваси, както и на над 250 черно-шарени говеда. Стопанството е основано преди повече от 20 години, а днес то е пример за животновъдство, съчетано с модерна мандра и зърнопроизводство на 17 000 декара. Именно поглед към чужди практики дава на младото поколение в семейството ключа към оцеляването на сектора с овцете.

От стотина декара до 17 000 — историята на стопанството

Основател на фермата е бащата на Виктория Тодорова, която днес управлява стопанството заедно с брат си. Началото е скромно — около сто декара собствена земя, без налична техника. В следващите години земята под наем от роднини постепенно нараства, докато достига 5000 декара, а впоследствие — до сегашните 17 000 декара, обработвани с пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица за силаж.

„За съжаление, не можем да произвеждаме царевица за зърно, защото сушата оказва своето влияние в нашия район. Царевицата е обвързана с напояване, а ние нямаме необходимите условия, затова си купуваме царевица за зърно от Северна България“, разказва Виктория Тодорова пред в. „Български фермер“.

Готовата млечна продукция се предлага в избрани малки магазини в София, Бургас, Дупница, Радомир и Плевен. Млечната суровина се произвежда целогодишно — условие, постигнато след съществена реорганизация на фермата.

Пътуването в чужбина, което промени всичко

Отглеждането на говеда в стопанството вървяло успешно, но при овцете нещата „не излизали на плюс“. Братята Тодорови осъзнали, че нещо в технологията или в подхода им куца, и взели решение да видят как работят подобни стопанства в Европа.

„Казахме си: Ако наистина видим, че правим нещата еднакво, но нямаме приходи, тогава по-добре да затворим сектора и да отглеждаме само кравите. Там видяхме, че сме на грешен път“, споделя Виктория Тодорова.

Връщането у дома носи нов проблем — бащата трудно приема необходимостта от промяна. Виктория описва ситуацията като „сблъсък на поколенията“. Решението е практично: докато бащата пътува в чужбина, младото поколение действа и обновява обора.

Механизация, изкуствено осеменяване и биосигурност

Ключовата цел след завръщането е 100% механизация на дейностите, за да се намали зависимостта от работна ръка — фактор, определян като „несигурен“ в животновъдния сектор. Наред с това е въведено изкуствено осеменяване при овцете и кравите, което позволява да се регулира периодът на агнене и да се осигури целогодишно производство на мляко.

• Стадата са разделени на групи майки с регулиран репродуктивен цикъл.
• Биосигурността във фермата е повишена.
• В момента при овцете работят двама постоянни работници, при кравите — трима; по време на кампанията с агненето се наемат сезонни работници.

Мандрата е удостоена с отличие за козе кисело мляко на последния Национален събор на овцевъдите в България. Суровината за него се набавя от местни ферми в община Опан.

„Този поминък загива“ — трудностите, с които се борят фермерите

Въпреки постиженията, Виктория Тодорова рисува мрачна картина за бъдещето на сектора. „Пазарът е само капка в морето на фона на големите инвестиции и кредитите, които сме налели в стопанството“, казва тя.

Сред основните проблеми тя посочва:

• Несигурна пазарна реализация — липсва гаранция за продажбата на продукцията.
• Прекомерен внос — по думите й, държавата трябва да ограничи масовия внос на зърно, мляко, плодове и зеленчуци и да защити българския производител.
• Административна тежест — Тодорова споделя, че има по две проверки седмично от различни институции, а наредбите са „явно преведени от други езици и са страшно неясни“.
• Липса на приемственост — трудно е да се убедят млади хора да работят в животновъдството.

Стопанството е кандидатствало по интервенция от Стратегическия план за обновяване на машинно-тракторния парк и очаква финансиране по проекта. „Искрено се надявам, проектът ни да получи финансиране, защото изплащаме кредити към банки“, казва Тодорова.

На прага на жътвата фермата очаква старта на активния сезон в мандрата. „Надявам се, че ни очаква една оптимистична кампания“, споделя животновъдът, но добавя: „Трябва нещо да се случи, за да бъде съхранен този поминък.“

Сезонът на оранжерийните дини в Гърция приключи в края на миналата седмица. Производители от региона Илиа отчитат добър сезон с повишено търсене — както на вътрешния пазар, така и в чужбина — и преминават към отглеждане на открито.

Добър оранжерийски сезон с нетипично разпределение на реколтата

Василис Пасас, съсобственик на „Passas Group“, описва изминалия оранжерийски сезон, стартирал на 15 април, като успешен. Той уточнява, че заради особеностите на времето реколтата не се е концентрирала в обичайния период, а е разпределена по-широко и продължително. Компанията отглежда 18 хектара оранжерийни дини в Илиа.

Цените на оранжерийната продукция са се движили в широк диапазон: първите партиди са достигали 1,05 евро/кг, докато последните са се продавали за 0,60–0,62 евро/кг. Средната цена на преките продажби за целия оранжерийски сезон е 0,80 евро/кг.

Пасас посочва и засилен интерес от страна на търговци на дребно в Полша. Отличителна черта на сезона е, че значителна част от продукцията е изнесена в опаковани партиди от 20 кг на палетни кутии — нетипично за сектора, в който преобладава насипният транспорт.

Очаквания за сезона на открито

„Passas Group“ вече е стартирала с дини на открито на площ от 75 хектара. Пасас отбелязва леко увеличение на площите за отглеждане в Илиа като цяло, но очаква в началото добивите да бъдат по-ниски — около 60–70 тона на хектар.

• Първите партиди ще бъдат от сортовете „Бостана“ и „Селин“.
• Сортовете „Флорида“ и „Варела“ ще последват от 5 юни.
• Пиковите добиви се очакват в периода 10–20 юни.

Качеството на плодовете се описва като добро, а размерите — като нормални. Пасас изразява очаквания за запазване на високо търсене с настъпването на по-топло време, като уточнява, че от юли динамиката на износа ще започне да се ограничава поради навлизането на повече площи за отглеждане на пазара.

Специализирани сортове за Северна Европа

От пет години компанията отглежда и мини, жълтомесести и безсеменни дини, които съставляват около 5% от общата й площ. Те са насочени изцяло към пазарите в Северна Европа и се реализират на цени, с 15% по-високи спрямо стандартните сортове. Пасас заявява намерение да увеличи производството им.