Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е задържала на границата пратка от близо 12 тона пипер с произход Северна Македония, в която са установени наднормени остатъци от пестициди. Общото количество на спрения зеленчук е 11 843 кг. Пратката е възбранена и подлежи на връщане на изпращача.

Поредна несъответстваща пратка

Случаят е описан като поредно установяване на несъответствие при внос на пресни плодове и зеленчуци от Северна Македония. Проверката е извършена в рамките на засиления контрол, който БАБХ провежда с цел гарантиране на безопасността на храните, проследимостта на продуктите и установяването на реалния им произход преди пускане на пазара.

Засилен контрол върху вноса на пресни продукти

Задържането на пратката е част от по-широка контролна дейност на агенцията, насочена към зеленчукопроизводството и плодовете, предлагани на вътрешния пазар. Мерките включват проверка на съответствието с нормите за остатъци от препарати за растителна защита, както и удостоверяване на произхода на стоките.

Българското земеделие получи над 40 млрд. лева за периода от 2007 г. до началото на 2026 г., но въпреки тези огромни средства диверсификацията на производството остава изключение, а не правило. Специалистите посочват, че именно тясната специализация в няколко полски култури и хроничното изоставане на животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството поставят България на последно място в ЕС по производителност и ефективност на аграрния сектор.

Концентрация в зърно и маслодайни – цената на едностранчивостта

След началото на прехода в страната бяха ликвидирани значителна част от земеделските култури и животновъдните обекти, а на тяхно място се оформиха едри стопанства, специализирани в отглеждането на зърнено-житни и маслодайни. Около 80% от стойността на растениевъдното производство се формираше от 5–6 култури, докато зеленчукопроизводството и овощарството изпаднаха в криза, която продължава и днес.

Животновъдството е в критично състояние от началото на прехода до момента. Следствие от свиването на местното производство е трайният дефицит на основни хранителни продукти и суровини, което е довело до ръст на вноса – при някои плодове и зеленчуци той достига 70–80%. Авторите на анализа констатират, че България на практика вече не разполага с хранителен суверенитет.

Какво означава диверсификация в земеделски контекст

Диверсификацията се определя като разнообразяване на производството чрез увеличаване на броя и видовете култури и животни в едно стопанство, заедно с промяна на съотношението между тях. Целите са едновременно нарастване на производството и на добавената стойност, при минимизиране на риска от промени в климатичните и икономическите условия, нестабилни пазари и променящи се потребителски изисквания.

Специалистите разграничават диверсификация на различни нива – глобално, общностно (като ЕС), национално и на ниво отделно стопанство. Във всички случаи тя включва въвеждането на нови видове и сортове култури, а също на породи животни.

На по-ниско ниво разнообразяването се постига чрез:

• нови сортове растения, подобрени по добивност, устойчивост на абиотични фактори и толерантност към вредители;
• сортове от една култура с различни качествени характеристики и пазарна реализация;
• сортове плодове и зеленчуци с различен срок на зреене и производствено направление;
• породи животни с различна насоченост – млечна, месна или комбинирана.

В по-широк план диверсификацията може да включва и нетипични за земеделието дейности – предприятия за преработка, търговски обекти, туризъм (включително винен туризъм и къщи за гости).

Факторите, които я движат

Според агроекспертите диверсификацията се определя от няколко ключови фактора:

• Демография. Урбанизацията налага все по-малко стопанства да снабдяват нарастващ брой потребители, което стимулира по-ефективно и разнообразно производство.
• Потребителско търсене. Нарастващата покупателна способност изисква по-голямо разнообразие от продукти – растителни и животински. По-предприемчивите стопани могат да отговорят на тази тенденция, като отглеждат нишови култури с добра цена, или да се насочат към биопроизводство, чиито перспективи специалистите оценяват като обещаващи.
• Експортен потенциал. Подходящата диверсификация с нови видове и сортове позволява на производителите да откликват успешно на търсенето на износните пазари.
• Добавяне на стойност. Нагласата на потребителите да отделят все по-малко време за приготовление на храна открива пазар за малки и семейни опаковки с плодове, зеленчуци, салати и готови ястия, което дава възможност на фермерите да влагат допълнителна стойност в продукцията си.
• Маркетингови условия. Промяната на държавната политика в посока улесняване на директните продажби и насърчаване на кооперативи, предлагащи собствена продукция, може да открие нови ниши за разнообразяване.

Климатичен и ценови риск – управлението им чрез диверсификация

Земеделските производители са изправени пред два основни типа риск: климатичен и пазарен. Диверсификацията предлага инструменти и в двете направления. Някои сортове са по-устойчиви на суша и високи температури, докато при благоприятни условия те може да дадат по-слаби резултати в сравнение с конвенционалните. Правилно подбраната структура на производството трябва да гарантира, че стопанинът не ще понесе тежки загуби при неблагоприятно време, а при добри условия ще реализира достатъчно добри резултати.

По сходен начин може да се управлява и ценовият риск: логиката е, че не всички продукти ще изпитват затруднения с ниски изкупни цени едновременно. Анализаторите обаче отбелязват, че в практиката земеделците нерядко постъпват обратното – засяват по-масово культури с висока цена за текущата година, при което следващата тя спада.

Субсидиите – фактор или пречка?

Анализаторите посочват, че земеделското производство в България е силно зависимо от европейски субсидии и национални доплащания, което го прави неефективно и нерентабилно. Колкото и средства да се насочват към дадено производство, то невинаги се подобрява – а понякога дори влошава резултатите си. Затова сред специалистите се прокрадва становището, че субсидиите в сегашния си вид следва да бъдат намалени или дори премахнати, независимо дали са преки или не, като на тяхно място се въведат други механизми за подпомагане, познати от практиката на развити аграрни страни. Смята се, че подобна промяна би представлявала силен стимул за диверсификация на стопанствата.

За сравнение се посочва румънският модел: там всеки земеделец, обработващ над 20 хил. декара, разполага и с животновъдна ферма, а към нея – млечна или месна преработка. В България такива стопанства засега се броят на пръсти.

Ръчният рефрактометър в лозето е удобен инструмент, който позволява да се получи бърза информация за съдържанието на разтворими вещества в гроздовия сок директно на място. Въпреки привидната си простота, правилното вземане на пробата и коректното боравене с уреда са от съществено значение – грешно взета проба или некалибриран рефрактометър могат да доведат до подвеждащи резултати и до неправилно определяне на момента за беритба.

Какво измерва ръчният рефрактометър?

При гроздето рефрактометърът най-често се използва за определяне на °Brix – показател, който приблизително характеризира количеството разтворими вещества в сока, като основната им част са захари. Показание от 20 °Brix означава приблизително 20 г разтворими вещества в 100 г разтвор по скалата на уреда.

°Brix обаче не е напълно идентичен със съдържанието на захари, тъй като гроздовият сок съдържа и органични киселини, минерални соли и други разтворими съединения. Въпреки това показателят е широко използван при мониторинга на зрелостта. При някои модели скалата е означена директно като „Brix“, а при други могат да се срещнат допълнителни скали – например за специфично тегло или потенциален алкохол.

Кога и колко често да измерваме?

Измерванията могат да започнат няколко седмици преди очакваната беритба. В началото е достатъчна периодичност от няколко дни, а при наближаване на желаната зрелост – по-честа. Не трябва да се разчита на единично измерване: захарността се влияе от сорта, натоварването на лозите, климатичните условия, водния режим и изложението на насаждението. По-важно е да се проследява тенденцията – дали захарността продължава да нараства, стабилизирала се е или се променя незначително.

Правилното вземане на пробата

Точността на измерването започва от самото пробовземане в лозето. Честа грешка е събирането само на най-едрите и добре изглеждащи зърна от най-слънчевите гроздове – подобна проба може да покаже по-висока захарност от реалната средна стойност за насаждението.

За представителен резултат зърната трябва да се съберат от различни части на лозето и от различни гроздове, включително от горната, средната и долната им част. При по-големи масиви пробите трябва да обхващат различни участъци – особено когато има различия в почвата, релефа, изложението или състоянието на лозите.

Друга от най-честите грешки е измерването на сок от едно-единствено зърно. Отделните зърна могат да имат различна степен на зрелост, поради което такава проба не е представителна. По-добрият подход е смесена проба от множество зърна, а при практическа работа е полезно да се направят няколко отделни проби и резултатите да се сравнят.

Ако гроздето е мокро от дъжд, роса или поливане, водата по повърхността на зърната може да разреди пробата и да даде по-ниска стойност от реалната концентрация на сока. При възможност трябва да се изчака повърхността да изсъхне.

Подготовка и калибриране на уреда

Преди измерване призмата трябва да бъде добре почистена с мека, чиста кърпа, която няма да надраска оптичната повърхност. Проверката с дестилирана вода е подходящ начин да се установи дали уредът е правилно калибриран: при стандартните Brix рефрактометри дестилираната вода трябва да даде показание около 0 °Brix при температурата, за която е предназначен уредът. При отклонение моделите с тази възможност трябва да се калибрират съгласно инструкциите на производителя. Тази проверка е особено важна, когато уредът не е използван дълго или когато има съмнение в точността му.

Как се извършва измерването?

Върху призмата се поставят няколко капки гроздов сок, така че да покрият добре измервателната повърхност без сухи участъци или въздушни мехурчета. Капакът се затваря внимателно, за да се образува равномерен тънък слой. При класическия оптичен рефрактометър уредът се насочва към светлината и се наблюдава през окуляра: в зрителното поле се появява граница между светла и тъмна зона, като стойността на °Brix, съответстваща на тази граница, е резултатът. При различните модели конструкцията и начинът на отчитане могат да се различават, затова трябва да се спазват инструкциите на конкретния производител.

Влияние на температурата и момента на измерване

Температурата е фактор, който не трябва да се пренебрегва. Много съвременни рефрактометри разполагат с автоматична температурна компенсация (ATC), но това не означава, че температурата е напълно без значение. Пробата не трябва да е прекалено гореща или силно охладена. Ако гроздето е било изложено на силно слънце, е препоръчително пробата да се остави за кратко, за да достигне температура, по-близка до работния диапазон на уреда.

За сравняване на резултати е добре измерванията да се извършват при максимално сходни условия. Не е добра практика един ден пробите да се вземат рано сутринта, а следващия – в най-горещата част на деня, когато температурата на гроздето е значително по-висока.

Какво ни казва резултатът и кои са честите грешки?

Получената стойност на °Brix е ценен ориентир, но не трябва сама по себе си да определя момента на гроздобера. При виненото грозде трябва едновременно да се разглеждат захарност, киселинност, pH, физиологична зрялост и здравословно състояние. Грозде с висока захарност не е непременно оптимално за конкретния тип вино, ако например киселинността е прекалено ниска или фенолната зрялост е недостатъчна. При червените винени сортове особено значение имат зрелостта на кожиците и семките, цветът, ароматният потенциал и фенолната структура.

Сред най-честите грешки при работа с ръчен рефрактометър са:

• Измерване на сок от едно-единствено зърно
• Вземане на проби само от най-слънчевите или най-едрите гроздове
• Работа с мокро грозде непосредствено след дъжд или роса
• Използване на нечиста призма
• Пропускане на калибрирането
• Прекомерно доверяване на едно-единствено число
• Сравняване на резултати от различни уреди без проверка на калибрирането им и на скалата, която използват

Ако резултатът е неочакван или се различава значително от предходните измервания, преди изводи трябва да се провери чистотата на призмата, калибрирането на уреда, покритието на повърхността, наличието на въздушни мехурчета, представителността на пробата, температурната разлика и евентуалното попадане на вода в пробата.

Поддръжка на уреда

След всяко измерване призмата трябва да се почисти от остатъците от гроздов сок, тъй като засъхналият сок може да затрудни следващото измерване и да замърси оптичната повърхност. Уредът се съхранява на сухо и защитено място, като се избягват силни температурни промени и механични удари. Не трябва да се използват абразивни материали или агресивни препарати за почистване на призмата, освен ако производителят изрично не ги препоръчва.

Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Кърджали установи липсата на 311 говеда, които фигурират като налични в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС, но при проверка на място не са открити. Животните са регистрирани в два животновъдни обекта в село Момина сълза, община Момчилград.

Какво установиха проверките

Контролните действия са проведени съвместно от ОДБХ – Кърджали, Икономическа полиция – Кърджали и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Съгласно данните от ВетИС, в първия обект са регистрирани 15 овце и 271 говеда, а във втория – 15 овце и 129 говеда. При физическата проверка на място обаче са открити само 14 говеда в първия обект и 75 говеда във втория.

По този начин от общо 400 говеда, вписани в системата, 311 не са установени на място.

Последващи мерки

Неустановените животни предстои да бъдат отразени във ВетИС като изгубени. Срещу стопаните са съставени актове за установяване на административни нарушения, а ДФЗ ще предприеме последващи действия в рамките на своите правомощия.

Проверките в двата обекта са резултат от предходен контрол, при който са възникнали съмнения относно точността на декларираните от стопаните данни.

Защо достоверността на ВетИС е от ключово значение

Проследимостта и достоверността на данните в системата са от съществено значение за ефективния официален контрол. Особено критични стават несъответствията при наличие на заразни заболявания – всяко разминаване в местонахождението или идентификацията на животните създава риск за своевременното ограничаване на болестта, посочват от ОДБХ.

Вертикалното градинарство има за цел да покрива вертикални повърхности с растения, като по този начин увеличава зелената маса на обекта, без да намалява използваемата площ. То помага и при украсяване или прикриване на фасади, беседки и огради, при функционално зониране на пространството, както и при защита от слънчева светлина, уличен прах, шум и нежелани погледи. Ако в предишна публикация бяха разгледани решения за сгради, огради, изсъхнали дървета и романтични беседки, сега на ред са перголите, арките, детските кътове и смесените бордюри.

1. Пергола за всеки градински стил

Зелената вертикална пергола е универсална конструкция, която се вписва хармонично във всеки градински стил, независимо дали опорите ѝ са дървени, тухлени или метални. С добавянето на допълнителни решетки възможностите за използване на катерливи растения се разширяват значително.

Пергола с бели или сини бетонни опори, покрита с рози, едроцветни клематиси и лози, се превръща в характерен елемент на средиземноморска градина. В романтична градина зелена метална пергола се обвива с носталгични катерливи рози и ароматни орлови нокти. В американски стил дървените опори се украсяват с лози и катерливи хортензии. При мексикански стил опорите от рязан камък се покриват с ярки едногодишни лози: огненочервен боб (Phaseolus coccineus), огненочервен квамоклит (Quamoclit coccinea) и груб скабер (Eccremocarpus scaber).

2. Зелена арка

Стройните и грациозни арки се украсяват с леки лози: катерливи орлови нокти, клематис, ипомея, туфи квамарин, азарина (Asarina), катерливи сортове латинка и катерлива кобея (Cobaea scandens). Масивните арки понасят по-едролистни и мощни лози като грозде, Aristolochia manshuriensis и Polygonum baldschuanicum.

Романтичните арки, чиито вертикали са оформени от катерливи орлови нокти, катерливи рози и сладък грах (Lathyrus odoratus), изпълват градината с характерен аромат. В селска градина дървена арка с краставици, лагенария, катерлив боб, грах от високи сортове и катерливи сортове латинка създава т.нар. зеленчукова вертикала.

3. Зелена ограда в детския кът

Зелената вертикална ограда в детския кът трябва да бъде ниска, сравнително прозрачна и изградена изцяло от нетоксични растения. Тя осигурява защита от любопитни погледи, като същевременно позволява дискретно наблюдение на детето. За основа се използват готови мрежи или такива от твърда пластмасова мрежа, опъната между стълбове, вкопани в земята на интервали от 1,5 до 2 метра.

Подходящи многогодишни лози за тази цел са обикновеният хмел (Humulus lupulus), актинидия и магнолия. Докато те узреят, ограждението може да се покрие с красиво плодоносещи тиквички. Например Echinocystis lobata дава плодове, покрити с меки бодли, а едроплодната тиква с форма на тюрбан привлича вниманието на децата с необичайния си вид.

4. Вертикален акцент в смесени бордюри

Вертикалните структури могат да се превърнат в централна точка на цветна леха или градински парцел. Прости пирамиди от върба, ракита, бамбук, засадени със сладък грах и увивни бобчета, се вписват добре в предна градина в стил рустик. Увивни рози на перголи и обелиски изглеждат изящно в смесени бордюри на романтична градина. В модернистична градина ипомеи, хмел, орлови нокти и крилата тунбергия върху метални опори създават хармоничен вертикален ефект.

Следвайки тенденцията за смесено засаждане на цветни и зеленчукови култури, зелен вертикал от чери домати, огненочервен боб или нежни тиквички върху върбови или бамбукови типита може да заеме централно място в парцела.

Важни условия за отглеждане

Повечето многогодишни и едногодишни увивни растения предпочитат слънчеви, топли и влажни места с плодородна, хумусна почва. Те не понасят нито пресушаване, нито застояло преовлажняване. През първите години многогодишните лозови разсади трябва да бъдат леко засенчвани. В процеса на растеж издънките редовно се прикрепят към опорите и се връзват, като излишните се отстраняват. За презимуване стволовете се покриват с торф, торфен компост или паднали листа.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви създаването на Алианс за климатично застраховане по време на шестото си обръщение за състоянието на Европейския съюз пред евродепутатите в Страсбург. Инициативата е насочена към земеделските производители, чиито реколти биват унищожени от суша, наводнения или екстремни горещини, когато съществуващите застраховки не покриват претърпените загуби.

28 милиарда евро годишни загуби в земеделието

Фон дер Лайен посочи, че загубите в селскостопанския сектор, причинени от екстремни климатични условия, вече достигат 28 милиарда евро годишно, като едва 20–30 процента от тях се покриват от застраховки. Председателят на Комисията не уточни каква част от нарастващите разходи ще бъде поета от застрахователния сектор и каква – от националните правителства.

В по-широк контекст тя отбеляза, че понастоящем само около 25% от загубите вследствие на природни катастрофи в Европа се покриват от частни застрахователи. „Трябва да предприемем действия, за да запълним тази празнина“, заяви фон дер Лайен, като подчерта, че твърде често националните бюджети се превръщат в застраховател от последна инстанция.

Европейската комисия нарече фермерите „най-добрите в света“

Въпреки че земеделието не беше сред централните теми в речта, фон дер Лайен специално открои аграрния сектор. Тя нарече европейските фермери „най-добрите в света“ и заяви, че Брюксел ще търси начини да им оказва подкрепа при загуби от климатични бедствия, надхвърлящи покритието на съществуващите застрахователни продукти.

Речта бе произнесена след лято, белязано от интензивни горещи вълни, хиляди изгорени хектари при горски пожари и затваряне на атомни електроцентрали в Унгария и Румъния поради спаднали нива на водата в Дунав.

Нова инициатива за водите

Заедно с Алианса за климатично застраховане фон дер Лайен анонсира и нова европейска инициатива за водите. „Реколтите се нуждаят от вода, за да растат; добитъкът се нуждае от нея, за да оцелее. Цялата продукция зависи от нея. Ето защо ще направим предложения за подобряване на управлението на риска и за справяне с недостига на застраховки“, каза тя.

Председателят на ЕК спомена и изкуствения интелект като инструмент, способен да увеличи добавената стойност в различни сектори, сред които изрично посочи селското стопанство.

Петната по краставиците могат да бъдат симптом на редица опасни болести – гъбични, бактериални и вирусни. След вече разгледаните аскохитоза, антракноза и бактериална петнистост, тук представяме още пет причини за обезпокоителни промени по плодовете и растенията.

Ризоктония

Болестта се причинява от почвената гъба Rhizoctonia solani. Първите признаци по плодовете се появяват около 24 часа след заразяването, като всички части на растението се покриват с кафяви петна. При благоприятни условия за развитие на гъбата краставиците напълно изгниват в рамките на няколко дни.

За ограничаване на болестта се препоръчва третиране с подходящи продукти за растителна защита. Стъблата трябва да се завържат, за да не докосват почвата, а лехите да се мулчират със сено или окосена трева. При оранжерийно отглеждане понижаването на температурата може да забави разпространението на патогена. Тъй като гъбата зимува в растителните остатъци, те трябва да се почистят добре от лехите в края на сезона.

Кладоспориоза

Гъбичното заболяване се проявява по плодовете като коркови язви. Краставиците, допрени до почвата, спират да растат, деформират се и напукват. Листата се покриват с малки, тъмнокафяви петна с маслинов оттенък, а стъблата развиват сив налеп. Без навременни мерки растенията бързо изсъхват и плодовете падат. При влажно време гъбичките активно заразяват всички растения в градината.

Ефективни при кладоспориозата са продуктите на базата на Trichoderma.

Мана

При манáта листата на краставиците се покриват с кафяви петна отгоре и белезникав налеп отдолу, бързо се извиват и изсъхват. Стъблата почерняват, а плодовете се покриват с тъмни, гниещи петна. Болестта се причинява от почвена гъба, която се размножава бързо в топло и влажно време с чести температурни колебания.

В особен риск са оранжерийните краставици, при които липсва достатъчно проветряване, засажданията са гъсти, растенията се преполиват или растителни части докосват почвата. При поява на болестта силно повредените части на растението се отстраняват и лехата се третира с подходящи фунгициди.

Краставична мозайка

Краставичната мозайка е вирусно заболяване, което се предава от листни въшки. Характерно за него е, че нерядко не показва симптоми, докато растенията не бъдат стресирани от резки температурни промени. Признаците включват:

• произволно разпръснати петна по листата;
• напукване на стъблата;
• окапване на цветовете и завръзите;
• плътно и жилаво месо на зрелите плодове, което ги прави негодни за консумация.

Срещу вируси не съществува лечение. Заразените растения заедно с плодовете трябва да се изкоренят и изгорят.

Сухи пукнатини по кората

Понякога краставиците развиват сухи петна и ивици, наподобяващи пукнатини. Възможните причини са три:

• Неправилно поливане – когато сухи периоди се редуват с внезапно, обилно поливане;
• Прекомерно високи температури в оранжерията, които пречат на нормалното развитие на плодовете;
• Нападение от паяжинообразуващи акари, чиято вредна дейност предизвиква подобни деформации.

При установяване на проблема растенията се оглеждат за вредители и при нужда се третират с подходящи продукти за растителна защита. Поливането се регулира, а температурата в оранжерията се намалява. Ако повредите са незначителни, краставиците могат да бъдат обелени и консумирани.

Растителните адаптации могат да послужат като вдъхновяващ урок за деца в началото на учебната година – как кактусът задържа вода, мимозата се затваря при допир, а литопсът се маскира като камък, за да оцелее. Всяко растение е намерило свой начин да се справи с условията на средата, в която живее, и точно това може да се превърне в ценен урок по природа, проследим у дома или в класната стая.

Защо растителният свят е добър учител

В природата няма растение, което да оцелява без адаптации. Тези механизми на приспособяване са изградени в продължение на хиляди години и представляват отговор на средата – климат, хищници, достъп до вода и светлина. За деца, които тъкмо навлизат в учебния ритъм, паралелът е нагледен: новата среда на училището е различна, по-голяма и по-структурирана, правилата са нови, хората са нови, очакванията са нови. Точно като растение, пренесено в нова екосистема, детето започва да развива свои механизми за справяне.

Адаптацията не е еднократен момент, а процес на растеж. При децата първо идва любопитството, после тревогата, после опитването, после свикването, после увереността.

Пет растения с впечатляващи адаптации

Срамежливата мимоза (Mimosa pudica) е едно от растенията, които превръщат ботаниката в нагледно преживяване. При най-лек допир листата се свиват и се прибират към стъблото. Това не е каприз – това е защитен механизъм срещу животни, вятър и опасност. Мимозата показва, че реакцията не е слабост, а стратегия за оцеляване. Отглежда се в саксия при умерено поливане и достатъчно светлина.

Непентесът е доказателство, че растенията могат да бъдат изобретателни дори при неблагоприятни условия. Тъй като почвата, в която расте, е бедна на хранителни вещества, листата му са се превърнали в дълбоки „бурканчета“, пълни с ароматна течност, която привлича и улавя насекоми. Непентесът не напада и не преследва – той чака търпеливо. Расте добре при температури между 20 и 28°C, влажност на въздуха над 60% и почва, която е леко влажна, но не подгизнала. Обича разсеяна светлина.

Литопсите, известни като „живи камъчета“, са развили стратегията на мимикрията в пустините на Южна Африка – изглеждат като камъни, за да не бъдат изядени от животни, търсещи сочна зеленина. Листата им са дебели и сочни, а цветовете се появяват между двете им половини. У дома се отглеждат лесно: обичат много светлина, бедна и песъчлива, добре дренирана почва, и се поливат минимално.

Тиландсията е въздушно растение, което не се нуждае от почва. Корените ѝ служат единствено за закрепване върху различни повърхности, а всичко необходимо за живота поема през листата. Отглеждането ѝ у дома е просто: обича ярка, разсеяна светлина и свеж въздух, а се полива чрез леко оросяване или кратко накисване веднъж седмично.

Каладиумът е развил една от най-красивите адаптации в растителния свят. В тропическите гори на Амазония, където светлината се филтрира трудно, шарките по листата му не са просто украса – те помагат за регулиране на температурата, намаляват изпарението и привличат опрашители. За разлика от литопса, който се маскира, каладиумът се откроява. Обича ярка, но разсеяна светлина, топлина и висока въздушна влажност, а почвата трябва да е лека, богата и да се полива равномерно. През есента изпада в покой, а през пролетта се събужда отново.

Още растения, подходящи за домашен урок

Освен изброените пет, има и редица други стайни растения, които онагледяват различни адаптационни механизми:

• Дрозера и росянка – развили са лепкави листа или лепкави капчици, с които улавят насекоми. Могат да се отглеждат у дома, но изискват малко повече внимание.
• Сарацения – листата са видоизменени в тръбовидни капани, подобно на непентесите. Типичен пример за пасивно хищничество.
• Сансевиера – поема CO₂ нощем, което я прави подходяща за спални помещения. Съхранява вода в листата и може да се полива веднъж месечно.
• Каланхое – показва адаптация към суша.
• Роза на Йерихон – развила е екстремна адаптация към суша и, според описанието, може да „възкръсне“, щом има достъп до вода.
• Циклама – има ясно изразен сезонен цикъл на растеж и покой.
• Хлорофитум – образува малки розетки, чрез които показва нагледно един от начините за вегетативно размножаване.

Апел към учители и родители

Наблюдението на растенията и техните механизми за приспособяване може да развие у децата любопитство, отговорност и умение да се грижат за живо същество. Урокът може да се проследи през цялата учебна година – в класната стая или у дома. Всяко растение крие своя стратегия за оцеляване, а разпознаването и разбирането на тези стратегии е ценен опит, приложим далеч отвъд ботаниката.

Кандидатите по биологичните интервенции разполагат с краен срок до 30 септември, в който трябва да подадат изискуемите документи в Системата за електронни услуги (СЕУ) съгласно Наредба № 9 от 2023 г.

Какво се изисква по операцията за биологично растениевъдство

При операция „Плащания за поддържане на биологично растениевъдство“ от интервенция „Биологично растениевъдство“ кандидатите трябва да отбележат парцелите, намиращи се в младенчески период. За всеки такъв парцел се прилагат два документа: документ, издаден от агроном, удостоверяващ младенческия период, и копие от дипломата на съответния агроном.

Въвеждането на данни и прикачването на доказателствени документи е задължително единствено за бенефициерите, заявили подпомагане именно по тази операция. Останалите участници по биологичните интервенции не са обхванати от това задължение.

Указания и краен статус на заявлението

За улеснение на стопаните ДФЗ е публикувал Указания по биологичните интервенции на официалния си сайт. В тях са дадени насоки за коректно попълване на данните в СЕУ и за предоставяне на необходимите документи по съответната операция.

За успешно подадени се считат единствено заявленията, достигнали краен статус „Подадено заявление“. След изтичане на нормативно регламентираните срокове стопаните няма да могат да въвеждат данни или да прикачват документи в системата.

С наближаването на гроздобера киселинността на гроздето е един от двата ключови показателя за технологична зрялост, наред със захарността. Докато рефрактометърът позволява бързо да се установи съдържанието на разтворими вещества, той не дава пълна картина. Правилното съотношение между захари и киселини определя вкусовия баланс на бъдещото вино, неговата стабилност и протичането на технологичните процеси – поради което дори при домашно производство си струва да се правят сравнително лесни измервания още в лозето.

Защо киселинността е толкова важна?

Киселините са естествена и съществена съставка на гроздето и виното. Основните органични киселини са винената и ябълчната, като присъстват и по-малки количества от други. Те влияят върху редица качествени параметри:

• вкусовия баланс и усещането за свежест;
• цвета и стабилността на червените вина;
• развитието на микроорганизмите;
• действието на серния диоксид;
• протичането на някои технологични процеси;
• потенциала за съхранение и отлежаване.

При недостатъчна киселинност виното може да изглежда плоско и лишено от свежест. При прекомерна – вкусът стига до остра кисела нота. Целта не е просто повече или по-малко киселини, а подходящ баланс за конкретния сорт и вида вино.

Най-практичният метод за домашния лозар

За домашни условия един от най-удобните подходи е използването на готов комплект за определяне на титруема киселинност. Тези комплекти обикновено съдържат необходимия титрант, индикатор и мерителни принадлежности. Методът се основава на постепенно неутрализиране на киселините в пробата с алкален разтвор.

Международната организация по лозата и виното (OIV) описва титруването като метод за определяне на титруемата киселинност на гроздов сок. OIV посочва потенциометричното титруване като предпочитан подход, но допуска и индикаторен метод, при който крайната точка се определя чрез промяна на цвета на индикатора. Готовият комплект е значително по-удобен за домашна употреба, тъй като не е необходимо самостоятелно да се приготвят химичните разтвори.

За едно просто домашно измерване са необходими:

• комплект за определяне на титруема киселинност;
• чист съд;
• мерителна пипета или спринцовка;
• гроздов сок или вино;
• дестилирана вода, ако е предвидена в методиката;
• чиста работна повърхност.

Как се взема правилна проба от гроздето?

Качеството на измерването зависи пряко от качеството на пробата. Не трябва да се взема сок само от едно грозде или от няколко добре узрели зърна. При измерване в лозето е необходимо да се вземат зърна от различни лози и от различни гроздове, така че пробата да отразява реалното състояние на насаждението.

При по-голямо лозе е препоръчително да се разграничат различните участъци, ако между тях съществуват съществени различия по отношение на почвата, изложението, надморската височина, натоварването на лозите, напояването, здравословното им състояние или сорта и клона. Зърната след това се смачкват и от тях се получава смесена проба сок.

При измерване на вино трябва да се има предвид наличието на въглероден диоксид. При младо вино, което все още съдържа значително количество CO₂, пробата трябва да бъде дегазирана преди титруването, тъй като газът може да повлияе на определянето на крайната точка.

Измерване стъпка по стъпка

Точната процедура се съобразява с конкретния комплект, тъй като различните продукти могат да използват различни концентрации на титранта и различен начин за отчитане. Общият принцип е следният:

• Отмерване на пробата – с помощта на пипета или мерителна спринцовка се отмерва определено количество сок или вино. При някои стандартни методики се използват около 5–10 мл проба.
• Поставяне в чист съд – най-подходящ е малък стъклен съд или лабораторна чашка.
• Добавяне на индикатора – добавят се няколко капки от индикатора, ако комплектът работи с индикаторен метод.
• Титруване – титрантът се добавя постепенно, без да се излива голямо количество наведнъж; след всяко добавяне разтворът се разбърква.
• Наблюдаване на промяната – с приближаването към крайната точка промяната на цвета става по-ясна. Трябва да се следват указанията на конкретния комплект, а не произволна промяна на цвета.
• Отчитане на изразходвания титрант – записва се количеството милилитри разтвор, необходими за достигане на крайната точка. Това число се използва за изчисляване на титруемата киселинност.

Пример за изчисление

При някои практически методики с натриева основа с концентрация 0,1N и определен обем на пробата може да се прилага коефициент за директно превръщане на изразходваните милилитри основа в г/л винена киселина. Например при методика с 5 мл проба и 0,1N натриева основа формулата може да изглежда така:

Съдържание на киселини = ml NaOH × N × 15

Ако са използвани 4,5 мл натриева основа при концентрация 0,1N, резултатът е: 4,5 × 0,1 × 15 = 6,75 г/л титруема киселинност, изразена като винена киселина. Важно е обаче да се прилага формулата, съответстваща на конкретната методика и обема на пробата – един и същ коефициент не може автоматично да се използва за всички комплекти.

Как да тълкуваме получената стойност?

Получената стойност трябва да се разглежда в контекста на сорта, годината, климатичните условия и предназначението на гроздето. Не съществува универсална стойност, означаваща „идеална киселинност“ за всички сортове и всички вина. Публикувани ориентировъчни диапазони показват, че подходящите стойности на pH и титруема киселинност варират според типа грозде и стила на виното.

Вкусовото усещане е важно, но само по себе си не е достатъчно за количествено определяне. Високото съдържание на захари може да прикрие усещането за киселинност: грозде с относително висока киселинност може да изглежда приятно и балансирано, ако захарите са достатъчни. Обратно, грозде с по-ниска киселинност може да изглежда прекалено сладко и меко. Затова дегустацията и лабораторните показатели трябва да се използват заедно, а не да се изключват взаимно.

Винарна AYA Estate от санданското селце Зорница стана първата изба в България, която вписа масиви от автохтонния сорт Широка мелнишка лоза в Световния регистър на старите лозя. Четирите регистрирани парцела отглеждат лози на над 50-годишна възраст, намиращи се на едно и също място. Новината беше съобщена по време на семинар за журналисти, организиран по случай гроздобера тази година.

Какво представлява Световният регистър на старите лозя

Регистърът е създаден през 2010 г. по идея на винения критик Jancis Robinson. Целта му е старите лозя да бъдат разглеждани като живо културно, природно и научно наследство. За „стар“ се определя само масив, в който над 85% от лозите са на повече от 35 години. Чрез вписването експертите отчитат не само възрастта на насажденията, но и генетичното им разнообразие, както и дългогодишното им приспособяване към климата и почвите на съответния район.

Какво се отглежда в регистрираните парцели

Върху четирите вписани парцела, освен Широка мелнишка лоза, дава плод и Каберне фран – сорт, типичен за Мелнишкия регион, съобщи Ива Трифонова, изпълнителен директор на избата. Като цяло винарната стопанисва 450 декара лозя на хълмист терен с надморска височина между 250 и 300 метра. Отглеждат се още Сензо, Сира, Мерло, Санджовезе, Ранна мелнишка лоза, Гренаж, Сандански мискет, Керацуда, Марсан и Русан.

Философия и развитие на AYA Estate

Избата е създадена преди година и половина. Според Ива Трифонова философията на технолозите е да създават „честно вино“, при което природата е оставена да свърши работата сама, а производителите се отнасят с любов и уважение към целия процес – от лозето до крайния продукт.

Грижата за околната среда е сред приоритетите на компанията – миналата година тя пусна на пазара първото си сертифицирано биологично вино. Мениджърите работят за затваряне на производствения цикъл, като обединяват винарството с малка животновъдна ферма и стопанство за собствени плодове и зеленчуци.

До избата функционира модерен ресторант, вкопан в земята. Винарната приютява художествени изложби и музикални концерти. На българска грънчарска компания е възложено производството на едрогабаритни делви за съхранение на специални вина. Комплексът включва и AYA Hotel с самостоятелни вили, който тази година получи приза MICHELIN Key, а AYA Estate се превърна в единствен български член на международната асоциация Relais & Chateaux.

Независимо от размера и стила на имота, зелените вертикали в градината намират място навсякъде. Катерливите лози заемат малко пространство, но създават впечатляващ декоративен ефект – от зелени килими по фасади и дантелени филизи върху метални конструкции до каскадни цветове по перголи и причудливи плодове в декора на детски кътове.

1. Зелена фасада на къщата

Стените на жилищните сгради се покриват най-успешно с Vitis vinifera, амурска лоза (V. amurensis) и Parthenocissus quinquefolia. Тези многогодишни, бързорастящи лози се катерят чрез пипала до 20 метра или повече и са способни да обхванат значителни повърхности. Декоративният им ефект достига своя връх през есента, когато листата пламват в ярки есенни цветове.

По южните фасади на сградите вирее и катерещата актинидия (Actinidia arguta), коломикта (A. kolomikta) и китайската магнолия (Schisandra chinensis). Когато присъстват мъжки и женски растения едновременно, те дават плодоносен вертикален растеж, а издънките им здраво обгръщат тел или канап. Входът на дома може да бъде допълнен с катерящи рози и клематис, наредени в ефектни дуети.

Важно за монтажа: За силно растящи лози като грозде и катерливи рози по стените се монтират перголи или се опъва дебела тел, закрепена към здрави куки. Първата кука се забива на 50 см от земята, като главата остава на 5–10 см от стената. Следващата се поставя на 2,5 м по-нагоре, а останалите – на подобни интервали. Телта трябва да е добре опъната, за да не се огъва под тежестта на растенията; препоръчва се тел от неръждаема стомана. За крехки клематиси е подходяща по-тънка тел, а куките могат да бъдат заменени с обикновени пирони.

Само коренови лози могат да се задържат по стена без допълнителна опора. Хортензията petiolaris е такъв пример, но изисква търпение – до първия цъфтеж е необходимо изчакване от 5–6 години. В южните части на страната обикновеният бръшлян (Hedera helix) и неговите декоративни форми украсяват стени и каменни огради целогодишно.

Съвет при засаждане: Избягвайте да поставяте лозата директно под покривния ръб, откъдето се оттича дъждовна вода. Оптималното разстояние от проекцията на ръба до земята е 30–50 см. Първото насочване и връзване към опора се прави, когато растението достигне 60–70 см.

2. Декор за ограда

Катерливите лози са особено подходящи за висока тухлена или периметърна стена от пеноблокове. Различни видове перголи и решетки – дървени, метални и пластмасови – допълват зеленото покритие с допълнителен декоративен акцент. Плетещите рози създават елегантна вертикална цветна аранжировка върху такива конструкции.

Практически съвет: Всички опори трябва да бъдат проектирани с оглед на зимния вид – когато листата опадат, конструкцията се оголва и небрежен монтаж ще създаде неприятно впечатление.

Върху ниска дървена ограда от колове клематисът създава царствена вертикална аранжировка, превръщайки я в цъфтящ жив плет. Чрез разтягане на издънките му по хоризонтално опъната тел каскадата от цветове се увеличава допълнително.

Едногодишни лози с по-малка вегетативна маса – крилата тунбергия (Thunbergia alata), различни квамоклити (Quamoclit), катерливи сортове латинка (Tropaeolum majus), чуждоземна латинка (T. peregrinum) и различни ипомеи (Ipomoea) – също могат да създадат ефектни вертикални цветни лехи върху телена ограда. За разлика от многогодишните видове, те изискват ежегодно засаждане, но покриват големи повърхности много бързо.

3. Украса на изсъхнало дърво

Умиращо ябълково или крушово дърво може да получи нов живот, ако бъде украсено с клематис, хмел или огненочервен боб. Тънките и крехки клони се подрязват, оставяйки здрава рамка с интересен силует. По ствола се прокарва тел или канап, закрепен с метални скоби близо до земята и завързан за горните клони. С минимални усилия дървото отново цъфти през цялото лято, а засадени около него декоративни тикви го обогатяват с екзотични плодове през есента.

Важна забележка: Едри лози като грозде, ориенталски горчив сладък, холандска лула и балжуанска елда не трябва да се допускат върху живи дървета – те ги натоварват прекомерно и могат да ги доведат до изсъхване.

4. Романтична беседка

Беседката е класическото място за зелени вертикали. Още от 19. век дървените беседки в романтични градини са украсявани с орлови нокти (Lonicera caprifolium), а също и с орлови нокти на Телман (L. tellmanniana) и на Браун (L. x brownii). Ароматна комбинация от пастелно оцветени катерливи рози и лилаво цъфтящ клематис е традиционно решение за такива конструкции.

Беседка в по-естествен стил може да бъде скрита от погледа с вирджинска пълзяща билка, амурско грозде и горчивка. В селска градина различни тиквени лози и хмел могат да превърнат беседката в уникална вертикална зеленчукова градина.

Съвет при метална беседка: Металът е силно топлопроводим, поради което издънките на растенията, оставени върху решетката, рискуват да измръзнат през зимата. Препоръчва се петлистното моминско грозде, което се възстановява след силни студове. При другите видове лозата трябва да се премахва от опората за зимата и да се покрива със смърчови клони.

С настъпването на новата учебна година родителите отново се изправят пред познатия въпрос: какво да поднесат на учителя на първия учебен ден? Като алтернатива на традиционния букет от откъснати цветя, запалени градинари предлагат цветя в саксия за учителя – избор, който не само ще направи класната стая по-зелено и приветливо място, но и ще научи децата на грижа и отговорност.

Защо саксия, а не букет?

Отношението на родителите към училището и учителите се копира от децата – каквото покажат възрастните, такова отношение ще се зароди и у малчуганите. Цветето в саксия носи допълнителна стойност: то остава в класната стая, расте заедно с учениците и дава поводи за наблюдение, разговор и практически урок по природознание. Решението, разбира се, е изцяло на родителите, но изборът на живо растение в саксия предлага много повече от еднодневния живот на откъснатия стрък.

Растения с алтернативен начин на оцеляване

За по-любопитните и мотивирани учители и класове подходящи са така наречените епифитни растения – орхидеи фаленопсис, тиландзии и бромелии. Епифитите използват другите растения единствено като опора, а вода и хранителни вещества набавят от въздуха и влажността в него. Важно е да се знае, че те се различават принципно от паразитите, тъй като не се изхранват за сметка на гостоприемника си.

При фаленопсисите децата могат да научат да разчитат сигналите на самото растение: когато корените посивяват или побеляват, а в по-напреднал стадий на засушаване дори се набръчкват, е знак, че е необходима поливка. Обратно, свежите зелено оцветени корени показват, че водата в тъканите е достатъчна. Когато коренова система липсва, листната маса поема функцията по набавяне на вода и хранителни вещества.

Още едно изключително интересно растение е хищната мухоловка, към която могат да се добавят росянки, непентеси и редица други хищни видове. За разлика от повечето растения, мухоловката набавя хранителните елементи, като улавя насекоми, а не от почвените нутриенти. Капанчетата ѝ съдържат четири чувствителни власинки – при едновременно докосване от жертвата „челюстите“ се затварят. Интересен детайл е, че цветовете на мухоловката са поставени далеч над капаните, за да не пострадат насекомите опрашители.

По-лесни растения за начинаещи

Ако учителят не е запознат с особеностите на орхидеите и хищните растения, по-добро начало предлагат видове, които прощават на малките градинари почти всяка грешка:

• Хлорофитум (царска трева) – идеален за неопитни ученици. Розетка, поставена във вода, образува коренови власинки само след два до три дни, а растежът може да се наблюдава с просто око. Подобни резултати дават и епипремнуми, сциндапсуси, сингониуми и филодендрони.
• Роза на Йерихон – изсъхва напълно без вода и „възкръсва“, щом получи влага отново. Изключително странно и същевременно завладяващо растение, което нагледно демонстрира приспособяването на живите организми към крайни условия.

Откъде да се вземе саксията?

Препоръката е цветето в саксия да се набави предварително – от магазин с отговорни флористи и доказан стил, а не от импровизираните сергии по ъглите, разпродаващи стоката си около първия учебен ден. Навременната подготовка гарантира по-добър избор и по-здраво растение.