Есента е времето, в което домакинствата традиционно подготвят зимнина от сезонните плодове и зеленчуци, за да имат готови салати, туршии и сладка през студените месеци. Представяме поредица от лесни рецепти за буркани, подходящи за консервиране през октомври.

Салати и туршии от зеленчуци

Салата от краставици, зеле и домати се приготвя от 100 мл растително масло, 500 г зеле, краставици, чушки, лук и домати, 80 мл оцет, 1 супена лъжица сол и 2,5 супени лъжици захар. Зелето, лукът и чушката се нарязват на ивици, краставиците – на шайби, а доматите – на тънки филийки. Съставките се смесват, оставят се за 2 часа и се затварят в буркани.

За „любими зеленчуци за зимата“ са нужни 1 кг зеле, 700 г моркови, 700 г чушки, 1 чили, 1 кг домати, 500 г тиквички, 700 г краставици, 2 супени лъжици сол, 60 г захар, 250 мл растително масло, 80 мл оцет и подправки по избор. Зеленчуците се нарязват ситно, посоляват се и се оставят 30 минути, след което се добавят останалите продукти и се задушават 15-20 минути след завиране, преди да се разпределят в буркани.

Мариновани гъби се приготвят от 2,5 кг медени гъби, 1,5 супени лъжици сол, 0,5 чаена лъжица лимонена киселина, 2 дафинови листа, 3 зърна черен пипер и 1 чаена чаша оцет. Гъбите се измиват, обелват се и се варят 5 минути в подсолена вода, като се отстранява пяната, а след това процедурата се повтаря в чиста вода. Приготвя се марината с 1 литър вода и подправките, в която гъбите се варят още 15 минути, преди да се разпределят в чисти буркани.

Патладжан с моркови се прави от 1 кг патладжан, по 250 г морков, чушки и лук, 4 скилидки чесън, 1 люта чушка, 4 супени лъжици захар, 1,5 супени лъжици сол, подправки и 50 мл оцет. Чушката и патладжанът се нарязват на ивици, лукът – на полумесеци, а морковите се настъргват. Патладжаните се запържват до златистокафяво, зеленчуците се смесват с останалите съставки и се мариноват 4 часа преди разпределяне в буркани.

„Просто чушки“ включва 3 кг чушки, 300 г захар, 1 литър вода, 2 супени лъжици сол, 120 мл оцет, 200 мл растително масло и подправки. Водата се смесва с останалите съставки за марината и се оставя да заври, а чушките, нарязани на четвъртинки, се варят в нея 5-7 минути, след което се нарязват и се заливат с марината в буркани.

Кисело зеле в собствен сок се прави от 2 кг зеле, 200 г моркови, 30 г сол, 1 дафинов лист, 5 зърна черен пипер и щипка кимион. Зелето и морковите се нарязват, посоляват се и се омесват леко с ръце, след което се добавят подправките и сместа се напълва плътно в буркани на 3/4. Зелето се оставя да се маринова под капак на тензух няколко дни, докато достигне желания вкус.

Зелени подправки за зимата се приготвят от 12 люти чушки, 1 супена лъжица кориандър, 0,5 чаена чаша сол, 250 г чесън, 1 връзка кориандър, магданоз и босилек и 0,5 чаена чаша орехи. Всички съставки се пасират с блендер или се смилат, разбъркват се и се оставят в хладилника за един ден в затворени буркани.

Зеленчуци в марината

Карфиол се приготвя от 800 г карфиол, 100 г моркови, 2 скилидки чесън, подправки, 750 мл вода, 50 г захар, 40 мл оцет и 35 г сол. Карфиолът се разделя на розетки и се вари във вряща вода само за минута, а морковите и чесънът се нарязват и се нареждат заедно с него в буркана, който се залива с марина от вода, оцет и подправки.

Сладка царевица се прави от 18 кочана сладка царевица, 3 литра вода, 3 супени лъжици сол, 12 супени лъжици захар и 3 супени лъжици оцет. Царевицата се вари във вряща вода за минута и веднага се прехвърля в ледена вода, зърната се отделят от кочана и се заливат със саламура от вода, захар, сол и оцет в буркани.

Грах за предястия и гарнитури изисква 300 г зелен грах, по 0,5 супена лъжица сол и захар, 50 мл оцет и 0,5 литра вода. Обеленият грах се вари около 5 минути и се отцежда, а водата със захарта, солта и оцета се заварва и се залива върху граха в буркани.

Зелен фасул се приготвя от 700 г зелен фасул, 200 г лук, 150 г моркови, 1 кг домати, 2 супени лъжици оцет, 30 г захар, 10 г сол и 4 скилидки чесън. Шушулките се варят 2 минути в подсолена вода, лукът и морковите се запържват леко, доматите се пасират и се варят, след което се добавят запръжката, фасулът, чесънът и подправките и се оставят да къкрят 2 минути преди затваряне в буркани.

Ориз със зеленчуци, наподобяващ лечо, се прави от 1 кг домати, по 500 г моркови, чушки и лук, 3 скилидки чесън, 1 чаша ориз, 1 чаша растително масло, 50 г захар, 1 супена лъжица сол, 40 мл оцет и подправки. Доматеното пюре се вари с маслото, захарта и солта 5 минути, добавят се зеленчуците, а накрая – оризът, който се оставя да къкри до готовност.

Левурда у дома се приготвя от 300 г див чесън, 1 супена лъжица сол, 1,5 супени лъжици захар, 2 чаени чаши оцет, 2 скилидки чесън и 1 чаена лъжица черен пипер. Левурдата и чесънът се нарязват и се прехвърлят в буркан с подправки, след което се заливат с разтвор от 500 мл вода, захар и сол.

Тиквички и чушки се приготвят от 3 кг тиквички, 8 чушки, 7 скилидки чесън, 0,5 чаша растително масло, 200 г доматено пюре, 2 супени лъжици сол, 1 супена лъжица захар, 1 супена лъжица оцет и подправки. Нарязаните тиквички и чушки се задушават с олиото 20 минути, след което се добавят доматеното пюре, оцетът и подправките за още 40 минути задушаване преди разпределяне в буркани.

Дресинг за зелева чорба, който може да послужи и за борш при добавяне на цвекло, се прави от 500 г зеле, по 150 г моркови, лук, чушки и домати, 30 мл растително масло, 80 мл вода, 1 супена лъжица сол, 0,5 супена лъжица захар, 25 мл оцет, връзка пресни подправки, 4 скилидки чесън и 2 дафинови листа. Нарязаните зеленчуци се задушават с олиото, водата, захарта, солта и дафиновия лист 20 минути, а накрая се добавят оцетът, билките и чесънът, преди дресингът да се прибере в плътно затварящи се кутии.

Диня за гарнитура се приготвя от 1 диня, 2 супени лъжици сол, 1 чаша ябълков оцет, 200 г захар, 1 пръчка канела, 5-6 зърна кардамон, кора от 1 лимон и подправки. Белите части на динената кора се нарязват на едро и се варят 15 минути, а отделно се приготвя марината от вода, оцет, захар и подправки, с която се заливат корите в буркани заедно с лимоновата кора.

Сосове и плодови заготовки

Сос ткемали от сливи се прави от 2 кг сливи, 14 скилидки чесън, 6 супени лъжици захар, 1 чаена лъжица сол, 1 чаена лъжица сух кориандър, връзка пресен кориандър, 1 люта чушка и подправки. Сливите се варят с 2 чаши вода 7-10 минути до омекване и се прекарват през гевгир, а пулпата се смесва със смляна в блендер чеснова, чили и кориандрова смес и се разрежда до желаната консистенция, преди да се разпредели в буркани.

Плодова заготовка от малини и френско грозде се прави от 9 чаши малини, 3 чаши френско грозде, 9 чаши захар и 5 г лимонена киселина. Плодовете се измиват, смесват се със захарта и се оставят час, след което се варят 10 минути с разбъркване, а накрая се отстранява пяната и се добавя лимонената киселина преди затваряне в буркани.

Кайсии в сироп се приготвят от 700 г кайсии, 400 мл вода и 200 г захар. Кайсиите се разполовяват, костилките се отстраняват и плодовете се нареждат в буркани, които се заливат с вряло сварен сироп от вода и захар.

Ябълки и круши за зимата се правят от 1 кг ябълки, 1 кг круши и 500 г захар. Плодовете се нарязват на кубчета, редят се на пластове в широк съд, като всеки слой се поръсва със захар, и се оставят няколко часа, докато пуснат сок. Сместа се кипва три пъти по 5-7 минути с охлаждане между вариранията, след което се смила с блендер и се разпределя в буркани.

Жътвата на маслодайния слънчоглед в област Добрич е на финала си. Към момента са прибрани 931 490 декара от общо засетите 939 000 декара, показват данни на Министерството на земеделието и храните, цитирани от Българската телеграфна агенция.

Добиви при слънчогледа

Средните добиви при слънчогледа тази година са 321,4 килограма от декар. За сравнение, през миналата година добивът е бил 172,2 килограма от декар.

Какво се случва с царевицата

При царевицата за зърно жътвата в област Добрич продължава. Към момента са прибрани 139 600 декара от общо засетите 464 520 декара. Средният добив при царевицата е 682,2 килограма от декар, докато през миналата година той е бил около 220 килограма от декар.

Основни данни

• Слънчогледа: 931 490 от 939 000 декара прибрани площи
• Среден добив слънчоглед: 321,4 кг/дка (при 172,2 кг/дка година по-рано)
• Царевица: 139 600 от 464 520 декара прибрани площи
• Среден добив царевица: 682,2 кг/дка (при около 220 кг/дка година по-рано)

Есенното пресаждане на цветя е една от най-обсъжданите градинарски теми в този период на годината, защото различните видове растения реагират различно на смяната на мястото си през есента. Докато многогодишните градински видове, дърветата и храстите понасят по-добре пресаждане през есента, стайните и балконските декоративни култури се чувстват по-добре, ако това се случи напролет.

Аргументи в полза на есенното пресаждане

При градинските растения есенното пресаждане носи по-малко стрес, защото при по-хладно време те използват по-малко вода. В същото време почвата остава топла, а корените имат възможност да продължат да растат. Резултатът е, че напролет есенно пресадените растения започват вегетацията си по-рано и по-лесно в сравнение с пресадените в друг период.

Кога есенното пресаждане не е добра идея

Не всички градински цветя понасят есенно пресаждане. Сред видовете, за които то не се препоръчва, са есенните красавици – хризантеми, астри, ерики и калуни, а към списъка се добавят и божурите и ирисите, тъй като за тях съществува специфичен подходящ срок. За успешно вкореняване и приспособяване към новото място преди сериозно застудяване са нужни поне 4-5 седмици. Ако този срок е пропуснат, пресаждането трябва да се отложи. Тежката, глинеста или постоянно влажна почва също е причина есенното пресаждане да се избягва.

От изложеното следва общо правило: пролетно и лятно цъфтящите градински растения е най-добре да се пресаждат наесен, докато есенно цъфтящите видове – напролет. То обаче важи с условието градинарят да познава добре биологията на отглежданите от него цветя.

Саксийни и стайни цветя – различна логика

При саксийните растения и стайните цветя най-подходящият период за пресаждане е пролетта. Есенно пресаждане е оправдано само при три конкретни ситуации:

• когато растението е новозакупено и се намира в некачествен субстрат;
• когато има загниване на корени или наличие на почвен вредител;
• когато кореновата система е силно сбита, много развита и ограничена, а единични корени излизат извън дренажните отвори.

Извън тези случаи аргументите против есенното пресаждане на стайни растения са повече. През есента и зимата, поради намаляване на дължината на деня, растенията навлизат в период на забавен растеж, а кореновата им система се възстановява по-бавно именно заради липсата на достатъчно светлина. Пресаждане в този момент може бързо да доведе до преовлажняване с риск от кореново гниене, увяхване, пожълтяване или окапване на листата, както и до временно спиране на растежа, докато корените се приспособят към новите условия.

Препоръката е пресаждането на стайни и саксийни растения да се извършва напролет, когато те отново навлязат в период на активен растеж. При крайна необходимост то е допустимо и наесен, но тогава е нужно повишено внимание към поливния режим след процедурата.

Как се прави правилно

За градинските видове първата стъпка е обилно поливане на растението предния ден. На следващия ден то се изкопава заедно с почва и с възможно най-много запазени здрави корени. Новата ямка се подготвя предварително, а растението се поставя на същата дълбочина, на която е било досега. Засипва се с рохка почва, притиска се леко и се полива обилно.

При саксийните растения е най-добре те да се извадят от саксията, без да се нарушава целостта на кореновата бала. Следва внимателен преглед на корените за повреди, загнили участъци и други нередности. Новата саксия трябва да бъде с два до пет сантиметра по-голяма от старата, а в нея предварително се поставя навлажнена торфена смес във форма на кладенче, така че да има субстрат от всички страни. Накрая почвата се притиска леко и се полива умерено.

Сушата в Австрия продължава да понижава нивата на реките, езерата и подпочвените води в страната. Според месечния доклад „Воден баланс на Австрия“ на хидрографската служба septemvri 2026 г. е бил с 2,1°C по-топъл от климатичната норма и с 29% по-малко валежи. Близо 90% от наблюдателните станции в страната отчитат ниски или много ниски нива на подпочвените води.

„Ниските нива на водата в нашите реки, езера и подпочвени води показват, че последиците от масивната суша ще продължат далеч след лятото“, коментира министърът на околната среда Норберт Точних.

Температури над нормата и недостиг на валежи

Средната температура през септември е била с 2,1°C над нормата за периода 1991–2020 г. До 9 септември на места температурите са надхвърляли 30°C, преди да се понижат до обичайните за сезона стойности. В страната са паднали средно около 74 мм валежи – с 29% под дългосрочната норма. Особено сухо е било във Форарлберг, Бургенланд и Щирия. Снежната покривка във високопланинските райони също е останала значително под обичайното за сезона ниво.

Реките и езерата продължават да пресъхват

В над 95% от измервателните станции дебитът на реките е бил под средната стойност за септември, а малко над 80% са отчели много ниски дебити. Нивата на езерата Нойзидл и Констанс също са продължили да спадат. В края на месеца водата в езерото Нойзидл е била само с 4 см над нивото, отчетено през рекордно сухата 2022 г. При измервателната станция в Брегенц нивото на езерото Констанс е паднало под най-ниската стойност, регистрирана досега за това време на годината.

Подпочвените води остават на ниски нива

В края на септември близо 90% от наблюдателните станции в Австрия са отчели ниски или много ниски нива на подпочвените води. Делът им почти не се е променил спрямо края на август. Ситуацията се е влошила във Форарлберг и Тирол, където е нараснал делът на станциите с много ниски нива. В Щирия е отчетено леко подобрение.

• Средни валежи през септември: около 74 мм (с 29% под нормата)
• Температура: с 2,1°C над нормата за 1991–2020 г.
• Над 95% от станциите по реките – дебит под средния за септември
• Близо 90% от наблюдателните станции – ниски или много ниски подпочвени води

В Нидерландия беше събрана първата мащабна механизирана реколта от ориз, отгледан на нидерландска земя. С помощта на закупен втора ръка комбайн от Италия беше прибрана част от реколтата от разширеното пилотно поле с площ от 6 000 квадратни метра в Ауд Аде, близо до Лайден.

Експеримент на влажна торфена почва

Експериментът се провежда от организациите „Land van Ons“ и „Polderlab“ в сътрудничество с Университета в Лайден, Университета и изследователския център във Вагенинген, както и с други институции. Той започна през 2023 г. на малки експериментални полета, а тази година площта беше разширена до 6 000 квадратни метра. Изследователите проучват дали отглеждането на ориз е възможно върху влажна торфена пасищна почва и какви възможности предлага тази култура, когато нивото на водата в района бъде повишено. На отделен експериментален участък се тестват тридесет сорта ориз, за да се установи кои от тях са най-подходящи за условията в Нидерландия.

Според Университета в Лайден експериментът се е превърнал в най-голямото оризово поле в Северозападна Европа. Първата механизирана реколта представлява следващата стъпка в изследването на възможностите за отглеждане на ориз върху влажни торфени пасища.

Защо точно ориз

Поводът за експеримента е свързан с проблемите около торфените пасища. Изсушаването на торфената почва, например за целите на млекопроизводството, води до отделяне на CO₂ и слягане на почвата. Повишаването на нивото на водата може да ограничи тези проблеми, но затруднява настоящото земеделско използване на земята. Оризът обаче може да се отглежда именно при влажни условия.

„Най-лесното решение за противодействие на това е да се повиши нивото на водата. Но тогава всъщност вече не бихме могли да практикуваме селското стопанство по начина, по който го правим сега. И така, какви са нашите алтернативи? И така стигнахме до ориза – растение, което много добре понася водата“, обяснява изследовател от Университета в Лайден.

Очаквана реколта и реализация

Според „Нашата земя“ („Land van Ons“), нидерландска гражданска кооперация, създадена през 2019 г. с основна цел възстановяването на биоразнообразието и ландшафта в земеделските райони на Нидерландия, реколтата от целия парцел от 0,6 хектара се оценява на 1 200 до 1 500 килограма нето след лющене и сушене. Част от ориза все още трябва да узрее и ще бъде прибрана през следващите дни. Според кооперацията реколтата ще стигне до потребителите чрез близките ресторанти.

Ръстът в производството на мляко в света отслабва след ускорението, отчетено през 2025 година. Това заяви Андреа Лендевиг, ръководител на отдела за изследвания и развитие в Международната мрежа за сравняване на фермите, на годишната конференция на организацията, проведена в италианския град Парма в края на септември. Думите ѝ са цитирани в официалното прессъобщение за събитието.

Климат, икономика и геополитика влияят на предлагането

Според международната мрежа предлагането на мляко е засегнато във все по-голяма степен от климатичните рискове, по-слабата селскостопанска икономика и геополитическата несигурност. Търсенето на млечни продукти продължава да осигурява подкрепа за сектора, но вече с акцент върху разнообразието на продуктите. Участниците в конференцията обсъдиха как компаниите могат да планират растеж въпреки честите краткосрочни промени на пазара.

Търсене на сирена и млечни протеини

Специално внимание бе отделено на търсенето на сирена и млечни протеини. Представителят на нидерландската институция Rabobank, специализирана в кредитирането на селското стопанство, Том Боойинк, свърза перспективите на тези категории с нарастващите приходи на домакинствата, урбанизацията, разпространението на масово произвежданите храни и потребителския интерес към продукти с по-високо протеиново съдържание.

Ерик Майер, експерт в американската компания HighGround Dairy, специализирана в анализи, изследвания и консултации за световните пазари на млечни продукти, отбеляза, че производството на мляко в САЩ е нараснало чрез увеличаване на млечното поголовие и инвестиции в преработката му. По думите на Майер разходите за фуражи и метеорологичните рискове са основните фактори, които могат да ограничат бъдещия ръст.

Фокус върху ефективността на храненето

В обсъжданията за състоянието на млечните ферми експертите се съсредоточиха върху ефективността на храненето на животните. Те разгледаха до каква степен балансираните аминокиселини и по-доброто използване на протеините във фуража биха могли да подсилят продуктивността на животните и да намалят загубите на азот.

Представители на различните световни региони обсъдиха и достъпа до вода, работна ръка, финансиране и преработващи мощности като условия за развитието на бранша. В конференцията взеха участие над 200 специалисти от производството, преработката и изследването на млечните продукти. В официалното съобщение не са публикувани количествени прогнози за производството на мляко в света през 2026 година.

Напукването на доматените плодове е физиологичен проблем, който най-често се проявява в края на лятото и е свързан с резки промени във влажността на почвата. Проблемът не се причинява от гъбички, бактерии или вируси, но прави плодовете неподходящи за консервиране и отваря път за патогени, които причиняват загниване.

Какво представлява напукването

Напукването на доматите не е болест, а физиологично нарушение. То обаче не е безобидно – пукнатините правят плодовете непривлекателни и неподходящи за консервиране, а освен това се превръщат във входна врата за патогени, причиняващи загниване. По този начин напуканият плод става уязвим на болести.

Пукнатините могат да приемат различни форми – да образуват пръстен около дръжката, да се разпростират като лъчи встрани или да се появят като дълги надлъжни разкъсвания по кожицата на плода. Независимо от формата, причините за появата им обикновено са едни и същи.

Основната причина – неравномерна влажност на почвата

Най-честата причина за напукването е внезапната и неравномерна промяна във влажността на почвата. Обикновено доматите започват да се напукват след продължителна суша, когато растенията дълго време са били лишени от вода и след това внезапно получават голямо количество влага.

Когато лехата остане суха за дълго време, растежът на плодовете практически спира. След поливане корените започват активно да поемат новополучената влага и под силен натиск я пренасочват нагоре по стъблата директно към зреещите плодове. Клетките на доматената пулпа бързо се разширяват, абсорбирайки вода като гъба. В същото време плътната външна обвивка, която поради липсата на влага вече е станала леко грапава и е загубила еластичността си, не успява да се справи с бързия растеж. В резултат на това обвивката не издържа на вътрешното налягане и се напуква.

На открито в градината е невъзможно да се контролира количеството на валежите, затова след продължително сухо време честотата на напуканите плодове почти винаги нараства, ако в края на лятото паднат обилни дъждове. В тази ситуация растенията не могат да бъдат защитени напълно, но последствията могат да бъдат смекчени.

Решения за намаляване на напукването

• Дебел слой мулч от окосена трева, слама или изгнил компост изглажда колебанията във влажността на почвата и предотвратява твърде бързото достигане на вода до корените.
• При очаквани продължителни валежи много опитни градинари инсталират временни пластмасови укрития или арки с покривен материал над лехите с домати.

Грешки на градинаря

Понякога пукнатините не се дължат на природни фактори, а на грешки при отглеждането. Това най-често се случва при стопани, които работят в градината основно през уикенда. В рамките на пет работни дни почвата има време значително да изсъхне, а след това растенията получават голямо количество вода наведнъж – резултат, подобен на този след обилен дъжд.

Друга грешка е преполиването по време на периода на зреене. В тази фаза доматите не се нуждаят от толкова влага, колкото по време на активния растеж и завръзването на плодовете. Затова през горещите летни месеци лехите трябва да се поливат често, за да се поддържа почвата влажна, но по-рядко, отколкото през първата половина на сезона.

Идеалното решение е капковото напояване, което доставя точно определени количества вода директно до корените и помага за поддържане на стабилно и равномерно ниво на влажност на почвата без резки скокове или преполиване.

Други причини за напукването

Освен неравномерната влажност, напукването на плодовете може да се дължи и на температурни колебания, неправилно подхранване или обезлистване на растението, при което се премахват твърде много листа.

Есенните слани вече са факт, а реколтата в много градини все още узрява. Докато стопаните чакат топлолюбивите култури да доузреят, рязкото застудяване застрашава домати, чушки, лозя и цветни лехи. Навременната подготовка за една вечер може да спаси голяма част от реколтата и декоративните растения от сериозни щети.

Спасяване на топлолюбивите зеленчукови култури

Доматите, чушките, патладжаните, краставиците, тиквичките и тиквите нямат защитни механизми срещу минусови температури и дори краткотраен спад до 0°C може да ги унищожи. Ако растенията имат много плодове, които все още не са узрели, те трябва да бъдат покрити надеждно. Препоръчва се дебел нетъкан текстил, опънат върху перголите и притиснат здраво към земята с тухли или камъни, като материалът не бива да докосва директно листата, защото в противен случай те замръзват. Спанбондът може да се покрие допълнително със стар найлон срещу ледени ветрове, но покривалото трябва да се сваля през деня, за да не се получи парников ефект. През нощта под покривалото могат да се поставят пластмасови бутилки с гореща вода.

Плодовете, достигнали техническа зрялост, е добре да се съберат предварително – доматите узряват добре в щайги в топло помещение, а чушките и патладжаните също доузряват на закрито. Тиквичките и тиквите трябва задължително да се приберат на закрито, тъй като дори лека слана ги прави негодни за съхранение – по кората се появяват воднисти петна и плодовете бързо изгниват. Те се отрязват заедно с дръжките и се внасят в по-топло помещение.

Кореноплодните зеленчуци също се нуждаят от внимание. Цвеклото губи вкусовите си качества, а срокът му на годност намалява дори при температури малко под нулата. Ако реколтата не се събира веднага, лехите се покриват изцяло с почва, сухи листа, слама или торф, а покритието се премахва, след като опасността отмине. Морковите могат да се мулчират по същия начин – те са по-студоустойчиви, но частите им над земята все пак могат да пострадат. Кореноплодният магданоз, целината и пащърнакът не страдат от леки слани и не се нуждаят от специална защита.

Опушване и поливане на овошки и лозя

Овошките и храстите навлизат в период на покой, по време на който дървесината им постепенно узрява, затова умерените застудявания са естествени за тях. Рязкото понижение на температурата под нулата обаче може да увреди незрелите млади филизи, особено при чувствителни южни култури като череши, кайсии и грозде.

Обилното поливане в деня преди слана възстановява влагата в почвата, а влажната почва има по-висок топлинен капацитет – тя акумулира дневната топлина по-добре и се охлажда по-бавно през нощта. Водата за поливане не бива да е по-студена от въздуха. След поливането почвата около стволовете се мулчира с дебел слой хумус, окосена трева или торф.

При по-голяма градина може да се приложи методът на опушването, който ограничава излизането на топлина от почвата и забавя охлаждането ѝ. Нужен е влажен растителен материал – слама, миналогодишни листа, трева, като купчините се подреждат от подветрената страна и се палят късно вечерта, когато температурата започне да пада. Горенето се поддържа през цялата нощ под постоянно наблюдение. Важно е купчините да тлеят и да произвеждат обилен дим, а не да горят с открит пламък, затова материалът трябва да е влажен. Методът е приложим само в безветрено време.

Лозята с все още налични гроздове изискват специално внимание. Ако след застудяването се очаква повишение на температурите, което да помогне на плодовете да доузреят, лозите се свалят от перголите, полагат се възможно най-близо до земята и се покриват с няколко слоя дебел агротекстил. Топлината, излъчвана от почвата, помага на лозите и гроздовете да преживеят студената вълна.

Защита на цветните лехи

Преди настъпването на слани трябва да се провери и цветната градина. Хортензии, далии, кани, астри, невенчета и други есенни цветя все още цъфтят, но много от тях са изключително чувствителни към минусови температури.

Далиите и каните губят надземните си части при първите слани – листата веднага почерняват и увисват. За да се запази цъфтежът им в топлите дни след застудяването, храстите се насипват обилно с почва или компост на височина до тридесет сантиметра, а около тях се прави временно покритие от няколко слоя нетъкан материал. Ако сланата все пак повреди листата, това е знак, че при настъпване на сухо време грудките и коренищата трябва да се изкопаят и подготвят за зимно съхранение.

Хризантемите и многогодишните астри издържат на краткотрайни леки слани, но пъпките им могат да бъдат повредени, което води до избледняване и намаляване на цветовете. Цъфтящите храсти могат да се защитят с рамки от летви или клони, покрити със спанбонд.

Розата понася добре кратките есенни слани, а те дори ѝ помагат да се адаптира към зимните условия, затова пълното ѝ покриване на този етап е нежелателно – последващото затопляне може да доведе до гниене на пъпките под покривния материал и до гъбични инфекции. Достатъчно е основата на розовите храсти да се насипе леко със сух пясък или торф.

Специално внимание заслужават топлолюбивите саксийни растения – петунии, пеларгонии, фуксии, бегонии, гербери и импатиени. Те трябва да се внесат в защитена веранда, оранжерия или у дома, където ще преживеят студените нощи без проблеми, а при завръщане на топлото време могат отново да се изнесат навън. Ако саксиите са твърде тежки за пренасяне, те се поставят до стена на къщата, където обикновено е по-топло, и се покриват с нетъкан текстил, тъй като корените в малък обем почва замръзват по-бързо.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) спря дейността на магазин за плодове и зеленчуци в столичния квартал „Враждебна“ заради незадоволителни хигиенни условия и липса на документи за произход и безопасност на предлаганата продукция. Проверката е извършена от инспектори на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – София-град, съвместно със служители на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР).

Какво са установили инспекторите

Обектът се помещава в гаражна постройка към жилищен имот. При проверката инспекторите са констатирали рушаща се мазилка, неравни повърхности, остатъци от ремонтни материали и отвори в стените, през които е възможен достъп на вредители. Открити са още паяжини, висящи кабели и вещи, несвързани с търговската дейност. Според агенцията състоянието на помещенията затруднява ефективното почистване, дезинфекцията и борбата с вредителите.

Продукция без документи за произход

Проверката е установила, че наличните около 500 кг пресни и консервирани плодове и зеленчуци не са придружени от документи за произход и безопасност. На собственика на обекта е съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение.

Какви мерки са предприети

Издадена е заповед за спиране на цялата дейност на обекта, а наличните количества плодове и зеленчуци са възбранени. По информация на БАБХ действията по случая продължават.

Брашнестата мана е гъбично заболяване, което напада касиса и може да причини сериозни загуби при производителите на ягодоплодни култури. Болестта засяга листата, стъблата, пъпките, завръзите и плодовете, като при силно нападение добивът намалява с 20-50%, а растежът на летораслите спада 1,2-1,5 пъти. Ако не се вземат мерки, храстът може да загине напълно в рамките на 2-3 години от развитието ѝ.

Какво представлява заболяването

Брашнестата мана е гъбична инфекция, която засяга множество култури – от цветя и зеленчуци до овощни дървета и лози, като всеки вид се напада от различни гъби. По касиса и цариградското грозде причинителите са от род Sphaerotheca. Болестта поразява всички надземни растителни органи, а външните ѝ симптоми включват бяло, брашнесто или подобно на мрежа покритие по листата, стъблата, пъпките, завръзите и плодовете. Това покритие лесно се изтрива с пръсти. След като спорите узреят, върху зрънцето се образуват капчици течност, подобна на роса – оттам идва и名ето на болестта. Засегнатите части впоследствие умират, изсъхват и падат.

Заболяването е широко разпространено в районите, където се отглеждат ягодоплодни култури, и причинява значителни икономически щети. Касисът е много по-податлив на болестта в сравнение с червеното и бялото френско грозде.

Симптоми и развитие

Заразата обикновено се проявява в началото на пролетта. Гъбичната инфекция засяга предимно младите листа и леторасли, като симптомите се появяват първо в долните етажи на растението и постепенно се разпространяват към средните и горните части. В засегнатите участъци се образува бяло, подобно на мрежа покритие, сякаш върховете на летораслите и листата са били обилно поръсени с брашно – това е появата на повърхностен мицел със спори.

С напредването на болестта, поради образуването на плодни тела, покритието става кафяво и с черни точки. Младите леторасли се усукват и спират да растат. Ако не се предприемат своевременни действия, до есента те почерняват, както и краищата на листата.

Условия за развитие на гъбата

Гъбата зимува като мицел и незрели спори върху засегнатите леторасли и листа. През пролетта, когато листата се развиват и пъпките се отварят, тези спори узряват и се освобождават, заразявайки околната растителна тъкан. Спорите се разпространяват лесно по въздух, пренасят се от дъждовна вода, а също и чрез ръкавици или инструменти. Първоначалната инфекция продължава 1-1,5 месеца при достатъчна влажност и температура от минимум 15-17°C. През топлия период се образуват новите спори.

Оптимални условия за заразяване на растенията, както и за растежа и развитието на мицела, са температури от 17 до 28°C и влажност на въздуха от 90 до 100%. В сухо и горещо лято болестта почти никога не се проявява.

Развитието ѝ се улеснява от гъстото засаждане, което е критичен фактор, от несъбраните и неизхвърлени заразени растителни остатъци, от липсата на фосфорно-калиеви торове и излишъка на азот в почвата. Важно е да се има предвид, че причинителят на брашнестата мана може да се разпространи от цариградско грозде към касис и обратно.

Мерки за контрол

Производителите могат да ограничат развитието на болестта чрез следните практики:

• Спазване на сеитбообращение
• Използване само на здрав посадъчен материал от доверен доставчик или производител
• Отглеждане на относително устойчиви сортове и хибриди
• Своевременно подрязване и прореждане на храстите, като санитарната резитба е особено важна през пролетта и есента
• Разрохкване и прекопаване на почвата под храстите
• Регулиране на азотното торене и прилагане на фосфорно-калиеви торове
• Редовно поливане през сухи периоди и намалено поливане по време на дъждовно време
• Борба с плевелите
• Почистване и унищожаване на отпадъците и растителните остатъци в насаждението
• Изкореняване на силно нападнатите храсти
• Третиране на растенията с подходящи фунгициди

Всяко пръскане на растенията трябва да се извършва стриктно съгласно инструкциите, като се спазва дозировката и необходимите предпазни мерки.

Балчик беше домакин на 12-ата годишна министерска конференция „Мир и земеделие“, проведена в Каменната зала на Държавния културен институт към „Двореца“ в града. Форумът е част от европейската инициатива „Хляб на мира“, а младите фермери бяха сред основните теми на дискусиите между представителите на участващите държави.

Какво обсъдиха участниците

Инициативата „Хляб на мира“ насърчава сътрудничеството между държавите, развитието на селските райони и диалога между поколенията. На тазгодишната конференция в Балчик централните теми бяха земеделието в условията на войни, климатични промени и икономическа несигурност, зависимостта от вносни суровини, както и бъдещето на младите фермери.

Домакини на събитието са Министерството на земеделието и храните на Република България и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Сред участниците бяха заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, председателят на НАЗ Илия Проданов и Антон Бльот, председател на германската асоциация „Хляб на мира“.

Янчев посочи, че България е домакин на конференцията за втори път, в партньорство с Националната асоциация на зърнопроизводителите, и благодари на Унгария, домакин на предходното издание, както и на Литва, която ще приеме следващата среща.

Предизвикателствата пред европейските фермери

Илия Проданов обърна внимание на предизвикателствата пред всички европейски фермери – екстремни климатични явления, суши, наводнения, нарастващи производствени разходи, нестабилни пазари, нарушения във веригите за доставки и геополитическа несигурност. Според него символиката на хляба придобива по-дълбоко значение в период, когато войната отново е реалност на европейския континент. Хлябът започва от почвата, семето и труда на земеделеца, но същевременно свързва хората, общностите и мира, посочи председателят на НАЗ.

Антон Бльот припомни, че международната инициатива се завръща в България след 2017 година, този път в Балчик, в непосредствена близост до Добруджа, определяна като житницата на страната. По думите му мрежата включва днес 14 държави гости и партньори, които чрез символа на хляба насърчават мира, сътрудничеството и устойчивото развитие на селските райони.

„Не може да има мир без земеделие. Но и земеделието се нуждае от мир. Нито мирът, нито земеделието са гарантирани завинаги и не бива да ги приемаме за даденост“, подчерта германският представител.

Младежкият формат Sourdough Camp

Едно от основните събития в конференцията беше участието на младите фермери, които получиха възможност да представят своите позиции непосредствено пред представителите на националните делегации.

Д-р Андреас Куиринг, представител на германската асоциация „Хляб на мира“ и управляващ директор на академията „Андреас Хермес“, разказа за второто издание на младежкия формат Sourdough Camp, в който се включиха 15 млади фермери и представители на селските райони от различни европейски държави. В инициативата участваха представители на България, Германия, Литва, Естония, Финландия, Словакия и Украйна.

Осигуряването на фуражни запаси за есенно-зимния период определя до голяма степен рентабилността на животновъдните стопанства, независимо от техния мащаб. Процесът изисква прецизно планиране, навременни агротехнически действия и стриктен икономически анализ, тъй като разходите за фураж формират между 60 и 70% от себестойността на животинската продукция.

Кога се изграждат фуражните запаси

Подготовката на запасите обхваща цялата календарна година, но решаващата ѝ фаза е в края на лятото и началото на есента – септември и октомври. Обемистите фуражи (сено, сенаж, силаж) се приготвят през активния вегетационен период – май, юни и юли, като основното количество за зимата идва от първия и втория откос на тревните площи. Закъсняването с коситбата води до влошаване на хранителната стойност, повишаване на суровите влакнини и спад в усвояемостта от животните.

Зърнените фуражи – ечемик, царевица и пшеница – се прибират през лятото, като жътвената кампания продължава до септември. Това е моментът, в който пазарните цени на суровините обикновено са най-изгодни, защото предлагането е пренаситено от новата реколта, а навременното изкупуване или прибиране от собствени площи гарантира ниска себестойност.

Критичен праг от 70-80% до 1 октомври

В стопанското планиране е възприето правило за изграждане на стратегически резерв: до 1 октомври стопанството трябва да разполага с поне 70-80% от общия необходим зимен фуражен запас. Този буфер предпазва от няколко вида риск.

• Избягване на есенно поскъпване – с напредването на есента цените на фуражните суровини на свободния пазар традиционно нарастват заради изчерпване на малките складове и логистичен натиск.
• Логистична сигурност – ранното прибиране намалява риска от блокиране на транспорта при влошени метеорологични условия – обилни дъждове, ранни снеговалежи, кални пътища.
• Финансова стабилност – стопаните, осигурили фуражите си навреме, могат да планират спокойно продуктивния период без притеснение от внезапни скокове в разходите за хранене.

Готови фуражни смески – предимства и условия

Приготвянето и използването на готови фуражни смески (комбинирани фуражи) е една от ефективните практики в съвременното хранене на селскостопанските животни. Правилно съставената смеска осигурява баланс между енергия, суров протеин, аминокиселини (лизин, метионин) и макро- и микроелементи, съобразени с физиологичния статус на животните. Механизираното приготвяне на по-големи партиди спестява време за ежедневно дозиране и разбъркване на компоненти, а финосмляният и хомогенизиран фураж предотвратява селективното хранене, при което животните отсяват само предпочитаните частици.

За качествен комбиниран фураж е необходима перфектна хомогенност при разбъркването – дори скъп премикс е безполезен, ако не е равномерно разпределен в цялата маса. Затова се изисква използване на вертикални или хоризонтални смесители с висока точност. Освен това рецептата трябва да отговаря точно на конкретната категория животни, тъй като фураж за бройлери в начален стадий е напълно неподходящ за носачки или за преживни животни заради различното съотношение на калций, фосфор и енергия.

При зареждане на смесителите се спазва определена последователност: първо се добавят обемистите зърнени съставки (царевица, ечемик, пшеница), след това протеиновите компоненти (соев и слънчогледов шрот) и накрая микрокомпонентите, премиксите и минералните добавки. Този ред гарантира хомогенност и предотвратява локалното натрупване на концентрирани минерални вещества, които могат да бъдат нежелани за определени категории животни.

Срокове на съхранение на готовите смески

След приготвянето си фуражната смеска започва да се променя под влияние на влажност, температура, достъп на кислород и наличие на микроорганизми. Пълноценните смески с премикси, витамини и минерали е препоръчително да се оползотворят в рамките на 2 до 4 седмици, особено през лятото и топлите есенни дни, тъй като витамини А, D, E и от група В бързо губят активност при контакт с минерали и влага, а мазнините в смлените фуражи започват да се окисляват.

Сухите зърнени смеси, без добавени течни компоненти или мазни премикси, могат да издържат до 1-2 месеца при добре изсушено зърно с влажност под 14% и съхранение в хладно, сухо и проветриво помещение. При повишаване на влажността обаче рискът от развитие на плесени и натрупване на микотоксини нараства значително.

Правила за съхранение на фуражите

• Складовете трябва да бъдат сухи и проветриви, защитени от течове, подземна влага и конденз.
• За краткотрайно съхранение се използват чували от дишащ материал – хартиени или тъкан полипропилен, а за по-малки количества – метални или пластмасови бидони с херметично затваряне.
• Помещенията трябва да бъдат дератизирани, тъй като гризачите и птиците не само унищожават фуража, но го замърсяват с патогени и урина.
• Високите температури ускоряват разграждането на хранителните вещества и стимулират развитието на насекоми и плесени.

Рецептури за птици, свине и преживни животни

При храненето на носачки във фаза интензивно носене е критично важно птиците да получават достатъчно калций за здрава черупка на яйцата, както и висококачествен протеин за поддържане на яйчната продуктивност. Сместа се предлага под формата на брашно или трохи, а водата трябва да е на разположение 24 часа в денонощието, тъй като недостигът ѝ спира носливостта за часове.

Във финалната фаза на угояване на свине над 60 кг целта е постигане на оптимален прираст на мускулна маса и качествено месо при контролиран разход на фураж. Животните в тази фаза консумират между 2,8 и 3,5 кг фураж дневно, а сместа може да се навлажнява непосредствено преди хранене или да се подава суха при наличие на автоматични сухи и мокри хранилки.

При млечните крави концентрираният фураж действа като коректор към обемистите фуражи – сено и силаж, за да покрие високите енергийни и протеинови изисквания по време на лактация. Концентратът не трябва да се дава самостоятелно в големи количества наведнъж, за да се избегне ацидоза на търбуха, а се разпределя на поне 2-3 приема дневно, съобразени с млечния надой – например 300-400 грама концентрат за всеки литър мляко над базата, осигурена от обемистите фуражи.

Микотоксини и биологична сигурност в складовете

Микотоксините са вторични метаболити на плесенни гъби като Aspergillus, Penicillium и Fusarium, които се развиват по фуражните култури както по време на вегетацията на полето, така и при неправилно съхранение. Дори при ниски концентрации те могат да доведат до хронични отравяния, потискане на имунната система, влошаване на репродуктивните показатели и спад в продуктивността при птици, свине и преживни животни.

За превенция се изисква контрол на влажността при прибиране и съхранение, като зърнените култури не бива да се складират при влажност над 14%. Препоръчва се и използване на абсорбенти на микотоксини в комбинираните фуражи при периоди с висока влажност и топлина, редовно почистване и дезинфекция на складовите помещения, бункерите и смесителните инсталации преди зареждане с нова реколта, както и постоянен мониторинг с лабораторни тестове за ранно откриване на огнища на плесени.

Съхранение на обемисти фуражи – сено, сенаж, силаж

Обемистите фуражи са в основата на зимното хранене на преживните животни и тяхното качество определя както здравето, така и продуктивността на стадото. За разлика от зърнените култури, които се съхраняват относително лесно при ниска влажност, обемистите фуражи изискват прецизна технология още по време на жътвата и прибирането – всяко закъснение води до загуби на хранителни вещества, витамини и смилаемост.

При производството на сено критичен фактор е влажността при прибиране, която трябва да бъде под 15-17%, а съхранението се извършва в сухи, добре вентилирани навеси, предпазени от атмосферни влияния. При сенажа и силажа ключов момент е постигането на бърза анаеробна среда чрез прецизно нарязване на фуражната маса, добро трамбоване в силозни траншеи или балиране с качествено фолио при рулонните сенажи. Млечната киселина, образувана по време на естествената ферментация, действа като консервант и задържа хранителните качества за дълъг период.

Финансово планиране на фуражния баланс

Финансовото планиране изисква детайлна калкулация на годишните нужди на цялото поголовие в стопанството, включително резерв за непредвидени ситуации или разширяване на стадото. Препоръчително е стопаните да изготвят годишен фуражен бюджет още преди началото на жътвената кампания, който включва планирани количества суровини за собствено производство, обеми за закупуване от външни пазари, разходи за транспорт и съхранение, амортизация на техниката за фуражопроизводство и разходи за премикси и добавки. Чрез навременно договаряне и изграждане на стратегическия резерв до 1 октомври стопанството се застрахова срещу пазарни спекулации и ценови шокове.

Автоматизация във фуражните кухни

Автоматизираните фуражни кухни и мобилните фуражосмесителни вагони позволяват прецизно дозиране на компонентите, спестяване на време и човешки ресурс, както и елиминиране на субективните грешки при приготвянето на дажбите. Интегрирането на електронни везни с памет и предварително заложени рецептури дава възможност на фермерите да проследяват точното количество изразходвана суровина за всеки производствен период, което улеснява одита на стопанството и позволява бърза корекция при отклонения в консумацията на фураж – индикатор за здравословното състояние на животните.

Министерският съвет прие решение, с което одобрява участието на България с национален щанд в Международното изложение за биохрани „БИОФАХ 2027“. Изложението ще се проведе от 16 до 19 февруари 2027 г. в град Нюрнберг, Федерална република Германия.

Какво представлява БИОФАХ

Международното изложение за биохрани „БИОФАХ“ е едно от най-авторитетните в света изложения в областта на биохраните. Участието в събитие от подобен мащаб дава възможност на представителите на българското биологично селско стопанство и на хранително-вкусовата промишленост да утвърдят позициите си сред световния бизнес в сферата на биологичното производство. Освен това то предоставя шанс за разширяване на съществуващите контакти и за намиране на нови пазари.

Кой поема разходите

Разходите по подготовката и участието на Република България в изложението са за сметка на бюджета на Министерството на земеделието и храните. Изключение правят разходите, които ще бъдат обезпечени от Държавна помощ „Помощ за участие в изложения“.

Анализът на качеството на силажа е ключов елемент при съставянето на балансирана и богата на енергия дажба за производство на мляко, а тази година значението му е особено голямо заради ограничените запаси от фураж и свитите маржове на печалба. Разполагайки с данни от анализа, фермерите могат при нужда да добавят фуражни смески или други източници на хранителни вещества, за да компенсират евентуален недостиг на енергия в дажбата на кравите.

Когато през зимния период на доене се налага добавяне на повече фуражни смески към дажбата, това обикновено се прави, за да се компенсира ниското качество на силажа. Познаването на качеството му позволява на стопаните да изготвят план за зимно хранене и да вземат икономически обосновани решения за допълнително даване на концентриран фураж, така че кравите да задоволяват енергийните си нужди и да реализират пълния си млечен потенциал.

Колко допълнителен фураж е нужен при по-ниско качество

Съществуват насоки за хранене с концентриран фураж, съобразени с качеството на силажа, които показват каква допълнителна фуражна смес е необходима за компенсиране на по-ниско качество. При силаж със смилаемост на сухото вещество от 75% са нужни допълнително 4 килограма фураж на крава дневно, за да се поддържа същото ниво на млеконадой, в сравнение със силаж със смилаемост 79%.

По отношение на смилаемостта, за лактиращи крави и подрастващи юници тя трябва да бъде най-малко 72% и 75% съответно за крави, отелили се непосредствено преди зимния период на доене. За сухостойните крави, при които се цели умерено повишаване на телесната кондиция, е подходящ силаж със смилаемост между 68% и 70%.

Енергийна стойност, протеин и метаболизируема енергия

Енергийната стойност за лактиращи крави и подрастващи животни трябва да бъде между 0,83 и 0,88 единици, а съдържанието на суров протеин – над 14%. По-ниската смилаемост и/или по-ниското торене с азот намаляват съдържанието на протеин. Показателят за осигуряване на метаболизируема енергия в идеалния случай трябва да бъде 80 грама на килограм. Стойността на приема, която показва потенциала за консумация на силажа, трябва да надвишава 105 грама на килограм за крави, доени през зимата.

Ако анализът покаже ниско качество на силажа, фермерите могат да коригират дажбата и да осигурят допълнително количество фураж, за да не възпрепятстват продуктивността на кравите, като се стремят към съдържание на суров протеин от 15,5-17% в общата дажба.

Риск от родилна треска и показатели за добро консервиране

Важно е да се следи съдържанието на калий, тъй като храненето със силаж с високо съдържание на минерала две седмици преди отелването повишава риска от родилна треска. Затова нивата трябва да са под 2,2% както преди отелването, така и по време на лактацията – стойности над 2,4% не представляват риск.

Стойността на силажа трябва да се изчислява на база сухо вещество. При правилно консервиран силаж, окосен при добри условия, съдържанието на сухо вещество следва да бъде в границите на 24-28%. Твърде високото pH е признак за лошо консервиране, докато твърде ниското може да повлияе негативно върху приема на фураж от кравите – в идеалния случай pH трябва да бъде между 4,0 и 4,2.

Същото важи и за нивата на амоняк в силажа: високите стойности показват лошо консервиране и се отразяват неблагоприятно върху консумацията. Съдържанието на амоняк трябва да бъде под 8%, а това на млечната киселина – между 8 и 10% от сухото вещество, като по-високите нива са показател за стабилен, добре консервиран и вкусен за животните силаж. Съдържанието на пепел трябва да бъде под 8% от сухото вещество, като по-високите стойности сигнализират за замърсяване с пръст по време на прибирането на фуража.

Фермерите трябва да се стремят да максимизират количеството мляко, произведено от груби фуражи, което ще намали нуждата от закупуване на допълнителни фуражни добавки.

Проект на нов устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) въвежда ред, по който граждани, земеделски производители, браншови организации и омбудсманът могат да подават сигнали до министъра на земеделието. Предложенията, сигналите и запитванията, свързани с дейността и организацията на министерството, ще могат да се приемат на гише, чрез пощенски служби или по електронна поща.

Как се регистрират и разглеждат сигналите

Подадените предложения и сигнали се регистрират в административната информационна система (АИС) за управление на документооборота по ред, определен с акт на министъра. Не се образува производство по анонимни предложения и сигнали, нито по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. За анонимни се считат тези предложения и сигнали, които не съдържат достатъчно данни за обратна връзка с подателя.

Предложения за усъвършенстване на организацията и дейността на административните структури към министъра могат да се правят и до ръководителите на дирекции и отдели, като преписи от тях могат да се изпращат и до министъра. Сроковете за отговор на постъпилите предложения, сигнали и запитвания са определени в Административнопроцесуалния кодекс.

До кого се подават сигнали за корупция и злоупотреби

Сигнали за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, с които се засягат държавни или обществени интереси или права на други лица, могат да се подават до:

• министъра, когато сигналът се отнася до служители на министерството;
• министъра, когато сигналът се отнася до ръководители на административни структури към министъра;
• съответните ръководители на административни структури към министъра, когато сигналът се отнася до служители на тези структури или до министъра;
• Министерския съвет, когато сигналът се отнася до министъра като административен орган, като по преценка на подателя сигналът може да се подаде и чрез министъра.

В изпълнение на функциите и поставените конкретни задачи служителите от административните звена в министерството изготвят доклади, докладни записки, служебни бележки, писма, становища, справки, отчети, анализи, прогнози, планове, програми, позиции, информации, проекти на актове и други документи.

Работно време на администрацията в МЗХ и ДФЗ

Работното време на администрацията в МЗХ е 8 часа дневно с променливи граници от 8 до 18,30 ч., с почивка от 30 минути, която може да се ползва между 12,00 и 13,00 ч. Периодът на задължително присъствие на всеки служител е от 10 до 16,00 ч., при спазване на правилата на чл. 10 от Наредбата за административното обслужване.

Във фонд „Земеделие“ работното време е различно – отново 8-часово, но с променливи граници от 7,30 до 19,00 ч., с почивка от 30 минути и период на задължително присъствие от 10 до 16,00 ч., при спазване на приложимите нормативни актове. Конкретната организация се урежда с акт на изпълнителния директор. За определени административни звена или длъжности министърът може да определи различно работно време.

Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице може да възлага на служителите извършването на работа от разстояние за не повече от два дни от работната седмица съгласно Кодекса на труда. Такава работа от разстояние се възлага само със съгласието на служителя.