Парцелът на две или повече нива предлага уникални възможности за създаване на красив и функционален ландшафтен дизайн. Той открива широки творчески хоризонти и позволява разликите във височините да се превърнат в предимство. Градината на няколко нива обаче изисква внимателно планиране, за да се постигне хармонично и комфортно пространство.

Какво прави многонивовата градина особена

Такива градини най-често се срещат на естествено наклонен терен – обстоятелство, което поставя специфични предизвикателства пред проектирането. Вместо изравняване на наклона, той може да се използва в пълна степен чрез обособяване на зони с различна височина. Резултатът е едновременно естетически приятен и функционален.

Основните характеристики на подобен дизайн включват три елемента:

• Разлики във височината – създават усещане за простор и позволяват визуално разграничаване на зоните.
• Тераси – обособени площи на различни нива за по-лесно ползване на пространството.
• Връзки между нивата – стълби, рампи или други елементи, осигуряващи безопасно придвижване.

Предимства на дизайна на нива

Многонивовата градина носи редица практически и естетически ползи:

• Разделяне на зоните. Всяко ниво може да служи за различна цел – долното за релакс или барбекю, горното за градина или зеленчукова леха.
• Естетика и пространствена динамика. Разликите във височините добавят обем и дълбочина, правейки пространството визуално по-интересно и разнообразно.
• Използване на склоновете. Склоновете могат да се преобразят в декоративни елементи – каменни стени, водопади или каскадна зеленина.
• Лесен дренаж. Наклонът спомага за по-доброто организиране на дренажната система и предотвратява застоя на вода.

Планиране в 5 стъпки

Проектирането на пространство на две или повече нива изисква да се отчетат множество фактори. Ето петте ключови стъпки:

1. Анализ на релефа. Първата стъпка е задълбочен преглед на терена – определяне на мащаба на промените във височините и местоположението на ключови елементи като сградата, пътеките и комуналните инсталации. Това помага да се реши кои части да се оставят на различни нива и кои да се нивелират или укрепят.

2. Тераси и подпорни стени. Терасирането е един от най-разпространените начини за организиране на наклонен парцел. Обособените тераси се удържат от подпорни стени, изработени от естествен камък, тухла, дърво или бетон. Тези стени са не само функционални, но и декоративни – могат да бъдат украсени със зеленина или да служат като фон за водопад.

3. Стълби и пътеки. Придвижването между нивата изисква добре обмислени преходи. Стълбите могат да са от дърво, камък или метал, съобразно общия стил на имота. При проектирането им е важно стъпалата да са с удобна ширина, материалът да е устойчив на атмосферни влияния, а при нужда да се предвидят и парапети – особено когато имотът ще се ползва от деца.

4. Зониране на пространството. Разделянето на парцела на функционални зони е ключов аспект на ландшафтния дизайн. Долното ниво например може да се превърне в зона за активен отдих с плувен басейн, детска площадка или тераса за барбекю. Различните зони могат да се подчертаят с разнообразни материали, растения или декоративни елементи.

5. Озеленяване. Растенията имат ключова роля в облика на многонивовата градина. Високи видове – дървета или едри храсти – са подходящи за долното ниво, където осигуряват сянка и уединение. По-ниски растения се разполагат на горното ниво за зеленина и декоративен ефект. Сред популярните идеи са живи плетове за разграничаване на зоните, вертикални градини по подпорните стени и каскади от растения, спускащи се по склона.

Водни елементи и осветление

Водата е сред най-въздействащите дизайнерски елементи при терен с различни нива. Водопади, потоци и малки фонтани добавят движение и оживяват пейзажа. Водопадите се вписват естествено в наклонена местност, като имитират естествена дренажна система. Езерата могат да се наредят в долната част на парцела, събирайки вода от горното ниво, а потоците свързват отделните зони, усилвайки усещането за природност.

Осветлението е от не по-малко значение – то подчертава важни елементи от ландшафта и прави пространството безопасно след тъмно. Препоръчително е да се постави светлина по стълбите и пътеките, да се осветят декоративни растения, а акцентното осветление да се насочи към водни елементи, скулптури или подпорни стени.

От 4 до 6 септември 2026 г. на летището край хасковското село Узунджово ще бъде възстановен историческият Узунджовски панаир – за първи път след прекъсване от повече от 100 години (последното му издание е от 1921 г.). Събитието ще се проведе под ново название „Балкански грил фест Узунджово“ и ще постави акцент върху традиционната българска кулинария, съобщиха организаторите.

Кой стои зад инициативата

Сред инициаторите на събитието са свинекомплексът „Голямо Враново“, „ИНДИ 2015″ ООД, „Тракийско“ и „Кулинарните фестивали на България“. Целта им е Узунджово отново да се превърне в място за срещи на земеделски производители, майстори, търговци и гости от цялата страна – като съвременен наследник на прочутия исторически панаир.

Тържище за фермери и грил майстори

Наред с кулинарните изяви ще функционира тържище, което ще събере на едно място производители на разнообразни стоки. В програмата са включени:

• свинско, телешко и друг вид месна продукция, в т.ч. наденици и месни специалитети от Тракийско
• млечни продукти – сирена и кашкавали
• плодове и зеленчуци
• хляб, традиционни храни и занаятчийски продукти
• местни и регионални специалитети

Грил майстори от България и Балканите ще представят хибрида „Черен ангел“ – кръстоска между Източнобалканската свиня и индустриални хибриди, произведена от свинекомплекса в село Голямо Враново, запазваща вкусовите качества на автохтонната българска порода. На щандовете ще бъдат показани и различни техники за приготвяне на храна на огън.

Музика, занаяти и народно веселие

Организаторите са предвидили и занаятчийска програма, музика и танци – всичко, което, по думите им, подобава на всеки истински панаир.

С наближаването на есента фермерите, отглеждащи млечни крави с есенно отелване, трябва да се съсредоточат върху правилното управление на сухостойния период — особено при условия на суша, която съществено усложнява стратегиите за хранене.

Цели на сухостойния период

Крайната цел по време на сухостоя трябва да остане непроменена: кравите да се отелят здрави, с оптимален коефициент на телесна кондиция между 3,0 и 3,25 точки, здрави вимена и нисък брой соматични клетки. Първата стъпка към постигането на тази цел е навременното пресушаване. При първотелки се препоръчва пресушаване 12 седмици преди отелването, а при зрелите крави — 8 седмици. Животни с коефициент на телесна кондиция под 2,75 точки се нуждаят от още по-дълъг сухостоен период, за да възстановят телесните си резерви.

Пресушаването при неадекватна продължителност може да доведе до значително намаляване на млечния добив, влошаване на кондицията и усложнения при отелването.

Рискове от неправилно управление

Голяма част от здравословните проблеми, проявяващи се след отелването, могат да бъдат проследени до сухостойния или преходния период. Сред тях са:

• оток на вимето;
• млечна треска;
• задържане на плацента;
• разместен абомасум;
• ламинит;
• метрит;
• кетоза;
• синдром на мастния черен дроб.

Хранене при условия на суша

Сушата усложнява хранителните стратегии, тъй като зимно отелените крави ще имат нужда от най-качествения силаж на фермата. Тестването на силажа и планирането на фуражния бюджет са от ключово значение за зимните млечни стада.

При наличие на остатъчна трева на пасището се препоръчва стадото да пасе през деня, като обемът на концентратите се увеличи. При достигане на 8 кг концентрати могат да се добавят продукти като соеви люспи. При достатъчно зимен фураж кравите могат да се хранят с добре консервиран силаж със смилаемост на сухото вещество 68–70%. При силаж с по-ниско съдържание на сухо вещество диетата трябва да се коригира чрез добавяне на концентрати или чрез удължаване на сухостоя.

Минерална програма

Производителите трябва да анализират силажния фураж за съдържание на минерали и при необходимост да разработят програма за минерална добавка. Минералите трябва да се включват към фуража през последните седем седмици от бременността. Спецификациите за минерали при сухостойни крави предвиждат ниско съдържание на калций, тъй като по-голямата част от търговските минерални смески за сухостойни крави са съставени така, че да отговорят прецизно на нуждите на животните в този период.

Освен добре познатите болести по крушите – струпясване и гниене, – съществуват и други заболявания, които предизвикват поява на петна по плодовете, листата и клонките. Два от тях заслужават особено внимание: саждивата плесен (чернилка) и явлението, известно като корковидни плодове.

Саждива плесен (чернилка)

Саждивата плесен, позната още като чернилка, е сериозна заплаха предимно за болни и отслабени дървета, но може да засегне и млади дървета, нападнати от вредители. Болестта се развива по-активно при определени условия:

• Прекалено гъста корона, която ограничава достъпа на светлина и въздух до клоните
• Лоша циркулация на въздуха в овощната градина
• Прекомерна влажност на почвата
• Наличие на вредители като листни въшки

Основният симптом на заболяването са черни петна по повърхността на листата, плодовете и младите клонки. Инфекцията се разпространява бързо, засягайки нови части на дървото. Характерна особеност е, че черният налеп може лесно да се избърше с ръка. Болестта атакува крушовите дървета в края на цъфтежа или по време на узряването на плодовете.

За предотвратяване на саждивата плесен основните превантивни мерки са борбата с вредителите – особено мравките и листните въшки – и своевременното извършване на резитба на дърветата.

Корковидни плодове

Друго явление, което може да засегне крушите, а също ябълките, сливите, прасковите и редица други видове, е появата на кафеникави петна, наподобяващи коркова тъкан. Те се проявяват като рядка или непрекъсната мрежа, а понякога и като непрекъснати точки на местата, където клетките на кожицата на плода са увредени. Явлението се обозначава като корковидни или мрежести плодове.

Причините за появата им са разнообразни:

• Неблагоприятни метеорологични условия
• Увреждане на пъпките вследствие на ниски температури
• Висока влажност по време на развитието на плодовете
• Недостатъчна влага през първите 30–40 дни след цъфтежа
• Прекомерни нива на азот
• Третиране на дърветата с медсъдържащи продукти в дъждовно време или преди дъжд
• Недостиг на бор

Плодовете с признаци на корковидна кора остават годни за консумация и запазват вкусовите си качества, но не могат да се съхраняват продължително.

За да се предотврати появата на корковидни плодове, се препоръчват следните мерки:

• Редовно разреждане на короната
• Избягване на прекомерна употреба на азотни торове
• Оптимизиране на поливането
• Третиране на крушовите дървета с комплекс от микроелементи, съдържащ бор – в началото на отварянето на пъпките, след опадането на цветовете и когато плодовете започнат да узряват

Прибиране на летните сортове

Летните сортове круши, които се берат през юли и август, са отличителни с freshness, сладост и аромат. Плодовете се прибират узрели или малко преди пълното им узряване, тъй като се консумират непосредствено след бране. Летните сортове, подобно на останалите плодове от тази категория, не са подходящи за продължително съхранение – при подходящи условия те могат да се запазят до една-две седмици.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) стартира засилен контрол върху десертното грозде — както вносното от трети страни, така и произведеното в България — въз основа на заповед на изпълнителния директор на агенцията. Мярката цели да гарантира безопасността на гроздето, предлагано на българския пазар, и да предотврати навлизането на несъответстващи пратки в търговската мрежа.

Гранични пунктове под лупа

Проверките на вносното грозде се извършват на четири гранични пункта: „Гюешево“, „Златарево“, „Калотина“ и „Капитан Андреево“. Там инспекторите проверяват документите и идентичността на пратките, както и съответствието им с изискванията за безопасност. Вземат се проби за лабораторен анализ за остатъци от пестициди.

Пратките няма да бъдат задържани на граничния пункт — те се допускат до крайното им местоназначение, където се поставят под възбрана до получаване на лабораторните резултати.

Проверки и в страната

Контролът обхваща и вътрешността на страната — борси, тържища, складове и пазари за търговия с пресни плодове и зеленчуци. Тези проверки се извършват съвместно с представители на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и Националната агенция за приходите. При преценка на инспекторите се уведомяват и служители на Министерството на вътрешните работи.

Проверяващите следят за произхода на десертното грозде и движението на партидите по търговската верига, включително за евентуална промяна на декларирания произход. Контролират се още:

• спазването на изискванията за качество и пазарните стандарти;
• маркировката и идентичността на партидите;
• придружаващите търговски документи.

В рамките на контрола се вземат проби за лабораторно изследване за остатъци от пестициди от десертно грозде с произход от България, от други държави членки на ЕС и от трети страни. При установяване на нарушения или несъответствия се предприемат мерки съгласно действащото законодателство.

Производството на храни в Европа няма да бъде застрашено от климатичните промени в следващите десетилетия, но географията на земеделието вече се променя – сушата и жегата изтласкват производството от Южна към Северна Европа. Това е сред основните изводи на две проучвания на Университета и изследователския център „Вагенинген“ (Нидерландия), посветени на въздействието на климатичните промени върху глобалното производство на храни, продоволствената сигурност в ЕС и бъдещата конкурентоспособност на нидерландското земеделие.

Продоволствената сигурност в Европа остава стабилна

Изследователите от „Вагенинген“ установяват, че европейското земеделие ще усети последиците от климатичните промени в по-малка степен в сравнение с много други части на света. Въздействията обаче ще се разпределят неравномерно в рамките на континента. Южна Европа ще се изправи пред по-чести суши, топлинен стрес и недостиг на вода, докато в Северна Европа вегетационният период ще се удължи. Вследствие на това зоните на земеделско производство постепенно ще се придвижват на север.

Наличността на основни хранителни култури в ЕС не се очаква да бъде застрашена, но изследователите предупреждават, че цените на храните вероятно ще нараснат и ще станат по-нестабилни. Това може да засегне особено домакинствата с по-ниски доходи.

„В сравнение с много други региони по света Европа е в относително благоприятно положение“, казва Симен ван Беркум, изследовател във „Вагенинген“. „Но това не означава, че можем да си позволим самодоволство. Климатичните промени променят моделите на производство, търговските потоци и цените. Политиците и бизнесът трябва да предвидят тези промени още сега.“

Зависимостта от внос крие рискове

Въпреки че ЕС е едновременно голям производител и износител на храни, той остава силно зависим от вноса на соя, маслодайни семена, какао, кафе и тропически плодове. Значителна част от тези стоки постъпват от ограничен брой държави, които самите те са особено уязвими към климатичните промени и екстремните метеорологични явления.

Свързаните с климата сътресения извън Европа имат верижен ефект, който се отразява върху наличността и достъпността на важни суровини и храни на европейския пазар. Изследователите посочват няколко подхода за ограничаване на тези рискове:

• по-ефективно използване на ресурсите;
• кръгова икономика на суровините;
• увеличаване на производството на протеинови култури в Европа;
• разширяване на кръга от търговски партньори.

Възможности и рискове за нидерландското земеделие

На пръв поглед затоплящият се климат и по-дългият вегетационен период биха могли да разкрият нови перспективи пред нидерландското земеделие – включително отглеждането на култури, характерни досега за Южна Европа. Изследователите обаче предупреждават, че едновременно с възможностите ще се появят и нови рискове: по-чести горещи вълни, суши, деградация на почвата, засоляване и засилен натиск от вредители и болести.

„Представата, че нидерландското земеделие автоматично ще се възползва от климатичните промени, е твърде опростена“, казва Ван Беркум. „Може да има нови възможности, но ще има и нови рискове. Ключовият въпрос е колко ефективно ще се адаптираме чрез иновации, инвестиции и разумно използване на земята.“

Четири пътя за адаптация

В доклада са набелязани четири стратегически насоки, по които нидерландското земеделие може да запази конкурентоспособността си в условията на променящия се климат:

• укрепване на устойчиви на климатичните промени вериги за доставка на храни;
• разширяване на земеделието в контролирана среда, като например оранжерийното градинарство;
• по-ефективно използване на ограниченото земеделско пространство;
• увеличаване на производството на бобови култури и други растителни протеини.

Изследователите твърдят, че бъдещето на нидерландското земеделие не се крие в нарастването на обемите, а в устойчивостта, иновациите и производството с висока добавена стойност. Опирайки се на силните си позиции в областта на технологиите, логистиката и научните знания, Нидерландия може да продължи да играе водеща роля в осигуряването на продоволствената сигурност в Европа дори при промяна на климатичните зони на континента.

Торфените пожари са сред най-трудно овладяемите природни бедствия – огънят прониква дълбоко под повърхността, тлее седмици и месеци, а понякога преживява дори зимата под снега. При определени условия подобна заплаха съществува и в България, включително в планинските торфища и торфообразуващите влажни зони, показва анализ на еколозите Спас Узунов и Румяна Иванова от Българска фондация „Биоразнообразие“.

Какво е торфът и защо е толкова ценен

Торфът представлява пласт от частично разградени растителни остатъци, натрупан в постоянно преовлажнена и бедна на кислород среда. Процесът на натрупването му е изключително бавен – в планините торфените мъхове израстват само с няколко милиметра годишно. Така в продължение на векове под земята се заключват огромни количества въглерод.

Торфищата заемат едва около 3% от сушата на Земята, но съхраняват повече въглерод от всички световни гори, взети заедно. Това ги превръща в едни от най-значимите естествени въглеродни депа на планетата. Въглеродът обаче остава безопасно заключен в торфа само докато екосистемата запазва естествения си воден режим.

Как сушата превръща торфа в гориво

В добре овлажнен торф водата ограничава проникването на огън в почвата. Опасността се появява, когато тази естествена защита бъде нарушена. Продължителните суши, по-високите температури, пресушаването на влажни зони и други човешки намеси могат да понижат нивото на водата и да изсушат торфа. Така почва, съхранявала вода и въглерод в продължение на хилядолетия, постепенно се превръща в леснозапалимо гориво.

Когато пламъците достигнат до изсъхнал торф, огънят прониква десетки сантиметри под повърхността, където се разпространява почти незабележимо. За разлика от обикновения горски пожар, при който горят дърветата и тревите, тук тлее самата органична почва. Именно затова торфените пожари се откриват трудно – дори когато на повърхността вече няма видими пламъци, под земята пожарът може да продължава да гори.

Зомби пожари: когато огънят преживява зимата

Понякога торфените пожари продължават да тлеят седмици или дори месеци. В някои случаи те остават активни под снежната покривка през цялата зима и се разпалват отново през пролетта, когато снегът се стопи и условията станат по-сухи. Заради тази способност да се „завръщат към живот“ такива презимуващи огнени стихии са известни като зомби пожари.

Последствията от торфените пожари далеч надхвърлят изгарянето на растителността. В атмосферата се освобождават огромни количества въглерод, натрупван в продължение на стотици и хиляди години, унищожават се местообитания на редки растения и животни, а самият торфен пласт може да бъде безвъзвратно загубен. За разлика от гората, която може да се възстанови за десетилетия, образуването на нов торф отнема стотици, а понякога и хиляди години.

Илинденци 2025: когато торфът започна да гори в България

През лятото на 2025 г. екологът Румяна Иванова от екипа на Българска фондация „Биоразнообразие“ участва в гасенето на горския пожар в района на Илинденци в Пирин. Там тя установява, че на места гори и натрупаната в почвата органична материя, която разпознава като торф. Торфеният слой е образуван от многогодишни натрупвания на частично разложена тръстика и друга растителност, запълващи пространствата между скалите.

„Беше ужасяващо за мен да погледна към планината и да осъзная, че това, което гори, не са само вековните гори, но и торф. Земята гореше под краката ни“ – разказва Румяна Иванова.

Топлината е толкова силна, че въпреки специалните обувки с метални подметки на огнеборците им е трудно да останат на едно място за повече от няколко минути. Един ден огънят е потушен в даден участък, но на следващия екипите установяват, че пожарът гори на 200–300 метра разстояние. Така разбират, че вероятно продължава да тлее и да се разпространява под земята. По-късно това е потвърдено и от директора на пожарната в Благоевград. Година по-късно следите от пожара все още са ясно видими и засегнатата територия остава силно обгоряла.

Рискови зони в България

Рискът от торфени пожари в България съществува в два различни типа екосистеми – високопланинските торфища и торфообразуващите влажни зони.

Високопланинските торфища се формират основно от сфагнови (торфени) мъхове и се срещат във високите части на Рила, Пирин, Витоша, Западните Родопи, Стара планина и Средна гора. Тъй като много от тези места са труднодостъпни, потушаването на пожари в тях изисква продължителна работа, често на ръка.

В равнинните и крайречни влажни зони – край Драгоманското и Алдомировското блато, Сребърна, части от крайдунавските блата и други запазени или в миналото пресушени влажни зони – при продължително преовлажняване също се натрупват богати на органична материя почви и торфени пластове. Тук огненото бедствие най-често започва в сухата надземна растителност. През зимата и ранната пролет папурът и тръстиката изсъхват и стават силно запалими, а пожарите нерядко са резултат от умишлено палене.

Такъв е случаят с пожара в Драгоманското блато през 2020 г., при който е унищожена около 80% от растителността, изгоряла е туристическата инфраструктура, а нивото на водата спада до най-ниската си точка от възстановяването на блатото през 90-те години насам. Шест години по-късно то все още се възстановява.

Световният мащаб на проблема

През последните години учени регистрират все повече торфени пожари в Канада, Аляска, Сибир и Югоизточна Азия. Според публикуван през 2026 г. анализ на рекордния пожарен сезон в Канада през 2023 г., 75% от въглеродните емисии произлизат от изгарянето на почвата и торфа, а не от дърветата и другата надземна растителност. В Индонезия пресушени тропически торфища горят с месеци, а отделените емисии временно надхвърлят дневните емисии на някои индустриални държави, причинявайки и тежко замърсяване на въздуха.

Най-добрата защита е водата

Торфище, което е достатъчно влажно, много трудно може да изгори. Затова възстановяването на пресушени торфища, затварянето на отводнителни канали и запазването на естественото водоснабдяване не са само мерки за опазване на биоразнообразието – те са и една от най-ефективните стратегии за предотвратяване на бъдещи пожари и за ограничаване на емисиите на парникови газове.

Не във всяко блато има торф и не при всеки пожар във влажна зона гори самата почва. Но когато торфът изсъхне и огънят достигне до него, един сравнително обичаен пожар може да се превърне в трудно овладяемо бедствие с последствия за климата и биоразнообразието за десетилетия напред. Докато торфът остава влажен, той продължава да съхранява въглерода, натрупван в него стотици и хиляди години, а рискът самата земя да се превърне в гориво остава нисък.

Производители на праскови и сливи излязоха на протест в Сливен, като недоволството се проведе пред стоковото тържище в града. Протестиращите поставиха искания за структурни политики в сектора, а министърът на земеделието Пламен Абровски отговори с обещания за десетки милиони евро финансова помощ по различни схеми.

Исканията: закони, не субсидии

Коста Петров, местен представител на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“, обясни, че производителите настояват за приемане на Закон за браншовите организации, без който според тях не може да бъде изграден и Закон за кооперативите. Аргументът е, че фермерите в сектора са предимно малки и средни стопанства и без институционална подкрепа от страна на държавата за обединяване, ще продължат да бъдат в зависимост от прекупвачи и търговски вериги.

Показателни за проблема са изкупните цени: прасковите за преработка се купуват на 37 евроцента – цена, непроменена от 15 години, докато прасковите за прясна консумация се изкупуват от производителя на 60 до 90 евроцента, а в магазините и на пазарите достигат 2,50 евро за килограм.

Протестиращите поискаха и стоковото тържище в Сливен – ползвано от търговци от години – да бъде прехвърлено от Министерството на икономиката към Министерството на земеделието. Същевременно стана ясно, че аграрното министерство не желае да приеме тържището.

Браншът: „Търсим дъното на дъното“

Председателят на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков заяви пред БНТ, че според управленската програма на правителството Законът за кооперативите е отложен до лятото на 2028 г., въпреки непрекъснатото намаляване на производителите и на обемите произведена продукция – „търсим дъното на дъното“, описа той ситуацията.

Цеков посочи, че действащата методика за справедлива стойност не включва цената на производителя, което на практика означава, че фермерът не е защитен по никакъв начин. Според него е необходимо въвеждане на справедлива надценка, която да не позволява продажба на продукция под себестойност – каквато е сегашната практика.

Председателят на камарата изрази и по-мащабна загриженост: според него липсата на адекватни аграрни политики работи в полза на търговците вносители, които декларирали по-ниска стойност на продуктите при преминаване на границата, за да платят по-нисък ДДС – в ущърб на държавния бюджет.

Министър Абровски: поредица от финансови обещания

Министърът на земеделието Пламен Абровски коментира сутринта по Нова тв, че до момента нито един министър не е направил достатъчно за защита на труда на земеделците – нито от вноса, нито от натиска на търговските вериги. След тази самокритика той пристъпи към изброяване на предстоящи плащания:

• 45 млн. евро по държавна помощ „Де минимис“ за чувствителните сектори – плодове, зеленчуци и животновъдство, до края на годината.
• 85 млн. евро по нова мярка за управление на риска за стопани, претърпели над 30% загуба на доход вследствие на неблагоприятни събития през 2025 и 2026 г.; бюджетът на мярката се формира и от вноски на самите земеделци.
• 35 млн. евро за кризисна подкрепа, които ще бъдат преведени през януари.
• около 40 млн. евро – авансово изплащане на 30% от обвързаното подпомагане.
• 300 млн. евро по директните плащания до края на годината за всички земеделци.
• Помощ във връзка с войната в Иран: 100 млн. евро заради по-скъпите горива и 70 млн. евро заради увеличените цени на торовете. Министърът не уточни каква конкретна част от тези суми ще достигне до производителите на плодове и зеленчуци.
• Продължаване на редовните изплащания по схемите за черната златка, зимните пръскания и телена червей.

По отношение на структурната реформа, за която настояват протестиращите, Абровски обеща, че „скоро започва обсъждането на Закона за кооперативите“, без да посочи конкретен срок.

Тринадесет рецепти за зеленчукови кюфтета — подходящи за вегетарианци и за всички, които търсят разнообразие в менюто. Сред тях ще намерите засищащи и хранителни варианти, но и много леки, нискокалорични предложения. Изберете и опитайте!

Кюфтета от моркови

Описани като най-лесната рецепта за диетични кюфтета, които ще харесат и на децата.

Продукти: 500 г моркови, 1 яйце, 1 супена лъжица захар, 0,5 чаена лъжица сол, 3 супени лъжици грис, 2 супени лъжици брашно.

Приготвяне: Сварените моркови се настъргват и се смесват с яйцето. Добавят се захарта, солта и грисът, след което всичко се разбърква. От сместа се оформят питки, овалват се в брашно и се пържат до златисто.

Кюфтета от цвекло

Рецептата се отличава не само с вкуса, но и с ярката окраска, която цвеклото придава на готовото ястие.

Продукти: 3 глави червено цвекло, 1 яйце, 100 г грис, 3 скилидки чесън, сол и черен пипер.

Приготвяне: Цвеклото се вари около 40 минути, след което се обелва и настъргва на едро ренде. Към него се добавят наситненият чесън, яйцето, подправките и грисът. Сместа се разбърква добре, след което кюфтетата се оформят с ръце — или се сипват с лъжица в сгорещено олио — и се пържат от двете страни.

Тиквени кюфтета

Сезонна рецепта, особено подходяща за есента и зимата.

Продукти: 550 г тиква, 350 г картофи, 1 глава лук, подправки и билки по избор, 100–150 г брашно, 100–150 г галета.

Приготвяне: Картофите и лукът се смилат в блендер, след което към тях се добавя ситно настърганата тиква. Сместа се посолява и се оставя да престои 10 минути, за да отделят зеленчуците излишния си сок. Сокът се изцежда, добавят се зелените подправки с чесъна и останалите подправки. Брашното се прибавя постепенно до желана консистенция. Кюфтетата се оформят, овалват се в галета и се изпържват. Алтернативно могат да се изпекат във фурна на 200 °C за около половин час.

Кюфтета от тиквички

Една от най-нискокалоричните рецепти в колекцията.

Продукти: 2 тиквички, 2 яйца, 50 г сирене, 5 супени лъжици брашно, билки и подправки по вкус.

Приготвяне: Тиквичките се настъргват на едро ренде, поръсват се със сол и се оставят десетина минути да отделят сок, след което течността се изстисква. Добавят се настърганото сирене, нарязаните зелени подправки и брашното, сместа се овкусява допълнително. Кюфтетата се оформят и се пържат в предварително загрято олио до златист цвят.

Зелеви кюфтета

Практична рецепта за оползотворяване на останало зеле.

Продукти: 700 г зеле, 2 яйца, 2 глави лук, 4 супени лъжици грис, 2 супени лъжици масло, растително масло, билки и подправки.

Приготвяне: Лукът се нарязва и запържва с подправките в маслото. Зелето се нарязва на ситно и се сварява до полуготовност във вряща вода, след което излишната вода се изцежда. Към зелето се прибавят запърженият лук, яйцата, грисът и зелените подправки, сместа се овкусява. Оформените кюфтета се изпържват.

Лучени кюфтета

Ако от лук може да се приготви супа, може да се направят и кюфтета.

Продукти: 250 г лук, 1 яйце, 1 скилидка чесън, 50 г грис, подправки, 1 чаена лъжица доматена паста.

Приготвяне: Лукът се нарязва колкото се може по-ситно или се накълцва в блендер. Добавят се яйцето, доматената паста, грисът и подправките, всичко се разбърква добре. Кюфтетата могат да се изпържат директно или предварително да се овалят в галета.

Кюфтета от карфиол

Рецепта, с която дори деца, непривързани към карфиола, ще го хапнат с удоволствие.

Продукти: 1 кг карфиол, 2 яйца, зелении, 80 г брашно, подправки и сол.

Приготвяне: Карфиолът се разделя на съцветия, накисва се в студена вода за половин час и след това се бланшира 6 минути във вряща вода. Нарязва се на ситно и се смесва с разбитите яйца, нарязаните билки, подправките и брашното. Полученото средно гъсто тесто се пуска с лъжица в горещо олио и се пържи.

Кюфтета от броколи

Апетитен цвят и характерен вкус правят тази рецепта трудна за пренебрегване.

Продукти: 400 г броколи, 2 яйца, 120 г твърдо сирене, 1 скилидка чесън, билки и зелен лук, подправки, галета.

Приготвяне: Броколито се разделя на съцветия, изплаква се добре и се разбива в блендер. Към него се добавят нарязаните билки, зеленият лук и чесънът, настърганото сирене и подправките. Прибавят се разбитите яйца и няколко супени лъжици галета до удобна консистенция. Кюфтетата се изпържват или се изпичат 20 минути на 180 °C.

Картофени кюфтета

Красиви и вкусни кюфтета от картофено пюре.

Продукти: 1 кг картофи, 2 яйца, 1 глава лук, 40 г масло, 35 г брашно, подправки.

Приготвяне: Сварените картофи се намачкват с маслото до хомогенно пюре. Добавят се яйцата, брашното, нарязаният лук, подправките и билките на вкус. От сместа се оформят питки, които се пържат направо или предварително овалени в галета.

Кюфтета от патладжан

Рецепта, която лесно може да изненада и да впечатли гости.

Продукти: 1,5 кг патладжан, 1 яйце, 80 г галета, 50 г сирене, билки, 2 скилидки чесън, подправки.

Приготвяне: Патладжаните се изпичат във фурна на 200 °C за половин час. След като изстинат, се обелват и нарязват. Добавят се нарязаните билки с чесъна, подправките, настърганото сирене и яйцето. Галетата се прибавя последна, за да се регулира гъстотата на сместа. Питките се оформят и се изпържват в тиган.

Доматени кюфтета

Звучи необичайно, но резултатът изненадва приятно.

Продукти: 500 г домати, 1 глава лук, 100 г тофу, 200 г брашно, 1 връзка мента, подправки, 0,5 чаена лъжица захар.

Приготвяне: Доматите се обелват, нарязват се на ситно и леко се изстискват. Добавят се нарязаният лук, тофуто, захарта, подправките и нарязаната мента. Сместа се разбърква добре, прибавя се брашното и с навлажнена лъжица тестото се пуска в тиган с горещо олио.

Кюфтета от грах

Рецептата е подходяща както за замразен, така и за консервиран грах.

Продукти: 250 г грах, 1 морков, 1 яйце, 3 чаени лъжици сушена мента, 3 супени лъжици брашно, 1 чаена лъжица червен пипер, лют пипер, сол.

Приготвяне: Грахът се разбива в блендер, но не до напълно гладко пюре — трябва да запази малко текстура. Прибавят се ситно настърганият морков, яйцето и всички подправки. Каймата се омесва, добавя се брашно до желана консистенция и кюфтетата се изпържват.

Гъбени кюфтета

Гъбената кайма е описана като отлична алтернатива на месото — подходяща дори за бургери.

Продукти: 650 г гъби, 150 г лук, 85 г грис, 1 яйце, подправки, галета.

Приготвяне: Гъбите се запържват леко и се прекарват на едро през месомелачка. Към каймата се добавят запърженият лук, яйцето, подправките и грисът. Питките се оформят, овалват се в галета и се пържат до златист цвят.

Спаначени кюфтета

Булгурът или оризът помагат кюфтетата да запазят формата си.

Продукти: 250 г спанак, 1 глава лук, 100 г булгур, 3 яйца, 2 скилидки чесън, 2 чаени лъжици кимион, 80 г галета.

Приготвяне: Спанакът се попарва с вряща вода, изцежда се добре и се нарязва на ситно. Прибавят се сварен булгур, подправки, галета и ситно нарязаните лук и чесън. Половината от сместа се разбива в блендер до пюре и после двете части се смесват отново. Добавят се разбитите яйца и кюфтетата се задушават.

Кюфтета от смес зеленчуци

Гъвкава рецепта, при която съставките могат да се заменят или допълват по желание.

Продукти: 1 кг зеле, 2 моркова, 1 тиквичка, 120 г брашно, 50 г грис, 75 г заквасена сметана (20%), 3 яйца, 1 чаена лъжица доматено пюре, щипка бакпулвер, връзка зелени подправки, 1 зелена ябълка, подправки.

Приготвяне: Сухите съставки се смесват с подправките. Зелето и чесънът с билките се нарязват на ситно, а ябълката, морковите и тиквичката се настъргват на ренде. Заквасената сметана се разбива заедно с доматеното пюре и яйцата, след което всички съставки се смесват. Сместа се оставя да почива 10 минути, след което кюфтетата се изпържват в тиган.

Краят на август е подходящият момент за подготовка на форсиране на луковици с пролетен цъфтеж. Добрата подготовка гарантира обилен и навременен цъфтеж — на открито в градината или на закрито у дома. При правилно проведен форсаж е възможно да се осигурят пролетни цветове дори около Коледа.

Какво представлява форсажът и защо студът е ключов

Форсирането на луковици с пролетен цъфтеж се основава на умишленото създаване на изкуствени зимни условия за растенията, при което се нарушават естествените им цикли на растеж и развитие. Ако луковичните цветя с пролетен цъфтеж не получат необходимото количество студ, в тях не протичат важни физиологични и биохимични процеси. Последицата е влошен или напълно липсващ цъфтеж.

За симулиране на зимните условия може да се използва домашен хладилник. Периодите на студ се различават съществено в зависимост от вида — за едни са достатъчни едва няколко седмици, докато за други са необходими десетина и повече. Освен луковичните цветя с нужда от студ, съществуват и такива, които не понасят студ, но все пак изискват период на покой — типични представители са амарилисите и хипеаструмите.

Избор на луковици: размер и качество

Когато е налице избор на фракция, препоръчително е да се вземат най-едрите налични луковици — колкото по-голяма е луковицата, толкова по-впечатляващ е цъфтежът. Качеството на луковиците е също толкова важно. Петна, меки участъци, лош мирис и всякакви отклонения от здравия вид са недопустими и такива луковици не бива да се използват за форсаж.

Срокове за натрупване на студ по видове

Всеки вид луковично растение с пролетен цъфтеж има различни изисквания към продължителността на покоя и условията за студ. По-долу са посочени конкретните срокове за трите най-популярни вида:

• Минзухар — необходими са поне 15 седмици на студено. След изваждането от зимните условия са нужни допълнителни 2–3 седмици до цъфтеж, което прави общо 17–18 седмици за целия процес. Минзухарите се засаждат в групи от поне пет луковички, за да се гарантира обилен цъфтеж. За цъфтеж около декември форсажът трябва да започне възможно най-рано.
• Зюмбюл — в зависимост от сорта и фракцията, зюмбюлите се нуждаят от 12 до 15 седмици на студено. Следват 2–3 седмици след изнасяне от зимните условия до цъфтеж. Сроковете са сходни с тези при минзухара. Важно условие в периода след зимуването е осигуряването на достатъчно светлина — при висока температура и недостатъчна светлина цветоносите на зюмбюлите се удължават и стават нестабилни.
• Нарцис — нарцисите изискват най-дълъг период на покой: 15–17 седмици студ плюс 2–3 седмици от засаждането до цъфтеж, което прави до 20 седмици общо за цялата процедура.

Как да удължите цъфтежа

За да се удължи цъфтежът след приключване на форсажа, е необходимо да се осигурят условия, сходни с пролетните. Поръчките и предлагането на луковични пролетно цъфтящи растения стартират още в средата на август. Тези, които не желаят да провеждат форсаж самостоятелно, могат да намерят предварително форсирани луковици в търговската мрежа, макар и на по-висока цена.

Инспектори на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) в Плевен са установили 313,2 кг замразени месни продукти без идентификационна маркировка и/или етикет при проверка на товарен микробус в Червен бряг. Акцията е проведена след постъпил сигнал, а информацията е разпространена от пресцентъра на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ).

Какво е открито при проверката

Установените количества са разпределени в три групи продукти:

• 30 кг свински субпродукти;
• 100 кг заготовки от мляно пилешко месо;
• 183,2 кг пилешки продукти.

Поради липсата на идентификационна маркировка и/или етикет не могат да бъдат удостоверени произходът и предназначението на намерените стоки, посочват от БАБХ.

Нарушения при регистрацията на превозното средство

Товарният микробус е бил регистриран за транспорт на странични животински продукти на името на дружество. Впоследствие собствеността му е сменена, без да е извършена необходимата нова регистрация.

Мерки и предстоящи действия

Транспортното средство е запечатано от инспекторите на ОДБХ — Плевен. Установените количества месни продукти са насочени за обезвреждане в екарисаж под контрола на служители на БАБХ. Предстои съставяне на акт на шофьора за административно нарушение.

Шофьорът вече е бил санкциониран — на същото лице е съставен акт при предходна проверка през юни 2026 г. за нарушение от същия характер.

Храстите са ключов елемент в ландшафтния дизайн — изкуството да се създават красиви и функционални градини и парцели. Те намират приложение в най-разнообразни роли: от оформяне на живи плетове до създаване на акценти в цветни лехи.

Функционалност и универсалност

Храстите се предлагат в широк диапазон от форми, цветове и размери, което им позволява да се впишат в различни части на градината. Освен декоративната си роля, те изпълняват и редица практически функции:

• Зониране и граници — живите плетове от храсти разделят пространството на обособени кътчета.
• Защита от вятър и прах — по-високите видове действат като естествена бариера.
• Връзка с природата — привличат птици и насекоми, обогатявайки екологията на градината.
• Издръжливост — храстите са устойчиви на атмосферни влияния и могат да растат на едно място в продължение на много години при минимална поддръжка.

Основни видове

Вечнозелените храсти запазват листата си целогодишно и осигуряват зелен фон дори през зимата. Сред най-използваните са туята — подходяща за живи плетове, чемширът — предпочитан за топиарни прически, и лавровата череша, която расте добре на сенчести места.

Широколистните храсти добавят сезонно разнообразие, като сменят цвета си. Популярни представители са спиреята, която цъфти обилно напролет и лятото, берберисът с декоративните си листа и плодове, и котонеастерът, чиито листа стават яркочервени през есента.

Цъфтящите храсти привличат вниманието с ярки цветове и аромати. Хортензията образува едри съцветия, люлякът се отличава със силен аромат, а розата остава символ на романтика и елегантност в всяка градина.

Плодовите храсти съчетават декоративност с практическа полза. Касисът дава черни, червени или бели плодове, цариградското грозде — сладки и сочни плодове, а малината осигурява изобилна реколта лятото.

Как да изберете подходящи храсти

Преди покупка е необходимо да се вземат предвид климатичните условия в конкретния регион — някои видове не понасят сурови зими, а други не издържат на екстремни горещини. Важно е също да се определи целта на засаждането: жив плет, декорация на цветна леха или уютен кът за отдих. Размерът и формата на избрания храст трябва да съответстват на размера на парцела и планирания дизайн.

Грижи и поддръжка

Редовното поливане е особено важно през първите години след засаждането. Торенето стимулира по-бърз растеж и по-обилен цъфтеж. Подрязването поддържа формата на храста, стимулира нов растеж и подобрява циркулацията на въздуха, като същевременно предотвратява прекомерното разрастване.

Редовният преглед за вредители и признаци на болести е задължителен — при нужда се прилагат естествени или химически продукти за растителна защита. Мулчирането с органичен мулч, като компост или дървени стърготини, задържа почвената влага и ограничава растежа на плевелите.

Идеи за приложение в градината

Живите плетове от туя, чемшир или лаврово дърво създават естествени граници, предпазват от вятър и шум и осигуряват уединение. Засадени на заден план в цветни лехи, храстите формират многопластови композиции с по-ниски цветя и треви на преден план. Единичните храсти — т.нар. солитери — с красива форма и ярки цветове, като хортензия или люляк, могат да се превърнат в естествена фокусна точка на градинското пространство. Засадени покрай пътеки или наредени в алея, те придават добре поддържан и стилен вид на целия парцел.

След поредица от пожари в област Враца Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ призова за стриктно спазване на правилата за пожарна безопасност — както в населените места, така и сред природата. Особено внимание е насочено към приготвянето на зимнина и използването на открит огън в дворовете, съобщи Българското национално радио.

Опасен период до края на октомври

От врачанската пожарна припомниха, че пожароопасният сезон продължава до края на октомври. Наближаващият период на консервиране и варене на буркани крие сериозен риск от инциденти, тъй като тези дейности се извършват предимно на открито, в личните дворове на домакинствата.

Какво препоръчват от РДПБЗН — Враца

Главен инспектор Дилян Йончев, началник на сектор „Държавен контрол и превантивни дейности“ в РДПБЗН — Враца, формулира конкретни препоръки към гражданите:

• Да почистят дворовете и прилежащите им площи от горима растителност, където е възможно.
• Да проявяват повишена бдителност при варене на буркани и приготвяне на зимнина на открито, тъй като вероятността от възникване на пожар при тези дейности е голяма.
• Да не палят огън в междублокови пространства, тъй като това е свързано с особена опасност.

Призив за отговорно боравене с открит огън

В съобщението на регионалната дирекция е подчертана необходимостта от бдителност при всяко използване на открит огън в дворни пространства. Предупреждението идва в контекста на вече регистрирани пожари в областта през изминалата седмица и цели да предотврати нови инциденти в традиционно натоварения есенен сезон на домашното консервиране.

Пълнените чушки са едно от най-популярните домашни ястия, като изборът на пълнеж определя и начина на сервиране — горещи като основно ястие или като лека предястна закуска. Ето разнообразна колекция от лесни и вкусни рецепти.

Класически варианти с месо

С месо и ориз. Комбинацията от кайма и ориз е сред най-популярните пълнежи. Необходими са 6–7 чушки, 250 г кайма, половин чаша ориз, 2 супени лъжици доматено пюре, глава лук, морков и едно яйце. Морковът и лукът се запържват, смесват се с варения ориз и каймата, добавя се суровото яйце и подправките. Чушките се напълват, нареждат се изправени в тенджера и се заливат с разредено доматено пюре, след което се готвят до омекване.

Със сирене и месо на фурната. За тази рецепта се използват 6 разноцветни чушки, 1 кг кайма, 200 г твърдо сирене, 2 глави лук, 4 домата и 2 скилидки чесън. Каймата се смесва с лука, чесъна и нарязаните на кубчета домати. Чушките се разрязват по дължина, напълват се, покриват се с фолио и се пекат, а преди сервиране се поръсват с кашкавал.

С кайма и ечемик. За 10 чушки се използват 150 г перлен ечемик и 900 г кайма. Ечемикът се сварява до омекване, смесва се с каймата и подправките. Чушките се нареждат в дълбока форма, заливат се със сос от задушени домати, вода и доматено пюре. По желание може да се добави щипка босилек. Пекат се около половин час до готовност.

С кайма и сусам. За 1 кг пиперки са нужни 450 г свинска кайма, 250 г ориз, 70 г сусам, 2 моркови, глава лук, 3 домата, 200 мл заквасена сметана и 2 супени лъжици майонеза. Задушените моркови и лук се смесват с каймата, варения ориз, майонезата и сусама. Пълнените чушки се варят на слаб огън, залети със смес от сметана и настъргани домати.

Вегетариански и постни варианти

С картофено пюре. Пет чушки се напълват с пюре от сварени картофи, горещо прясно мляко, пържен лук и замразен зелен грах. Разрязват се на „лодки“, поръсват се с настърган кашкавал и се пекат във фурната.

С гъби и зеле. Необичаен, но вкусен пълнеж: 500 г гъби и 0,25 бяло зеле се запържват с лук. Напълнените половинки чушки се заливат със смес от 400 мл заквасена сметана и чаша доматен сок и се пекат до омекване. Поръсват се с твърдо сирене преди сервиране.

С кускус. Подходяща рецепта за пости или диета. Кускусът се сварява почти до готовност и се смесва със запържени гъби, нарязани домати, чесън и сладък червен пипер. Разрязаните по дължина чушки се напълват и се пекат, след което се поръсват с настъргано твърдо сирене.

С елда и меко сирене. Осем зелени чушки се пълнят със смес от елда, настъргани моркови, куркума, кимион и ситно нарязано меко сирене. Печат се, след което се заливат с топъл сос от сметана и горчица и се допичат още седем минути.

Рецепти с пиле, гъби и нестандартни съставки

С гъби и пиле. Шест чушки се разрязват на половинки и се потапят за три минути във вряща вода. За пълнежа се запържват лук, моркови и 350 г гъби, добавят се 550 г ситно нарязано пилешко месо и домати. Всичко се задушава заедно, след което чушките се напълват и се пекат. Поръсват се с настъргано твърдо сирене и се сервират веднага.

С пъдпъдъчи яйца. Оригинална рецепта с 13 чушки, 400 г мляно месо, стар хляб, консерва царевица, зелен лук, 120 г сирене и 12 варени пъдпъдъчи яйца. Пълнежът се поставя в чушките, отгоре се слага по едно пъдпъдъче яйце. Заливат се с разтопено масло и доматено пюре, покриват се с парчета сирене и се пекат.

С извара. Ароматно и здравословно ястие за закуска или обяд. За 5 разноцветни чушки са нужни 1 кг извара, 250 г твърдо сирене и връзка копър. Изварата се прекарва с билките през месомелачка, подправя се с червен пипер и сол. Чушките се пълнят, поръсват се с кашкавал и се пекат 15–20 минути.

Бързи методи на приготвяне и замразяване

В микровълновата. Чушките се приготвят значително по-бързо в микровълновата, отколкото на котлон или в духалка. За пълнежа се смесват задушени лук, моркови и зелени подправки с кайма и полусварен ориз. Напълнените чушки се поставят в стъклена съдина и се готвят 20 минути.

В мултикукър. Пълнежът от кайма, суров ориз, лук, морков и ситно нарязани гъби се поставя в чушките до две трети от обема им. В купата на мултикукъра се налива вода с разтворени доматено пюре и брашно. Готвят се в режим „задушаване“.

За зимата. Пълнените чушки с ориз и кайма могат да се замразят. Напълнените чушки се поставят на плоча, покрита с хартия, и се замразяват за един час. След това се прехвърлят в плик, завързват се добре и се съхраняват във фризера. При нужда се слагат направо в тавичка с вода и се изпичат или варят до омекване.