Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) влиза за първо четене в пленарната зала на 24 септември. Документът е внесен в Народното събрание през юли тази година от осем народни представители от „Прогресивна България“ и вече е одобрен на първо четене в парламентарната земеделска комисия.

Обезщетение вместо възстановяване на земи

Една от основните промени в законопроекта засяга собствениците и наследниците на земи, чието право на собственост все още не е възстановено. Те ще могат да заявят желание правото на възстановяване да бъде трансформирано в право на обезщетение.

Предвижда се общинските съвети да предоставят общински имоти за целите на обезщетяването. При бездействие в двумесечен срок процедурата преминава към областния управител. Ако в общинския поземлен фонд няма подходящи земи, обезщетението ще се извършва с поименни компенсационни бонове.

Разпореждане с бивши ТКЗС земи и вещни права

Проектът въвежда и изрична разпоредба относно земите от бившите ТКЗС, които са частна държавна собственост – с тях се разпорежда министърът на земеделието. Освен това се предлага цената за учредяване на ограничени вещни права и сервитути върху държавни земи да се определя на пазарен принцип от независим оценител.

Промени при държавния поземлен фонд

Законопроектът предлага изграждането на хидромелиоративна инфраструктура върху държавни земи да може да се осъществява без търг или конкурс, но по пазарна цена. При земи с вече изградена инфраструктура наемът или арендата ще се определят въз основа на пазарна оценка.

Съществена промяна се предвижда и при правилата за отдаване на земи от държавния поземлен фонд. Вместо действащото ограничение до два търга се предлага възможност за провеждане на повече процедури, като в тях да участват и лица с правни основания в съответната или в съседна община. Според вносителите сегашното ограничение е причина всяка година да остават ненаети около 100 хил. декара.

Нови критерии за търгове и промени в рентите

Предлагат се нови критерии за участие в търговете при отглеждане на зеленчуци, трайни насаждения и фуражни култури. За фуражните култури договорите ще се сключват при норма до 8 декара за една животинска единица.

Сред останалите предложения са:

• задължително вписване на измененията и прекратяването на определени договори за наем и аренда;
• промяна на периода за отдаване на пасища и мери от стопанска на календарна година;
• правила за допълнителни споразумения към вече сключени договори.

Променя се и механизмът за определяне на рентите за пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд. Предлага се да се взема по-високата стойност между най-високата постигната тръжна цена за съответното землище и други показатели, определени по закон. За общинските пасища, мери и ливади наемната цена ще се определя по пазарен механизъм.

Мексико се превърна в най-големия експортен пазар за картофи от САЩ – четири години след като през май 2022 г. влезе в сила пълният пазарен достъп за пресни картофи от американски произход. От тогава насам износът на пресни картофи от САЩ за Мексико е нараснал със 123% по обем и с 84% по стойност: от 123 000 тона на стойност 68,2 млн. долара през пазарната 2021/22 г. до 274 000 тона на стойност 125,3 млн. долара през 2025/26 г.

Над 20 години преговори отвориха цял Мексико

Преди май 2022 г. американски пресни картофи можеха да се доставят единствено в 26-километрова гранична зона, тъй като Мексико прилагаше фитосанитарни ограничения. Нов работен план, постигнат след повече от 20 години двустранни правителствени преговори и с подкрепата на Програмата за техническа помощ за специални култури на Министерството на земеделието на САЩ, отвори достъп до цялата мексиканска територия.

Промоции и обучение на купувачи

С финансиране от Програмата за достъп до пазара на Министерството на земеделието на САЩ организацията Potatoes USA проведе дейности за стимулиране на търсенето в цяло Мексико. Сред тях са промоции в търговията на дребно, работа със сектора на общественото хранене, обучение на купувачи и сътрудничество с производители на чипс. Тези усилия разшириха присъствието на американските картофи в множество пазарни канали в цялата страна, далеч извън граничния регион, в който търговията дотогава беше ограничена.

Мексико на първо място сред всички дестинации

Обемът и стойността на износа продължили да нарастват и през 2025/26 г. В резултат Мексико заема първото място сред всички дестинации за износ на картофи от САЩ – позиция, постигната само четири години след премахването на ограниченията за пазарен достъп.

Растението годжи бери (Lycium Barbarum), известно още като Лициум, Императорски плод или Мерджан, произхожда от Северен Китай. Азиатските народи са познавали лечебните му свойства от дълбока древност – преди повече от 4000–5000 години. Според агрометеоролог при НИМХ Дукена Жолева, климатичните условия в България позволяват успешното отглеждане на годжи бери.

Ботанически характеристики и хранителна стойност

Лициумът е многогодишно растение, което достига височина от 2 до 3 метра. С подходящи резитби може да се оформи като храст или като дърво. Листата му са сивозелени, тесни, с елипсовидна форма, а цветовете – бледолилави. Плодовете са червено-оранжеви, малки и елипсовидни, с дължина между 1 и 3 сантиметра.

Плодовете на годжи бери са богати на антиоксиданти и се отличават с високо съдържание на витамини C, A, B и P, на микро- и макроелементи като калий, калций, желязо, цинк, йод и кобалт, както и на аминокиселини и захариди. Съдържанието на витамин C в тях надвишава това в цитрусовите плодове. Консумацията на годжи бери се препоръчва за общо укрепване на организма, регулиране на метаболизма и понижаване на кръвната захар. Плодовете действат като мощен имуностимулатор, а чаят от листата и кората на растението притежава доказано антибактериално и антимикотично действие.

Климатични и почвени изисквания

В България дивите форми на лициума се срещат на много места в полупланинските и планинските райони. За разлика от около 40-те култивирани вида, дивите форми имат по-дребни плодчета. Растението е студоустойчиво и издържа без повреди отрицателни температури до минус 20–25°C. Светлолюбиво е и се развива най-добре на слънчеви места.

Годжи бери вирее на различни типове почва, но предпочита леките и тези с неутрална и алкална реакция. Не понася тежки, засолени и преовлажнени почви. Растението цъфти през юли и август, а плододава от втората половина на септември до началото на първите есенни слани.

Засаждане и агротехника

Годжи бери се размножава със семена и вегетативно – чрез коренови издънки и резници. Агротехниката при създаване на насаждения не се различава съществено от тази при останалите храстовидни и дървесни видове. Площите, предвидени за засаждане, се обработват през есента на дълбочина 30–40 сантиметра и се наторяват.

Торовите норми се определят след почвен анализ. При липса на такъв препоръчителните норми са:

• 30–40 кг/дка суперфосфат
• 15–20 кг/дка калиев тор
• може да се използва комбиниран тор (NPK)
• при наличие – оборски тор в количество 1–2 т/дка

Ако наторяването не е извършено при основната обработка, минералните торове се внасят при засаждането в изкопани ямки с размери 40×40×40 сантиметра. Растението се засажда през есента или пролетта при междуредово разстояние 2,5 метра и разстояние в реда 1,5 метра. Непосредствено преди засаждането корените трябва да се опреснят, а след него фиданките да се полеят.

За разлика от много други култури, годжи бери започва да плододава рано – на втората година. В периода на вегетация грижите включват почвообработки, торене, поливане, резитби и растителна защита. Растенията се нуждаят от повишени поливни норми по време на цъфтеж и формиране на плодовете.

Употреба и декоративна стойност

Плодовете на годжи бери се консумират пресни и сушени (след накисване), като се използват за приготвяне на сокове, компоти и сладкарски изделия. Препоръчителната дневна доза е 20–30 грама. Освен стопанско, растението има и декоративно приложение – бледолилавите му цветове и оранжево-червените плодчета го правят подходящо за паркове и градини.

Климатизацията във фермите през есенно-зимния сезон е сред най-сложните инженерно-зоотехнически задачи в съвременното животновъдство. Преходът от топло към студено време налага съществена промяна в режима на вентилация и отопление, като основното предизвикателство не е единствено поддържането на топлина, а постигането на баланс между температура, относителна влажност и качество на въздуха.

Вентилацията – минимално ниво, но без прекъсване

Животните непрекъснато отделят влага, топлина, въглероден диоксид, амоняк и други вредни газове. Когато фермерите се опитат да спестят от отопление чрез пълно затваряне на сградите, те неизбежно създават вреден микроклимат, водещ до масови заболявания и икономически загуби. Вентилацията през есента и зимата не може да бъде спряна – тя трябва да бъде прецизно регулирана на така нареченото минимално ниво, което гарантира достатъчен приток на чист кислород и извеждане на влага и токсични газове, без да предизвиква течение или рязко охлаждане.

Влагата е може би най-сериозният противник на микроклимата през студените месеци. Високата относителна влажност в съчетание с ниска температура увеличава топлинните загуби на организма, тъй като мокрият въздух провежда топлина значително по-бързо от сухия. Вследствие на това животните изразходват голяма част от метаболитната си енергия за поддържане на телесната температура, вместо за растеж, млеконадой или яйценосене. От друга страна, прекомерната вентилация изсушава въздуха и позволява на прахови частици и патогени да остават суспендирани по-дълго, дразнейки дихателните пътища и отваряйки врата за вторични бактериални инфекции.

Спецификата на есенния период се крие в големите денонощни температурни амплитуди – умерено денем, близо до нулата или под нея нощем. Автоматизираните системи за управление трябва да реагират бързо на тези промени, за да предотвратят термичен шок. През зимата некачествената изолация на сградата води до конденз по таваните и стените, а капките студен конденз, падащи върху животните или постелката, създават локални огнища на влага – идеална среда за плесени и бактерии. Постелката се влошава бързо, причинявайки наранявания на крайниците, мастити при млечните крави и пододерматити при птиците.

Контрол на вредните газове и организация на въздушния поток

Амонякът, отделян при разграждането на уреята в тора, уврежда трепчатия епител на дихателната система дори в ниски концентрации, лишавайки я от естествената защита срещу вируси и бактерии. Въглеродният диоксид при високи нива действа задушаващо, а в среди с дълбока торова маса се отделя и силно токсичен сероводород. Единственият начин за разреждане на тези газове е правилният обмен на въздушни маси.

Тук обаче е налице технически проблем: влизащият отвън студен въздух е по-тежък от топлия въздух вътре и при неправилно насочване пада директно върху животните, създавайки студени течения. За да се предотврати това, се използват специални входящи клапани с регулируеми клапи, които насочват студения въздух под тавана. Там той се смесва с издигащия се топъл въздух от животните, затопля се, намалява относителната си влажност и едва тогава плавно слиза надолу, без да причинява стрес.

Проектирането на климатичната система трябва да отчита и микрозоните в сградата. Нерядко в единия край на фермата въздухът е застоял и влажен, а в другия има силно течение – следствие от неправилно разпределение на входящите и изходящите отвори. Допълнителни рециркулационни вентилатори помагат за хомогенизирането на въздушната маса и изравняването на температурата и влажността в цялото помещение.

Отопление и модерни технологични решения

Отоплението през зимата е свързано с високи енергийни разходи, което кара много фермери да правят компромиси. Използването на директни газови калорифери без димоотвод допълнително влошава ситуацията: при изгарянето на пропан или метан като страничен продукт се отделят големи количества водна пара и въглероден диоксид. По този начин уредът, предназначен да затопли сградата, всъщност повишава влажността и влошава качеството на въздуха.

По-съвременните решения включват рекуператори – топлинни топлообменници, които отнемат топлината от изходящия замърсен въздух и я предават на влизащия чист въздух, без да ги смесват. Според описаното в материала това намалява разходите за отопление с десетки проценти и позволява поддържане на оптимална вентилация дори в най-студените дни.

Поддръжката на климатичната и вентилационната техника е друг съществен проблем. Влажният и агресивен въздух, пълен с прах и амоняк, корозира металните части, поврежда датчиците и задръства вентилационните решетки. Некалибрираните сензори могат да подадат грешна информация към контролера, което води до прегряване, преохлаждане или пълно спиране на въздухообмена. Автоматизацията е задължителна, но изисква редовна профилактика и проверки от квалифициран персонал.

Специфики по видове животни и хранене през студените месеци

Изискванията към микроклимата се различават според вида на отглежданите животни:

• Птицевъдство: При високата гъстота на отглеждане микроклиматът е от решаващо значение. Малките пилета нямат развита терморегулация в първите дни от живота си и се нуждаят от висока температура, съчетана с постоянна минимална вентилация за отстраняване на влагата.
• Свиневъдство: Родилните сектори и отбитите прасета имат критични изисквания за топлина, докато угоителните прасета понасят по-ниски температури, но са особено чувствителни към амоняк и течение.
• Говедовъдство: Възрастните животни понасят добре студа при сухи и заветни условия, но при телетата преовлажняването и течението водят до масови бронхопневмонии.

В пряка връзка с микроклимата са и специфичните изисквания към храненето. Терморегулацията изисква допълнителен енергиен разход, поради което дажбите трябва да бъдат адаптирани:

• Говеда: През есенно-зимния период се преминава от свежа паша към оборно хранене със силаж, сенаж и сухо сено. Дажбата трябва да поддържа високо ниво на сухи влакнини за нормално преживяване и микробиална ферментация в търбуха, която генерира вътрешна телесна топлина. Необходими са достатъчно обменна енергия, протеин и балансиран минерално-витаминен комплекс с акцент върху витамини А, D3 и Е поради липсата на слънчева светлина и зелена трева. Критично важен е свободният достъп до незамръзнала вода, тъй като намаленият приём пряко снижава сухото вещество в дажбата и млеконадоя.
• Овце: Есенно-зимният период съвпада с бременността и последващата лактация. Храненето през есента започва с подготвително подхранване (флашинг) за подобряване на заплождаемостта. През зимата дажбите трябва да са богати на качествено грубо сено, сенаж и концентриран фураж (царевица, ечемик, овес) за покриване на нарастващите нужди на плодовете в последните два месеца от бременността. Недостигът на енергия води до бременна токсемия (кетоза) при майките и раждане на слаби агнета. Изхранването със замръзнали, мухлясали или развалени фуражи трябва категорично да се избягва, тъй като предизвиква аборти.
• Птици: При падане на температурите под термонеутралната зона птиците увеличават приема на храна, за да поддържат телесната си температура. Зимните дажби се коригират чрез леко повишаване на енергийната плътност чрез добавки на мазнини и въглехидрати, като същевременно се балансира аминокиселинният състав. При носачките е критично съотношението на калций, фосфор и витамин D3 за здравина на черупката, а при бройлерите – осигуряването на сух фураж без влага, предотвратяващ микотоксикози.

Управлението на микроклимата и адаптираното хранене за говеда, овце и птици са взаимосвързани условия за запазване на здравето на животните, намаляване на разходите за ветеринарни интервенции и поддържане на висока стопанска ефективност на фермата.

Предвидената от държавата подкрепа от 170 милиона евро за земеделските производители, заради поскъпването на горивата и торовете, е недостатъчна, но фермерите оценяват всяка финансова помощ. Това заяви Людмил Работов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и представител на Пловдив в организацията, пред Радио „Пловдив“.

Компенсацията покрива едва 10% от ръста в себестойността

Над 100 милиона евро от пакета са предназначени за компенсация на по-високите разходи за газьол, като предвидената ставка е 44 евроцента за литър. Работов е категоричен, че това е „крайно недостатъчна компенсация“. По негови изчисления тази сума, преизчислена на декар, е около 3,30 евро и покрива едва около 10% от реалното увеличение на себестойността на земеделската продукция.

Разходите за горива, торове, препарати за растителна защита и останалите консумативи са нараснали с между 30 и 50%, а себестойността на продукцията като цяло се е увеличила с близо 50%. По-конкретно горивата са поскъпнали с около 50% спрямо предходната година, а торовете – с 30 до 40%. Предвидената от държавата подкрепа не може да компенсира това реално увеличение на разходите през 2025 и 2026 година, посочи зърнопроизводителят.

Въпреки критиките, Работов подчерта, че земеделците приемат положително самото подпомагане: „Трябва да сме доволни. Всяко едно евро е ценно и нужно.“

Срокове и механизъм на разпределение

За зърнопроизводителите от ключово значение е средствата да бъдат изплатени навреме, особено предвид старта на кампанията за сеитба на есенниците. Работов призова администрацията да организира максимално бързо проверките и разпределението на помощта, за да може тя да бъде вложена директно в производството.

За останалите около 70 милиона евро от пакета все още няма яснота относно механизма на разпределение. Предвиден е таван от 50 хиляди евро на стопанство.

Рискове за добивите и очаквания за допълнителна подкрепа

Заради високите производствени разходи част от фермерите вече променят технологиите си и намаляват количествата на използваните торове и препарати за растителна защита. Работов предупреди, че това може да се отрази негативно върху добивите.

По негови изчисления изкупните цени на земеделската продукция не са нараснали в съответствие с ръста на производствените разходи. Наблюдаваният ценови ръст при храните в търговската мрежа той свързва основно с по-високите разходи за електроенергия, труд и транспорт.

Работов очаква допълнителни механизми за подкрепа да бъдат търсени при евентуално продължаващо напрежение около Ормузкия проток, което би могло да доведе до ново поскъпване на горивата. Горивата и торовете упражняват почти еднакъв натиск върху себестойността на продукцията, подчерта той.

Есенната сеитба в Пловдивско

В Пловдивско есенната кампания стартира постепенно. На места, където са паднали локални валежи, земеделците вече подготвят площите, а на отделни места е започнала и сеитбата на рапица. Производителите се надяват на достатъчно валежи през есента, за да се осигурят добри почвено-климатични условия за новата кампания.

Ферментацията е един от най-древните методи за консервиране и преработка на месо. При нея контролиран биохимичен процес, осъществяван предимно от млечнокисели бактерии и специфични микрококи, разгражда въглехидратите в месото, произвежда млечна киселина, понижава pH стойностите и формира характерен профил на безопасност, вкус, цвят и текстура. Днес нарастващите потребителски опасения относно канцерогенните нитрозамини, образувани при топлинна обработка или в стомашно-чревния тракт, подтикват науката и индустрията да търсят алтернативи на естествена ферментация на месни колбаси без пряко инжектиране на синтетични нитрити.

Защо индустрията търси алтернативи на нитритите

В съвременната хранителна промишленост трайните сурово-сушени и ферментирали колбаси масово се произвеждат с добавка на натриев или калиев нитрит (E250/E249) и нитрат (E251/E252). Тези съединения се използват заради антимикробното си действие срещу Clostridium botulinum, заради стабилизирането на розовия цвят и заради предотвратяването на гранясването. Именно образуването на нитрозамини обаче кара производители и изследователи да разработват технологии, при които нитритите не се добавят директно в месната маса.

Основни биохимични механизми

Технологията на естествената ферментация без химично инжектирани нитрити разчита на прецизно управление на физикохимичните параметри, микробиологичния баланс, естествените нитратни източници от растителен произход и стартерните култури.

Ключовият механизъм е бързото и контролирано понижаване на pH. Когато млечнокисели бактерии – като Lactobacillus sakei, Lactobacillus curvatus и Pediococcus pentosaceus – метаболизират наличните захари, те произвеждат L- и D-млечна киселина. Спадането на pH под изоелектричната точка на месните протеини (около 5,3–5,1) предизвиква тяхната денатурация и коагулация, ускорява сушенето и определя структурната твърдост на колбаса. Същевременно киселинната среда потиска развитието на патогени като Salmonella spp., Listeria monocytogenes, Staphylococcus aureus и Escherichia coli, осигурявайки микробиологична стабилност без изкуствени консерванти.

Ролята на стартерните култури и биозащитните бактерии

В традиционното занаятчийско производство се разчита на т. нар. „дива“ или спонтанна ферментация – микрофлората произлиза от самата суровина и производствената среда. При съвременни условия обаче спонтанната ферментация крие висок риск от технологични дефекти и микробиологично замърсяване. Затова при производство без синтетични нитрити се използват селектирани стартерни култури, съдържащи комбинация от млечнокисели бактерии и щамове Staphylococcus xylosus и Staphylococcus carnosus.

Млечнокиселите бактерии доминират средата чрез бързо киселинообразуване и синтез на бактериоцини – антимикробни пептиди като низин, сакацин и педиоцин, които директно разрушават клетъчните мембрани на Listeria monocytogenes и други патогени. Staphylococcus видовете притежават нитратредуктазна активност, критична при използването на естествени заместители на нитритите.

Растителни нитратни източници и билкови антиоксиданти

Една от най-успешните технологии е влагането на концентрирани екстракти или пудри от зеленчуци с високо естествено съдържание на нитрати – целина, спанак, цвекло, маруля и ряпа. Концентратът от целина, добавен към месната маса заедно с щамове с изразена нитратредуктазна активност, задейства ензимно редуциране на естествения нитрат до нитрит директно по време на зреенето. Образуваният нитрит реагира с миоглобина, формирайки нитрозомиоглобин, който при сушенето се превръща в стабилния розов пигмент нитрозохемохром. По този начин се постигат визуалните, вкусовите и защитните ефекти на нитритите, като всички те произлизат от 100% растителен и изцяло биохимичен процес.

Освен зеленчуковите екстракти, растителните съставки играят важна роля в антиоксидантната и антимикробната защита. Екстракти от розмарин, риган, мащерка, зелен чай, гроздови семки и чесън са богати на полифеноли, флавоноиди и етерични масла. Тези съединения действат като прехващачи на свободните радикали, прекъсват верижните реакции на липидното окисление и съхраняват мастния профил и сензорните качества на колбасите. Много от тях съдържат и фенолни съединения с пряк антибактериален ефект, действащи синергично с произведената по ферментационен път млечна киселина.

Изисквания към суровината, солта и захарите

Производството без добавени нитрити изисква значително по-високи стандарти при подбора на месната суровина в сравнение с конвенционалното производство:

• Месото трябва да произхожда от здрави животни, добито при стриктна хигиена и с ниско първоначално бактериално обременяване.
• Температурата при транширане, смилане и месене трябва да се поддържа близо до 0°C, а при нужда – между -2 и -4°C (леко замразено месо), за да се предотврати размазването на мазнината и прегряването на масата.
• Мазнината трябва да бъде твърда гръбна сланина с високо съдържание на наситени мастни киселини, по-устойчива на окисление.
• Месото с високо pH трябва да се избягва: DFD месото (тъмно, твърдо, сухо) с pH над 6,2 и висока водна задържаща способност препятства бързата ферментация и създава благоприятна среда за развалящи бактерии.

Солта (натриев хлорид) остава фундаментален елемент в технологията. При липса на инжектиран нитрит концентрацията на сол в месната маса обикновено се поддържа между 2,5% и 3,0%. Тя изпълнява три основни функции: извлича разтворимите протеини (миозин) за образуване на леплива матрица; понижава водната активност; и оказва селективен натиск върху микрофлората, подпомагайки халотолерантните млечнокисели бактерии и стафилококи, докато инхибира патогените.

Захарите – декстроза, сахароза, малтодекстрин – се добавят в прецизно изчислени количества, обикновено между 0,3% и 0,7%, за да осигурят готов субстрат за млечнокиселата ферментация. Прекалено голямото им количество може да доведе до прекомерно вкиселяване и влошаване на крайния продукт.

Инспектори от дирекция „Граничен контрол“ към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) задържаха над два тона кисело мляко с произход Северна Македония при официален контрол на ГКПП „Гюешево“. Причината за задържането е несъответствие в маркировката на продукта — конкретен проблем, при който данните в сертификата не съвпадат с информацията върху опаковките.

Какво е установено при проверката

При проверка на товарен автомобил инспекторите са открили 576 картона, всеки съдържащ по 20 опаковки кисело мляко. Общото количество на задържаната стока надхвърля два тона. Констатираното нарушение се изразява в разлика между данните, вписани в придружаващия сертификат, и маркировката, поставена върху самата опаковка на продукта.

Мярката: връщане към страната изпращач

Задържаното кисело мляко е върнато на страната изпращач — Северна Македония — още в деня на проверката. Контролът е извършен като част от официалния граничен контрол, осъществяван от БАБХ.

Зеленчуковите запеканки от зеленчуци са практично решение, когато търсите ястие, което не отнема много усилие и време — нареждате продуктите във форма, слагате я в загрятата фурна и изчаквате. Тук ще намерите четиринадесет рецепти: от нискокалоричен диетичен гювеч до засищащи варианти с кайма, риба или картофи.

Запеканка със сметана и сирене

Ако искате по-засищащ вариант, може да добавите малко паста. Продукти: 1 тиквичка, 200 г чери домати, 100 г зелен фасул, 200 г гъби, 2 скилидки чесън, 4 яйца, 300 мл сметана, 300 г сирене, 130 г кашкавал, подправки. Приготвяне: Тиквичките и чери доматите се нарязват на резени, гъбите — на филийки, а чесънът — на ситно. Яйцата и сметаната се разбиват заедно, добавят се подправки и сместа се излива върху нарязаните зеленчуци. Отгоре се поръсва саламурено сирене и се покрива с настърган кашкавал. Пече се 40 минути на 180 градуса.

Запеканка с кайма

Подходяща е всяка кайма — пилешка, телешка, свинска или смесена. Продукти: 800 г кайма, 6 картофа, 1 глава лук, 1 патладжан, 4 домата, 30 г твърдо сирене, подправки. Приготвяне: Всички зеленчуци се нарязват на филийки, сиренето се настъргва. Нареждат се на слоеве: картофи, домати, сирене, патладжан, кайма, картофи, домати, сирене. Всеки пласт се поръсва с подправки. Гювечът се пека 50 минути на 200 градуса.

Диетичен зеленчуков гювеч

Най-нискокалоричната рецепта за тези, които следят фигурата си. Продукти: 3 домата, 2 тиквички, 2 патладжана, 1 морков, 1 стрък целина, 100 мл прясно мляко, 1 яйце, подправки. Приготвяне: Зеленчуците се нарязват на кубчета с приблизително еднакъв размер, а целината — на по-малки парчета. Всичко се слага във форма и се залива с яйце, разбито с прясното мляко и подправки. Пече се 45 минути на 180 градуса.

Запеканка с гъби

Вкусна, удовлетворяваща и ароматна комбинация. Продукти: 2 чушки, 200 г гъби, 100 г спанак, 1 глава лук, 3 яйца, 80 мл доматен сок, 1 тиквичка, 1 морков. Приготвяне: Зеленчуците и гъбите се нарязват на средно големи парчета. Спанакът се накълцва и се задушава кратко в тиган. Всичко се нарежда във формата, поръсва се с подправки, залива се с доматен сок и разбито яйце. Пече се 40–50 минути на 180 градуса.

Запеканка с кайма по гръцки

Почти традиционна гръцка мусака, направена у дома. Продукти: 500 г домати, 1 глава лук, 600 г кайма, 2 картофа, 100 мл червено вино, 2 тиквички, 2 патладжана, 300 мл прясно мляко, 150 г твърдо сирене, канела, мента, чесън, зехтин, подправки. Приготвяне: Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се запържват заедно с каймата около 10 минути. Прибавят се нарязаните домати, подправките и виното, задушава се още 10 минути. Тиквичките, патладжанът и картофите се нарязват на филийки и се запържват отделно. Всичко се нарежда на слоеве и се залива с прясно мляко и настърган кашкавал. Пече се половин час на 190 градуса.

Запеканка със зеле

За по-бързо готвене зеленчуците могат предварително да се задушат кратко в тиган. Продукти: 250 г зеле, половин патладжан, 1 домат, 1 глава лук, 1 морков, 150 г царевица, чесън, зелени подправки, 3 яйца, 150 мл прясно мляко, подправки. Приготвяне: Зелето се нарязва на ситно, морковите се настъргват и всичко се омесва с ръце. Останалите зеленчуци се нарязват на ивици, чесънът и билките — на ситно. Яйцата се разбиват с млякото и подправките, сипват се в гювеча и той се пека 50 минути на 180 градуса.

Запеканка с картофи

По-засищащ и солиден вариант за обяд или вечеря. Продукти: 1 тиквичка, 4 домата, 4 картофа, 1 глава лук, 200 мл заквасена сметана, 200 г сирене, връзка зелен лук, подправки. Приготвяне: Всички зеленчуци се нарязват на филийки и се наредват на слоеве: картофи, лук, тиквички, домати. Отгоре се поръсва с подправки и нарязан зелен лук, залива се със заквасена сметана с настъргано твърдо сирене. Пече се около час на 200 градуса под фолио.

Запеканка с карфиол и броколи

Двата вида зеле се сваряват предварително за няколко минути, докато омекнат. Продукти: 300 г карфиол, 200 г броколи, 2 чушки, 2 яйца, 100 мл сметана, 150 г кашкавал, подправки. Приготвяне: Карфиолът и броколите се разделят на съцветия, а чушките се нарязват на едри филийки. Наредват се във форма и се заливат със смес от яйца, сметана и подправки. Отгоре се поръсва с настърган кашкавал и се пека 45 минути на 180 градуса.

Запеканка в бутер тесто

Необичайна рецепта, за която е нужен блендер. Продукти: 250 г спанак, 100 г карфиол, 1 морков, 1 глава лук, 0,5 чаши бульон, 100 г гъби, 2 яйца, 4 с.л. галета, подправки. Приготвяне: Карфиолът, спанакът и морковите се сваряват поотделно и се пасират с блендер. Лукът се запържва с гъбите, охлажда се и се разбърква с белтъците. Получената смес се разделя на три части и, като се добавя по лъжица галета, се прибавя към спанака, карфиола и морковите. Бутер тестото се разстила, нарежда се всичко на слоеве, намазва се с жълтъци и се поръсва с останалата галета. Пече се 45 минути на 180 градуса.

Гювеч с риба

Подходяща е всяка риба, но се препоръчва филе. Продукти: 400 г риба, 2 домата, 400 г картофи, 2 чушки, 100 г грах, 2 яйца, 100 мл прясно мляко, 150 г твърдо сирене. Приготвяне: Рибата се нарязва на едри парчета, смесва се с подправки и се поставя в тавичка. Картофите се сваряват и нарязват на филийки, доматите — на тънки резени, а чушките — на дребни кубчета. Зеленчуците се добавят към рибата и всичко се залива с разбити яйца, мляко и настърган кашкавал. Пече се 30–40 минути на 180 градуса.

Запеканка с извара

Комбинация с двойна полза — зеленчуци и млечен протеин. Продукти: 400 г тиквички, 300 г извара, 1 морков, 2 яйчни белтъка, билки, подправки. Приготвяне: Тиквичките и морковът се настъргват, разбъркват се и се изцеждат леко. Изварата се смесва с нарязаните зелени подправки, останалите подправки и белтъците, разбити на пяна. Зеленчуците се слагат в тавичка, покриват се с изварата и се пека 30–40 минути на 180 градуса.

Запеканка с тиква

Ароматна рецепта, чийто мирис изпълва цялата кухня. Продукти: 300 г тиква, 3 картофа, 1 морков, 1 глава лук, 1 ряпа, връзка зеленина, 1 чаша кисело мляко или кефир, 200 г твърдо сирене, подправки. Приготвяне: Всички зеленчуци се нарязват на филийки и се нареждат на слоеве, като се започва с картофите. Всеки пласт се подправя, отгоре се поръсва с билки и настърган кашкавал, а след това се залива с кефир или кисело мляко. Пече се 40 минути на 180 градуса.

Запеканка в доматен сос

За тази рецепта консервираните домати в собствен сок дават най-добър резултат. Продукти: 1 тиквичка, 2 чушки, 0,5 връзки босилек, 4 картофа, 400 г домати в собствен сок, чесън, подправки, билки. Приготвяне: Картофите се нарязват на тънки филийки, останалите зеленчуци — на ивици, а босилекът се накълцва. Всичко се прехвърля в тавичка, покрива се с доматите с подправки и билки и се разбърква. Пече се 45 минути на 200 градуса под фолио.

Запеканка с пилешко месо

Пилешкото филе лесно се вписва в зеленчуково ястие от фурната. Продукти: 2 домата, 1 патладжан, 1 тиквичка, 300 г пилешко месо, 3 моркови, 1 глава лук, чесън, подправки, 2 с.л. сметана. Приготвяне: Лукът и чесънът се нарязват, морковите се настъргват и всичко се запържва леко в тиган. Пилето се нарязва много ситно, смесва се с запържените зеленчуци и се поставя в тавичка. Останалите зеленчуци се нарязват на филийки и се нареждат на пластове, а накрая се намазват със заквасена сметана с подправки. Пече се 45–50 минути на 180 градуса.

Зеленчуков гювеч с ядки

Продукти: 300 г зеле, 300 г моркови, 1 чушка, 100 г орехи, 2 яйца, 60 г твърдо сирене, подправки. Приготвяне: Зелето се нарязва на ситно, натрошава се с ръце и се смесва с яйцата и подправките. Поставя се в тавичка, а отгоре се нанасят настърганите моркови с ситно нарязани чушки. Поръсва се с нарязани орехи и по желание слоевете се повтарят. Пече се един час на 180 градуса под фолио.

Виненият ликьор в домашни условия се приготвя с ограничен брой съставки и сравнително проста технология. В основата му стои добре подбрано вино, към което се добавят захар и различни ароматни компоненти – плодове, подправки, билки или цитрусови кори. Крайният резултат зависи преди всичко от качеството на виното и от постигнатия баланс между сладост, аромат и алкохолно съдържание.

Необходими съставки

За приготвянето на около 1 литър домашен винен ликьор са необходими следните продукти:

• 750 мл качествено червено или бяло вино
• 150–200 г захар
• 100–150 мл водка или друг неутрален високоградусов алкохол
• една пръчица канела, 2–3 зърна карамфил и кора от половин портокал или лимон

По желание към основните съставки могат да се добавят ванилия, сушени плодове, мед или други подправки. За по-плодов и ароматен резултат са подходящи малини, вишни, череши, сливи или други плодове – изборът им позволява да се постигнат различни вкусови характеристики и да се създаде индивидуална рецепта.

Избор на вино и загряване на сместа

Виното трябва да бъде приятно за пиене и без дефекти, тъй като ароматът и вкусът му ще се усещат и в готовия ликьор. За червен ликьор са подходящи по-плътни и ароматни вина, докато за по-лек вариант може да се използва бяло или розе.

Виното се изсипва в подходящ съд и се загрява внимателно – не е необходимо да завира. Целта е единствено да се затопли достатъчно, за да се разтвори захарта и да се извлекат ароматите от подправките. Добавят се захарта, канелата, карамфилът и цитрусовата кора, след което сместа се разбърква до пълното разтваряне на захарта.

Добавяне на алкохол и отлежаване

След като захарта се разтвори напълно, съдът се отстранява от котлона и сместа се оставя да се охлади. Чак тогава се добавя водката или избраният неутрален алкохол. Важно е силният алкохол да не се добавя към вряща или много гореща течност – алкохолът е летлив и запалим, а високата температура може да доведе до нежелани загуби на аромат и алкохолно съдържание.

След смесването ликьорът се прехвърля в чист стъклен съд и се оставя да престои на тъмно и прохладно място. Обикновено няколко дни са достатъчни, за да се развият ароматите, но при по-дълго отлежаване вкусът може да стане по-хармоничен.

След периода на ароматизиране подправките и плодовите остатъци се отстраняват. Ликьорът се прецежда през фина цедка или филтър до получаване на чиста и бистра напитка, след което се разлива в добре измити и сухи стъклени бутилки. Препоръчително е да престои поне още няколко дни преди консумация, за да се изгладят отделните вкусове.

Баланс и съхранение

Тайната на добрия домашен винен ликьор е в баланса. При по-сладко вино количеството добавена захар трябва да бъде по-малко, докато при по-кисело или сухо вино може да се наложи малко повече. Подправките следва да се използват умерено – канелата и карамфилът имат силен аромат и лесно могат да доминират над характера на виното. Цитрусовите кори придават свежест, а ванилията – по-мек и сладък аромат.

Комбинирането на различни вкусове дава интересни резултати. Червено вино с портокал, канела и ванилия оформя плътен и зимен профил, докато бяло вино с лимонова кора и леки плодови аромати създава по-свеж ликьор.

Готовият ликьор се съхранява в добре затворена стъклена бутилка, на тъмно и прохладно място. След отваряне е добре да се консумира в разумен срок, като се следи за промяна в аромата, вкуса или външния вид. При работа с алкохол трябва да се спазват подходящи мерки за безопасност и да се използват чисти съдове и качествени суровини.

Девет събития и панаири в Северна Македония ще получат обща държавна подкрепа от 1 283 889 денара (около 20 900 евро) за популяризиране на местни земеделски продукти, традиционната гастрономия и селския туризъм. Договорите за техническа помощ за организирането на събора в Северна Македония бяха подписани от министъра на земеделието, горите и водите Борче Серафимовски. Проявите се провеждат в различни части на страната в периода от 10 септември до 31 декември 2026 г.

Кои са деветте прояви

Събитията обхващат широка гама от местни продукти и земеделски традиции. Ето ги всичките девет:

• „Дни на меда“ – Македонска Каменица
• „Есенен пазар“ – село Умин Дол
• „Вкусове на ферментация – производство на биологични храни„ – Охрид
• „Айвериада 2026″ – община Босилово
• „Ден на праза“ – община Василево
• „Костениада“ – община Ново село
• „Традиция на Скопска Черна гора“ – Чучер-Сандево
• „Берба на ябълки от Преспа“ – община Ресен
• „Дни на ориза“ – Кочани

В рамките на тези прояви ще бъдат представяни мед, ябълки, ориз, праз, кестени, айвар, биологични храни и други местни селскостопански продукти.

Цели на финансирането

Според Министерството на земеделието, горите и водите на Северна Македония подкрепата е насочена към повишаване на разпознаваемостта на местната продукция и създаване на директни контакти между производители и потребители. Финансирането цели и утвърждаване на местните традиции, гастрономията и селския туризъм.

„Най-краткият път от полето до пазара понякога започва на местния площад – място, където производителят може лично да застане зад своя продукт, да го предложи и да даде възможност на потребителя да разпознае неговата стойност“, заяви министър Серафимовски. Той подчерта, че събитията трябва да носят конкретни ползи за изложителите и местните производители.

Получатели и размер на подкрепата

Финансирането е предоставено на сдружения и общини, организиращи деветте прояви. Средно на едно събитие се полагат около 142 654 денара (около 2 320 евро) държавна подкрепа. Мярката е представена като част от политиката за подпомагане на местните производители чрез събития, съчетаващи представянето на селскостопанска продукция с традиционната храна, местната култура и туризма.

С удължаването на нощите и застудяването на времето болести по овце и агнета се превръщат в сериозно предизвикателство за овцевъдите. Отбиването на агнетата и преместването им на по-богата паша или в помещения за интензивно хранене са необходими стъпки за поддържане на темповете на растеж, но крият значителни здравни рискове. Сред най-честите причини за внезапна смърт при агнетата в този период са системната пастьорелоза, пулпно бъбречното заболяване, руминалната ацидоза и паразитният гастроентерит.

Системна пастьорелоза – „честа диагноза“ от септември до декември

Системната пастьорелоза е сред най-разпространените диагнози при овце в периода от септември до декември. Бактериите, които я предизвикват, по принцип се намират в сливиците на здравите животни, без да причиняват клинични симптоми. При стресови ситуации обаче – отбиване, транспорт, обработка, лошо време, силна паразитна натовареност или внезапна смяна на диетата – бактериите могат да се размножат и да навлязат в кръвта, което води до тежък сепсис и внезапна смърт. Засегнатите агнета нерядко биват намирани мъртви без каквито и да е предшестващи клинични признаци.

За превенция специалистите разчитат на стабилен протокол за ваксинация с многовалентни ваксини. Фермерите трябва да гарантират, че агнетата получават основните си курсове на ваксинация и навременни бустерни ваксини съгласно указанията на производителя. Наред с това са важни минимизирането на стреса при работа с животните, контролът на стомашно-чревните нематоди и постепенното управление на промените в диетата.

Руминална ацидоза и пулпно бъбречно заболяване

Руминалната ацидоза, позната още като „претоварване със зърно“, възниква, когато агнетата поглъщат прекомерни количества бързо ферментиращи въглехидрати – интензивни зърнени концентрати или буйни, богати на захар есенни пасища. Натрупването на млечна киселина причинява рязък спад на pH в търбуха, уврежда епитела му и компрометира общото метаболитно здраве на животното.

Когато излишни нишестета напуснат търбуха и наводнят тънките черва, се създава идеална среда за бърз свръхрастеж на Clostridium perfringens, тип D. Резултатът е пулпно бъбречно заболяване (ентеротоксемия), което бързо завършва фатално вследствие абсорбция на токсини. За предотвратяване на тези усложнения специалистите-ветеринари препоръчват концентратите да се въвеждат бавно – започвайки от ниски нива и увеличавайки ги постепенно, – като се поддържат достатъчен прием на груб фураж и фибри, достъп до чиста вода и стриктна програма за ваксинация срещу клостридии.

Паразитен гастроентерит при валежи след сухо лято

След горещо и сухо лято валежите навлажняват отново фекалиите и тревата, което позволява на инфекциозните ларви да се придвижват бързо нагоре по растенията. Това може да доведе до остри огнища на паразитен гастроентерит при агнетата. Препоръчва се фермерите да следят внимателно продуктивността на животните и да се насторожат при изтъркване и лошо наддаване на тегло. Разработването на безопасна стратегия за паша за уязвимите агнета е съществена част от всяка програма за контрол на паразитите.

Допълнителни мерки при отглеждане в закрити системи

При отглеждане на животновъдство в закрити помещения специално внимание трябва да се обърне на качеството на въздуха, честотата на отглеждане и управлението на ектопаразитите. Препоръчва се фермерите да се консултират с ветеринарен лекар, който да изготви превантивен план за здравето на стадото. При случаи на внезапна смърт бързите аутопсии остават незаменим инструмент за потвърждаване на диагнозата и опазване на цялото стадо.

Издут капак, лепкави следи по рафта или силен пукащ звук нощем – явлението, което градинарите познават като „бомбиране“ на буркани, не е случайност. Домашното консервиране следва строга хранителна химия и всяко отклонение от технологията може да доведе до разваляне на цялата реколта. Процесите са логични и предвидими, а причините за „експлозията“ на буркан могат да бъдат проследени до конкретни грешки при подготовката на суровините, обработката на съдовете или самото запечатване.

Защо се издуват бурканите: микробната активност

Основната причина за всяко подуване е микробната активност. Ако живи бактерии или гъбични спори останат в буркана по време на обработката или запечатването, те попадат в идеална среда – топла, влажна и богата на захари, микроелементи и органични съединения. Колониите се хранят и размножават енергично, като задействат ферментация. Страничен продукт от микробния метаболизъм са газове като въглероден диоксид, сероводород и амоняк. Тъй като бурканът е плътно затворен, газът се натрупва и създава вътрешно налягане – металният капак първо се издува, а при продължаване на процеса се чупи с характерен силен трясък.

Грешки при подготовката на суровините

Илюзията за чисти зеленчуци. Много градинари смятат, че плодовете, откъснати директно от перголата или от върха на храста, се нуждаят само от бързо изплакване. Това схващане е погрешно. Градинската почва е огромен естествен резервоар от микроорганизми, а дъждовните пръски, прашните бури и насекомите пренасят микроскопични частици от почвата директно върху повърхността на плода.

Особено опасна е анаеробната спорообразуваща бактерия Clostridium botulinum. Нейните спори са изключително устойчиви – могат да издържат дори на 100°C в продължение на няколко часа. В безкислородната среда на затворен буркан спорите покълват и отделят смъртоносен ботулинов токсин. Коварното е, че това не винаги се изразява в подуване на капака или неприятна миризма – консервите могат да изглеждат напълно бистри, въпреки че вече са опасни за здравето.

Краставиците се препоръчва да се накисват предварително в студена вода за 2–4 часа, след което да се измиват старателно. Копърът, листата от хрян, касисът и черешите трябва да се отмиват под силна течаща вода.

Повредените плодове. Пестеливостта може да е скъпо струваща: отрязването на тъмното петно от домат или гнилата част от слива преди консервирането е сериозна микробиологична грешка. Когато на повърхността на плода се появи видимо петно от гниене или мухъл, гъбичният мицел и бактериалните вериги вече са проникнали в цялата тъкан на клетъчно ниво. Стандартната домашна пастьоризация не е в състояние да неутрализира подобна бактериална „атака“. За консервиране трябва да се избират само твърди, плътни плодове без следи от наранявания, презрялост или болести.

Чистота на бурканите и капаците

Недостатъчна стерилизация. Простото измиване на буркана с препарат и изплакването с вряла вода не е достатъчно. Повърхностно активните вещества в синтетичните гелове образуват филм върху стъклото, а милиони бактерии остават по стените и дъното. След измиване съдовете задължително се подлагат на термична обработка.

Стари и многократно използвани капачки. Металните капаци трябва да се варят във вода поне 5–10 минути непосредствено преди запечатването. Варенето постига две неща едновременно: унищожава микробите и омекотява гумената или полимерната уплътнителна обвивка, за да се приспособи перфектно към гърлото на буркана. Металните капачки са строго за еднократна употреба – отварянето им трайно уврежда геометрията. Дори микроскопична пукнатина в уплътнението позволява на атмосферния въздух, заедно с нежелана микрофлора, бавно да прониква в консервата.

Рецептата не е по избор

Домашното консервиране не е пространство за свободно кулинарно творчество – то е внимателно обмислена хранителна химия. Солта, захарта, оцетът и лимонената киселина се добавят към маринатите и компотите не заради вкусовите предпочитания, а като мощни инхибитори на патогенната микрофлора.

В последните години се разпространи опасна тенденция – намаляване на захарта в консервите и количеството сол и оцет в маринатите в стремеж към по-„здравословен“ продукт. В киселинна среда с pH под 4,6 спорите на ботулизма и повечето гнилостни бактерии се унищожават. Краставиците, тиквичките, тиквите и гъбите практически не съдържат собствени органични киселини и запазването им зависи изцяло от киселината, добавена чрез маринатата. Намаляването на количеството оцет или лимонов сок премахва тази химическа бариера за безопасност.

При сладката ситуацията е аналогична: захарта свързва свободната влага, създавайки високо осмотично налягане, което дехидратира плесенните клетки. Ако нивото на захарта се намали без компенсация чрез продължителна стерилизация или естествени киселини, ферментацията в сладката маса е неизбежна.

Важен детайл е и видът на солта: йодираната или екстра фината сол с добавки против слепване може да доведе до омекване на зеленчуците, мътна марината и развитие на чужда микрофлора. За консервиране е подходяща само чиста едра каменна или трапезна сол без добавки.

Технологични грешки при пълнене и нагряване

Дори при перфектна подготовка на съставките бурканът може да се издуе заради малки грешки по време на пълненето и нагряването.

• Оцетът се добавя в края. Ако оцетът се излее в кипящата марината в началото на готвенето, по-голямата част от оцетната киселина се изпарява и действителната киселинност на саламурата е многократно по-ниска от изчислената. Затова оцетът се добавя непосредствено преди да се дръпне тенджерата от котлона или директно в буркана преди запечатването.
• Въздушен джоб. Съдържанието на буркана се разширява при нагряване. Бурканите, напълнени догоре, рискуват деформация на капаците или увреждане на уплътненията. Препоръчва се да се остави въздушен джоб от 1,5–2 см в горната част – за консерви с допълнителна стерилизация след пълнене. За мариновани домати, краставици или лечо без повторна стерилизация бурканите могат да се напълнят почти догоре: с охлаждането обемът намалява и се създава правилният вакуум.
• Въздушни мехурчета между плодовете. При гъсти смеси между парчетата пулпа и стените на буркана могат да се уловят въздушни мехурчета. Уловеният кислород предизвиква окисляване и позволява на аеробните микроорганизми да се развиват. След пълнене с гъста смес трябва леко да се почука дъното на буркана върху сгъната кърпа или въздушните джобове да се отстранят с тънка стерилна дървена шпатула.
• Допълнителна стерилизация при нискокиселинни храни. Гъбите, тиквичките и хайверът от патладжан изискват допълнителна стерилизация след напълване на бурканите с готовия продукт.

Охлаждане, съхранение и карантинен период

Веднага след запечатването бурканите се обръщат с дъното нагоре върху суха памучна кърпа. Целта е двойна: проверка за течове (ако дори най-малката капка изтече изпод капака, той трябва да се смени незабавно, докато продуктът е още горещ) и стерилизиране на капака отвътре – врящата марината измива вътрешната му повърхност и унищожава остатъчната микрофлора.

Бавното охлаждане на топло място е препоръчително за компоти, конфитюри, гъсти сосове и доматено пюре, тъй като осигурява допълнителна пастьоризация. За хрупкави кисели краставички обаче продълженото варене на тих огън не се препоръчва.

Идеалните условия за съхранение са тъмна, проветрива изба или килер с температура между 2 и 12°C. Съхранението на буркани в градски апартамент – особено близо до радиатори или в горните кухненски шкафове – ускорява всички биохимични реакции и увеличава риска от разваляне.

Опитните градинари препоръчват първите две до три седмици след прибирането на консервите в мазето да се третират като карантинен период, по време на който бурканите се проверяват редовно. Издутият буркан не е повод за кулинарни експерименти. Повторното варене на ферментирало съдържание може да унищожи самите бактерии, но токсичните продукти от разграждането им остават в тъканта на плода. Буркан с деформиран капак, следи от мухъл или пенеста утайка трябва да се изхвърли незабавно.

Фестивалът на сливата в Троян откри врати на 19 септември 2026 г. и ще продължи до 22 септември, съобщи Българската телеграфна агенция, позовавайки се на заместник-кмета на общината Вероника Тодорова. В програмата са включени музикални прояви, кулинарни демонстрации, конкурси, състезания и представяне на традиционни занаяти.

Откриване и първи ден

Началото на фестивала беше поставено с шествие, след което беше запален традиционният казан за изваряване на ракия. Бе обявен и тазгодишният носител на отличието „Троянски майстор“ за ракия. В програмата на първия ден влязоха концерти на Фолклорен ансамбъл „Траяна“ и Представителния общински младежки духов оркестър с мажоретки, кулинарно шоу и вечерен спектакъл със Светла Дукатева и фолклорен ансамбъл „Балкански огън“.

Програма по дни

На 20 септември се провежда конкурс за най-добра домашна сливова ракия. Предвидени са дефиле на традиционни керамични съдове за ракия от Музея на занаятите в Троян, изпълнения на самодейни състави, DJ парти и концерт на Папи Ханс.

На 21 септември посетителите ще могат да опитат традиционни храни от троянските села. Програмата включва майсторски клас по приготвяне на коктейли с Илиян Петракиев, ревю-спектакълът „Пулсът на шевицата“ и вечерен концерт на дует „Ритон“ и бенд.

Кулминацията на фестивала настъпва на 22 септември – Деня на независимостта на България. След традиционното поднасяне на венци пред Мемориален комплекс „Вила Ванна“ слово ще произнесе социологът и обществен анализатор Първан Симеонов. Следват теглене на томбола за голямата награда и спектакъл на ученици от Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – Котел.

„Улицата на занаятите“ и състезания

През всички фестивални дни в централната градска част е наредена „Улицата на занаятите“, в която участват майстори от различни части на страната и се представят традиционни български занаяти.

Сред предвидените състезания са две по-особени формати:

• „33 грама ракия – малко количество, голямо предизвикателство“ – участниците трябва да налеят точно 33 грама сливова ракия.
• „Троянски триатлон“ – двойки се надпреварват в три дисциплини: изяждане на филия със сливов мармалад със завързани очи, скачане с чували и „Троянски финал“. Победител е двойката с най-добро общо време.

Бялото главесто зеле се отглежда в почти всяка любителска градина и понася добре студа. За да получат плътни глави зеле, които се съхраняват дълго, стопаните трябва да спазват основните добри практики при тази култура – от поливането и торенето до защитата срещу болести и правилното прибиране на реколтата.

1. Редовно поливане

Зелето е влаголюбива култура и почвата в кореновата зона трябва да се поддържа умерено влажна. В горещо време поливането трябва да се извършва на всеки 2–3 дни, а при хладно – на всеки 5–7 дни при лека песъчливо-глинеста почва и на всеки 10–12 дни при по-тежка глинеста почва. За да се овлажни почвеният слой на дълбочина 20–30 см, едно растение се нуждае средно от 5 литра вода.

Не трябва да се допуска пресъхване на лехата, тъй като неравномерната влажност води до разцепване на главите. За запазване на влагата и намаляване на необходимостта от поливане и плевене се препоръчва мулчиране на лехата със сено, слама или изгнили дървени стърготини. Под слой мулч почвата остава рохкава и проветрива, което благоприятства размножаването на полезните микроорганизми.

2. Навременно торене

Редовното подхранване на растенията е от съществено значение за добра реколта. През първата половина на вегетационния период се препоръчват сложни торове с високо съдържание на азот. Един от най-популярните летни торове е калциевият нитрат – съдържа приблизително 15% азот и 20–27% калций, силно разтворим е и има алкална реакция. Калцият и азотът от него се абсорбират бързо от кореновата система, което спомага за развитието на плътни глави.

По време на вегетацията кореновото подхранване се извършва на всеки 2–3 седмици съчетано с поливане. Препоръчително е да се комбинират минерални и органични торове – настойки от коприва, ферментирал чай от изгнила трева и вермикомпост. През втората половина на вегетационния период торовете трябва да имат повишено съдържание на калий и фосфор, включително монокалиев фосфат. Пепелта също е подходящ тор за зелето: приготвя се настойка от 3 чаши пепел в 10 литра топла вода, оставена да престои 24 часа, след което се влага по 1 литър на растение.

След всяко поливане и торене е препоръчително почвата в лехата да се разрохка и окопае. Това укрепва кореновата система и предотвратява накланянето на главите, което може да доведе до гниене на листата. Сортовете с къси стъбла изискват само едно окопаване, а тези с по-дълги – две или три.

3. Защита от болести и неприятели

Зелето се напада от редица опасни вредители, затова лехите трябва да се наблюдават непрекъснато по време на целия вегетационен период. За превантивно третиране могат да се използват подходящи биопродукти и народни средства – запарки от чесън или лучена кора, отвара от пелин и бял равнец. Насажденията трябва периодично да се проверяват за кръстоцветни бълхи, листни въшки, охлюви и гъсеници.

По време на образуването на главите употребата на химикали е нежелателна, затова се предпочитат биоинсектициди. За допълнителна защита срещу болести и вредители в близост до зелето могат да се засадят растения, произвеждащи фитонциди: чесън, невен, латинка, кимион и кориандър.

4. Прибиране на реколтата

Различните сортове зеле имат различни срокове за прибиране:

• Ранното зеле се бере непосредствено след образуването на главите.
• Среднозреещите сортове се прибират преди есенните дъждове, за да се предотврати напукването на главите.
• Късното зеле трябва да се бере преди настъпването на сланите – когато температурата спадне до 5°C и долните външни листа започнат да пожълтяват. При прекалено ранно прибиране главите остават неузрели и рехави и не се съхраняват добре.

Зелето се бере в сухо време. Пожълтелите или повредени долни листа могат да се отстранят предния ден. Главите се отрязват, като се оставят 3–4 см от дръжката и няколко външни листа. Зелки с повреди или признаци на заболяване не са подходящи за съхранение и трябва да се консумират веднага.

Есента е сезонът, в който много градини губят декоративната си привлекателност – зеленината избледнява, храстите се подрязват, а растенията се подготвят за зимата. Въпреки това, опитните градинари и дизайнери смятат точно есента за подходящо време за ландшафтен дизайн и обновяване на зелените пространства. За да прикрият несъвършенствата в пейзажа, специалистите залагат на геометрията на растителните елементи, която подчертава изтънчеността на архитектурата и умелото планиране.

1. Флорални мотиви

Есента предлага великолепни цветове и нюанси. Редица растителни видове – моминско грозде, хризантеми и пълзящи лози – показват най-декоративните си качества именно в този сезон. Растения, неустойчиви на замръзване, могат да се засадят в саксии или контейнери и да се наредят на удобно място. При наближаване на слани контейнерите се внасят на закрито или на верандата.

Листопадът е друга отличителна черта на есенния пейзаж. Приятното шумолене на цветни листа под краката и техният аромат създават неповторима атмосфера, макар обилната зеленина понякога да замъглява другите градински композиции. Тогава на помощ идват метлата и градинското гребло.

Храстите и дърветата без листа разкриват различна страна на своята привлекателност – показват плодове или интересно оцветяване на кората. Плодовете привличат птици, които изпълват градината с чуруликане. Вечнозелените растения пък са основата на есенния пейзаж: когато цъфтящите многогодишни растения избледнеят, иглолистните дървета, берберисът и декоративните треви поддържат основната дизайнерска концепция. Яркост може да се добави и с декоративно осветление – японски фенери и блестящи гирлянди, – текстурирани аксесоари като камъни и фигурки, или цветни зеленчукови лехи.

2. Езерце в пейзажа

Водоемът в есенния ландшафт създава уникално преживяване: мъгла над повърхността му, отражение на ярка зеленина и летящи птици. Декоративни треви, джуджешки иглолистни дървета и плодове от офика, растящи в близост до водата, добавят интересни контури към градината.

Всеки водоизточник трябва да изглежда красив, оригинален и добре поддържан. Растенията за озеленяване на бреговата линия се избират въз основа на агротехническите изисквания, представителния им вид и способността им да разкрасяват водната повърхност по всяко време на годината. Препоръчват се предимно вечнозелени, а не широколистни видове. Ако езерцето е заобиколено от широколистни растения, то се покрива с фина мрежа по време на листопада, която се отстранява за зимата – така се елиминира необходимостта от многократно почистване.

3. Избор на растения

Предварителното планиране е ключово за красива есенна градина. Растенията се комбинират въз основа на височина, време и продължителност на цъфтежа, цвят и засенчване. Тези комбинации изглеждат особено впечатляващо на фона на пустия есенен пейзаж. При значителните промени в средата на есента хризантеми, астри, гелениуми, черна рудбекия, далии и цинии могат да съживят градинската картина.

Най-често срещаните есенни градински насаждения включват:

• Листопадни и иглолистни: моминско грозде, хризантеми, джуджешки сортове лиственица, кемпфер, японска пендула, хвойна, туя и кипарис.
• Декоративни треви: синя власатка, гривест ечемик, кортадерия.
• Широколистни храсти: берберис, калина и еунимос.
• Цветя: делфиниум, флоксове, рудбекия и много други.

4. Есенни пътеки

Пътеките изпълняват важна функционална роля – особено в дъждовните и кишести периоди, когато помагат за придвижването в района. В пуст есенен пейзаж те стават по-видими, а всяко несъвършенство – по-очевидно. За да се избегне нежеланият ефект, е важно да се поддържат ясни очертания и плавни завои. Пътеките от рохкави материали трябва да се почистват от листа по-често, за да запазят спретнат вид.

5. Зона за отдих

Зоната за отдих с огнище или камина придобива особена актуалност в студения сезон. Тя може да бъде обзаведена по различни начини – с открит огън или камина, градински мебели от различни материали, съоръжения за приготвяне на храна и напитки, подслон от атмосферните условия и декоративно осветление. Фенерите създават мека, топла светлина и романтична атмосфера, изпълнявайки едновременно техническа и декоративна функция.

Постоянната конструкция позволява да се прекарва време в топлина и комфорт до първите слани. Затворената площ може да се украси с есенни цветя във вази и саксии, декоративни чадъри и фенери.